1.12.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 415/1


Резолюция на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно рамката за създаване на Европейска програма за младежката работа

(2020/C 415/01)

СЪВЕТЪТ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, ЗАСЕДАВАЩИ В РАМКИТЕ НА СЪВЕТА,

КАТО ОТЧИТАТ, ЧЕ:

1.

Младежката работа е широко понятие, обхващащо широк спектър от дейности от социално, културно, образователно, екологично и/или политическо естество от, със и за младите хора, в групи или поотделно. Младежката работа се извършва от платени и доброволни младежки работници и се основава на процеси на неформално и информално учене, съсредоточени върху младите хора и доброволното участие. Младежката работа по същество е социална практика, работа с младите хора и обществата, в които те живеят, улесняване на активното участие и приобщаване на младите хора в техните общности и във вземането на решения (1).

2.

Въпреки че съществува общо разбиране за първостепенната функция на младежката работа, тя приема много различни форми в държавите – членки на ЕС, определя се или се описва по различен начин и се свързва с различни възприятия, традиции, заинтересовани страни и практики. Тя се извършва в различни форми и формати (2). Младежката работа играе важна роля за личностното и социалното развитие на младите хора, тяхното участие в обществото и в преходните етапи, през който преминават. Тя е насочена към всички млади хора, включително тези, които са по-малко ангажирани с обществото и/или с по-малко възможности, и/или чието пълно политическо и социално участие е изложено на риск поради индивидуални или структурни недостатъци (3) или дискриминация.

3.

Младите хора участват на доброволни начала, по организиран или самоорганизиран начин в младежки организации, сдружения, младежки инициативи или други отворени форми, като по този начин допринасят за развитието на обществото на всички равнища. Младежката работа играе решаваща роля в подкрепа на този ангажимент. Това е начин за достигане до малките и отдалечените общности и за насърчаване на диалога с младите хора в отворена и достъпна за всички форма.

4.

Младежката работа дава възможност на младите хора да се запознаят с универсалните ценности, като правата на човека, равенството на половете, демокрацията, мира, плурализма, многообразието, приобщаването, солидарността, толерантността и справедливостта, и да ги упражняват.

5.

Младежката работа е обособена област и представлява важна среда за неформално и информално социализиране. Тя се осъществява от широка общност, практикуваща младежка работа (4). Младежката работа е насочена към индивидуалните потребности и изисквания на младите хора и към прякото разрешаване на предизвикателствата пред тях в съвременното общество. Основен компонент на младежката работа е създаването на безопасни, достъпни, отворени и автономни пространства в обществото, както и на благоприятна и експериментална учебна среда за младите хора. Участието на младите хора в планирането и осъществяването на младежката работа е от съществено значение, за да се гарантира, че организациите, програмите и дейностите отговарят и съответстват на техните нужди и стремежи.

6.

Младежката работа улеснява ученето и ангажираността сред младите хора и по този начин насърчава демократичната осъзнатост и активното европейско гражданство.

7.

На проведената през 2015 г. Втора европейска конвенция за младежката работа заинтересованите страни работиха за постигането на общо европейско разбиране за младежката работа и за описанието на основните ѝ функции по отношение на младите хора: създаване на пространства за младите хора и осигуряване на мостове в техния живот.

ИЗТЪКВАТ, ЧЕ:

8.

През последните десетилетия младежката работа се обособи като отделна област на дейност, извършвана от, със и за младите хора на европейско равнище. В някои държави членки младежката работа вече е добре установена област. За да се проучи обаче изцяло нейният потенциал, е необходимо да се развие допълнителен капацитет.

9.

Общността, практикуваща младежка работа, е източник на много неотдавнашни промени в тази област. Те са предизвикани от широк кръг заинтересовани страни, които участват в разглеждането на конкретни нужди в областта на младежката работа. Тези промени отразяват голямото разнообразие на младежката работа и различните свързани с нея традиции в отделните държави членки.

10.

Младежката работа в Европа продължава да е изправена пред множество предизвикателства:

а)

Концептуална рамка: Младежката работа трябва да продължи да отговаря на промените в обществото и ежедневието на младите хора, на новите знания и политическия контекст, като същевременно бъде активно приобщаваща и предлагаща равни възможности на всички млади хора. Следователно е необходимо да се разработят общо основно разбиране и общи принципи. Необходимо е също да има безопасни, достъпни, отворени и автономни пространства за младежката работа, да се предприеме непрекъснат размисъл относно методите и иновациите в практиките, да се анализират тенденциите и новите развития, както и по целесъобразност да се адаптират концептуалните рамки, стратегиите и практиките с партньори от други сектори. Освен това от съществено значение е да се разгледат глобалните тенденции като демографските предизвикателства, изменението на климата и цифровизацията, и да се подкрепи разработването на иновативни решения, на интелигентна и цифрова младежка работа.

б)

Компетентност: Важно е да се осигурят достатъчно ресурси за непрекъснатото развитие на младежката работа. Качественото образование и обучение и практическата подкрепа за младежките работници в ЕС са предпоставка за насърчаване на признаването и валидирането на компетентностите на младежките работници в държавите членки.

в)

Надеждност: Практиките в областта на младежката работа трябва да бъдат насърчавани в обществото, а качеството ѝ да отговаря на очакванията и изискванията на тази сфера и на обществото, и да е в съответствие с естеството, самооценката и професионалните практики в тази област, за да се гарантира, че ролята и значението на младежката работа, както и резултатите, които тя постига, се признават извън самата област. За да се отговори на тези изисквания, качеството на младежката работа трябва също да бъде подобрявано , наблюдавано и оценявано. Следва да се извършва проучвателна дейност в областта на младежката работа, но без да се създава ненужна бюрократична тежест.

г)

Връзки: За да може общността, практикуваща младежка работа, да продължи да я развива като област, насочена към нуждите на младите хора, следва да се насърчава вътрешното сътрудничество, включително връзките между доставчиците на услуги в областта на младежката работа и разработващите политиките за младежта, както и сътрудничеството с останалите сектори и области на политика. Освен това важни фактори са признаването в обществото, участието в политиката за младежта, подходящите правни рамки, финансовите ресурси, институционалните рамки и подходящите и устойчиви структури.

д)

Кризи и възможности: Младежката работата постоянно среща фундаментални предизвикателства и трябва да се адаптира, за да задоволява променящите се нужди. Самото съществуване и устойчивостта на много младежки сдружения, организации за младежка работа и служби за младежта е застрашено в резултат на кризи като пандемията от COVID-19. Ограниченията на социалните контакти оказаха сериозно въздействие върху начина, по който функционира младежката работа, и следователно върху младите хора, особено тези с по-малко възможности. Младежката работа обаче доказа своята способност да реагира бързо на тази криза и да гарантира, че възгледите на младите хора се вземат предвид в процеса на изготвяне на проекта им за следкризисното бъдеще на Европа.

11.

Стратегията на ЕС за младежта (2019 – 2027 г.) и на Съвета на Европа за сектора на младежта за 2030 г. призовават за разработването на Европейска програма за младежката работа. В рамките на този призив на ЕС за младежта насърчи търсенето на допълнителни полезни взаимодействия с дейността на Съвета на Европа в тази област. Това ще даде възможност за насърчаване на взаимното сътрудничество и за създаване на полезни взаимодействия между ЕС и Съвета на Европа за по-нататъшно развитие на практиките и политиките в областта на младежката работа.

ПРИЕМАТ СЛЕДНАТА СТРАТЕГИЧЕСКА РАМКА КАТО ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА ЗА МЛАДЕЖКАТА РАБОТА:

12.

Европейската програма за младежката работа (по-нататък „Програмата“) е стратегическа рамка за укрепване и развитие на качеството и иновациите в рамките на младежката работа и нейното признаване. В нея се възприема целенасочен подход за по-нататъшно развитие на основана на знанията младежка работа в Европа и за обвързване на политическите решения с тяхното практическо прилагане. Програмата се характеризира с координирано сътрудничество между заинтересованите страни на различни равнища и в различни области на младежката работа и служи също за утвърждаване на младежката работа като отделна област на дейност, която може да взаимодейства като равноправен партньор с други области на политиката.

13.

Програмата се състои от следните елементи:

а)

Политическа основа

В съответствие със Стратегията на ЕС за младежта (2019 – 2027 г.) Европейската програма за младежката работа следва да се стреми към качество, иновации и признаване на младежката работа. Що се отнася до изпълнението, дейностите на ЕС в областта на младежката работа следва да допринасят за общите цели на стратегията и да се опират на инструментите и управлението, договорени за тази стратегия.

Препоръката на Съвета на Европа относно младежката работа и Стратегията за сектора на младежта за 2030 г. дават тласък за укрепване, признаване и по-нататъшно развитие на политиките и практиките в областта на младежката работа, допринасяйки по този начин за разработването на Програмата.

В горепосочените документи се призовава за създаване на полезни взаимодействия или тясно сътрудничество между Съвета на Европа и институциите на Европейския съюз и техните държави членки.

б)

Сътрудничество в рамките на общността, практикуваща младежка работа

Сътрудничеството в рамките на общността, практикуваща младежка работа, в държавите членки и на европейско равнище е от основно значение за ефективността на Програмата и ще определя както съдържанието на Програмата, така и нейното бъдещо развитие.

в)

Практическо реализиране на Програмата: „Процесът от Бон“

Процесът на реализиране на Програмата, наречен „Процесът от Бон“ (5), следва да бъде оформен от членовете на общността, практикуваща младежка работа, в рамките на съответните им сфери на компетентност и различните им мандати, роли и възможности. Той се състои в разработването и предлагането на стратегии, мерки и приоритети за изпълнение на всички равнища чрез дейности от местно до европейско равнище, в целия спектър на младежката работа и в рамките на съответните сфери на компетентност.

г)

Програми за финансиране в областта на младежта

Действащите съответни програми на ЕС за финансиране в областта на младежта (по-специално „Еразъм+: Младеж“ и Европейският корпус за солидарност) могат да предложат подкрепа и финансиране за улесняване на процеса на реализиране на Програмата в съответствие с целите на програмите.

ИМАТ ЗА ЦЕЛ:

14.

Да насърчат по-нататъшното развитие и укрепване на качеството, иновациите и признаването на младежката работа и в партньорство с общността, практикуваща младежка работа, да подобрят рамката, в която тя се извършва, на всички равнища, включително чрез използване на междусекторно сътрудничество и основани на факти подходи.

15.

Да отделят специално внимание на реализирането на Програмата като част от Стратегията на ЕС за младежта и когато е възможно, да интегрират в пълна степен политиките за младежката работа на всички равнища на политиката за младежта и свързаните с нея стратегии (национални, регионални и местни) в държавите членки.

16.

Да гарантират наличието на устойчиви структури и на подходящи ресурси за качествена младежка работа, така че всички млади хора да могат да извлекат положителен опит от въведените в тази област мерки или сами да оформят тези мерки, със специален акцент върху действията на местно равнище и в отдалечените и селските райони, където има по-малко възможности за младежка работа.

17.

Да укрепят и разширят общите принципи на младежката работа в рамките на общността, практикуваща младежка работа, чрез повишаване на знанията и осведомеността за развитията в областта на младежката работа в Европа, чрез насърчаване на редовното сътрудничество, обмена и общите практики, като същевременно се отчитат различията между различните равнища и области на младежката работа.

18.

Да подобрят разбирането на концепциите, методите и инструментите, използвани за образование и обучение във връзка с младежката работа, да продължат да развиват основани на компетентностите рамки за формално и неформално образование и обучение в областта на младежката работа, когато е приложимо, и да осигурят достатъчно качествено образование, обучение, насоки и подкрепа за различните участници в младежката работа.

19.

Редовно да наблюдават и оценяват състоянието, развитието и предизвикателствата в младежката работа, да анализират нуждите на младите хора и тенденциите, свързани с младежката работа, да включват младите хора в разработването на стратегии и да насърчават общността, практикуваща младежка работа, в сътрудничество с други засегнати сектори, да реагира на тези промени и съответно да продължи да развива своите начини на работа.

20.

Ако е целесъобразно, да продължат да разработват стратегии и действия, които позволяват неформалното и информалното учене в областта на младежката работа да бъдат признати и валидирани, както и да бъде признат приносът на младежката работа за овластяването на младите хора.

21.

Да укрепват капацитета на младежката работа, за да се даде възможност на младите хора да допринасят за развитието на приобщаващи, устойчиви, демократични, плуралистични и мирни общества.

22.

Да увеличат възможностите за трансгранично взаимодействие и обмен между млади хора от различен културен и социално-икономически произход, и за междукултурен обмен в рамките на държавите членки, като направят това стандартна практика за младежката работа, и да улеснят създаването на по-стратегически проекти за сътрудничество в областта на младежката работа в цяла Европа.

23.

С оглед на опита, натрупан покрай пандемията от COVID-19, и с оглед на евентуални бъдещи кризи, да гарантират на всички равнища продължаващото наличие и функциониране на различните заведения и структури, имащи отношение към младежката работа, чрез разработване на устойчиви на кризи механизми и ресурси, включително цифрови технологии, и да гарантират, че съоръженията и структурите са в състояние да се адаптират към настоящата ситуация и подобни ситуации, които могат да възникнат в бъдеще.

24.

Да засилят сътрудничеството както между държавите членки и Съвета на Европа, така и между съответните институции в подкрепа на развитието на качествена младежка работа в цяла Европа.

ПРИКАНВАТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ И НА СЪОТВЕТНИТЕ РАВНИЩА, ПРИ НАДЛЕЖНО ОТЧИТАНЕ НА СОБСТВЕНИТЕ КОНКРЕТНИ НАЦИОНАЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:

25.

Да интегрират младежката работа в съществуващите и бъдещите стратегии в областта на политиката за младежта и тяхното изпълнение на всички административни равнища, за да се улеснят в по-голяма степен иновациите, да се подобри качеството и да се повиши признаването на тази област, със специален акцент върху действията на местно равнище при изготвянето и разработването на Програмата.

26.

Да набележат теми и области на действие за по-нататъшното развитие на младежката работа на местно, регионално и национално равнище в съответствие с общите цели на Програмата, които следва да бъдат изготвени и прилагани в рамките на стратегията на ЕС за младежта и в сътрудничество с общността, практикуваща младежка работа. Този процес следва да бъде възможно най-целенасочен и да бъде интегриран при целесъобразност в съществуващите стратегии.

27.

Да информират всички съответни участници на национално, регионално и местно равнище в рамките на общността, практикуваща младежка работа, за Програмата и нейното реализиране, и да осигурят провеждането на подходящ диалог с тях и помежду им.

ПРИКАНВАТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, В ТЕХНИТЕ СЪОТВЕТНИ ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ И НА ПОДХОДЯЩИТЕ РАВНИЩА, ПРИ НАДЛЕЖНО СПАЗВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ:

28.

Да утвърждават европейското измерение на младежката работа чрез трансграничен и транснационален обмен, сътрудничество, междукултурно и партньорско учене.

29.

Да улесняват реализирането и по-нататъшното развитие на Програмата чрез използване на съществуващите структури и инструменти или чрез идентифициране, или създаване, когато е целесъобразно, на нови структури за подкрепа, инструменти, партньорства, или други подходящи методи на сътрудничество на различни равнища.

30.

Да се стремят да гарантират, че Програмата се оформя във възможно най-голяма степен от общността, практикуваща младежка работа, и да ѝ предоставят информация, възможности и пространство за улесняване на нейното участие. Във връзка с това следва да се обърне специално внимание на младите хора и младежките работници.

31.

Да предвидят по принцип провеждане на Европейска конвенция за младежката работа на всеки пет години, която да служи като форум за по-нататъшното развитие на Програмата, да обмислят възможността да поканят държавите – членки на Съвета на Европа, като част от политиката за съседство на ЕС, и да проучат възможните начини за подкрепа на подготовката и реализирането на Програмата чрез програмите „Еразъм+: Младеж“ и „Европейски корпус за солидарност“.

32.

Да създадат отворена и консултативна „Мрежа за развитие на младежката работа в Европа“, състояща се от съответни структури, които да допринасят ефективно за развитието на младежката работа чрез насърчаване на иновативни подходи, подкрепа за развитието и сътрудничеството със и между различните участници в общността, практикуваща младежка работа, и извън нея, оказване на подкрепа и разпространение на информация за различните тематични приоритети, подходи, мрежи и целеви групи. Във връзка с това мрежата следва да бъде подкрепяна със становища и експертиза и от други сектори. Мрежата следва да се стреми към включването на нови участници в своята развойна работа.

33.

Да проучат възможностите, чрез които програмите на ЕС за финансиране, като например „Еразъм+: Младеж“ и Европейския корпус за солидарност, биха могли активно да допринесат, когато е целесъобразно, за реализирането на Програмата, като използват различните инструменти за финансиране на програмите.

34.

Да насърчават активното, критично гражданство и демократичната осъзнатост, както и положителното отношение към многообразието сред всички млади хора като постоянни и основни елементи от младежката работа, включително чрез насърчаване изграждането на компетентности чрез образование и обучение на младежки работници. Да дадат възможност на всички млади хора, без дискриминация, да действат по собствена инициатива, да развиват увереността в собствените си сили и да упражняват положително влияние.

35.

Мониторинг и оценка на реализирането на Програмата За тази цел Докладът за младежта в ЕС следва да включва специална глава за развитието на структури за младежка работа, инструменти за подкрепа, партньорства или други подходящи методи на сътрудничество в държавите членки и на европейско равнище.

ПРИКАНВАТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:

36.

Да гарантира, че Програмата е заложена в изпълнението на стратегията на ЕС за младежта, включително европейските цели за младежта, и да засили нейната видимост, като използва инструментите за управление и инструментите, предвидени в стратегията на ЕС за младежта, за реализиране на Програмата и за наблюдение, оценка, разпространение и използване на нейните резултати.

37.

Да осигури полезни взаимодействия с други международни организации и да укрепи съществуващото партньорство със Съвета на Европа при реализирането на Програмата чрез допълващи се и координирани действия. На партньорството между ЕС и Съвета на Европа по въпросите на младежта може да бъде отредена централна роля за осигуряване на полезни взаимодействия и за улесняване на диалога сред младежките работници.

38.

Да разгледа възможността за разработване на отворена и многоезична специална европейска цифрова платформа за младежката работа в тясно сътрудничество с общността, практикуваща младежка работа, с цел обмен на информация, знания и добри практики, участие в сътрудничество и партньорско обучение. По този начин да подпомогне разработването и реализирането на Програмата, включително нейното външно измерение, когато е уместно. Експертна група, представляваща общността, практикуваща младежка работа, би могла да напътства и да дава съвети по процеса на създаване и въвеждане на платформата.

39.

Да укрепи изграждането на познания и основаните на факти подходи в младежката работа в Европа чрез улесняване на експертния обмен и научните и практическите проучвания относно въздействието на принципите, разработките, концепциите, дейностите и практиките, прилагани в тази област, по-специално чрез привличане на изследователи в сферата на младежта и изграждане на база от експертен опит в рамките на организациите за младежка работа.


(1)  Описание от Препоръка CM/Rec (2017) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно младежката работа.

(2)  Например в младежки центрове, младежки проекти, информационни/самостоятелни младежки дейности, неформални младежки групи, младежки лагери/колонии, информация за младежта, младежки организации и младежки движения, както е посочено в окончателния доклад на експертната група относно „Приноса на младежката работа за справяне с предизвикателствата пред младите хора, по-специално прехода от образование към заетост“.

(3)  Структурните недостатъци, за разлика от индивидуалните, са недостатъците, които не са свързани с конкретните лица, а с регулаторните рамки, от които зависят, и техните основни условия на живот.

(4)  Вж. определението в приложение II.

(5)  Третата европейска конвенция за младежката работа – цифрова проява, която се излъчва от Бон, е началото на процеса на изпълнение за реализиране на Програмата.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Референтни документи

При приемането на настоящата резолюция Съветът и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, се опират на следните документи:

Документи на Съвета

Резолюция на Съвета за обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта: Стратегия на Европейския съюз за младежта за периода 2019—2027 г. (OВ C 456, 18.12.2018 г., стр. 1),

Заключения на Съвета относно цифровата младежка работа (ОВ С 414, 10.12.2019 г., стр. 2),

Заключения на Съвета относно интелигентната работа с младежта (ОВ С 418, 7.12.2017 г., стр. 2),

Заключения на Съвета относно образованието и обучението на младежките работници (ОВ С 412, 9.12.2019 г., стр. 12),

Заключения на Съвета относно създаване на възможности за младите хора в селските и отдалечените райони (ОВ C 193, 9.6.2020 г., стр. 3),

Резолюция на Съвета относно социално-възпитателната работа с младежта (ОВ С 327, 4.12.2010 г., стр. 1),

Препоръка на Съвета относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1),

Препоръка на Съвета от 22 май 2018 Съвета относно утвърждаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването (ОВ С 195, 7.6.2018 г., стр. 1).

Документи на Европейската комисия

Проучване за младежката работа и предприемаческото учене (2017),

Проучване относно стойността на младежката работа в ЕС: общ доклад – конкретни случаи – доклади по страни (2014),

Проучване на въздействието на Youthpass. Личностно развитие и пригодност за заетост на младите хора и признаване на младежката работа (2013).

Доклади на експертната група относно сътрудничеството в рамките на Съвета по въпросите на младежта

Доклад на експертната група: Развитие на цифровата младежка работа – препоръки за политики, нужди от обучение и примери за добри практики (2018),

Доклад на експертната група: Приносът на младежката работа за предотвратяване на маргинализацията и насилствената радикализация (2017),

Доклад на експертната група: Принос на младежката работа за посрещане на предизвикателствата пред младите хора, по-специално прехода от образование към заетост (2015),

Доклад на експертната група: Качествена младежка работа – обща рамка за бъдещото развитие на младежката работа (2015).

Документи на Съвета на Европа

Препоръка CM/Rec (2017) 4 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно младежката работа,

Резолюция CM/Res (2020) 2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно Стратегията на Съвета на Европа за сектора на младежта до 2030 г.

Други

Декларация на Втората европейска конвенция за младежката работа (1),

Европейска стратегия за обучение в областта на младежта. Подкрепа за развитието на качествена младежка работа в Европа чрез изграждане на капацитет (2015) (2).


(1)  https://pjp-eu.coe.int/documents/42128013/47262187/The+2nd+European+Youth+Work+Declaration_FINAL.pdf/cc602b1d-6efc-46d9-80ec-5ca57c35eb85.

(2)  https://ec.europa.eu/youth/sites/youth/files/eu-training-strategy-youth_en.pdf.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

За целите на настоящата резолюция се прилага следното определение:

Общност, практикуваща младежка работа (1)

В областта на младежката работа под общност, практикуваща младежка работа, следва да се разбира група от хора, професионалисти или непрофесионалисти, които споделят едни и същи интереси за разрешаване на даден проблем, за подобряване на собствените си умения и за взаимно учене от опита на другия.

Общността, практикуваща младежка работа, включва заинтересовани страни на всички равнища – от местно до европейско, като например:

младежки работници и младежки лидери,

мениджъри в областта на младежката работа,

хора, занимаващи се с проекти,

акредитирани и независими организации за младежка работа,

обучаващи,

научни работници,

преподаватели на младежки работници,

местни общности и общини,

националните агенции за „Еразъм +: Младеж“ и Европейския корпус за солидарност,

младежки представителства и млади хора,

създатели на политики за младежта.

Всички участници в общността, практикуваща младежка работа, имат, в рамките на съответните си области на компетентност, различни мандати, роли и способности за по-нататъшното развитие на младежката работа.


(1)  Терминът „практикуваща общност“ е теоретичен термин, разработен от психолозите в областта на образованието Джийн Лейв и Етиен Венгер.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Инфографика за Европейската програма за младежката работа

Image 1