а)

приложима за всички динамични изпитвания на спиране с изключение на изпитванията на системата против блокиране на колелата, за които е специфицирана повърхност с понижено триене;

б)

зоната за изпитване е чиста и равна повърхност, с наклон ≤ 1 %;

в)

повърхността трябва да има номинален максимален спирачен коефициент (МСК) 0,9, освен ако не е посочено друго.

а)

приложима за всички динамични изпитвания на спиране, за които е специфицирана повърхност с понижено триене;

б)

зоната за изпитване е чиста, суха и равна повърхност, с наклон ≤ 1 %;

в)

повърхността е с МСК ≤ 0,45.

а)

метода ASTM E1136 — 93 на Американското дружество за изпитване и материали (одобрен повторно през 2003 г.) с използване на стандартна еталонна изпитвателна гума в съответствие с метода ASTM E1337-90 (одобрен повторно през 2002 г.) при скорост 40 мили в час или

б)

метода, специфициран в допълнението към настоящото приложение.

а)

за началото на всяко спиране превозното средство се намира в средата на изпитвателната лента за движение;

б)

спиранията се извършват без колелата на превозното средство да излизат извън съответната изпитвателна лента за движение и без блокиране на същите.

а)

триеща термодвойка, която е в контакт с повърхността на диска или барабана или

б)

термодвойка, която е вградена във фрикционния материал.

а)

превозно средство с лек товар;

б)

незацепен двигател;

в)

скорост на изпитване:

i)

ii)

г)

задействане на спирачката:

всеки орган за управление на работната спирачна уредба се задейства отделно;

д)

намаляване на скоростта на превозното средство:

e)

брой на намаляванията на скоростта: 100 за една спирачна уредба;

ж)

начална температура на спирачките преди всяко задействане на спирачките ≤ 100 °C;

з)

за първото спиране, превозното средство се ускорява до началната скорост, и след това се задейства органът за управление на спирачката при специфицираните условия до достигане на крайната скорост. След това отново се ускорява до началната скорост и се поддържа тази скорост докато температурата на спирачката спадне до специфицираната начална стойност. Когато тези условия са изпълнени, спирачката се задейства отново. Тази процедура се повтаря толкова пъти, колкото са на брой специфицираните намалявания на скоростта. След сработването, спирачките се регулират в съответствие с препоръките на производителя.

а)

изпитването е приложимо за всички категории превозни средства;

б)

с товар:

За превозни средства, оборудвани с комбинирана спирачна уредба и разделена работна спирачна уредба: освен в състоянието с товар, превозното средство се изпитва в състояние с лек товар;

в)

с незацепен двигател;

а)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

б)

скорост на изпитване:

в)

задействане на спирачката:

всеки орган за управление на работната спирачна уредба се задейства отделно;

г)

усилие на задействане на спирачката:

д)

брой на спиранията: докато превозното средство покрие изискванията за показателите, с максимум 6 спирания;

е)

за всяко спиране превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване и след това се задейства органът за управление на спирачката при специфицираните в настоящата точка условия.

а)

изпитването е приложимо за превозни средства от категории L3, L5 и L4;

б)

с лек товар;

в)

с незацепен двигател;

а)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

б)

скорост на изпитване: 100 km/h или 0,9 Vmax, в зависимост от това коя от двете стойности е по-малка;

в)

задействане на спирачката:

едновременно задействане на двата органа за управление на работната спирачна система, ако има такива, или на единичния орган за управление на работната спирачна уредба, в случай на работна спирачна уредба, която действа върху всички колела;

г)

усилие на задействане на спирачката:

д)

брой на спиранията: докато превозното средство покрие изискванията за показателите, с максимум 6 спирания;

е)

за всяко спиране превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване и след това се задействат органите за управление на спирачката при специфицираните в настоящата точка условия.

а)

изпитването е приложимо за превозни средства от категории L3, L5 и L4;

б)

за превозни средства с Vmax ≤ 125 km/h не се изисква изпитване;

в)

с лек товар;

г)

с двигател, зацепен към предаването на най-високата предавка.

а)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

б)

в)

задействане на спирачката:

едновременно задействане на двата органа за управление на работната спирачна система, ако има такива, или на единичния орган за управление на работната спирачна уредба, в случай на работна спирачна уредба, която действа върху всички колела;

г)

усилие на задействане на спирачката:

д)

брой на спиранията: докато превозното средство покрие изискванията за показателите, с максимум 6 спирания;

е)

за всяко спиране превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване и след това се задейства(т) органът(ите) за управление на спирачката при специфицираните в настоящата точка условия.

а)

спирачният път (S) трябва да бъде ≤ 0,1 V + 0,0067 V2

(където V е специфицираната за изпитването скорост в km/h, а S е изискваният спирачен път в метри) или

б)

СМДОУ трябва да бъде ≥ 5,8 m/s2.

а)

изпитването се състои от две части, които се провеждат последователно за всяка спирачна уредба:

б)

изпитването не се прилага за ръчна спирачна уредба, освен ако това не е аварийната спирачна система;

в)

барабанните спирачки или напълно затворените дискови спирачки са освободени от това изпитване, освен ако са налице вентилационни отвори или открити отвори за инспектиране;

г)

това изпитване изисква превозното средство да бъде оборудвано с апаратура, която осигурява непрекъснато записване на усилието върху органа за управление на спирачката и отрицателното ускорение на превозното средство. В този случай измервания на средното максимално достигнато отрицателно ускорение и спирачния път не са подходящи.

а)

изпитването е приложимо за всички категории превозни средства;

б)

с товар:

За превозни средства, оборудвани с комбинирана спирачна уредба и разделена работна спирачна уредба: освен в състоянието с товар, превозното средство се изпитва в състояние с лек товар;

в)

с незацепен двигател;

г)

всяка спирачка е с монтирано оборудване за пръскане на вода:

i)

дискови спирачки: Скица на оборудването за пръскане на вода: Размерите са в милиметри Оборудването за пръскане на вода за дискова спирачка се монтира, както следва: а) водата се пръска върху всяка спирачка с дебит 15 литра/час. Водата се разпределя равномерно от всяка страна на ротора; б) ако повърхността на ротора е с предпазител, пръскането се извършва 45° преди предпазителя; в) ако не е възможно да се разположи струята в положението, показано на скицата, или ако пръските съвпадат с вентилационен отвор на спирачката или подобен елемент, разпръсквачът може да се придвижи напред с допълнителни до 90° от края на накладката, при запазване на същия радиус;

а)

изпитването от раздел 3 от настоящото приложение (Изпитване за спиране със сухи спирачки — със задействане на единичен орган за управление на спирачката) се извършва за всяка спирачна уредба, но с усилие върху органа за управление на спирачката, водещо до отрицателно ускорение на превозното средство 2,5 — 3,0 m/s2, като се определя следното:

б)

провеждат се 3 базови спирания и се усредняват стойностите, получени в i), ii) и iii).

а)

превозното средство се управлява със скоростта на изпитване, използвана при базовото изпитване, определено в точка 6.3, с оборудването за пръскане на вода, действащо върху спирачката(ите), обект на изпитване, и без да се задейства спирачната уредба;

б)

след разстояние ≥ 500 m се прилага усредненото усилие върху органа за управление на спирачката, определено в базовото изпитване за спирачната уредба, която се изпитва;

в)

измерва се средното отрицателно ускорение на превозното средство в интервала 0,5 до 1,0 секунди след момента на задействане на органа за управление на спирачката;

г)

измерва се максималното отрицателно ускорение на превозното средство по време на пълното спиране, но без крайните 0,5 секунди.

а)

стойността, измерена в точка 6.4.1, буква в) ≥ 60 % от стойностите за усредненото отрицателно ускорение, отчетени при базовото изпитване от точка 6.3.1, буква а), подточка ii), т.е. в периода от 0,5 до 1,0 секунди след момента на задействане на органа за управление на спирачката;

б)

стойността, измерена в точка 6.4.1, буква г) ≤ 120 % от стойностите за усредненото отрицателно ускорение, отчетени при базовото изпитване от 6.3.1, буква а), подточка iii), т.е. по време на пълното спиране, но без крайните 0,5 секунди.

а)

изпитването включва три части, които се провеждат последователно за всяка спирачна уредба:

б)

изпитването е приложимо за превозни средства от категории L3, L5 и L4;

в)

изпитването не е приложимо за ръчни спирачни уредби и аварийни работни спирачни уредби;

г)

всички спирания се извършват с превозно средство с товар;

д)

процедурата за нагряване изисква превозното средство да бъде оборудвано с апаратура, която осигурява непрекъснато записване на усилието върху органа за управление на спирачката и отрицателното ускорение на превозното средство. За процедурата за нагряване не са подходящи измервания на средното максимално достигнато отрицателно ускорение и спирачния път. Базовото изпитване и спирането с горещи спирачки изискват измерване или на средното максимално достигнато отрицателно ускорение или на спирачния път.

а)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

б)

скорост на изпитване: 60 km/h или 0,9 Vmax, в зависимост от това коя от двете стойности е по-малка;

в)

задействане на спирачката:

Всеки орган за управление на работната спирачна уредба се задейства отделно;

г)

усилие на задействане на спирачката:

д)

превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване, задейства се органът за управление на спирачката при специфицираните условия, и се записва усилието върху органа за управление, необходимо за постигане на показателите на спиране, специфицирани в таблицата към точка 3.3 от настоящото приложение.

i)

от специфицираната скорост на изпитване до 50 % от специфицираната скорост на изпитване: със зацепен двигател, при избрана най-високата подходяща предавка, така че честота на въртене на двигателя да остава над специфицираната от производителя честота на въртене на празен ход;

ii)

от 50 % от специфицираната скорост на изпитване до спиране: с незацепен двигател.

а)

начална температура на спирачките само преди първото спиране: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

б)

скорост на изпитване:

в)

задействане на спирачката:

Всеки орган за управление на работната спирачна уредба се задейства отделно;

г)

усилие на задействане на спирачката:

д)

извършва се спиране съгласно условията, посочени в настоящата точка, и след това незабавно се прилага максимално ускорение, за да се достигне определената скорост като тази скорост се поддържа до следващото спиране.

а)

спирачен път: S2 ≤ 1,67 S1 – 0,67 × 0,1V

където:

б)

СМДОУ ≥ 60 % от СМДОУ, записана при изпитването, определено в точка 7.2.

а)

изпитването е приложимо за превозни средства от категории L2, L5 и L4;

б)

с товар;

в)

с незацепен двигател;

а)

начална температура на спирачките: ≤ 100 °C;

б)

наклон на повърхността на изпитване = 18 %;

в)

усилие на задействане на спирачката:

г)

за първата част от изпитването, превозното средство се паркира върху наклонената изпитвателната повърхност с лице нагоре по наклона чрез задействане на ръчната спирачна уредба при условията, специфицирани в настоящата точка. Ако превозното средство остава неподвижно, се започва измерването на периода на изпитване;

д)

при приключване на изпитването с превозно средство с лице нагоре по наклона, същата процедура на изпитване се повтаря с превозно средство с лице надолу по наклона.

а)

изпитванията са приложими само за ABS, монтирана на превозни средства от категории L1 и L3;

б)

изпитванията трябва да потвърдят показателите на спирачните уредби, които са оборудвани със система против блокиране на колелата (ABS), както и показателите им в случай на електрическа неизправност в ABS;

в)

„пълно действие“ означава, че системата против блокиране на колелата непрекъснато модулира спирачното усилие, за да предотврати блокирането на пряко управляваните колела;

г)

блокиране на колелата се допуска, при условие че стабилността на превозното средство не е засегната в степен такава, че да принуди оператора да освободи органа за управление или да причини излизане на колело на превозното средство извън изпитвателната лента за движение.

а)

с лек товар;

б)

незацепен двигател;

а)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

б)

скорост на изпитване: 60 km/h или 0,9 Vmax, в зависимост от това коя от двете стойности е по-малка;

в)

задействане на спирачката:

едновременно задействане на двата органа за управление на работната спирачка, ако има такива, или на единичния орган за управление на работната спирачна уредба, в случай на работна спирачна уредба, която действа върху всички колела;

г)

усилие на задействане на спирачката:

прилаганата сила е необходимата, за да се гарантира, че системата против блокиране на колелата ще действа в пълна степен по време на всяко спиране до 10 km/h;

д)

ако едно от колелата не е оборудвано със система против блокиране на колелата, органът за управление на работната спирачка на това колело трябва да се задейства със сила, която е по-малка от силата, която ще доведе до блокиране на колелото;

е)

брой на спиранията: докато превозното средство покрие изискванията за показателите, с максимум 6 спирания;

ж)

за всяко спиране превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване и след това се задейства органът за управление на спирачката при специфицираните в настоящата точка условия.

а)

спирачният път (S) трябва да бъде ≤ 0,0063V2 (където V е специфицираната за изпитването скорост в km/h, а S е изискваният спирачен път в метри) или средното максимално достигнато отрицателно ускорение трябва да бъде ≥ 6,17 m/s2 и

б)

не трябва да възниква блокиране на колелата и колелата на превозното средство трябва да остават в рамките на изпитвателната лента за движение.

а)

спирачният път (S) трябва да бъде ≤ 0,0056 V2/P (където V е специфицираната за изпитването скорост в km/h, P е максималният спирачен коефициент, а S е изискваният спирачен път в метри) или средното максимално достигнато отрицателно ускорение трябва да бъде ≥ 6,87 × P, в m/s2 и

б)

не трябва да възниква блокиране на колелата и колелата на превозното средство трябва да остават в рамките на изпитвателната лента за движение.

а)

изпитвателни повърхности:

б)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

в)

скорост на изпитване:

г)

задействане на спирачката:

д)

усилие на задействане на спирачката:

прилаганата сила е необходимата, за да се гарантира, че системата против блокиране на колелата ще действа в пълна степен по време на всяко спиране до 10 km/h;

е)

степен на задействане на спирачката:

усилието за задействане на органа за управление на спирачката се прилага за 0,2 — 0,5 секунди;

ж)

брой на спиранията: докато превозното средство покрие изискванията за показателите, с максимум 3 спирания;

з)

за всяко спиране превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване и след това се задейства органът за управление на спирачката при специфицираните в настоящата точка условия.

а)

изпитвателни повърхности:

Повърхност с повишено триене, непосредствено следвана от повърхност с понижено триене;

б)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

в)

скорост на изпитване:

скоростта, която ще доведе до 50 km/h или 0,5 V max, в зависимост коя от двете стойности е по-ниска, в точката, в която превозното средство преминава от повърхността с повишено триене към тази с понижено триене;

г)

задействане на спирачката:

д)

усилие на задействане на спирачката:

прилаганата сила е необходимата, за да се гарантира, че системата против блокиране на колелата ще действа в пълна степен по време на всяко спиране до 10 km/h;

е)

брой на спиранията: докато превозното средство покрие изискванията за показателите, с максимум 3 спирания;

ж)

за всяко спиране превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване и след това се задейства органът за управление на спирачката преди превозното средство да достигне прехода от повърхност с един коефициент на триене към повърхност с друг такъв.

а)

изпитвателни повърхности:

Повърхност с понижено триене, непосредствено следвана от повърхност с повишено триене с МСК ≥ 0,8;

б)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

в)

скорост на изпитване:

скоростта, която ще доведе до 50 km/h или 0,5 V max, в зависимост коя от двете стойности е по-ниска, в точката, в която превозното средство преминава от повърхността с понижено триене към тази с повишено триене;

г)

задействане на спирачката:

д)

усилие на задействане на спирачката:

прилаганата сила е необходимата, за да се гарантира, че системата против блокиране на колелата ще действа в пълна степен по време на всяко спиране до 10 km/h;

е)

брой на спиранията: докато превозното средство покрие изискванията за показателите, с максимум 3 спирания;

ж)

за всяко спиране превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване и след това се задейства органът за управление на спирачката преди превозното средство да достигне прехода от повърхност с един коефициент на триене към повърхност с друг такъв.

з)

записва се постоянното отрицателно ускорение на превозното средство;

а)

когато спирачките се изпитват в съответствие с процедурата за изпитване, определена в точка 9.7.1, не трябва да възниква блокиране на колелата и колелата на превозното средство трябва да остават в рамките на изпитвателната лента за движение;

б)

в рамките на 1 секунда след като задното колело премине през преходната точка от повърхността с понижено към повърхността с повишено триене, отрицателното ускорение на превозното средство трябва да се увеличи.

а)

системата трябва да е в съответствие с изискванията за предупреждение за неизправност от точка 5.1.13 от настоящото правило и

б)

минималните изисквания за спирачния път или средното максимално достигнато отрицателно ускорение трябва да са както е указано съответно в колона 2 или 3, под заглавието „Единична спирачна уредба, спира(т) се само задното(ите) колело(а)“ в таблицата към точка 3.3 от настоящото приложение.

а)

изпитването е приложимо само за превозни средства, оборудвани с разделени работни спирачни уредби;

б)

изпитването следва да потвърди показателите на останалите подсистеми в случай на неизправност „изтичане от хидравличната уредба“.

а)

изпитването е приложимо за превозни средства от категории L3, L5 и L4;

б)

с лек товар;

в)

с незацепен двигател;

а)

начална температура на спирачките: ≥ 55 °C и ≤ 100 °C;

б)

скорости на изпитване: 50 km/h и 100 km/h или 0,8 Vmax, в зависимост от това коя от стойностите е по-малка;

в)

усилие на задействане на спирачката:

г)

брой на спиранията: докато превозното средство покрие изискванията за показателите, с максимум 6 спирания за всяка скорост на изпитване;

д)

променя се работната спирачна уредба, за да се предизвика пълна загуба на спирачно действие във всяка една подсистема. При тези условия за всяко спиране превозното средство се ускорява до скоростта на изпитване и след това се задейства органът за управление на спирачката при специфицираните в настоящата точка условия.

е)

изпитването се повтаря за всяка подсистема.

а)

системата трябва да е в съответствие с изискванията за предупреждение за неизправност, определени в точка 5.1.11 от настоящото правило и

б)

спирачният път (S) трябва да бъде ≤ 0,1 V + 0,0117 V2(където V е специфицираната за изпитването скорост в km/h, а S е изискваният спирачен път в метри) или средното максимално достигнато отрицателно ускорение трябва да бъде ≥ 3,3 m/s2.

а)

изпитването не се провежда, когато превозното средство е оборудвано с друга отделна работна спирачна уредба;

б)

изпитването следва да потвърди показателите на работната спирачна уредба в случай на неизправност в сервоусилвателя.