20.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 254/1


Единствено оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правно действие съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН относно статута — TRANS/WP.29/343, който е на разположение на адрес:

http://www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29fdocstts.html

Правило № 10 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) — Единни предписания за одобрението на превозни средства по отношение на електромагнитната съвместимост

Включва целия валиден текст до:

Серия от изменения 04: 28 октомври 2011 г.

Поправка 1 към преработка 4 — дата на влизане в сила: 28 октомври 2011 г.

Допълнение 1 към серия от изменения 04 — дата на влизане в сила: 26 юли 2012 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

Приложно поле

2.

Определения

3.

Заявление за одобрение

4.

Одобрение

5.

Маркировки

6.

Спецификации при конфигурации, различни от „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“

7.

Допълнителни спецификации при конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“

8.

Изменение или разширение на одобрение на типа на превозно средство вследствие добавяне или замяна на електрически/електронен монтажен възел (ЕМВ)

9.

Съответствие на производството

10.

Санкции при несъответствие на производството

11.

Окончателно прекратяване на производството

12.

Изменение и разширение на одобрението на типа на превозно средство или ЕМВ

13.

Преходни разпоредби

14.

Наименования и адреси на техническите служби, провеждащи изпитванията за одобрение, и на органите по одобряването на типа

ДОПЪЛНЕНИЯ

1

Списък на стандартите, на които се прави позоваване в настоящото правило

2

Базови гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

3

Базови гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

4

Базови гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

5

Базови гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

6

Електрически/електронен монтажен възел

7

Електрически/електронен монтажен възел

ПРИЛОЖЕНИЯ

1

Примери за маркировки за одобрение

2A

Информационен документ за одобрение на типа на превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост

Информационен документ за одобрение на типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

3A

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа, отмяната на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип превозно средство/компонент/отделен технически възел по отношение на Правило № 10

Съобщение относно одобрението, разширението, отказа, отмяната на одобрение или окончателното прекратяване на производството на тип електрически/електронен монтажен възел по отношение на Правило № 10

4

Метод за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания от превозните средства

5

Метод за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания от превозните средства

6

Метод на изпитване на устойчивостта на превозните средства на електромагнитно излъчване

7

Метод за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли

8

Метод за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли

9

Метод(и) на изпитване на устойчивостта на електрическите/електронните монтажни възли на електромагнитно излъчване

10

Метод(и) на изпитване на електрическите/електронните монтажни възли за устойчивост на смущения от преходни процеси и за генериране на смущения от преходни процеси

11

Метод(и) на изпитване за създаване на хармоници, генерирани от превозното средство по захранващите линии за променливо напрежение

12

Метод(и) на изпитване за пораждане на изменения на напрежението, флуктуации на напрежението и фликер от превозното средство по захранващите линии за променливо напрежение

13

Метод(и) на изпитване за генерирането от превозното средство на радиочестотни смущения, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо или постоянно напрежение

14

Метод(и) за изпитване за генерирането от превозното средство на радиочестотни смущения, разпространяващи се по проводниците през порта за мрежова връзка и комуникация

15

Метод(и) на изпитване на устойчивостта на превозните средства на смущения от вида на електрически бързи преходни процеси/пакети импулси, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо и постоянно напрежение

16

Метод(и) на изпитване на устойчивостта на превозните средства на отскоци на напрежението, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо и постоянно напрежение

1.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Настоящото правило се прилага към:

1.1.

превозните средства от категории L, M, N и O (1) по отношение на електромагнитната съвместимост;

1.2.

компонентите и отделните технически възли, предназначени да бъдат монтирани на тези превозни средства при ограничението, предвидено в точка 3.2.1 по отношение на електромагнитната съвместимост.

1.3.

То обхваща:

а)

изискванията по отношение на устойчивостта на излъчваните и разпространяващите се по проводниците смущения за функциите, свързани с прякото управление на превозното средство, със защитата на водача, пътниците и другите участници в движението, със смущенията, които биха могли да предизвикат объркване на водача или другите участници в движението, с функциите на шината за данни на превозното средство и със смущенията, които биха засегнали записването на нормативните данни на превозното средство;

б)

изискванията по отношение на контрола на нежелателните излъчвани и разпространяващите се по проводниците смущения с цел предпазване на предвидената употреба на електрическото или електронното оборудване, разположено във въпросното превозно средство, в съседни или в разположени наблизо превозни средства, и по отношение на контрола на смущенията, предизвиквани от принадлежности, с които превозното средство може да бъде преоборудвано;

в)

допълнителните изисквания за превозните средства по отношение на свързващите устройства за зареждане на ПСНЕ във връзка с контрола на излъчванията от тази връзка на превозното средство с електрическата мрежа и устойчивостта на връзката на смущения.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ

За целите на настоящото правило:

2.1.

електромагнитна съвместимост“ е способността на превозно средство, компонент(и) или отделен(и) технически възел(и) да функционира удовлетворително в своята електромагнитна среда, без да създава недопустими електромагнитни смущения за който и да е обект в тази среда;

2.2.

електромагнитно смущение“ е всяко електромагнитно явление, което може да влоши функционирането на превозно средство, компонент(и) или отделен(и) технически възел(и), или което и да е друго устройство, компонент от оборудването или система, функциониращи в близост до превозно средство. Електромагнитното смущение може да бъде под формата на електромагнитен шум, нежелателен сигнал или изменение в самата среда на разпространение;

2.3.

електромагнитна устойчивост“ е способността на превозно средство, компонент(и) или отделен(и) технически възел(и) да функционира без влошаване на показателите си при наличие на (специфицирани) електромагнитни смущения, които включват полезни радиочестотни сигнали, излъчвани от радиопредаватели, или излъчвания в честотния обхват на уреди с промишлено, научно и медицинско предназначение (ISM), намиращи се във или извън превозното средство;

2.4.

електромагнитна среда“ е съвкупността от електромагнитни явления, съществуващи на дадено място;

2.5.

широколентово излъчване“ е излъчване, чиято широчина на честотната лента е по-широка от широчината на честотната лента на даден измервателен апарат или приемно устройство (Международен специален комитет по радиосмущения (CISPR), второ издание, 2002 г. и поправка, 2004 г.);

2.6.

теснолентово излъчване“ е излъчване, чиято широчина на честотната лента е по-тясна от широчината на честотната лента на даден измервателен апарат или приемно устройство (Международен специален комитет по радиосмущения (CISPR), второ издание, 2002 г. и поправка, 2004 г.);

2.7.

електрическа/електронна система“ е/са електрическо(и) и/или електронно(и) устройство(а) или комплект(и) от устройства заедно с всички свързани с него/тях електрически връзки, което/които представлява(т) част от превозно средство, но за което/които не е предвидено да се извърши одобрение на типа отделно от превозното средство. ПСНЕ и свързващото устройство за зареждане на ПСНЕ се считат за електрически/електронни системи;

2.8.

електрически/електронен монтажен възел“ (ЕМВ) е електрическо и/или електронно устройство или комплект(и) от устройства, предназначено(и) да представлява(т) част от превозно средство, заедно с всички свързани с него(тях) електрически връзки и проводници, което(които) изпълнява(т) една или повече специализирани функции. Даден ЕМВ може да бъде одобрен по искане на производител или негов упълномощен представител като „компонент“ или като „отделен технически възел (ОТВ)“;

2.9.

тип превозно средство“ по отношение на електромагнитната съвместимост включва всички превозни средства, които не се различават съществено в аспекти като:

2.9.1.

общия размер и форма на двигателното отделение,

2.9.2.

общото разположение на електрическите и/или електронните компоненти и проводниците,

2.9.3.

основния материал, от който са изработени каросерията или корпусът на превозното средство (например корпус на каросерия от стомана, алуминий или стъклопласти). Наличието на панели, изработени от различни материали, не променя типа превозно средство, при условие че основният материал на каросерията остава непроменен. Въпреки това такива промени трябва да бъдат съобщени;

2.10.

тип ЕМВ“ във връзка с електромагнитната съвместимост е електрически/електронни монтажни възли, които не се различават по следните съществени характеристики:

2.10.1.

функцията, изпълнявана от ЕМВ,

2.10.2.

общото разположение на електрическите и/или електронните компоненти, ако е приложимо;

2.11.

кабелни снопове на превозното средство“ са кабелите за електрозахранване, за информационната шина (например Controller Area Network (CAN), кабелите за предаване на сигнали или за активните антени, които са монтирани от производителя на превозното средство;

2.12.

функции, свързани с устойчивостта“ са:

а)

функциите, свързани с прякото управление на превозното средство:

i)

чрез влошаване или промяна във функционирането, например на двигателя, скоростната кутия, спирачките, окачването, активното кормилно управление, устройствата за ограничаване на скоростта,

ii)

чрез въздействие върху положението на водача: например положението на седалката или кормилното колело,

iii)

чрез въздействие върху видимостта на водача: например къси светлини, чистачки на предното стъкло;

б)

функции, свързани със защитата на водача, пътниците и другите участници в движението:

например системи с въздушни възглавници и обезопасителни системи за задържане;

в)

функции, които в случай на разстройване предизвикат объркване на водача или другите участници в движението:

i)

оптични смущения: неправилно функциониране например на пътепоказателите, стопсветлините, габаритите, задните габаритни светлини, сигналните светлини на превозните средства за спешни повиквания, невярна информация от предупредителни индикатори, лампи или дисплеи, свързани с функции, посочени в буква а) или б), които могат да бъдат наблюдавани в прякото зрително поле на водача,

ii)

акустични смущения: неправилно функциониране, например на алармената система против кражба или на клаксона;

г)

функции, свързани с функционалността на шината за данни на превозното средство:

чрез блокиране на предаването на данни по системните шини на превозното средство, които се използват за предаване на данни, необходими за правилната работа на други функции, свързани с устойчивостта;

д)

функции, които в случай на разстройване оказват влияние върху нормативните данни на превозното средство, например тахографа и километражния брояч;

е)

функции във връзка с ПСНЕ в режим на зареждане от електрическата мрежа:

чрез предизвикване на непредвидено движение на превозното средство;

2.13.

„ПСНЕ“ е презаредимата система за натрупване на енергия, която осигурява електрическа енергия за електрическо задвижване на превозното средство;

2.14.

„свързващо устройство за зареждане на ПСНЕ“ е електрическата верига, използвана за зареждане на ПСНЕ и монтирана в превозното средство.

3.   ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ

3.1.   Одобрение на тип превозно средство

3.1.1.

Заявлението за одобрение на тип превозно средство по отношение на неговата електромагнитна съвместимост се подава от производителя на превозното средство.

3.1.2.

Образец на информационния документ е показан в приложение 2А.

3.1.3.

Производителят на превозното средство съставя списък, в който описва всички съответни електрически/електронни системи или ЕМВ на превозното средство, типовете каросерии, вариантите по отношение на материала на каросерията, общото разположение на проводниците, вариантите по отношение на двигателя, версиите с ляво/дясно кормилно управление и версиите на колесната база. Съответните електрически/електронни системи или ЕМВ на превозното средство са тези, които могат да имат значителни широколентови или теснолентови излъчвания, и/или които имат отношение към свързаните с устойчивостта на смущения функции на превозното средство (вж. точка 2.12), и тези, които съставят свързващите устройства за зареждане на ПСНЕ.

3.1.4.

По взаимно съгласие между производителя и компетентния орган от този списък се избира едно превозно средство, което е представително за одобрявания тип. Изборът на превозно средство се извършва въз основа на предлаганите от производителя електрически/електронни системи. Ако производителят на превозното средство и компетентният орган приемат по взаимно съгласие, че са включени различни електрически/електронни системи, които могат да окажат съществено влияние върху електромагнитната съвместимост на превозното средство в сравнение с тази на първото представително превозно средство, тогава от този списък може да се избере едно или повече превозни средства.

3.1.5.

Изборът на превозното(ите) средство(а) в съответствие с точка 3.1.4 по-горе се ограничава до комбинациите от превозни средства/електрически/електронни системи, за които е предвидено да бъдат действително произвеждани.

3.1.6.

Производителят може да приложи към заявлението си протокол за проведени изпитвания. Органът по одобряването може да използва всички предоставени по този начин данни за съставянето на формуляра за съобщение за одобрението на типа.

3.1.7.

Ако техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитването за одобрение на типа, провежда сама изпитването, е необходимо да се предостави превозно средство, представително за одобрявания тип в съответствие с точка 3.1.4.

3.1.8.

За превозните средства от категория M, N, и O производителят на превозното средство трябва да представи документ с информация за честотните ленти, нивата на мощност, положенията на антената и разпоредбите относно монтирането на радиочестотните предаватели (радиопредаватели), дори ако превозното средство не е оборудвано с радиопредавател към момента на одобрението на типа. Тази информация следва да обхваща всички мобилни радиоуслуги, които нормално се използват в превозните средства. След одобрението на типа тази информацията трябва да стане обществено достъпна.

Производителите на превозните средства трябва да представят доказателства, че монтирането на такива предаватели не оказва неблагоприятно въздействие върху експлоатационните характеристики на превозното средство.

3.1.9.

Одобрението на типа на превозните средства се прилага за ПСНЕ и свързващите устройства за зареждане на ПСНЕ, тъй като те се считат за електрически/електронни системи.

3.2.   Одобрение на типа на ЕМВ

3.2.1.

Приложимост на настоящото правило по отношение на ЕМВ:

Image

3.2.2.

Заявлението за одобрение на тип ЕМВ по отношение на неговата електромагнитна съвместимост се подава от производителя на превозното средство или от производителя на ЕМВ.

3.2.3.

Образец на информационния документ е показан в приложение 2Б.

3.2.4.

Производителят може да приложи към заявлението си протокол за проведени изпитвания. Органът по одобряването може да използва всички предоставени по този начин данни за съставянето на формуляра за съобщение за одобрението на типа.

3.2.5.

Ако техническата служба, отговаряща за провеждането на изпитването за одобрение на типа, провежда сама изпитването, е необходимо да се предостави образец от системата на ЕМВ, който е представителен за одобрявания тип, ако е необходимо след обсъждане с производителя, например относно възможните варианти в разположението, броя на компонентите и броя на датчиците. Ако техническата служба прецени за необходимо, тя може да избере допълнителен образец.

3.2.6.

Върху образеца(ите) трябва да бъдат ясно и незаличимо нанесени търговското наименование или маркировка на производителя и обозначението на типа.

3.2.7.

Ако е приложимо, следва да се посочат всички ограничения по отношение на употребата. Всички подобни ограничения следва да се включат в приложение 2Б и/или приложение 3Б.

3.2.8.

Не е необходимо да се извършва одобрение на типа на ЕМВ, които се предлагат на пазара като резервни части, ако те са ясно обозначени като резервни части чрез идентификационен номер и ако са идентични и са произведени от същия производител, който произвежда и съответното оригинално оборудване (OEM) за превозно средство, чийто тип вече е одобрен.

3.2.9.

Компонентите, които се продават като оборудване за вторично вграждане и са предназначени за монтиране в моторни превозни средства, не се нуждаят от одобрение на типа, ако нямат отношение към функции, свързани с устойчивостта (вж. точка 2.12). В този случай производителят трябва да изготви декларация, че ЕМВ изпълнява изискванията на настоящото правило и по-специално, че са спазени граничните стойности, определени в точки 6.5, 6.6, 6.8 и 6.9.

4.   ОДОБРЕНИЕ

4.1.   Процедури по одобрение на типа

4.1.1.   Одобрение на типа на превозно средство

По преценка на производителя на превозното средство могат да се използват следните алтернативни процедури за одобрение на типа на превозно средство.

4.1.1.1.   Одобрение на инсталация на превозно средство

Може да бъде извършено директно одобрение на типа на инсталация на превозно средство, като се следват разпоредбите от точка 6 от настоящото правило. Ако производителят на превозното средство избере тази процедура, не се изисква отделно изпитване на електрическите/електронните системи или ЕМВ.

4.1.1.2.   Одобрение на типа на превозно средство чрез изпитване на отделни ЕМВ

Производител на превозно средство може да получи одобрение за превозното средство, като докаже пред органа по одобряването, че всички съответни електрически/електронни системи или ЕМВ (вж. точка 3.1.3 от настоящото правило) са били одобрени в съответствие с настоящото правило и са монтирани в съответствие с всички предвидени в него условия.

4.1.1.3.   Производителят може да получи одобрение съгласно настоящото правило, ако превозното средство няма оборудване от тип, който подлежи на изпитвания за устойчивост или излъчване на смущения. Такива одобрения не изискват изпитване.

4.1.2.   Одобрение на типа на ЕМВ

Може да се издаде одобрение на типа на ЕМВ, предназначен за монтиране в който и да е тип превозно средство (одобряване на компонент) или за монтиране в специфичен тип или специфични типове превозно(и) средство(а), заявен(и) от производителя на ЕМВ (одобряване на отделен технически възел).

4.1.3.   ЕМВ, представляващи по предназначение радиопредаватели, които не са получили одобрение на типа след съгласие на производител на превозно средство, трябва да бъдат доставяни с подходящо ръководство за монтиране.

4.2.   Издаване на одобрение на типа

4.2.1.   Превозно средство

4.2.1.1.   Ако представителното превозно средство отговаря на изискванията на точка 6 от настоящото правило, се издава одобрение на типа.

4.2.1.2.   В приложение 3А е даден образец на формуляр за съобщение за одобрение на типа.

4.2.2.   ЕМВ

4.2.2.1.   Ако представителната(ите) система(и) на ЕМВ отговаря(т) на изискванията на точка 6 от настоящото правило, се издава одобрение на типа.

4.2.2.2.   В приложение 3Б е даден образец на формуляр за съобщение за одобрение на типа.

4.2.3.   С оглед съставянето на посочените в точка 4.2.1.2 или 4.2.2.2 по-горе формуляри за съобщение компетентният орган на договарящата се страна, която издава одобрението, може да използва протокол, изготвен или одобрен от акредитирана лаборатория или в съответствие с разпоредбите от настоящото правило.

4.3.   Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, се уведомяват за одобрение или отказ на одобрение на тип превозно средство или ЕМВ в съответствие с настоящото правило посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 3А или 3Б към настоящото правило, като към него се прилагат снимки и/или схеми или чертежи в подходящ мащаб, предоставени от заявителя във формат, който не надхвърля A4 (210 × 297 mm), или сгънати до тези размери.

5.   МАРКИРОВКИ

5.1.   На всеки одобрен тип превозно средство или ЕМВ се определя номер на одобрението. Първите две цифри от този номер показват серията от изменения, съответстващи на последните съществени технически изменения, внесени в Правилото към датата на одобрението. Една договаряща се страна не може да определя един и същ номер на одобрение на друг тип превозно средство или ЕМВ.

5.2.   Наличие на маркировките

5.2.1.   Превозно средство

Маркировката за одобрение, описана в точка 5.3 по-долу, се поставя на всяко превозно средство, съответстващо на тип, одобрен съгласно настоящото правило.

5.2.2.   Монтажен възел

Маркировката за одобрение, описана в точка 5.3 по-долу, се поставя на всеки ЕМВ, съответстващ на тип, одобрен съгласно настоящото правило.

За електрически/електронни системи, които са вградени в превозни средства, одобрени като цяло, не се изисква маркировка.

5.3.   На всяко превозно средство, което съответства на типа, одобрен съгласно настоящото правило, се поставя международна маркировка за одобрение на видно и леснодостъпно място, указано във формуляра за съобщение за одобрение. Тази маркировка съдържа:

5.3.1.   окръжност, ограждаща буквата „E“, следвана от отличителния номер на държавата, издала одобрението (2);

5.3.2.   номера на настоящото правило, следван от буквата „R“, тире и номера на одобрението вдясно от окръжността, предвидена в точка 5.3.1.

5.4.   В приложение 1 към настоящото правило е даден пример за маркировка за одобрение на типа.

5.5.   Не е необходимо да е видима маркировката върху ЕМВ в съответствие с точка 5.3 по-горе, когато ЕМВ е монтиран в превозното средство.

6.   СПЕЦИФИКАЦИИ ПРИ КОНФИГУРАЦИИ, РАЗЛИЧНИ ОТ „РЕЖИМ НА ЗАРЕЖДАНЕ НА ПСНЕ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА МРЕЖА

6.1.   Общи спецификации

6.1.1.   Превозното средство и неговата електрическа/електронна система(и) или ЕМВ се проектират, конструират и оборудват така, че да позволят на превозното средство при нормални условия на експлоатация да отговаря на изискванията на настоящото правило.

6.1.1.1.

Превозното средство се подлага на изпитване за излъчвания и за устойчивост на излъчени смущения. За одобрението на типа на превозно средство не се изисква провеждането на изпитвания за смущения, разпространяващи се по проводниците, или за устойчивост на смущения, разпространяващи се по проводниците.

6.1.1.2.

ЕМВ се изпитват за излъчвани смущения и за смущения, разпространяващи се по проводниците, както и за устойчивост на излъчени смущения и на смущения, разпространяващи се по проводниците.

6.1.2.   Преди изпитването и съвместно с производителя техническата служба, трябва да подготви план за изпитването, който да съдържа най-малко режима на работа, стимулираната(ите) функция(и), наблюдаваната(ите) функция(и), критерия(ите) за успех или неуспех на изпитването и очакваните излъчени смущения.

6.2.   Спецификации по отношение на широколентовото електромагнитно излъчване от превозни средства

6.2.1.   Метод на измерване

Електромагнитното излъчване, генерирано от превозното средство, представително за своя тип, се измерва с помощта на метода, описан в приложение 4. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

6.2.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

6.2.2.1.

Ако измерванията се извършват по описания в приложение 4 метод, като разстоянието между превозното средство и антената е 10,0 ± 0,2 m, граничните стойности са 32 dBμV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 32 до 43 dBμV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай над 75 MHz граничната стойност нараства логаритмично с честотата, както е показано в допълнение 2. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 43 dBμV/m.

6.2.2.2.

Ако измерванията се извършват по описания в приложение 4 метод, като разстоянието между превозното средство и антената е 3,0 ± 0,05 m, граничните стойности са 42 dBμV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 42 до 53 dBμV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай над 75 MHz граничната стойност нараства логаритмично с честотата, както е показано в допълнение 3. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 53 dBμV/m.

6.2.2.3.

Измерените стойности за превозното средство, представително за своя тип, изразени в dBμV/m, трябва да са под използваните за одобрението на типа гранични стойности.

6.3.   Спецификации по отношение на теснолентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

6.3.1.   Метод на измерване

Електромагнитното излъчване, генерирано от превозното средство, представително за своя тип, се измерва с помощта на метода, описан в приложение 5. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

6.3.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

6.3.2.1.

Ако измерванията се извършват по описания в приложение 5 метод, като разстоянието между превозното средство и антената е 10,0 ± 0,2 m, граничните стойности са 22 dBμV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 22 до 33 dBμV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай над 75 MHz граничната стойност нараства логаритмично с честотата, както е показано в допълнение 4. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 33 dBμV/m. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 33 dBμV/m.

6.3.2.2.

Ако измерванията се извършват по описания в приложение 5 метод, като разстоянието между превозното средство и антената е 3,0 ± 0,05 m, граничната стойност е 32 dBμV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 32 до 43 dBμV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай над 75 MHz граничната стойност нараства логаритмично с честотата, както е показано в допълнение 5. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 43 dBμV/m.

6.3.2.3.

Измерените стойности за превозното средство, представително за своя тип, изразени в dBμV/m, трябва да са под използваната при одобрението на типа гранична стойност.

6.3.2.4.

Независимо от граничните стойности, посочени в точки 6.3.2.1, 6.3.2.2 и 6.3.2.3 от настоящото правило, ако по време на първоначалния етап, описан в точка 1.3 от приложение 5, силата на сигнала, измерена при радиоантената на превозното средство с детектор за средна стойност, е по-малка от 20 dBμV в честотния диапазон от 76 до 108 MHz, се смята, че превозното средство отговаря на граничните стойности за теснолентови електромагнитни излъчвания и не се изисква допълнително изпитване.

6.4.   Спецификации по отношение на устойчивостта на превозните средства на електромагнитно излъчване

6.4.1.   Метод на изпитване

Устойчивостта на електромагнитно излъчване на превозното средство, представително за своя тип, се изпитва по метода, описан в приложение 6.

6.4.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за устойчивостта на превозните средства на електромагнитно излъчване

6.4.2.1.

Ако изпитванията се извършват по метода, описан в приложение 6, ефективната стойност на напрегнатостта (интензитета) на полето трябва да бъде 30 V/m за 90 % от честотния диапазон от 20 до 2 000 MHz и минимум 25 V/m за целия честотен диапазон от 20 до 2 000 MHz.

6.4.2.2.

Превозното средство, представително за своя тип, се разглежда като отговарящо на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, извършени в съответствие с приложение 6, няма влошаване на показателите на „функциите, свързани с устойчивостта“, съгласно точка 2.1 от приложение 6.

6.5.   Спецификации по отношение на широколентовите електромагнитни смущения, генерирани от електрически/електронни монтажни възли.

6.5.1.   Метод на измерване

Електромагнитното излъчване, генерирано от ЕМВ, представителен за своя тип, се измерва по метода, описан в приложение 7.

6.5.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ

6.5.2.1.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 7, граничните стойности са от 62 до 52 dBμV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, като над 30 MHz тази гранична стойност намалява логаритмично с честотата, и от 52 до 63 dBμV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като над 75 MHz тази гранична стойност нараства логаритмично с честотата, както е показано в допълнение 6. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 63 dBμV/m.

6.5.2.2.

Измерените стойности за ЕМВ, представителен за своя тип, изразени в dBμV/m, трябва да са под използваните при одобрението на типа гранични стойности.

6.6.   Спецификации по отношение на теснолентовите електромагнитни смущения, генерирани от ЕМВ.

6.6.1.   Метод на измерване

Електромагнитното излъчване, генерирано от ЕМВ, представителен за своя тип, се измерва по метода, описан в приложение 8.

6.6.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от ЕМВ

6.6.2.1.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 8, граничните стойности са от 52 до 42 dBμV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz, като над 30 MHz тази гранична стойност намалява логаритмично с честотата, и от 42 до 53 dBμV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като над 75 MHz тази гранична стойност нараства логаритмично с честотата, както е показано в допълнение 7. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 53 dBμV/m.

6.6.2.2.

Измерената стойност за ЕМВ, представителен за своя тип, изразена в dBμV/m, трябва да е под използваните при одобрението на типа гранични стойности.

6.7.   Спецификации по отношение на устойчивостта на ЕМВ на електромагнитно излъчване

6.7.1.   Метод(и) на изпитване

Устойчивостта на ЕМВ, представителен за своя тип, на електромагнитно излъчване, се изпитва по метод(и), избран(и) от методите, описани в приложение 9.

6.7.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за устойчивостта на ЕМВ

6.7.2.1.

Ако изпитванията се извършват по методите, описани в приложение 9, граничните стойности при изпитване за устойчивост са 60 V/m еф. ст. при метода на изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 15 V/m еф. ст. при метода на изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 75 V/m еф. ст. при метода на изпитване в коаксиална TEM камера (за напречни електромагнитни вълни), 60 mА еф. ст. при метода на изпитване с инжектиране на сумарен ток и 30 V/m еф. ст. при метода на изпитване в условията на свободно поле за над 90 % от честотния диапазон от 20 до 2 000 MHz, и минимум 50 V/m еф. ст. при метода на изпитване в 150-милиметрова отворена електромагнитна камера, 12,5 V/m еф. ст. при метода на изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера, 62,5 V/m еф. ст. при метода на изпитване в коаксиална ТЕМ камера, 50 mA еф. ст. при метода на изпитване с инжектиране на сумарен ток и 25 V/m еф. ст. при метода на изпитване в условията на свободно поле за цялата честотна лента от 20 до 2 000 MHz.

6.7.2.2.

ЕМВ, представителен за своя тип, се счита за отговарящ на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, извършени в съответствие с приложение 9, няма влошаване на показателите на „функциите, свързани с устойчивостта“.

6.8.   Спецификации по отношение на устойчивостта на ЕМВ на смущения от преходни процеси, разпространяващи се по захранващите линии.

6.8.1.   Метод на изпитване

Устойчивостта на ЕМВ, представителен за своя тип, се изпитва по метод(и) в съответствие със стандарт ISO 7637-2 (второ издание, 2004 г.), както е описано в приложение 10, с изпитвателните нива, дадени в таблица 1.

Таблица 1

Устойчивост на ЕМВ

Номер на изпитвателния импулс

Ниво на изпитване за устойчивост

Функционално състояние на системите

имащи отношение към функции, свързани с устойчивостта

нямащи отношение към функции, свързани с устойчивостта

1

III

C

D

2a

III

B

D

III

C

D

3а/3б

III

A

D

4

III

B

(за ЕМВ, които трябва да работят по време на фазите на пускане на двигателя)

C

(за други ЕМВ)

D

6.9.   Спецификации по отношение на излъчването на разпространяващи се по проводниците смущения от преходни процеси, генерирани от ЕМВ по захранващите линии

6.9.1.   Метод на изпитване

Излъчваните смущения от ЕМВ, представителен за своя тип, се изпитват по метода(ите) в съответствие със стандарт ISO 7637-2 (второ издание, 2004 г.), както е описано в приложение 10 за нивата, дадени в таблица 2.

Таблица 2

Максимално допустима амплитуда на импулса

Максимално допустима амплитуда на импулса за

Полярност на амплитудата на импулса

превозни средства със системи за напрежение 12 V

превозни средства със системи за напрежение 24 V

Положителна

+75

+ 150

Отрицателна

– 100

– 450

6.10.   Изключения

6.10.1.   Когато превозно средство, електрическа/електронна система или ЕМВ не съдържа електронен автогенератор с работна честота над 9 kHz, се счита, че той отговаря на изискванията на точка 6.3.2 или 6.6.2 и на приложения 5 и 8.

6.10.2.   Не е необходимо да се подлагат на изпитвания за устойчивост на излъчени смущения превозните средства, които нямат електрически/електронни системи с „функции, свързани с устойчивостта на смущения“, и се счита, че те отговарят на изискванията на точка 6.4 и на приложение 6 към настоящото правило.

6.10.3.   Не е необходимо да се подлагат на изпитвания за устойчивост на излъчени смущения ЕМВ, които нямат функции, свързани с устойчивостта, и се счита, че те отговарят на изискванията на точка 6.7 и на приложение 9 към настоящото правило.

6.10.4.   Електростатично разреждане

В случай на превозни средства, оборудвани с гуми, каросерията/шасито на превозното средство може да бъде разглеждана(о) като електрически изолирана конструкция. Съществени електростатични сили спрямо външната среда на превозното средство възникват само в момента на влизане или излизане на хора във превозното средство и от него. Тъй като в тези моменти превозното средство е неподвижно, се счита, че не е необходимо да се провежда изпитване за одобрение на типа във връзка с електростатичните разряди.

6.10.5.   Пораждане на разпространяващи се по проводниците смущения от преходни процеси, генерирани от ЕМВ по захранващите линии

ЕМВ, които не се комутират, нямат превключватели или не съдържат индуктивни товари, не трябва да се подлагат на изпитвания за смущения от преходни процеси, разпространяващи се по проводниците, и се смята, че отговарят на изискванията на точка 6.9.

6.10.6.   Загубата на функция на приемници по време на изпитването за устойчивост, когато изпитвателният сигнал е в рамките на широчината на честотната лента на приемника (радиочестотна лента на изключване), както е указано за специфичната(ия) радиослужба/продукт в хармонизирания международен стандарт за електромагнитна съвместимост, не представлява задължително критерий, обуславящ неуспеха на изпитването.

6.10.7.   Радиопредавателите се изпитват в режим на предаване. Полезните излъчвания (например от радиопредавателни системи) в рамките на необходимата широчина на честотната лента и излъчванията извън лентата не се вземат предвид за целите на настоящото правило. Паразитните излъчвания са предмет на настоящото правило.

6.10.7.1.

Необходима широчина на честотната лента“: за даден клас излъчване е широчината на честотната лента, която е точно достатъчна, за да осигури предаването на информация със скоростта и качеството, изисквани при специфицирани условия (член 1, № 1.152 от радиорегламентите на Международния съюз по далекосъобщения (ITU)).

6.10.7.2.

Излъчвания извън честотната лента“ е излъчване на честота или честоти в непосредствена близост извън границите на необходимата широчина на честотната лента, което се получава в резултат на процеса на модулация, с изключение на паразитните излъчвания (член 1, № 1.144 от радиорегламентите на Международния съюз по далекосъобщения).

6.10.7.3.

Паразитно излъчване“: във всеки процес на модулация съществуват допълнителни нежелателни сигнали. Те се обобщават с израза „паразитни излъчвания“. Паразитни излъчвания са излъчванията на честота(и), които са извън необходимата широчина на честотната лента и чието ниво може да бъде намалено, без да се повлияе на съответното предаване на информация. Паразитните излъчвания включват хармонични излъчвания, паразитни излъчвания, честоти, следствие от интермодулация и преобразуване на честотата, но изключват излъчвания извън честотната лента (член 1, № 1.145 от радиорегламентите на Международния съюз по далекосъобщения).

7.   ДОПЪЛНИТЕЛНИ СПЕЦИФИКАЦИИ ПРИ КОНФИГУРАЦИЯТА „РЕЖИМ НА ЗАРЕЖДАНЕ НА ПСНЕ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА МРЕЖА“

7.1.   Общи спецификации

7.1.1.   Превозното средство и неговата електрическа/електронна система се проектират, конструират и оборудват така, че да позволят на превозното средство при конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ да отговаря на изискванията на настоящото правило.

7.1.2.   Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ трябва да се изпита на излъчени смущения, устойчивост на излъчени смущения и смущения, разпространяващи се по проводниците.

7.1.3.   Преди изпитването и съвместно с производителя техническата служба трябва да подготви план за изпитването на конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“, който да съдържа най-малко режима на работа, стимулираната(ите) функция(и), наблюдаваната(ите) функция(и), критерия(ите) за успех или неуспех на изпитването и очакваните излъчени смущения.

7.2.   Спецификации по отношение на широколентовото електромагнитно излъчване от превозни средства

7.2.1.   Метод на измерване

Електромагнитното излъчване, генерирано от превозното средство, представително за своя тип, се измерва с помощта на метода, описан в приложение 4. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

7.2.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

7.2.2.1.

Ако измерванията се извършват по описания в приложение 4 метод, като разстоянието между превозното средство и антената е 10,0 ± 0,2 m, граничните стойности са 32 dBμV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 32 до 43 dBμV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай над 75 MHz граничната стойност нараства логаритмично с честотата, както е показано в допълнение 2. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 43 dBμV/m.

7.2.2.2.

Ако измерванията се извършват по описания в приложение 4 метод, като разстоянието между превозното средство и антената е 3,0 ± 0,05 m, граничните стойности са 42 dBμV/m в честотния диапазон от 30 до 75 MHz и от 42 до 53 dBμV/m в честотния диапазон от 75 до 400 MHz, като във втория случай над 75 MHz граничната стойност нараства логаритмично с честотата, както е показано в допълнение 3. В честотния диапазон от 400 до 1 000 MHz граничната стойност е постоянна и равна на 53 dBμV/m.

Измерените стойности, които са изразени в dBμV/m за превозното средство, представително за своя тип, трябва да са под използваните за одобрението на типа гранични стойности.

7.3.   Спецификации относно създаването от превозните средства на хармоници по захранващите линии за променливо напрежение

7.3.1.   Метод на измерване

Създаването на хармоници по захранващите линии за променливо напрежение, предизвиквано от превозното средство, представително за своя тип, се измерва с помощта на метода, описан в приложение 11. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

7.3.2.   Използвани при одобрението на типа превозно средство гранични стойности

7.3.2.1.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 11, граничните стойности за входен ток <= 16 A на фаза са тези, които са определени в IEC 61000-3-2 (издание 3.2 — 2005 г., изменение 1: 2008 и изменение 2: 2009), и те са дадени в таблица 3.

Таблица 3

Максимално допустими нива на хармоници (входен ток ≤ 16 A на фаза)

Пореден номер на хармоника

n

Максимално допустим ток на хармоника

A

Нечетни хармоници

3

2,3

5

1,14

7

0,77

9

0,40

11

0,33

13

0,21

15 ≤ n ≤ 39

0,15 × 15/n

Четни хармоници

2

1,08

4

0,43

6

0,30

8 ≤ n ≤ 40

0,23 × 8/n

7.3.2.2.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 11, граничните стойности за входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза са определените в IEC 61000-3-12 (издание 1.0 — 2004 г.), и те са дадени в таблици 4, 5 и 6.

Таблица 4

Максимално допустими нива на хармоници (входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза) за оборудване, различно от симетрично трифазно оборудване

Минимално Rsce

Допустими отделни хармонични съставящи на тока In/I1 %

Максимален коефициент на хармоници за тока %

 

I3

I5

I7

I9

I11

I13

THD

PWHD

33

21,6

10,7

7,2

3,8

3,1

2

23

23

66

24

13

8

5

4

3

26

26

120

27

15

10

6

5

4

30

30

250

35

20

13

9

8

6

40

40

≥ 350

41

24

15

12

10

8

47

47

Относителните стойности на четните хармоници, които са по-малки или равни на 12, трябва да са по-ниски от 16/n %. Четните хармоници, които са по-големи от 12, се вземат предвид в THD и PWHD по същия начин, както нечетните хармоници.

Допуска се линейна интерполация между последователни стойности на Rsce.

Таблица 5

Максимално допустими нива на хармоници (входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза) за симетрично трифазно оборудване

Минимално Rsce

Допустими отделни хармонични съставящи на тока In/I1 %

Максимален коефициент на хармоници за тока %

 

I5

I7

I11

I13

THD

PWHD

33

10,7

7,2

3,1

2

13

22

66

14

9

5

3

16

25

120

19

12

7

4

22

28

250

31

20

12

7

37

38

≥ 350

40

25

15

10

48

46

Относителните стойности на четните хармоници, които са по-малки или равни на 12, трябва да са по-ниски от 16/n %. Четните хармоници, които са по-големи от 12, се вземат предвид в THD и PWHD по същия начин, както нечетните хармоници.

Допуска се линейна интерполация между последователни стойности на Rsce.

Таблица 6

Максимално допустими нива на хармоници (входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза) за симетрично трифазно оборудване при специфични условия

Минимално Rsce

Допустими отделни хармонични съставящи на тока In/I1 %

Максимален коефициент на хармоници за тока %

 

I5

I7

I11

I13

THD

PWHD

33

10,7

7,2

3,1

2

13

22

≥ 120

40

25

15

10

48

46

Относителните стойности на четните хармоници, които са по-малки или равни на 12, трябва да са по-ниски от 16/n %. Четните хармоници, които са по-големи от 12, се вземат предвид в THD и PWHD по същия начин, както нечетните хармоници.

7.4.   Спецификации относно генерирането от превозните средства на изменения на напрежението, флуктуации на напрежението и фликер по захранващите линии за променливо напрежение

7.4.1.   Метод на измерване

Генерирането на изменения на напрежението, флуктуации на напрежението и фликер по захранващите линии за променливо напрежение, от превозно средство, което е представително за своя тип, се измерва с помощта на метода, описан в приложение 12. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

7.4.2.   Използвани при одобрението на типа превозно средство гранични стойности

7.4.2.1.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 12, граничните стойности за номинален ток ≤ 16 A на фаза и за устройства/съоръжения, неподлежащи на условно свързване, са определените в IEC 61000-3-3 (издание 2.0 — 2008 г.) и те са дадени в таблица 7.

Таблица 7

Максимално допустими нива на измененията на напрежението, флуктуациите на напрежението и фликера (номинален ток ≤ 16 A на фаза и за устройства/съоръжения, неподлежащи на условно свързване)

Гранични стойности

Стойностите са дадени в стандарт IEC 61000-3-3, точка 5.

7.4.2.2.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 12, граничните стойности за номинален ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза и за устройства/съоръжения, подлежащи на условно свързване, са установените в IEC 61000-3-11 (издание 1.0 — 2000 г.) и те са дадени в таблица 8.

Таблица 8

Максимално допустими нива на измененията на напрежението, флуктуациите на напрежението и фликера (номинален ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза и за устройства/съоръжения, подлежащи на условно свързване)

Гранични стойности

Стойностите са дадени в стандарт IEC 61000-3-11 (издание 1.0 —2000 г.), точка 5.

7.5.   Спецификации относно генерирането от превозните средства на радиочестотни смущения, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо или постоянно напрежение

7.5.1.   Метод на измерване

Генерирането на радиочестотни смущения, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо или постоянно напрежение, генерирани от превозно средство, което е представително за своя тип, се измерва с помощта на метода, описан в приложение 13. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

7.5.2.   Използвани при одобрението на типа превозно средство гранични стойности

7.5.2.1.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 13, граничните стойности за захранващите линии за променливо напрежение са установените в IEC 61000-6-3 (издание 2.0 — 2006 г.) и те са дадени в таблица 9.

Таблица 9

Максимално допустими нива на радиочестотните смущения, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо напрежение

Честота (MHz)

Гранични стойности и детектор

0,15—0,5

66—56 dBμV (квазипиков),

56—46 dBμV (детектор за средна стойност)

(линейно намаляване с логаритъма на честотата)

0,5—5

56 dBμV (квазипиков),

46 dBμV (детектор за средна стойност)

5—30

60 dBμV (квазипиков),

50 dBμV (детектор за средна стойност)

7.5.2.2.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 13, граничните стойности за захранващите линии за постоянно напрежение са установените в IEC 61000-6-3 (издание 2.0 — 2006 г.) и те са дадени в таблица 10.

Таблица 10

Максимално допустими нива за радиочестотните смущения, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за постоянно напрежение

Честота (MHz)

Гранични стойности и детектор

0,15—0,5

79 dBμV (квазипиков),

66 dBμV (детектор за средна стойност)

0,5—30

73 dBμV (квазипиков),

60 dBμV (детектор за средна стойност)

7.6.   Спецификации относно генерирането от превозните средства на радиочестотни смущения, разпространяващи се по проводниците през порта за мрежова връзка и комуникация

7.6.1.   Метод на измерване

Генерирането на радиочестотни смущения, разпространяващи се по проводниците през порта за мрежова връзка и комуникация, генерирани от превозно средство, което е представително за своя тип, се измерва с помощта на метода, описан в приложение 14. Методът на измерване се определя от производителя на превозното средство след съгласуване с техническата служба.

7.6.2.   Използвани при одобрението на типа превозно средство гранични стойности

7.6.2.1.

Ако измерванията се извършват по метода, описан в приложение 14, граничните стойности за смущенията през порта за мрежова връзка и комуникация са установените в IEC 61000-6-3 (издание 2.0 — 2006 г.) и са дадени в таблица 11.

Таблица 11

Максимално допустими нива на радиочестотните смущения, разпространяващи се по проводниците през порта за мрежова връзка и комуникация

Честота (MHz)

Гранични стойности и детектор

0,15—0,5

84—74 dBμV (квазипиков),

74—64 dBμV (детектор за средна стойност)

(линейно намаляване с логаритъма на честотата)

40—30 dBμА (квазипиков),

30—20 dBμА (детектор за средна стойност)

(линейно намаляване с логаритъма на честотата)

0,5—30

74 dBμV (квазипиков),

64 dBμV (детектор за средна стойност)

30 dBμА (квазипиков),

20 dBμА (детектор за средна стойност)

7.7.   Спецификации по отношение на устойчивостта на превозните средства на електромагнитно излъчване

7.7.1.   Метод на изпитване

Устойчивостта на електромагнитно излъчване на превозното средство, представително за своя тип, се изпитва по метода, описан в приложение 6.

7.7.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за устойчивостта на превозните средства на електромагнитно излъчване

7.7.2.1.

Ако изпитванията се извършват по метода, описан в приложение 6, ефективната стойност на напрегнатостта (интензитета) на полето трябва да бъде 30 V/m за 90 % от честотния диапазон от 20 до 2 000 MHz и минимум 25 V/m за целия честотен диапазон от 20 до 2 000 MHz.

7.7.2.2.

Превозното средство, представително за своя тип, се разглежда като отговарящо на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, извършени в съответствие с приложение 6, няма влошаване на показателите на „функциите, свързани с устойчивостта“, съгласно точка 2.2 от приложение 6.

7.8.   Спецификации относно устойчивостта на превозните средства на смущения от вида на електрически бързи преходни процеси/пакети импулси, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо и постоянно напрежение.

7.8.1.   Метод на изпитване

7.8.1.1.

Устойчивостта на превозното средство, което е представително за своя тип, на смущения от вида на електрически бързи преходни процеси/пакети импулси, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо и постоянно напрежение, се изпитва по метода, описан в приложение 15.

7.8.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за устойчивостта на превозните средства на електромагнитно излъчване

7.8.2.1.

Ако изпитванията се извършват по методите, описани в приложение 15, изпитвателните нива на устойчивостта за захранващите линии за променливо или постоянно напрежение са следните: ± 2 kV изпитвателно напрежение при отворена верига с време на нарастване (Tr) 5 ns, време на задържане (Th) 50 ns и честота на повторение 5 kHz за най-малко 1 минута.

7.8.2.2.

Превозното средство, представително за своя тип, се разглежда като отговарящо на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, извършени в съответствие с приложение 15, няма влошаване на показателите на „функциите, свързани с устойчивостта“, съгласно точка 2.2 от приложение 6.

7.9.   Спецификации относно устойчивостта на превозните средства на отскок на напрежението, разпространяващ се по проводниците на захранващите линии за променливо или постоянно напрежение.

7.9.1.   Метод на изпитване

7.9.1.1.

Устойчивостта на отскок на напрежението, разпространяващ се по проводниците на захранващите линии за променливо или постоянно напрежение, на превозно средство, което е представително за своя тип, се изпитва по метода, описан в приложение 16.

7.9.2.   Използвани при одобрението на типа гранични стойности за устойчивостта на превозните средства на електромагнитно излъчване

7.9.2.1.

Ако изпитванията се извършват по методите, описани в приложение 16, изпитвателните нива на устойчивост са:

а)

за линиите за променливо напрежение: ± 2 kV изпитвателно напрежение между линията и земята при отворена верига и ± 1 kV между линиите, с време на нарастване (Tr) 1,2 μѕ и време на задържане (Th) 50 μѕ. Всеки отскок на напрежението се подава 5 пъти през интервал от 1 минута за всяка от следните фази: 0, 90, 180 и 270°;

б)

за линиите за постоянно напрежение: ± 0,5 kV изпитвателно напрежение между линията и земята при отворена верига и ± 0,5 kV между линиите, с време на нарастване (Tr) 1,2 μѕ и време на задържане (Th) 50 μѕ. Всеки отскок на напрежението се прилага 5 пъти през интервал от 1 минута.

7.9.2.2.

Превозното средство, представително за своя тип, се разглежда като отговарящо на изискванията за устойчивост, ако по време на изпитванията, извършени в съответствие с приложение 16, няма влошаване на показателите на „функциите, свързани с устойчивостта“, съгласно точка 2.2 от приложение 6.

7.10.   Изключения

7.10.1.   Когато портът за мрежова връзка и комуникация на превозното средство използва предаване на данни по електрическата (силовата) мрежа, по линиите за променливо или постоянно напрежение, приложение 14 не се прилага.

8.   ИЗМЕНЕНИЕ ИЛИ РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ВСЛЕДСТВИЕ ДОБАВЯНЕ ИЛИ ЗАМЯНА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ/ЕЛЕКТРОНЕН МОНТАЖЕН ВЪЗЕЛ (ЕМВ)

8.1.

Когато производител на превозно средство е получил одобрение на типа за инсталация на превозно средство и иска да монтира допълнителна или заместваща електрическа/електронна система или ЕМВ, които вече са получили одобрение съгласно настоящото правило и ще се монтират в съответствие с всички предвидени за това условия, одобрението на превозното средство може да бъде разширено без допълнителни изпитвания. За целите на съответствието на производството допълнителната или заместващата електрическа/електронна система или ЕМВ се разглежда като част от превозното средство.

8.2.

Когато допълнителната(ите) или заместващата(ите) част(и) не е/са получила(и) одобрение съгласно настоящото правило и ако се прецени, че е необходимо да се проведат изпитвания, се счита, че цялото превозно средство отговаря на изискванията, ако може да се докаже, че новата(ите) или изменената(ите) част(и) отговаря(т) на съответните изисквания на точка 6, или ако при сравнително изпитване може да се докаже, че няма вероятност новата част да окаже неблагоприятно въздействие върху съответствието на типа превозно средство.

8.3.

Добавянето от страна на производителя на превозното средство към одобрено превозно средство на стандартно битово или промишлено оборудване, различно от мобилно комуникационно оборудване, което отговаря на изискванията на другите правила, и монтирането, замяната или демонтирането на което се извършва в съответствие с препоръките на производителите на оборудването и на превозното средство, не прави невалидно одобрението на превозното средство. Това не възпрепятства производителите на превозни средства да монтират комуникационно оборудване в съответствие с подходящи инструкции за монтиране, изготвени от производителя на превозното средство и/или производителя(ите) на съответното комуникационно оборудване. Производителят на превозното средство представя доказателства (ако такива се изискват от страна на органа, провеждащ изпитването), че въпросните предавателни устройства не оказват неблагоприятно въздействие върху експлоатационните характеристики на превозното средство. Това може да се извърши под формата на декларация, че нивата на мощност и инсталацията са такива, че определените в настоящото правило нива на устойчивост осигуряват достатъчна защита, когато операциите по предаване се извършват самостоятелно, т.е. като се изключват операциите по предаване, извършвани във връзка с указаните в точка 6 изпитвания. По настоящото правило не се разрешава използването на комуникационен предавател, когато се прилагат други изисквания по отношение на това оборудване или неговото използване.

9.   СЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Процедурите по осигуряване на съответствие на производството са в съответствие с установените в Спогодбата, допълнение 2 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.2), като се спазват следните изисквания:

9.1.

Превозните средства, компонентите или ЕМВ, одобрени съгласно настоящото правило, се произвеждат така, че да съответстват на одобрения тип, като изпълняват изискванията на точка 6 по-горе.

9.2.

Съответствието на производството по отношение на превозното средство, компонента или отделния технически възел се проверява въз основа на данните, които се съдържат във формуляра(ите) за съобщение за одобрение на типа, посочени в приложение 3А и/или приложение 3Б към настоящото правило.

9.3.

Ако компетентният орган не е удовлетворен от процедурата за проверка на производителя, се прилагат точки 8.3.1 и 8.3.2 по-долу.

9.3.1.

Когато се прави проверка на съответствието на серийно произвеждано превозно средство, компонент или ЕМВ, се счита, че производството съответства на изискванията на настоящото правило по отношение на широколентовите и теснолентовите електромагнитни смущения, ако измерените нива не превишават с повече от 2 dB (25 %) базовите гранични стойности, предписани съответно в точки 6.2.2.1, 6.2.2.2, 6.3.2.1 и 6.3.2.2, 7.2.2.1 и 7.2.2.2 (когато е приложимо).

9.3.2.

Когато се прави проверка на съответствието на серийно произвеждано превозно средство, компонент или ЕМВ, се счита, че производството съответства на изискванията на настоящото правило по отношение на устойчивостта на електромагнитно излъчване, ако ЕМВ на превозното средство не оказва каквото и да е отрицателно въздействие върху непосредственото управление на превозното средство, което може да се забележи от водача или от останалите участници в движението, когато превозното средство се намира в определеното в точка 4 от приложение 6 състояние и е подложено на въздействието на поле, чиято напрегнатост, изразена във V/m, е до 80 % от базовите гранични стойности, предписани в точки 6.4.2.1 и 7.7.2.1 по-горе.

9.3.3.

Ако се извършва проверка на съответствието на серийно произвеждан компонент или отделен технически възел (ОТВ), се счита, че производството съответства на изискванията на настоящото правило по отношение на устойчивостта на разпространяваните по проводниците смущения и излъчванията, ако компонентът или отделният технически възел не показват влошаване на показателите на „функциите, свързани с устойчивостта“ до нивата, посочени в точка 6.8.1, и не превишават нивата, посочени в точка 6.9.1.

10.   САНКЦИИ ПРИ НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

10.1.

Одобрението, издадено по отношение на даден тип превозно средство, компонент или отделен технически възел съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако не са спазени изискванията, изложени в точка 6 по-горе, или ако избраните превозни средства не преминат успешно изпитванията, предвидени в точка 6 по-горе.

10.2.

Ако страна по Спогодбата, прилагаща настоящото правило, отмени издадено преди това от нея одобрение, тя незабавно уведомява за това другите договарящи се страни, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложения 3А и 3Б към настоящото правило.

11.   ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Ако притежателят на одобрение окончателно прекрати производството на тип превозно средство или ЕМВ, одобрен(о) в съответствие с настоящото правило, той информира за това органа, издал одобрението, който на свой ред уведомява за това останалите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложения 3А и 3Б към настоящото правило.

12.   ИЗМЕНЕНИЕ И РАЗШИРЕНИЕ НА ОДОБРЕНИЕТО НА ТИПА НА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО ИЛИ ЕМВ

12.1.

Всяко изменение на типа на превозното средство или ЕМВ се съобщава на органа по одобряването на типа, който е издал одобрението на типа превозно средство. В такъв случай той може:

12.1.1.

да счете, че няма вероятност направените изменения да окажат съществено неблагоприятно въздействие и че във всички случаи превозното средство или ЕМВ продължават да отговарят на изискванията; или

12.1.2.

да изиска допълнителен протокол за изпитване от техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията.

12.2.

Потвърждението на одобрението или отказа на одобрение, придружено от подробности относно измененията, се съобщава съгласно процедурата, посочена в точка 4 по-горе, на страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило.

12.3.

Компетентният орган, който издава разширение на одобрението, определя сериен номер на това разширение и уведомява за него другите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, който съответства на образците от приложения 3А и 3Б към настоящото правило.

13.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

13.1.

Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 03, никоя договаряща се страна, прилагаща настоящото правило, не трябва да отказва да издава одобрение на ИКЕ съгласно настоящото правило, изменено със серия от изменения 03.

13.2.

След изтичане на 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящото правило, изменено със серия от изменения 03, договарящите се страни, прилагащи настоящото правило, трябва да издават одобрения на типа само ако одобряваният тип превозно средство, компонент или отделен технически възел отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 03.

13.3.

Договарящите се страни, прилагащи настоящото правило, не трябва да отказват да издават разширения на одобрение, издадено в съответствие с предшестващи серии от изменения на настоящото правило.

13.4.

48 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 03 на настоящото правило договарящите се страни, прилагащи настоящото правило, могат да отказват първа национална регистрация (първо пускане в експлоатация) на превозно средство, компонент или отделен технически възел, който(което) не отговаря на изискванията на серия от изменения 03 на настоящото правило.

13.5.

След изтичане на 36 месеца след официалната дата на влизане в сила на настоящото правило, изменено със серия от изменения 04, договарящите се страни, прилагащи настоящото правило, трябва да издават одобрения на типа само ако одобряваният тип превозно средство отговаря на изискванията на настоящото правило, изменено със серия от изменения 04.

13.6.

До 36 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 04 договарящите се страни не трябва да отказват национално или регионално одобрение на превозно средство, одобрено в съответствие с предшестващи серии от изменения на настоящото правило.

13.7.

След изтичане на 60 месеца след датата на влизане в сила на серия от изменения 04 договарящите се страни могат да отказват първа регистрация на ново превозно средство, което не отговаря на изискванията на серия от изменения 04 на настоящото правило.

13.8.

Независимо от точки 13.6 и 13.7 одобренията на превозни средства, издадени съгласно предшестващи серии от изменения на правилото, които не са засегнати от серия от изменения 04, продължават да са валидни и договарящите се страни, прилагащи настоящото правило, продължават да ги приемат.

14.   НАИМЕНОВАНИЯ И АДРЕСИ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ, ПРОВЕЖДАЩИ ИЗПИТВАНИЯТА ЗА ОДОБРЕНИЕ, И НА ОРГАНИТЕ ПО ОДОБРЯВАНЕТО НА ТИПА

Страните по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, съобщават на секретариата на Организацията на обединените нации наименованията и адресите на техническите служби, провеждащи изпитванията за одобрение, и на органите по одобряването на типа, които издават одобренията и на които следва да се изпращат формулярите, удостоверяващи издаването, разширението, отказването или отменянето на одобрение, издавани в други държави.


(1)  Съгласно определението в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3) (документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.2, параграф 2).

(2)  Отличителните номера на договарящите се страни по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev.2/Amend.1.


Допълнение 1

Списък на стандартите, на които се прави позоваване в настоящото правило

1.

CISPR 12 „Характеристики на радиосмущенията, генерирани от превозни средства, плавателни съдове и устройства, задвижвани от двигатели с принудително запалване — гранични стойности и методи на измерване“, пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005.

2.

CISPR 16-1-4 „Спецификации за апаратура и методи за измерване на радиосмущения и устойчивост — част 1: Апаратура за измерване на радиосмущения и устойчивост — антени и изпитвателни площадки за измерване на излъчени смущения“, трето издание, 2010 г.

3.

CISPR 25 „Гранични стойности и методи на измерване на характеристиките на радиосмущения за защита на приемници, използвани в превозни средства“, второ издание, 2002 г. и поправка, 2004 г.

4.

ISO 7637-1 „Пътни превозни средства. Електрически смущения, предизвикани от електропроводящите устройства и свързването — част 1: Определения и общи съображения“, второ издание, 2002 г.

5.

ISO 7637-2 „Пътни превозни средства. Електрически смущения, предизвикани от електропроводящите устройства и свързването — част 2: Електрически преходни процеси, разпространяващи се по захранващите линии само на превозни средства със захранване с номинално напрежение 12 V или 24 V“, второ издание, 2004 г.

6.

ISO-EN 17025 „Общи изисквания относно компетентността на лаборатории за изпитване и калибриране“, второ издание, 2005 г. и поправка: 2006 г.

7.

ISO 11451 „Пътни превозни средства — електрически смущения от излъчена теснолентова електромагнитна енергия — методи на изпитване на превозни средства“:

 

Част 1: Обща информация и определения (ISO 11451-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008);

 

Част 2: Източник на излъчване извън превозното средство (ISO 11451-2, трето издание, 2005 г.);

 

Част 4: Инжектиране на сумарен ток (BCI) (ISO 11451-4, трето издание, 1995 г.).

8.

ISO 11452 „Пътни превозни средства — електрически смущения от излъчена теснолентова електромагнитна енергия — методи на изпитване на компоненти“:

 

Част 1: Обща информация и определения (ISO 11452-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008);

 

Част 2: Камера с поглъщаща облицовка (ISO 11452-2, второ издание, 2004 г.);

 

Част 3: Коаксиална ТЕМ камера (за напречни електромагнитни вълни) (ISO 11452-3, трето издание, 2001 г.);

 

Част 4: Инжектиране на сумарен ток (BCI) (ISO 11452-4, трето издание, 2005 г. и поправка 1: 2009);

 

Част 5: Отворена електромагнитна камера (ISO 11452-5, второ издание, 2002 г.).

9.

Радиорегламенти на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), издание 2008 г.

10.

IEC 61000-3-2 „Електромагнитна съвместимост (ЕМС). Част 3-2: Норми за генерирането на хармонични съставящи на тока (входен ток на апаратите ≤ 16 A на фаза)“, издание 3.2 – 2005 г. + A1: 2008 + A2: 2009.

11.

IEC 61000-3-3 „Електромагнитна съвместимост (ЕМС). Част 3-3: Гранични стойности. Определяне на граничните стойности на измененията на напрежението, флуктуациите на напрежението и фликера в обществени мрежи ниско напрежение за устройства с входен ток ≤ 16 A на фаза, които не подлежат на условно свързване“, издание 2.0 – 2008 г.

12.

IEC 61000-3-11 „Електромагнитна съвместимост (ЕМС). Част 3-11: Гранични стойности. Определяне на граничните стойности на измененията на напрежението, на флуктуациите на напрежението и на фликера в обществени захранващи системи ниско напрежение. Устройства/съоръжения с номинален ток ≤ 75 А на фаза, които подлежат на условно свързване“, издание 1.0 – 2000 г.

13.

IEC 61000-3-12 „Електромагнитна съвместимост (ЕМС). Част 3-12: Гранични стойности на хармонични съставящи на тока, създавани от съоръжения, свързани към обществени захранващи системи ниско напрежение с входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза“, издание 1.0 – 2004 г.

14.

IEC 61000-4-4 „Електромагнитна съвместимост (ЕМС). Част 4-4: Методи за изпитване и измерване. Изпитване на устойчивост на електрически бърз преходен процес/пакет импулси“, издание 2.0 – 2004 г.

15.

IEC 61000-4-5 „Електромагнитна съвместимост (ЕМС). Част 4-5: Методи за изпитване и измерване. Изпитване на устойчивост на отскок“, издание 2.0 – 2005 г.

16.

IEC 61000-6-2 „Електромагнитна съвместимост (EMC). Част 6-2: Общи стандарти. Устойчивост на смущаващи въздействия за промишлени среди“, издание 2.0 – 2005 г.

17.

IEC 61000-6-3 „Електромагнитна съвместимост (EMC). Част 6-3: Общи стандарти. Стандарт за излъчване за жилищни, търговски и лекопромишлени среди“, издание 2.0 – 2006 г.

18.

CISPR 16–2–1 „Технически изисквания за уредите и методите за измерване на радиочестотни смущаващи въздействия и на устойчивост. Част 2-1: Методи за измерване на радиочестотни смущаващи въздействия и на устойчивост. Измерване на кондуктивни смущаващи въздействия“, издание 2.0 – 2008 г.

19.

CISPR 22 „Устройства за обработка на информация. Характеристики на радиочестотно смущаващо въздействие. Гранични стойности и методи за измерване“, издание 6.0 – 2008 г.

20.

CISPR 16-1-2 „Технически изисквания за уредите и методите за измерване на радиочестотни смущаващи въздействия и на устойчивост. Част 1-2: Уреди за измерване на радиочестотни смущаващи въздействия и на устойчивост. Спомагателни устройства. Кондуктивни смущения“, издание 1.2: 2006 г.


Допълнение 2

Базови гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

Разстояние между антената и превозното средство: 10 m

Гранична стойност E (dBμV/m) при честота F (MHz)

30—75 MHz

75—400 MHz

400—1 000 MHz

E = 32

E = 32 + 15,13 log (F/75)

E = 43

Image


Допълнение 3

Базови гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

Разстояние между антената и превозното средство: 3 m

Гранична стойност E (dBμV/m) при честота F (MHz)

30—75 MHz

75—400 MHz

400—1 000 MHz

E = 42

E = 42 + 15,13 log (F/75)

E = 53

Image


Допълнение 4

Базови гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

Разстояние между антената и превозното средство: 10 m

Гранична стойност E (dBμV/m) при честота F (MHz)

30—75 MHz

75—400 MHz

400—1 000 MHz

E = 22

E = 22 + 15,13 log (F/75)

E = 33

Image


Допълнение 5

Базови гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозните средства

Разстояние между антената и превозното средство: 3 m

Гранична стойност E (dBμV/m) при честота F (MHz)

30—75 MHz

75—400 MHz

400—1 000 MHz

E = 32

E = 32 + 15,13 log (F/75)

E = 43

Image


Допълнение 6

Електрически/електронен монтажен възел

Базови гранични стойности за широколентовото електромагнитно излъчване

Гранична стойност E (dBμV/m) при честота F (MHz)

30—75 MHz

75—400 MHz

400—1 000 MHz

E = 62 – 25,13 log (F/30)

E = 52 + 15,13 log (F/75)

E = 63

Image


Допълнение 7

Електрически/електронен монтажен възел

Базови гранични стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване

Гранична стойност E (dBμV/m) при честота F (MHz)

30—75 MHz

75—400 MHz

400—1 000 MHz

E = 52 – 25,13 log (F/30)

E = 42 + 15,13 log (F/75)

E = 53

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРИМЕРИ ЗА МАРКИРОВКИ ЗА ОДОБРЕНИЕ

Образец A

(вж. точка 5.2 от настоящото правило)

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение, поставена на превозно средство или ЕМВ, показва, че съответният тип превозно средство е бил одобрен по отношение на електромагнитната съвместимост в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 10 с номер на одобрение 042439. Номерът на одобрението указва, че одобрението е било издадено в съответствие с изискванията на Правило № 10, изменено със серия от изменения 04.

Образец Б

(вж. точка 5.2 от настоящото правило)

Image

Показаната по-горе маркировка за одобрение, поставена на превозно средство или ЕМВ, показва, че съответният тип превозно средство е бил одобрен по отношение на електромагнитната съвместимост в Нидерландия (E4) съгласно Правила № 10 и 33 (1)

Цифрите на номерата на одобренията указват, че към датата, на която са били издадени съответните одобрения, Правило № 10 е включвало серия от изменения 04, а Правило № 33 все още е било в първоначалния си вид.


(1)  Вторият номер е даден само като пример.


ПРИЛОЖЕНИЕ 2А

Информационен документ за одобрение на типа на превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост

Следната информация трябва да бъде предоставена в три екземпляра и да включва списък на съдържанието.

Всички чертежи се предоставят в подходящ мащаб и достатъчно подробно във формат А4 или в папка с формат А4.

Снимките, ако има такива, трябва да показват достатъчно подробности.

Ако системите, компонентите или отделните технически възли имат електронни органи за управление, трябва да бъде предоставена информация относно тяхната работа.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.

Марка (търговско наименование на производителя): …

2.

Тип: …

3.

Категория на превозното средство: …

4.

Име и адрес на производителя: …

Име и адрес на упълномощения представител на производителя, ако има такъв: …

5.

Адрес(и) на монтажното(ите) предприятие(я): …

ОБЩИ КОНСТРУКТИВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО

6.

Снимка(и) и/или чертеж(и) на представително превозно средство: …

7.

Местоположение и разположение на двигателя: …

СИЛОВА УРЕДБА

8.

Производител: …

9.

Код на производителя за двигателя, както е нанесен върху двигателя: …

10.

Двигател с вътрешно горене: …

11.

Принцип на действие: с принудително запалване/със запалване чрез сгъстяване, четиритактов/двутактов (1)

12.

Брой и разположение на цилиндрите: …

13.

Захранване с гориво: …

14.

Чрез впръскване на гориво (само за двигатели със запалване чрез сгъстяване): да/не (1).

15.

Електронен блок за управление: …

16.

Марка(и): …

17.

Описание на системата: …

18.

Чрез впръскване на гориво (само за двигатели с принудително запалване): да/не (1).

19.

Електрическа система: …

20.

Номинално напрежение: … V, масата е положителният/отрицателният полюс (1)

21.

Генератор: …

22.

Тип: …

23.

Запалване: …

24.

Марка(и): …

25.

Тип(ове): …

26.

Принцип на действие: …

27.

Горивна система с втечнен нефтен газ (ВНГ): да/не (1).

28.

Електронен блок за управление на двигателя при използване на захранване с втечнен нефтен газ: …

29.

Марка(и): …

30.

Тип(ове): …

31.

Горивна система с природен газ (ПГ): да/не (1).

32.

Електронен блок за управление на двигателя при използване на захранване с природен газ: …

33.

Марка(и): …

34.

Тип(ове): …

35.

Електродвигател: …

36.

Тип (намотка, възбуждане): …

37.

Работно напрежение: …

ДВИГАТЕЛИ, ИЗПОЛЗВАЩИ ЗА ГОРИВО ГАЗ (ПРИ СИСТЕМИ С ДРУГА КОНФИГУРАЦИЯ ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ РАВНОСТОЙНА ИНФОРМАЦИЯ)

38.

Електронен блок за управление (ECU):

39.

Марка(и): …

40.

Тип(ове): …

СИЛОВО ПРЕДАВАНЕ

41.

Тип (механично, хидравлично, електрическо и др.): …

42.

Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): …

ОКАЧВАНЕ

43.

Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): …

КОРМИЛНО УПРАВЛЕНИЕ

44.

Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): …

СПИРАЧКИ

45.

Антиблокираща спирачна система: да/не/по избор (1)

46.

За превозни средства с антиблокиращи системи — описание на работата на системата (включително всички електронни части), схема на електрическия блок, схема на хидравличния или пневматичния кръг: …

КАРОСЕРИЯ

47.

Тип каросерия: …

48.

Използвани материали и начини на изработка: …

49.

Предно стъкло и други стъкла:

50.

Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива) на задвижващия механизъм на стъклата: …

51.

Огледала за виждане назад (дава се информация за всяко от огледалата): …

52.

Кратко описание на електронните компоненти (ако има такива) на системата за регулиране: …

53.

Предпазни колани и/или други системи за задържане: …

54.

Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): …

55.

Потискане на радиосмущенията:

56.

Описание и чертежи/снимки на формите и съставните материали на частта от каросерията, формираща отделението на двигателя, и частта от отделението за пътници, която е най-близо до него: …

57.

Чертежи или снимки на положението на металните компоненти, които се намират в отделението на двигателя (например отоплителни устройства, резервно колело, въздушен филтър, кормилен механизъм и т.н.): …

58.

Таблица и чертеж на оборудването за управление на потискането на радиосмущения: …

59.

Данни за номиналната стойност на съпротивлението за постоянен ток, а в случай на съпротивителни кабели на запалването — за тяхното номинално съпротивление на метър: …

УСТРОЙСТВА ЗА ОСВЕТЯВАНЕ И СВЕТЛИННА СИГНАЛИЗАЦИЯ

60.

Кратко описание на електрическите/електронните компоненти, различни от лампи (ако има такива): …

РАЗНИ

61.

Устройства за защита срещу неразрешено използване на превозното средство: …

62.

Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): …

63.

Таблица за монтиране и използване на радиопредаватели в превозното(ите) средство(а), когато е приложимо (вж. точка 3.1.8 от настоящото правило): …

Честотни ленти (Hz)

Максимална изходна мощност (W)

Разположение на антената в превозното средство, специфични условия за монтиране и/или използване

64.

Превозно средство, оборудвано с късообхватно радарно устройство, работещо в обхвата 24 GHz: да/не/по избор (1)

Заявителят на одобрение на типа трябва също така да предостави, когато е приложимо:

 

Допълнение 1: Списък с марката(те) и типа(овете) на всички електрически и/или електронни компоненти, по отношение на които се прилага настоящото правило (вж. точки 2.9 и 2.10 от настоящото правило) и които не са посочени преди това.

 

Допълнение 2: Схеми или чертежи на общото разположение на електрическите и/или електронните компоненти (по отношение на които се прилага настоящото правило) и общото разположение на съответните кабелни снопове.

 

Допълнение 3: Описание на превозното средство, избрано като представително за типа:

 

Вид каросерия: …

 

Ляво или дясно разположение на волана: …

 

Колесна база: …

 

Допълнение 4: Приложим(и) протокол(и) от изпитване(ия), предоставен(и) от производителя и издаден(и) от изпитвателна лаборатория, акредитирана съгласно стандарт ISO 17025 и призната от органа по одобряването с цел изготвянето на сертификата за одобряване на типа.

65.

Зарядно устройство: бордово/външно/без такова устройство (1)

66.

Ток на зареждане: постоянен ток/променлив ток (брой фази/честота) (1): …

67.

Максимален номинален ток (във всеки режим, ако е необходимо):

68.

Номинално напрежение на зареждане: …

69.

Основни функции на интерфейса на превозното средство: например L1/L2/L3/N/E/управляващо устройство: …


(1)  Ненужното се зачерква.


ПРИЛОЖЕНИЕ 2Б

Информационен документ за одобрение на типа на електрически/електронен монтажен възел по отношение на електромагнитната съвместимост

Следната информация, когато е приложимо, трябва да бъде предоставена в три екземпляра и да включва списък на съдържанието. Всички чертежи се предоставят в подходящ мащаб и достатъчно подробно във формат А4 или в папка с формат А4. Снимките, ако има такива, трябва да показват достатъчно подробности.

Ако системите, компонентите или отделните технически възли имат електронни органи за управление, трябва да бъде предоставена информация относно тяхната работа.

1.

Марка (търговско наименование на производителя): …

2.

Тип: …

3.

Начини за идентификация на типа, когато той е обозначен върху компонента/отделния технически възел (1):

3.1.

Местоположение на тази маркировка: …

4.

Име и адрес на производителя: …

Име и адрес на упълномощения представител, ако има такъв: …

5.

При компоненти и отделни технически възли местоположение и начин на поставяне на маркировката за одобрение:

6.

Адрес(и) на монтажното(ите) предприятие(я): …

7.

Този ЕМВ се одобрява в качеството му на компонент/отделен технически възел (1)

8.

Всички ограничения при употреба и условия за монтиране: …

9.

Номинално напрежение на електрическата инсталация: … V, масата е положителният/отрицателният (2) полюс …

Допълнение 1: Описание на ЕМВ, избран да представлява типа (електронна блоксхема и списък на основните компоненти, съставящи ЕМВ (например марка и тип на микропроцесора, пиезоелектричния резонатор, и т.н.).

Допълнение 2: Приложим(и) протокол(и) от изпитване(ия), предоставен(и) от производителя и издаден(и) от изпитвателна лаборатория, акредитирана съгласно стандарт ISO 17025 и призната от органа по одобряването с цел изготвянето на сертификата за одобряване на типа.


(1)  Ако начините за идентификация на типа съдържат знаци, които не се отнасят до описанието на типовете на компонента или отделния технически възел, обхванати от настоящия информационен документ, тези знаци трябва да се отбележат в документацията със символа „?“. (например АБB??123??).

(2)  Ненужното се зачерква.


ПРИЛОЖЕНИЕ 3А

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 3Б

СЪОБЩЕНИЕ

(максимален формат: A4 (210 × 297 mm)

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 4

Метод за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания от превозните средства

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, се прилага само за превозни средства.

Този метод се отнася и за двете конфигурации на превозното средство:

а)

конфигурация, различна от „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“;

б)

„режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

Това изпитване е предназначено за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания, генерирани от електрическите или електронните системи, монтирани на превозното средство (например запалителна система или електродвигатели).

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005).

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Превозно средство в конфигурация, различна от „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

2.1.1.   Двигател

Двигателят трябва да работи съгласно CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005).

2.1.2.   Други системи на превозното средство

Всяко оборудване, което е в състояние да генерира широколентови излъчвания и което може да бъде включено постоянно от водача или пътник, трябва да е пуснато в действие с максимално натоварване, като например двигателите за задвижване на чистачките или вентилаторите. Клаксонът и електродвигателите за стъклата се изключват, тъй като те не се използват непрекъснато.

2.2.   Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

Превозното средство трябва да е в режим на зареждане на акумулаторната батерия при номинална мощност, докато променливият или постоянният ток достигне най-малко 80 % от първоначалната си стойност. Схемата на изпитване на връзката на превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ е показана на фигура 3 от допълнението към настоящото приложение.

3.   МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗМЕРВАНИЯТА

3.1   Като алтернатива на изискванията на CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005) за превозни средства от категория L, като изпитвателна повърхност може да се използва всяко място, което отговаря на условията, посочени на фигура 1 от допълнението към настоящото приложение. В такъв случай измервателното оборудване трябва да бъде разположено извън частта, показана на фигура 1 от допълнението към настоящото приложение.

3.2.   Може да се извършва изпитване в затворени помещения, ако може да бъде установена зависимост между резултатите, получени при изпитване в затвореното помещение, и резултатите, получени на площадка на открито. Не е необходимо затворените помещения за изпитване да отговарят на изискванията по отношение на размерите на площадката на открито освен на изискванията за разстоянието между антената и превозното средство и за височината на антената.

4.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Граничните стойности се прилагат за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz за измерванията, извършени в полубезехова камера или на площадка за изпитване на открито.

4.2.   Измерванията могат да бъдат осъществени с квазипикови детектори или с пикови детектори. Граничните стойности, посочени в точки 6.2 и 6.5 от настоящото правило, са за квазипикови детектори. Ако се използват пикови детектори, се прилага корекционен коефициент от 20 dB, както е определено в CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005).

4.3.   Измервания

Техническата служба извършва изпитването през интервалите, указани в стандарта CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005) за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за целия честотен диапазон от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на стандарт ISO 17025 (второ издание, 2005 г. и поправка: 2006) и призната от органа по одобряването, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 14 честотни ленти (30—34, 34—45, 45—60, 60—80, 80—100, 100—130, 130—170, 170—225, 225—300, 300—400, 400—525, 525—700, 700—850, 850—1 000 MHz) и да извърши изпитванията при 14-те честоти, при които се получават най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да се потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на настоящото приложение.

Ако по време на изпитването граничната стойност бъде превишена, трябва да се направят проучвания, за да се гарантира, че това се дължи на превозното средство, а не на фоновото излъчване.

4.4.   Показания

Максималната стойност на показанията по отношение на граничната стойност (хоризонтална и вертикална поляризация и разположение на антената отляво и отдясно на превозното средство) във всяка от 14-те честотни ленти се взема като характеристично показание за честотата, при която са направени измерванията.

Допълнение

Фигура 1

Хоризонтална повърхност, в която няма отразяване на електромагнитни вълни. Определяне на границите на повърхността посредством елипса

Image

Фигура 2

Разположение на антената спрямо превозното средство

Диполна антена в положение за измерване на вертикалните съставящи на вълната

Image

Диполна антена в положение за измерване на хоризонталните съставящи на вълната

Image

Фигура 3

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“

Изглед отпред

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 5

Метод за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания от превозните средства

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, се прилага само за превозни средства.

Този метод се отнася само за конфигурация на превозното средство, различна от „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, които биха могли да се излъчват от микропроцесорни системи или от друг източник на теснолентово излъчване.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005) или CISPR 25 (и поправка: 2004).

1.3.   Като начален етап се измерват нивата на излъчване в обхвата с честотна модулация (FM) (от 76 до 108 MHz) при излъчващата радиоантена на превозното средство с помощта на детектор за средна стойност. Ако нивото, указано в точка 6.3.2.4 от настоящото правило, не е превишено, се счита, че превозното средство отговаря на изискванията на настоящото приложение по отношение на тази честотна лента и не е необходимо да се провежда пълното изпитване.

1.4.   Като алтернатива за превозните средства от категория L мястото на измерване може да бъде избрано в съответствие с приложение 4, точки 3.1 и 3.2.

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Ключът за запалване трябва да е в положение „контакт“. Двигателят не трябва да работи.

2.2.   Всички електронни системи на превозното средство трябва да са в нормален режим на работа, като превозното средство е в неподвижно състояние.

2.3.   Всяко оборудване, което може да бъде включено постоянно от водача или пътник, с вътрешни автогенератори с честота > 9 kHz или със сигнали с повторно включване, трябва да бъде в нормален режим на работа.

3.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Граничните стойности се прилагат за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz за измервания, извършени в полубезехова камера или на площадка за изпитване на открито.

3.2.   Измерванията се извършват с детектор за средна стойност.

3.3.   Измервания

Техническата служба извършва изпитването през интервалите, указани в стандарта CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005) за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за целия честотен диапазон от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на стандарт ISO 17025 (второ издание, 2005 г. и поправка: 2006) и призната от органа по одобряването, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 14 честотни ленти (30—34, 34—45, 45—60, 60—80, 80—100, 100—130, 130—170, 170—225, 225—300, 300—400, 400—525, 525—700, 700—850, 850—1 000 MHz) и да извърши изпитванията при 14-те честоти, при които се получават най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да се потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на настоящото приложение.

Ако по време на изпитването граничната стойност бъде превишена, трябва да се направят проучвания, за да се гарантира, че това се дължи на превозното средство, а не на фоновото излъчване, включително на широколентовото излъчване от който и да е ЕМВ.

3.4.   Показания

Максималната стойност на показанията по отношение на граничната стойност (хоризонтална и вертикална поляризация и разположение на антената отляво и отдясно на превозното средство) във всяка от 14-те честотни ленти се взема като характеристично показание за честотата, при която са направени измерванията.


ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Метод на изпитване на устойчивостта на превозните средства на електромагнитно излъчване

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, се прилага само за превозни средства. Този метод се отнася и за двете конфигурации на превозното средство:

а)

конфигурация, различна от „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“;

б)

„режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

Това изпитване е предназначено да докаже устойчивостта на електронните системи на превозното средство. Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитни полета, както е описано в настоящото приложение. По време на изпитванията превозното средство трябва да се наблюдава.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие със стандарт ISO 11451-2, трето издание, 2005 г.

1.3.   Алтернативни методи на изпитване

Като алтернатива, изпитването може да бъде извършено на площадка за изпитване на открито за всички превозни средства. Изпитвателното съоръжение трябва да отговаря на (националните) правни изисквания по отношение на излъчването на електромагнитни полета.

Ако превозното средство е по-дълго от 12 m и/или по-широко от 2,60 m и/или по-високо от 4,00 m, методът с инжектиране на сумарен ток в съответствие със стандарт ISO 11451-4 (първо издание, 1995 г.) може да бъде използван в честотния диапазон от 20 до 2 000 MHz за нивата, определени в точка 6.7.2.1 от настоящото правило.

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Превозно средство в конфигурация, различна от „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

2.1.1.   Превозното средство трябва да бъде в ненатоварено състояние с изключение на необходимото за изпитването оборудване.

2.1.1.1.   Двигателят трябва да задвижва нормално задвижващите колела с постоянна скорост от 50 km/h, ако няма техническа причина, свързана с превозното средство, за определяне на друго условие. За превозните средства от категории L1 и L2 по принцип постоянната скорост трябва да е равна на 25 km/h. Превозното средство трябва да бъде поставено на динамометър с подходящ товар или, като алтернатива, да бъде поддържано на електрически изолирани опори за мостовете на минимално разстояние от земята, ако не е наличен динамометър. Когато това е необходимо, предавателните валове, ремъци или вериги могат да бъдат разединени (например при камиони и дву- и триколесни превозни средства).

2.1.1.2.   Основни условия, прилагани по отношение на превозното средство

В тази точка се определят минималните условия на изпитванията (доколкото те са приложими) и критериите, при които изпитванията относно устойчивостта на превозното средство се считат за неуспешни. Другите системи на превозното средство, които могат да повлияят на функциите, свързани с устойчивостта, трябва да бъдат изпитвани по начин, който се съгласува между производителя и техническата служба.

Условия за изпитване на превозното средство при цикъл „50 km/h“

Критерии, при които изпитването е неуспешно

Скорост на превозното средство 50 km/h (съответно 25 km/h за превозните средства от категории L1 и L2) ± 20 % (като превозното средство задвижва валове). Ако превозното средство е оборудвано със система за регулиране на скоростта, тя трябва да е в работно състояние.

Изменение на скоростта с повече от ± 10 % от номиналната скорост. В случай на автоматична скоростна кутия: промяна на предавателното число, водеща до изменение на скоростта с повече от ± 10 % от номиналната скорост.

Включени къси светлини (ръчен режим)

Изключване на светлините

Включени чистачки на предното стъкло с максимална скорост (ръчен режим)

Пълно спиране на чистачките на предното стъкло

Включен пътепоказател от страната на водача

Промяна на честотата (по-малка от 0,75 Hz или по-голяма от 2,25 Hz). Промяна на работния цикъл (по-малка от 25 % или по-голяма от 75 %)

Регулируемото окачване е в нормално положение

Неочаквано значително изменение

Седалката на водача и кормилното колело са в средно положение

Неочаквано изменение с повече от 10 % от общата амплитуда

Дезактивирана аларма

Неочаквано задействане на алармата

Изключен клаксон

Неочаквано задействане на клаксона

Системата с въздушни възглавници и обезопасителната система за задържане са в работно състояние с изключена въздушна възглавница на пътника, ако такава функция съществува

Неочаквано задействане

Затворени автоматични врати

Неочаквано отваряне

Лост на регулируемата спирачка-забавител в нормално положение

Неочаквано задействане


Условия за изпитване на превозното средство при „цикъл на спиране“

Критерии, при които изпитването е неуспешно

Подлежи на определяне в плана за изпитване при цикъл на спиране. Той трябва да включва задействане на спирачния педал (освен ако има технически причини това да не се прави), но не непременно действие на антиблокиращото спирачно устройство.

Стопсветлините не се задействат по време на цикъла.

Предупредителната светлина на спирачката се включва със загуба на функционалност.

Неочаквано задействане.

2.1.1.3.   Всяко оборудване, което може да бъде включено постоянно от водача или пътник, трябва да бъде в нормален режим на работа.

2.1.1.4.   Всички останали системи, които оказват въздействие върху управлението на превозното средство от водача, трябва да бъдат (включени), както при нормално функциониране на превозното средство.

2.1.2.   При наличие на електрически/електронни системи на превозното средство, които са неразделна част от непосредственото управление на превозното средство, но които няма да функционират при условията, описани в точка 2.1, на производителя се разрешава да представи протокол или допълнителни доказателства на техническата служба, че електрическата/електронната система на превозното средство отговаря на изискванията на настоящото правило. Тези доказателства се прилагат към документацията за одобрение на типа.

2.1.3.   За наблюдение на превозното средство се използва само оборудване, което не предизвиква смущения. За да се определи дали са изпълнени изискванията на настоящото приложение, трябва да се извършва наблюдение от външната страна на превозното средство и на отделението за пътници (например чрез използването на видеокамера(и), микрофон и др.).

2.2.   Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

2.2.1.   Превозното средство трябва да е в ненатоварено състояние с изключение на необходимото за изпитването оборудване.

2.2.1.1.   Превозното средство трябва да е неподвижно, при изключен двигател и в режим на зареждане.

2.2.1.2.   Основни условия, прилагани по отношение на превозното средство

В тази точка се определят минималните условия на изпитванията (доколкото те са приложими) и критериите, при които изпитванията относно устойчивостта на превозното средство се считат за неуспешни. Другите системи на превозното средство, които могат да повлияят на функциите, свързани с устойчивостта, трябва да бъдат изпитвани по начин, който се съгласува между производителя и техническата служба.

Изпитвателни условия на превозното средство в „режим на зареждане на ПСНЕ“

Критерии, при които изпитването е неуспешно

ПСНЕ трябва да е в режим на зареждане. Степента на зареждане на ПСНЕ трябва да се съгласува между производителя и техническата служба.

Превозното средство започва да се движи.

2.2.1.3.   Всяко друго оборудване, което може да бъде пуснато за постоянно от водача или пътник, трябва да бъде изключено.

2.2.2.   За наблюдение на превозното средство се използва само оборудване, което не предизвиква смущения. За да се определи дали са изпълнени изискванията на настоящото приложение, трябва да се извършва наблюдение от външната страна на превозното средство и на отделението за пътници (например чрез използването на видеокамера(и), микрофон и др.).

3.   БАЗОВА ТОЧКА

3.1.   За целите на настоящото приложение базовата точка е точката, в която трябва да се измери напрегнатостта на полето. Тя се определя, както следва:

3.2.   За превозни средства от категориите M, N и O в съответствие със стандарт ISO 11451-2, трето издание, 2005 г.

3.3.   За превозни средства от категория L:

3.3.1.

най-малко на 2 m хоризонтално от фазовия център на антената или най-малко на 1 m вертикално от излъчващите елементи на системата на предавателна линия (СПЛ);

3.3.2.

върху осевата линия на превозното средство (равнината на надлъжна симетрия);

3.3.3.

на височина 1,0 ± 0,05 m над равнината, на която е разположено превозното средство, или на 2,0 ± 0,05 m, ако минималната височина на тавана на което и да е превозно средство от моделната гама превишава 3,0 m;

3.3.4.

или на 1,0 ± 0,2 m зад вертикалната осева линия на предното колело на превозното средство (точка C на фигура 1 от допълнението към настоящото приложение) в случай на триколесни превозни средства;

или на 0,2 ± 0,2 m зад вертикалната осева линия на предното колело на превозното средство (точка D на фигура 2 от допълнението към настоящото приложение) в случай на двуколесни превозни средства.

3.3.5.

Ако бъде взето решение за подлагане на излъчване на задната част на превозното средство, базовата точка се избира, както е описано в точки от 3.3.1 до 3.3.4. В този случай задната част на превозното средство трябва да бъде обърната към антената и то да е разположено така, че все едно е било завъртяно хоризонтално на 180 градуса около централната си точка, т.е. по такъв начин, че разстоянието от антената до най-близо разположената точка от външната повърхност на каросерията на превозното средство да остава едно и също. Това е показано на фигура 3 от допълнението към настоящото приложение.

4.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Честотен диапазон, продължителност на излъчването, поляризация

Превозното средство се подлага на електромагнитно излъчване в честотните диапазони от 20 до 2 000 MHz с вертикална поляризация.

Изпитвателният сигнал е със следната модулация:

а)

амплитудна модулация (AM) с модулираща честота 1 kHz и дълбочина на модулацията 80 % в честотния диапазон от 20 до 800 MHz, и

б)

фазова модулация (PM) с t равно на 577 μѕ, период 4 600 μѕ в честотния диапазон от 800 до 2 000 MHz,

ако не е уговорено друго между техническата служба и производителя на превозното средство.

Стъпката, с която се изменя честотата, и продължителността на излъчването се избират в съответствие със стандарт ISO 11451-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008.

4.1.1.   Техническата служба извършва изпитването през интервалите, указани в стандарт ISO 11451-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008 за целия честотен диапазон от 20 до 2 000 MHz.

Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за целия честотен диапазон от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на стандарт ISO 17025 (второ издание, 2005 г. и поправка: 2006) и призната от органа по одобряването, техническата служба може да избере намален брой фиксирани честоти в рамките на диапазона, например 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900, 1 300 и 1 800 MHz, за да се потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на настоящото приложение.

Ако превозно средство не премине успешно изпитването, определено в настоящото приложение, трябва да се удостовери, че неуспехът е възникнал при прилагане на предписаните условия на изпитването, а не е резултат от генериране на неконтролируеми полета.

5.   ГЕНЕРИРАНЕ НА ИЗИСКВАНАТА НАПРЕГНАТОСТ НА ПОЛЕТО

5.1.   Методика на изпитване

5.1.1.   За създаване на условията на полето за изпитването се използва заместващият метод съгласно стандарт ISO 11451-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008.

5.1.2.   Калибриране

За системи на предавателни линии се използва една сонда за измерване на полето в базовата точка на съоръжението.

За антени се използват четири сонди за измерване на полето в базовата линия на съоръжението.

5.1.3.   Етап на изпитване

Превозното средство се поставя по такъв начин, че осевата му линия да се намира на базовата точка или линия на съоръжението. Превозното средство обикновено е обърнато с предната си част към стационарна антена. Независимо от това, когато електронните блокове за управление и съответните кабелни снопове са разположени преимуществено в задната част на превозното средство, изпитването обикновено се провежда като превозното средство е обърнато със задната си част към антената. При дълги превозни средства (т.е. с изключение на превозните средства от категории L, M1 и N1), чиито електронни блокове за управление и съответните кабелни снопове са разположени преимуществено в средната част на превозното средство, може да се определи базова точка от дясната или лявата страна на превозното средство. Тази базова точка трябва да се намира в средата на надлъжната ос на превозното средство или в точка върху едната от страните на превозното средство, избрана съвместно от производителя и компетентния орган, след като бъде проучено разположението на електронните системи и всички кабелни снопове.

Такива изпитвания могат да се извършват само ако физическата конструкция на камерата го позволява. Местоположението на антената трябва да бъде отбелязано в протокола от изпитването.

Допълнение

Фигура 1

Image

Фигура 2

Image

Фигура 3

Image

Фигура 4

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 7

Метод за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, може да се прилага към ЕМВ, които впоследствие могат да се монтират на превозни средства, отговарящи на изискванията на приложение 4.

1.2.   Метод на изпитване

Това изпитване е предназначено за измерване на широколентовите електромагнитни излъчвания от ЕМВ (например запалителни системи, електродвигатели и др.).

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с CISPR 25 (второ издание, 2002 г. и поправка, 2004 г.).

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ЕМВ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Изпитваният ЕМВ трябва да е в нормален режим на работа, за предпочитане при максимално натоварване.

3.   ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Изпитването се извършва в съответствие с CISPR 25 (второ издание, 2002 г. и поправка, 2004 г.), точка 6.4 — метод с използване на екранирана камера с поглъщаща облицовка (ALSE).

3.2.   Алтернативно място на провеждане на измерванията

Като алтернатива на метода с използване на екранирана камера с поглъщаща облицовка (ALSE) изпитването може да се проведе на площадка за изпитване на открито, която отговаря на изискванията на CISPR 16-1-4 (трето издание, 2010 г.) (вж. допълнението към настоящото приложение).

3.3.   Околна среда

За да се гарантира, че няма шум или сигнал от външни източници с големина, която е достатъчна, за да повлияе съществено на измерването, измерванията се правят преди или след основното изпитване. При това измерване шумът или сигналът от външни източници трябва да бъде най-малко с 6 dB по-нисък от граничните стойности на смущенията, посочени в точка 6.5.2.1 от настоящото правило, с изключение на целенасочените теснолентови излъчвания от околната среда.

4.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Граничните стойности се прилагат за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz за измерванията, извършени в полубезехова камера или на площадка за изпитване на открито.

4.2.   Измерванията могат да бъдат осъществени с квазипикови детектори или с пикови детектори. Граничните стойности, посочени в точки 6.2 и 6.5 от настоящото правило, са за квазипикови детектори. Ако се използват пикови детектори, се прилага корекционен коефициент от 20 dB, както е определено в CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005).

4.3.   Измервания

Техническата служба извършва изпитването през интервалите, указани в стандарта CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005) за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за целия честотен диапазон от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на стандарт ISO 17025 (второ издание, 2005 г. и поправка: 2006) и призната от органа по одобряването, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 14 честотни ленти (30—34, 34—45, 45—60, 60—80, 80—100, 100—130, 130—170, 170—225, 225—300, 300—400, 400—525, 525—700, 700—850, 850—1 000 MHz) и да извърши изпитванията при 14-те честоти, при които се получават най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да се потвърди, че превозното средство отговаря на изискванията на настоящото приложение.

Ако по време на изпитването граничната стойност бъде превишена, трябва да се направят проучвания, за да се гарантира, че това се дължи на ЕМВ, а не на фоновото излъчване.

4.4.   Показания

Максималната стойност на показанията по отношение на граничната стойност (хоризонтална/вертикална поляризация) във всяка от 14-те честотни ленти се взема като характеристично показание за честотата, при която са направени измерванията.

Допълнение

Площадка за изпитване на открито: граница на участъка за изпитване на електрически/електронен монтажен възел

Хоризонтален участък, в който няма повърхности, отразяващи електромагнитни вълни

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 8

Метод за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания от електрическите/електронните монтажни възли

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, може да се прилага за ЕМВ, които впоследствие могат да се монтират на превозни средства, отговарящи на изискванията на приложение 4.

1.2.   Метод на изпитване

Това изпитване е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни излъчвания, които биха могли да се излъчват от микропроцесорна система.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с CISPR 25 (второ издание, 2002 г. и поправка: 2004).

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ЕМВ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

Изпитваният ЕМВ трябва да е в нормален режим на работа.

3.   ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Изпитването се извършва в съответствие с CISPR 25 (второ издание, 2002 г. и поправка: 2004) точка 6.4 — метод с използване на екранирана камера с поглъщаща облицовка (ALSE).

3.2.   Алтернативно място на провеждане на измерванията

Като алтернатива на метода с използване на екранирана камера с поглъщаща облицовка (ALSE) изпитването може да се проведе на площадка за изпитване на открито, която отговаря на изискванията на CISPR 16-1-4 (трето издание, 2010 г.) (вж. допълнението към приложение 7).

3.3.   Околна среда

За да се гарантира, че няма шум или сигнал от външни източници с големина, която е достатъчна, за да повлияе съществено на измерването, измерванията се правят преди или след основното изпитване. При това измерване шумът или сигналът от външни източници трябва да бъде най-малко с 6 dB по-нисък от граничните стойности на смущенията, посочени в точка 6.6.2.1 от настоящото правило, с изключение на целенасочените теснолентови излъчвания от околната среда.

4.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Граничните стойности се прилагат за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz за измерванията, извършени в полубезехови камери или на площадки за изпитване на открито.

4.2.   Измерванията се извършват с детектор за средна стойност.

4.3.   Измервания

Техническата служба извършва изпитването през интервалите, указани в стандарта CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005) за целия честотен диапазон от 30 до 1 000 MHz.

Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за целия честотен диапазон от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на стандарт ISO 17025 (второ издание, 2005 г. и поправка: 2006) и призната от органа по одобряването, техническата служба може да раздели честотния диапазон на 14 честотни ленти (30—34, 34—45, 45—60, 60—80, 80—100, 100—130, 130—170, 170—225, 225—300, 300—400, 400—525, 525—700, 700—850, 850—1 000 MHz) и да извърши изпитванията при 14-те честоти, при които се получават най-високи нива на излъчване в рамките на всяка лента, за да се потвърди, че ЕМВ отговаря на изискванията на настоящото приложение. Ако по време на изпитването граничната стойност бъде превишена, трябва да се направят проучвания, за да се гарантира, че това се дължи на ЕМВ, а не на фоновото излъчване, включително на широколентовото излъчване от ЕМВ.

4.4.   Показания

Максималната стойност на показанията по отношение на граничната стойност (хоризонтална/вертикална поляризация) във всяка от 14-те честотни ленти се взема като характеристично показание за честотата, при която са направени измерванията.


ПРИЛОЖЕНИЕ 9

Метод(и) на изпитване на устойчивостта на електрическите/електронните монтажни възли на електромагнитно излъчване

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът(ите) на изпитване, описан(и) в настоящото приложение, се прилага(т) към ЕМВ.

1.2.   Методи на изпитване

1.2.1.   ЕМВ могат да отговарят на изискванията на която и да е комбинация от следните методи на изпитване по преценка на производителя, при условие че резултатите покриват целия честотен диапазон, посочен в точка 3.1 от настоящото приложение:

а)

изпитване в камера с поглъщаща облицовка съгласно стандарт ISO 11452-2, второ издание, 2004 г.;

б)

изпитване в коаксиална ТЕМ камера (за напречни електромагнитни вълни) съгласно стандарт ISO 11452-3, трето издание, 2001 г.;

в)

изпитване с инжектиране на сумарен ток (BCI) съгласно ISO 11452-4, трето издание, 2005 г. и поправка 1: 2009;

г)

изпитване в отворена електромагнитна камера съгласно стандарт ISO 11452-5, второ издание, 2002 г.;

д)

изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера съгласно точка 5 от настоящото приложение.

(Честотният диапазон и общите условия на изпитване се основават на стандарт ISO 11452-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008).

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ЕМВ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Условията на изпитване трябва да отговарят на стандарт ISO 11452-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008.

2.2.   Изпитваният ЕМВ трябва да е включен и да бъде стимулиран да е в нормален режим на работа. Той трябва да бъде разположен по начина, определен в настоящото приложение, освен ако отделните методи на изпитване налагат друго разположение.

2.3.   Цялото външно оборудване, необходимо за работата на изпитвания ЕМВ, не трябва да се намира на мястото на изпитването по време на фазата на калибриране. По време на калибрирането не трябва да има външно оборудване на разстояние, по-близко от 1 m от базовата точка.

2.4.   За да се осигури получаването на възпроизводими резултати от измерванията при повтаряне на измерванията и изпитванията, оборудването за генериране на изпитвателен сигнал и неговото разположение трябва да съответстват на едни и същи спецификации като използваните при всяка необходима фаза на калибриране.

2.5.   Ако изпитваният ЕМВ се състои от повече от един блок, свързващите кабели трябва в идеалния случай да бъдат кабелните снопове, предвидени за използване в превозното средство. Ако последните не са налични, дължината на свързването между електронния блок за управление и мрежата за стабилизиране на импеданса на линията трябва да бъде както е определено в стандарта. Всички кабели от кабелния сноп следва да са свързани по начин, който е максимално близък до реалните условия, като за предпочитане е да се използват действителни товари и изпълнителни устройства.

3.   ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНИЯТА

3.1.   Честотен диапазон, продължителност на излъчването

Измерванията се извършват в честотния диапазон от 20 до 2 000 MHz със стъпки на честотата съгласно стандарт ISO 11452-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008.

Изпитвателният сигнал е със следната модулация:

а)

амплитудна модулация (AM) с модулираща честота 1 kHz и дълбочина на модулацията 80 % в честотния диапазон от 20 до 800 MHz;

б)

фазова модулация (PM) с t равно на 577 μѕ, период 4 600 μѕ в честотния диапазон от 800 до 2 000 MHz,

ако не е уговорено друго между техническата служба и производителя на ЕМВ.

Стъпката, с която се изменя честотата, и продължителността на излъчването се избират в съответствие със стандарт ISO 11452-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008.

3.2.   Техническата служба извършва изпитването през интервалите, указани в стандарт ISO 11452-1, трето издание, 2005 г. и изменение 1: 2008, за целия честотен диапазон от 20 до 2 000 MHz.

Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания за целия честотен диапазон от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на стандарт ISO 17025 (второ издание, 2005 г. и поправка: 2006) и призната от органа по одобряването, техническата служба може да избере намален брой фиксирани честоти в рамките на диапазона, например 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900, 1 300 и 1 800 MHz, за да се потвърди, че ЕМВ отговаря на изискванията на настоящото приложение.

3.3.   Ако ЕМВ не премине успешно изпитванията, определени в настоящото приложение, трябва да се удостовери, че неуспехът е възникнал при прилагане на предписаните условия на изпитването, а не е резултат от генериране на неконтролируеми полета.

4.   СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНИЯТА

4.1.   Изпитване в камера с поглъщаща облицовка

4.1.1.   Метод на изпитване

Този метод на изпитване позволява да бъдат изпитвани електрическите/електронните системи на превозно средство чрез подлагане на ЕМВ на електромагнитно излъчване, генерирано от антена.

4.1.2.   Методика на изпитване

За създаване на условията на полето за изпитването съгласно стандарт ISO 11452-2, второ издание, 2004 г., се използва заместващият метод.

Изпитването се извършва при вертикална поляризация.

4.2.   Изпитване в коаксиална ТЕМ камера (за напречни електромагнитни вълни) (вж. допълнение 2 към настоящото приложение)

4.2.1.   Метод на изпитване

В коаксиалната ТЕМ камера (за напречни електромагнитни вълни) се генерират хомогенни полета между вътрешния проводник (septum) и корпуса (заземителна повърхност).

4.2.2.   Методика на изпитване

Изпитването се извършва в съответствие със стандарт ISO 11452-3, трето издание, 2001 г.

В зависимост от изпитвания ЕМВ техническата служба избира метода на максимално поле, въздействащо върху ЕМВ или кабелите вътре в ТЕМ камерата.

4.3.   Изпитване с инжектиране на сумарен ток

4.3.1.   Метод на изпитване

Това е метод на провеждане на изпитвания за устойчивост чрез индуктиране на токове директно в кабелен сноп с помощта на сонда за инжектиране (индуктиране) на ток.

4.3.2.   Методика на изпитване

Изпитването се извършва на изпитвателен стенд в съответствие със стандарт ISO 11452-4, трето издание, 2005 г. и поправка 1: 2009. Като алтернатива, ЕМВ може да бъде изпитан, докато е монтиран в превозното средство съгласно стандарт ISO 11451-4 (първо издание, 1995 г.) при спазване на следните условия:

а)

сондата за инжектиране се поставя на разстояние 150 mm от изпитвания ЕМВ;

б)

за изчисляване на инжектираните токове като функция от подаваната мощност се използва стандартният метод;

в)

честотният диапазон на метода се ограничава от спецификацията за сондата за инжектиране.

4.4.   Изпитване в отворена електромагнитна камера

4.4.1.   Метод на изпитване

Този метод се състои в подлагане на кабелния сноп, свързващ компонентите на ЕМВ, на въздействието на полета с определена напрегнатост.

4.4.2.   Методика на изпитване

Изпитването се извършва в съответствие със стандарт ISO 11452-5, второ издание, 2002 г.

4.5.   Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

4.5.1.   Метод на изпитване

Отворената електромагнитна камера се състои от две успоредни метални плочи, отдалечени една от друга на 800 mm. Изпитваното оборудване се разполага по средата между тези плочи и се подлага на въздействието на електромагнитно поле (вж. допълнение 1 към настоящото приложение).

Този метод позволява да се изпитват комплектовани електронни системи, включително датчици и изпълнителни устройства, както и управляващия блок и кабелния сноп. Методът е подходящ за уреди, чийто максимален размер е по-малък от една трета от разстоянието между плочите.

4.5.2.   Методика на изпитване

4.5.2.1.   Разположение на отворената електромагнитна камера

Отворената електромагнитна камера трябва да бъде поместена в екранирано помещение (за защита от външни излъчвания) и разположена на 2 m от стени или всякакви метални прегради, за да се предотврати отразяването на електромагнитните вълни. За намаляване на това отразяване може да се използва материал, който поглъща вълните. Отворената електромагнитна камера се поставя върху опори от непроводящ материал на разстояние най-малко 0,4 m от пода.

4.5.2.2.   Калибриране на отворената електромагнитна камера

Една сонда за измерване на полето се разполага в рамките на средната една трета от надлъжния, вертикалния и напречния размери на пространството между успоредните плочи в отсъствието на изпитваната система.

Свързаното с нея измервателно оборудване се разполага извън границите на екранираното помещение. При всяка от желаните изпитвателни честоти към отворената електромагнитна камера се подава мощност с определено ниво за генериране на изискваната напрегнатост на полето при антената. Това ниво на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за определяне на характеристиките на полето, се използва за изпитванията за одобрение на типа, освен ако са направени промени в съоръженията или оборудването, които налагат тази процедура да бъде повторена.

4.5.2.3.   Монтиране на изпитвания ЕМВ

Основният блок за управление се разполага в рамките на средната една трета от надлъжния, вертикалния и напречния размери на пространството между успоредните плочи. Блокът се поставя върху опора, изработена от непроводящ материал.

4.5.2.4.   Основен кабелен сноп и кабели за свързване с датчиците/изпълнителните устройства

Основният кабелен сноп и всички кабели за свързване с датчиците/изпълнителните устройства трябва да се издигат вертикално от блока за управление към горната заземена плоча (това допринася за постигане на максимално взаимодействие с електромагнитното поле). След това те трябва да следват долната част на плочата до един от нейните свободни краища, където трябва да завият и да следват горната част на заземената плоча до точките на свързване с фидера на отворената електромагнитна камера. След това кабелите трябва да се насочват към допълнителното оборудване, което трябва да бъде разположено в зона извън влиянието на електромагнитното поле, например на пода на екранираното помещение на 1 m в надлъжно направление от отворената електромагнитна камера.

Допълнение 1

Фигура 1

Изпитване в 800-милиметрова отворена електромагнитна камера

Image

Фигура 2

Размери на 800-милиметровата отворена електромагнитна камера

Image

Image

Допълнение 2

Типични размери на коаксиална ТЕМ камера

В таблицата по-долу са посочени размерите на камерата в зависимост от указаните горни гранични стойности на честотата:

Горна честота

(MHz)

Коефициент на формата на камерата

Ш: b

Коефициент на формата на камерата

Д/Ш

Разстояние между плочите b

(cm)

Вътрешен проводник S

(cm)

200

1,69

0,66

56

70

200

1,00

1

60

50


ПРИЛОЖЕНИЕ 10

Метод(и) на изпитване на електрическите/електронните монтажни възли за устойчивост на смущения от преходни процеси и за излъчване на смущения от преходни процеси

1.   Обща информация

Този метод на изпитване има за цел да гарантира устойчивостта на ЕМВ на разпространяващи се по проводниците смущения от преходни процеси в електрозахранването на превозното средство и да ограничи генерираните от ЕМВ разпространяващи се по проводниците смущения от преходни процеси към електрозахранването на превозното средство.

2.   Устойчивост на смущения от преходни процеси, разпространяващи се по захранващите линии

Изпитвателните импулси 1, 2а, 2б, 3а, 3б и 4 съгласно международен стандарт ISO 7637-2: (второ издание, 2004 г. и изменение 1: 2008) се подават към захранващите линии, както и към останалите електрически връзки на ЕМВ, които могат да бъдат свързани в режим на функциониране към захранващите линии.

3.   Излъчване на разпространяващи се по проводниците смущения от преходни процеси, генерирани от ЕМВ по захранващите линии

Измерване съгласно международен стандарт ISO 7637-2 (второ издание, 2004 г. и изменение 1: 2008) на захранващите линии, както и на останалите електрически връзки на ЕМВ, които могат да бъдат свързани в режим на функциониране към захранващите линии.


ПРИЛОЖЕНИЕ 11

Метод(и) на изпитване за създаването на хармоници, генерирани от превозното средство по захранващите линии за променливо напрежение

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, който е описан в настоящото приложение, се прилага за превозните средства в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

С това изпитване се цели да се измери нивото на хармоници, генерирани от превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ по неговите захранващи линии за променливо напрежение, за да се гарантира, че то е съвместимо с условията в жилищни, търговски и лекопромишлени среди.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с:

а)

IEC 61000-3-2 (издание 3.2 — 2005 г., изменение 1: 2008 и изменение 2: 2009) за входен ток в режим на зареждане ≤ 16 A на фаза за оборудване от клас A;

б)

IEC 61000-3-12 (издание 1.0 — 2004 г.) за входен ток в режим на зареждане > 16 A и ≤ 75 A на фаза.

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Превозното средство трябва да е в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ при номинална мощност, докато променливият ток достигне най-малко 80 % от първоначалната си стойност.

3.   ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Продължителността на наблюдението при измерванията трябва да бъде тази за полустационарното оборудване, определена в IEC 61000-3-2 (издание 3.2 — 2005 г., изменение 1: 2008 и изменение 2: 2009), таблица 4.

3.2.   Схемата на изпитването за монофазно зарядно устройство на превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ е показана на фигура 1 от допълнението към настоящото приложение.

3.3.   Схемата на изпитването за трифазно зарядно устройство на превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ е показана на фигура 2 от допълнението към настоящото приложение.

4.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Измерванията на четните и нечетните хармоници се извършват до четиридесетия хармоник.

4.2.   Граничните стойности за монофазно или трифазно зарядно устройство в „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ с входен ток ≤ 16 A на фаза са дадени в точка 7.3.2.1, таблица 3.

4.3.   Граничните стойности за монофазно зарядно устройство в „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ с входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза са дадени в точка 7.3.2.2, таблица 4.

4.4.   Граничните стойности за трифазно зарядно устройство в „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ с входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза са дадени в точка 7.3.2.2, таблица 5.

4.5.   За трифазно зарядно устройство в „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ с входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза, когато поне едно от трите условия по букви а), б) и в), описани в IEC 61000-3-12 (издание 1.0 — 2004 г.), точка 5.2, е изпълнено, могат да се прилагат граничните стойности от точка 7.3.2.2, таблица 6.

Допълнение

Фигура 1

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ — схема на изпитването за монофазно зарядно устройство

Image

Фигура 2

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ — схема на изпитването за трифазно зарядно устройство

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 12

Метод(и) на изпитване за пораждане на изменения на напрежението, флуктуации на напрежението и фликер от превозното средство по захранващите линии за променливо напрежение

1.   Обща информация

1.1.   Методът на изпитване, който е описан в настоящото приложение, се прилага за превозните средства в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

С това изпитване се цели да се измери нивото на измененията на напрежението, флуктуациите на напрежението и фликера, генерирани от превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ по неговите захранващи линии за променливо напрежение, за да се гарантира, че то е съвместимо с условията в жилищни, търговски и лекопромишлени среди.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие със:

а)

IEC 61000-3-3 (издание 2.0 — 2008 г.) за номинален ток в „режим на зареждане на ПСНЕ“ ≤ 16 A на фаза и за устройства/съоръжения, неподлежащи на условно свързване;

б)

IEC 61000-3-11 (издание 1.0 — 2000 г.) за номинален ток в „режим на зареждане на ПСНЕ“ > 16 A и ≤ 75 A на фаза и за устройства/съоръжения, подлежащи на условно свързване.

2.   Състояние на превозното средство по време на изпитванията

2.1.   Превозното средство трябва да е в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ при номинална мощност, докато променливият ток достигне най-малко 80 % от първоначалната си стойност.

3.   Подготовка на изпитването

3.1.   Изпитванията на превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ с номинален ток ≤ 16 A на фаза и за устройства/съоръжения, неподлежащи на условно свързване, се извършват съгласно IEC 61000-3-3 (издание 2.0 — 2008 г.), точка 4.

3.2.   Изпитванията на превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ с номинален ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза и за устройства/съоръжения, подлежащи на условно свързване, се извършват съгласно IEC 61000-3-11 (издание 1.0 — 2000 г.), точка 6.

3.3.   Схемата на изпитването за превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ е показана на фигурата от допълнението към настоящото приложение.

4.   Изисквания към изпитването

4.1.   Времевите параметри, които трябва да се определят, са „краткосрочна стойност на фликера“, „дългосрочна стойност на фликера“ и „относително отклонение на напрежението“.

4.2.   Граничните стойности за превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ с входен ток ≤ 16 A на фаза и за устройства/съоръжения, неподлежащи на условно свързване, са дадени в точка 7.4.2.1, таблица 7.

4.3.   Граничните стойности за превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ с входен ток > 16 A и ≤ 75 A на фаза и за устройства/съоръжения, подлежащи на условно свързване, са дадени в точка 7.4.2.2, таблица 8.

Допълнение

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 13

Метод(и) на изпитване за генерирането от превозното средство на радиочестотни смущения, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо или постоянно напрежение

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, който е описан в настоящото приложение, се прилага за превозните средства в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

С това изпитване се цели да се измери нивото на радиочестотните разпространяващи се по проводниците смущения, генерирани от превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ по неговите захранващи линии за променливо или постоянно напрежение, за да се гарантира, че то е съвместимо с условията в жилищни, търговски и лекопромишлени среди.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с CISPR 16-2-1 (издание 2.0 — 2008 г.).

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Превозното средство трябва да е в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ при номинална мощност, докато променливият или постоянният ток достигне най-малко 80 % от първоначалната си стойност.

3.   ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Изпитването се извършва в съответствие с CISPR 16-2-1 (издание 2.0 — 2008 г.), точка 7.4.1, както за поставено на земята оборудване.

3.2.   Еквивалентът на електрическа мрежа, който трябва да се използва за измерването върху превозното средство, е определеният в CISPR 16-1-2 (издание 1.2: 2006 г.), точка 4.3.

3.3.   Схемата на изпитването за връзката на превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ е показана на фигурата от допълнението към настоящото приложение.

3.4.   Измерванията се извършват със спектрален анализатор или сканиращ приемник. Параметрите, които трябва да се използват, са определени съответно в CISPR 25 (второ издание, 2002 г. и поправка, 2004 г.), точки 4.5.1 (таблица 1) и 4.5.2 (таблица 2).

4.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Граничните стойности се прилагат за целия честотен диапазон от 0,15 до 30 MHz за измерванията, извършени в полубезехова камера или на площадка за изпитване на открито.

4.2.   Измерванията могат да бъдат осъществени както с детектори за средна стойност, така и с квазипикови или пикови детектори. Граничните стойности са дадени в точка 7.5, таблица 9 за линии за променливо напрежение и таблица 10 за линии за постоянно напрежение. Ако се използват пикови детектори, се прилага корекционен коефициент 20 dB, както е определено в CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005).

Допълнение

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 14

Метод(и) на изпитване за генерирането от превозното средство на радиочестотни смущения, разпространяващи се по проводниците през порта за мрежова връзка и комуникация

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, който е описан в настоящото приложение, се прилага за превозните средства в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

С това изпитване се цели да се измери нивото на радиочестотните разпространяващи се по проводниците смущения, генерирани от превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ през неговия порт за мрежова връзка и комуникация, за да се гарантира, че то е съвместимо с условията в жилищни, търговски и лекопромишлени среди.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с CISPR 22 (издание 6.0 — 2008 г.).

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО/ЕМВ ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА

2.1.   Превозното средство трябва да е в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ при номинална мощност, докато променливият или постоянният ток достигне най-малко 80 % от първоначалната си стойност.

3.   ПОДГОТОВКА НА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Схемата на изпитването се изготвя съгласно CISPR 22 (издание 6.0 — 2008 г.), точка 5 за разпространяващи се по проводниците смущения.

3.2.   Стабилизиращата импеданса верига, която трябва да се използва за измерването върху превозното средство, е определената в CISPR 22 (издание 6.0 — 2008 г.), точка 9.6.2.

3.3.   Схемата на изпитването за връзката на превозното средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ е показана на фигурата от допълнението към настоящото приложение.

3.4.   Измерванията се извършват със спектрален анализатор или сканиращ приемник. Параметрите, които трябва да се използват, са определени съответно в CISPR 25 (второ издание, 2002 г. и поправка, 2004 г.), точки 4.5.1 (таблица 1) и 4.5.2 (таблица 2).

4.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Граничните стойности се прилагат за целия честотен диапазон от 0,15 до 30 MHz за измерванията, извършени в полубезехова камера или на площадка за изпитване на открито.

4.2.   Измерванията могат да бъдат осъществени както с детектори за средна стойност, така и с квазипикови или пикови детектори. Граничните стойности са дадени в точка 7.6, таблица 11. Ако се използват пикови детектори, се прилага корекционен коефициент 20 dB, както е определено в CISPR 12 (пето издание, 2001 г. и изменение 1: 2005).

Допълнение

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 15

Метод(и) на изпитване на устойчивостта на превозните средства на смущения от вида на електрически бързи преходни процеси/пакети импулси, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо и постоянно напрежение

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, се прилага само за превозни средства. Този метод се отнася само за конфигурацията на превозното средство „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

Това изпитване е предназначено да докаже устойчивостта на електронните системи на превозното средство. Превозното средство се подлага на електрически бързи преходни процеси/пакети импулси, разпространяващи се по проводниците на захранващите го линии за променливо и постоянно напрежение, както е описано в настоящото приложение. По време на изпитванията превозното средство трябва да се следи.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с IEC 61000-4-4: второ издание, 2004 г.

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА В КОНФИГУРАЦИЯТА „РЕЖИМ НА ЗАРЕЖДАНЕ НА ПСНЕ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА МРЕЖА“.

2.1.   Превозното средство трябва да е в ненатоварено състояние с изключение на необходимото за изпитването оборудване.

2.1.1.   Превозното средство трябва да е неподвижно, а двигателят да е изключен и в режим на зареждане.

2.1.2.   Основни условия, прилагани по отношение на превозното средство

В тази точка се определят минималните условия на изпитванията (доколкото те са приложими) и критериите, при които изпитванията относно устойчивостта на превозното средство се считат за неуспешни. Другите системи на превозното средство, които могат да повлияят на функциите, свързани с устойчивостта, трябва да бъдат изпитвани по начин, който се съгласува между производителя и техническата служба.

Изпитвателни условия за превозното средство в „режим на зареждане на ПСНЕ“

Критерии, при които изпитването е неуспешно

ПСНЕ трябва да е в режим на зареждане. Степента на зареждане на ПСНЕ трябва да се съгласува между производителя и техническата служба.

Превозното средство започва да се движи.

2.1.3.   Всяко друго оборудване, което може да бъде включено постоянно от водача или пътник, трябва да бъде изключено.

2.2.   За наблюдение на превозното средство се използва само оборудване, което не предизвиква смущения. За да се определи дали са изпълнени изискванията на настоящото приложение, следене трябва да се извършва от външната страна на превозното средство и на отделението за пътници (например чрез използването на видеокамера(и), микрофон и др.).

3.   ОБОРУДВАНЕ ЗА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Оборудването се състои от заземителна повърхност с базов потенциал (не е необходима екранирана стая), генератор на преходни процеси/пакети импулси, верига за електрическо свързване/развързване (CDN) и щипка за капацитивна връзка.

3.2.   Генераторът на преходни процеси/пакети импулси трябва да отговаря на условието, определено в точка 6.1 от IEC 61000-4-4: второ издание, 2004 г.

3.3.   Веригата за електрическо свързване/развързване трябва да отговаря на условието, определено в точка 6.2 от IEC 61000-4-4: второ издание, 2004 г. Когато върху захранващите линии за променливо или постоянно напрежение не може да се използва верига за електрическо свързване/развързване, може да се използва щипката за капацитивна връзка, определена в точка 6.3 от IEC 61000-4-4: второ издание, 2004 г.

4.   СХЕМА НА ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Схемата на изпитването на превозното средство се основава на лабораторната постановка, описана в точка 7.2 от IEC 61000-4-4: второ издание, 2004 г.

4.2.   Превозното средство се поставя директно върху заземителната повърхност.

4.3.   Техническата служба извършва изпитването, както е описано в точка 7.7.2.1.

Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на стандарт ISO 17025 (второ издание, 2005 г. и поправка: 2006) и призната от органа по одобряването, техническата служба може да реши да не извършва изпитването, за да провери дали превозното средство отговаря на изискванията от настоящото приложение.

Допълнение

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“, свързано към захранващите линии за променливо или постоянно напрежение

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ 16

Метод(и) на изпитване на устойчивостта на превозните средства на отскоци на напрежението, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо и постоянно напрежение

1.   ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

1.1.   Методът на изпитване, описан в настоящото приложение, се прилага само за превозни средства. Този метод се отнася само за конфигурацията на превозното средство „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“.

1.2.   Метод на изпитване

Това изпитване е предназначено да докаже устойчивостта на електронните системи на превозното средство на смущения. Превозното средство се подлага на отскоци на напрежението, разпространяващи се по проводниците на захранващите линии за променливо и постоянно напрежение, както е описано в настоящото приложение. По време на изпитванията превозното средство трябва да се следи.

Ако в настоящото приложение не е предвидено друго, изпитването се извършва в съответствие с IEC 61000-4-5: второ издание, 2005 г.

2.   СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТВАНИЯТА В КОНФИГУРАЦИЯТА „РЕЖИМ НА ЗАРЕЖДАНЕ НА ПСНЕ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА МРЕЖА“

2.1.   Превозното средство трябва да е в ненатоварено състояние с изключение на необходимото за изпитването оборудване.

2.1.1.   Превозното средство трябва да е неподвижно, а двигателят да е изключен и в режим на зареждане.

2.1.2.   Основни условия, прилагани по отношение на превозното средство

В тази точка се определят минималните условия на изпитванията (доколкото те са приложими) и критериите, при които изпитванията относно устойчивостта на превозното средство се считат за неуспешни. Другите системи на превозното средство, които могат да повлияят на функциите, свързани с устойчивостта, трябва да бъдат изпитвани по начин, който се съгласува между производителя и техническата служба.

Изпитвателни условия за превозното средство в „режим на зареждане на ПСНЕ“

Критерии, при които изпитването е неуспешно

ПСНЕ трябва да е в режим на зареждане. Степента на зареждане на ПСНЕ трябва да се съгласува между производителя и техническата служба.

Превозното средство започва да се движи.

2.1.3.   Всяко друго оборудване, което може да бъде пуснато за постоянно от водача или пътник, трябва да бъде изключено.

2.2.   За наблюдение на превозното средство се използва само оборудване, което не предизвиква смущения. За да се определи дали са изпълнени изискванията на настоящото приложение, трябва да се извършва следене от външната страна на превозното средство и на отделението за пътници (например чрез използването на видеокамера(и), микрофон и др.).

3.   ОБОРУДВАНЕ ЗА ИЗПИТВАНЕТО

3.1.   Оборудването се състои от заземителна повърхност с базов потенциал (не е необходимо екранирано помещение), генератор на импулси на пренапрежение и верига за електрическа връзка/развързване (CDN).

3.2.   Генераторът на импулси на пренапрежение трябва да отговаря на условието, определено в точка 6.1 от IEC 61000-4-5: второ издание, 2005 г.

3.3.   Веригата за електрическа връзка/развързване трябва да отговаря на условието, определено в точка 6.3 от IEC 61000-4-5: второ издание, 2005 г.

4.   СХЕМА НА ИЗПИТВАНЕТО

4.1.   Схемата на изпитването на превозното средство се основава на схемата, описана в точка 7.2. от IEC 61000-4-5: второ издание, 2005 г.

4.2.   Превозното средство се поставя директно върху заземителната повърхност.

4.3.   Техническата служба извършва изпитването, както е описано в точка 7.8.2.1.

Като алтернатива, ако производителят предостави данни от измервания от изпитвателна лаборатория, акредитирана в съответствие с приложимите части на стандарт ISO 17025 (второ издание, 2005 г. и поправка: 2006) и призната от органа по одобряването, техническата служба може да реши да не извършва изпитването, за да провери дали превозното средство отговаря на изискванията от настоящото приложение.

5.   ИЗБОР НА ИЗПИТВАТЕЛНО НИВО

5.1.   Методика на изпитване

5.1.1.   Използва се методиката на изпитване съгласно IEC 61000-4-5: второ издание, 2005 г., за да се установят изискванията по отношение на изпитвателното ниво.

5.1.2.   Етап на изпитване

Превозното средство се поставя върху заземителната повърхност. Отскокът на напрежението трябва да се подаде към превозното средство по захранващите линии за променливо/постоянно напрежение между всяка линия и земя и между линиите, като се използва веригата за електрическа връзка/развързване, описана в допълнението към настоящото приложение.

Допълнение

Фигура 1

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ — свързване между линия и неутрала при захранващи линии за постоянно или променливо напрежение (монофазни)

Image

Фигура 2

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ — свързване между всяка линия и земя при захранващи линии за постоянно или променливо напрежение (монофазни)

Image

Фигура 3

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ — свързване между линиите при захранващи линии за променливо напрежение (трифазни)

Image

Фигура 4

Превозно средство в конфигурацията „режим на зареждане на ПСНЕ от електрическата мрежа“ — свързване между всяка линия и земя при захранващи линии за променливо напрежение (трифазни)

Image