(1)

На 17 февруари 2021 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса на студеновалцовани плоски продукти от неръждаема стомана (SSCR или „продукта, предмет на разследването“) с произход от Индия и Индонезия (наричани заедно „засегнатите държави“). Комисията публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 4 януари 2021 г. от Европейското сдружение на производителите на стомана (EUROFER или „жалбоподателя“), от името на промишлеността на Съюза за студеновалцовани плоски продукти от неръждаеми стомани по смисъла на член 10, параграф 6 от основния регламент. Посочените в жалбата доказателства за наличието на субсидиране и за произтичащата от него вреда бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

(3)

Преди да започне антисубсидийното разследване, Комисията уведоми правителството на Индия (ПИН) (3) и правителството на Индонезия (ПИД) (4), че е получила надлежно документирана жалба и отправи до тях покана за провеждане на консултации в съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент. На 10 февруари 2021 г. бяха проведени консултации с ПИН, а на 15 февруари 2021 г. — с ПИД. Не беше постигнато взаимноприемливо решение обаче с нито едно от тях.

(4)

На 18 ноември 2021 г. Комисията наложи окончателни антидъмпингови мита и събра окончателно временните мита, наложени върху вноса на същия продукт с произход от Индия и Индонезия (5) („антидъмпинговия регламент“), чрез разследване, което бе започнато с известие за започване, публикувано на 30 септември 2020 г. („отделното антидъмпингово разследване“) (6).

(5)

Анализите на вредата, на причинно-следствената връзка и на интереса на Съюза, проведени в рамките на настоящото антисубсидийно разследване и в рамките на отделното антидъмпингово разследване, са mutatis mutandis идентични, тъй като определението за промишлеността на Съюза, включените в извадката производители от Съюза, разглежданият период и разследваният период при двете разследвания са едни и същи.

(6)

На 7 април 2021 г. жалбоподателят подаде искане за регистрирането на вноса. Комисията анализира искането, но установи, че в засегнатите държави не е имало огромен внос в относително кратък период от време на продукт, при който е реализирана полза от подлежащи на изравняване субсидии. Вносът на SSCR с произход от Индия и Индонезия отбеляза намаление с 46 % през седемте месеца след започването в сравнение с вноса през разследвания период. Поради това условията за регистриране на вноса, определени в член 24, параграф 5 от основния регламент, не бяха изпълнени и Комисията не въведе регистрационен режим по отношение на разглеждания продукт.

(7)

Разследването на субсидиите и вредата обхвана периода от 1 юли 2019 г. до 30 юни 2020 г. („разследвания период“). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 1 януари 2017 г. до края на разследвания период („разглеждания период“). И двата периода са идентични с тези в отделното антидъмпингово разследване.

(8)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да се свържат с нея, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично уведоми жалбоподателя, ПИН, ПИД, известните производители износители в засегнатите държави, известните вносители и ползватели в Съюза за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(9)

Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. Бяха проведени изслушвания с EUROFER и с друго дружество.

(10)

В известието за започване Комисията прикани също така органите на Китайската народна република (ПКНР) да участват в разследването като заинтересована страна. Освен това Комисията уведоми ПКНР относно започването на разследването и изрично се позова на поканата за участие като заинтересована страна, включена в известието за започване. След това ПКНР уведоми Комисията, че се е регистрирало като заинтересована страна по настоящото разследване.

(11)

На 11 октомври 2021 г. Комисията изпрати до ПКНР искане за предоставяне на информация.

(12)

ПКНР не отговори на искането на Комисията за предоставяне на информация, а вместо това на 21 октомври 2021 г. представи своите коментари по самото искане за предоставяне на информация.

(13)

В представените коментари от една страна ПКНР заяви, че процедурите на Комисията вероятно са в нарушение на правилата на СТО и на правото на ЕС.

(14)

Първо, ПКНР заяви, че Комисията не е информирала ПКНР за подаването на жалбата, не е провела консултации с ПКНР преди започване на процедурата, не го е уведомила за започването и не го е приканила пряко да стане заинтересована страна по разследването. Тъй като ПКНР не е държава износител, ПКНР не е заинтересована държава членка или страна по смисъла на правилата на СТО и в поканата липсват правно основание и основни процедурни изисквания.

(15)

Комисията отбеляза, че тези твърдения са фактически неверни. В действителност след като поканата за участие като заинтересована страна бе включена в известието за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 17 февруари 2021 г., Комисията изпрати до ПКНР известието за започване в същия ден, като обърна изрично внимание на поканата. Първоначално ПКНР поиска достъп до отвореното досие с електронно писмо от 19 февруари 2021 г. В отговор на това електронно писмо в същия ден Комисията попита отново ПКНР изрично дали чрез отправеното искане за достъп до отвореното досие то възнамерява да се регистрира като заинтересована страна. В същия ден ПКНР потвърди, че се е регистрирало като заинтересована страна. Цялата разменена кореспонденция по електронната поща е налична в отвореното досие. Следователно Комисията още веднъж е уведомила пряко ПКНР за известието за започване и го е приканила да стане заинтересована страна. Освен това Комисията не е приканила ПКНР да участва в провеждането на консултации преди започването на процедурата, тъй като Комисията очакваше ПИД да изясни участието на ПКНР в предоставянето на косвена финансова подкрепа на производителите износители в Индонезия. Следователно, тъй като Комисията не възнамеряваше да разследва евентуални подлежащи на изравняване субсидии, предоставени от КНР, а само субсидиите, предоставени от ПИД чрез финансовата подкрепа на ПКНР, нямаше правно изискване за провеждане на консултации с ПКНР преди започването.

(16)

Второ, ПКНР заяви, че е поискало да следи развитието на случая поради загриженост, че Комисията може да наруши правилата на СТО и правото на ЕС, но ПКНР не е обект на настоящото разследване и няма задължение да предоставя информация в рамките на разследването. В действителност според ПКНР Комисията вече е нарушила Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки („Споразумение за СИМ“) и основния регламент в антисубсидийното разследване относно вноса на определени тъкани от тъкàни и/или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република (КНР или „Китай“) и Египет, започнало на 16 май 2019 г. (7) и довело до налагането на окончателни изравнителни мита, публикуван на 15 юни 2020 г. (8) („антисубсидийното разследване относно ТСВ“), като е включила нормалното двустранно икономическо и търговско сътрудничество между Китай и Египет в обхвата на т.нар. кръстосани субсидии.

(17)

Комисията припомни, че не ПКНР е поискало да следи развитието на случая, а самата Комисия е приканила ПКНР да се регистрира като заинтересована страна в известието за започване. Що се отнася до твърденията за антисубсидийното разследване относно ТСВ, Комисията ги счете за общи и необосновани, а те и без това не са предмет на настоящото разследване. Във всеки случай Комисията отбеляза, че предоставената от ПКНР финансова подкрепа, доколкото такава подкрепа е предоставена на ПИД, попада в обхвата на настоящото разследване. Поради това информацията за предоставената от ПКНР финансова подкрепа е необходима в този контекст.

(18)

Трето, ПКНР отбеляза, че Комисията не му е изпратила никакво искане за предоставяне на информация в първите осем месеца след започването, противно на изискването на СТО, че разследващите органи следва да посочат информацията, която се изисква от заинтересованите страни, възможно най-бързо, както и че срокът за отговора е 10 дни, а не 37 дни, както се предвижда в член 12.1.1 от Споразумението за СИМ и в член 11, параграф 2 от основния регламент.

(19)

Комисията отбеляза, че моментът на изпращането на искането до ПКНР за предоставяне на информация е свързан с развитието на разследването. Поисканите от ПКНР елементи не са били напълно очевидни в началото на разследването и поисканата информация се е основавала на аспекти, за които е било необходимо допълнително разследване след първата сесия на КПР с индонезийските страни. Освен това Комисията отговори, че е изпратила на ПКНР „искане за предоставяне на информация“, а не „въпросник“. Посочените от ПКНР изисквания за срок се отнасяха само до въпросниците. Срокът, предвиден в искането за предоставяне на информация, бе достатъчен за предоставянето на поисканата информация. Във всеки случай, ако ПКНР е считало срокът за крайно недостатъчен, ПКНР е могло да поиска удължаване на този краен срок, което то не е сторило.

(20)

Правителството на Индия не представи писмени коментари преди или след консултациите преди започването на процедурата. По време на консултацията обаче ПИН твърдеше, че като цяло жалбата не съдържа достатъчно доказателства за съществуването на предполагаемите програми за субсидиране.

(21)

Комисията взе предвид коментарите на ПИН. Както е описано подробно в меморандума относно наличността на достатъчно доказателства („меморандума“) (9), след разглеждане на твърденията за субсидии Комисията стигна до заключението, че в жалбата, както и в доказателствата, с които е разполагала Комисията и които са посочени в меморандума, се съдържат достатъчно доказателства, които сочат за съществуването на субсидиране на разглеждания продукт с произход от Индия.

(22)

На 15 февруари 2021 г. ПИД представи писмената версия на своите твърдения по време на проведените в същия ден предварителни консултации преди започването. В тях се твърдеше, че като цяло жалбата не съдържа достатъчно доказателства за съществуването на предполагаемите програми за субсидиране.

(23)

Комисията взе предвид представените твърдения на етапа на съставяне на меморандума относно наличността на достатъчно доказателства и учтиво отхвърли коментарите на ПИД. Всъщност Комисията стигна до заключението, че в жалбата, заедно с доказателствата, с които е разполагала Комисията и които са посочени в меморандума относно наличността на достатъчно доказателства, се съдържат достатъчно доказателства, които сочат за съществуването на субсидиране. Във всеки случай беше обърнато особено внимание на елементите, подчертани от ПИД по време на разследването.

(24)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 27 от основния регламент.

(25)

В известието за започване Комисията заяви, че е решила чрез изготвянето на извадка да ограничи до разумен брой производителите от Съюза, както и че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. Комисията направи временния подбор на извадка въз основа на данните за обема на производството и продажбите в Съюза, съобщени от производителите от Съюза в контекста на анализа за оценяване на представителността на етапа преди започване на процедурата, като се отчита тяхното географско положение. Получената временна извадка се състоеше от трима производители от Съюза, които съставляват повече от 60 % от производството и около 70 % от продажбите в Съюза на сходния продукт, и са разположени в четири различни държави членки. Подробности за тази временна извадка бяха предоставени в досието на разположение за справка от заинтересованите страни и на същите бе дадена възможност да представят коментари. Не бяха получени коментари.

(26)

Тъй като не бяха получени коментари в предписания срок, временната извадка от производителите от Съюза бе потвърдена. Тя се състоеше от Acciai Speciali Terni S.p.A., Aperam Stainless Europe и Outokumpu Stainless OY. Окончателната извадка е представителна за промишлеността на Съюза. Тази извадка съвпадна с извадката от производителите от Съюза в отделното антидъмпингово разследване.

(27)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички известни несвързани вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(28)

Един несвързан вносител се заяви като заинтересована страна и предостави поисканата информация. Поради малкия брой получени отговори не бе необходимо изготвянето на извадка. Не бяха получени коментари във връзка с това решение. Посоченият вносител беше приканен да попълни въпросник.

(29)

Предвид потенциално големия брой производители износители в засегнатите държави в известието за започване бе предвидено да се изготви извадка в Индия и Индонезия. Поради това Комисията поиска от всички известни производители износители в Индия и Индонезия да предоставят информацията, посочена в известието за започване, за да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако има такава необходимост — да направи подбор на такава извадка.

(30)

Освен това Комисията поиска от Мисията на Индия в Европейския съюз и от посолството на Република Индонезия в Брюксел да посочат и/или да се свържат с евентуални други производители износители, ако има такива, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(31)

Две (групи от) индийски дружества предоставиха своя отговор за изготвянето на извадка в предвидения срок. Въпросните двама производители износители: Chromeni Steels Private Limited („Chromeni“) и групата Jindal съставляваха 100 % от обема на износа на SSCR към Съюза от Индия през разследвания период. Поради това Комисията реши да не бъде изготвяна извадка по отношение на Индия.

(32)

Частта от групата Jindal (Индия), участвала в производството и продажбите на SSCR, включва двама производители износители, двама търговци, един доставчик на услуги и един доставчик на суровини.

(33)

Групата Jindal е вертикално интегрирана по отношение на производството на кокс, газ и ферохром чрез производството на течна неръждаема стомана, плочи, горещовалцовани рулони, до производството на SSCR.

(34)

Chromeni не е вертикално интегрирано. То започва да произвежда SSCR от горещовалцовани рулони от неръждаема стомана.

(35)

Трима производители износители или групи от производители износители в Индонезия предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от две групи от производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза от Индонезия през разследвания период, за които бе разумно да се очаква, че могат да бъдат разследвани в рамките на наличното време: PT. Indonesia Ruipu Nickel and Chrome Alloy („IRNC“) и PT. Jindal Stainless Indonesia („Jindal Indonesia“). Включените в извадката групи от производители износители съставляваха 71 % от общия изчислен обем на износа на SSCR към Съюза от Индонезия през разследвания период.

(36)

IRNC е вертикално интегрирано дружество. То започва производството на SSCR от никелова руда и съответно има свои собствени топилни предприятия. Освен това IRNC е част от група от дружества, които произвеждат различни видове стоманени продукти, които също са вертикално интегрирани (те започват от никелова руда и съответно имат свои собствени топилни предприятия) и предоставят на IRNC стоманени продукти нагоре по веригата за производството на SSCR. Тези дружества (заедно с IRNC наричани „групата IRNC“) са PT. Indonesia Guang Ching Nickel and Stainless Steel Industry (GCNS), PT. Indonesia Tsingshan Stainless Steel (ITSS), PT. Sulawesi Mining Investment (SMI) и PT. Tsingshan Steel Indonesia (TSI). Всички те се намират в Morowali Industrial Park в Индонезия.

(37)

Jindal Indonesia не е вертикално интегрирано. То започва производството на SSCR от рулони от неръждаема стомана.

(38)

В съответствие с член 27, параграф 2 от основния регламент Комисията проведе консултации относно подбора на извадката с всички известни засегнати производители износители и с ПИД. Не бяха получени коментари и съответно извадката беше потвърдена.

(39)

Третият индонезийски производител износител, който изпрати обратно формуляра за участие в извадката, уведоми Комисията, че не възнамерява да поиска индивидуално разглеждане по член 27, параграф 3 от основния регламент. Независимо от това Комисията уведоми този невключен в извадката производител износител, че от него се изисква да предостави отговор на въпросника, ако желае да бъде разгледан индивидуално. Той обаче не предостави отговор на въпросника. В резултат на това не бе възможно извършването на индивидуално разглеждане.

(40)

Комисията изпрати въпросници на тримата включени в извадката производители от Съюза, на жалбоподателя, на единия несвързан вносител, който заяви своя интерес, и на четиримата производители износители в засегнатите държави. Същите въпросници бяха публикувани и онлайн (10) в деня на започването.

(41)

Отговори на въпросника бяха получени от тримата включени в извадката производители от Съюза, от жалбоподателя, от единия несвързан вносител, от двамата производители износители от Индия и от двамата включени в извадката производители износители от Индонезия.

(42)

Комисията изпрати въпросник също така на ПИН и ПИД.

(43)

Във въпросника за ПИН бяха включени специални въпросници за i) всяка финансова институция, предоставила заеми или експортни кредити на дружествата, предмет на разследването, или на техните купувачи (в контекста на кредити за купувачите на износа), ii) десетте най-големи производители и дистрибутори на материалите за влагане, за които се предполага, че са предоставяни срещу по-ниско от адекватното възнаграждение (хромна руда и желязна руда) на двамата индийски производители износители за производството на продукта, предмет на разследването.

(44)

Във въпросника за ПИД беше включен специален въпросник за Lembaga Pembiayaan Ekspor Indonesia (Indonesia Eximbank). Тази финансова институция беше изрично посочена в жалбата като публичен орган или орган, който ПИД е упълномощило или на който е възложило предоставянето на субсидии. Освен това с цел административно улеснение от ПИД беше поискано да препрати специални въпросници до i) всяка друга финансова институция, предоставяла заеми или експортни кредити на включените в извадката дружества или на купувачите на включените в извадката дружества (в контекста на кредити за купувачите на износа) (11), ii) десетте най-големи производители и дистрибутори на основните материали за влагане в продукта, предмет на разследването, както и до други производители и дистрибутори на въпросните материали, които са предоставяли материали за влагане на двете включени в извадката дружества, и iii) PT. Asuransi Asei Indonesia (ASEI), изрично посочено в жалбата като доставчик на концесионни начала на услуги по застраховането на експортни кредити, както и евентуално до производителите на продукта, предмет на разследването.

(45)

Освен това във въпросника за ПИД беше включен специален въпросник за PT. Indonesia Morowali Industrial Park (IMIP), дружеството, което управлява индустриалния парк, в който е разположено IRNC — един от включените в извадката производители износители. Тъй като IMIP е свързано дружество с IRNC, от IRNC също беше поискано да препрати същия въпросник на IMIP.

(46)

От ПИД беше поискано да събере отговорите, предоставени от тези дружества, и да ги изпрати директно на Комисията.

(47)

Комисията получи отговори на въпросника от ПИН, но те не включваха отговори на специалните въпросници, посочени в съображение 43, както и от ПИД, които включваха отговори от Indonesia Eximbank, от други три финансови институции и от единадесет доставчици на материали за влагане: четири мини за добив на въглища (PT. Sungai Danau Jaya, PT. Tanah Bumbu Resources, PT. Wahana Baratama Mining и PT. Bukit Asam Tbk), три мини за добив на никелова руда (PT. GAG Nikel, PT. Ceria Nugraha Indotama и PT. Tiran Indonesia), четирима търговци на никелова руда и въглища (PT. Ekasa Yad Resouces, PT. Batu Bara Global Energy, PT. Rwood Resources Indonesia и PT. Bumi Nusantara Jaya), ASEI и IMIP. Комисията получи също така отговорите на същия въпросник от IMIP и от IRNC.

(48)

Поради епидемията от COVID-19 и мерките за изолация, въведени от много държави членки, както и от много трети държави, Комисията не можа да извърши контролни посещения в съответствие с член 16 от основния регламент на етапа на временните мерки. Вместо това Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние на цялата информация, която сметна за необходима за своите временни решения в съответствие със своето известие относно последиците от епидемията от COVID-19 за антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания (12).

(49)

Без да се засяга прилагането на член 28 от основния регламент, Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние чрез видеоконференция на отговорите на въпросниците от ПИН и ПИД. Длъжностни лица от съответните министерства участваха по време на кръстосаните проверки от разстояние (КПР). Кръстосаните проверки от разстояние на ПИД включваха също така КПР на информацията, предоставена от Indonesia Eximbank и от други двама доставчици на материали за влагане, а именно — PT. Gag Nikel и PT. Sungai Danau Jaya.

(50)

Освен това Комисията извърши КПР на следните дружества/страни:

(51)

На 20 октомври 2021 г. в съответствие с член 29, буква а), точка 2 от основния регламент Комисията уведоми заинтересованите страни за намерението си да не налага временни мерки и да продължи разследването.

(52)

Комисията продължи да търси и да проверява всяка информация, която считаше за необходима за окончателните си констатации.

(53)

На 17 декември 2021 г. Комисията уведоми всички страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антисубсидийно мито върху вноса на разглеждания продукт („окончателно разгласяване“). На всички страни беше даден срок, в който да представят своите коментари в това отношение. Заинтересованите страни имаха възможност да представят коментари относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(54)

След това, на 21 януари 2022 г., заинтересованите страни получиха допълнително окончателно разгласяване („допълнително окончателно разгласяване“) и им бе даден срок, в който да представят своите коментари в това отношение. Заинтересованите страни имаха възможност да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(55)

Коментари бяха получени от жалбоподателя, от ПИН, от ПИД, от ПКНР, от включените в извадката производители износители, от несвързания вносител LSI и от консорциума от вносители и дистрибутори Euranimi.

(56)

Страните, които поискаха да бъдат изслушани, също получиха тази възможност. Бяха проведени изслушвания на групата IRNC и на Euranimi.

(57)

Представените от заинтересованите страни коментари бяха разгледани и, когато това бе целесъобразно, бяха взети под внимание в настоящия регламент.

(58)

Групата IRNC заяви, че правата ѝ на защита са нарушени, тъй като не ѝ е било дадено достатъчно време да подготви коментарите относно окончателното разгласяване. В отговор Комисията подчерта, че на групата IRNC първоначално е даден 18-дневен срок за коментар, което е доста над законовия срок от 10 дни, който Комисията е длъжна да предостави на заинтересованите страни при окончателното разгласяване. В допълнение Комисията предостави на дружеството тридневно удължаване по негово искане. Поради това Комисията сметна, че на групата IRNC е дадено достатъчно време да представи коментарите си по окончателното разгласяване, и твърдението беше отхвърлено.

(59)

Групата Jindal и Jindal Indonesia поискаха от Комисията да гарантира, че предложените изравнителни мита и защитните мерки по отношение на стоманата не са кумулирани, както е направено в антидъмпинговия регламент.

(60)

Това бе разгледано в съображения 1083 и 1084.

(61)

С цел правна сигурност групата Jindal и Jindal Indonesia поискаха от Комисията също така да включи предложения регламент за налагане на антисубсидийни мита в Регламент (ЕС) 2019/1382 (13).

(62)

Комисията отбеляза, че в член 3 вече е разгледан въпросът за взаимодействието между митата, наложени съгласно настоящия регламент, и митата, наложени съгласно Регламент (ЕС) 2019/159 (14). В последното изменение на Регламент (ЕС) 2019/1382 Комисията вече обяви, че в бъдеще всеки регламент за налагане на антидъмпингови и/или антисубсидийни мерки по отношение на стоманени продукти, които също са предмет на защитната мярка, ще включва специални разпоредби, които предотвратяват едновременното им прилагане с извънквотното защитно мито (15).

(63)

След окончателното разгласяване Euranimi и LSI изтъкнаха, че Комисията следва да спре действието на мерките в съответствие с член 24, параграф 4 от основния регламент.

(64)

Комисията потвърди получаването на информацията, предоставена от тези страни, и им напомни, че ако сметне за целесъобразно, тя може да реши да спре действието на мерките, когато пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането, и когато това е в интерес на Съюза.

(65)

Разглежданият при настоящото разследване продукт представлява плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, само студеновалцовани, понастоящем класирани в кодове по КН 7219 31 00, 7219 32 10, 7219 32 90, 7219 33 10, 7219 33 90, 7219 34 10, 7219 34 90, 7219 35 10, 7219 35 90, 7219 90 20, 7219 90 80, 7220 20 21, 7220 20 29, 7220 20 41, 7220 20 49, 7220 20 81, 7220 20 89, 7220 90 20 и 7220 90 80 и с произход от Индия и Индонезия. Кодовете по КН са посочени само за информация.

(66)

Разследването показа, че следните продукти имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба:

(67)

Поради това Комисията заключи, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

(68)

Един производител от Съюза, който е действал също така като вносител и краен потребител, поиска от обхвата на продукта да бъдат изключени студеновалцованите продукти от неръждаема стомана от класове 200 и 201. В разследването се установи, че тези продукти са взаимозаменяеми по отношение на характеристиките. Също така Комисията стигна до заключението, че удовлетворяването на това искане за изключение действително би представлявало неприемлива тежест за митническите органи, които ще трябва да извършват лабораторно изпитване и да проверяват крайната употреба за всяка пратка. Освен това данните, предоставени от дружеството по отношение на неговите покупки на продукти от класове стомана 200 и 201 и други продукти от засегнатите държави, показаха, че то наистина е закупило от тези държави други продукти, попадащи в продуктовия обхват на настоящото разследване, което по своята същност носи риска от кръстосано компенсиране. Освен това, въпреки че дружеството твърди, че тези класове стомана имат само една крайна употреба, не може да се изключи възможността тези класове стомана да имат друга употреба.

(69)

Поради това Комисията стигна до заключението, че удовлетворяването на това искане за изключване на продукти не би било целесъобразно и поради това то беше отхвърлено.

(70)

Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, в известието за започване и в отговорите на въпросниците на Комисията, беше разследвано предполагаемото субсидиране чрез следните субсидии от ПИН:

(71)

Жалбоподателят заяви, че индийските банки предоставят експортно финансиране преди спедицията на износители, които изискват плащане за продадени стоки преди експедирането на тези стоки. По подобен начин експортното финансиране след спедицията представлява заем, предоставян от финансовите институции на износителите. Схемата се управлява от Резервната банка на Индия (RBI) — централната банка на Индия. Допълнително беше заявено, че чрез своята централна банка ПИН упълномощава или възлага на индийските частни банки да предоставят финансово участие под формата на директен превод на средства (член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент). За да се ползва от тези схеми, износителят трябва да представи единствено доказателство за износ, без да се изисква оценка на риска. Следователно ползата за износителя е разликата между получения преференциален процент и пазарния процент за подобни заеми в Индия.

(72)

Един от индийските производители износители е използвал в ограничена степен кредити след спедиция през РП.

(73)

Дружеството е използвало кредити след спедиция в рамките на улеснения за оборотен капитал (кредитни линии), открити от публични и частни банки. Приложеният лихвен процент е определен в съответствие с пазарните условия и на нивото, което се прилага от други публични и частни банки (включително международни банки), в които дружеството е имало открити кредитни линии. Лихвеният процент се основава на референтен основен лихвен процент (BPLR) — в случай на експортни кредити в INR, или на LIBOR — в случай на експортни кредити в USD. И в двата случая е добавен спред въз основа на оценката на кредитния рейтинг на дружеството. Същите кредитни линии са използвани също така по отношение на местното краткосрочно финансиране.

(74)

Двамата индийски производители износители не са използвали експортни кредити след спедиция по време на РП.

(75)

Поради това Комисията не трябваше да извършва по-нататъшно разследване на тези схеми.

(76)

Жалбоподателят заяви, че схемата за изравняване на лихвите (СИЛ) предоставя на износителите финансово участие под формата на директен превод на средства чрез предоставяне на компенсация на кредиторите на тези износители, равна на 3 % до 5 % от стойността на лихвата, която иначе би била дължима върху определени заеми.

(77)

Двамата индийски производители износители не са използвали СИЛ по време на РП.

(78)

Поради това Комисията не трябваше да извършва по-нататъшно разследване на тази схема.

(79)

Правителството на Индия изцяло притежава две агенции за експортно кредитиране: Export Credit Guarantee Corporation of India Ltd (ECGC) и Exim Bank of India. Основната цел на двете агенции е насърчаването на индийския износ. Жалбоподателят заяви, че стимулите, предоставени от тези агенции, осигуряват полза на износителите, тъй като предоставят застраховки, кредитни гаранции, кредитни линии и експортни кредити при условия, които са по-облекчени от тези на пазара.

(80)

Двамата индийски производители износители не са използвали кредитни гаранции, експортни кредити или кредитни линии, предоставяни от ECGC или Exim Bank.

(81)

Двама производители от групата Jindal обаче имат сключени застрахователни полици с ECGC. Комисията обаче не установи отклонение на тези застрахователни споразумения от нормалните пазарни условия. Премийните такси са зависели от максималното покритие на загубите, от обхванатите от полицата държави и купувачи и от предишната „история на исковете“, т.е. от рисковия профил на дружествата. Комисията провери дали са платени всички премийни и други такси.

(82)

Поради това Комисията не трябваше да извършва по-нататъшно разследване на тази схема.

(83)

Жалбоподателят заяви, че ПИН предоставя специфични за сектора на производителите на неръждаема стомана заеми чрез Държавната банка на Индия (SBI) и чрез Фонда за развитие на стоманодобивната промишленост (SDF).

(84)

Държавната банка на Индия (SBI) е една от банките, които са отпускали дългосрочни заеми на групата Jindal, но Комисията не ги счете за специфични за сектора или за преференциални. Лихвеният процент е определян въз основа на BLPR + спред. В действителност прилаганият от SBI лихвен процент е бил малко по-висок от лихвените проценти, прилагани от частните банки, отпускащи дългосрочни заеми на групата Jindal с подобна продължителност.

(85)

Двамата индийски производители износители не са получили заеми от Фонда за развитие на стоманодобивната промишленост по време на РП.

(86)

Поради това Комисията не трябваше да извършва по-нататъшно разследване на тази схема.

(87)

Жалбоподателят заяви, че ПИН предоставя на производителите на стомана безвъзмездни средства за НИРД чрез SDF. Безвъзмездните средства за НИРД могат да се получат също така директно от Министерството на стоманата.

(88)

Двамата индийски производители износители не са получили безвъзмездни средства за НИРД през РП или безвъзмездни средства, които биха могли да бъдат отнесени към РП.

(89)

Поради това Комисията не трябваше да извършва по-нататъшно разследване на тази схема.

(90)

Жалбоподателят заяви, че производителите на продукта, предмет на разследването, се ползват от няколко схеми за възстановяване на мито преди и след износа, в рамките на които изнесените суровини или производствено оборудване могат да бъдат освободени от мита и вносни мита. Тези схеми предоставят полза на производителите износители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, която е равна на размера на приходите, от които правителството се е отказало, и следователно до размера на несъбраните мита и данъци.

(91)

Както е разяснено в съображения 117—205 по-долу, единият или двамата индийски производители износители са получили полза от някои от схемите за освобождаване от мито и за освобождаване от задължението за заплащане на митo, а именно: СПР, СВМ, СНИВПО и ССИИ.

(92)

Нито един от двамата производители износители обаче не се е ползвал през РП от схемата СЛРБВ, нито от сделките за продажби на вътрешния пазар, класифицирани като планиран износ. Поради това не беше необходимо Комисията да извършва по-нататъшно разследване на тези две схеми.

(93)

Жалбоподателят заяви, че производителите на продукта, предмет на разследването, се ползват от няколко данъчни стимули, регистрирани като EOЕ или разположени в СИЗ.

(94)

Нито един от двамата индийски производители износители обаче не е бил регистриран като EOЕ през РП, нито е ползвал като EOЕ предишни субсидии за производствено оборудване, които биха могли да бъдат отнесени към РП. Също така нито един от двамата индийски производители износители не е разположен в СИЗ.

(95)

Поради това Комисията не трябваше да извършва по-нататъшно разследване на тези схеми.

(96)

Жалбоподателят заяви, че производителите на продукта, предмет на разследването, се ползват от облекчения и освобождавания от подоходен данък в рамките на няколко програми, включително:

(97)

Двамата индийски производители износители не са се ползвали от освобождавания, приспадания или намалени ставки на подоходния данък през РП.

(98)

Поради това Комисията не трябваше да извършва по-нататъшно разследване на тази схема.

(99)

Жалбоподателят заяви, че ПИН е прилагало политика на налагане на високи износни мита върху желязната руда. По този начин правителството е осигурявало повишаване на вътрешното предлагане на тези продукти и е гарантирало, че цените на желязото ще останат доста по-ниски от международните равнища. Тези износни мита, заедно с други елементи, са дали възможност на ПИН да упълномощава и да възлага на производителите на суровини да предоставят материали за влагане на индийските производители срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(100)

Нито един от двамата индийски производители износители не използва желязна руда в производствения си процес. Поради това не беше необходимо Комисията да извършва по-нататъшно разследване на тази схема.

(101)

Жалбоподателят заяви, че ПИН е подкрепило индийския отрасъл на студеновалцованите продукти от неръждаема стомана чрез възлагане на обществени поръчки. Беше заявено, че държавните агенции са задължени да използват минимален процент индийска стомана и желязо в своите обществени поръчки (от 15 % до 50 %). Освен това, когато чуждестранен участник предлага най-ниската цена, те могат да получат само до половината от заявеното количество. Другата част трябва да бъде възложена на местен доставчик, който може да определи цена в рамките на 20 % над цената на чуждестранния участник. По-ефикасният чуждестранен участник може да получи останалата част от договора само ако нито един местен доставчик не е в състояние да предложи цена в рамките на 20 % над най-ниската цена (малко вероятно, предвид широкия марж).

(102)

Един от индийските производители износители е участвал успешно в процедурите за възлагане на обществени поръчки през РП.

(103)

Комисията провери всички процедури за възлагане на обществени поръчки и търгове, свързани с въпросното индийско дружество през РП. Не бяха констатирани обаче елементи на евентуално субсидиране.

(104)

Търговете се публикуват онлайн на уебсайтовете на съответните индийски административни звена, институции или публични дружества (например индийските железници) и дружествата са свободни да изпращат офертите си. Стандартна практика е обемът на обществената поръчка да се разпределя между две дружества. На дружеството, предложило най-ниската цена, се възлагат 60 % от обществената поръчка, а на дружеството, предложило втората най-ниска цена, се възлагат останалите 40 % от договора, при условие че то ще коригира цената си до равнището на победителя в търга. Това правило се прилага също така, ако едното или двете въпросни дружества са чуждестранни участници.

(105)

Беше признато, че при възлагането на някои обществени поръчки се допускат само местни дружества. Ако процедурата е открита за чуждестранни участници, няма ценова дискриминация, както се твърди от жалбоподателя. Референтната цена (20 %) за местните доставчици се прилага само в случай на обществени поръчки, свързани с производствено оборудване (16).

(106)

Комисията провери дали във всички процедури за обществени поръчки, възложени на индийския производител на SSCR през РП, били те открити за чуждестранни участници или не, избраното дружество е предложило най-ниската цена, или като дружество с класирана на второ място оферта е трябвало да коригира цената си спрямо най-ниската предложена цена.

(107)

След окончателното разгласяване жалбоподателят заяви, че изключването на чуждестранните участници от някои от процедурите за възлагане на обществени поръчки е довело до намалена конкуренция и съответно до по-високи цени като цяло, което е равнозначно на финансово участие чрез купуването на стоки срещу по-високо от адекватното възнаграждение.

(108)

Освен това жалбоподателят отбеляза, че чрез изключването на вноса от определени търгове с индийските правила за възлагане на обществени поръчки се гарантират определени обеми на покупките за индийските производители, което само по себе си им носи полза.

(109)

Комисията е съгласна, че изключването на чуждестранни участници потенциално намалява конкуренцията и може да доведе до създаването на пазар само за местни оференти. Въпреки това обемите, продавани от групата Jindal чрез възлагането на обществени поръчки, са били незначителни на фона на общите продажби на вътрешния пазар на дружеството през РП. Освен това в анализа на процедурите за възлагане на обществени поръчки, възложени на индийския производител на SSCR през РП, Комисията не забеляза съществени разлики в ценовите равнища между спечелилите оферти в търговете, които са били достъпни за чуждестранните дружества, и тези, в които те не са участвали. В резултат на това в този конкретен случай Комисията не е установила съществена полза по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от основния регламент.

(110)

Жалбоподателят заяви, че Exim Bank предлага кредитни линии и кредити за купувачи. Тези стимули не се предоставят на износители, а на чуждестранни правителства, чуждестранни банки за развитие и задгранични финансови институции, търговски банки или други субекти. Финансирането им дава възможност да купуват от индийски износители при условия на разсрочен кредит.

(111)

Нито една от предназначените за износ продажби на производителите износители, предмет на разследването, не е била обхваната от кредитни линии или кредити за купувачи на Exim Bank през РП.

(112)

Поради това Комисията не трябваше да извършва по-нататъшно разследване на тези схеми.

(113)

Жалбоподателят заяви, че освен предоставените субсидии от ПИН, някои производители на SSCR могат да се ползват от схеми за субсидиране на щатско ниво, предоставени от правителството на Гуджарат (ПГ). В жалбата се посочват четири местни схеми:

(114)

Само един от индийските производители износители, предмет на разследването, се намира в щата Гуджарат и би могъл евентуално да използва посочените по-горе местни схеми за субсидиране. Не е установено обаче дружеството да се е ползвало от някоя от тези схеми за субсидиране през РП.

(115)

Поради това не е било необходимо Комисията да извършва по-нататъшно разследване на тези схеми.

(116)

Комисията констатира, че един производител износител се е възползвал от тази мярка през РП. Тъй като се оказа, че създадената полза за това дружество е незначителна (0,02 %), Комисията реши да не извършва по-нататъшно разследване на тази мярка.

(117)

Схемите СПР, СНИВПО и ССИИ се основават на Закона за външната търговия (Развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), влязъл в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Законът за външната търговия упълномощава ПИН да прави уведомления относно политиката по износа и вноса. Те са обобщени в документи, озаглавени „Политика за външната търговия“, които обичайно се издават на всеки пет години и се актуализират редовно от Министерството на търговията.

(118)

Документът относно политиката за външната търговия, относим за РП, е „Политика за външната търговия 2015—2020 г.“ („ВТП 2015—2020 г.“). Правителството на Индия определя също така процедурите за ВТП 2015—2020 г. в „Наръчник на процедурите, 2015—2020 г.“ („ННП 2015—2020 г.“).

(119)

Схемата СВМ се основава на раздел 75 от Закона за митниците от 1962 г., на раздел 37 от Закона за централните акцизи от 1944 г., на раздели 93A и 94 от Закона за финансите от 1994 г. и на Правилника за възстановяване на митата, централните акцизи и данъка върху услугите от 1995 г. Ставките за възстановяване се публикуват редовно.

(120)

Като обща забележка се отбелязва, че Комисията не бе в състояние да приключи в рамките на разумен период от време кръстосаната проверка от разстояние на някои документи, свързани със сделки за износ/внос в рамките на схемите за възстановяване на мита, описани в този подраздел, както беше поискано и договорено по време на КПР. В това отношение Комисията използва най-добрите налични факти в случай на несъответствия, установени по отношение на докладваните данни от дружествата и от ПИН, въз основа на член 28, параграф 3 от основния регламент.

(121)

След окончателното разгласяване един от индийските производители износители заяви, че целта на схемите СПР, СВМ и ССИИ е да се неутрализират митата, които дружеството плаща върху вноса на суровини, използвани в изнасяните продукти, и следователно дружеството не получава полза по тези три схеми.

(122)

Противно на това твърдение обаче ползите, получени от дружествата по схемите СВМ и ССИИ, нямат пряка връзка с дължимите мита върху вноса на суровини, използвани от дружеството в изнасяните продукти.

(123)

В случая със схемата СВМ дадено дружество износител получава парични плащания, които са свързани единствено със стойността франко борд (FOB) на неговия износ. Въпросното дружество няма никакво задължение за внос на суровини.

(124)

В случая със схемата ССИИ производител износител получава митнически кредити, които могат да бъдат продадени на пазара или използвани за компенсиране на бъдещи дължими вносни мита, но това компенсиране не се ограничава до суровините, използвани в производството на изнасяните продукти, за които са получени митнически кредити по ССИИ. Така че митническите кредити по ССИИ могат да се използват за компенсиране на всякакви дължими вносни мита, включително вносни мита върху производствено оборудване. Те могат да бъдат също така осребрени, дори ако дружеството не внася нищо.

(125)

Само в случая със схемата СПР има пряка връзка между освобождаването от вносни мита върху внесените от дружеството суровини и изнесените продукти. Поради това Комисията не третира освобождаването от мита като полза за дружеството, при условие че последното може да докаже действителното потребление на суровини, внесени в рамките на СПР в производството на изнасяните крайни продукти.

(126)

Комисията установи, че един индийски производител износител е използвал СПР по време на РП.

(127)

Подробното описание на схемата се съдържа в точки 4.03—4.24 от ВТП 2015—2020 г. и в актуализираната ВТП 2015—2020 г., както и в глави 4.04—4.52 от ННП 2015—2020 г. и от актуализираната ННП 2015—2020 г.

(128)

СПР се състои от шест подсхеми, описани по-подробно в следващия раздел. Тези подсхеми се различават, inter alia, по отношение на обхвата на допустимост. Производителите износители и търговците износители, „свързани с“ поддържащи производители, отговарят на условията за участие в СПР за „физически износ“ и в подсхемите на СПР за годишни потребности. Производителите износители, които снабдяват крайния износител, отговарят на условията за участие в СПР за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки за категориите за „планиран износ“, посочени в параграф 7.02 от ВТП 2015—2020 г., например доставчиците на експортно ориентирани единици (EОЕ), имат право да участват в подсхемите на СПР за планиран износ. И накрая, междинните доставчици на производителите износители могат да се възползват от свързаните с „планирания износ“ ползи в рамките на подсхемите „предварително нареждане за освобождаване“ и „насрещен вътрешен акредитив“.

(129)

СПР могат да се издават в описаните по-долу ситуации.

(130)

Физически износ: Това е основната подсхема. Тя дава възможност за безмитен внос на материали за влагане в производството на конкретен краен продукт, предназначен за износ. „Физически“ в този контекст означава, че продуктът, предназначен за износ, трябва да напусне територията на Индия. Разрешението за внос и задължението за износ, включително видът на продукта, предназначен за износ, са посочени в лиценза.

(131)

Годишни потребности: Това разрешение не е свързано с конкретен продукт, предназначен за износ, а с по-широкообхватна продуктова група (например химически и свързани с тях продукти). Притежателят на лиценза може — до определен стойностен праг, определен от предишното му равнище на износа — да внася безмитно всякакви материали за влагане, които да бъдат използвани в направата на каквато и да била стока, попадаща в групата. Той може да избере да изнася всеки получен продукт, който попада в продуктовата група, в която се използват освободени от мито материали за влагане.

(132)

Междинни доставки: Тази подсхема обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен продукт, предназначен за износ, и да си поделят производствения процес. Производителят износител, който произвежда междинния продукт, може да внася безмитно материали за влагане и да получи за тази цел разрешение по СПР за междинни доставки. Крайният износител завършва процеса на производство и е задължен да изнесе готовия продукт.

(133)

Планиран износ: Тази подсхема дава възможност на главния изпълнител да внася безмитно материали за влагане, необходими за производството на стоки, които ще се продават като „планиран износ“. Според ПИН планираният износ се отнася за онези сделки, при които доставените стоки не напускат страната. Няколко категории доставки са считани за планиран износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, например доставка на стоки на ЕОЕ или на дружество, разположено в специална икономическа зона (СИЗ);

(134)

Предварително нареждане за освобождаване (ПНО): Притежателят на СПР, който възнамерява да доставя суровини от местни източници вместо от пряк внос, може за целта да използва ПНО. В такива случаи предварителните разрешения се потвърждават като ПНО и се прехвърлят на местния доставчик при доставката на посочените в тях артикули. Чрез прехвърлянето на ПНО местният доставчик получава право на ползите за планиран износ съгласно посоченото в параграф 7.03 от ВТП 2015—2020 г. (т.е. СПР за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз). При механизма на ПНО се възстановяват данъци и мита на доставчика, вместо те да се възстановяват на крайния износител под формата на отстъпки/възстановяване на мита. Възстановяването на данъци/мита е възможно както за местни, така и за вносни суровини.

(135)

Насрещен вътрешен акредитив: Тази подсхема също обхваща местните доставки на притежател на предварително разрешение. Притежателят на такова предварително разрешение може да се обърне към банка за откриване на вътрешен акредитив в полза на местен доставчик. Банката ще обяви разрешението за валидно по отношение на прекия внос само по отношение на стойността и обема на артикулите, които са осигурени чрез местни доставки вместо от внос. Местният доставчик ще има право на ползите по линия на планирания износ, предвидени в параграф 7.03 от ВТП 2015—2020 г. (т.е. СПР за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз).

(136)

Комисията установи, че един производител износител, който използва схемата, е получил отстъпки по първата подсхема, т.е. физически износ по СПР през РП. Следователно не е необходимо да се установи дали останалите неизползвани подсхеми подлежат на изравнителни мерки.

(137)

За целите на проверките от страна на индийските органи притежателят на предварително разрешително е задължен по закон да води „вярна и точна отчетност за потреблението и оползотворяването на безмитни вносни стоки/стоки от вътрешния пазар“ в определен формат (глава 4.51 и приложение 4H към ННП 2015—2020 г.), т.е. регистър на действителното потребление. Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удостоверяващ, че изискваните регистри и съответните записи са били проверени, и че информацията, представена съгласно приложение 4H, е вярна и точна във всяко едно отношение.

(138)

По отношение на подсхемата, използвана през РП от засегнатото дружество, т.е. физически износ, разрешението за внос и задължението за износ са определени от ПИН по отношение на обема и стойността и са отбелязани в разрешението. Освен това към момента на вноса и износа съответните сделки трябва да бъдат отбелязвани от правителствени служители върху разрешението. Обемът на разрешения по СПР внос се определя от ПИН въз основа на стандартните норми за вложените материали в крайния продукт (СНВМКП), които съществуват за повечето продукти, включително за продукта, предмет на разследването.

(139)

Внасяните материали за влагане не могат да се прехвърлят и трябва да бъдат използвани за производството на получения продукт, предназначен за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предвидения срок след издаването на лиценза (18 месеца с възможност за две удължавания от по 6 месеца всяко).

(140)

Няма тясна взаимовръзка между внасяните материали за влагане и изнасяните готови продукти. Допустимите материали за влагане може да се внасят и използват също така за продукти, различни от продукта, предмет на разследването. Освен това лицензите за различните продукти могат да бъдат предмет на групиране. Това означава, че износът на даден продукт по силата на лиценза по схемата СПР може да даде право на безмитен внос на материали за влагане по силата на лиценза по СПР за друг продукт.

(141)

Разследването показа, че нито един от използваните от производителя износител лицензи по схемата СПР не е бил приключен. Поради това производителят износител не беше в състояние да покаже приложения 4H към своите лицензи по СПР. Освен това производителят износител е признал, че регистърът му на потреблението не дава възможност да се установи действителното потребление на внесените суровини и обвързването му с произведените и изнасяни крайни продукти. Следва да се отбележи, че въпросният производител е вертикално интегриран на множество равнища:

и внасяните суровини се използват на етап 2, като се смесват със суровини, произведени на етап 1 или закупени на вътрешния пазар.

(142)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие от страна на ПИН, тъй като то се отказва от приходи от мита, които иначе биха били дължими, и от него произтичат ползи за разследвания износител, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(143)

Освен това физическият износ по СПР зависи по закон от извършването на износ и следователно се разглежда като специфичен и подлежащ на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Без поемане на задължение за износ никое дружество не може да получава ползи по тази схема.

(144)

Подсхемата, използвана в настоящия случай, не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на правилата, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Правителството на Индия не е приложило по ефективен начин система за проверка или процедура, с която да се потвърди дали и в какви количества са били потребявани материали за влагане в производството на изнасяния продукт (точка 4 от приложение II към основния регламент и, в случай на схеми за възстановяване за заместители, раздел II, точка 2 от приложение III към основния регламент). Също така се счита, че нормите СНВМКП за продукта, предмет на разследването, не са били достатъчно точни и че те сами по себе си не могат да представляват система за проверка на действителното потребление, тъй като естеството на тези стандартни норми не дава възможност на ПИН да провери с достатъчна точност какво количество материали за влагане е потребено за производството на продукта, предназначен за износ. Освен това ПИН не е провело други проверки въз основа на действителното потребление на материали за влагане, макар това по принцип да се изисква в случаите, в които няма ефективно прилагана система за проверка (точка 5 от приложение II и раздел II, точка 3 от приложение III към основния регламент).

(145)

Тази подсхема следователно подлежи на изравнителни мерки.

(146)

Поради липсата на допустими системи за възстановяване за заместители и лисата на възможност за проверка на нивото на действително потребление на съответните материали за влагане общата сума на пропуснатите мита (основно и допълнително мито) се счита за прекомерно опрощаване на мита, което би представлявало подлежаща на изравняване субсидия в съответствие с член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) oт основния регламент.

(147)

С писмо от 22 ноември 2021 г. Комисията информира производителя износител за намеренията си да приложи член 28 от основния регламент и да използва най-добрите налични факти в тази връзка.

(148)

Обратно на допълнителните твърдения на дружеството, че тази методология за изчисляване на ползата по СПР е отклонение от предишната практика на Комисията и се основава единствено на допускания и изводи, отново се посочва, че дружеството не е предоставило никакви данни, които биха позволили изчисляването на действителното прекомерно опрощаване на мита.

(149)

В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент платените от дружеството такси за получаване на субсидията бяха приспаднати от общия размер на субсидията, когато е заявена.

(150)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на прекомерното опрощаване следва да бъде отнесено към общия оборот от износа като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа.

(151)

Процентът на субсидията, установен по отношение на тази схема през РП, е 0,05 %.

(152)

След окончателното разгласяване въпросният индийски производител износител повтори твърденията си по отношение на неоправданото прилагане на член 28 от основния регламент и използваната от Комисията методология за изчисляване на ползите за дружеството по тази схема.

(153)

Не бяха представени обаче нови аргументи. Припомня се, че Комисията нямаше друга възможност, освен да се позове на най-добрите налични факти, тъй като дружеството не е предоставило никакви данни, които биха позволили стандартно изчисляване на прекомерното опрощаване на мита. Във всеки случай, като взе предвид установения процент на субсидията, както е посочено в съображение 151 по-горе, Комисията реши да не изравнява незначителната полза, предоставена на групата Jindal по СПР.

(154)

Комисията установи, че един индийски производител износител е използвал СВМ през РП.

(155)

Правното основание, приложимо по време на разследвания период в рамките на прегледа, е Правилникът за възстановяване на митата и централните акцизи от 1995 г. („Правилникът за СВМ от 1995 г.“), изменен през 2006 г. (17) и след това заменен от Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи от 2017 г. (18) („Правилника от 2017 г.“), влязъл в сила на 1 октомври 2017 г. В правило 3, параграф 2 от Правилника за СВМ от 1995 г. се урежда методът на изчисление при тази схема за възстановяване на мита. В правило 12, параграф 1, буква a), подточка ii) от въпросния Правилник за СВМ се разглежда декларацията, която производителите износители трябва да попълнят, за да се възползват от схемата. Тези правила са запазени без промяна в Правилника за СВМ от 2017 г. и отговарят съответно на правило 3, параграф 2 и правило 13, параграф 1, буква а), подточка ii).

(156)

В допълнение към това в циркулярно писмо № 24/2001 (19) се съдържат специфични инструкции за прилагане на правило 3, параграф 2 и декларацията, която износителите трябва да подадат съгласно правило 12, параграф 1, буква a), подточка ii).

(157)

Според правило 4 от Правилника за СВМ от 1995 г. централното правителство може да преразглежда сумите или ставките по правило 3. Правителството е направило редица изменения, като последно ставките са преразгледани в Уведомление № 95/2018 — CUSTOMS и Уведомление № 07/2020 — CUSTOMS. В резултат на това ставките на СВМ, приложими за продукта, предмет на разследването, са били съответно 1,8 % и 1,6 % от стойността на изнасяните продукти франко борд през първата и втората част (20) на РП. Същите ставки на СВМ са приложени за изнасяните от въпросното дружество горещовалцовани продукти от неръждаема стомана.

(158)

Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители.

(159)

Съгласно тази схема всяко дружество, което изнася допустими продукти, има право да получи сума в размер, съответстващ на определен процент от декларираната стойност франко борд на изнесения продукт. В правило 3, параграф 2 от Правилника за възстановяване на митата и централните акцизи се определя начинът на изчисляване на размера на субсидията:

(160)

С други думи ПИН е определило подлежащата на възстановяване сума въз основа на средните за отрасъла стойности на съответните мита, платени върху вносните суровини, и на средния за отрасъла коефициент на потребление по данни на представителни — по преценката на ПИН — производители на допустимите износни продукти. След това ПИН изразява сумата, подлежаща на възстановяване, като процент от средната стойност на износа на допустимите изнасяни продукти.

(161)

Правителството на Индия използва този процент, за да изчисли размера на възстановяването на мита, което имат право да получат всички допустими износители. Ставката по тази схема се определя от ПИН за всеки отделен продукт.

(162)

За да може да се възползва от тази схема, дружеството трябва да има износ. В момента на вписване на данните за пратката в митническия сървър се посочва, че износът се осъществява по СВМ и размерът на субсидията по СВМ се фиксира окончателно. След като дружеството превозвач подаде общ манифест за износ и митническата служба направи задоволително сравнение на този документ с данните в товарителницата, са изпълнени всички условия, за да се разреши изплащането на сумата за възстановяване — чрез директно плащане по банковата сметка на износителя или с менителница.

(163)

Износителят също така трябва да представи доказателства за реализиране на постъпленията от износа чрез банково удостоверение за реализация (Bank Realisation Certificate — BRC). Този документ може да се представи и след изплащането на сумата за възстановяване, но ПИН си възстановява изплатената сума, ако износителят не предостави банковото удостоверение за реализация в рамките на определен срок.

(164)

Сумата от възстановяването на мита може да бъде използвана за всякакви цели и в съответствие с индийските счетоводни стандарти посочената сума може да бъде осчетоводена на основата на текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ.

(165)

Съгласно съответното законодателство и административните инструкции индийската митническа администрация не следва да изисква доказателства, че износителят, поискал възстановяване на мита, е имал или ще има митническо задължение по отношение на вноса на суровини, необходими за производството на изнасяния продукт. В допълнение към това, по време на КПР, ПИН потвърди, че дружества, които набавят от националния пазар всички суровини, също могат да се възползват от пълния размер на ставката, изчислена въз основа на правило 3, параграф 2, посочено по-горе.

(166)

В рамките на СВМ се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и на член 3, параграф 2 от основния регламент. Така наречената „сума от възстановяване на мита“ е финансово участие на ПИН, тъй като представлява директен превод на средства от страна на ПИН. Не съществуват ограничения по отношение на използването на тези средства. Освен това сумата от възстановяването на мита създава полза за износителя, тъй като се подобрява неговата ликвидност.

(167)

Ставката на схемата за възстановяване на мита при износ се определя от ПИН за всеки отделен продукт. Въпреки че субсидията е наречена „възстановяване на мита“, схемата няма всичките характеристики на допустима система за възстановяване на мита или на система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, нито съответства на правилата, установени в буква и) от приложение I, в приложение II (определение и правила за възстановяване) и в приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Заплащането в брой на износителя не е непременно свързано с действителното заплащане на вносни мита върху суровини и не представлява митнически кредит за компенсиране на вносни мита върху минал или бъдещ внос на суровини. В допълнение към това не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои материали за влагане са потребени за производството на изнасяните продукти и в какви количества. Освен това ПИН не е провело други проверки въз основа на действителното потребление на материали за влагане, макар това по принцип да се изисква в случаите, в които няма ефективно прилагана система за проверка (точка 5 от приложение II и раздел II, точка 3 от приложение III към основния регламент).

(168)

Плащането от страна на ПИН след извършения от износителите износ зависи от осъществяването на износ и поради това тази схема се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(169)

С оглед на изложеното по-горе се стигна до заключението, че СВМ подлежи на изравняване.

(170)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на субсидиите, подлежащи на изравняване, въз основа на предоставената на получателя полза, за която е установено, че е съществувала през РП. В това отношение Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на сделка за износ по силата на тази схема. В този момент ПИН е длъжно да изплати сумата за възстановяване на мита, която представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата за износ, в която, inter alia, е посочена сумата за възстановяване, която следва да се предостави за тази сделка за износ, ПИН няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не.

(171)

С оглед на изложеното по-горе Комисията счете за целесъобразно оценката на ползата от СВМ да се извършва чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема по време на РП. Комисията взе предвид сумите за възстановените мита по всички сделки за износ на индийския производител износител, тъй като дружеството изнася само продукта, предмет на разследването, и горещовалцовани продукти от неръждаема стомана, които са заготовки за производството на продукта, предмет на разследването, обхванати от ставките на СВМ.

(172)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията отнесе тези размери на субсидията към общия оборот от износа на дружеството през РП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(173)

Процентът на субсидията, установен за тази схема през РП, за групата Jindal бе 1,65 %.

(174)

Комисията установи, че двама индийски производители износители са получили отстъпки по схемата СНИВПО, които биха могли да бъдат отнесени към разглеждания продукт.

(175)

Подробното описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от ВТП 2015—2020 г. и в глава 5 от ННП 2015—2020 г.

(176)

До участие в тази мярка се допускат производителите износители и търговците износители, „обвързани“ с поддържащи производители и доставчици на услуги.

(177)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, дружеството получава разрешение да внася производствено оборудване (ново и употребявано оборудване, но не по-старо от 10 години) при намалена митническа ставка. За тази цел след подаване на заявление и заплащане на такса ПИН издава лиценз по СНИВПО. Схемата предвижда намалена митническа ставка, приложима за всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. С цел да бъде спазено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки, предвидени за износ в рамките на определен период от време. Съгласно ВТП 2015—2020 г. и актуализираната ВТП 2015—2020 г. производственото оборудване може да бъде внасяно при нулева митническа ставка в рамките на СНИВПО. В случай на внесено производствено оборудване преди 2015 г. обаче алтернативно се е прилагала митническа ставка от 3 %, като в този случай времето за изпълнение на задължението за износ е по-дълго. Задължението за износ, което е равно на шесткратния размер на спестеното мито, трябва да бъде изпълнено в рамките на период от максимум шест години.

(178)

Притежателят на лиценз по схемата СНИВПО може да си набави производственото оборудване и от местни източници. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването му. Като алтернатива местният производител може да поиска да получи ползата за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на притежателя на лиценз по СНИВПО.

(179)

В рамките на СНИВПО се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и на член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИН, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИН от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността на дружеството.

(180)

Освен това схемата СНИВПО зависи по закон от осъществяването на износ, тъй като подобни лицензи не могат да бъдат получени без ангажимент за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(181)

Схемата за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

(182)

Размерът на подлежащите на изравняване субсидии беше изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, разпределени за период, който съответства на нормалната амортизация на такова производствено оборудване в съответната промишленост. Така изчисленият размер, отнасящ се до РП, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя пълната стойност на парите през това време. За тази цел бе счетен за подходящ приложимият в Индия търговски лихвен процент по време на разследвания период.

(183)

В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент платените от дружествата такси за получаване на субсидията бяха приспаднати от общия размер на субсидията, когато е заявена.

(184)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия бе отнесен към съответния оборот от износа по време на РП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. В случая на едно от индийските дружества оборотът от износа на продукта, предмет на разследването, беше използван като знаменател, тъй като дружеството използва машини, закупени по СНИВПО, само за производството на разглеждания продукт.

(185)

Един от индийските производители износители поиска корекция за оборота от износа, използван като знаменател при изчисленията. Дружеството твърди, че току-що е започнало производство през РП и е достигнало само 15 % от своя капацитет. Поради това дружеството поиска екстраполиране на оборота му от износ при разглеждането на пълното използване на капацитета.

(186)

Изчисляването на процентите на субсидиите обаче винаги се основава на действителни стойности на оборота. Не може да се приеме, че след фазата на започване на стопанска дейност дружеството ще използва напълно своя капацитет. Също така съотношението на бъдещото разделяне между вътрешния оборот и оборота от износ би било само спекулация. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(187)

След окончателното разгласяване дружеството повтори това твърдение, като подчерта факта, че СНИВПО е еднократна субсидия и следователно изчисление без корекция на знаменателя не отразява правилно ползата, предоставена на дружеството, което е в началната фаза на дейността.

(188)

СНИВПО действително е еднократна субсидия и бе третирана от Комисията като такава: размерът на ползата по схемата бе отнесен към РП, като бе взет предвид периодът на амортизация на въпросното производствено оборудване. Комисията обаче не може да коригира знаменателя, като прави допускания за потенциалния оборот от износа на дружеството, както вече беше подчертано в съображение 186 по-горе. Поради това методологията за изчисляване се потвърждава.

(189)

Процентът на субсидията, установен по отношение на тази схема, бе в размер на 5,69 % за Chromeni и 0,36 % за групата Jindal, отнесена към РП.

(190)

Комисията установи, че двама индийски производители износители са използвали ССИИ по време на РП.

(191)

Подробното описание на ССИИ се съдържа в глава 3 от ВТП 2015—2020 г. и в актуализираната ВТП 2015—2020 г., както и в глава 3 от ННП 2015—2020 г. и в актуализирания ННП 2015—2020 г.

(192)

Допустими за участие в тази схема са всички производители износители или търговци износители.

(193)

Допустимите дружества могат да извлекат ползи от ССИИ, като изнасят конкретни продукти за конкретни държави, които са включени в група А („Традиционни пазари“, включително всички държави — членки на ЕС), група Б („Възникващи и целеви пазари“) и група В („Други пазари“). Държавите, попадащи във всяка една група, и списъкът на продуктите със съответните ставки на възстановяване са посочени в допълнение 3Б от актуализирания ННП.

(194)

Ползата е под формата на митнически кредит, еквивалентен на процент от стойността франко борд на износа. Процентът на ССИИ през РП бе 2 % (21).

(195)

В съответствие с точка 3.06 от ВТП 2015—2020 г. от схемата са изключени някои видове износ, например износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът от износа на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици.

(196)

Митническите кредити по ССИИ могат да се прехвърлят свободно и са валидни в рамките на 18 месеца от датата на отпускане, докато митническите кредити, отпуснати на 1 януари 2016 г. или след тази дата, са валидни за период от 24 месеца от датата на отпускане съгласно точка 3.13 от актуализирания ННП 2015—2020 г.

(197)

Те могат да се използват за: i) плащане на мита върху вноса на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване, ii) плащане на акцизи при закупуване на вътрешния пазар на материали за влагане или стоки, включително производствено оборудване и плащания, iii) плащане на данък върху услугите при закупуване на услуги.

(198)

Заявлението за получаване на ползи в рамките на ССИИ трябва да се подаде онлайн на уебсайта на Генералната дирекция за външна търговия. Към онлайн заявлението трябва да се приложат съответните документи (товарителници, банково удостоверение за реализация и доказателство за разтоварване). След като прегледа документите, съответният регионален орган (РО) на ПИН отпуска митнически кредит. При положение че износителят предостави необходимата документация, РО няма право на преценка относно отпускането на митническите кредити.

(199)

В рамките на ССИИ се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по ССИИ представлява финансово участие от страна на ПИН, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, платени за производствено оборудване, като по този начин се намаляват приходите на ПИН от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение към това митническият кредит по ССИИ създава полза на износителя, който не е задължен да плаща съответните вносни мита.

(200)

Освен това схемата ССИИ зависи по закон от осъществяването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(201)

Следва да се отбележи, че ССИИ изтече след РП, считано от 1 януари 2021 г. До края на 2021 г. обаче дружествата все още могат да кандидатстват за митническите кредити по схемата ССИИ при сделките за износ, осъществени през 2020 г. Освен това до 15 септември 2023 г. дружествата все още могат да използват разрешението по ССИИ, получено през 2021 г., за да балансират дължимите вносни мита. Следователно през РП бяха получени ползи по тази схема и те ще продължат дори след налагането на мерки.

(202)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на субсидиите, подлежащи на изравняване, въз основа на предоставената на получателя полза, за която е установено, че е съществувала през РП. В това отношение Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на сделка за износ по силата на тази схема. Към този момент ПИН предоставя митнически кредит, който се осчетоводява от производителя износител като вземане, което може да бъде компенсирано от производителя износител във всеки един момент. Това представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница за износа, ПИН няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не. С оглед на изложеното по-горе Комисията счете за целесъобразно оценката на ползата от ССИИ да се извършва чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема по време на РП. Комисията взе предвид сумите по ССИИ, получени по всички сделки за износ на индийските производители износители, тъй като дружествата изнасят само продукта, предмет на разследването, и горещовалцовани продукти от неръждаема стомана, които са заготовки за производството на продукта, предмет на разследването, обхванати от ставките на ССИИ.

(203)

В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент платените от дружествата такси за получаване на субсидията бяха приспаднати от общия размер на субсидията, когато е заявена.

(204)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент Комисията отнесе размера на тази субсидия към оборота от износа на дружествата през РП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(205)

През РП процентът на субсидията, установен по отношение на тази схема, бе в размер на 1,87 % за Chromeni и 1,92 % за групата Jindal.

(206)

Жалбоподателят заяви, че ПИН гарантира изкуствено намаляване на разходите на основни материали за влагане на местната промишленост, като стимулира дружествата за добив на хромна руда в Индия чрез редица регулаторни мерки, включително ограничения на износа (например износни мита, лицензи за износ и участие на държавни търговски предприятия в износа), за да предостави хромната руда надолу по веригата на индийския отрасъл за производство на SSCR срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(207)

Освен това жалбоподателят заяви, че ПИН контролира напълно миннодобивния отрасъл по отношение на хромната руда в Индия. Чрез своите законови и подзаконови разпоредби ПИН определя кой да добива хром (миннодобивните дружества с лиценз). Сред миннодобивните дружества има също така държавна собственост и/или присъствие на държавата. По този начин ПИН е предоставило правомощие на миннодобивните дружества да осъществяват целите на политиката на ПИН.

(208)

Тъй като хромната руда се използва основно за производството на ферохром, който се използва основно в производството на неръждаема стомана, тази полза е предоставена на индийските производители на SSCR, които произвеждат както ферохром, така и неръждаема стомана.

(209)

Политиката за добив, обхващаща хромната руда, се администрира чрез Министерството на минното дело. Износът на полезни изкопаеми се администрира също така от Министерството на търговията и промишлеността.

(210)

Както централното правителство, така и регионалните правителства играят жизненоважна роля в миннодобивната индустрия, включително в добива на хромна руда, чрез определяне на национални политики, стандарти, насоки и критерии в областта на минното дело, както и при вземането на решения относно процедури по разрешаване.

(211)

Правното основание на съответните правила и разпоредби е, както следва:

(212)

Комисията установи, че един вертикално интегриран индийски производител износител на SSCR е закупил хромна руда на национално равнище за производството на ферохром, който е бил използван от него за производството на плочи, впоследствие за производството на горещовалцовани рулони и накрая за производството на студеновалцовани плоски продукти.

(213)

По-голямата част от покупките на хромна руда от дружеството през РП са с произход от държавното предприятие (ДП) Odisha Mining Corporation (OMC). Докладвани са също така незначителни покупки от две предполагаемо частни добивни дружества и от едно търговско дружество.

(214)

Комисията уведоми ПИН, че при разследването относно наличието и степента на предполагаеми субсидии, предоставени на отрасъла за производство на SSCR, включително чрез осигуряване на хромна руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, може да се наложи да използва наличните факти съгласно член 28, параграф 1 от основния регламент.

(215)

Комисията поиска от ПИН във въпросника до него, в писмото с искане на допълнителна информация и по време на КПР да предостави определена информация, свързана с доставчиците и с функционирането на вътрешния пазар на хромна руда в Индия. Тези искания за информация се отнасяха също така, наред с останалото, до въпроси относно правната и институционалната рамка, организацията на пазара на хромна руда, производителите на хромна руда в Индия, механизмите за ценообразуване и цените, както и дяловото участие в дружества.

(216)

При започване на процедурата Комисията поиска от ПИН да препрати приложение Б, приложено към антисубсидийния въпросник (въпросник за доставчиците на хромна руда), на десетте най-големи производители и дистрибутори на хромна руда, както и на други производители и дистрибутори на хромна руда, които са доставяли хромна руда на производителите износители. Приложение Б се състоеше от документ във формат Word („Приложение Б_Доставчик на материали за влагане“) и файл в Еxcel („Приложение Б — Таблици с доставчици на материали за влагане“). Не бяха получени отговори на приложение Б.

(217)

В писмото си с искане на допълнителна информация до ПИН от 25 август 2021 г. Комисията отбеляза факта, че не е получила отговор на приложение Б към въпросника.

(218)

По време на КПР и след това Комисията информира ПИН, че все още не разполага с информация относно общото производство и потребление на хромна руда на индийския пазар. Правителството на Индия посочи на свой ред, че не е в състояние да предостави статистика, свързана с цените на въпросната суровина на индийския вътрешен пазар. Освен това останаха отворени въпросите относно структурата и участниците на пазара и дали те са държавни или частни страни. Накрая, Комисията все още не разполагаше с надлежното правно основание относно износните мита за хромната руда.

(219)

Поради това Комисията уведоми ПИН на 8 декември 2021 г., че възнамерява да прибегне до използването на налични факти в съответствие с член 28, параграф 1 от основния регламент. След това писмо ПИН първо предостави много незначителна част от липсващата информация, главно за структурата на пазара, за собствеността на някои миннодобивни дружества и за правното основание за износните мита. Предоставената информация се състоеше само от няколко страници, без подкрепящи доказателства. След това ПИН изпрати допълнително писмо, с което възрази по принцип срещу прилагането на член 28, параграф 1 от основния регламент, и изтъкна, че Комисията следва да вземе предвид допълнително предоставената информация и съответно да се въздържа от използване на наличните факти.

(220)

В отговор Комисията първо отбеляза, че ПИН многократно не е предоставяло тази информация при поискване в хода на разследването и че допълнителната информация е получена на много късен етап от разследването, така че не може да бъде взета предвид. Междувременно Комисията получи съответната липсваща информация за собствеността на миннодобивните дружества и за износните мита за хромната руда от публични източници. Поради това Комисията констатира, че ПИН не е предоставило необходимата информация, както е предвидено в член 28, параграф 1, първо изречение от основния регламент, и че предоставената от ПИН информация толкова късно в разследването не може да бъде използвана в съответствие с условията на член 28, параграф 3 от основния регламент. Във всеки случай Комисията все пак трябваше да допълни много оскъдната информация, предоставена от ПИН, с други налични факти за липсващите части, главно по отношение на ценообразуването, както и по отношение на ролята на ПИН и неговото влияние върху доставчиците (включително частни участници) на пазара на хромна руда. Поради това Комисията поддържаше становището, че се е наложило да се позове на член 28, параграф 1 и да прибегне до използването на наличните факти.

(221)

След окончателното разгласяване ПИН повтори своята позиция относно неоправданото прилагане на член 28 от основния регламент, тъй като цялата информация, поискана от Комисията, е била предоставена.

(222)

Както е обяснено подробно в съображение 220 обаче, тази информация, достигнала до Комисията на много късен етап от разследването, е непълна. Това се отнася особено до такива ключови елементи като структурата на пазара на хромна руда, методологията за ценообразуването или собственото потребление на хромна руда. Поради това, въпреки че Комисията използва предоставената от ПИН информация, доколкото бе възможно, тя трябваше да прибегне също така до допълнителни източници и до най-добрите налични факти.

(223)

За да се установи съществуването на подлежаща на изравняване субсидия, са необходими три елемента съгласно членове 3 и 4 от основния регламент: i) финансово участие, ii) полза и iii) специфичност (член 3 от основния регламент).

(224)

На първо място, при разследването беше направена оценка на това дали ПИН е осигурявало хромна руда на производителите на неръждаема стомана чрез миннодобивни дружества, действащи като „публичен орган“. Съответният правен стандарт и тълкуване при тази оценка по член 3, параграф 1, буква а) и член 2, буква б) от основния регламент произтичат от съдебната практика на СТО относно „публичен орган“.

(225)

Съгласно относимата съдебна практика на СТО (33) публичният орган е субект, който „притежава, упражнява или му е поверена държавна власт“. Разследването на публичен орган трябва да се провежда за всеки отделен случай, като се вземат предвид „основните характеристики и функции на съответния субект“, „връзката му с държавата“, и „правните и икономическите условия, преобладаващи в държавата, в която субектът, предмет на разследването, извършва дейност“. В зависимост от конкретните обстоятелства във всеки случай съответните доказателства могат да включват: i) доказателство за това, че „действително субект упражнява държавни функции“, особено когато доказателството „говори за трайна и системна практика“; ii) доказателство относно „обхвата и съдържанието на правителствените политики, отнасящи се до сектора, в който разследваният субект извършва дейност“; и iii) доказателство, че правителството упражнява „значителен контрол над даден субект и неговата дейност“. При провеждане на разследване на публичен орган разследващият орган трябва „да оцени и да отчете надлежно всички съответни характеристики на субекта“, както и да разгледа всички видове доказателства, които могат да бъдат от значение за тази оценка; при това следва да не допуска „фокусиране изключително или неоснователно върху една-единствена характеристика, без да се отделя дължимото внимание на други, които могат да бъдат от значение“.

(226)

За да се характеризира даден субект като публичен орган в конкретен случай, от значение е да се прецени „дали функциите или дейността [на субекта] са от вид, който обикновено се класифицира като държавен в правния ред на съответната членка“, и класификацията и функциите на субектите в рамките на СТО като цяло. Следователно преценката за това дали функциите или дейността са от вид, който обикновено се класифицира като държавен в правния ред на съответната членка, може да бъде от значение при определянето на това дали определен субект е публичен орган.

(227)

Съществуват много различни начини, по които държавата в тесния смисъл може да предостави власт на субектите. Следователно различни видове доказателства могат да бъдат от значение, за да покажат, че тази власт е била предоставена на конкретен субект. Доказателство, че действително субект упражнява държавни функции, може да е това, че притежава или му е поверена държавна власт, особено когато доказателството говори за трайна и системна практика.

(228)

Доказателство, че правителството упражнява значителен контрол над даден субект и неговата дейност може при някои обстоятелства да служи като доказателство, че съответният субект притежава държавна власт и упражнява тази власт при изпълнението на държавни функции. В действителност държавната собственост върху субект, макар и да не е решаващ критерий, може да служи, във връзка с други елементи, като доказателство. Наличието на чисто формални връзки между субекта и държавата в тесния смисъл на думата обаче е малко вероятно да е достатъчно, за да се установи държавна власт. Поради това например само по себе си обстоятелството, че държавата е мажоритарен акционер на даден субект, не доказва, че държавата упражнява значителен контрол върху дейността на този субект, а още по-малко, че държавата му е предоставила държавна власт. Въпреки това в някои случаи, когато доказателствата показват наличието на различни формални признаци на държавен контрол, а същевременно са налице и доказателства, че този контрол е упражняван в значителна степен, тези доказателства могат да позволяват да се направи изводът, че съответният субект упражнява държавна власт.

(229)

Основният акцент на разследването на публичен орган не е свързан с това дали дейността, за която се твърди, че води до финансово участие, е логично свързана с определена „държавна функция“. В това отношение правният стандарт за определянето на публичен орган съгласно член 1, параграф 1, буква а), точка 1) от Споразумението за СИМ не предвижда непременно установяване на наличието на връзка от определена степен или характер между определена правителствена функция и конкретното разглеждано финансово участие. Съответното разследване зависи по-скоро от това дали субектът участва в тази дейност, от неговите основни характеристики и от връзката му с правителството. Поставянето на акцент върху субекта, а не върху дейността, за която се твърди, че е довела до финансово участие, се съотнася с факта, че дадено „правителство“ (в тесен смисъл) и даден „обществен орган“ споделят „степен на сходство или припокриване на основните си характеристики“ — т.е. и двете са „държавни“ по своя характер.

(230)

Характерът на дейността или практиката на даден субект може със сигурност да представлява доказателство от значение за разследването на публичен орган. В действителност дейността на субект — особено когато тя говори за „трайна и системна практика“ — е едно от видовете доказателства, което в зависимост от обстоятелствата на всяко разследване може да хвърли светлина върху основните характеристики на даден субект и върху връзката му с правителството в тесния смисъл. Оценката на това доказателство обаче има за цел да се отговори на централния въпрос дали самият субект притежава основните характеристики и функции, които биха го квалифицирали като публичен орган. Например за оценката на това дали даден субект е публичен орган в контекста на китайските държавни търговски банки (ДТБ) в DS379 от значение беше информация относно: i) „[г]лавните изпълнителни директори на централните управления на ДТБ са назначени от правителството и [ККП] запазва значително влияние по свой избор“; и ii) в ДТБ „все още няма адекватно управление на риска и аналитични умения“. Това доказателство не е ограничено само по себе си до кредитиращата дейност на ДТБ, а по-скоро е показателно за техните организационни характеристики, за веригите от правомощия за вземане на решения и като цяло връзката с ПКНР. Поради това Апелативният орган в DS379 отбеляза, че макар Министерството на търговията на САЩ да взема предвид доказателствата, свързани с дейността на ДТБ [„отпускането на заеми“], то извършва това в рамките на разследването си на основните характеристики на тези субекти и връзката им с ПКНР. Тези ДТБ са упражнявали държавни функции от името на китайското правителство.

(231)

Освен това Апелативният орган е обърнал внимание на факта, че въпросното правителство не е сътрудничило по време на разследването. В действителност в DS379 Апелативният орган е потвърдил решението на Министерството на търговията на САЩ, че ДТБ представляват „публични органи“, в разследването, свързано с промазана (хромна) хартия, по следните съображения: i) почти пълна държавна собственост на банковия сектор в Китай; ii) член 34 от Закона за търговските банки, в който се посочва, че банките са задължени да „провеждат кредитната си дейност съобразно нуждите на националната икономика и социалното развитие, ръководени от промишлената политика на държавата“; iii) рекорден брой доказателства, че в ДТБ „все още няма адекватно управление на риска и аналитични умения; и iv) фактът, че „в [това] разследване [Министерството на търговията на САЩ] не е получило доказателство, което е необходимо за всеобхватното документиране на процеса на кандидатстване, отпускане и оценка на кредитите за хартиената промишленост“ (34).

(232)

Накрая, за да се смятат за публични органи, въпросните държавни предприятия не е необходимо непременно да са под контрола на ПКНР, когато участват в продажба на материали за влагане в производството надолу по веригата.

(233)

В обобщение в оценката на това дали миннодобивните дружества в Индия, участващи в доставката на хромна руда, са „публични органи“, следва да се направи, като се разгледат основните характеристики и функции на тези дружества и тяхната връзка с ПИН. Доказателството за държавна собственост, прекият контрол от страна на държавата, намесата на ПИН на пазара за постигане на определени цели на политиката показват също в контекст, в който няма сътрудничество от страна на въпросното правителство, че миннодобивните дружества упражняват държавни функции от името на ПИН.

(234)

Първоначално Комисията потърси информация относно държавната собственост, както и други формални признаци за държавен контрол в държавните мини за добив на хромна руда. За тази цел Комисията можеше да разчита само на информация, предоставена от OMC — единственото миннодобивно дружество, съдействало на разследването поне на етапа на проверката в рамките на КПР, което е почти изключителен доставчик на индийския производител износител на SSCR, закупувал хромна руда от вътрешния пазар през РП, както е посочено в съображение 212.

(235)

Правителството на Индия заяви, че през РП е имало двама активни държавни производители на хромна руда — OMC и Industrial Development Corporation of Orissa Ltd., чийто дял е бил 21 % от общото производство. Продукцията на второто държавно дружество за производство на хромна руда е била минимална през РП.

(236)

В данните на ПИН се посочват също така шест частни миннодобивни дружества, а именно Misrilal Mines Ltd., B.C. Mohanty & Sons Ltd, Ferro Alloys Corporation Ltd, Indian Metals and Ferro Alloys Ltd., Balasore Alloys Ltd. и Tata Steel Mining. Съгласно публично достъпната информация обаче четири от тях произвеждат хромна руда за своето собствено потребление на ферохром и поради това не са активни на свободния пазар. Освен това разрешителното за добив на останалите две миннодобивни дружества е изтекло през РП. То беше купено от Tata Steel Mining за допълване на разширяването на собственото производство на ферохром. Първото от тези дружества все още има ограничено производство през РП (9 % от общото производство).

(237)

В резултат на това свободният пазар на хромна руда в Индия е ограничен до две държавни миннодобивни дружества, като едното от тях е незначителен участник (0,1 % от общото производство), а това на практика превръща OMC в единствен доставчик на хромна руда на свободния пазар.

(238)

При разследването бе установено, че OMC е 100 % държавна собственост. Освен това съгласно неговия устав председателят на съвета, управляващият директор и един от директорите са членове на орган на публичната администрация на Индия ( Управление за публичните предприятия), а един директор представлява Министерството на финансите. Също така съгласно неговия устав всички директори се назначават и получават възнагражденията си от губернатора на щата Одиша.

(239)

Накрая, съгласно член 54А от устава на OMC „губернаторът може да издава указания и инструкции, каквито сметне за целесъобразни, по отношение на финансите, дейността и делата на дружеството, а директорите са задължени надлежно да спазват и да привеждат в действие тези указания или инструкции“.

(240)

Въз основа на горното Комисията стигна до заключението, че свободният пазар на хромна руда е доминиран от едно дружество, OMC, което е изцяло държавна собственост, а също така се управлява и контролира от държавата. В действителност чрез собствеността, присъствието в управлението на дружеството, както и чрез участието във вземането на решенията относно стопанската му дейност ПИН упражнява значителен контрол над OMC и неговата дейност.

(241)

Комисията прецени дали миннодобивните дружества, и в частност OMC, притежават държавна власт и дали упражняват тази власт при изпълнението на държавни функции.

(242)

Силното влияние на ПИН и значителният контрол на правителството над OMC е отразено също така в силно регулираната среда по отношение на хромната руда, създадена от ПИН през последните години, което включваше ограничения на износа, в комбинация с преференциални изисквания за лицензиране на миннодобивни дейности за собствена употреба, както и упражняване на контрол над доставките и продажните цени на вътрешния пазар чрез държавни оператори. Доказателствата показаха, че по отношение на хромната руда миннодобивните дружества, включително OMC, спазват целите на политиката на ПИН и по този начин изпълняват държавни функции.

(243)

Още през 2005 г. експертна група, съставена от Министерството на стоманодобивната промишленост, за формулиране на насоки за преференциално предоставяне на разрешителни за минен добив, е изготвила доклад („доклада „Dang“) (35) с редица съответни констатации и препоръки.

(244)

Към онзи момент беше посочено, че:

„Желязната руда, мангановата руда и хромната руда са суровини за влагане от изключителна важност за стоманодобивната промишленост. Тяхната навременна и сигурна наличност в адекватно количество и качество в дългосрочен план е задължително условие за бързия и системен растеж на стоманодобивната промишленост и черната металургия, които са основни за националната икономика“. (36)

„Сравнение на разходите за добив с нетните реализации от износ при тези цени разкрива огромните печалби на шепа индийски износители на хром с цената на опазването на оскъдния невъзобновяем минерален ресурс. Макар че Индия има под 1 % от известните световни запаси от хромна руда, нейният дял в световната търговия с хромна руда е силно непропорционален — 35 %. В Индия петима основни производители — M/s. TISCO, M/s. Orissa Mining Corporation Ltd., Balasore Alloys Ltd., Ferro Alloys Corporation Ltd. Jindal Strips Ltd. — държат над 90 % от производството. ... С оглед на много ограничените запаси от висококачествена хромна руда изглежда от съществено значение да се ограничи износът на такава естествена руда, която е много търсена от местните производители на стомана и сплави …“. (37)

(подчертаването е допълнено).

„С дял от само 1 % от 122 световни запаса индийският износ на хромна руда към момента има силно непропорционален дял от 35 % в световната търговия. Това несъмнено е отклонение, предизвикано от големите маржове на печалбата между разходите за добива и нетната реализация на износа. Износът на естествена хромна руда трябва да бъде напълно спрян..“ (38)

(подчертаването е допълнено).

„С оглед на голямата разлика между разходите за добив и експортните цени правителството следва да обмисли налагането на диференцирани износни мита върху всеки износ на хром, включително на концентрати, ако изобщо такъв бъде разрешен.“ (39)

„В съответствие с целите на Закона MMDR и подобно на случая с желязната руда на местните заводи, които се нуждаят от хромна руда за производството на железни сплави/хромни стомани с добавена стойност, трябва да бъде дадена абсолютно предимство при предоставянето на лизинги за добив на хром.“ (40)

„След предоставянето на първото предимство на производителите на стомана чрез самостоятелни/полусамостоятелни мини от съществено значение е да се въведат политически мерки за насърчаване на глобалната конкурентоспособност на самия миннодобивен отрасъл, като се работи съобразно световните стандарти за научен добив, оптимално използване на целия добиван материал, обогатяване на полезните изкопаеми, систематично и ограничено във времето търсене и опазване на околната среда и биологичното разнообразие. Тези професионални миннодобивни предприятия, независимо дали са в публичния или в частния сектор, трябва на първо място да разпределят определен минимален дял от производството (да речем 70 %) за задоволяване на нуждите на местните ползватели.“ (41)

(подчертаването е допълнено).

(245)

Следователно докладът „Dang“ показва, че хромната руда е считана за жизненоважен ресурс на националната стоманодобивна промишленост, че експортните цени са считани за твърде високи в сравнение с вътрешните цени и че с оглед запазване на разумни вътрешни цени се е наложило въвеждането на комбинация от ограничения на износа и преференциални лизинги за добив за собствено производство. Докладът „Dang“ показва също така, че намерението на ПИН e да регулира в значителна степен сектора на хромната руда като „основен сектор на националната икономика.“

(246)

Освен това в доклада на работната група относно стоманодобивната промишленост за дванадесетия петгодишен план, изготвен през ноември 2011 г. (42), изрично се посочва, че:

„Хромитът се използва главно в металургичната промишленост при производството на феросплави, например ферохром, леярски хром и силикохром, които се използват като добавки при производството на неръждаема стомана и специална легирана стомана“ (43).

„Стоманодобивната промишленост е търсела ограничения на износа на хромни руди. Правителството е въвело фискална рамка за възпиране на прекомерния износ на хромитни руди“. (44)

(подчертаването е добавено).

„Следват основните препоръки за развитието на сектора, свързан с хромита, в Индия: …. v) ресурсите от хромит в страната не са в изобилие. Страната притежава само 1,8 % от общите запаси на хромитна руда в света, но износът ѝ заема дял от 30—35 % в световната търговия. Поради това има спешна необходимост да се запази този жизненоважен за местната промишленост материал за влагане и да се въведат фискални мерки срещу износа“. (45)

(247)

Накрая, в Националната политика на ПИН за полезните изкопаеми от 2019 г. се посочва също така, че трябва да се положат усилия за насърчаване на местната промишленост, както и да се положат усилия по отношение на лизингите за добив, за да се гарантира непрекъснатото снабдяване с руда за промишлеността надолу по веригата.

(248)

След това Комисията направи оценка на начина на изпълнение на това намерение за политика в правен и регулаторен аспект. Първо, по отношение на ограниченията на износа ПИН предприе няколко мерки за възпиране на износа на хромна руда, които могат да бъдат проверени на уебсайта на Министерството на стоманата (46) и в база данните на ОИСР за ограничаване на износа на промишлени суровини („База данни на ОИСР“) (47).

(249)

Основната мярка е износно мито, наложено първоначално през 2008 г. под формата на специфично мито в размер на 2 000 INR за тон (48). Формата на това мито е променена в ad valorem мито от 30 % за тон през 2012 г. в началото на 12-ия петгодишен план и все още остава на това равнище (49). Според базата данни на ОИСР декларираната цел на тази мярка е „Гарантиране на вътрешните доставки; насърчаване на последващата обработка/добавената стойност“.

(250)

Другите ограничения на износа включват изисквания за лицензиране и списък с квалифицирани износители (на практика ограничен до държавното търговско предприятие Metal and Mineral Trading Corporation) за определени класове хромна руда, както и допълнителна такса за претоварване на трафика, наложена върху основните ставки за превоз на индийските железници при железопътния транспорт на хромна руда до Бангладеш и Пакистан (които са единствените държави с железопътна връзка с Индия).

(251)

Най-видимият ефект от политиката бе впечатляващото намаляване на обема на износа на хромна руда след въвеждането на целевите ограничения на износа през 2008 г. и след това отново след разширяването им през 2012 г. Развитието на износа на хромна руда е илюстрирано на графиката по-долу:

Индия, износ на хром (HS 261000)

L0882022BG110120220309BG0001.0002141141Съвместно изявление на Европейския парламент и на Съвета относно обхвата на Директива 2004/37/ЕОЕвропейският парламент и Съветът споделят общото разбиране, че опасните лекарствени продукти, които съдържат вещества, които отговарят на критериите за класификация като канцерогенни (категория 1A или 1B), мутагенни (категория 1A или 1B) или токсични за репродукцията вещества (категория 1A или 1B) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1272/2008, попадат в обхвата на Директива 2004/37/ЕО. Следователно всички изисквания на Директива 2004/37/ЕО се прилагат за опасните лекарствени продукти.

(252)

Следователно целевите ограничения на износа са постигнали преследваната от ПИН цел за възпиране на износа и осигуряване на наличие на хромна руда за местната промишленост надолу по веригата.

(253)

Тези обеми на износа следва да се разглеждат на фона на вътрешното потребление на хромна руда. В своя отговор ПИН е предоставило само ограничени данни относно износа на хромна руда (за финансова година (ФГ) 18/19 (50)—ФГ20/21), а данни за вътрешното производство и потребление са предоставени за ФГ16/17—ФГ19/20). И двата набора от тези данни са предоставени като поверителни. Въпреки това въз основа на горното е възможно да се сравнят обемите на износ и вътрешното потребление за ФГ19/20 (която обхваща 9 месеца от РП) и предходната ФГ18/19. И в двете финансови години обемите на износа не са надхвърлили 1,5 % от вътрешното потребление. Трябва да се отбележи, че делът на вноса на вътрешния пазар също е бил незначителен.

(254)

Индийският пазар показа също така постоянен и нелогичен свръхкапацитет на производството в сравнение със сбора на вътрешното потребление и износа, минус вноса. Правителството на Индия не можа да обясни този свръхкапацитет. Следователно този свръхкапацитет може да се обясни само с факта, че миннодобивните дружества, включително OMC в сектора на хромната руда, в действителност са упражнявали държавни функции (по-специално като са гарантирали адекватно снабдяване с хромна руда в съответствие с целите на политиката на ПИН за подкрепа на промишлеността надолу по веригата и за добавяне на стойност към веригата за доставки).

(255)

Второ, Комисията констатира, че съгласно Правилника на ПИН за концесиите за полезни изкопаеми от 2016 г. мините за собствено потребление имат право на първи отказ при изтичане на срока на лизинга за минен добив. В член 8а от Закона за разработването на мини и полезни изкопаеми от 1957 г. (изменен през 2015 г.) се предвиждат също така удължени периоди на лизингите за минен добив за ползвателите при собствено потребление и се потвърждава правото на първи отказ в търгове за разрешителни за ползвателите при собствено потребление. Това дава възможност лизингите за минен добив да останат предимно в ръцете на производители на ферохром надолу по веригата за собствено потребление, в съответствие с твърденията в съображение 244 по-горе. De facto Комисията констатира също така, както е посочено в съображение 236 по-горе, че всички частни собственици на мини за добив на хромна руда в действителност са използвали рудата за собствено производство. В резултат от затварянето на външните граници и преференциалното разпределяне на лизинги за минен добив за собствено потребление е останал само един основен държавен участник на пазара, OMC, който по този начин има контрол върху количествата и цените на наличната хромна руда на вътрешния свободен пазар. Като основен доставчик на хромна руда на индийския пазар OMC трябва да изпълнява целите на политиката на ПИН за подкрепа на промишлеността надолу по веригата чрез ниски цени, както е пояснено допълнително в следващия раздел, и по този начин упражнява държавни функции.

(256)

След това Комисията провери дали хромната руда на практика е предоставяна на по-ниско от адекватното възнаграждение, по-конкретно от OMC.

(257)

Както е обяснено в съображение 213, ПИН не е предоставило информация за ценообразуването или ценова статистика относно вътрешните цени на хромната руда в Индия. По-голямата част от продажбите на хромна руда на индийския свободен пазар се е осъществявала от OMC, а такъв е случаят също така за по-голямата част от покупките на групата Jindal. Поради това тези продажби се считат за представителни за целия индийски свободен пазар.

(258)

Хромната руда се продава от OMC чрез електронен търг. При разследването бе установено обаче, че OMC е ограничавало достъпа до тези електронни търгове: 70 % от месечното производство са гарантирани за т.нар. „дългосрочни купувачи“, разположени в щата Одиша. Само производители на ферохром надолу по веригата отговарят на условията за дългосрочни купувачи, а гарантираните квоти не могат да нахвърлят конкретния капацитет на дружеството за производство на ферохром. Това показва, че при упражняване на държавните функции OMC на практика прилага в друг формат преференциалното разпределение на количествата хромна руда към производителите на ферохром надолу по веригата, както вече се е случило при разпределението на лизингите за минен добив. Останалите 30 % са запазени също така за местни производители надолу по веригата извън щата Одиша (с изключение на търговците).

(259)

По този начин доставките на хромна руда на свободния пазар се контролират от OMC и се насочват от него предимно към промишлеността надолу по веригата в съответствие с цялостното намерение и правна уредба на ПИН, както е подчертано в съображения 242—255 по-горе.

(260)

Все пак имаше доказателство, което показа, че ценообразуването при малките количества, предложени чрез електронен търг, не се основава на свободно наддаване от страна на дружествата. Търгът започва от базова цена, която се определя произволно от Съвета на OMC. Правителството на Индия обясни, че в периода след РП тази базова цена се е определяла под формата на процент (съответстващ на 13,5 %) от международната цена на продукта надолу по веригата, т.е. на ферохрома. Правителството на Индия обаче не можа да обясни как е определен този корекционен коефициент. След допълнителен анализ Комисията констатира, че корекционният коефициент на цените след РП в действителност се е основавал на историческата средна стойност на цените на хромната руда, определена с решение на Съвета на OMC. Комисията не получи достъп до предходни решения на Съвета и ПИН не можа да обясни принципите, на които се основават тези решения. Освен това Комисията не можа да установи обективна връзка между корекционния коефициент и цената на конвертиране на хромната руда във ферохром. Поради това Комисията трябваше да използва наличните факти по отношение на цената на хромната руда въз основа на член 28, параграф 1 от основния регламент.

(261)

В това отношение Комисията отбеляза, както е признато от ПИН, че базовата цена без никаква причина е произволно ниска в сравнение с международните цени. Такива изкуствено ниски цени, изглежда, се вписват в политиката на ПИН за предоставяне на евтина местна хромна руда на промишлеността надолу по веригата. Освен това Комисията разгледа емпиричните доказателства. При разглеждане на изкупните цени на въпросната суровина, предоставена от OMC на групата Jindal, Комисията констатира, че тези цени, в зависимост от вида на хромната руда, са с 15—40 % по-ниски от съответните експортни цени на хромната руда с произход от Турция (която в най-голяма степен прилича на индийската хромна руда) за нейния основен износен пазар — Китай. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че базовата цена на продаваната хромна руда в електронния търг е определена на изкуствено ниско равнище спрямо пазарните цени на хромната руда. Цените на хромната руда бяха също така твърде ниски в сравнение с продукта надолу по веригата (ферохром). Поради това твърденията на ПИН и OMC, че цените на ферохрома са от значение за цените на хромната руда, бяха отхвърлени.

(262)

Следователно доказателствата показват, че OMC, основният доставчик на хромна руда на свободния пазар, от когото индийският производител износител е купувал тази суровина с цел да бъде използвана в производствения процес на SSCR, не се е държал като пазарен участник, а по-скоро при предоставянето на хромна руда OMC е упражнявало държавни функции от името на ПИН и в съответствие с целите на политиката на ПИН за подпомагане на промишлеността надолу по веригата.

(263)

Правната и икономическата среда в Индия показва, че миннодобивните дружества за доставка на хромна руда, и в частност държавното предприятие OMC, притежават, упражняват или им е поверена държавна власт. Хромната руда, подобно на други полезни изкопаеми в Индия, е природен ресурс, управляван от ПИН като основен сектор на националната икономика. По-специално ПИН е въвело набор от мерки (т.е. налагане на ограничения на износа, които водят до свръхпредлагане и ниски вътрешни цени, и определяне на базовите цени в търговете за руда на изкуствено ниски равнища за такива производители), което показва, че доставчиците на хромна руда, и в частност OMC, са контролирани в значителна степен от ПИН при упражняването на държавни функции. Така въз основа на наличните доказателства Комисията стигна до заключението, че ПИН е осигурявало хромна руда на отрасъла за производство на неръждаема стомана срещу по-ниско от адекватното възнаграждение по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), подточка iii) от основния регламент, както той се тълкува и прилага съгласно съответните стандарти на СТО в съответствие с член 1, параграф 1, буква а), подточка iii) от Споразумението за СИМ.

(264)

След окончателното разгласяване групата Jindal отбеляза, че целта на тръжната система не е да осигури хромна руда на ниска цена, а да увеличи максимално доходите на правителството чрез продажба на хромна руда на възможно най-висока цена. Освен това дружеството посочи, че ПИН не налага цената на хромната руда, а само определя минималната цена на търга.

(265)

Накрая дружеството се позова на факта, че индийските експортни цени на ферохром са по-високи от експортните цени на ферохром от Южна Африка, Казахстан и Турция, което според дружеството означава, че групата Jindal не получава полза от субсидирана хромна руда, използвана за производството на ферохром.

(266)

Първите два аргумента, приведени от дружеството, не отменят основното заключение на Комисията по отношение на търговете за хромна руда, както е описано в съображения 258—261, а именно, че достъпът до търга и обемите на продажбите са ограничени, минималната цена се определя произволно от съвета на OMC и нивото ѝ е изкуствено ниско. Всичко горепосочено води до крайна тръжна цена, която наистина е над минималната цена, но все още не е пазарна, както показва по-специално сравнението с турските цени (съображение 261).

(267)

Отбелязва се също, че хромната руда, предоставена за по-малко от адекватното възнаграждение на групата Jindal, оказва влияние върху разходите за производство на ферохром, който по-късно се използва от дружеството за собствено производство на неръждаема стомана. Във всеки случай финансовото участие на ПИН се предоставя на нивото на хромната руда, а не на нивото на продукта надолу по веригата — ферохрома. Следователно сравнението на експортните цени на индийския ферохром с експортните цени на ферохрома с произход от други държави е без значение.

(268)

Като се вземе предвид гореизложеното, заключението от съображение 263 се потвърждава.

(269)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията определи съществуването на полза и изчисли размера на подлежащите на изравняване субсидии по отношение на създадената полза за получателя, за която бе установено, че съществува по време на разследвания период.

(270)

Само един от индийските производители износители, предмет на разследването (групата Jindal), е купувал хромна руда за производството на ферохром и SSCR като краен продукт.

(271)

Най-напред Комисията установи обемите и среднопретеглените цени на всички покупки на хромна руда от групата Jindal през РП, разпределени според вида руда, определен от дружеството според формата (например ронлива или концентрат) и съдържанието на хромен оксид. Тези два параметъра влияят върху ценовите разлики на различните видове хромна руда.

(272)

След това Комисията замени действителните цени на всеки вид закупена хромна руда с подходящата референтна цена.

(273)

Комисията отбеляза, че преобладаващите пазарни условия в Индия са повлияни от структурата на пазара. В допълнение, както е обяснено в съображение 257, един основен участник, чийто пазарен дял на свободния пазар в действителност е 100 %, действайки като публичен орган, е налагал своята цена. Поради това бе невъзможно да се установи неизкривена цена на хромната руда за индийски или друг производител на SSCR на индийския пазар. Съответно в Индия нямаше цени на вътрешния пазар, които биха могли да се използват като подходяща референтна стойност.

(274)

Поради това в съответствие с член 6г, втора алинея от основния регламент Комисията прибегна към друга държава като външна референтна стойност, надлежно адаптирана към преобладаващите пазарни условия в Индия.

(275)

Комисията се опита да определи неизкривена цена на хромната руда, добита в мината на представителна друга държава, като симулира, че тази мина всъщност се намира в Индия. По-голямата част от хромната руда в световен мащаб се изнася от Южна Африка за Китай. Поради това Комисията счете експортната цена от Южна Африка за Китай за възможна референтна цена. Беше установено обаче, че хромната руда с произход от Южна Африка е много различна от хромната руда с произход от Индия по отношение на двата най-важни параметъра: съдържание на хромен оксид и съотношение между хром и желязо („съотношение Cr:Fe“) (51).

(276)

Алтернативната референтна стойност, предложена от жалбоподателя, бе експортната цена на хромната руда от Турция (която също е един от най-големите световни производители) за Китай. Комисията отбеляза, че двата параметъра, посочени в съображение 275, са доста по-сходни при сравняване на турската с индийската хромна руда, отколкото при сравняване на южноафриканската с индийската хромна руда (52).

(277)

След окончателното разгласяване групата Jindal оспори констатациите на Комисията, че параметри като съдържанието на хромен оксид и съотношението Cr:Fe правят индийската хромна руда по-сходна с турската, отколкото с южноафриканската. Дружеството посочи, че е важно да се сравни съотношението Cr:Fe на хромните руди с подобно съдържание на хромен оксид. Според дружеството турската хромна руда със съдържание 40—42 % има съотношение Cr:Fe от 2,6—2,8, което е много по-високо, отколкото при индийската или южноафриканската руда със същото съдържание.

(278)

Както е обяснено в съображение 281, Комисията не е използвала хромната руда със съдържание 40—42 %, на която се позовава групата Jindal, за да установи основната референтна стойност. Основната референтна стойност, избран от Комисията, има 46—48 % съдържание на хромна руда със съотношение Cr:Fe 2,5 (53). Следователно той е много подобен на индийската руда със сравнимо съдържание на хромен оксид, както е потвърдено от самата група Jindal в подадената от нея информация:

„Индийската хромна руда ще има съотношение Cr:Fe от 2,4 само при ниво на Cr2O3 от 46 %“ (54)

„За да може индийската хромна руда да има съотношение Cr:Fe 2,6—2,8, индийската руда трябва да има много по-висок Cr2O3 от 48—50 % или повече“ (55).

С горепосоченото се потвърждава, че индийската руда е много по-подобна на турската руда, отколкото на южноафриканската руда с нейното съотношение Cr:Fe от 1,3—1,5 (56).

(279)

Освен това според спецификацията за хромит на Бюрото по индийски стандарти IS:10818-1984 за металургичните отрасли (57) нормалното съотношение Cr:Fe за производството на високовъглероден ферохром, използван при производството на неръждаема стомана, е около 2,8. Това означава, че избраната от Комисията референтна стойност е също така по-представителна от южноафриканската алтернатива от гледна точка на крайната употреба на хромната руда от страна на групата Jindal. Тоест превръщането във високовъглероден ферохром за производството на неръждаема стомана.

(280)

Освен това Комисията взе предвид изявленията на индийския производител износител относно съществуващите разлики между турската и индийската хромна руда по отношение на тяхната физическа форма и съдържанието на хромен оксид. Тези разлики обаче бяха преодолени посредством корекциите, описани в съображение 289.

(281)

След това Комисията използва среднопретеглената турска експортна цена за Китай по време на РП като основна референтна стойност (58). Основната референтна стойност от 209 USD за тон се отнасяше за хромната руда с 46—48 % съдържание на хромен оксид под формата на концентрат, доставяна на база CIF.

(282)

Комисията взе предвид също така становището на Апелативния орган, че корекциите по отношение на разходите за доставка трябва да отразяват общоприложимите разходи за доставка на въпросната стока в държавата на предоставяне (59). Покупните цени на хромната руда, посочени от групата Jindal, съставляват 99,96 % при условия на доставка франко мината.

(283)

Комисията коригира съответно основната референтна цена до равнище франко завода. Цената CIF бе намалена с разходите за транспорт по море и за застраховка (60), както и с разходите за вътрешен транспорт в Турция (61).

(284)

След окончателното разгласяване ПИН посочи, че данните на ОИСР, използвани от Комисията за коригиране на турско-китайската експортна цена CIF към нивото франко завода, са налични само до 2016 г. Освен това ПИН заяви, че екстраполирането на съответния показател към РП не може да се смята за обективен анализ на цените.

(285)

Комисията обаче не просто екстраполира съотношението CIF-FOB, предоставено от ОИСР за 2016 г. Корекцията за РП се основава на действителните разлики в разходите за навло и застраховка между 2016 г. и РП, цитирани от Baltic Exchange Dry Index („BDI“) за двадесетте основни морски маршрута. Подробно изчисление на базовата референтна цена франко завода беше предоставено на групата Jindal в конкретното разгласяване.

(286)

Изчислението на корекциите за навло и застраховка, извършено от Комисията, също беше оспорено в коментарите на групата Jindal след разгласяването. Дружеството предложи алтернативен източник на данни за коригиране на експортната цена Турция-Китай от CIF на FOB (62). Според групата Jindal този източник на данни е показал по-добре действителните разходи за навло между Турция и Китай през РП, отколкото данните от ОИСР и BDI, които са „средно претеглена стойност за всички маршрути за доставка“.

(287)

Предоставената от групата Jindal котировка обаче се отнася само за един месец от РП — за транспорта между Турция и „Североизточна Азия“ като цяло и за транспортирането на калцинирана сода, а не на хромна руда. В използваното от Комисията основно съотношение CIF-FOB на ОИСР са взети предвид цялата година, конкретният морски път (Турция-Китай) и специфичният продукт (хромна руда и концентрати). Само корекцията на разходите на BDI между 2016 г. и РП се отнася средно за няколко морски маршрута.

(288)

Въз основа на гореизложеното се потвърждава методологията, използвана за основната корекция на референтната цена франко завода.

(289)

Комисията коригира допълнително основната референтна цена франко завода по отношение на физическата форма на рудата и съдържанието на хромния оксид, за да установи конкретни референтни цени за всеки вид руда, купена от групата Jindal през РП. Корекцията на физическата форма се основаваше на разходите за брикетиране (ронлива руда) и гранулиране, плюс разходите за синтероване (концентрирана руда), предоставени от групата Jindal. Корекцията на съдържанието на хромния оксид се основаваше на разходите за топене на показателя за хром, предоставен от жалбоподателя (63). Не беше направена корекция за разликите в съотношението Cr:Fe, тъй като този параметър бе много сходен при сравнението с турската и индийската руда. Използваният подход е консервативен, тъй като в действителност съотношението Cr:Fe на индийската руда е малко по-високо, което обичайно би довело до по-висока цена на рудата в същата форма и със същото съдържание на хромен оксид.

(290)

Тъй като турската хромна руда не е засегната от правителствените мерки, които изкривяват индийския пазар, и тъй като преобладаващите пазарни условия в двете държави, включително качество, наличност, продаваемост, транспорт и други условия за покупка или продажба, са сравними, Комисията счете, че цената на хромната руда в Турция е сравнима с тази, която би преобладавала в Индия при отсъствието на изкривяващите мерки на ПИН.

(291)

Накрая Комисията сравни действителните разходи за покупката на хромна руда на вътрешния пазар от групата Jindal през РП с разходите, които биха били направени, ако цените по вид руда бъдат заменени със съответните референтни цени.

(292)

Общата сума на разликата представлява „икономията“, получена от индийския производител, който е купувал хромна руда на индийския пазар на изкривени цени, в сравнение с цената, която би платил при липсата на изкривявания. И накрая, тази обща сума представлява ползата, предоставена на индийския производител от ПИН по време на РП.

(293)

Подробни изчисления на референтните стойности и на предоставената полза бяха предоставени на въпросния индийски производител износител в конкретното разгласяване.

(294)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията отнесе размера на тази субсидия към общия оборот на дружеството през РП като подходящ знаменател, тъй като чрез субсидията е предоставена полза за цялото производство на разглеждания продукт и за неговия продукт нагоре по веригата (горещовалцовани рулони), а не само за производството, предназначено за износ.

(295)

Намесата на ПИН по отношение на предоставянето на хромна руда срещу по-малко от адекватното възнаграждение е насочена в полза на някои отрасли, по-специално на отрасъла за производство на неръждаема стомана, включително производители на SSCR. Следователно субсидията е специфична съгласно член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент. Присъщите характеристики на хромната руда ограничават възможното използване на субсидията до определен отрасъл, но това не означава, че за да е специфична, субсидията трябва да бъде освен това ограничена само до част от този отрасъл (64).

(296)

С оглед на гореизложеното Комисията счете, че намесите на ПИН са специфични за производителите на SSCR по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент.

(297)

В контекста на всички гореизложени елементи Комисията установи, че предоставянето на хромна руда от ПИН следва да се счита за специфична субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iii) и член 3, параграф 2 от основния регламент под формата на предоставяне на стоки, с което се създава полза за дружествата получатели.

(298)

Размерът на субсидията, установена за групата Jindal, бе в размер на 0,45 %.

(299)

След окончателното разгласяване жалбоподателят отбеляза, че констатациите на Комисията показват, че голяма част от субсидиите, определени за интегрираните производители износители, засягат етапите на процеса за производство на SSCR нагоре по веригата. Според жалбоподателя това означава, че неинтегрираният индийски производител на SSCR — Chromeni — също може да е получил полза от субсидиите, предоставени на индийски и/или индонезийски производители нагоре по веригата. Това може да се случи при вътрешни продажби на продукти нагоре по веригата от групата Jindal (Индия) на Chromeni или при покупки от Chromeni на субсидирани продукти с индонезийски произход нагоре по веригата.

(300)

Въз основа на анализа на производствения процес на Chromeni и покупките на суровини от дружеството през РП Комисията заключи, че дружеството не би могло да се ползва от покупките на субсидирани продукти с индийски произход нагоре по веригата.

(301)

Chromeni обаче е купувал продукти нагоре по веригата, а именно горещовалцовани рулони, от свързано дружество в Индонезия, което може да е получило полза от никеловата руда, предоставяна от ПИД срещу по-малко от адекватното възнаграждение (вж. раздел 4.3). В това отношение Комисията не можа да направи никакви констатации, тъй като в досието нямаше елементи за извършването на такава оценка по този въпрос.

(302)

Установените размери на подлежащите на изравняване субсидии са, както следва:

(303)

Като взе предвид високата степен на съдействие (100 %) на индийските производители, Комисията счете за целесъобразно да определи остатъчния размер на субсидията за Индия на равнището на най-високия индивидуален размер на субсидията, който е 7,56 %.

(304)

Въз основа на информацията, съдържаща се в жалбата, в известието за започване и в отговорите на изготвените от Комисията въпросници в хода на разследването бяха разгледани твърденията за субсидиране от страна на ПИД чрез следните субсидии:

(305)

В коментарите си след окончателното разгласяване групата IRNC заяви, че за изчисляването на коефициентите на прехвърляне са използвани неточни данни за продажбите на двете свързани дружества.

(306)

Това твърдение беше счетено за обосновано и поради това Комисията преразгледа надлежно съответните коефициенти на прехвърляне.

(307)

Индонезия има значителни запаси от никел. От 2020 г. ресурсите ѝ са оценени на 21 милиона тона никел (65) (1,1 милиарда тона никелова руда), което съставлява около 20 % от известните запаси на никелова руда в света.

(308)

В исторически план Индонезия бе един от най-големите производители на никелова руда. Тъй като Индонезия има ограничен вътрешен капацитет за преработване на никеловата руда (само две топилни предприятия, както е пояснено в съображение 315), тя традиционно изнася по-голямата част от никеловата си руда, предимно за Китай.

(309)

Темпът на добив на никелова руда се е увеличил значително в Индонезия — от около 5 милиона тона през 1996 г. до около 10 милиона тона през 2007 г. и след това до 70 милиона тона през 2013 г. Този ускорен темп бе предизвикан от търсенето от страна на китайските заводи/топилни предприятия за производство на никелов чугун (НЧ). Никеловият чугун е сплав от желязо и никел с ниско съдържание на никел. Индонезийската никелова руда е особено подходяща за китайската технология за производство на НЧ.

Таблица 1

Индонезийски износ на никелова руда (в тонове)

(310)

Така че ПИД постепенно осъзнава, че като изнася по-голямата част от запасите си от никелова руда, ограничава евентуалните ползи за държавата от тази оскъдна суровина. Ползите за държавата биха могли да бъдат много по-големи, ако ПИД успее да увеличи вътрешната добавена стойност, генерирана от запасите от никелова руда. За да постигне тази цел, ПИД поставя акцент върху развитието на цялата промишлена верига за създаване на стойност на национално равнище, като използва никеловата руда в рамките на отраслите надолу по веригата, т.е. топилните предприятия и отрасъла за производство на неръждаема стомана като краен ползвател на тази суровина. Това дава възможност на Индонезия да извлече много повече ползи на национално равнище, отколкото просто да изнася никелова руда.

(311)

За Индонезия обаче не е лесно сама да постигне тази цел. Основните проблеми, пред които е изправено ПИД, са изискванията за значително финансиране при създаването на топилни предприятия и производства надолу по веригата (т.е. няколко милиарда евро първоначални инвестиции), както и относителната липса на ноу-хау и технологии за производството на неръждаема стомана от НЧ, която да съответства на качеството на никеловата руда, добивана в Индонезия. Поради това ПИД се обръща към потенциални държави партньори, които биха могли да му помогнат да постигне тази цел (66). Естественият избор пада върху Китай поради историческите връзки и географската близост, и по-важното поради факта, че китайските производители на неръждаема стомана вече използват индонезийска никелова руда. Освен това Китай е идеалният кандидат, който ПИД да привлече към преференциална двустранна рамка за максимално увеличаване на вътрешната добавена стойност, произтичаща от запасите от никелова руда в Индонезия, тъй като Китай разполага със значително налично финансиране и специфични преференциални политики за насърчаване на отрасъла за производство на неръждаема стомана, включително за инвестиции в чужбина по линия на дългосрочната политика за излизане на чуждестранни пазари, както и с необходимите технологии и ноу-хау за ефективно използване на индонезийската никелова руда. Това води до рамка на дългогодишно сътрудничество, продължило до днес. Основните етапи и съответните официални документи са обобщени в следните съображения.

(312)

Опитите на ПИД за привличане на китайски инвестиции за индонезийската никелова промишленост датират поне от 2005 г., когато Индонезия поема ангажимент да създаде „благоприятен инвестиционен климат“ (67) за инвеститорите от Китай. През юни 2005 г. по време на посещението в Пекин индонезийският координиращ министър на икономиката предлага на китайския вицепремиер инвестиционни перспективи в четири сектора на индонезийската икономика, включително в природните ресурси, като „[т]ой също така се надяваше, че повече китайски фирми ще могат да отидат да инвестират в Индонезия, като заяви, че индонезийското правителство ще създаде благоприятна среда за улесняване на китайските инвеститори“ (68). В отговор на това предложение китайският вицепремиер се обръща към Индонезия да даде гаранции, че китайските инвестиции в Индонезия ще бъдат рентабилни (69). Освен това индонезийските официални лица изказват благодарност на Китай за предоставянето на „безвъзмездни и преференциални заеми на Индонезия.“ (70)

(313)

В резултат ПИД и ПКНР подписват съвместна декларация през 2005 г., която полага началото на тяхното сътрудничество в миннодобивния и металургичния сектор. Въз основа на съвместната декларация през 2010 г. ПИД и ПКНР подписват план за действие, който включва план за насърчаване на китайските инвестиции в основани на ресурси отрасли в Индонезия, включително в миннодобивния отрасъл, както е пояснено по-долу в съображения 563 и 584. Тези ранни споразумения вече показват основните параметри на специфичната рамка за сътрудничество между двете правителства и начина, по който те планират да осъществят своята стратегия, като разчитат на частни инвеститори, които биха могли да се възползват от редица преференциални политики и подкрепа, внимателно наблюдавани от правителствата.

(314)

През 2007 г. ПИД приема Закон № 27 за дългосрочен план за национално развитие (RPJPN) за периода 2005—2025 г. В него промишленият сектор се определя като двигател на растежа за укрепване на икономическата структура. Миннодобивният сектор също би трябвало да допринесе за това. Постигането на по-голяма добавена стойност в първичния сектор, включително в миннодобивния сектор, е изтъкнато като основна цел за насърчаване на националната и международната конкурентоспособност и за укрепване на националната промишлена база.

(315)

В сектора на никела повишаването на добавената стойност означава изграждане на топилни предприятия в Индонезия. По това време (и до 2016 г.) има само две топилни предприятия в Индонезия: завод за топене на никелов материал, принадлежащ на PT. Vale, с капацитет от приблизително 80 000 тона никел, и предприятие за топене на фероникел, принадлежащ на държавната PT. Aneka Tambang („Antam“), с производствен капацитет от 26 000 тона никел.

(316)

Само разходите за изграждането на топилно предприятие могат да достигнат 1 милиард евро в зависимост от технологията и производствения капацитет. Както е посочено по-горе, Индонезия няма нито финансовите ресурси, нито необходимата технология за изграждането на топилните предприятия, за разлика от Китай, който има и двете и се нуждае също така от индонезийската никелова руда за производството на продукти от неръждаема стомана.

(317)

Една от основните мерки за изпълнението на тази рамка за сътрудничество между ПИД и ПКНР и за създаване на възможност ПИД да постигне целта си е приемането на Закон № 4 за добива на полезни изкопаеми и въглища от 2009 г. („Закона за минното дело от 2009 г.“) през 2009 г., който заменя Закон № 11 за минното дело от 1967 г (71). По традиция ПИД упражнява силен контрол върху миннодобивния сектор. В член 1 от Закон № 11 за минното дело от 1967 г. вече е отредена водеща роля на ПИД и правомощия за регулиране на този сектор, като се посочва, че „[в]сички полезни изкопаеми, открити в рамките на индонезийската миннодобивна юрисдикция, под формата на природни ресурси като благословия на всемогъщия Бог, са национално богатство на индонезийския народ и следователно ще бъдат контролирани и използвани от държавата за осигуряване на максимално благосъстояние на хората“. В преамбюла на Закона за минното дело от 2009 г. се посочва, че „полезните изкопаеми и въглищата, попадащи в миннодобивната юрисдикция на Индонезия, представляват невъзобновяемо природно богатство, което е дар от всемогъщия Бог и което има важна роля за задоволяване на жизнените потребности на много хора, поради което управлението на тези ресурси трябва да бъде под контрола на държавата, за да се осигури реална добавена стойност за националната икономика в опит да се постигне просперитет и богатство за общността по справедлив начин“. По-специално в член 4 от Закона за минното дело от 2009 г. се посочва, че „(1) Полезните изкопаеми и въглищата като невъзобновяеми природни ресурси представляват национално богатство, контролирано от държавата за постигане на най-голяма полза за благосъстоянието на хората“ и „(2) Контролът върху полезните изкопаеми и въглищата от страна на държавата, както е посочено в параграф 1, се осъществява от правителството и/или от регионалните правителства“. Важно е да се отбележи, че по силата на член 103 от Закона за минното дело от 2009 г. преработката на полезни изкопаеми като добавена стойност на минерала трябваше да се извършва в Индонезия. В пояснението по този член 103, параграф 1 се посочва, че задължението за извършване на преработка и рафиниране на национално равнище има за цел, наред с другото, a) да се повиши стойността на добива чрез добиваните стоки, б) да се предоставят суровини за промишлеността, в) да се осигури заетост и г) да се увеличат приходите на държавата. С други думи, тези разпоредби налагат задължение на всички дружества за добив на никелова руда да изградят свои собствени съоръжения за преработка/пречистване на никел или да продават своята никелова руда на такова местно съоръжение, така че да постигнат приоритетната цел за увеличаване на добавената стойност на никеловата руда на национално равнище чрез преференциални политики, насочени към производството на неръждаема стомана надолу по веригата. Освен това в член 170 от Закона за минното дело от 2009 г. се предвиждаше петгодишен „гратисен период“. Целта на „гратисния период“ е да се подготви миннодобивната промишленост за задължението за преработка на национално равнище и да се даде възможност на дружествата да изградят пречиствателни съоръжения, които са необходими за усвояване на доставките от никелова руда.

(318)

На фона на Закона за минното дело от 2009 г., и по-специално на изискването за преработка на национално равнище, индонезийският износ на никелова руда се увеличи неимоверно, като Китай пое почти целия износ, както е показано в таблицата по-долу.

Таблица 2

Индонезийски износ на никелова руда (в тонове)

(319)

Тъй като целта на ПИД за създаване на преработвателни мощности в Индонезия не е постигната, на 11 януари 2014 г. чрез няколко наредби ПИД забранява износа на никелова руда от Индонезия (за повече подробности относно ограниченията за износ и забраната за износ на никелова руда вж. съображения 405—413).

(320)

През 2017 г. ПИД леко облекчава забраната за износ, като разрешава износ на никелова руда със съдържание на никела под 1,7 % в определени количества. Този износ подлежи на 10 % експортно мито, като износителите трябва да докажат също така, че изграждането на тяхното преработвателно съоръжение върви по график. Причината за това е, че по това време Индонезия не разполага с технологията за преработка на никелова руда със съдържание на никел под 1,7 % до продукти с добавена стойност, която е по-подходяща за акумулаторите на електрическите превозни средства, отколкото за стоманата (вж. по-долу в раздел 4.4). През 2020 г. обаче ПИД забранява напълно износа на цялата никелова руда. Причината за повторното въвеждане на забраната на рудата с ниско съдържание е, че китайските дружества планират да изградят топилни предприятия за този вид никелова руда, които биха могли да се използват за производството на акумулатори за електрически превозни средства.

(321)

През годините и благодарение на изискването за преработка на национално равнище и наложените ограничения за износ на никелова руда от ПИД са построени няколко топилни предприятия за никелова руда. Националната потребност от никелова руда също нараства благодарение на действията на ПИД, насочени към преместване в Индонезия на установените преди това в Китай топилни мощности. В действителност чрез RKAB, както е обяснено в съображение 414, ПИД контролира производството на никелова руда. Освен това ПИД поддържа цените на вътрешния пазар значително под международните цени в полза на топилните предприятия и производителите на неръждаема стомана.

Таблица 3

Индонезийска никелова руда (в милиони тонове)

(322)

Двустранното сътрудничество с ПКНР, инициирано от ПИД, относно преференциалното третиране на изграждането и предоставянето на предимства при създаването и развитието на индонезийския отрасъл за производство на неръждаема стомана на национално равнище датира още от първите години на 2000 г. То включва редица двустранни документи за установяване на правната и политическата рамка, довели до приемането на няколко специфични политики за подпомагане и преференциални програми, представляващи подлежащи на изравняване субсидии, обхванати от настоящото разследване (вж. основните двустранни документи в съображение 548).

(323)

Двустранното сътрудничество се осъществява по-специално в индонезийския индустриален парк „Morowali“ („Morowali Park“). Това е индустриален парк в района на Сулавеси, където Индонезия и Китай са решили да развият отрасъла за производство на неръждаема стомана.

(324)

Управляващото дружество, което отговаря за изпълнението на двустранното сътрудничество в Morowali Park, е китайско-индонезийско дружество — IMIP. Това дружество започва официално дейността си през октомври 2013 г.

(325)

Жалбоподателят твърди, че ПИД контролира сектора за никелова руда и че цените на никеловата руда в Индонезия са изкривени поради намесата на ПИД. Никелът, който се съдържа се в никеловата руда, е основният компонент в неръждаемата стомана и основният фактор за формиране на цената. Според жалбоподателя чрез намесата си на пазара на никелова руда ПИД е гарантирал, че цената на суровините за производството на неръждаема стомана ще остане значително по-ниска от международните цени в полза на производителите износители на SSCR в Индонезия.

(326)

Политиката за минното дело, включваща никеловата руда, се администрира от Министерството на енергетиката и минералните ресурси (MEMР), представлявано от генералния директор на полезните изкопаеми и въглищата (ГДМВ). Износът на полезни изкопаеми се администрира също така от Министерството на търговията, представлявано от генералния директор на външната търговия.

(327)

Както централното правителство, така и регионалните правителства играят съществена роля за миннодобивната промишленост чрез определянето на национални политики, стандарти, насоки и критерии в областта на минното дело, както и при вземането на решения в процедурите по издаване на разрешителни за добив на природни ресурси. Освен това ПИД участва активно в разработването, контрола, оценката и разрешаването на конфликти в сектора.

(328)

Миннодобивната промишленост в Индонезия е силно регулирана. Чрез голям брой наредби, които се променят непрекъснато, издавани от различни правителствени органи, се наблюдава и контролира всеки аспект на миннодобивния сектор, както е посочено по-долу. Правното основание на съответните правила и разпоредби е, както следва:

(329)

В началото Комисията отбеляза, че един производител износител на SSCR е купувал никеловата руда на вътрешния пазар от свързани или несвързани дружества, за да я топи и да я използва за производството на продуктите SSCR.

(330)

Предоставянето на никелова руда срещу по-малко от адекватното възнаграждение е една от ключовите мерки, прилагани от ПИД в контекста на сътрудничеството с ПКНР, за да се гарантира развитието на цялата промишлена верига за създаване на стойност в отрасъла за производство на неръждаема стомана в Индонезия.

(331)

През 2007 г. ПИД приема Закон № 27 за дългосрочен план за национално развитие (RPJPN) (72) за периода 2005—2025 г. В него промишленият сектор се определя като двигател на растежа за укрепване на икономическата структура. Миннодобивният сектор, включително секторът за добив на никелова руда, също би трябвало да допринесе за това. Постигането на по-голяма добавена стойност в първичния сектор, включително в миннодобивния сектор, е изтъкнато като основна цел за насърчаване на националната и международната конкурентоспособност и за укрепване на националната промишлена база. Развитието на веригата за създаване на стойност чрез обработване и диверсификация на продукти (развитие надолу по веригата), структурно задълбочаване (развитие нагоре по веригата) и вертикална интеграция (развитие нагоре и надолу по веригата) бе изрично посочено в RPJPN. Развитието на преработващата промишленост ще бъде насочено към подсектори, които отговарят на няколко критерия, наред с другото, които обработват местни природни ресурси и които имат потенциал за експортно развитие.

(332)

Както е описано в съображения 317 и сл., в съответствие с целта си за повишаване на добавената стойност на полезни изкопаеми в Индонезия, през 2009 г. ПИД приема Закона за минното дело от 2009 г. В преследване на целите на Закона за минното дело от 2009 г. ПИД е издало няколко наредби за прилагане, включително редица изменения. Със Закона за минното дело от 2009 г. са въведени редица значителни регулаторни промени в системата на лицензирането, лицензионните възнаграждения, чуждестранната собственост и износа на суровини. През 2020 г. Законът за минното дело от 2009 г. е изменен със Закона за минното дело от 2020 г., влязъл в сила на 10 юни 2020 г. С този нов закон, който има ограничено значение за настоящото разследване, тъй като е в сила към самия край на РП, се потвърждават или разширяват допълнително определени изисквания към миннодобивните дружества.

(333)

Със Закона за минното дело от 2009 г. се предоставят правомощия за лицензиране както на централното правителство, така и на регионалните правителства в зависимост от местоположението на миннодобивната зона, произхода на лиценза и естеството на направената от миннодобивното дружество инвестиция.

(334)

Със Закона за минното дело от 2009 г. се въвежда нова система за лицензиране, с която се заменя старата схема за договори за работа (CoW) и местната система Kuasa Pertambangan (KP) или системата за право на добив. Съгласно новата система има два вида разрешителни за добив, които са важни от търговска гледна точка:

(335)

В Закона за минното дело от 2009 г. не се прави разграничение между IUP/IUPK за производствени операции, които са интегрирани със съоръжения за топене/преработка, и IUP за производствени операции, които не са интегрирани с такива съоръжения. Всички IUP за производствени операции са предоставени за максимален срок от 20 години, който може да бъде удължаван два пъти за срок от по 10 години.

(336)

Съгласно разпоредбите относно промишлеността „Лицензът за упражняване на промишлена дейност (IUI)“ е общоприет за основен лиценз за промишлени предприятия за производство на всякакъв вид продукти. Той се издава и администрира от Министерството на промишлеността. През 2013 г. централното правителство въвежда нов вид лиценз; — IUP за производствени операции по преработка и рафиниране (топилна пещ) чрез министерски наредби (последно с Наредба МЕМР 7/2020). Този лиценз е предвиден за разработването и експлоатацията на топилни съоръжения и се издава с разрешение на МЕМР. Следователно преработвателните дружества извършват дейност въз основа на два лиценза.

(337)

В Закона за минното дело от 2009 г. се предвиждат също така административни санкции за притежателите на IUP, IPR или IUPK при нарушения на разпоредбите, както е посочено, inter alia, в членове 102 и 103. Тези административни санкции са под формата на: „а) писмено предупреждение; б) временно преустановяване на част или на всички дейности по проучване или производство; и/или в) отнемане на IUP, IPR или IUPK“ (член 151 от Закона). Накрая със Закона за минното дело се въвеждат наказателни санкции за дружествата, които не спазват различните му разпоредби, в размер на до 10 (десет) години лишаване от свобода и максимална глоба от 10 000 000 000 INR (десет милиарда рупии) за невярно отчитане на миннодобивни и продажбени дейности (вж. член 159), както и за продажби или преработка на полезни изкопаеми от субекти, които нямат валиден лиценз (вж. член 161).

(338)

Комисията уведоми ПИД, че може да се наложи да използва наличните факти съгласно член 28, параграф 1 от основния регламент при проучването относно наличието и степента на предполагаема подкрепа, предоставена на стоманодобивната промишленост, включително чрез предоставяне на никелова руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(339)

Комисията поиска от ПИД във въпросника до него, в писмото с искане на допълнителна информация и по време на кръстосаната проверка от разстояние да предостави определена информация, свързана с доставчиците (т.е. миннодобивните дружества) и с функционирането на вътрешния пазар на никелова руда в Индонезия. Тези искания за информация се отнасяха също така, наред с останалото, до въпроси относно правната и институционалната рамка, до организацията на пазара на никелова руда, до производителите на никелова руда в Индонезия, до механизмите за определяне на вътрешните и международните цени и до цените, както и до дяловото участие в дружества.

(340)

При започване на процедурата Комисията поиска от ПИД да препрати приложение Б, приложено към антисубсидийния въпросник (въпросник за доставчиците на никелова руда), на десетте най-големи производители и дистрибутори на никелова руда, както и на други производители и дистрибутори на никелова руда, които са доставяли никелова руда на производителите износители. Приложение Б се състоеше от документ във формат Word („Приложение Б_Доставчик на материали за влагане“) и файл в Еxcel („Приложение Б — Таблици с доставчици на материали за влагане“). Правителството на Индонезия препрати специфичния въпросник, предназначен за доставчиците на материали за влагане, на известни доставчици в Индонезия.

(341)

В писмото си до ПИД с искане на допълнителна информация от 4 октомври 2021 г. Комисията отбеляза факта, че не е получила отговор на приложение Б към въпросника от нито един от най-големите доставчици на никелова руда в Индонезия. Свързаните доставчици на никелова руда също не дадоха отговор.

(342)

В резултат на това, независимо от наличието на над 290 доставчици на никелова руда в Индонезия, както е посочено в съображение 378, Комисията получи отговор само от един свързан търговец на никелова руда (PT. Ekasa Yad Resources), който така или иначе представи отговора си като свързано дружество с групата IRNC, и само от един несвързан производител на никелова руда (PT. GAG Nikel). В отговор на писмото с искане на допълнителна информация ПИД предостави само два допълнителни отговора за производители на никелова руда (PT. Tiran Indonesia и PT. Ceria Nugraha Indotama).

(343)

Отговорите на трите дружества за добив на никелова руда съдържаха много пропуски. PT. GAG Nikel отказа да предостави копие от лиценза си, протоколи от събранието на акционерите и на съвета на директорите по време на РП, като заяви, че те са поверителни.

(344)

PT. Ceria Hugraha предостави устава си и сертификат за дейност само на индонезийски език. Въпреки че бяха предоставени няколко версии на устава, всички те бяха на индонезийски език и под формата на изображения, които не можеха да бъдат преведени от компютър и затова Комисията не бе в състояние да ги прочете.

(345)

PT. Tiran Indonesia дори не предостави отговор на документа във формат Word в приложение Б_Доставчик на материали за влагане. То предостави само презентация на дружеството на индонезийски език, проект на финансов отчет за 2019 г. и 2020 г. и файла в excel на приложение Б_Таблици с доставчици на материали за влагане. Дружеството не предостави нито устава, нито лиценза си.

(346)

По отношение на дружеството, на което бе извършена кръстосана проверка, PT. GAG Nikel, ПИД не предостави нито RKAB (задължителен годишен работен план и бюджет) за 2019 г. и за 2020 г., нито тримесечни, полугодишни и годишни отчети за производството и продажбите, предоставени на МЕМР за 2019 г. и 2020 г. След КПР на GAG Nikel ПИД предостави акта за учредяване на GAG Nikel, но само на индонезийски език и във формат, който не можеше да бъде преведен от компютър, затова Комисията не бе в състояние да го използва.

(347)

Накрая ПИД заяви, че производственият обем, посочен в RKAB, както е обяснено в съображения 414—424, е определен в съответствие с обемите, предвидени в проучванията за осъществимост. Правителството на Индонезия обаче предостави само няколко страници от проучванията за осъществимост и от анализа на въздействието върху околната среда на дружествата, за които е представило RKAB с няколко стойности, но текстът, свързан с тези стойности, бе оцветен в черно без никакви обяснения, което показва, че ПИД умишлено е възпрепятствало оценяването от Комисията на начина, по който миннодобивните дружества определят годишните си производствени обеми.

(348)

Освен това Комисията забеляза несъответствия, свързани с общото потребление на никелова руда на индонезийския пазар. Комисията не бе в състояние да намери съответствие между тези данни и покупките на никелова руда от производителите износители на SSCR. Правителството на Индонезия не предостави също така статистически данни за индонезийските вътрешни цени на никелова руда, въпреки че съгласно действащото законодателство то събира такава информация.

(349)

След като получи писмото относно възможното прилагане на член 28 от основния регламент („писмо по член 28“), ПИД разтълкува писмото по член 28 като писмо с искане на допълнителна информация и предостави няколко допълнителни документа за GAG Nikel, като например RKAB за 2019 г. и 2020 г. на GAG Nikel, заявлението/справката за получаване на RKAB за 2019 г. и 2020 г. и тримесечните отчети за производството и продажбите на никел като цяло за 2019 г. и 2020 г. Всички тези документи бяха само на индонезийски език. Правителството на Индонезия предостави също така отговор на приложение Б за Antam.

(350)

Като се има предвид много закъснялото предоставяне на тези документи и фактът, че не са представени на английски език, както и фактът, че правният контекст е процедурата по член 28, а не процедура по искане на допълнителна информация, както и фактът, че така или иначе Комисията не би била в състояние да провери тази информация и да поиска разяснения по тези документи, тяхното използване в разследването беше невъзможно. Поради това Комисията реши да не вземе предвид тази информация, както е предвидено в член 28, параграф 3 от основния регламент, и вместо това да използва наличните факти.

(351)

По отношение на несъответстващите данни за потреблението на никелова руда в Индонезия ПИД настоя, че тези данни са точни, и заяви, че се позовава на количеството никелова руда, потребено от групата IRNC, с оглед на това, че тя е единственият производител на неръждаема стомана, който използва никелова руда като материал за влагане. Следва да се отбележи, че от ПИД бе поискано да представи данни за общото потребление на никелова руда в Индонезия, а не само потреблението на никелова руда от производителите на неръждаема стомана. Въпреки това, както е изтъкнато в писмото по член 28 до ПИД, тези данни не съответстват на кръстосано проверените данни за покупките на никелова руда от групата IRNC.

(352)

Освен това, в противоречие с изявлението на ПИД, че не разполага със записи на цените на никеловата руда в Индонезия, тримесечните отчети, представени от GAG Nikel и в приложението RKAB, показват друго. В тези документи GAG Nikel отчита пред ПИД всички продажби на никелова руда за всяка отделна сделка, с което оповестява на ПИД обема на продажбите, продажните цени на никеловата руда, както и имената на своите клиенти.

(353)

Поради липсата на достатъчно сътрудничество Комисията не успя да събере цялата информация, която считаше за необходима за своите заключения в настоящото разследване. Поради липсата на съдействие от дружествата за добив на никел Комисията не успя да събере също така допълнителни документи и да поиска допълнителна информация, а именно относно лицензионните споразумения между дружествата за добив и ПИД, включително относно основните условия, възнагражденията и препратките към законодателния контекст за тяхното уреждане. Впоследствие ПИД не предостави необходимите информация и доказателства, поискани от Комисията, във въпросника и по време на КПР, във връзка с предполагаемото предоставяне от държавата на никелова руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение.

(354)

Следователно, при липсата на информация от ПИД за обратното, Комисията се позова частично на наличните факти за своите констатации относно тези аспекти на разследването в съответствие с член 28 от основния регламент.

(355)

В коментарите относно окончателното разгласяване ПИД обясни, че е представило устава на GAG Nikel като част от учредителния акт, който е предоставен с писмо от 19 ноември 2021 г. Комисията потвърди, че уставът е част от учредителния акт. Комисията обаче отбеляза, че подаването се е случило на много късен етап от разследването, но по-важното е, че уставът е бил предоставен само на индонезийски език. Поради това Комисията не е могла да го използва.

(356)

Освен това ПИД посочи, че за превода на устава на PT. Ceria Hugraha е било необходимо време. Във всеки случай ПИД заяви, че Комисията не е изисквала превод на всички документи на английски език и поради това липсата на превод не следва да възпрепятства разследването. Що се отнася до формата на файла, ПИД потвърди, че такъв не е бил посочен.

(357)

Комисията отбеляза, че в инструкциите за антисубсидийния въпросник, към който е предоставено приложението за доставчика на суровини, ясно е посочено „Моля да предоставите превод на английски език на всички документи и изходни материали, които изпращате в отговор на този въпросник“. Освен това антисубсидийният въпросник беше изпратен на ПИД на 18 май 2021 г., поради което ПИД е разполагало с повече от достатъчно време за превод на устава на PT. Ceria Hugraha. Що се отнася до формата на файла, Комисията направи забележка относно формата на документа в съображение 344, тъй като той не позволява компютърно подпомогнат превод, поради което документът не можеше да бъде използван. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(358)

Що се отнася до RKAB, ПИД припомни, че ги е предоставило като приложения към писмото от 8 декември 2021 г. Комисията припомни, че в писмото от 19 ноември 2021 г. (крайният срок, в който ПИД трябваше да представи доказателствата по КПР) ПИД е информирало Комисията, че въз основа на вътрешно решение GAG Nickel е решило да не предоставя RKAB. Писмото от 8 декември 2021 г. е изпратено в отговор на писмото по член 28. Комисията отбеляза, че тази дата е на твърде късен етап в разследването, за да може Комисията да вземе предвид новите документи. По-важното е, че процесът по член 28 и коментарите, които заинтересованите страни могат да предоставят, се отнасят до непредставянето на информация и не могат да бъдат използвани от страните като възможност за предоставяне на нова информация, която е трябвало да бъде предоставена в по-ранния етап на разследването или като част от процедурата по искане на допълнителна информация. Поради това Комисията отхвърли този аргумент.

(359)

Правителството на Индонезия обясни също така, че е почернило текста, който не е свързан с обема на производствените данни, за да опрости четенето на текста.

(360)

Комисията отбеляза, че от ПИД е било поискано да предостави пълни документи и да не почерня нито една част от текста. Комисията би трябвало да има достъп до целия текст, за да оцени правилно пълната информация, съдържаща се в RKAB, за своите констатации. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(361)

По отношение на статистическите данни за потреблението ПИД заяви, че тъй като Комисията е използвала извадка, тя не е могла да съгласува данните за националното потребление с никеловата руда, закупена от IRNC. Комисията подчерта и поясни, че количеството никелова руда, закупено от IRNC, е значително по-високо в сравнение с данните за националното потребление, докладвани от ПИД. Следователно данните, предоставени от ПИД, изглежда, значително подценяват националното производство на никелова руда. Правителството на Индонезия не предостави факти за оборване на тези констатации. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(362)

Освен това ПИД обясни, че към момента на изтичане на крайния срок то все още се е опитвало да предостави информация и данни, тъй като Комисията е посочила в писмото по член 28, че ще обмисли използването на член 28. Правителството на Индонезия заяви, че то самото и GAG Nikel не са имали достатъчно време да преведат документите и че по време на КПР Комисията не е посочила необходимостта от превод на документите на английски език. Що се отнася до превода, Комисията се позова на инструкциите във въпросника и припомни, че не е необходимо да повтаря при всяко искане за документ, че този документ трябва да бъде преведен. Непредоставянето на информация на английски език може да доведе до прилагане на наличните факти поради невъзможност за използване на представените документи. Комисията припомня, че ПИД не е подало никакво искане за удължаване на срока или индикация, че е в ход работа по документите, които по-късно са били предоставени чрез отговора на писмото по член 28. Освен това Комисията припомни, че ПИД е участвало в редица разследвания на изравнително мито и следователно е наясно, че при такива разследвания документите трябва да се представят на английски език. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(363)

Правителството на Индонезия повтори съдържанието на писмото си от 8 декември 2021 г. във връзка с издаването на данни за потреблението на индонезийска никелова руда, заявявайки, че е предоставило данни за потреблението на никелова руда за сектора на неръждаемата стомана. Както бе обяснено по-горе в съображение 361, Комисията отново припомни, че е помолила ПИД да представи общото потребление на никелова руда в Индонезия, а не само потреблението на никелова руда за сектора на неръждаемата стомана.

(364)

Правителството на Индонезия заяви също така, че то самото и миннодобивните дружества никога не са отказвали да предоставят доказателства за държавните дялове, контрола и процесите на вземане на решения. Правителството на Индонезия призна, че Antam е придобило акционер на GAG Nikel, но припомни, че GAG Nikel все още е регистрирано като чуждестранен субект, както бе обяснено по време на КПР.

(365)

Комисията счете, че в отговора на въпросника няма доказателство за държавната собственост на мажоритарния собственик на GAG Nikel, което е споменато едва по време на КПР. Освен това фактът, че GAG Nikel е посочено като чуждестранен субект, няма значение от гледна точка на неговата държавна собственост. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(366)

Освен това ПИД обясни, че PT. Vale не е било включено в списъка на десетте най-големи производители на материали за влагане, тъй като ПИД е препратило въпросника на доставчиците на материали за влагане на оказалите съдействие производители износители. Следователно предоставеният списък на десетте най-големи производители на материали за влагане не е включвал PT. Vale.

(367)

Комисията припомня, че в указанията във въпросника относно списъка с десетте най-големи производители на материали за влагане ясно е поискано от ПИД да „предостави списък, съдържащ следната информация за десетте най-големи производители на всеки от тези материали за влагане“. В указанията не е имало позоваване на доставката на материали за влагане за производителите износители, и следователно списъкът е трябвало да включва десетте най-големи производители на материали за влагане общо в Индонезия.

(368)

В заключение, всички твърдения бяха отхвърлени. Във всеки случай Комисията отбеляза, че нито един от тези коментари, взети поотделно или заедно, не би могъл да промени констатациите за неоказване на съдействие или за други аспекти на разследването, които по този начин бяха потвърдени.

(369)

За да се установи съществуването на подлежаща на изравняване субсидия, са необходими три елемента съгласно членове 3 и 4 от основния регламент: а) финансово участие от ПИД чрез публичен орган и/или упълномощаване или възлагане на частни органи да предоставят никеловата руда на вътрешния пазар; б) полза за получателя и в) специфичност.

(370)

По отношение на първия елемент Комисията анализира дали наборът от мерки, приети от ПИД, е довел до финансово участие под формата на предоставяне от страна на правителството на никелова руда срещу по-малко от адекватното възнаграждение на индонезийските производители износители на SSCR чрез публичен орган или чрез упълномощаване или възлагане на частни органи по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(371)

На първо място, в хода на разследването бе направена оценка дали ПИД е осигурявало никелова руда на производителите на неръждаема стомана чрез миннодобивни дружества, които са действали като „публичен орган“. Съответният правен стандарт и тълкуване за тази оценка по член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент произтичат от съдебната практика на СТО относно „публичен орган“, разяснена в съображения 225—232.

(372)

Накратко, следва да се провери дали миннодобивните дружества в Индонезия са „публични органи“, като се разгледат основните характеристики и функции на тези дружества и връзката им с ПИД.

(373)

Правителството на Индонезия е създало регулаторен механизъм, чрез който предоставя на дружествата за добив на никелова руда правомощия да упражняват държавни функции.

(374)

Добивът и управлението на полезни изкопаеми в Индонезия са от вид, който ги класифицира като държавни в Индонезия. В това отношение в член 33, параграф 3 от Конституцията от 1945 г. се утвърждава, че земята, водата и природните ресурси, които се намират под земята, трябва да са под контрола на държавата и да се използват за постигане на най-голям просперитет за общността. Както е посочено в преамбюла на Закона за минното дело от 2009 г., „управлението на тези ресурси трябва да бъде под контрола на държавата, за да се осигури реална добавена стойност на националната икономика в опит да се постигне просперитет и богатство за общността по справедлив начин“. Следователно всички полезни изкопаеми в Индонезия са публични природни ресурси, които се контролират и използват от държавата.

(375)

Въз основа на няколко закона и наредби ПИД взема решение за издаване на разрешително на определено дружество за добив на никелова руда за определена зона (т.е. от кои миннодобивни райони). Миннодобивните дружества трябва да имат лиценз, за да могат да добиват никелова руда. Правителството на Индонезия определя също така количеството никелова руда, което може да бъде добито от дружествата. Съгласно член 5, параграф 3 от Закона за минното дело от 2009 г. ПИД „има правомощие да определя количеството на производството на всяка стока годишно във всяка провинция“. По същия начин съгласно член 5, параграф 1 и член 5, параграф 5 от Закона за минното дело от 2009 г. ПИД може да контролира производството и износа на полезни изкопаеми в национален интерес. Правителството на Индонезия изисква също така от миннодобивните дружества да увеличават добавената стойност на полезните изкопаеми чрез по-нататъшна преработка и пречистване на никеловата руда и определя на кого миннодобивните дружества могат да продават никеловата руда за допълнителна преработка (членове 102—104 от Закона за минното дело от 2009 г.). В член 119 от Закона за минното дело от 2009 г. се посочва още, че лицензът „може да бъде отнет от министъра, губернатора, окръжния управител/кмета съгласно техните правомощия, когато: a) притежателят на [лиценза] не изпълнява задълженията си, които са предвидени в [лиценза] и в законите и наредбите“.

(376)

Следователно преобладаващата правна и икономическа среда в Индонезия показват, че дружествата за добив на никелова руда са тясно свързани с правителството при изпълнението на държавни функции, както е обяснено по-подробно в съображения 396—400. По-специално целта на миннодобивните дружества, които често са собственост на държавата, е да осъществяват индонезийските политики относно управлението на природните ресурси по начин, който най-добре служи на и допринася за националното развитие.

(377)

Първоначално Комисията потърси информация относно държавната собственост, както и други формални признаци за държавен контрол в държавните мини за добив на никелова руда. За тази цел Комисията трябваше да се позове почти изцяло на наличните факти съгласно член 28 от основния регламент поради отказа на ПИД и на дружествата за добив на никел да предоставят доказателства относно собствеността, контрола и процеса на вземане на решения, довели до предоставянето на никелова руда срещу по-малко от адекватното възнаграждение, както е посочено в съображения 338—354.

(378)

Правителството на Индонезия заяви, че през периода на разследване в Индонезия е имало повече от 290 производители на никелова руда. Правителството на Индонезия предостави списък с десетте най-големи производители на никелова руда и уточни, че само един от тях е държавен, т.е. Antam. Правителството на Индонезия заяви също така, че няма собственост, контрол или връзка с дружествата, които са класифицирани като частни. Освен това ПИД заяви, че нито един държавен служител не е член на съвета на директорите на PT. Aneka Tambang. Следва да се отбележи, че Antam не предостави отговор на приложение Б, посочено в съображение 340, в рамките на крайния срок. Правителството на Индонезия предостави отговор на приложение Б за Antam, след като беше уведомено за прилагането на член 28, както е посочено в съображение 349, и затова не можеше да бъде подложено допълнително на кръстосана проверка.

(379)

Освен това ПИД посочи, че 6 % и 4 % от вътрешното производство на никел съответно през 2019 г. и 2020 г. е генерирано от държавни дружества.

(380)

В писмото с искане на допълнителна информация Комисията поиска от ПИД да предостави пазарния дял на всеки от десетте най-големи производители на никелова руда или, ако такъв не е наличен, съответните им обороти. В отговора на този въпрос ПИД в действителност предостави друг списък на десетте най-големи дружества за никелова руда въз основа на произведения от тях обем на никелова руда през 2019 г. и 2020 г. Общо тези дружества съставляваха съответно 37 % и 42 % от общото вътрешно производство. Имаше припокриване само с двама производители в двата списъка на десетте най-големи производители на никелова руда.

(381)

В писмото с искане на допълнителна информация Комисията поиска от ПИД да представи също така структурата на акционерите на десетте най-големи производители на никелова руда, посочени в отговора на въпросника. Комисията поиска от ПИД да представи също така структурата на акционерите на десетте производители на никелова руда, установени от нея като големи доставчици на IRNC.

(382)

Правителството на Индонезия отговори, че освен Antam, което е регистрирано на борсата, другите дружества не са регистрирани на индонезийската фондова борса и поради това не може да получи информация относно структурата на акционерите им. В допълнение ПИД предостави структурата на акционерите на две дружества от втория списък с десетте най-големи производители на никелова руда, от която стана ясно, че тези две дружества са частна собственост. Също така по отношение на списъка с дружества, предоставен от Комисията, ПИД предостави структурата на акционерите на шест дружества, посочени като частни дружества. Накрая, ПИД заяви, че единственият производител износител, който е купувал никелова руда в Индонезия, се е снабдявал с никелова руда само от частни доставчици.

(383)

Разследването показа, че твърдението на ПИД, че не разполага с информация относно структурата на акционерите на дружествата за добив на никел, е фактически невярно. Точно обратното, Комисията установи, че ПИД следи отблизо собствеността на миннодобивните дружества. Първо, когато едно дружество кандидатства за получаване на лиценз за упражняване на миннодобивна дейност (например IUP или IUPK), то трябва да представи структурата на акционерите на съответните индонезийски органи, тъй като има определени ограничения за чуждестранна собственост. Съгласно НП 77/2014 (73) при предоставяне на IUP и IUPK за проучване чуждестранната собственост може да бъде до 75 %. Началният процент на чуждестранната собственост на IUP/IUPK може да започне от 49 % и постепенно да нараства до 60 %, ако в операцията са включени дейности по преработка или рафиниране, и след това да се увеличи до 70 %, ако операцията се извършва под земята. Второ, структурата на акционерите е необходима също така, за да може ПИД да изпълни изискването относно продажбата на активи съгласно Закона за минното дело от 2009 г., за прилагането му съгласно НП 1/2017 и МЕМР 9/2017 (изменена с МЕМР 43/2018), както е разяснено в съображения 425—433. Накрая, след влизането в сила на Закона за минното дело от 2009 г. ПИД издава няколко наредби, които изискват одобрение от централното или регионалното правителство, за смяна на акционери и членове на съвета в миннодобивните дружества. МЕМР 27/2013 е първата наредба, с която се въвеждат изисквания за одобрение при промяна на акционери и членове на съвета за притежателите на IUP. По същество с тази наредба се изисква одобрение от МЕМР или от ръководителите на регионалните правителства (в зависимост от съответните правомощия) за смяна на акционери и членове на съвета в миннодобивните дружества, които притежават IUP. Последната наредба в това отношение е НП 48/2017 (74). Освен това структурата на акционерите на GAG Nikel е включена в заявлението/доклада за получаване на RKAB за GAG Nikel, подадено от ПИД в отговор на прилагането на член 28, както е посочено в съображение 349. Следователно всяка година при кандидатстване на миннодобивното дружество за задължителния RKAB като част от предоставения информационен пакет в тази връзка, то трябва да предостави своята акционерна структура на МЕМР. Поради това Комисията трябваше да прибегне до наличните факти въз основа на член 28 от основния регламент, за да запълни пропуските поради липсата на сътрудничество от страна на ПИД относно собствеността и контрола върху миннодобивните дружества.

(384)

Първо, Комисията проучи много ограничената информация за собствеността и контрола на миннодобивните дружества, предоставена в хода на разследването. В отговора на приложение Б на PT. GAG Nickel бе посочено, че Antam е миноритарен акционер и по-голямата част от акциите са собственост на друго дружество. Правителството на Индонезия не предостави конкретна информация относно публичния характер на акционерите на това дружество в отговора на въпросника. Според публично достъпни източници обаче, установени от Комисията (75), се оказа, че действителният собственик на това дружество всъщност е ПИД, което е едноличен собственик. Впоследствие това бе потвърдено по време на КПР на PT. GAG Nickel. В резултат на това стана ясно, че ПИД не е предоставило пълна и точна информация за действителната крайна собственост на това дружество.

(385)

Освен това Комисията отбелязва, че ПИД не е включило PT. Vale в списъка с най-големите дружества за добив на никелова руда в Индонезия. Въз основа на публично достъпна информация обаче PT. Vale е добило около 4,2 милиона (76) тона никелова руда през 2019 г., което е повече от посоченото от ПИД относно добива на най-голямото дружество за добив на никелова руда през 2019 г. Освен това чрез PT. Indonesia Asahan Aluminium (Inalum) (77) държавата има също така дял от 20 % в PT. Vale Indonesia (78). Правителството на Индонезия става акционер в PT. Vale през 2020 г. като част от изискването на ПИД за продажба на дялове от чуждестранни дружества. Освен това в отговор на писмото по член 28 ПИД заяви, че PT. Vale не е държавно дружество (но запази мълчание относно дела от 20 %, който индонезийската държава притежава в PT. Vale), както и че не произвежда и не продава никелова руда, а никелов щайн. PT. Vale наистина е производител на никелов щайн, но то има също така мина за никелова руда в Индонезия (79) и добива никелова руда за собствено потребление.

(386)

Това показва, че ПИД е предоставило неточна информация относно най-големите дружества за добив на никелова руда, че има разминаване също така между посоченото от ПИД в отговора на въпросника и в отговора на писмото с искане на допълнителна информация и с дадените обяснения по време на КПР. Освен това ПИД е предоставило ненадеждни данни не само за потреблението на никелова руда, както е обяснено в съображение 351, но и ненадеждни данни за производствения обем на никеловата руда, тъй като ПИД не е включило производството на никелова руда за собствено потребление. Тези очевидни несъответствия поставят под съмнение точността и надеждността на данните на ПИД в тези аспекти на разследването.

(387)

За да запълни всички съществени празноти по отношение на собствеността на държавата и упражняването на контрол върху дружествата за добив на никелова руда, предвид ограничената и несъответстваща информация, предоставена от ПИД, Комисията направи проучване, основано на публично достъпни източници. За съжаление липсваше достатъчна публично достъпна информация за собствеността и контрола върху миннодобивните дружества, включително за големите дружества. Все пак от това проучване стана ясно, че освен в Antam (80) държавата притежава също така акции в PT. GAG Nickel и в PT. WEDA Bay Nickel (81) чрез Antam, въпреки че ПИД заяви, че не разполага с информация за структурата на акционерите на PT. WEDA Bay Nickel.

(388)

В допълнение проучването на Комисията показа, че друго държавно дружество — PT. Timah TbK, извършва дейност по добив на никел чрез своето дъщерно дружество PT. Tim Nikel Sejahtera в Югоизточно Сулавеси (82). Акционерът на PT. Tonia Mitra Sejahtera, едно от дружествата, посочени от ПИД, е индонезийското министерство на търговията.

(389)

След това Комисията изчисли дела на държавните дружества въз основа на процентите на вътрешното производство, предоставени от ПИД в хода на разследването. Дори ако се вземе предвид наличната публично достъпна информация за много ограничения брой дружества (пет) в сравнение с общия брой миннодобивни дружества, докладвани от ПИД (над 290), може да се заключи, че делът на държавните дружества в общото производство съставлява над 27 % през 2020 г. (83) (дяловете на PT. Vale и PT. Tim Nikel Sejahtera не бяха включени в информацията, предоставена от ПИД). Това само по себе си вече представлява значителен пазарен дял на дружествата, притежавани от държавата, и следва да се счита за подценен, тъй като е много вероятно сред многобройните други миннодобивни дружества, за които не е налична публично достъпна информация, да има други държавни предприятия. Въз основа на член 28 Комисията следователно би могла да заключи, че действително притежаваните от държавата миннодобивни дружества за производство на никелова руда всъщност съставляват по-голям дял. Този процент може да се увеличи само с оглед на задължението за продажба на активи, разяснено в съображения 425—434.

(390)

Комисията трябваше да се позове на собственото си проучване също така по отношение на управлението и контрола на миннодобивните дружества поради липсата на сътрудничество от страна на ПИД. Отново публично достъпната информация бе ограничена. Що се отнася до Antam, Комисията установи, че според годишните му отчети Съветът на комисарите се състои от петима членове, а Съветът на директорите се състои от четирима членове. Изглежда, че ПИД притежава пряко в Antam само акции от серия A от типа „държавна собственост (Dwiwarna Ownership)“. Всички други акционери притежават акции от серия Б. Акционерите/пълномощниците на акциите от типа Dwiwarna имат изключителните права да назначават директори и Съвета на комисарите. През 2018 г. двама от петимата членове на Съвета на комисарите и трима от четиримата членове на Съвета на директорите са освободени и заменени по предложение на ПИД и неговия „пълномощник“. По същия начин през 2019 г. председателят комисар, президентът директор и други двама директори са освободени и заменени по предложение на ПИД и неговия „пълномощник“. Освен това настоящият президент комисар е бивш служител на въоръжените сили, друг комисар е настоящ член на Държавната агенция за разузнаване, а друг е служител в МЕМР. Само двама от петимата комисари имат качеството на „независими комисари“. Накрая, в Съвета на комисарите един директор е бивш служител на GAG Nikel, друг е бивш служител на Inalum, а друг е бивш служител на друго държавно дружество. Само един директор идва от частния сектор.

(391)

Освен това Съветът на комисарите на GAG Nikel се състои от двама членове, докато Съветът на директорите се състои от двама членове според отговора на въпросника на GAG Nikel или от трима членове съгласно годишния отчет на Antam за 2020 г. Един от настоящите членове на Съвета на комисарите на GAG Nikel е бившият директор на приходите от полезни изкопаеми и въглища на МЕМР, докато предишният (заемал поста до 20 юни 2020 г.) президент комисар е бил служител на Antam. Настоящият президент директор на GAG Nikel и друг директор са служители на Antam, а третият директор е служител на Inalum.

(392)

Съветът на директорите на PT. Vale се състои от петима членове, а Съветът на комисарите се състои от десетима членове. Настоящият вицепрезидент на Съвета на комисарите е настоящият директор по стратегическите услуги на Inalum (84). Друг член на Съвета на комисарите е бившият министър на комуникациите и информацията на Индонезия и заместник главен изпълнителен директор на индонезийското държавно електрическо дружество PT. PLN. Друг член на Съвета на комисарите е бившият генерален директор на MEMР и бивш президент комисар на Antam и настоящ помощник на министъра на промишлеността по въпросите на металите, природния газ и природните ресурси.

(393)

Въз основа на информацията в досието и на собствените си изследвания поради цялостното неоказване на съдействие от страна на ПИД Комисията стигна до заключението, че миннодобивните дружества, съставляващи значителен дял в производството на никелова руда, са изцяло или частично държавна собственост и се управляват и/или контролират от държавата в тясна връзка с ПИД.

(394)

Освен по отношение на държавната собственост и официалните връзки между държавата и миннодобивните дружества Комисията направи оценка на това дали миннодобивните дружества притежават държавна власт и дали упражняват тази власт при изпълнението на държавни функции.

(395)

В хода на разследването се потвърди, че от всички миннодобивни дружества, независимо от тяхната собственост, се изисква и те трябва да прилагат редица предписани от правителството мерки относно предоставянето на никелова руда, а именно: 1) задължение за преработка на национално равнище (DPO), 2) ограничения за износ и/или забрана за износ, 3) задължителен годишен работен план и бюджет (RKAB), 4) задължения за продажба на активи, 5) задължителен механизъм на ценообразуване. Тези задължения ясно показват, че миннодобивните дружества изпълняват държавни функции.

(396)

Като подходящ контекст за всички тези мерки Комисията припомня, че съгласно член 4 от Закона за минното дело от 2009 г. полезните изкопаеми са под контрола на държавата. Освен това основната цел на Закона за минното дело от 2009 г. е да се увеличи максимално добавената стойност на запасите от никелова руда за индонезийската икономика. За тази цел в законодателството се предвижда държавен контрол върху дейностите по добиване на полезни изкопаеми и въглища. В член 2, параграф 2 се предвижда, че „Контролът върху полезните изкопаеми и въглищата от страна на държавата, както е посочено в параграф 1, се осъществява от правителството и/или от регионалните правителства“. Освен това ПИД може да определи политика относно полезните изкопаеми, в която се дава приоритет на вътрешните интереси, по-специално чрез контрол на производството и износа. В член 5, параграф 2 се посочва, че „Националните интереси по параграф 1 могат да бъдат реализирани чрез контрол на производството и износа“. Правителството на Индонезия има правомощието да определя годишното производство на всяка стока за всяка провинция. В член 5, параграф 3 се посочва, че „При упражняване на контрола, както е посочено в параграф 2, правителството има правомощието да определя годишното производство на всяка стока за всяка провинция.“ Съгласно член 144 ПИД упражнява строг надзор върху управлението на минното дело. В изпълнение на този член ПИД е приело НП 55/2010 относно насоките и надзора върху осъществяването на управлението на миннодобивните дейности. В член 22 се предвижда, че надзорът от страна на ПИД се отнася, наред с другото, до „осъществяването на производството и продажбите, включително качеството и количеството и цената на полезните изкопаеми и въглищата“.

(397)

Освен това в изпълнение на Закона за минното дело от 2009 г. ПИД е приело НП 23/2010, изменена с НП 24/2012. Въз основа на член 89, параграф 1 „Министърът контролира производството на полезни изкопаеми и въглища, което се извършва от притежатели на разрешителни за операции за производство на полезни изкопаеми и въглища и от притежатели на специалниразрешителни за операции за производство на полезни изкопаеми и въглища“ и на член 89, параграф 2 „Контролът на производството на полезни изкопаеми и въглища съгласно предвиденото в параграф 1 има за цел: а) спазването на екологичните изисквания; б) запазването на минералните и въглищните запаси; в) контролирането на цените на минералите и въглищата.“ В допълнение съгласно член 90, параграф 1 „Министърът определя националното количество на произведените полезни изкопаеми и въглища на провинциално равнище“ и съгласно член 90, параграф 2 „Министърът може да делегира правомощие на губернаторите да определят количеството на произведените полезни изкопаеми и въглища за съответните области/градове.“ Освен това в член 84 се посочва, че „(1) Притежателите на разрешителни за операции за производство на полезни изкопаеми и въглища и притежателите на специални разрешителни за операции за производство на полезни изкопаеми и въглища трябва да отдават приоритет на вътрешните потребности от полезни изкопаеми и/или въглища. (2) Министърът определя вътрешните потребности от полезни изкопаеми и въглища съгласно параграф 1, което включва потребностите на преработвателните отрасли и тези за пряка вътрешна употреба.“

(398)

Контролът на производството се допълва от контрол на вътрешните продажби и цените на полезните изкопаеми. В член 92, параграф 1 от тази наредба се упълномощава министърът „да контролира продажбите на полезни изкопаеми и въглища, извършвани от притежателите на разрешителни за операции за производство на полезни изкопаеми и въглища и от притежателите на специални разрешителни за операции за производство на полезни изкопаеми и въглища“. Освен това в член 92, параграф 2 се предвижда, че „Контролът на продажбите на полезни изкопаеми или въглища съгласно раздел 1 има за цел: а) отдаването на приоритет за удовлетворяване на вътрешните потребности от полезни изкопаеми и въглища; и б) стабилизирането на цените на полезните изкопаеми и въглищата.“

(399)

Освен над производствения обем ПИД упражнява строг надзор над всички сделки за продажба на вътрешния пазар. Член 10 от MEMР 7/2017 гласи: „Притежателите на лиценз за операции за производство на рудни минерали, на лиценз за операции за производство на въглища, на специален лиценз за операции за производство на рудни минерали и на специален лиценз за операции за производство на въглища трябва да предоставят на министъра всеки договор за продажба на рудни минерали или въглища чрез генералния директор или чрез губернатора в съответствие с правомощията си.“ Освен това член 11 гласи следното: „(1) Притежателите на лиценз за операции за производство на рудни минерали, на лиценз за операции за производство на въглища, на специален лиценз за операции за производство на рудни минерали и на специален лиценз за операции за производство на въглища трябва да предоставят отчети за изпълнението на дейности по продажби на рудни минерали или въглища ежемесечно, не по-късно от 5 (пет) календарни дни след края на всеки месец, до министъра чрез генералния директор или чрез губернатора в съответствие с неговите правомощия. (2) Отчетът за продажбите на рудни минерали или въглища, посочени в параграф 1, трябва да съдържа най-малко продажната цена, обема на продажбите, качеството на продадените рудни минерали или въглища, точката на продажба и държавата или региона на продажба.“

(400)

Тези мерки вече са показателни за силната намеса и контрола на централното правителство в миннодобивния сектор, включително в добива на никелова руда, inter alia, по отношение на целта за производството и продажбите, контрола на цените и пристрастието в полза на вътрешните потребности от добивани полезни изкопаеми в Индонезия. Това не е само регулаторна рамка за минното дело, а рамка, в която миннодобивните дружества получават правомощия, които им дават възможност да осъществяват държавни функции, свързани с предлагането на пазара и доставката на продукти от минното дело, за да постигнат съответните държавни цели. Следните мерки, които са специфични за сектора на никеловата руда, показват допълнително начина, по който ПИД упражнява своята власт и контрол върху миннодобивните дружества.

(401)

Съгласно член 102 от Закона за минното дело от 2009 г. „притежателят на IUP и IUPK е длъжен да увеличава добавената стойност на минералните и/или въглищните ресурси при осъществяване на разработване, преработване и пречистване, както и при експлоатацията на полезни изкопаеми и въглища“. Освен това съгласно член 103, параграф 1 „Притежателят на IUP и IUPK за производствени операции е длъжен да извършва дейности по преработка и пречистване на местни продукти на минното дело“ и съгласно член 103, параграф 2 „Притежателят на IUP и IUPK по параграф 1 може да преработва и пречиства продукти на минното дело на други притежатели на IUP и IUPK“.

(402)

Задължението за извършване на преработка и рафиниране на национално равнище има за цел, наред с други неща, а) да увеличи стойността на добива чрез своите стоки, б) да осигури суровини за промишлеността, в) да осигури заетост и г) да увеличи приходите на държавата. С други думи, с тези разпоредби се налага задължение на всички дружества за добив на никелова руда да изградят свои собствени съоръжения за преработка/пречистване на никел или да продават своя продукт на такова местно съоръжение.

(403)

Освен това в член 170 от Закона за минното дело от 2009 г. се предвижда петгодишен „гратисен период“: „Притежателят на договор за работа […], който вече е започнал производство, трябва да започне пречистване, както е посочено в член 103, параграф 1, не по-късно от 5 (пет) години от влизането в сила на този закон“. В член 112, параграф 4 от НП 23/2010, изменена с НП 24/2012, се потвърждава, че притежателите на лиценз за упражняване на миннодобивна дейност трябва да извършват преработка и рафиниране на национално равнище не по-късно от пет години след влизането в сила на Закона за минното дело от 2009 г. „Разрешителните за добив, регионалните разрешителни за добив и разрешителните за добив на малки количества, издадени съгласно закони и подзаконови актове преди издаването на тази наредба на правителството, остават валидни до изтичането им и предвиждат задължение: […]в) за извършване на преработка и/или рафиниране/топене вътре в страната най-късно 5 (пет) години след влизането в сила на Закон № 4 от 2009 г. относно добива на полезни изкопаеми и въглища“.

(404)

Тези задължения показват, че миннодобивните дружества не са свободни да организират своите производствени и преработвателни дейности въз основа на стопански съображения. По-скоро те трябва да изпълняват тези задължения, като произвеждат и преработват рудата на национално равнище, за да увеличат добавената стойност в Индонезия. Следователно разполагат с държавна власт и поради това извършват дейности, възложени от правителството.

(405)

На 11 януари 2014 г. ПИД издава НП 1/2014 за изменение на член 112 от НП 24/2012 и за добавяне на нов член 112В. Основното изменение в член 112 е премахването на член 112, параграф 4, буква в) от НП 23/2010, с което притежателят на лиценз за упражняване на миннодобивна дейност (IUP) или на лиценз за добив на малки количества (IPR) се задължава да извършва преработка и рафиниране на полезни изкопаеми на национално равнище в рамките на пет години след влизането в сила на Закона за минното дело от 2009 г., като се има предвид, че срокът е изтекъл. Основните условия в този допълнителен член 112В са, както следва: 1) Страните, с които са сключени договори за работа по член 170 от Закона за минното дело от 2009 г., трябва да преработват на национално равнище продуктите си от минното дело и 2) Притежателите на лицензи за производствени операции в минното дело (IUPOP) по член 112, параграф 4, буква а) от тази наредба трябва да преработват и пречистват на национално равнище продуктите си от минното дело (85).

(406)

На същата дата е издадена МЕМР 1/2014 (86) регламент за изпълнение на НП 1/2014. В МЕМР 1/2014 се дават насоки относно степента на необходимата преработка или рафиниране преди износ. В МЕМР 1/2014 се посочват 11 рудни минерала, които са забранени за износ от януари 2014 г. Шест метала, включително никел, могат да бъдат изнасяни само в преработена форма.

(407)

В опит да облекчи въздействието върху миннодобивните дружества и върху експортните приходи на страната във връзка със забраната за износ на непреработени или недостатъчно преработени полезни изкопаеми GOID издава НП 1/2017, с която се разрешава на миннодобивните дружества да продължат да изнасят полуобработен продукт и някои видове руди за петгодишен период от 11 януари 2017 г., при спазване на условията, установени в наредбите за прилагане. Член 4 от MТ 01/M-DAG/PER/1/2017 гласи следното: „Продукти на минното дело, изброени в приложение III, както е предвидено в член 3, параграф 1, могат да бъдат изнасяни само ако са спазени следните разпоредби: а) дружеството, което притежава IUP за операция за производство на никел или IUPK за операция за производство на никел: 1) е използвало никел със съдържание <1,7 % (под едно цяло и седем десети процента) с поне 30 % (тридесет процента) от общия капацитет на материалите за влагане от притежаваното съоръжение за преработка и пречистване; и 2) е изградило или изгражда пречиствателно съоръжение, независимо или в сътрудничество с други страни“.

(408)

Въз основа на МЕМР 25/2018 са въведени специфични правила, които са приложими за рудни минерали при определени критерии (т.е. никел със съдържание <1,7 %). Член 46, параграф 1 гласи, че „Притежателите на лиценз за упражняване на миннодобивна дейност („IUP“) за производствена операция или на специален лиценз за упражняване на миннодобивна дейност (IUPK) за производствена операция могат да извършват продажбите на никел със съдържание <1,7 % (под едно цяло и седем десети процента) или промит боксит със съдържание Al2O3 >= 42 % (над или равно на четиридесет и два процента) в чужбина в специфичните количества, като използват Tariff Post/ HS (Хармонизирана система) в съответствие с разпоредбите на законите и подзаконовите актове най-късно до 11 януари 2022 г.“ и член 46, параграф 2 гласи, че „Продажбите на никел със съдържание <1,7 % (под едно цяло и седем десети процента) или промит боксит със съдържание Al2O3 >= 42 % (над или равно на четиридесет и два процента) по параграф 1 се извършват, ако са спазени следните разпоредби: а) разполагат или изграждат пречиствателно съоръжение; и б) заплащат износно мито в съответствие с разпоредбите на законите и подзаконовите актове.“ Разрешено е съоръжението за рафиниране/топене да бъде изградено самостоятелно или съвместно с други страни.

(409)

Износът на тези продукти би могъл да се извърши само след процес на проверка от инспектор и одобрение от Главна дирекция за външна търговия („ГДВТ“) след препоръка на МЕМР. Целта на проверката трябва да гарантира, че продуктите от минното дело отговарят на минималното изискване за преработка и/или рафиниране.

(410)

През февруари 2017 г. министърът на финансите („МФ“) издава PMK № 13/PMK.010/2017 (87) (впоследствие изменена с Наредба PMK № 164/PMK.010/2018 на МФ за определяне на ставките на износното мито върху различните форми на преработени рудни минерали. За никеловата руда с концентрация < 1,7 % Ni износното мито е 10 %.

(411)

Съгласно MEMР 11/2019 срокът на забраната за износ на никелова руда със съдържание под 1,7 % Ni е съкратен на 31 декември 2019 г. Всяка препоръка за износ, издадена от МЕМР, за никелова руда със съдържание под 1,7 % Ni преди издаването на МЕМР 11/2019, остава в сила. Срокът на действие на тази препоръка обаче изтича на 31 декември 2019 г. МЕМР 11/2019 влиза в сила на 1 януари 2020 г. До 31 декември 2019 г. Министерството на енергетиката и минералните ресурси (МЕМР) все още е могло да дава препоръка за износ на никелова руда със съдържание под 1,7 % Ni.

(412)

Следователно от 1 януари 2020 г. износът на всички видове никелова руда е забранен.

(413)

Тези ограничения за износ и забраната за износ на никелова руда значително ограничават свободата на миннодобивните дружества да продават никелова руда на купувачи, които предлагат най-високата цена в световен мащаб. Тези дружества могат да продават само на индонезийския пазар в полза на промишлеността надолу по веригата, главно промишлеността за производство на неръждаема стомана, въпреки че ресурсите от никелова руда са оскъдни в световен мащаб и Индонезия е много голям производител. Тези ограничения водят до много ограничен брой клиенти на национално равнище, като потребителските отрасли, а така също и до понижени вътрешни цени на никеловата руда. Това отново показва, че миннодобивните дружества, които съвсем не са участници на свободния пазар, са „публични органи“, които на практика осъществяват държавни дейности.

(414)

Съгласно член 101 от НП 23/2010, изменена с НП 24/2012, „Притежателите на разрешителни за добив на минерали и въглища и притежателите на специални разрешителни за добив на полезни изкопаеми и въглища трябва да предоставят всички получени данни за операциите по проучване и производство на компетентния министър, губернатори или окръжни управители/кметове.“ В допълнение съгласно член 103 „Отчетите по член 101 са отчети за напредъка на работата в рамките на определен период от време и за определена дейност, предоставени от притежателите на разрешително за проучване и добив и от притежателите на специални разрешителни за проучване и добив, както и от притежателите на разрешително за производствена операция при добив и от притежателите на специално разрешително за производствена операция при добив.“ Освен това „Годишните работни планове и бюджет (RKAB) по член 101 се предоставят на компетентния министър, губернатори или окръжни управители/кметове най-късно 45 (четиридесет и пет) работни дни преди приключването на всяка календарна година“.

(415)

В МЕМР 11/2018 (88) (изменена с МЕМР 22/2018 и МЕМР 51/2018) годишният RKAB се определя като „годишен работен и бюджетен план за дейността, свързана с добив на полезни изкопаеми и въглища, обхващащ аспектите на дейността, техническите аспекти и околната среда“. В МЕМР 11/2018 притежателите на лиценз за упражняване на миннодобивна дейност се задължават да изготвят и предават годишния RKAB на министъра или на губернатора в съответствие с правомощията му за получаване на одобрение (член 61, параграф 1, буква б). Освен че им се вменява задължение, в МЕМР 11/2018 се забранява на притежателите на лиценз за упражняване на миннодобивна дейност да извършват дейности по строителство, добив, преработка и/или рафиниране, както и транспортни и продажбени дейности преди одобряването на годишния RKAB.

(416)

Годишният RKAB трябва да бъде подаден от притежателите на лиценз за упражняване на миннодобивна дейност и от притежателите на специален лиценз за упражняване на миннодобивна дейност най-малко 90 календарни дни след и не по-късно от 45 календарни дни преди края на фискалната година, което включва също така получаването на съгласие за годишния RKAB.

(417)

От името на МЕМР или на губернатора Генерална дирекция „Полезни изкопаеми и въглища“ (ГДМВ) извършва оценка на годишния RKAB и дава съгласие за или отговор относно годишния RKAB в рамките на 14 работни дни след датата, на която годишният RKAB е полученнадлежно в своята цялост. Притежателите на IUP са длъжни да предоставят преработения вариант на годишния RKAB, който трябва да включва отговора от ГДМВ, в рамките на пет дни след датата, на която е получен отговорът от ГДМВ. Генерална дирекция „Полезни изкопаеми и въглища“ дава съгласие за преработения вариант на годишния RKAB в рамките на 14 работни дни след датата, на която преработеният годишен RKAB е получен надлежно в своята цялост. Притежателите на IUP и IUPK за проучване, на IUP-OP, на IUPK-OP или на IUP-OP специално по отношение на преработката и/или рафинирането могат да кандидатстват за едно изменение на годишния RKAB през текущата година, ако има промяна в производствения им капацитет. Заявлението за изменение на годишния RKAB се подава след като притежателят на IUP представи втория си тримесечен отчет и трябва да бъде подадено най-късно до 31 юли на текущата година. Притежателите на IUP-OP и IUPK-OP трябва да представят изменения в своите доклади относно проучването за осъществимост, ако има промени в техническите, икономическите или екологичните променливи, съгласно разпоредбите на приложимите правила и разпоредби. Притежателите на IUP и IUPK за проучване, на IUP-OP, на IUPK-OP или на IUP-OP специално по отношение на преработката и/или рафинирането трябва да докладват за всяко изменение в използването на техните миннодобивни услуги от предприятията през текущата година.

(418)

МЕМР 11/2018 е отменена и заменена с МЕМР 7/2020 (89). МЕМР 7/2020 съдържа подобни разпоредби като тези в МЕМР 11/2018 относно изискването за наличие на годишен RKAB.

(419)

По време на разследването ПИД предостави четири RKAB на дружества за добив на никелова руда. Комисията отбеляза, че RKAB включва подробна количествена, качествена и финансова информация относно проучвателната дейност, ресурсите и запасите, миннодобивните операции, обемите на преработка и рафиниране, предлагането на пазара и доставката при износ, както и относно вътрешните пазари, околната среда, безопасността, работната сила, прогнозните финансови показатели (продажби, лицензионни възнаграждения, приходи, подоходен данък).

(420)

За съжаление ПИД не предостави действителни проучвания за осъществимост и избягваше да участва в дискусии относно начина на определяне на производствените цели за всяко дружество и относно начина, по който ПИД наблюдава и реагира впоследствие на действително постигнатото производство за периода, обхванат от проучването за осъществимост. Поради липсата на сътрудничество по този важен аспект Комисията трябваше да се позовава на изводи въз основа на член 28 от основния регламент.

(421)

Правителството на Индонезия предостави обема на производство на никелова руда в периода 2017—2020 г. в Индонезия, както и вътрешното потребление на никелова руда през същия период. Тези данни показват, че има значително несъответствие между обема на производство и обема на потребление на никелова руда. Освен това обемът на вътрешното потребление на никелова руда, посочен от ПИД, не отговаря на обема на покупките на никелова руда от страна на IRNC, които бяха предмет на кръстосана проверка по време на КПР, което, изглежда, показва, че ПИД е предоставило грешна информация относно потреблението на никелова руда.

(422)

Освен това се отбелязва, че в допълнение към изискването за предоставяне на годишния RKAB, разяснено в съображения 414—419, от притежателите на IUP се изисква също така да предоставят три допълнителни отчета в съответствие с МЕМР 11/2018: а) периодичен отчет; б) окончателен отчет; и в) специален отчет с различни изисквания в зависимост от вида на притежателя на IUP. Сред видовете информация, която трябва да бъде предоставена, притежателите на IUP трябва да предоставят информация за своите производствени дейности и дейности по продажби.

(423)

По време на КПР GAG Nickel потвърди, че отчита производствения обем, както и обема и стойността на продажбите на никелова руда на тримесечна, шестмесечна и годишна база. Комисията отправи искане до дружеството да предостави тези отчети за разследвания период. Комисията предостави на ПИД няколко дни след края на КПР да предостави тази информация. Правителството на Индонезия обаче предостави тези данни едва след като Комисията го информира относно прилагането на член 28 от основния регламент, както е разяснено в съображение 349.

(424)

Правилата за RKAB показват още един аспект от значителния и строг контрол, упражняван от ПИД по отношение на производствените цели на всяко миннодобивно дружество за всяка година. Комисията стигна до заключението, че вследствие на правилата за RKAB основните характеристики и функции на миннодобивните дружества са да предоставят никелова руда в съответствие с целта на правителството за подкрепа на промишлеността за производство на неръждаема стомана надолу по веригата. Степента на сходство или припокриване на основните характеристики на миннодобивните дружества с целите и функциите на ПИД в сектора на полезните изкопаеми показва, че миннодобивните дружества притежават, упражняват или им е поверена държавна власт.

(425)

Съгласно Закона за минното дело от 2009 г. чуждестранните миннодобивни дружества са задължени да продават акциите си на индонезийски страни с цел да се насърчат местните инвестиции в миннодобивния сектор. В Закона за минното дело от 2009 г. не се посочва делът на акционерното участие, което трябва да бъде продадено, а се оставя то да бъде допълнително регулирано от централното правителство в съответните наредби за неговото прилагане.

(426)

Централното правителство постепенно променя минималния процент на изискването за продажба на активи след приемането на Закона за минното дело от 2009 г. Понастоящем преобладаващото минимално изискване за продажба на активи е 51 % съгласно четвъртото изменение на НП 23/2010 през 2017 г. (НП 1/2017) (90) и МЕМР 9/2017 (91) (изменена с МЕМР 43/2018 (92)).

(427)

Съгласно член 97 „Притежателите на разрешителни за упражняване на миннодобивна дейност и притежателите на специални разрешителни за упражняване на миннодобивна дейност в обхвата на чуждестранната инвестиция трябва след упражняването на 5 (пет) години производствена дейност да продадат акциите си поетапно, така че през десетата година най-малко 51 % (петдесет и един процента) от акциите им да са собственост на индонезийските участници.“ Освен това „Продажбата на акции, както е предвидено в раздел 1, се извършва на индонезийски участници, което включва правителството, провинциалните правителства или областните/градските администрации, държавни субекти, регионални субекти или национални частни субекти“.

(428)

Акциите, притежавани от чуждестранните инвеститори, могат да бъдат продадени на индонезийски частни дружества само ако правителството, провинциалните правителства или областните/градските администрации, държавните субекти, регионалните субекти са отказали първи да купят акциите. Продажбата може да се извърши чрез емитирането на нови акции и/или чрез пряко или косвено прехвърляне или продажба на съществуващи акции. Следва да се отбележи, че за разлика от миннодобивните дружества, топилните предприятия нямат задължение за продажба на активи.

(429)

В МЕМР 9/2017 се посочва, че цената на акциите при продажбата се основава на „справедливата пазарна стойност“, без да се отчита стойността на минералните запаси по време на извършването на продажбата на активите. Тази разпоредба относно цената на акциите при продажба е изменена с MEMР 43/2018, която гласи, че справедливата пазарна стойност не включва запасите от полезни изкопаеми или въглища, с изключение на тези, които може да бъдат добити в рамките на срока на IUP-OP или IUPK-OP. Освен това изчисляването на справедливата пазарна стойност се извършва по метода на дисконтирания паричен поток, като се използват икономическите ползи в рамките на периода на извършване на продажбата до края на IUP-OP или IUPK-OP, и/или сравнителен анализ на пазарните данни.

(430)

Въз основа на МЕМР 9/2017 регулираната цена на акциите при продажба ще стане: а) максималната цена, която се предлага на централното правителство, провинциалното правителство и/или на оркъжното/общинското правителство; или б) минималната цена, която се предлага на държавно дружество („BUMN“), на регионално дружество („BUMD“) или на национален частен стопански субект.

(431)

С МЕМР 43/2018 се изменя горната разпоредба и се предвижда, че регулираната цена на акциите при продажба ще стане: а) максималната цена, която се предлага на централното правителство, провинциалното правителство и/или на окръжното/общинското правителство, на BUMN, на BUMD или на дружество със специална инвестиционна цел, създадено или определено от правителството чрез МЕМР, заедно с органите на управление на ниво провинция и/или на ниво окръг/община, BUMN и/или BUMD; или б) минималната цена, която се предлага на национален частен стопански субект чрез търг.

(432)

Правителството (чрез MEMР) може да ангажира независим оценител да оцени цената на акциите при продажба. Ако не може да бъде постигнато споразумение относно цената на акциите при продажба, в MEMР 9/2017 се предвижда продаваните акции да се предлагат въз основа на цената на акциите при продажба, изчислена във основа на извършената от правителството оценка. Понастоящем тази разпоредба е заличена в МЕМР 43/2018.

(433)

Със Закона за минното дело от 2020 г. се запазва изискването за продажба на активи от страна на чуждестранни дружества и специално се предвижда изискване за чуждестранните инвеститори да продадат определен брой акции, за да се гарантира, че поне 51 % от всички акции на дружеството са собственост на индонезийски инвеститори. Това изискване за минимална продажба е в съответствие с настоящите изисквания за продажба, прилагани в съответствие с НП 23/2010. Що се отнася до момента и процедурите за такава продажба, в Закона за минното дело от 2020 г. се предвижда тези въпроси да бъдат регламентирани в съответни наредби на правителството (понастоящем НП 23/2010), с което се налага процесът на продажба да започне след петата година от производствената дейност на миннодобивното дружество.

(434)

Тези разпоредби показват, че ПИД се стреми да увеличи значителния си контрол над миннодобивните дружества чрез увеличаване на присъствието си и чрез изтласкване на чуждестранните миннодобивни дружества. За да гарантира основната си цел за осигуряване на никелова руда за местната промишленост надолу по веригата, то задължава тези субекти след сравнително кратък период от време да се откажат от собствеността си, като първото право на придобиване се предоставя на ПИД и на други публични дружества. Съществуват също така специфични правила относно оценките на акциите, които не изглежда да са в съответствие с нормалните пазарни преговори, които биха се провели между операторите при липсата на тези разпоредби. Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че задълженията за продажба на активи показват как ПИД запазва значителен контрол над собствеността и управлението на миннодобивните дружества, за да гарантира, че те ще продължат да изпълняват държавни функции в съответствие с целите на политиката на ПИД.

(435)

Разследването показа, че ценообразуването на никеловата руда е подчинено на държавен механизъм, който пречи на нормалната пазарна динамика на търсенето и предлагането при определяне на цената. Промяната на съответното законодателство относно ценообразуването показва, че ПИД активно следи цените на никеловата руда със специфични мерки, датиращи от 2010 г. Отначало ПИД заяви, че механизмът на ценообразуване се прилага главно в контекста на събирането на лицензионни възнаграждения. Впоследствие намесата на ПИД в цените се увеличава през годините, докато се стига до официалното въвеждане в законодателството на специфичен задължителен механизъм на ценообразуване, с който е кодифициран механизъм на ценообразуване, който вече de facto е съществувал. През годините и в значителна степен от 2017 г. насам този механизъм винаги е имал за цел определянето на цена със значителна отстъпка в сравнение с преобладаващата цена на международния пазар, за да се благоприятства развитието на промишлеността за производство на неръждаема стомана съгласно споразумението и двустранното сътрудничество с ПКНР.

(436)

Основната цел на механизма на ценообразуването е да се гарантира, че никеловата руда се доставя със значителна отстъпка спрямо международните цени в полза на промишлеността за производство на неръждаема стомана. В същото време стремежът по отношение на регулираната цена е да се отчетат също така интересите на миннодобиващите дружества за гарантиране на непрекъснатост на доставките при намалената цена, както и за избягване на фалити и социални вълнения. Накрая, чрез него се гарантира минимално равнище на приходите за държавата, макар и много по-ниско от това, ако нямаше отстъпка спрямо международната цена. Това се потвърждава от изпълняващия длъжността генерален директор за полезните изкопаеми и въглищата, който казва, както е посочено по-долу, че по този начин се цели постигането на „справедливост за топилните предприятия, които искат възможно най-ниски цени. От друга страна обаче, трябва да се гарантира, че дейностите по добиване на никел осигуряват достатъчен марж за минното дело.“ (93)

(437)

Въз основа на всички налични доказателства Комисията стигна до заключението, че чрез регулираната цена ПИД е имало за цел изрично да гарантира, че цената на никеловата руда ще даде възможност за значителна отстъпка в сравнение с международните пазарни цени в полза на промишлеността за производство на неръждаема стомана. Чрез този механизъм ПИД е упражнявало значителен контрол над способността на миннодобивните дружества да определят по друг начин цените на различно равнище въз основа на обичайното пазарно търсене и предлагане.

(438)

Допълнително доказателство, което показва, че на миннодобивните дружества е предоставена държавна власт, е официалното им обозначаване като „национални обекти от жизненоважно значение“.

(439)

Разследването показа, че дружествата за добив на никел, PT. Antam TBK UPBN Southeast Sulawesi, PT. Ceria Nugraha Indotama, PT. Vale, са официално признати за национални обекти от жизненоважно значение в сектора на полезните изкопаеми и въглищата (94). Припомня се, че Antam е държавно дружество и че държавата притежава също така акции в PT. Vale, докато PT. Ceria Nugraha Indotama е частно дружество.

(440)

Този статут се основава на Указ № 202.K/HK.02/MEM.S/2021 на МЕМР относно второто изменение на Указ № 77 K/90/MEMILIKI/2019 на министъра на енергетиката и минералните ресурси относно националните обекти от жизненоважно значение в областта на енергетиката и минералните ресурси от 18 октомври 2021 г. (95). 34 дружества в миннодобивния сектор и въглищния сектор са вписани като национални обекти от жизненоважно значение.

(441)

Дружествата, които имат право на този статут, са предприятия, които са жизненоважни за икономическото развитие на страната или представляват източници на държавни приходи от стратегически характер. За сектора за добив на полезни изкопаеми и въглища. Националните обекти от жизненоважно значение ще имат първи приоритет от страна на индонезийските национални полицейски сили при оказване на съдействие за сигурност, когато има нарушения или заплаха за дейностите им. Съгласно Наредба 63 от 2004 г. относно сигурността на националните обекти от жизненоважно значение „Националният орган за поддържане на жизненоважни обекти отговаря за опазването на всеки национален жизненоважен обект въз основа на принципа на вътрешната сигурност“. Освен това „Държавната полиция на Република Индонезия е задължена да осигури помощ за сигурността на всеки национален обект от жизненоважно значение“ и „Държавната полиция на Република Индонезия е разположила силите си за защита на националните обекти от жизненоважно значение въз основа на необходимостта и на оценката на евентуалната заплаха и/или нарушения, които биха могли да възникнат.“ Държавната намеса е осигурена и в случай на синдикални действия (96).

(442)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че фактът, че миннодобивните дружества, които извършват дейност, свързана с никелова руда — независимо дали са публични или частни — имат право да бъдат официално признати за „национални обекти от жизненоважно значение“, показва още веднъж, че те притежават, упражняват или им е поверена държавна власт.

(443)

Гореописаната цялостна правна среда и оценка показват, че миннодобивните дружества, които предоставят никелова руда, са „публични органи“. Преобладаващата правна и икономическа среда в Индонезия показва, че миннодобивните дружества упражняват държавни функции, като предоставят никелова руда от името на ПИД. В действителност никеловата руда, подобно на други полезни изкопаеми в Индонезия, е природен ресурс, който напълно се контролира и управлява от ПИД. Въпреки повсеместната липса на съдействие от страна на ПИД, разследването показа, че редица миннодобивни дружества със значителен дял в производството на никелова руда на национално равнище са пълна или частична собственост на държавата, и/или че се управляват, и/или че се контролират от ПИД.

(444)

Освен формалните признаци за контрол ПИД е създало пълна нормативна рамка, която миннодобивните дружества трябва да спазват. Сами по себе си основните характеристики на миннодобивните дружества показват, че дружествата за добив на никел вместо да бъдат нормални пазарни оператори, просто прилагат рамката, определена от ПИД, при упражняването на държавни функции по отношение на промишлеността за производство на SSCR. Постоянният и системен характер на всички мерки, въведени от ПИД, обхваща всички аспекти на производството и преработката, продажбата, експортните ограничения и пазарното ценообразуване на никеловата руда, както и строгия контрол над чуждестранните дружества чрез задължения за продажба на активи и официалното обозначаване на местните миннодобивни дружества за национални стратегически обекти.

(445)

Поради това Комисията стигна до заключението, че ПИД предоставя финансово участие под формата на предоставяне на никелова руда за топилни предприятия, свързани с производители на неръждаема стомана, чрез местни миннодобивни дружества, които действат като публични органи по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iii) от основния регламент.

(446)

В допълнение към констатациите, че миннодобивните дружества са „публичен орган“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент, Комисията разгледа като алтернатива също така дали ПИД е предоставило финансово участие чрез упълномощаване или възлагане на дружества за добив на никелова руда (като частни органи) да продават никелова руда на производителите на неръждаема стомана срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, както е предвидено в член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент.

(447)

В член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент се посочва, че е налице финансово участие, когато правителството: „упълномощава или възлага на частен орган да изпълнява една или повече от функциите, изброени в подточки i), ii) и iii), които обикновено се упражняват от правителството, като практиката в действителност не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата“. Видът на функциите, описани в член 3, параграф 1, буква а), подточка iii) от основния регламент, е налице, когато „правителството предоставя стоки или услуги, които не са част от общата инфраструктура, или купува стоки...“. Посочените разпоредби отразяват член 1, параграф 1, буква а), точка 1, подточки iii) и iv) от Споразумението за СИМ и следва да се тълкуват и прилагат с оглед на съответната съдебна практика на СТО.

(448)

Специализираната група на СТО по делото US — Export Restraints („САЩ — Ограничения на износа“) постанови, че обичайното значение на двете думи „упълномощава“ и „възлага“ в член 1, параграф 1, буква а), точка 1, подточка iv) от Споразумението за СИМ предполага действието на правителството да съдържа понятието за делегиране (в случай на упълномощаване) или за нареждане (в случай на възлагане). Тя отхвърли „причинно-следствения аргумент“ на САЩ и изиска наличието на изрично и утвърдително действие на делегиране или нареждане. В последващо дело обаче (US — Countervailing duties on DRAMS) („САЩ — изравнителни мита върху DRAMS“) становището на Апелативния орган бе, че замяната на думите „упълномощава“ и „възлага“ с „делегиране“ и „нареждане“ е твърде строго като критерий. Според Апелативния орган „упълномощаване“ е налице, когато дадено правителство възлага отговорност на частен орган, а „възлагане“ препраща към ситуациите, в които правителството упражнява своята власт над частен орган. И в двата случая правителството използва частен орган като пълномощник за предоставяне на финансово участие и „в повечето случаи би могло да се очаква упълномощаването или възлагането на частен орган да включва някаква форма на заплаха или подтикване“.

(449)

В същото време по силата на член 1, параграф 1, буква а), точка 1), подточка iv) от Споразумението за СИМ не се позволява на членовете да налагат изравнителни мерки по отношение на продукти, „когато правителството само упражнява своите общи регулаторни правомощия“ или когато правителствената намеса „може да доведе или да не доведе до конкретен резултат само на основата на дадените факти и обстоятелства и упражняването на свободен избор от страна на участниците на този пазар“. Упълномощаването и възлагането по-скоро предполагат „по-активна роля на правителството, а не просто действия за насърчаване“. Освен това СТО не счете, че „оставянето на преценката в ръцете на частен орган непременно противоречи на упълномощаването или възлагането на този частен орган […]. Въпреки че може да има случаи, при които предоставената свобода на действие на частния орган е такава, че е невъзможно надлежно да се заключи, че той е упълномощен или му е възложено (да изпълнява специфична задача), това е въпрос от фактическо/доказателствено естество, който трябва да бъде разгледан за всеки отделен случай.“ В съответствие с посочените решения на СТО не всички мерки на правителството, които са в състояние да предоставят ползи, са равнозначни на финансово участие съгласно член 3 от основния регламент и член 1, параграф 1, буква а) от Споразумението за СИМ.

(450)

Накратко, в съответните решения на СТО се предвижда, че:

(451)

В съответствие с тази съдебна практика Комисията проучи естеството на намесата на ПИД, т.е. дали намесата на ПИД включва упълномощаването или възлагането на производителите на никелова руда да предоставят никелова руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение на топилните предприятия; естеството на органите, по отношение на които е извършено упълномощаване или възлагане, т.е. дали производителите на никелова руда, са частни органи по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент; и действията на органите, по отношение на които е извършено упълномощаване или възлагане, т.е. дали производителите на никелова руда, по отношение на които е извършено упълномощаване или възлагане, предоставят никелова руда на индонезийските топилни предприятия срещу по-малко от адекватното възнаграждение и по този начин действат като пълномощник на ПИД. Освен това Комисията направи оценка дали тази функция обичайно се извършва от правителството, т.е. дали предоставянето на никелова руда на топилни предприятия в Индонезия е обичайна дейност на правителството и дали тази функция в действителност не се отличава от практиките, които правителствата обичайно следват, т.е. дали действителното предоставяне на никелова руда от производителите/миннодобивните дружества в действителност се отличава от действията, които самото правителство би предприело.

(452)

С оглед на съдебната практика на СТО, посочена в предишния раздел, Комисията първо анализира дали подкрепата на ПИД за индонезийската стоманодобивна промишленост под формата на предоставяне на никелова руда срещу по-малко от адекватното възнаграждение е действителна цел на различните съответни правителствени мерки, а не просто „страничен ефект“ от упражняването на обща регулаторна власт. В рамките на разследването бе разгледано по-специално дали установените по-ниски цени на никеловата руда са били част от целите на правителството или дали по-ниските цени са били по-скоро „непреднамерен“ страничен резултат от общата регулаторна дейност на правителството. Комисията стигна до заключението, че различните намеси на ПИД са имали за цел да подкрепят промишлеността за производство на неръждаема стомана и че по-ниските цени на никеловата руда са били набелязана цел на тези мерки.

(453)

През годините ПИД е предприемало редица мерки, за да постигне целта на политиката си. В раздел 4.4 се описват подробно съответните предпоставки и контекст, довели до решението на ПИД да увеличи в максимална степен добавената стойност на значителните запаси от никелова руда чрез развиване на промишленост за топене и производство на неръждаема стомана надолу по веригата на национално равнище. Част от тази цялостна политика на ПИД е включвала създаването на стимули за топилните предприятия да изграждат и поддържат топилни мощности в Индонезия, inter alia, като им се осигурят ниски цени на никеловата руда, по-специално чрез ограничения на износа в комбинация с допълнителни правителствени мерки, особено изискванията за преработка на национално равнище и задължителен механизъм на ценообразуване за поддържане на изкуствено ниски цени.

(454)

По-специално със Закона за минното дело от 2009 г. на всички дружества за добив на никелова руда се вменява задължението или да изградят свои собствени съоръжения за преработка/пречистване на никел, или да продават продукта си на такова вътрешно съоръжение. Това de facto представлява забрана за износ на непреработена никелова руда. Една от основните заявени цели в Закона за минното дело от 2009 г. в това отношение е: „да се подкрепя и да се развива разширяването на националните мощности, така че да се постигне по-голяма конкурентоспособност на национално, регионално и международно равнище“ (член 3, буква г)). В Закона за минното дело от 2009 г. се потвърждава целта на ПИД да се изградят отрасли за преработка на полезни изкопаеми надолу по веригата и да се гарантира, че те ще имат конкурентно предимство на международно равнище. Тъй като основната употреба на никеловата руда е за производство на неръждаема стомана, е ясно, че основните бенефициери на Закона за минното дело от 2009 г. са производителите износители.

(455)

Както е обяснено подробно в предишния раздел относно миннодобивните дружества, които действат като публични органи, ПИД е въвело по-специално следните мерки относно никеловата руда, които се прилагат за всички миннодобивни дружества, независимо дали са с държавна или частна собственост:

(456)

Накратко, вмененото задължение за преработка налага на топилните предприятия да преработват никеловата руда на национално равнище, което показва, че целта на ПИД е да гарантира, че никеловата руда ще се произвежда и преработва на национално равнище, а няма да се изнася. Последвалите de facto или de jure ограничения и забрани за износ на никелова руда, които са в сила от 2014 г., след преходния период, започнал през 2009 г., и по-специално пълната забрана за износ от 1 януари 2020 г., са специално предназначени да гарантират, че никеловата руда освен че трябва да бъде преработвана на национално равнище, не може да бъде изнасяна. Вместо това тя е трябвало да остане на вътрешния пазар в полза на промишлеността за производство на неръждаема стомана, което е довело до занижени цени на никеловата руда на вътрешния пазар.

(457)

Ниските цени на никеловата руда в резултат на ограниченията за износ (и изискването за преработка на национално равнище) са подкрепени допълнително от задължителен механизъм на ценообразуване, въведен през 2020 г.

(458)

Правителството на Индонезия започва да регулира определени аспекти на цените на никеловата руда още през 2010 г. чрез член 85 от НП 23/2010. Законодателството включва референтна цена главно с цел изчисляване на равнището на лицензионните възнаграждения, дължими на ПИД. То все още не предвижда регулиране на цените на сделките между миннодобивните дружества и топилните предприятия. Освен това тогава референтната цена се прилага само за сделки с никелова руда на национално равнище. Правителството на Индонезия е искало да гарантира, че предвид потенциално ниското равнище на вътрешните цени в сравнение с експортните цени, правителството ще може да събира справедливо равнище на лицензионни възнаграждения от продажбите на вътрешния пазар. Механизмът на ценообразуване, посочен в член 85, претърпява сериозно изменение през 2017 г. чрез НП 1/2017, в резултат на което ПИД започва да регулира не само цената на никеловата руда по отношение на лицензионните възнаграждения, но и действителната цена на сделките. Измененият вариант на член 85 от НП 1/2017 гласи следното: „(1) Притежателите на IUP за операции за производство на полезни изкопаеми и въглища, които ги продават, трябва да се позовават на референтната цена. (2) Посочената в параграф 1 цена се определя от: а) министъра за металите и въглищата б) губернатора и/или окръжния управител/кмета, в зависимост от неговата функция, по отношение на нерудните минерали и скали. (3) Посочената в параграф 1 цена се определя чрез пазарен механизъм и/или в зависимост от цената, приета на международния пазар. (4) Подробностите относно определянето на цените на рудните минерали и въглищата се уреждат с министерска наредба.“ (97)

(459)

Правителството на Индонезия е регламентирало действителния механизъм за определяне на референтните цени за сделките между миннодобивните дружества и топилните предприятия чрез специалните си наредби, за да се постигне значителна отстъпка от цената на никеловата руда на международните пазари. Референтната цена за никела (HPM) е определена по формула, установена в Постановление 2946K/30/MEM/2017 на министъра на енергетиката и минералните ресурси, както следва: HPM за никеловата руда = % Ni x CF x HMA за никела. „1. HPM за никеловата руда е референтната цена на рудния минерал под формата на никелова руда в USD/DMT 2. % Ni е съдържанието на Ni в никеловата руда. 3. CF е корекционният коефициент, представляващ процентната стойност на отстъпката или премията спрямо качеството на продаваната стока, при условие че: a) CF за никеловата руда с 1,9 % Ni = 20 %; и б) CF ще се колебае нагоре/надолу с 1 % при всяко повишаване на съдържанието на Ni с 0,1 %.“ Референтната цена за никела (HPM) в MEMР 7/2017 е определена като „цената на рудните минерали, определена в точката на продажба франко борд за всяка добита стока от рудни минерали;“ и HMA като „получената цена от средните публикувани цени на рудните минерали за предходния месец или цената в деня на сделката съгласно котировката от публикуваната цена на рудните минерали“. Размерът на HMA се определя от министъра всеки месец и се основава на международните цени, като цената на никела на Лондонската борса за метали (ЛБМ).

(460)

Макар в действителност формулата за изчисляване на регулираната HPM за никеловата руда да е свързана с международната цена на никеловата руда, тази формула включва значителен корекционен коефициент, с който се гарантира, че индонезийската вътрешна цена на никеловата руда е значително по-ниска от международните цени.

(461)

Регулирането на ценообразуването показва конкретно също така намерението на ПИД да регулира цените в полза на местната промишленост за производство на неръждаема стомана на равнище под нормалните пазарни условия. Механизмът е предназначен да постигне цена със значителна отстъпка спрямо цената на международните пазари. Това бе потвърдено в различни изявления на ПИД. Този механизъм на ценообразуване е от основно значение също така за целите на политиката на ПИД, тъй като с него се гарантира, че миннодобивните дружества ще могат да продължат да произвеждат и извършват доставки за промишлеността надолу по веригата, тъй като приоритетната политика на ПИД в полза на топилните предприятия е застрашила оцеляването на няколко миннодобивни дружества.

(462)

В съобщение за медиите № 253.Pers/04/SJI/2020 на МЕМР относно новата Наредба за референтната цена на добивната руда (98) се потвърждава фактът, че чрез механизма на регулираните цени ПИД възнамерява да запази ниска цената на никеловата руда в полза на националната топилна промишленост като основна цел, като същевременно се гарантира, че цената ще дава възможност за продължаване на производството на никелова руда. Изпълняващият длъжността директор за полезните изкопаеми и въглищата открито пояснява, че „правителството определи по-ниска HPM в сравнение с международната цена с цел да се увеличат икономиите от мащаба на топилните предприятия,“ и че„колкото по-ниска е HPM, толкова по-големи са икономиите за топилните предприятия. Ние винаги определяме по-ниска HPM в сравнение с цената на международните пазари.“ Директорът за насърчаване и предприемачество в областта на минералните ресурси, Yunus Saefulhak, дава пример за определянето на по-ниска HPM в сравнение с международната цена. „Например, ако международната цена е 60 USD (за мокър метричен тон), нашата цена (в Индонезия) е 30 USD (за ММТ)“ (99).

(463)

Други коментатори също съобщават, че при определянето на цената на никеловата руда ПИД следи зорко за интереса на топилните предприятия. Изпълняващият длъжността генерален директор за полезните изкопаеми и въглищата, потвърждава, че по този начин се цели постигането на „справедливост за топилните предприятия, които искат възможно най-ниските цени. От друга страна обаче, трябва да се гарантира, че дейностите по добиване на никел осигуряват достатъчен марж за минното дело“ (100) и добавя „Разбира се, обърнете внимание, че след изчислението средната цена на минерала пак е по-ниска от международната цена с 30 процента. С това се цели да се насърчи инвестиционният климат за топилните предприятия да изграждат съоръжения за преработка и рафиниране в Индонезия.“ (101) Необвързването на регулираната цена на никеловата руда с пазарните условия може да работи само при паралелно прилагане на забраната за износ, което не дава други възможности за продажба на миннодобивните дружества, нито възможност да заобиколят ценовите ограничения, като продават продуктите си в чужбина на по-висока цена.

(464)

Като налага на миннодобивните дружества ограничения за износ на никелова руда, заедно с други правителствени мерки, в т.ч. по-специално i) регулиране на цените, с което цените на никеловата руда се поддържат изкуствено ниски, и (ii) изисквания за преработка на национално равнище, водещи до свръхпредлагане и занижени цени, ПИД поставя миннодобивните дружества в нерационална ситуация от икономическа гледна точка, като ги принуждава да продават никеловата руда на вътрешния пазар на изкуствено занижени цени в сравнение със значително по-високите цени, които иначе биха могли да получат от много повече потенциални клиенти при липсата на лицензионните задължения и на механизма на ценообразуване. Поради това дружествата за добив на никелова руда са лишени от рационален търговски избор и са подтикнати да се съобразяват с целта на политиката на ПИД в полза на промишлеността за производство на неръждаема стомана.

(465)

Въз основа на данните, предоставени от ПИД, относно производството и потреблението на никелова руда в Индонезия, ако се приеме, че тези данни са точни, както заявява ПИД (вж. съображения 348—351), производството на никелова руда е значително по-голямо от потреблението на никелова руда.

(466)

С други думи, тези мерки, взети заедно, представляват изрично и утвърдително действие от страна на ПИД за делегиране или разпореждане на дружествата за добив на никелова руда, така че да предоставят никелова руда на топилните предприятия срещу по-малко от адекватното възнаграждение. Ролята на ПИД излиза далеч извън обикновената намеса като пазарен регулатор в миннодобивния сектор. Съответните мерки не само способстват за регулиране на общите аспекти на пазара, но налагат специфично поведение на миннодобивните дружества чрез задължението за преработка на рудата на национално равнище, чрез затварянето на експортните пазари и чрез определянето на цена със значителна отстъпка спрямо международния пазар. Всички тези мерки са предприети с цел миннодобивните дружества да предоставят никелова руда срещу по-малко от адекватното възнаграждение в полза на промишлеността надолу по веригата. Това намерение е ясно изразено чрез множество изявления и действия, свързани с политиката.

(467)

Като задължава миннодобивните дружества да спазват тези мерки (включително чрез санкции и отнемане на лицензите, вж. съображения 337—375), ПИД ги лишава от възможността свободно да избират своите стратегии за производство и продажба по пазарни съображения. С други думи, тези мерки очевидно представляват „доказуема връзка“ между действието на правителството и дейността на частните миннодобивни дружества. Правителството на Индонезия използва миннодобивните дружества като пълномощници за подпомагане на топилните предприятия и производителите на неръждаема стомана. Освен това Комисията вече отбеляза, че ПИД управлява и контролира добива на природни ресурси, включително никелова руда, като част от своите държавни функции (вж. съображение 374). Следователно предоставянето на никелова руда може да се третира като функция, която обикновено се възлага на правителството в съответствие с упражняването на неговите регулаторни правомощия.

(468)

В действителност вместо да предоставя пряко на промишлеността за производство на неръждаема стомана никелова руда срещу по-малко от адекватното възнаграждение, за да постигне целите на публичната си политика за привличане на топилни мощности чрез ниски цени на никеловата руда, ПИД подтиква чрез набор от внимателно насочени закони и подзаконови актове миннодобивните дружества да правят това от негово име.

(469)

В коментарите относно окончателното разгласяване ПИД първо възрази срещу позоваването на Конституцията от 1945 г. в съображение 374 като напълно неотносимо в контекста на установяването на финансовото участие. В това отношение ПИД припомни принципа на държавния суверенитет, който включва принципа на суверенитет над националните ресурси, признат от специализираната група на СТО „Китай — Суровини“ (102).

(470)

Комисията отбеляза в началото, че позоваването на Конституцията от 1945 г. не засяга принципа на държавния суверенитет, включително принципа на суверенитет върху природните ресурси. Всъщност Комисията не постави под въпрос възможността или способността на ПИД да прави политически и регулаторен избор. Единствената констатация, която в съображение 374 Комисията е направила, позовавайки се на Конституцията от 1945 г., заедно със Закона за минното дело от 2009 г., е, че всички полезни изкопаеми в Индонезия са обществени природни ресурси, които се контролират и използват от държавата. Въз основа на цитирането на Конституцията от 1945 г., ограничено само до член 33, параграф 2, Комисията не установи, че ПИД е предоставило финансово участие в контекста на предоставянето на никелова руда на ПНАВ. Значението на Конституцията от 1945 г. се обосновава с факта, че член 33 се споменава два пъти в преамбюла на Закона за минното дело от 2009 г., който действително регулира миннодобивния сектор и осигурява прилагане на принципа, залегнал в Конституцията от 1945 г. Освен това Комисията отбеляза, че принципът на държавния суверенитет не изключва определени политически и регулаторни решения, свободно приети от ПИД, да могат да се квалифицират, заедно с всички останали налични доказателства, като предоставящи финансово участие за целите на задълженията на ПИД по СТО. В действителност специализираната група „Китай — Суровини“, макар да признава, че „възможността за сключване на международни споразумения — като Споразумението на СТО — е типичен пример за упражняване на суверенитет“ (103), припомня, че „Членовете трябва да упражняват своя суверенитет по отношение на природните ресурси в съответствие със задълженията си в рамките на СТО“ (104). Следователно по съществото на делото специализираната група „Китай — Суровини“ даде препоръка (105) — и апелативният орган потвърди (106) — че Китай трябва да приведе своето експортно мито и експортната си квота за някои суровини в съответствие със задълженията си в рамките на СТО. Поради това Комисията счете позоваването на Конституцията за значимо, за да се разбере правният контекст, и отхвърли това възражение.

(471)

Правителството на Индонезия заяви също така, че цитираните от Комисията закони, наредби и политики в областта на минното дело са неотносими в контекста на установяването на финансовото участие, тъй като не се намесват в търговските сделки между стопанските субекти. Правителството на Индонезия изказа твърдението, че Комисията е разтълкувала погрешно значението на думата „контрол“, включена в редица разпоредби, които всъщност се отнасят до дейността по управление и надзор на миннодобивните предприятия или на дейностите за борба с незаконния добив, за предотвратяване на екологични щети, причинени от миннодобивните дейности, както и да се гарантира, че минното проучване е напълно в съответствие с добрите миннодобивни практики. В това отношение ПИД се позова на определенията за управление, надзор, обществена защита и насоки за прилагане, включени в глава XIX от Закона за минното дело от 2009 г. и в член 3 от НП 55/2010, като настоя Комисията да вземе предвид цялото законодателство, включително мерките за прилагане, по-специално НП 55/2010. Правителството на Индонезия бе на мнение, че тези разпоредби не доказват, че то се намесва в частни стопански сделки и че нарежда на миннодобивните дружества да доставят никелова руда на ПНАВ.

(472)

По-конкретно ПИД оспори приписваната му от Комисията в съображение 327 роля на пазара на никелова руда, като се позова на преамбюла на МЕМР 26/2018 относно прилагането на добри миннодобивни правила и надзора над добива на полезни изкопаеми и въглища, прилаган съгласно НП 55/2010, която гласи, че задачата на ПИД е само да наблюдава и да предоставя насоки за прилагането на добрите миннодобивни принципи и практики.

(473)

Освен това ПИД реагира на констатацията в съображение 374, че всички природни ресурси се контролират от него, с твърдението, че то трябва да контролира миннодобивния сектор, за да предотврати отрицателното въздействие на миннодобивните дейности, като влошаване на околната среда и замърсяване във връзка с миннодобивни райони.

(474)

Комисията смята, на първо място, че трябва да вземе предвид всяка съответна законодателна или подзаконодателна разпоредба относно миннодобивния сектор, включително наредбата за прилагане, за да стигне до заключение относно финансовото участие в контекста на предоставянето на никелова руда за ПНАВ. Правна оценка, основана само на частична информация и доказателства в досието, които пренебрегват потенциално значима информация и доказателства, би подкопала точността и адекватността на констатациите на Комисията. Следователно Комисията е имала правно задължение да анализира всички значими доказателства, противно на твърдението на ПИД. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(475)

Що се отнася до другите искания, твърденията, че Комисията е разбрала погрешно значението на думата „контрол“, и частични, ограничени цитати на някои законодателни актове не могат в този смисъл да отменят констатациите на Комисията.

(476)

В действителност Комисията не оспорва факта, че контролът на ПИД чрез управление и надзор се упражнява също така с цел борба с незаконния добив, предотвратяване на щети върху околната среда и гарантиране на добри миннодобивни практики. Контролът на ПИД обаче не се ограничава само до тези дейности. Разследването и доказателствата ясно показаха че, контролът от страна на ПИД е упражняван също така във връзка с основната цел за развитие на местната преработвателна индустрия, наред с останалото, чрез контролиране на производствените и продажните цени на никеловата руда. Фактът, че контролът може да има други съпътстващи и/или спомагателни цели, не намалява тази реалност. Това вече би било достатъчно за отхвърлянето на това твърдение.

(477)

За пълнота на изложението Комисията анализира също така определенията за ръководство, надзор и обществена защита в глава XIX от Закона за минното дело от 2009 г. Комисията отбеляза, че те се отнасят до дейността по ръководство и надзор, която централното ПИД упражнява на провинциално и областно/градско равнище в рамките на компетенциите за управление на миннодобивния сектор. Това става ясно от параграфите, въвеждащи определенията, докладвани от ПИД, а именно член 139: „Министърът дава разпореждания относно управлението на миннодобивната дейност, извършвана от провинциалните правителства и/или областните/градските правителства в рамките на своите правомощия“, и член 140, параграф 1: „Министърът упражнява надзор над управлението на миннодобивната дейност, извършвана от провинциалните правителства и/или областните/градските правителства в рамките на техните правомощия.“ Това се потвърждава допълнително от приписваните на централното ПИД функции в член 6, параграф 1 от Закона за минното дело от 2009 г., където буква н) гласи: „да ръководи и упражнява надзор над добива на полезни изкопаеми и въглища, който се извършва от регионалните правителства“. Следователно дейността по ръководство и надзор и нейните определения се отнасят до ръководството и надзора на централното ПИД по отношение на равнищата на местно управление. Това обаче представлява само една от приписаните функции на централното ПИД. Комисията отбелязва например, че ПИД не се е позовало в аргументите си на глава III от Закона за минното дело от 2009 г., изрично озаглавена „Контрол на полезните изкопаеми и въглищата“. Този контрол се упражнява на всички равнища на ПИД (член 4, параграф 2: „се извършва от правителството и/или от регионалните правителства“), за разлика от ръководството и надзора в глава XIX, упражнявани изрично от министъра на енергетиката и минералните ресурси. Освен това в член 5 от Закона за минното дело от 2009 г. допълнително се развива понятието за контрол, като се посочва, че „в национален интерес … правителството … може да приеме политика на предпочитане на вътрешни полезни изкопаеми и/или въглища“ (параграф 1), че „Националните интереси... могат да бъдат реализирани чрез упражняване на надзор над производството и износа“ (параграф 2) и че „При упражняването на надзор... правителството има правомощие да определя годишното производствено количество на всяка стока за всяка провинция“ (параграф 3). Надзорът, посочен в член 5, е много различен от надзора, посочен в глава XIX. Всъщност не може да се намери позоваване на производство и износ в докладваното от ПИД определение за надзор, включено в член 141 от глава XIX от Закона за минното дело от 2009 г. Правителството на Индонезия не предостави никакви доказателства, че понятието за контрол е определено като надзор в член 141, нито че надзорът, посочен в член 5, е определен в член 141. В действителност в определението за надзор в член 141 ясно се посочва „Предвиденият в член 140 надзор“, т.е. надзорът на централното ПИД над местните правителствени равнища в управлението на миннодобивния сектор.

(478)

Отново, също във връзка с член 3 от НП 55/2010, ПИД прави частичен прочит на законодателството. В действителност, макар че Комисията не оспорва определението за насоки, предоставено в член 3, тя отбелязва, че това не е от значение за оценката на контрола. От значение вместо това е например фактът, че „Министърът, губернаторът или окръжният управител/кметът в съответствие с правомощията си контролират изпълнението на управлението на миннодобивните предприятия …“ (член 13, параграф 2), че „Надзорът, както е посочено в член 13, параграф 2, се осъществява върху следното: … б) предлагане на пазара“ (член 16, буква б) и накрая, че „Надзорът върху предлагането на пазара, посочен в член 16, буква б), следва да обхваща най-малко следното: a) реализацията на производството и продажбите, включително качеството и количеството и цената на полезните изкопаеми и въглищата“ (член 22). Правителството на Индонезия не е разгледало нито едно от тези ясни правни основания за контрола на ПИД и неговата намеса при определянето на цените на никеловата руда.

(479)

Освен това по отношение на МЕМР 26/2018 Комисията не е оспорила, че съгласно нейния преамбюл задачата на ПИД е само да наблюдава и да предоставя насоки за прилагането на добрите миннодобивни принципи и практики. Комисията смята, че само това твърдение не е достатъчно, за да се опише ролята на ПИД. Напротив, трябва да се отбележи, че определението за добри миннодобивни практики „включва … б) управление на миннодобивната дейност“ (член 3, параграф 2, буква б), което от своя страна „включва изпълнението на: a) предлагане на пазара“ (член 3, параграф 4, буква а). Тези разпоредби относно предлагането на пазара се прилагат от притежателите на IUP и IUPK за производствената дейност и „включват най-малко: … в) продажната цена на полезните изкопаеми и въглищата, почиваща на референтната цена на минерала, референтната цена на въглищата или на продажната цена, определена от министъра; г) ценообразуване на съответните договори за продажба, почиващи на референтната цена на полезните изкопаеми или на референтната цена на въглищата“ (член 30, параграф 1, букви в) и г). В този случай ПИД се позова също така на избрани цитати и умишлено пропусна да разгледа най-важните разпоредби на законодателството, които е цитирало в подадената от него информация. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(480)

Освен това ПИД поддържаше становището, че дружествата за добив и топене на никелова руда са били напълно свободни и независими от ПИД да договарят своите стопански сделки, включително цената на никеловата руда. Според ПИД HPM е предназначена да гарантира i) лицензионни възнаграждения и ii) справедливост на дейността, при което HPM служи също така за задължителна минимална цена на никеловата руда.

(481)

Комисията отбеляза в началото, че само по себе си е противоречиво ПИД да твърди, от една страна, че дружествата за добив и топене на никелова руда са напълно свободни да договарят цената на никеловата руда, а от друга страна, че HPM се използва като задължителна минимална цена. Самото съществуване на HPM и нейната роля показват, че дружествата за добив и топене на никелова руда не са напълно свободни да договарят цените на никеловата руда. Освен това твърдението, че HPM е минимална цена, е в противоречие с неопровержимите доказателства в досието, които показват, че цените на никеловата руда на практика съответстват на HPM при сделките между свързани и несвързани лица през целия период (вж. съображение 518). Това показва, че HPM е бил регулиран и задължителен ценови механизъм, прилаган от всички страни, и че неговата механика чрез произволния корекционен коефициент е разработена и внедрена, за да се гарантира значителна отстъпка в сравнение с международните цени на никеловата руда. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(482)

В отговор на констатацията, че индонезийската вътрешна цена се поддържа значително под международните цени, ПИД заяви, че нито една разпоредба не се намесва по такъв начин. Правителството на Индонезия заяви, че, точно обратното, съгласно MEMР 7/2017 HPM е определена въз основа на преобладаващата пазарна цена и че задължителното ѝ въвеждане съгласно МЕМР 11/2020 показва как ПИД поддържа международната цена, тъй като HPM включва HMA, в която е вграден международен ценови елемент. Въпреки това ПИД поддържаше становището, че търговските решения по сделките са зависели изцяло от страните, без каквато и да е намеса от страна на ПИД.

(483)

Комисията категорично отхвърли твърдението на ПИД като неоснователно. В действителност, макар да е вярно, че HPM се позовава на HMA, която отразява международната цена на никела на LME, HMA след това се коригира с произволен корекционен коефициент, както е обяснено в съображение 460. С корекционния коефициент се въвежда значителна „отстъпка или премия спрямо качеството на продаваната стока“ (приложение към Постановление на МЕМР № 2946 K/30/MEM/2017), с което се гарантира, че вътрешните цени на никеловата руда остават винаги под международните равнища. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(484)

По отношение на ролята на миннодобивните дружества, действащи като публичен орган, ПИД заяви, позовавайки се на съображение 373, че никога не е упълномощавало миннодобивните дружества да изпълняват държавни функции и няма доказателства за това в досието.

(485)

В отговор на съображение 375 ПИД уточни също така, че никога не е определяло на кого миннодобивните дружества е трябвало да продават никелова руда за по-нататъшна преработка. По-специално ПИД се позова на член 104, параграф 1 от Закона за минното дело от 2009 г., където формулировката „може да си сътрудничат“ означава, че миннодобивните дружества са свободни да си сътрудничат с други стопански субекти.

(486)

Комисията отбеляза, че констатацията, че дружествата за добив на никелова руда действат като публични органи, е резултат от неопровержимите доказателства и последващите констатации, развити в съображения 371—445. По отношение на указанията относно това на кого миннодобивните дружества следва да продават никелова руда, Комисията призна, че ПИД не принуждава пряко миннодобивните дружества да си сътрудничат с други притежатели на разрешително за добив или на специално разрешително за добив. Миннодобивните дружества обаче са задължени да увеличат добавената стойност на своята продукция съгласно член 102 от Закона за минното дело от 2009 г. В такъв случай, ако не могат да направят това сами, те трябва да си сътрудничат с други притежатели на разрешително за добив или на специално разрешително за добив. След като вземат решение да си сътрудничат, Законът за минното дело от 2009 г. значително ограничава броя на потенциалните сътрудничещи страни, като в член 103 се посочва, че продукцията трябва да се преработва на национално равнище в Индонезия, и участието в обработката на продукцията се ограничава до притежатели на разрешително за добив или на специално разрешително за добив. Освен това разрешителните за добив или специалните разрешителни за добив се издават от ПИД. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(487)

Освен това ПИД заяви, че никога не е определяло на кои дружества и райони е разрешено да добиват никелова руда. То посочва, че разрешителните за добив имат контролна и регулаторна функция, за да се гарантира, че дейностите не са в противоречие помежду си и няма злоупотреба с предоставените разрешителни. В подкрепа на това ПИД се позова на MЕМР 7/2020, в която се посочва, че целта на разрешителните за добив е да гарантират правна сигурност, да осигурят ефективност и ефикасност на минните дейности и да насърчат развитието на стопанската дейност. Правителството на Индонезия поиска отново от Комисията да разгледа също така наредбите за прилагане, като например МЕМР 25/2018 относно предприятията за добив на полезни изкопаеми и въглища, в която се обясняват планирането и административните стъпки за добива на никелова руда. По-специално по отношение на RKAB ПИД припомни, че количеството никелова руда за извличане зависи от констатациите от проучването и от проучването за осъществимост, изготвено от дружествата. Правителството на Индонезия одобрява RKAB, когато той е в съответствие с проучването за осъществимост, и изисква от миннодобивните дружества единствено да преработват допълнително полезните изкопаеми до определено ниво на пречистване. Правителството на Индонезия твърдеше, че това изискване е нормално и не произлиза от промишлеността за производство на неръждаема стомана.

(488)

Комисията отбеляза, че различните цели на издаването на разрешителното за добив не са повлияли на констатацията, че чрез разрешителните за добив ПИД определя на кои дружества е разрешено да добиват никелова руда. Освен това Комисията отбелязва, че ПИД не е оспорило констатацията, че чрез решението за планиране на национално и местно равнище ПИД определя в кои райони е разрешено да се добива никелова руда. Освен това Комисията потвърди, че е взела предвид МЕМР 25/2018 в своя анализ и че това не е довело до констатации, различни от тези в настоящия регламент. Накрая, по отношение на RKAB, Комисията отбеляза, че ПИД не е успяло да предостави пълни проучвания за осъществимост и е избягвало да участва в обсъждания относно начина на определяне на производствените цели за всяко дружество и за това как следи и действа впоследствие по отношение на действително постигнатото производство за периода, обхванат от проучването за осъществимост. Поради липсата на сътрудничество по този важен аспект Комисията трябваше да се позовава на изводи въз основа на член 28 от основния регламент. Поради това тези твърдения, които не бяха допълнително обосновани в този смисъл, бяха отхвърлени.

(489)

В отговор на заключението в съображение 393, че голяма част от дружествата за добив на никелова руда са собственост на ПИД, то припомня, че съгласно член 2 от Закон № 19 от 2003 г. държавните предприятия се създават с цел да се увеличат максимално печалбите от стопанските им операции.

(490)

Във връзка с това ПИД твърдеше, че установяването на упълномощаване и възлагане на миннодобивните дружества предполага наличие на разписано законодателство, което в случая липсва. Правителството на Индонезия посочи примера с въгледобивния сектор, където с Указ на МЕМР № 261 от 2019 г. е въведен таван на цените на въглищата, предназначени за обществено производство на електроенергия. Противно на това, ПИД заяви, че такъв таван не съществува за никеловата руда или за отрасъла за производство на неръждаема стомана. Правителството на Индонезия повтори, че единственото изискване е за допълнителна преработка на никеловата руда, за да се постигне определено минимално пречистване, в съответствие с МЕМР 25/2018.

(491)

Правителството на Индонезия поддържаше становището, че нито един от трите елемента за съществуването на упълномощаване и възлагане, както са изложени от специализираната група „САЩ — Ограничения на износа“ (107), не може да се установи в настоящия случай. То добави, че упълномощаването и възлагането не могат да бъдат установени дори въз основа на икономическите ефекти от правителствена мярка, позовавайки се на специализираната група „САЩ — Изравнителни мерки за меката дървесина от Канада“ (108).

(492)

Комисията отбеляза, че фактът, че държавните предприятия са създадени с цел максимално да се увеличат печалбите в съответствие със законодателството, не поставя под въпрос държавната собственост и всички други елементи, които са в подкрепа на заключението, че дружествата за добив на никелова руда са действали като публичен орган. Наличието на мерките за задължения за вътрешна преработка, ограничения за износ и задължителният ценови механизъм показват, че тези държавни предприятия и други миннодобивни дружества, далеч от целта за максимално увеличение на печалбата, са били принудени да следват ирационално икономическо поведение, като са били задължени да преработват рудата на национално равнище и им е било забранено да изнасят и по този начин да постигнат по-висока цена на международните пазари. Дори на вътрешния пазар те са могли да продават само на ниската, определена от правителството цена (т.е. HPM). Следователно правната среда, създадена от ПИД, е обективно несъвместима с предполагаемата законодателна цел на тези дружества за максимално увеличение на печалбата им.

(493)

По отношение на упълномощаването и възлагането Комисията отбеляза в началото, че основните ѝ констатации са, че дружествата за добив на никелова руда са действали като публични органи. Следователно, дори ако това твърдение на ПИД е основателно, quod non, то няма да има никакво влияние върху заключението относно финансовото участие на правителството или на публичен орган. По същество Комисията доказа съществуването на упълномощаване и възлагане от страна на ПИД по отношение на миннодобивните дружества в съображения 446—499. Смята се, че намерените доказателства отговарят на условията и изискванията, посочени в съответната съдебна практика на СТО. Както се припомня от Комисията в съображение 448, констатациите в „САЩ — Ограничения на износа“ трябва да се приемат заедно с констатациите на Апелативния орган, както бе признато и от специализираната група „САЩ — Изравнителни мерки за меката дървесина от Канада“. Комбинацията от мерки, предприети от ПИД, включително задълженията за преработка на национално равнище, ограниченията за износ и задължителният механизъм на ценообразуване, както и изявленията, направени във връзка с тях, показаха, че ПИД умишлено е приложило тези мерки, за да упълномощи или да възложи на доставчиците на никелова руда да доставят никелова руда на ПНАВ. Следователно последиците, постигнати с тези мерки, не са били непреднамерени или просто страничен продукт от икономическото въздействие на тези политики. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(494)

По отношение на забраната за износ, посочена в съображения 405—413, ПИД заяви, че тя не е предназначена да се изкриви цената на никеловата руда в Индонезия. Вместо това тя е имала за цел да се запазят минералните запаси и околната среда. Правителството на Индонезия повтори също така, че сделките с никелова руда са извършвани независимо, без намесата на ПИД и при HPM като минимална цена, определена от преобладаващите международни пазарни цени и практики.

(495)

В това отношение ПИД припомни заключението на специализираната група „САЩ — Ограничения на износа“, според която третирането на ограниченията на износа като финансово участие въз основа просто на реакцията на мярка е в противоречие със Споразумението за СИМ (109). Специализираната група заяви, че съществуването на финансово участие следва да се докаже чрез позоваване на действието на правителството. В конкретния случай ПИД заяви, че просто изпълнява функциите си и че политиката му за никеловата руда не представлява действие, насочено към предоставяне на субсидии. Правителството на Индонезия потвърди, че констатациите на Комисията се отнасят до реакцията или до въздействието на политиката за никеловата руда.

(496)

Комисията се позова на аргументите си в съображение 493 и отбеляза, че констатациите ѝ относно съществуването на финансово участие не се основават само на забраната за износ, въведена от Индонезия, но и на набор от мерки и механизми, предприети от ПИД, включително по-специално задължението за вътрешна преработка, на RKAB, на задължението за продажба на активи, на механизма за определяне на цените на никеловата руда и на определянето на миннодобивните дружества за „национални обекти от жизненоважно значение“. Съгласуваното прилагане на всички тези мерки говори за преднамерените действия на ПИД да постигне целта на политиката си в полза на отрасъла за преработка на никел, главно на производителите на SSCR. Поради това твърдението беше счетено за неоснователно и беше отхвърлено.

(497)

В отговор на констатацията в съображение 330 относно връзката между политиката на ПИД за никеловата руда и сътрудничеството между ПИД и ПКНР, ПИД заяви, че Споразумението между ПИД и ПКНР за разширяване и задълбочаване на двустранното икономическо и търговско сътрудничество няма никаква връзка с предоставянето на никелова руда на ПНАВ. В действителност според ПИД сътрудничеството с ПКНР не се ограничава до промишлеността за производство на неръждаема стомана. Във всеки случай ПИД припомни, че прилагането на всяко международно споразумение се подчинява на индонезийското законодателство, което е приложимо за всички пазарни субекти в Индонезия.

(498)

Комисията отбеляза, че сътрудничеството между ПКНР и ПИД, установено в настоящото разследване, показва, че достъпът до индонезийска никелова руда е една от основните цели на сътрудничеството на Китай в проекта Morowali. Споразумението между ПИД и ПКНР за разширяване и задълбочаване на двустранното икономическо и търговско сътрудничество датира още от 2011 г., когато износът на никелова руда за Китай е висок, както показва таблица 2, а забраната за износ от 2014 г. все още не е в сила. Независимо от това споразумението още тогава включва позоваване на „стоманодобивната промишленост“ (член III) като една от областите на сътрудничество, тъй като Законът за минното дело от 2009 г. вече предвижда задължение за преработка на национално равнище с 5-годишен гратисен период. Във всеки случай целта на китайското сътрудничество няма никакво отношение към констатациите относно изравнителните мерки при предоставянето на никелова руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение, тъй като се отнася само до контекста, в който тази програма е била изпълнена. Това, което бе от значение за констатацията относно тази програма, са мерките, предприети от ПИД. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(499)

Поради това Комисията заключи, че има достатъчно доказателства, че мерките, предприети от ПИД, са специално предназначени да се упълномощят дружествата за добив на никел или да им бъде възложено да изпълняват целите на политиката в полза на промишлеността за производство на неръждаема стомана по начин, равнозначен на подлежаща на изравняване субсидия, както е посочено в член 3, параграф 1, буква а), подточки iv) и iii) от основния регламент, тълкуван и прилаган в съответствие с приложимия стандарт на СТО съгласно член 1, параграф 1, буква а), подточки iv) и iii) от Споразумението за СИМ.

(500)

Комисията стигна до заключението, че дружествата за добив на никелова руда представляват публичен орган и/или са били упълномощени, или им е било възложено от ПИД да предоставят никелова руда на промишлеността за производство на неръждаема стомана.

(501)

След това Комисията оцени дали миннодобивните дружества, които са действали в качеството на публичен орган или са били упълномощени, или им е било възложено от ПИД, действително са предоставяли никелова руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Това изискваше извършването на подробен анализ на развитието на пазара в Индонезия спрямо подходяща референтна стойност.

(502)

В съответствие с член 3, параграф 2, член 5 и член 6, буква г) от основния регламент Комисията оцени размера на подлежащите на изравняване субсидии с оглед на ползата, предоставена на получателя, чието наличие през разследвания период е установено.

(503)

Поради това Комисията първо оцени дали определените от миннодобивните дружества цени в Индонезия биха могли да представляват подходяща референта стойност.

(504)

Както е посочено в съображения 435—437, разследването показа, че ценообразуването на никеловата руда се е извършвало в рамките на ценообразуващ механизъм от правителството и чрез други правителствени намеси, които са попречили на нормалната пазарна динамика на търсенето и предлагането при определянето на цената.

(505)

Както се напомня в съображение 458, ПИД е започнало да регулира определени аспекти на цените на никеловата руда още през 2010 г.

(506)

С постепенното въвеждане на ограничения на износа и другите мерки през 2014 г., за да постигне целта си за създаване на отрасъла за производство на неръждаема стомана надолу по веригата на национално равнище и за подкрепата му,inter alia, чрез ниски цени на никеловата руда, ПИД постепенно е променяло начина на определяне на цената. Тези политики на ПИД са довели до постигане на целта за създаване на свръхпредлагане на никелова руда на индонезийския пазар в полза на отрасъла за производство на неръждаема стомана. В резултат на това този отрасъл придобива значителна ценова мощ по отношение на миннодобивните дружества, което води до значително понижаване на цените на никеловата руда в Индонезия.

(507)

В този контекст, както бе обяснено по-горе, ценообразуващият механизъм, посочен в член 85, е изменен през 2017 г., когато ПИД започва да регулира не само цената на никеловата руда по отношение на лицензионните възнаграждения, но и действителната цена по сделките.

(508)

Припомня се, че ПИД е определял действителния механизъм за определяне на референтните цени за сделките между миннодобивните дружества и топилните предприятия чрез специалните си наредби, за да постигне значителна отстъпка от цената на никеловата руда на международните пазари. Референтната цена за никела (HPM) е определена по формула, установена в Постановление на МЕМР 2946K/30/MEM/2017 („MEMР 7/2017“), както следва: HPM за никеловата руда = % Ni x CF x HMA за никела. „1. HPM за никеловата руда е цената на рудния минерал под формата на никелова руда в USD/DMT 2. % Ni е съдържанието на Ni в никеловата руда. 3. CF е корекционният коефициент, представляващ процентната стойност на отстъпката или премията спрямо качеството на продаваната стока, при условие че: a) CF за никеловата руда с 1,9 % Ni = 20 %; и б) CF ще се колебае нагоре/надолу с 1 % при всяко повишаване на съдържанието на Ni с 0,1 %.“ Референтната цена за никела (HPM) в MEMР 7/2017 е определена като „цената на рудните минерали, определена в точката на продажба франко борд за всяка добита стока от рудните минерали;“ и HMA като „получената цена от средните публикувани цени на рудните минерали за предходния месец или цената в деня на сделката съгласно котировката от публикуваната цена на рудните минерали“. Размерът на HMA се определя от министъра всеки месец и се основава на международните цени, като цената на Лондонската борса за метали.

(509)

Освен това член 2 от MEMR 7/2017 гласи следното: „(1) Притежателите на лиценз (IUP) за операции за производство на рудни минерали, притежателите на лиценз (IUP) за операции за производство на въглища, притежателите на специален лиценз (IUPK) за операции за производство на рудни минерали и притежателите на специален лиценз (IUPK) за операции за производство на въглища при продажбите на продукти от рудни минерали или въглища трябва да се ръководят от HPM или от HPB за металите.“

(510)

Правителството на Индонезия заяви, че HPM е свързана с международните цени и следва да се приема като минималната цена за реалната сделка между производителите на никелова руда и купувачите на никелова руда. Комисията отбелязва, че макар наистина формулата за изчисляване на регулираната HPM за никеловата руда да е свързана с международната цена на никеловата руда, в нея е включен значителен корекционен коефициент, с който се гарантира, че индонезийската цена на местната никелова руда е значително по-ниска от международните цени. По своята същност действителната цена на сделките трябва да гарантира значителна отстъпка спрямо международните цени.

(511)

Въпреки че HPM не е била задължителна цена към онзи момент, е било важно да се защитят участниците в миннодобивния и топилния отрасъл при покупката и продажбата на полезни изкопаеми. Генералният директор на MEMР заявява, че правителството ще въведе цената през октомври 2017 г. и тя ще бъде съобщавана ежемесечно. Освен това се заявява, че „HPM ще стане референтен показател, така че миннодобивните дружества да не продават на по-висока цена, в противен случай топилните предприемачи няма да купуват никел на цена, която е доста по-ниска от пазарната цена. В този случай правителството не желае една страна да има предимство пред другата при определяне на цените на стоките“ (110). Това е потвърдено от публикация на Индонезийската асоциация на дружествата за преработка и рафиниране (AP3I) през септември 2017 г., в която се посочва, че предназначението на HPM е да се защитят топилните и миннодобивните дружества при сделките за продажба и покупка на полезни изкопаеми (111). С други думи, HPM — определена на доста по-ниско равнище от международната цена — става референтната цена за никеловата руда в Индонезия.

(512)

Тъй като политиката на ПИД за развитие на промишлеността за производство на неръждаема стомана е ефективно приложена и успешна, произтичащите от това понижени цени на никеловата руда, съчетани с насърчаваната от правителството покупателна способност на промишлеността за производство на неръждаема стомана, водят до влошаване на тежкото финансово положение на миннодобивните дружества, повечето от които са застрашени от прекратяване на дейността. Миннодобивните дружества организират също така протести и социални вълнения поради този едностранен подход в полза на промишлеността за производство на неръждаема стомана. Поради това ПИД трябва да прибегне до HPM като начин за облагодетелстване на промишлеността за производство на неръждаема стомана, като едновременно с това не допусне фалит на миннодобивните дружества или изостряне на тяхното социално недоволство срещу правителството. Това би причинило прекъсване на доставките и възможни увеличения на цените за сметка на промишлеността за производство на неръждаема стомана, застрашавайки основната цел на политиката на ПИД. HPM има също така като страничен ефект да се гарантира минималното равнище на държавните приходи от лицензионни възнаграждения, които също са значително засегнати от свръхпредлагането на никелова руда и от съответното понижение на цените поради успешната политика на предпочитание в полза на промишлеността за производство на неръждаема стомана.

(513)

През януари 2020 г. ПИД отново въвежда пълна забрана за износ на никелова руда за всички степени на чистота. Това увеличава вече съществуващия дисбаланс на пазара на индонезийска никелова руда в полза на топилните предприятия, в резултат на което ПИД решава да регулира цената на никеловата руда чрез специфично законодателство, като използва HPM. Поради това през април 2020 г. МЕМР преразглежда МЕМР 7/2017 и издава МЕМР 11/2020. С тази наредба се изменя член 2 за насоките относно продажбите на рудни минерали и въглища. Съгласно новия член 2: „(1) Притежателите на лиценз (IUP) за операции за производство на рудни минерали, притежателите на лиценз (IUP) за операции за производство на въглища, притежателите на специален лиценз (IUPK) за операции за производство на рудни минерали и притежателите на специален лиценз (IUPK) за операции за производство на въглища при продажбите на продукти от рудни минерали или въглища трябва да се позовават на HPM или на HPB.“ Така съгласно МЕМР 7/2017 миннодобивните дружества е трябвало да се ръководят от HPM в сделките си за продажба, а съгласно МЕМР 11/2020 е трябвало да използват HPM като цена на сделката. Както е посочено в съображение 508 по-горе, HPM означава „цената на рудните минерали, определена в точката на продажба.“ С други думи, миннодобивните дружества са задължени да определят цената в съответствие с HPM и да прилагат това на практика.

(514)

Освен това в МЕМР 11/2020 е добавен член 2А относно процедурите и задълженията за продажба на никелова руда, който гласи следното: „(1) Притежателите на лиценз (IUP) за операции за производство на метални полезни изкопаеми и притежателите на специален лиценз (IUPK) за операции за производство на рудни минерали, които произвеждат никелова руда, трябва да се позовават на HPM при продажбата на произведената никелова руда. (2) Задължението за позоваване на HPM, както е посочено в параграф 1, се отнася също така за притежателите на лиценз (IUP) за операции за производство на метални полезни изкопаемии за притежателите на специален лиценз (IUPK) за операции за производство на рудни минерали при продажбата на произведената никелова руда на свързани с тях дружества. (3) Други страни, които пречистват никелова руда, закупена от притежателите на лиценз (IUP) за операции за производство на рудни минерали и притежателите на специален лиценз (IUPK) за операции за производство на рудни минерали, са задължени да купуват никелова руда с позоваване на HPM.“

(515)

Член 3 гласи, че „(1) HPM на метала, посочена в член 2, е: a) по-ниската прагова цена при изчисляването на задължението за плащане на производствени такси от притежателите на лиценз (IUP) за операции за производство на рудни минерали и притежателите на специален лиценз (IUPK) за операции за производство на рудни минерали“. В същия член се посочва, че „(3) В случаите когато има разлика в референтния период за референтната цена на рудния минерал при изчислението на HPM на метала спрямо периода на котировката на сделката се налагат санкции за примеси или бонуси за определени полезни изкопаеми при продажбата на никелова руда, при следните условия: а) ако цената на сделката е по-ниска от HPM на метала в периода на котировката съгласно референтната цена на рудния минерал или ако има санкция за примеси, продажбата може да се извърши по HPM на метала с максимална разлика от 3 % (три процента); или б) ако цената на сделката е по-висока от HPM на метала в периода на котировката съгласно референтната цена на рудния минерал или ако има бонус за определени полезни изкопаеми, продажбата трябва да следва цената на сделката над HPM на метала“.

(516)

Като продължение на механизма на ценообразуване, приет в края на 2017 г., регулираната цена за никеловата руда, както е транспонирана в законодателството, отразява същия подход и логика. Това е цена, определена от правителството, чиято основна цел е да се гарантира, че никеловата руда се доставя със значителна отстъпка спрямо международната цена на LME в полза на промишлеността за производство на неръждаема стомана. В същото време стремежът по отношение на цената е да се отчетат също така интересите на миннодобивните дружества, за да се гарантира непрекъснатост на доставките при намалената цена и да се избегнат фалити и социални вълнения. Накрая, чрез нея се гарантира минимално равнище на приходите за държавата, макар и много по-ниско, отколкото ако нямаше отстъпка спрямо международната цена. Това е потвърдено също така от изпълняващия длъжността генерален директор за полезните изкопаеми и въглищата, който казва, както е посочено, че по този начин се цели постигането на „справедливост за топилните предприятия, които искат възможно най-ниските цени. От друга страна обаче, трябва да се гарантира, че дейностите по добиване на никел осигуряват достатъчен марж за минното дело.“ (112) С други думи, цената на никеловата руда в Индонезия не се определя свободно според пазарните условия, а се фиксира в тесен ценови коридор от ПИД, за да се постигнат съответните цели на политиката.

(517)

Фактът, че транспонираната в законодателството през април 2020 г. HPM е продължение на механизма от 2017 г., също бе потвърден в разследването. Основната разлика е, че преди влизането в сила на МЕМР 11/2020 в споразуменията за покупко-продажба на никелова руда цената на никеловата руда е определена като абсолютна стойност. След влизането в сила на МЕМР 11/2020 цената на никеловата руда в споразуменията за покупко-продажба е определената от правителството HPM. Събраните в разследването емпирични доказателства (т.е. покупки на никелова руда на групата IRNC) потвърждават, че цените през РП преди и след влизането в сила на MEМР 11/2020 са по същество еднакви, което е в съответствие с механизма за HPM във варианта му преди и след април 2020 г.

(518)

Разследването също така показа, че формулата за цените от април 2020 г. е коригирана с „1 % съдържание на влага“. IRNC заяви, че правителствената формула се отнася за суха никелова руда и тъй като никеловата руда се продава в мокра форма, тази формула трябва да бъде съответно коригирана. Ако това е така, тогава това противоречи на твърдението на ПИД, че HPM е използвана в миналото само за изчисляване на лицензионните възнаграждения. В действителност разследването показа, че покупната цена на IRNC и свързаните с нея дружества през разследвания период е била много сходна с цената на правителството. Освен това няма ценова разлика между покупките на никелова руда от свързани доставчици в сравнение с тези от несвързани доставчици. Накрая, сделките за продажба през разследвания период на единственото дружество за добив на никел, което предостави такава информация в рамките на разследването, показаха, че много сходна цена е била начислена на всички клиенти за един и същ вид никелова руда. Това показва, че определената от правителството цена за никеловата руда е била спазвана на практика.

(519)

Въз основа на всички горепосочени доказателства Комисията стигна до заключението, че ПИД се намесва на пазара на никелова руда чрез специално регулиране на цената на сделките за никелова руда между миннодобивните дружества и топилните предприятия. Следователно тази цена не е пазарна цена, а цена, определена от правителството с оглед на неговите конкретни цели на политиката. Само тази причина е достатъчна Комисията да счете, че цените на никеловата руда в Индонезия са изкривени и не могат да бъдат използвани като референтна стойност за определяне на ползите.

(520)

Освен правителственото регулиране на цените на никеловата руда обаче има и други пазарни изкривявания от страна на ПИД, които засягат конкретно цените на никеловата руда в Индонезия, което потвърждава, че тези цени не могат да служат за референтна стойност. По-специално наложеното от правителството задължение на топилните предприятия да преработват никелова руда на национално равнище, заедно със специфичните производствени цели, води до свръхпредлагане на вътрешния пазар и до съответно понижаване на вътрешните цени. Ограниченията за износ също допринасят за свръхпредлагането на никелова руда на вътрешния пазар и до съответно понижаване на цените. Не може да се отрече по отношение на нито една сделка с никелова руда в Индонезия, че различните пазарни изкривявания, които засягат пряко или косвено цените, водят до изкривяване на всички цени на никеловата руда в Индонезия.

(521)

В резултат на това Комисията стигна до заключението, че целият вътрешен пазар на никелова руда е засегнат от тези мерки и е било невъзможно да се установи неизкривена цена на никеловата руда на индонезийския пазар в съответствие с преобладаващите вътрешни условия. Съответно няма вътрешни цени, които биха могли да се използват като подходяща референтна стойност.

(522)

Поради това Комисията трябваше да потърси подходяща външ (определена извън държавата) референтна стойност (113). В това отношение Комисията отбеляза, че след като индонезийският износ на никелова руда спира през 2014 г., износът на никелова руда от Филипините се развива в значителна степен, по-специално за основния потребителски пазар, а именно КНР. Никеловата латеритна руда на Филипините има същите свойства като индонезийската никелова латеритна руда. Тя се добива чрез използване на същия процес за открит добив като в Индонезия и има подобно съдържание на никел като индонезийската руда. Както филипинската, така и индонезийската руда се добиват в подобен влажен климат, така че имат относително високо и подобно съдържание на вода. Следователно, тъй като филипинската никелова руда не е засегната от правителствените мерки, нарушаващи индонезийския пазар, и тъй като преобладаващите пазарни условия в двете държави, в т.ч. качеството, наличността, възможността за пазарна реализация, транспортът и други условия за покупка или продажба, са сходни, Комисията счете филипинската и индонезийската никелова руда за сравними. Съществува и географска близост, която също допринася за сравнимостта на филипинската никелова руда с тази, която би преобладавала в Индонезия при отсъствието на изкривяващите мерки на ПИД.

(523)

Поради това Комисията сметна, че в съответствие с член 6, буква г), втора алинея, подточка ii) от основния регламент експортната цена от Филипините представлява подходяща референтна стойност за оценка на това дали цените на индонезийската никелова руда са определени да бъдат по-ниски от адекватното възнаграждение. Цената, която се счита за референтна за никеловата руда във Филипините, е цената FOB на Филипините, както се съобщава от FerroAlloyNet, със съдържание на никел от 1,8 %. Тази информация е предоставена от жалбоподателя на тримесечна основа. Освен това жалбоподателят е предоставил референтни стойности (също на тримесечна основа) за продукти със съдържание на никел от 1,5 %, 1,6 %, 1,9 % и 2,0 %. Тези референтни стойности бяха използвани за установяване на други класове, закупени от групата IRNC въз основа на съдържанието на никел (1,3 %, 1,4 %, 1,7 %, 2,1 %, 2,2 %, 2,3 % и 2,4 %).

(524)

Тези референтни стойности бяха сравнени с отчетените покупни цени на дружествата от групата IRNC (IRNC, GCNS, ITSS, SMI и TSI) през РП по отношение на съдържанието на никел и за съответното тримесечие. Разликите, получени от това сравнение, бяха изчислени за всяко дружество в групата в IDR. От горните съображения следва, че индонезийските цени на никеловата руда на вътрешния пазар са били постоянно по-ниски от референтната цена аналог (цените франко борд Филипините). Така Комисията стигна до заключението, че мерките на ПИД задължават дружествата за добив на никелова руда да действат като публични органи и/или като упълномощени от ПИД, или на които ПИД е възложило да предоставят никел срещу по-ниско от адекватното възнаграждение на индонезийската промишленост за производство на неръждаема стомана.

(525)

Поради това Комисията сравни действителната вътрешна покупна цена на никеловата руда за оказалите съдействие производители с неизкривената референтна цена във Филипините.

(526)

В коментарите по окончателното разгласяване ПИД и групата IRNC изразиха несъгласие по отношение на референтнната стойност на никеловата руда, основана на никеловата руда от Филипините, защото: i) филипинският латерит има свойствата на никелова руда Ni <1,5 % (лимонит), докато индонезийската никеловата латеритна руда има свойствата на никелова руда Ni >1,5 %, ii) количеството на произведената в Индонезия никелова латеритна руда е два пъти по-голямо от производството във Филипините и iii) себестойността/производството на тон никел в Индонезия е по-ниска от тази на Филипините, тъй като средната дебелина на никелоносния латерит е 30 m в Индонезия, докато във Филипините дебелината е само 20 m, а находището на никел в Индонезия е с 1,8 % съдържание на никел, докато във Филипините е с 1,6 % съдържание на никел. Освен това както ПИД, така и IRNC заявиха, че индонезийската забрана за износ, макар и да е потиснала вътрешната цена, е довела до повишаване на цените на никеловата руда от Филипините. Според ПИД правилната референтна стойност следва да бъде действителната цена за производството на никеловата руда на IRNC, установена в антидъмпинговото разследване на вноса на някои горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана (114), или според групата IRNC — действителните производствени разходи, действителните ПОАР и подходяща печалба на разследваните индонезийски производители на никелова руда.

(527)

Жалбоподателят отговори, че според него никеловата руда от Филипините остава най-подходящата референтна стойност за индонезийската никелова руда. Жалбоподателят добави, че ако Комисията прецени, че филипинската никелова руда не представлява подходяща референтна стойност, той подкрепя позоваването на международната цена на никела на ЛБМ като единствен съществуващ алтернативна референтна стойност. Жалбоподателят припомни, че публикуваната индонезийска цена HMA за никела, използвана за определяне на вътрешната продажна цена на никеловата руда (HPM), също се основава на ЛБМ. Тъй като ЛБМ се отнася до сухи метрични тонове, според жалбоподателя тя трябва да се коригира за съдържанието на влага. Жалбоподателят поясни, че това би било консервативен подход, тъй като не се отчита съдържанието на желязото в никеловата руда.

(528)

IRNC предостави писмена дуплика на отговора на EUROFER относно използването на ЛБМ като алтернативна референтна стойност. Групата IRNC подчерта първо, че никелът, за който се отнася ЛБМ, и никеловата руда са различни продукти. Според групата IRNC различните тенденции в данните за цената за никела на база ЛБМ, която намаляваше, и за никеловата руда от Филипините, която се увеличаваше, биха поставили под съмнение използването им, тъй като търсенето и предлагането на никел и никелова руда би било различно. Второ, групата IRNC твърди, че чрез формулата, предложена от EUROFER, се завишава цената на никеловата руда, защото: i) не цялото съдържание на никел, съдържащо се в никеловата руда, може да бъде извлечено от никеловата руда и допълнително преработено в чист никел, а трябва да се вземе предвид съотношението на добив на никел от никелова руда; ii) цената на чистия никел отразява всички разходи и разходите, които са необходими за предлагането на чист никел на пазара (например цена на никеловата руда, разходи за енергия, разходи за амортизация на машини, разходи за труд, транспортни разходи, ПОАР и печалби на производители и търговци и т.н.). Групата IRNC стигна до заключението, че според нея формулата, основана на ЛБМ, завишава референтната стойност и че правилната референтна стойност би се основавала на действителните производствени разходи, действителните ПОАР и подходяща печалба на разследваните индонезийски производители на никелова руда.

(529)

Комисията разгледа внимателно аргументите, изтъкнати от страните. Започвайки с искането на ПИД и групата IRNC за използване на вътрешна референтна стойност, която се основава на производствените разходи, на ПОАР и на подходящ марж на печалбата на индонезийските производители на никелова руда, Комисията заключи, че това не би било осъществимо и във всеки случай не би било в съответствие със съответното законодателство. Поради липсата на съдействие от страна на производителите на никелова руда Комисията не разполагаше с налични данни в досието за вътрешните производствени разходи и ПОАР на индонезийските производители на никелова руда, нито с информация за подходящ марж на печалба в Индонезия. Поради това не би било възможно референтнната стойност да се формира така, както е поискано от тези страни. Във всеки случай Комисията отбеляза, че с оглед на широко разпространените вътрешни изкривявания на индонезийския пазар на никелова руда, както е описано подробно в раздел 4.4.3.2.2, Комисията стига до заключението в съображение 521, че не може да намери подходяща вътрешна референтна стойност и затова е трябвало да прибегне до референтна стойност извън държавата. Поради това тази вътрешна алтернативна референтна стойност беше отхвърлен.

(530)

След това Комисията разгледа внимателно аргументите относно формулата, която се основава на цените на никела на ЛБМ. В началото Комисията счете, че ЛБМ е сред най-големите финансови пазари за неблагородни метали в света. По отношение на цената на никела Комисията отбеляза, че цената на ЛБМ се основава на действителни сделки и че условията ѝ са добре съгласувани с условията на индонезийския пазар. По-важното е, че Комисията смята за убедителен аргумента, че цената на никела на ЛБМ е отправната точка на методологията, използвана от самото ПИД за определяне на вътрешната референтна цена на никеловата руда, тъй като това би представлявало по-тясна връзка с пазара и положението в Индонезия. Следователно цените на никела на ЛБМ представляват подходяща основа за изчисляване на никеловата руда в Индонезия. В същото време Комисията отбеляза, че формулата, предложена от жалбоподателя по отношение на цените на никела, ще трябва да бъде адаптирана, за да отразява някои от елементите, споменати от групата IRNC в нейното опровержение. Поради липсата на достатъчно доказателства в досието на изключително късния етап на разследването обаче беше практически невъзможно за Комисията да извърши гореспоменатата адаптация и по този начин да използва цените от ЛБМ като референтна стойност в разследването.

(531)

С оглед на гореизложеното Комисията разгледа след това изтъкнатите от страните аргументи относно референтна стойност, основана на действителните цени на никеловата руда във Филипините на база франко борд, използвани за изчисляване на ползите. Комисията отбеляза, че ПИД и групата IRNC не са обосновали как посочените от тях елементи на различни технически характеристики и количества на продукцията между индонезийската и филипинската никелова руда са повлияли на тези филипински цени, нито са представили каквито и да било доказателства в опит да определят количествено възможни корекции, произтичащи от тези разлики, спрямо филипинските цени, използвани като референтна стойност. Аргументът, че индонезийската забрана за износ е довела до изкуствено понижение на вътрешните индонезийски цени и също така до по-високи цени във Филипините, не повлия на факта, че цените във Филипините са представлявали подходяща референтна стойност, тъй като са отразявали действителните пазарни цени на никеловата руда, произтичащи от всички съвпадащи пазарни обстоятелства, и регулаторен избор на различните държави (включително Индонезия), и по този начин не са подкопали действителната пазарна представителност на тези цени. По отношение на твърдението за различно съдържание на никел в никеловата руда във Филипините, референтната стойност, използвана от Комисията, отчита тази разлика (Комисията формира референтна стойност за всеки тип никелова руда, закупена от групата IRNC). Що се отнася до твърдението, че разходите за производство на никелова руда в Индонезия са по-ниски от тези във Филипините, както е посочено в съображение 528, индонезийските дружества за добив на никелова руда не са сътрудничили в разследването и следователно Комисията не е била в състояние да оцени тези разходи. Поради това Комисията потвърди своя избор да използва референтната стойност за Филипините като най-подходящата при тези обстоятелства, като взе предвид също така значителните количества, изнесени от Филипините, и факта, че основните купувачи на филипинската никелова руда са китайски производители на неръждаема стомана, които използват същата технология като групата IRNC за производство на разглеждания продукт. Поради това аргументите на ПИД и групата IRNC в това отношение бяха отхвърлени.

(532)

Правителството на Индонезия заяви също така, че никеловата руда не е пряка суровина за SSCR. Точно обратното, никеловата руда е суровина за НЧ и за горещовалцовани неръждаеми продукти, които от своя страна са материали за влагане нагоре по веригата за SSCR. Според ПИД този факт трябва да се вземе предвид при изчисляването на ползата.

(533)

Групата IRNC заяви, че субектът IRNC продава закупената никелова руда в рамките на групата IRNC и следователно при изчисляването на ползата не следва да се включва ползата, произтичаща от закупената от него никелова руда. Този аргумент бе повторен от групата IRNC след допълнителното окончателно разгласяване.

(534)

Комисията потвърди, че е взела предвид и двата аспекта при изчисляването на размера на субсидирането на групата IRNC. Първо, за свързаните доставчици на материали за влагане ползата, установена в тези дружества, беше разпределена пропорционално на техния оборот, свързан с производителя износител. След това тази разпределена полза беше добавена към ползата на производителя износител и включена в изчисленията на субсидията на този производител. На ниво производител износител знаменателят на ползата представляваше общият оборот на дружеството. Подробната методология за изчисляване беше разкрита на групата IRNC в индивидуално разгласяване за нея, тъй като съдържаше поверителна информация.

(535)

Комисията отбеляза, че крайната употреба на закупената никелова руда, независимо дали за разглеждания продукт или за продажба на свързани дружества за по-нататъшна преработка, е без значение, тъй като при изчисляването на процента на субсидията знаменателят е общият оборот на групата IRNC. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(536)

Така изчисленият размер на ползата за групата IRNC е 9,64 %.

(537)

Наборът от мерки на ПИД е насочен в полза на определени отрасли, по-специално на промишлеността за производство на неръждаема стомана. В действителност въпреки че изкривяванията на цената на никеловата руда са от полза също така за продуктите надолу по веригата, различни от неръждаема стомана (т.е. за производителите на електрически акумулатори za превозни средства, използващи нови енергийни източници), ползата е достъпна само за определени отрасли в Индонезия, а именно тези, които участват във веригата за създаване на стойност по отношение на никела. Поради това мерките на ПИД са специфични съгласно член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент. Присъщите характеристики на никеловата руда ограничават възможното използване на субсидията до определена промишленост, но това не означава, че за да е специфична, субсидията трябва да бъде освен това ограничена само до част от тази промишленост (115).

(538)

В коментарите си относно окончателното разгласяване ПИД заяви, че няма специфичност в политиките за никеловата руда, тъй като те не се отнасят само за сектора на неръждаемата стомана, а за различна гама от продукти.

(539)

Комисията отхвърли това твърдение. В действителност политиките на ПИД за никеловата руда винаги разглеждат никеловата руда като суровина за сектора на неръждаемата стомана. Всъщност документите в досието на разследването показват, че никеловата руда, използвана за производството на неръждаема стомана, трябва да има съдържание на никел > 1,7 %. Точно обратното, никеловата руда с < 1,7 % намира различни приложения, например в акумулатори за електрически превозни средства. Доказателство за това е фактът, че от НП 1/2017 и до Наредба на МЕМР 11/2019 забраната за износ се отнася само за никеловата руда с > 1,7 %, т.е. само никеловата руда, използвана в сектора за производство на неръждаема стомана. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(540)

Чрез специфичен набор от мерки ПИД, чрез миннодобивните дружества, които действат като публични органи или които са упълномощени/на които е възложено от ПИД, предоставят никелова руда на промишлеността за производство на неръждаема стомана срещу по-ниско от адекватното възнаграждение. Това предоставяне на стоки представлява финансова полза за получателя и е специфично и поради това подлежи на изравнителни мерки.

(541)

Нямаше достатъчно доказателства, за да се установи до каква степен Jindal Stainless Indonesia може да се възползва от тази схема, тъй като Jindal Stainless Indonesia не е вертикално интегрирано и започва производствения си процес на равнището на горещо валцованите рулони.

(542)

Размерът на субсидията, установен за предоставянето на никелова руда срещу по-ниско от адекватното възнаграждение през разследвания период за групата IRNC, е:

(543)

Жалбоподателят заяви, че като част от плана на ПИД за развитие на промишлеността за производство на неръждаема стомана то е разчитало на финансова подкрепа, предоставяна от ПКНР. Тази подкрепа е конкретно свързана с развитието на парка Morowali, който по същество се управлява от китайски дружества, по-специално Shanghai Decent Investment (група), холдинговата компания на групата Tsingshan. Според жалбата ПИД не само активно е търсило, признало и приело като свое собствено китайското финансиране, но е упражнило също така предполагаем натиск върху ПКНР да подкрепя китайски дружества, които преди това са разтопявали никеловата руда, внесена от Индонезия, в НЧ в Китай, за да преместят топилните си дейности в Индонезия.

(544)

Историческите и фактическите предпоставки за много тясното сътрудничество между Индонезия и Китай за развитие на напълно интегрирана промишленост за производство на неръждаема стомана надолу по веригата, която да разчита на запасите от никелова руда в Индонезия, както и на финансите и ноу-хауто, внесени от Китай, са представени в раздел 4.3. Както бе обяснено, Индонезия има значителни запаси от никелова руда и е един от най-големите участници на този пазар в световен мащаб. От 2005 г. насам добивът на никелова руда, както и износът са се увеличили значително (вж. таблици 1 и 2). Таблиците показват също така, че Китай постепенно се е превръщал в преобладаващо най-голямата дестинация за износ на никелова руда, с оглед на факта, че индонезийската руда е най-подходяща за производството на неръждаема стомана. Правителството на Индонезия е било загрижено, че запасите му от никелова руда ще бъдат изчерпани от износа, тъй като няма достатъчно вътрешен капацитет за допълнителна обработка на рудата и по този начин страната няма да получи достатъчно ползи от тях.

(545)

Чрез новия Закон за минното дело от 2009 г. ПИД решава да увеличи вътрешната добавена стойност чрез насърчаване на вътрешната преработка на полезни изкопаеми, включително на никелова руда, главно чрез налагане на задължение за вътрешна преработка (вж. съображения 401—404). То решава също така да въведе ограничения за износ след гратисен период от 5 години, за да се гарантира изграждането на достатъчен вътрешен капацитет за усвояване на произведената никелова руда, както и за да се гарантира, че миннодобивните дружества ще я предоставят срещу по-ниско от адекватното възнаграждение (вж. предишния раздел).

(546)

В този контекст ПИД започва разговори с потенциално заинтересовани трети държави с местна промишленост за производство на неръждаема стомана. Например ПИД се стреми да убеди Япония и нейната промишленост за преработка на никелова руда да инвестира в Индонезия. Японското правителство обаче е против планираните индонезийски ограничения за износ, тъй като ги смята за несъвместими с правилата на СТО, и заплашва да започне дело срещу Индонезия пред СТО (116).

(547)

Правителството на Индонезия постига успех, когато се обръща към китайското правителство. В резултат на двустранното сътрудничество, одобрено в споразуменията през 2011 г. и 2013 г., а след това допълнително засилено, китайците започват изграждането и развиването на топилни предприятия в Индонезия. Износът за Китай достига своя връх от 58 милиона тона през 2013 г., докато вътрешният капацитет в Индонезия нараства постепенно от 7,81 милиона тона през 2014 г., когато влизат в сила задължението за вътрешна преработка и ограниченията за износ, до 61 милиона тона през 2019 г. (вж. таблица 3).

(548)

Съответните двустранни споразумения, подписани през годините между ПИД и ПКНР, и направени съвместни изявления, включват:

(549)

Освен това ПИД е приело национални законодателни актове за прилагането на гореспоменатите двустранни споразумения или свързани с тях актове:

(550)

Комисията поиска от ПИД да предостави определена информация относно рамката за двустранно сътрудничество, установена от ПИД и ПКНР, и по-специално условията, при които първоначално е създаден Morowali Park, и дали и до каква степен Morowali Park и предоставената финансова помощ от ПКНР са част от двустранното сътрудничество между съответните правителства на Индонезия и Китай.

(551)

Комисията поиска изрично от ПИД да предостави документ, подписан на 3 октомври 2013 г. от Xiang Guanda of Shanghai Decent Investment and Halim Mina от групата Bintang Delapan в присъствието на китайския и индонезийския президент. Правителството на Индонезия не предостави този документ, който според информацията, с която разполага Комисията, съдържа споразумението за съвместно създаване на IMIP и последващо развитие на Morowali Industrial Park (117). Освен това по време на КПР на ПИД то потвърди наличието на това споразумение, но ПИД заяви, че не разполага с него.

(552)

Както е обяснено в съображение 573, Комисията поиска от ПИД да ѝ предостави списъка с приоритетни проекти, които са избрани за осъществяване в съответствие с разпоредбите на индонезийско-китайската програма. Вместо това ПИД предостави различен списък с проекти, т.е. списъка с проекти за сътрудничество между Индонезия и Китай в рамките на икономическия диалог на високо равнище (HLED).

(553)

Освен това, както е обяснено в съображения 639 и сл., Комисията поиска от ПИД да ѝ предостави документация, свързана с изпълнението на предвидените споразумения и механизмите за консултация, въведени от ПКНР и ПИД в това отношение. Правителството на Индонезия обаче отговори, че екипът за KIT Индонезия, създаден във връзка с това, не е създал съществени политики и отказа да предостави каквато и да било документация по този въпрос.

(554)

С оглед на това Комисията уведоми ПИД, че при проучването относно наличието и степента на твърдяното субсидиране на дружества, установени в Morowali Industrial Park, може да се наложи да използва наличните факти в съответствие с член 28, параграф 1 от основния регламент.

(555)

Поради липсата на поисканата информация Комисията счете, че не ѝ е била предоставена информация от основно значение за този аспект на разследването. Поради това по отношение на тези въпроси Комисията приложи член 28 от основния регламент и се позова на наличните факти.

(556)

Както бе напомнено по-горе в съображение 15, в известието за започване Комисията прикани ПКНР да стане заинтересована страна в деня на публикуването му, изпрати на ПКНР известието за започване, като изрично обърна внимание на поканата. С електронно писмо от 19 февруари 2021 г. ПКНР потвърди, че се е регистрирало като заинтересована страна.

(557)

Комисията изпрати искане за информация до ПКНР, за да събере информация относно прегледа на финансовия сектор в Китай, информация, свързана с Китайската банкова и регулаторна комисия, както и информация за финансова подкрепа, експортни гаранции и застраховане в контекста на Morowali Park и зони за отвъдморска търговия и сътрудничество. Правителството на Индонезия обаче отказа да предостави тази информация

(558)

Поради това Комисията уведоми ПКНР, че може да се наложи да прибегне до използването на налични факти в съответствие с член 28, параграф 1 от основния регламент във връзка с въпросната схема за субсидиране. Не бяха получени коментари от ПКНР.

(559)

Поради липсата на поисканата информация Комисията счете, че не ѝ е била предоставена информация, която е необходима и е от основно значение за този аспект на разследването. Поради това по отношение на тези въпроси Комисията приложи член 28 от основния регламент и се позова на наличните факти.

(560)

Инициираното от ПИД сътрудничество с ПКНР относно преференциалното третиране за създаване и насърчаване на създаването и развитието на индонезийската промишленост за производство на неръждаема стомана може да се проследи до началото на 2000 г. То включва редица двустранни документи за установяване на правната и политическата рамка, довели до приемането на няколко специфични политики за подпомагане и преференциални програми, представляващи подлежащи на изравняване субсидии, обхванати от настоящото разследване.

(561)

Тези документи показват, че през годините двете държави са изградили рамка за сътрудничество въз основа на редица двустранни правни и политически документи, за да засилят постепенно сътрудничеството си. Те съдържат всички условия за сътрудничество и основната цел за създаване и развитие на местна промишленост за производство на неръждаема стомана в Индонезия чрез редица различни преференциални мерки и политики, приложими за китайско-индонезийски субекти, насърчавани и подкрепяни от съответните правителства за осъществяване на това сътрудничество.

(562)

Сътрудничеството между ПИД и ПКНР в миннодобивния и металургичния сектор започва през 2005 г. с подписването на Съвместна декларация между Индонезия и Китай за стратегическо партньорство, в която се посочва, че двете страни ще „подобрят инвестиционното сътрудничество чрез увеличаване на взаимното разбирателство и създаване на мрежа между инвестиционните органи, включително с частния сектор, както и чрез създаване на по-благоприятен еко-социално-политически и правен климат за потока от инвестиции“. Още тогава ПКНР иска уверение от ПИД за гарантиране на интересите на чуждестранните инвеститори за получаване на печалба (118). Освен това тогава се заявява, че през последните десет години на икономическо развитие китайското правителство винаги е гарантирало, че всяка инвестиция в Китай е печеливша. Това сътрудничество е в съответствие с китайската политика на излизане на чуждестранни пазари, която започва през 1999 г. и благоприятства установяването в чужбина, износа и интернационализацията на китайските дружества.

(563)

През януари 2010 г. в изпълнение на Съвместната декларация от 2005 г. Индонезия и Китай подписват документа „Индонезийско-китайски план за действие“ („План за действие 2010 г.“) за продължаване на своето стратегическо партньорство. Този документ съдържа план за насърчаване на китайските инвестиции в основани на ресурси отрасли в Индонезия, включително минното дело (119). В раздел 3.2 относно „Търговско сътрудничество“, член 3.2.14 се позовава на „формулиране и изпълнение на петгодишния план за икономическото и търговско сътрудничество между Китай и Индонезия“, който наистина е подписан скоро след това (вж. по-долу). Главата „Инвестиционно сътрудничество“ предвижда насърчаване на участието на частни участници (член 3.4.3) и насърчаване на „китайските инвестиции в основани на ресурси отрасли в Индонезия, като (...) минно дело и енергетика (...)“ (член 3.4.8). Документът се позовава също така на Меморандум за разбирателство между ПИД и ПКНР относно сътрудничеството в областта на инфраструктурата и природните ресурси, подписан на 25 април 2005 г.

(564)

В хода на разследването се установи, че в Джакарта в края на април 2011 г. са подписани три меморандума за разбирателство и една техническа наредба от представителите на китайското и на индонезийското правителства по време на посещението на тогавашния министър-председател на Китай, г-н Wen Jiabao. Комисията отправи искане до ПИД да предостави тези три меморандума за разбирателство и техническата наредба.

(565)

Правителството на Индонезия предостави три документа. Първият документ бе протокол за изменение на меморандума за разбирателство между Министерството на морското дело и рибарството на Индонезия и Държавната океанска администрация на КНР относно морското сътрудничество, подписан на 29 април 2011 г.

(566)

Вторият документ бе споразумение между ПИД и ПКНР за разширяване и задълбочаване на двустранното икономическо и търговско сътрудничество, подписано на 29 април 2011 г. Съгласно това споразумение „две правителства се споразумяха да насърчават предприятията“ да осъществяват икономическо сътрудничество под различни форми в няколко области, като стоманодобивната промишленост, индустриалния парк и зоната за експортна обработка.

(567)

Третият документ бе съвместно комюнике между ПИД и ПКНР относно по-нататъшното укрепване на стратегическото партньорство между Китай и Индонезия, подписано на 29 април 2011 г. Съгласно това комюнике „Двете страни изразиха задоволство от плана за действие за прилагане на съвместната декларация за стратегическо партньорство между ПКНР и ПИД, подписана на 21 януари 2010 г., и се споразумяха да предприемат конкретни мерки за прилагане на плана за действие и насърчаване на прагматичното сътрудничество в различни области между двете държави“. Освен това „Китайската страна се надява също така да засили сътрудничеството с индонезийската страна за развитието на зоната за икономическо и търговско сътрудничество“.

(568)

На 25 март 2012 г. ПИД и ПКНР се договарят в съвместно изявление, направено в Пекин в края на официалното посещение на индонезийския президент Yudhoyono, да изготвят двустранно споразумение за икономическо и търговско сътрудничество между Индонезия и Китай в съответствие със специфичните преференциални политики в 12-ия петгодишен план на ПКНР и MP3EI на ПИД (120). Освен това ПИД насърчава китайските предприятия да участват в повишаването на промишления капацитет на Индонезия и обещава да „да продължи да създава благоприятна инвестиционна атмосфера за чуждестранни инвеститори, включително тези от Китай“. По-конкретно, ПИД очаква китайските предприятия да „инвестират повече в миннодобивния отрасъл на Индонезия“ и „информира Китай за усилията си да подобри управлението на своите минни ресурси“. Накрая и двете страни се споразумяват да „увеличат усилията за по-нататъшно укрепване и разширяване на сътрудничеството в […] минното дело“. Това изявление показва стремежа на двете страни да прилагат своите съответни вътрешни преференциални политики, по-специално с цел укрепване на промишления капацитет на Индонезия надолу по веригата чрез включване и предоставяне на актуална информация на Китай относно развитието на политиката за суровините.

(569)

По отношение на Индонезия в MP3EI се признава, че промишлеността трябва да бъде развита допълнително в Индонезия и определя Сулавеси като зона за развитие на промишлеността. За да подкрепи развитието на стоманодобивната промишленост, ПИД предвижда, наред с други действия, регулаторни промени за улесняване на доставката на суровини, изграждане на национални бизнес партньорства нагоре и надолу по веригата, основано на клъстери развитие на стоманодобивната промишленост надолу по веригата и отдаване на предимство на интегрирането на топенето на стомана и производството на неръждаема стомана (121). В допълнение то се насочва към природните ресурси, и по-специално към минното дело и никела, с цел увеличаване на промишлената преработка в Индонезия, за да се постигне по-висока добавена стойност. По отношение на никела акцентът се поставя върху укрепването на отраслите надолу по веригата, свързани с никела, чрез улесняването на силни партньорства между отраслите нагоре и надолу по веригата (122).

(570)

По отношение на КНР в 12-ия петгодишен план за национално икономическо и социално развитие, който е в сила към момента на създаването на IMIP, се подчертава стратегическата визия на ПКНР за подобряване и насърчаване на ключови отрасли. В него се посочва, че ПКНР изготвя политики за подкрепа на техническия напредък на предприятията с цел да се подобри конкурентоспособността им на пазара. При предишните разследвания се установи, че стоманодобивната промишленост заема видно място сред тези ключови отрасли (123). Освен това ПКНР публикува специален план за стоманодобивната промишленост, т.е. 12-ия петгодишен план за стоманодобивната промишленост („12-ият петгодишен план за стоманодобивната промишленост“), който също е в сила към момента на създаването на IMIP. В 12-ия петгодишен план за стоманодобивната промишленост се посочва, че стоманодобивната промишленост е важен основен отрасъл на националната икономика, и се подчертава значението на „укрепването на връзката между фискалните, финансовите, търговските политики, политиките за земята, енергоспестяването, опазването на околната среда, безопасността и други политики с политиката за стоманодобивната промишленост“. При предишните разследвания се установи, че тези планове са правно обвързващи (124) и разкриват водещата роля на ПКНР чрез държавните предприятия в стоманодобивния сектор (125). Водещата роля на ПКНР в стоманодобивния сектор и произтичащите от това значителни изкривявания на пазара се потвърждават допълнително от работния документ на службите на Комисията относно значителни изкривявания в икономиката на КНР за целите на разследването на търговската защита, в който се посочва, че „[с] високата степен на държавна намеса в стоманодобивната промишленост и с високия дял на държавните предприятия в сектора дори частните производители на стомана са възпрепятствани да работят при пазарни условия“ и признават „значителната държавна собственост, държавен контрол и/или държавна намеса по отношение на предполагаемо частните стоманодобивни дружества“ (126).

(571)

На 2 октомври 2013 г. министърът по икономическите въпроси на Индонезия и министърът на търговията на Китай подписаха в Джакарта „Индонезийско-китайска петгодишна програма за развитие на икономическото и търговското сътрудничество“ („Индонезийско-китайската програма“). Индонезийско-китайската програма предвижда „насърчаване на търговските инвестиции между двете държави и ускоряване на изпълнението на общи приоритетни проекти“ (127), които е трябвало да бъдат конкретният израз на програмата.

(572)

В глава III от Индонезийско-китайската програма ПИД и ПКНР поясняват, че програмата се материализира чрез приоритетни проекти, чийто принцип на „подбор следва да отговаря на стратегическите интереси и нуждите на социално-икономическото развитие на двете държави, да е в съответствие със средносрочното и дългосрочното планиране на икономическото развитие на двете държави и да отговаря на плановете за развитие на участващи предприятия“.

(573)

Комисията поиска от ПИД да предостави списък с приоритетни проекти, избрани за изпълнение съгласно разпоредбите на Индонезийско-китайската програма. Вместо това обаче ПИД предостави различен списък с проекти, т.е. списъка с проекти за сътрудничество между Индонезия и Китай в рамките на икономическия диалог на високо равнище (HLED). Въз основа на прилагането на член 28, параграф 1 поради отказа за сътрудничество в това отношение Комисията заключи, че проектът Morowali също е включен в този списък с приоритетни проекти в рамките на двустранното сътрудничество. Наистина това е важен проект, в който присъствието на китайски дружества е значително.

(574)

В Индонезийско-китайската програма се потвърждава също така изявлението от 2012 г., че една от основните цели на сътрудничеството е прилагането на преференциални политики за стоманодобивния сектор в глава I, точка 1.2.3, като се посочва, че една от всеобхватните цели на двустранното сътрудничество е „да се насърчат конкурентоспособни и уважавани китайски предприятия и финансови институции да участват в развитието на шест икономически коридора в Индонезия и в проекта, посочен в MP3EI на ПИД, както и да се насърчат конкурентоспособни и уважавани индонезийски предприятия в разработването на 12-ия петгодишен план на ПКНР“ (128).

(575)

Индонезийско-китайската програма показва, че и двете правителства са определили ключовите области (129) на сътрудничество, които, наред с другото, включват минно дело, металургична промишленост и индустриални паркове (включително специални икономически зони). В действията, посветени на минното дело, в раздел 2.4.2 ПИД и ПКНР изрично се споразумяват за „Сътрудничество в проучването, рафинирането и преработката на минерални ресурси, включително …никел...“, „Ускоряване и улесняване на двустранното сътрудничество по линия на миннодобивните и металургичните проекти“, „Насърчаване на развитието на минералните ресурси чрез изграждане на специални индустриални паркове и зони в шестте икономически коридора...“, „Сътрудничество в разработването на минерални ресурси в Индонезия“.

(576)

В раздел 2.7.8 от Индонезийско-китайската програма, насочен към металургичната промишленост, ПИД и ПКНР изрично се споразумяват за „Насърчаване на китайските металургични производители да правят преки инвестиции в Индонезия, да използват природните ресурси на Индонезия и да инвестират под формата на интегрирани металургични индустриални паркове с цел подпомагане на подобряването на веригата на металургичната промишленост и с цел увеличаване на добавената стойност на минералните проекти“ (130). В програмата също така се потвърждава, че китайските металургични производители се насърчават да създават съвместни предприятия с индонезийски дружества. В раздел 2.9 относно индустриалните паркове (включително специалните икономически зони) ПИД и ПКНР се споразумяват за насърчаване на индустриалните паркове, „насърчаване на китайските предприятия да инвестират в индустриални паркове в Индонезия...“, “...улесняване и предоставяне на политическа подкрепа при развитието на индустриални паркове“. По този начин ПИД активно търси и приема политическата подкрепа, предоставена от ПКНР по конкретни проекти, като индустриалния парк в Morowali.

(577)

На 27 март 2015 г. двете правителства публикуват „Съвместно изявление за укрепване на всеобхватното стратегическо партньорство между КНР и Индонезия“ (131). В това изявление „…Двете страни се ангажираха активно да прилагат индонезийско-китайския петгодишен план за развитие на икономическото и търговското сътрудничество и да финализират списъка с приоритетни проекти на ранен етап с оглед…“. По същия начин и двете правителства „…застъпиха мнението, че инициативата за морския път на коприната от 21-ви век, предложена от президента Xi Jinping, и стратегията на глобалната морска опорна точка, инициирана от президента Joko Widodo, силно се допълват една друга“. По същия начин и двете правителства „…обещаха да ускорят изграждането на интегрирани индустриални паркове между Китай и Индонезия и да създадат възможно най-скоро междуправителствения координационен комитет.“ Индонезийската страна „…. ще въведе преференциални политики за индустриалните паркове, за да осигури защита и улеснение за повече китайски предприятия да влязат в парка в съответствие с индонезийските закони и разпоредби, така че да се ускори развитието на индустриалните паркове.“, а Китай се ангажира „...да продължи да предоставя финансова подкрепа за изграждането на инфраструктура в Индонезия и големи проекти чрез двустранни и многостранни финансови канали.“

(578)

На 7 май 2018 г. ПИД и ПКНР подписват меморандум за разбирателство „за насърчаване на сътрудничеството за развитието на регионални всеобхватни икономически коридори“, в който и двете страни се съгласяват да започнат сътрудничество за развитие на inter alia Северно Сулавеси. В този меморандум двете страни се споразумяват да „мобилизират и координират съответните правителствени агенции, квалифицираните предприятия и институции за участие във формулирането на плана за развитие на тези коридори.“

(579)

На 23 октомври 2018 г. ПИД и ПКНР подписват Меморандум за разбирателство „за създаване на съвместен управителен комитет за развитието на регионални всеобхватни икономически коридори“. В този меморандум се създава новата организационна структура на сътрудничеството: съвместен секретариат, съвместни работни групи, работни механизми, управителен комитет и др. Тази структура показва още веднъж, че рамката за двустранното сътрудничество се прилага съвместно чрез специални съвместни административни органи.

(580)

Горните двустранни споразумения и документи показват, че двустранното сътрудничество е определено в споразумения, в които се уточняват условията и участието на всяко правителство. Подробностите за финансирането, управлението чрез IMIP и другите двустранни административни механизми ще бъдат описани в следващите раздели. Разгледаните в този раздел документи обаче потвърждават, че двете правителства са сключили специални споразумения за прилагане на своите преференциални политики в полза на конкретните отрасли и проекти, обхванати от това сътрудничество. Те показват, че политиките за облагодетелстване на развитието на отрасъла за преработка на никелова руда и на отрасъла за производство на неръждаема стомана надолу по веригата в Индонезия чрез стимулиране на китайските инвестиции чрез китайска преференциална подкрепа са включени изрично. Групата IRNC е недвусмислен бенефициер на тези политики, договорени в рамките на двустранното сътрудничество.

(581)

Горните споразумения и документи показват рамката на сътрудничеството между Индонезия и Китай и развитието и постоянното задълбочаване на това сътрудничество през годините. Това задълбочаващо се сътрудничество позволява на китайските инвестиции и дружества да се възползват от суровините и географското местоположение на Индонезия. Китайската страна осигурява финансиране за инвестиции в избраните „коридори“ в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ (ЕПЕП), докато индонезийската страна активно поддържа благоприятна законодателна, стратегическа и политическа рамка, за да насърчи изпълнението на проектите в определени части на собствената си територия. Създаването на Morowali Park в провинция Сулавеси и установяването на основния производител износител, напълно интегриран в него, се осъществява в тази рамка и контекст, както е обяснено по-подробно в следващите раздели.

(582)

Един от стълбовете на двустранното сътрудничество в промишлеността за производство на неръждаема стомана е китайската страна да предостави преференциална финансова подкрепа на китайски дружества за развитие на промишлеността за производство на неръждаема стомана в Индонезия. Това е условие, наложено от Индонезия, за да се осигури достъп на китайските дружества до големите им запаси от никелова руда, която е подходяща за техния производствен процес.

(583)

Както се вижда от гореизложеното, още през 2005 г. в контекста на Съвместната декларация между Индонезия и Китай за стратегическо партньорство китайското правителство подчертава необходимостта от защита на интересите на инвеститорите за постигане на печалба и показва, че през предходните години китайското правителство винаги е гарантирало постигането на тази цел. Това са годините, в които китайската политика на излизане на чуждестранни пазари се прилага успешно след въвеждането ѝ през 1999 г. с цел inter alia да се насърчават и стимулират китайските чуждестранни инвестиции и увеличаването на износа.

(584)

В член 3.1.10 от плана за действие от 2010 г. в контекста на „финансовото сътрудничество“ се посочва, че двете страни „ще засилят редовните двустранни консултации и координация с цел ускоряване на използването и изпълнението на кредитните улеснения за купувачи при преференциален износ, заеми при благоприятни условия и други финансови схеми за подкрепа на развитието.“

(585)

В пресата е съобщено (132), че още през 2011 г. Индустриалната и търговска банка на Китай (ICBC) и Китайската централна банка поемат ангажимент да предоставят капиталов заем в размер на 8 милиарда щатски долара на установени в Китай дружества, които искат да инвестират в Индонезия.

(586)

Основният документ, с който се регламентира предоставянето на преференциално финансиране от Китай, е писменото споразумение между ПИД и ПКНР от 29 април 2011 г. за разширяване и задълбочаване на двустранното икономическо и търговско сътрудничество. В член VI недвусмислено се посочва, че „Страните се съгласяват да насърчават съответните си финансови и застрахователни институции , за да дадат приоритет на финансирането и застрахователната подкрепа за тези проекти […]“.

(587)

В Индонезийско-китайската програма за икономическо и търговско сътрудничество от 2 октомври 2013 г. също изрично се посочва в глава V относно финансовите услуги, в точка 5.2.1, че „китайските финансови институции се насърчават да подкрепят финансирането на инвестиционно и проектно строителство, осъществявано от финансирани от Китай предприятия в Индонезия при спазването на вътрешните закони и разпоредби“.

(588)

Както бе обяснено в предишния раздел, финансирането е предоставено в к