22.12.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 328/1


ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2523 НА СЪВЕТА

от 14 декември 2022 година

за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 115 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като действа в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)

През последните години Съюзът прие знакови мерки за засилване на борбата срещу агресивното данъчно планиране в рамките на вътрешния пазар. С директивите за борба с избягването на данъци бяха установени правила срещу свиването на данъчната основа на вътрешния пазар и прехвърлянето на печалби извън вътрешния пазар. С тези правила в правото на Съюза бяха въведени препоръките, дадени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в контекста на инициативата срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS), за да се гарантира, че печалбите на многонационалните предприятия (МНП) се облагат там, където се извършват икономическите дейности, генериращи печалбите, и където се създава стойност.

(2)

Като продължава да полага усилия за прекратяване на данъчните практики на МНП, които им позволяват да прехвърлят печалби към юрисдикции, в които не подлежат на данъчно облагане или подлежат на много ниско данъчно облагане, ОИСР разработи допълнително набор от международни данъчни правила, за да гарантира, че МНП плащат справедлив дял от данъците, независимо от това къде извършват дейност. Целта на тази мащабна реформа е да се ограничи конкуренцията между ставките на корпоративния подоходен данък чрез установяването на минимално равнище на данъчно облагане в световен мащаб. Чрез премахването на съществена част от предимствата на прехвърлянето на печалби към юрисдикции без данъчна ставка или с много ниска данъчна ставка, с реформата за глобален минимален данък ще се осигурят еднакви условия на конкуренция за предприятията в световен мащаб и ще се даде възможност на юрисдикциите да защитават по-добре формираните в тях данъчни основи.

(3)

Посочената политическа цел намери израз в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) (наричани по-нататък „типовите правила на ОИСР“), одобрени на 14 декември 2021 г. от приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, с които държавите членки се ангажираха. В своя доклад до Европейския съвет относно данъчните въпроси, одобрен от Съвета на 7 декември 2021 г. Съветът отново заяви твърдата си подкрепа за реформата за глобален минимален данък и се ангажира с бързото прилагане на тази реформа посредством правото на Съюза. В този контекст от съществено значение е държавите членки да изпълняват ефективно ангажимента си за постигане на минимално равнище на данъчно облагане в световен мащаб.

(4)

В един Съюз на тясно интегрирани икономики е от решаващо значение реформата за глобален минимален данък да бъде осъществена по достатъчно съгласуван и координиран начин. Като се имат предвид мащабът, подробностите и техническите аспекти на тези нови международни данъчни правила, фрагментирането на вътрешния пазар при тяхното прилагане би могло да се предотврати само с обща рамка на Съюза. Освен това една обща рамка на Съюза, проектирана да бъде съвместима с гарантираните от Договора за функционирането на Европейския съюз основни свободи, би осигурила на данъкоплатците правна сигурност при прилагането на тези правила.

(5)

Необходимо е да се установят правила, за да се създаде ефикасна и съгласувана рамка за глобалното минимално равнище на данъчно облагане на равнището на Съюза. С рамката се създава система от две взаимосвързани правила, заедно наричани също „правилата GloBE“, чрез които следва да се събира допълнителна сума данък („допълнителен данък“), винаги когато ефективната данъчна ставка на едно МНП в дадена юрисдикция е под 15%. В такива случаи се счита, че юрисдикцията е с ниска данъчна ставка. Посочените две взаимосвързани правила са наречени „правило за включване на дохода“ (ПВД) и „правило за печалбите, обложени с по-нисък данък“ (ППОНД). Съгласно тази система образуванието майка на едно МНП, което се намира в държава членка, следва да бъде задължено да прилага ПВД спрямо своя дял от допълнителния данък, свързан с всяко образувание от групата, което се облага с ниска данъчна ставка, независимо дали това образувание се намира в рамките на Съюза, или извън него. ППОНД следва да действа като предпазен механизъм за ПВД чрез преразпределяне на всяка остатъчна сума от допълнителния данък в случаите, когато образуванията майки не са могли чрез прилагането на ПВД да съберат целия размер на допълнителния данък, свързан с облаганите с ниска данъчна ставка образувания.

(6)

Необходимо е договорените от държавите членки типови правила на ОИСР да бъдат въведени по такъв начин, че да останат възможно най-близко до глобалното споразумение, за да се гарантира, че правилата, въведени от държавите членки съгласно настоящата директива, ще бъдат възприети в смисъла на типовите правила на ОИСР. Настоящата директива се придържа плътно към съдържанието и структурата на типовите правила на ОИСР. За да се гарантира съвместимост с първичното право на Съюза, и по-специално с принципа на свободата на установяване, правилата на настоящата директива следва да се прилагат по отношение на образуванията, които са местни лица в дадена държава членка, както и за чуждестранните образувания на образувание майка, намиращо се в тази държава членка. Настоящата директива следва да се прилага и спрямо големи изцяло национални групи. По този начин правната рамка ще бъде разработена така, че да се избягва всякакъв риск от разлика в данъчното третиране на презгранични и национални дейности. Всички образувания, които се намират в държава членка с ниска данъчна ставка, включително образуванието майка, което прилага ПВД, следва да подлежат на облагане с допълнителния данък. По същия начин на облагане с допълнителния данък следва да подлежат и съставните образувания на едно и също образувание майка, които се намират в друга държава членка, в която има ниска данъчна ставка.

(7)

Въпреки че е необходимо да се гарантира възпиране на практиките за избягване на данъци, следва също така да се избягват неблагоприятните въздействия върху по-малките МНП на вътрешния пазар. За тази цел настоящата директива следва да се прилага само по отношение на намиращите се в Съюза образувания, които са членове на многонационални групи от предприятия (МГП) или на големи национални групи, достигащи годишния праг от най-малко 750 000 000 EUR консолидирани приходи. Този праг би съответствал на прага, предвиден в съществуващите международни данъчни правила, като например правилата за отчитане по държави, съдържащи се в Директива (ЕС) 2011/16/ЕС на Съвета (3), въведени с Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета (4). Образуванията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се наричат „съставни образувания“. Някои образувания следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива въз основа на тяхната специфична цел и статут. Следва да бъдат изключени тези от тях, които като цяло не извършват търговска или стопанска дейност, а извършват дейности от общ интерес, например предоставяне на грижи за обществено здравеопазване и образование или строителство на публична инфраструктура, и по тези причини евентуално не подлежат на данъчно облагане в държавата членка, в която се намират. Поради това е необходимо от обхвата на настоящата директива да бъдат изключени публичните субекти, международните организации, пенсионните фондове и организациите с нестопанска цел, включително организациите с цели от рода на общественото здравеопазване. Следва да бъде възможно организациите с нестопанска цел да се включват и здравноосигурителните дружества, които не търсят или не реализират печалба, освен в полза на общественото здравеопазване. Инвестиционните фондове и дружествата за инвестиции в недвижими имоти също следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива, когато са на върха на веригата на собственост, тъй като полученият от тези образувания доход се облага на равнището на собствениците им.

(8)

Крайното образувание майка на МГП или на голяма национална група, когато същото образувание майка притежава пряко или косвено контролиращо участие във всички други съставни образувания на МГП или на голямата национална група, заема централно място в системата. Тъй като от него обикновено се изисква да консолидира финансовите отчети на всички съставни образувания на МГП или на голямата национална група, или, ако случаят не е такъв, това би се изисквало съгласно допустим счетоводен стандарт, крайното образувание майка разполага с информация от критично значение и ще бъде в най-добра позиция да гарантира, че равнището на данъчно облагане на групата за всяка отделна юрисдикция е в съответствие с договорената минимална данъчна ставка. Поради това, когато крайното образувание майка се намира в Съюза, то следва да поеме основното задължение съгласно настоящата директива да прилага ПВД към разпределения за него дял от допълнителния данък, свързан с всички облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания на МГП, независимо дали се намират във или извън Съюза. Крайното образувание майка, което е на върха на структурата на голяма национална група, ще прилага ПВД за целия размер на допълнителния данък по отношение на своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания.

(9)

При определени обстоятелства това задължение да се прилага ПВД следва да се прехвърли надолу по веригата към други съставни образувания на МГП, намиращи се в Съюза. Първо, когато крайното образувание майка е изключено образувание или се намира в юрисдикция на трета държава, която не е въвела модела на типовете правила на ОИСР или равностойни правила и поради това няма допустимо ПВД, междинните образувания майки, които във веригата на собственост са под крайното образувание майка и които се намират в Съюза, следва да имат задължението съгласно директивата да прилагат ПВД до размера на своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък. Когато обаче междинно образувание майка, от което се изисква да прилага ПВД, притежава контролиращо участие в друго междинно образувание майка, ПВД следва да се прилага от първото посочено междинно образувание майка.

(10)

Второ, независимо дали крайното образувание майка се намира в юрисдикция, в която има или няма допустимо ПВД, частично притежаваните образувания майки, намиращи се в Съюза, в които повече от 20% са собственост на притежатели на дялово участие извън групата, следва да имат задължението съгласно настоящата директива да прилагат ПВД до своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък. Такива частично притежавани образувания майки следва обаче да не прилагат ПВД, когато са притежавани изцяло от друго частично притежавано образувание майка, от което се изисква да прилага ПВД. Трето, когато крайното образувание майка е изключено образувание или се намира в юрисдикция без допустимо ПВД, съставните образувания на групата следва да прилагат ППОНД за всяка остатъчна сума от допълнителния данък, за която не е било приложено ПВД, пропорционално на формула за разпределяне, основана на броя на наетите лица и материалните активи. Четвърто, когато крайното образувание майка се намира в юрисдикция на трета държава с допустимо ПВД, съставните образувания на МГП следва да прилагат ППОНД за съставните образувания, намиращи се в юрисдикцията на тази трета държава в случаите, когато юрисдикцията на тази трета държава е с ниска данъчна ставка, въз основа на ефективната данъчна ставка на всички съставни образувания в тази юрисдикция, включително тази на крайното образувание майка.

(11)

В съответствие с целите на политиката на реформата за глобален минимален данък по отношение на лоялната данъчна конкуренция между юрисдикциите, изчисляването на ефективната данъчна ставка следва да се извършва на равнището на една юрисдикция. За целите на изчисляването на ефективната данъчна ставка в настоящата директива следва да се предвиди общ набор от специфични правила за изчисляването на данъчната основа, наричана „допустими доходи или загуби“, и за платените данъци, наричани „включени данъци“. Отправната точка са финансовите отчети, използвани за целите на консолидирането, които след това подлежат на поредица от корекции, включително синхронизиране на времевите разлики, за да се избегнат всякакви изкривявания между юрисдикциите. Освен това допустимите доходи или загуби и включените данъци на определени образувания може да бъдат разпределени към други относими образувания в рамките на МГП, за да се гарантира неутралност при данъчното третиране на допустимите доходи или загуби, които може да подлежат на облагане с включени данъци в няколко юрисдикции, било поради естеството на образуванията (преходни образувания, хибридни образувания или място на стопанска дейност), било поради специфичното данъчно третиране на доходите (например, плащане на дивиденти или данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества). По отношение на включените данъци настоящата директива следва да се тълкува в светлината на евентуалните допълнителни насоки, предоставени от ОИСР, които следва да бъдат взети под внимание от държавите членки, за да се гарантира единна идентификация на включените данъци на всички държави членки и юрисдикции на трети държави.

(12)

Ефективната данъчна ставка на една МГП във всяка юрисдикция, в която тя извършва дейност, или на голяма национална група следва да се сравни с договорената минимална данъчна ставка от 15%, за да се определи дали МГП или голямата национална група е задължена да плати допълнителен данък и поради това следва да прилага ПВД или ППОНД. Минималната данъчна ставка от 15%, договорена в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, представлява баланс между ставките на корпоративния данък в световен план. В случаите, когато ефективната данъчна ставка на една МГП е под минималната данъчна ставка в дадена юрисдикция, допълнителният данък следва да се разпредели на образуванията в МГП, които са задължени да платят данъка в съответствие с прилагането на ПВД и ППОНД, за да се спази глобално договорената минимална ефективна ставка от 15%. В случаите, когато ефективната данъчна ставка на голяма национална група спадне под минималната данъчна ставка, крайното образувание майка на голямата национална група, следва да прилага ПВД по отношение на своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, за да се гарантира, че тази група подлежи на облагане с данък при ефективна минимална ставка от 15%.

(13)

За да се даде възможност на държавите членки да използват приходите от допълнителния данък, събирани от техните облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, намиращи се на тяхна територия, държавите членки следва да могат да избират да прилагат система за национален допълнителен данък. Когато изберат да прилагат допустим национален допълнителен данък, държавите членки следва да уведомяват Комисията за този избор с цел осигуряване на достатъчно сигурност за данъчните органи на другите държави членки и на юрисдикциите на трети държави, а също и за МГП, по отношение на приложимостта на допустимия национален допълнителен данък за облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания във въпросната държава членка. Съставните образувания на една МГП, които се намират в държава членка, избрала да прилага такава система в собствената си национална данъчна система, следва да плащат допълнителния данък на тази държава членка. С тази система следва да се гарантира, че минималното ефективно данъчно облагане на допустимите доходи или загуби на съставните образувания се изчисляват по същия начин като допълнителния данък по настоящата директива.

(14)

За да се гарантира пропорционален подход, при настоящата директива следва да се вземат предвид някои специфични ситуации, в които рисковете от свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби са намалени. Поради това в директивата следва да бъде заложено изключение за съществена стопанска дейност, основано на разходите, свързани с наетите лица, и стойността на материалните активи в дадена юрисдикция. Това би разрешило до известна степен случаите, при които една МГП или голяма национална група извършва икономически дейности, които изискват материално присъствие в юрисдикция с ниска данъчна ставка, защото в такъв случай е малко вероятно да процъфтяват практики за свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби. Следва да се вземе предвид също и специфичният случай на МГП, които се намират на първите етапи от международната си дейност, за да не се възпира развитието на презгранични дейности от МГП, които се ползват от ниско данъчно облагане в своята национална юрисдикция, където осъществяват основно дейността си. Поради това облаганите с ниска данъчна ставка национални дейности на такива групи следва да бъдат изключени от прилагането на правилата за преходен период от пет години, и при условие че МГП няма съставни образувания в повече от шест юрисдикции. За да се гарантира равно третиране на големите национални групи, доходите от дейността на такива групи следва също да бъдат изключени за преходен период от пет години.

(15)

В допълнение, за да бъдат взети под внимание специфичните условия в някои държави членки, в които са разположени централите на много малко групи, а също и толкова малко съставни образувания, че би било непропорционално да се изисква незабавно прилагане на ПВД и ППОНД от данъчните администрации на тези държави членки, както и като се има предвид статутът на общ подход на правилата GloBE, би било подходящо на тези държави членки да се разреши да изберат за ограничен период от време да не прилагат ПВД и ППОНД. Държавите членки, избрали този вариант, следва да уведомят Комисията преди изтичането на срока за транспониране на настоящата директива.

(16)

Държавите членки, които решат да не се възползват от временното прилагане на ПВД и ППОНД, следва да транспонират настоящата директива по начин, който да гарантира безпроблемното функциониране на системата за глобално минимално данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. Това се отнася по-специално до задължението на националните съставни образувания от тези държави членки да информират съставните образувания от други държави членки и трети държави, с цел тези други държави членки и трети държави да бъдат в състояние да прилагат ППОНД. Административната тежест за данъчните администрации на държавите членки, които са се възползвали от тази възможност, следва да бъде ограничена до възможния минимум, като същевременно се гарантира ефективното прилагане на настоящата директива в целия Съюз. Поради това тези държави членки следва да имат и възможност да започнат обсъждане с Комисията, като поискат от нея съвети и помощ, с оглед на постигането на общо разбиране за практическите условия за транспониране на настоящата директива в националното право.

(17)

Поради силно нестабилния характер и дългия икономически цикъл в сектора на корабоплаването, той традиционно подлежи на алтернативни или допълнителни режими на данъчно облагане в държавите членки. За да се избегне нарушаване на тази логика на политиката и да се позволи на държавите членки да продължат да прилагат специално данъчно третиране в сектора на корабоплаването в съответствие с международната практика и правилата за държавна помощ, доходите от корабоплаването следва да бъдат изключени от системата.

(18)

С цел постигане на равновесие между целите на реформата за глобален минимален данък и административната тежест за данъчните администрации и данъкоплатците, в настоящата директива следва да се предвиди изключване de minimis за МГП или големите национални групи със средни приходи под 10 000 000 EUR и средни допустими доходи или загуби под 1 000 000 EUR в дадена юрисдикция. Такива МГП или големи национални групи следва да не плащат допълнителен данък дори ако ефективната им данъчна ставка е под минималната данъчна ставка в тази юрисдикция.

(19)

Прилагането на правилата на настоящата директива по отношение на МГП и големите национални групи, които за първи път попадат в нейния обхват, би могло да доведе до изкривявания, произтичащи от наличието на показатели на данъка, включително загуби от предходни данъчни години, или от времеви разлики, и да наложи преходни правила за отстраняване на такива нарушения. За да се създаде възможност за плавен преход към новата данъчна система, следва също така да се прилага постепенно намаляване за период от десет години на ставките за изключванията въз основа на разходите за заплати и въз основа на материалните активи.

(20)

Като се има предвид, че МГП и големите национални групи следва да плащат данък на минимално равнище в дадена юрисдикция и за дадена фискална година, допълнителният данък следва да бъде предназначен единствено да се гарантира, че печалбите на такива групи се облагат с данък при минимална ефективна данъчна ставка през дадена фискална година. Поради това правилата за допълнителния данък не са под формата на данък, налаган пряко върху доходите на образуванието, а вместо това се прилагат по отношение на остатъчната печалба съгласно стандартизирана основа и специални механизми за изчисляване на данъка, за да се установят облаганите с ниски данъци доходи в рамките на засегнатите групи и да се наложи допълнителен данък, който да изравни ефективната данъчна ставка на групата върху този доход с договореното минимално равнище на данъчно облагане. Замислянето на ПВД и ППОНД като допълнителни данъци обаче не пречи на юрисдикциите да приложат тези правила в националното си право в рамките на система за корпоративно подоходно данъчно облагане.

(21)

В съответствие с постигнатото на международно равнище политическо споразумение системите за данък върху разпределението, които се вземат предвид за целите на правилата GloBE, следва да бъдат тези, които са били в сила към 1 юли 2021 г. — датата на първото изявление на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, озаглавена „Декларацията относно решение, базирано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката“, с което е договорено специалното третиране на допустими системи за данък върху разпределението — или преди това. Това следва да не възпрепятства промените в системата за данък върху разпределението на дадена юрисдикция, които отговарят на съществуващия модел.

(22)

За ефективното прилагане на системата е от решаващо значение процедурите да бъдат координирани на равнището на една група. Ще бъде необходимо да се използва система, която да гарантира безпрепятствения поток от информация в рамките на МГП и към данъчните администрации, в които се намират съставните образувания. Основната отговорност за подаване на справка-декларацията за допълнителния данък следва да се носи от самото съставно образувание. Следва обаче да се прилага освобождаване от тази отговорност, когато МГП е определила друго образувание, което да подава справка-декларацията за допълнителния данък. Това може да бъде или местно образувание, или образувание от друга юрисдикция, която има сключено споразумение между компетентните органи с държавата членка на съставното образувание. Информацията, подавана като част от справка-декларацията за допълнителния данък, следва да позволява на данъчната администрация, в която се намират съставните образувания, да прецени дали правилно е изчислено задължението на съставното образувание за плащане на допълнителен данък или на национален допълнителен данък, според случая, чрез прилагането на национални процедури, включително по отношение на подаването на национални данъчни декларации. Допълнителни насоки, които да бъдат разработени в Рамката на ОИСР за прилагане на GloBE, биха могли да послужат като полезен източник на примери и тълкувание и държавите членки биха могли да решат да включат такива насоки на рамката в националното си право. Като се имат предвид изискваните от прилагането на настоящата директива корекции за постигане на съответствие, на попадащите за първи път в обхвата на настоящата директива групи следва да се предостави срок от 18 месеца, за да изпълнят изискванията за информация.

(23)

Предвид ползите от прозрачността в областта на данъчното облагане, окуражаващо е, че значителна част от информацията ще се предоставя на данъчните органи във всички участващи юрисдикции. Попадащите в обхвата на настоящата директива МГП следва да бъдат задължени да предоставят изчерпателна и подробна информация относно своите печалби и ефективна данъчна ставка във всяка юрисдикция, в която имат съставни образувания. Може да се очаква, че такова подробно докладване ще увеличи прозрачността.

(24)

При изпълнението на настоящата директива държавите членки следва да използват типовите правила на ОИСР и обясненията и примерите в „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“, договорени в Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, както и Рамката за прилагане на GloBE, включително нейните правила за ограничаване на данъчните задължения, като източник на примери или тълкувание, така че да се гарантира последователността в прилагането във всички държави членки, доколкото правилата отговарят на настоящата директива и правото на Съюза. Такива правила за ограничаване на данъчните задължения следва да са относими към МГП, както и към големите национални групи.

(25)

Ефективността и справедливостта на реформата за глобален минимален данък зависят в голяма степен от нейното прилагане в световен мащаб. За да се гарантира правилното прилагане на правилата по настоящата директива, държавите членки следва да прилагат подходящи глоби, по-специално по отношение на образуванията, които не спазват задълженията си за подаване на справка-декларация за допълнителния данък и не плащат своя дял от допълнителния данък. При определяне на размера на тези глоби държавите членки следва да вземат предвид по-специално необходимостта от преодоляване на риска дадена МГП да не декларира необходимата информация за прилагането на ППОНД. За преодоляването на този риск държавите членки следва да наложат възпиращи глоби.

(26)

Също така ще бъде изключително важно всички основни търговски партньори на Съюза да прилагат или допустимо ПВД, или равностоен набор от правила за минимално данъчно облагане. Колкото до въпроса дали ПВД, въведено от юрисдикция на трета държава, която спазва глобалното споразумение, е допустимо ПВД по смисъла на глобалното споразумение, подходящо е да се включи позоваване на оценката, която предстои да бъде извършена на равнището на ОИСР. Освен това в подкрепа на правната сигурност и ефективността на правилата за глобален минимален данък е важно да се очертаят допълнително условията, при които правилата, прилагани в юрисдикцията на трета държава, която няма да транспонира правилата от глобалното споразумение, може да се признаят за равностойни на допустимо ПВД. Целта на оценката на равностойността е главно да се изясни и да се очертае прилагането на настоящата директива от държавите членки, по-специално по отношение на ППОНД. За тази цел в настоящата директива следва да се предвиди оценка, изготвена от Комисията, следвайки оценката на ОИСР, на критериите за равностойност, въз основа на определени специфични параметри. Определянето на юрисдикциите на трети държави, които прилагат правни рамки, считани за равностойни на допустимо ПВД, ще бъде пряк резултат на обективните критерии, предвидени в настоящата директива, и следва стриктно да следва оценката на ОИСР. Поради това, в този специфичен контекст, е целесъобразно да се предвиди делегиран акт. По-специално, използването на делегиран акт в този конкретен контекст не следва да се счита за прецедент за други законодателни инструменти, приети съгласно специалната законодателна процедура, като се има предвид процесът на вземане на решения, приложим за данъчните въпроси.

(27)

От основно значение ще бъде да се осигури последователно прилагане на правилата на настоящата директива по отношение на всяка юрисдикция на трета държава, която не транспонира правилата на глобалното споразумение и чиито национални правила не са признати за равностойни на допустимо ПВД. Във връзка с това ще се наложи да бъде разработена обща методика за разпределяне на сумите, които биха били третирани като включени данъци по правилата на глобалното споразумение, на образуванията в МГП, които биха подлежали на облагане с допълнителен данък съгласно правилата в настоящата директива. За тази цел държавите членки следва да използват насоките в Рамката на ОИСР за прилагане на GloBE като отправна точка за разпределянето на такива включени данъци.

(28)

За да се допълнят някои несъществени елементи от настоящата директива, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. при определянето, след оценка от страна на Комисията, юрисдикциите с национална правна рамка, която може да се счита за равностойна на допустимо ПВД. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (5).

(29)

С влизането в сила на настоящата директива през 2022 г. и с определянето на 31 декември 2023 г. за краен срок за нейното транспониране от държавите членки, Съюза ще спази договорените в Декларацията относно решение, базирано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, договорена в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS на 8 октомври 2021 г. (наричано по-нататък „изявлението от октомври 2021 г. на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS“) срокове, според които вторият стълб трябва да бъде въведен в законодателството през 2022 г. и да поражда действие през 2023 г., а ППОНД да започне да поражда действие през 2024 г.

(30)

Правилата на настоящата директива за прилагане на ППОНД следва да се прилагат от 2024 г., за да се даде възможност на юрисдикциите на трети държави да прилагат ПВД през първия етап от изпълнението на модела на правилата GloBE.

(31)

В изявлението от октомври 2021 г. на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS, се предвижда решение, базирано на два стълба. В подробния план за изпълнение, посочен в приложението, се определят сроковете за прилагане на всеки стълб. Тъй като настоящата директива е насочена към прилагането на втория стълб, а работата по първия стълб все още не е приключила, е необходимо да се гарантира и прилагането на първия стълб. За тази цел в директивата е предвидена разпоредба, която задължава Комисията да изготви доклад за преглед на напредъка, постигнат в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS. Отчита се фактът, че Комисията може, ако счете за целесъобразно, да представи за разглеждане от държавите членки законодателно предложение за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката.

(32)

Преди края на всеки семестър, считано от 1 юли 2022 г., Съветът следва да прави оценка на положението във връзка с прилагането на първия стълб, предвиден в изявлението от октомври 2021 г. на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS.

(33)

Тъй като целта на настоящата директива за създаване на обща рамка за глобално минимално равнище на данъчно облагане в рамките на Съюза въз основа на общия подход, съдържащ се в модела на типовите правила на ОИСР, не може да бъде постигната в достатъчна степен от всяка държава членка, действаща самостоятелно. Самостоятелното действие от страна на държавите членки би създало допълнителен риск от фрагментиране на вътрешния пазар. Тъй като е от решаващо значение да се приемат решения, които функционират за вътрешния пазар като цяло, и поради мащаба на реформата за глобален минимален данък, тази цел може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(34)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (6) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който публикува официални коментари на 10 февруари 2022 г. При обработката на лични данни, осъществявана в рамките на настоящата директива, се прилага правото на защита на личните данни съгласно член 8 от Хартата на основните права на ЕС, както и с Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1.   С настоящата директива се установяват общи мерки за минимално действително данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия (МГП) и големите национални групи под формата на:

a)

правило за включване на дохода (ПВД), според което образуванието майка на МГП или на голяма национална група изчислява и плаща своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък за облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на групата; и

б)

правило за печалбите, обложени с по-нисък данък (ППОНД), според което съставно образувание на една МГП има допълнителен tanпаричен данъчен разход, равен на дела му от допълнителния данък, който не е бил начислен по ПВД за облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на групата.

2.   Държавите членки могат да изберат да прилагат допустим национален допълнителен данък, в съответствие с който да бъде изчисляван и плащан допълнителен данък върху остатъчната печалба на всички облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания под тяхна юрисдикция съгласно настоящата директива.

Член 2

Обхват

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на съставни образувания, които се намират в държава членка и които са членове на МГП или на голяма национална група, чиито годишни приходи в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка на групата през поне две от четирите данъчни години, непосредствено предшестващи проверената данъчна година, включително приходите на изключените образувания, посочени в параграф 3, възлизат на 750 000 000 EUR или повече.

2.   Когато една или повече от посочените в параграф 1 четири данъчни години са по-дълги или по-кратки от 12 месеца, прагът на приходите, посочен в същия параграф, се коригира пропорционално за всяка от тези данъчни години.

3.   Настоящата директива не се прилага за следните образувания („изключени образувания“):

a)

публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел, пенсионен фонд, инвестиционен фонд, който е крайно образувание майка, или дружество за инвестиции в недвижими имоти, което е крайно образувание майка;

б)

образувание, най-малко 95% от стойността на което е собственост на едно или повече образувания, посочени в буква а), пряко или чрез едно или няколко изключени образувания, с изключение на образуванията за пенсионни услуги, и което:

i)

извършва дейност изключително или почти изключително с цел да държи активи или да инвестира средства в полза на образуванието или образуванията, посочени в буква а); или

ii)

извършва изключително дейности, които са спомагателни спрямо дейностите, извършвани от образуванието или образуванията, посочени в буква а);

в)

образувание, най-малко 85% от стойността на което са собственост, пряко или чрез едно или повече изключени образувания, на едно или повече образувания, посочени в буква а), с изключение на образуванията за пенсионни услуги, при условие че по същество целият му доход произтича от дивиденти или капиталови печалби или загуби, които са изключени от изчисляването на допустимия доход или допустимите загуби в съответствие с член 16, параграф 2, букви б) и в).

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф подаващото декларация съставно образувание може да избере, съгласно член 45, параграф 1, да не третира образувание, посочено в букви б) и в) от същата алинея като изключено образувание.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)

„образувание“ означава всяка правна договореност, която изготвя отделни финансови отчети, или всяко юридическо лице;

2)

„съставно образувание“ означава:

a)

всяко образувание, което е част от МГП или от голяма национална група; и

б)

всяко място на стопанска дейност на основно образувание, което е част от МГП, посочено в буква а);

3)

„група“ означава:

a)

съвкупност от образувания, свързани чрез собственост или контрол, както е определено в допустим счетоводен стандарт за изготвянето на консолидирани финансови отчети от крайното образувание майка, включително всяко образувание, което може да е било изключено от консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка единствено въз основа на неговия малък размер, същественост или на основание, че то се държи за продажба; или

б)

образувание, което има едно или повече места на стопанска дейност, при условие че не е част от друга група съгласно определението в буква а);

4)

„МГП“ означава всяка група, която включва поне едно образувание или място на стопанска дейност, което не се намира в юрисдикцията на крайното образувание майка;

5)

„голяма национална група“ означава всяка група, на която всички съставни образувания се намират в една и съща държава членка;

6)

„консолидирани финансови отчети“ означава:

a)

финансовите отчети, изготвени от едно образувание в съответствие с допустим счетоводен стандарт, в които активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на това образувание и на всички образувания, в които то притежава контролиращо участие, са представени все едно че са един стопански субект;

б)

за групи съгласно определението в точка 3, буква б) — финансовите отчети, изготвени от дадено образувание в съответствие с допустим счетоводен стандарт;

в)

финансовите отчети на крайното образувание майка, които не са изготвени в съответствие с допустим счетоводен стандарт и които впоследствие са коригирани, за да се предотвратят съществени нарушения на конкуренцията; и

г)

когато крайното образувание майка не изготвя финансови отчети, както е описано в букви а), б) или в) — финансовите отчети, които биха били изготвени, ако от крайното образувание майка се изискваше да изготвя такива финансови отчети в съответствие с:

i)

допустим счетоводен стандарт; или

ii)

друг счетоводен стандарт и при условие че тези финансови отчети са коригирани, за да се предотвратят съществени нарушения на конкуренцията;

7)

„данъчна година“ означава счетоводният период, за който крайното образувание майка на една МГП или на голяма национална група изготвя своите консолидирани финансови отчети, или, ако крайното образувание майка не изготвя консолидирани финансови отчети, календарната година;

8)

„подаващо декларация съставно образувание“ означава образувание, което подава справка-декларация за допълнителния данък в съответствие с член 44;

9)

„публично образувание“ означава образувание, което отговаря на всички изброени критерии:

a)

частично или изцяло е публична собственост, като това може да включва собственост на политическо подразделение или на орган на местно самоуправление;

б)

не извършва търговска или стопанска дейност и основната му цел е:

i)

да изпълнява публична функция; или

ii)

да управлява или инвестира активите на съответния орган на публична власт или юрисдикция чрез извършване и държане на инвестиции, управление на активи и съответните инвестиционни дейности за активите на този орган или тази юрисдикция;

в)

отговаря пред орган на публична власт за постигнатите общи резултати и му представя ежегодно информационен доклад; и

г)

в случай на прекратяване на дейността активите му се поемат от орган на публичната власт и доколкото разпределя нетни печалби, въпросните печалби се разпределят единствено на посочения орган на публична власт и никаква част от тях не се употребява в полза на частни лица;

10)

„международна организация“ означава всяка междуправителствена организация, включително наднационална организация, или изцяло притежавана(о) от такава организация агенция или учреждение, която(което) отговаря на всички изброени критерии:

a)

състои се предимно от правителства;

б)

има действащо споразумение за седалище или споразумение, което до голяма степен е от подобен характер, с юрисдикцията, в която е установена(о), например договорености, които дават право на службите или представителствата на организацията, намиращи се в тази юрисдикция, да се ползват с привилегии и имунитети; и

в)

доходите ѝ(му) по закон или по силата на уставните документи не могат да се употребяват в полза на частни лица;

11)

„организация с нестопанска цел“ означава образувание, което отговаря на всички изброени критерии:

a)

създадено е и извършва дейност в юрисдикцията, в която е установено:

i)

изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни, образователни или други подобни цели; или

ii)

като професионална организация, бизнес лига, търговска камара, организация на труда, селскостопанска или градинарска организация, гражданска лига или организация, която извършва дейност изключително за повишаване на социалното благосъстояние;

б)

по същество целият приход от посочените в буква а) дейности е освободен от подоходен данък в юрисдикцията на установяване;

в)

няма акционери или членове, които да притежават дял въз основа на собственост или материален интерес от неговия доход или активи;

г)

печалбите или активите на образуванието не може да бъдат разпределяни или употребявани в полза на частни лица или неблаготворителни образувания, освен в следните случаи:

i)

при изпълнението на благотворителните дейности на образуванието;

ii)

като плащане на разумно възнаграждение за предоставени услуги или за ползването на собственост или капитал; или

iii)

под формата на плащане, което представлява справедливата пазарна стойност на собственост, която образуванието е закупило; и

д)

при прекратяване, ликвидация или разпускане на образуванието всички негови активи трябва да бъдат разпределени или пренасочени към организация с нестопанска цел или към публичната власт — включително образувания на публичната власт — на юрисдикцията, в която е установено образуванието или на някое нейно политическо подразделение;

e)

не извършва търговска или стопанска дейност, която не е пряко свързана с целите, за които е създадено;

12)

„преходно образувание“ означава образувание, доколкото е данъчно прозрачно по отношение на своите приходи, разходи, печалби или загуби в юрисдикцията, в която е създадено, освен ако е местно лице за данъчни цели в друга юрисдикция и подлежи в нея на облагане с включен данък върху своите доходи или печалби;

преходното образувание се счита за:

a)

данъчно прозрачно образувание по отношение на приходите, разходите, печалбите или загубите си, доколкото е данъчно прозрачно в юрисдикцията, в която се намира собственикът му;

б)

обратно хибридно образувание по отношение на приходите, разходите, печалбите или загубите си, доколкото не е данъчно прозрачно в юрисдикцията, в която се намира собственикът му;

за целите на настоящото определение „данъчно прозрачно образувание“ означава образувание, чиито приходи, разходи, печалби или загуби се третират от законите на дадена юрисдикция по същия начин, както ако са били получени или направени от прекия собственик на това образувание, пропорционално на неговото участие в собствеността на образуванието;

участието в собствеността на образувание или място на стопанска дейност, което е съставно образувание, се третира като държано чрез данъчно прозрачна структура, ако участието в собствеността се държи непряко чрез верига данъчно прозрачни образувания;

съставно образувание, което не е местно лице за данъчни цели и не подлежи на облагане с включен данък или с допустим национален допълнителен данък въз основа на своето място на управление, място на създаване или подобни критерии, се третира като преходно образувание и данъчно прозрачно образувание по отношение на приходите, разходите, печалбите или загубите си, доколкото:

а)

неговите собственици се намират в юрисдикция, която третира образуванието като прозрачно за данъчни цели;

б)

то няма място на стопанска дейност в юрисдикцията, в която е създадено; и

в)

приходите, разходите, печалбите или загубите не може да бъдат отнесени към място на стопанска дейност;

13)

„място на стопанска дейност“ означава:

a)

определено място, чрез което се извършва стопанска дейност или условно определено място, чрез което се извършва стопанска дейност, намиращо се в юрисдикция, където то се третира като място на стопанска дейност в съответствие с приложима данъчна спогодба, при условие че тази юрисдикция облага дохода, който може да бъде отнесен към него, в съответствие с разпоредба, подобна на член 7 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала, както е изменен;

б)

ако няма приложима данъчна спогодба — определено място, чрез което се извършва стопанска дейност или условно определено място, чрез което се извършва стопанска дейност, намиращо се в юрисдикция, която облага дохода от това място, чрез което се извършва стопанска дейност, на нетна основа по начин, подобен на този, по който облага собствените си местни лица за данъчни цели;

в)

ако дадена юрисдикция няма система за корпоративно подоходно данъчно облагане — намиращо се в тази юрисдикция определено място, чрез което се извършва стопанска дейност или условно определено място, чрез което се извършва стопанска дейност, което би се третирало като място на стопанска дейност в съответствие с Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала, както е изменен, при условие че тази юрисдикция би имала право да облага дохода, който би бил отнесен към мястото, чрез което се извършва стопанска дейност в съответствие с член 7 от посочената конвенция; или

г)

определено място, чрез което се извършва стопанска дейност или условно определено място, чрез което се извършва стопанска дейност, което не е описано в букви а)—в) и чрез което се извършват операции извън юрисдикцията, в която се намира образуванието, при условие че тази юрисдикция освобождава дохода от такива операции;

14)

„крайно образувание майка“ означава:

a)

образувание, което притежава пряко или косвено контролиращо участие в друго образувание и което не е притежавано пряко или косвено от друго образувание с контролиращо участие в него; или

б)

основното образувание в група съгласно определението в точка 3, буква б);

15)

„минимална данъчна ставка“ означава петнадесет процента (15%);

16)

„допълнителен данък“ означава допълнителният данък, изчислен за дадена юрисдикция или за дадено съставно образувание съгласно член 27;

17)

„данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества“ означава набор от данъчни правила, различни от допустимо ПВД, съгласно които пряк или непряк акционер на чуждестранно образувание или основното образувание на място на стопанска дейност подлежи на данъчно облагане върху своя дял от част или от всички доходи, получени от това чуждестранно съставно образувание, независимо дали тези доходи се разпределят на акционера;

18)

„допустимо ПВД“ означава набор от правила, които са възприети в националното право на дадена юрисдикция, при условие че тази юрисдикция не предоставя каквито и да било предимства, свързани с тези правила, и които:

a)

са равностойни на правилата, установени в настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави — на правилата, установени в документа „Данъчни предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – Типови глобални правила срещу свиване на данъчната основа (втори стълб)“ (наричани по-нататък „типовите правила на ОИСР“), в съответствие с които образуванието майка на дадена МГП или голяма национална група изчислява и плаща своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък по отношение на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на групата;

б)

се прилагат по начин, който е в съответствие с правилата, установени в настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави — с правилата, установени в типовите правила на ОИСР;

19)

„облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание“ означава:

a)

съставно образувание на МГП или на голяма национална група, което се намира в юрисдикция с ниска данъчна ставка; или

б)

съставно образувание, неустановено в определена държава, което за дадена данъчна година има допустим доход и ефективна данъчна ставка, която е по-ниска от минималната данъчна ставка;

20)

„междинно образувание майка“ означава съставно образувание, което притежава пряко или косвено участие в собствеността на друго съставно образувание от същата МГП или голяма национална група и което не отговаря на условията да бъде квалифицирано като крайно образувание майка, частично притежавано образувание майка, място на стопанска дейност или инвестиционно образувание;

21)

„контролиращо участие“ означава участие в собствеността на дадено образувание, при което от притежателя на участието в собствеността се изисква или би се изисквало да консолидира активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на образуванието ред по ред в съответствие с допустим счетоводен стандарт; счита се, че основното образувание притежава контролиращото участие в своите места на стопанска дейност;

22)

„частично притежавано образувание майка“ означава съставно образувание, което притежава пряко или косвено участие в собствеността на друго съставно образувание от същата МГП или от голяма национална група, и повече от 20% от участието в собствеността на печалбите на което се държат пряко или косвено от едно или повече лица, които не са съставни образувания на същата МГП или голяма национална група, и което не отговаря на условията да бъде квалифицирано като крайно образувание майка, място на стопанска дейност или инвестиционно образувание;

23)

„участие в собствеността“ означава всякакво участие в собствения капитал, което носи права върху печалбите, капитала или резервите на едно образувание или място на стопанска дейност;

24)

„образувание майка“ означава крайно образувание майка, което не е изключено образувание, междинно образувание майка или частично притежавано образувание майка;

25)

„допустим счетоводен стандарт“ означава международните стандарти за финансово отчитане (МСФО или МСФО, приети от Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (8)) и общоприетите счетоводни принципи на Австралия, Бразилия, Канада, държавите — членки на Европейския съюз, държавите — членки на Европейското икономическо пространство, Хонконг (Китай), Япония, Мексико, Нова Зеландия, Китайската народна република, Република Индия, Република Корея, Русия, Сингапур, Швейцария, Обединеното кралство и Съединените американски щати;

26)

„одобрен счетоводен стандарт“ означава – по отношение на дадено образувание – набор от общоприети счетоводни принципи, разрешени от оправомощен счетоводен орган в юрисдикцията, в която се намира това образувание; за целите на това определение „оправомощен счетоводен орган“ означава органът, който има законови правомощия в дадена юрисдикция да определя, установява или приема счетоводни стандарти за целите на финансовото отчитане;

27)

„съществено нарушение на конкуренцията“ означава — по отношение на прилагането на конкретен принцип или процедура съгласно набор от общоприети счетоводни принципи — прилагане, което води до кумулативно отклонение в размера на доходите или разходите от над 75 000 000 EUR през дадена данъчна година в сравнение със сумата, която би била определена чрез прилагане на съответния принцип или процедура съгласно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО или МСФО, приети от Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002);

28)

„допустим национален допълнителен данък“ означава допълнителен данък, който е въведен в националното право на дадена юрисдикция, при условие че тази юрисдикция не предоставя каквито и да било предимства, свързани с въведените за целта правила, и който:

a)

предвижда определянето на допълнителните печалби на съставните образувания, намиращи се в тази юрисдикция, в съответствие с установените в настоящата директива правила, а по отношение на юрисдикции на трети държави — в съответствие с типовите правила на ОИСР, както и прилагането на минималната данъчна ставка към тези допълнителни печалби за юрисдикцията и съставните образувания в съответствие с установените в настоящата директива правила, а по отношение на юрисдикции на трети държави — в съответствие с типовите правила на ОИСР; и

б)

се прилага по начин, който е в съответствие с правилата, установени в настоящата директива, а по отношение на юрисдикции на трети държави — в съответствие с типовите правила на ОИСР;

29)

„балансова стойност на материалните активи“ означава усреднената стойност от началната и крайната стойност на материалните активи, след като бъдат взети предвид натрупаната амортизация, изхабяване и обезценка съгласно финансовите отчети;

30)

„инвестиционно образувание“ означава:

a)

инвестиционен фонд или дружество за инвестиции в недвижими имоти;

б)

образувание, най-малко 95% от което се притежават пряко от посочено в буква а) образувание или посредством верига от такива образувания и което осъществява дейност изключително или преимуществено, за да държи активи или да инвестира средства в тяхна полза; или

в)

образувание, най-малко 85% от стойността на което се притежават от посочено в буква а) образувание, при условие че по същество целият му доход произтича от дивиденти или капиталови печалби или загуби, които са изключени от изчисляването на допустимите доход или загуби за целите на настоящата директива;

31)

„инвестиционен фонд“ означава образувание или договореност, което отговаря на всички изброени условия:

a)

проектирано е да обединява финансови или нефинансови активи от няколко инвеститори, някои от които несвързани;

б)

инвестира в съответствие с определена инвестиционна политика;

в)

дава възможност на инвеститорите да намалят разходите за операции, научни изследвания и анализи или да разпределят риска колективно;

г)

основната му цел е да генерира доходи или печалби от инвестиции или да предоставя защита срещу конкретно или общо събитие или резултат;

д)

инвеститорите му имат право на възвръщаемост от активите на фонда или от получения от тези активи доход въз основа на вноската, която са направили;

е)

то или неговото управление е подчинено на регулаторния режим, включително на подходящи регулаторни изисквания за борба с изпирането на пари и защита на инвеститорите, приложим за инвестиционните фондове в юрисдикцията, в която е установено или се управлява; и

ж)

управлява се от специалисти по управление на инвестиционни фондове от името на инвеститорите;

32)

„дружество за инвестиции в недвижими имоти“ означава образувание с широко участие, което държи предимно недвижими имоти и подлежи само на едно равнище на данъчно облагане, било то при самото него или при притежателите на участие в него, с отсрочка от най-много една година;

33)

„пенсионен фонд“ означава:

a)

образувание, което е установено и осъществява дейност в дадена юрисдикция изключително или преимуществено с цел да управлява или предоставя пенсионни обезщетения и допълнителни или съпътстващи обезщетения на физически лица, когато:

i)

образуванието е регулирано като такова от въпросната юрисдикция или от някое от нейните политически подразделения или органи на местно самоуправление; или

ii)

тези обезщетения са гарантирани или защитени по друг начин от националната правна уредба и се финансират от пул от активи, държани от доверителна схема или доверител с цел подсигуряване на изпълнението на съответните пенсионни задължения в случай на несъстоятелност на МГП и на голяма национална група;

б)

образувание за пенсионни услуги;

34)

„образувание за пенсионни услуги“ означава образувание, което е създадено и осъществява дейност изключително или преимуществено, за да инвестира средства в полза на образувания, посочени в точка 33, буква а), или за да извършва дейности, които са спомагателни към регулираните дейности, посочени в точка 33, буква а), при условие че образуванието за пенсионни услуги е част от същата група като образуванията, извършващи посочените регулирани дейности;

35)

„юрисдикция с ниска данъчна ставка“ означава — по отношение на МГП или голяма национална група за която и да било данъчна година — държава членка или юрисдикция на трета държава, в която МГП или голямата национална група има допустим доход и подлежи на ефективна данъчна ставка, която е по-ниска от минималната данъчна ставка;

36)

„допустими доходи или загуби“ означава нетните счетоводни доходи или загуби на съставно образувание, коригирани в съответствие с правилата, установени в глави III, VI и VII;

37)

„недопустим възстановим прихванат данък“ означава всеки данък, различен от допустим прихванат данък, начислен или платен от съставно образувание, който:

a)

подлежи на възстановяване на действителния собственик на дивидент, разпределен от такова съставно образувание, във връзка с посочения дивидент, или подлежи на приспадане от действителния собственик от данъчно задължение, различно от данъчно задължение във връзка с посочения дивидент; или

б)

подлежи на възстановяване на разпределящото дружество при разпределяне на дивидент на акционер;

за целите на настоящото определение „допустим прихванат данък“ означава включен данък, начислен или платен от съставно образувание, включително място на стопанска дейност, който подлежи на възстановяване или на приспадане на действителния собственик на дивидента, разпределен от съставното образувание или, в случая на включен данък, начислен или платен от място на стопанска дейност дивидент, разпределен от основното образувание, доколкото възстановяването се изплаща или приспадането се предоставя:

a)

от юрисдикция, различна от юрисдикцията, която е наложила включените данъци;

б)

на действителен собственик на дивидента, който подлежи на облагане с данък при номинална ставка, която е равна на или надвишава минималната данъчна ставка върху дивидента, получен съгласно националното право на юрисдикцията, наложила на съставното образувание включените данъци;

в)

на физическо лице, което е действителният собственик на дивидента и е местно лице за данъчни цели в юрисдикцията, наложила на съставното образувание включените данъци, и което подлежи на облагане с данък при номинална ставка, равна на или надвишаваща стандартната данъчна ставка, приложима за обичайни доходи; или

г)

на публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел, която е местно лице, пенсионен фонд, който е местно лице, инвестиционно образувание, което е местно лице и не е част от МГП или голямата национална група, или животозастрахователно дружество, което е местно лице, доколкото дивидентът е получен във връзка с дейности на пенсионен фонд, който е местно лице, и подлежи на данъчно облагане по начин, сходен на облагането на дивидент, получен от пенсионен фонд;

за целите на буква г):

i)

организация с нестопанска цел или пенсионен фонд е местно лице в дадена юрисдикция, ако е създаден(а) и управляван(а) в тази юрисдикция;

ii)

инвестиционно образувание е местно лице в дадена юрисдикция, ако е създадено и регулирано в тази юрисдикция;

iii)

животозастрахователно дружество е местно лице в юрисдикцията, в която се намира;

38)

„допустим възстановим данъчен кредит“ означава:

a)

възстановим данъчен кредит, проектиран по такъв начин, че да трябва да се плати под формата на парично плащане или паричен еквивалент на дадено съставно образувание в рамките на четири години от датата, на която съставното образувание има правото на получи възстановимия данъчен кредит съгласно законодателството на юрисдикцията, предоставяща кредита; или

б)

ако данъчният кредит подлежи на частично възстановяване – частта от възстановимия данъчен кредит, която е дължима под формата на парично плащане или паричен еквивалент на дадено съставно образувание в рамките на четири години от датата, на която съставното образувание има правото да получи частично възстановимия данъчен кредит;

допустимият възстановим данъчен кредит не включва никакъв данък, който подлежи на приспадане или възстановяване съгласно допустим прихванат данък или недопустим възстановим прихванат данък;

39)

„недопустим възстановим данъчен кредит“ означава данъчен кредит, който не е допустим възстановим данъчен кредит, но е изцяло или частично възстановим;

40)

„основно образувание“ означава образувание, което включва във финансовите си отчети счетоводните нетни доходи или загуби на дадено място на стопанска дейност;

41)

„съставно образувание – собственик“ означава съставно образувание, което притежава пряко или косвено участие в собствеността на друго съставно образувание от същата МГП или голяма национална група;

42)

„допустима система за данък върху разпределението“ означава система за корпоративно подоходно данъчно облагане, която:

a)

налага подоходен данък върху печалбите само когато те са разпределени или се считат за разпределени на акционерите или когато дружеството прави определени нестопански разходи;

б)

налага данък със ставка, равна на или по-висока от минималната данъчна ставка; и

в)

е била в сила на 1 юли 2021 г. или преди това;

43)

„допустимо ППОНД“ означава набор от правила, които са въведени в националното право на дадена юрисдикция, при условие че тази юрисдикция не предоставя каквито и да било предимства, свързани с тези правила, и които:

a)

са равностойни на правилата, установени в настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави — на типовите правила на ОИСР, съгласно които юрисдикцията събира своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък на МГП, който не е бил начислен по ПВД по отношение на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на тази МГП;

б)

се прилагат по начин, който е в съответствие с правилата, установени в настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави, с типовите правила на ОИСР;

44)

„предоставящо информация образувание“ означава съставното образувание, различно от крайното образувание майка, което е определено от МГП или голяма национална група да изпълнява предвидените в член 44 задължения за подаване на декларации от името на МГП или на голяма национална група.

Член 4

Местонахождение на съставно образувание

1.   За целите на настоящата директива се приема, че образувание, различно от преходно образувание, се намира в юрисдикцията, в която се счита за местно лице за данъчни цели въз основа на своето място на управление, мястото си на създаване или подобни критерии.

Когато местонахождението на образувание, различно от преходно образувание, не може да бъде определено въз основа на първа алинея, се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е създадено.

2.   Счита се, че преходното образувание не е установено в определена държава, освен ако то е крайното образувание майка на МГП или на голяма национална група или ако от него се изисква да прилага ПВД в съответствие с членове 5, 6, 7 и 8, като в този случай се счита, че преходното образувание се намира в юрисдикцията, в която е създадено.

3.   Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква а), е в юрисдикцията, в която то се третира като място на стопанска дейност и подлежи на данъчно облагане съгласно приложимата данъчна спогодба.

Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква б), е в юрисдикцията, в която то подлежи на данъчно облагане на нетна основа на базата на стопанското му присъствие.

Счита се, че местонахождението на място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква в), е в юрисдикцията, в която то е разположено.

Счита се, че място на стопанска дейност, отговарящо на определението в член 3, точка 13, буква г), не е установено в определена държава.

4.   Когато съставно образувание се намира в две юрисдикции и тези юрисдикции имат приложима данъчна спогодба, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която съгласно посочената данъчна спогодба то се третира като местно лице за данъчни цели.

Когато приложимата данъчна спогодба изисква компетентните органи да постигнат взаимно съгласие относно юрисдикцията, в която се приема, че съставното образувание е местно лице за данъчни цели, и не се постигне съгласие, се прилага параграф 5.

Когато съгласно приложимата данъчна спогодба няма освобождаване от двойно данъчно облагане поради факта, че дадено съставно образувание е местно лице за данъчни цели и в двете договарящи страни по спогодбата, се прилага параграф 5.

5.   Когато дадено съставно образувание се намира в две юрисдикции и тези юрисдикции нямат приложима данъчна спогодба, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която за съответната данъчна година е начислен по-голям размер на включените данъци.

За целите на изчисляването на размера на включените данъци, посочен в първа алинея, не се взема предвид размерът на данъка, платен в съответствие с режима на данъчно облагане на контролираните чуждестранни дружества.

Ако размерът на дължимите в двете юрисдикции включени данъци е еднакъв или е равен на нула, се счита, че съставното образувание се намира в юрисдикцията, в която то има по-висок размер на изключението за съществена стопанска дейност, изчислен на база на отделно образувание в съответствие с член 28.

Ако размерът на изключението за съществена стопанска дейност в двете юрисдикции е еднакъв или е равен на нула, съставното образувание се счита за неустановено в определена държава, освен ако е крайно образувание майка, в който случай се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е създадено.

6.   Когато в резултат на прилагането на параграфи 4 и 5 дадено образувание майка се намира в юрисдикция, в която не подлежи на допустимо ПВД, се счита, че то подлежи на допустимо ПВД на другата юрисдикция, освен ако приложима данъчна спогодба забранява прилагането на такова правило.

7.   Когато дадено съставно образувание промени местонахождението си в хода на данъчната година, се счита, че то се намира в юрисдикцията, в която е било счетено, че се намира съгласно настоящия член в началото на съответната данъчна година.

ГЛАВА II

ПВД и ППОНД

Член 5

Крайно образувание майка, намиращо се в Съюза

1.   Държавите членки гарантират, че крайно образувание майка, което е съставно образувание и се намира в държава членка, подлежи на облагане с допълнителния данък (наричан по-нататък „допълнителен данък по ПВД“) за данъчната година за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в друга юрисдикция или не са установени в определена държава.

2.   Държавите членки гарантират, че когато съставно образувание, което е крайното образувание майка на МГП или на голяма национална група, се намира в държава членка, която е юрисдикция с ниска данъчна ставка, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за себе си и за всички облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания на групата, намиращи се в същата държава членка.

Член 6

Междинно образувание майка, намиращо се в Съюза

1.   Държавите членки гарантират, че междинно образувание майка, което се намира в държава членка и се притежава от крайно образувание майка, което се намира в юрисдикцията на трета държава, подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за данъчната година за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в друга юрисдикция или не са установени в определена държава.

2.   Държавите членки гарантират, че когато междинно образувание майка се намира в държава членка, която е юрисдикция с ниска данъчна ставка, и се притежава от крайно образувание майка, което се намира в юрисдикция на трета държава, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за себе си и за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, намиращи се в същата държава членка.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато:

a)

за съответната данъчна година по отношение на крайното образувание майка се прилага допустимо ПВД; или

б)

друго междинно образувание майка се намира в юрисдикция, в която по отношение на него за съответната данъчна година се прилага допустимо ПВД и то притежава, пряко или косвено, контролиращо участие в междинното образувание майка.

Член 7

Междинно образувание майка, намиращо се в Съюза и притежавано от изключено крайно образувание майка

1.   Държавите членки гарантират, че когато междинно образувание майка, намиращо се в държава членка, се притежава от крайно образувание майка, което е изключено образувание, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в друга юрисдикция или не са установени в определена държава.

2.   Държавите членки гарантират, че когато междинно образувание майка, намиращо се в държава членка, която е юрисдикция с ниска данъчна ставка, се притежава от крайно образувание майка, което е изключено образувание, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за себе си и за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, намиращи се в същата държава членка.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато друго междинно образувание майка се намира в юрисдикция, в която по отношение на него за съответната данъчна година се прилага допустимо ПВД, и то притежава, пряко или косвено, контролиращо участие в междинното образувание майка, посочено в параграфи 1 и 2.

Член 8

Частично притежавано образувание майка, намиращо се в Съюза

1.   Държавите членки гарантират, че частично притежавано образувание майка, което се намира в държава членка, подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в друга юрисдикция или не са установени в определена държава.

2.   Държавите членки гарантират, че когато частично притежавано образувание майка се намира в държава членка, която е юрисдикция с ниска данъчна ставка, то подлежи на облагане с допълнителния данък по ПВД за съответната данъчна година за себе си и за своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в същата държава членка.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат, когато участието в собствеността на частично притежаваното образувание майка се държи изцяло, пряко или косвено, от друго частично притежавано образувание майка, за което за същата данъчна година се прилага допустимо ПВД.

Член 9

Разпределяне на допълнителния данък съгласно ПВД

1.   Допълнителният данък по ПВД, който се дължи от образувание майка за облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание съгласно член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1, е равен на допълнителния данък на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание, изчислен в съответствие с член 27, умножен по подлежащия на разпределение дял на образуванието майка от този допълнителен данък за данъчната година.

2.   Делът на образуванието майка от допълнителния данък по отношение на облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание се определя пропорционално на дела на образуванието майка в допустимата печалба на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание съобразно нейното участие в собствеността му. Този дял е равен на допустимата печалба на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание за данъчната година, намалена със сумата на дела в нея на други участия в собствеността на съставното образувание и разделена на допустимата печалба на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание за данъчната година.

Размерът на допустимия доход, който може да бъде отнесен към участието на други собственици в собствеността на облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание, е сумата, която би била третирана като относима към тези собственици в съответствие с принципите на допустимия счетоводен стандарт, използван за консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, при условие че нетният доход на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание е бил равен на неговия допустим доход и:

a)

образуванието майка е изготвило консолидирани финансови отчети в съответствие с въпросния счетоводен стандарт (наричани по-нататък „хипотетични консолидирани финансови отчети“);

б)

образуванието майка е притежавало контролиращо участие в собствеността на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание, при което всички доходи и разходи на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание са били консолидирани ред по ред с тези на образуванието майка в хипотетичните консолидирани финансови отчети;

в)

целият допустим доход на облаганото с ниска данъчна ставка съставно образувание е бил относим към сделки с лица, които не са образувания от групата; и

г)

всички участия в собствеността, които не се държат нито пряко, нито косвено от образуванието майка, са били държани от лица, различни от образувания от групата.

3.   В допълнение към сумата, разпределена на образуванието майка в съответствие с параграф 1 от настоящия член, дължимият от образуванието майка в съответствие с член 5, параграф 2, член 6, параграф 2, член 7, параграф 2 и член 8, параграф 2 допълнителен данък по ПВД включва за данъчната година съгласно член 27:

а)

пълния размер на допълнителния данък, изчислен за това образувание майка; и

б)

размера на допълнителния данък, изчислен за неговите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в същата държава членка, умножен по подлежащия на разпределение дял на образуванието майка от този допълнителен данък за данъчната година.

Член 10

Механизъм за компенсиране на ПВД

Когато образувание майка, което се намира в държава членка, притежава участие в собствеността на облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание косвено чрез междинно образувание майка или чрез частично притежавано образувание майка, за което за съответната данъчна година се прилага допустимо ПВД, дължимият съгласно членове 5—8 допълнителен данък се намалява със сума, равна на частта от подлежащия на разпределение на първото посочено образувание майка дял от допълнителния данък, дължим от междинното образувание майка или от частично притежаваното образувание майка.

Член 11

Избор за прилагане на допустим национален допълнителен данък

1.   Държавите членки могат да изберат да прилагат допустим национален допълнителен данък

Ако държава членка, в която се намират съставни образувания на МГП или на голяма национална група, избере да прилага допустим национален допълнителен данък, всички облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания на тази МГП или голяма национална група в тази държава членка подлежат на облагане с този национален допълнителен данък за данъчната година.

При прилагането на допустим национален допълнителен данък остатъчната печалба на национално равнище на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания може да бъде изчислявана въз основа на допустим счетоводен стандарт или на одобрен счетоводен стандарт, разрешени от оправомощен счетоводен орган и коригирани така че да се предотвратят съществени нарушения на конкуренцията, вместо въз основа на счетоводния стандарт, използван за консолидираните финансови отчети.

2.   Когато образувание майка на МГП или на голяма национална група се намира в държава членка и пряко или косвено притежаваните от него съставни образувания, които се намират в същата държава членка или в друга юрисдикция, подлежат за данъчната година на облагане с допустим национален допълнителен данък в тези юрисдикции, размерът на всеки допълнителен данък, изчислен съгласно член 27 и дължим от образуванието майка съгласно членове 5—8, се намалява – до нула – с размера на допустимия национален допълнителен данък, дължим от образуванието майка или от посочените съставни образувания.

Независимо от първа алинея, ако допустимият национален допълнителен данък е изчислен за дадена данъчна година в съответствие с допустимия счетоводен стандарт на крайното предприятие майка или с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО или МСФО, приети от Съюза съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002), за съответната данъчна година не се изчислява никакъв допълнителен данък съгласно член 27 по отношение на съставните образувания на посочената МГП или голяма национална група, намираща се в тази държава членка. Настоящата алинея не засяга изчисляването на евентуален добавъчен допълнителен данък съгласно член 29 в случаите, когато държава членка не прилага допустим национален допълнителен данък, за да събере евентуален добавъчен допълнителен данък, възникнал по силата на член 29.

3.   Когато размерът на допустимия национален допълнителен данък за дадена данъчна година не е платен в рамките на четири данъчни години след данъчната година, в която е бил дължим, размерът на неплатения национален допълнителен данък се добавя към допълнителния данък на юрисдикцията, изчислен съгласно член 27, параграф 3, и не може да бъде събран от държавата членка, която е направила избора по параграф 1 от настоящия член.

4.   Държавите членки, които изберат да прилагат допустим национален допълнителен данък, уведомяват Комисията за този избор в срок от четири месеца след приемането на техните национални законови, подзаконови и административни разпоредби, въвеждащи допустим национален допълнителен данък. Изборът важи за период от три години, през които не подлежи на оттегляне. В края на всеки тригодишен период изборът се подновява автоматично, освен ако държавата членка не го оттегли. Комисията се уведомява за всяко оттегляне на избора не по-късно от четири месеца преди изтичането на тригодишния период.

Член 12

Прилагане на ППОНД в рамките на една МГП

1.   Когато крайното образувание майка на дадена МГП се намира в юрисдикция на трета държава, която не прилага допустимо ПВД, или когато крайното образувание майка на дадена МГП е изключено образувание, държавите членки гарантират, че съставните му образувания, които се намират в Съюза, подлежат в държавата членка, в която се намират, на корекция, равна на размера на допълнителния данък по ППОНД, разпределен на тази държава членка в съответствие с член 14 за съответната данъчна година.

За целта корекцията може да бъде под формата на допълнителен данък, дължим от тези съставни образувания, или на отказ за приспадане от облагаемия им доход, водещ до такъв размер на данъчното задължение, какъвто е необходим, за да бъде събран разпределеният на тази държава членка размер на допълнителния данък по ППОНД.

2.   Когато държава членка прилага корекцията по параграф 1 от настоящия член под формата на отказ за приспадане от облагаемия доход, тази корекция се прилага, доколкото е възможно, по отношение на годината на облагане, през която изтича данъчната година, за която е изчислен и разпределен на държавата членка размерът на допълнителния данък по ППОНД в съответствие с член 14.

Всяка сума допълнителен данък по ППОНД, която остава дължима за дадена данъчна година в резултат на прилагането на отказ за приспадане от облагаемия доход за тази данъчна година, се пренася за следваща данъчна година, доколкото е необходимо, и за всяка следваща данъчна година подлежи на корекция съгласно параграф 1, докато пълният размер на допълнителния данък по ППОНД, разпределен на държавата членка за въпросната данъчна година, не бъде платен.

3.   Настоящият член не се прилага по отношение на съставни образувания, които са инвестиционни образувания.

Член 13

Прилагане на ППОНД в юрисдикцията на крайното образувание майка

1.   Когато крайното образувание майка на дадена МГП се намира в трета държава с юрисдикция на ниска данъчна ставка, държавите членки гарантират, че съставните му образувания, които се намират в Съюза, подлежат в държавата членка, в която се намират, на корекция, равна на размера на допълнителния данък по ППОНД, разпределен на тази държава членка за данъчната година в съответствие с член 14.

За целта корекцията може да бъде под формата на допълнителен данък, дължим от тези съставни образувания, или на отказ за приспадане от облагаемия им доход, водещ до такъв размер на данъчното задължение, който е необходим, за да бъде събран разпределеният на тази държава членка размер на допълнителния данък по ППОНД.

Първа алинея не се прилага, когато крайното образувание майка в такава юрисдикция на трета държава с ниска данъчна ставка подлежи на облагане с допустимо ПВД заедно със своите облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, които се намират в същата юрисдикция.

2.   Когато държава членка прилага корекцията по параграф 1 от настоящия член под формата на отказ за приспадане от облагаемия доход, тази корекция се прилага, доколкото е възможно, по отношение на данъчната година, през която изтича данъчната година, за която е изчислен и разпределен на държавата членка размерът на допълнителния данък по ППОНД в съответствие с член 14.

Всяка сума допълнителен данък по ППОНД, която остава дължима за дадена данъчна година в резултат на прилагането на отказ за приспадане от облагаемия доход за тази данъчна година, се пренася за следваща данъчна година, доколкото е необходимо, и за всяка следваща данъчна година подлежи на корекция съгласно параграф 1, докато пълният размер на допълнителния данък по ППОНД, разпределен на държавата членка за въпросната данъчна година, не бъде платен.

3.   Настоящият член не се прилага по отношение на съставни образувания, които са инвестиционни образувания.

Член 14

Изчисляване и разпределяне на размера на допълнителния данък по ППОНД

1.   Размерът на допълнителния данък по ППОНД, разпределен за дадена държава членка, се изчислява, като общият допълнителен данък по ППОНД, определен в съответствие с параграф 2, се умножи по процента по ППОНД за държавата членка, определен в съответствие с параграф 5.

2.   Общият допълнителен данък по ППОНД за дадена данъчна година е равен на сбора от допълнителния данък, изчислен за всяко облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание на МГП за тази данъчна година, както е определено съгласно член 27, като се направят корекциите по параграфи 3 и 4 от настоящия член.

3.   Допълнителният данък по ППОНД на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, е равен на нула, когато за данъчната година всички участия на крайното образувание майка в собствеността на това съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се държат пряко или косвено от едно или повече образувания майки, от които се изисква за въпросната данъчна година да прилагат допустимо ПВД по отношение на това съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка.

4.   Когато параграф 3 не се прилага, допълнителният данък по ППОНД на съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, се намалява с подлежащия на разпределение дял на образуванието майка от допълнителния данък на това съставно образувание, облагано с ниска данъчна ставка, който се начислява по силата на допустимо ПВД.

5.   Процентът по ППОНД за дадена държава членка се изчислява за всяка данъчна година и за всяка МГП по следната формула:

Formula

където:

a)

броят на наетите лица в държавата членка е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания на МГП, намиращи се в тази държава членка;

б)

броят на наетите лица във всички юрисдикции с допустимо ППОНД е общият брой на наетите лица във всички съставни образувания на МГП, намиращи се в юрисдикция, в която за данъчната година е в сила допустимо ППОНД;

в)

общата стойност на материалните активи в държавата членка е сумата на балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания на МГП, намиращи се в тази държава членка;

г)

общата стойност на материалните активи във всички юрисдикции с допустимо ППОНД е сумата на балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания на МГП, намиращи се в юрисдикция, в която за данъчната година е в сила допустимо ППОНД.

6.   Броят на наетите лица е броят на наетите лица на база еквивалент на пълно работно време във всички съставни образувания, намиращи се в съответната юрисдикция, включително независимите изпълнители, при условие че те участват в обичайните оперативни дейности на съставното образувание.

Материалните активи включват материалните активи на всички съставни образувания, намиращи се в съответната юрисдикция, но не включват парични средства или парични еквиваленти, нематериални или финансови активи.

7.   Наетите лица, чиито разходи за заплати са включени в отделните финансови отчети на място на стопанска дейност, установено в член 18, параграф 1 и коригирани в съответствие с член 18, параграф 2 се отнасят към юрисдикцията, в която се намира място на стопанска дейност

Материалните активи, включени в отделните финансови отчети на място на стопанска дейност, установено в член 18, параграф 1 и коригирани в съответствие с член 18, параграф 2 се отнасят към юрисдикцията, в която се намира място на стопанска дейност

Броят на наетите лица и материалните активи, отнесени към юрисдикцията на място на стопанска дейност, не се вземат предвид за броя на наетите лица и материалните активи на юрисдикцията на основното образувание.

Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи, държани от инвестиционно образувание, се изключват от елементите на формулата, посочена в параграф 5.

Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на преходно образувание се изключват от елементите на формулата, посочена в параграф 5, освен ако са отнесени към дадено място на стопанска дейност или, при липса на място на стопанска дейност, към съставните образувания, които се намират в юрисдикцията, в която преходното образувание е било създадено.

8.   Чрез дерогация от параграф 5 процентът на ППОНД на дадена юрисдикция за МГП се определя на нула за дадена данъчна година, при условие че разпределеният за същата юрисдикция размер на допълнителния данък по ППОНД през предходна данъчна година не е довел до това съставните образувания на въпросната МГП, която се намира в тази юрисдикция, да са имали допълнителен паричен данъчен разход общо равен на разпределения на юрисдикцията размер на допълнителния данък по ППОНД за въпросната предходна данъчна година.

Броят на наетите лица и балансовата стойност на материалните активи на съставните образувания на МГП, която се намира в юрисдикция с равен на нула процент по ППОНД за данъчната година, се изключват от елементите на формулата за разпределяне на общия допълнителен данък по ППОНД на МГП за тази данъчна година.

9.   Параграф 8 не се прилага за дадена данъчна година, ако всички юрисдикции с допустимо ППОНД в сила за въпросната данъчна година имат нулев процент на ППОНД за МГП за тази данъчна година.

ГЛАВА III

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ДОХОДИ ИЛИ ЗАГУБИ

Член 15

Определяне на допустимите доходи или загуби

1.   Допустимите доходи или загуби на дадено съставно образувание се изчисляват чрез извършване на предвидените в членове 16—19 корекции на счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание за данъчната година преди всяка корекция за целите на консолидацията за изключване на вътрешногрупови сделки, както е определено съгласно счетоводния стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка.

2.   Когато не е разумно осъществимо счетоводните нетни доходи или загуби на едно съставно образувание да се определят въз основа на допустимия счетоводен стандарт или на одобрения счетоводен стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание за данъчната година може да бъдат определени, като се използва друг допустим счетоводен стандарт или одобрен счетоводен стандарт, при условие че:

a)

финансовите отчети на съставното образувание се водят въз основа на този счетоводен стандарт;

б)

съдържащата се във финансовите отчети информация е надеждна; и

в)

постоянните разлики в размер над 1 000 000 EUR, произтичащи от прилагането на конкретен принцип или стандарт към позициите за доходи, разходи или сделки, когато този принцип или стандарт се различава от финансовия стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, се коригират, за да бъдат в съответствие с третирането, изисквано за тази позиция съгласно счетоводния стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети.

3.   Когато крайно образувание майка не е изготвило своите консолидирани финансови отчети в съответствие с допустим счетоводен стандарт, посочен в член 3, точка 6, буква в), консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка се коригират, за да се предотврати всяко съществено нарушаване на конкуренцията.

4.   Когато крайно образувание майка не изготвя консолидирани финансови отчети съгласно посоченото в член 3, точка 6, букви а), б) и в), неговите консолидирани финансови отчети, посочени в член 3, точка 6, буква г), са тези, които биха били изготвени, когато от крайното образувание майка се изискваше да изготвя такива консолидирани финансови отчети в съответствие със:

a)

допустим счетоводен стандарт; или

б)

одобрен счетоводен стандарт, при условие че тези консолидирани финансови отчети са коригирани, за да се предотврати всяко съществено нарушение на конкуренцията.

5.   Когато държава членка или юрисдикция на трета държава прилага допустим национален допълнителен данък, счетоводните нетни доходи или загуби на съставните образувания, които се намират във въпросната държава членка или юрисдикция на трета държава, може да бъдат определяни съгласно допустим счетоводен стандарт или одобрен счетоводен стандарт, различен от счетоводния стандарт, използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, при условие че въпросните счетоводни нетни приходи или загуби бъдат коригирани, за да се предотврати всяко съществено нарушаване на конкуренцията.

6.   Когато прилагането на конкретен принцип или процедура съгласно набор от общоприети счетоводни принципи води до съществено нарушаване на конкуренцията, счетоводното третиране на всяка позиция или сделка, за които се прилага този принцип или процедура, се коригира, за да бъде в съответствие с третирането, изисквано за позицията или сделката съгласно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО или МСФО, приети от ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1606/2002).

Член 16

Корекции за определяне на допустимите доходи или загуби

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„нетни разходи за данъци“ означава нетната сума на следните позиции:

i)

включени данъци, начислени като разход, и всички текущи и отсрочени включени данъци, които са част от разходите за подоходни данъци, в това число включените данъци върху доходите, които са изключени от изчисляването на допустимите доходи или загуби;

ii)

отсрочени данъчни активи, които може да бъдат отнесени към загуба за данъчната година;

iii)

допустими национални допълнителни данъци, начислени като разход;

iv)

данъци, възникващи в резултат на правилата по настоящата директива или, по отношение на юрисдикции на трети държави, типовите правила на ОИСР, и начислени като разход; и

v)

недопустими възстановими прихванати данъци, начислени като разход;

б)

„изключен дивидент“ означава дивиденти или други разпределения, получени или начислени във връзка с участие в собствеността, с изключение на дивиденти или други разпределения, получени или начислени във връзка със:

i)

участие в собствеността:

на образувание – от страна на групата – което носи право на по-малко от 10% от печалбите, капитала или резервите или правата на глас в образуванието към датата на разпределение или продажба („дялово участие в портфейла“); и

което икономически е притежание на съставното образувание, което получава или начислява дивидентите или другите разпределения за по-малко от една година към датата на разпределение;

ii)

участие в собствеността на инвестиционно образувание, за което е упражнен избор съгласно член 43;

в)

„изключена капиталова печалба или загуба“ означава постъпление, печалба или загуба, включени в счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание, произтичащи от:

i)

печалби и загуби в резултат на промени в справедливата стойност на участие в собствеността, с изключение на дялово участие в портфейла;

ii)

печалби или загуби във връзка с участие в собствеността, което е включено в отчетността по метода на собствения капитал; и

iii)

печалби и загуби в резултат на разпореждане с участие в собствеността, с изключение на разпореждане с дялово участие в портфейла;

г)

„включена печалба или загуба по метода на преоценка“ означава нетна печалба или загуба, увеличена или намалена с всички свързани включени данъци за данъчната година, произтичаща от прилагането на счетоводен метод или практика, с които по отношение на всички имоти, машини и съоръжения:

i)

балансовата стойност периодично се коригира до справедливата стойност на имоти, машини и съоръжения;

ii)

промените в стойността се записват в друг всеобхватен доход; и

iii)

начислената в друг всеобхватен доход печалба или загуба впоследствие не се отчита чрез печалбата и загубата;

д)

„асиметрична печалба или загуба в чуждестранна валута“ означава печалба или загуба в чуждестранна валута на образувание, чиято функционална валута за счетоводни цели и функционална валута за данъчни цели са различни, която е:

i)

включена в изчисляването на облагаемите доходи или загуби на съставно образувание и която се дължи на колебания в обменния курс между функционалната валута за счетоводни цели и функционалната валута за данъчни цели на съставното образувание;

ii)

включена в изчисляването на счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание и която се дължи на колебания в обменния курс между функционалната валута за счетоводни цели и функционалната валута за данъчни цели на съставното образувание;

iii)

включена в изчисляването на счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание и която се дължи на колебания в обменния курс между трета чуждестранна валута и функционалната валута за счетоводни цели на съставното образувание; и

iv)

се дължи на колебания в обменния курс между трета чуждестранна валута и функционалната валута за данъчни цели на съставното образувание, независимо дали тази печалба или загуба в трета чуждестранна валута е включена в облагаемия доход;

Функционалната валута за данъчни цели е функционалната валута, използвана за определяне на облагаемия доход или загуба на съставното образувание за включен данък в юрисдикцията, в която то се намира. Функционалната валута за счетоводни цели е функционалната валута, използвана за определяне на счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание. Трета чуждестранна валута е валута, която не е нито функционалната валута за данъчни цели, нито функционалната валута за счетоводни цели на съставното образувание;

е)

„неразрешени съгласно политиката разходи“ означава:

i)

разходи, начислени от съставното образувание за незаконни плащания, включително подкупи и незаконни комисиони; и

ii)

разход, начислен от съставното образувание за глоби и санкции, които са равни на или надвишават 50 000 EUR или равностойна сума във функционалната валута, в която се изчисляват счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание;

ж)

„грешки от предходен период или промени в счетоводните принципи“ означава промяна в началния капитал на съставно образувание в началото на данъчната година, която се дължи на:

i)

корекция на грешка при определянето на счетоводните нетни доходи или загуби през предходна данъчна година, която се е отразила на приходите или разходите, подлежащи на включване при изчисляването на допустимите доходи или загуби през тази предходна данъчна година, освен доколкото корекцията на тази грешка е довела до съществено намаление на задължение за включените данъци съгласно член 25; и

ii)

промяна в счетоводните принципи или политика, която е засегнала приходите или разходите, включени при изчисляването на допустимите доходи или загуби;

з)

„начислени разходи за пенсии“ означава разликата между сумата на дължимите разходи за пенсия, включени в счетоводните нетни доходи или загуби, и сумата, внесена в пенсионен фонд за данъчната година.

2.   Счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание се коригират със сумата на следните позиции, за да се определят неговите отговарящи на условията доходи или загуби:

a)

нетни разходи за данъци;

б)

изключени дивиденти;

в)

изключена капиталова печалба или загуба;

г)

включена печалба или загуба по метода на преоценка;

д)

печалби или загуби в резултат на продажба на активи и пасиви, изключени съгласно член 35;

е)

асиметрични печалби или загуби в чуждестранна валута;

ж)

неразрешени съгласно политиката разходи;

з)

грешки от предходен период или промени в счетоводните принципи; и

и)

начислени разходи за пенсии.

3.   По избор на подаващото декларация съставно образувание, дадено съставно образувание може да замени сумата, отчетена във финансовите му отчети като разход на образуванието, покрит от възнаграждения на базата на акции, със сумата, разрешена като приспадане при изчисляването на облагаемия му доход по местонахождение.

Когато възможността за използване на опции върху акции не е упражнена, сумата на разходите за възнаграждения на базата на акции, която е била приспадната от счетоводните нетни доходи или загуби на съставното образувание за изчисляването на неговите допустими доходи или загуби за всички предходни данъчни години, се добавя през данъчната година, през която опцията е изтекла.

Когато част от сумата на разходите за възнаграждения на базата на акции е записана във финансовите отчети на съставното образувание през данъчните години, предшестващи данъчната година, през която е направен изборът, при изчисляването на допустими доходи или загуби на съставното образувание за тази данъчна година се включва сума, равна на разликата между общия размер на разходите за компенсация на базата на акции, който е бил приспаднат за изчисляването на неговите допустими доходи или загуби през тези предшестващи данъчни години, и общия размер на разходите за компенсация на базата на акции, който би бил приспаднат за изчисляването на неговите допустими доходи или загуби през тези предшестващи данъчни години, ако изборът е бил направен през тези години.

Изборът се прави в съответствие с член 45, параграф 1 и се прилага последователно за всички намиращи се в същата юрисдикция съставни образувания за годината, в която е направен, и за всички следващи данъчни години.

През данъчната година, през която изборът бъде оттеглен, размерът на неплатените разходи за възнаграждения на базата на акции, приспаднати по силата на направения избор, които надвишават начислените счетоводни разходи, се включва при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание.

4.   Всяка сделка между съставни образувания, намиращи се в различни юрисдикции, която не е записана на една и съща стойност във финансовите отчети на двете съставни образувания или която не отговаря на принципа на сделката между несвързани лица, трябва да се коригира, така че да бъде на една и съща стойност и да отговаря на принципа на сделката между несвързани лица.

Загуба от продажба или друго прехвърляне на актив между две съставни образувания, намиращи се в една и съща юрисдикция, която не е записана в отчетите в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, се коригира въз основа на този принцип, ако загубата е включена в изчисляването на допустимите доходи или загуби.

За целите на настоящия параграф принципът на сделката между несвързани лица означава принципът, че сделките между съставните образувания трябва да се записват въз основа на условията, които биха били постигнати между независими образувания при сравними сделки или сравними обстоятелства.

5.   Допустимите възстановими данъчни кредити, посочени в член 3, точка 38, се третират като доход при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание. Недопустимите възстановими данъчни кредити не се третират като доход при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание.

6.   По избор на подаващото декларация съставно образувание печалбите и загубите във връзка с активи и пасиви, които подлежат на отчитане по справедлива стойност или обезценка в консолидираните финансови отчети за дадена данъчна година, може да бъдат определени въз основа на принципа на реализация при изчисляването на допустимите доходи или загуби.

Печалбите или загубите, които произтичат от прилагането на отчитане по справедлива стойност или обезценка по отношение на даден актив или пасив, се изключват от изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставно образувание съгласно първа алинея.

Балансовата стойност на даден актив или пасив за целите на определянето на печалбата или загубата съгласно първа алинея е балансовата стойност към момента, в който активът е придобит или пасивът е натрупан, или на първия ден от данъчната година, в която е направен изборът, в зависимост от това коя от двете дати е по-късна.

Изборът се прави в съответствие с член 45, параграф 1 и се прилага за всички съставни образувания, които се намират в юрисдикцията, пред която е направен изборът, освен ако подаващото декларация съставно образувание не реши да ограничи избора до материалните активи на съставните образувания или до инвестиционните образувания.

През данъчната година, през която изборът бъде оттеглен, сумата, равна на определената в резултат на избора разлика между справедливата стойност и балансовата стойност на актива или пасива на първия ден от данъчната година, през която се прави оттеглянето, се включва (при условие че справедливата стойност надвишава балансовата стойност) или се приспада (при условие че балансовата стойност надвишава справедливата стойност) при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставните образувания.

7.   По избор на подаващото декларация съставно образувание допустимите доходи или загуби на съставно образувание, което се намира в дадена юрисдикция, произтичащи от продажбата на намиращи се в тази юрисдикция местни материални активи от това съставно образувание на трети страни (различни от член на групата) за дадена данъчна година, може да бъдат коригирани, както посочено в настоящия параграф. За целите на настоящия параграф местни материални активи са недвижима собственост, намираща се в същата юрисдикция, както съставното образувание.

Нетната печалба, произтичаща от продажбата на местни материални активи, както е посочено в първа алинея, през данъчната година, през която е направен изборът, се приспада от нетната загуба на съставно образувание, което се намира в същата юрисдикция, произтичаща от продажбата на местни материални активи, както е посочено в първа алинея, през данъчната година, през която е направен изборът, и през четирите данъчни години, които я предхождат („петгодишен период“). Нетната печалба се приспада първо от нетната загуба, ако има такава, която е възникнала през най-ранната данъчна година от петгодишния период. Всяка остатъчна сума от нетната печалба се пренася и компенсира от нетни загуби, възникнали през следващите данъчни години от петгодишния период.

Всяка остатъчна сума от нетната печалба, която остава след прилагането на втора алинея, се разпределя равномерно през петгодишния период за изчисляването на допустимите доходи или загуби на всяко съставно образувание, което се намира в тази юрисдикция и което е реализирало нетна печалба от продажбата на местни материални активи, както е посочено в първа алинея, през данъчната година, в която е направен изборът. Разпределената на едно съставно образувание остатъчната сума от нетната печалба е пропорционална на нетната печалба на това съставно образувание, разделена на нетната печалба на всички съставни образувания.

Когато нито едно съставно образувание в дадена юрисдикция не е реализирало нетна печалба от продажбата на местни материални активи, както е посочено в първа алинея, през данъчната година, в която е направен изборът, остатъчната сума от нетната печалба, посочена в трета алинея, се разпределя равномерно на всяко съставно образувание в тази юрисдикция и равномерно за целия петгодишен период за изчисляването на допустимите доходи или загуби на всяко от тези съставни образувания.

Всяка корекция по силата на настоящия параграф за фискалните години, предхождащи годината на избора, подлежи на корекциите в съответствие с член 29, параграф 1. Изборът се прави ежегодно в съответствие с член 45, параграф 2.

8.   Всички разходи, свързани с договореност за финансиране, при която едно или повече съставни образувания предоставят кредит на, или по друг начин да инвестира в едно или повече други съставни образувания на същата група („договореност за вътрешногрупово финансиране“), не се вземат предвид при изчисляването на допустимите доходи или загуби на едно съставно образувание, ако са налице следните условия:

a)

съставното образувание се намира в юрисдикция с ниска данъчна ставка или в юрисдикция, която би била с ниска данъчна ставка, ако разходът не е бил начислен от съставното образувание;

б)

с разумно основание може да се предвиди, че за очаквания срок на действие на вътрешногруповата договореност за финансиране тази договореност ще увеличи размера на разходите, които се вземат предвид при изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание, без това да доведе до съизмеримо увеличаване на облагаемия доход на съставното образувание, което предоставя кредита („контрагент“);

в)

контрагентът се намира в юрисдикция, която не е с ниска данъчна ставка, или в юрисдикция, която не би била с ниска данъчна ставка, ако свързаният с разхода доход не е бил начислен от контрагента;

9.   Крайно образувание майка може да избере да прилага своето консолидирано счетоводно третиране за изключване на приходите, разходите, печалбите и загубите от сделки между съставни образувания, които се намират в една и съща юрисдикция и са включени в група за данъчна консолидация, за целите на изчисляването на нетните допустими доходи или загуби на тези съставни образувания.

Изборът се прави в съответствие с член 45, параграф 1.

През данъчната година, през която бъде направен или оттеглен изборът, се правят подходящи корекции, така че позициите на допустимите доходи или загуби да не се вземат предвид повече от веднъж или да не се пропуснат в резултат на този избор или оттегляне.

10.   Застрахователните дружества изключват от изчисляването на своите отговарящи на условията доходи или загуби всяка сума, начислена на притежателите на полици за данъци, платени от застрахователното дружество във връзка с доходи на притежателите на полици. Застрахователните дружества включват в изчисляването на своите допустими доходи или загуби всички възстановявания на притежателите на полици, които не са отразени в техните счетоводни нетни доходи или загуби, доколкото съответното увеличение или намаление на задълженията към притежателите на полици е отразено в счетоводните им нетни доходи или загуби.

11.   Всяка сума, която е призната като намаление на собствения капитал на дадено съставно образувание и е резултат от разпределения, направени или дължими във връзка с инструмент, емитиран от това съставно образувание съгласно пруденциалните регулаторни изисквания („допълнителен капитал от първи ред“), се третира като разход при изчисляването на неговите допустими доходи или загуби.

Всяка сума, която е призната като увеличение на собствения капитал на съставното образувание и е резултат от разпределения, получени или дължими във връзка с допълнителен капитал от първи ред, държан от съставното образувание, се включва в изчисляването на неговите допустими доходи или загуби.

Член 17

Изключване на доходите от международно корабоплаване

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„доходи от международно корабоплаване“ означава нетните доходи, получени от съставно образувание от следните дейности, при условие че този превоз не се извършва по вътрешни водни пътища в рамките на една и съща юрисдикция:

i)

превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт, независимо дали корабът е притежаван, нает или по друг начин е на разположение на съставното образувание;

ii)

превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт по споразумения за чартър на слотове;

iii)

отдаване под наем на кораб, за да бъде използван за превоз на пътници или товари при международен транспорт, чрез чартър, напълно оборудван, с екипаж и снабден;

iv)

отдаване под наем на кораб, използван за превоз на пътници или товари при международен транспорт, чрез беърбоут чартър, на друго съставно образувание;

v)

участие в група, съвместно предприятие или международна оперативна агенция за превоз на пътници или товари с кораб при международен транспорт; и

vi)

продажба на кораб, използван за превоз на пътници или товари при международен транспорт, при условие че корабът е държан за ползване от съставното образувание в продължение на най-малко една година;

б)

„допустим допълнителен доход от международно корабоплаване“ означава нетен доход, получен от съставно образувание от следните дейности, при условие че тези дейности се извършват основно във връзка с превоза на пътници или товари от кораби при международен транспорт:

i)

отдаване под наем на кораб, чрез беърбоут чартър, на друго корабоплавателно предприятие, което не е съставно образувание, при условие че чартърът не е за повече от три години;

ii)

продажба на билети, издадени от други корабоплавателни предприятия за националния участък от международно пътуване;

iii)

отдаване под наем и краткосрочно съхранение на контейнери или такси за задържане за късно връщане на контейнери;

iv)

предоставяне на услуги на други корабоплавателни предприятия от инженери, персонал по поддръжката, оператори по обработката на товари, кетъринг персонал и персонал за обслужване на клиенти; и

v)

доход от инвестиции, когато генериращата дохода инвестиция се прави като неразделна част от извършването на дейността по експлоатация на корабите при международен транспорт.

2.   Доходите от международно корабоплаване и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставно образувание се изключват от изчисляването на неговите отговарящи на условията доходи или загуби, при условие че съставното образувание докаже, че стратегическото или търговското управление на всички съответни кораби действително се осъществява в рамките на юрисдикцията, в която се намира съставното образувание.

3.   Когато изчисляването на доходите от международно корабоплаване на дадено съставно образувание и на неговите допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване води до загуба, тази загуба се изключва от изчисляването на допустимите доходи или загуби на съставното образувание.

4.   Съвкупните допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване на всички съставни образувания, намиращи се в дадена юрисдикция, не надвишават 50% от доходите на тези съставни образувания от международно корабоплаване.

5.   Направените от съставно образувание разходи, които се отнасят пряко към неговите дейности по международно корабоплаване, изброени в параграф 1, буква а) и към допустимите допълнителни дейности по международно корабоплаване, изброени в параграф 1, буква б) се разпределят към тези дейности за целите на изчисляването на нетните доходи от международно корабоплаване и нетните допустими допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание.

Направените от съставно образувание разходи, които произтичат непряко от неговите дейности по международно корабоплаване и от допустимите допълнителни дейности по международно корабоплаване се приспадат от приходите на съставното образувание от тези дейности за изчисляването на доходите от международно корабоплаване и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване на съставното образувание въз основа на неговите приходи от тези дейности и пропорционално на неговите общи приходи.

6.   Всички преки и непреки разходи, които се отнасят към доходите от международно корабоплаване на съставно образувание и допустимите допълнителни доходи от международно корабоплаване в съответствие с параграф 5, се изключват от изчисляването на неговите допустими доходи или загуби.

Член 18

Разпределяне на допустимите доходи или загуби между основно образувание и място на стопанска дейност

1.   Когато едно съставно образувание е място на стопанска дейност съгласно определението в член 3, точка 13, буква а), б) или в), неговите счетоводни нетни доходи или загуби са нетните доходи или загуби, отразени в отделните финансови отчети на мястото на стопанска дейност.

Когато дадено място на стопанска дейност няма отделни финансови отчети, неговите счетоводни нетни доходи или загуби представляват сумата, която би била отразена в отделните му финансови отчети, ако те се изготвяха самостоятелно и в съответствие със счетоводните стандарти, използвани при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка.

2.   Когато дадено съставно образувание отговаря на определението за място на стопанска дейност в член 3, точка 13, буква а) или б), неговите счетоводни нетни доходи или загуби се коригират така, че да отразяват само сумите и позициите на приходите и разходите, които може да бъдат отнесени към него в съответствие с приложимата данъчна спогодба или националното право на юрисдикцията, в която се намира, независимо от размера на облагаемия доход и размера на подлежащите на приспадане разходи в тази юрисдикция.

Когато дадено съставно образувание отговаря на определението за място на стопанска дейност в член 3, точка 13, буква в), неговите счетоводни нетни доходи или загуби се коригират така, че да отразяват само сумите и позициите на приходите и разходите, които биха били отнесени към него в съответствие с член 7 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно дохода и капитала, с измененията.

3.   Когато дадено съставно образувание отговаря на определението за място на стопанска дейност в член 3, точка 13, буква г), неговите счетоводни нетни доходи или загуби се изчисляват въз основа на сумите и позициите на приходите, които са освободени в юрисдикцията, в която се намира основното образувание, и които се отнасят към операциите, извършвани извън тази юрисдикция, и на сумите и позициите на разходите, които не се приспадат за данъчни цели в юрисдикцията, в която се намира основното образувание, и които могат да бъдат отнесени към такива операции.

4.   Счетоводните нетни доходи или загуби на дадено място на стопанска дейност не се вземат предвид при определянето на допустимите доходи или загуби на основното образувание, с изключение на предвиденото в параграф 5.

5.   Допустимите загуби на дадено място на стопанска дейност се третират като разход на основното образувание при изчисляването на неговите допустими доходи или загуби, доколкото загубата на мястото на стопанска дейност се третира като разход при изчисляването на облагаемия национален доход на това основно образувание и не се приспада от позиция на облагаемия национален доход, която подлежи на данъчно облагане съгласно законите на юрисдикцията на основното образувание и юрисдикцията на мястото на стопанска дейност.

Получените впоследствие от мястото на стопанска дейност допустими доходи се третират като допустими доходи на основното образувание до размера на допустимите загуби, които преди това са били третирани като разход на основното образувание съгласно първа алинея.

Член 19

Разпределяне на допустимите доходи или загуби на преходно образувание

1.   Счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание, което е преходно образувание, се намаляват със сумата, която може да бъде разпределена на неговите собственици, които не са образувания от групата и които държат своето участие в собствеността на такова преходно образувание пряко или чрез верига данъчно прозрачни образувания, освен ако:

a)

преходното образувание е крайно образувание майка; или

б)

преходното образувание се притежава пряко или чрез верига данъчно прозрачни образувания от крайно образувание майка, както посочено в буква а).

2.   Счетоводните нетни доходи или загуби на съставно образувание, което е преходно образувание, се намаляват със счетоводните нетни доходи или загуби, разпределени на друго съставно образувание.

3.   Когато преходно образувание извършва изцяло или частично дейност чрез място на стопанска дейност, неговите счетоводни нетни доходи или загуби, които остават след прилагането на параграф 1 от настоящия член, се разпределят към това място на стопанска дейност в съответствие с член 18.

4.   Когато данъчно прозрачно образувание не е крайното образувание майка, счетоводните нетни доходи или загуби на преходното образувание, които остават след прилагането на параграфи 1 и 3, се разпределят между съставните му образувания — собственици, в съответствие с тяхното участие в собствеността на преходното образувание.

5.   Когато преходно образувание е данъчно прозрачно образувание, което е крайното образувание майка или обратно хибридно образувание, счетоводните нетни доходи или загуби на преходното образувание, които остават след прилагането на параграфи 1 и 3, се разпределят към крайното образувание майка или обратното хибридно образувание.

6.   Параграфи 3, 4 и 5 се прилагат поотделно по отношение на всяко участие в собствеността на преходното образувание.

ГЛАВА IV

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОРИГИРАНИТЕ ВКЛЮЧЕНИ ДАНЪЦИ

Член 20

Включени данъци

1.   Включените данъци на едно съставно образувание обхващат:

a)

вписаните във финансовите отчети на съставното образувание данъци по отношение на неговите приходи или печалби или на неговия дял от приходите или печалбите на съставно образувание, в което притежава участие в собствеността;

б)

данъците върху разпределените печалби, разпределенията на прогнозната печалба, както и нестопанските разходи, наложени в рамките на допустима система за данък върху разпределението;

в)

данъците, налагани вместо общоприложимо корпоративно подоходно данъчно облагане; и

г)

данъците, налагани въз основа на неразпределената печалба и корпоративния дялов капитал, включително данъци върху множество компоненти, основани на дохода и собствения капитал.

2.   Включените данъци на едно съставно образувание не обхващат:

a)

допълнителния данък, начислен от образувание майка съгласно допустимо ПВД;

б)

допълнителния данък, начислен от съставно образувание като допустим национален допълнителен данък;

в)

данъците, които могат да бъдат отнесени към корекция, направена от съставно образувание в резултат на прилагането на допустимо ППОНД;

г)

недопустим възстановим прихванат данък; и

д)

данъците, платени от застрахователно дружество във връзка с възстановявания на притежателите на полици.

3.   От изчисляването на включените данъци се изключват данъците, включени във връзка с всяка нетна печалба или загуба, произтичаща от продажбата на местни материални активи, както е посочено в член 16, параграф 7, първа алинея, през данъчната година, в която е направен изборът.

Член 21

Коригирани включени данъци

1.   Коригираните включени данъци на едно съставно образувание за дадена данъчна година се определят чрез коригиране на сумата на текущите данъчни разходи, начислени в счетоводните му нетни доходи или загуби по отношение на включените данъци за данъчната година, със:

a)

нетния размер на увеличенията и намаленията на включените му данъци за данъчната година, както е посочено в параграфи 2 и 3;

б)

общия размер на отсрочената данъчна корекция, както е посочено в член 22; и

в)

всяко увеличение или намаление на включените данъци, вписани в собствен капитал или друг всеобхватен доход, свързани със суми, включени в изчисляването на допустимите доходи или загуби, които ще подлежат на данъчно облагане съгласно местните правила за данъчно облагане.

2.   Добавките към включените данъци на едно съставно образувание за данъчната година обхващат:

a)

всяка сума на включените данъци, която във финансовите отчети е начислена като разход в печалбата преди данъчно облагане;

б)

всяка сума на отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба, която е била използвана съгласно член 23, параграф 2;

в)

всяка сума на включените данъци, свързани с несигурна данъчна позиция, която преди това е изключена съгласно параграф 3, буква г), платени през данъчната година; и

г)

всяка сума на кредита или възстановяването във връзка с допустим възстановим данъчен кредит, начислен като намаление на текущия данъчен разход.

3.   Намаленията на включените данъци на едно съставно образувание за данъчната година обхващат:

a)

сумата на текущите данъчни разходи във връзка с доходи, изключени от изчисляването на допустимите доходи или загуби съгласно глава III;

б)

всяка сума на кредита или възстановяване във връзка с недопустим възстановим данъчен кредит, който не е включен като намаление на текущия данъчен разход;

в)

всяка сума на включените данъци, възстановени или кредитирани на съставно образувание, която не е била третирана като корекция на текущите данъчни разходи във финансовите отчети, освен ако е свързана с допустим възстановим данъчен кредит;

г)

сумата на текущите данъчни разходи, свързана с несигурна данъчна позиция; и

д)

всяка сума на текущите данъчни разходи, които не се очаква да бъдат платени в рамките на три години след края на данъчната година.

4.   За целите на изчисляването на коригираните включени данъци, когато сумата на включен данък е описана в повече от една точка в параграфи 1, 2 и 3, тя се взема предвид само веднъж.

5.   Когато за дадена данъчна година няма нетен допустим доход в дадена юрисдикция и сумата на коригираните включени данъци за тази юрисдикция е отрицателна и по-малка от сума, равна на нетната допустима загуба, умножена по минималната данъчна ставка („очакваните коригирани включени данъци“), сумата, равна на разликата между коригираните включени данъци и очакваните коригирани включени данъци, се третира като добавъчен допълнителен данък за тази данъчна година. Сумата на добавъчния допълнителен данък се разпределя на всяко съставно образувание в юрисдикцията в съответствие с член 29, параграф 3.

Член 22

Общ размер на корекцията на отсрочените данъци

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„неразрешено начисление“ означава:

i)

всяко движение в разходите за отсрочени данъци, начислени във финансовите отчети на съставно образувание, което е свързано с несигурна данъчна позиция, и;

ii)

всяко движение в разходите за отсрочени данъци, начислени във финансовите отчети на съставно образувание, което е свързано с разпределения от съставно образувание;

б)

„незаявено начисление“ означава всяко увеличение на отсрочени данъчни пасиви, вписани във финансовите отчети на съставно образувание за дадена данъчна година, които не се очаква да бъдат платени в рамките на срока, посочен в параграф 7 от настоящия член, и които подаващото декларация съставно образувание избира всяка година, в съответствие с член 45, параграф 2, да не включи в общата сума на корекцията на отсрочените данъци за тази данъчна година.

2.   Когато данъчната ставка, прилагана с цел изчисляване на разходите за отсрочени данъци, е по-ниска или равна на минималната данъчна ставка, общата сума на корекцията на отсрочените данъци, която да се добави към коригираните включени данъци на едно съставно образувание за дадена данъчна година съгласно член 21, параграф 1, буква б), са разходите за отсрочени данъци, начислени във финансовите му отчети във връзка с включените данъци, като се вземат предвид корекциите по параграфи 3—6 от настоящия член.

Когато данъчната ставка, прилагана с цел изчисляване на разходите за отсрочени данъци, е над минималната данъчна ставка, общата сума на корекцията на отсрочените данъци, която да се добави към коригираните включени данъци на едно съставно образувание за дадена данъчна година съгласно член 21, параграф 1, буква б), са разходите за отсрочени данъци, начислени във финансовите му отчети във връзка с включените данъци, преработени към минималната данъчна ставка, като се вземат предвид корекциите по параграфи 3—6 от настоящия член.

3.   Общата сума на корекцията на отсрочените данъци се увеличава със:

a)

всяка сума на неразрешеното начисление или на незаявеното начисление, платена през данъчната година; и

б)

всяка сума на възстановените отсрочени данъчни пасиви, определена през предходна данъчна година, която е била платена през настоящата данъчна година.

4.   Когато за дадена данъчна година във финансовите отчети не са признати отсрочени данъчни активи във връзка със загуба, тъй като не са изпълнени критериите за признаване, общата сума на корекцията на отсрочените данъци се намалява със сумата, с която би се намалила общата сума на корекцията на отсрочените данъци, ако за данъчната година са били начислени отсрочени данъчни активи във връзка със загуба.

5.   Общата сума на корекцията на отсрочените данъци не включва:

a)

сумата на разходите за отсрочени данъци във връзка с позиции, изключени от изчисляването на допустимите доходи или загуби съгласно глава III;

б)

сумата на разходите за отсрочени данъци във връзка с неразрешени начисления и незаявени начисления;

в)

въздействието на корекция на оценка или корекция за счетоводно признаване по отношение на отсрочени данъчни активи;

г)

сумата на разходите за отсрочени данъци, произтичаща от преоценка във връзка с промяна в приложимата национална данъчна ставка; и

д)

сумата на разходите за отсрочени данъци във връзка със създаването и използването на данъчни кредити.

6.   Когато отсрочени данъчни активи, които могат да бъдат отнесени към допустима загуба на съставно образувание, са вписани за дадена данъчна година при по-ниска от минималната данъчна ставка, те може да бъдат преработени към минималната данъчна ставка през същата данъчна година, при условие, че данъкоплатецът може да докаже, че отсрочените данъчни активи може да бъдат отнесени към допустима загуба.

Когато отсрочени данъчни активи се увеличават съгласно първа алинея, общият размер на корекцията на отсрочените данъци се намалява съответно.

7.   Отсрочени данъчни пасиви, които не сторнирани и чиято сума не е изплатена в рамките на петте следващи данъчни години, се възстановяват обратно, доколкото са били взети предвид в общата сума на корекцията на отсрочените данъци на съставното образувание.

Размерът на възстановените обратно отсрочени данъчни пасиви, определен за текущата данъчна година, се третира като намаление на включения данък за петата данъчна предходна на текущата данъчна година и ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за тази данъчна година се преизчисляват в съответствие с член 29, параграф 1. Възстановените обратно отсрочени данъчни пасиви за текущата данъчна година са сумата на увеличението в категорията на отсрочените данъчни пасиви, които са били включени в общата сума на корекцията на отсрочените данъци за петата предходна данъчна година, които не са били сторнирани до края на последния ден на текущата данъчна година.

8.   Чрез дерогация от параграф 7, когато отсрочени данъчни пасиви представляват начисляване с изключване на възстановяването, те не се възстановяват обратно, дори ако не са сторнирани или изплатени в рамките на петте следващи години. Начисляване с изключване на възстановяването е сумата на начислените данъчни разходи, която се дължи на промени в свързаните отсрочени данъчни пасиви за следните позиции:

a)

провизии за покриване на разходи за материални активи;

б)

разходи за лиценз или подобна договореност от правителство за използването на недвижимо имущество или експлоатацията на природни ресурси, което предполага значителни инвестиции в материални активи;

в)

разходи за научноизследователска и развойна дейност;

г)

разходи за извеждане от експлоатация и възстановяване;

д)

отчитане по справедлива стойност на нереализирани нетни печалби;

е)

нетни печалби от обменни курсове на чуждестранна валута;

ж)

отсрочени разходи за придобиване на застрахователни резерви и застрахователни полици;

з)

печалби от продажбата на материално имущество, намиращо се в същата юрисдикция като съставното образувание, които са реинвестирани в материално имущество в същата юрисдикция; и

и)

допълнителни суми, начислени в резултат на промени в счетоводния принцип по отношение на позициите, изброени в букви а)—з).

Член 23

Избор на допустима загуба

1.   Чрез дерогация от член 22, подаващо декларация съставно образувание може да направи избор за отговаряща на условията загуба за дадена юрисдикция, съгласно който отсрочени данъчни активи във връзка с отговаряща на условията загуба се определят за всяка данъчна година, през която има нетна отговаряща на условията загуба в тази юрисдикцията. За тази цел отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба са равни на нетната допустима загуба за дадена данъчна година за юрисдикцията, умножена по минималната данъчна ставка.

Не може да се прави избор на допустима загуба за юрисдикция с допустима система за данък върху разпределението съгласно член 40.

2.   Определените съгласно параграф 1 отсрочени данъчни активи във връзка с допустима загуба се използват през всяка следваща данъчна година, през която има нетен допустим доход за юрисдикцията, в размер, равен на нетния допустим доход, умножен по минималната данъчна ставка или, ако той е по-нисък — наличната сума на отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба.

3.   Отсрочените данъчни активи във връзка с отговаряща на условията загуба съгласно параграф 1 се намаляват със сумата, която се използва за дадена данъчна година, а салдото се пренася за следващи данъчни години.

4.   Когато изборът на отговаряща на условията загуба бъде оттеглен, всички оставащи отсрочени данъчни активи съгласно параграф 1 във връзка с отговаряща на условията загуба се намаляват до нула, считано от първия ден на първата данъчна година, през която изборът за отговаряща на условията загуба вече не се прилага.

5.   Изборът на допустима загуба се заявява с първата подадена справка-декларация за допълнителен данък, както е определено в член 44, на МГП или голяма национална група, която включва юрисдикцията, за която се прави изборът.

6.   Когато преходно образувание, което е крайното образувание майка на една МГП или на голяма национална група, избере допустима загуба съгласно настоящия член, отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба се изчисляват, като се взема предвид допустимата загуба на преходното образувание след намаляване съгласно член 38, параграф 3.

Член 24

Специфично разпределение на включените данъци, плащани от някои видове съставни образувания

1.   На място на стопанска дейност се разпределя сумата на всички включени данъци, които се съдържат във финансовите отчети на дадено съставно образувание и които са свързани с отговарящи на условията доходи или загуби на мястото на стопанска дейност.

2.   На съставно образувание — собственик, се разпределя сумата на всички включени данъци, които се съдържат във финансовите отчети на данъчно прозрачно образувание и които са свързани с допустими доходи или загуби, разпределени на това съставно образувание — собственик, съгласно член 19, параграф 4.

3.   На съставно образувание се разпределя сумата на всички включени данъци, които се съдържат във финансовите отчети на неговото пряко или косвено съставно образувание — собственик, съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, от техния дял от доходите на контролираното данъчно дружество.

4.   На съставно образувание, което е хибридно образувание, се разпределя сумата на всички включени данъци, които се съдържат във финансовите отчети на неговото съставно образувание — собственик, и които са свързани с отговарящи на условията доходи или загуби на хибридното образувание.

„Хибридно образувание“ означава образувание, което се третира като отделно лице за целите на подоходния данък в юрисдикцията, в която се намира, но като данъчно прозрачно образувание в юрисдикцията, в която се намира неговият собственик;

5.   На съставно образувание, което е направило разпределение през данъчната година, се разпределя сумата на всички включени данъци, начислени по такива разпределяния във финансовите отчети на неговите преки съставни образувания — собственици.

6.   Съставно образувание, на което са били разпределени включени данъци съгласно параграфи 3 и 4 във връзка с пасивен доход, включва тези данъци в размер, равен на включените данъци на неговите коригирани включени данъци, разпределени във връзка с този пасивен доход.

Чрез дерогация от първата алинея, съставното образувание, както е определено в първа алинея, включва на неговите коригирани включени данъци сумата, получена от умножаването на процента на допълнителния данък за юрисдикцията по сумата на пасивния доход на съставното образувание, който е включен съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества или съгласно правило за данъчна прозрачност, когато резултатът е по-нисък от сумата, определена съгласно първата алинея. За целите на настоящата алинея процентът на допълнителния данък за юрисдикцията се определя, без да се вземат предвид включените данъци, възникнали във връзка с такъв пасивен доход от страна на съставното образувание — собственик.

Всички включени данъци на съставното образувание — собственик, възникнали във връзка с такъв пасивен доход, които остават след прилагането на настоящия параграф, не се разпределят съгласно параграфи 3 и 4.

За целите на настоящия параграф „пасивен доход“ означава следните елементи от дохода, включени в допустимите доходи, доколкото съставното образувание — собственик, е било облагано съгласно данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, или в резултат на участие в собствеността на хибридно образувание:

a)

дивидент или еквиваленти на дивидент;

б)

лихва или еквиваленти на лихва;

в)

наем;

г)

лицензионно възнаграждение;

д)

анюитет; или

е)

нетни печалби от имот от вид, който генерира доход, описан в букви а)—д).

7.   Когато допустимият доход на дадено място на стопанска дейност се третира като допустим доход на основното образувание в съответствие с член 18, параграф 5, всички включени данъци, възникващи в юрисдикцията, в която се намира мястото на стопанска дейност, и свързани с този доход, се третират като включени данъци на основното образувание за сума, която не надвишава този доход, умножена по най-високата данъчна ставка за обичаен доход в юрисдикцията, в която се намира основното образувание.

Член 25

Корекции след подаване на декларацията и промени в данъчната ставка

1.   Когато съставно образувание записва корекция на включените данъци във финансовите си отчети за предходна данъчна година, тази корекция се третира като корекция на включените данъци през данъчната година, през която е направена корекцията, освен ако корекцията се отнася за данъчна година, в която има намаление на включените данъци за юрисдикцията.

Когато има намаление на включените данъци, които са били обхванати от коригираните включени данъци на съставното образувание за предходна данъчна година, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за тази данъчна година се преизчисляват в съответствие с член 29, параграф 1, като коригираните включени данъци се намаляват със сумата на намалението на включените данъци. Допустимият доход за данъчната година и за всички предходни данъчни години се коригира съответно.

На ежегодния избор на подаващото декларация съставно образувание, направен в съответствие с член 45, параграф 2, несъществено намаление на включените данъци може да се третира като корекция на включените данъци през данъчната година, през която е направена корекцията. Несъществено намаление на включените данъци е съвкупно намаление с по-малко от 1 000 000 EUR на коригираните включени данъци, определени за юрисдикцията за тази данъчна година.

2.   Когато приложимата национална данъчна ставка е намалена под минималната данъчна ставка и това намаление води до разходи за отсрочени данъци, размерът на породените разходи за отсрочени данъци се третира като корекция на задължението на съставното образувание за включени данъци, които се вземат предвид съгласно член 21 за предходна данъчна година.

3.   Когато разходите за отсрочени данъци са били взети предвид при ставка, която е по-ниска от минималната данъчна ставка, а приложимата данъчна ставка впоследствие е увеличена, размерът на разходите за отсрочени данъци, който произтича от такова увеличение, се третира при плащане като корекция на задължението на съставното образувание за включените данъци, заявени за предходна данъчна година в съответствие с член 21.

Корекцията съгласно първата алинея не може да надвишава сума, равна на разходите за отсрочени данъци, преработени към минималната данъчна ставка.

4.   Когато повече от 1 000 000 EUR от сумата, начислена от съставно образувание като текущ данъчен разход и включена в коригираните включени данъци за дадена данъчна година, не бъдат платени в рамките на три години след края на тази данъчна година, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за данъчната година, през която неплатената сума е била заявена като включен данък, се преизчисляват в съответствие с член 29, параграф 1, като тази неплатена сума се изключва от коригираните включени данъци.

ГЛАВА V

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНАТА ДАНЪЧНА СТАВКА И НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ДАНЪК

Член 26

Определяне на ефективната данъчна ставка

1.   Ефективната данъчна ставка на МГП или на голяма национална група се изчислява за всяка данъчна година и за всяка юрисдикция, при условие че има нетен допустим доход в юрисдикцията, по следната формула:

Formula

където коригираните включени данъци на съставните образувания представляват сборът от коригираните включени данъци на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията, определени в съответствие с глава IV.

2.   Нетните допустими доходи или загуби на съставните образувания в юрисдикцията за дадена данъчна година се определят по следната формула:

Formula

където:

a)

допустимите доходи на съставните образувания представляват положителният сбор, ако има такъв, от допустимите доходи на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията, определени в съответствие с глава III;

б)

допустимите загуби на съставните образувания представляват сборът от допустимите загуби на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията, определени в съответствие с глава III.

3.   Коригираните включени данъци и отговарящите на условията доходи или загуби на съставните образувания, които са инвестиционни образувания, се изключват от изчисляването на ефективната данъчна ставка в съответствие с параграф 1 и от изчисляването на нетните отговарящи на условията доходи в съответствие с параграф 2.

4.   Ефективната данъчна ставка на всяко неустановено в определена държава съставно образувание се изчислява за всяка данъчна година отделно от ефективната данъчна ставка на всички други съставни образувания.

Член 27

Изчисляване на допълнителния данък

1.   Когато ефективната данъчна ставка на юрисдикция, в която се намират съставните образувания, е по-ниска от минималната данъчна ставка за дадена данъчна година, МГП или голяма национална група изчислява отделно допълнителния данък за всяко от своите съставни образувания, които имат допустим доход, включен в изчисляването на нетния допустим доход за тази юрисдикция. Допълнителният данък се изчислява за всяка юрисдикция.

2.   Процентът на допълнителния данък за една юрисдикция за дадена данъчна година е положителната разлика в процентни пунктове, ако има такава, изчислена по следната формула:

Formula

където ефективната данъчна ставка е ставката, изчислена в съответствие с член 26.

3.   Допълнителният данък на юрисдикцията за дадена данъчна година е положителният сбор, ако има такъв, изчислен по следната формула:

Formula

където:

a)

добавъчният допълнителен данък е размерът на данъка, определен в съответствие с член 29 за данъчната година;

б)

националният допълнителен данък е размерът на данъка за данъчната година, определен в съответствие с член 11 или съгласно допустим национален допълнителен данък на юрисдикцията на трета държава.

4.   Остатъчната печалба за юрисдикцията за данъчната година, посочена в параграф 3, е положителният сбор, ако има такъв, изчислен по следната формула:

Formula

където:

a)

нетният допустим доход за юрисдикцията е доходът, определен в съответствие с член 26, параграф 2;

б)

изключението за съществена стопанска дейност за юрисдикцията е сумата, определена в съответствие с член 28.

5.   Допълнителният данък на съставно образувание за текущата данъчна година се изчислява по следната формула:

Formula

Formula

където:

a)

допустимият доход на съставното образувание за дадена юрисдикция и данъчна година е доходът, определен в съответствие с глава III;

б)

съвкупната сума на допустимите доходи на всички съставни образувания за дадена юрисдикция за дадена данъчна година е сумата на допустимите доходи на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията за данъчната година.

6.   Ако допълнителният данък на юрисдикцията е резултат от преизчисляване съгласно член 29, параграф 1 и за тази данъчна година в юрисдикцията няма нетни допустими доходи, допълнителният данък се разпределя на всяко съставно образувание, като се използва формулата, посочена в параграф 5, въз основа на допустимите доходи на съставните образувания през данъчните години, за които се правят преизчисленията съгласно член 29, параграф 1.

7.   Допълнителният данък на всяко неустановено в определена държава съставно образувание се изчислява за всяка данъчна година отделно от допълнителния данък на всички други съставни образувания.

Член 28

Изключение за съществена стопанска дейност

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„допустими наети лица“ означава лицата, наети на пълно или непълно работно време от едно съставно образувание, и независимите изпълнители, които участват в обичайните оперативни дейности на МГП или голяма национална група под ръководството и контрола на тази МГП или голяма национална група;

б)

„допустими разходи за заплати“ означава разходите за възнаграждения на наетите лица, включително заплати, надници и други разходи, с които се предоставя пряко и отделно лично обезщетение на наетото лице, като например здравно осигуряване и пенсионни вноски, данъци върху заплати и трудови възнаграждения и социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя;

в)

„допустими материални активи“ означава:

i)

имоти, машини и съоръжения, намиращи се в юрисдикцията;

ii)

природни ресурси, намиращи се в юрисдикцията;

iii)

право на лизингополучател да ползва материалните активи, намиращи се в юрисдикцията; и

iv)

лиценз или подобна договореност от правителството за използването на недвижимо имущество или експлоатацията на природни ресурси, което предполага значителни инвестиции в материални активи.

2.   Освен ако подаващото декларация съставно образувание на една МГП или на голяма национална група избере, в съответствие с член 45, параграф 2, да не прилага изключението за съществена стопанска дейност за данъчната година, за целите на изчисляването на допълнителния данък нетният допустим доход за дадена юрисдикция се намалява със сума, равна на сбора от изключването на разходите за заплати, посочено в параграф 3 от настоящия член, и изключването на материалните активи, посочено в параграф 4 от настоящия член, за всяко съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията.

3.   Изключването въз основа на разходите за заплати на съставно образувание, намиращо се в една юрисдикция, е равно на 5% от допустимите разходи за заплати на допустимите наети лица, които извършват дейности за МГП или голяма национална група в тази юрисдикция, с изключение на допустимите разходи за заплати, които са:

a)

капитализирани и включени в балансовата стойност на допустимите материални активи;

б)

отнесени към доход, който се изключва в съответствие с член 17.

4.   Изключването въз основа на материалните активи на съставно образувание, намиращо се в дадена юрисдикция, е равно на 5% от балансовата стойност на допустимите материални активи, намиращи се в юрисдикцията, с изключение на:

a)

балансовата стойност на имотите, включително земя и сгради, които се държат за продажба, за отдаване под наем или инвестиции;

б)

балансовата стойност на материалните активи, използвани за получаване на доход, който е изключен в съответствие с член 17.

5.   За целите на параграф 4 балансовата стойност на допустимите материални активи е средната балансова стойност на допустимите материални активи в началото и в края на данъчната година, вписана с цел изготвяне на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, намалена с всяко натрупано обезценяване, амортизация и изчерпване и увеличена с всяка сума, свързана с капитализацията на разходите за заплати.

6.   За целите на параграфи 3 и 4 допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи на съставно образувание, което е място на стопанска дейност, са включените в неговите отделни финансови отчети в съответствие с член 18, параграфи 1 и 2, при условие че допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи се намират в същата юрисдикция, в която се намира мястото на стопанска дейност.

Допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи на място на стопанска дейност не се вземат предвид за допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи на основното образувание.

Когато доходът на място на стопанска дейност е бил изцяло или частично изключен съгласно член 19, параграф 1 и член 38, параграф 5, допустимите разходи за заплати и допустимите материални активи на това място на стопанска дейност се изключват в същото съотношение от изчисляването съгласно настоящия член за дадената МГП или голяма национална група.

7.   Допустимите разходи за заплати на допустимите наети лица, платени от преходно образувание, както и притежаваните от него допустими материални активи, които не са разпределени съгласно параграф 6, се разпределят на:

a)

съставните образувания — собственици на преходното образувание, пропорционално на сумата, която им е разпределена съгласно член 19, параграф 4, при условие че допустимите наети лица и допустимите материални активи се намират в юрисдикцията на съставните образувания — собственици; и

б)

преходното образувание, ако то е крайното образувание майка, намалени пропорционално на дохода, изключен от изчисляването на допустимия доход на преходното образувание съгласно член 38, параграфи 1 и 2, при условие че допустимите наети лица и допустимите материални активи се намират в юрисдикцията на преходното образувание.

Всички други допустими разходи за заплати и допустими материални активи на преходното образувание се изключват от изчисленията на МГП или голяма национална група на изключението за съществена стопанска дейност.

8.   Изключението за съществена стопанска дейност на всички неустановени в определена държава съставни образувания се изчислява за всяка данъчна година отделно от изключението за съществена стопанска дейност на всички други съставни образувания.

9.   Изключението за съществена стопанска дейност, изчислено съгласно настоящия член, не включва изключването въз основа на разходите за заплати и изключването въз основа на материалните активи на съставните образувания, които са инвестиционни образувания в тази юрисдикция.

Член 29

Добавъчен допълнителен данък

1.   Когато съгласно член 11, параграф 3, член 16, параграф 7, член 22, параграф 6, член 25, параграфи 1 и 4 и член 40, параграф 5 корекция на включените данъци или на допустимите доходи или загуби води до преизчисляване на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък на МГП или на голяма национална група за предходна данъчна година, ефективната данъчна ставка и допълнителният данък се преизчисляват в съответствие с правилата, съдържащи се в членове 26, 27 и 28. Сумата на извънредния допълнителен данък, произтичащ от такова преизчисляване, се третира като добавъчен допълнителен данък за целите на член 27, параграф 3 за данъчната година, през която се извършва преизчисляването.

2.   Когато има добавъчен допълнителен данък и за юрисдикцията за данъчната година няма нетни допустими доходи, допустимият доход на всяко съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията, е равен на допълнителния данък, разпределен на тези съставни образувания съгласно член 27, параграфи 5 и 6, разделен на минималната данъчна ставка.

3.   Когато съгласно член 21, параграф 5 се дължи добавъчен допълнителен данък, отговарящият на условията доход на всяко съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията, е сума, равна на допълнителния данък, разпределен на това съставно образувание, разделена на минималната данъчна ставка. Разпределението се извършва пропорционално за всяко съставно образувание по следната формула:

Formula

Добавъчният допълнителен данък се разпределя само на съставните образувания, които отчитат размер на коригирания включен данък, по-малък от нула и по-малък от допустимите доходи или загуби на тези съставни образувания, умножени по минималната данъчна ставка.

4.   Когато на съставно образувание е определен добавъчен допълнителен данък в съответствие с настоящия член и с член 27, параграфи 5 и 6, това съставно образувание се третира за целите на глава II като облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание.

Член 30

Изключване на доходи de minimis

1.   Чрез дерогация от членове 26—29 и член 31, по избор на подаващото декларация съставно образувание дължимият допълнителен данък за съставните образувания, намиращи се в дадена юрисдикция, е равен на нула за дадена данъчна година, ако за тази данъчна година:

a)

средните допустими приходи на всички съставни образувания, намиращи се в тази юрисдикция, са по-малко от 10 000 000 EUR; и

б)

средните допустими доходи или загуби на всички съставни образувания, намиращи се в тази юрисдикция, са загуба или са по-малко от 1 000 000 EUR.

Изборът се прави ежегодно в съответствие с член 45, параграф 2.

2.   Средните отговарящи на условията приходи или средните отговарящи на условията доходи или загуби, посочени в параграф 1, представляват средната стойност на отговарящите на условията приходи или отговарящите на условията доходи или загуби на съставните образувания, намиращи се в юрисдикцията, за данъчната година и за предходните две данъчни години.

Ако през първата или втората предходни данъчни години няма съставни образувания с допустими приходи или с допустима загуба, които да се намират в юрисдикцията, тези данъчни години се изключват от изчисляването на средните допустими приходи или допустими доходи или загуби за тази юрисдикция.

3.   Допустимите приходи на съставните образувания, намиращи се в една юрисдикция за дадена данъчна година, представляват сборът от всички приходи на съставните образувания, намиращи се в тази юрисдикция, намален или увеличен с всяка корекция, направена в съответствие с глава III.

4.   Допустимите доходи или загуби на съставните образувания, намиращи се в една юрисдикция за дадена данъчна година, са нетните допустими доходи или загуби на тази юрисдикция, изчислени в съответствие с член 26, параграф 2.

5.   Изключването на доходи de minimis, посочено в параграфи 1—4, не се прилага за неустановените в определена държава съставни образувания и за инвестиционните образувания. Приходите и допустимите доходи или загуби на тези образувания се изключват от изчисляването на изключването на доходи de minimis.

Член 31

Съставни образувания с миноритарен контрол върху собствеността

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността“ означава съставно образувание, в което крайното образувание майка има пряко или косвено участие в собствеността в размер на 30% или по-малко;

б)

„образувание майка с миноритарен контрол върху собствеността“ означава съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността, което държи, пряко или косвено, контролиращото участие в собствеността на друго съставно образувание с миноритарно участие, освен когато контролиращото участие на първото образувание се държи, пряко или косвено, от друго съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността;

в)

„подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността“ означава образувание майка с миноритарен контрол върху собствеността и неговите дъщерни предприятия с миноритарно участие в собствеността; и

г)

„дъщерно предприятие с миноритарен контрол върху собствеността“ означава съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността, контролиращото участие в собствеността на което се държи, пряко или косвено, от съставно образувание майка с миноритарен контрол върху собствеността.

2.   Изчисляването на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък за дадена юрисдикция в съответствие с глави III – VII по отношение на членовете на подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността се прилага така, сякаш всяка подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността е отделна МГП или голяма национална група.

Коригираните включени данъци и допустими доходи или загуби на членовете на подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността се изключват от определянето на остатъчния размер на ефективната данъчна ставка на МГП или голяма национална група, изчислена в съответствие с член 26, параграф 1, и от нетния допустим доход, изчислен в съответствие с член 26, параграф 2.

3.   Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък на съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността, което не е член на подгрупа с миноритарен контрол върху собствеността, се изчислява отделно за всяко образувание в съответствие с глави III—VII.

Коригираните включени данъци и допустимите доходи или загуби на съставното образувание с миноритарен контрол върху собствеността се изключват от определянето на остатъчния размер на ефективната данъчна ставка на МГП или голяма национална група, изчислена в съответствие с член 26, параграф 1, и от нетния допустим доход, изчислен в съответствие с член 26, параграф 2.

Настоящият параграф не се прилага за съставно образувание с миноритарен контрол върху собствеността, което е инвестиционно образувание.

Член 32

Правила за ограничаване на данъчните задължения

Чрез дерогация от членове 26—31 държавите членки гарантират, че по избор на подаващото декларация съставно образувание дължимият допълнителен данък за дадена група, намираща се в дадена юрисдикция, се счита за равен на нула за дадена данъчна година, ако ефективното равнище на данъчно облагане на съставните образувания, намиращи се в тази юрисдикция, отговаря на условията на допустимо международно споразумение за правила за ограничаване на данъчните задължения.

За целите на първа алинея „допустимо международно споразумение за правила за ограничаване на данъчните задължения“ означава набор от международни правила и условия, които всички държави членки са одобрили и които предоставя на групи от обхвата на настоящата директива възможността да изберат да се ползват от едно или повече правила за ограничаване на данъчните задължения за дадена юрисдикция.

ГЛАВА VI

СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ И ХОЛДИНГОВИТЕ СТРУКТУРИ

Член 33

Прилагане на праг за консолидираните приходи на членовете на групата в ситуация на сливане или разделяне

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„сливане“ означава всяка договореност, при която:

i)

всички или по същество всички образувания от групата от две или повече отделни групи се поставят под общ контрол така, че представляват образувания от една комбинирана група; или

ii)

образувание, което не е член на група, се поставя под общ контрол с друго образувание или група така, че представляват образувания от една комбинирана група;

б)

„разделяне“ означава всяка договореност, при която образуванията от групата на една група се разделят на две или повече различни групи, които вече не се консолидират от едно и също крайно образувание майка.

2.   Когато две или повече групи се сливат, за да образуват една група през някоя от последните четири последователни данъчни години, предхождащи непосредствено проверената данъчна година, прагът за консолидираните приходи на МГП или голяма национална група, посочен в член 2, се счита за достигнат за всяка данъчна година преди сливането, ако сборът на приходите, включени във всеки от техните консолидирани финансови отчети за същата данъчна година, е 750 000 000 EUR или повече.

3.   Когато образувание, което не е член на група („целево образувание“), се слива с образувание или група („придобиващо образувание“) през проверената данъчна година и нито целевото, нито придобиващото образувание са разполагали с консолидирани финансови отчети през някоя от последните четири последователни данъчни години, предшестващи непосредствено проверената данъчна година, прагът за консолидираните приходи на МГП или голяма национална група се счита за достигнат за тази година, ако сборът на приходите, включени във всеки от техните финансови отчети или консолидирани финансови отчети за тази данъчна година, е 750 000 000 EUR или повече.

4.   Когато една МГП или голяма национална група от обхвата на настоящата директива се раздели на две или повече групи (всяка наричана „разделена група“), прагът за консолидираните приходи се счита за достигнат от всяка разделена група когато:

a)

по отношение на първата проверена данъчна година, приключваща след разделянето, разделената група има годишни приходи от 750 000 000 EUR или повече през тази данъчна година;

б)

по отношение на втората до четвъртата проверени данъчни години, приключващи след разделянето, ако разделената група има годишни приходи от 750 000 000 EUR или повече за поне две от тези данъчни години.

Член 34

Съставни образувания, които се присъединяват или напускат една МГП или голяма национална група

1.   Когато едно образувание („целево образувание“) стане или престане да бъде съставно образувание на МГП или на голяма национална група в резултат на прехвърляне на пряко или косвено участие в собствеността на целевото образувание или когато целевото образувание стане крайното образувание майка на нова група през дадена данъчна година („годината на придобиване“), целевото образувание се третира като член на МГП или голяма национална група за целите на настоящата директива, при условие че част от неговите активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци се включват ред по ред в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка в годината на придобиване.

Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък на целевото образувание се изчисляват в съответствие с параграфи 2—8.

2.   В годината на придобиване МГП или голямата национална група взема предвид само счетоводните нетни приходи или загуби и коригираните включени данъци на целевото образувание, които са включени в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка за целите на настоящата директива.

3.   В годината на придобиване и през всяка следваща данъчна година отговарящите на условията доходи или загуби и коригираните включени данъци на целевото образувание се основават на историческата балансова стойност на неговите активи и пасиви.

4.   В годината на придобиване при изчисляването на допустимите разходи за заплати на целевото образувание съгласно член 28, параграф 3 се вземат предвид само разходите, отразени в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка.

5.   Изчисляването на балансовата стойност на допустимите материални активи на целевото образувание съгласно член 28, параграф 4 се коригира, когато е приложимо, пропорционално на времето, през което целевото образувание е било член на МГП или голяма национална група през годината на придобиване.

6.   С изключение на отсрочените данъчни активи във връзка с допустима загуба, както определено в член 23, отсрочените данъчни активи и отсрочените данъчни пасиви на целево образувание, които се прехвърлят между отделни МГП или големи национални групи, се вземат предвид от придобиващата МГП или голяма национална група по същия начин и в същата степен, както ако придобиващата МГП или голяма национална група е контролирала целевото образувание при възникването на тези активи и пасиви;

7.   Отсрочените данъчни пасиви на целевото образувание, които преди това са били включени в неговия общ размер на корекцията на отсрочените данъци, се третират като сторнирани за целите на член 22, параграф 7 от продаващата МГП или голяма национална група и като възникнали от придобиващата МГП или голяма национална група през годината на придобиване, с изключение на това, че в този случай всяко последващо намаление на включените данъци съгласно член 22, параграф 7 поражда действие през годината, в която сумата се възстановява.

8.   Когато целевото образувание е образувание майка и е образувание от група в две или повече МГП или големи национални групи през годината на придобиване, то прилага поотделно правилото за включване на дохода по отношение на своите подлежащи на разпределение дялове от допълнителния данък на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания, определени за всяка МГП или голяма национална група.

9.   Чрез дерогация от параграфи 1—8, придобиването или продажбата на контролиращо участие в собствеността на целево образувание се третира като придобиване или продажба на активи и пасиви, ако юрисдикцията, в която се намира целевото образувание, или — в случай на данъчно прозрачно образувание — юрисдикцията, в която се намират активите, третира придобиването или продажбата на това контролиращо участие в собствеността по същия или подобен начин като придобиване или продажба на активи и пасиви и налага на продавача включен данък, базиран на разликата между тяхната данъчна основа и възнаграждението, платено в замяна на контролиращото участие в собствеността или справедливата стойност на активите и пасивите.

Член 35

Прехвърляне на активи и пасиви

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„реорганизация“ означава преобразуване или прехвърляне на активи и пасиви, например като при сливане, разделяне, ликвидация или подобна операция, когато:

i)

насрещната престация за прехвърлянето представлява, изцяло или в значителна част, капиталови участия, емитирани от придобиващото съставно образувание или от лице, свързано с придобиващото съставно образувание, или, в случай на ликвидация, капиталови участия на целевото образувание или, когато няма насрещна престация, ако емитирането на капиталово участие не би имало икономическо значение;

ii)

печалбата или загубата на продаващото съставно образувание върху тези активи не подлежи изцяло или частично на данъчно облагане; и

iii)

данъчното законодателство на юрисдикцията, в която се намира придобиващото съставно образувание, изисква придобиващото съставно образувание да изчисли облагаемия доход след продажбата или придобиването, като използва данъчната основа на продаващото съставно образувание в активите, коригирани с всяка недопустима печалба или загуба от продажбата или придобиването.

б)

„недопустима печалба или загуба“ означава по-малката стойност от стойностите на печалбата или загубата на продаващото съставно образувание, възникнала във връзка с реорганизация, която подлежи на данъчно облагане по местонахождението на продаващото съставно образувание, и счетоводната печалба или загуба, възникнала във връзка с реорганизацията.

2.   Съставното образувание, което продава активи и пасиви („продаващото съставно образувание“), включва печалбата или загубата, произтичаща от такава продажба, при изчисляването на своите отговарящи на условията доходи или загуби.

Съставно образувание, което придобива активи и пасиви („придобиващо съставно образувание“), определя своите допустими доходи или загуби въз основа на балансовата стойност на придобитите активи и пасиви, определена съгласно счетоводния стандарт, използван за изготвяне на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, когато продажбата или придобиването на активи и пасиви се извършва в контекста на реорганизация:

a)

продаващото съставно образувание изключва всяка печалба или загуба, произтичаща от такава продажба, при изчисляването на своите допустими доходи или загуби; и

б)

придобиващото съставно образувание определя своите допустими доходи или загуби въз основа на балансовата стойност на придобитите активи и пасиви на продаващото съставно образувание към момента на продажбата.

4.   Чрез дерогация от параграфи 2 и 3, когато продажбата на активи и пасиви се извършва в рамките на реорганизация, която за продаващото съставно образувание води до недопустима печалба или загуба:

a)

продаващото съставно образувание включва печалбата или загубата от продажбата в изчислението на своите допустими доходи или загуби до размера на недопустимите печалби или загуби; и

б)

придобиващото съставно образувание определя своите допустими доходи или загуби след придобиването, като използва балансовата стойност на продаващото съставно образувание на придобитите активи и пасиви към момента на продажбата, коригирана в съответствие с местните данъчни правила на придобиващото съставно образувание, за да отчете недопустимите печалби или загуби.

5.   По избор на подаващото декларация съставно образувание, когато съставно образувание е задължено или има право да коригира базата на своите активи и размера на своите пасиви към справедлива стойност за данъчни цели в юрисдикцията, в която се намира, това съставно образувание може:

a)

да включи в изчисляването на своите допустими доходи или загуби сума на печалба или загуба за всеки от своите активи и пасиви, която е:

i)

равна на разликата между балансовата стойност на активите или пасивите за целите на финансовата отчетност непосредствено преди датата на събитието, довело до данъчната корекция („активиращо събитие“), и справедливата стойност на активите или пасивите непосредствено след активиращото събитие; и

ii)

намалена (или увеличена) с недопустимите печалби или загуби, ако има такава, възникнали във връзка с активиращото събитие;

б)

да използва справедливата стойност на активите или пасивите за целите на финансовата отчетност непосредствено след активиращото събитие, за да изчислява допустимите доходи или загуби през данъчните години, приключващи след активиращото събитие; и

в)

включва общия нетен размер на сумите, определени в буква а), в допустимите доходи или загуби на съставното образувание по един от следните начини:

i)

общият нетен размер на сумите е включен в данъчната година, в която е настъпило активиращото събитие; или

ii)

сума, равна на общия нетен размер на сумите, разделени на пет, се включва в данъчната година, през която е настъпило активиращото събитие, и във всяка от непосредствено последващите четири данъчни години, освен ако съставното образувание не напусне МГП или голямата национална група през дадена данъчна година в рамките на този период, като в този случай оставащата сума ще бъде изцяло включена в тази данъчна година.

Член 36

Съвместни предприятия

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

а)

„съвместно предприятие“ означава образувание, чиито финансови резултати се отчитат по метода на собствения капитал в консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, при условие че това крайно образувание майка държи пряко или косвено най-малко 50% от участието в собствеността му.

Съвместното предприятие не включва:

i)

крайно образувание майка на МГП или на голяма национална група, което трябва да прилага ПВД;

ii)

изключено образувание съгласно определението в член 2, параграф 3;

iii)

образувание, участието в собствеността на което, притежавано от МГП или голяма национална група, се притежава пряко чрез изключено образувание по член 2, параграф 3 и което отговаря на някое от следните условия:

извършва дейност изключително или почти изключително с цел да държи активи или да инвестира средства в полза на своите инвеститори;

извършва дейности, които са спомагателни към дейностите, извършвани от изключеното образувание; или

по същество всички негови доходи се изключват от изчисляването на допустимите доходи или загуби в съответствие с член 16, параграф 2, букви б) и в).

iv)

образувание, което се притежава от МГП или голяма национална група, съставено изключително от изключени образувания; или

v)

асоциирано образувание на съвместно предприятие;

б)

„асоциирано образувание на съвместно предприятие“ означава:

i)

образувание, чиито активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци са консолидирани от съвместно предприятие съгласно допустим счетоводен стандарт или биха били консолидирани, ако от съвместното предприятие се изискваше да консолидира тези активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци съгласно допустим счетоводен стандарт; или

ii)

място на стопанска дейност, чието основно образувание е съвместно предприятие или образувание, посочено в точка i). В тези случаи мястото на стопанска дейност се третира като отделно асоциирано образувание на съвместно предприятие.

2.   Образувание майка, което държи пряко или косвено участие в собствеността на съвместно предприятие или асоциирано образувание на съвместно предприятие, прилага ПВД по отношение на своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък на посоченото съвместно предприятие или асоциирано образувание на съвместно предприятие в съответствие с членове 5—10.

3.   Изчисляването на допълнителния данък на съвместното предприятие и на неговите асоциирани образувания (наричани заедно „група на съвместното предприятие“) се прави в съответствие с глави III—VII така, сякаш те са съставни образувания на отделна МГП или голяма национална група, а съвместното предприятие е крайното образувание майка на тази група.

4.   Допълнителният данък, дължим от групата на съвместното предприятие, се намалява с подлежащия на разпределение на всяко образувание майка дял от допълнителния данък съгласно параграф 2 на всеки член на групата на съвместното предприятие, начисляван съгласно параграф 3. Всяка оставаща сума от допълнителния данък се добавя към общата сума на допълнителния данък по ППОНД съгласно член 14, параграф 2.

За целите на настоящия параграф „допълнителен данък, дължим от групата на съвместното предприятие“ означава подлежащият на разпределение дял на предприятието майка от допълнителния данък на групата на съвместното предприятие.

Член 37

МГП с множество образувания майки

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„МГП или голяма национална група“ с множество образувания майки означава две или повече групи, при които крайните образувания майки създават договореност, която представлява обвързана структура или е регистрирана на две фондови борси, и която включва най-малко едно образувание или място на стопанска дейност на комбинираната група, което се намира в друга юрисдикция спрямо местоположението на другите образувания на комбинираната група;

б)

„обвързана структура“ означава договореност между две или повече крайни образувания майки на отделни групи, съгласно която:

i)

50% или повече от участието в собствеността на крайните образувания майки на отделни групи, които, ако са регистрирани на фондова борса, се котират на една цена, и които поради формата на собственост, ограничения по отношение на прехвърлянето или други условия се комбинират помежду си и не могат да бъдат прехвърляни или търгувани самостоятелно; и

ii)

едно от крайните образувания майки изготвя консолидирани финансови отчети, в които активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на всички образувания на съответните групи се представят заедно като тези на една стопанска единица и за които регулаторният режим налага външен одит;

в)

„структура, регистрирана на две фондови борси“ означава договореност между две или повече крайни образувания майки на отделни групи, съгласно която:

i)

крайните образувания майки се договарят да комбинират стопанската си дейност само по договор;

ii)

съгласно договорните споразумения крайните предприятия майки ще извършват разпределения към своите акционери въз основа на фиксирано съотношение по отношение на дивидентите и в случаите на ликвидация;

iii)

дейностите на крайните образувания майки се управляват като една стопанска единица съгласно договорни споразумения, като същевременно се запазват като отделни правни субекти;

iv)

участията в собствеността на крайните образувания майки, които съставляват договореността, се котират, търгуват или прехвърлят самостоятелно на различни капиталови пазари; и

v)

крайните образувания майки изготвят консолидирани финансови отчети, в които активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на образуванията във всички групи се представят заедно като такива на една стопанска единица и регулаторният режим изисква за тях да се извършва външен одит.

2.   Когато образувания и съставни образувания на две или повече групи са част от МГП или голяма национална група с множество образувания майки, образуванията и съставните образувания на всяка група се третират като членове на една МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

Образувание, различно от изключено образувание, посочено в член 2, параграф 3, се третира като съставно образувание, ако се консолидира ред по ред от МГП или голяма национална група с множество образувания майки или ако неговото контролиращо участие се държи от образувания в МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

3.   Консолидираните финансови отчети на МГП или голяма национална група с множество образувания майки са комбинираните консолидирани финансови отчети, посочени в определенията в параграф 1 за обвързана структура или за структура, регистрирана на две фондови борси, изготвени съгласно допустим счетоводен стандарт, който се счита за счетоводния стандарт на крайното образувание майка.

4.   Крайните образувания майки на отделните групи, които съставляват МГП или голяма национална група с множество образувания майки, са крайните образувания майки на МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

Когато настоящата директива се прилага по отношение на МГП или голяма национална група с множество образувания майки, всички позовавания на крайно образувание майка се прилагат, както се изисква, така, сякаш са позовавания на множество крайни образувания майки.

5.   Образуванията майки на МГП или голяма национална група с множество образувания майки, намиращи се в една държава членка, включително всяко крайно образувание майка, прилагат правилото за включване на дохода в съответствие с членове 5—10 по отношение на своя подлежащ на разпределение дял от допълнителния данък на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания.

6.   Съставните образувания на МГП или голяма национална група с множество образувания майки, които се намират в една държава членка, прилагат ППОНД в съответствие с членове 12, 13 и 14, като вземат предвид допълнителния данък на всяко облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание, което е член на МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

7.   Крайните образувания майки на МГП или голяма национална група с множество образувания майки подават справка-декларация за допълнителния данък в съответствие с член 44, освен ако определят само едно подаващо декларация образувание по смисъла на член 44, параграф 3, буква б). Справка-декларацията включва информация за всяка от групите, които съставляват МГП или голяма национална група с множество образувания майки.

ГЛАВА VII

РЕЖИМИ ЗА НЕУТРАЛНОСТ НА ДАНЪКА И ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Член 38

Крайно образувание майка, което е преходно образувание

1.   Допустимият доход на преходно образувание, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчната година със сумата на допустимия доход, който може да бъде отнесен към притежателя на участие в собствеността („притежател на собственост“) в преходното образувание, при условие че:

a)

притежателят на собственост подлежи на данъчно облагане на доходите за данъчен период, който приключва до 12 месеца след края на данъчната година, при номинална ставка, която е равна на минималната данъчна ставка или я надвишава; или

б)

с разумно основание може да се очаква, че съвкупният размер на коригираните включени данъци на крайното образувание майка и данъците, платени от притежателя на собственост върху такъв доход в рамките на 12 месеца след края на данъчната година, е по-висок или равен на сума, равна на този доход, умножена по минималната данъчна ставка.

2.   Допустимият доход на преходно образувание, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчната година и със сумата на допустимия доход, който се разпределя на притежателя на собственост в преходното образувание, при условие че притежателят на собственост е:

a)

физическо лице, което е местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка, и което притежава участие в собствеността, представляващо право на 5% или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка; или

б)

публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд, които са местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка, и които притежават участие в собствеността, представляващо право на 5% или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка.

3.   Допустимата загуба на преходно образувание, което е крайно образувание майка, се намалява за данъчната година и със сумата на допустимата загуба, която може да бъде отнесена към притежателя на собственост в преходното образувание.

Първа алинея не се прилага, доколкото притежателят на собственост няма право да използва тази загуба за изчисляването на облагаемия си доход.

4.   Включените данъци на преходно образувание, което е крайно образувание майка, се намаляват също така пропорционално на размера на допустимия доход, намален в съответствие с параграфи 1 и 2.

5.   Параграфи 1—4 се прилагат по отношение на място на стопанска дейност, чрез което преходно образувание, което е крайно образувание майка, извършва изцяло или частично своята стопанска дейност, или чрез което се извършва изцяло или частично стопанската дейност на данъчно прозрачно образувание, при условие че участието на крайното образувание майка в собствеността на това данъчно прозрачно образувание се държи пряко или чрез верига данъчно прозрачни образувания.

Член 39

Крайно образувание майка, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„режим на приспадане на дивиденти“ означава данъчен режим, при който се прилага само едно равнище на данъчно облагане на доходите на собствениците на дадено образувание чрез приспадане или изключване от дохода на образуванието на печалбите, разпределени на собствениците, или чрез освобождаване на кооперация от данъчно облагане;

б)

„подлежащи на приспадане дивиденти“ означава по отношение на съставно образувание, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти:

i)

разпределение на печалба на притежателя на участие в собствеността на съставното образувание, която подлежи на приспадане от облагаемия доход на съставното образувание съгласно законите на юрисдикцията, в която то се намира; или

ii)

дивидент, изплатен на член на кооперация; и

в)

„кооперация“ означава образувание, което колективно предлага на пазара или придобива стоки или услуги от името на своите членове и за което в юрисдикцията, в която се намира, се прилага данъчен режим, който гарантира неутралността на данъците по отношение на стоките или услугите, които се продават или придобиват от членовете чрез кооперацията.

2.   Крайно образувание майка на МГП или на голяма национална група, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти, намалява – до нула – за съответната данъчна година своя допустим доход със сумата, която е разпределена като подлежащи на приспадане дивиденти в срок от 12 месеца след края на данъчната година, при условие че:

a)

дивидентът подлежи на данъчно облагане при получателя през данъчен период, който приключва до 12 месеца след края на данъчната година, при номинална ставка, която е равна на минималната данъчна ставка или я надвишава; или

б)

с разумно основание може да се очаква, че съвкупният размер на коригираните включени данъци и данъците на крайното образувание майка, платени от получателя върху този дивидент, е по-висок или равен на сумата, равна на този доход, умножена по минималната данъчна ставка.

3.   Крайно образувание майка на МГП или на голяма национална група, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти, намалява също така – до нула – за съответната данъчна година своя допустим доход със сумата, която разпределя като подлежащи на приспадане дивиденти в срок от 12 месеца след края на данъчната година, при условие че получателят е:

a)

физическо лице и полученият дивидент е изплатен от снабдителна кооперация пропорционално на покупките;

б)

физическо лице, което е местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка, и което държи участие в собствеността, представляващо право на 5% или по-малко от печалбите и активите на крайното образувание майка; или

в)

публично образувание, международна организация, организация с нестопанска цел или пенсионен фонд, различен от образувание за пенсионни услуги, които са местно лице за данъчни цели в същата юрисдикция, в която се намира крайното образувание майка.

4.   Включените данъци на крайно образувание майка, различни от данъците, за които е било разрешено приспадане на дивиденти, се намаляват пропорционално на размера на допустимия доход, намален в съответствие с параграфи 2 и 3.

5.   Когато крайното образувание майка държи участие в собствеността на друго съставно образувание, за което се прилага режим на приспадане на дивиденти, пряко или чрез верига от такива съставни образувания, параграфи 2—4 се прилагат за всяко друго съставно образувание, намиращо се в юрисдикцията на крайното образувание майка, за което се прилага режимът на приспадане на дивиденти, доколкото неговият допустим доход се разпределя след това от крайното образувание майка на получатели, които отговарят на посочените в параграфи 2 и 3 изисквания.

6.   За целите на параграф 2 дивидент, изплатен на член на кооперация, разпределен от снабдителна кооперация, се третира като подлежащ на данъчно облагане при получателя, доколкото с този дивидент се намаляват подлежащи на приспадане разходи при изчисляването на облагаемите доходи или загуби на получателя.

Член 40

Допустими системи за данък върху разпределението

1.   Подаващо декларация съставно образувание може да направи избор за себе си или по отношение на друго съставно образувание, за което се прилага допустима система за данък върху разпределението, така че сумата, определена като прогнозен данък върху разпределението в съответствие с параграф 2, да бъде включена в коригираните включени данъци на съставното образувание за данъчната година.

Изборът се прави ежегодно в съответствие с член 45, параграф 2 и се прилага за всички съставни образувания, които се намират в дадена юрисдикция.

2.   Прогнозният данък върху разпределението е по-малкият размер от:

a)

сумата на коригираните включени данъци, необходима за увеличаване на ефективната данъчна ставка, изчислена в съответствие с член 27, параграф 2 за тази юрисдикция за данъчната година, до минималната данъчна ставка; или

б)

сумата на данъка, който би бил дължим, ако съставните образувания, намиращи се в юрисдикцията, бяха разпределили през данъчната година целия си доход, който подлежи на допустимата система за данък върху разпределението.

3.   Когато се прави избор съгласно параграф 1, за всяка данъчна година, през която се прилага изборът, се създава сметка за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението. Размерът на прогнозния данък върху разпределението, определен в съответствие с параграф 2 за юрисдикцията, се добавя към сметката за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението за данъчната година, в която е била създадена.

В края на всяка следваща данъчна година неизплатеното салдо по сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението, създадени за предходните данъчни години, се намалява в хронологичен ред – до нула – с данъците, платени през данъчната година от съставните образувания във връзка с действителни или прогнозни разпределения.

Всяка остатъчна сума в сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението, оставаща след прилагането на втора алинея, се намалява – до нула – със сума, равна на нетната допустима загуба за дадена юрисдикция, умножена по минималната данъчна ставка.

4.   Всяка остатъчна сума от нетната допустима загуба, умножена по минималната данъчна ставка, оставаща след прилагането на параграф 3, трета алинея за юрисдикцията, се пренася за следващите данъчни години и с нея се намалява всяка остатъчна сума в сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението, оставаща след прилагането на параграф 3.

5.   Неизплатеното салдо, ако има такова, по сметката за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението в последния ден на четвъртата данъчна година след данъчната година, за която е била създадена сметката, се третира като намаление на коригираните включени данъци, предварително определени за същата данъчна година. Ефективната данъчна ставка и допълнителният данък за тази данъчна година трябва да бъдат съответно преизчислени съгласно член 29, параграф 1.

6.   Данъците, които са платени през данъчната година във връзка с действителни или прогнозни разпределения, не се включват в коригираните включени данъци, доколкото с тях се намалява сметка за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението в съответствие с параграфи 3 и 4.

7.   Когато съставно образувание, за което може да се прави избор съгласно параграф 1, напусне МГП или голяма национална група или по същество всички негови активи се прехвърлят на лице, което не е съставно образувание на същата МГП или голяма национална група, намиращо се в същата юрисдикция, всяко неизплатено салдо по сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението през предходни данъчни години, в които е била открита сметката, се третира като намаление на коригираните включени данъци за всяка от тези данъчни години в съответствие с член 29, параграф 1.

Всяка сума на добавъчния допълнителен данък се умножава по следното съотношение, за да се определи добавъчният допълнителен данък, дължим за юрисдикцията:

Formula

където:

a)

допустимият доход на съставното образувание се определя в съответствие с глава III за всяка данъчна година, през която има неизплатено салдо по сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението за тази юрисдикция; и

б)

нетният допустим доход за тази юрисдикция се определя в съответствие с член 26, параграф 2 за всяка данъчна година, през която има неизплатено салдо по сметките за възстановяване на прогнозния данък върху разпределението за тази юрисдикция.

Член 41

Определяне на ефективната данъчна ставка и на допълнителния данък на инвестиционно образувание

1.   Когато съставно образувание на МГП или на голяма национална група е инвестиционно образувание, което не е данъчно прозрачно предприятие и което не е направило избор в съответствие с членове 42 и 43, ефективната данъчна ставка на това инвестиционно образувание се изчислява отделно от ефективната данъчна ставка на юрисдикцията, в която то се намира.

2.   Ефективната данъчна ставка на инвестиционното образувание, посочено в параграф 1, е равна на неговите коригирани включени данъци, разделени на сума, равна на подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в допустимите доходи или загуби на инвестиционното образувание.

Когато в дадена юрисдикция се намират повече от едно инвестиционни образувания, тяхната ефективна данъчна ставка се изчислява чрез обединяване на коригираните им включени данъци, както и подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в техните допустими доходи или загуби.

3.   Коригираните включени данъци на инвестиционно образувание по параграф 1 са коригираните включени данъци, които могат да бъдат отнесени към подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в допустимия доход на инвестиционното образувание, и включените данъци, разпределени на инвестиционното образувание в съответствие с член 24. Коригираните включени данъци на инвестиционно образувание не включват никакви включени данъци, начислени от инвестиционното образувание, които могат да бъдат отнесени към доход, който не е част от подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в дохода на инвестиционното образувание.

4.   Допълнителният данък на инвестиционно образувание по параграф 1 е сума, равна на процента на допълнителния данък на инвестиционното образувание, умножен по сума, равна на разликата между подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в допустимия доход на инвестиционното образувание и изключението за съществена стопанска дейност, изчислено за инвестиционното образувание.

Процентът на допълнителния данък на инвестиционното образувание е положителна сума, равна на разликата между минималната данъчна ставка и ефективната данъчна ставка на това инвестиционно образувание.

Когато в дадена юрисдикция се намира повече от едно инвестиционно образувание, тяхната ефективна данъчна ставка се изчислява чрез обединяване на сумите, изчислени въз основа на изключението за съществена стопанска дейност, както и подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в техните допустими доходи или загуби.

Изключението за съществена стопанска дейност на едно инвестиционно образувание се определя в съответствие с член 28, параграфи 1—7. Допустимите материални активи и допустимите разходи за заплати на допустимите наети лица, които се вземат предвид за това инвестиционно образувание, се намаляват пропорционално на подлежащия на разпределение на МГП или голяма национална група дял в допустимия доход на инвестиционното образувание, разделен на общия допустим доход на инвестиционното образувание.

5.   За целите на настоящия член подлежащият на разпределение дял на МГП или голяма национална група в допустимите доходи или загуби на инвестиционно предприятие се определя в съответствие с член 9, като се взема предвид само участие, което не подлежи на избор в съответствие с член 42 или 43.

Член 42

Избор за третиране на инвестиционно образувание като данъчно прозрачно образувание

1.   За целите на настоящия член „застрахователно инвестиционно образувание“ означава образувание, което отговаря на определенията за инвестиционен фонд в член 3, точка 31 или за дружество за инвестиции в недвижими имоти в член 3, точка 32, ако не е било създадено във връзка със задължения по застрахователен или анюитетен договор и е притежавано изцяло от образувание, което подлежи на регулиране като застрахователно дружество в юрисдикцията, в която се намира.

2.   По избор на подаващото декларация образувание, съставно образувание, което е инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание, може да бъде третирано като данъчно прозрачно образувание, ако съставното образувание – собственик, подлежи на данъчно облагане в юрисдикцията, в която се намира, по справедлива пазарна стойност или подобен режим въз основа на годишните промени в справедливата стойност на притежаваното от него участие в собствеността на това образувание и данъчната ставка, прилагана върху този доход за съставното образувание – собственик, е равна на минималната данъчна ставка или я надвишава.

3.   Счита се, че съставно образувание, което непряко притежава участие в собствеността на инвестиционно образувание или в застрахователно инвестиционно образувание чрез пряко участие в собствеността на друго инвестиционно образувание или застрахователно инвестиционно образувание, подлежи на данъчно облагане по справедлива пазарна стойност или подобен режим по отношение на непрякото си участие в собствеността на първото посочено образувание или застрахователно инвестиционно образувание, ако то подлежи на режим по справедлива пазарна стойност или подобен режим по отношение на своето пряко участие в собствеността на второто посочено образувание или застрахователно инвестиционно образувание.

4.   Изборът по параграф 2 от настоящия член се прави в съответствие с член 45, параграф 1.

Ако изборът бъде оттеглен, всяка печалба или загуба от продажбата на активи или пасиви, държани от инвестиционното образувание или застрахователното инвестиционно образувание, се определя въз основа на справедливата пазарна стойност на активите или пасивите на първия ден от годината, в която е направено оттеглянето.

Член 43

Избор за прилагане на метод на облагаемо разпределение

1.   По избор на подаващото декларация съставно образувание, образувание — собственик на инвестиционно образувание, може да прилага метод на облагаемо разпределение по отношение на своето участие в собствеността на инвестиционното образувание, при условие че съставното образувание — собственик, не е инвестиционно образувание и с разумно основание може да се очаква да бъде обложено от инвестиционното образувание с данък върху разпределенията при данъчна ставка, по-висока или равна на минималната данъчна ставка.

2.   При прилагане на метода на облагаемо разпределение разпределените дялове и прогнозните разпределени дялове от допустимия доход на дадено инвестиционно образувание се включват в допустимия доход на съставното образувание – собственик, което е получило разпределения дял, при условие че то не е инвестиционно образувание.

Сумата на включените данъци, поети от инвестиционното образувание, която подлежи на приспадане срещу данъчното задължение на съставното образувание – собственик, произтичащо от разпределения дял на инвестиционното образувание, се включва в допустимия доход и коригираните включени данъци на съставното образувание – собственик, което е получило разпределения дял.

Делът на съставното образувание – собственик, в неразпределения нетен допустим доход на инвестиционното образувание, посочено в параграф 3, възникващ през третата година, предшестваща данъчната година („проверената година“), се третира като допустим доход на това инвестиционно образувание за тази данъчна година. Сумата, равна на този допустим доход, умножена по минималната данъчна ставка, се третира за целите на глава II като допълнителен данък за облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание за съответната данъчна година.

Допустимите доходи или загуби на дадено инвестиционно образувание и коригираните включени данъци, които могат да бъдат отнесени към този доход за данъчната година, се изключват от изчисляването на ефективната данъчна ставка в съответствие с глава V и с член 41, параграфи 1—4, с изключение на сумата на включените данъци, посочена във втора алинея от настоящия параграф.

3.   Неразпределеният нетен допустим доход на дадено инвестиционно образувание за проверената година е сумата на допустимия доход на това инвестиционно образувание за проверената година, намалена – до нула – със:

a)

включените данъци на инвестиционното образувание;

б)

разпределенията и прогнозните разпределения между акционерите, които не са инвестиционни образувания, през периода, започващ от първия ден на третата година, предшестваща данъчната година, и завършващ с последния ден на отчетната данъчна година, през която участието в собствеността е придобито („период на проверка“);

в)

допустимите загуби, възникнали през периода на проверка; и

г)

всяка остатъчна сума от допустимите загуби, с която все още не е намален неразпределеният нетен допустим доход на това инвестиционно образувание за предходна проверена година, а именно пренасяне на загуби от инвестиции към бъдещи периоди.

Неразпределеният нетен допустим доход на едно инвестиционно образувание не се намалява с разпределения или прогнозни разпределения, с които вече е бил намален неразпределеният нетен допустим доход на това инвестиционно образувание за предходна проверена година в изпълнение на първа алинея, буква б).

Неразпределеният нетен допустим доход на едно инвестиционно образувание не се намалява със сумата на допустимите загуби, с които вече е бил намален неразпределеният нетен допустим доход на това инвестиционно образувание за предходна проверена година в изпълнение на първа алинея, буква в).

4.   За целите на настоящия член се счита, че едно прогнозно разпределение възниква, когато пряко или косвено участие в собствеността на инвестиционното образувание е прехвърлено на образувание, което не принадлежи към МГП или голяма национална група, и което е равно на дела от неразпределения нетен отговарящ на условията доход, който може да бъде отнесен към това участие в собствеността към датата на прехвърлянето, определен без оглед на прогнозното разпределение.

5.   Изборът по параграф 1 от настоящия член се прави в съответствие с член 45, параграф 1.

Ако изборът бъде оттеглен, делът на съставното образувание – собственик, в неразпределения нетен допустим доход на инвестиционното образувание за проверената година в края на данъчната година, предшестваща данъчната година, през която е извършено оттеглянето, се третира като допустим доход на това инвестиционно образувание за данъчната година. Сумата, равна на този допустим доход, умножена по минималната данъчна ставка, се третира за целите на глава II като допълнителен данък за облагано с ниска данъчна ставка съставно образувание за съответната данъчна година.

ГЛАВА VIII

АДМИНИСТРАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 44

Задължения за подаване на декларация

1.   За целите на настоящия член се прилагат следните определения:

a)

„определено местно образувание“ означава съставното образувание на МГП или на голяма национална група, което се намира в държава членка и е определено от другите съставни образувания на МГП или голяма национална група, намиращи се в същата държава членка, да подава от тяхно име справка-декларацията за допълнителния данък или уведомленията в съответствие с настоящия член;

б)

„допустимо споразумение на компетентните органи“ означава двустранно или многостранно споразумение или договореност между два или повече компетентни органа, в което се предвижда автоматичен обмен на годишни справки-декларации за допълнителния данък.

2.   Съставно образувание, намиращо се в държава членка, подава справка-декларация за допълнителния данък до своята данъчна администрация в съответствие с параграф 5.

Такава справка-декларация може да се подава от определено местно образувание от името на съставното образувание.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, съставното образувание няма задължение да подава справка-декларация за допълнителния данък до своята данъчна администрация, ако такава справка-декларация е подадена в съответствие с изискванията, посочени в параграф 5, от:

a)

крайното образувание майка, намиращо се в юрисдикция, която за отчетната данъчна година има действащо допустимо споразумение на компетентните органи с държавата членка, в която се намира съставното образувание; или

б)

предоставящото информация образувание, намиращо се в юрисдикция, която за отчетната данъчна година има действащо допустимо споразумение на компетентните органи с държавата членка, в която се намира съставното образувание.

4.   Когато се прилага параграф 3, съставното образувание, намиращо се в държава членка, или определеното местно образувание от негово име уведомява своята данъчна администрация за идентичността на образуванието, което подава справка-декларацията за допълнителния данък, както и за юрисдикцията, в която то се намира.

5.   Справка-декларацията за допълнителния данък се подава с помощта на стандартен образец и включва следната информация по отношение на МГП или голяма национална група:

a)

идентификация на съставните образувания, включително техните данъчни идентификационни номера, ако има такива, юрисдикцията, в която се намират, и статута им съгласно правилата от настоящата директива;

б)

информация за цялостната корпоративна структура на МГП или голяма национална група, включително контролиращите участия в собствеността на съставните образувания, притежавани от други съставни образувания;

в)

информацията, която е необходима за изчисляване на:

i)

ефективната данъчна ставка за всяка юрисдикция и допълнителния данък на всяко съставно образувание;

ii)

допълнителния данък на член на група на съвместното предприятие;

iii)

разпределението на допълнителния данък съгласно правилото за включване на дохода и размера на допълнителния данък по ППОНД за всяка юрисдикция; и

г)

списък на видовете избор, направени в съответствие с настоящата директива.

6.   Чрез дерогация от параграф 5, когато съставно образувание се намира в държава членка и е с крайно образувание майка, намиращо се в юрисдикция на трета държава, прилагаща правила, които са били оценени като равностойни на правилата от настоящата директива съгласно член 52, съставното образувание или определеното местно образувание подава справка-декларация за допълнителния данък, съдържаща следната информация:

a)

цялата информация, необходима за прилагането на член 8, включително:

i)

идентификация на всички съставни образувания, в които частично притежавано образувание майка, намиращо се в държава членка, държи пряко или косвено участие в собствеността във всеки момент през данъчната година, както и структурата на такива участия в собствеността;

ii)

цялата информация, необходима за изчисляване на ефективната данъчна ставка на юрисдикциите, в които частично притежавано образувание майка, намиращо се в държава членка, притежава участие в собствеността на съставни образувания, посочени в точка i), и на дължимия допълнителен данък; и

iii)

цялата информация, която е от значение за тази цел в съответствие с член 9, 10 или 11;

б)

цялата информация, необходима за прилагането на член 13, включително:

i)

идентификация на всички съставни образувания, намиращи се в юрисдикцията на крайното образувание майка, както и структурата на такива участия в собствеността;

ii)

цялата информация, необходима за изчисляване на ефективната данъчна ставка на юрисдикцията на крайното образувание майка и дължимия от него допълнителен данък; и

iii)

цялата информация, необходима за разпределението на този допълнителен данък въз основа на формулата за разпределение по ППОНД, посочена в член 14.

в)

цялата информация, необходима за прилагането на допустим национален допълнителен данък от дадена държава членка, която е направила избор да прилага този допълнителен данък, в съответствие с член 11.

7.   Посочената в параграфи 5 и 6 справка-декларация за допълнителния данък и всички съответни уведомления се подават до данъчната администрация на държавата членка, в която се намира съставното образувание, не по-късно от 15 месеца след последния ден на отчетната данъчна година.

Член 45

Видове избор

1.   Изборът, посочен в член 2, параграф 3, втора алинея, член 16, параграфи 3, 6 и 9 и членове 42 и 43 е валиден за период от пет години, считано от годината, в която е направен. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото декларация съставно образувание го оттегли в края на петгодишния период. Оттеглянето на избора е валидно за период от пет години, считано от края на годината, в която е направено.

2.   Изборът, посочен в член 16, параграф 7, член 22, параграф 1, буква б), член 25, параграф 1, член 28, параграф 2, член 30, параграф 1 и член 40, параграф 1 е валиден за период от една година. Изборът се подновява автоматично, освен ако подаващото декларация съставно образувание го оттегли в края на годината.

3.   Изборът, посочен в член 2, параграф 3, втора алинея, член 16, параграфи 3, 6, 7 и 9, член 22, параграф 1, буква б), член 25, параграф 1, член 28, параграф 2, член 30, параграф 1, член 40, параграф 1 и членове 42 и 43 се прави пред данъчната администрация на държавата членка, в която се намира подаващото декларация съставно образувание.

Член 46

Санкции

Държавите членки определят правила относно санкциите, приложими при нарушение на приети в съответствие с настоящата директива национални разпоредби, включително отнасящите се до задължението на съставното образувание да декларира и да плати своя дял от допълнителния данък или да има допълнителен паричен данъчен разход, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

ГЛАВА IX

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

Член 47

Данъчно третиране на отсрочени данъчни активи, отсрочени данъчни пасиви и прехвърлени активи в преходния период

1.   За целите на настоящия член „преходна година“ за дадена юрисдикция означава първата данъчна година, през която дадена МГП или голяма национална група попада в обхвата на настоящата директива по отношение на посочената юрисдикция.

2.   Когато определят ефективната данъчна ставка за дадена юрисдикция през дадена преходна година и за всяка следваща данъчна година, МГП или големите национални групи вземат предвид всички отсрочени данъчни активи и отсрочени данъчни пасиви, отразени или оповестени във финансовите отчети на всички съставни образувания в дадена юрисдикция за преходната година.

Отсрочените данъчни активи и отсрочените данъчни пасиви се вземат предвид при по-ниската от двете стойности – на минималната данъчна ставка и на приложимата национална данъчна ставка. При все това, отсрочени данъчни активи, които са вписани при по-ниска от минималната данъчна ставка, може да бъдат взети предвид при минималната данъчна ставка, ако данъкоплатецът може да докаже, че отсрочените данъчни активи може да бъдат отнесени към допустима загуба.

Не се взема предвид въздействието на нито една корекция на оценка или корекция за счетоводно признаване по отношение на отсрочени данъчни активи.

3.   Отсрочените данъчни активи, произтичащи от позиции, изключени от изчисляването на допустимите доходи или загуби в съответствие с глава III, се изключват от посоченото в параграф 2 изчисляване, когато тези отсрочени данъчни активи са генерирани при сделка, която се извършва след 30 ноември 2021 г.

4.   В случай на прехвърляне на активи между съставни образувания след 30 ноември 2021 г. и преди началото на дадена преходна година, основата за облагане на придобитите активи, различни от запаси, се базира на балансовата стойност на прехвърлените активи на продаващото съставно предприятие при прехвърлянето, като отсрочените данъчни активи и пасиви се определят на тази основа.

Член 48

Преходно облекчение за изключението за съществена стопанска дейност

1.   За целите на прилагането на член 28, параграф 3 стойността от 5% се заменя, за всяка данъчна година, която започва на 31 декември на следните календарни години, с посочените в таблицата по-долу стойности:

2023 г.

10 %

2024 г.

9,8 %

2025 г.

9,6 %

2026 г.

9,4 %

2027 г.

9,2 %

2028 г.

9,0 %

2029 г.

8,2 %

2030 г.

7,4 %

2031 г.

6,6 %

2032 г.

5,8 %

2.   За целите на прилагането на член 28, параграф 4 стойността от 5% се заменя, за всяка данъчна година, която започва на 31 декември на следните календарни години, с посочените в таблицата по-долу стойности:

2023 г.

8 %

2024 г.

7,8 %

2025 г.

7,6 %

2026 г.

7,4 %

2027 г.

7,2 %

2028 г.

7,0 %

2029 г.

6,6 %

2030 г.

6,2 %

2031 г.

5,8 %

2032 г.

5,4 %

Член 49

Начален етап на изключване от прилагането на ПВД и ППОНД на МГП и големи национални групи

1.   Допълнителният данък, дължим от крайно предприятие майка, намиращо се в държава членка, в съответствие с член 5, параграф 2, или от междинно предприятие майка, намиращо се в държава членка, в съответствие с член 7, параграф 2, когато крайното предприятие майка е изключено предприятие, се намалява до нула:

а)

през първите пет години от началния етап на международната дейност на МГП, независимо от посочените в глава V изисквания;

б)

през първите пет години, считано от първия ден на данъчната година, през която голямата национална група за първи път попада в обхвата на настоящата директива.

2.   Когато крайното образувание майка на една МГП се намира в юрисдикция на трета държава, допълнителният данък, дължим от намиращо се в държава членка съставно образувание в съответствие с член 14, параграф 2, се намалява до нула през първите пет години от началния етап на международната дейност на тази МГП, независимо от посочените в глава V изисквания.

3.   Счита се, че една МГП се намира в началния етап на международната си дейност, ако за дадена данъчна година:

a)

има съставни образувания в не повече от шест юрисдикции; и

б)

сборът от балансовата стойност на материалните активи на всички съставни образувания на МГП, намиращи се във всички юрисдикции, различни от референтната юрисдикция, не надвишава 50 000 000 EUR.

За целите на първа алинея, буква б) „референтна юрисдикция“ означава юрисдикцията, в която съставните образувания на МГП имат най-високата обща стойност на материалните активи през данъчната година, през която МГП първоначално попада в обхвата на настоящата директива. Общата стойност на материалните активи в дадена юрисдикция е сборът от балансовата стойност на всички материални активи на всички съставни образувания на МГП, намиращи се в тази юрисдикция.

4.   Посоченият в параграф 1, буква а) и параграф 2 период от пет години започва да тече от началото на данъчната година, през която МГП първоначално попада в обхвата на настоящата директива.

За МГП, които попадат в обхвата на настоящата директива към момента на влизането ѝ в сила, посоченият в параграф 1, буква а) петгодишен период започва да тече на 31 декември 2023 г.

За МГП, които попадат в обхвата на настоящата директива към момента на влизането ѝ в сила, посоченият в параграф 2 петгодишен период започва да тече на 31 декември 2024 г.

За големи национални групи, които попадат в обхвата на настоящата директива към момента на влизането ѝ в сила, посоченият в параграф 1, буква б) петгодишен период започва да тече на 31 декември 2023 г.

5.   Предоставящото информация образувание, посочено в член 44, информира данъчната администрация на държавата членка, в която се намира, когато започне началният етап от международната дейност на МГП.

Член 50

Избор за отложено прилагане на ПВД и ППОНД

1.   Чрез дерогация от членове 5—14 държавите членки, в които се намират не повече от дванадесет крайни образувания майки на групи, попадащи в обхвата на настоящата директива, може да изберат да не прилагат ПВД и ППОНД за шест последователни данъчни години, считано от 31 декември 2023 г. Държавите членки, направили този избор, уведомяват Комисията до 31 декември 2023 г.

2.   Когато крайното образувание майка на МГП се намира в държава членка, която е направила избор по параграф 1 от настоящия член, другите държави членки, в които не се намира крайното образувание майка, гарантират, че за съставните образувания на тази МГП се прилага, в държавата членка, в която се намират, размерът на допълнителния данък по ППОНД, който е разпределен на въпросната държава членка за данъчните години, считано от 31 декември 2023 г., в съответствие с член 14.

Крайното образувание майка, посочено в първа алинея, посочва предоставящо информация образувание в друга държава членка, различна от държавата членка, в която се намира крайното образувание майка, или, ако МГП няма съставно образувание в друга държава членка — в юрисдикция на трета държава, която за отчетната данъчна година има действащо допустимо споразумение на компетентните органи с държавата членка, в която се намира крайното образувание майка.

В този случай предоставящото информация образувание подава справка-декларация за допълнителния данък в съответствие с изискванията, предвидени в член 44, параграф 5. Съставните образувания, намиращи се в държавата членка, която е избрала да се възползва от възможността, предвидена в параграф 1 от настоящия член, предоставят на предоставящото информация образувание информацията, необходима за спазване на член 44, параграф 5, и се освобождават от изискването за подаване на справка-декларация по член 44, параграф 2.

3.   Процентът по ППОНД, определен за държава членка, която е направила избор по параграф 1, се определя на нула за данъчната година.

Член 51

Преходно облекчение за задълженията за подаване на декларация

Независимо от член 44, параграф 7, справка-декларацията за допълнителния данък и уведомленията, посочени в член 44, се подават пред данъчната администрация на държавите членки не по-късно от 18 месеца след последния ден на отчетната данъчна година, която е преходната година, посочена в член 47.

ГЛАВА Х

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 52

Оценка на равностойността

1.   Правната рамка, въведена в националното право на юрисдикция на трета държава, се счита за равностойна на допустимо ПВД, посочено в глава II, и не се третира като данъчен режим за контролирани чуждестранни дружества, ако изпълнява следните условия:

a)

с нея се прилага набор от правила, съгласно които образуванието майка на една МГП изчислява и плаща подлежащия на разпределение дял от допълнителния данък по отношение на облаганите с ниска данъчна ставка съставни образувания на МГП;

б)

с нея се установява минимална ефективна данъчна ставка от най-малко 15%, под която съставното образувание се счита за облагано с ниска данъчна ставка;

в)

с нея за целите на изчисляването на минималната ефективна данъчна ставка се позволява смесването на доходите само на образувания, намиращи се в една и съща юрисдикция; и

г)

за целите на изчисляването на допълнителен данък съгласно равностойното допустимо ПВД, с нея се предвижда облекчение за всеки допълнителен данък, платен в държава членка при прилагане на допустимото ПВД, и за всеки допустим национален допълнителен данък, определен в настоящата директива.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 53, с цел да изготви списък с юрисдикциите на трети държави, които са въвели в националното си право правна рамка, която може да се счита за равностойна на допустимо ПВД в съответствие с условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, както и да актуализира този списък в резултат на последваща оценка на правната рамка, въведена от юрисдикция на трета държава в нейното национално право.

Член 53

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 52, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 23 декември 2022 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 52, може да бъде оттеглено по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 52, влиза в сила единствено ако Съветът не е представил възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Съвета или ако преди изтичането на този срок Съветът е уведомил Комисията, че няма да представи възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Съвета.

Член 54

Уведомяване на Европейския парламент

Европейският парламент се уведомява от Комисията за приемането на делегирани актове, за представените във връзка с тях възражения и за оттеглянето на делегирани правомощия от Съвета.

Член 55

Двустранно споразумение относно опростени задължения за представяне на информация

Съюзът може да сключва споразумения с юрисдикции на трети държави, чиято правна уредба е оценена като равностойна на допустимо ПВД в съответствие с член 52, с цел да се създаде рамка за опростяване на процедурите за представяне на информация, предвидени в член 44, параграф 6.

Член 56

Транспониране

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 31 декември 2023 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Те прилагат посочените разпоредби по отношение на данъчните години, считано от 31 декември 2023 г.

Те обаче прилагат разпоредбите, необходими за да се съобразят с членове 12, 13 и 14, по отношение на данъчните години, считано от 31 декември 2024 г., с изключение на договореността, предвидена в член 50, параграф 2.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Член 57

Преглед от страна на Комисията на прилагането на първия стълб

До 30 юни 2023 г. Комисията представя на Съвета доклад с оценка на положението във връзка с прилагането на първия стълб, предвиден в Декларацията относно решение, базирано на два стълба, за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, договорена в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно BEPS на 8 октомври 2021 г., и ако решението, базирано на първия стълб, не се прилага, по целесъобразност представя законодателно предложение за справяне с посочените данъчни предизвикателства.

Член 58

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 59

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 14 декември 2022 година.

За Съвета

Председател

M. BEK


(1)  ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 52.

(2)  Становище от 19 май 2022 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).

(4)  Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 146, 3.6.2016 г., стр. 8).

(5)  OВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1..

(6)  Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OB L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(7)  Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(8)  Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).