(1)

Независимите медийни услуги играят уникална роля на вътрешния пазар. Те представляват динамичен и икономически важен сектор и едновременно с това осигуряват достъп до множество гледни точки и надеждни източници на информация както за гражданите, така и за фирмите, като по този начин изпълняват функцията на обществен „страж“.

(2)

Медийните услуги играят решаваща роля в демократичните общества, тъй като предоставят информация, а тя е обществено благо. За да изпълняват тази значима обществена роля и да бъдат пазарно успешни, доставчиците на медийни услуги трябва да могат да предоставят своите услуги свободно и независимо на един отворен и прозрачен пазар, който позволява плурализъм на медийните участници и възгледи.

(3)

Доставчиците на медийни услуги се ползват от защита не само съгласно правилата на Съюза, уреждащи вътрешния пазар, но и по член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), тъй като те са важни по отношение на упражняването на правото на свобода на словото и на информация. Съгласно член 11 от Хартата свободата и плурализмът на медиите се зачитат и свободата на изразяване на мнение включва свободата да се получават и разпространяват информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите на държавите членки. Освен това правилното функциониране на вътрешния пазар на медийни услуги има пряко отношение към върховенството на закона и към демокрацията, които са основни ценности на Съюза, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз.

(4)

Загубата на приходи от реклама през последното десетилетие, което се дължи в частност на все по-масовото разпространение на медийно съдържание онлайн и на промяната в потребителските навици, стана причина традиционният медиен сектор да загуби финансови ресурси, което се отрази на неговата устойчивост, а оттам и на качеството и разнообразието на предлаганото съдържание. Тази тенденция показва как пазарът не успява да осигури устойчива възвръщаемост за независимите новини и качествената журналистика, които са обществени блага, и да съдейства в борбата с дезинформацията.

(5)

Както се отбелязва в Плана за действие за европейската демокрация (1), Комисията е предложила редица инициативи в подкрепа на свободата и плурализма на медиите. Тя прие Препоръка относно гарантирането на защитата, сигурността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз (2). Комисията представи също така предложение за директива (3) и препоръка (4) относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“). Освен това, като част от Плана за действие за медийния и аудио-визуалния сектор (5), Комисията многократно и с реални действия подкрепи възстановяването и трансформацията на медийния и аудио-визуалния сектор. Тя също така следи отблизо транспонирането и прилагането на важни законодателни актове за медийния сектор, по-специално Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (6) и Директивата за авторското право (7).

(6)

Комисията представи законодателно предложение за регламент за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски законодателен акт за свободата на медиите). В него се предвиждат редица гаранции на правото на Съюза с цел защита на медийния плурализъм и редакционната независимост на вътрешния пазар. Настоящата препоръка придружава предложения регламент като инструмент с незабавно действие за насърчаване на редакционната независимост и прозрачността на собствеността върху медиите.

(7)

Паралелно с това, в допълнение към законодателството и както се подчертава в Плана за действие за европейската демокрация, Комисията активно подкрепя инициативите за саморегулиране от страна на самия медиен сектор. Настоящата препоръка е част от тези усилия.

(8)

Медийният сектор има дългогодишни традиции в саморегулирането и е предприел редица инициативи в тази област. Въз основа на тях и като се вземе предвид разнообразието от правни традиции и подходи в държавите членки, могат да бъдат набелязани някои доброволни практики, които доставчиците на медийни услуги могат да следват, за да станат по-устойчиви и да противостоят по-добре на политическия и икономическия натиск. Въпросните доброволни практики могат да бъдат обсъдени в сектора, но доставчиците на медийни услуги трябва свободно да решат кои от тях съвпадат с индивидуалните им потребности и бизнес модели, особено предвид специфичните нужди на микро-, малките и средните предприятия по смисъла на член 3 от Директива № 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8).

(9)

Гражданите трябва да могат да се доверяват на информацията, която получават, за да упражняват своите демократични права. Те трябва да имат достъп до множество гледни точки и надеждни източници на информация, за да си съставят собствено мнение и да допринасят за демократичните процеси. Достъпът до надеждна информация е еднакво важен и за фирмите, за да не взимат необосновани решения.

(10)

Отделните редакционни решения на европейските доставчици на медийни услуги все по-често стават обект на неправомерна намеса, включително от страна на частни собственици и акционери, което се отразява неблагоприятно върху редакционната свобода и капацитета за предоставяне на независими новини и по този начин върху наличието на надеждна информация за медийната аудитория. Резултатите от мониторинга на медийния плурализъм за 2022 г. сочат, че в няколко държави членки е налице висок риск от неправомерно давление от търговски характер, както и от страна на собствениците (9). В ерата на цифровите технологии поради все по-лесния достъп до информация, предоставяна от доставчици на медийни услуги, установени в други държави членки, е от съществено значение да се насърчават добрите практики на равнище ЕС, за да се гарантира, че гражданите и фирмите от Съюза получават независими и разнообразни новини и съдържание по актуални въпроси, на базата на които да си съставят мнение и да правят информиран избор, допринасяйки за обществената сфера на вътрешния пазар.

(11)

Редакционната независимост предпазва редакторите и журналистите от конфликт на интереси и им помага да противостоят на неправомерна намеса и натиск. Следователно без нея не може да се създава и разпространява безпристрастна информация и тя е съществена част от свободата на медиите. Редакционната независимост позволява предоставянето и ползването на независими и плуралистични медийни услуги от гражданите и фирмите в целия Съюз. Това е от особено значение за доставчиците на медийни услуги, които предоставят новини и съдържание по актуални събития, независимо от формата (включително документални филми или журнали, обхващащи такива въпроси). Затова именно към тях са отправени препоръките, свързани с доброволните мерки относно редакционната независимост.

(12)

Някои доставчици на медийни услуги вече са въвели мерки, стандарти или механизми за корпоративно управление, като например редакционни харти или кодекси или комитети по етика с цел защита на редакционната независимост. В някои новинарски медии журналистите имат думата при избора на главен редактор или дори при промени в собствеността на медиите. В някои медийни дружества журналистите имат статут на акционери и могат да участват във вземането на стратегически решения и в разпределянето на стопанските печалби. В малко на брой държави членки някои от тези корпоративни мерки се изискват по закон за конкретни видове доставчици на медийни услуги (10). Тези и други примери за гаранции са подходящи като модел за доброволни мерки и като основа за продължаване на водените от заинтересованите страни дискусии относно това как да се защити още по-добре редакционната независимост.

(13)

Макар да е оправдано собствениците на частни медии да избират и да определят дългосрочната редакционна насоченост, важно е да се гарантира, че в ежедневната си работа редакторите могат да отразяват независимо новини и актуални събития. Редакторите следва да основават своите редакционни решения на журналистическите проучвания и преценка и на това доколко е важна информацията за читателите; те следва също така да могат свободно да изразяват критични мнения, без да се боят от наказания. Необходим е балансиран подход под ръководството на отрасъла, за да се заздравят условията за редакционна независимост, като същевременно се признават законните права и интереси на частните собственици на доставчици на медийни услуги от гледна точка както на свободата на стопанска дейност, така и на тяхната собствена свобода на изразяване.

(14)

Саморегулирането на медиите и стандартите за журналистическа етика са ефективни инструменти за разширяване и укрепване на правата и потенциала на журналистите и им помагат да противостоят на неправомерен натиск, включително от политически и търговски характер, което повишава общественото доверие в медиите (11). Прилагането на журналистическите стандарти обаче може да се подобри в целия Съюз. В мониторинга на медийния плурализъм за 2022 г. се посочва какво не достига за ефективното прилагане на саморегулирането (12).

(15)

Освен това, както разкрива финансираният от Съюза проект „Медийните съвети в ерата на цифровите технологии“, едва в половината от държавите членки работят медийни съвети или съвети по печата (13). В тези държави членки съветите се различават по своя размер, обхват на дейностите, както и по вида на юридическата форма или начина, по който са признати съгласно националното право, което потенциално оказва влияние върху тяхната ефективност. В държавите членки, където все още не са създадени съвети за медиите или пресата, представителите на медийната общност често пъти нямат мотивация да ги развиват.

(16)

В настоящата препоръка на доставчиците на медийни услуги се предлага неизчерпателен и необобщаващ списък от доброволни мерки и стратегии с цел да се гарантира независимостта на процеса на създаване на новинарско съдържание. Препоръчаните мерки се отнасят до ключови елементи от този процес, като се започне от условията за независимо създаване на редакционно съдържание, през възможността журналистите да участват във вземането на ключови решения за функционирането на медиите и се стигне до стратегии за гарантиране на дългосрочна стабилност при производството на новинарско съдържание.

(17)

Нищо в настоящата препоръка, която по дефиниция е необвързваща, не следва да се тълкува като засягащо свободата на предоставяне на услуги на вътрешния пазар или свободата на изразяване на мнение и на информация, включително свободата на печата, нито като намеса в редакционната свобода или свободата на стопанска инициатива. Вътрешните гаранции по никакъв начин не следва да се разглеждат като лишаващи собствениците на медии от ролята им в определянето на стратегическите цели и създаването на условия за растеж и финансова жизнеспособност на техните дружества. Освен това следва да бъде призната водещата роля на доставчиците на медийни услуги и на журналистите в разработването на вътрешни гаранции и инструменти за саморегулиране.

(18)

Настоящата препоръка се основава на обмен със заинтересованите страни, по-специално с журналисти, медийни дружества и техни сдружения. Тя се основава на обсъжданията по време на Форума на европейските новинарски медии (14), по-специално на неговата втора среща, проведена на 29 ноември 2021 г., на която бяха обсъдени трансформацията на медийния отрасъл и на свързаните с нея предизвикателства (15). В нея също така се вземат предвид съществуващите отраслови инициативи, включително Инициативата за доверие в журналистиката (JTI) на „Репортери без граници“ и техните партньори, които имат за цел създаването и поддържането на условия за по-здравословно информационно пространство, което се опира на отраслови стандарти.

(19)

Препоръчаните мерки стъпват на инициативи, които изпробват нови бизнес модели и сътрудничества, като например финансираните по линия на действието за журналистически партньорства, подкрепено от програмата „Творческа Европа“ (16). Те също така се опират на схемите за финансова подкрепа и приоритетите, очертани в Плана за действие в медийния и аудио-визуалния сектор, като част от усилията на равнище ЕС за подкрепа на отрасловата екосистема за новинарските медии. Освен това някои доставчици на медийни услуги са прибягнали до структури на управление, при които субекти с нестопанска цел, като тръстове или фондации, притежават целия им капитал или част от него и в някои случаи играят важна роля при назначаването на такива управителни съвети и главни редактори, като за тях се приема, че служат за запазване на редакционната независимост на доставчика в дългосрочен план. Има и други механизми за управление със сходни цели, като например схеми за дялово участие на журналистите, при които членове на редакционния състав или техни представителни органи контролират част от акциите или имат правото да откажат участие на нов контролиращ акционер, който може да засегне редакционната независимост. Препоръчаните мерки са съобразени с това и представят на вниманието на доставчиците на медийни услуги възможните подходи, които биха ги направили по-устойчиви и съответно по-издръжливи на политически и пазарен натиск, отбелязвайки, че именно в ролята си на икономически оператори доставчиците на медийни услуги са в най-добра позиция да разработят бизнес модели, съобразени с техните цели и способности, в зависимост от пазарните сегменти, към които са се насочили.

(20)

Настоящата препоръка има за цел също така допълнително да способства за прозрачност в собствеността върху медиите в целия Съюз. Действащите международни стандарти (17) и законодателството на Съюза в областта на медиите насърчават държавите членки да приемат специфични за отрасъла мерки за повече прозрачност в собствеността върху медиите. По-специално в член 5, параграф 2 от Директива № 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18) се признава, че държавите членки могат да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да представят информация относно своята структура на собственост, включително информация за своите действителни собственици, в съответствие с общите правила за прозрачност на действителните собственици, установени в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (19). В Препоръката на Съвета на Европа от 2018 г. относно медийния плурализъм и прозрачността на собствеността върху медиите се съдържа призив към държавите членки да въведат рамки за оповестяване на точна и актуална информация относно пряката и действителната собственост върху медиите. Освен това Комисията съфинансира разработването на Механизма за мониторинг на собствеността върху европейските медии, чиято цел е да се разработи база данни с възможност за търсене и динамични ресурси, която да предоставя безплатна и лесна за ползване информация относно собствеността върху медиите в целия Съюз.

(21)

Мерките за повече прозрачност в собствеността върху медиите в полза на широката общественост биха били важни с оглед на това, че медийните услуги имат специфичен характер и представляват обществено благо (20). Тъй като медиите отразяват и разследват политически и икономически интереси, прозрачността в собствеността върху медиите е необходим компонент на всяка екосистема, която цели да насърчава разследващата журналистика, медийното многообразие и общественото доверие в медийното отразяване. По време на консултациите, проведени в контекста на изготвянето на настоящата препоръка, заинтересованите страни обърнаха внимание на липсата на специфична за медиите информация относно прозрачността.

(22)

От гореизложеното следва, че прозрачността на собствеността върху медиите заслужава един комплексен подход. Той ще насърчава предоставянето на информация относно собствеността върху медиите или как тя се упражнява от правителството, държавна институция, държавно предприятие или друг публичен орган; относно интересите, връзките или дейностите на собствениците в други медийни или немедийни предприятия, както и относно всякакви други интереси, които биха могли да повлияят на вземането на стратегически решения от медийното дружество или на неговата редакционна линия. Целесъобразно е също така да се препоръча всяка промяна в собствеността или контрола над медиите да се оповестява, тъй като за получателите на услуги е важно да разполагат с актуална информация относно структурата на собствеността. Препоръчаният подход следва да се адаптира спрямо вида на медията и нейната собственост. По-специално в случай на журналистическа собственост следва да се предоставя информация само за собствениците с ръководна роля, например за членовете на съвета на директорите.

(23)

Следователно настоящата препоръка има за цел да съдейства за постигане на високи равнища на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите в целия Съюз чрез доброволни действия, които могат да се предприемат както пряко — от доставчиците на медийни услуги, така и от държавите членки, без да се засягат хоризонталните правила на равнище Съюз относно прозрачността на собствеността съгласно Директива (ЕС) 2015/849 и правилата за оповестяване за дружествата съгласно Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета (21), както и съществуващите системи на равнище Съюз относно взаимното свързване на регистрите.

(24)

За да се насърчат последващите действия във връзка с настоящата препоръка, Комисията ще способства за редовен диалог с държавите членки и с представителите на доставчиците на медийни услуги и журналистите в рамките на съответните форуми, по-специално на Европейския форум на новинарските медии. Комисията ще следи отблизо действията на държавите членки и съответните мерки на доставчиците на медийни услуги съгласно препоръката. За тази цел държавите членки следва да бъдат приканени да предоставят на Комисията съответната информация, която с основание може да се очаква от тях, за да може Комисията да наблюдава спазването на съответните части от отправената към тях препоръка. Констатациите от наблюдението могат да подхранят водените от заинтересованите страни дискусии.