(1)

По силата на член 11 от Регламент (ЕО) № 549/2004 трябва да се създаде схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции. Освен това съгласно член 10 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 държавите членки трябва да определят на национално равнище или на равнището на функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП) обвързващи цели за ефективност за всеки референтен период от схемата за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции. Тези цели за ефективност трябва да бъдат съгласувани с валидните за целия Съюз цели, приети от Комисията за съответния референтен период. Комисията е натоварена да извършва оценка на това дали предложените цели за ефективност, включени в проектоплановете за ефективност, съставени от държавите членки, са съгласувани с целите, валидни за целия Съюз, като използва критериите за оценка, определени в приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317.

(2)

Избухването на пандемията от COVID-19 имаше сериозно въздействие върху сектора на въздушния транспорт от първото тримесечие на календарната 2020 година насам и значително намали обема на въздушното движение в сравнение с равнищата отпреди пандемията поради мерките, предприети от държавите членки и от трети държави за ограничаване на пандемията.

(3)

Валидните за целия Европейски съюз цели за ефективност за третия референтен период (РП3) първоначално бяха определени с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/903 на Комисията (3). Тъй като тези валидни за целия Европейски съюз цели за ефективност и проектоплановете за ефективност за РП3, представени впоследствие от държавите членки, бяха изготвени преди избухването на пандемията от COVID-19, в тях не бяха отразени произтичащите от нея значително променени обстоятелства за въздушния транспорт.

(4)

В отговор на въздействието на пандемията от COVID-19 върху предоставянето на аеронавигационно обслужване в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1627 на Комисията (4) бяха предвидени извънредни мерки за РП3, които представляват дерогация от разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. В съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1627 на 2 юни 2021 г. Комисията прие Решение за изпълнение (ЕС) 2021/891 (5), с което се определят валидни за целия Европейски съюз преразгледани цели за ефективност за РП3.

(5)

Комисията отбелязва, че прогнозата на Службата за статистически данни и прогнозиране на Евроконтрол (STATFOR) от октомври 2021 г. предвижда въздушното движение на равнището на Съюза да достигне равнищата си отпреди пандемията през 2023 г. и да надхвърли тези равнища през 2024 г. Степента на несигурност по отношение на развитието на въздушното движение обаче остава особено висока поради рисковете, свързани с промяната на епидемичната обстановка във връзка с COVID-19. Комисията също така отбелязва, че се очаква възстановяването на въздушното движение да бъде неравномерно в отделните държави членки.

(6)

Всички държави членки са разработили и приели проектопланове за ефективност, съдържащи преразгледани местни цели за ефективност за РП3, които бяха представени на Комисията за оценка до 1 октомври 2021 г. След проверката на пълнотата на тези проектопланове за ефективност Комисията поиска от държавите членки да представят до 17 ноември 2021 г. актуализирани проектопланове за ефективност. Оценката на Комисията, съдържаща се в настоящото решение, се основава на актуализирания проектоплан за ефективност, представен от Естония.

(7)

Органът за преглед на ефективността, който подпомага Комисията при прилагането на схемата за ефективност съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 549/2004, представи на Комисията доклад със своето становище относно оценката на проектоплановете за ефективност за РП3.

(8)

В съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 Комисията е оценила съгласуваността на местните цели за ефективност, предложени от Естония, въз основа на критериите за оценка, определени в точка 1 от приложение IV към посочения регламент за изпълнение, и с оглед на местните обстоятелства. По отношение на всяка ключова за ефективността област и свързаните с нея цели за ефективност Комисията е допълнила оценката с преглед на проектоплановете за ефективност по отношение на елементите, определени в точка 2 от приложение IV към посочения регламент за изпълнение.

(9)

По отношение на ключовата за ефективността област „безопасност“ Комисията е извършила оценка на съгласуваността на представените от Естония цели относно ефективността на управлението на безопасността от страна на доставчиците на аеронавигационно обслужване въз основа на критерия, определен в точка 1.1 от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. Тази оценка е извършена, като са взети предвид местните обстоятелства, и е допълнена от преглед на планираните мерки за постигане на целите във връзка с безопасността по отношение на елементите, определени в точка 2.1, буква а) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317.

(10)

Заложените в проектоплана цели за ефективност в ключовата за ефективността област „безопасност“, предложени от Естония по отношение на ефективността на управлението на безопасността, представени в разбивка според целите за управление на безопасността и изразени като равнище на изпълнение, са следните:

(11)

Комисията установи, че заложените в проектоплана цели във връзка с безопасността, предложени от Естония за доставчика на аеронавигационно обслужване (EANS), са равни на валидните за целия Съюз цели за безопасност за всяка календарна година от 2021 г. до 2024 г.

(12)

Комисията отбелязва, че в проектоплана за ефективност, представен от Естония, се определят мерки по отношение на EANS за постигане на местните цели за безопасност, включително дейности в съответствие с държавната програма за безопасност, участие в проучването на Евроконтрол/CANSO относно стандарт за високи постижения по отношение на степента на безопасност и по-нататъшни действия, предприети като част от стратегията за безопасност на EANS.

(13)

Въз основа на констатациите, изложени в съображения (11) и (12), и като се има предвид, че валидните за целия Съюз цели за ефективност по отношение на безопасността, определени в Решение за изпълнение (ЕС) 2021/891, трябва да бъдат постигнати до последната година от РП3, а именно 2024 г., включените в проектоплана за ефективност на Естония цели следва да бъдат оценени като съгласувани с валидните за целия Европейски съюз цели за ефективност в ключовата за ефективността област „безопасност“.

(14)

По отношение на ключовата за ефективността област „околна среда“ съгласуваността на представените от Естония цели относно средната ефективност на хоризонтален полет по маршрута (т.е. при прелитане) за действителната траектория е оценена въз основа на критерия, определен в точка 1.2 от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. Съответно предложените цели, съдържащи се в проектоплана за ефективност на Естония, бяха сравнени със съответните референтни стойности за ефективност на хоризонтален полет по маршрута, определени в плана за подобряване на европейската трасова мрежа (ERNIP), който е бил на разположение към момента на приемане на валидните за целия Съюз преразгледани цели за ефективност за РП3, т.е. на 2 юни 2021 г. Тази оценка е извършена, като са взети предвид местните обстоятелства, и се допълва от преглед на планираните мерки за постигане на целите във връзка с околната среда по точка 2.1, буква а) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317.

(15)

По отношение на календарната 2020 година валидната за целия Европейски съюз цел за ефективност за РП3 в ключовата за ефективността област „околна среда“, която първоначално беше определена с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/903, не беше преразгледана с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/891, като се има предвид, че срокът за прилагане на тази цел е изтекъл, поради което нейното изпълнение е станало окончателно и няма възможност за корекция с обратно действие. Съответно от държавите членки не беше поискано в проектоплановете за ефективност, представени до 1 октомври 2021 г., да преразгледат своите местни цели за ефективност за календарната 2020 година в ключовата за ефективността област „околна среда“. Поради това съгласуваността на местните цели за ефективност във връзка с околната среда със съответните валидни за целия Европейски съюз цели за ефективност следва да се оценява по отношение на календарните 2021, 2022, 2023 и 2024 години.

(16)

Заложените в проектоплана цели за ефективност в ключовата за ефективността област „околна среда“, предложени от Естония, и съответните национални референтни стойности за РП3 от ERNIP, изразени като средна ефективност на хоризонтален полет по маршрута за действителната траектория, са следните:

(17)

Комисията отбелязва, че заложените в проектоплана цели във връзка с околната среда, предложени от Естония, са равни на съответните национални референтни стойности за всяка календарна година от 2021 г. до 2024 г.

(18)

По отношение на точка 2.1, буква а) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 Комисията отбелязва, че в проектоплана за ефективност Естония е представила мерки за постигане на местните цели във връзка с околната среда, които включват преходен план за навигация на основата на летателните характеристики (PBN), както и непрекъснато трансгранично сътрудничество с Финландия в рамките на проекта FINEST.

(19)

Освен това Комисията отбелязва, че Естония вече е въвела свободно трасово въздушно пространство (FRA) между полетно ниво 95 и полетно ниво 660.

(20)

Въз основа на констатациите, изложени в съображения (17) — (19), включените в проектоплана за ефективност на Естония цели следва да бъдат оценени като съгласувани с валидните за целия Съюз цели за ефективност в ключовата за ефективността област „околна среда“.

(21)

По отношение на ключовата за ефективността област „капацитет“ съгласуваността на представените от Естония цели относно средното закъснение в управлението на потоците въздушно движение (УПВД) за полет по маршрута е оценена въз основа на критерия, определен в точка 1.3 от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. Съответно предложените цели, съдържащи се в проектоплана за ефективност на Естония, бяха сравнени със съответните референтни стойности, определени в плана за управление на мрежата, който е наличен към момента на приемане на валидните за целия Съюз преразгледани цели за ефективност за РП3, т.е. на 2 юни 2021 г. Тази оценка е извършена, като са взети предвид местните обстоятелства, и е допълнена от преглед на планираните мерки за постигане на целите във връзка с капацитета по точка 2.1, буква а) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317.

(22)

По отношение на календарната 2020 година валидната за целия Европейски съюз цел за ефективност за РП3 в ключовата за ефективността област „капацитет“, която първоначално беше определена с Решение за изпълнение (ЕС) 2019/903, не беше преразгледана с Решение за изпълнение (ЕС) 2021/891, като се има предвид, че срокът за прилагане на тази цел е изтекъл, поради което нейното изпълнение е станало окончателно и няма възможност за корекция с обратно действие. Съответно от държавите членки не беше поискано в проектоплановете за ефективност, представени до 1 октомври 2021 г., да преразгледат своите местни цели за ефективност за календарната 2020 година в ключовата за ефективността област „капацитет“. Поради това съгласуваността на местните цели за ефективност във връзка с капацитета със съответните валидни за целия Европейски съюз цели за ефективност следва да се оценява по отношение на календарните 2021, 2022, 2023 и 2024 години.

(23)

Заложените в проектоплана за ефективност цели във връзка с капацитета при прелитане, предложени от Естония за РП3, изразени в минути закъснение в УПВД за полет, както и съответните референтни стойности от плана за управление на мрежата, са следните:

(24)

Комисията отбелязва, че заложените в проектоплана цели във връзка с капацитета, предложени от Естония, са равни на съответните национални референтни стойности за всяка календарна година от 2021 г. до 2024 г.

(25)

По отношение на точка 2.1, буква а) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 Комисията отбелязва, че Естония е представила в проектоплана за ефективност мерки за постигане на целите във връзка с капацитета при прелитане, по-специално непрекъснато трансгранично сътрудничество с Финландия в рамките на проекта FINEST, което дава възможност за динамична трансгранична секторизация.

(26)

Въз основа на констатациите, изложени в съображения (24) и (25), включените в проектоплана за ефективност на Естония цели следва да бъдат оценени като съгласувани с валидните за целия Съюз цели за ефективност в ключовата за ефективността област „капацитет“.

(27)

По отношение на летищата, които попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 съгласно посоченото член 1, параграфи 3 и 4 от същия регламент, Комисията е допълнила своята оценка на заложените в проектоплана цели във връзка с капацитета при прелитане с преглед на заложените в проектоплана цели във връзка с капацитета за аеронавигационно обслужване в зоните на летищата в съответствие с точка 2.1, буква б) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. Беше установено, че тези заложени в проектоплана цели не пораждат никакви опасения по отношение на Естония.

(28)

По отношение на ключовата за ефективността област „ефективност на разходите“ съгласуваността на представените от Естония цели относно установените единични разходи (УЕР) за аеронавигационно обслужване при прелитане е оценена въз основа на критериите, определени в точка 1.4, букви а), б) и в) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. Тези критерии се състоят от тенденцията на установените единични разходи (УЕР) през РП3, дългосрочната тенденция на УЕР през втория референтен период (РП2) и РП3 (2015—2024 г.) и базовата стойност за УЕР на равнище зона за събиране на такси, сравнена със средната стойност на зоните за събиране на такси, където доставчиците на аеронавигационно обслужване имат сходна оперативна и икономическа среда.

(29)

Оценката на целите във връзка с ефективността на разходите при прелитане е извършена, като са взети предвид местните обстоятелства. Тя беше допълнена от преглед на ключовите фактори и параметри, залегнали в основата на тези цели, както е посочено в точка 2.1, буква г) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317.

(30)

Заложените в проектоплана цели във връзка с ефективността на разходите при прелитане, предложени от Естония за РП3, са следните:

(31)

По отношение на критерия, установен в точка 1.4, буква а) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, Комисията отбелязва, че определената от Естония тенденция на УЕР на равнище зона за събиране на такси при прелитане от -1,7 % през РП3 изпреварва валидната за целия Съюз тенденция от +1,0 % за същия период.

(32)

По отношение на критерия, установен в точка 1.4, буква б) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, Комисията отбелязва, че определената от Естония дългосрочна тенденция на УЕР на равнище зона за събиране на такси при прелитане от +2,0 % през РП2 и РП3 изостава от валидната за целия Съюз дългосрочна тенденция от -1,3 % за същия период.

(33)

По отношение на критерия, определен в точка 1.4, буква в) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, Комисията отбелязва, че определената от Естония базова стойност за УЕР от 32,13 EUR в реално изражение по цени от 2017 г. (стойност на еврото от 2017 г.) e с 19,8 % по-висока от средната базова стойност от 26,81 EUR по стойност на еврото от 2017 г. за съответната група за сравнение. Стойността на УЕР на Естония обаче изпреварва тази на групата за сравнение през референтния период и следователно през 2024 г. достига равнище, което е с 3,0 % по-ниско от средната стойност за групата за сравнение.

(34)

Освен това Комисията проучи дали посочените в съображения (32) и (33) отклонения могат да се считат за необходими и пропорционални съгласно точка 1.4, буква г) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, при условие че посоченото отклонение от валидната за целия Съюз дългосрочна тенденция на УЕР се дължи изключително на допълнителни установени разходи, свързани с мерките, необходими за постигане на целите за ефективност в ключовата за ефективността област „капацитет“, или с мерките за преструктуриране по смисъла на член 2, параграф 18 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317.

(35)

По отношение на критерия, определен в точка 1.4, буква г), подточка i) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, Комисията не откри в проектоплана за ефективност на Естония информация, че отклонението от валидната за целия Съюз дългосрочна тенденция на УЕР, посочена в съображение (32), се дължи изключително на допълнителни установени разходи, свързани с мерките, необходими за постигане на местните цели във връзка с капацитета. Следователно критерият, определен в точка 1.4, буква г), подточка i) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, не е изпълнен по отношение на Естония.

(36)

По отношение на критерия, определен в точка 1.4, буква г), подточка ii) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, Естония е включила в своя проектоплан за ефективност като разходи за преструктуриране разходите, свързани с проекта FINEST, който е форма на двустранно сътрудничество между естонските и финландските доставчици на аеронавигационно обслужване с цел въвеждане на динамично трансгранично обслужване на въздушното движение. Комисията отбелязва, че проектът FINEST има за цел да се създаде трансгранично свободно трасово въздушно пространство в естонското и финландското въздушно пространство, да се даде възможност за динамична трансгранична секторизация на въздушното пространство и да се осигурят полезни взаимодействия чрез съвместно използване и планиране на ресурсите. Проектът FINEST вече включва изпълнението на широк набор от подготвителни стъпки с цел до края на 2022 г. да започне предоставянето на трансгранични услуги.

(37)

Естония докладва, че проектът FINEST поражда разходи, свързани с персонал, дейности по обучение, пътуване за изпълнение на проекта, както и с нов софтуер и системи. Естония подчертава, че инвестициите в хардуер и софтуер за системата за УВД през РП3 са необходимо условие за сътрудничеството във FINEST, тъй като проектът включва въвеждането на единна система за УВД в Естония и Финландия.

(38)

Комисията признава, че се предвижда проектът FINEST да донесе значителни ползи по отношение на гъвкавостта, ефикасността и качеството на услугите, като същевременно бъдат сведени до минимум закъсненията в управлението на потоците въздушно движение. Произтичащите от това финансови ползи са определени количествено от Естония в рамките на анализ на разходите и ползите, като на тази основа Естония изчислява, че ще възникне нетна финансова полза за ползвателите на въздушното пространство, когато трафикът достигне равнището си отпреди пандемията.

(39)

Въз основа на извършения от органа за преглед на ефективността подробен анализ на мерките, докладвани от Естония по отношение на проекта FINEST, Комисията счита, че свързаните разходи са приемливи като разходи за преструктуриране по смисъла на член 2, параграф 18 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, тъй като проектът предоставя бизнес модел и процедури за интегрирано предоставяне на аеронавигационно обслужване на трансгранична основа. Освен това, като взе предвид оценката, направена от органа за преглед на ефективността, Комисията установи, че отклонението от валидната за целия Съюз дългосрочна тенденция на УЕР, посочена в съображение (32), може да се отдаде на разходите за преструктуриране, докладвани от Естония във връзка с проекта FINEST.

(40)

В светлината на изложеното в съображения (36) — (39), Комисията счита, че критерият, определен в точка 1.4, буква г), подточка ii), е изпълнен по отношение на Естония.

(41)

Въз основа на констатациите, изложени в съображения (28) — (40), включените в проектоплана за ефективност на Естония цели следва да бъдат оценени като съгласувани с валидните за целия Съюз цели за ефективност в ключовата за ефективността област „ефективност на разходите“.

(42)

По отношение на летищата, които попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 съгласно посоченото член 1, параграфи 3 и 4 от същия регламент, Комисията е допълнила своята оценка на заложените в проектоплана цели във връзка с ефективността на разходите при прелитане с преглед на заложените в проектоплана цели във връзка с ефективността на разходите за аеронавигационно обслужване в зоните на летищата в съответствие с точка 2.1, буква в) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. Беше установено, че тези заложени в проектоплана цели не пораждат опасения по отношение на Естония.

(43)

В съответствие с точка 2.1, буква е) от приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, във връзка със заложените в проектоплановете цели за капацитет Комисията е допълнила своята оценка с преглед на заложените в проектоплановете схеми за стимулиране, посочени в член 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. Във връзка с това Комисията е проучила дали заложените в проектоплановете схеми за стимулиране отговарят на съществените изисквания, установени в член 11, параграфи 1 и 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317. Беше установено, че проектосхемите за стимулиране, съдържащи се в проектоплана за ефективност на Естония, пораждат опасения.

(44)

Комисията отбелязва, че както схемата за стимулиране на капацитета при прелитане, така и схемата за стимулиране на капацитета в зоните на летищата, предложени в проектоплана за ефективност на Естония, включват максимална финансова загуба в размер на 0,5 % от установените разходи и максимално финансово предимство в размер на 0,0 % от установените разходи.

(45)

По отношение на тези схеми за стимулиране, въз основа на експертните съвети на органа за преглед на ефективността, Комисията изразява дълбоки съмнения относно това дали предложените максимални финансови загуби, възлизащи на 0,5 % от установените разходи, биха оказали съществено въздействие върху изложените на риск приходи, както се изисква съгласно член 11, параграф 3, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317.

(46)

Поради това във връзка с приемането на окончателния си план за ефективност в съответствие с член 16, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 Естония следва да преразгледа своите схеми за стимулиране за постигане на целите във връзка с капацитета при прелитане и капацитета в зоните на летищата, така че максималните финансови загуби, произтичащи от тези схеми за стимулиране, да бъдат определени на равнище, което оказва съществено въздействие върху изложените на риск приходи, както изрично се изисква съгласно член 11, параграф 3, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317, което според Комисията следва да доведе до максимална финансова загуба, по-голяма или равна на 1 % от установените разходи.

(47)

Въз основа на оценката, изложена в съображения (10) — (46), Комисията установи, че целите за ефективност, включени в проектоплановете за ефективност, представени от Естония, са съгласувани с валидните за целия Съюз цели за ефективност.

(48)

Комисията отбелязва, че някои държави членки са заявили намерението си да включат разходни елементи, свързани със засичане на дронове в зоните на летищата, в своите ценови бази за РП3. Въз основа на елементите, съдържащи се в проектоплановете за ефективност, не беше възможно да се установи точно до каква степен държавите членки са включвали такива установени разходи в своите ценови бази за РП3 и, когато такива разходи са били включени, до каква степен те са били извършени във връзка с предоставянето на аеронавигационно обслужване и следователно могат да се считат за допустими по схемата за ефективност и за таксуване. Службите на Комисията изпратиха ad hoc искане за информация до всички държави членки, с цел да съберат съответната информация, и ще проучат допълнително докладваните разходи, свързани със засичане на дронове в зоните на летищата, в контекста на проверката на съответствието на таксовите единици. Настоящото решение не засяга констатациите и заключенията на Комисията по въпроса за разходите, свързани със засичане на дронове.

(49)

В отговор на военната агресия на Русия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г., Съюзът прие ограничителни мерки, с които се забранява на руските въздушни превозвачи, на регистрираните в Русия въздухоплавателни средства и на всички въздухоплавателни средства, които не са регистрирани в Русия, но са притежавани или наети, или контролирани по друг начин от руски физически или юридически лица, образувания или органи, да кацат, излитат или прелитат над територията на Съюза. Тези мерки водят до намаляване на въздушното движение във въздушното пространство над територията на Съюза. Въздействието на равнището на Съюза обаче не би трябвало да е сравнимо с намаляването на въздушното движение в резултат на избухването на пандемията от COVID-19 през март 2020 г. Поради това е целесъобразно да се запазят съществуващите мерки и процеси за прилагането на схемата за ефективност и за таксуване през РП3,