(1)

Изменението на климата представлява екзистенциална заплаха, която изисква още по-голяма амбиция и активизиране на действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки. Съюзът е решен да положи повече усилия с цел да се справи с изменението на климата и да осигури изпълнението на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“) (4), като се ръководи от неговите принципи и се опира на най-добрите налични научни познания в контекста на дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на температурата.

(2)

В своето съобщение от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (наричано по-нататък „Европейският зелен пакт“), Комисията определи нова стратегия за растеж, която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси. Европейският зелен пакт също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход трябва да бъде справедлив и приобщаващ, като не се пренебрегва никой.

(3)

В Специалния си доклад от 2018 г. за въздействието на глобалното затопляне с 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период и свързаните с него траектории на емисиите на парникови газове в световен мащаб в контекста на засилването на глобалния отговор на опасността от изменението на климата, укрепването на устойчивото развитие и на усилията за изкореняване на бедността, Междуправителственият комитет по изменения на климата (МКИК) представя солидна научна основа за справяне с изменението на климата и показва необходимостта от бързо активизиране на действията в областта на климата и от продължаване на прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Посоченият доклад потвърждава, че емисиите на парникови газове трябва спешно да се намалят и че изменението на климата трябва да бъде ограничено до 1,5 °C, по-специално за да се намали вероятността от екстремни метеорологични събития и от достигане на точка на необратимост. В доклада си за 2019 г. за глобална оценка на биоразнообразието и екосистемните услуги Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги (IPBES) разкрива намаляването на биологичното разнообразие в световен мащаб като третият най-важен фактор за загубата на биологично разнообразие е изменението на климата.

(4)

Определянето на дългосрочна цел ще има решаващ принос за икономическите и обществените промени, висококачествената заетост, устойчивия растеж и постигането на целите на ООН за устойчиво развитие, както и към постигането на дългосрочната цел по отношение на температурата, заложена в Парижкото споразумение, по справедлив, социално балансиран, честен и разходоефективен начин.

(5)

Необходимо е да се предприемат мерки във връзка с нарастващите рискове за здравето, свързани с климата, включително по-честите и интензивни горещини, горски пожари и наводнения, заплахите за безопасността и сигурността на храните и водата, както и появата и разпространението на инфекциозни болести. Както беше оповестено в съобщението ѝ от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“, Комисията създаде Европейска обсерватория за климата и здравето в рамките на Европейската платформа за адаптиране към изменението на климата (Climate-ADAPT) с цел по-добро разбиране, предвиждане и свеждане до минимум на заплахите за здравето, причинени от изменението на климата.

(6)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 37 от нея, с който се цели да се насърчи включването в политиките на Съюза на високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на нейното качество в съответствие с принципа на устойчиво развитие.

(7)

Действията в областта на климата следва да предоставят възможност на всички сектори на икономиката на Съюза да спомогнат за обезпечаване на водещата роля на промишлеността в иновациите в световен мащаб. Благодарение на регулаторната уредба на Съюза и усилията на промишлеността е възможно икономическият растеж да не се свързва с емисиите на парникови газове. Например между 1990 г. и 2019 г. емисиите на парникови газове на Съюза бяха намалени с 24 %, а през същия този период икономиката отбеляза растеж от 60 %. Без да се засягат обвързващите законодателни актове и други инициативи, приети на равнището на Съюза, всички сектори на икономиката – включително енергетиката, промишлеността, транспортът, отоплението и охлаждането и сградният сектор, селското стопанство, отпадъците и земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, независимо дали тези сектори са обхванати от системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-нататък „СТЕ на ЕС “) – следва да допринасят за постигането на неутралност по отношение на климата в рамките на Съюза до 2050 г. За да стимулира участието на всички икономически субекти, Комисията следва да улесни специфичните секторни диалози и партньорства в областта на климата, като обедини основните заинтересовани лица по приобщаващ и представителен начин, за да насърчи самите сектори да изготвят индикативни доброволни пътни карти и да планират прехода си към постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Тези пътни карти биха могли да имат ценен принос, като подпомогнат секторите при планирането на необходимите инвестиции за прехода към неутрална по отношение на климата икономика, и биха могли също така да послужат за засилване на секторната ангажираност в търсенето на неутрални по отношение на климата решения. Тези пътни карти биха могли също така да допълнят съществуващите инициативи, включително Европейския алианс за акумулаторните батерии и Европейския алианс за чист водород, които насърчават промишленото сътрудничество в прехода към неутралност по отношение на климата.

(8)

В член 2, параграф 1, буква а) от Парижкото споразумение е определена дългосрочна цел по отношение на температурата, като то има за цел да укрепва глобалния отговор на заплахата от изменението на климата чрез повишване на способността за адаптиране към неблагоприятните последици от изменението на климата, както е предвидено в член 2, параграф 1, буква б) от него, и чрез привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове и устойчиво на климатичните изменения развитие, както е предвидено в член 2, параграф 1, буква в) от него. В качеството си на обща рамка за приноса на Съюза към Парижкото споразумение настоящият регламент следва да гарантира, че както Съюзът, така и държавите членки допринасят за глобалния отговор на изменението на климата, както е предвидено в Парижкото споразумение.

(9)

Действията в областта на климата от страна на Съюза и на държавите членки имат за цел да защитят хората и планетата, благосъстоянието, просперитета, икономиката, здравето, продоволствените системи, целостта на екосистемите и на биологичното разнообразие от заплахата от изменението на климата, в контекста на програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и в стремежа за постигане на целите на Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално просперитета на планетата, да засилят устойчивостта и да намалят уязвимостта на обществото към изменението на климата. Предвид това действията на Съюза и на държавите членки следва да се ръководят от принципите на предпазните мерки и „замърсителят плаща“, установени в Договора за функционирането на Европейския съюз, като се вземат предвид и принципът на Енергийния съюз за поставяне на енергийната ефективност на първо място и принципът за ненанасяне на вреди на Европейския зелен пакт.

(10)

Постигането на неутралност по отношение на климата следва да изисква принос от всички икономически сектори, чиито емисии или поглъщания на парникови газове са уредени от правото на Съюза.

(11)

Предвид важната роля на производството и потреблението на енергия за равнището на емисиите на парникови газове особено важно е да се гарантира осъществяването на преход към безопасна, устойчива, финансово достъпна и сигурна енергийна система, която се базира на използването на възобновяеми енергийни източници, наличието на добре функциониращ вътрешен енергиен пазар и подобряването на енергийната ефективност, като същевременно се намалява енергийната бедност. Цифровата трансформация, технологичните иновации и научноизследователската и развойната дейност също са важна движеща сила за постигането на целта за неутралност по отношение на климата.

(12)

Съюзът въведе регулаторна рамка за постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., която беше приета през 2014 г. преди влизането в сила на Парижкото споразумение. Законодателството за изпълнение на тази цел се състои inter alia от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), с която се установява системата на ЕС за търговия с емисии, Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (6), с който бяха въведени национални цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (7), с който от държавите членки се изисква да балансират емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство.

(13)

СТЕ на ЕС е крайъгълен камък на политиката на Съюза в областта на климата и е неин ключов инструмент за разходоефективно намаляване на емисиите на парникови газове.

(14)

В съобщението си от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Eвропейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, Комисията представи концепция за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове в Съюза до 2050 г. чрез социално справедлив и разходоефективен преход.

(15)

Чрез пакета „Чиста енергия за всички европейци“ от 30 ноември 2016 г. Съюзът прилага амбициозна програма за декарбонизация, по-специално чрез изграждането на солиден енергиен съюз в съответствие с целите за 2030 г. по отношение на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници, предвидени в директиви 2012/27/ЕС (8) и (ЕС) 2018/2001 (9) на Европейския парламент и на Съвета, както и чрез укрепването на съответното законодателство, включително Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10).

(16)

Съюзът е световен лидер в прехода към неутралност по отношение на климата и е решен да спомогне за повишаване на глобалните амбиции и за укрепване на глобалния отговор на изменението на климата, като използва всички средства, с които разполага, включително дипломацията по въпросите на климата.

(17)

Съюзът следва да продължи действията си в областта на климата и да запази водещата си международна роля и след 2050 г., за да защити хората и планетата от заплахата от опасното изменение на климата, като се стреми да постигне дългосрочната цел по отношение на температурата, заложена в Парижкото споразумение, и се съобразява с научните оценки на МКИК, IPBES и Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, както и с оценките на други международни органи.

(18)

Продължава да съществува риск от изместване на въглеродните емисии, що се отнася до международните партньори, които не прилагат същите стандарти за опазване на климата като тези на Съюза. Поради това Комисията възнамерява да предложи механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, предназначен за избрани сектори, за да се намалят тези рискове по начин, който е съвместим с правилата на Световната търговска организация. Освен това е важно да продължат да се предлагат ефективни политически стимули в подкрепа на технологичните решения и иновации, които дават възможност за осъществяването на преход към конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика на Съюза, като същевременно се обезпечава сигурността на инвестициите.

(19)

В резолюцията си от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт Европейският парламент призова да се извърши необходимият преход към неутрално по отношение на климата общество най-късно до 2050 г. и това да се превърне в пример за успех на Европа, а в резолюцията си от 28 ноември 2019 г. относно извънредното положение по отношение на климата и околната среда той обяви извънредно положение по отношение на климата и околната среда. Той също така многократно отправи призиви към Съюза да завиши целта си по отношение на климата за 2030 г. и тази завишена цел да стане част от настоящия регламент. В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет одобри целта за постигане на неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. съгласно целите на Парижкото споразумение, като същевременно отчете, че е необходимо да се създаде благоприятна рамка, която да е от полза за всички държави членки и да включва подходящи инструменти, стимули, подкрепа и инвестиции, за да се гарантира осъществяването на разходоефективен, справедлив, а също така и социално балансиран и честен преход, като се отчитат различните национални обстоятелства, свързани с изходните позиции. Европейският съвет отбеляза още, че преходът ще изисква значителни публични и частни инвестиции. На 6 март 2020 г. Съюзът представи на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) своята дългосрочна стратегия за развитие при ниски емисии на парникови газове, а на 17 декември 2020 г. – своя национално определен принос, след като те бяха приети от Съвета.

(20)

Съюзът следва да цели да постигне до 2050 г. баланс в рамките на своята територия между антропогенните емисии от източници на парникови газове във всички отрасли на икономиката и поглъщанията от поглътители на парникови газове и по целесъобразност след това да постигне отрицателни емисии. Тази цел следва да обхваща емисиите и поглъщанията на парникови газове в целия Съюз, които се уреждат от правото на Съюза. Предприемането на действия по отношение на тези емисии и поглъщания следва да бъде възможно в контекста на преразглеждането на съответното законодателство в областта на климата и енергетиката. Поглътителите включват природни и технологични решения, посочени в инвентаризациите на емисиите на парникови газове в Съюза по РКООНИК. Решенията, основаващи се на технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и за улавяне и използване на въглероден диоксид, могат да допринесат за декарбонизацията, особено за намаляване на емисиите от промишлените процеси, в държавите членки, които решат да използват тези технологии. Всички държави членки следва да се стремят колективно към постигане на общата цел на Съюз за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и заедно с Европейския парламент, Съвета и Комисията да предприемат необходимите мерки за това. Мерките на равнището на Съюза ще представляват важна част от мерките, необходими за постигане на целта.

(21)

В заключенията си от 8 и 9 март 2007 г. и от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет одобри съответно целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за 2020 г. и рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Разпоредбите на настоящия регламент относно определянето на целта на Съюза за климата за 2040 г. не засягат установената в Договорите роля на Европейския съвет да задава общата политическа насока на Съюза и да определя приоритетите за развитието на политиката на Съюза в областта на климата.

(22)

Поглътителите на въглерод играят съществена роля в прехода към неутралност по отношение на климата в Съюза, и по-специално секторите на селското и горското стопанство и земеползването имат важен принос в това отношение. Както беше оповестено в съобщението ѝ от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“, Комисията ще насърчи възприемането на нов екологосъобразен модел на стопанска дейност, който да поощри лицата, стопанисващи земи, да намаляват емисиите на парникови газове и да осигуряват поглъщането на въглерод, в рамките на предстоящата инициатива за улавяне на въглероден диоксид в земеделието. Освен това в своето съобщение от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика за по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“, Комисията се ангажира да разработи регулаторна рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод въз основа на надеждно и прозрачно отчитане на въглерода с цел наблюдение и проверка дали реално е извършено такова поглъщане, като същевременно се гарантира, че не се оказва отрицателно въздействие върху околната среда, по-специално върху биологичното разнообразие, върху общественото здраве или върху социалните или икономическите цели.

(23)

Възстановяването на екосистемите ще спомогне за поддържането, управлението и развитието на естествените поглътители и за насърчаването на биологичното разнообразие успоредно с борбата с изменението на климата. Освен това „тройната роля“ на горите, а именно поглъщане, съхраняване и заместване на въглероден диоксид, допринася за намаляване на парниковите газове в атмосферата, като същевременно гарантира, че горите продължават да се разрастват и предоставят множество други услуги.

(24)

Научният експертен опит и най-добрите налични актуални данни, заедно с информацията за изменението на климата, която се основава на факти и е прозрачна, са задължително условие и трябва да бъдат в основата на действията на Съюза в областта на климата и на усилията за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Следва да се създаде Европейски научен консултативен съвет по изменението на климата (наричан по-нататък „консултативният съвет“), който поради своята независимост и научен и технически опит да бъде отправна точка в областта на научните познания, свързани с изменението на климата. Консултативният съвет следва да допълва работата на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), като действа независимо в изпълнението на своите задачи. Следва да се избягва всякакво припокриване на международно равнище между неговите задачи и задачите на МКИК. Съответно Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета (11) следва да бъде изменен с оглед на създаването на консултативния съвет. В държавите членки, в които съществуват национални консултативни органи по въпросите на климата, тези органи могат да играят важна роля, inter alia, като предоставят експертни научни консултации относно политиката в областта на климата на компетентните национални органи съгласно предвиденото от съответната държава членка. Поради това държавите членки се приканват да създадат национален консултативен орган по въпросите на климата, ако вече не са направили това.

(25)

Преходът към неутралност по отношение на климата изисква промени в целия спектър на политиките и колективни усилия от всички сектори на икономиката и обществото, както се подчертава в Европейския зелен пакт. В заключенията си от 12 декември 2019 г. Европейският съвет също така заяви, че всички имащи отношение законодателни актове и политики на Съюза трябва да отговарят на целта за неутралност по отношение на климата и да допринасят за нейното постигане, като същевременно се зачита осигуряването на еднакви условия за конкуренция, и прикани Комисията да проучи дали това изисква адаптиране на съществуващите правила.

(26)

Както беше предвидено в Европейския зелен пакт, Комисията направи оценка на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в съобщението си от 17 септември 2020 г., озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. – Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“. Комисията направи това въз основа на цялостна оценка на въздействието и при отчитане на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени ѝ в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (12). Като се има предвид целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., до 2030 г. емисиите на парникови газове трябва да се намалят, а поглъщанията да се засилят, така че нетните емисии на парникови газове, т.е. емисиите след приспадане на поглъщанията, да намалеят в цялата икономика и вътрешно с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. Европейският съвет одобри тази цел в заключенията си от 10 и 11 декември 2020 г. Той също така даде първоначални насоки за нейното постигане. Тази нова цел на Съюза в областта на климата до 2030 г. е последваща цел по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и следователно заменя целта за емисиите на парникови газове в Съюзa като цяло до 2030 г., определена в същата точка. Освен това до 30 юни 2021 г. Комисията следва да направи оценка за това как трябва да бъде изменено съответното законодателство на Съюза за изпълнение на целта на Съюза за климата до 2030 г., за да се постигне такова нетно намаляване на емисиите. Предвид това Комисията оповести, че ще извърши преглед на приложимото законодателство в областта на климата и енергетиката, което ще бъде прието под формата на пакет, обхващащ, inter alia, възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, земеползването, данъчното облагане на енергията, стандартите за емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства, разпределянето на усилията и СТЕ на ЕС.

Комисията възнамерява да оцени последиците от въвеждането на допълнителни мерки на Съюза, които биха могли да допълнят съществуващите мерки, например основани на пазара мерки, които включват ефективен механизъм за солидарност.

(27)

Според оценките на Комисията съществуващите ангажименти по член 4 от Регламент (ЕС) 2018/841 ще доведат през 2030 г. до нетно поглъщане на въглерод в размер на 225 милиона тона CO2 еквивалент. За да се гарантира, че до 2030 г. ще се положат достатъчно усилия за смекчаване на последиците, е целесъобразно приносът на нетните поглъщания към целта на Съюза за климата за 2030 г. да се ограничи до това равнище. Това не засяга прегледа на съответните законодателни актове на Съюза с оглед даване на възможност за постигане на целта.

(28)

Разходите в рамките на бюджета на Съюза и Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, създаден с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (13), допринасят за постигането на целите в областта на климата, като най-малко 30 % от общия размер на разходите се заделят за подкрепа на целите в областта на климата въз основа на ефективна методология и в съответствие със секторното законодателство.

(29)

Предвид целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и предвид международните задължения съгласно Парижкото споразумение е необходимо да се полагат непрекъснати усилия, за да се гарантира постепенното премахване на енергийните субсидии, които са несъвместими с тази цел, по-специално за изкопаемите горива, без да се засягат усилията за намаляване на енергийната бедност.

(30)

За да се осигурят предвидимост и доверие за всички икономически субекти, включително предприятията, работниците, инвеститорите и потребителите, да се гарантира, че с течение на времето емисиите на парникови газове постепенно намаляват и че преходът към неутралност по отношение на климата е необратим, Комисията следва по целесъобразност да предложи междинна цел на Съюза за климата за 2040 г. най-късно в срок от шест месеца след извършването на първия глобален преглед съгласно Парижкото споразумение. Комисията може да отправя предложения за преразглеждане на междинната цел, като отчита констатациите от оценките на напредъка и мерките на Съюза и на националните мерки, както и резултатите от глобалния преглед и от международното развитие, включително относно общите срокове за национално определените приноси. При изготвянето на законодателното си предложение за целта на Съюза за климата за 2040 г. Комисията следва да публикува – като средство за повишаването на прозрачността и отчетността на политиките на Съюза в областта на климата – прогнозния индикативен бюджет на Съюза за парниковите газове за периода 2030—2050 г., който е дефиниран като индикативния общ обем на нетните емисии на парникови газове, които се очаква да бъдат отделени през този период, без да се излагат на риск задълженията на Съюза съгласно Парижкото споразумение, както и методологията, заложена в този индикативен бюджет.

(31)

Адаптирането е ключов елемент от дългосрочния глобален отговор на изменението на климата. Неблагоприятните последици от изменението на климата потенциално могат да надхвърлят адаптивната способност на държавите членки. Поради това държавите членки и Съюзът следва да повишат адаптивната си способност, да укрепят устойчивостта и да намалят уязвимостта си спрямо изменението на климата, както е предвидено в член 7 от Парижкото споразумение, както и да увеличат максимално съпътстващите ползи с други политики и законодателни актове. Комисията следва да приеме стратегия на Съюза за адаптиране към изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение. Държавите членки следва да приемат всеобхватни национални стратегии и планове за адаптация, основаващи се на солидни анализи на изменението на климата и уязвимостта, оценки на напредъка и показатели, като се ръководят от най-добрите и най-съвременни налични научни данни. Съюзът следва да се стреми да създаде благоприятна регулаторна среда за националните политики и мерки, въведени от държавите членки с цел адаптиране към изменението на климата. Подобряването на устойчивостта спрямо изменението на климата и адаптивната способност към изменението на климата изискват съвместни усилия от страна на всички сектори на икономиката и обществото, както и съгласуваност на политиките и последователност във всички относими законодателни актове и политики.

(32)

Екосистемите, хората и икономиките във всички региони на Съюза ще се сблъскат с мащабни последици от изменението на климата, например екстремни горещини, наводнения, суши, недостиг на вода, покачване на морското равнище, топене на ледници, горски пожари, повалени от вятъра дървета и селскостопански загуби. Неотдавнашните екстремни явления вече оказаха значително въздействие върху екосистемите, засягайки капацитета на горите и земеделските земи за поглъщане и съхранение на въглерод. Повишаването на адаптивната способност и на устойчивостта, като се вземат предвид целите на ООН за устойчиво развитие, спомага за свеждане до минимум на последиците от изменението на климата, за справяне с неизбежните последици по социално балансиран начин и за подобряване на условията на живот в засегнатите райони. Подготвянето отрано за тези последици е разходоефективно и може също да осигури значителни съпътстващи ползи за екосистемите, здравето и икономиката. По-конкретно основаните на природата решения могат да бъдат от полза за смекчаването на последиците от изменението на климата, адаптирането към тях и опазването на биологичното разнообразие.

(33)

Съответните програми, създадени съгласно многогодишната финансова рамка, предвиждат извършването на скрининг на проектите с цел да се гарантира, че тези проекти са устойчиви на потенциалните неблагоприятни последици от изменението на климата, чрез извършването на оценка на уязвимостта и риска по отношение на климата, включително чрез подходящи мерки за адаптиране, и че в анализа на разходите и ползите на проектите са включени разходите за емисиите на парникови газове и положителните последици от мерките за смекчаване на изменението на климата. Това допринася в решенията за инвестиции и планиране в рамките на бюджета на Съюза да се включат свързаните с изменението на климата рискове и оценките на уязвимостта и адаптирането към изменението на климата.

(34)

Предприемайки съответните мерки на равнището на Съюза и на национално равнище за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, държавите членки и Европейският парламент, Съветът и Комисията следва да вземат предвид, inter alia: приноса на прехода към неутралност по отношение на климата за общественото здраве, качеството на околната среда, благосъстоянието на гражданите, просперитета на обществото, заетостта и конкурентоспособността на икономиката; енергийния преход, повишената енергийна сигурност и борбата с енергийната бедност; продоволствената сигурност и достъпността на цените на храните; разработването на устойчиви и интелигентни системи за мобилност и транспорт; справедливостта и солидарността между държавите членки и в самите тях предвид икономическата им способност, националните обстоятелства, например особеностите на островите, и необходимостта от сближаване с течение на времето; необходимостта преходът да бъде справедлив и социално приемлив с помощта на подходящи програми за образование и обучение; най-добрите и най-съвременни налични научни данни, особено констатациите на МКИК; необходимостта от включване на рисковете, свързани с изменението на климата, в решенията за инвестиции и планиране; разходната ефективност и технологичната неутралност при постигането на намаление на емисиите и на поглъщания на парникови газове и при увеличаването на устойчивостта; и постепенния напредък по отношение на екологосъобразността и равнището на амбиция.

(35)

В съответствие с предвиденото в Европейския зелен пакт, на 9 декември 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност – подготвяне на европейския транспорт за бъдещето“. В стратегията е заложена пътна карта за устойчиво и интелигентно бъдеще за европейския транспорт с план за действие за постигане на целта за намаляване с 90 % на емисиите от транспортния сектор до 2050 г.

(36)

За да се гарантира, че Съюзът и държавите членки не се отклоняват от пътя за постигане на целта за неутралност по отношение на климата и постигат напредък в адаптирането, Комисията следва редовно да оценява напредъка, като се основава на информацията, посочена в настоящия регламент, включително на информацията, представена и докладвана съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999. За да се осигури възможност за навременна подготовка за глобалния преглед, посочен в член 14 от Парижкото споразумение, заключенията от извършената оценка следва да се публикуват на всеки пет години до 30 септември, считано от 2023 г. Това означава, че докладите по член 29, параграф 5 и член 35 от посочения регламент, а през приложимите години – и свързаните доклади по член 29, параграф 1 и член 32 от посочения регламент, следва да се представят на Европейския парламент и на Съвета едновременно със заключенията от оценката. Ако колективният напредък на държавите членки към постигането на целта за неутралност по отношение на климата или за адаптиране е недостатъчен или мерките на Съюза не съответстват на целта за неутралност по отношение на климата или са неподходящи за увеличаване на адаптивната способност, укрепване на устойчивостта или намаляване на уязвимостта, Комисията следва да предприеме необходимите мерки съгласно Договорите. Комисията следва също така редовно да оценява съответните национални мерки и да издава препоръки, ако установи, че мерките на дадена държава членка не съответстват на целта за неутралност по отношение на климата или са неподходящи за увеличаване на адаптивната способност, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта спрямо изменението на климата.

(37)

Комисията следва да осигури солидна и обективна оценка въз основа на най-актуалните научни, технически и социално-икономически констатации, която е представителна за широк спектър от независими експертни становища, и да основе оценката си на съответната информация, включително информация, представена и докладвани от държавите членки, доклади на ЕАОС, на консултативния съвет и на Съвместния изследователски център на Комисията, най-добрите и най-съвременни налични научни данни, включително последните доклади на МКИК, IPBES и на други международни органи, и данните от наблюдението на Земята, предоставени от Европейската програма за наблюдение на Земята „Коперник“. Освен това оценките на Комисията следва да се основават на индикативна линейна траектория, която свързва целите на Съюза за климата за 2030 г. и за 2040 г., когато такава бъде приета, с целта за неутралност по отношение на климата, и която служи като индикативен инструмент за прогнозиране и оценяване на колективния напредък към постигането на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата. Индикативната линейна траектория не засяга евентуалните решения за определяне на целта на Съюза за климата за 2040 г. Тъй като Комисията е поела ангажимент да проучи как таксономията на ЕС може да се използва от публичния сектор в контекста на Европейския зелен пакт, при това проучване следва да се вземе предвид информацията за екологично устойчивите инвестиции на Съюза или на държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (14), когато тази информация бъде налична. Комисията следва да използва европейските и световни статистики и данни, ако такива са налични, както и да се обръща към експерти за упражняването на контрол. ЕАОС следва да оказва съдействие на Комисията, доколкото това е целесъобразно и в съответствие с годишната ѝ работна програма.

(38)

Тъй като гражданите и общностите играят важна роля за ускоряването на прехода към неутралност по отношение на климата, следва да се насърчи и улесни силната обществена и социална ангажираност по отношения на действията в областта на климата на всички равнища, включително на национално, регионално и местно равнище, в рамките на един приобщаващ и достъпен процес. Ето защо Комисията следва да се ангажира с всички групи на обществото, включително заинтересованите лица, представляващи различни сектори на икономиката, за да им даде възможност да предприемат действия за изграждане на неутрално и устойчиво на изменението на климата общество, включително чрез Европейския пакт за климата.

(39)

В съответствие с ангажимента на Комисията към принципите за по-добро законотворчество следва да се търси съгласуваност на инструментите на Съюза по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове. Системата за измерване на напредъка към постигането на целта за неутралност по отношение на климата, както и съответствието на предприетите мерки с тази цел следва да са основани и да съответстват на рамката за управление, създадена с Регламент (ЕС) 2018/1999, като се вземат предвид и петте измерения на Енергийния съюз. По-специално системата за редовно докладване и поредността на оценката и действията на Комисията въз основа на докладването следва да бъдат приведени в съответствие с изискванията за предоставяне на информация и доклади от държавите членки, въведени с Регламент (ЕС) 2018/1999. Поради това Регламент (ЕС) 2018/1999 следва да бъде съответно изменен, за да се включи целта за неутралност по отношение на климата в съответните разпоредби.

(40)

По същността си изменението на климата е трансгранично предизвикателство и е необходимо координирано действие на равнището на Съюза за ефективно допълване и укрепване на националните политики. Тъй като целите на настоящия регламент, а именно постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, a поради своя мащаб и последици могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,