(1)

Съгласно достиженията на правото от Шенген гражданите на трети държави, които са в законен престой или пребивават законно на територията на държавите членки, могат да се движат свободно на територията на всички други държави членки за период от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

(2)

На 30 януари 2020 г. генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) обяви спешност за общественото здраве от международно значение във връзка с глобалното разпространение на тежкия остър респираторен синдром коронавирус-2 (SARS-CoV-2), който причинява заболяването COVID-19. На 11 март 2020 г. СЗО извърши оценка, в която определи положението с COVID-19 като пандемия.

(3)

За да ограничат разпространението на SARS-CoV-2, държавите членки приеха някои мерки, които оказаха въздействие върху пътуването до и в рамките на територията на държавите членки, например ограничения за влизане или изисквания към трансграничните пътници да бъдат поставени под карантина или в самоизолация или да се подложат на изследване за инфекция със SARS-CoV-2. Подобни ограничения оказват отрицателно въздействие върху физическите лица и стопанските субекти, особено върху лицата, които живеят в гранични региони и пътуват ежедневно или често през граница с цел работа, стопанска дейност, образование, по семейни причини, във връзка с медицински грижи или полагане на грижи.

(4)

На 13 октомври 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/1475 (2), с която бе въведен координиран подход за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията от COVID-19.

(5)

На 30 октомври 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/1632 (3), в която препоръчва на държавите членки, които са обвързани с достиженията на правото от Шенген, да прилагат общите принципи, общовалидните критерии, общите прагове и общата рамка от мерки, включително препоръките относно координацията и комуникацията, както е посочено в Препоръка (ЕС) 2020/1475.

(6)

Много държави членки стартираха или планират да стартират инициативи за издаване на сертификати за ваксинация срещу COVID-19. За да могат обаче тези сертификати за ваксинация да се използват ефективно във връзка с трансграничните пътувания в рамките на Съюза, е необходимо те да бъдат напълно оперативно съвместими, съгласувани, сигурни и проверими. От държавите членки се изисква общ подход по отношение на съдържанието, формата, принципите, техническите стандарти и степента на сигурност на тези сертификати за ваксинация.

(7)

Преди датата на прилагане на настоящия регламент няколко държави членки вече освобождаваха ваксинираните лица от определени ограничения за пътуване. Когато държавите членки приемат доказателство за ваксинация, за да допуснат освобождаване от ограниченията за пътуване, въведени в съответствие с правото на Съюза с цел ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2, като например изискване за поставяне под карантина или самоизолация или за извършване на изследване за инфекция със SARS-CoV-2, от тях следва да се изисква да приемат при същите условия сертификати за ваксинация, издадени от други държави членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/953 на Европейския парламент и на Съвета (4). Това приемане следва да се извършва при същите условия, което означава например, че когато държава членка счита, че поставянето на единична доза ваксина е достатъчно, тя следва да приеме това и за притежателите на сертификат за ваксинация, указващ единична доза от същата ваксина.

(8)

Хармонизираните процедури съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (5) следва да не възпрепятстват държавите членки да вземат решения да приемат сертификати за ваксинация, издадени за други ваксини срещу COVID-19, за които компетентният орган на държава членка е издал разрешение за търговия в съответствие с Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), за ваксини, чието разпространение е било временно разрешено съгласно член 5, параграф 2 от същата директива, и за ваксини, които са преминали процедурата на СЗО за разрешаване на употреба при извънредни ситуации. Когато такава ваксина срещу COVID-19 впоследствие получи разрешение за търговия съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004, задължението за приемане на сертификатите за ваксинация при същите условия ще обхваща и сертификатите за ваксинация, издадени от държава членка за тази ваксина срещу COVID-19, независимо дали сертификатите за ваксинация са били издадени преди или след разрешението чрез централизираната процедура. С Регламент (ЕС) 2021/953 се определя рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID-19 (Цифров COVID сертификат на ЕС) с цел улесняване на свободното движение по време на пандемията от COVID-19. Той се прилага по отношение на граждани на Съюза и граждани на трети държави, които са членове на семействата на граждани на Съюза.

(9)

В съответствие с членове 19, 20 и 21 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници (7) гражданите на трети държави, обхванати от посочените разпоредби, могат да се движат свободно на територията на държавите членки.

(10)

Без да се засягат общите правила относно преминаването на лица през вътрешните граници, установени в Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (8), и с цел да се улесни пътуването на територията на държавите членки за граждани на трети държави, които имат право на такова пътуване, рамката за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за или преболедуване на COVID-19, установена с Регламент (ЕС) 2021/953, следва да се прилага и по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от посочения регламент, при условие че те са в законен престой или пребивават законно на територията на държава членка и имат право да пътуват до други държави членки в съответствие с правото на Съюза.

(11)

Настоящият регламент има за цел да улесни прилагането на принципите на пропорционалност и недискриминация по отношение на ограниченията на пътуванията по време на пандемията от COVID-19, като същевременно се стреми да осигури високо равнище на защита на общественото здраве. Не следва да се счита, че с него се улеснява или насърчава приемането на ограничения на свободното движение или ограничения на други основни права в отговор на пандемията от COVID-19. Освен това всяко изискване за проверка на сертификатите, въведени с Регламент (ЕС) 2021/953, само по себе си не обосновава временното повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници. Проверките по вътрешните граници следва да останат крайна мярка, при спазване на специалните правила, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/399.

(12)

Тъй като настоящият регламент се прилага за граждани на трети държави, които вече са в законен престой или пребивават законно на територията на държавите членки, той не следва да се тълкува в смисъл, че с него на гражданите на трети държави, които желаят да пътуват до дадена държава членка, се предоставя правото на Цифров COVID сертификат на ЕС от тази държава членка преди пристигането им на нейна територия. Няма изискване държавите членки да издават сертификати за ваксинация в консулските служби.

(13)

На 30 юни 2020 г. Съветът прие Препоръка (ЕС) 2020/912 (9) относно временното ограничение на неналожителните пътувания в Съюза и възможното премахване на това ограничение. Настоящият регламент не обхваща временните ограничения на неналожителните пътувания в Съюза.

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(15)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (10); следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. За да се даде възможност на държавите членки да приемат, съгласно условията, установени в Регламент (ЕС) 2021/953, сертификати за COVID-19, издадени от Ирландия на граждани на трети държави, които са в законен престой или пребивават законно на нейна територия, с цел улесняване на пътуването на територията на държавите членки, Ирландия следва да издава на тези граждани на трети държави сертификати за COVID-19, които отговарят на изискванията на рамката за доверие за Цифровия COVID сертификат на ЕС. Ирландия и другите държави членки следва да приемат сертификатите за COVID-19, издадени на граждани на трети държави, обхванати от настоящия регламент, при условията на реципрочност.

(16)

Настоящият регламент представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях съответно по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2003 г., на член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2005 г. и на член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2011 г.

(17)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (12).

(18)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (14).

(19)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (15), които попадат в областта, посочена в член 1, буква В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (16).

(20)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да се улесни пътуването на граждани на трети държави, които са в законен престой или пребивават законно на територията на държавите членки, по време на пандемията от COVID-19 чрез установяване на рамка за издаването, проверката и приемането на оперативно съвместими сертификати за COVID-19, отнасящи се до ваксинация срещу, резултат от направено изследване за или преболедуване на COVID-19 на дадено лице, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие, може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(21)

Предвид неотложния характер на ситуацията, свързана с пандемията от COVID-19, настоящият регламент следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(22)

В съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (17) бяха проведени консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните и с Европейския комитет по защита на данните, като те представиха съвместно становище на 31 март 2021 г. (18),