(1)

С Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/309 на Комисията (2) Комисията наложи окончателни изравнителни мита върху вноса на определена дъгова пъстърва с произход от Турция („първоначалното разследване“).

(2)

На 4 юни 2018 г., след като извърши частичен междинен преглед относно субсидирането на всички производители износители, Комисията реши да запази първоначално установените мерки (Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/823 на Комисията) (3). Тя установи, че промените в турското законодателство относно субсидирането на производителите на пъстърва, които бяха предмет на прегледа, не дават основания за преразглеждане на изравнителните мита за всички производители на пъстърва в Турция. Беше отбелязано обаче, че въздействието на законодателните промени е било различно по отношение на всяко отделно дружество и е зависело от конкретната ситуация на дружеството (4).

(3)

На 15 май 2020 г., след като извърши частичен междинен преглед, Комисията измени размера на изравнителното мито по отношение на един производител износител (Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/658 на Комисията) (5).

(4)

Действащите понастоящем окончателни изравнителни мита варират от 1,5 % до 9,5 %.

(5)

След публикуването на известие за изтичане на срока на действие на мерките (6) в Комисията постъпи искане за преглед в съответствие с член 18 от основния регламент.

(6)

Искането бе подадено на 25 ноември 2019 г. от датската организация за аквакултури (TDAO или „заявителя“) от името на производители, които представляват над 40 % от общото производство на определена дъгова пъстърва в Съюза. Като основание за искането е изтъкната вероятността изтичането на срока на действие на мерките да доведе до продължаване на субсидирането и до продължаване или повторно възникване на вредата от него за промишлеността на Съюза.

(7)

Преди започването на прегледа с оглед изтичане на срока на действие на мерките и в съответствие с член 22, параграф 1 и член 10, параграф 7 от основния регламент Комисията уведоми правителството на Турция (ПТ) че е получила надлежно документирано искане за преглед и отправи покана към ПТ за консултации с цел изясняване на положението във връзка със съдържанието на искането за преглед и постигане на взаимноприемливо решение. Консултациите се проведоха на 20 февруари 2020 г.

(8)

По време на консултациите преди започване на процедурата ПТ посочи, че в системите за подпомагане на Турция е настъпила съществена промяна, тъй като от 2013 г. насам общото плащане за подпомагане и количеството продукция, което се подпомага, са намалели значително. Поради това ПТ счита, че не е необходимо започването на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките.

(9)

Комисията счете, че представените в искането за преглед доказателства представляват информацията, която на този етап е обичайно налична за заявителя. Както се посочва в меморандума относно наличността на достатъчно доказателства, в който се съдържа оценката на Комисията на всички доказателства по отношение на твърдените субсидии, с които тя разполага и въз основа на които Комисията започна разследването, на етапа на започване на процедурата имаше достатъчно доказателства, че предвид наличието, размера и естеството им твърдените субсидии подлежат на изравняване.

(10)

След като установи след консултация с комитета, създаден по силата на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (7), и на основание член 25, параграф 1 от основния регламент, че са налице достатъчно доказателства за започване на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките, на 27 февруари 2020 г. с известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (8) („известието за започване“), Комисията обяви започването на преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 18 от основния регламент. С оглед на член 18, параграф 2 от основния регламент Комисията изготви меморандум относно наличността на достатъчно доказателства, който съдържа оценката на Комисията на всички доказателства, с които тя разполага и въз основа на които е започнала настоящото разследване.

(11)

Разследването относно продължаването или повторното възникване на субсидирането обхвана периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г. („разследвания период в рамките на прегледа“ или РПРП). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вероятността от продължаване или повторно възникване на вредата, обхвана периода от 1 януари 2016 г. до края на разследвания период в рамките на прегледа („разглеждания период“) (9).

(12)

В известието за започване заинтересованите страни бяха приканени да се свържат с Комисията, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично уведоми заявителя, другите известни производители от Съюза, известните производители износители и ПТ, известните вносители и ползватели за започването на разследването и ги прикани да вземат участие.

(13)

Всички страни бяха приканени да изложат становищата си, да предоставят информация, както и доказателства в нейна подкрепа в сроковете, определени в известието за започване. Заинтересованите страни имаха също възможност да изразят становището си относно започването на разследването и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

(14)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 27 от основния регламент.

(15)

В известието за започване Комисията посочи, че е направила временен подбор на извадка от производители от Съюза. В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра временна извадка въз основа на най-големия представителен обем на производството и продажбите, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време, като взе предвид също географското разпределение. Тази извадка се състоеше от осем производители от Съюза, като всички те са малки и средни предприятия (МСП). Включените във временната извадка производители от Съюза представляваха 14 % от производството на Съюза. Комисията прикани заинтересованите страни да представят коментари по отношение на временната извадка.

(16)

Комисията получи коментари от TDAO. Въз основа на тях и с оглед да бъде обхванат най-големият представителен обем на производството, Комисията реши да добави един производител на замразена пъстърва към окончателната извадка и да замени един от временно подбраните производители с друг. Не бяха получени други коментари.

(17)

Освен това, както е посочено в съображение 24, един от включените в извадката производители от Съюза не предостави отговори на въпросника, поради което беше изключен от извадката. Оставащата извадка от производители от Съюза все още представляваше 13 % от производството на Съюза и беше представителна за промишлеността на Съюза, като се има предвид големият брой производители от Съюза.

(18)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията прикани несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване.

(19)

Тъй като не бе заявен интерес от нито един от несвързаните вносители, не бе необходимо да бъде изготвена извадка.

(20)

За да реши дали е необходимо изготвянето на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на такава извадка, Комисията поиска от всички производители износители в Турция да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисията на Република Турция в Европейския съюз с молба да посочи и/или да се свърже с евентуални други производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(21)

Петнадесет производители износители/групи от производители износители в Турция предоставиха поисканата информация и дадоха съгласието си да бъдат включени в извадката. Общият деклариран обем на износа за Съюза от тези дружества на определена дъгова пъстърва по време на разследвания период в рамките на прегледа представлява 100 % от износа от Турция за Съюза.

(22)

В съответствие с член 27, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от трима производители износители/групи от производители износители въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. Извадката представляваше повече от 70 % от декларираните експортни продажби за Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(23)

В съответствие с член 27, параграф 2 от основния регламент бяха проведени консултации с всички известни засегнати производители износители и с турските органи във връзка с подбора на извадката. Не бяха получени коментари.

(24)

С цел да получи информацията, която смята за необходима за своето разследване, Комисията изпрати въпросници до деветте включени в извадката производители от Съюза, до тримата включени в извадката производители износители и до ПТ. Един от включените в извадката производители от Съюза уведоми Комисията, че не е в състояние да попълни въпросника. Също така един от включените в извадката производители износители не предостави отговори на въпросника. В резултат на това бяха получени отговори на въпросника от осем производители от Съюза, от двама включени в извадката производители износители и от ПТ.

(25)

Що се отнася до включения в извадката неоказал съдействие производител износител, Комисията реши, в съответствие с член 28, параграф 1 от основния регламент, да основе своите констатации на наличните факти. Засегнатият производител износител беше съответно информиран. Не бяха получени коментари. Включените в извадката двама производители износители, които предоставиха пълни отговори на въпросника, все още представляваха повече от 60 % от декларираните експортни продажби за Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(26)

Комисията издири и провери цялата информация, която счете за необходима за определяне на вероятността от продължаване или повторно възникване на субсидирането и на вредата, както и на интереса на Съюза. Поради пандемията от COVID-19 и предприетите последващи мерки за справяне с нея (10) Комисията обаче не беше в състояние да извърши контролни посещения в помещенията на всички дружества в съответствие с член 26 от основния регламент. Вместо това Комисията извърши кръстосани проверки от разстояние (КПР) на информацията, предоставена от следните дружества:

Производители от Съюза:

Производители износители:

ПТ:

(27)

На 26 март 2021 г. Комисията разгласи основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да запази действащите изравнителни мита. На всички страни беше даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с разгласяването.

(28)

На 14 април 2021 г., като взе предвид някои получени след окончателното разгласяване твърдения, оказали въздействие върху резултата от разследването, Комисията разгласи тези допълнителни факти и съображения, въз основа на които е изменила съобщените по-рано окончателни заключения. На заинтересованите страни бе предоставен и срок, в който могат да представят коментарите си след това допълнително разгласяване.

(29)

Коментарите от заинтересованите страни бяха разгледани от Комисията и взети под внимание, когато това беше целесъобразно. На страните, които поискаха изслушване, бе предоставена такава възможност.

(30)

Разглежданият продукт е същият както при първоначалното разследване, а именно дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) („пъстърва“):

(31)

Както и при първоначалното разследване, Комисията установи, че продуктът, произвеждан в Турция и изнасян за Съюза, и продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза, имат едни и същи основни физически, технически и химически характеристики, както и една и съща основна крайна употреба. Поради това те се считат за сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

(32)

Въз основа на разследваните в рамките на първоначалното разследване субсидии и посочените в съображения 2 и 3 частични междинни прегледи във връзка с разглеждания продукт съдържащата се в искането за преглед информация и информацията, предоставена от ПТ и от включените в извадката оказали съдействие производители износители, бяха разследвани следните мерки, за които се твърди, че са свързани с програми за предоставяне на субсидии:

Директно прехвърляне на средства — безвъзмездни средства:

Пропуснати приходи:

Директно прехвърляне на средства — преференциално финансиране:

(33)

По време на РПРП прякото подпомагане за производителите на пъстърва с тегло под 1 кг е предоставяно въз основа на Президентски указ 2019/1691 („Указ 1691“) (11). Процедурите и принципите за прилагане на указа са предоставени в Комюнике 2019/56 („Комюнике 56“) на Министерството на храните, земеделието и животновъдството (12). Размерът на подпомагането е определен на 0,75 TRY/kg за производство в количество до 350 000 kg на година.

(34)

Това подпомагане се преразглежда всяка година като част от годишния преглед на подпомагането на селското стопанство. Комисията отбеляза, че подпомагането след РПРП е продължило без забележима промяна въз основа на Указ № 2020/3190 (13), със съответното комюнике за определяне на условията за такова подпомагане (14).

(35)

Както бе потвърдено по време на първоначалното разследване (15), тези мерки представляват подлежащи на изравняване субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. прехвърляне на средства от ПТ под формата на пряка субсидия за производителите на пъстърва.

(36)

Преките субсидии са специфични и подлежащи на изравняване по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, тъй като предоставящият ги орган и законодателството, в съответствие с което действа предоставящият орган, изрично ограничават достъпа до тези безвъзмездни средства само до предприятия, осъществяващи дейност в сектора на аквакултурите. Предприятията в сектора на аквакултурите са изрично посочени и пъстървата е ясно определена като един от видовете, които се ползват от тази схема за субсидиране.

(37)

Комисията установи, че включените в извадката двама производители износители са се възползвали от тази схема по време на разследвания период в рамките на прегледа.

(38)

Ползата за дадено дружество е отговаряла на средния размер на полученото по време на разследвания период в рамките на прегледа пряко подпомагане за собствено отглежданата жива риба. И в двата случая дружествата са представили информация за размера на подпомагането и за това от кого е получено. Също така в повечето случаи дружествата са осчетоводили този доход в позиция „доход от субсидии“ на отчетите си, които са били заверени от независим одитор. Това бе счетено за пряко доказателство за наличието на субсидия, с която е предоставена полза.

(39)

Както бе потвърдено по време на първоначалното разследване (16), ползата от тези субсидии се е прилагала и по отношение на дружества, които не само са отглеждали, но и са купували определено количество пъстърва от несвързани дружества с цел преработка, тъй като разглежданият продукт обхваща както пряко субсидираната суровина, а именно живата пъстърва, така и продуктите надолу по веригата, като например пресни и замразени цели риби, филета и пушена пъстърва. В съответствие с методологията на първоначалното разследване, що се отнася до закупената риба, ползата бе изчислена въз основа на общите субсидии, предоставени от турските органи и разделени на общото количество субсидирано производство на пъстърва в Турция.

(40)

По време на РПРП подпомагането за производството на пъстърва с тегло над 1 kg за производителите на пъстърва е предоставяно въз основа на Указ 1691 и Комюнике 56. Размерът на субсидията е бил определен на 1,50 TRY/kg за производство в количество до 350 000 kg на година.

(41)

Както бе потвърдено по време на последното разследване в рамките на междинния преглед (17), субсидията за пъстърва с тегло над 1 kg всъщност е била предназначена да се ползва за пъстърва с тегло над 1,2 kg, т.е. пъстърва, която не попада в определението на разглеждания продукт. Поради това Комисията стигна до заключението, че такава подкрепа не би могла да се счита за подлежаща на изравняване субсидия за производителите на разглеждания продукт.

(42)

По време на РПРП подпомагането за развъждането на пъстърва в развъдници, защитени от болести, е предоставяно въз основа на Указ 1691 и Комюнике 56. Размерът на субсидията е бил определен на 1,50 TRY/kg за производство в количество до 350 000 kg на година.

(43)

Както бе потвърдено по време на последното разследване в рамките на междинния преглед (18), Комисията счете, че такова подпомагане (под формата на преки безвъзмездни средства) представлява субсидия за производството на пъстърва, подобна на преките субсидии, а именно финансово участие, осигуряващо ползи съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Тъй като подпомагането е било предоставяно изключително на производителите на пъстърва, Комисията стигна до заключението, че схемата е специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент. Ползите са представлявали преки безвъзмездни средства за производителите на пъстърва, които отговарят на критериите за допустимост. Поради това Комисията стигна до заключението, че подпомагането би могло да се счита за подлежаща на изравняване субсидия.

(44)

Независимо от това Комисията установи, че по време на РПРП включените в извадката двама производители износители, оказали съдействие, не са се възползвали от подпомагането за развъждане на пъстърва в развъдници, защитени от болести.

(45)

По време на РПРП подпомагането за рибовъдството при производство при затворена система (19) е предоставяно въз основа на Указ 1691 и Комюнике 56, като пъстървата е един от обхванатите видове. Размерът на субсидията е бил определен на 1,50 TRY/kg за производство в количество до 350 000 kg на година.

(46)

Комисията счете, че такова подпомагане (под формата на преки безвъзмездни средства) представлява субсидия за производството на пъстърва, подобна на преките субсидии, а именно финансово участие, осигуряващо ползи съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Тъй като подпомагането е било предоставяно на производителите на пъстърва (един от обхванатите видове), Комисията стигна до заключението, че схемата е специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент. Ползите са представлявали преки безвъзмездни средства за производителите на пъстърва, които отговарят на критериите за допустимост. Поради това Комисията стигна до заключението, че подпомагането би могло да се счита за подлежаща на изравняване субсидия.

(47)

Комисията установи, че включените в извадката двама производители износители също така не са се възползвали от подпомагането, когато по време на РПРП са осъществявали производство при затворена система.

(48)

По време на РПРП подпомагането за рибовъдството в естествени рибарници е предоставяно въз основа на Указ 1691 и Комюнике 56. Размерът на субсидията е бил определен на 1,50 TRY/kg за производство в количество до 300 000 kg на година. Такова подпомагане е предоставяно на производители, използващи подпочвените води, добити чрез електричество, или изворна вода, добита без използване на енергия, за извършване на развъдни дейности в естествени рибарници, главно за вътрешно потребление. Тези производители не могат да се ползват от схемите, посочени в точки 3.1.1 и 3.1.4 по-горе.

(49)

Комисията стигна до заключението, че такова подпомагане би могло в крайна сметка да се счита за подлежаща на изравняване субсидия за производителите на разглеждания продукт, но във всеки случай то не е било достъпно за включените в извадката производители износители, тъй като те вече са получили подпомагане за производството на пъстърва съгласно точка 3.1.1 по-горе.

(50)

По време на РПРП плащанията за подпомагане във връзка с издателски и консултантски услуги в областта на селското стопанство са предоставяни въз основа на Указ 1691 и Комюнике 56. В съответствие с член 6, параграф 7 от Указ 1691 подпомагането е предоставяно пряко на предприятията, предоставящи консултантски услуги, а не на производителите на аквакултури.

(51)

По време на първоначалното разследване подпомагането за плащанията във връзка с издателски и консултантски услуги в областта на селското стопанство (20) е предоставяно пряко на производителите на пъстърва. По време на настоящото разследване обаче бе установено, че сега такова подпомагане се предоставя пряко на предприятията, предоставящи консултантски услуги. Поради това Комисията стигна до заключението, че чрез схемата не е предоставена каквато и да е полза на включените в извадката производители износители и следователно не подлежи на изравняване.

(52)

По време на разследването бе установено, че плащанията за подпомагане за бракуване на риболовни кораби са преустановени през 2018 г.

(53)

След разгласяването ПТ и двамата включени в извадката производители износители заявиха, че методологията, прилагана от Комисията в рамките на настоящия преглед по отношение на изчисляването на непряката субсидия, не е в съответствие с методологията, приложена при първоначалното разследване. По-специално при първоначалното разследване ползата от закупената пъстърва бе изчислена чрез разделяне на общия размер на субсидиите, предоставени от турските органи, на размера на общото производство на пъстърва в Турция, а не на размера на субсидираното производство на пъстърва в Турция.

(54)

Поради това Комисията преразгледа изчислението на размера на непряката субсидия по отношение на пъстървата, закупена от двамата включени в извадката производители износители от несвързани доставчици, за да я приведе в съответствие с методологията, използвана при първоначалното разследване. Освен това след допълнителното разгласяване включените в извадката производители износители изтъкнаха наличието на грешка в процента на приспадане на таксите, платени на стопанските сдружения. Въпреки че Комисията се съгласи с твърдението, корекцията не оказа съществено въздействие върху общия размер на субсидията.

(55)

Двамата включени в извадката производители износители също така направиха коментари относно методологията за изчисляване на пряката субсидия. Те заявиха, че всъщност по време на РПРП не е била продадена цялата пъстърва, за която са получени преки субсидии. Според тях Комисията следва да вземе предвид равнищата на запасите на дружествата и да ограничи ползата до количеството на продажбите, изнесено за Съюза от тези производители износители през РПРП.

(56)

Следва да се отбележи, че размерът на субсидията бе получен въз основа на обемите на производството на пъстърва, независимо дали впоследствие това производство е било продадено или не по време на РПРП. Поради това аргументът на производителите износители бе отхвърлен.

(57)

Като се вземат предвид коментарите, направени от заинтересованите страни, размерът на преките и непреките субсидии, установени по време на РПРП за двамата включени в извадката производители износители, е бил 2,38 % за Özpekler и 2,84 % за GMS.

(58)

Установеният общ размер на субсидията от всички безвъзмездни средства, получени по време на РПРП от включените в извадката двама производители износители, е, както следва:

Таблица 1

Безвъзмездни средства

(59)

В Общото комюнике относно списък № 1 на специалния данък върху потреблението (21) се определят основните принципи и условия за данъчно облекчение за потребление на гориво за кораби. Риболовните кораби, които са регистрирани в Международния корабен регистър на Турция или в Националния корабен регистър, могат да се възползват от освободено от специалния данък върху потреблението корабно дизелово гориво.

(60)

По време на разследването беше потвърдено, че е малко вероятно подпомагането за риболовни кораби за закупуване на гориво да е от полза за производителите на разглеждания продукт и действително включените в извадката двама производители износители, оказали съдействие, не са се възползвали във връзка с тяхното производство на пъстърва. Поради това Комисията стигна до заключението, че такава подкрепа не би могла да се счита за подлежаща на изравняване субсидия за производителите на разглеждания продукт.

(61)

Постановление № 2012/3305 (22) и Комюнике № 2012/1 за неговото прилагане (23) предоставят основата за държавна подкрепа за инвестиции в сектора на аквакултурите (24) и представляват основанието за програмата за инвестиционни стимули на Турция. Тя включва две схеми за стимулиране:

(62)

Дружествата, които не могат да изпълнят критериите за минимален размер на инвестициите съгласно схемата за регионални инвестиционни стимули, могат да се възползват от схемата за общи инвестиционни стимули, която е достъпна за всичките шест региона, определени в Постановление № 2012/3305. Интензитетът на помощта може да бъде различен в зависимост от степента на икономическо развитие на шестте региона. Както постановлението, така и комюникето са все още в сила, като след първоначалното разследване шестте региона не са променени.

(63)

По време на РПРП GMS се е ползвало от облекчение при плащането на подоходния данък, а Özpekler от освобождаване от ДДС и мита по линия на регионалните инвестиционни стимули. Както бе потвърдено по време на първоначалното разследване (25), подкрепата за инвестиции се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, когато подкрепата е под формата на данъчен стимул, т.е. когато държавните приходи, които иначе са дължими, в действителност са били пропуснати или не са били събрани.

(64)

Субсидията е специфична и подлежаща на изравняване, тъй като ползата от нея е специфично ограничена до списък с региони. Достъпът до субсидията е допълнително ограничен до определени предприятия, осъществяващи дейност в определени сектори. Освен това субсидията не отговаря на изискванията за неспецифичност, предвидени в член 4, параграф 2, буква б) от основния регламент, като се имат предвид броят и качеството на ограниченията, приложими за определени сектори, най-вече тези, които ограничават достъпа до субсидията до определени видове предприятия или напълно изключват определени сектори.

(65)

Аквакултурите са изрично посочени в приложение 2А към Постановление 2012/3305 като една от дейностите, които могат да се ползват от този вид освобождаване от данъци. В приложение 4 към постановлението се посочват секторите, които не могат да се ползват от стимули по тази схема.

(66)

За да се установи размерът на подлежащата на изравняване субсидия, ползата, предоставена на получателите по време на разследвания период в рамките на прегледа, бе изчислена като разликата между общия данък, дължим съгласно нормалната данъчна ставка, и общия данък, дължим по намалената данъчна ставка. Тази полза за Özpekler обаче бе сметната за незначителна. Размерът на субсидията, установена по време на разследвания период в рамките на прегледа, е бил 0,7 % за GMS.

(67)

Двамата включени в извадката производители износители също така направиха коментари относно подкрепата за извършени инвестиции. Те заявиха, че Комисията не е следвало да изчислява ползата от освобождаването от ДДС, тъй като всички дружества приспадат своя ДДС през същия месец или през следващите месеци в съответствие с баланса на дружеството за дължимия ДДС и ДДС за получаване. Единствената полза за дружеството е била възможността за избягване на предварителното плащане на ДДС.

(68)

Фактът, че от счетоводна гледна точка дължимият ДДС се приспада с ДДС за получаване, не премахва ползата по отношение на паричния поток, произтичаща от факта, че производителите износители не трябва да плащат предварително парични средства и след това да изчакват да получат възстановяване от данъчните органи въз основа на обработката на месечните им декларации за ДДС, какъвто е случаят с дружествата, които не се възползват от тази схема. Действително, както бе потвърдено от самите производители износители, „единствената полза за участниците е възможността да избегнат плащането на ДДС..., което другите дружества без сертификат за инвестиционни стимули трябва първоначално да извършат и по-късно да получат възстановяване“ (26). Поради това аргументите на производителите износители бяха отхвърлени.

(69)

Съгласно Закона за селскостопанското застраховане № 5363 (27) и Постановление № 2018/380 (28) относно рисковете, посевите и регионите, които ще бъдат обхванати от Пула за селскостопанско застраховане и ставките за помощ за премията за 2019 г., производителите на продукти от аквакултури могат да се ползват от намалена застрахователна премия, покриваща загубите на рибни запаси и улов на пъстърва вследствие на множество възможни заболявания, природни бедствия, злополуки и др. Подпомагането от ПТ възлиза на 50 % от застрахователната премия.

(70)

Както бе потвърдено по време на първоначалното разследване (29), ползата от тази схема е под формата на намаление на финансовите разходи, направени за застраховането на аквакултурите. Схемата представлява субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент под формата на преки безвъзмездни средства от ПТ за производителите на пъстърва, както и „финансово участие“, тъй като получателите на субсидията се ползват от благоприятна застрахователна премия, която е далеч под равнището на предлаганите на пазара застрахователни премии за покритие на сравними рискове. Схемата предоставя полза по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент. Ползата се равнява на разликата между премиите, предлагани в контекста на търговска застрахователна полица, и субсидираната премия.

(71)

Подпомагането е специфично, тъй като предоставящият го орган и законодателството, в съответствие с което действа предоставящият орган, изрично ограничават достъпа до тези намалени премии само до предприятия, осъществяващи дейност в сектора на селското стопанство, и дори изрично визират рисковете, на които са изложени производителите на аквакултури.

(72)

Комисията установи, че единият от включените в извадката производители — Özpekler — се е възползвал от тази схема. Размерът на субсидията по време на разследвания период в рамките на прегледа е бил 0,1 %.

(73)

По време на първоначалното разследване Комисията установи, че турските производители на пъстърва са се възползвали от преференциални заеми, като например:

(74)

Първо, в Постановление № 2018/1188 се предвижда възможността земеделските кредитни кооперативи (ACC) и Ziraat Bankasi A.S. да отпускат нисколихвени заеми и бизнес заеми на производители в сектора на аквакултурите. Производителите на пъстърва могат да получават отстъпки от приложимите лихвени проценти, вариращи между 50 % и 100 %. Горната граница на кредита е 5 000 000 TRY. Постановлението обхваща период на прилагане от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2019 г. (включително посочените дни).

(75)

Посочените в постановлението ACC са частноправни субекти, създадени от земеделски производители (т.е. физически лица или правни субекти, които се занимават със селскостопанско производство) в Турция с цел подпомагане на техните финансови стопански нужди.

(76)

Ziraat Bankasi A.S. е земеделската банка на Република Турция, която е изцяло държавна. По време на първоначалното разследване нейните дялове са били собственост на Министерството на финансите. От 2018 г. насам обаче капиталът ѝ е прехвърлен на Инвестиционния фонд на Турция (Turkish Wealth Fund). В съответствие с член 2 от Закон № 6741 относно създаването на дружество за управление на Инвестиционния фонд на Турция и измененията на някои закони Инвестиционният фонд на Турция е институция, свързана с президентството. Председател на Съвета на директорите на фонда е президентът на републиката. Един от членовете на борда може да бъде назначен като заместник-председател от президента на републиката. Следователно Ziraat Bankasi A.S. продължава да разполага с държавна власт и поради това се счита за публичен орган, въпреки формалната промяна в собствеността на капитала.

(77)

Второ, в Постановление № 2010/27612 (30) се предвижда, че заемите с нулева лихва могат да бъдат предоставяни на МСП.

(78)

По време на РПРП включените в извадката оказали съдействие производители износители са имали единствено непогасени нисколихвени заеми от Ziraat Bankasi A.S., но не са използвали нисколихвени заеми от ACC или заеми с нулева лихва за МСП.

(79)

Както е определено по време на първоначалното разследване, Türkiye İhracat Kredi Bankası A.Ş („Eximbank“) е лицензирана от ПТ на 21 август 1987 г. с Постановление № 87/11914, по реда на Закон № 3332 (31) относно експортните кредити и е изцяло държавна банка, действаща като инструмент за стимулиране на износа на ПТ в рамките на експортната стратегия на Турция. Eximbank е получила пълномощия от правителството да подкрепя външната търговия и турските изпълнители/инвеститори, които работят в чужбина (32), с цел увеличаване на износа на турските предприятия и укрепване на международната им конкурентоспособност. Поради това се счита, че Eximbank разполага с държавна власт и следователно е публичен орган.

(80)

Закон № 3332, както и Резолюция № 2013/4286 (33) относно създаването на Eximbank представляват правното основание за експортните кредити, предоставяни чрез Eximbank. Eximbank предоставя финансова подкрепа (или пряко, или чрез банки агенти, работещи срещу комисиона), като например зависими от осъществяването на износ експортни кредити преди или след експедиция, както и ориентирани към износ инвестиционни кредити за износители, с намерението да се повиши конкурентоспособността на турските износители на външните пазари.

(81)

Освен това така наречените „кредити за ресконтиране“ се използват за предоставяне на парични аванси на износители въз основа на дисконтирането на полици и документи, свързани с експортните продажби. Правното основание за тези кредити са „Инструкции за изпълнение във връзка с кредити за ресконтиране в областта на износа и услугите, свързани с чуждестранна валута“ (34). Кредитите за ресконтиране се финансират от Централната банка на Турция (CBRT), но се предоставят чрез турските финансови институции (публични, както и частни банки), действащи като агенти на CBRT. Лихвените проценти се определят от CBRT, а банките агенти се възнаграждават чрез комисиона, начислявана на получателите.

(82)

По време на РПРП включените в извадката оказали съдействие производители износители са имали непогасени нисколихвени експортни кредити, предоставени или директно от Eximbank, или чрез други публични или частни банки, действащи като агенти на Eximbank. Дружествата също така са се възползвали от кредити за ресконтиране, предоставяни чрез Eximbank или чрез други публични или частни банки.

(83)

Както бе потвърдено по време на първоначалното разследване (35), посоченото по-горе преференциално финансиране (заемите за селскостопанска дейност и експортните кредити) се считат за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент.

(84)

Въз основа на констатациите от настоящото разследване Комисията стигна до заключението, че посочените по-горе схеми за преференциално финансиране предоставят ползи на получателите, тъй като такова финансиране се предоставя при лихвени проценти, по-ниски от пазарните, а именно при условия, които не отразяват пазарните условия за финансиране със сравним падеж.

(85)

Тези схеми за преференциално финансиране са специфични по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, що се отнася до заемите за селскостопанска дейност, тъй като предоставящите ги органи или законодателството, в съответствие с което действат предоставящите органи, изрично ограничават достъпа само до определени предприятия. Свързаните с износа кредити са специфични по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент, тъй като зависят от осъществяването на износ.

(86)

Поради това всички посочени по-горе схеми за преференциално финансиране се считат за подлежащи на изравняване субсидии.

(87)

След разгласяването двамата включени в извадката производители износители направиха коментари относно методологията за изчисляване на подлежащите на изравняване субсидии за преференциалните заеми, като заявиха, че само получените от Eximbank заеми са били преференциални, докато заемите, получени от други търговски банки, са били в съответствие с пазарните условия, макар и действителният лихвен процент да е бил по-нисък от използваната от Комисията референтна стойност. Вследствие на това според производителите износители полученият по-нисък лихвен процент не прави тези заеми подлежащи на изравняване.

(88)

Както е обяснено в съображение 80, при настоящото разследване бе потвърдено, че експортните кредити са били предоставяни не само пряко от Eximbank, но и чрез други публични или частни банки, действащи като агенти на Eximbank. Освен това чрез набора от условия, установен в съображения 83—85, бе потвърдено, че тези заеми подлежат на изравняване. Също така, както е обяснено в съображение 81, кредитите за ресконтиране са били финансирани от CBRT, но са били предоставяни чрез турските финансови институции (публични, както и частни банки), действащи като агенти на CBRT.

(89)

Комисията подложи на задълбочен преглед заемите, заявени като непреференциални от включените в извадката дружества. Предоставената информация обаче не бе достатъчна, за да се заключи, че тези заеми не са свързани с преференциалните схеми. Всъщност в подкрепящата документация, предоставена по отношение на тези заеми по време на разследването, ясно бе посочен фактът, че предоставеното финансиране е свързано с поемане на ангажименти за извършване на износ. Освен това в много случаи е било предоставяно само писмо на турски език от дружеството, искащо средства от банките. Също така общите рамкови споразумения на банките винаги са включвали членове, обвързващи предоставяните експортни кредити с практиките на стимулиране на Eximbank и CBRT. Поради това аргументите на производителите износители бяха отхвърлени.

(90)

Включените в извадката производители износители заявиха също така, че някои заеми не са зависили от осъществяването на износ и поради това не подлежат на изравняване. След извършване на преглед Комисията изрази съгласие въз основа на подкрепящата документация, че някои от заемите не са били свързани нито с експортни продажби, нито са попадали в обхвата на субсидираните заеми за селскостопанска дейност, и следователно не са обхванати от някоя схема за субсидиране. Поради това Комисията изключи тези заеми от изчисляването на ползата.

(91)

Един от включените в извадката производители износители предостави информация, че един от получените от него заеми не е свързан с разглеждания продукт и следователно по отношение на него не може да се изчислява полза. Комисията направи преглед на получената информация, но не можа да потвърди, че обхватът на заема е бил ограничен до продукти, различни от разглеждания продукт. Поради това твърдението на производителя износител бе отхвърлено.

(92)

След разгласяването, както и след допълнителното разгласяване, същият включен в извадката производител износител заяви, че някои обвързани с осъществяването на износ заеми са били свързани не само с разглеждания продукт, но и с други изнасяни рибни продукти. Комисията преразгледа тези заеми и въз основа на предоставената от дружеството информация можа да потвърди за някои от тях, че заявените обвързани с осъществяването на износ заеми са били свързани с различни видове изнасяна риба. Поради това изчисленията бяха съответно адаптирани.

(93)

Също така включените в извадката производители износители заявиха, че Комисията следва да вземе предвид референтния лихвен процент на най-близката дата преди или след началната дата на заема. В това отношение Комисията отбеляза, че референтните данни, предоставени към определена дата, се считат за валидни от тази дата до публикуването на нови данни. Така че Комисията систематично е вземала предвид референтната стойност на най-близката дата преди началната дата на заема. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(94)

Двамата включени в извадката производители износители също така изтъкнаха редица технически грешки при изчисляването на подлежащите на изравняване субсидии за преференциалните заеми във връзка с погасяванията на главници през РПРП, броя дни, които трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на лихвата през РПРП, и референтни лихвени проценти, определени на погрешни дати. Тези технически грешки бяха коригирани. След допълнителното разгласяване един включен в извадката производител износител поиска да направи допълнителни незначителни промени в три заема. Един от заемите бе коригиран. Въпреки това, тъй като ползата от другите два заема вече бе премахната въз основа на предишни корекции, не бе счетено за необходимо извършването на допълнителни промени.

(95)

Като се вземат предвид коментарите, направени от заинтересованите страни, размерите на субсидията във връзка със схемите за преференциално финансиране, установени по време на РПРП за двамата включени в извадката производители износители, са били 0,75 % за Özpekler и 0,72 % за GMS.

(96)

В съответствие с член 6, буква б) от основния регламент ползата от преференциалното финансиране бе изчислена като разликата между размера на платените лихви и сумата, която би била платена за подобен търговски заем. Като референтна стойност Комисията приложи среднопретегления лихвен процент по търговските заеми на турския вътрешен пазар въз основа на данни, получени от CBRT (36). Комисията разпредели ползата, свързана с експортните кредити, в зависимост от експортните продажби, докато заемите за селскостопанска дейност бяха разпределени в зависимост от общите продажби.

(97)

Изчислените размери на субсидията за включените в извадката производители износители въз основа на тази методология са, както следва:

Таблица 2

Преференциално финансиране

(98)

Въз основа на горепосочените съображения Комисията установи, че общият размер на подлежащите на изравняване субсидии в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен ad valorem за включените в извадката производители износители, е съответно 4,2 % и 3,2 %, което показва продължаване на субсидирането по време на разследвания период в рамките на прегледа.

Таблица 3

Ставки за индивидуалните подложени на изравнителни мерки субсидии

(99)

В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент беше проучено дали има вероятност изтичането на срока на действие на мерките в сила да доведе до продължаване на субсидирането.

(100)

Както е посочено в съображения 33—97, беше установено, че по време на разследвания период в рамките на прегледа турските производители износители на разглеждания продукт са продължили да се ползват от подлежащо на изравняване субсидиране от страна на турските органи.

(101)

Програмите за субсидиране осигуряват постоянни ползи и няма признаци тези ползи да отпаднат в близко бъдеще. Освен това износителите обикновено имат право на участие в няколко от схемите за субсидиране.

(102)

Беше проучен и въпросът дали износът за Съюза би бил осъществяван в значителни количества, ако мерките бъдат отменени.

(103)

Турция е голям производител на разглеждания продукт. Въз основа на събраните по време на разследването данни, и както е посочено в съображение 165, по време на разследвания период в рамките на прегледа Турция е произвела 95 000 тона пъстърва (37). Както е посочено в съображение 112, през същия период обемът на вноса на пъстърва от Турция е бил в размер на около 20 500 тона еквиваленти на цяла риба, което представлява около 14 % от пазара на Съюза. Не са налице признаци, че тези обеми ще намалеят, ако мерките бъдат отменени.

(104)

При тези обстоятелства има вероятност обемите на субсидирания износ на разглеждания продукт за Съюза, които по време на разследвания период в рамките на прегледа вече са били значителни, да продължат да бъдат значителни, ако мерките бъдат отменени. Поради това Комисията стигна до заключението, че има вероятност за продължаване на субсидирането.

(105)

По време на разследвания период в рамките на прегледа сходният продукт е бил произвеждан от повече от 700 производители от Съюза. Те представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 8, параграф 1 от основния регламент.

(106)

Общото производство на Съюза по време на разследвания период бе изчислено на около 129 млн. кг „еквиваленти на цяла риба“ въз основа на данни, предоставени от заявителя и от отделните включени в извадката дружества. Включените в извадката осем производители от Съюза, оказали съдействие, представляваха около 13 % от общия обем на производството на сходния продукт в Съюза.

(107)

Потреблението на Съюза беше определено чрез събиране на изчисления общ обем на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза (вж. съображение 135) и общия обем на вноса, определен въз основа на данни от Евростат (вж. съображение 108 и таблици 6 и 8).

(108)

Регистрираният в Евростат обем на вноса е в нетно тегло за продукти с шест различни кода по КН, а именно живи, пресни, охладени, замразени и/или пушени под формата на цели и/или изкормени риби или филета от риби. Регистрираното в Евростат нетно тегло беше преобразувано в „еквиваленти на цяла риба“ с цел сравнение, тъй като данните за производството и продажбите на промишлеността на Съюза бяха докладвани в еквиваленти на цяла риба. Това бе направено, като регистрираният в Евростат обем на вноса бе разделен на посочените по-долу коефициенти на преобразуване. Използваните коефициенти на преобразуване са тези, които са предоставени от заявителя и използвани при първоначалното разследване:

Таблица 4

Коефициенти на преобразуване (в тонове еквиваленти на цяла риба)

(109)

Потреблението на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 5

Потребление на Съюза (в тонове еквиваленти на цяла риба)

(110)

По време на разглеждания период потреблението на Съюза е отбелязало слаби колебания. Като цяло потреблението на Съюза е намаляло с 2 % през разглеждания период — от 150 175 тона еквиваленти на цяла риба през 2016 г. на 147 603 тона еквиваленти на цяла риба през РПРП.

(111)

Както е посочено в съображение 108, Комисията определи обема и пазарния дял на вноса въз основа на данните на Евростат, изразени в тонове еквиваленти на цяла риба. Пазарният дял на вноса беше определен въз основа на обема на вноса и общото потребление на Съюза.

(112)

Въз основа на това вносът от Турция и неговият пазарен дял са се променяли, както следва:

Таблица 6

Обем на вноса (в тонове еквиваленти на цяла риба) и пазарен дял

(113)

Обемът на вноса от Турция е намалявал трайно между 2016 г. и 2018 г. и отново се е увеличил през РПРП. Като цяло обемът на вноса е спаднал с 6 % по време на разглеждания период, т.е. с много по-нисък процент, отколкото вноса от други държави, който е намалял с 13 % по време на същия период (вж. съображение 122). През РПРП обемът на вноса на пъстърва от Турция все още е бил значителен с 20 446 тона еквиваленти на цяла риба.

(114)

Пазарният дял е следвал същата тенденция като обема на вноса, т.е. той е намалял в периода между 2016 г. и 2018 г. от 14,4 % на 11,4 % — с 3 процентни пункта, след което отново се е увеличил през РПРП до 13,9 %. Като цяло вносът от Турция е запазил доста стабилен пазарен дял по време на разглеждания период, с изключение на 2018 г., когато е намалял с 1,9 процентни пункта спрямо 2017 г.

(115)

Комисията установи средните цени на вноса въз основа на данните на Евростат, като раздели общия обем на турския внос, изразен в тонове еквиваленти на цяла риба, на общата стойност на този внос.

(116)

Въз основа на това среднопретеглената цена на вноса от Турция се е променяла, както следва:

Таблица 7

Цени на вноса (EUR/тон еквиваленти на цяла риба)

(117)

Цената на вноса от Турция е намаляла между 2016 г. и 2018 г. с 5 %, след което през разследвания период в рамките на прегледа отново се е увеличила с 3,5 %. Като цяло през разглеждания период цената на вноса от Турция е намаляла с 2 %. В сравнение с цените на продажбите на Съюза, както е посочено в таблица 12, цената на турския внос е била значително по-ниска от цените на Съюза по време на целия разглеждан период.

(118)

Комисията определи подбиването на цените по време на разследвания период в рамките на прегледа, като сравни:

(119)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки вид на продукта по отношение на сделки на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на направените намаления и отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на производителите от Съюза по време на разследвания период в рамките на прегледа. Той показа, че са налице среднопретеглени маржове на подбиване между 13,7 % и 32,2 % вследствие на вноса от Турция.

(120)

По време на РПРП среднопретегленият марж на подбиване е бил 14,5 % (с включени изравнителни мита).

(121)

Вносът на пъстърва от трети държави, различни от Турция, се е извършвал главно от Норвегия и Босна и Херцеговина.

(122)

Както е посочено в съображение 108, обемът на вноса от други трети държави, както е отчетен от Евростат, е изразен в тонове еквиваленти на цяла риба. Въз основа на това обемът на вноса, както и пазарният дял и тенденциите при цените на вноса на пъстърва от други трети държави са се променяли, както следва:

Таблица 8

Внос от трети държави

(123)

Обемът на вноса от други трети държави е бил нисък през целия разглеждан период и като цяло е отбелязал лек спад от 2 432 тона през 2016 г. на 2 118 тона през разследвания период в рамките на прегледа, което представлява намаление с 13 % през разглеждания период. По време на целия разглеждан период съответният пазарен дял е останал под 2 % и като цяло е намалял от 1,6 % на 1,4 %. Като цяло цените на вноса от трети държави са се увеличили с 2 % по време на разглеждания период и средно са били значително по-високи от цените на вноса от засегнатата държава (15 % по-високи през РПРП).

(124)

При преценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период.

(125)

Както е посочено в съображение 15, за оценката на икономическото състояние на промишлеността на Съюза бе използвано изготвяне на извадка.

(126)

За определянето на вредата Комисията направи разграничение между макроикономическите и микроикономическите показатели за вредата. Комисията оцени макроикономическите показатели въз основа на данните, предоставени от заявителя и отделните включени в извадката дружества, които са свързани с всички производители от Съюза. Комисията направи оценка на микроикономическите показатели въз основа на данните в отговорите на въпросника, предоставени от включените в извадката производители от Съюза, които са свързани единствено с включените в извадката производители от Съюза. И двата набора от данни бяха счетени за представителни за икономическото състояние на промишлеността на Съюза.

(127)

Макроикономическите показатели са: производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на маржа на субсидията и възстановяване от предишно субсидиране.

(128)

Микроикономическите показатели са: средни единични цени, разходи за единица продукция, разходи за труд, материални запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал.

(129)

Обемът на производството на промишлеността на Съюза бе получен от заявителя въз основа на данните от доклада на Федерацията на европейските производители на аквакултури (ФЕПА) (38). Данните на ФЕПА се събират на база франко рибовъдното стопанство и са свързани с уловената жива риба във всяка държава членка. Данните за разследвания период в рамките на прегледа бяха обхванати и от доклада на ФЕПА.

(130)

Въз основа на това през разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 9

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(131)

По време на разглеждания период обемът на производството е отбелязвал колебания. Въпреки че в периода между 2016 г. и 2017 г. е намалял с 1 %, между 2017 г. и 2018 г. той се е увеличил с 8 %, след което отново е намалял с 10 % през разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло през разглеждания период обемът на производството е намалял с 3 %.

(132)

Производственият капацитет (39) е следвал модел, сходен с този на обема на производството. Той е намалял с 4 % в периода от 2016 г. до 2017 г., увеличил се е с 8 % през 2018 г. и отново е намалял със 7 % през разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло през разглеждания период той е намалял с 2 %.

(133)

Използването на капацитета е останало относително стабилно и като цяло е намаляло с 2 % през разглеждания период.

(134)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза бе установен въз основа на информацията, предоставена от заявителя, чрез приспадане на обема на експортните продажби на промишлеността на Съюза от общия обем на производството на промишлеността на Съюза, както е описано в съображения 129—130.

(135)

Въз основа на това през разглеждания период обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза и пазарният дял са се променяли, както следва:

Таблица 10

Обем на продажбите и пазарен дял

(136)

Обемът на продажбите през разглеждания период е отбелязал лек спад с 1 %. Първоначално в периода между 2016 г. и 2017 г. той е останал стабилен, след което се е увеличил с 9 % между 2017 г. и 2018 г., като през разследвания период в рамките на прегледа е намалял с 10 % и е достигнал по-ниски равнища от 2016 г. Едновременният спад в потреблението, описан в съображение 110, е довел до леко увеличение на пазарния дял на промишлеността на Съюза — от 84 % през 2016 г. до 85 % през разследвания период в рамките на прегледа — т.е. увеличение от 1 % през разглеждания период.

(137)

Макар че през разглеждания период потреблението на Съюза е намаляло с 2 %, обемът на продажбите на промишлеността на Съюза е намалял с 1%, което представлява увеличение на пазарния дял с 1 %.

(138)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 11

Заетост и производителност

(139)

По време на разглеждания период заетостта в промишлеността на Съюза е отбелязвала колебания, като е намаляла в периода между 2016 г. и 2017 г. с 8 %, след което отново се е увеличила с 8 % през 2018 г. и накрая е намаляла с 2 % между 2018 г. и разследвания период в рамките на прегледа. Като цяло тя е намаляла с 2 %.

(140)

Производителността леко е намаляла в резултат на съчетаването на спада на заетостта и още по-бързото намаление на обема на производството, както е обяснено в съображение 131.

(141)

Маржовете на субсидията, установени по време на разследвания период в рамките на прегледа, са били значително над нивото de minimis, както е посочено в съображение 98. Въздействието на размера на действителните маржове на субсидията върху промишлеността на Съюза е било значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от Турция.

(142)

Продължаващото нелоялно ценообразуване от страна на производителите износители от Турция не е позволило на промишлеността на Съюза да се възстанови напълно от предишните практики на субсидиране.

(143)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 12

Продажни цени и разходи в Съюза

(144)

Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза за несвързани клиенти в Съюза през разглеждания период леко е нараснала с 2 %, като през РПРП е достигнала 3 621 EUR/тон еквиваленти на цяла риба. Тя се е увеличила с 8 % в периода между 2016 г. и 2017 г., след което постепенно е намалявала до разследвания период в рамките на прегледа.

(145)

Производствените разходи за единица продукция са били над средните продажни цени по време на разглеждания период, с изключение на 2018 г. Като цяло производствените разходи за единица продукция са се увеличили с 1 % през разглеждания период, като са достигнали 3 650 EUR/тон еквиваленти на цяла риба през РПРП, което е над средната единична продажна цена.

(146)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 13

Средни разходи за труд на наето лице

(147)

По време на разглеждания период средните разходи за труд на наето лице показват постепенно увеличение. Като цяло през разглеждания период те са се увеличили със 7 %.

(148)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 14

Материални запаси

(149)

Като цяло в края на разглеждания период запасите са се увеличили с 47 %.

(150)

Пъстървата е бързоразвалящ се продукт, който ако не е замразен, има срок на трайност под две седмици. Включените в извадката производители от Съюза, с изключение на едно дружество, не поддържат запаси от пъстърва след улова и не замразяват в значителна степен своето производство. В заключение равнищата на запасите не се считат за значим показател за вреда при настоящото разследване.

(151)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 15

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

(152)

Комисията определи рентабилността на включените в извадката производители от Съюза, като изрази нетната печалба преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт за несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби. Рентабилността по време на разглеждания период е била отрицателна, с изключение на 2018 г., когато е била леко положителна (0,5 %). Като цяло в началото на разглеждания период рентабилността е била около -2,1% през 2016 г. и постепенно се е подобрявала до 2018 г., когато отново е отбелязала лек спад до -0,8% през РПРП.

(153)

Нетният паричен поток е способността на промишлеността на Съюза да самофинансира дейностите си. Паричният поток е следвал тенденция, сходна с тази на рентабилността, т.е. той е отбелязал растеж от 2016 г. до 2018 г. и е намалял през РПРП.

(154)

Инвестициите са отбелязали спад през периода от 2016 г. до 2017 г., но са се увеличили отново през 2018 г. и допълнително през РПРП. Като цяло през разглеждания период те са отбелязали увеличение с 27 %. Въпреки това увеличение размерът на инвестициите по време на разглеждания период е останал нисък (средно 1,7 млн. евро годишно за всичките осем дружества, включени в извадката) и е бил свързан предимно с постигането на съответствие с изискванията.

(155)

Възвръщаемостта на инвестициите представлява печалбата, изразена като процент от нетната балансова стойност на инвестициите. Както при другите финансови показатели, възвръщаемостта на инвестициите е нараснала през периода от 2016 г до 2018 г. и е спаднала през РПРП.

(156)

Въпреки действащите изравнителни мерки турският внос на пъстърва е останал значителен със стабилни пазарни дялове приблизително между 11 % и над 14 % по време на разглеждания период. Пазарният дял по време на РПРП е бил 13,9 %. В същото време цените на вноса показват тенденция на намаляване и подбиват цените на Съюза средно с 14,5 % през РПРП, въпреки наличието на изравнителните мерки.

(157)

Промяната на макроикономическите показатели, по-специално на обема на производството и продажбите, заетостта и производителността, показва тенденции на запазване на стабилно равнище или на леко намаляване. По време на разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза се е увеличил леко, но е намалял през РПРП, като е достигнал равнище, сходно с това от 2016 г. Увеличението на пазарния дял през 2017 г. и 2018 г., въпреки относително стабилния обем на продажбите, се дължи на намаляващото потребление по време на същия период. Макар промишлеността на Съюза да е успяла до голяма степен да запази обема на продажбите си и пазарния си дял, това е било за сметка на нейната рентабилност и другите финансови показатели, както е обяснено в следващото съображение.

(158)

Въпреки че средната единична продажна цена на производителите от Съюза по време на разглеждания период е отбелязала леко увеличение, промишлеността на Съюза не е успяла да постигне устойчиви маржове на печалба. Поради ценовия натиск на турския внос промишлеността на Съюза не е могла дори да увеличи продажните си цени, така че да съответстват на средните производствени разходи, поради което е реализирала загуби през целия разглеждан период (с изключение на 2018 г., когато на практика е била на прага на рентабилността си). По този начин по време на РПРП турският внос е довел и до значително потискане на цените на продажбите на производителите от Съюза. Другите финансови показатели (паричният поток, възвръщаемостта на инвестициите) са следвали тенденция, сходна с тази на рентабилността, и са показали отрицателни или ниски стойности по време на целия разглеждан период. Макар и през 2017 г. и 2018 г. инвестициите да са се увеличили, като цяло те са били с нисък размер и са били свързани с постигането на съответствие с изискванията. Промишлеността на Съюза не е била в състояние да се възстанови от нанесените ѝ вреди и е реализирала загуби почти по време на целия разглеждан период.

(159)

Предвид посоченото по-горе Комисията стигна до заключението, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда, което е видно по-специално от финансовото състояние на промишлеността на Съюза.

(160)

В съответствие с член 8, параграф 5 от основния регламент Комисията проучи дали субсидираният внос от Турция е нанесъл съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 8, параграф 6 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно по същото време и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че евентуалната вреда от фактори, различни от субсидирания внос от засегнатата държава, не е била приписана на субсидирания внос.

(161)

Вносът на пъстърва от Турция е останал значителен с пазарни дялове над 10 % по време на целия разглеждан период и с ниски равнища на цените по време на РПРП, макар че са били в сила антисубсидийните мерки. Поради значителния ценови натиск от турския внос промишлеността на Съюза не е могла да увеличи цените си в съответствие с увеличението на разходите, което е довело до загуби по време на почти целия разглеждан период.

(162)

Не бяха установени други фактори, които биха могли да причинят съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза. Действително обемът на вноса от други трети държави с изключение на Турция (2 188 тона еквиваленти на цяла риба през РПРП) е представлявал едва 1,4 % от пазарния дял през РПРП (в сравнение с 20 446 тона еквиваленти на цяла риба от Турция, което представлява 13,9 % от пазарния дял). Освен това по време на РПРП средната цена на вноса от други трети държави с изключение на Турция (3 336 EUR/тон еквиваленти на цяла риба) е била с 16 % по-висока от средната цена на вноса от Турция (2 884 EUR/тон еквиваленти на цяла риба).

(163)

Предвид горните заключения, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда, причинена от вноса от Турция, в съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент Комисията прецени дали съществува вероятност вредата, причинена от субсидирания внос от Турция, да продължи, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(164)

Във връзка с това Комисията анализира следните елементи: обема на производството и свободния капацитет в Турция, привлекателността на пазара на Съюза за турските производители износители, вероятните ценови равнища на вноса от Турция при липсата на антисубсидийни мерки и тяхното въздействие върху промишлеността на Съюза.

(165)

Общото производство на пъстърва в Турция през РПРП е 95 000 тона (40). Голяма част от това производство е била изнесена, тъй като консумацията на риба на глава от населението в Турция (приблизително 6 кг) е много ниска в сравнение със Съюза (приблизително 24 кг) (41).

(166)

Освен това настоящият обем на производството в Турция не отразява действителния производствен капацитет, който може да бъде активиран, ако мерките бъдат отменени. Действително включените в извадката производители износители и производителите износители, които при започването на процедурата предоставиха изцяло попълнен въпросник за изготвяне на извадка, отчетоха средно използване на капацитета от съответно 48 % и 47 %. Като се има предвид, че общото производство на пъстърва в Турция е 95 000 тона през РПРП, посредством екстраполиране общият капацитет би могъл да бъде между 197 000 и 202 000 тона.

(167)

Въз основа на декларираното средно използване на капацитета, отчетено от оказалите съдействие производители износители, средният свободен капацитет би бил между 101 000 и 102 000 тона. Това би представлявало 70 % от общото потребление на Съюза. Ако той дори отчасти бъде насочен към пазара на Съюза, това би означавало, че е възможно да бъдат изнасяни значителни обеми и, както е обяснено в съображения 115—120, на цени, подбиващи значително цените на промишлеността на Съюза, което би оказало значително неблагоприятно въздействие върху промишлеността на Съюза.

(168)

Пазарът на Съюза е привлекателен от гледна точка на своя размер и цени. Това безспорно е най-важният експортен пазар за производителите на пъстърва в Турция, представляващ 55 % от общия им износ на този продукт. Износът за Съюза е 59 % по-висок от износа за втория най-голям експортен пазар, който е Русия, и представлява 33 % от турския износ на пъстърва (42). Пазарът на Съюза и Русия представлява около 85 % от целия износ на пъстърва на Турция. По време на РПРП турските цени на вноса за пазара на Съюза са били малко по-високи от тези за Русия, което е направило пазара на Съюза малко по-доходоносен от руския пазар. От 10-те най-значими местоназначения за износа на турска пъстърва само два пазара — Виетнам и Япония — предлагат цени, които са по-високи от тези на Съюза. Тези два пазара обаче са относително незначителни, като представляват съответно 5 % и 2 % от износа на Турция.

(169)

Привлекателността на пазара на Съюза може да се обоснове и с географската близост. По-специално за пъстървата не са подходящи далечни и продължителни пътувания. Всъщност турските износители вече разполагат с добре установени канали за дистрибуция в Съюза, което улеснява износа за Съюза от логистична гледна точка.

(170)

По време на разглеждания период Турция е продала в Съюза значителен обем пъстърва въпреки съществуващите мерки и през РПРП все още е имала значителен пазарен дял (от близо 14 %). Този обем е продаден на цена, която дори с изравнителните мита подбива значително продажните цени на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза.

(171)

Поради това пазарът на Съюза се счита за привлекателен за турските производители и може да се заключи, че наличният свободен капацитет в Турция би могъл поне частично да бъде насочен към пазара на Съюза. В това отношение се припомня, че пазарният дял на турския внос през разследвания период в рамките на първоначалното разследване, т.е. преди налагането на изравнителни мита, е достигнал 17 %.

(172)

По отношение на вероятното въздействие на такъв внос Комисията проучи вероятните ценови равнища, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече. Във връзка с това Комисията счете, че ценовите равнища на вноса по време на разследвания период в рамките на прегледа без антисубсидийно мито представляват разумен и консервативен подход. Бе установено, че средният марж на подбиване е значителен и възлиза на 19,8 %.

(173)

Макар че промишлеността на Съюза е съумяла да увеличи средните единични цени по време на разглеждания период, без да загуби пазарен дял, това е извършено за сметка на нейната рентабилност. Следователно такава стратегия не може да се разглежда като вариант, ако мерките бъдат отменени, по-специално защото в такъв случай ценовият натиск върху пазара на Съюза би се увеличил значително. Поради това без ограничения за достъпа до пазара на Съюза има вероятност обемът на турския износ да се увеличи при цени, които да бъдат по-ниски дори от тези по време на РПРП. Когато се сблъска с такъв ценови натиск в големи обеми, промишлеността на Съюза ще бъде принудена да намали продажните си цени в опит да запази обема на продажбите. В резултат на това нейната рентабилност, която е вече отрицателна, е вероятно да се влоши още повече. Всъщност е възможно да се установи взаимовръзка между рентабилността на промишлеността на Съюза и промяната в обемите на вноса от Турция. Когато обемите на вноса са намалявали в периода от 2016 г. до 2018 г., промишлеността на Съюза е успяла да подобри своята рентабилност, докато по време на РПРП, когато обемите на вноса отново са се увеличили, рентабилността на промишлеността на Съюза е намаляла.

(174)

Като алтернатива, ако промишлеността на Съюза се опита да запази продажните си цени на сегашните равнища, е много вероятно турските производители износители да увеличат обемите на продажбите и да спечелят пазарен дял от промишлеността на Съюза до равнищата, предхождащи налагането на мерките. Подобно положение би оказало също така отрицателно въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза, тъй като тя вече не би могла да покрива своите фиксирани разходи.

(175)

В резултат на това рентабилността на промишлеността на Съюза и цялостното ѝ икономическо състояние биха били засегнати неблагоприятно и влошени. Едновременно с това промишлеността на Съюза би била лишена от възможността да прави необходимите инвестиции за изпълнение на екологичните и здравните стандарти.

(176)

Предвид понасяната към момента вреда от промишлеността на Съюза, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече, това би имало пагубно въздействие.

(177)

С оглед на горните констатации, а именно огромния свободен капацитет в Турция, привлекателността на пазара на Съюза, ценовите равнища на вноса от Турция и вероятното им въздействие върху промишлеността на Съюза, Комисията стигна до заключението, че съществува вероятност за продължаване на вредата, ако се допусне срокът на действие на мерките да изтече.

(178)

В съответствие с член 31 от основния регламент Комисията проучи дали продължаването на действието на съществуващите изравнителни мерки би било в противоречие с интереса на Съюза като цяло. Интересът на Съюза бе определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

(179)

При разследването се установи, че промишлеността на Съюза е понесла вреда и че премахването на мерките вероятно ще доведе до увеличаване на нелоялната конкуренция от страна на субсидирания внос от Турция.

(180)

Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че запазването на изравнителните мерки е в интерес на промишлеността на Съюза.

(181)

Нито един от несвързаните вносители или ползватели не заяви интерес нито пък отговори на въпросника в рамките на настоящия преглед.

(182)

Поради липсата на каквито и да било доказателства, че действащите мерки са оказали съществено въздействие върху вносителите или ползвателите, се стигна до заключението, че продължаването на действието на мерките няма да ги засегне в значителна степен.

(183)

Въз основа на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че няма основателни причини, свързани с интереса на Съюза, да не бъде продължено действието на съществуващите мерки върху вноса на пъстърва с произход от засегнатата държава.

(184)

Въз основа на направените от Комисията заключения относно вероятността за продължаване на субсидирането, вероятността за продължаване на вредата, както и интереса на Съюза, антисубсидийните мерки върху вноса на пъстърва с произход от Турция следва да бъдат запазени.

(185)

Индивидуалните ставки на изравнителното мито, посочени в настоящия регламент, се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от Турция и произведен от посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на изравнителното мито не следва да се прилагат за тях.

(186)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на тези индивидуални ставки на изравнителното мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията. То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, информация за промяната на наименованието ще се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

(187)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом)2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (43), когато дадена сума трябва да бъде възстановена в резултат на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия С на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден от всеки месец.

(188)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036.