(1)

Прозрачността е от съществено значение за доброто функциониране на вътрешния пазар. В съобщението си от 27 октомври 2015 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2016 г. Време е за промяна“, и от 16 декември 2014 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2015 г. Ново начало“, Комисията определи като приоритет необходимостта да се отговори на призивите на гражданите на Съюза за осигуряване на справедливост и прозрачност, както и необходимостта Съюзът да изпълнява ролята на световен еталон. От съществено значение e усилията за постигане на по-голяма прозрачност да отчитат реципрочността между конкурентите.

(2)

В своята резолюция от 26 март 2019 г. (3), Европейският парламент изтъкна необходимостта от амбициозно публично докладване по държави с цел да се повиши корпоративната прозрачност и общественият контрол. Успоредно с предприетите от Съвета действия за борба с избягването на корпоративния данък върху доходите, е необходимо да се засили общественият контрол върху корпоративните данъци върху доходите, плащани от мултинационалните предприятия, които извършват дейност в Съюза, с цел по-нататъшно насърчаване на корпоративната прозрачност и отговорност, като по този начин се допринася за благосъстоянието на нашите общества. Да се предвиди такъв контрол е необходимо и за да се насърчи обществен дебат, който в по-голяма степен да се основава на информация, по-специално за степента, в която някои мултинационални предприятия, упражняващи стопанска дейност в Съюза, спазват данъчното законодателство, и въздействието, което спазването на данъчното законодателство оказва върху реалната икономика. Определянето на общи правила за прозрачност по отношение на корпоративния данък върху доходите би послужило също на общия икономически интерес чрез предвиждането на равностойни гаранции в целия Съюз за защита на инвеститорите, кредиторите и други трети страни като цяло и по този начин ще се допринесе за възстановяване на доверието на гражданите на Съюза в справедливостта на националните данъчни системи. Такъв обществен контрол може да бъде постигнат посредством декларация с информация за данъка върху доходите, независимо от мястото на установяване на крайното предприятие майка на съответната мултинационална група.

(3)

Публичното докладване по държави е ефикасен и подходящ инструмент за повишаване на прозрачността по отношение на дейностите на мултинационалните предприятия и за предоставяне на възможност на обществеността да оцени въздействието на тези дейности върху реалната икономика. То подобрява и способността на акционерите да оценяват правилно поетите от предприятията рискове, води до разработването на инвестиционни стратегии въз основа на точна информация и повишава способността на отговорните за вземане на решения лица да оценяват ефикасността и въздействието на националното законодателство. Общественият контрол следва да се упражнява, без да се вреди на инвестиционния климат в Съюза или на конкурентоспособността на предприятията от Съюза, включително на малките и средните предприятия, съгласно Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4).

(4)

Публичното докладване по държави вероятно също оказва положително въздействие върху правата на работниците и служителите на информиране и консултиране, предвидени в Директива 2002/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), а чрез повишаване на познанията за дейностите на предприятията — и върху качеството на диалога, който се осъществява вътре в предприятията.

(5)

Вследствие на заключенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г. в Директива 2013/34/ЕС беше въведена клауза за преглед. Тя изискваше от Комисията да разгледа, при отчитане на промените в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и резултатите от свързани с темата европейски инициативи, възможността за въвеждане на задължение за големите предприятия в други стопански сектори да изготвят годишен доклад по държави.

(6)

Съюзът вече въведе публично докладване по държави по отношение на банковия сектор посредством Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6), както и по отношение на добивната и дърводобивната промишленост с Директива 2013/34/ЕС.

(7)

С въвеждането на публично докладване по държави с настоящата директива, Съюзът става световен лидер в насърчаването на финансовата и корпоративната прозрачност.

(8)

По-голяма прозрачност във финансовото оповестяване носи предимства за всички, тъй като гражданското общество става по-ангажирано, работниците и служителите са по-добре осведомени, а инвеститорите по-малко склонни да избягват рисковете. Освен това предприятията ще се възползват от по-добрите отношения със заинтересованите страни, което ще доведе до по-голяма стабилност, наред с по-лесния достъп до финансиране, дължащ се на по-ясния рисков профил и по-добрата репутация.

(9)

В своето съобщение от 25 октомври 2011 г. озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“, Комисията определя корпоративната социална отговорност като отговорността на предприятията за тяхното въздействие върху обществото. Корпоративната социална отговорност следва да бъде в ръцете на дружествата. Държавните органи могат да играят подпомагаща роля посредством интелигентно съчетание на доброволни мерки на политиките и – при необходимост, допълващо регулиране. Предприятията могат да надхвърлят изискванията на закона и да станат социално отговорни, като отразят в още по-голяма степен социалните, екологичните, етичните, потребителските и свързаните с правата на човека съображения в своите бизнес стратегии и дейности.

(10)

Обществеността следва да бъде в състояние да контролира всички дейности на дадена група от предприятия, ако групата има някои видове субекти, установени в Съюза. Ако групите извършват дейност в Съюза само чрез дъщерни предприятия или клонове, декларацията на крайното предприятие майка следва да се публикува и предоставя на разположение от тези дъщерни предприятия и клонове. В случай че тази информация или декларация не е налична, или крайното предприятие майка не е предоставило цялата необходима информация, дъщерните предприятия и клоновете следва да изготвят, публикуват и предоставят достъп до декларация с информация за данъка върху доходите, съдържаща цялата информация, с която разполагат, придобита или получена от тях, заедно с изявление, че крайното предприятие майка не е предоставило необходимата информация. От съображения за пропорционалност и ефективност обаче задължението за публикуване и предоставяне на достъп до декларацията с информация за данъка върху доходите следва да бъде ограничено до средните и до големите дъщерни предприятия, установени в Съюза, и до клоновете със сходен размер, открити в Съюза. Във връзка с това обхватът на Директива 2013/34/ЕС следва да бъде съответно разширен, така че да включи клоновете, които са открити в държава членка от предприятие, установено извън Съюза, чиято правна форма е съпоставима с видовете предприятия, изброени в приложение I към Директива 2013/34/ЕС. По отношение на клоновете, които са закрити съгласно на член 37, буква к) от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета (7), задълженията за деклариране, установени в настоящата директива не следва да се прилагат повече.

(11)

Мултинационалните групи и, според случая, някои самостоятелни предприятия следва да направят обществено достояние декларация с информация за данъка върху доходите, когато бъде надвишен определен размер, от гледна точка на сумата на приходите, в рамките на период, обхващащ две последователни финансови години, в зависимост от консолидираните приходи на групата или приходите на самостоятелното предприятие. Съответно, това задължение не следва да се прилага, когато тези приходи вече не надвишават съответната сума в продължение на две последователни финансови години. В такива случаи за мултинационалната група или самостоятелното предприятие следва да останеe да се прилага задължението да представят декларация за първата финансова година след последната финансова година, през която приходите са надвишили съответната сума. Задължението за деклариране следва да започне да се прилага отново за тази мултинационална група или това самостоятелно предприятие, когато приходите им отново надвишат съответната сума в продължение на две последователни финансови години. Предвид голямото разнообразие на рамките за финансово отчитане, с които могат да бъдат съобразени финансовите отчети, за целта на определяне на обхвата на приложение, за предприятия, които се регулират от правото на държава членка, „приходи“ следва да има същото значение като „нетен оборот“ и следва да се разбира в съответствие националната рамка за финансово отчитане на съответната държава членка. В член 43, параграф 2, буква в) от Директива 86/635/ЕИО на Съвета (8) и в член 66, параграф 2 от Директива 91/674/ЕИО на Съвета (9) се съдържат дефиниции за определянето на нетния оборот съответно на кредитна институция или на застрахователно предприятие. За другите предприятия приходите следва да се оценяват в съответствие с рамката за финансово отчитане, въз основа на която се изготвят техните финансови отчети. Въпреки това, за целите на съдържанието на декларацията с информация за данъка върху доходите, следва да се прилага различна дефиниция за приходи.

(12)

С цел да се избегне двойното деклариране за банковия сектор, от установените в настоящата директива изисквания за деклариране следва да бъдат освободени крайните предприятия майки и самостоятелните предприятия, попадащи в обхвата на Директива 2013/36/ЕС, които посочват в доклада си, изготвен в съответствие с член 89 от посочената директива, всичките си дейности и, според случая, всички включени в консолидираните финансови отчети дейности на свързаните с тях предприятия, включително дейностите извън обхвата на трета част, дял I, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(13)

В декларацията с информация за данъка върху доходите следва да се съдържа, по целесъобразност, списък на всички дъщерни предприятия, по отношение на съответната финансова година, които са установени в Съюза или в данъчни юрисдикции, включени в приложение I и, ако е приложимо, в приложение II към съответната версия на заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. За да се избегне създаването на административната тежест, крайното предприятие майка следва да може да разчита на списъка на дъщерните предприятия, които са включени в консолидираните финансови отчети на крайното предприятие майка. В декларацията с информация за данъка върху доходите следва да се съдържат също сведения за всички дейности на всички свързани предприятия от групата, консолидирани във финансовия отчет на крайното предприятие майка, или, в зависимост от обстоятелствата, за всички дейности на дадено самостоятелно предприятие. Информацията следва да бъде ограничена до данните, необходими за упражняването на ефективен обществен контрол, за да се гарантира, че оповестяването не поражда несъразмерни рискове и не поставя предприятията в неизгодно положение от гледна точка на конкурентоспособността или на погрешно тълкуване относно засегнатите предприятия. Достъп до декларацията с информация за данъка върху доходите следва да се предостави не по-късно от 12 месеца след датата на баланса. По-кратки срокове за публикуване на финансовите отчети не следва да се прилагат по отношение на декларацията с информация за данъка върху доходите. Разпоредбите, въведени с настоящата директива, не засягат разпоредбите на Директива 2013/34 ЕС относно годишните финансови отчети и консолидираните финансови отчети.

(14)

С оглед да се избегне създаването на административна тежест, предприятията следва да имат право да представят информацията въз основа на указанията за подаване на отчетите, съдържащи се в раздел III, части Б и В от приложение III към Директива 2011/16/ЕС (11) на Съвета при изготвянето на декларацията с информация за данъка върху доходите в съответствие с настоящата директива. В декларацията с информация за данъка върху доходите следва да се посочва коя рамка за отчитане е използвана. Декларацията с информация за данъка върху доходите може да съдържа в допълнение общо описание, което дава обяснение в случай на съществени несъответствия на равнище група между размера на начислените данъци и този на платените, като се имат предвид съответните суми за предходни финансови години.

(15)

Важно е да се гарантира съпоставимостта на данните. За тази цел на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да определи общ образец и електронен формат за отчитане, които да бъдат машинно четими, за представяне на декларацията с информация за данъка върху доходите съгласно настоящата директива. При определяне на този образец и тези формати за отчитане Комисията следва да отчита постигнатия напредък в областта на цифровизацията и достъпността на публикуваната от предприятията информация, особено по отношение на развитието на европейска единна точка за достъп, както е предложено в съобщение от 24 септември 2020 г.„Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите - нов план за действие“. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(16)

За да се гарантира наличието на достатъчно подробна информация, която позволява на гражданите да направят по-добра преценка на приноса на мултинационалните предприятия към благосъстоянието на обществото във всяка държава членка, информацията следва да бъде разбита по държави. Освен това, информацията за операциите на мултинационалните предприятия следва да бъде представена много подробно по отношение на някои особено проблематични данъчни юрисдикции на трети държави. За всички останали операции в трети държави информацията следва да бъде представена на обобщена основа, освен ако предприятието желае да представи по-подробна информация.

(17)

За определени данъчни юрисдикции следва да се представи много подробна информация. Информацията в декларацията с информация за данъка върху доходите следва винаги да бъде оповестявана поотделно за всяка юрисдикция, която е включена в приложенията към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели (13), и последващите им актуализирани версии, които се одобряват специално два пъти годишно, обикновено през февруари и октомври, и се публикуват в серия C на Официален вестник на Европейския съюз. Приложение I към тези заключения на Съвета съдържа списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, а приложение II — актуалното състояние на сътрудничеството с ЕС по отношение на ангажиментите, поети от оказващите съдействие юрисдикции за прилагане на принципите на доброто управление в областта на данъчното облагане. По отношение на приложение I юрисдикциите, които следва да се имат предвид, са тези, които са били в списъка на 1 март от финансовата година, за която трябва да бъде изготвена декларация с информация за корпоративния данък. По отношение на приложение II юрисдикциите, които следва да се имат предвид, са тези, които са били посочени в това приложение на 1 март от финансовата година, за която трябва да бъде изготвена декларация с информация за данъка върху доходите и на 1 март от предходната финансова година.

(18)

Незабавното оповестяване на данни, които следва да бъдат включени в декларацията с информация за данъка върху доходите, би могло в някои случаи да повлияе сериозно на търговската позиция на предприятието. Поради тази причина държавите членки следва да имат възможност да позволят на предприятията да отложат оповестяването на определени данни за ограничен брой години, при условие че ясно посочат наличието на отлагането, представят обосновано обяснение за него в декларацията и подкрепят обясненията с документи. Пропуснатата от предприятията информация следва да бъде оповестена в по-късна декларация. Информация, свързана с данъчните юрисдикции, включени в приложения I и II към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, следва никога да не бъде пропускана.

(19)

С цел повишаване на прозрачността на предприятията и отговорността по отношение на инвеститори, кредитори, други трети страни и широката общественост и осигуряване на подходящо управление, членовете на административните, управителните и надзорните органи на крайното предприятие майка или на самостоятелното предприятие, което е установено в Съюза и има задължението да изготвя, публикува и предоставя на разположение декларацията с информация за данъка върху доходите, следва да носят колективна отговорност за осигуряване на спазването на задълженията за деклариране по настоящата директива. Като се има предвид, че членовете на административните, управителните и надзорните органи на установените в Съюза дъщерни предприятия, които са контролирани от установено извън Съюза крайно предприятие майка, или лицето(ата), натоварени с формалностите по оповестяването за съответния клон, могат да имат ограничени сведения за съдържанието на декларацията с информация за данъка върху доходите, подготвена от крайното предприятие майка, или могат да имат ограничена възможност да получат подобна информация или подобна декларация от крайното предприятие майка, отговорността на тези членове или тези лица следва да включва гарантиране, че в рамките на тяхната осведоменост и капацитет, декларацията с информация за данъка върху доходите на крайното предприятие майка или на самостоятелното предприятие е изготвена и оповестена по начин, съответстващ на изискванията на настоящата директива, или че дъщерното дружество или клонът са изготвили, публикували и направили достъпна цялата информация, с която разполагат и която е била придобита или получена от тях, в съответствие с настоящата директива. Когато информацията или декларацията са непълни, отговорността на тези членове или тези лица следва да включва публикуване на изявление, в което се посочва, че крайното предприятие майка или самостоятелното предприятие не е предоставило на разположение необходимата информация.

(20)

За да се осигури осведоменост на обществото за обхвата и спазването на задълженията за деклариране, въведени в Директива 2013/34/ЕС посредством настоящата директива, държавите членки следва да предвидят изискването задължителни одитори или одиторски дружества да заявят дали дадено предприятие е трябвало да публикува декларация с информация за данъка върху доходите и ако е трябвало да изготви такава, дали посочената декларация е била публикувана.

(21)

Задълженията държавите членки да предвидят санкции и да вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното налагане съгласно Директива 2013/34/ЕС, се прилагат по отношение на нарушенията на националните разпоредби за оповестяване на информация за данъка върху доходите от някои предприятия и клонове, приети съгласно настоящата директива.

(22)

С настоящата директива се цели повишаване на корпоративната прозрачност, както и на прозрачността и обществения контрол относно информацията за корпоративния данък върху доходите посредством адаптиране на съществуващата правна рамка относно задълженията, наложени на дружествата и предприятията във връзка с публикуването на декларация, за да се защитят интересите на техните членове и на третите лица по смисъла на член 50, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В съответствие с постановеното от Съда на ЕС, по-конкретно по Дело C-97/96 Verband deutscher Daihatsu-Händler (14), член 50, параграф 2, буква ж) от ДФЕС се отнася до необходимостта да се защитят интересите на „третите лица“ в общ смисъл, без да се прави разграничение между тях или да се изключват някои категории лица. В този смисъл понятието „трети лица“ е по-широко от инвеститори и кредитори и обхваща и други заинтересовани трети страни, включително конкурентите и широката общественост. Освен това, целта за постигане на свобода на установяване, която член 50, параграф 1 от ДФЕС възлага на институциите съвсем общо, не може да бъде ограничавана от разпоредбите на член 50, параграф 2 от ДФЕС. Предвид факта, че настоящата директива се отнася само до задълженията за публикуване на декларация с информация за данъка върху доходите и не се отнася до хармонизиране на данъците, член 50, параграф 1 от ДФЕС представлява подходящо правно основание.

(23)

За да се гарантира пълноценното функциониране на вътрешния пазар и да се осигурят еднакви условия на конкуренция за мултинационалните предприятия от Съюза и от трети държави, Комисията следва да продължи да проучва възможностите за повишаване на справедливостта и прозрачността в областта на данъчното облагане. По-специално Комисията следва да проучи, в рамките на клаузата за преразглеждане, дали, inter alia, пълната подробна разбивка на данните би повишила ефективността на настоящата директива.

(24)

Доколкото целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своето въздействие може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(25)

Настоящата директива е отговор на изразената от заинтересованите страни загриженост относно необходимостта от справяне с нарушенията на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, без да се застрашава конкурентоспособността на Съюза. Тя следва да не поражда ненужна административна тежест за предприятията. Като цяло, обхватът на подлежащата на разкриване информация в рамките на настоящата директива съответства на целта за увеличаване на корпоративната прозрачността и подобряване на обществения контрол. Следователно в настоящата директива се зачитат основните права и се спазват принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(26)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(27)

Поради това Директива 2013/34/ЕС следва да бъде съответно изменена,