(1)

Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Както се припомня в член 2 от ДЕС, тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.

(2)

В заключенията си от 21 юли 2020 г. Европейският съвет заяви, че финансовите интереси на Съюза трябва да се защитават в съответствие с общите принципи, заложени в Договорите, по-специално ценностите, посочени в член 2 от ДЕС. Европейският съвет подчерта също, че е важно да се защитават финансовите интереси на Съюза и да се спазват принципите на правовата държава.

(3)

Принципите на правовата държава предполагат всички публични правомощия да се упражняват в рамките на ограниченията, установени от закона, в съответствие с ценностите на демокрацията и зачитането на основните права, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и други приложими инструменти, и под контрола на независими и безпристрастни съдилища. По-специално, това изисква зачитане (3) на принципите на законност (4), което предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; правна сигурност (5); забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт (6); ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастени съдилища (7) и разделение на властите (8).

(4)

Критериите за присъединяване, определени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. и подсилени от Европейския съвет в Мадрид през 1995 г., са основните условия, на които трябва да отговаря страна кандидатка, за да стане държава-членка на Съюза. Понастоящем тези критерии са заложени в член 49 от ДЕС.

(5)

Когато една страна кандидатка стане държава членка тя се присъединява към правна конструкция, почиваща на основополагащото схващане, че всяка държава членка споделя с всички останали държави членки и признава, че те споделят с нея редица общи ценности, на които се основава Съюзът, както се уточнява в член 2 ДЕС. Това схващане предполага и обосновава съществуването на взаимно доверие между държавите членки относно признаването на тези ценност и следователно относно зачитането на правото на Съюза, което ги прилага (9). Законите и практиките на държавите членки следва да продължат да се придържат към общите ценности, на които се основава Съюзът.

(6)

Въпреки че между ценностите на Съюза няма йерархия, зачитането на принципите на правовата държава е особено важно за защитата на другите основни ценности, на които се основава Съюзът, като свобода, демокрация, равенство и зачитане на правата на човека. Зачитането на принципите на правовата държава е неразривно свързано със зачитането на демокрацията и основните права. Не може да има демокрация и зачитане на основните права, без да се зачитат принципите на правовата държава, и обратно.

(7)

Когато държавите членки изпълняват бюджета на Съюза, включително ресурсите, отпуснати чрез Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, създаден с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (10), и чрез заеми и други инструменти, гарантирани от бюджета на Съюза, без значение какъв метод на изпълнение използват, зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за спазването на принципа на доброто финансово управление, залегнал в член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(8)

Доброто финансово управление може да се осигури от държавите членки единствено ако органите на публичната власт действат в съответствие със закона, ако случаите на измами, включително данъчни измами, избягване на данъци, корупция, конфликт на интереси, или други нарушения на закона се преследват ефективно от службите, натоварени с разследването и наказателното преследване, и ако произволни или незаконосъобразни решения на органите на публичната власт, включително правоприлагащите органи, могат да подлежат на ефективен съдебен контрол от независими съдилища и от Съда на Европейския съюз.

(9)

Независимостта и безпристрастността на съдебната власт следва винаги да са гарантирани, а службите, натоварени с разследването и наказателното преследване, следва да бъдат в състояние надлежно да изпълняват функциите си. На съдебните органи и службите, натоварени с разследването и наказателното преследване, следва да се предоставят достатъчно финансови и човешки ресурси и процедури, за да могат те да действат ефективно и по начин, осигуряващ пълно зачитане на правото на справедлив съдебен процес, включително зачитане на правото на защита. Окончателните съдебни решения следва да се изпълняват ефективно. Тези условия са необходими като минимална гаранция срещу незаконосъобразни и произволни решения на органите на публичната власт, които могат да навредят на финансовите интереси на Съюза.

(10)

Независимостта на съдебната власт предполага по-конкретно, че съответният съдебен орган е в състояние да упражнява, както според съответните правила, така и на практика, съдебните си функции напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на друг орган, и без да получава нареждания или указания от когото и да било, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на неговите членове и да повлияят на техните решения. Гаранциите за независимост и безпристрастност изискват правила, по-конкретно що се отнася до състава на органа и назначаването, срока на упражняване на функциите и основанията за отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които да отстранят всяко основателно съмнение в съзнанието на гражданите по отношение на неподатливостта на този орган на външни фактори и неговата неутралност по отношение на защитаваните пред него интереси.

(11)

Зачитането на принципите на правовата държава е от първостепенно значение не само за гражданите на Съюза, но и за предприемачеството, иновациите, инвестициите, икономическото, социалното и териториалното сближаване и доброто функциониране на вътрешния пазар, които се нуждаят от стабилна правна и институционална рамка, за да разгърнат пълния си потенциал.

(12)

Член 19 от ДЕС, който конкретизира правовата държава като ценност утвърдена с член 2 от ДЕС, изисква държавите членки да осигурят ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, включително тези, отнасящи се до изпълнението на бюджета на Съюза. Самото наличие на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на правото на Съюза, е в основата на правовата държава и изисква независими съдилища (11). Запазването на независимостта на съдебната власт е от съществено значение, както е потвърдено в член 47, втора алинея от Хартата (12). Това се отнася по-специално за съдебния контрол на законосъобразността на мерки, договори или други инструменти, които водят до публични разходи или дългове, наред с другото, в контекста на процедури за възлагане на обществени поръчки, които също могат да бъдат отнесени до съдилищата.

(13)

Поради това съществува ясна връзка между зачитането на принципите на правовата държава и ефективното изпълнение на бюджета на Съюза в съответствие с принципите на доброто финансово управление.

(14)

Съюзът е разработил различни инструменти и процеси, които утвърждават принципите на правовата държава и тяхното прилагане, включително финансова подкрепа за организации на гражданското общество, Европейския механизъм за върховенството на закона и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, и осигуряват ефективни действия от институциите на Съюза в отговор на нарушения на принципите на правовата държава чрез производства за установяване на нарушения и процедурата по член 7 от ДЕС. Механизмът, предвиден в настоящия регламент, допълва тези инструменти, като защитава бюджета на Съюза срещу нарушения на принципите на правовата държава, които засягат доброто му финансово управление или защитата на финансовите интереси на Съюза.

(15)

Нарушенията на принципите на правовата държава, по-специално тези, които засягат правилното функциониране на органите на публичната власт и ефективния съдебен контрол, могат сериозно да навредят на финансовите интереси на Съюза. Това се отнася за индивидуални нарушения на принципите на правовата държава и в още по-голяма степен за нарушения, които са широко разпространени или се дължат на повтарящи се практики или пропуски от страна на органите на публичната власт, или на приети от тези органи мерки от общ характер.

(16)

Установяването на нарушения на принципите на правовата държава изисква обстойна качествена оценка от страна на Комисията. Тази оценка следва да бъде обективна, безпристрастна и справедлива и следва да отчита имащата отношение информация от налични източници и признати институции, включително решенията на Съда на Европейския съюз, докладите на Сметната палата, годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и, доколкото е приложимо, на Европейската прокуратура и заключенията и препоръките на съответните международни организации и мрежи, включително органите на Съвета на Европа като Групата държави срещу корупцията и Венецианската комисия, по-специално изготвения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава, и европейските мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети. С цел изготвяне на обстойна качествена оценка, Комисията може да се консултира с Агенцията на Европейския съюз за основните права и с Венецианската комисия.

(17)

Мерките съгласно настоящия регламент са необходими по-специално в случаите, в които другите процедури, предвидени в законодателството на Съюза, не позволяват да се осигури по-ефективна защита на бюджета на Съюза. Финансовото законодателство на Съюза и приложимите секторни и финансови правила предвиждат различни възможности за защита на бюджета на Съюза, включително преустановяване и спиране на плащания или финансови корекции във връзка с нередности или сериозни недостатъци в системите за управление и контрол. Следва да се определят мерките, които да бъдат приети в случай на нарушения на принципите на правовата държава, както и процедурата, която трябва да се следва за приемането им. Тези мерки следва да включват спиране на плащания и на изпълнение на задължения, спиране на изплащането на траншове или предсрочно погасяване на заеми, намаляване на финансирането в рамките на съществуващите задължения, както и забрана за поемане на нови задължения към получатели или за сключване на нови споразумения за заеми или други инструменти, гарантирани от бюджета на Съюза.

(18)

При определянето на мерките, които да се приемат, следва да се прилага принципът на пропорционалност, като се отчитат по-специално сериозността на положението, времето, изминало от началото на съответното поведение, продължителността и повторяемостта на поведението, намерението, степента на съдействие на съответната държава членка за прекратяване на нарушенията на принципите на правовата държава, както и последиците за доброто финансово управление на бюджета на Съюза или финансовите интереси на Съюза.

(19)

От основно значение при приемането на мерки в случай на нарушения на принципите на правовата държава е да бъдат надлежно гарантирани законните интереси на крайните получатели и бенефициерите. Когато обмисля приемането на мерки, Комисията следва да вземе предвид тяхното потенциално въздействие върху крайните получатели и бенефициерите. Като се има предвид, че при споделено управление плащанията от Комисията към държавите членки са юридически независими от плащанията от националните органи към бенефициерите, не следва да се счита, че подходящите мерки съгласно настоящия регламент засягат наличието на финансиране за плащания към бенефициерите в съответствие със сроковете за плащане, определени съгласно приложимите секторни и финансови правила. Приетите съгласно настоящия регламент решения и предвидените в него задължения към крайните получатели или бенефициерите са част от приложимото право на Съюза по отношение на изпълнението на финансирането при споделено управление. Засегнатите от мерките държави членки следва редовно да докладват на Комисията относно спазването на техните задължения към крайните получатели или бенефициерите.

Докладването относно спазването на задълженията за плащане към бенефициерите, предвидени в приложимите секторни и финансови правила, следва да позволи на Комисията да се убеди, че решенията съгласно настоящия регламент не засягат по никакъв начин, пряко или непряко, плащанията, които трябва да се извършат съгласно приложимите секторни и финансови правила. За да засили защитата на крайните получатели или бенефициерите, Комисията следва да предоставя информация и насоки чрез уебсайт или интернет портал заедно с подходящи инструменти, които позволяват Комисията да бъде информирана за всяко нарушение на законовото задължение на държавните органи и държавите членки да продължат да извършват плащания, след като са били приети мерки на основание на настоящия регламент. Комисията следва да предприеме последващи действия във връзка с тази информация, за да провери дали са спазени приложимите правила, по-специално член 63, член 68, параграф 1, буква б) и член 98 от Регламент (ЕС) …/… на Европейския парламент и на Съвета, за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите (13). Когато е необходимо, с цел да гарантира, че всяка сума, дължима от държавни органи или държави членки, действително се изплаща на крайните получатели или бенефициерите, Комисията следва да си възстанови извършените плащания или, по целесъобразност, да извърши финансова корекция, като намали подкрепата от Съюза за дадена програма в съответствие с приложимите секторни и финансови правила.

(20)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент и предвид значимите финансови последици от мерките, приети по силата на настоящия регламент, следва да се предоставят изпълнителни правомощия на Съвета, който следва да действа въз основа на предложение на Комисията.

(21)

Преди да предложи приемането на каквито и да е мерки съгласно настоящия регламент, Комисията следва да уведоми съответната държава членка за причините, поради които счита, че в тази държава членка може да са налице нарушения на принципите на правовата държава. Комисията следва да информира без забавяне Европейския парламент и Съвета за такова уведомление и неговото съдържание. На съответната държава членка следва да се даде възможност да представи своето становище. Комисията следва да вземе под внимание представеното становище.

(22)

Когато определя срокове за съответната държава членка в съответствие с настоящия регламент, Комисията следва да отчита по-специално количеството предоставена и поискана информация, сложността на съответните факти и тяхната оценка, както и административния капацитет на тази държавата членка.

(23)

Когато след анализ на становището, представено от съответната държава членка, Комисията прецени, че условията за приемане на мерки са изпълнени, тя следва да представи на Съвета предложение за приемане на подходящи мерки. На базата на предложението на Комисията Съветът следва да предприеме подходящи мерки посредством приемане на решение за изпълнение в срок от един месец, който по изключение може да бъде допълнително удължен с най-много два месеца. За да се гарантира, че Съветът взема решение в рамките на тези срокове, Комисията следва да упражни по най-подходящ начин правата си съгласно член 237 от ДФЕС и Процедурния правилник на Съвета (14).

(24)

След приемането на мерки съгласно настоящия регламент Комисията следва редовно да следи положението в съответната държава членка. Комисията следва да направи повторна оценка на положението, когато съответната държава членка приеме нови коригиращи мерки, и при всички случаи най-късно в срок от една година от приемането на мерките.

(25)

По предложение на Комисията, Съветът следва да отмени мерките със суспензивно действие, ако положението, довело до налагането на тези мерки, е било поправено в достатъчна степен.

(26)

Процедурата за приемане и отмяна на мерките следва да спазва принципите на обективност, недискриминация и равно третиране на държавите членки и да се провежда въз основа на безпристрастен и основан на доказателства подход. Ако, по изключение, съответната държава членка счете, че съществуват сериозни нарушения на тези принципи, тя може да поиска от председателя на Европейския съвет въпросът да бъде разгледан на следващото заседание на Европейския съвет. При такива извънредни обстоятелства не следва да се взема решение относно мерките, докато Европейският съвет не обсъди въпроса. По правило този процес не отнема повече от три месеца след представянето на предложението на Комисията до Съвета.

(27)

Комисията следва редовно да информира Европейския парламент за всички мерки, предложени, приети и отменени по силата на настоящия регламент.

(28)

Комисията следва да докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящия регламент. Когато докладва на Европейския парламент и на Съвета, Комисията следва да разгледа, наред с ефективността на приетите мерки, и цялостната ефективност на процедурата, предвидена в настоящия регламент, както и взаимното допълване между този инструмент и други инструменти.

(29)

Настоящият регламент не засяга компетентността на Европейската прокуратура или задълженията на държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество, установено с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (15),