1.   Настоящият регламент се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с правото на тази държава членка, изисква:

2.   Не се прави искане за осигуряване на доказателство, което няма намерение да бъде използвано при започнати или предстоящи съдебни производства.

1.   Исканията, посочени в член 1, параграф 1, буква а), се предават от съда, пред който производството е започнато или е предстоящо, („молещия съд“), директно на компетентния съд на друга държава членка, („замоления съд“), за събирането на доказателства.

2.   Всяка държава членка изготвя списък на съдилищата, които са компетентни да събират доказателства в съответствие с настоящия регламент. Списъкът посочва също така местната и, ако е приложимо, специалната компетентност на тези съдилища.

1.   Всяка държава членка определя централен орган, който отговаря за:

2.   Федерални държави членки, държави членки, в които се прилагат няколко правни системи, и държави членки с териториални автономии могат да определят повече от един централен орган.

3.   Всяка държава членка също така определя централен орган по параграф 1 от настоящия член или един или повече компетентни органа, които да отговарят за вземане на решения по направените искания съгласно член 19.

1.   Исканията се изготвят чрез използване на формуляр А или, ако е подходящо, формуляр Л от приложение I. Всяко искане съдържа следните данни

2.   Искането и всички придружаващи документи се освобождават от легализация или всяка друга подобна формалност.

3.   Документите, които молещият съд счита необходимо да се приложат за изпълнение на искането, се придружават с превод на документите на езика, на който е написано искането.

1.   Исканията и съобщенията, направени съгласно настоящия регламент, се предават чрез сигурна и надеждна децентрализирана информационна система при надлежно зачитане на основните права и свободи. Тази децентрализирана информационна система се основава на оперативно съвместимо решение, например e-CODEX.

2.   Общата правна рамка относно използването на квалифицирани удостоверителни услуги, съдържаща се в Регламент (ЕС) № 910/2014, се прилага за исканията и съобщенията, предавани чрез децентрализираната информационна система.

3.   Когато върху исканията и съобщенията, посочени в параграф 1 от настоящия член, трябва да бъде поставен или вече е поставен печат или саморъчен подпис, вместо този печат или подпис може да се използва „квалифициран електронен печат“ или „квалифициран електронен подпис“ съгласно определенията в Регламент (ЕС) № 910/2014.

4.   Когато предаването в съответствие с параграф 1 не е възможно поради срив в децентрализираната информационна система или поради естеството на съответните доказателства, или при наличието на изключителни обстоятелства, предаването се извършва с най-бързите и най-подходящите алтернативни средства, като се отчита необходимостта от осигуряване на надеждност и сигурност.

1.   В срок от седем дни след получаването на искане замоленият компетентен съд изпраща потвърждение за получаване на молещия съд, като използва формуляр Б от приложение I. Когато искането не отговаря на изискванията, установени в членове 6 и 7, замоленият съд отбелязва това в потвърждението за получаване.

2.   Когато замоленият съд не е компетентен да изпълни искане, направено чрез използване на формуляр А от приложение I, което отговаря на условията, установени в член 6, същият съд препраща искането до компетентния съд на своята държава членка и информира молещия съд за това чрез използване на формуляр В от приложение I.

1.   Ако искане не може да бъде изпълнено поради това, че то не съдържа цялата необходима информация посочена в член 5, замоленият съд информира за това молещия съд незабавно и най-късно в срок от 30 дни след получаване на искането чрез използване на формуляр Г от приложение I и иска от молещия съд да изпрати липсващата информация, като я посочва възможно най-точно.

2.   Ако искане не може да бъде изпълнено поради това, че е поискан депозит или аванс в съответствие с член 22, параграф 3, замоленият съд информира за това молещия съд незабавно и най-късно в срок от 30 дни след получаване на искането чрез използване на формуляр Г от приложение I, и информира молещия съд как трябва да се направи депозитът или авансът. Замоленият съд потвърждава получаването на депозита или аванса незабавно, най-късно в срок от 10 дни след получаване на депозита или аванса чрез използване на формуляр Д от приложение I.

1.   Ако замоленият съд съгласно член 9, параграф 1 е отбелязал в потвърждението за получаване на искането, че то не отговаря на условията, определени в членове 6 и 7, или съгласно член 10 е информирал молещия съд, че искането не може да бъде изпълнено, тъй като то не съдържа цялата необходима информация, посочена в член 5, срокът, установен в член 12, започва да тече от момента, когато замоленият съд получи надлежно попълненото искане.

2.   Когато замоленият съд е поискал депозит или аванс в съответствие с член 22, параграф 3, срокът, установен в член 12, започва да тече, когато депозитът или авансът е внесен.

1.   Замоленият съд изпълнява искането незабавно и най-късно в срок от 90 дни след получаването му.

2.   Замоленият съд изпълнява искането в съответствие с националното си право.

3.   Молещият съд може да поиска искането да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, предвидена в неговото национално право, чрез използване на формуляр А от приложение I. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие със специалната процедура, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако той не е в състояние да го изпълни поради значителни практически трудности. Ако замоленият съд не спази искането за изпълнение в съответствие със специална процедура поради някоя от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр З от приложение I.

4.   Молещият съд може да поиска от замоления съд да използва определена комуникационна технология за събиране на доказателства, по-специално с използване на видео- или телеконферентна връзка.

Замоленият съд използва комуникационната технология, определена съгласно първата алинея, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако замоленият съд не е в състояние да я използва поради значителни практически трудности.

Ако замоленият съд не използва определената комуникационна технология поради някоя от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр З от приложение I.

Когато посочената в първата алинея комуникационна технология не е достъпна за молещия или за замоления съд, тези съдилища могат да осигурят достъп до такава комуникационна технология чрез споразумение помежду си.

1.   Ако е предвидено от правото на държавата членка на молещия съд, страните и, ако има такива, техните представители, имат правото да присъстват при събирането на доказателства от замоления съд.

2.   Молещият съд в своето искане информира замоления съд чрез формуляр А от приложение I, че страните и, ако има такива, техните представители, ще присъстват, а когато е подходящо, че се изисква тяхното участие при събирането на доказателствата. Тази информация може също така да бъде представена по всяко друго подходящо време.

3.   Ако при събирането на доказателства се изисква участието на страните и, ако има такива, на техните представители, замоленият съд определя в съответствие с член 12 условията, при които те могат да участват.

4.   Замоленият съд уведомява страните и, ако има такива, техните представители, за времето и мястото на събирането на доказателства и, когато е подходящо, за условията, при които те могат да участват при събирането на доказателства, като използва формуляр И от приложение I.

5.   Параграфи 1—4 не засягат възможността на замоления съд да поиска от страните и, ако има такива, от техните представители, да присъстват или да участват при събирането на доказателства, ако това е предвидено от правото на неговата държава членка.

1.   Когато е съвместимо с правото на държавата членка на молещия съд, представители на молещия съд имат правото да присъстват при събирането на доказателства от замоления съд.

2.   За целите на настоящия член понятието „представител“ включва съдебни служители, които са определени от молещия съд съгласно неговото национално право. Молещият съд може също така да определи всяко друго лице, например експерт, в съответствие със своето национално право.

3.   В своето искане молещият съд информира замоления съд чрез формуляр А от приложение I, че неговите представители ще присъстват и, когато е подходящо, че се изисква тяхното участие при събирането на доказателства. Тази информация може също така да бъде представена по всяко друго подходящо време.

4.   Ако при събирането на доказателства се изисква участието на представителите на молещия съд, замоленият съд определя в съответствие с член 12 условията, при които те могат да участват.

5.   Замоленият съд уведомява молещия съд за времето и мястото на събирането на доказателства и, когато е подходящо, за условията, при които неговите представители могат да участват при събирането на доказателства, като използва формуляр И от приложение I.

1.   Искане за разпит на лице не се изпълнява, когато съответното лице се позовава на правото си да откаже да свидетелства или му е забранено да свидетелства:

2.   Изпълнение на искане може да бъде отказано само на основания, различни от посочените в параграф 1, единствено когато са налице едно или повече от следните основания:

3.   Замолен съд не отказва да изпълни искане единствено на основание, че съгласно неговото национално право друг съд на тази държава членка има изключителната компетентност по предмета на делото, или че правото на тази държава членка не признава правото на иск по предмета на делото.

4.   Ако изпълнението на искане е отказано на едно от основанията, посочени в параграф 2, замоленият съд съобщава това на молещия съд в срок от 60 дни след получаване на искането от замоления съд, като използва формуляр К от приложение I.

1.   Когато съд поиска събиране на доказателства директно в друга държава членка, той представя искане до централния орган или до компетентния орган на тази държава членка, като използва формуляр Л от приложение I.

2.   Директното събиране на доказателства може да се извърши, само ако то се изпълнява на доброволна основа, без използване на принудителни мерки.

Когато директното събиране на доказателства изисква разпит на лице, молещият съд съобщава на лицето, че събирането на доказателства се осъществява на доброволна основа.

3.   Директното събиране на доказателства се извършва от съдебен служител или от всяко друго лице, например експерт, които са определени в съответствие с правото на държавата членка на молещия съд.

4.   В срок от 30 дни след получаване на искането за директното събиране на доказателства централният орган или компетентният орган на замолената държава членка информира молещия съд относно това дали искането е било прието и, ако е необходимо, информира молещия съд за условията, при които трябва да се извърши директното събиране на доказателства съгласно правото на своята държава членка, като използва формуляр М от приложение I.

Централният орган или компетентният орган могат да определят съд от своята държава членка, който да участва в директното събиране на доказателство с цел осигуряване надлежното прилагане на настоящия член и спазването на условията, при които трябва да се извърши директното събиране на доказателства.

5.   Ако в срок от 30 дни след потвърждението за получаване на искането за директно събиране на доказателства, молещият съд не е получил информация относно това дали искането е било прието, той може да изпрати напомняне на централния орган или компетентния орган на замолената държава членка. Ако молещият съд не получи отговор в срок от 15 дни след потвърждението за получаване на напомнянето, искането за директно събиране на доказателства се счита за прието. При извънредни обстоятелства обаче, когато централният орган или компетентният орган е бил възпрепятстван да реагира на искането в рамките на срока след получаване на напомнянето, по изключение могат да бъдат посочени основания за отказ за директно събиране на доказателства по всяко време след изтичането на този срок до момента на действителното директно събиране на доказателства.

6.   Централният орган или компетентният орган на замолената държава членка може да определи съд от своята държава членка, който да оказва практическа помощ при директното събиране на доказателства.

7.   Централният орган или компетентният орган на замолената държава членка можe да откажe искане за директно събиране на доказателства само ако:

8.   Без да се засяга което и да е от условията, определени в съответствие с параграф 4, молещият съд изпълнява директното събиране на доказателства в съответствие с правото на своята държава членка.

1.   Когато трябва да се съберат доказателства чрез разпит на лице, което се намира в друга държава членка, и съдът отправи искане за директно събиране на доказателства в съответствие с член 19, този съд събира доказателства чрез използване на видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние, ако съдът разполага с такава и ако счете за уместно използването на такава технология с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

2.   За искането за директно събиране на доказателства чрез използването на видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние се използва формуляр Н от приложение I. Молещият съд и централният орган или компетентният орган на замолената държава членка или съдът, определен да окаже практическа помощ при директното събиране на доказателства, се договарят относно практическите условия за разпита.

При искане от страна на молещия съд се предоставя помощ за намиране на устен преводач, ако това е необходимо.

1.   Изпълнението на искане за събиране на доказателства в съответствие с член 12 не дава основание за иск за възстановяване на такси и разноски.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 замоленият съд може да поиска възстановяване на такси или разноски. Ако това се изисква от замоления съд, молещият съд незабавно осигурява възстановяване на:

Задължението на страните да понасят такива такси или разноски се урежда от правото на държавата членка на молещия съд.

3.   Когато се изисква становище от експерт, преди да изпълни искането за събиране на доказателства, замоленият съд може да поиска от молещия съд съответен депозит или аванс по отношение на очакваните разноски за експертно мнение. Във всички други случаи депозитът или авансът не е условие за изпълнение на искането за събиране на доказателства.

Депозитът или авансът се депозира от страните, ако това се изисква от правото на държавата членка на молещия съд.

1.   Комисията изготвя и редовно актуализира наръчник, който съдържа информацията, представена от държавите членки в съответствие с член 31 и действащите споразумения и договорености в съответствие с член 29, параграф 3. Тя предоставя за ползване наръчника по електронен път, в частност чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела и на Европейския портал за електронно правосъдие.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24 за изменение на приложение I с цел актуализиране на посочените в него формуляри или извършване на технически изменения в тези формуляри.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 23, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 22 декември 2020 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 23, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 23, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията приема актове за изпълнение за създаване на децентрализираната информационна система, които установяват:

2.   Актовете за изпълнение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се приемат до 23 март 2022 г. в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията отговаря за създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образец на софтуерно приложение за свързване, който държавите членки могат да изберат да използват като поддържаща система вместо национална информационна система. Създаването, поддръжката и бъдещото развиване на образеца на софтуерно приложение за свързване се финансират от общия бюджет на Съюза.

2.   Комисията безплатно осигурява, поддържа и оказва подкрепа за свързване на компонентите на софтуера, които са в основата на точките за достъп.

1.   Всяка държава членка поема разходите за инсталацията, експлоатацията и поддръжката на своите точки за достъп, свързващи националните информационни системи в рамките на децентрализираната информационна система.

2.   Всяка държава членка поема разходите за създаването и адаптирането на националните си информационни системи с цел осигуряване на оперативната им съвместимост с точките за достъп и поема разходите за управлението, експлоатацията и поддръжката на тези системи.

3.   Параграфи 1 и 2 не засягат възможността държави членки да кандидатстват за отпускане на безвъзмездни средства по финансовите програми на Съюза за финансиране на дейностите, посочени в тези параграфи.

1.   Настоящият регламент има предимство по отношение на въпроси, за които се прилага, пред други разпоредби на двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени от държавите членки, и по-специално Хагската конвенция за гражданско производство от 1 март 1954 г. и Хагската конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела от 18 март 1970 г., при отношенията между държавите членки, които са страни по тях.

2.   Настоящият регламент не пречи на държавите членки да поддържат или да сключват споразумения или договорености за по-нататъшно улесняване на събирането на доказателства, при положение че тези споразумения или договорености са съвместими с настоящия регламент.

3.   Държавите членки изпращат на Комисията:

1.   Всяка обработка на лични данни, извършена по силата на настоящия регламент, включително обмен или предаване на лични данни от компетентните органи, се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.

Всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи на равнището на Съюза се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1725.

Личните данни, които не са от значение за разглеждането на конкретен случай, се заличават незабавно.

2.   Компетентният орган или органи съгласно националното право се считат за администратори по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на обработката на лични данни съгласно настоящия регламент.

3.   Без да се засягат параграфи 1 и 2, информацията, която е предадена съгласно настоящия регламент, се използва от замоления съд само за целта, за която е изпратена.

4.   Замолените съдилища осигуряват поверителността на подобна информация в съответствие със своето национално право.

5.   Параграфи 3 и 4 не засягат националните закони, даващи право на лицата, за които се отнасят данните, да бъдат информирани относно начина, по който се използва информацията, предавана съгласно настоящия регламент.

6.   Настоящият регламент не засяга Директива 2002/58/ЕО.

1.   Държавите членки съобщават на Комисията:

2.   Държавите членки информират Комисията за всяка следваща промяна в информацията, посочена в параграф 1.

3.   Всяка държава членка съобщава на Комисията информация за другите органи, които са компетентни да събират доказателства за целите на съдебни производства по граждански или търговски дела. Държавите членки информират Комисията за всяка следваща промяна в тези данни.

4.   Държавите членки могат да уведомят Комисията, ако са в състояние да пуснат в действие децентрализираната информационна система по-рано от изискваното в настоящия регламент. Комисията предоставя тази информация по електронен път, по-специално чрез европейския портал за електронно правосъдие.

1.   До 2 юли 2023 г. Комисията въвежда подробна програма за мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящия регламент.

2.   В програмата за мониторинг се посочват действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията и от държавите членки за мониторинг на крайните продукти, резултатите и въздействието на настоящия регламент. В програмата се определя кога данните, посочени в параграф 3 се събират за първи път, което е най-късно 2 юли 2026 г., и на какви по-нататъшни интервали ще се събират тези данни.

3.   Държавите членки предоставят на Комисията, когато са налични, следните данни, необходими за целите на мониторинга:

4.   Образецът на софтуерно приложение за свързване и когато има такава възможност – националната поддържаща система, събират по програмиран начин данните, посочени в параграф 3, букви а) и б), и редовно ги предават на Комисията.

1.   Не по-късно от пет години след датата на прилагане на член 7 в съответствие с член 35, параграф 3 Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя основните си констатации от нея в доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, придружен, при необходимост, от законодателно предложение.

2.   Държавите членки предоставят на Комисията необходимата информация за изготвянето на доклада, посочен в параграф 1.

1.   Регламент (ЕО) № 1206/2001 се отменя, считано от датата на прилагане на настоящия регламент, с изключение на член 6 от Регламент (ЕО) № 1206/2001, който се отменя от датата на прилагане на член 7, посочена в член 35, параграф 3 от настоящия регламент.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III.

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се, считано от 1 юли 2022 година.

2.   Член 31, параграф 3 се прилага от 23 март 2022 г.

3.   Член 7 се прилага от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от три години след датата на влизане в сила на актовете за изпълнение, посочени в член 25.