(1)

Отклоняването на финансова помощ към данъчни убежища може да навреди на целостта на публичните финанси на държавите членки, както и на правилното функциониране на финансовата система на Съюза и на вътрешния му пазар. През последните години Комисията зае ясна позиция срещу данъчните убежища чрез своята външна стратегия за ефективно данъчно облагане (1).

(2)

Пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентни действия на национално равнище и на равнището на Съюза за подкрепа на икономиките на държавите членки и улесняване на тяхното възстановяване. Това включва държавна намеса за осигуряване на ликвидност и достъп до финансиране за предприятия, значителна част от което е предмет на правилата на Съюза за държавната помощ.

(3)

Обемът на финансовата подкрепа, по-специално подкрепата за ликвидността, отпускана на предприятия при настоящите обстоятелства, свързани с пандемията от COVID-19, изисква незабавни и координирани действия за предотвратяване на злоупотребите с публично финансиране. Досега такива действия бяха предприети предимно в контекста на правилата на Съюза за държавната помощ. Освен това, извън свързаните с COVID-19 обстоятелства, предоставянето на финансова подкрепа следва да отговори на необходимостта от справяне с отклонението от данъчно облагане и данъчните измами, както и със злоупотребите с националните бюджети и бюджета на Съюза за сметка на данъкоплатците и системите за социална сигурност.

(4)

За да може ефективно да се полагат усилия в посока на ограничаване на отклонението от данъчно облагане, данъчните измами и злоупотреби, е също толкова важно да се намери решение за правилното функциониране на вътрешния пазар. За тази цел държавите членки следва да координират своите действия, за да предотвратят неоправданото свиване на данъчните си основи и да гарантират, че приемат решения, които не създават значителни несъответствия или изкривявания на пазара.

(5)

Списъкът на Съюза на юрисдикции, които не оказват съдействие за данъчни цели („списък на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие“) (2) е изготвен за преодоляване на заплахите за данъчните основи на държавите — членки на ЕС. В този контекст би било целесъобразно да се препоръча на държавите членки да обвържат своята финансова подкрепа за предприятията в Съюза с липсата на връзки между тези предприятия и юрисдикциите, включени в списъка на Съюза. Освен това Комисията отбелязва, че в контекста на предоставянето на държавна помощ под формата на рекапитализации няколко държави членки са заявили намерението си да създадат тясна връзка между финансовата подкрепа и справедливия дял от данъка, платен от бенефициера.

(6)

Въпреки това е от решаващо значение държавите членки да защитават реалните икономически дейности в юрисдикции, включени в списъка на юрисдикции, които не оказват съдействие, и да гарантират, че тези икономически дейности не са неволно засегнати. За тази цел държавите членки следва да включат подходящи изключения в своето законодателство, за да гарантират, че финансовата подкрепа не се възпрепятства в случаите на реална икономическа дейност.

(7)

С цел да се гарантира, че отговарящите на условията предприятия могат да получават финансова подкрепа, държавите членки следва да въведат разумни изисквания за доказване на липсата на връзки с юрисдикция, включена в списъка на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие. В същото време е от съществено значение да се гарантира, че предприятията не могат да заобикалят изискванията, за да получат правото на финансова подкрепа.

(8)

В усилията си да създадат всеобхватна рамка държавите членки следва да разширят условията за предоставяне на финансова подкрепа извън липсата на връзки с юрисдикции, включени в списъка на юрисдикции, които не оказват съдействие, за да обхванат случаите, в които е установено, че дадено предприятие или неговите собственици са били осъждани за тежко престъпление или за неизпълнение на задължения, свързани с плащането на данъци или социалноосигурителни вноски.

а)

са местни лица за данъчни цели в юрисдикции или учредени съгласно законодателството на юрисдикции, включени в списъка на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие;

б)

са контролирани, пряко или косвено, от акционери в юрисдикции, включени в списъка на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие, до действителния собственик по смисъла на член 3, точка 6 от Директива 2015/849;

в)

контролират, пряко или косвено, дъщерни предприятия или собствени места на стопанска дейност в юрисдикции, включени в списъка на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие; или

г)

са съсобственици с предприятия в юрисдикции, включени в списъка на ЕС на юрисдикции, които не оказват съдействие.

а)

когато равнището на данъчното задължение в държавата членка, предоставяща финансова подкрепа за определен период от време (напр. последните три години), се счита за адекватно спрямо общия оборот или равнището на дейностите на предприятието, което получава подкрепата, през същия период на местно и групово равнище.

б)

когато предприятието поема правно обвързващи ангажименти за прекъсване на връзките си с юрисдикции, включени в списъка на ЕС на юрисдикциите, които не оказват съдействие, в рамките на кратък срок, при условие че се прилагат подходящи последващи действия и санкции в случай на неспазване.

а)

С цел опростяване на процедурите и улесняване на достъпа до финансова подкрепа, държавите членки биха могли да приемат лични декларации от заявителите като доказателство, че отговарят напълно на изискванията за получаване на финансовата подкрепа. Този процес следва да бъде допълнен от засилени одити/проверки на по-късен етап, като се използват пълноценно наличните инструменти за намаляване на риска от неспазване, като например доклади по държави, автоматичен обмен на информация за финансови сметки, обмен на информация при поискване или достъп до информация относно действителните собственици.

б)

Държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции с цел предотвратяване на невярна или неточна информация от страна на заявителите, като например най-малкото възстановяване на неправомерно предоставената финансова подкрепа.

в)

Държавите членки не следва да приемат лични декларации и следва да извършват засилени проверки, когато въпросното предприятие има връзки с юрисдикции, включени в списъка на ЕС, и иска да се ползва от изключение.

—

когато е установено, че дадено предприятие или неговите собственици са били осъждани с окончателна присъда за някое от престъпленията, посочени в член 57, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5);

—

когато с окончателно съдебно решение или окончателно административно решение е установено, че дадено предприятие или неговите собственици са нарушили задълженията си по отношение на плащането на данъци или социалноосигурителни вноски в съответствие с приложимото право.