7.6.2019   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 150/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/876 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 май 2019 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи задължения, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за отчетност и оповестяване и на Регламент (ЕС) № 648/2012

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

С оглед на последиците от финансовата криза, която се разви през 2007—2008 г., Съюзът проведе значителна реформа на регулаторната уредба на финансовите услуги с цел повишаване на устойчивостта на финансовите институции. Тази реформа до голяма степен беше основана на международните стандарти, договорени през 2010 г. от Базелския комитет по банков надзор (БКБН), които са известни като рамката на Базел III. Сред многобройните мерки пакетът от реформи съдържаше приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), с които се въведоха по-строги пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (институции).

(2)

Макар че реформата стабилизира финансовата система и я направи по-устойчива на много видове възможни бъдещи сътресения и кризи, тя не обхвана всички установени проблеми. Важна причина за това беше, че създателите на международни стандарти – БКБН и Съветът за финансова стабилност (СФС) – тогава все още не бяха приключили работата си по намирането на международно приети решения на проблемите. След като работата по важните допълнителни реформи вече приключи, следва да се вземат мерки за разрешаването на оставащите проблеми.

(3)

В съобщението си от 24 ноември 2015 г., озаглавено „Към завършването на банковия съюз“, Комисията призна необходимостта от допълнително редуциране на риска и се ангажира да внесе законодателно предложение, което да се основава на международно приетите стандарти. Необходимостта от предприемането на допълнителни конкретни законодателни мерки за редуциране на рисковете във финансовия сектор беше призната от Съвета в заключенията му от 17 юни 2016 г., както и от Европейския парламент — в резолюцията му от 10 март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г. (6)

(4)

Мерките за редуциране на риска не само ще укрепят допълнително устойчивостта на европейската банкова система и доверието на пазарите в нея, но ще предоставят също и основа за по-нататъшен напредък към окончателното изграждане на банковия съюз. Тези мерки следва да се разглеждат и в контекста на по-широките проблеми, засягащи икономиката на Съюза, по-специално необходимостта от насърчаване на растежа и заетостта на фона на несигурни икономически перспективи. В този контекст, с цел укрепване на икономиката на Съюза, бяха лансирани важни политически инициативи като Плана за инвестиции за Европа и съюза на капиталовите пазари. Важно е, следователно, всички мерки за редуциране на риска да взаимодействат гладко с тези политически инициативи, както и с неотдавна проведените по-широкомащабни реформи във финансовия сектор.

(5)

Разпоредбите на настоящия регламент следва да бъдат равностойни на международно приетите стандарти и да гарантират запазване на равностойността на Директива 2013/36/ЕС и на Регламент (ЕС) № 575/2013 с рамката на Базел III. Целенасочените изменения за отразяване на особеностите на Съюза, както и по-широки политически съображения, следва да бъдат ограничени по отношение на обхвата или на времето, за да не се наруши общата стабилност на пруденциалната рамка.

(6)

Действащите мерки за редуциране на риска, и по-специално изискванията за отчетност и оповестяване, следва също да бъдат усъвършенствани, за да се осигури по-пропорционалното им прилагане, както и това спазването им да не поражда прекомерно бреме, особено за по-малките и несложни институции.

(7)

За целеви облекчения по отношение на прилагането на принципа на пропорционалност е необходимо точно определение за малки и несложни институции. Единен абсолютен праг не е в състояние сам по себе да отчете специфичните характеристики на националните банкови пазари. Следователно е необходимо държавите членки да могат да използват правомощията си за преценка, за да приспособяват прага към националните особености и да го коригират по целесъобразност в посока надолу. Тъй като размерът на дадена институция сам по себе си не е определящ за нейния рисков профил, необходимо е да се прилагат и допълнителни качествени критерии, за да се гарантира, че дадена институция се разглежда като малка и несложна и може да се възползва от по-пропорционални правила единствено ако институцията изпълнява всички приложими критерии.

(8)

Отношенията на ливъридж допринасят за запазването на финансовата стабилност, тъй като действат като предпазна мярка на основаните на риска капиталови изисквания и ограничават прекомерното натрупване на ливъридж при икономически подем. БКБН преработи международния стандарт за отношението на ливъридж, за да доуточни някои концептуални аспекти във връзка с това отношение. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде приведен в съответствие с изменения стандарт, така че да се осигури в международен план конкурентната равнопоставеност на институциите от ЕС, извършващи дейност извън Съюза, и да се гарантира, че отношението на ливъридж продължава ефективно да допълва основаните на риска капиталови изисквания. Поради това в допълнение към настоящата система за отчетност и оповестяване на отношението на ливъридж следва да се въведе изискване за отношението на ливъридж.

(9)

С цел да се предотврати излишно ограничаване на кредитирането на предприятията и домакинствата от страна на институциите, както и нежелано неблагоприятно въздействие върху ликвидността на пазара, изискването за отношението на ливъридж следва да бъде определено на такова ниво, на което да действа като надежден ограничител на риска от прекомерен ливъридж, без да се възпрепятства икономическият растеж.

(10)

В доклада си от 3 август 2016 г. Европейският надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), заключи, че за всеки вид кредитна институция калибрирано на 3 % отношение на ливъридж с оглед на капитала от първи ред би представлявало надежден ограничител. Изискване за отношение на ливъридж от 3 % беше договорено и на международно равнище от БКБН. Поради това изискването за отношението на ливъридж следва да бъде калибрирано на 3 %.

(11)

Изискването за отношение на ливъридж от 3 % обаче би ограничило някои бизнес модели и видове дейност повече от други. По-специално е възможно непропорционално да бъдат засегнати публичното кредитиране от публичните банки за развитие и официално подкрепяните експортни кредити. Поради това отношението на ливъридж следва да бъде пригодено към този вид експозиции. Във връзка с това следва да бъдат въведени ясни критерии, които да спомагат за установяване на публичните функции на такива кредитни институции и които да покриват въпроси като установяването им, вида извършвани дейности, целите, механизмите за гаранции от публични органи и ограниченията за дейностите по приемане на депозити. Формата и начинът на установяване на такива кредитни институции обаче следва да останат по преценка на централното правителство, регионално правителство или местен орган на властта на държава членка и може да включват създаването на нова кредитна институция, придобиването или поглъщането, включително чрез преотстъпване на права и в контекста на производство по преструктуриране, на вече съществуващо дружество от страна на такива публични органи.

(12)

Отношението на ливъридж също така не следва да пречи на институциите при предоставянето на услуги по централизиран клиринг на техните клиенти. Поради това първоначалните маржове по подлежащи на централизиран клиринг сделки с деривати, получени от институциите от техните клиенти и предадени на централните контрагенти (ЦК), следва да бъдат изключени от мярката за експозиция на отношението за ливъридж.

(13)

При извънредни обстоятелства, които дават основания за изключването на определени експозиции към централни банки от отношението на ливъридж, и с цел да се улесни прилагането на паричната политика, компетентните органи следва да могат да изключат временно тези експозиции от мярката за експозиция на отношението на ливъридж. За тази цел, след като се консултират със съответната централна банка, те следва да оповестят публично наличието на такива извънредни обстоятелства. Изискването за отношението на ливъридж следва да се рекалибрира съразмерно, за да се компенсира въздействието на изключването. Рекалирбирането следва да гарантира предотвратяването на рисковете за финансовата стабилност, засягащи съответните банкови сектори, както и запазване на устойчивостта, осигурена от отношението на ливъридж.

(14)

Целесъобразно е да се въведе изискване за буфер на отношението на ливъридж за институциите, определени като глобални системно значими институции (Г-СЗИ), в съответствие с Директива 2013/36/ЕС и със стандартите на БКБН за буфер на отношението на ливъридж за глобалните системно значими банки (Г-СЗБ), публикувани през декември 2017 г. Буферът на отношението на ливъридж беше калибриран от БКБН с конкретната цел за редуциране на сравнително по-големите рискове за финансовата стабилност, породени от Г-СЗБ, и във връзка с това на този етап следва да се прилага само за Г-СЗИ. Въпреки това следва да се направи допълнителен анализ, за да се определи дали би било целесъобразно изискването за буфер на отношението на ливъридж да се прилага за други системно значими институции (Д-СЗИ) съгласно определението в Директива 2013/36/ЕС и, ако това е така, по какъв начин калибрирането следва да бъде адаптирано към специфичните характеристики на тези институции.

(15)

На 9 ноември 2015 г. СФС публикува Договореностите относно общия капацитет за поемане на загуби (ОКПЗ) (наричан по-долу „стандарт за ОКПЗ“), които бяха одобрени от Г-20 на срещата на върха през ноември 2015 г. в Турция. Съгласно стандарта за ОКПЗ от Г-СЗБ се изисква да притежават достатъчно висок размер задължения за покриване на загуби (които споделят загуби), за да се гарантира гладкото и бързо поемане на загуби и рекапитализация в случай на преструктуриране. Стандартът за ОКПЗ следва да бъде приложен в правото на Съюза.

(16)

При прилагането на стандарта за ОКПЗ в правото на Съюза трябва да се вземе под внимание действащото минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения(наричано по-долу „минимално изискване за приемливи задължения“), определено в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8). Тъй като стандарта за ОКПЗ и минималното изискване за приемливи задължения преследват една и съща цел – да се гарантира, че институциите имат достатъчен капацитет за поемане на загуби, двете изисквания следва да са допълващи се елементи от една обща рамка. От оперативна гледна точка, хармонизираното минимално равнище на стандарта за ОКПЗ следва да се въведе в Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез ново изискване за собствен капитал и приемливи задължения, докато изискванията, които са специфични за Г-СЗИ и за институциите, които не са Г-СЗИ, следва да се въведат чрез целенасочени изменения на Директива 2014/59/ЕС и на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (9). Разпоредбите за въвеждане на стандарта за ОКПЗ в Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да се четат заедно с разпоредбите, въведени в Директива 2014/59/ЕС и в Регламент (ЕС) № 806/2014, както и с Директива 2013/36/ЕС.

(17)

В съответствие със стандарта за ОКПЗ, който обхваща само Г-СЗБ, минималното изискване за достатъчно собствен капитал и задължения с висок капацитет за поемане на загуби, въведено в настоящия регламент, следва да се прилага само спрямо Г-СЗИ. От друга страна, разпоредбите относно приемливите задължения, въведени в настоящия регламент, следва да се прилагат за всички институции, в съответствие с допълнителните изменения и изисквания, предвидени в Директива 2014/59/ЕС.

(18)

В съответствие със стандарта за ОКПЗ, изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага за субектите за преструктуриране, които сами по себе си са Г-СЗИ или са част от група, определена като Г-СЗИ. Изискването за собствен капитал и приемливи задължения следва да се прилага на индивидуална или консолидирана основа според това дали субектите за преструктуриране са самостоятелни институции без дъщерни предприятия, или са предприятия майки.

(19)

Директива 2014/59/ЕС позволява инструментите за преструктуриране да се използват не само за институции, а и за финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност. Поради това финансовите холдинги майки и финансовите холдинги майки със смесена дейност, също както институциите майки, следва да имат достатъчен капацитет за поемане на загуби.

(20)

С оглед на ефективността на изискването за собствен капитал и приемливи задължения е изключително важно инструментите, държани с цел да бъде изпълнено това изискване, да имат голям капацитет за поемане на загуби. Задълженията, които са изключени от посочения в Директива 2014/59/ЕС инструмент за споделяне на загуби, нямат такъв капацитет, също както го нямат и други задължения, които по принцип могат да бъдат използвани за споделяне на загуби, но това би породило трудности на практика. Поради това тези задължения не следва да се считат за приемливи с оглед на изискването за собствен капитал и приемливи задължения. От друга страна, капиталовите инструменти, както и подчинените задължения, имат голям капацитет за поемане на загуби. В съответствие със стандарта за ОКПЗ обаче следва в определена степен да се признае потенциалът за поемане на загуби на задълженията, чийто ранг е равен на този на някои изключени задължения.

(21)

За да се избегне двойното отчитане на задълженията за целите на изискването за собствен капитал и приемливи задължения, следва да се въведат правила за приспадане на позициите в елементи на приемливите задължения, които да отразяват съответния подход на приспадане при капиталовите инструменти, вече разработен в Регламент (ЕС) № 575/2013. Съгласно посочения подход позициите в инструменти на приемливи задължения следва първо да се приспаднат от приемливите задължения и, доколкото не са налице достатъчно задължения, тези инструменти на приемливи задължения следва да се приспаднат от инструментите на капитала от втори ред.

(22)

В стандарта за ОКПЗ се съдържат някои критерии за приемливост на задълженията, които са по-строги от настоящите критерии за приемливост на капиталовите инструменти. С оглед на последователността критериите за приемливост на капиталовите инструменти следва да бъдат съгласувани по отношение на неприемливостта на инструментите, емитирани чрез дружества със специална цел, считано от 1 януари 2022 г.

(23)

Необходимо е да се предвиди ясна и прозрачна процедура за одобрението на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, която може да допринесе за поддържането на високото качество на тези инструменти. За целта компетентните органи следва да носят отговорност за одобряването на тези инструменти, преди институциите да могат да ги класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Не следва да е необходимо обаче предварително разрешение от компетентните органи за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, които са емитирани въз основа на правна документация, вече одобрена от компетентния орган, и които до голяма степен са уредени от същите разпоредби, уреждащи капиталовите инструменти, за които институцията е получила предварително разрешение от компетентния орган да класифицира като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В този случай вместо да искат предварително одобрение, следва да е възможно институциите да уведомят компетентните си органи за намерението си да емитират такива инструменти. Уведомлението следва да се направи достатъчно рано преди класифицирането на инструментите като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за да се остави време на компетентните органи при необходимост да прегледат инструментите. С оглед на ролята на ЕБО за постигане на по-голямо сближаване на надзорните практики и повишаване на качеството на инструментите на собствения капитал, компетентните органи следва да се консултират с ЕБО преди одобряването на всяка нова форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

(24)

Капиталовите инструменти са приемливи като инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред само доколкото те изпълняват съответните критерии за приемливост. Тези капиталови инструменти могат да представляват капитал или пасиви, включително подчинени заеми, които изпълняват тези критерии.

(25)

Капиталовите инструменти или частите от капиталови инструменти са приемливи като инструменти на собствения капитал само до степента, в която са изплатени. Доколкото части от даден инструмент не са изплатени, тези части не следва да се определят като инструменти на собствения капитал.

(26)

Инструментите на собствения капитал и приемливите задължения не следва да бъдат предмет на споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране. Това не следва да означава, че договорните условия, уреждащи задълженията, следва да съдържат клауза, в която изрично да се посочва, че инструментът не е предмет на споразумения за прихващане или права за нетиране.

(27)

Поради развитието на банковия сектор в среда, която става все по-цифровизирана, софтуерът придобива все по-голямо значение като вид актив. Консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе съществено от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията, следва да не подлежат на приспадането от елементите на базовия собствен капитал от първи ред, приложимо за нематериалните активи. Това уточнение е важно, тъй като софтуерът е широко понятие, което обхваща много различни видове активи, като не всички от тях запазват стойността си в ситуация на недействащо предприятие. В този контекст следва да се отчитат различията в оценката и амортизацията на софтуерните активи и реализираните продажби на такива активи. Наред с това, следва да се имат предвид тенденциите в международното развитие и разликите в регулаторното третиране на инвестициите в софтуер, различните пруденциални правила, приложими за институциите и застрахователните предприятия, и многообразието на финансовия сектор в Съюза, включително нерегулираните субекти като финансово-технологичните предприятия.

(28)

За да се избегнат сериозни сътресения, е необходимо съществуващите инструменти да бъдат освободени от изискването за спазване на някои от критериите за приемливост. Някои критерии за приемливост за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения следва да не се прилагат за задълженията, емитирани преди 27 юни 2019 г. Тази клауза за унаследяване следва да се прилага както за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към подчинената част от ОКПЗ и подчинената част на минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС, така и за задълженията, както е приложимо, които се причисляват към неподчинената част от ОКПЗ и неподчинената част от минималното изискване за приемливи задължения съгласно Директива 2014/59/ЕС. За инструментите на собствения капитал клаузата за унаследяване следва да спре да се прилага, считано от 28 юни 2025 г.

(29)

Инструментите на приемливите задължения, включително тези с остатъчен падеж под една година, могат да бъдат изкупени обратно само след като органът по преструктуриране е дал предварително разрешение. Това предварително разрешение би могло да бъде и общо предварително разрешение, като в този случай обратното изкупуване ще трябва да бъде осъществено в рамките на ограничен срок и за предварително определен размер, посочен в общото предварително разрешение.

(30)

След приемането на Регламент (ЕС) № 575/2013 международният стандарт за пруденциалното третиране на експозициите на институции към централни контрагенти (ЦК) беше изменен, за да се усъвършенства третирането на експозициите на институции към квалифицирани централни контрагенти (КЦК). Основните изменения на този стандарт обхванаха използването на единен метод за определяне на капиталовото изискване за експозициите, произтичащи от вноските в гаранционния фонд, изрична горна граница на общите капиталови изисквания, прилагани спрямо експозициите към КЦК, както и подобрен рисково чувствителен подход за отчитането на стойността на дериватите при изчисляването на хипотетичните ресурси на даден КЦК. Същевременно беше запазен начинът на третиране на експозициите към неквалифицираните ЦК. Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(31)

С цел да се позволи на институциите подходящо да управляват експозициите си в дялове или акции в предприятия за колективно инвестиране (ПКИ), разпоредбите относно третирането на тези експозиции следва да са рисково чувствителни и да се насърчава прозрачността по отношение на базисните експозиции на ПКИ. Във връзка с това БКБН прие преработен стандарт, с който се установява ясна йерархия на подходите за изчисляване на рисково претеглената експозиция за посочените експозиции. Йерархията отразява степента на прозрачност по отношение на базисните експозиции. Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съгласуван с тези международно договорени норми.

(32)

При институция, която поддържа ангажимент за минимална стойност в полза на клиенти на дребно за инвестиция в дялове или акции в ПКИ, включително в рамките на подпомагани от правителството схеми за частно пенсионно осигуряване, не се изисква плащане от институцията или от предприятие, включено в същия обхват на пруденциална консолидация, освен ако стойността на дяловете или акциите на клиента в ПКИ падне под гарантирания размер на сумата в определен момент или определени моменти, посочени в договора. Следователно на практика съществува малка вероятност от изпълнение на ангажимента. Когато ангажиментът на институцията за минимална стойност е ограничен до процент от първоначално инвестираната от клиента сума в дялове или акции в ПКИ (ангажимент за минимална стойност с фиксирана сума) или до размер, който зависи от резултатите на финансовите показатели или пазарните индекси през определен период, всяка текуща положителна разлика между стойността на дяловете или акциите на клиента и настоящата стойност на гарантирания размер към дадена дата представлява буфер и намалява риска институцията да трябва да изплати гарантирания размер на сумата. Всички тези причини обосновават използването на намален конверсионен коефициент.

(33)

Понастоящем за изчисляването на стойността на експозицията по сделките с деривати, обхванати от рамката за кредитния риск от контрагента, Регламент (ЕС) № 575/2013 предоставя на институциите избор между три различни стандартизирани подхода: стандартизирания метод (СМ), метода на пазарната оценка (МПО) и метода на първоначалната експозиция (МПЕ).

(34)

Тези стандартизирани подходи обаче не отчитат по подходящ начин редуциращия риска характер на обезпечението по експозициите. Калибрирането им е остаряло и не отразява значителната променливост, наблюдавана по време на финансовата криза. Не се отчита по подходящ начин и ползата от нетирането. С цел да бъдат отстранени тези недостатъци, БКБН реши да замени СМ и МПО с нов стандартизиран подход за изчисляване на стойността на експозициите в деривати — така наречения стандартизиран подход за кредитен риск от контрагента (СП-КРК). Като се има предвид, че въведеното с преработените международни стандарти ново стандартизирано третиране е по-подходящо от гледна точка на централизирания клиринг, законодателството на Съюза следва да бъде изменено, за да включи тези стандарти.

(35)

СП-КРК е с по-добра рискова чувствителност, отколкото СМ и МПО, и поради това следва да води до капиталови изисквания, които отразяват по-добре рисковете на сделките с деривати на институциите. Същевременно за някои институции, които в момента използват МПО, прилагането на СП-КРК може да се окаже твърде сложно и трудоемко. За институциите, които изпълняват предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, следва да бъде въведена опростена версия на СП-КРК (наричан по-долу „опростен СП-КРК“). Тъй като такава опростена версия на СП-КРК е с по-слаба чувствителност към риска, отколкото нормалния СП-КРК, тя следва да бъде подходящо калибрирана, за да се гарантира, че няма да доведе до подценяване на стойността на експозицията при сделките с деривати.

(36)

За институциите, които имат ограничени експозиции в деривати и понастоящем използват МПО или МПЕ, прилагането не само на СП-КРК, а и на опростената му версия би могло да се окаже твърде сложно. Поради това МПЕ следва да бъде запазен като алтернативен подход за институциите, които отговарят на предварително определени критерии за приемливост, и за институциите, които са част от група, която изпълнява тези критерии на консолидирана основа, но в преработен вид, за да се отстранят основните му недостатъци.

(37)

С цел ориентиране на институцията при избора на даден разрешен подход следва да бъдат въведени ясни критерии. Тези критерии следва да се основават на размера на дейностите с деривати на дадената институция, който е белег за степента на сложност, която дадена институция би могла да прилага при изчисляването на стойността на експозицията си.

(38)

По време на финансовата криза някои установени в Съюза институции претърпяха значителни загуби, свързани с търговския портфейл. За някои от тях капиталът, изискван за покриването на тези загуби, се оказа недостатъчен, което ги накара да поискат извънредна публична финансова подкрепа. Тези съображения накараха БКБН да отстрани редица недостатъци на пруденциалното третиране на позициите в търговския портфейл като част от капиталовите изисквания за пазарен риск.

(39)

През 2009 г. първият набор от реформи беше финализиран на международно равнище и транспониран в правото на Съюза чрез Директива 2010/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10). С реформата от 2009 г. обаче не бяха преодолени структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск. Липсата на яснота относно границата между търговския и банковия портфейл даде възможност за регулаторен арбитраж, а липсата на чувствителност към риска на капиталовите изисквания за пазарен риск не позволи да се обхване целият спектър от рискове, на които са изложени институциите.

(40)

С цел да се преодолеят структурните слабости на стандартите за капиталовите изисквания за пазарен риск, БКБН пристъпи към „Основно преразглеждане на търговския портфейл“ (ОПТП). Тази дейност доведе до публикуването през януари 2016 г. на преразгледана рамка за пазарния риск. През декември 2017 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзорни органи постигна съгласие да удължи крайната дата за въвеждане на преразгледаната рамка за пазарния риск, за да се даде допълнително време на институциите за разработването на необходимите системи и инфраструктура, но и на БКБН, за да бъдат решени някои конкретни въпроси, свързани с рамката. Това включва преглед на калибрирането на стандартизирания подход и подхода на вътрешни модели, за да се осигури съгласуваност с първоначалните очаквания на БКБН. При завършване на този преглед и преди да бъде направена оценката на въздействието, чиято цел е да се преценят последиците от измененията на рамката по ОПТП върху институциите в Съюза, всички институции, спрямо които би се прилагала рамката по ОПТП в Съюза, следва да започнат да отчитат изчисленията, получени въз основа на преразгледания стандартизиран подход. За постигането на тази цел, за да бъдат изчисленията, свързани с изискванията за отчетност, бъдат изцяло приложени на практика в съответствие с промените в международен план, на Комисията следва да се делегира правомощието да приеме акт в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Комисията следва да приеме този делегиран акт до 31 декември 2019 г. Институциите следва да започнат да отчитат това изчисление не по-късно от една година след датата на приемане на този делегиран акт. Освен това институциите, които получат одобрение да използват преработения подход на вътрешни модели от рамката по ОПТП за целите на отчетността, следва също така да отчитат изчислението по подхода на вътрешния модел три години след пълното му прилагане на практика.

(41)

Въвеждането на изисквания за отчетност за подходите по ОПТП следва да се разглежда като първа стъпка от пълното въвеждане на рамката по ОПТП в Съюза. Като взема предвид окончателните изменения на рамката по ОПТП, направени от БКБН, резултатите от въздействието на тези промени върху институциите в Съюза и върху подходите по ОПТП, които вече са описани в настоящия регламент, относно изискванията за отчетност, Комисията следва да представи, ако е необходимо, законодателно предложение на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2020 г. относно начина, по който рамката по ОПТП следва да бъде въведена в Съюза във връзка с капиталовите изисквания за пазарен риск.

(42)

Пазарният риск при институциите с несъществена дейност в търговския портфейл следва да се третира пропорционално, така че да се позволи на повече институции с ограничена по мащаб дейност в търговския портфейл да прилагат рамката за кредитен риск за позициите в банковия портфейл, както е посочено в преработената версия на дерогацията относно несъществената дейност в търговския портфейл. Принципът на пропорционалност следва също да бъде взет предвид, когато Комисията прави преценка на това как институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да изчисляват капиталовите изисквания за пазарен риск. В частност, калибрирането на капиталовите изисквания за пазарен риск за институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл следва да се преразгледа в светлината на развитието в международен план. Междувременно институциите със средна по мащаб дейност в търговския портфейл, както и институциите с несъществена дейност в търговския портфейл, следва да бъдат освободени от изискванията за отчетност по ОПТП.

(43)

Рамката за големите експозиции следва да бъде подсилена, за да се подобри капацитета на институциите за поемане на загуби и за по-ефективно спазване от тях на международните стандарти. За тази цел като капиталова база за изчисляване на максималния размер на големите експозиции следва да се използва по-високо качество на капитала, а експозициите към кредитни деривати — да се изчисляват в съответствие със СП-КРК. Освен това, максималният размер на експозициите, които Г-СЗИ могат да имат към други Г-СЗИ, следва да бъде намален, за да се ограничат системните рискове, породени от взаимовръзките между големите институции, и въздействието, което неизпълнение от контрагент на Г-СЗИ може да окаже върху финансовата стабилност.

(44)

Въпреки че отношението на ликвидно покритие (ОЛП) е сигурен признак, че тези институции ще бъдат в състояние в краткосрочен план да устоят на тежък стрес, то не гарантира, че институциите ще разполагат в по-дългосрочен план със стабилна структура на финансиране. Поради това е видно, че на равнището на Съюза следва да бъде разработено подробно задължително изискване за стабилно финансиране, което постоянно да се спазва, така че да се предотвратят прекомерните несъответствия между сроковете до падежа на активите и пасивите и прекаленото разчитане на краткосрочно пазарно финансиране.

(45)

По тази причина, в съответствие със стандарта за стабилно финансиране на БКБН, следва да се приемат правила, за да се определи изискването за стабилно финансиране като отношение на размера на наличното стабилно финансиране на институцията към размера на изискваното стабилно финансиране за хоризонт от една година. Това обвързващо изискване следва да се определи като изискване за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ). Размерът на наличното стабилно финансиране следва да се изчисли, като пасивите и собственият капитал на институцията се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на степента на надеждност на тези пасиви и собствен капитал за хоризонта от една година на ОНСФ. Размерът на изискваното стабилно финансиране следва да се изчисли, като активите и задбалансовите позиции на институцията, за хоризонта от една година на ОНСФ, се умножат по съответните коефициенти, определени с оглед на характеристиките на тези активи и задбалансови позиции по отношение на ликвидността и с оглед на остатъчните им падежи.

(46)

ОНСФ следва да бъде изразено като процент, а минималната му стойност да бъде определена на 100 %, което ще означава, че дадена институция разполага с достатъчно стабилно финансиране, за да посрещне нуждите си от финансиране за хоризонт от една година при нормални и при стресирани условия. Ако ОНСФ спадне под 100 %, институцията следва да изпълни специфичните изисквания, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013, с оглед на своевременно възстановяване на ОНСФ до минималната му стойност. Прилагането на надзорни мерки при неспазване на изискването за ОНСФ не следва да бъде автоматично. Компетентните органи следва по-скоро да оценят причините за неспазване на изискването за ОНСФ, преди да определят евентуалните надзорни мерки.

(47)

В съответствие с препоръките, които ЕБО отправи в доклада си от 15 декември 2015 г. относно изискванията за нетно стабилно финансиране съгласно член 510 от Регламент (ЕС) № 575/2013, правилата за изчисляване на ОНСФ следва да бъдат максимално съобразени със стандартите на БКБН, включително с промените в тези стандарти, отнасящи се до третирането на сделките с деривати. От друга страна, необходимостта да се вземат предвид някои европейски специфики, за да не се позволи изискването за ОНСФ да възпрепятства финансирането на реалната европейска икономика, оправдава известни изменения на ОНСФ, разработено от БКБН, при определянето на европейското изискване за ОНСФ. Тези изменения, обусловени от европейската среда, се препоръчват от ЕБО и се отнасят главно до специфичното третиране на: моделите на посредническо финансиране като цяло, и в частност — емитирането на покрити облигации; дейностите по финансирането на търговията; централизирано регулираните спестявания; жилищните гарантирани заеми; кооперативните банки; ЦК и централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), които не извършват значима падежна трансформация. Тези предложени случаи на специфично третиране като цяло отразяват преференциалното третиране на тези дейности в европейското ОЛП в сравнение с ОЛП, разработено от БКБН. Тъй като ОНСФ допълва ОЛП, двете отношения следва да бъдат съобразени едно с друго при дефинирането и калибрирането им. Такъв е по-специално случаят с коефициентите за изисквано стабилно финансиране, прилагани към висококачествените ликвидни активи от ОЛП за изчисляването на ОНСФ, които следва да отразяват определенията и процентните намаления на стойността на европейското ОЛП, без прилагане на общите и оперативните изисквания, приложими към изчисляването на ОЛП, които не са уместни за хоризонта от една година на ОНСФ.

(48)

Освен европейските специфики, третирането на сделките с деривати в ОНСФ, разработено от БКБН, може да окаже значително въздействие върху дейностите на институциите с деривати и оттам — върху европейските финансови пазари и достъпа на крайните потребители до някои операции. Сделките с деривати и някои свързани операции, включително клиринговите дейности, могат да се окажат неоснователно и несъразмерно засегнати от въвеждането на ОНСФ, разработено от БКБН, без да са били обект на задълбочени проучвания на количественото въздействие, нито на обществена консултация. Допълнителното изискване за наличие на стабилно финансиране в размер между 5 % и 20 % от брутните дериватни пасиви се възприема много широко като приблизителна мярка за обхващане на рисковете за необходимост от допълнително финансиране, породени от потенциално увеличение на дериватните пасиви за хоризонт от една година, и се преразглежда в момента от БКБН. Това изискване, въведено на ниво от 5 %, което съответства на свободата на преценка, оставена от БКБН на юрисдикциите да понижават коефициента на изискваното стабилно финансиране за брутните дериватни пасиви, може съответно да се измени, за да се отразят промените на равнище БКБН и да се избегнат възможните неочаквани последствия, като например затрудняването на гладкото функциониране на европейските финансови пазари и достъпа до инструменти за хеджиране на риска на институциите и крайните потребители, включително предприятията, за да се осигури, че финансирането им е цел на съюза на капиталовите пазари.

(49)

Асиметричното третиране от БКБН на краткосрочно финансиране като репо сделки (които не се признават за стабилно финансиране), и краткосрочни заеми, като обратни репо сделки (при които се изисква стабилно финансиране: 10 %, ако са обезпечени с висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в ОЛП, и 15 % — за останалите сделки) на финансови клиенти, е предназначено да възпрепятства значително по обем краткосрочно финансиране между финансови клиенти, тъй като такива обеми са източник на взаимосвързаност и затрудняват преструктурирането на конкретна институция без опасност рискът да се разпростре и към останалата част от финансовата система. Калибрирането на асиметрията обаче е консервативно и може да окаже влияние върху ликвидността на ценните книжа (в частност — на държавните облигации), които обичайно се използват за обезпечаване на краткосрочните сделки, тъй като институциите вероятно ще ограничат обема на дейността си на пазарите на репо сделки. То би могло да възпрепятства и дейностите по поддържане на пазара, тъй като пазарите за репо сделки улесняват управлението на необходимите обеми — което противоречи на целите на съюза на капиталовите пазари. За да имат институциите достатъчно време да се адаптират постепенно към това консервативно калибриране, следва да се въведе преходен период, по време на който коефициентите на изискваното стабилно финансиране ще бъдат временно намалени. Размерът на временното намаление на коефициентите на изискваното стабилно финансиране следва да зависи от видовете сделки и от видовете обезпечения, използвани в тези сделки.

(50)

В допълнение към временното рекалибриране на коефициента на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН, което се прилага спрямо краткосрочните обратни репо сделки с финансови клиенти, обезпечени с държавни облигации, се налагат и някои други корекции, за да не се допусне въвеждането на изискване за ОНСФ да възпрепятства ликвидността на пазарите на държавни облигации. Коефициентът на изискваното стабилно финансиране по определението на БКБН в размер на 5 %, който се прилага спрямо висококачествените ликвидни активи от ниво 1, включително спрямо държавните облигации, предполага, че институциите трябва да разполагат с този размер дългосрочно необезпечено финансиране, независимо от времето, през което те очакват да държат такива държавни облигации. Това потенциално би могло допълнително да насърчи институциите да депозират парични средства в централните банки, вместо да действат като първични дилъри и да осигуряват ликвидност на пазарите на държавни облигации. Освен това, такъв коефициент е в противоречие с ОЛП, където се признава пълната ликвидност на тези активи дори при сериозен ликвиден стрес (0 % намаление на стойността). Поради това определеният в европейското ОЛП коефициент на изискваното стабилно финансиране при висококачествените ликвидни активи от ниво 1, с изключение на изключително висококачествените покрити облигации, следва да бъде намален от 5 на 0 %.

(51)

Освен това всички висококачествени ликвидни активи от ниво 1, както са определени в европейското ОЛП (без изключително висококачествените покрити облигации), получени като вариационни маржини по договори с деривати, следва да се нетират с дериватните активи, докато ОНСФ, разработено от БКБН, допуска нетиране само с парични средства в съответствие с условията на рамката за ливъриджа относно дериватните активи. Това по-широко признаване на активите, получени като вариационни маржини, ще подобри ликвидността на пазарите на държавни облигации, без да затруднява крайните потребители, които притежават значителен размер държавни облигации, но малко парични средства (като пенсионните фондове), и без да внася допълнително напрежение върху търсенето на парични средства на пазарите на репо сделки.

(52)

Изискването за ОНСФ следва да се прилага спрямо институциите както на индивидуална, така и на консолидирана основа, освен ако компетентните органи освободят от прилагането му на индивидуална основа. Ако не се прилага освобождаване от изискването за ОНСФ на индивидуална основа, сделките между две институции от една и съща група или една и съща институционална защитна схема следва по принцип да получат симетрични коефициенти на наличното и на изискваното стабилно финансиране, за да не се загуби финансиране в рамките на вътрешния пазар и да не се възпрепятства ефективното управление на ликвидността в тези европейски групи, при които ликвидността се управлява централно. Такова преференциално симетрично третиране следва да се предоставя за вътрешногруповите сделки само ако са въведени всички необходими защитни механизми в съответствие с допълнителните критерии при трансграничните сделки и само с предварителното одобрение на съответните компетентни органи, тъй като не може да се приеме за даденост, че институциите, изпитващи трудности при изпълнението на своите платежни задължения, винаги ще получават финансова подкрепа от други предприятия от същата група или същата институционална защитна схема.

(53)

За малките и несложни институции следва да се предостави възможност за прилагане на опростена версия на изискването за ОНСФ. Опростената версия на ОНСФ, с по-ниска степен на детайлност, следва да включва събирането на ограничен брой данни, което ще намали сложността на изчисленията за тези институции в съответствие с принципа на пропорционалност, като чрез калибриране, което следва да е поне толкова консервативно, колкото на пълната версия на изискването за ОНСФ, ще се гарантира, че тези институции разполагат с достатъчно стабилно финансиране. Въпреки това компетентните органи следва да могат да изискват от малките и несложни институции да прилагат пълната версия на изискването за ОНСФ вместо опростената.

(54)

При консолидирането на дъщерните предприятия в трети държави следва надлежно да се отчитат изискванията за стабилно финансиране, приложими в тези държави. Аналогично, правилата на Съюза в областта на консолидацията не следва да предвиждат по-благоприятно третиране на наличното и изискваното стабилно финансиране на дъщерните предприятия в трети държави от третирането, предвидено в националното законодателство на тези трети държави.

(55)

Институциите следва да са задължени да отчитат на съответните им компетентни органи в отчетната валута, задължителното подробно ОНСФ за всички позиции, както и отделно за позициите във всяка значима валута, за да се осигури подходящ контрол на възможните валутни несъответствия. Изискването за ОНСФ не следва да налага на институциите двойни изисквания за отчетност или изисквания за отчетност, които не са в съответствие с действащите правила, и на институциите следва да се предостави достатъчно време, за да се подготвят за влизането в сила на новите изисквания за отчетност.

(56)

Достъпът на пазара до полезна и съпоставима информация за общите ключови рискови показатели на институциите е основен принцип на една стабилна банкова система, поради което е от особена важност да се намали във възможно най-голяма степен информационният дисбаланс и да се улесни съпоставимостта на рисковите профили на отделните кредитни институции от дадена юрисдикция и от различни юрисдикции. Във връзка с това през януари 2015 г. БКБН публикува преработени стандарти за оповестяване по стълб 3, с цел да се подобри съпоставимостта, качеството и съгласуваността на информацията, която институциите са задължени да предоставят на пазара. Следователно, с оглед на прилагането на тези нови международни стандарти, е целесъобразно да се изменят съществуващите изисквания за оповестяване.

(57)

Респондентите на поканата, отправена от Комисията за представяне на сведения за регулаторната рамка на ЕС за финансовите услуги, прецениха действащите изисквания за оповестяване като непропорционално сложни и тежки за по-малките институции. Без да се засяга по-тясното сближаване с изискванията за оповестяванe по международните стандарти, от малките и несложни институции, с оглед на намаляване на административната тежест, на която са изложени, следва да се изисква да предоставят данни по-рядко и не в такива детайли, колкото по-големите им конкуренти.

(58)

Оповестяванията във връзка с възнагражденията следва да се пояснят. Свързаните с възнагражденията изисквания за оповестяване, определени в настоящия регламент, следва да бъдат съвместими с целите на правилата за възнагражденията, а именно да установяват и поддържат – за категориите персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на институцията – политики и практики за възнагражденията, които са съвместими с ефективното управление на риска. Също така, от институциите, които се ползват с дерогация от някои разпоредби относно възнагражденията, следва да се изисква да оповестяват информация относно такава дерогация.

(59)

Малките и средни предприятия (МСП) са един от стълбовете на икономиката на Съюза предвид основополагащата им роля за създаване на икономически растеж и осигуряване на заетост. С цел да се осигури оптимално банково финансиране на МСП и предвид факта, че МСП са с по-нисък системен риск в сравнение с по-големите предприятия, капиталовите изисквания за експозициите към МСП следва да бъдат по-ниски от тези за експозициите към големи предприятия. Понастоящем експозициите към МСП до 1,5 милиона евро подлежат на намаление от 23,81 % на рисково претегления им размер. Предвид факта, че прагът от 1,5 милиона евро за експозиция към МСП не показва наличие на промяна в нивото на риска, свързано с МСП, намаляването на капиталовите изисквания следва да бъде разширено за експозициите към МСП до 2,5 милиона евро, като частта на експозиция към МСП, надвишаваща 2,5 милиона евро, следва да подлежи на намаляване на капиталовите изисквания в размер на 15 %.

(60)

Инфраструктурните инвестиции са от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността на Европа и за насърчаване на създаването на работни места. Възстановяването и бъдещият растеж на икономиката на Съюза зависят главно от наличието на капитал за стратегически инвестиции от европейско значение в инфраструктурата, по-специално широколентовите интернет мрежи и енергийните мрежи, както и в транспортната инфраструктура, включително инфраструктурата за електрическа мобилност, по-конкретно в промишлените центрове; образованието, научните изследвания и иновациите; енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност. Планът за инвестиции за Европа има за цел да насърчи допълнителното финансиране на жизнеспособни инфраструктурни проекти, като наред с другото бъдат мобилизирани допълнителни частни източници на финансиране. За известен брой потенциални инвеститори основно безпокойство пораждат усещането за липса на жизнеспособни проекти и ограниченият капацитет за адекватна оценка на риска поради присъщия сложен характер на проектите в тази област.

(61)

За да бъдат насърчени частните и публичните инвестиции в инфраструктурни проекти, е от първостепенно значение да се създаде такава регулаторна среда, която да насърчава висококачествените инфраструктурни проекти и да ограничава рисковете за инвеститорите. По-специално следва да бъдат намалени капиталовите изисквания за експозиции към инфраструктурни проекти, при условие че тези експозиции изпълняват определен брой критерии с оглед на редуциране на рисковия профил и повишаване на предвидимостта на паричните потоци. Комисията следва да направи преглед на разпоредбата за висококачествените инфраструктурни проекти, с цел да оцени: въздействието ѝ върху обема на инфраструктурните инвестиции от институциите и върху качеството на инвестициите, като се вземат предвид целите на Съюза за преминаване към нисковъглеродна, устойчива на изменението на климата и кръгова икономика; както и нейната целесъобразност от пруденциална гледна точка. Комисията следва също така да разгледа въпроса за евентуално разширяване на приложното поле на тези разпоредби, за да бъдат обхванати и инфраструктурните инвестиции от предприятия.

(62)

Както препоръчват ЕБО, Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари, ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (11), и Европейската централна банка, ЦК, поради специфичния си бизнес модел, следва да бъдат освободени от изискването за отношение на ливъридж, тъй като от тях се изисква да получат лиценз за банкова дейност, само защото им се предоставя достъп до овърнайт улеснения при централната банка, както и за да изпълняват ролята си на основни движещи сили за постигането на важни политически и регулаторни цели във финансовия сектор.

(63)

Освен това експозиции на ЦДЦК, лицензирани като кредитни институции, и експозиции на кредитни институции, определени в съответствие с член 54, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (12), като например парични салда, резултат от предоставянето на услуги, свързани с парични сметки и приемането на депозити от участници в система за сетълмент на ценни книжа и титуляри на сметки за ценни книжа, следва да бъдат изключени от мярката за общата експозиция, тъй като не пораждат риск от прекомерен ливъридж, тъй като тези парични салда се използват единствено за целите на сетълмент на сделки в системи за сетълмент на ценни книжа.

(64)

Като се има предвид, че препоръката относно допълнителния собствен капитал, посочена в Директива 2013/36/ЕС, представлява цел по отношение на капитала, която отразява надзорните очаквания, тя не следва да бъде предмет нито на задължителното оповестяване, нито на забраната за оповестяване от компетентните органи съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 или съгласно посочената директива.

(65)

С оглед на подходящото определяне на някои специфични технически разпоредби на Регламент (ЕС) № 575/2013 и за да се вземат предвид евентуалните промени в стандартите на международно равнище, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с изменението на списъка на продуктите и услугите, чиито активи и пасиви могат да се разглеждат като взаимозависими, във връзка с начина, по който с оглед на изчисляването на ОНСФ следва да бъдат третирани сделките с деривати, обезпечените кредитни сделки, сделките, обусловени от капиталовия пазар, и необезпечените сделки с финансови клиенти, с падеж под шест месеца, във връзка с изменението на списъка с многостранни банки за развитие, във връзка с изменението на изискванията за оповестяване, във връзка с изменението на изискванията за отчитане на пазарния риск и във връзка с определянето на допълнителни изисквания за ликвидност. Преди приемането на тези актове е особено важно Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (13). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, заети с подготовката на делегираните актове.

(66)

Техническите стандарти следва да гарантират последователната хармонизация на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013. Предвид високо специализирания му експертен опит, на ЕБО следва да бъде възложено да разработва и представя на Комисията проекти на регулаторни технически стандарти, които не са свързани с политически решения. Регулаторни технически стандарти следва да бъдат разработени в следните области: пруденциална консолидация, собствен капитал, ОКПЗ, третиране на експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, дялови участия във фондове, изчисляване на загубите при неизпълнение съгласно вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск, пазарен риск, големи експозиции и ликвидност. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези регулаторни технически стандарти чрез делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС и в съответствие с членове 10–14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Комисията и ЕБО следва да гарантират, че тези стандарти и изисквания могат да бъдат прилагани от всички съответни институции по начин, който е пропорционален на естеството, мащаба и сложността на тези институции и техните дейности.

(67)

За да се улесни съпоставимостта на оповестяванията, на ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартизирани образци за оповестяване, които да обхващат всички съществени изисквания за оповестяване, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013. При разработването на тези стандарти ЕБО следва да вземе предвид мащаба и сложността на институциите, както и естеството и степента на риска, който поражда дейността им. ЕБО следва да докладва дали пропорционалността на пакета на Съюза относно отчетността за надзорни цели би могла да бъде подобрена по отношение на приложното поле, равнището на детайлност и честотата и най-малко да представи конкретни препоръки за начина, по който средните разходи за изпълнението на изискванията за малките институции могат да бъдат намалени в най-добрия случай с 20 % или повече, и най-малко с 10 %, чрез подходящо опростяване на изискванията. На ЕБО следва да бъде възложено да разработи проекти на технически стандарти за изпълнение, които да бъдат приложени към доклада. На Комисията следва да се предостави правомощието да приема тези технически стандарти за изпълнение чрез актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

(68)

С цел да се улесни спазването от институциите на правилата, съдържащи се в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, както и на регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, насоките и образците, приети с оглед на прилагането на тези правила, ЕБО следва да разработи софтуерен инструмент, насочен към институциите, който да подпомогне институциите относно приложимите към тях, в зависимост от техния размер и бизнес модел, разпоредби, стандарти, насоки и образци.

(69)

В допълнение към доклада относно евентуалното намаляване на разходите, в срок до 28 юни 2020 г. ЕБО следва — в сътрудничество с всички компетентни органи, а именно органите, отговорни за упражняването на пруденциален надзор, за преструктурирането и за схемите за гарантиране на депозити, и по-специално Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) — да изготви доклад за осъществимостта на разработването на единна и интегрирана система за събиране на статистически данни, пруденциални данни и данни, свързани с преструктурирането. Като отчита предишната работа на ЕСЦБ относно интегрирано събиране на данни, този доклад следва да съдържа анализ на разходите и ползите от създаването на единен център за събиране на данни за системата за интегрирано отчитане на данни по отношение на статистическите и регулаторните данни за всички институции, които се намират в Съюза. Такава система следва, наред с другото, да използва единни определения и стандарти за данните, които трябва да бъдат събирани, да гарантира надежден и постоянен обмен на информация между компетентните органи, като същевременно осигурява строга поверителност на събраните данни, надеждно удостоверяване на автентичността и управление на правата за достъп до системата, както и киберсигурност. Целта е чрез централизация и хармонизация на отчетността в Европа да се предотвратят многократните искания на сходни или един и същи данни от различни органи и по този начин значително да се намали административната и финансовата тежест както за компетентните органи, така и за институциите. Ако е целесъобразно и като вземе предвид доклада за осъществимост на ЕБО, Комисията следва да представи на Европейския парламент и на Съвета законодателно предложение.

(70)

Съответните компетентни или определени органи следва да се стремят да избягват всяка форма на дублиране или несъгласуваност при използването на макропруденциалните правомощия, предвидени в Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС. По-специално съответните компетентни органи или определени органи следва да разглеждат надлежно въпроса дали мерките, които предприемат съгласно член 124, 164 или 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, са дублиращи се или несъгласувани спрямо останалите действащи или предстоящи мерки съгласно член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

(71)

С оглед на промените в третирането на експозициите към квалифицирани централни контрагенти (КЦК) и в частност на третирането на вноските на институциите в гаранционните фондове на КЦК, предвидени в настоящия регламент, следва съответно да бъдат изменени приложимите разпоредби в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (14), въведени в него с Регламент (ЕС) № 575/2013, които определят изчисляването на хипотетичния капитал на ЦК, който след това институциите използват за изчисляване на капиталовите си изисквания.

(72)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно подобряването на прилагането и усъвършенстването на вече съществуващи правни актове на Съюза, с което се осигуряват еднакви пруденциални изисквания за институциите в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а по-скоро поради обхвата и последиците си могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(73)

За да се позволи контролираното освобождаване от инвестициите в застрахователните холдингови дружества, които не подлежат на допълнителен надзор, следва да се приложи, с обратно действие от 1 януари 2019 г., изменена версия на преходните разпоредби относно освобождаването от приспадане на капиталовите участия в застрахователни предприятия.

(74)

Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

1)

Членове 1 и 2 се заменят със следното:

„Член 1

Обхват

С настоящия регламент се установяват единни правила относно общите пруденциални изисквания, които институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, подлежащи на надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС, трябва да спазват по отношение на следните елементи:

a)

капиталови изисквания по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на кредитния, пазарния и операционния риск, сетълмент риска и ливъриджа;

б)

изисквания за ограничаване на големите експозиции;

в)

изисквания за ликвидност по отношение на изцяло количествено измерими, еднотипни и стандартизирани елементи на ликвидния риск;

г)

изисквания за отчетност във връзка с букви а), б) и в);

д)

изисквания за публично оповестяване.

С настоящия регламент се установяват единните норми, отнасящи се до изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, приложими към субектите за преструктуриране, които са глобално системно значими институции (Г-СЗИ) или част от Г-СЗИ, или са значими дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС.

Настоящият регламент не урежда изискванията за публикуване на информация от компетентните органи в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху институциите, установени в Директива 2013/36/ЕС.

Член 2

Надзорни правомощия

1.   За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, компетентните органи разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2013/36/ЕС и в настоящия регламент.

2.   За да се осигури спазването на разпоредбите на настоящия регламент, органите за преструктуриране разполагат с правомощията и следват процедурите, установени в Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*1) и в настоящия регламент.

3.   За да се осигури изпълнението на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, компетентните органи и органите за преструктуриране си сътрудничат.

4.   За да се осигури нормативно съответствие в рамките на техните правомощия Единният съвет за преструктуриране, създаден с член 42 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (*2), и Европейската централна банка — по въпросите с отношение към възложените ѝ задачи по силата на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (*3), осигуряват редовния и надежден обмен на относима информация.

(*1)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190)."

(*2)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1)."

(*3)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).“"

2)

Член 4 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се изменя, както следва:

i)

точка 7 се заменя със следното:

„7)

„предприятие за колективно инвестиране“ или „ПКИ“ означава ПКИПЦК съгласно определението в член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*4) или алтернативен инвестиционен фонд (АИФ) съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*5);

(*4)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32)."

(*5)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).“;"

ii)

точка 20 се заменя със следното:

„20)

„финансов холдинг“ означава финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно институции или финансови институции, и която не е финансов холдинг със смесена дейност; дъщерните предприятия на финансова институция са предимно институции или финансови институции, когато поне едно от тях е институция и когато повече от 50 % от капитала на финансовата институция, консолидираните активи, приходите, персоналът или друг показател, който компетентният орган сметне за целесъобразен, е свързан с дъщерни предприятия, които са институции или финансови институции;“

iii)

точка 26 се заменя със следното:

„26)

„финансова институция“ означава предприятие, различно от институция и от чисто индустриален холдинг, чиято основна дейност е да придобива дялови участия или да извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2—12 и точка 15 от приложение I към Директива 2013/36/ЕС, включително финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, платежна институция съгласно определението в член 4, точка 4 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (*6) и дружество за управление на активи, но не и застрахователните холдинги и застрахователните холдинги със смесена дейност, определени съответно в букви е) и ж) от член 212, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО;

(*6)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).“;"

iv)

точка 28 се заменя със следното:

„28)

„институция майка в държава членка“ означава институция в държава членка, която има като дъщерно предприятие институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или която притежава участие в институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, без да е дъщерно предприятие на друга институция, получила лиценз в същата държава членка, или на финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, учреден в същата държава членка;“

v)

вмъкват се следните точки:

„29а)

„инвестиционен посредник майка в държава членка“ означава институция майка в държава членка, която е инвестиционен посредник;

29б)

„инвестиционен посредник майка от ЕС“ означава институция майка от ЕС, която е инвестиционен посредник;

29в)

„кредитна институция майка в държава членка“ означава институция майка в държава членка, която е кредитна институция;

29г)

„кредитна институция майка от ЕС“ означава институция майка от ЕС, която е кредитна институция;“

vi)

в точка 39 се добавя следната алинея:

„Две или повече физически или юридически лица, които отговарят на условията, посочени в буква а) или б) поради своята пряка експозиция, по отношение на клирингови дейности, към един и същ ЦК, не се считат за група от свързани клиенти.“;

iv)

точка 41 се заменя със следното:

„41)

„консолидиращ надзорник“ означава компетентен орган, отговорен за упражняване на надзора на консолидирана основа в съответствие с член 111 от Директива 2013/36/ЕС;“

viii)

в точка 71 уводната част на буква б) се заменя със следното:

„б)

за целите на член 97 това означава сборът от следното:“;

ix)

в точка 72 буква а) се заменя със следното:

„а)

тя е регулиран пазар или е пазар на трета държава, счетен за равностоен на регулиран пазар в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 4, буква а) от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*7);

(*7)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).“;"

x)

точка 86 се заменя със следното:

„86)

„търговски портфейл“ означава всички позиции във финансови инструменти и стоки, които дадена институция държи с намерение за търгуване или за хеджиране на позиции, държани с намерение за търгуване в съответствие с член 104;“

xi)

точка 91 се заменя със следното:

„91)

„експозиция по търговско финансиране“ означава текущата експозиция, включваща вариационен маржин, който се дължи на клиринговия член, но все още не е получен, и потенциалната бъдеща експозиция на клирингов член или клиент към ЦК, произтичаща от договорите и сделките, изброени в член 301, параграф 1, букви а), б) и в), както и първоначален маржин;“

xii)

точка 96 се заменя със следното:

„96)

„вътрешно хеджиране“ означава позиция, която в значителна степен нетира съставните рискови елементи между позиция в търговския портфейл и една или повече позиции в банковия портфейл, или между две бюра за търгуване;“

xiii)

в точка 127 буква а) се заменя със следното:

„а)

институциите попадат в рамките на една и съща институционална защитна схема, както е посочено в член 113, параграф 7, или са дълготрайно свързани в мрежа към централен орган;“

xiv)

точка 128 се заменя със следното:

„128)

„разпределяеми позиции“ означава размерът на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и резервите, предназначени за тази цел, преди разпределенията в полза на държателите на инструменти на собствения капитал, намален с пренесените загуби, всяка печалба, която не подлежи на разпределяне съгласно правото на Съюза или националното право или правилата на институцията, и всички суми, отнесени в резерви, които не подлежат на разпределяне в съответствие с националното право или учредителния акт на институцията, във всеки случай по отношение на специфичната категория инструменти на собствения капитал, за която се прилага правото на Съюза или националното право, правилата на институцията или учредителният акт; тези печалби, загуби и резерви се определят въз основа на индивидуалните отчети на институцията, а не на консолидираните отчети;“

xv)

добавят се следните точки:

„130)

„орган за преструктуриране“ означава орган за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 18 от Директива 2014/59/ЕС;

131)

„субект за преструктуриране“ означава субект за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83а от Директива 2014/59/ЕС;

132)

„група за преструктуриране“ означава група за преструктуриране съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 83б от Директива 2014/59/ЕС;

133)

„глобална системно значима институция“ или „Г-СЗИ“ означава Г-СЗИ съгласно определението член 131, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/36/ЕС;

134)

„глобална системно значима институция извън ЕС“ или „Г-СЗИ извън ЕС“ означава глобална системно значима банкова група или банка (Г-СЗБ), която не е Г-СЗИ и която е включена в публикувания и редовно актуализиран от Съвета за финансова стабилност списък на Г-СЗБ;

135)

„съществено дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което на индивидуална или консолидирана основа отговаря на някое от следните условия:

a)

дъщерното предприятие притежава над 5 % от консолидираните рисково претеглени активи на неговото крайно предприятие майка;

б)

дъщерното предприятие генерира над 5 % от общия оперативен приход на неговото крайно предприятие майка;

в)

мярката за обща експозиция, посочена в член 429, параграф 4 от настоящия регламент, на дъщерното предприятие е над 5 % от консолидираната обща експозиция на неговото крайно предприятие майка;

за да определи същественото дъщерно предприятие, когато е приложим член 21б, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, две междинни предприятия майки в ЕС се считат за едно дъщерно предприятие въз основа на консолидационното им състояние;

136)

„Г-СЗИ субект“ означава субект с правосубектност, който е Г-СЗИ или е част от Г-СЗИ или Г-СЗИ извън ЕС;

137)

„инструмент за споделяне на загуби“ означава инструмент за споделяне на загуби съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 57 от Директива 2014/59/ЕС;

138)

„група“ означава група от предприятия, най-малко едно от които е институция, и която се състои от предприятие майка и дъщерните му предприятия или от предприятия, които са свързани помежду си съгласно член 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*8);

139)

„сделка за финансиране с ценни книжа“ означава репо сделка, сделка за предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки или маржин заемна сделка;

140)

„първоначален маржин“ или „ПМ“ означава всяко обезпечение, различно от вариационен маржин, събрано от или предоставено на субект с цел покриване на текущата и потенциалната бъдеща експозиция на сделка или на портфейл от сделки за срока, необходим за приключването на сделките или за повторното хеджиране на свързания със сделката или с портфейла от сделки пазарен риск вследствие на неизпълнение от контрагента;

141)

„пазарен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в пазарните цени, включително валутните курсове или стоковите цени;

142)

„валутен риск“ означава риск от загуба в резултат на промени във валутните курсове;

143)

„стоков риск“ означава риск от загуба в резултат на промени в стоковите цени;

144)

„бюро за търгуване“ означава ясно обособена група дилъри, създадена от институцията с цел съвместно управляване на портфейл от позиции в търговския портфейл според ясно определена и последователна бизнес стратегия и при една и съща структура на управление на риска;

145)

„малка и несложна институция“ означава институция, която отговаря на всяко едно от следните условия:

а)

не е голяма институция;

б)

общата стойност на нейните активи, на индивидуална основа, а когато е приложимо — на консолидирана основа, в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е средно по-малка или равна на праг от 5 милиарда евро за четиригодишния период, непосредствено предхождащ текущия годишен отчетен период; държавите членки могат да понижат този праг;

в)

няма задължения или има опростени задължения по отношение на планирането на възстановяването и преструктурирането в съответствие с член 4 от Директива 2014/59/ЕС;

г)

нейната дейност в търговския портфейл се класифицира като малка по смисъла на член 94, параграф 1;

д)

общата стойност на нейните позиции в деривати, държани с намерение за търгуване, не надвишава 2 % от нейните общи балансови и задбалансови активи, а общата стойност на съвкупните ѝ позиции в деривати не надвишава 5 %, като и двете се изчисляват в съответствие с член 273а, параграф 3;

е)

повече от 75 % от общата стойност на консолидираните активи и пасиви на институцията, с изключение и в двата случая на вътрешногруповите експозиции, се отнасят до дейности с контрагенти, намиращи се в Европейското икономическо пространство;

ж)

институцията не използва вътрешни модели, за да изпълнява пруденциалните изисквания в съответствие с настоящия регламент, освен за дъщерни предприятия, използващи вътрешни модели, разработени на равнище група, при условие че за групата се прилагат изискванията за оповестяване, предвидени в член 433а или 433в, на консолидирана основа;

з)

институцията не е представила възражение пред компетентния орган срещу квалификацията й като малка и несложна институция;

и)

компетентният орган не е решил, че въз основа на анализ на размера, взаимосвързаността, сложността или рисковия профил на институцията, че тя не трябва да се счита за малка и несложна институция;

146)

„голяма институция“ означава институция, която отговаря на някое от следните условия:

a)

е Г-СЗИ;

б)

определена е за друга системно значима институция (Д-СЗИ) в съответствие с член 131, параграфи 1 и 3 от Директива 2013/36/ЕС;

в)

в държавата членка, в която е установена, тя е една от трите най-големи институции по обща стойност на активите;

г)

общата стойност на нейните активи на индивидуална основа или, където е приложимо, на основа консолидационното ѝ състояние в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС е по-голяма или равна на 30 милиарда евро;

147)

„голямо дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие, което попада в обхвата на определението за голяма институция;

148)

„нерегистрирана на борсов пазар институция“ означава институция, която не е емитирала ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар на която и да е държава членка, по смисъла на член 4, параграф 1, точка 21 от Директива 2014/65/ЕС;

149)

„финансов отчет“ означава, за целите на осма част, финансов отчет по смисъла на членове 4 и 5 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*9).

(*8)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19)."

(*9)  Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38).“;"

б)

добавя се следният параграф:

„4.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя обстоятелствата, при които са изпълнени условията по параграф 1, точка 39.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юни 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

3)

Член 6 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Институциите спазват задълженията, посочени във втора, трета, четвърта, седма, седма А и осма част от настоящия регламент и в глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, на индивидуална основа, с изключение на тези по член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„1а.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, изискванията по член 92а се изпълняват на индивидуална основа само от институциите, идентифицирани като субекти за преструктуриране, които освен това са Г-СЗИ или са част от Г-СЗИ и нямат дъщерни предприятия.

Съществените дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС спазват разпоредбите на член 92б на индивидуална основа, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

не са субекти за преструктуриране;

б)

нямат дъщерни предприятия;

в)

не са дъщерни предприятия на институция майка в ЕС.“;

в)

параграфи 3, 4 и 5 се заменят със следното:

„3.   Институциите, които не са предприятие майка или дъщерно предприятие, както и институции, която не са включени в консолидацията съгласно член 18, не са задължени да изпълняват посочените в осма част задължения на индивидуална основа.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, институциите, посочени в параграф 1а от настоящия член, спазват член 437а и член 447, буква з) на индивидуална основа.

4.   Кредитните институции и инвестиционните посредници, които са получили лиценз за предоставяне на инвестиционните услуги и дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС, изпълняват задълженията, посочени в шеста част и в член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, на индивидуална основа.

От следните институции не се изисква да спазват член 413, параграф 1 и свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността, установени в част седма А от настоящия регламент:

а)

институциите, които са получили лиценз също в съответствие с член 14 от Регламент (EС) № 648/2012;

б)

институциите, които са получили лиценз също в съответствие с член 16 и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (*10), при условие че не извършват значима падежна трансформация; и

в)

институциите, определени в съответствие с член 54, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 909/2014, при условие че:

i)

техните дейности са ограничени до предлагане на услуги от банков тип, посочени в раздел В, букви а)—д) от приложението към същия регламент, на централни депозитари на ценни книжа, лицензирани в съответствие с член 16 от регламента; и

ii)

те не извършват значима падежна трансформация.

До изготвянето на доклада на Комисията в съответствие с член 508, параграф 3 компетентните органи могат да освобождават инвестиционните посредници от задълженията, посочени в шеста част и в член 430, параграф 1, буква г), в зависимост от естеството, мащаба и сложността на техните дейности.

5.   Инвестиционните посредници по член 95, параграф 1 и член 96, параграф 1 от настоящия регламент, институциите, за които компетентните органи са приложили дерогацията, посочена в член 7, параграф 1 или 3 от настоящия регламент, и институциите, които са лицензирани също в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, не са задължени да изпълняват на индивидуална основа предвидените в седма част задължения и свързаните с тях задължения за отчетност на отношението на ливъридж, предвидени в част седма А от настоящия регламент.

(*10)  Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).“"

4)

Член 8 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б)

институцията майка — на консолидирана основа, или дъщерната институция — на подконсолидирана основа, непрекъснато наблюдава и упражнява контрол върху ликвидните позиции на всички институции в групата или подгрупата, които са освободени от изискването, наблюдава и постоянно упражнява контрол върху позициите, свързани с финансирането, на всички институции в групата или подгрупата, когато не се прилага изискването за отношението на нетното стабилно финансиране (ОНСФ), предвидено в шеста част, дял IV, и осигурява достатъчно ниво на ликвидност и на стабилно финансиране, когато не се прилага изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV, за всички тези институции;“

б)

в параграф 3 букви б) и в) се заменят със следното:

„б)

разпределението на сумите, местонахождението и собствеността върху изискваните ликвидни активи, които трябва да се държат в обособената ликвидна подгрупа, когато не се прилага изискването за отношение на ликвидно покритие (ОЛП), предвидено в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1, и разпределението на сумите и местонахождението на наличното стабилно финансиране в обособената ликвидна подгрупа, когато не се прилага изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV;

в)

определянето на минималния размер ликвидни активи, които трябва да се държат от институциите, които се освобождават от прилагането на изискването за ОЛП, предвидено в делегирания акт, посочен в член 460, параграф 1, и определянето на минималния размер налично стабилно финансиране, което трябва да се държи от институциите, които се освобождават от прилагането на изискването за ОНСФ, предвидено в шеста част, дял IV;“

в)

добавя се следният параграф:

„6.   Когото в съответствие с настоящия член компетентният орган освободи изцяло или отчасти дадена институция от прилагането на част шеста, той може да освободи тази институция и от прилагането на свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността съгласно член 430, параграф 1, буква г).“

5)

В член 10, параграф 1, първа алинея уводната част се заменя със следното:

„1.   Компетентните органи могат, в съответствие с националното си право, да освободят частично или изцяло от прилагането на изискванията, установени във втора — осма част от настоящия регламент и глава 2 от Регламент (ЕС) 2017/2402, една или повече кредитни институции, разположени в същата държава членка и дълготрайно свързани с централен орган, който извършва надзор над тях и е установен в същата държава членка, ако са изпълнени следните условия:“

6)

Член 11 се изменя, както следва:

а)

параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Институциите майки в държава членка изпълняват, в степента и по начина, предвидени в член 18, задълженията, предвидени във втора, трета, четвърта, седма и седма А част, с изключение на изискванията по член 430, параграф 1, буква г), въз основа на консолидационното си състояние. Предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, установяват необходимата организационна структура и подходящи механизми за вътрешен контрол с цел да се осигури надлежното обработване и изпращане на данните, необходими за консолидацията. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи подходящата консолидация.

2.   С цел да се гарантира, че изискванията на настоящия регламент се прилагат на консолидирана основа, термините „институция“, „институция майка в държава членка“, „институция майка от ЕС“ и „предприятие майка“ — в зависимост от случая, се отнасят и за:

а)

финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, одобрена в съответствие с член 21а от Директива 2013/36/ЕС;

б)

определена институция, контролирана от финансов холдинг майка или от финансов холдинг майка със смесена дейност, когато последните не подлежат на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС;

в)

финансов холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или институции, определени в съответствие с член 21а, параграф 6, буква г) от Директива 2013/36/ЕС.

Консолидационното състояние на предприятие, посочено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, е консолидационното състояние на финансовия холдинг майка или финансовия холдинг майка със смесена дейност, които не подлежат на одобрение в съответствие с член 21а, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС. Консолидационното състояние на предприятие, посочено в първа алинея, буква в) от настоящия параграф, е консолидационното състояние на неговия финансов холдинг майка или финансов холдинг майка със смесена дейност.“;

б)

параграф 3 се заличава;

в)

вмъква се следният параграф:

„3а.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член единствено институциите майки, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ, част от Г-СЗИ или част от Г-СЗИ извън ЕС, спазват член 92а от настоящия регламент на консолидирана основа в степента и по начина, предвидени в член 18 от настоящия регламент.

Единствено предприятията майки от ЕС, които са съществено дъщерно предприятие на Г-СЗИ извън ЕС и не са субекти за преструктуриране, спазват член 92б от настоящия регламент на консолидирана основа в степента и по начина, предвидени в член 18 от настоящия регламент. Когато се прилага член 21б, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС, всяко едно от двете междинни предприятия майки от ЕС, съвместно определени като съществено дъщерно предприятие, изпълнява разпоредбите на член 92б от настоящия регламент, въз основа на тяхното консолидационно състояние.“;

г)

параграфи 4 и 5 се заменят със следното:

„4.   Институциите майки от ЕС спазват шеста част и член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент въз основа на консолидационното си състояние, когато групата се състои от една или повече кредитни институции или инвестиционни посредници с лиценз да предоставят инвестиционните услуги и дейностите, изброени в раздел А, точки 3 и 6 от приложение I към Директива 2014/65/ЕС. До изготвянето на доклада на Комисията, посочен в член 508, параграф 2 от настоящия регламент, и когато групата включва единствено инвестиционни посредници, компетентните органи могат да освобождават институциите майки от ЕС от изпълнение на изискванията в шеста част и член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент на консолидирана основа в зависимост от естеството, мащаба и сложността на дейността на инвестиционните посредници.

Когато съгласно член 8, параграфи 1—5 е предоставено освобождаване от изискванията, институциите и когато е приложимо — финансовите холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност, които са част от ликвидна подгрупа, спазват шеста част и член 430, параграф 1, буква г) на база консолидираната основа или подконсолидираната основа на ликвидната подгрупа.

5.   Когато се прилага член 10 от настоящия регламент, посоченият в него централен орган изпълнява изискванията на втора — осма част от настоящия регламент и глава 2 от Регламент (EС) 2017/2402 въз основа на консолидационното състояние на съвкупността, образувана от централния орган и свързаните с него институции.

6.   В допълнение към изискванията, установени в параграфи 1—5 от настоящия член и без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент и на Директива 2013/36/ЕС, когато е оправдано за надзорни цели поради конкретното естество на риска или на капиталовата структура на дадена институция или когато държавите членки приемат национални закони, изискващи структурно разделение на дейностите в рамките на банкова група, компетентните органи могат да изискат от институцията да изпълнява на подконсолидирана основа задълженията, посочени във втора — осма част от настоящия регламент и в дял VII от Директива 2013/36/ЕС.

Прилагането на подхода, предвиден в първа алинея, не засяга ефективния надзор на консолидирана основа и не трябва да води до несъразмерни отрицателни последици за финансовата система или за части от нея в други държави членки или в Съюза като цяло, нито да представлява или създава пречка пред функционирането на вътрешния пазар.“

7)

Член 12 се заличава.

8)

Вмъква се следният член:

„Член 12а

Консолидирано изчисляване за Г-СЗИ с множество субекти за преструктуриране

Когато поне два субекта на Г-СЗИ от една и съща Г-СЗИ са субекти за преструктуриране, институцията майка от ЕС на тази Г-СЗИ изчислява размера на собствения капитал и приемливите задължения по член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент. Изчислението се извършва въз основа на консолидационното състояние на институцията майка от ЕС, все едно че тя е единственият субект за преструктуриране от тази Г-СЗИ.

Когато размерът, изчислен в съответствие с първа алинея от настоящия член, е по-малък от сбора на размерите на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, на всички субекти за преструктуриране от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране действат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС.

Когато размерът, изчислен в съответствие с първа алинея от настоящия член, е по-голям от сбора на размерите на собствения капитал и приемливите задължения, посочени в член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, на всички субекти за преструктуриране от тази Г-СЗИ, органите за преструктуриране могат да действат в съответствие с член 45г, параграф 3 и член 45з, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС.“

9)

Членове 13 и 14 се заменят със следното:

„Член 13

Прилагане на изискванията за оповестяване на консолидирана основа

1.   Институциите майки от ЕС изпълняват осма част въз основа на консолидационното си състояние.

Големите дъщерни предприятия на институциите майки от ЕС оповестяват информацията, посочена в членове 437, 438, 440, 442, 450, 451, 451а и 453, на индивидуална основа, а когато е приложимо в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС — на подконсолидирана основа.

2.   Институциите, определени като субекти за преструктуриране, които са Г-СЗИ или които са част от Г-СЗИ, спазват член 437а и член 447, буква з) въз основа на консолидационното състояние на своята група за преструктуриране.

3.   Параграф 1, първа алинея не се прилага спрямо институциите майки от ЕС, финансовите холдинги майки от ЕС, финансови холдинги майки със смесена дейност от ЕС и субектите за преструктуриране, когато те са включени в равностойни оповестявания на консолидирана основа, предоставяни от предприятие майка, установено в трета държава.

Параграф 1, втора алинея се прилага спрямо дъщерните предприятия на предприятие майка, установено в трета държава, когато те се считат за големи дъщерни предприятия.

4.   Когато се прилага член 10, посоченият в него централен орган спазва осма част въз основа на консолидационното състояние на централния орган. Член 18, параграф 1 се прилага спрямо централния орган, като свързаните институции се третират като негови дъщерни предприятия.

Член 14

Прилагане на изискванията на член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на консолидирана основа

1.   От предприятията майки и дъщерните им предприятия, които са обхванати от настоящия регламент, се изисква да изпълняват предвидените в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402 задължения на консолидирана или подконсолидирана основа, така че да осигуряват съгласуваност и висока степен на интегрираност на своите правила, процедури и механизми, изисквани съгласно посочените разпоредби, както и възможност за генериране на данните и информацията, необходими за надзорни цели. По-конкретно, те гарантират прилагането, от страна на дъщерните предприятия, които не са обхванати от настоящия регламент, на правила, процедури и механизми, осигуряващи спазването на посочените разпоредби.

2.   При прилагането на член 92 от настоящия регламент на консолидирана или подконсолидирана основа институциите прилагат допълнително рисково тегло в съответствие с член 270а от настоящия регламент, ако изискванията, предвидени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402, са нарушени на ниво субект, установен в трета държава, който е включен в консолидацията в съответствие с член 18 от настоящия регламент, и ако нарушението е съществено по отношение на общия рисков профил на групата.“

10)

В член 15, параграф 1, първа алинея уводната част се заменя със следното:

„1.   След преценка на всеки конкретен случай консолидиращият надзорник може да освободи от прилагането на консолидирана основа на трета част, свързаните с тях изисквания за отчетност във връзка с ликвидността в седма А част от настоящия регламент и дял VII, глава 4 от Директива 2013/36/ЕС, с изключение на член 430, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, при условие че са изпълнени следните изисквания:“.

11)

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Дерогация от прилагането на изискванията за отношение на ливъридж на консолидирана основа спрямо групи от инвестиционни посредници

Когато всички субекти в група от инвестиционни посредници, включително предприятието майка, са инвестиционни посредници, които съгласно член 6, параграф 5 са освободени от прилагане на изискванията по седма част на индивидуална основа, инвестиционният посредник майка може да реши да не прилага на консолидирана основа изискванията по седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност на отношението на ливъридж по част седма А.“

12)

Член 18 се заменя със следното:

„Член 18

Методи за пруденциална консолидация

1.   Институциите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, които въз основа на консолидационното си състояние е необходимо да спазват изискванията, посочени в раздел 1 от настоящата глава, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия. Параграфи 3—6 и параграф 9 от настоящия член не се прилагат, ако се прилагат шеста част и член 430, параграф 1, буква г) въз основа на консолидационното състояние на дадена институция, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, или на подконсолидационното състояние на ликвидната подгрупа, както е посочено в членове 8 и 10.

За целите на член 11, параграф 3а институциите, които трябва да спазват изискванията, посочени в член 92а или 92б, на консолидирана основа, извършват пълна консолидация на всички институции и финансови институции, които са техни дъщерни предприятия в съответните групи за преструктуриране.

2.   Предприятията за спомагателни услуги се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, посочени в настоящия член.

3.   Когато предприятията са свързани по смисъла на член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС, компетентните органи определят как да се извърши консолидацията.

4.   Консолидиращият надзорник изисква пропорционална консолидация според дела от капитала, включващ участия в институции и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията, когато отговорността на тези предприятия е ограничена до дела в капитала, който притежават.

5.   При участия или капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 4, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно, те могат да разрешат или да изискат прилагането на метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.

6.   Компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:

а)

когато по мнение на компетентните органи дадена институция упражнява значително влияние върху една или повече институции или финансови институции, но без да има участие или други капиталови връзки в тези институции; и

б)

когато две или повече институции или финансови институции имат единно ръководство, което не е установено в договор, учредителен договор или устав.

По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат или да изискат прилагането на метода, предвиден в член 22, параграфи 7, 8 и 9 от Директива 2013/34/ЕС. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

7.   Когато дадена институция има дъщерно предприятие, различно от институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги, или има участие в такова предприятие, тя прилага към това дъщерно предприятие или участие метода на собствения капитал. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в надзора на консолидирана основа.

Чрез дерогация от първа алинея компетентните органи могат да разрешат или да изискват институциите да прилагат различен метод за такива дъщерни дружества или участия, включително метода, който се изисква в приложимата счетоводна рамка, при условие че:

а)

институцията не е започнала да прилага метода на собствения капитал към 28 декември 2020 г.;

б)

прилагането на метода на собствения капитал би създало неоправдана тежест или по метода на собствения капитал не се отчитат в достатъчна степен рисковете, които предприятието, посочено в първа алинея, поражда за институцията; и

в)

прилаганият метод не води до пълна или пропорционална консолидация на това предприятие.

8.   Компетентните органи могат да изискат пълна или пропорционална консолидация на дъщерно дружество или на предприятие, в което дадена институция има участие, когато дъщерното дружество или предприятието не е институция, финансова институция или предприятие за спомагателни услуги и когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

предприятието не е застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трета държава, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователен холдинг или предприятие, изключено от обхвата на Директива 2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея;

б)

налице е значителен риск институцията да реши да предостави финансова подкрепа на предприятието при стресирани условия, при липса на договорни задължения за предоставяне на такава подкрепа или като превишаване на подобни задължения.

9.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, в съответствие с които се извършва консолидация в случаите, посочени в параграфи 3—6 и параграф 8.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

13)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Подконсолидация при дружества в трети държави

1.   Ако дъщерна институция има в трета държава дъщерно предприятие — институция или финансова институция — или дялово участие в такова предприятие, тя прилага въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията по членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седем А.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дъщерната институция може да избере да не прилага въз основа на своето подконсолидационно състояние изискванията в членове 89, 90 и 91 и в трета, четвърта и седма част и свързаните с тях изисквания за отчетност по част седма А, когато общите активи и задбалансовите позиции на дъщерните ѝ предприятия и участия в трети държави са по-малко от 10 % от общия размер на нейните активи и задбалансови позиции.“

14)

Заглавието на втора част се заменя със следното:

СОБСТВЕН КАПИТАЛ И ПРИЕМЛИВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“.

15)

В член 26 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Компетентните органи преценяват дали емисиите на капиталови инструменти отговарят на критериите, определени в член 28 или, когато е приложимо — член 29. Институциите класифицират емисиите на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред само след като компетентните органи са дали разрешение за това.

Чрез дерогация от първа алинея институциите могат да класифицират като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред последващи емисии на форма на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, за които вече са получили това разрешение, при условие че са изпълнени следните две условия:

а)

разпоредбите, уреждащи последващите емисии, са по същество същите като разпоредбите, уреждащи емисиите, за които институциите вече са получили разрешение;

б)

институциите са уведомили компетентните органи за последващите емисии достатъчно време преди класифицирането им като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред.

Компетентните органи се консултират с ЕБО преди да дадат разрешение за класифициране на нови форми на капиталови инструменти като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. Компетентните органи отчитат надлежно становището на ЕБО и, когато решат да се отклонят от него, в срок от три месеца от получаване на становището на ЕБО изпращат писмено уведомление на ЕБО, в което дават обосновка за отклонението от въпросното становище. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.

Въз основа на информацията, събрана от компетентните органи, ЕБО съставя, поддържа и публикува списък на всички форми капиталови инструменти във всяка държава членка, които отговарят на изискванията за инструменти на базовия собствен капитал от първи ред. В съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 ЕБО може да събира информацията във връзка с инструментите на базовия собствен капитал от първи ред, която смята за необходима, за да установи спазването на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29 от настоящия регламент, както и с цел поддържане и актуализиране на списъка, посочен в настоящата алинея.

След процеса на преглед по член 80 и при наличие на достатъчно доказателства, че съответните капиталови инструменти не отговарят или са престанали да отговарят на критериите по член 28 или, когато е приложимо — член 29, ЕБО може, в зависимост от случая, да реши да не добавя тези инструменти към списъка по четвърта алинея или да ги изключи от този списък. ЕБО прави съобщение в този смисъл, като освен това посочва позицията на съответния компетентен орган по този въпрос. Настоящата алинея не се прилага към капиталовите инструменти, посочени в член 31.“

16)

Член 28 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се изменя, както следва:

i)

буква б) се заменя със следното:

„б)

инструментите са изцяло изплатени и придобиването на собственост върху тези инструменти не се финансира пряко или непряко от институцията;“

ii)

добавя се следната алинея:

„За целите на първа алинея, буква б) само частта на капиталов инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на базовия собствен капитал от първи ред.“;

б)

в параграф 3 се добавят следните алинеи:

„Условието, установено в параграф 1, първа алинея, буква з), подточка v), се счита за изпълнено, независимо от това, че дадено дъщерно предприятие е предмет на споразумение за прехвърляне на печалби и загуби със своето предприятие майка, съгласно което след изготвянето на годишните си финансови отчети дъщерното предприятие е длъжно да прехвърля годишния си резултат към предприятието майка, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

предприятието майка притежава 90 % или повече от правата на глас и капитала на дъщерното предприятие;

б)

предприятието майка и дъщерното предприятие се намират в една и съща държава членка;

в)

споразумението е сключено за законни данъчни цели;

г)

при изготвянето на годишния финансов отчет дъщерното предприятие има право по своя преценка да намали размера на разпределенията, като разпредели цялата си печалба или част от нея в собствените си резерви или фондове за общ банков риск, преди да извърши плащане към предприятието майка;

д)

съгласно споразумението предприятието майка е длъжно да компенсира изцяло дъщерното предприятие за всички негови загуби;

е)

споразумението подлежи на срок на предизвестие, съгласно който то може да бъде прекратено само към края на счетоводна година, като прекратяването поражда действие не по-рано от началото на следващата счетоводна година, като оставя непроменено задължението на предприятието майка да компенсира изцяло дъщерното предприятие за всички загуби през текущата счетоводна година.

Когато институцията е сключила споразумение за прехвърляне на печалби и загуби, тя уведомява компетентния орган без забавяне и му предоставя копие от споразумението. Институцията също така уведомява компетентния орган без забавяне за всякакви промени в споразумението за прехвърляне на печалби и загуби и за прекратяването му. Институцията не може да сключва повече от едно споразумение за прехвърляне на печалби и загуби.“

17)

В член 33, параграф 1 буква в) се заменя със следното:

„в)

печалбите и загубите от преоценка по справедлива стойност на дериватните пасиви на институцията поради промяна в собствения кредитен риск на институцията.“

18)

Член 36 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се изменя, както следва:

i)

буква б) се заменя със следното:

„б)

нематериални активи с изключение на консервативно оценените софтуерни активи, чиято стойност не се влияе отрицателно от преструктурирането, изпадането в несъстоятелност или ликвидацията на институцията;“

ii)

добавя се следната буква:

„н)

по отношение на ангажимент за минимална стойност, посочен в член 132в, параграф 2, всяка сума, с която текущата пазарна стойност на дялове или акции в ПКИ, на които се основава ангажиментът за минимална стойност, е по-малка от настоящата стойност на ангажимента за минимална стойност и за която институцията все още не е признала намаление на елементите на базовия собствен капитал от първи ред.“;

б)

добавя се следният параграф:

„4.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, за да уточни прилагането на приспаданията, посочени в параграф 1, буква б), включително съществеността на отрицателните последици върху стойността, които не пораждат опасения от пруденциално естество.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 юни 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

19)

В член 37 се добавя следната буква:

„в)

сумата, която ще се приспада, се намалява с размера на счетоводната преоценка на нематериалните активи на дъщерните предприятия, произтичащи от консолидацията на тези дъщерни предприятия и свързани с лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.“

20)

В член 39, параграф 2, първа алинея уводната част се заменя със следното:

„Отсрочените данъчни активи, които не се основават на бъдеща печалба, се ограничават до размера на отсрочените данъчни активи, които са възникнали преди 23 ноември 2016 г. и които произтичат от временни разлики, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:“.

21)

В член 45, буква а) подточка i) се заменя със следното:

„i)

падежът на късата позиция съответства на този на дългата позиция или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“.

22)

Член 49 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 се добавя следната алинея:

„Настоящият параграф не се прилага при изчисляването на собствения капитал за целите на изискванията, установени в членове 92а и 92б, които се изчисляват в съответствие с рамката за приспадане по член 72д, параграф 4.“;

б)

параграф 3 се изменя, както следва:

i)

в буква а), подточка iv) последното изречение се заменя със следното:

„Консолидираният баланс или изчислението на разширена агрегирана основа се отчитат на компетентните органи с честотата, определена в техническите стандарти за изпълнение, посочени в член 430, параграф 7.“;

ii)

в буква a), подточка v) първото изречение се заменя със следното:

„v)

институциите, които са включени в институционална защитна схема, заедно изпълняват на консолидирана или разширена агрегирана основа изискванията по член 92 и се отчитат за спазването на тези изисквания в съответствие с член 430.“

23)

В член 52 параграф 1 се изменя, както следва:

a)

буква а) се заменя със следното:

„а)

инструментите са емитирани пряко от институция и са изцяло изплатени“;

б)

уводната част на буква б) се заменя със следното:

„б)

инструментите не са притежавани от някой от следните:“;

в)

буква в) се заменя със следното:

„в)

придобиването на собственост върху инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията;“

г)

буква з) се заменя със следното:

„з)

когато инструментите включват една или повече опции за предсрочно изкупуване, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента;“

д)

буква й) се заменя със следното:

„й)

в разпоредбите, уреждащи инструментите, няма указание, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване или обратно изкупуване от страна на институцията, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;“

е)

буква п) се заменя със следното:

„п)

когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по член 59 от посочената директива главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране субект е установен в Съюза, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;“

ж)

добавят се следните букви:

„р)

когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка и инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава — или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощията в член 59 от посочената директива за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо въз основа на правни норми или приложими договорни условия, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценяване или преобразуване;

с)

инструментите не са обхванати от споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.“;

з)

добавя се следната алинея:

„За целите на първа алинея, буква а) само частта на капиталов инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на допълнителния капитал от първи ред.“

24)

В член 54, параграф 1 се добавя следната буква:

„д)

когато инструменти на допълнителния капитал от първи ред се емитират от дъщерно предприятие, установено в трета държава, прагът от 5,125 % или посочената по-висока стойност за настъпване на активиращото събитие в буква а) се изчислява в съответствие с националното право на тази трета държава или договорните условия, уреждащи инструментите, при условие че компетентният орган след консултация с ЕБО се е уверил, че тези разпоредби са най-малкото равностойни на изискванията по настоящия член.“

25)

В член 59, буква а) подточка i) се заменя със следното:

„i)

падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“.

26)

В член 62 буква а) се заменя със следното:

„а)

капиталови инструменти, когато са изпълнени условията по член 63, и в степента, посочена в член 64;“.

27)

Член 63 се изменя, както следва:

a)

уводната част се заменя със следното:

„Капиталовите инструменти се определят като инструменти на капитала от втори ред, ако са изпълнени следните условия:“;

б)

буква а) се заменя със следното:

„а)

инструментите са емитирани пряко от институция и са изцяло изплатени;“

в)

в буква б) уводната част се заменя със следното:

„б)

инструментите не са притежавани от някой от следните:“;

г)

букви в) и г) се заменят със следното:

„в)

придобиването на собственост върху инструментите не се финансира пряко или непряко от институцията;

г)

вземанията по главницата на инструментите съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, са с по-нисък ранг от вземанията по всички инструменти на приемливите задължения;“

д)

в буква д) уводната част се заменя със следното:

„д)

инструментите не са обезпечени и не са обект на гаранции, които повишават реда на вземанията от:“;

е)

букви е)—н) се заменят със следното:

„е)

инструментите не са предмет на договореност, с която се повишава редът на вземанията по инструментите;

ж)

инструментите имат първоначален срок до падежа най-малко пет години;

з)

разпоредбите, уреждащи инструментите, не включват стимул за изкупуване или изплащане на главницата по тях, в зависимост от случая, от институцията преди падежа им;

и)

когато инструментите включват една или повече опции за изплащане преди падежа, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента;

й)

по отношение на инструментите може да се упражни кол опция, те могат да бъдат изкупени, изплатени или изкупени обратно преди падежа само когато са изпълнени условията по член 77 и не преди да са изтекли пет години от датата на емитиране, освен когато са изпълнени условията по член 78, параграф 4;

к)

в разпоредбите относно инструментите не се посочва изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа от страна на институцията, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;

л)

разпоредбите, уреждащи инструментите, не дават на държателя правото да ускори графика на изплащането на лихви или на главницата, освен в случай на несъстоятелност или ликвидация на институцията;

м)

размерът на дължимите по инструментите плащания на лихви или на дивиденти, в зависимост от случая, няма да бъде променен въз основа на кредитния рейтинг на институцията или нейното предприятие майка;

н)

когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка, съгласно правната уредба или договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на органа за преструктуриране да упражни правомощията за обезценяване и преобразуване по член 59 от посочената директива, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;

когато емитентът е установен в трета държава и не е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, съгласно правната уредба или на договорните условия, уреждащи инструментите, при решение на съответния орган на третата държава, главницата на инструментите се обезценява за постоянно или инструментите се преобразуват в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред;“

ж)

добавят се следните букви:

„о)

когато емитентът е установен в трета държава и е бил определен в съответствие с член 12 от Директива 2014/59/ЕС като част от група за преструктуриране, чийто субект за преструктуриране е установен в Съюза, или когато емитентът е установен в държава членка и инструментите могат да бъдат емитирани само съгласно законодателството на трета държава — или да се подчиняват по друг начин на това законодателство, когато съгласно това законодателство упражняването на правомощията в член 59 от посочената директива за обезценяване или преобразуване е валидно и приложимо въз основа на правни норми или приложими договорни условия, които признават действията по преструктуриране или други действия за обезценяване или преобразуване;

п)

инструментите не са обхванати от споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби.“;

з)

добавя се следната аления:

„За целите на първа алинея, буква а) само частта на капиталовия инструмент, която е изцяло изплатена, може да се определя като инструмент на капитала от втори ред.“

28)

Член 64 се заменя със следното:

„Член 64

Амортизация на инструментите на капитала от втори ред

1.   Пълният размер на инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа над пет години се приема за елемент на капитала от втори ред.

2.   Степента, в която през последните пет години от срока до падежа си инструментите на капитала от втори ред са приемливи за елементи на капитала от втори ред, се изчислява, като резултатът от изчислението по буква а) се умножи по числото, посочено в буква б), както следва:

а)

балансовата стойност на инструментите на първия ден от последния петгодишен период на договорения срок до падежа, разделена на броя на дните в този период;

б)

броя на оставащите дни от договорения срок до падежа на инструментите.“

29)

В член 66 се добавя следната буква:

„д)

размерът на елементите, които трябва да бъдат приспаднати съгласно член 72д от елементите на приемливите задължения, с който се надхвърлят елементите на приемливите задължения на институцията.“

30)

В член 69, буква а) подточка i) се заменя със следното:

„i)

падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;“.

31)

След член 72 се вмъква следната глава:

„ГЛАВА 5а

Приемливи задължения

Раздел 1

Елементи и инструменти на приемливите задължения

Член 72а

Елементи на приемливите задължения

1.   Освен ако не попадат в някоя от категориите изключени задължения, изброени в параграф 2 от настоящия член, и в степента, посочена в член 72в, елементите на приемливите задължения се състоят от следното:

a)

когато са изпълнени условията, установени в член 72б — инструментите на приемливите задължения, доколкото не са приемливи за елементи на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред;

б)

инструментите на капитала от втори ред с остатъчен срок до падежа от поне една година, доколкото в съответствие с член 64 не са приемливи за елементи на капитала от втори ред.

2.   Следните задължения се изключват от елементите на приемливите задължения:

a)

гарантираните депозити;

б)

безсрочните депозити и краткосрочните депозити с първоначален срок до падежа под една година;

в)

частта приемливи депозити на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, която надхвърля размера на гаранцията, посочен в член 6 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (*11);

г)

депозитите на физически лица и микро-, малки и средни предприятия, които, ако не са били направени в намиращи се извън Съюза клонове на установени в Съюза институции, са щели да бъдат приемливи депозити;

д)

обезпечените задължения, включително покрити облигации и задължения под формата на финансови инструменти, използвани за хеджиране, които представляват неразделна част от покритата група от базисни обезпечения и които в съответствие с националното право са обезпечени по сходен начин с покритите облигации, при условие че всички обезпечени активи, свързани с група от обезпечения на покрити облигации, остават незасегнати, обособени, с достатъчно финансиране и изключват всяка част на обезпечено задължение или на задължение, за което е предоставено обезпечение, която надхвърля стойността на активите, залога или обезпечението, с които е обезпечено такова задължение;

е)

задълженията, произтичащи от държането на активи или средства на клиент, включително на активите или на средствата на клиент, държани за сметка на предприятия за колективно инвестиране, при условие че такъв клиент е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността;

ж)

задълженията, произтичащи от фидуциарно отношение между субекта за преструктуриране или някое от дъщерните му предприятия (като довереник) и друго лице (като бенефициер), при условие че такъв бенефициер е защитен съгласно приложимото право в областта на несъстоятелността или гражданското право;

з)

задълженията с първоначален срок до падежа под седем дни към институции, с изключение на задълженията към субекти, които са част от същата група;

и)

задълженията с остатъчен срок до падежа под седем дни, дължими на:

i)

системи или системни оператори, определени в съответствие с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*12);

ii)

участници в система, определена в съответствие с Директива 98/26/ЕО, и произтичащи от участие в такава система; или

iii)

ЦК от трети държави, признати в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

й)

задълженията към някое от следните лица:

i)

наето лице във връзка с натрупано трудово възнаграждение, пенсионни права или друго фиксирано възнаграждение, с изключение на променливия компонент на възнаграждението, което не се урежда от колективно трудово споразумение, както и на променливия компонент на възнаграждението на поемащите съществен риск служители, посочени в член 92, параграф 2 от Директива 2013/36/ЕС;

ii)

търговски кредитор, когато задължението произтича от предоставянето на институцията или на предприятието майка на ключови за ежедневната им дейност стоки или услуги, включително информационни услуги, комунални услуги, както и услуги по наемане, обслужване и поддържане на стопанските помещения;

iii)

данъчните и социалноосигурителните органи, при условие че тези задължения са привилегировани съгласно приложимото право;

iv)

схемите за гарантиране на депозитите, при които задължението възниква от вноските, дължими в съответствие с Директива 2014/49/ЕС;

к)

задълженията по деривати;

л)

задължения по дългови инструменти с вградени деривати.

За целите на първа алинея, буква л) дълговите инструменти, съдържащи опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени по преценка на емитента или на държателя, и дълговите инструменти с променлива лихва, определена въз основа на широко използван референтен лихвен процент, например Euribor или Libor, не се считат за дългови инструменти с вградени деривати единствено поради тези свои характеристики.

Член 72б

Инструменти на приемливите задължения

1.   Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ако отговарят на условията, посочени в настоящия член, и само до посочената в него степен.

2.   Задълженията се считат за инструменти на приемливите задължения, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

институцията пряко е емитирала или привлякла, както е приложимо, задълженията, като те са изцяло платени;

б)

задълженията не се притежават от някой от следните:

i)

институция или предприятие, включени в същата група за преструктуриране;

ii)

предприятие, в което институцията има пряко или непряко участие под формата на притежание, пряко или посредством контрол, на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на това предприятие;

в)

субектът за преструктуриране не финансира пряко или непряко придобиването на собственост върху задълженията;

г)

съгласно разпоредбите, уреждащи тези инструменти, вземанията по главницата на задълженията са с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2; това изискване за подчиненост се счита за изпълнено във всеки от следните случаи:

i)

в договорните условия, уреждащи задълженията, се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност, както е определено в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от настоящия регламент;

ii)

в приложимото право се уточнява, че в случай на обичайно производство по несъстоятелност съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС вземането по главницата на инструментите е с по-нисък ранг от вземанията по изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2 от настоящия регламент;

iii)

инструментите са емитирани от субект за преструктуриране, който няма в баланса си изключени задължения по член 72а, параграф 2 от настоящия регламент, които са с равен или по-нисък ранг от инструментите на приемливите задължения;

д)

задълженията не са обезпечени, нито са предмет на гаранция или друго споразумение, с което се повишава рангът на вземанията от страна на някое от следните:

i)

институцията или нейните дъщерни предприятия;

ii)

предприятието майка на институцията или неговите дъщерни предприятия;

iii)

предприятие, което има тесни връзки със субектите, посочени в подточки i) и ii);

e)

задълженията не са обхванати от споразумения за прихващане или нетиране, които биха ограничили капацитета им да поемат загуби при преструктуриране;

ж)

разпоредбите, уреждащи задълженията, не включват стимул по отношение на главницата по тях да бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, обратно изкупуване или изплащане, преди падежа от институцията, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 3;

з)

задълженията не подлежат на опция за изкупуване преди падежа по инициатива на държателите на инструментите, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 2;

и)

при спазване на член 72в, параграфи 3 и 4, ако задълженията включват една или повече опции за предсрочно изплащане, включително кол опции, тези опции могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента, освен в случаите, посочени в член 72в, параграф 2;

й)

по отношение на задълженията може да бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа единствено ако са изпълнени условията по членове 77 и 78а;

к)

в разпоредбите, уреждащи задълженията, няма признак, изрично или по подразбиране, че по отношение на тях в зависимост от случая ще бъде упражнена кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди падежа от страна на субекта за преструктуриране, освен при несъстоятелност или ликвидация на институцията, и институцията не указва това по друг начин;

л)

разпоредбите, уреждащи задълженията, не дават на държателя им правото да ускори графика на изплащане на лихвите или на главницата, освен при несъстоятелност или ликвидация на субекта за преструктуриране;

м)

размерът на произтичащите от задълженията лихви или дивиденти, в зависимост от случая, не може да бъде променян въз основа на кредитния рейтинг на субекта за преструктуриране или на неговото предприятие майка;

н)

за инструменти, емитирани след 28 юни 2021 г., в съответната договорна документация и, когато е приложим, в проспекта, свързан с емитирането им, изрично се посочва възможното упражняване на правомощията за обезценяване и преобразуване в съответствие с член 48 от Директива 2014/59/ЕС.

За целите на първа алинея, буква а) само частите от задълженията, които са изцяло изплатени, могат да се определят като инструменти на приемливите задължения.

За целите на първа алинея, буква г) от настоящия член, когато някои от изключените задължения, посочени в член 72а, параграф 2, са с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, наред с другото, поради факта, че са притежавани от кредитор, който има тесни връзки с длъжника — в качеството си на настоящ или бивш акционер, упражняващ контрол или във връзка с група, член на ръководния орган или свързан с някое от посочените лица — подчинеността не се преценява на базата на вземания по подобни изключени задължения.

3.   В допълнение към задълженията, посочени в параграф 2 от настоящия член, органът за преструктуриране може да разреши задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения до един общ размер, който не надхвърля 3,5 % от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, при условие че:

а)

са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква г);

б)

задълженията са с ранг, еднакъв на най-ниския ранг при изключените задължения по член 72а, параграф 2, с изключение на изключените задължения с по-нисък ред от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, посочени в параграф 2, трета алинея от настоящия член; и

в)

включването на тези задължения в елементите на приемливите задължения не би породило съществен риск от успешно съдебно оспорване или от основателни претенции за обезщетение съгласно преценката на органа за преструктуриране във връзка с принципите, посочени в член 34, параграф 1, буква ж) и член 75 от Директива 2014/59/ЕС.

4.   Органът за преструктуриране може да позволи задължения да се считат за инструменти на приемливите задължения в допълнение към задълженията, посочени в параграф 2, при условие че:

a)

на институцията не е разрешено да включи задълженията, посочени в параграф 3, в елементите на приемливите задължения;

б)

са изпълнени всички условия, посочени в параграф 2, с изключение на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква г);

в)

задълженията са с ранг, еднакъв или по-висок от най-ниския ранг при изключените задължения по член 72а, параграф 2, с изключение на изключените задължения с по-нисък ранг от обикновените необезпечени вземания съгласно националното право в областта на несъстоятелността, посочени в параграф 2, трета алинея от настоящия член;

г)

в баланса на институцията размерът на изключените задължения по член 72а, параграф 2, които при несъстоятелност са с еднакъв или по-нисък ранг от тези задължения, не надхвърля 5 % от размера на собствения капитал и приемливите задължения на институцията;

д)

включването на тези задължения в елементите на приемливите задължения не би породило съществен риск от успешно съдебно оспорване или от основателни претенции за обезщетение съгласно преценка на органа за преструктуриране във връзка с принципите, посочени в член 34, параграф 1, буква ж) и член 75 от Директива 2014/59/ЕС.

5.   Органът за преструктуриране може единствено да разреши на дадена институция да включи задълженията, посочени в параграф 3 или 4, като елементи на приемливите задължения.

6.   Когато разглежда изпълнението на условията, посочени в настоящия член, органът за преструктуриране се консултира с компетентния орган.

7.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

а)

приложимите форми и естеството на непряко финансиране на инструментите на приемливите задължения;

б)

формата и естеството на стимулите за изкупуване за целите на условието, посочено в параграф 2, първа алинея, буква ж) от настоящия член и член 72в, параграф 3.

Тези проекти на регулаторни технически стандарти са изцяло приведени в съответствие с делегирания акт, посочен в член 28, параграф 5, буква а) и в член 52, параграф 2, буква а).

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 72в

Амортизация на инструментите на приемливите задължения

1.   Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа от поне една година се считат изцяло за елементи на приемливите задължения.

Инструментите на приемливите задължения с остатъчен срок до падежа под една година не се считат за елементи на приемливите задължения.

2.   За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опция за изкупуване по инициатива на държателя, която може да бъде упражнена преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият държател може да упражни опцията за изкупуване и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.

3.   За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва стимул за емитента за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване преди първоначално посочения падеж на инструмента, падежът на инструмента се определя на възможно най-ранната дата, на която неговият емитент може да упражни тази опция и да поиска изкупуване или изплащане на инструмента.

4.   За целите на параграф 1, когато инструмент на приемливите задължения включва опции за предсрочно изкупуване, които могат да бъдат упражнени единствено по преценка на емитента преди първоначално посочения падеж на инструмента, но разпоредбите, уреждащи инструмента, не включват никакъв стимул за упражняване на кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструмента преди неговия падеж и не включват опция за изкупуване или изплащане по преценка на държателите, падежът на инструмента се определя като първоначално посочения падеж.

Член 72г

Последици от неизпълнение на условията за приемливост

Ако условията, посочени в член 72б, вече не са изпълнени за инструмент на приемливите задължения, задълженията незабавно престават да се считат за инструменти на приемливите задължения.

Задълженията по член 72б, параграф 2 могат да продължат да се считат за инструменти на приемливите задължения, ако отговарят на изискванията в член 72б, параграф 3 или 4 за инструменти на приемливите задължения.

Раздел 2

Приспадания от елементите на приемливите задължения

Член 72д

Приспадания от елементите на приемливите задължения

1.   Институциите, обхванати от член 92а, приспадат от елементите на приемливите задължения следното:

a)

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в собствени инструменти на приемливи задължения, включително собствените задължения, които тя може да бъде задължена да закупи в резултат на съществуващи договорни задължения;

б)

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и с които институцията има реципрочни кръстосани позиции, които компетентният орган смята, че са били създадени с цел да се раздуе изкуствено капацитетът на субекта за преструктуриране за покриване на загубите и за рекапитализация;

в)

приложимия размер, определен в съответствие с член 72и, на преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции;

г)

преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията има значителни инвестиции, без поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко.

2.   За целите на настоящия раздел всички инструменти с еднакъв ранг с този на инструментите на приемливите задължения се считат за инструменти на приемливи задължения, с изключение на инструментите с еднакъв ранг с този на инструментите, признати за приемливи задължения съгласно член 72б, параграфи 3 и 4.

3.   За целите на настоящия раздел институциите могат да изчисляват размера на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливите задължения, както следва:

Formula

където:

h

=

размер на позициите в посочените в член 72б, параграф 3 инструменти на приемливи задължения;

i

=

индекс, обозначаващ емитиращата институция;

Hi

=

общ размер на позициите в приемливи задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3;

li

=

размер на задълженията, включени от емитиращата институция i в елементите на приемливите задължения в рамките на ограниченията, посочени в член 72б, параграф 3, съгласно последните оповестявания на емитиращата институция; и

Li

=

общ размер на текущите задължения на емитиращата институция i по член 72б, параграф 3 съгласно последните оповестявания на емитента.

4.   Когато обхваната от член 92а институция майка от ЕС или институция майка в държава членка има преки, непреки или синтетични позиции в инструменти на собствения капитал или инструменти на приемливите задължения на едно или повече дъщерни предприятия, които не се числят към групата за преструктуриране, в която е тази институция майка, органът за преструктуриране на тази институция майка, след надлежно отчитане на становището на органите за преструктуриране на съответните дъщерни предприятия, може да ѝ разреши да приспадне тези позиции чрез приспадне на по-малък размер, определен от органа за преструктуриране на тази институция майка. Този коригиран размер трябва да бъде не по-малък от размера (m), изчислен, както следва:

 

mi = max{0; OPi + LPi – max{0; β · [Oi + Li – ri · aRWAi]}},

където:

i

=

индекс, обозначаващ дъщерното предприятие;

OPi

=

размер на инструментите на собствения капитал, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

LPi

=

размер на елементите на приемливите задължения, емитирани от дъщерно предприятие i и държани от институцията майка;

β

=

процентен дял от инструментите на собствения капитал и елементите на приемливите задължения, емитирани от дъщерното предприятие i и държани от предприятието майка;

Oi

=

размер на собствения капитал на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф;

Li

=

размер на приемливите задължения на дъщерно предприятие i, без да се отчита приспадането, изчислено в съответствие с настоящия параграф;

ri

=

отношение, приложимо към дъщерно предприятие i на нивото на неговата група за преструктуриране в съответствие с член 92а, параграф 1, буква а) от настоящия регламент и член 45г от Директива 2014/59/ЕС; и

aRWAi

=

обща рискова експозиция на Г-СЗИ субекта i, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4, като се отчитат корекциите по член 12а.

Когато в съответствие с първа алинея на институцията майка е разрешено да приспада коригирания размер, разликата между размера на позициите в инструменти на собствения капитал и инструменти на приемливите задължения, посочени в първа алинея, и този коригиран размер се приспада от дъщерното предприятие.

Член 72е

Приспадане на позициите в собствени инструменти на приемливите задължения

За целите на член 72д, параграф 1, буква а) институциите изчисляват позициите си въз основа на брутните дълги позиции при спазване на следните изключения:

a)

институциите могат да изчисляват размера на позициите въз основа на нетната дълга позиция, ако са изпълнени следните две условия:

i)

дългите и късите позиции са в една и съща базисна експозиция и късите позиции не са свързани с риск от контрагента;

ii)

както дългите, така и късите позиции се държат или в търговския, или в банковия портфейл;

б)

институциите определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като изчисляват базисната експозиция към включените в тези индекси собствени инструменти на приемливите задължения;

в)

институциите могат да прихванат късите позиции в собствени инструменти на приемливите задължения, произтичащи от къси позиции в базисните индекси, включително когато тези къси позиции включват риск от контрагента, от брутните дълги позиции в собствени инструменти на приемливите задължения, произтичащи от позиции в свързани с индекси ценни книжа, ако са изпълнени следните две условия:

i)

дългите и късите позиции са в едни и същи базисни индекси;

ii)

както дългите, така и късите позиции се държат или в търговския, или в банковия портфейл.

Член 72ж

Основа за приспадане за елементите на приемливите задължения

За целите на член 72д, параграф 1, букви б), в) и г) институциите приспадат брутните дълги позиции при спазване на изключенията, предвидени в членове 72з и 72и.

Член 72з

Приспадане на позициите в приемливи задължения на други субекти, които са Г-СЗИ

Институциите, които не използват изключението, предвидено в член 72й, извършват приспаданията, посочени в член 72д, параграф 1, букви в) и г), в съответствие със следното:

a)

те могат да изчисляват преките, непреките и синтетичните позиции в инструменти на приемливите задължения въз основа на нетната дълга позиция в същата базисна експозиция, ако са изпълнени следните две условия:

i)

падежът на късата позиция или съответства на този на дългата позиция, или настъпва по-късно, или остатъчният срок до падежа на късата позиция е най-малко една година;

ii)

както дългата, така и късата позиция се държат или в търговския, или в банковия портфейл;

б)

те определят сумата, която да се приспадне за преките, непреките и синтетичните позиции в свързани с индекси ценни книжа, като прегледат подробно за базисната експозиция във включените в тези индекси инструменти на приемливи задължения.

Член 72и

Приспадане на приемливи задължения, когато институцията няма значителни инвестиции в субекти, които са Г-СЗИ

1.   За целите на член 72д, параграф 1, буква в) институциите изчисляват приложимата подлежаща на приспадане сума, като умножават сумата в буква а) от настоящия параграф по коефициента, получен от изчислението в буква б) от настоящия параграф:

a)

общата сума, с която преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор и в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които институцията няма значителни инвестиции, надхвърля 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на следното:

i)

членове 32—35;

ii)

член 36, параграф 1, букви а)—ж), буква к), подточки ii)—v) и буква л), с изключение на сумата, която се приспада за отсрочените данъчни активи, които се основават на бъдеща печалба и произтичат от временни разлики;

iii)

членове 44 и 45;

б)

сумата на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, разделена на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред и капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор, и в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ, в нито един от които субекта за преструктуриране няма значителни инвестиции.

2.   Институциите изключват поетите позиции, държани за пет работни дни или по-малко, от посочената в параграф 1, буква а) сума и от изчисляването на коефициента в съответствие с параграф 1, буква б).

3.   Подлежащата на приспадане сума съгласно параграф 1 се разпределя на всеки държан от институцията инструмент на приемливите задължения на Г-СЗИ субект. Институциите определят сумата за всеки инструмент на приемливите задължения, която се приспада съгласно параграф 1, като умножат посочената в буква а) от настоящия параграф сума по посочения в буква б) от настоящия параграф дял:

a)

сумата на позициите, които подлежат на приспадане съгласно параграф 1;

б)

дела на общата сума на преките, непреките и синтетичните позиции на институцията в инструменти на приемливите задължения на субекти, които са Г-СЗИ и в които институцията няма значителни инвестиции, представляван от всеки държан от нея инструмент на приемливите задължения.

4.   Сумата на позициите, посочени в член 72д, параграф 1, буква в), която е по-малка или равна на 10 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията след прилагане на разпоредбите на параграф 1, буква а), подточки i), ii) и iii) от настоящия член, не се приспада и за нея се прилагат, в зависимост от случая, съответните рискови тегла по трета част, дял II, глава 2 или 3 или изискванията в трета част, дял IV.

5.   Институциите определят за всеки инструмент на приемливите задължения сумата, която съгласно параграф 4 е рисково претеглена, като умножат сумата на позициите, които съгласно параграф 4 трябва да получават рисково тегло, по дела, получен от посоченото в параграф 3, буква б) изчисление.

Член 72й

Изключение за търговския портфейл от приспаданията от елементите на приемливите задължения

1.   Институциите могат да решат да не приспадат определена част от своите преки, непреки и синтетични позиции в инструменти на приемливите задължения, която, както като общ размер, така и изчислена на брутна дълга основа, не надхвърля, след прилагане на членове 32—36, 5 % от елементите на базовия собствен капитал от първи ред на институцията, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a)

позициите са в търговския портфейл;

б)

инструментите на приемливите задължения се държат за срок, не по-дълъг от 30 работни дни.

2.   За размера на елементите, които по силата на параграф 1 не се приспадат, се прилагат капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл.

3.   Когато при неприспаднати в съответствие с параграф 1 позиции условията, установени в същия параграф, вече не са изпълнени, позициите се приспадат в съответствие с член 72ж, без да се прилагат изключенията в членове 72з и 72и.

Раздел 3

Собствен капитал и приемливи задължения

Член 72к

Приемливи задължения

Приемливите задължения на дадена институция се състоят от елементите на приемливите задължения след приспаданията, посочени в член 72д.

Член 72л

Собствен капитал и приемливи задължения

Собственият капитал и приемливите задължения на дадена институция се състоят от сбора на нейния собствен капитал и приемливи задължения.

(*11)  Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149)."

(*12)  Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).“"

32)

В част II, дял I заглавието на глава 6 се заменя със следното:

Общи изисквания за собствен капитал и приемливи задължения “.

33)

Член 73 се изменя, както следва:

a)

заглавието се заменя със следното:

Разпределения по инструменти“;

б)

параграфи 1—4 се заменят със следното:

„1.   Капиталовите инструменти и задълженията, за които единствено институцията преценява дали да се изплатят разпределения не под формата на парични средства или инструменти на собствения капитал, не могат да се определят като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения, освен ако институцията не е получила предварително разрешение от компетентния орган.

2.   Компетентните органи дават посоченото в параграф 1 предварително разрешение само ако считат, че са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a)

възможността, с която разполага институцията да отменя плащания по инструмента, не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията;

б)

капацитетът на капиталовия инструмент или задължението да поема загуби не се влияе отрицателно от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията;

в)

качеството на капиталовия инструмент или на задължението не се намалява по друг начин от посоченото в параграф 1 право на преценка на институцията, нито от формата, в която могат да се правят разпределенията.

Преди да предостави посоченото в параграф 1 предварително разрешение, компетентният орган се консултира с органа за преструктуриране относно това дали институцията изпълнява тези условия.

3.   Капиталовите инструменти и задълженията, за които юридическо лице, различно от институцията, която ги емитира, има право да реши или да изиска разпределенията по тях да се изплатят не под формата на парични средства или капиталови инструменти, не могат да се определят като инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения.

4.   Институциите могат да използват широк пазарен индекс като една от базите за определяне на размера на разпределенията по инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред или на приемливите задължения.“;

в)

параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Институциите отчитат и оповестяват широките пазарни индекси, на които се основават техните капиталови инструменти и инструменти на приемливите задължения.“

34)

В член 75 уводната част се заменя със следното:

„Изискванията относно падежа на късите позиции, посочени в член 45, буква а), член 59, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а), се считат за удовлетворени по отношение на държаните позиции, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:“.

35)

В член 76 параграфи 1, 2 и 3 се заменят със следното:

„1.   За целите на член 42, буква а), член 45, буква а), член 57, буква а), член 59, буква а), член 67, буква а), член 69, буква а) и член 72з, буква а) институциите могат да намалят размера на дадена дълга позиция в капиталов инструмент с частта от индекс, която е съставена от същата хеджирана базисна експозиция, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a)

хеджираната дълга позиция и късата позиция в индекс, който е използван за хеджиране на тази дълга позиция, са държани в търговския портфейл или в банковия портфейл;

б)

посочените в буква а) позиции са включени по справедлива стойност в баланса на институцията;

в)

посочената в буква а) къса позиция отговаря на изискванията за ефективно хеджиране съгласно процедурите за вътрешен контрол на институцията;

г)

компетентните органи поне веднъж годишно правят оценка на адекватността на посочените в буква в) процедури за вътрешен контрол и се уверяват, че те продължават да са подходящи.

2.   Когато компетентният орган е дал предварително разрешение, институцията може да използва консервативна оценка на базисната си експозиция във включени в индекси капиталови инструменти като алтернатива на изчисляването на своята експозиция спрямо елементите, посочени в една или повече от следните букви:

a)

включени в индекси собствени инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите задължения;

б)

включени в индекси инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред на предприятия от финансовия сектор;

в)

включени в индекси инструменти на приемливите задължения, емитирани от институции.

3.   Компетентните органи дават предварителното разрешение, посочено в параграф 2, само ако институцията им е представила убедителни доказателства, че за нея наблюдението на базисната ѝ експозиция към елементите, посочени в една или повече букви от параграф 2 — в зависимост от случая, ще представлява оперативна тежест.“

36)

Член 77 се заменя със следното:

„Член 77

Условия за намаляване на собствения капитал и приемливите задължения

1.   Институцията трябва да поиска предварително разрешение от компетентния орган, за да извърши някое от следните:

a)

да намали, да изкупи или да изкупи обратно емитираните от нея инструменти на базовия собствен капитал от първи ред по разрешения от приложимото национално право начин;

б)

да намали, да разпредели или да прекласифицира като друг елемент на собствения капитал премийните резерви от емисии, свързани с инструменти на собствения капитал;

в)

да упражни в зависимост от случая кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред преди падежа по договора.

2.   Институцията получава предварително разрешение от органа за преструктуриране, за да упражни кол опция, опция за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструменти на приемливите задължения, които не са обхванати от параграф 1, преди падежа по договора.“

37)

Член 78 се заменя със следното:

„Член 78

Разрешение от надзорен орган за намаляване на собствения капитал

1.   Компетентният орган дава разрешение на институцията да намали, да упражни кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, допълнителния капитал от първи ред или капитала от втори ред, или да намали, да разпредели или да прекласифицира свързани премийни резерви от емисии, когато е изпълнено някое от следните условия:

a)

преди извършване на някое от действията, посочени в член 77, параграф 1, или едновременно с него институцията заменя инструментите или свързаните премийни резерви от емисии, посочени в член 77, параграф 1, с инструменти на собствения капитал със същото или по-високо качество при условия, които отговарят на капацитета на институцията да генерира доход;

б)

институцията е предоставила на компетентния орган убедителни доказателства, че след действието по член 77, параграф 1 от настоящия регламент собственият ѝ капитал и приемливите ѝ задължения ще надхвърлят изискванията, определени в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който компетентният орган e счел за необходим.

Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира със собствен капитал над нивата, изисквани в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, компетентният орган може да ѝ даде общо предварително разрешение да предприеме всяко едно от действията, предвидени в член 77, параграф 1 от настоящия член, при спазване на определени критерии с цел всяко такова бъдещо действие да е в съответствие с условията, установени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за определен срок, който не надвишава една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от компетентния орган размер. При инструментите на базовия собствен капитал от първи ред този предварително определен размер не надхвърля нито 3 % от съответната емисия, нито 10 % от сумата, с която базовият собствен капитал от първи ред надхвърля сбора на изискванията за базовия собствен капитал от първи ред, определени в настоящия регламент, в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който компетентният орган е счел за необходим. При инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред този предварително определен размер не надхвърля нито 10 % от съответната емисия, нито 3 % от общия размер на непогасените инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — в зависимост от случая.

Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, компетентните органи го оттеглят.

2.   При оценката доколко заместващите инструменти не накърняват капацитета на институцията да генерира доход, посочен в параграф 1, буква а), компетентните органи вземат под внимание степента, до която тези заместващи капиталови инструменти ще са свързани с повече разходи за институцията от капиталовите инструменти или премийните резерви от емисии, които заместват.

3.   Когато институцията предприема посоченото в член 77, параграф 1, буква а) действие и приложимото национално право забранява отказа от изкупуване на посочените в член 27 инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, компетентният орган може да предостави освобождаване от изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, при условие че изиска от институцията да ограничи изкупуването на такива инструменти по подходящ начин.

4.   Компетентните органи могат да разрешат на институциите да упражняват кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред или на свързаните премийни резерви от емисии преди изтичането на пет години след датата на тяхното емитиране, ако са спазени условията, предвидени в параграф 1, както и едно от посочените по-долу условия:

a)

има промяна в регулаторната класификация на тези инструменти, която може да доведе до тяхното изключване от собствения капитал или до прекласифициране като форма на собствен капитал с по-ниско качество, и са изпълнени следните две условия:

i)

компетентният орган счита, че тази промяна е достатъчно сигурна;

ii)

институцията е представила на компетентния орган убедителни доказателства, че регулаторната прекласификация на тези инструменти не е могла да бъде предвидена към момента на емитирането им;

б)

има промяна в приложимото данъчно третиране на тези инструменти, като институцията представя на компетентния орган убедителни доказателства, че тази промяна е съществена и не е могла да бъде предвидена към момента на емитирането на инструментите;

в)

инструментите и свързаните премийни резерви от емисии са унаследени по смисъла на член 494б;

г)

преди извършване на действието по член 77, параграф 1 или едновременно с него институцията заменя инструментите или свързаните премийни резерви от емисии, посочени в член 77, параграф 1, с инструменти на собствения капитал със същото или по-високо качество при условия, които не накърняват капацитета на институцията да генерира доход, а компетентният орган е разрешил това действие, считайки го за полезно от пруденциална гледна точка и основателно поради извънредни обстоятелства;

д)

инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред се изкупуват обратно с цел поддържане на пазара.

5.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:

a)

значението на израза „не накърняват капацитета на институцията да генерира доход“;

б)

подходящите начини за ограничаване на изкупуването, посочено в параграф 3;

в)

процеса — сроковете и процедурите за предоставяне на предварително одобрение от компетентните органи за някое от изброените в член 77, параграф 1 действия, както и изисквания във връзка с данните при подаване на заявление от институция за разрешение от компетентния орган за извършване на някое от изброените в посочената разпоредба действия, включително процедурата при обратно изкупуване на акции, емитирани в полза на членове на кооперативни дружества, и срока за обработване на такова заявление.

ЕБО представя на Комисията проектите на тези регулаторни технически стандарти до 28 юли 2013 г.

На Комисията се делегира правомощието да приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

38)

Вмъква се следният член:

„Член 78а

Разрешение за намаляване на инструменти на приемливите задължения

1.   Органът за преструктуриране дава разрешение на институцията да упражни кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване по отношение на инструменти на приемливите задължения, ако е изпълнено едно от посочените по-долу условия:

а)

преди извършване на някое от действията, посочени в член 77, параграф 2, или едновременно с него институцията заменя инструментите на приемливите задължения с инструменти на собствения капитал или на приемливите задължения със същото или по-високо качество при условия, които не накърняват капацитета на институцията да генерира доход;

б)

институцията е предоставила на органа за преструктуриране убедителни доказателства, че след действието, посочено в член 77, параграф 2 от настоящия регламент, собственият ѝ капитал и приемливите ѝ задължения надхвърлят изискванията за собствен капитал и приемливи задължения, определени в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, с марж, който органът за преструктуриране, в съгласие с компетентния орган, e счел за необходим;

в)

институцията е доказала по начин, който удовлетворява органа за преструктуриране, че частичното или пълното заместване на приемливите задължения с инструменти на собствения капитал е необходимо за гарантиране на спазването на капиталовите изисквания, установени в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, с цел запазването на лиценза.

Ако институцията предостави достатъчни гаранции, че може да функционира с ниво на собствения капитал и приемливите задължения над изискваното в настоящия регламент и в директиви 2013/36/ЕС и 2014/59/ЕС, органът за преструктуриране, след консултация с компетентния орган, може да даде на тази институция общо предварително разрешение да упражнява кол опции, опции за изкупуване, изплащане или обратно изкупуване на инструменти на приемливите задължения при спазване на определени критерии с цел всяко такова бъдещо действие да е в съответствие с условията, определени в букви а) и б) от настоящия параграф. Това общо предварително разрешение се дава само за определен срок, който не надвишава една година, след което може да бъде подновено. То се дава за предварително определен от органа за преструктуриране размер. Органите за преструктуриране уведомяват компетентните органи за всяко общо предварително разрешение, което са дали.

Ако институцията наруши някой от критериите, определени за целите на общото предварително разрешение, органът за преструктуриране го оттегля.

2.   При оценката доколко заместващите инструменти не накърняват посочения в параграф 1, буква а) капацитет на институцията да генерира доход, органите за преструктуриране вземат под внимание степента, до която тези заместващи инструменти на собствения капитал или заместващи приемливи задължения пораждат повече разходи за институцията, отколкото инструментите, които заместват.

3.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които определя следното:

а)

процеса на сътрудничество между компетентния орган и органа за преструктуриране;

б)

процедурата, включително графиците и изискванията за информация, за даване на разрешение в съответствие с параграф 1, първа алинея;

в)

процедурата, включително графиците и изискванията за информация, за даване на общо предварително разрешение в съответствие с параграф 1, втора алинея;

г)

значението на израза „не накърняват капацитета на институцията да генерира доход“.

За целите на първа алинея, буква г) от настоящия параграф проектите на регулаторни технически стандарти трябва да са изцяло в съответствие с делегирания акт, посочен в член 78.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

39)

Член 79 се изменя, както следва:

a)

заглавието се заменя със следното:

„Временно освобождаване от прилагането на разпоредбите относно приспаданията от собствения капитал и приемливите задължения“;

б)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато дадена институция държи капиталови инструменти или пасиви, които се считат за инструменти на собствения капитал в предприятие от финансовия сектор или за инструменти на приемливите задължения в институция, и когато компетентният орган счете, че тези позиции са за целите на операция по финансова помощ с оглед оздравяване и възстановяване на икономическата жизнеспособност на това дружество или тази институция, той може временно да отмени прилагането на разпоредбите относно приспаданията, които иначе биха се прилагали към тези инструменти.“

40)

Вмъква се следният член:

„Член 79а

Оценка на спазването на условията за инструментите на собствения капитал и приемливите задължения

Институциите вземат предвид съществените характеристики на инструментите, а не само тяхната правна форма при оценката на спазването на изискванията, предвидени във втора част. Оценката на съществените характеристики на даден инструмент е съобразена с всички правила, свързани с инструментите, дори когато те не са изрично определени в условията на самите инструменти, за целите на определянето, че общото икономическо въздействие от тези правила съответства на целта на съответните разпоредби.“

41)

Член 80 се изменя, както следва:

a)

заглавието се заменя със следното:

„Постоянен анализ на качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения“;

б)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   ЕБО наблюдава качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения, емитирани от институции в Съюза, и уведомява незабавно Комисията при наличието на съществени доказателства, че тези инструменти не изпълняват съответните критерии за приемливост, установени в настоящия регламент.

При поискване от ЕБО компетентните органи незабавно му препращат цялата информация във връзка с емитираните нови капиталови инструменти или нови видове пасиви, която той счита, че му е необходима, за да наблюдава качеството на инструментите на собствения капитал и приемливите задължения, емитирани от институции в Съюза.“;

в)

в параграф 3 уводната част се заменя със следното:

„3.   ЕБО предоставя технически съвети на Комисията относно значимите изменения, които смята за необходими в рамките на определяне на собствения капитал и приемливите задължения, в резултат на което и да е от следните:“.

42)

В член 81 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Малцинствените участия включват сумата от елементи на базовия собствен капитал от първи ред на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

a)

дъщерното предприятие е някое от следните:

i)

институция;

ii)

предприятие, за което съгласно приложимото национално право се прилагат изискванията на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС;

iii)

междинен финансов холдинг в трета държава, за който се прилагат пруденциални изисквания, които са също толкова строги като пруденциалните изисквания, прилагани за кредитните институции от тази трета държава, ако Комисията в съответствие с член 107, параграф 4 е решила, че тези пруденциални изисквания са най-малкото еквивалентни на тези по настоящия регламент;

б)

дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;

в)

посочените в уводната част на настоящия параграф елементи на базовия собствен капитал от първи ред се държат от лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.“

43)

Член 82 се заменя със следното:

„Член 82

Квалифициран допълнителен капитал от първи ред, капитал от първи ред, капитал от втори ред и квалифициран собствен капитал

Квалифицираният допълнителен капитал от първи ред, квалифицираният капитал от първи ред, квалифицираният капитал от втори ред и квалифицирания собствен капитал обхващат малцинствените участия, инструментите на допълнителния капитал от първи ред или на капитала от втори ред — в зависимост от случая, плюс неразпределената печалба и премийните резерви от емисии във връзка с тях, на дъщерно предприятие, когато са изпълнени следните условия:

а)

дъщерното предприятие е някое от следните:

i)

институция;

ii)

предприятие, за което съгласно приложимото национално право се прилагат изискванията на настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС;

iii)

междинен финансов холдинг в трета държава, за който се прилагат пруденциални изисквания, които са също толкова строги като пруденциалните изисквания, прилагани за кредитните институции от тази трета държава, ако Комисията в съответствие с член 107, параграф 4 е решила, че тези пруденциални изисквания са най-малкото еквивалентни на тези по в настоящия регламент;

б)

дъщерното предприятие е напълно включено в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2;

в)

тези инструменти са собственост на лица, различни от предприятията, включени в консолидацията съгласно първа част, дял II, глава 2.“

44)

В член 83, параграф 1 уводната част се заменя със следното:

„1.   Инструментите на допълнителния капитал от първи ред и на капитала от втори ред, емитирани от дружество със специална цел, и свързаните с тях премийни резерви от емисии се включват до 31 декември 2021 г. в квалифицирания допълнителен капитал от първи ред, квалифицирания капитал от първи ред, квалифицирания капитал от втори ред или в квалифицирания собствен капитал — в зависимост от случая, само когато са изпълнени следните условия:“.

45)

Вмъква се следният член:

„Член 88а

Квалифицирани инструменти на приемливи задължения

Пасиви, емитирани от дъщерно дружество, установено в Съюза, което принадлежи към същата група за преструктуриране като субекта за преструктуриране, отговарят на изискванията за включване в консолидираните инструменти на приемливите задължения на институция, за която се прилага член 92а, при условие че е изпълнено всяко едно от следните условия:

a)

те са емитирани в съответствие с член 45е, параграф 2, буква а) от Директива 2014/59/ЕС;

б)

те са закупени от съществуващ акционер, който не е част от същата група за преструктуриране, доколкото упражняването на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с членове 59—62 от Директива 2014/59/ЕС не засяга контрола, упражняван върху дъщерното предприятие от субекта за преструктуриране;

в)

те не превишават размера, определен чрез приспадане на сумата по подточка i) от сумата по подточка ii):

i)

сумата от пасивите, дадени или закупени от субекта за преструктуриране, пряко или непряко чрез други субекти в същата група за преструктуриране, и размера на инструментите на собствения капитал, емитирани в съответствие с член 45е, параграф 2, буква б) от Директива 2014/59/ЕС;

ii)

сумата, изисквана в съответствие с член 45е, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС.“

46)

Член 92 се изменя, както следва:

a)

в параграф 1 се добавя следната буква:

„г)

отношение на ливъридж от 3 %;“

б)

вмъква се следният параграф:

„1a.   В допълнение към изискването, предвидено в параграф 1, буква г) от настоящия член, Г-СЗИ поддържат буфер на отношението на ливъридж, равен на мярката за обща експозиция на Г-СЗИ по член 429, параграф 4 от настоящия регламент, умножена по 50 % от нивото на буфера на Г-СЗИ, приложим за Г-СЗИ, в съответствие с член 131 от Директива 2013/36/ЕС.

Г-СЗИ изпълняват изискването за буфер на отношението на ливъридж само с капитал от първи ред. Капитал от първи ред, който се използва за изпълнението на изискването за буфера на отношението на ливъридж, не се използва за изпълнение на някое от свързаните с ливъридж изисквания, определени в настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС, освен ако в някой от тях изрично не е предвидено друго.

Когато дадена Г-СЗИ не отговаря на изискването за буфера на отношението на ливъридж, тя подлежи на изискването за запазване на капитала в съответствие с член 141б от Директива 2013/36/ЕС.

Когато дадена Г-СЗИ не изпълнява едновременно изискването за буфера на отношението на ливъридж и комбинираното изискване за буфер съгласно определението в член 128, точка 6 от Директива 2013/36/ЕС, тя подлежи на по-високото от изискванията за запазване на капитала в съответствие с членове 141 и 141б от посочената директива.“;

в)

параграф 3 се изменя, както следва:

i)

букви б) и в) се заменят със следното:

„б)

капиталовите изисквания за дейността на институцията в търговския портфейл, за следното:

i)

пазарния риск, определен в съответствие с дял IV от настоящата част, с изключение на подходите, установени в глави 1а и 1б от посоченият дял;

ii)

големите експозиции, надхвърлящи посочените в членове 395—401 максимални размери, доколкото е разрешено на институцията да надхвърля тези размери, определени съгласно четвърта част;

в)

капиталовите изисквания за пазарен риск, както са определени в дял IV от настоящата част, с изключение на подходите, установени в глави 1а и 1б от посочения дял, за всички стопански дейности, при които има валутен или стоков риск;“

ii)

вмъква се следната буква:

„ва)

капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с дял V от настоящата част, с изключение на член 379 — за сетълмент риска.“

47)

Вмъкват се следните членове:

„Член 92а

Изисквания за собствен капитал и приемливи задължения при Г-СЗИ

1.   При спазване на разпоредбите на членове 93 и 94 и на изключенията, предвидени в параграф 2 от настоящия член, институциите, които са определени като субекти за преструктуриране и са Г-СЗИ или част от Г-СЗИ, следва по всяко време да спазват следните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения:

а)

рисково базирано отношение от 18 %, което представлява собствен капитал и приемливи задължения на институцията, изразени като процент от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграфи 3 и 4;

б)

отношение от 6,75 %, което не е рисково базирано и представлява собствен капитал и приемливи задължения на институцията, изразени като процент от мярката за обща експозиция по член 429, параграф 4.

2.   Изискванията, предвидени в параграф 1, не се прилагат в следните случаи:

а)

в рамките на три години след датата, на която институцията или групата, от която институцията е част, е определена за Г-СЗИ;

б)

в рамките на две години след датата, на която органът за преструктуриране е приложил, в съответствие с Директива 2014/59/ЕС, инструмента за споделяне на загуби;

в)

в рамките на две години след датата, на която, с цел да се рекапитализира без прилагането на инструменти за преструктуриране, субекта за преструктуриране е въвел алтернативна мярка от страна на частния сектор съгласно член 32, параграф 1, буква б) от Директива 2014/59/ЕС, с която капиталовите инструменти и другите задължения са били обезценени или преобразувани в елементи на базовия собствен капитал от първи ред.

3.   Когато общата стойност, произтичаща от прилагането на изискването, предвидено в параграф 1, буква а) от настоящия член, към всеки субект за преструктуриране от същата Г-СЗИ, надхвърли изискването за собствен капитал и приемливи задължения, изчислено в съответствие с член 12а от настоящия регламент, органът за преструктуриране на институцията майка от ЕС може, след като се консултира с другите засегнати органи за преструктуриране, да действа в съответствие с член 45г, параграф 4 или член 45з, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС.

Член 92б

Изискване за собствен капитал и приемливи задължения при Г-СЗИ извън ЕС

1.   Институциите, които са съществени дъщерни предприятия на Г-СЗИ извън ЕС и не са субекти за преструктуриране, следва да спазват по всяко време изисквания за собствен капитал и приемливи задължения в размер на 90 % от изискванията за собствен капитал и приемливи задължения по член 92а.

2.   С оглед на спазването на параграф 1, инструментите на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред и на приемливите задължения се вземат предвид само ако тези инструменти са притежавани от крайното предприятие майка на Г-СЗИ извън ЕС и са емитирани пряко или непряко чрез други субекти в същата група, при условие че всички тези субекти са установени в същата трета държава като крайното предприятие майка или в държава членка.

3.   Инструмент на приемливите задължения се взема предвид за целите на спазването на параграф 1, само когато отговаря на всички посочени по-долу допълнителни условия:

а)

в случай на обичайно производство по несъстоятелност съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 47 от Директива 2014/59/ЕС, вземането, възникнало от задължението, е с по-нисък ранг от вземанията, възникнали от задълженията, които не отговорят на условията, посочени в параграф 2 от настоящия член, и не се считат за собствен капитал;

б)

той попада в обхвата на правомощията за обезценяване или преобразуване в съответствие с членове 59—62 от Директива 2014/59/ЕС.“

48)

Член 94 се заменя със следното:

„Член 94

Дерогация за несъществена дейност в търговски портфейл

1.   Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква б) институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 от настоящия член, при условие че според извършваната месечно оценка размерът на балансовата и задбалансовата им дейност в търговския портфейл не надхвърля нито един от следните прагове към последния ден на месеца:

a)

5 % от общите активи на институцията;

б)

50 милиона евро.

2.   Когато са изпълнени и двете условия, посочени в параграф 1, букви а) и б), институциите могат да изчисляват капиталовото изискване за дейността си в търговския портфейл, както следва:

a)

при договорите, изброени в точка 1 от приложение II, договорите, свързани с капиталови инструменти, които са посочени в точка 3 от същото приложение, и кредитните деривати институциите могат да освобождават тези позиции от капиталовото изискване по член 92, параграф 3, буква б);

б)

за позициите в търговския портфейл, различни от посочените в буква а) от настоящия параграф, институциите могат да заменят капиталовото изискване по член 92, параграф 3, буква б) с изискването, изчислено съгласно член 92, параграф 3, буква а).

3.   За целите на параграф 1 институциите изчисляват размера на балансовата и задбалансовата си дейност в търговския портфейл въз основа на данните към последния ден на всеки месец, като спазват следните изисквания:

a)

всички позиции, отнесени към търговския портфейл в съответствие с член 104, се включват в изчислението, с изключение на следните:

i)

валутните и стоковите позиции;

ii)

позиции в кредитните деривати, които са признати за вътрешно хеджиране на експозиции към кредитен риск в банковия портфейл или към риск от контрагента, и сделките с кредитни деривати, които напълно компенсират пазарния риск на вътрешното хеджиране, както е посочено в член 106, параграф 3;

б)

всички позиции, включени в изчислението в съответствие с буква а), се оценяват по пазарната им стойност към определена дата; когато пазарната стойност на дадена позиция не е налична към определена дата, институциите използват справедливата стойност за позицията към тази дата; когато пазарната стойност и справедливата стойност на дадена позиция не са налични на дадена дата, институциите приемат за тази позиция най-актуалната ѝ пазарна стойност или справедлива стойност;

в)

абсолютната стойност на дългите позиции се сборува с абсолютната стойност на късите позиции.

4.   Когато са изпълнени и двете условия, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, независимо от задълженията, посочени в членове 74 и 83 от Директива 2013/36/ЕС, член 102, параграфи 3 и 4, членове 103 и 104б от настоящия регламент не се прилагат.

5.   Институциите уведомяват компетентните органи, когато изчисляват или престанат да изчисляват капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2.

6.   Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията, посочени в параграф 1, незабавно уведомява за това компетентния орган.

7.   Институцията престава да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с параграф 2 в срок до три месеца от настъпването на някое от следните събития:

а)

институцията не изпълнява условията, посочени в параграф 1, буква а) или б), през три последователни месеца;

б)

институцията не изпълнява условията, посочени в параграф 1, буква а) или б), в продължение на повече от 6 месеца през последните 12 месеца.

8.   Ако институцията е престанала да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с настоящия член, тя може да получи разрешение отново да изчислява капиталовите изисквания за дейността си в търговския портфейл в съответствие с настоящия член само ако докаже на компетентния орган, че всички условия в параграф 1 са били изпълнени за едногодишен период без прекъсване.

9.   Институциите не сключват позиции, нито продават или купуват позиции в търговския портфейл единствено с цел да изпълнят по време на месечната оценка някое от условията по параграф 1.“

49)

В трета част, дял I глава 2 се заличава.

50)

Член 102 се изменя, както следва:

a)

параграфи 2, 3 и 4 се заменят със следното:

„2.   Намерението за търгуване се доказва въз основа на стратегиите, политиките и процедурите, установени от институцията за управление на позицията или портфейла в съответствие с членове 103, 104 и 104а.

3.   Институциите въвеждат и поддържат системи и механизми за контрол за целите на управлението на търговския си портфейл в съответствие с член 103.

4.   За целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, позициите в търговския портфейл се отнасят към бюрата за търгуване, създадени в съответствие с член 104б.“;

б)

добавят се следните параграфи:

„5.   Позициите в търговския портфейл подлежат на изискванията за пруденциална оценка, посочени в член 105.

6.   Институциите третират вътрешното хеджиране в съответствие с член 106.“

51)

Член 103 се заменя със следното:

„Член 103

Управление на търговския портфейл

1.   Институциите имат ясно определени политики и процедури за цялостното управление на търговския портфейл. Тези политики и процедури обхващат най-малко:

а)

дейностите, които институцията смята за принадлежащи към търгуването и за съставляващи част от търговския портфейл за целите на капиталовите изисквания;

б)

степента, в която дадена позиция всекидневно може да бъде оценявана по пазарни цени при активен, ликвиден и двупосочен пазар;

в)

за позициите, които се оценяват въз основа на модел — степента, в която институцията може:

i)

да определи всички съществени рискове на позицията;

ii)

да хеджира всички съществени рискове на позицията с инструменти, за които съществува активен, ликвиден и двупосочен пазар;

iii)

да получи надеждни оценки за основните допускания и параметри, използвани в модела;

г)

степента, в която институцията може и е задължена да оценява позицията по начин, който може да бъде утвърден от външен експерт по последователен начин;

д)

степента, в която правни ограничения или други оперативни изисквания биха се отразили неблагоприятно на способността на институцията бързо да закрие или хеджира позиция;

е)

степента, в която институцията може и е задължена да управлява активно риска на позициите в рамките на дейностите по търгуването;

ж)

степента, в която институцията може да прекласифицира риск или позиции между банковия и търговския портфейл, както и изискванията за такова прекласифициране по член 104а.

2.   При управлението на позициите или на портфейлите от позиции в търговския портфейл институцията изпълнява всички посочени по-долу изисквания:

a)

налице е ясно документирана стратегия за търгуване на позицията или портфейлите в търговския портфейл, която висшето ръководство одобрява и която включва очаквания срок на държане;

б)

налице са ясно определени политики и процедури за активно управление на позициите и портфейлите в търговския портфейл; тези политики и процедури включват следното:

i)

кои позиции или портфейли от позиции могат да се откриват от отделните бюра за търгуване или от определени дилъри — в зависимост от случая;

ii)

определянето на позиционни лимити и наблюдението им за целесъобразност;

iii)

гарантиране на правото на дилърите да откриват и управляват позицията в рамките на договорените лимити и съгласно одобрената стратегия;

iv)

осигуряване на отчетност за позициите пред висшето ръководство като неразделна част от процеса на управление на риска на институцията;

v)

гарантиране на активното наблюдение на позициите с помощта на източниците на пазарна информация и на оценяването на възможността за търгуване или хеджиране на позицията или на съставляващите я рискове, включително на оценката, качеството и наличието на пазарни данни за целите на оценъчния процес, равнището на пазарния оборот, размерите на търгуваните на пазара позиции;

vi)

активни процедури и механизми за контрол на измами;

в)

институцията разполага с ясно определени политики и процедури за наблюдение на позициите с оглед на стратегията ѝ за търгуване, включително наблюдение на оборота и позициите, за които първоначално очаквания срок на държане е бил надхвърлен.“

52)

В член 104 параграф 2 се заличава.

53)

Вмъкват се следните членове:

„Член 104а

Прекласифициране на позиции

1.   Институциите, с цел определянето на капиталовите изисквания да отговаря на изискванията на компетентните органи, имат ясно определени политики за идентифициране на извънредните обстоятелства, които обосновават прекласифицирането на дадена позиция от търговския портфейл в позиция от банковия портфейл и обратно — на позиция от банковия портфейл в позиция от търговския портфейл. Институциите извършват преглед на тези политики най-малко веднъж годишно.

За целите на първа алинея от настоящия параграф, до 28 юни 2024 г. ЕБО наблюдава различните надзорни практики и издава насоки, в съответствие с член 16 от Регламент № 1093/2010, относно значението на „извънредни обстоятелства“. Докато ЕБО издаде тези насоки, компетентните органи съобщават и обосновават пред ЕБО решението си да разрешат или да откажат да разрешат на дадена институция да прекласифицира позиция в съответствие с посоченото в параграф 2 от настоящия член.

2.   Компетентните органи предоставят разрешение на дадена институция да прекласифицира, за целите на определяне на капиталовите изисквания, позиция от търговския портфейл като позиция от банковия портфейл или обратно — позиция от банковия портфейл като позиция от търговския портфейл, само ако институцията им е предоставила писмени доказателства, че решението ѝ да прекласифицира съответната позиция е резултат от извънредно обстоятелство съгласно въведените от нея политики в съответствие с параграф 1 от настоящия член. За тази цел институцията предоставя убедителни доказателства, че позицията вече не отговаря на условието за класифициране като позиция в търговския или в банковия портфейл в съответствие с член 104.

Решението по първа алинея се одобрява от ръководния орган.

3.   Когато компетентният орган е дал разрешение за прекласифицирането на позиция в съответствие с параграф 2, получилата разрешението институция:

a)

оповестява публично без забавяне:

i)

информация, че позицията е била прекласифицирана; и

ii)

когато прекласифицирането води до намаляване на капиталовите изисквания на институцията, размера на това намаление; и

б)

когато прекласифицирането води до намаляване на капиталовите изисквания на институцията, тези последици не се отчитат до падежа на позицията, освен ако компетентният орган не разреши на институцията да ги отчете на по-ранна дата.

4.   Институцията изчислява нетното изменение в размера на своите капиталови изисквания, произтичащо от прекласифицирането на позицията, като разлика между капиталовите изисквания непосредствено след прекласифицирането и капиталовите изисквания непосредствено преди прекласифицирането, като и двете стойности се изчисляват в съответствие с член 92. При изчислението не се взема предвид въздействието на други фактори освен прекласифицирането.

5.   Прекласифицирането на позиция в съответствие с настоящия член е неотменимо.

Член 104б

Изисквания за бюрата за търгуване

1.   За целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, институциите създават бюра за търгуване и отнасят всяка от позициите в търговския си портфейл към някое от тези бюра. Позиции в търговския портфейл се разпределят към едно и също бюро за търгуване само ако отговарят на договорената делова стратегия на бюрото и са последователно управлявани и контролирани в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

2.   Бюрата за търгуване на институциите спазват по всяко време всички посочени по-долу изисквания:

a)

всяко бюро за търгуване има ясна и специфична делова стратегия, както и подходящата за нея структура за управление на риска;

б)

всяко бюро за търгуване има ясна организационна структура; позициите в бюрото за търгуване се управляват от определени дилъри от институцията; всеки дилър в бюрото за търгуване е натоварен с определени функции; всеки дилър е назначен само в едно бюро за търгуване;

в)

всяко бюро за търгуване определя позиционни лимити в съответствие с деловата си стратегия;

г)

поне веднъж седмично се изготвят отчети за дейността, доходността, управлението на риска и регулаторните изисквания на бюрото за търгуване; тези отчети редовно се представят на ръководния орган;

д)

всяко бюро за търгуване има ясен годишен бизнес план с ясно определена политика за възнагражденията, основаваща се на надеждни критерии, използвани за измерване на резултатите;

е)

отчети за падежиращите позиции, вътрешнодневните нарушения на лимитите за търгуване, дневните нарушения на лимита за търгуване и действията, предприети от институцията с цел справяне с тези нарушения, както и оценки на пазарната ликвидност се изготвят за всяко бюро за търгуване ежемесечно и са достъпни за компетентните органи.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, буква б) институцията може да назначи даден дилър да работи към повече от едно бюро за търгуване, при условие че институцията представи на компетентния орган убедителни доказателства, че назначаването му е основано на съображения, свързани със стопанската дейност или ресурсите, и че изпълнява другите посочени в настоящия член качествени изисквания, приложими за дилърите и бюрата за търгуване.

4.   Институциите уведомяват компетентните органи за начина, по който спазват изискванията на параграф 2. Компетентните органи могат да изискат от дадена институция да промени структурата или организацията на своите бюра за търгуване с цел да спази разпоредбите на настоящия член.“

54)

Член 105 се изменя, както следва:

a)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всички позиции в търговския портфейл и позиции в банковия портфейл, оценявани по справедлива стойност, подлежат на посочените в настоящия член стандарти за пруденциална оценка. Институциите по-специално се уверяват, че пруденциалната оценка на позициите в търговския им портфейл е с подходяща степен на надеждност предвид динамичния характер на позициите в търговския портфейл и на оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл, изискванията за пруденциална надеждност, както и режима на действие и целта на капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл и за оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл.“;

б)

параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   Институциите преоценяват по справедлива стойност позициите в търговския портфейл поне веднъж дневно. Промените в стойността на тези позиции се отразяват в отчета за приходите и разходите на институцията.

4.   Винаги, когато е възможно, институциите оценяват по пазарни цени позициите в търговския си портфейл и позициите в банковия си портфейл, оценявани по справедлива стойност, включително когато прилагат съответното капиталово третиране към тези позиции.“;

в)

параграф 6 се заменя със следното:

„6.   Когато не е възможна оценка по пазарни цени, институциите оценяват позициите и портфейлите си консервативно въз основа на модел, включително, когато изчисляват капиталовите изисквания за позициите в търговския портфейл и за оценяваните по справедлива стойност позиции в банковия портфейл.“;

г)

в параграф 7 втора алинея се заменя със следното:

„За целите на буква г) от първа алинея моделът се разработва и оценява независимо от бюрата за търгуване и подлежи на независима проверка, включваща утвърждаване на числените методи, допусканията и програмното осигуряване.“;

д)

в параграф 11 буква а) се заменя със следното:

„а)

допълнителното време, необходимо за хеджиране на позицията или на свързаните с нея рискове извън ликвидните хоризонти, които са били определени за рисковите фактори на позицията в съответствие с член 325бг;“.

55)

Член 106 се изменя, както следва:

a)

параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Изискванията, посочени в параграф 1, се прилагат, без да се засягат изискванията, приложими за хеджираната позиция в банковия или в търговския портфейл — в зависимост от случая.

3.   Когато дадена институция хеджира с кредитен дериват, вписан в търговския ѝ портфейл, експозиция към кредитен риск от банковия портфейл или експозиция към риск от контрагента, позицията на кредитният дериват се признава като вътрешно хеджиране на експозицията към кредитен риск от банковия портфейл или на експозицията към риск от контрагента за целите на изчисляването на посочения в член 92, параграф 3, буква а) размер на рисково претеглените експозиции, когато институцията сключи друга сделка с кредитен дериват с трето лице, която е приемлив доставчик на кредитна защита и изпълнява изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл, като тази сделка напълно компенсира пазарния риск на вътрешното хеджиране.

За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато в съответствие с първа алинея, така и кредитният дериват — предмет на сключената с трето лице сделка.“;

б)

добавят се следните параграфи:

„4.   Когато дадена институция хеджира експозиция към риск от капиталов инструмент от банковия портфейл с дериват върху капиталов инструмент, вписан в търговския ѝ портфейл, позицията на деривата върху капиталов инструмент се признава като вътрешно хеджиране на експозицията към капиталов риск от банковия портфейл за целите на изчисляването на посочения в член 92, параграф 3, буква а) размер на рисково претеглените експозиции, когато институцията сключи друга сделка с дериват върху капиталови инструменти с трето лице, която е приемлив доставчик на кредитна защита и изпълнява изискванията за кредитна защита с гаранции в банковия портфейл, като тази сделка напълно компенсира пазарния риск на вътрешното хеджиране.

За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск, в търговския портфейл се включват както вътрешното хеджиране, признато в съответствие с първа алинея, така и дериватът върху капиталов инструмент, сключен с трето лице — приемлив доставчик на кредитна защита.

5.   Когато дадена институция хеджира експозиции към лихвен риск от банковия портфейл с позиция на лихвен риск, вписана в търговския портфейл, тази позиция на лихвен риск се счита за вътрешно хеджиране за целите на оценката на лихвения риск на позициите в банковия портфейл в съответствие с членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС, ако са изпълнени следните условия:

а)

позицията е отнесена към подпортфейл, различен от този на другата позиция в търговския портфейл, чиято бизнес стратегия е насочена изцяло към управление и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск; за тази цел институцията може да отнесе към този подпортфейл други позиции на лихвен риск, открити с трети лица, или в собствения ѝ търговски портфейл, стига институцията напълно да компенсира пазарния риск на тези позиции на лихвен риск, открити в собствения ѝ търговски портфейл чрез откриване на противоположни позиции на лихвен риск при трети лица;

б)

за целите на изискванията за отчетност, посочени в член 430б, параграф 3, позицията е отнесена към бюрото за търгуване, създадено в съответствие с член 104б, чиято бизнес стратегия е насочена изцяло към управление и редуциране на пазарния риск при вътрешното хеджиране на експозицията към лихвен риск; за тази цел бюрото за търгуване може да открива други позиции на лихвен риск при трети лица или други бюра за търгуване на институцията, ако тези други бюра за търгуване напълно да компенсират пазарния риск на тези други позиции на лихвен риск като открият противоположни позиции на лихвен риск при трети лица;

в)

за целите на изискванията, предвидени в членове 84 и 98 от Директива 2013/36/ЕС, институцията надлежно е документирала как позицията редуцира лихвения риск на позициите в банковия портфейл.

6.   Капиталовите изисквания за пазарен риск за всички позиции, отнесени към посочения в параграф 5, буква а) отделен подпортфейл, се изчисляват самостоятелно и допълват капиталовите изисквания за останалите позиции от търговския портфейл.

7.   За целите на изискванията за отчетност, предвидени в член 430б, изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск за всички позиции, отнесени към посочения в параграф 5, буква а) от настоящия член отделен подпортфейл на бюрото за търгуване, посочено в параграф 5, буква б) от настоящия член, или открити от него, се изчисляват, когато е приложимо, самостоятелно в отделен подпортфейл и в допълнение към изчисляването на капиталовите изисквания за останалите позиции от търговския портфейл.“

56)

В член 107 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   За целите на настоящия регламент експозициите към инвестиционни посредници от трета държава, към кредитни институции от трета държава и към борси от трета държава се третират като експозиции към институции само когато третата държава прилага към съответния субект пруденциални и надзорни изисквания, които са най-малко еквивалентни на прилаганите в Съюза.“

57)

В член 117 параграф 2 се изменя, както следва:

а)

добавят се следните букви:

„о)

Международна асоциация за развитие;

п)

Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции.“;

б)

добавя се следната алинея:

„На Комисията се предоставя правомощието да изменя настоящия регламент, като приема делегирани актове в съответствие с член 462 за изменение, в съответствие с международните стандарти, на списъка с многостранни банки за развитие, посочени в първа алинея.“

58)

В член 118 буква а) се заменя със следното:

„а)

Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия;“.

59)

В член 123 се добавя следната алинея:

„Експозиции, произтичащи от кредити, отпуснати от кредитна институция на пенсионери или служители на безсрочен трудов договор срещу безусловно прехвърляне на част от пенсията или възнаграждението на кредитополучателя към съответната кредитна институция, получават рисково тегло от 35 %, при условие че са изпълнени следните условия:

а)

за целите на погасяването на кредита кредитополучателят безусловно упълномощава пенсионния фонд или работодателя да извършва директни плащания към кредитната институция, като удържа месечните вноски за погасяване на кредита от месечната пенсия или възнаграждение на кредитополучателя;

б)

рисковете от смърт, нетрудоспособност, безработица или намаляване на нетната месечна пенсия или възнаграждение на кредитополучателя са адекватно обезпечени чрез застрахователна полица, сключена от кредитополучателя в полза на кредитната институция;

в)

месечните вноски, които кредитополучателят внася за погасяване на всички кредити, които отговарят на условията по букви а) и б), не надвишават като съвкупна сума 20 % от нетната месечна пенсия или възнаграждение на кредитополучателя;

г)

максималният първоначален падеж на кредита е по-кратък или равен на 10 години.“

60)

Член 124 се заменя със следното:

„Член 124

Експозиции, обезпечени с ипотеки върху недвижим имот

1.   Експозиция или част от експозиция, напълно обезпечена с ипотека върху недвижим имот, получава рисково тегло от 100 %, когато условията, посочени в член 125 или 126, не са спазени, с изключение на тази част от експозицията, която е отнесена към друг клас експозиции. Частта от експозицията, която превишава ипотечната стойност на недвижимия имот, получава същото рисково тегло като приложимото за необезпечените експозиции на въпросния контрагент.

Частта от експозиция, която се третира като изцяло обезпечена с недвижим имот, не надхвърля заложения размер от пазарната стойност, а в тези държави членки, които в законови или подзаконови разпоредби са установили строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност — не надхвърля ипотечната заемна стойност на съответния недвижим имот.

1а.   Държавите членки определят орган, отговорен за прилагането на параграф 2. Този орган е компетентният орган или определеният орган.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е компетентният орган, той гарантира, че съответните национални органи и ведомства с функции в макропруденциалната област са надлежно информирани от компетентния орган за намерението му да използва настоящия член, и участват по подходящ начин в оценката на заплахите за финансовата стабилност в неговата държава членка в съответствие с параграф 2.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е различен от компетентния орган, държавата членка приема необходимите разпоредби за осигуряване на подходяща координация и обмен на информация между компетентния органи и определения орган с цел правилно прилагане на настоящия член. По-специално, органите са длъжни да си сътрудничат тясно и да обменят цялата информация, която може да бъде необходима за адекватното изпълнение на задълженията, предоставени на определения орган съгласно настоящия член. Това сътрудничество има за цел да се избегне каквато и да е форма на дублиращи се или несъгласувани действия между компетентния и определения орган, както и да се гарантира надлежно отчитане на взаимодействието с други мерки, и по-специално мерките, предприети съгласно член 458 от настоящия регламент и член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

2.   Въз основа на събраните съгласно член 430а данни и други относими показатели, органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, оценява периодично и поне веднъж годишно дали рисковото тегло от 35 % за посочените в член 125 експозиции, към един или повече свързани с недвижими имоти сегменти, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, и рисковото тегло от 50 % за посочените в член 126 експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, са надеждно обосновани от:

а)

понесените загуби от експозиции, обезпечени с недвижими имоти;

б)

прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти.

Когато въз основа на оценката по първа алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, стигне до заключението, че рисковите тегла по член 125, параграф 2 или по член 126, параграф 2 не отразяват адекватно действителните рискове, отнасящи се до експозициите на един или повече свързани с недвижими имоти сегменти, напълно обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти или върху търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган, и ако счете, че неадекватността на рисковите тегла може да има отрицателни последици за текущата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка, същият орган може да увеличи рисковите тегла, приложими за тези експозиции, в рамките на интервалите, определени в четвърта алинея от настоящия параграф, или да наложи по-строги критерии от установените в член 125, параграф 2 или в член 126, параграф 2.

Органът, определен в съответствие с параграф 1а от настоящия член, уведомява ЕБО и ЕССР за евентуалните корекции на рисковите тегла и прилаганите критерии съгласно настоящия параграф. В срок от един месец от получаването на посоченото уведомление ЕБО и ЕССР представят своето становище на засегнатите държави членки. ЕБО и ЕССР публикуват рисковите тегла и критериите, посочени в членове 125 и 126 и член 199, параграф 1, буква а), както се прилагат от съответния орган.

За целите на втора алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 1а, може да определя рисковите тегла в следните интервали:

а)

35 — 150 % за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти;

б)

50 — 150 % за експозиции, обезпечени с ипотеки върху търговски недвижими имоти.

3.   Когато органът, определен в съответствие с параграф 1а, определи по-високи рискови тегла или по-строги критерии съгласно параграф 2, втора алинея, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да ги приложат.

4.   ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти с цел определяне на строги критерии за оценка на ипотечната заемна стойност, посочена в параграф 1, и видовете фактори, които да бъдат отчетени при оценката на адекватността на рисковите тегла, посочена в параграф 2, първа алинея.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

5.   ЕССР може да дава, посредством препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в тясно сътрудничество с ЕБО, указания на органите, определени в съответствие с параграф 1а от настоящия член, за следното:

a)

факторите, които могат „да имат отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност“ съгласно посоченото в параграф 2, втора алинея; и

б)

индикативните сравнителни показатели, които органът, определен в съответствие с параграф 1а, трябва да вземе предвид при определянето на по-високи рискови тегла.

6.   Институциите на дадена държава членка прилагат рисковите тегла и критериите, определени от органите на друга държава членка в съответствие с параграф 2, спрямо всички съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части на другата държава членка.“

61)

В член 128 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Институциите присъждат рисково тегло от 150 % на експозициите, които са свързвани с особено високи рискове.

2.   За целите на настоящия член институциите третират всяка от следните експозиции като експозиции, свързвани с особено високи рискове:

а)

инвестиции в дружества за рисков капитал, освен ако тези инвестиции са третирани в съответствие с член 132;

б)

инвестиции в непублични капиталови инструменти, с изключение на случаите, когато тези инвестиции се третират в съответствие с член 132;

в)

спекулативно финансиране на недвижими имоти.“

62)

Член 132 се заменя със следното:

„Член 132

Капиталови изисквания за експозициите в дялове или акции в ПКИ

1.   За експозициите си в дялове или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умножат размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен по посочените в параграф 2, първа алинея подходи, с процента на притежаваните от тях дялове или акции.

2.   Когато са изпълнени условията на параграф 3 от настоящия член, институциите могат да прилагат подхода на подробния преглед — в съответствие с член 132а, параграф 1, или мандатния подход — в съответствие с член 132а, параграф 2.

При спазване на член 132б, параграф 2 институциите, които не прилагат нито подхода на подробен преглед, нито мандатния подход, определят за експозициите си в дялове или акции в ПКИ рисково тегло от 1 250 % (наричан по-долу „алтернативен подход“).

Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като комбинират посочените в настоящия параграф подходи, ако са изпълнени условията за използването на тези подходи.

3.   Институциите могат да определят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с посочените в член 132а подходи, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a)

ПКИ е някое от следните:

i)

предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), обхванато от Директива 2009/65/ЕО;

ii)

АИФ, управляван от ЛУАИФ от ЕС, регистрирано съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2011/61/ЕС;

iii)

АИФ, управляван от ЛУАИФ от ЕС, получило разрешение съгласно член 6 от Директива 2011/61/ЕС;

iv)

АИФ, управляван от ЛУАИФ от трета държава, получило разрешение съгласно член 37 от Директива 2011/61/ЕС;

v)

АИФ от трета държава, управляван от ЛУАИФ от трета държава и предлаган съгласно член 42 от Директива 2011/61/ЕС;

vi)

АИФ от трета държава, който не се предлага в Съюза и се управлява от ЛУАИФ от трета държава, попадащ в обхвата на делегиран акт, посочен в член 67, параграф 6 от Директива 2011/61/ЕС;

б)

проспектът на ПКИ или друг съответстващ му документ включва:

i)

категориите активи, в които ПКИ има лиценз да инвестира;

ii)

когато се прилагат инвестиционни лимити — относителните лимити и методиката за изчисляването им;

в)

предоставянето на информация от ПКИ или управляващото дружество на ПКИ на институцията се извършва в съответствие със следните изисквания:

i)

експозициите на ПКИ се отчитат най-малко толкова често, колкото тези на институцията;

ii)

степента на подробност на финансовата информация е достатъчна, за да позволи на институцията да изчисли размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с избрания от нея подход;

iii)

когато институцията прилага подхода на подробен преглед, информацията за базисните експозиции се проверява от независимо трето лице.

Чрез дерогация от първа алинея, буква а) от настоящия параграф многостранни и двустранни банки за развитие и други институции, които инвестират съвместно в ПКИ с многостранни или двустранни банки за развитие, могат да определят размера на рисково претеглените експозиции на въпросното ПКИ в съответствие с подходите, посочени в член 132а, ако условията по първа алинея, букви б) и в) от настоящия параграф са изпълнени и ако инвестиционният мандат на ПКИ ограничава видовете активи, в които ПКИ може да инвестира, до активи, които насърчават устойчивото развитие в развиващите се страни.

Институциите уведомяват своя компетентен орган за ПКИ, за които прилагат посоченото във втора алинея третиране.

Чрез дерогация от първа алинея, буква в), подточка i), когато институцията определя размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с мандатния подход, предоставянето на информация на институцията от страна на ПКИ или управляващото дружество на ПКИ може да се ограничи до инвестиционния мандат на ПКИ и промените в него и може да се извършва само в случаите, когато институцията поема експозиция към ПКИ за първи път и когато има промяна в инвестиционния мандат на ПКИ.

4.   Институциите, които не разполагат с подходящи данни или информация, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с подходите в член 132а, могат да разчитат на изчисленията на трето лице, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a)

третото лице е някое от следните:

i)

институцията депозитар или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция депозитар или финансова институция депозитар;

ii)

за ПКИ извън обхвата на подточка i) от настоящата буква — управляващото дружество на ПКИ, ако то отговаря на условието в параграф 3, буква а);

б)

третото лице извършва изчислението в съответствие с посочените в член 132а, параграф 1, 2 или 3 подходи — в зависимост от случая;

в)

външен одитор е потвърдил точността на изчислението на третото лице.

Институциите, които разчитат на изчисленията на трето лице, умножават с коефициент 1,2 получения от тези изчисления размер на рисково претеглените експозиции на ПКИ.

Чрез дерогация от втора алинея, когато институцията има неограничен достъп до подробните изчисления, извършени от третото лице, коефициентът 1,2 не се прилага. При поискване институцията предоставя тези изчисления на своя компетентен орган.

5.   Когато дадена институция изчислява размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ (наричани по-долу „ПКИ от първа степен“) по подходите в член 132а и някоя от базисните експозиции на ПКИ от първа степен е експозиция в дялове или акции в друго ПКИ (наричани по-долу „ПКИ от втора степен“), размерът на рисково претеглените експозиции на ПКИ от втора степен може да се изчисли, като се използва някой от трите подхода в параграф 2 от настоящия член. За изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ от трета и всяка следваща степен институцията може да използва подхода на подробен преглед само ако го е използвала за изчисляване при по-ниските степени. При всички други случаи се използва алтернативният подход.

6.   Размерът на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с подхода на подробен преглед и мандатния подход, предвидени в член 132а, параграфи 1 и 2, се ограничава до размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с алтернативния подход.

7.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институциите, които прилагат подхода на подробен преглед в съответствие с член 132а, параграф 1, могат да изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като умножават стойностите на тези експозиции, изчислени в съответствие с член 111, по рисковото тегло (Formula), изчислено в съответствие с формулата по член 132в, ако са изпълнени следните условия:

а)

институциите измерват стойността на притежаваните от тях дялове или акции в ПКИ по историческа стойност, но измерват стойността на базисните активи на ПКИ по справедлива стойност, ако прилагат подхода на подробния преглед;

б)

промяна в пазарната стойност на дяловете или акциите, за които институциите измерват стойността по историческата им стойност, не променя нито размера на собствения капитал на тези институции, нито стойността на експозицията, свързана с тези дялове или акции.“

63)

Вмъкват се следните членове:

„Член 132а

Подходи за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ

1.   Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, подробно преглеждат тези експозиции, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, като претеглят с рискови тегла всички базисни експозиции на ПКИ, все едно че са държани пряко от тези институции.

2.   Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които не разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, за да използват подхода на подробния преглед, могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за тези експозиции въз основа на лимитите, определени в мандата на ПКИ и на съответното право.

Институциите правят изчисленията, посочени в първа алинея, въз основа на допускането, че ПКИ първоначално поема експозиции с най-високото капиталово изискване и в максималната степен, позволена в мандата му или съгласно съответното право, а след това продължава да поема експозиции в низходящ ред на изискванията, докато достигне максимално позволената обща експозиция, както и че ПКИ прилага ливъридж до максималния размер, разрешен съгласно неговия мандат или съответното право, в зависимост от случая.

Институциите правят изчисленията, посочени в първа алинея, в съответствие с методите, определени в настоящата глава, в глава 5 и в глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял.

3.   Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква г) институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да изчисляват капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка на експозициите на това ПКИ в деривати като сума, равна на 50 % от капиталовото изискване за експозициите в тези деривати, изчислена в съответствие с глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял — в зависимост от случая.

Чрез дерогация от първа алинея институция може да изключи от изчислението на капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка експозициите в деривати, които не биха подлежали на това изискване, ако са поети пряко от институцията.

4.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на начина на изчисляване от институциите на посочения в параграф 2 размер на рисково претеглените експозиции, когато един или повече елементи от необходимите за това изчисление входящи данни не са налични.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 март 2020 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълни настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 132б

Изключения от подходите за изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ

1.   Институциите могат да изключат от изчисленията по член 132 притежаваните от дадено ПКИ инструменти на базовия собствен капитал от първи ред, на допълнителния капитал от първи ред, на капитала от втори ред, както и инструментите на приемливите задължения, които институциите приспадат съответно съгласно член 36, параграф 1 и членове 56, 66 и 72д.

2.   Институциите могат да изключат от изчисленията по член 132 експозициите в дялове или акции в ПКИ, посочени в член 150, параграф 1, букви ж) и з), и вместо това да ги третират съгласно член 133.

Член 132в

Третиране на задбалансовите експозиции към ПКИ

1.   Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за своите задбалансови позиции, които потенциално могат да бъдат превърнати в експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като умножат стойностите на тези експозиции, изчислени в съответствие с член 111, по следното рисково тегло:

a)

за всички експозиции, за които институциите използват един от подходите по член 132а:

Formula

където:

Formula

=

рисково тегло;

i

=

индекс, обозначаващ ПКИ;

RWAEi

=

размер, изчислен в съответствие с член 132а за ПКИi;

Formula

=

стойност на експозициите на ПКИi;

Ai

=

счетоводна стойност на активите на ПКИi; и

EQi

=

счетоводна стойност на капитала на ПКИi;

б)

за всички останали експозиции,

Formula

.

2.   Институциите изчисляват стойността на експозицията на ангажимент за минимална стойност, който отговаря на условията, определени в параграф 3 от настоящия член, като дисконтирана настояща стойност на гарантирания размер, при използване на безрисков дисконтов фактор. Институциите могат да намалят стойността на експозицията на ангажимента за минимална стойност, като приспаднат всички признати загуби по отношение на ангажимента за минимална стойност съгласно приложимия счетоводен стандарт.

Институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции за задбалансови експозиции, произтичащи от ангажименти за минимална стойност, които отговарят на всички условия, определени в параграф 3 от настоящия член, като умножат стойността на експозицията за тези експозиции с конверсионен коефициент от 20 % и рисковото тегло, получено съгласно член 132 или 152.

3.   Институциите определят размера на рисково претеглените експозиции за задбалансови експозиции, произтичащи от ангажименти за минимална стойност, в съответствие с параграф 2, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

задбалансовата експозиция на институцията представлява ангажимент за минимална стойност за инвестиция в дялова или акции на едно или повече ПКИ, съгласно който институцията е длъжна единствено да извършва плащания по ангажимента за минимална стойност, когато пазарната стойност на базисните експозиции на едно или повече ПКИ е под предварително определен праг в даден момент или моменти, както е посочено в договора;

б)

ПКИ е някое от следните:

i)

ПКИ съгласно определението в Директива 2009/65/ЕО; или

ii)

АИФ съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС, който инвестира единствено в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в член 50, параграф 1 от Директива 2009/65/ЕО, когато мандатът на АИФ не допуска ливъридж, по-висок от разрешения съгласно член 51, параграф 3 от Директива 2009/65/ЕО;

в)

текущата пазарна стойност на базисните експозиции на ПКИ, на която се основава ангажиментът за минимална стойност, без да се отчитат последиците от задбалансовите ангажименти за минимална стойност, покрива или надхвърля настоящата стойност на прага, определен в ангажимента за минимална стойност;

г)

когато излишъкът на пазарната стойност на базисните експозиции на едно или повече ПКИ над настоящата стойност на ангажимента за минимална стойност намалява, институцията или друго предприятие, доколкото е обхванато от надзора на консолидирана основа, на който подлежи самата институция в съответствие с настоящия регламент и Директива 2013/36/ЕС или Директива 2002/87/ЕО, може да повлияе на състава на базисните експозиции на тези ПКИ или да ограничи потенциала за по-нататъшно намаляване на излишъка по други начини;

д)

крайният пряк или непряк бенефициер на ангажимента за минимална стойност обикновено е непрофесионален клиент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 11 от Директива 2014/65/ЕС.“

64)

В член 144, параграф 1 буква ж) се заменя със следното:

„ж)

институцията е изчислила съгласно вътрешнорейтинговия подход капиталовите изисквания в резултат на нейните оценки на рисковите параметри и е в състояние да представи отчетите съгласно изискванията на член 430;“.

65)

Член 152 се заменя със следното:

„Член 152

Третиране на експозиции в дялове или акции в ПКИ

1.   За експозициите си в дялове или акции в дадено ПКИ институциите изчисляват размера на рисково претеглените експозиции, като умножат размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, изчислен в съответствие с подходите, посочени в параграфи 2 и 5, с процента на притежаваните от тях дялове или акции.

2.   Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, подробно преглеждат тези базисни експозиции, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ, като претеглят с рискови тегла всички базисни експозиции на ПКИ, все едно че са държани пряко от самите институции.

3.   Чрез дерогация от член 92, параграф 3, буква г) институциите, които изчисляват размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с параграф 1 или 2 от настоящия член, могат да изчислят капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка на експозициите на това ПКИ в деривати като сума, равна на 50 % от капиталовото изискване за тези експозициите в деривати, изчислена в съответствие с глава 6, раздел 3, 4 или 5 от настоящия дял — в зависимост от случая.

Чрез дерогация от първа алинея институция може да изключи от изчислението на капиталовото изискване за риск от корекция на кредитната оценка експозициите в деривати, които не биха подлежали на това изискване, ако са поети пряко от институцията.

4.   Институциите, които прилагат подхода на подробния преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член и изпълняват условията за постоянна частична употреба в съответствие с член 150 или не изпълняват условията за използване на предвидените в настоящата глава методи или на един или повече от методите, предвидени в глава 5, по отношение на всички базисни експозиции на ПКИ или на част от тях, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваните загуби в съответствие със следните принципи:

a)

за експозициите, отнесени към класа експозиции в капиталови инструменти по член 147, параграф 2, буква д), институциите прилагат посочения в член 155, параграф 2 подход за опростено определяне на рисковите тегла;

б)

за експозициите, отнесени към елементите, представляващи класа секюритизиращи позиции, посочен в член 147, параграф 2, буква е), институциите прилагат третирането, предвидено в член 254, както ако посочените експозиция бяха държави пряко от тях;

в)

за всички други базисни експозиции институциите прилагат посочения в глава 2 от настоящия дял стандартизиран подход.

Ако за целите на първа алинея, буква а) институцията не е в състояние да разграничи експозициите в непублични капиталови инструменти, експозициите в търгувани на борсов пазар капиталови инструменти и останалите експозиции в капиталови инструменти, тя отнася съответните експозиции в категорията „други експозиции в капиталови инструменти“.

5.   Когато са изпълнени условията, посочени в член 132, параграф 3, институциите, които не разполагат с достатъчно информация за отделните базисни експозиции на дадено ПКИ, могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за тези експозиции в съответствие с посочения в член 132а, параграф 2 мандатен подход. За експозициите по параграф 4, букви а), б) и в) от настоящия член обаче институциите прилагат подходите, посочени в тези букви.

6.   При спазване на член 132б, параграф 2 институциите, които не прилагат подхода на подробния преглед в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член, нито мандатния подход в съответствие с параграф 5 от настоящия член, прилагат посочения в член 132, параграф 2 алтернативен подход.

7.   Институциите могат да изчислят размера на рисково претеглените експозиции за своите експозиции под формата на дялове или акции в ПКИ, като комбинират посочените в настоящия член подходи, ако са изпълнени условията за използването на тези подходи.

8.   Институциите, които не разполагат с подходящи данни или информация, за да изчислят размера на рисково претеглените експозиции на ПКИ в съответствие с подходите, посочени в параграфи 2, 3, 4 и 5, могат да разчитат на изчисленията на трето лице, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:

a)

третото лице е някое от следните:

i)

институцията депозитар или финансовата институция депозитар на ПКИ, при условие че ПКИ инвестира изключително в ценни книжа и депозира всички ценни книжа при тази институция депозитар или финансова институция депозитар;

ii)

за ПКИ извън обхвата на подточка i) от настоящата буква — управляващото дружество на ПКИ, при условие че то отговаря на критериите в член 132, параграф 3, буква а);

б)

за експозициите, различни от изброените в параграф 4, букви а), б) и в) от настоящия член, третото лице извършва изчислението в съответствие с подхода на подробния преглед, посочен в член 132а, параграф 1;

в)

за експозициите, изброени в параграф 4, букви а), б) и в), третото лице извършва изчислението в съответствие с подходите, посочени в тези букви;

г)

външен одитор е потвърдил точността на изчислението на третото лице.

Институциите, които разчитат на изчисленията на трето лице, умножават с коефициент 1,2 получения от тези изчисления размер на рисково претеглените експозиции на ПКИ.

Чрез дерогация от втора алинея, когато институцията има неограничен достъп до подробните изчисления, извършени от третото лице, коефициентът 1,2 не се прилага. При поискване институцията предоставя тези изчисления на своя компетентен орган.

9.   За целите на настоящия член се прилагат член 132, параграфи 5 и 6 и член 132б. За целите на настоящия член се прилага член 132в, като се използват рисковите тегла, изчислени в съответствие с глава 3 от настоящия дял.“

66)

В член 158 се вмъква следният параграф:

„9a.   Размерът на очакваната загуба за ангажимент за минимална стойност, който отговаря на всички изисквания, посочени в член 132в, параграф 3, е нула.“

67)

Член 164 се заменя със следното:

„Член 164

Загуба при неизпълнение (LGD)

1.   Институциите представят собствени оценки на LGD, при условие че са изпълнени изискванията, посочени в раздел 6 от настоящата глава, и компетентните органи са дали разрешение в съответствие с член 143. За риск от разсейване при закупени вземания се използва стойност на параметъра LGD от 75 %. Ако дадена институция е в състояние по надежден начин да раздели своята оценка на очакваната загуба за риск от разсейване при закупени вземания на съставящите я параметри PD и LGD, тя може да използва собствената си оценка на LGD.

2.   Кредитна защита с гаранции може да бъде призната като приемлива чрез коригиране на оценките за PD или LGD по отношение на отделни експозиции или група от експозиции, при условие че са спазени изискванията, посочени в член 183, параграфи 1, 2 и 3, и е получено разрешение от страна на компетентните органи. Дадена институция не присъжда коригирани стойности за PD или LGD на гарантирани експозиции, при които коригираното рисково тегло би било по-ниско от сравнима пряка експозиция към гаранта.

3.   За целите на член 154, параграф 2 стойността на параметъра LGD за сравнима пряка експозиция към доставчика на защита, посочен в член 153, параграф 3, е равна на стойността на параметъра LGD, присъдена на нехеджирано улеснение към гаранта или на нехеджирано улеснение към длъжника, в зависимост от това дали, в случай на едновременно неизпълнение на гаранта и длъжника по време на продължителността на хеджираната сделка, наличните доказателства и структурата на гаранцията показват, че размерът на възстановените суми зависи от финансовото състояние на гаранта или съответно на длъжника.

4.   За всички обезпечени с жилищни имоти експозиции на дребно, които не се ползват от гаранции на централни правителства, средно претеглената по експозициите LGD е не по-ниска от 10 %.

За всички обезпечени с търговски недвижими имоти експозиции на дребно, които не се ползват от гаранции на централни правителства, средно претеглената по експозициите LGD е не по-ниска от 15 %.

5.   Всяка държава членка определя орган, отговорен за прилагането на параграф 6. Този орган е компетентният орган или определеният орган.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е компетентният орган, той гарантира, че съответните национални органи и институции с функции в макропруденциалната област са надлежно информирани от компетентния орган за намерението му да използва настоящия член, и участват по подходящ начин в оценката на заплахите за финансовата стабилност в неговата държавата членка в съответствие с параграф 6.

Когато органът, определен от държавата членка за прилагането на настоящия член, е различен от компетентния орган, държавата членка приема необходимите разпоредби за осигуряване на подходяща координация и обмен на информация между компетентния орган и определения орган с цел правилно прилагане на настоящия член. По-специално, органите са длъжни да си сътрудничат тясно и да обменят цялата информация, която може да бъде необходима за адекватното изпълнение на задълженията, възложени на определения орган съгласно настоящия член. Това сътрудничество има за цел да се избегне каквато и да било форма на дублиращи се или несъгласувани действия между компетентния орган и определения орган, както и да се гарантира надлежно отчитане на взаимодействието с други мерки, и по-специално мерките, предприети съгласно член 458 от настоящия регламент и член 133 от Директива 2013/36/ЕС.

6.   Въз основа на събраните съгласно член 430а данни и други относими показатели и като отчита прогнозите за бъдещото развитие на пазара на недвижими имоти, органът, определен в съответствие с параграф 5 от настоящия член, оценява периодично и поне веднъж годишно дали минималните стойности за LGD, посочени в параграф 4 от настоящия член, са подходящи за експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на държавата членка на съответния орган.

Когато въз основа на оценката по първа алинея от настоящия параграф органът, определен в съответствие с параграф 5, стигне до заключението, че минималните стойности за LGD, посочени в параграф 4, не са адекватни и ако счете, че неадекватността на стойностите на LGD може да има отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност в неговата държава членка, той може да определи по-високи минимални стойности на LGD за експозициите, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части от територията на неговата държава членка. Тези увеличени минимални стойности могат да се прилагат и спрямо един или повече свързани с недвижими имоти сегменти от такива експозиции.

Органът, определен в съответствие с параграф 5, уведомява ЕБО и ЕССР преди да вземе решението, посочено в настоящия параграф. В срок от един месец от получаването на това уведомление ЕБО и ЕССР представят своето становище на засегнатата държава членка. ЕБО и ЕССР публикуват тези стойности на LGD.

7.   Когато органът, определен в съответствие с параграф 5, определи по-високи минимални стойности на LGD съгласно параграф 6, институциите разполагат с шестмесечен преходен период, за да ги приложат.

8.   ЕБО, в тясно сътрудничество с ЕССР, разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на условията, които органът, определен в съответствие с параграф 5, взема под внимание при оценяването на адекватността на стойностите на LGD като част от оценката, посочена в параграф 6.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 31 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

9.   ЕССР може да дава, посредством препоръки в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в тясно сътрудничество с ЕБО, указания на органите, определени в съответствие с параграф 5 от настоящия член, за следното:

а)

факторите, които могат „да имат отрицателни последици върху текущата или бъдещата финансова стабилност“ съгласно посоченото в параграф 6; и

б)

индикативните сравнителни показатели, които органът, определен в съответствие с параграф 5, трябва да вземе предвид при определянето на по-високи минимални стойности на LGD.

10.   Институциите на дадена държава членка прилагат по-високите минимални стойности на LGD, определени от органите на друга държава членка в съответствие с параграф 6, спрямо всички съответни експозиции, обезпечени с ипотеки върху жилищни или търговски недвижими имоти, разположени в една или повече части на другата държава членка.“

68)

В член 201, параграф 1 буква з) се заменя със следното:

„з)

квалифицирани централни контрагенти.“

69)

Вмъква се следният член:

„Член 204а

Приемливи видове деривати върху капиталови инструменти

1.   Институциите могат да използват като приемлива кредитна защита деривати върху капиталови инструменти, които са суапове за обща доходност или имат подобен икономически ефект, само за целите на вътрешното хеджиране.

Кредитната защита не се признава за приемлива, ако институцията я е закупила чрез суап за обща доходност и отчита нетните постъпления по сделката като нетен доход, но не отчита съответното намаление в стойността на защитения актив посредством намаление на справедливата стойност или увеличение към резервите.

2.   Когато институцията вътрешно хеджира с дериват върху капиталов инструмент, вътрешното хеджиране се счита за приемливо за целите на настоящата глава, ако прехвърленият към търговския портфейл кредитен риск се прехвърля на трето лице или лица.

Когато вътрешното хеджиране е извършено в съответствие с разпоредбите на първа алинея и са изпълнени изискванията по настоящата глава, институциите, които получават кредитна защита с гаранции, изчисляват размера на рисково претеглените експозиции и размера на очакваната загуба съгласно правилата в раздели 4—6 от настоящата глава.“

70)

Член 223 се изменя, както следва:

a)

в параграф 3 втора алинея се заменя със следното:

„При сделките с извънборсови деривати институциите, които използват метода в глава 6, раздел 6, изчисляват EVA по следния начин:

 

EVA = E.“;

б)

в параграф 5 се добавя следната алинея:

„При сделките с извънборсови деривати институциите, които използват методите по глава 6, раздели 3, 4 и 5, отчитат въздействието на обезпечението върху редуцирането на риска в съответствие с разпоредбите на глава 6, раздели 3, 4 и 5, в зависимост от случая.“

71)

Член 272 се изменя, както следва:

a)

точка 6 се заменя със следното:

„6)

„хеджираща съвкупност“ означава група от сделки в рамките на една нетираща съвкупност, за които при определянето на потенциалната бъдеща експозиция по методите, посочени в раздел 3 или 4 от настоящата глава, е разрешено пълно или частично нетиране;“

б)

вмъква се следната точка:

„7a)

„еднопосочно маржин споразумение“ означава маржин споразумение, съгласно което дадена институция е длъжна да предостави на контрагент вариационен маржин, но няма право да получи вариационен маржин от този контрагент — или обратното;“

в)

точка 12 се заменя със следното:

„12)

„текуща пазарна стойност“ или „CMV“ означава нетната пазарна стойност на всички сделки в рамките на нетираща съвкупност, без да е приспаднато евентуално получено или предоставено обезпечение, когато положителните и отрицателните пазарни стойности се нетират при изчисляването на CMV;“

г)

вмъква се следната точка:

„12a)

„нетен независим размер на обезпечението“ или „NICA“ означава сборът от коригираните за променливост стойности на получените или предоставени, в зависимост от случая, нетни обезпечения за тази нетираща съвкупност, различни от вариационния маржин;“.

72)

Член 273 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Институциите изчисляват стойността на експозицията за изброените в приложение II договори по някой от методите, посочени в раздели 3—6, в съответствие с настоящия член.

Институция, която не изпълнява условията по член 273а, параграф 1, не използва метода в раздел 4. Институция, която не изпълнява условията по член 273а, параграф 2, не използва метода в раздел 5.

В рамките на дадена група институциите могат за постоянно да комбинират методите в раздели 3—6. Отделна институция не може за постоянно да използва в комбинация методите в раздели 3—6.“;

б)

параграфи 6, 7 и 8 се заменят със следното:

„6.   По методите в раздели 3—6 стойността на експозицията за даден контрагент е равна на сбора от стойностите на експозициите, изчислени за всяка нетираща съвкупност от сделки с този контрагент.

Чрез дерогация от първа алинея, когато маржин споразумение се прилага за различни нетиращи съвкупности с този контрагент и институцията изчислява стойността на експозицията на тези нетиращи съвкупности по някой от методите в раздели 3—6, стойността на експозицията се изчислява съгласно съответния раздел.

За даден контрагент стойността на експозицията за дадена нетираща съвкупност от изброените в приложение II извънборсови дериватни инструменти, изчислена в съответствие с настоящата глава, е по-голямата от следните стойности: нула и разликата между сумата от стойностите на експозициите във всички нетиращи съвкупности от сделки с контрагента и сумата на корекциите на кридитната оценка за въпросния контрагент, която е призната от институцията като претърпяно намаление на стойността. Корекциите на кредитната оценка се изчисляват, без да се вземат предвид евентуалните нетиращи корекции на дебитната оценка, свързани със собствения кредитен риск на предприятието, които в съответствие с член 33, параграф 1, буква в) вече са били изключени от собствения капитал.

7.   Когато изчисляват стойността на експозицията в съответствие с методите в раздели 3, 4 и 5, институциите могат да третират два напълно съчетани договора за извънборсови деривати, включени в едно и също споразумение за нетиране, като един договор с нулева условна стойност на главницата.

За целите на първа алинея два договора за извънборсови деривати се съчетават напълно, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия:

а)

рисковите им позиции са противоположни;

б)

характеристиките им, с изключение на датата на сделката, са едни и същи;

в)

паричните им потоци напълно се компенсират.

8.   Институциите определят стойността на породените от транзакции с удължен сетълмент експозиции по някой от методите в раздели 3—6 от настоящата глава, независимо от метода, който институцията е избрала за третиране на сделките с извънборсови деривати, репо сделките, сделките по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин заемните сделки. При изчисляване на капиталовите изисквания за транзакции с удължен сетълмент институцията, която използва изложения в глава 3 подход, може да присъжда рискови тегла съгласно подхода, предвиден в глава 2, за постоянно и независимо от това доколко съществени са тези позиции.“;

в)

добавя се следният параграф:

„9.   По отношение на методите, изложени в раздели 3—6 от настоящата глава, институциите третират сделките, при които е установен специфичен утежняващ риск в съответствие с член 291, параграфи 2, 4, 5 и 6.“

73)

Вмъкват се следните членове:

„Член 273а

Условия за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозиция

1.   Институция може да изчислява стойността на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с метода в раздел 4, при условие че размерът на балансовите и задбалансовите ѝ операции с деривати не надхвърля всеки един от следните прагове според извършваната месечно оценка въз основа на данните към последния ден на месеца:

а)

10 % от общите активи на институцията;

б)

300 милиона евро.

2.   Институция може да изчислява стойността на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с метода в раздел 5, при условие че размерът на балансовите и задбалансовите й операции с деривати не надхвърля всеки един от следните прагове според извършваната месечно оценка въз основа на данните към последния ден на месеца:

а)

5 % от общите активи на институцията;

б)

100 милиона евро.

3.   За целите на параграфи 1 и 2 институциите изчисляват размера на балансовите и задбалансовите си операции с деривати въз основа на данните към последния ден на всеки месец в съответствие със следните изисквания:

a)

позициите в деривати се оценяват по пазарните им стойности към тази дата; когато пазарната стойност на дадена позиция не е налична към определена дата, институциите използват справедлива стойност за позицията към тази дата; когато пазарната стойност и справедливата стойност на дадена позиция не са налични към дадена дата, институциите приемат за тази позиция последната налична за нея пазарна стойност или справедлива стойност;

б)

абсолютната стойност на дългите позиции в деривати се сборува с абсолютната стойност на късите позиции в деривати;

в)

включват се всички позиции в деривати, с изключение на кредитните деривати, признати за вътрешно хеджиране срещу експозиции към кредитен риск в банковия портфейл.

4.   Чрез дерогация от параграф 1 или 2, в зависимост от случая, ако сделките с деривати на консолидирана основа не надхвърлят праговете, посочени в параграф 1 или 2, в зависимост от случая, институция, която е включена в консолидацията и която би трябвало да приложи метода, посочен в раздел 3 или 4, тъй като превишава тези прагове на индивидуална основа, може, след получено одобрение от компетентните органи, вместо това да избере да приложи метода, който би се приложил на консолидирана основа.

5.   Институциите уведомяват компетентните органи за методите, посочени в раздел 4 или 5, които използват или, в зависимост от случая, престават да използват за изчисляване на стойността на експозицията на позициите си в деривати.

6.   Институциите не сключват сделка с деривати или не купуват и не продават деривативен инструмент с единствената цел да отговарят при месечната оценка на някое от условията в параграфи 1 и 2.

Член 273б

Неспазване на условията за използване на опростени методи за изчисляване на стойността на експозицията в деривати

1.   Институция, която престане да отговаря на едно или повече от условията по член 273а, параграф 1 или 2, незабавно уведомява за това компетентния орган.

2.   Институцията престава да изчислява стойностите на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с раздел 4 или 5, в зависимост от случая, в срок от три месеца след възникването на някое от следните обстоятелства:

a)

институцията не отговаря на условията, посочени в член 273а, параграф 1, буква а) или параграф 2, буква а), в зависимост от случая, или условията, посочени в член 273а, параграф 1, буква б) или параграф 2, буква б), в зависимост от случая, през три последователни месеца;

б)

институцията не отговаря на условията, посочени в член 273а, параграф 1, буква а) или параграф 2, буква а), в зависимост от случая, или условията, посочени в член 273а, параграф 1, буква б) или параграф 2, буква б), в зависимост от случая, в продължение на повече от шест месеца през последните 12 месеца.

3.   На институция, престанала да изчислява стойността на експозицията на позициите си в деривати в съответствие с раздел 4 или 5, в зависимост от случая, се разрешава да възобнови изчисляването на стойността на експозицията на позициите си в деривати по раздел 4 или 5, стига да докаже на компетентния орган, че всички условия по член 273а, параграф 1 или 2 са били изпълнени за едногодишен период без прекъсване.“

74)

В трета част, дял II, глава 6 раздели 3, 4 и 5 се заменят със следното:

Раздел 3

Стандартизиран подход към кредитния риск от контрагента

Член 274

Стойност на експозицията

1.   Институцията може да изчисли една единствена стойност на експозиция на ниво нетираща съвкупност за всички сделки, обхванати от споразумение за нетиране, ако е изпълнено всяко от следните условия:

а)

споразумението за нетиране принадлежи към един от видовете договорни споразумения за нетиране, посочени в член 295;

б)

споразумението за нетиране е било признато от компетентните органи в съответствие с член 296;

в)

институцията е изпълнила предвидените в член 297 задължения по отношение на споразумението за нетиране.

Ако някое от условията по първа алинея не е спазено, институцията третира всяка сделка като отделна нетираща съвкупност.

2.   Институциите изчисляват стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност съгласно стандартизирания подход за кредитен риск от контрагента, както следва:

 

Стойност на експозицията = α · (RC + PFE),

където:

RC

=

разменна стойност, изчислена в съответствие с член 275; и

PFE

=

потенциална бъдеща експозиция, изчислена в съответствие с член 278;

α

=

1,4.

3.   Стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност, за която се прилага договорно маржин споразумение, се ограничава до стойността на експозицията на същата нетираща съвкупност, ако не се приложи такова споразумение.

4.   Когато за една и съща нетираща съвкупност се прилагат няколко маржин споразумения, институциите разпределят всяко маржин споразумение към групата от сделки в нетиращата съвкупност, за които се прилага това договорно маржин споразумение, и изчисляват стойността на експозицията отделно за всяка от тези групирани сделки.

5.   Институциите могат да определят, че стойността на експозицията на дадена нетираща съвкупност е равна на нула, когато нетиращата съвкупност отговаря на всяко от следните условия:

a)

състои се единствено от продадени опции;

б)

текущата пазарна стойност на нетиращата съвкупност е винаги отрицателна;

в)

институцията е получила предварително премията по всички опции, включени в нетиращата съвкупност, за да се гарантира изпълнението на договорите;

г)

нетиращата съвкупност не е предмет на маржин споразумение.

6.   За целите на изчисляване на стойността на експозицията на нетиращата съвкупност в съответствие с настоящия раздел институциите заместват сделка в нетираща съвкупност, която е крайна линейна комбинация от закупени или продадени кол или пут опции, с всички единични опции, които образуват тази линейна комбинация, все едно те представляват отделна сделка. Всяка такава комбинация от опции се третира като отделна сделка в нетиращата съвкупност, в която комбинацията е включена с цел изчисляване на стойността на експозицията.

7.   Стойността на експозицията на сделка с кредитни деривати, която представлява дълга позиция в базисния инструмент, може да бъде ограничена до размера на неизплатената премия, ако тя се разглежда като отделна нетираща съвкупност, която не е предмет на маржин споразумение.

Член 275

Разменна стойност

1.   Институциите изчисляват разменната стойност RC за нетиращи съвкупности, за които не се прилага маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

 

RC = max{CMV – NICA, 0}

2.   Институциите изчисляват разменната стойност за нетиращи съвкупности с един контрагент, за които се прилага маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

 

RC = max{CMV – VM – NICA, TH + MTA – NICA, 0},

където:

RC

=

разменна стойност;

VM

=

коригирана за променливост стойност на нетния вариационен маржин, получаван или предоставян редовно, в зависимост от случая, за тази нетираща съвкупност за редуциране на промените в текущата пазарна стойност (CMV) на нетиращата съвкупност;

TH

=

маржин праг, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението, под който институцията не може да изисква обезпечение; и

MTA

=

минимален размер на прехвърляемите средства, прилаган за нетиращата съвкупност съгласно маржин споразумението.

3.   Институциите изчисляват разменната стойност за множество нетиращи съвкупности, за които се прилага едно и също маржин споразумение, в съответствие със следната формула:

Formula

където:

RC

=

разменна стойност;

i

=

индекс, с който се обозначават нетиращите съвкупности, за които се прилага маржин споразумението;

CMVi

=

текуща пазарна стойност на нетиращата съвкупност i;

VMMA

=

сбор от коригираните за променливост стойности на редовно получаваните или предоставяни, в зависимост от случая, обезпечения за множеството нетиращи съвкупности за редуциране на промените в техните текущи пазарни стойности; и

NICAMA

=

сбор от коригираните за променливост стойности на получените или предоставените, в зависимост от случая, обезпечения за множеството нетиращи съвкупности, различни от VMMA.

За целите на първа алинея NICAMA може да бъде изчислен на ниво сделка, на ниво нетираща съвкупност или на ниво всички нетиращи съвкупности, за които се прилага маржин споразумението, в зависимост от това на кое ниво се прилага маржин споразумението.

Член 276

Признаване и третиране на обезпеченията

1.   За целите на настоящия раздел институциите изчисляват размерите на VM, VMMA, NICA и NICAMA по отношение на обезпеченията, като изпълняват всяко от следните изисквания:

a)

когато всички сделки, включени в нетиращата съвкупност, принадлежат към търговския портфейл, се признава само обезпечението, което се допуска съгласно членове 197 и 299;

б)

когато нетиращата съвкупност съдържа поне една сделка, която принадлежи към банковия портфейл, се признава само обезпечението, което се допуска съгласно член 197;

в)

обезпечение, получено от контрагента, се признава с положителен знак, а обезпечение, предоставено на контрагента, се признава с отрицателен знак;

г)

коригираната за променливост стойност на всяко получено или предоставено обезпечение се изчислява в съответствие с член 223; за целите на това изчисление институциите не използват метода, определен в член 225;

д)

една и съща позиция на обезпечение не може да бъде включена във VM и NICA едновременно;

е)

една и съща позиция на обезпечение не може да бъде включена във VMMA и NICAMA едновременно;

е)

обезпечение, предоставено на контрагента, което е отделено от активите на контрагента и в резултат на това отделяне е защитено при несъстоятелност в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на този контрагент, не се признава при изчисляването на NICA и NICAMA.

2.   При изчисляването на коригираната за променливост стойност на предоставеното обезпечение, посочено в параграф 1, буква г) от настоящия член, институциите заместват формулата по член 223, параграф 2 със следната формула:

 

CVA = C · (1 + HC + Hfx),

където:

 

CVA = коригирана за променливост стойност на предоставеното обезпечение; и

 

C = обезпечение;

 

Hc и Hfx се определят в съответствие с член 223, параграф 2.

3.   За целите на параграф 1, буква г) институциите определят период на реализация, който има отношение към изчисляването на коригираната за променливост стойност на полученото или предоставеното обезпечение, в съответствие със следните времеви хоризонти:

a)

една година за нетиращи съвкупности по член 275, параграф 1;

б)

маржин периода на риска, определен в съответствие с член 279в, параграф 1, буква б), за нетиращи съвкупности, посочени в член 275, параграфи 2 и 3.

Член 277

Съотнасяне на сделките по рискови категории

1.   Институциите съотнасят всяка сделка от нетираща съвкупност към една от следните рискови категории, за да определят потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност, посочена в член 278:

a)

лихвен риск;

б)

валутен риск;

в)

кредитен риск;

г)

риск от капиталови инструменти;

д)

стоков риск;

е)

други рискове.

2.   Институциите извършват съотнасянето, посочено в параграф 1, въз основа на основния рисков фактор на сделката с дериват. Основният рисков фактор е единственият съществен рисков фактор на сделка с деривати.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 институциите съотнасят сделките с деривати, които имат повече от един основен рисков фактор, към повече от една рискова категория. Когато всички съществени рискови фактори на една от тези сделки спадат към една и съща рискова категория, институциите трябва да съотнесат тази сделка еднократно към рисковата категория въз основа на най-съществения от тези рискови фактори. Когато съществените рискови фактори на една от тези сделки спадат към различни рискови категории, институциите съотнасят по веднъж сделката към всяка рискова категория, за която сделката има поне един съществен рисков фактор, въз основа на най-съществения от рисковите фактори в тази рискова категория.

4.   Независимо от параграфи 1, 2 и 3, когато съотнасят сделките по изброените в параграф 1 рискови категории, институциите прилагат следните изисквания:

a)

когато основният рисков фактор на сделката или най-същественият рисков фактор в определена рискова категория при сделки, посочени в параграф 3, е променлива, свързана с инфлацията, институциите съотнасят сделката към категорията на лихвения риск;

б)

когато основният рисков фактор на сделката или най-същественият рисков фактор в определена рискова категория при сделки, посочени в параграф 3, е променлива, свързана с климатичните условия, институциите съотнасят сделката към категорията на стоковия риск.

5.   ЕБО разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на:

a)

метода за идентифициране на сделките само с един съществен рисков фактор;

б)

метода за идентифициране на сделките с повече от един съществен рисков фактор и за определяне на най-съществения от тези рискови фактори за целите на параграф 3.

ЕБО представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 28 декември 2019 г.

На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящия регламент, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.

Член 277а

Хеджиращи съвкупности

1.   Институциите установяват съответните хеджиращи съвкупности за всяка рискова категория на дадена нетираща съвкупност и разпределят всяка сделка към тези хеджиращи съвкупности, както следва:

а)

сделки, съотнесени към категорията на лихвения риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е деноминиран в една и съща валута;

б)

сделки, съотнесени към категорията на валутния риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, само ако основният им рисков фактор се основава на една и съща двойка валути;

в)

всички сделки, съотнесени към категорията на кредитния риск, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност;

г)

всички сделки, съотнесени към категорията на риска от капиталови инструменти, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност;

д)

сделки, съотнесени към категорията на стоковия риск, се разпределят към една от следните хеджиращи съвкупности въз основа на естеството на основния им рисков фактор или на най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3:

i)

енергетика;

ii)

метали;

iii)

селскостопански продукти;

iv)

други стоки;

v)

климатични условия;

е)

сделки, съотнесени към категорията на други рискове, се разпределят към една и съща хеджираща съвкупност само ако имат и един и същ основен рисков фактор или най-съществен рисков фактор в дадената рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3.

За целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф сделки, които се съотнасят към категорията на лихвения риск и чийто основен рисков фактор е променлива, свързана с инфлацията, се разпределят в отделни хеджиращи съвкупности, различни от установените за сделките, съотнесени към категорията на лихвения риск, чийто основен рисков фактор не е променлива, свързана с инфлацията. Тези сделки се съотнасят към една и съща хеджираща съвкупност само ако основният им рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е деноминиран в една и съща валута.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член институциите установяват за следните сделки отделни хеджиращи съвкупности във всяка рискова категория:

a)

сделки, чийто основен рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е изведената от пазарните цени променливост или реализираната променливост на рисков фактор, или корелацията между двата рискови фактора;

б)

сделки, чийто основен рисков фактор или най-същественият рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, е разликата между два рискови фактора, съотнесени към една и съща рискова категория, или сделки с две платежни рамена, деноминирани в една и съща валута, при които рисков фактор, който попада в същата рискова категория, към която е съотнесен основният рисков фактор, се съдържа в платежното рамо, различно от рамото, което съдържа основния рисков фактор.

За целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф институциите разпределят сделките към една и съща хеджираща съвкупност от съответната рискова категория само когато те имат един и същ основен рисков фактор или най-съществен рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3.

За целите на първа алинея, буква б) институциите разпределят сделките към една и съща хеджираща съвкупност от съответната рискова категория само когато двойката рискови фактори в тези сделки, съгласно посоченото в същата разпоредба, е една и съща и между двата рискови фактора, които се съдържат в тази двойка, съществува положителна корелация. В противен случай институциите съотнасят сделките по първа алинея, буква б) към една от хеджиращите съвкупности, установени в съответствие с параграф 1, въз основа на само един от двата рискови фактора, посочени в първа алинея, буква б).

3.   При поискване от компетентните органи институциите предоставят броя на хеджиращите съвкупности, установени в съответствие с параграф 2 от настоящия член за всяка рискова категория, заедно с основния рисков фактор или най-съществения рисков фактор в тази рискова категория при сделки, посочени в член 277, параграф 3, или двойката рискови фактори на всяка от хеджиращите съвкупности, както и броя на сделките във всяка от тях.

Член 278

Потенциална бъдеща експозиция

1.   Институциите изчисляват потенциалната бъдеща експозиция за дадена нетираща съвкупност, както следва:

Formula

където:

PFE

=

потенциална бъдеща експозиция;

a

=

индекс, с който се обозначават рисковите категории, включени в изчисляването на потенциалната бъдеща експозиция на нетиращата съвкупност;

AddOn(a)

=

добавка за рисковата категория а, изчислена в съответствие с членове 280а—280е, в зависимост от случая; и

multiplier

=

множител, изчислен в съответствие с формулата, посочена в параграф 3.

За целите на това изчисление институциите включват добавката за дадена рискова категория при изчисляването на потенциалната бъдеща експозиция на нетираща съвкупност, когато най-малко една сделка от нетиращата съвкупност е съотнесена към тази рискова категория.

2.   Потенциалната бъдеща експозиция на множество нетиращи съвкупности, за които се прилага едно маржин споразумение, както е посочено в член 275, параграф 3, се изчислява като сбора от потенциалните бъдещи експозиции на всички отделни нетиращи съвкупности, все едно за тях не се прилага никакво маржин споразумение.

3.   За целите на параграф 1 множителят се изчислява, както следва:

multiplier =

 

1 if z ≥ 0