(1)

Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) влезе в сила на 16 август 2012 г. Съдържащите се в него изисквания, а именно изискванията за централен клиринг на стандартизираните договори за извънборсови деривати, изискванията за допълнително обезпечение и изискванията за редуциране на операционния риск за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали централен клиринг, задълженията за отчитане на договорите за деривати, както и изискванията към централните контрагенти (ЦК) и изискванията към регистрите на транзакции допринасят за намаляване на системния риск чрез увеличаване на прозрачността на пазара на извънборсови деривати и намаляване на свързаните с пазара на извънборсови деривати кредитен риск от контрагента и операционен риск.

(2)

С опростяването на някои области, обхванати от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и с по-пропорционалния подход към тях се цели най-вече намаляване на регулаторната и административната тежест в съответствие с Програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка, в която се подчертава необходимостта от намаляване на разходите и опростяване, за да могат политиките на Съюза да постигнат целите си по възможно най-ефективен начин. Това опростяване и по-пропорционален подход обаче не следва да засягат първостепенните цели за насърчаване на финансовата стабилност и ограничаване на системните рискове в съответствие с изявлението на лидерите на Г-20 на срещата на върха в Питсбърг от 26 септември 2009 г.

(3)

Основни фактори за доброто функциониране на съюза на капиталовите пазари представляват ефикасните и устойчиви системи за обработка на сключените сделки и пазарите на обезпечения, които са в основата на усилията за насърчаване на инвестициите, растежа и работните места в съответствие с политическите приоритети на Комисията.

(4)

През 2015 г. и 2016 г. Комисията проведе две обществени консултации относно прилагането на Регламент (ЕС) № 648/2012. Освен това Комисията получи информация за прилагането на посочения регламент от Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) (ESMA), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). От тези публични консултации стана ясно, че целите на Регламент (ЕС) № 648/2012 срещат подкрепата на заинтересованите страни и не е необходимо регламентът да бъде изцяло преработен. На 23 ноември 2016 г. Комисията прие общ доклад в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012. Въпреки че не всички разпоредби на Регламент (ЕС) № 648/2012 бяха изцяло приложими и следователно не беше възможно да му се направи цялостна оценка, в този доклад бяха набелязани области, в които са необходими целенасочени действия, за да се осигури изпълнението на целите на Регламент (ЕС) № 648/2012 по по-пропорционален, ефикасен и ефективен начин.

(5)

Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да обхваща всички финансови контрагенти, които биха могли да представляват съществен системен риск за финансовата система. Поради това следва да бъде изменено определението за финансов контрагент.

(6)

Плановете за покупка на акции от служители са схеми, обикновено въведени от дадено предприятие, за да могат лицата, пряко или непряко, да записват, купуват, получават или притежават акции на това предприятие или на друго предприятие в рамките на същата група, при условие че от този план се ползват най-малко настоящи или бивши служители на това предприятие или на друго предприятие в рамките на същата група, или настоящи или бивши членове на съвета на това предприятие или на друго предприятие в рамките на същата група. Съобщението на Комисията от 8 юни 2017 г. относно междинния преглед на Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари определя мерките, свързани с плановете за покупка на акции от служители, като възможност за укрепване на съюза на капиталовите пазари с оглед насърчаване на инвестициите на дребно. Поради това и в съответствие с принципа на пропорционалност предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) или алтернативен инвестиционен фонд (АИФ), създаден изключително с цел обслужване на един или повече планове за покупка на акции от служители, не следва да се определя като финансов контрагент.

(7)

Определени финансови контрагенти имат обем на дейност на пазарите на извънборсови деривати, който е твърде нисък, за да представлява съществен системен риск за финансовата система, както и твърде нисък, за да бъде икономически целесъобразно използването на централен клиринг. Тези контрагенти, които обикновено са известни като „малки финансови контрагенти“, следва да бъдат освободени от задължението за клиринг, но те следва да продължават да подлежат на изискването за размяна на обезпечения с цел намаляване на системния риск. Когато обаче позицията на финансовия контрагент превиши клиринговия праг за най-малко един клас извънборсови деривати, изчислен на равнището на групата, задължението за клиринг следва да се прилага за всички класове извънборсови деривати с оглед на взаимосвързаността на финансовите контрагенти и евентуалния системен риск за финансовата система, който би могъл да възникне, ако тези договори за извънборсови деривати не преминават през централен клиринг. Финансовият контрагент следва да може по всяко време да удостовери, че неговите позиции вече не превишават клиринговия праг за всеки клас от извънборсови деривати, като в такъв случай задължението за клиринг следва да престане да се прилага.

(8)

Нефинансовите контрагенти са по-слабо взаимосвързани, отколкото финансовите контрагенти. Освен това те търгуват предимно само с един клас извънборсови деривати. Поради това тяхната дейност крие по-малък системен риск за финансовата система, отколкото дейността на финансовите контрагенти. Поради това следва да се ограничи обхватът на задължението за клиринг за нефинансовите контрагенти, които избират да изчисляват позициите си спрямо клиринговите прагове на всеки 12 месеца. Тези нефинансови контрагенти следва да подлежат на задължението за клиринг единствено по отношение на класовете извънборсови деривати, превишаващи клиринговия праг. Към нефинансовите контрагенти следва обаче да се прилага изискването за размяна на обезпечения при превишаване на някой от клиринговите прагове. Нефинансовите контрагенти, които избират да не изчисляват позициите си спрямо клиринговите прагове, следва да подлежат на задължението за клиринг по отношение на всички класове извънборсови деривати. Нефинансовият контрагент следва да има възможността по всяко време да удостовери, че неговите позиции вече не превишават клиринговия праг за клас извънборсови деривати, като в такъв случай задължението за клиринг за този клас извънборсови деривати следва да престане да се прилага.

(9)

За да се вземат предвид всички промени на финансовите пазари, ЕОЦКП следва периодично да преразглежда клиринговите прагове и при необходимост да ги актуализира. Този периодичен преглед следва се придружава от доклад.

(10)

Изискването за клиринг на определени договори за извънборсови деривати, сключени преди задължението за клиринг да породи действие, създава правна несигурност и оперативни трудности, докато ползите от него са ограничени. По-специално, това изискване поражда допълнителни разходи и тежести за контрагентите по тези договори и би могло също така да засегне гладкото функциониране на пазара, без това съществено да подобрява единното и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012 или да създава еднакви условия на конкуренция за участниците на пазара. По тази причина това изискване следва да бъде премахнато.

(11)

Независимо дали като клиенти на клирингов член или посредством споразумения за непряк клиринг, контрагентите, които имат ограничена по обем дейност на пазарите на извънборсови деривати, срещат трудности при достъпа до централен клиринг. Следователно клиринговите членове и клиентите на клиринговите членове, които предоставят клирингови услуги пряко на други контрагенти или непряко, като позволяват на своите клиенти да предоставят такива услуги на други контрагенти, следва да бъдат задължени да правят това при справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни търговски условия. Въпреки че това изискване не следва да води до ценово регулиране или задължение за сключване на договор, на клиринговите членове и клиенти следва да бъде позволено да контролират рисковете, свързани с предлаганите клирингови услуги, като рисковете от контрагента.

(12)

Информацията за финансовите инструменти, обхванати от разрешенията на ЦК, може да не посочва всички класове извънборсови деривати, за които ЦК е получил разрешение за клиринг. За да се гарантира, че ЕОЦКП може да изпълнява своите задачи и задължения във връзка със задължението за клиринг, компетентните органи следва незабавно да уведомяват ЕОЦКП за всяка получена от ЦК информация във връзка с намерението на ЦК да започнат клиринг на даден клас извънборсови деривати, който попада в обхвата на съществуващото разрешение.

(13)

В определени извънредни ситуации следва да бъде възможно временното прекратяване на задължението за клиринг. Това прекратяване следва да бъде възможно, когато вече не са изпълнени критериите, въз основа на които определени класове извънборсови деривати подлежат на задължението за клиринг. Такъв би могъл да бъде случаят, когато определени класове извънборсови деривати вече не са подходящи за задължителен централен клиринг или при съществена промяна на някой от тези критерии по отношение на дадени класове извънборсови деривати. Прекратяване на задължението за клиринг следва също така да бъде възможно, когато ЦК престане да предлага клирингови услуги за определени класове извънборсови деривати или за конкретен вид контрагенти и други ЦК не могат достатъчно бързо да поемат предлагането на тези клирингови услуги. Прекратяването на задължението за клиринг следва също така да бъде възможно, когато то се счита за необходимо, за да се избегне сериозна заплаха за финансовата стабилност в Съюза. За да се осигури финансова стабилност и да се избегнат смущения на пазара, ЕОЦКП следва, като междувременно се вземат предвид целите на Г-20, да гарантира, че когато е целесъобразно премахването на задължението за клиринг, това премахване се предприема по време на прекратяването на задължението за клиринг и достатъчно навреме, за да се даде възможност за изменение на съответните регулаторни технически стандарти.

(14)

Задължението на контрагентите, установено в Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета (7), да търгуват с подлежащи на клиринг деривати на места за търговия, се задейства в съответствие с процедурата за задължението за търговия, подробно описана в посочения регламент, когато даден клас деривати е обявен за подлежащ на задължението за клиринг. Прекратяването на задължението за клиринг може да попречи на контрагентите да спазват задължението за търговия. Вследствие на това, когато е поискано прекратяване на задължението за клиринг и когато се счита, че е налице съществена промяна в критериите за пораждане на действие от задължението за търговия, ЕОЦКП следва да може да предложи едновременно прекратяване на задължението за търговия въз основа на Регламент (ЕС) № 648/2012 вместо Регламент (ЕС) № 600/2014.

(15)

Отчитането на минали договори се оказа трудна задача, защото някои елементи, които сега се изисква да се отчитат, не се изискваше да се отчитат преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 648/2012. Това доведе до висок процент на случаите на неуспешно отчитане и до ниско качество на отчитаните данни въпреки значителната административна тежест, свързана с отчитането на тези договори. Поради това има голяма вероятност тези данни за минали периоди да не бъдат използвани. Освен това до настъпването на момента, когато ще започне да се прилага крайният срок за отчитане на минали договори, валидността на много от тези договори вече ще е изтекла, а с нея и на съответните експозиции и рискове. Поради това изискването за отчитане на минали договори следва да бъде премахнато.

(16)

Вътрешногруповите транзакции, в които участват нефинансови контрагенти, представляват сравнително малка част от всички договори с извънборсови деривати и служат основно за вътрешно хеджиране в рамките на групите. Поради това тези транзакции не водят до значително увеличаване на системния риск и взаимосвързаността, но въпреки това задължението за отчитането на такива сделки налага значителни разходи и тежести на нефинансовите контрагенти. Ето защо транзакциите между контрагенти в рамките на групата, по които поне едната от страните е нефинансов контрагент, следва да бъдат освободени от задължението за отчитане, независимо от мястото на установяване на нефинансовия контрагент.

(17)

През 2017 г. Комисията започна проверка за пригодност на публичното отчитане от страна на дружествата. Целта на тази проверка е да се съберат данни за последователността, съгласуваността, ефективността и ефикасността на рамката за отчитане на Съюза. В този контекст следва допълнително да се анализира възможността за избягване на ненужно дублиране на отчитането и възможността за намаляване или опростяване на отчитането на договори с деривати, които не са извънборсови деривати, като се има предвид необходимостта от своевременно отчитане, както и мерките, приети съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012 и Регламент (ЕС) № 600/2014. По-специално този анализ следва да разглежда отчитаните данни, достъпността на данните за съответните органи, както и мерките за допълнително опростяване на веригите за отчитане за дериватите, които не са извънборсови деривати, по-специално за нефинансовите контрагенти, които не подлежат на задължението за клиринг. Следва да се обмисли по-обща оценка на ефективността и ефикасността на мерките, които са били въведени в Регламент (EС) № 648/2012, с цел подобряване на функционирането и намаляване на тежестта на отчитането на договорите за извънборсови деривати, при наличие на достатъчно опит и данни за прилагането на посочения регламент, по-специално по отношение на качеството и достъпността на данните, отчитани пред регистрите на транзакции, и по отношение въвеждането и прилагането на делегираното отчитане.

(18)

С цел да се намали тежестта на отчитането на договорите за извънборсови деривати за нефинансовите контрагенти, които не подлежат на задължението за клиринг, финансовият контрагент следва по правило да бъде единственият, който отговаря и носи правно задължение за отчитането от свое име и от името на нефинансови контрагенти, които не подлежат на задължението за клиринг по отношение на сключените от тези контрагенти договори за извънборсови деривати, както и за гарантирането на верността на отчитаните данни. С цел да се гарантира, че финансовият контрагент разполага с данните, необходими за изпълнението на неговото задължение за отчитане, нефинансовият контрагент следва да предостави данните, свързани с договорите за извънборсови деривати, за които не може да се очаква логично, че са притежавани от финансовия контрагент. Нефинансовите контрагенти следва обаче да имат възможност да изберат да отчитат техните договори за извънборсови деривати. В такива случаи нефинансовият контрагент следва да информира съответно финансовия контрагент и следва да отговаря и да носи правното задължение за отчитането на тези данни и за гарантирането на верността им.

(19)

Следва да бъде определена също отговорността за отчитане на договорите за извънборсови деривати, когато един или двамата контрагенти са ПКИПЦК или АИФ. Поради това следва да се уточни, че управляващото дружество на ПКИПЦК отговаря и носи правното задължение за отчитането на договорите за извънборсови деривати, сключени от това ПКИПЦК, както и за гарантирането на верността на отчитаните данни, от името на това ПКИПЦК. Аналогично управителят на АИФ следва да отговаря и да носи правното задължение за отчитането на договорите за извънборсови деривати, сключени от този АИФ, както и за гарантирането на верността на отчитаните данни, от името на този АИФ.

(20)

За да се избегнат несъответствията в рамките на Съюза при прилагането на техниките за редуциране на риска, които се дължат на комплексния характер на процедурите за управление на риска, изискващи своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения между контрагентите, която включва използването на вътрешни модели, компетентните органи следва да утвърждават тези процедури за управление на риска или всяка значителна промяна в тях, преди тяхното прилагане.

(21)

Нуждата от международно регулаторно сближаване и от това нефинансовите контрагенти и малките финансови контрагенти да намалят рисковете, свързани с техните експозиции на валутен риск, поражда необходимост от установяване на специални процедури за управление на риска за сетълмент с физическа доставка на форуърдни валутни сделки и сетълмент с физическа доставка на валутни суапове. За да бъде ограничено натрупването на системен риск и да бъдат избегнати международни регулаторни различия, е целесъобразно задължителният обмен на вариационни маржини на сетълмент с физическа доставка на форуърдни валутни сделки и сетълмент с физическа доставка на валутни суапове, предвид техния специфичен рисков профил, да бъде ограничен до транзакции между най-значимите от системна гледна точка контрагенти. Международно регулаторно сближаване следва да се осигури и по отношение на процедурите за управление на риска за други класове деривати.

(22)

Услугите за намаляване на риска след сключване на сделките включват услуги като компресиране на портфейл. Понятието „компресиране на портфейл“ е изключено от обхвата на задължението за търговия, установено в Регламент (ЕС) № 600/2014. С цел привеждане на Регламент (ЕС) № 648/2012 в съответствие с Регламент (ЕС) № 600/2014, когато е необходимо и уместно, като същевременно се вземат предвид различията между тези два регламента, възможностите за заобикаляне на задължението за клиринг и степента, до която услугите за намаляване на риска след сключване на сделките редуцират или намаляват рисковете, Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП и ЕССР, следва да оцени кои сделки, произтичащи от услуги за намаляване на риска след сключване на сделките, ако има такива, следва да бъдат освободени от задължението за клиринг.

(23)

С цел увеличаване на прозрачността и предвидимостта на първоначалните допълнителни обезпечения и за да се ограничат случаите, при които ЦК променят своите модели на първоначалните допълнителни обезпечения по начини, които могат да имат проциклично въздействие, ЦК следва да предоставят на своите клирингови членове инструменти за симулиране на съответните им изисквания за първоначално допълнително обезпечение и следва да им предоставят подробен преглед на използваните от тях модели на първоначалните допълнителни обезпечения. Това е в съответствие с международните стандарти, публикувани от Комитета по платежни и сетълмент системи и Съвета на Международната организация на комисиите за ценни книжа, по-специално с рамката за оповестяване на информация, публикувана през декември 2012 г., и количествените стандарти за оповестяване за ЦК, публикувани през 2015 г., служещи на клиринговите членове за по-точно разбиране на рисковете и разходите, свързани с участието им в ЦК, и повишаващи прозрачността на ЦК за пазарните участници.

(24)

Националните закони на държавите членки относно несъстоятелността не следва да възпрепятстват ЦК да осъществяват с достатъчна правна сигурност прехвърлянето на клиентски позиции или да изплащат приходите от ликвидация директно на клиентите при неизпълнение от страна на клирингов член, що се отнася до активите, държани в омнибус или индивидуални отделени клиентски сметки. С оглед на насърчаване на клиринга и подобряване на достъпа до него националните закони на държавите членки относно несъстоятелността не следва да възпрепятстват дадени ЦК да прилагат процедурите при неизпълнение в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на активи и позиции, държани в омнибус и индивидуални отделени клиентски сметки, държани в клиринговия член или ЦК. При сключване на непреки споразумения за клиринг непреките клиенти следва все пак да продължат да се ползват от защита с еквивалентен ефект на посочената съгласно правилата за отделяне и преносимост и процедурите при неизпълнение, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(25)

Глобите, наложени от ЕОЦКП на намиращите се под неговия пряк надзор регистри на транзакции, следва да бъдат достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи, за да се гарантира ефективността на надзорните правомощия на ЕОЦКП и да се повиши прозрачността на позициите и експозициите в деривати. Размерите на глобите, първоначално предвидени в Регламент (ЕС) № 648/2012, се оказаха недостатъчно възпиращи с оглед на текущите обороти на регистрите на транзакции, което потенциално би могло да ограничи ефективността на надзорните правомощия, с които ЕОЦКП разполага по отношение на регистрите на транзакции съгласно посочения регламент. Ето защо следва да бъде увеличена горната граница на основните размери на глобите.

(26)

Органите на трета държава следва да имат достъп до данните, отчитани пред регистрите на транзакции в Съюза, когато третата държава е изпълнила определени условия относно третирането на тези данни и когато тази трета държава е въвела правно обвързващо и подлежащо на изпълнение задължение, осигуряващо на органите от Съюза пряк достъп до данните, отчитани пред регистрите на транзакции в тази трета държава.

(27)

В Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета (8) е предвидена опростена процедура за регистрация на регистри на транзакции, които вече са регистрирани съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012 и които желаят да разширят тази регистрация, за да предоставят своите услуги по отношение на сделки за финансиране с ценни книжа. Подобна опростена процедура следва да бъде предвидена за регистрацията на регистри на транзакции, които вече са регистрирани съгласно Регламент (ЕС) 2015/2365 и желаят да разширят тази регистрация, за да предоставят своите услуги по отношение на договори за деривати.

(28)

Недостатъчното качество и прозрачност на данните, предоставяни от регистрите на транзакции, затрудняват образуванията, получили достъп до тези данни, за да ги използват за наблюдение на пазарите на деривати, и пречат на регулаторните и надзорните органи при своевременното определяне на рисковете за финансовата стабилност. С цел подобряване на качеството и прозрачността на данните, както и за уеднаквяване на изискванията за отчитане на Регламент (ЕС) № 648/2012 с тези на регламенти (ЕС) 2015/2365 и (ЕС) № 600/2014, е необходимо допълнително хармонизиране на правилата и изискванията за отчитане, по-специално по отношение на стандартите за данните, форматите, методите и механизмите за отчитане, както и допълнително хармонизиране на процедурите, които да се прилагат от регистрите на транзакции за валидиране на данни, отчетени по отношение на тяхната пълнота и вярност и процедурите за съгласуването на данните с другите регистри на транзакции. Освен това регистрите на транзакции следва при поискване да предоставят на контрагентите, които не се отчитат, достъп до всички отчетени от тяхно име данни при приемливи търговски условия.

(29)

С Регламент (ЕС) № 648/2012 беше създадена конкурентна среда по отношение на услугите, предоставяни от регистрите на транзакции. Поради това контрагентите следва да имат възможност да избират пред кой регистър на транзакции да се отчитат и да могат по желание да сменят регистрите на транзакции. За улесняване на такава смяна и за осигуряване на постоянната наличност на данни без дублиране, регистрите на транзакции следва да въведат подходящи политики за надлежното прехвърляне на отчетените данни към други регистри на транзакции, когато това бъде поискано от контрагент, което подлежи на задължението за отчитане.

(30)

Регламент (ЕС) № 648/2012 постановява, че задължението за клиринг не се прилага за пенсионните планове, докато ЦК не разработят подходящо техническо решение за прехвърлянето на непарични обезпечения за променливи маржини. Тъй като до момента не са разработени ефективни решения, позволяващи участието на пенсионните планове в централен клиринг, този преходен период следва да се прилага за поне още две години. Централният клиринг следва обаче да остане крайната цел, при условие че текущите регулаторни и пазарни промени позволят на участниците на пазара да разработят подходящи технически решения в рамките на този срок. Със съдействието на ЕОЦКП, Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО), създаден с Регламент (EС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (ЕОЗППО), създаден с Регламент (EС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (10), и ЕССР Комисията следва да следи напредъка, постигнат от ЦК, клиринговите членове и пенсионните планове за намирането на ефективни решения, позволяващи участието на пенсионните планове в централен клиринг, и да изготви доклад за този напредък. Този доклад следва също да обхване решенията и съответните разходи за пенсионните планове, като бъдат отчетени регулаторните и пазарните промени, като например промените във вида на финансовия контрагент, подлежащ на задължението за клиринг. С цел отразяване на събития, които не са били предвидени към момента на приемане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят правомощия да удължи преходния период два пъти за срок от една година, след като внимателно е преценила необходимостта от подобно удължаване.

(31)

Преходният период, през който пенсионните планове са освободени от задължението за клиринг за пенсионните планове, изтече на 16 август 2018 г. От съображения за правна сигурност и за да се избегне прекъсване, е необходимо удължаването на преходния период да се приложи с обратна сила за договори за извънборсови деривати, сключени от пенсионните планове от 17 август 2018 г. до 16 юни 2019 г.

(32)

С цел опростяване на регулаторната рамка следва да се разгледа степента, до която е необходимо и целесъобразно задължението за търговия съгласно Регламент (ЕС) № 600/2014 да се приведе в съответствие с промените, направени съгласно настоящия регламент на задължението за клиринг за деривати, по-специално на обхвата на субектите, които подлежат на задължението за клиринг. При наличието на достатъчно опит и данни за прилагането на настоящия регламент следва да се предприеме по-обща оценка на въздействието на настоящия регламент върху равнището на клиринг от различните видове контрагенти и върху разпределението на клиринга в рамките на всеки вид контрагенти, както и на достъпността на клиринговите услуги, включително ефикасността на промените, направени съгласно настоящия регламент по отношение на предоставянето на клирингови услуги при справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни търговски условия за улесняване на достъпа до клиринг.

(33)

За да се осигури последователната хармонизация на обстоятелствата, при които търговските условия във връзка с предоставянето на клирингови услуги се считат за справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни, и за да могат участниците на пазара при определени условия да разполагат с допълнително време за разработване на решения за клиринг за пенсионните планове, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с определянето на изискванията, при които търговските условия по отношение на предоставянето на клирингови услуги се считат за справедливи, приемливи, недискриминационни и прозрачни, както и по отношение на удължаването на преходния период, по време на който задължението за клиринг не следва да се прилага за договори за извънборсови деривати, сключени от пенсионните планове. От особено значение е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (11). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при изготвянето на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с изготвянето на делегираните актове.

(34)

За осигуряването на единни условия за прилагането на настоящия регламент, и по-специално по отношение на прекратяването на задължението за клиринг и на задължението за търговия, както и по отношение на прекия достъп на съответните органи на трети държави до информацията, съдържаща се в регистрите на транзакции, установени в Съюза, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12). Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение за прекратяване на задължението за клиринг или на задължението за търговия на конкретни класове извънборсови деривати, когато е необходимо бързо решение, за да се осигури правна сигурност по отношение на резултата от процедурата за прекратяване, и когато са налице надлежно обосновани наложителни причини за спешност.

(35)

За да се осигури последователната хармонизация на правилата за техниките за редуциране на риска, регистрацията на регистрите на транзакции и изискванията за отчитане, на Комисията следва да се предостави правомощието да приема регулаторни технически стандарти, разработени от ЕБО или ЕОЦКП, по отношение на следното: надзорните процедури за осигуряване на първоначално и текущо утвърждаване на процедурите за управление на риска, които изискват своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения; подробната информация на опростеното заявление за разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на транзакции, който вече е регистриран съгласно Регламент (ЕС) 2015/2365; процедурите за съгласуването на данните между регистрите на транзакции, процедурите, които трябва да бъдат прилагани от регистъра на транзакции, за да се провери спазването на изискванията за отчитане от страна на отчитащия се контрагент или отчитащото дружество, както и изчерпателността и верността на отчитаните данни; реда и условията, механизмите и изискваната документация, въз основа на които регистрите на транзакции предоставят достъп на определени субекти. Комисията следва да приема тези регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010.

(36)

На Комисията следва също да се предоставят правомощия да приема технически стандарти за изпълнение, разработени от ЕОЦКП, във връзка със стандартите за данните, които трябва да се отчитат за различни класове деривати, във връзка с методите и механизмите за отчитане, както и във връзка с формата на заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на транзакции, който вече е регистриран съгласно Регламент (ЕС) 2015/2365. Комисията следва да приема тези технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(37)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да се гарантира, че правилата са пропорционални, не водят до излишна административна тежест или разходи за привеждане в съответствие, не излагат на риск финансовата стабилност, и увеличават прозрачността на позициите и експозициите в извънборсови деривати, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради техния мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(38)

Прилагането на някои разпоредби на настоящия регламент следва да бъде отложено с цел да бъдат установени всички основни мерки за изпълнение и да се даде възможност на участниците на пазара да предприемат необходимите стъпки за привеждане в съответствие.

(39)

Поради това Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде съответно изменен,