(1)

Вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки е осигурено в съответствие с Договорите. Между държавите членки са забранени количествените ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект. Тази забрана се отнася до всяка национална мярка, която може да възпрепятства, пряко или косвено, действително или потенциално, вътрешносъюзната търговия със стоки. В рамките на вътрешния пазар свободното движение на стоки се гарантира чрез хармонизиране на правилата на равнището на Съюза, с които се определят общи изисквания за предлагането на пазара на определени стоки или — за стоките или за аспектите на стоките, които не са обхванати изчерпателно от правила на Съюза за хармонизация — чрез прилагането на принципа за взаимно признаване, определен от Съда на Европейския съюз.

(2)

Добре действащият принцип за взаимно признаване е много важно допълнение към хармонизирането на правилата на равнището на Съюза, особено като се има предвид, че много от стоките притежават както хармонизирани, така и нехармонизирани аспекти.

(3)

Пред свободното движение на стоки между държавите членки могат да бъдат поставени незаконосъобразни пречки, ако в отсъствието на правила на Съюза за хармонизация, обхващащи стоките или някои аспекти на стоките, компетентен орган на държава членка прилага национални правила към стоки, законно предлагани на пазара на друга държава членка, като изисква стоките да отговарят на определени технически изисквания, като изисквания относно означението, формата, размерите, теглото, състава, представянето, етикетирането или опаковката. Прилагането на такива правила за стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, може да бъде в противоречие с членове 34 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), дори ако те се прилагат за всички стоки без разграничение.

(4)

Принципът за взаимно признаване произтича от съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Съгласно този принцип държавите членки не могат да забраняват продажбата на своя територия на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, дори когато тези стоки са били произведени в съответствие с различни технически правила, включително стоки, които не са получени чрез производствен процес. Принципът за взаимно признаване обаче не е абсолютен. Държавите членки могат да ограничат предлагането на пазара на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, когато такива ограничения са оправдани въз основа на съображенията, посочени в член 36 от ДФЕС, или въз основа на други императивни съображения от обществен интерес, признати от съдебната практика на Съда на Европейския съюз по отношение на свободното движение на стоки и когато тези ограничения са пропорционални на преследваната цел. Настоящият регламент налага задължението да се дава ясна обосновка за всяко ограничаване или отказ за достъп до пазара.

(5)

Понятието за императивни съображения от обществен интерес е понятие в развитие, разработено от Съда на Европейския съюз в практиката му във връзка с членове 34 и 36 от ДФЕС. Когато съществуват обосновани различия между отделните държави членки, тези императивни съображения могат да оправдаят прилагането на национални технически правила от страна на компетентните органи. Необходимо е обаче административните решения винаги да бъдат надлежно обосновани, законосъобразни, подходящи и съобразени с принципа на пропорционалност, а компетентните органи трябва да вземат възможно най-малко ограничителното решение. С цел да се подобри функционирането на вътрешния пазар на стоки националните технически правила следва да са целесъобразни и да не създават несъразмерни нетарифни бариери. Освен това административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, не трябва да бъдат обосновани единствено с факта, че стоките, които се оценяват, изпълняват легитимната обществена цел, преследвана от държавата членка, по начин, различен от начина, по който стоките във въпросната държава членка изпълняват съответната цел. С цел да подпомогне държавите членки, Комисията следва да предостави незадължителни насоки относно съдебната практика на Съда на Европейския съюз, свързана с понятието за императивни съображения от обществен интерес и начините за прилагане на принципа за взаимно признаване. Компетентните органи следва да имат възможност да допринасят за тези насоки и да дават обратна информация.

(6)

В заключенията си относно политиката за единния пазар от декември 2013 г., Съветът по конкурентоспособност отбеляза, че с цел подобряване на рамковите условия за бизнеса и потребителите в единния пазар следва да бъдат използвани всички подходящи инструменти, включително взаимното признаване. Съветът прикани Комисията да докладва за случаи на все още неадекватно или проблемно действие на принципа за взаимно признаване. В своите заключения относно политиката за единния пазар от февруари 2015 г. Съветът по конкурентоспособност призова Комисията да предприеме мерки, за да гарантира ефективното действие на принципа за взаимно признаване и да излезе с предложения в тази насока.

(7)

Регламент (ЕО) № 764/2008 на Европейския парламент и на Съвета (3) беше приет с цел да се улесни прилагането на принципа за взаимно признаване чрез въвеждане на процедури, които намаляват в максимална степен възможността да бъдат създадени незаконосъобразни пречки пред свободното движение на стоки, които вече са законно предлагани на пазара в друга държава членка. Въпреки приемането на посочения регламент все още има редица проблеми във връзка с прилагането на принципа за взаимно признаване. Оценката, проведена в периода между 2014 и 2016 г., показа, че принципът за взаимно признаване не функционира според очакванията, а Регламент (ЕО) № 764/2008 е улеснил в много ограничена степен прилагането му. Инструментите и процедурните гаранции, въведени с посочения регламент, не постигнаха целта да подобрят прилагането на принципа за взаимно признаване. Така например мрежата на звената за контакт относно продуктите, която беше създадена с цел да предоставя информация на икономическите оператори за приложимите национални правила и прилагането на принципа за взаимно признаване, е почти непозната и малко се използва от икономическите оператори. В рамките на тази мрежа няма и достатъчна степен на сътрудничество между националните органи. Рядко се спазва изискването за нотифициране на административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара. В резултат на това все още има пречки пред свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар.

(8)

Регламент (ЕО) № 764/2008 има някои недостатъци и поради това следва да бъде преразгледан и подобрен. За да има по-голяма яснота, Регламент (ЕО) № 764/2008 следва да се замени с настоящия регламент. Необходимо е с настоящия регламент да се въведат ясни процедури, които да осигуряват свободното движение на стоките, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и да се гарантира, че свободното движение може да бъде ограничавано само когато държавите членки имат легитимни съображения от обществен интерес за това и когато ограничението е обосновано и пропорционално. Настоящият регламент следва също да гарантира спазването на съществуващите права и задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване, както от страна на икономическите оператори, така и на националните органи.

(9)

Настоящият регламент следва да не засяга по-нататъшното хармонизиране на условията за предлагане на стоки на пазара с оглед на подобряване на функционирането на вътрешния пазар, когато това е целесъобразно.

(10)

Възможно е също пречките пред търговията да произтичат от други видове мерки, които попадат в приложното поле на членове 34 и 36 от ДФЕС. Тези мерки могат да включват например технически спецификации, изготвени за процедури по възлагане на обществени поръчки, или изисквания за използване на официални езици в държавите членки. Тези мерки обаче следва да не представляват национални технически правила по смисъла на настоящия регламент и следва да не попадат в неговото приложно поле.

(11)

Понякога националните технически правила се привеждат в действие в държава членка чрез процедура за предварително разрешение, съгласно която, преди стоките да могат да бъдат предлагани на пазара на държавата членка, трябва да бъде получено официалното одобрение на компетентен орган. Съществуването на процедура за предварително разрешение само по себе си ограничава свободното движение на стоки. Поради това, за да бъде оправдана от гледна точка на основния принцип за свободно движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, подобна процедура трябва да преследва цел от обществен интерес, призната като такава от правото на Съюза, и да бъде пропорционална и недискриминационна. Съответствието на такава процедура с правото на Съюза трябва да се оценява в светлината на съображенията, изложени в съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Поради това административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара единствено на основание, че стоките нямат валидно предварително разрешение, следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. При подадено заявление за задължително предварително разрешение за стоки обаче всяко административно решение, с което заявлението се отхвърля на основание на национално техническо правило, приложимо в посочената държава членка, следва да бъде взето единствено в съответствие с настоящия регламент, така че заявителят да може да се възползва от процедурната защита, предвидена в настоящия регламент. Същото важи за доброволните предварителни разрешения за стоки, когато има такива.

(12)

Важно е да се изясни, че типовете стоки, обхванати от настоящия регламент, включват и селскостопански продукти. Понятието „селскостопански продукти“ включва и продукти от рибарството, както е предвидено в член 38, параграф 1 от ДФЕС. С цел да улесни определянето на типовете стоки, които са предмет на настоящия регламент, Комисията следва да прецени доколко е осъществимо и полезно да доразвива примерен списък на продуктите за взаимно признаване.

(13)

Важно е също така да се изясни, че понятието „производител“ включва не само производители на стоки, но и лица, произвеждащи стоки, които не са получени в резултат на производствен процес, включително селскостопански продукти, както и лица, които се представят за производители на стоки.

(14)

Актовете на националните или арбитражните съдилища, с които се преценява законосъобразността на случаите, в които вследствие прилагането на национално техническо правило продукти, законно предлагани на пазара в една държава членка, не получават достъп до пазара в друга държава членка, и актовете на националните и арбитражните съдилища, с които се налагат санкции, следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент.

(15)

За да се ползват от принципа за взаимно признаване, стоките трябва да бъдат законно предлагани на пазара в друга държава членка. Следва да се изясни, че за да се считат за законно предлагани на пазара в друга държава членка, стоките трябва да съответстват на съответните правила, приложими в тази държава членка, и да се предоставят на крайни ползватели в нея.

(16)

За да се повиши осведомеността на националните органи и на икономическите оператори относно принципа за взаимно признаване, държавите членки следва да обмислят възможността за въвеждане на ясни и недвусмислени „клаузи за единния пазар“ в националните си технически правила с цел да улеснят прилагането на този принцип.

(17)

Доказателствата, които се изискват, за да се докаже, че стоките са законно предлагани на пазара в друга държава членка, се различават значително в отделните държави членки. Това води до ненужна тежест, забавяне и до допълнителни разходи за икономическите оператори, и не дава възможност на националните органи да получат навреме необходимата информация за оценяването на стоките. Това може да попречи на прилагането на принципа за взаимно признаване. Поради това е от съществено значение икономическите оператори да могат по-лесно да удостоверяват, че техните стоки са законно предлагани на пазара в друга държава членка. Икономическите оператори следва да използват лична декларация, която предоставя на компетентните органи цялата необходима информация за стоките и за тяхното съответствие с приложимите правила в другата държава членка. Използването на доброволни декларации не следва да е пречка националните органи да вземат административни решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара, при условие че тези решения са пропорционални и обосновани, зачитат принципа за взаимно признаване и са в съответствие с настоящия регламент.

(18)

Следва да е възможно всеки производител, вносител или дистрибутор да изготвя декларация за законно предлагане на стоките на пазара за целите на взаимното признаване („декларация за взаимно признаване“). Най-целесъобразно е производителят да предостави информацията в декларацията за взаимно признаване, тъй като познава най-добре стоките и разполага с доказателствата, необходими за проверка на съдържащата се в декларацията за взаимно признаване информация. Производителят следва да може да възлага на свой упълномощен представител изготвянето на такива декларации от свое име и на своя отговорност. Същевременно, когато икономическият оператор е в състояние в декларацията да предостави само информация за законосъобразността на предлагането на стоките на пазара, следва да е възможно друг икономически оператор да предостави информацията, че стоките се предоставят на крайни ползватели в съответната държава членка, при условие че този икономически оператор поеме отговорността за информацията, която е предоставил в декларацията за взаимно признаване, и може да представи доказателствата, необходими за проверка на тази информация.

(19)

Декларацията за взаимно признаване следва винаги да съдържа точна и пълна информация за стоките. Поради това декларацията следва да се поддържа актуална, за да се отразяват настъпилите промени, например в приложимите национални технически правила.

(20)

За да се гарантира, че информацията, представена в декларацията за взаимно признаване, е всеобхватна, следва да бъде предвидена хармонизирана структура за тези декларации, която да се използва от икономическите оператори, които желаят да изготвят такива декларации.

(21)

Важно е да се гарантира, че декларацията за взаимно признаване се попълва с вярна и точна информация. Поради това е необходимо да се предвиди икономическите оператори да носят отговорност за информацията, предоставена от тях в декларацията за взаимно признаване.

(22)

С цел повишаване на ефективността и конкурентоспособността на предприятията, извършващи дейност със стоки, които не са обхванати от законодателство на Съюза за хармонизация, следва да бъде възможно, за улесняване на представянето на декларацията за взаимно признаване, да се използват предимствата на новите информационни технологии. Поради това икономическите оператори следва да могат да предоставят публичен достъп до своите декларации за взаимно признаване онлайн, при условие че декларацията за взаимно признаване е лесно достъпна и в надежден формат.

(23)

Комисията следва да осигури наличието на образец на декларацията за взаимно признаване и на насоките за попълването ѝ на единната цифрова платформа на всички официални езици на Съюза.

(24)

Настоящият регламент следва да се прилага и за стоките, при които само някои аспекти са обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация. Когато, съгласно законодателството на Съюза за хармонизация, от икономическия оператор се изисква да изготви ЕС декларация за съответствие, за да удостовери съответствието с посоченото законодателство, този икономически оператор следва да може да приложи декларацията за взаимно признаване, предвидена в настоящия регламент, към ЕС декларацията за съответствие.

(25)

Когато икономически оператор реши да не използва декларацията за взаимно признаване, компетентните органи на държавата членка по местоназначение следва да отправят ясно определени искания за специфична информация, която считат за необходима за оценяването на стоките по отношение на принципа на пропорционалност.

(26)

Икономическите оператори следва да разполагат с необходимото време, в рамките на което да предоставят документите или друга информация, поискана от компетентния орган на държавата членка по местоназначение, или да представят аргументи или коментари във връзка с оценката на въпросните стоки.

(27)

В Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (4) от държавите членки се изисква да съобщават на Комисията и на другите държави членки всички проекти на национални технически регламенти по отношение на всички продукти, включително всички селскостопански или рибни продукти, и да посочват мотивите, които налагат приемането на тези регламенти. Необходимо е обаче да се гарантира, че след приемането на такива национални технически регламенти принципът за взаимно признаване се прилага правилно в отделните случаи спрямо конкретни стоки. Настоящият регламент следва да установи процедури за прилагането на принципа за взаимно признаване в отделни случаи, например като изисква от държавите членки да посочват националните технически правила, на основание на които е прието административното решение, и легитимните съображения от обществен интерес, обосноваващи прилагането на това национално техническо правило по отношение на стока, законно предлагана на пазара в друга държава членка. Пропорционалността на националното техническо правило е основанието, позволяващо да се докаже пропорционалността на административното решение, което се основава на това правило. Средствата за доказване на пропорционалността на административното решение обаче следва да се определят за всеки отделен случай.

(28)

Тъй като административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара на стоки, които вече са законно предлагани на пазара в друга държава членка, следва да бъдат изключение от основния принцип за свободно движение на стоки, е необходимо да се гарантира, че тези решения са съобразени със съществуващите задължения, произтичащи от принципа за взаимно признаване. Поради това е целесъобразно да се установи ясна процедура, чрез която да се определя дали стоките са законно предлагани на пазара в тази друга държава членка, и ако това е така, дали легитимните обществени интереси, обхванати от приложимото национално техническо правило на държавата членка по местоназначение са адекватно защитени в съответствие с член 36 от ДФЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Тази процедура следва да гарантира, че всички приети административни решения са пропорционални, зачитат принципа за взаимно признаване и са в съответствие с настоящия регламент.

(29)

Когато един компетентен орган оценява стоки, преди да вземе решение да ограничи или откаже достъп до пазара, този орган следва да не може да взема решения за спиране на достъпа до пазара, освен в случаите, когато е необходима бърза намеса с цел да се предотврати неблагоприятното въздействие върху безопасността или здравето на хората или върху околната среда или с цел да се предотврати предоставянето на стоки, когато то е по принцип забранено на основания, свързани с обществения морал или обществената сигурност, включително с цел предотвратяване на престъпления.

(30)

С Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (5) беше създадена система за акредитация, която гарантира взаимното приемане на равнището на компетентност на органите за оценяване на съответствието. Поради това компетентните органи на държавите членки следва да не отказват да приемат протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от акредитиран орган за оценяване на съответствието, на основания, свързани с компетентността на този орган. Освен това с цел да се избегне, доколкото е възможно, дублирането на изпитвания и процедури, вече извършени в друга държава членка, държавите членки не следва да отказват да приемат протоколи от изпитвания и сертификати, издадени от други органи за оценяване на съответствието съобразно правото на Съюза. Компетентните органи следва да отчитат надлежно съдържанието на представените протоколи от изпитвания или сертификати.

(31)

В Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) е посочено, че на пазара могат да се пускат само безопасни продукти, и са определени задълженията на производителите и дистрибуторите по отношение на безопасността на продуктите. Директивата дава на компетентните органи право да налагат незабавни забрани на опасните продукти или временни забрани на продуктите, които могат да бъдат опасни, за периода, необходим за извършването на различни оценки на безопасността, проверки и контрол. В посочената директива е описана също така процедурата, съгласно която компетентните органи предприемат необходимите мерки, като посочените в член 8, параграф 1, букви б)—е) от същата директива, ако продуктите представляват риск, като е предвидено и задължение за държавите членки да нотифицират тези мерки на Комисията и останалите държави членки. Поради това компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочената директива, и по-специално член 8, параграф 1, букви б)—е) и член 8, параграф 3 от нея.

(32)

С Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (7) беше създадена, inter alia, система за бързо уведомяване за пряк или косвен риск за здравето на човека, произтичащ от храни или фуражи. Съгласно регламента държавите членки нотифицират незабавно на Комисията чрез системата за бързо предупреждение всички мерки за ограничаване на пускането на пазара на храни или фуражи, или за изтегляне или изземване от пазара на храни или фуражи, които те предприемат с цел защита на здравето на човека, и които изискват бързи действия. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат посочения регламент, и по-специално член 50, параграф 3 и член 54 от него.

(33)

С Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета (8) е установена хармонизирана рамка на Съюза относно организацията на официалния контрол и относно организацията на официалните дейности, различни от официален контрол, по цялата агро-хранителна верига, като се вземат предвид правилата относно официалния контрол, определени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (9) и в съответното секторно законодателство на Съюза. В Регламент (ЕС) 2017/625 е определена конкретна процедура, с която се гарантира, че икономическите оператори коригират несъответствието с изискванията на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата за здравето на животните или хуманното отношение към животните. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат Регламент (ЕС) 2017/625, и по-специално член 138 от него.

(34)

С Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10) е установена хармонизирана рамка на Съюза за извършване на проверките по отношение на задълженията, предвидени в Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11) съгласно критериите, предвидени в Регламент (ЕО) № 882/2004, и се предвижда задължението на държавите членки да гарантират, че всеки оператор, който спазва тези задължения, има право да бъде включен в система за проверки. Компетентните органи следва да могат да продължат да прилагат Регламент (ЕС) № 1306/2013, и по-специално член 90 от него.

(35)

Във всяко административно решение, прието от компетентен орган на държава членка съгласно настоящия регламент, следва да бъдат посочени наличните средства за правна защита на икономическия оператор, така че той да може, в съответствие с националното право, да обжалва решението или да предяви иск пред компетентния национален съд или арбитражен съд. В административното решение следва също да се посочва, че икономическите оператори имат възможност да използват Мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар (SOLVIT) и процедурата за разрешаване на проблеми, предвидена в настоящия регламент.

(36)

За да се гарантира правилното и последователно прилагане на принципа за взаимно признаване, от съществено значение са ефективните решения за икономическите оператори, които търсят благоприятни за бизнеса алтернативи при оспорването на административни решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара. За да се гарантира наличието на такива решения и да се избегнат съдебните разноски, особено от страна на малките и средни предприятия (МСП), икономическите оператори следва да имат достъп до извънсъдебна процедура за разрешаване на спорове.

(37)

SOLVIT е услуга, предоставяна от националната администрация във всяка държава членка, чиято цел е намирането на решения за гражданите и предприятията в случаи на нарушаване на техните права от страна на публични органи в друга държава членка. Принципите, на които се подчинява дейността на SOLVIT, са определени в Препоръка 2013/461/ЕС на Комисията (12), съгласно която всяка държава членка следва да определи център на SOLVIT, който разполага с необходимите човешки и финансови ресурси, за да участва в SOLVIT. Комисията следва да повиши осведомеността за съществуването и ползите от SOLVIT, особено сред предприятията.

(38)

SOLVIT е ефективен извънсъдебен механизъм за разрешаване на проблеми, който се предоставя безплатно. SOLVIT работи в кратки срокове и предоставя практически решения на гражданите и предприятията в случаи на трудности при признаването на правата им в Съюза от страна на публични органи. Когато икономическият оператор, съответният център на SOLVIT и участващите държави членки постигнат съгласие относно подходящото разрешаване на проблема, следва да не бъдат необходими други действия.

(39)

Когато обаче неформалният подход на SOLVIT не постигне успех и продължават да съществуват съмнения по отношение на съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване, Комисията следва да има правомощието да проучи въпроса по искане на който и да е от заинтересованите центрове на SOLVIT. След като направи оценка, Комисията следва да даде становище, което се представя на заинтересования икономически оператор и на компетентните органи чрез съответния център на SOLVIT и което следва да се вземе предвид по време на процедурата на SOLVIT. Намесата на Комисията следва да се осъществи в срок от 45 работни дни, който не включва времето, необходимо на Комисията за получаване на допълнителните документи и информация, които счита за необходими. Ако случаят бъде разрешен през този период, от Комисията не следва да се изисква да даде становище. В базата данни на SOLVIT следва да съществува отделен работен процес за тези случаи и те не следва да бъдат включвани в редовната статистика на SOLVIT.

(40)

Становището на Комисията по отношение на административното решение, с което се ограничава или отказва достъпът до пазара, следва да обхваща само съвместимостта на административното решение с принципа за взаимно признаване и с изискванията на настоящия регламент. Това не засяга правомощията на Комисията съгласно член 258 от ДФЕС и задължението на държавите членки да спазват правото на Съюза, когато търсят решение на установени системни проблеми по отношение прилагането на принципа за взаимно признаване.

(41)

За вътрешния пазар на стоки е важно предприятията, и по-специално МСП, да могат да получават надеждна и конкретна информация за действащото законодателство в дадена държава членка. Звената за контакт относно продуктите следва да играят важна роля за улесняване на комуникацията между националните органи и икономическите оператори, като разпространяват информация относно правилата за конкретни продукти и за прилагането на принципа за взаимно признаване на територията на техните държави членки. Поради това е необходимо да се засили ролята на звената за контакт относно продуктите като основен източник на информация за всички свързани с продуктите правила, включително националните технически правила, обхванати от взаимното признаване.

(42)

С цел да се улесни свободното движение на стоки звената за контакт относно продуктите следва да осигуряват безплатно информация в разумни граници за своите национални технически правила и за прилагането на принципа за взаимно признаване. Звената за контакт относно продуктите следва да бъдат адекватно оборудвани и обезпечени с ресурси. В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета (13) те следва да предоставят такава информация чрез уебсайт и следва да бъдат обвързани с критериите за качество, определени в посочения регламент. Задачите на звената за контакт относно продуктите, свързани с предоставянето на такава информация, включително екземпляри в електронен вид или онлайн достъп до националните технически правила, следва да се изпълняват, без да се засягат националните правила, уреждащи разпространението на националните технически правила. Освен това от звената за контакт относно продуктите не следва да се изисква да предоставят екземпляри или онлайн достъп до стандарти, които са обект на права върху интелектуалната собственост на органи или организации за стандартизация.

(43)

Сътрудничеството между компетентните органи е от съществено значение за гладкото прилагане на принципа за взаимно признаване и за изграждането на култура на взаимно признаване. Поради това звената за контакт относно продуктите и националните компетентни органи следва да си сътрудничат и да обменят информация и опит с цел да се гарантира правилното и последователно прилагане на принципа за взаимно признаване и на настоящия регламент.

(44)

За целите на нотифицирането на административните решения, с които се ограничава или отказва достъпът до пазара, осигуряването на възможност за комуникация между звената за контакт относно продуктите и гарантирането на административно сътрудничество, е необходимо на държавите членки да се предостави достъп до информационна и комуникационна система.

(45)

С цел осигуряване на еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(46)

Когато за целите на настоящия регламент е необходимо да се обработват лични данни, обработването им следва да се извършва в съответствие със законодателството на Съюза относно защитата на личните данни. Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (15) или Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(47)

За предоставянето на информация относно прилагането на настоящия регламент и неговото отражение върху свободното движение на стоки следва да бъдат установени надеждни и ефикасни механизми за наблюдение. Тези механизми следва да не надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.

(48)

С цел повишаване на осведомеността за принципа за взаимно признаване и гарантиране на правилното и последователно прилагане на настоящия регламент, следва да се предвиди финансиране от Съюза за кампании за повишаване на осведомеността, обучения, обмен на длъжностни лица и други свързани дейности, насочени към засилване и укрепване на доверието и сътрудничеството между компетентните органи, звената за контакт относно продуктите и икономическите оператори.

(49)

С цел да се преодолее липсата на точни данни относно действието на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки Съюзът следва да финансира събирането на такива данни.

(50)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, налагане на административни и финансови санкции.

(51)

Целесъобразно е прилагането на настоящия регламент да бъде отложено с цел да се предостави достатъчно време на компетентните органи и икономическите оператори да се адаптират към изискванията, съдържащи се в него.

(52)

Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент от гледна точка на целите, които той преследва. За оценката на настоящия регламент Комисията следва да използва събраните данни относно функционирането на принципа за взаимно признаване и неговото въздействие върху единния пазар на стоки, както и информацията, налична в информационната и комуникационна система. Комисията следва да може да поиска от държавите членки да представят допълнителна информация, необходима за извършването на оценката. В съответствие с точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (17) оценката на настоящия регламент, която следва да се основава на ефикасността, ефективността, важността, съгласуваността и добавената стойност, следва да служи като база за оценки на въздействието на вариантите за по-нататъшни действия.

(53)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да гарантира безпроблемното, последователно и правилно прилагане на принципа за взаимно признаване, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,