(1)

Морската политика на Съюза цели постигане на високо ниво на безопасност и опазване на околната среда. Тази цел може да бъде постигната чрез спазването на международните конвенции, кодекси и резолюции, като същевременно се запази свободата на мореплаването, предвидена от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS).

(2)

Цел за устойчиво развитие 14 на ООН насочва вниманието към заплахите, свързани със замърсяването на морската среда и замърсяването с хранителни вещества, изчерпването на ресурсите и изменението на климата, като всички тези заплахи произтичат предимно от действия на човека. Тези заплахи оказват допълнителен натиск върху системите на околната среда, например върху биологичното разнообразие и природната инфраструктура, като същевременно създават социално-икономически проблеми в световен мащаб, включително рискове за здравето, безопасността и финансите. Съюзът трябва да работи за защита на морските видове и оказване на подкрепа на лицата, които зависят от океаните, независимо дали по отношение на заетостта, ресурсите или отдиха.

(3)

Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби („конвенцията MARPOL“) предвижда общи забрани за изхвърляне на отпадъци от кораби в морето, но също така урежда условията, при които някои видове отпадъци могат да бъдат изхвърляни в морската среда. Конвенцията MARPOL изисква договарящите се страни да гарантират предоставянето на подходящи приемни съоръжения в пристанищата.

(4)

Съюзът осъществи прилагането на части от конвенцията MARPOL чрез Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), следвайки основан на пристанищата подход. Директива 2000/59/ЕО има за цел да съвмести интересите относно доброто функциониране на морския транспорт с тези относно опазването на морската среда.

(5)

През последните две десетилетия конвенцията MARPOL и приложенията към нея претърпяха важни изменения, с които бяха въведени по-строги норми и забрани за изхвърлянето на отпадъци от кораби в морето.

(6)

С приложение VI към конвенцията MARPOL бяха въведени норми за изхвърляне на нови категории отпадъци, по-специално на остатъците от системи за пречистване на отработени газове, състоящи се от утайки и отливни води. Тези категории отпадъци следва да бъдат включени в обхвата на настоящата директива.

(7)

Държавите членки следва да продължат да работят на равнището на Международната морска организация (ММО) за цялостно разглеждане на въздействията върху околната среда от изхвърлянето на отпадъчни води от скрубери с отворен цикъл, включително за мерки за преодоляване на евентуалните въздействия.

(8)

Държавите членки следва да се насърчават да предприемат подходящи мерки в съответствие с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), включително забрани за изхвърляне на отпадъчни води от скрубери с отворен цикъл и някои остатъци от товари в техните териториални води.

(9)

На 1 март 2018 г. ММО прие Консолидирани насоки за доставчици и ползватели на пристанищни приемни съоръжения (MEPC.1/циркулярно писмо 834/Rev.1) („Консолидирани насоки на ММО“), които включват стандартни формати на уведомлението за отпадъци, на потвърждението за приемане на отпадъци и на докладването на твърдени несъответствия в пристанищните приемни съоръжения, както и на изискванията за докладване за приемното съоръжение за отпадъци.

(10)

Въпреки тези регулаторни промени все още е налице изхвърляне на отпадъци в морето, което поражда значителни екологични, социални и икономически разходи. Това се дължи на съвкупност от фактори, а именно — в пристанищата не винаги са налични подходящи пристанищни приемни съоръжения, правоприлагането често е недостатъчно и липсват стимули за предаване на отпадъците на сушата.

(11)

Директива 2000/59/ЕО допринесе за нарастване на обема на предаваните в пристанищните приемни съоръжения отпадъци, inter alia като гарантира, че корабите дават принос към разходите за тези съоръжения, независимо дали в действителност използват тези съоръжения, и имаше основно значение за намаляването на изхвърляните в морето отпадъци, както беше констатирано в оценката на посочената директива, извършена в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (оценка по REFIT).

(12)

Оценката по REFIT показа още, че Директива 2000/59/ЕО не е била напълно ефективна поради несъответствия с рамката на конвенцията MARPOL. Освен това в държавите членки се развиха различни начини на тълкуване на ключови понятия от посочената директива, като например адекватността на съоръженията, предварителното уведомяване за отпадъци, задължителното предаване на отпадъци в пристанищни приемни съоръжения и освобождаванията за корабите, извършващи редовни превози. В оценката по REFIT се призовава за повече хармонизация на тези понятия и пълно привеждане в съответствие с конвенцията MARPOL, с цел да се избегне излишната административна тежест както за пристанищата, така и за техните ползватели.

(13)

С цел да се приведе в съответствие Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) към съответните разпоредби на конвенцията MARPOL относно нормите за изхвърляне, Комисията следва да прецени дали е желателно да се направи преглед на посочената директива, по-специално чрез разширяване на нейния обхват.

(14)

Морската политика на Съюза следва да е насочена към постигане на високо равнище на защита на морската среда, като се взема предвид разнообразието на морските зони на Съюза. Тя следва да се основава на принципите, че трябва да се предприемат превантивни действия и вредите върху морската среда следва приоритетно да се отстраняват при техния източник, а замърсителят следва да плаща.

(15)

Настоящата директива следва да играе важна роля за прилагането на основното законодателство и основните принципи в областта на околната среда в контекста на пристанищата и управлението на отпадъците от кораби. По-специално, директиви 2008/56/ЕО (7) и 2008/98/ЕО (8) на Европейския парламент и на Съвета са важни инструменти в това отношение.

(16)

Директива 2008/98/ЕО определя основните принципи за управление на отпадъците, включително принципа „замърсителят плаща“ и йерархията на отпадъците, която призовава да се дава предимство на повторната употреба и рециклирането на отпадъците пред другите форми на оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и изисква създаването на системи за разделно събиране на отпадъци. В допълнение понятието за разширената отговорност на производителя е водещ принцип в правото на Съюза в областта на отпадъците, въз основа на който производителите носят отговорност за въздействието върху околната среда на своите продукти през целия жизнен цикъл на тези продукти. Тези задължения са приложими и по отношение на управлението на отпадъците от кораби.

(17)

Необходимо е отпадъците от корабите, включително изоставени риболовни уреди, да се събират разделно, което да даде възможност те да бъдат подготвени за повторна употреба или рециклиране при управлението на отпадъците надолу по веригата, както и за да се предотврати нанасянето на вреди от тези отпадъци на дивата морска фауна и морската среда. Отпадъците често се разделят на борда на корабите в съответствие с международните норми и стандарти, като правото на Съюза следва да гарантира, че тези усилия за разделяне на отпадъците на борда не се подкопават от липсата на механизми за разделно събиране на сушата.

(18)

Всяка година значително количество пластмаса попада в моретата и океана в Съюза. Макар че в повечето морски зони по-голямата част от морските отпадъци произхождат от наземни дейности, секторът на корабоплаването, включително секторите на риболова и развлеченията, също имат важен принос, като изхвърлят директно в морето отпадъци, включително пластмаси и изоставени риболовни уреди.

(19)

Директива 2008/98/ЕО призовава държавите членки да прекратят генерирането на морски отпадъци като принос към постигането на целта за устойчиво развитие на ООН за предотвратяване и значително намаляване на всякакво замърсяване на морската среда.

(20)

В съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“, се потвърждава специалната роля, която Директива 2000/59/ЕО трябваше да изиграе в това отношение, като осигури наличието на подходящи съоръжения за приемане на отпадъци и предвиди както подходящо равнище на стимулите, така и правоприлагане по отношение на предаването на отпадъци в съоръженията на брега.

(21)

Офшорните съоръжения са сред базираните в морето източници на морски отпадъци. Поради тази причина държавите членки по целесъобразност следва да приемат мерки относно предаването на отпадъци, както от офшорни съоръжения под тяхно знаме, така и от офшорни съоръжения, извършващи дейност в техни води, както и да гарантират спазването на строгите норми за изхвърляне, приложими за офшорните съоръжения, предвидени в конвенцията MARPOL.

(22)

Отпадъците, по-специално пластмасовите отпадъци, от реките са един от основните фактори, допринасящи за морските отпадъци, което включва изхвърляне от плавателни съдове по вътрешните водни пътища. Поради това тези плавателни съдове следва да подлежат на строги норми за изхвърляне и предаване на отпадъци. Понастоящем тези правила се определят от съответната речна комисия. Вътрешните водни пристанища обаче попадат в обхвата на правото на Съюза в областта на отпадъците. За да продължат усилията за хармонизиране на законодателната рамка на Съюза за вътрешни водни пътища, Комисията се приканва да направи оценка на режима на Съюза за норми за изхвърляне и предаване на отпадъци от плавателни съдове по вътрешните водни пътища като вземе под внимание Конвенцията относно събирането, депонирането и приемането на отпадъци, генерирани по време на плаването по река Рейн и по вътрешните водни пътища от 9 септември 1996 г.

(23)

Регламент (ЕО) № 1224/2009 (9) изисква риболовните кораби на Съюза да разполагат с оборудване на борда за намиране на изгубени риболовни уреди. Когато риболовните съоръжения са изгубени, капитанът на кораба следва да се опита да ги намери възможно най-бързо. Ако изгубеният риболовен уред не може да бъде намерен, капитанът на риболовния кораб трябва да информира органите на своята държава членка на знамето в рамките на 24 часа. Държавата членка на знамето тогава трябва да информира компетентния орган на крайбрежната държава членка. Информацията включва външния идентификационен номер и името на риболовния кораб, вида и местоположението на загубените уреди, както и предприетите мерки за намирането им. Риболовните кораби под 12 метра могат да бъдат освободени. Съгласно предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета докладването от страна на риболовния кораб трябва да се извършва в електронен дневник, като от държавите членки се изисква да събират и документират информацията относно изгубените уреди и да я предоставят на Комисията при поискване. Събраната информация, която е налична в потвържденията за приемането на отпадъци за пасивно уловени отпадъци в съответствие с настоящата директива, може също да се съобщава по този начин.

(24)

В съответствие с Международната конвенция за контрол и управление на баластните води и утайките от кораби, приета от ММО на 13 февруари 2004 г. и влязла в сила на 8 септември 2017 г., всички кораби имат задължението да изпълняват процедурите за управление на баластните води съгласно стандартите на ММО, а пристанищата и терминалите, определени за почистване и поправка на резервоари за баластни води, е необходимо да предоставят подходящи съоръжения за приемане на утайки.

(25)

Едно пристанищно приемно съоръжение се счита за подходящо, ако е в състояние да отговори на нуждите на корабите, използващи обичайно пристанището, без да предизвиква неоправдани забавяния, както е посочено и в Консолидираните насоки на ММО и в насоките на ММО за гарантиране на адекватността на пристанищните приемни съоръжения за отпадъци (Резолюция MEPC.83, точка 44). Адекватността се отнася както за условията на експлоатация на съоръжението с оглед на потребностите на ползвателите, така и за съобразеното с околната среда управление на съоръженията в съответствие с правото на Съюза в областта на отпадъците. В някои случаи може да се окаже трудно да се прецени дали дадено пристанищно приемно съоръжение, разположено извън Съюза, отговаря на този стандарт.

(26)

Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (10) изисква кухненските отпадъци от международния транспорт да бъдат изгаряни или унищожавани чрез заравяне в разрешено депо за отпадъци, включително отпадъците от посещаващи пристанищата на Съюза кораби, които евентуално са били в контакт със странични животински продукти на борда. За да не се ограничава от това изискване подготовката за повторната употреба и рециклирането на отпадъци от корабите, следва да се положат усилия в съответствие с Консолидираните насоки на ММО с цел по-добро разделяне на отпадъците, така че да бъде избегнато потенциалното замърсяване с отпадъци, например отпадъци от опаковки.

(27)

Съгласно установеното в Регламент (ЕО) № 1069/2009 във връзка с Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията (11) плаванията в рамките на Съюза не се смятат за международен превоз, а кухненските отпадъци от тези плавания не е необходимо да бъдат изгаряни. Тези плавания в рамките на Съюза обаче се считат за международни плавания съгласно международното морско законодателство (конвенции MARPOL и Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS)). За да се осигури съгласуваност на правото на Съюза, при определянето на обхвата и третирането на кухненските отпадъци от международния транспорт съгласно настоящата директива следва да се прилагат определенията от Регламент (ЕО) № 1069/2009 във връзка с Регламент (ЕС) № 142/2011.

(28)

Разработването, изпълнението и преразглеждането на плана за приемане и обработка на отпадъците въз основа на консултация с всички съответни заинтересовани страни е от съществено значение за гарантирането на адекватността на пристанищните приемни съоръжения. Възможно е съседни пристанища в един и същ географски регион да желаят по практически и организационни причини да разработят съвместен план, включващ наличието на пристанищни приемни съоръжения във всяко от пристанищата, попадащи в обхвата на този план, и осигуряващ същевременно обща административна рамка.

(29)

Може да се окаже трудно да се приемат и контролират планове за приемане и обработка на отпадъците за малки нетърговски пристанища, например зони за акостиране и яхтени пристанища, които се отличават със слаб трафик, който се състои само от плавателни съдове за отдих, или които се използват само през част от годината. Отпадъците от тези малки пристанища обикновено се обработват от общинската система за управление на отпадъците в съответствие с принципите, установени в Директива 2008/98/ЕО. За да не бъдат претоварени местните органи и за да се улесни управлението на отпадъците в тези малки пристанища, следва да е достатъчно отпадъците от такива пристанища да бъдат включени в общинския поток от битови отпадъци и да бъдат управлявани по съответния начин, пристанището да предоставя на ползвателите на пристанището информация относно приемането на отпадъци и освободените пристанища да бъдат отчетени в електронната система, за да се даде възможност за минимална степен на наблюдение.

(30)

От основно значение за ефективното решаване на проблема с морските отпадъци е да се осигурят стимули на необходимото равнище за предаване на отпадъци в пристанищни приемни съоръжения, по-специално отпадъците, съгласно определението в приложение V към конвенцията MARPOL („отпадъци по приложение V към конвенцията MARPOL“). Това може да се постигне чрез система за покриване на разходите, която изисква прилагането на непряка такса. Тази непряка такса следва да е дължима независимо от това дали се предават отпадъци и следва да дава правото за предаване на отпадъците, без да е необходимо да се заплащат допълнителни преки такси. Непряката такса следва да се прилага също и спрямо риболовния и развлекателния сектор, като се има предвид техният принос за възникването на морски отпадъци. Когато обаче че даден кораб предаде извънредно голямо количество отпадъци по приложение V към конвенцията MARPOL, особено експлоатационни отпадъци, което надвишава максималния капацитет за съхранение, посочен във формуляра за предварително уведомление за предаване на отпадъци, следва да е възможно да бъде начислена допълнителна пряка такса, за да се гарантира, че разходите, свързани с приемането на това извънредно голямо количество отпадъци, не причиняват прекомерна тежест за пристанищната система за покриване на разходите. Такъв би могъл да е и случаят когато декларираният капацитет за съхранение е прекомерен или неразумен.

(31)

В някои държави членки са създадени схеми за предоставяне на алтернативно финансиране за разходите по събирането и управлението на отпадъци от риболовни уреди или от пасивно уловени отпадъци на брега, включително схеми за улавяне на отпадъци в морето. Тези инициативи следва да бъдат приветствани, а държавите членки следва да бъдат насърчавани да допълват системите за покриване на разходите, установени в съответствие с настоящата директива, със схеми за улавяне на отпадъци в морето с цел покриване на разходите за пасивно уловени отпадъци. Като такива, системите за покриване на разходите, които се основават на налагането на непряка такса от 100 % за отпадъци по приложение V към конвенцията MARPOL, с изключение на остатъци от товари, не следва да се превръщат във възпиращ фактор за участието на риболовните пристанищни общности в съществуващите схеми за предаване на пасивно уловени отпадъци.

(32)

Корабните такси следва да бъдат намалени за плавателни съдове, които са проектирани, оборудвани или експлоатирани с оглед намаляване до минимум на отпадъците, като се следват определени критерии, които трябва да бъдат разработени посредством изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията, в съответствие с насоките на ММО за изпълнение на приложение V към конвенцията MARPOL и със стандартите, разработени от Международната организация по стандартизация. Намаляването и ефикасното рециклиране на отпадъците могат да се постигнат най-вече чрез ефективно разделяне на отпадъците на борда в съответствие с тези насоки и стандарти.

(33)

Поради вида на търговската дейност, който се характеризира с чести посещения в пристанища, морският превоз на къси разстояния е изправен пред значителни разходи при настоящия режим за предаване на отпадъци в пристанищните приемни съоръжения, тъй като трябва да се плаща такса на всяко едно пристанище. В същото време превозите не са достатъчно планирани и редовни, за да отговарят на изискванията за освобождаване от плащане и предаване на отпадъци на тези основания. За да се ограничи финансовата тежест за сектора, следва да се налагат намалени такси за кораби въз основа на вида на превозите, в които участват.

(34)

Остатъците от товари остават собственост на собственика на товара след разтоварването му на терминала и могат да имат икономическа стойност. Поради това остатъците от товари не следва да бъдат включвани в системите за покриване на разходите и за прилагане на непреки такси. Таксите за предаването на остатъците от товари следва да се заплащат от ползвателя на пристанищното приемно съоръжение, както е определено в договорните споразумения между участващите страни или в други местни споразумения. Остатъците от товари включват също остатъците от омаслени или вредни течни товари след почистване, за които се прилагат нормите за изхвърляне от приложения I и II към конвенцията MARPOL и които при определени условия, посочени в тези приложения, не трябва да се предават в пристанищата, за да се избегнат излишните оперативни разходи за корабите и пренатоварването на пристанищата.

(35)

Държавите членки следва да насърчават предаването на остатъците от води от миене на резервоари, съдържащи устойчиви плаващи вещества с висок вискозитет, евентуално чрез подходящи финансови стимули.

(36)

Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета (12) включва в своя обхват предоставянето на пристанищни приемни съоръжения като услуга. Той предвижда правила за прозрачността на структурите на таксите, прилагани за ползването на пристанищните услуги, за консултациите с ползвателите на пристанищата и за процедурите за разглеждане на жалби. Настоящата директива надхвърля рамката, предвидена от посочения регламент, като предвижда по-подробни изисквания за проектирането и експлоатацията на системите за покриване на разходите за работата на пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от кораби и за прозрачността на ценовата структура.

(37)

Наред с предоставянето на стимули за предаване на отпадъците, ефективното правоприлагане по отношение на задължението за предаване е от първостепенно значение и при него следва да се прилага основан на риска подход, за който следва да се установи основан на риска механизъм на Съюза за целеви подбор.

(38)

Една от основните пречки за ефективното правоприлагане по отношение на задължението за задължително предаване е различното тълкуване и прилагане от страна на държавите членки на изключението, което се основава на достатъчен капацитет за съхранение. За да се избегне подкопаването на основната цел на настоящата директива в резултат на прилагането на това изключение, то следва да се уточни допълнително, по-специално по отношение на следващото пристанище, което ще бъде посетено, а достатъчният капацитет за съхранение следва да се определя по хармонизиран начин въз основа на обща методика и критерии. Когато е трудно да се установи дали в пристанищата извън Съюза са налични подходящи пристанищни приемни съоръжения, от съществено значение е компетентният орган да разглежда внимателно прилагането на изключението.

(39)

Съществува необходимост от по-нататъшно хармонизиране на режима на освобождаване за корабите, извършващи редовни превози с чести и редовни посещения в пристанища, и по-специално от изясняване на използваните термини и условията за тези освобождавания. Оценката по REFIT и оценката на въздействието показаха, че липсата на хармонизация на условията и прилагането на освобождаванията е довела до ненужна административна тежест за корабите и пристанищата.

(40)

Наблюдението и правоприлагането следва да бъдат улеснени чрез система, основана на електронно докладване и обмен на информация. За тази цел съществуващата система за информация и наблюдение, създадена съгласно Директива 2000/59/ЕО, следва да бъде доразвита и следва да продължи да се експлоатира въз основа на съществуващите електронни системи за данни, по-специално на системата на Съюза за обмен на морска информация (SafeSeaNet), създадена с Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13) и на базата данни от проверки, създадена с Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14) (THETIS). Такава система следва да включва също информация относно пристанищните приемни съоръжения в различни пристанища.

(41)

Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15) опростява и хармонизира административните процедури, прилагани за морския транспорт, посредством генерализиране на електронното предаване на данни и рационализиране на формалностите за даване на сведения. В Декларацията от Валета относно Приоритети на политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2020 г., одобрена от Съвета в неговите заключения от 8 юни 2017 г., Комисията беше приканена да предложи подходящи последващи действия във връзка с преразглеждането на посочената директива. Между 25 октомври 2017 г. и 18 януари 2018 г. Комисията проведе обществени консултации относно формалностите за даване на сведения за кораби. На 17 май 2018 г. Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за регламент за създаване на среда за европейско морско обслужване на едно гише и за отмяна на Директива 2010/65/ЕС.

(42)

Конвенцията MARPOL изисква от договарящите се страни да поддържат актуална информацията за своите пристанищни приемни съоръжения и да съобщават тази информация на ММО. За тази цел ММО е създала база данни за пристанищните приемни съоръжения в рамките на Глобалната интегрирана информационна система за кораби (GISIS).

(43)

В своите Консолидирани насоки ММО предоставя възможност за докладване на твърдени несъответствия в пристанищните приемни съоръжения. Съгласно тази процедура корабите следва да докладват такива несъответствия на администрацията на държавата на знамето, която от своя страна уведомява ММО и държавата на пристанището относно това. Държавата на пристанището следва да разгледа доклада и да предприеме подходящи действия, като информира ММО и докладващата държава на знамето. Докладването на информацията за твърдени несъответствия директно в системата за информиране, наблюдение и правоприлагане, предвидена в настоящата директива, ще позволи по-нататъшното предаване на тази информация на GISIS, с което ще се облекчат държавите на знамето и държавите на пристанището от задължението за докладване на ММО.

(44)

Подгрупата по въпросите на пристанищните приемни съоръжения, създадена в рамките на Европейския форум за устойчиво корабоплаване и обединяваща широк кръг от експерти в областта на замърсяването от експлоатацията на кораби и управлението на отпадъците от кораби, беше закрита през декември 2017 г. поради началото на междуинституционалните преговори. Тъй като подгрупата предостави на Комисията ценни насоки и експертни познания, желателно е да се създаде подобна експертна група с мандат за обмен на опит във връзка с прилагането на настоящата директива.

(45)

Важно е всички санкции, определени от държавите членки, да се прилагат правилно и да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(46)

Добрите условия на труд за пристанищния персонал, работещ в пристанищните приемни съоръжения, имат първостепенно значение за създаването на безопасен, ефикасен и социално отговорен сектор на морското дело, който да е в състояние да привлича квалифицирани работници и да гарантира равнопоставени условия на конкуренция на европейско равнище. Първоначалното и периодичното обучение на персонала е от съществено значение, за да се гарантира качеството на услугите и защитата на работниците. Пристанищните органи и органите на приемните съоръжения следва да гарантират, че целият персонал получава необходимото обучение за придобиване на знанията, които са от ключово значение за тяхната работа, като се обръща специално внимание на аспектите, свързани със здравето и безопасността, при работа с опасни материали, както и че изискванията за обучение се актуализират редовно, така че да се отговори на предизвикателствата на технологичните иновации.

(47)

Правомощията, предоставени на Комисията за изпълнение на Директива 2000/59/ЕО, следва да бъдат актуализирани в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(48)

На Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменения на приложенията към настоящата директива и на позоваванията на международни инструменти, доколкото това е необходимо за да бъдат приведени в съответствие с правото на Съюза или за съобразяването им с развитието на международно ниво, по-специално на равнището на ММО; изменения на приложенията към настоящата директива когато това е необходимо за подобряване на установените в нея механизми за изпълнение и наблюдение, по-специално във връзка с ефективно уведомяване и предаване на отпадъци, и правилното прилагане на освобождаванията, както и при извънредни обстоятелства, когато е надлежно обосновано от подходящ анализ на Комисията и с цел да се избегне сериозна и неприемлива заплаха за морската среда, изменения на настоящата директива, доколкото е необходимо, за да се избегне подобна заплаха, за да предотврати при необходимост, прилагането на измененията на тези международни инструменти за целите на настоящата директива. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (16). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(49)

За да се определят методите за изчисляване на достатъчния капацитет за съхранение на борда; за да се разработят общи критерии, чрез които да се признае, с цел предоставяне на намалена такса за отпадъци за корабите, че конструкцията, оборудването и експлоатацията на даден кораб доказват, че на него се генерират намалени количества отпадъци и те се управляват по устойчив и съобразен с околната среда начин; за да се определят методиките за данните от наблюдението във връзка с обема и количеството на пасивно уловените отпадъци и формата на докладването; за определянето на подробните елементи на основан на риска механизъм на Съюза за целеви подбор на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(50)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно опазването на морската среда от изхвърляния на отпадъци, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба на действието може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(51)

За Съюза са характерни регионални различия на равнище пристанище, както е посочено и в оценката на териториалното въздействие, извършена от Комисията. Пристанищата се различават въз основа на географското си положение, размера, административното устройство и собствеността и се характеризират с вида на корабите, които обикновено ги посещават. Освен това системите за управление на отпадъците отчитат различията на общинско равнище и инфраструктурата за управление на отпадъците надолу по веригата.

(52)

Член 349 от ДФЕС изисква да се обърне внимание на специфичните характеристики на най-отдалечените региони на Съюза, а именно Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Майот, Реюнион, Сен Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. За да се гарантира адекватността и наличността на пристанищните приемни съоръжения, може да е целесъобразно държавите членки да предоставят регионална оперативна помощ на операторите на пристанищните приемни съоръжения или пристанищните органи в тези региони на Съюза, за да се преодолеят последиците от постоянните неблагоприятни условия, посочени във въпросния член. Регионалната оперативна помощ, предоставяна от държавите членки в този контекст, е освободена от задължението за уведомяване, предвидено в член 108, параграф 3 от ДФЕС, ако в момента на отпускането ѝ тя отговаря на условията, определени с Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (18), приет съгласно Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (19).

(53)

Поради това Директива 2000/59/ЕО следва да бъде отменена,