(1)

В рамките на веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти значителните дисбаланси в преговорната позиция между доставчици и купувачи на селскостопански и хранителни продукти са често срещано явление. Тези дисбаланси в преговорните позиции могат да доведат до нелоялни търговски практики, когато по-големи и по-мощни търговски партньори се опитват да налагат определени практики или договорни споразумения, които са в тяхна полза във връзка със сделки за продажба. Такива практики може например да се отклоняват грубо от етичното търговско поведение, да са в противоречие с добросъвестността и почтеността в търговските отношения и да се налагат едностранно от единия търговски партньор на другия; да налагат необосновано и непропорционално прехвърляне на икономическия риск от единия търговски партньор върху другия; или да налагат значителен дисбаланс между правата и задълженията на единия търговски партньор. Някои практики може да бъдат явно несправедливи дори когато и двете страни са съгласни с тях. Следва да бъде въведен минимален стандарт на Съюза за защита срещу нелоялни търговски практики, които е вероятно да се отразят отрицателно върху жизнения стандарт на селскостопанската общност, с цел да се намали тяхното разпространение. Подходът на минимална хармонизация, възприет в настоящата директива, позволява на държавите членки да приемат или запазят национални правила, които обхващат и други нелоялни търговски практики, освен посочените в настоящата директива.

(2)

Функционирането на веригата за доставки на храни, включително разпространението на нелоялни търговски практики, се разглежда в три публикации на Комисията от 2009 г. насам (съобщението на Комисията от 28 октомври 2009 г. относно подобряване на функционирането на веригата на предлагането на храни в Европа, съобщението на Комисията от 15 юли 2014 г. относно борбата с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия и докладът на Комисията от 29 януари 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия). В предложенията си Комисията очерта характеристиките, които е желателно да залегнат в националната рамка и доброволните рамки за управление на нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни. Не всички посочени характеристики са намерили място в правната рамка или в доброволните режими на управление в държавите членки, поради което разпространението на тези практики остава основна тема в политическия дебат в Съюза.

(3)

През 2011 г. ръководеният от Комисията Форум на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на доставки на храни одобри набор от принципи за добри практики във вертикалните отношения по веригата за доставки на храни, приети от организации, представляващи мнозинството оператори във веригата за доставки на храни. Тези принципи са залегнали в основата на инициативата за веригата на доставки, стартирана през 2013 г.

(4)

С резолюцията си от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставка на храни (4), Европейският парламент призова Комисията да представи предложение за правна рамка на Съюза относно нелоялните търговски практики. Съветът, в заключенията си от 12 декември 2016 г. относно утвърждаването на мястото на земеделските стопани във веригата за доставка на храни и борбата с нелоялните търговски практики, призова Комисията своевременно да предприеме оценка на въздействието, за да предложи законодателна рамка на Съюза или незаконодателни мерки за борба с нелоялните търговски практики. Комисията изготви оценка на въздействието, като преди това проведе открита обществена консултация и други целенасочени консултации. Наред с това, по време на законодателния процес Комисията предостави информация, от която е видно, че крупните оператори представляват значителен дял от общата стойност на производството.

(5)

На различните етапи на производство, преработка, предлагане на пазара, разпространение и продажба на дребно на селскостопански и хранителни продукти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти участват различни оператори. Тази верига несъмнено е най-важният път, по който селскостопанските и хранителните продукти стигат от стопанството до трапезата. Операторите във веригата извършват търговия със селскостопански и хранителни продукти — първични селскостопански продукти, включително продукти на рибарството и аквакултури, посочени в приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и продукти, които не са изброени в посоченото приложение, но са преработени за употреба като храни чрез използването на продукти, изброени в посоченото приложение.

(6)

Въпреки че всяка стопанска дейност е съпроводена с определен риск, селскостопанското производство е особено несигурен отрасъл, поради зависимостта си от биологичните процеси и външните метеорологични условия. Тази несигурност се увеличава поради факта, че селскостопанските и хранителните продукти в по-голяма или по-малка степен са нетрайни и имат сезонен характер. При съвременната селскостопанска политика, която е далеч по-силно ориентирана към пазара, отколкото в миналото, защитата срещу нелоялни търговски практики придобива все по-голямо значение за операторите във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

(7)

По-конкретно, има вероятност такива нелоялни търговски практики да се отразят отрицателно върху жизнения стандарт на селскостопанската общност. Това въздействие се счита за пряко, тъй като засяга селскостопанските производители и техните организации като доставчици, или непряко, поради каскадния ефект на последиците от нелоялните търговски практики, извършвани във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти по начин, който ощетява първичните производители в тази верига.

(8)

Повечето, но не всички, държави членки са въвели конкретни правила на национално равнище за защита на доставчиците срещу нелоялни търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Дори да съществува възможност за позоваване на договорното право или на инициативи за саморегулиране, страхът от ответни търговски действия срещу жалбоподателя и произтичащите финансови рискове при оспорването на такива практики, ограничават практическата стойност на такива форми на защита. Поради това някои държави членки, които са въвели конкретни правила относно нелоялните търговски практики, възлагат прилагането им на административни органи. При все това, правилата относно нелоялните търговски практики в държавите членки, доколкото съществуват, значително се различават.

(9)

На различните етапи във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти участват различни по брой и големина оператори. Разликите в преговорните позиции, които съответстват на икономическата зависимост на доставчика от купувача, е вероятно да доведат до налагане от страна на по-големите оператори на нелоялни търговски практики върху по-малките оператори. Един динамичен подход, основан на относителната големина на доставчика и на купувача по отношение на оборота, следва да предостави по-добра защита срещу нелоялни търговски практики на онези оператори, които се нуждаят най-много от нея. Нелоялните търговски практики ощетяват особено силно малките и средните предприятия (МСП) във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. Предприятията, които са по-големи от МСП, но чийто годишен оборот не надвишава 350 000 000 EUR, следва да бъдат защитени срещу нелоялни търговски практики с цел да се избегне прехвърляне на разходите за такива практики върху селскостопанските производители. Каскадният ефект върху селскостопанските производители е особено значителен за предприятията, чийто годишен оборот не надвишава 350 000 000 EUR. Защитата на междинните доставчици на селскостопански и хранителни продукти, включително и преработени продукти, може също да послужи за избягване на отклоняването на търговията от селскостопанските производители и техните сдружения, които произвеждат преработени продукти, към незащитени доставчици.

(10)

Защитата, предоставяна от настоящата директива, следва да бъде от полза за селскостопанските производители и за физическите или юридическите лица, които доставят селскостопански и хранителни продукти, в това число организациите на производителите, независимо дали са признати или не, и сдруженията на организации на производителите, независимо дали са признати или не, при отчитане на тяхната преговорна позиция. Тези организации на производителите и асоциациите на организации на производителите включват и кооперациите. Тези доставчици и лица са особено уязвими на нелоялни търговски практики и в най-малка степен съумяват да ги преодолеят без неблагоприятни последици за икономическата си жизнеспособност. Що се отнася до категориите доставчици, които следва да бъдат защитени по силата на настоящата директива, следва да се отбележи, че значителна част от „кооперациите, учредени от земеделски стопани“ са предприятия, които са по-големи от МСП, но чийто годишен оборот не надвишава 350 000 000 EUR.

(11)

Настоящата директива следва да обхваща сделки за продажба, независимо дали се извършват между предприятия или между предприятия и публични органи, предвид факта, че публичните органи, при покупка на селскостопански и хранителни продукти, следва да отговарят на същите стандарти. Настоящата директива следва да се прилага за всички публични органи в качеството им на купувачи.

(12)

Доставчиците в Съюза следва да бъдат защитени не само срещу нелоялните търговски практики, използвани от купувачите, които са установени в същата държава членка като на доставчика или в държава членка, различна от тази на доставчика, но също и срещу нелоялните търговски практики, използвани от купувачите, установени извън Съюза. Подобна защита би избегнала възможните нежелани последствия като например избор на мястото на установяване на базата на приложимите правила. Доставчиците, установени извън Съюза, също следва да се ползват от защита срещу нелоялни търговски практики, когато продават селскостопански и хранителни продукти в Съюза. Доставчиците не само могат да бъдат също толкова уязвими към нелоялни търговски практики, но с разширяването на обхвата също би могло да се избегне нежелателното отклоняване на търговията към незащитени доставчици, което би накърнило защитата на доставчиците в Съюза.

(13)

В обхвата на настоящата директива следва да бъдат включени определени услуги, които се явяват спомагателни спрямо продажбата на селскостопански и хранителни продукти.

(14)

Настоящата директива се прилага спрямо търговското поведение на по-големите оператори спрямо оператори в по-слаба преговорна позиция. Подходяща приблизителна величина за относителната преговорна сила е годишният оборот на различните оператори. Макар да е приблизителна величина, този критерий позволява предвидимост за операторите по отношение на техните права и задължения съгласно настоящата директива. Горната граница следва да гарантира, че защитата не се предоставя на оператори, които не са уязвими или са значително по-малко уязвими в сравнение със своите по-малки партньори или конкуренти. Ето защо, с настоящата директива се установяват категории оператори в зависимост от оборота, съгласно който е предоставена защитата.

(15)

Тъй като нелоялни търговски практики може да възникнат на всеки етап от продажбата на даден селскостопански или хранителен продукт, преди сделката за продажба, по време на сделката за продажба или след нея, държавите членки следва да направят необходимото, така че настоящата директива да се прилага за такива практики независимо от момента на възникването им.

(16)

При вземането на решение дали определена търговска практика се счита за нелоялна, е важно да се намали рискът това да ограничи използването на почтени, повишаващи ефективността споразумения, договорени между страните. С оглед на това е целесъобразно да се прави разграничение между практиките, предвидени с ясни и недвусмислени условия в договорите за доставка или последващи договори между страните, и практиките, които възникват, след като започне изпълнението на сделката, без да са били договорени предварително, така че да бъдат забранени само едностранни промени с обратна сила в тези ясни и недвусмислени условия на договора за доставка. Поради самото си естество обаче определени търговски практики се считат за нелоялни и свободата на договаряне на страните не следва да се прилага.

(17)

Просрочените плащания за селскостопански и хранителни продукти, включително просрочените плащания за нетрайните продукти, и кратките предизвестия за анулиране на поръчки на нетрайни продукти имат отрицателно въздействие върху икономическата жизнеспособност на доставчика, ако не му бъдат предоставени компенсаторни ползи. Ето защо такива практики следва да бъдат забранени. В този смисъл е целесъобразно да се предвиди определение за „нетрайни селскостопански и хранителни продукти“ за целите на настоящата директива. Определенията, които се използват в законодателството на Съюза в областта на храните, са насочени към различни цели, сред които здравеопазването и безопасността на храните, и поради това не са подходящи за целите на настоящата директива. Даден продукт следва да се счита за нетраен, ако може да се очаква да стане негоден за продажба в рамките на 30 дни от последното действие по прибиране на реколтата, производство или преработка от страна на доставчика, независимо от това дали продуктът се преработва допълнително след продажбата и независимо от това дали след продажбата продуктът се обработва в съответствие с други правила, по-специално правилата за безопасност на храните. Нетрайните продукти обикновено се употребяват или продават бързо. Плащания за нетрайни продукти, които са извършени по-късно от 30 дни след доставката, 30 дни след края на договорения срок за доставка, ако продуктите се доставят редовно, или 30 дни след датата на определяне на платимата сума, са несъвместими с лоялните търговски практики. С цел да се осигури по-голяма защита за земеделските стопани и тяхната ликвидност, доставчиците на други селскостопански и хранителни продукти следва да не чакат плащания повече от 60 дни след доставката, 60 дни след края на договорения срок за доставка, ако продуктите се доставят редовно, или 60 дни след датата на определяне на платимата сума.

Тези ограничения следва да се прилагат само по отношение на плащанията, свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти, но не и за други плащания, като например допълнителните плащания от кооперация към нейните членове. В съответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) за дата на определяне на платимата сума за договорен срок на доставка може да се счита, за целите на настоящата директива, датата на издаване на фактурата или датата на получаването ѝ от купувача.

(18)

Предвидените в настоящата директива разпоредби относно забавените плащания представляват специални правила за сектора на селскостопанските и хранителните продукти във връзка с разпоредбите относно сроковете за плащане, определени в Директива 2011/7/ЕС. Предвидените в настоящата директива разпоредби относно забавените плащания не следва да засягат договарянето на клаузи за споделяне на стойността по смисъла на член 172а от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6). За да се гарантира гладкото функциониране на схемата за училищата в съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, разпоредбите относно забавените плащания, определени в настоящата директива, следва да не се прилагат за плащания, направени от купувач (например кандидат за помощ) към доставчик в рамките на схемата за училищата. Като се имат предвид предизвикателствата пред държавните структури, предоставящи здравни услуги, да отдават приоритет на здравеопазването по начин, който постига баланс между потребностите на отделните пациенти и финансовите ресурси, тези разпоредби следва да не се прилагат и по отношение на държавните структури, които предоставят здравни услуги, по смисъла на член 4, параграф 4, буква б) от Директива 2011/7/ЕС.

(19)

Гроздето и гроздовата мъст за производство на вино имат специални характеристики, тъй като гроздето се прибира само през ограничен период от годината, но се използва за производството на вино, което в някои случаи ще се продава едва много години по-късно. С цел да се вземе предвид това особено положение, организациите на производителите и междубраншовите организации традиционно изготвят стандартни договори за доставка на такива продукти. Тези стандартни договори предвиждат конкретни срокове за плащане на вноски. Тъй като тези стандартни договори се използват от доставчици и купувачи за многогодишни договорености, те предоставят на селскостопанските производители не само сигурността на дългогодишните търговски отношения, но също така допринасят за стабилността на веригата на доставки. Когато такива стандартни договори са изготвени от призната организация на производителите, междубраншова организация или асоциация на организации на производителите и са превърнати в задължителни от държавите членки съгласно член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 („разширяване“) преди 1 януари 2019 г., или когато това разширяване на обхвата на стандартните договори спрямо други оператори се подновява от държавите членки без значителни промени на условията на плащане в ущърб на доставчиците на грозде и гроздова мъст, разпоредбите относно забавените плащания, предвидени в настоящата директива, не следва да се прилагат за такива договори между доставчиците на грозде и гроздова мъст за производство на вино и техните преките купувачи. Държавите членки са задължени да изпратят на Комисията съответните споразумения на признатите организации на производителите, междубраншови организации или асоциации на организации на производителите съгласно член 164, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(20)

Известия за анулиране на поръчки за нетрайни продукти от по-малко от 30 дни следва да се считат за нелоялни, тъй като доставчикът не би бил в състояние да намери алтернативен пласмент за тези продукти. Въпреки това, в някои сектори дори по-кратки срокове за анулиране на поръчките могат да оставят достатъчно време на доставчиците да продадат продуктите си на друго място или да ги използват за собствени нужди. Поради това държавите членки следва да могат да предвиждат по-кратки срокове за анулиране на поръчките за тези сектори в надлежно обосновани случаи.

(21)

Купувачите в по-силна позиция следва да не променят едностранно условията по договора, например да изваждат от продуктовата гама продукти, обхванати от договор за доставка. Това обаче следва да не се прилага за ситуации, при които е налице договор между доставчик и купувач, в който изрично е предвидено, че купувачът може да уточни на по-късен етап конкретен елемент на сделката по отношение на бъдещите поръчки. Това например може да се отнася за поръчаните количества. Не е задължително даден договор да се сключва в определен момент от времето за всички аспекти на сделката между доставчика и купувача.

(22)

Доставчици и купувачи на селскостопански и хранителни продукти могат свободно да договорят сделки за продажба, включително цени. Тези преговори също включват плащанията за услугите, предоставени от купувача на доставчика, например включване в продуктовата гама, маркетинг и промоции. Въпреки това, когато купувачът таксува доставчика с плащания, които не са свързани с конкретна сделка по продажба, тази практика следва да се счита за нелоялна и да бъде забранена съгласно настоящата директива.

(23)

Въпреки че не следва да има задължение да се използват писмени договори, използването на такива във веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти може да спомогне за избягването на някои нелоялни търговски практики. Поради това, и с цел защита на доставчиците от такива нелоялни практики, доставчиците или техните сдружения следва да имат право да поискат писмено потвърждение за условията на договора за доставка, когато тези условия вече са договорени. В такива случаи отказът на купувач да потвърди в писмена форма условията на договора за доставка следва да се счита за нелоялна търговска практика и следва да се забрани. Наред с това, държавите членки могат да определят, споделят и стимулират най-добрите практики във връзка със сключването на дългосрочни договори, за да се укрепи позицията за договаряне на производителите в рамките на веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

(24)

Настоящата директива не хармонизира правилата относно доказателствената тежест, които се прилагат в съдебните производства пред националните правоприлагащи органи, нито хармонизира определението за договор за доставка. Поради това правилата относно доказателствената тежест и определението за договор за доставка са тези, които са заложени в националното право на държавите членки.

(25)

Съгласно настоящата директива доставчиците могат да подават жалби срещу определени нелоялни търговски практики. Предприемането на ответни търговски действия от страна на купувачите спрямо доставчиците, които упражняват правата си, или заплахата за такива мерки, например чрез изваждане на продукти от продуктовата гама, намаляване на количествата поръчани продукти или прекратяване на някои услуги, които купувачът предоставя на доставчика, например маркетинг или промоции на продуктите на доставчика, следва да се разглежда като нелоялна търговска практика и да се забрани.

(26)

Разходите за складирането, излагането или включването на селскостопански и хранителни продукти в продуктовата гама, или предлагане на пазара на такива продукти, обикновено са за сметка на купувача. В резултат на това съгласно настоящата директива следва да се забрани таксуването на доставчика с плащане към купувача или към трета страна за тези услуги, освен в случаите, когато такова плащане е договорено по ясен и недвусмислен начин при сключването на договор за доставка или в последващо споразумение между купувача и доставчика. Когато такова плащане бъде договорено, то следва да се основава на обективни и разумни оценки.

(27)

За да се считат за лоялна търговска практика, вноските от доставчик за покриване на разходите за промоция на продукт, маркетинг или реклама на селскостопански или хранителни продукти, включително за промоционално излагане в магазините и кампании по разпродажби, тези вноски следва да бъдат договорени по ясен и недвусмислен начин при сключването на договор за доставка или в последващо споразумение между купувача и доставчика. В противен случай те следва да бъдат забранени съгласно настоящата директива. Когато такава вноска бъде договорена, тя следва да се основава на обективни и разумни оценки.

(28)

Държавите членки следва да определят правоприлагащи органи, с цел да се осигури ефикасно прилагане на забраните, установени с настоящата директива. Тези органи следва да могат да действат по своя инициатива или въз основа на жалби от страните, засегнати от нелоялни търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, жалби от лица, сигнализиращи за нередности или анонимни жалби. Правоприлагащият орган може да установи, че не са налице достатъчно основания за предприемане на действия във връзка с дадена жалба. Административни приоритети също могат да доведат до такова заключение. Ако правоприлагащият орган установи, че не в състояние да даде приоритет на действия във връзка с дадена жалба, той информира за това жалбоподателя и излага своите мотиви. Ако поради страх от ответни търговски действия жалбоподателят поиска самоличността му да остане поверителна, правоприлагащите органи на държавите членки следва да вземат съответните мерки.

(29)

Когато в държава членка има повече от един правоприлагащ орган, тя следва да определи едно-единствено звено за контакт с цел улесняване на ефективното сътрудничество с правоприлагащите органи и сътрудничеството с Комисията.

(30)

За доставчиците може да бъде по-лесно да подават жалби до правоприлагащия орган на собствената им държава членка, например поради езикови причини. Същевременно, от гледна точка на правоприлагането, подаването на жалба до правоприлагащ орган на държавата членка, в която купувачът е установен, може да бъде по-ефективно. Доставчиците следва да може да избират до кой орган желаят да подадат жалби.

(31)

Жалби, подадени от организации на производителите, други организации на доставчици и сдружения на такива организации, включително представителни организации, могат да служат за защита на самоличността на отделни членове на организацията, които смятат, че спрямо тях се прилагат нелоялни търговски практики. Други организации, които имат легитимен интерес, представляващи доставчиците, следва да имат също правото да подават жалби, по искане на доставчика и в интерес на този доставчик, при условие че такива организации са независими юридически лица с нестопанска цел. С оглед на това правоприлагащите органи на държавите членки следва да могат да получават жалби от такива организации и да предприемат действия по тях, без това да накърнява защитата на процесуалните права на купувача.

(32)

С цел да се осигури ефикасно прилагане на забраната за нелоялни търговски практики определеният правоприлагащ орган следва да разполага с необходимите ресурси и експертен опит.

(33)

Правоприлагащите органи на държавите членки следва да разполагат с необходимите правомощия и експертен опит за провеждането на разследвания. Предоставянето на правомощия на органите не означава, че те са задължени да използват тези правомощия при всяко отделно разследване, което провеждат. Правомощията на правоприлагащите органи следва например да им позволяват ефективно събиране на фактическа информация и правоприлагащите органи следва да разполагат с правомощието да разпореждат прекратяване на забранена практика, когато е приложимо.

(34)

Тъй като наличието на възпиращи мерки, например правомощието да се налагат глоби или да се инициират производства, например съдебни производства, за налагане на глоби и други равностойни по ефективност санкции и да се публикуват резултатите от разследвания, включително публикуването на информация за купувача, извършил нарушението, може да насърчи промяна в поведението и намиране на досъдебно решение между страните, това следва да бъде част от правомощията на правоприлагащите органи. Глобите могат да бъдат особено ефективни и възпиращи. Същевременно, именно правоприлагащият орган следва да може да решава в рамките на конкретни разследвания кои свои правомощия да упражни и дали да наложи глоба или да инициира процедура за налагане на глоба или друга равностойна по ефективност санкция.

(35)

Упражняването на правомощията, предоставени на правоприлагащите органи с настоящата директива, следва да бъде предмет на подходящи гаранции, които да отговарят на стандартите, залегнали в общите принципи на правото на Съюза и на Хартата на основните права на Европейския съюз, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, включително зачитането на правата на защита на купувача.

(36)

Комисията и правоприлагащите органи на държавите членки следва тясно да си сътрудничат, за да гарантират общ подход при прилагането на правилата, установени с настоящата директива. По-конкретно правоприлагащите органи следва да си оказват взаимопомощ, например чрез обмен на информация и съдействие при трансгранични разследвания.

(37)

С цел да се улесни ефикасното правоприлагане Комисията следва да предоставя съдействие за редовното организиране на срещи между правоприлагащите органи на държавите членки за обмен на съответната информация, най-добри практики, нови тенденции, практики на правоприлагане и препоръки във връзка с прилагането на разпоредбите, установени в настоящата директива.

(38)

За да се улесни този обмен, Комисията следва да създаде публичен уебсайт, който да съдържа препратки към националните правоприлагащи органи, включително информация за националните мерки за транспониране на настоящата директива.

(39)

Тъй като повечето държави членки вече са въвели правила на национално равнище относно нелоялните търговски практики, въпреки съществуващите между тях различни правила, за въвеждането на минимален стандарт на защита съгласно правото на Съюза е целесъобразно да се използва директива. Това следва да даде възможност на държавите членки да включат съответните правила в националния си правен ред по начин, който да осигури създаването на съгласувани режими. Не следва да се изключва възможността държавите членки да оставят в сила или да въвеждат на територията си по-строги национални правила, предвиждащи по-високи стандарти за защита срещу нелоялни търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти при спазване на приложимите ограничения съгласно правото на Съюза във връзка с функционирането на вътрешния пазар, при условие че такива правила са пропорционални.

(40)

Държавите членки следва също да могат да оставят в сила или да въвеждат национални правила, предназначени за борба с нелоялните търговски практики, които не попадат в обхвата на настоящата директива, при спазване на приложимите ограничения съгласно правото на Съюза във връзка с функционирането на вътрешния пазар, при условие че тези правила са пропорционални. Тези национални правила могат да надхвърлят изискванията на настоящата директива, например по отношение на размера на купувачите и доставчиците, защитата на купувачите, обхвата на продуктите и на услугите. Тези национални правила могат също да надхвърлят броя и вида на забранените нелоялни търговски практики, посочени в настоящата директива.

(41)

Тези национални правила ще се прилагат едновременно с доброволните мерки за управление, като например националните кодекси за поведение или инициативата за веригата на доставки. Използването на доброволни мерки за алтернативно разрешаване на спорове между доставчиците и купувачите следва да се насърчава изрично, без да се засяга правото на доставчика да подаде жалба или да се обърне към гражданските съдилища.

(42)

Комисията следва да има общ поглед върху изпълнението на настоящата директива в държавите членки. Тя също така следва да може да направи оценка на ефикасността на директивата. За тази цел правоприлагащите органи на държавите членки следва да представят на Комисията годишни доклади. Тези доклади следва, когато е приложимо, да предоставят качествена и количествена информация относно жалбите, разследванията и взетите решения. С цел да се осигурят еднакви условия за изпълнение на задължението за докладване, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(43)

В интерес на ефективното прилагане на политиката относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти Комисията следва да направи преглед на прилагането на настоящата директива и да представи доклад до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. При прегледа следва да се оцени, по-специално, ефективността на националните мерки, насочени към борба с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти и ефективността на сътрудничеството между правоприлагащите органи. При прегледа следва да се обърне особено внимание също на това дали — наред със защитата на доставчиците — в бъдеще би било оправдано да се осигури защита на купувачите на селскостопански и хранителни продукти във веригата за доставки. Докладът следва да бъде придружен от законодателни предложения, ако е целесъобразно.

(44)

Доколкото целта на настоящата директива, а именно установяването на минимален стандарт на Съюза за защита посредством хармонизиране на въведените от държавите членки разнопосочни мерки, свързани с нелоялните търговски практики, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел,