РЕГЛАМЕНТ (Евратом) 2018/1563 НА СЪВЕТА

от 15 октомври 2018 година

за програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2019—2020 г.), допълваща Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, и за отмяна на Регламент (Евратом) № 1314/2013

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 7, първа алинея от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Научния и технически комитет,

като има предвид, че:

(1)

Една от целите на Европейската общност за атомна енергия (наричана по-долу „Общността“) е да допринася за повишаването на жизнения стандарт в държавите членки, включително чрез насърчаване и улесняване на ядрените изследвания в държавите членки чрез тяхното допълване с общностна програма за научни изследвания и обучение.

(2)

Ядрените изследвания могат да допринасят за социалното и икономическото благоденствие и екологичната устойчивост чрез подобряване на ядрената сигурност и безопасност и радиационната защита. Еднакво важен е и потенциалният принос на ядрените изследвания за дългосрочното намаляване на въглеродния дял в енергийната система по безопасен, ефикасен и сигурен начин.

(3)

Междинната оценка на програмата за научни изследвания и обучение на Общността за периода 2014—2018 г., създадена с Регламент (Евратом) № 1314/2013 на Съвета (2) (наричана по-долу „програмата за периода 2014—2018 г.“) доведе до заключението, че действието е актуално и продължава да бъде особено важно за преодоляване на предизвикателствата в областта на ядрената безопасност, сигурност и гаранции, управлението на радиоактивни отпадъци, радиационната защита и енергията от термоядрен синтез.

(4)

С цел да се осигури непрекъснатост на ядрените изследвания на общностно равнище е необходимо да се създаде програма за научни изследвания и обучение на Общността за периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г. (наричана по-долу „програмата за периода 2019—2020 г.“). Програмата за периода 2019—2020 г. следва да има същите цели като програмата за периода 2014—2018 г., да подкрепя същите дейности и да използва същия метод на изпълнение, който е доказал, че е ефективен и подходящ за постигането на целите на програмата за периода 2014—2018 г.

(5)

Като подкрепя ядрените изследвания, програмата за периода 2019—2020 г. ще допринесе за постигането на целите на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „рамковата програма „Хоризонт 2020“), създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3), и ще улесни изпълнението на стратегията „Европа 2020“, както и създаването и функционирането на европейското научноизследователско пространство.

(6)

Независимо от потенциала на ядрената енергия за въздействие върху енергийните доставки и икономическото развитие, сериозните ядрени аварии могат да бъдат заплаха за човешкото здраве. Следователно в програмата за периода 2019—2020 г. следва да се обърне възможно най-голямо внимание на ядрената безопасност и, когато е целесъобразно, на аспектите на сигурността, с които се занимава Съвместният изследователски център (JRC).

(7)

Европейският стратегически план за енергийните технологии (наричан по-долу „планът SET“), очертан в заключенията от заседанието на Съвета от 28 февруари 2008 г. в Брюксел, ускорява разработването на пакет от технологии с ниски въглеродни емисии. На заседанието си от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет постигна съгласие, че Съюзът и неговите държави членки ще насърчават инвестициите във възобновяеми източници на енергия, безопасни и устойчиви технологии с ниски нива на въглеродни емисии, както и че ще съсредоточат вниманието си върху изпълнението на технологичните приоритети, определени в плана SET. Всяка държава членка е свободна да избере видовете технологии, които би желала да подкрепи.

(8)

Тъй като всички държави членки разполагат с ядрени съоръжения или използват радиоактивни материали, в частност за медицински цели, Съветът призна в заключенията от заседанието си в Брюксел на 1 и 2 декември 2008 г. постоянната необходимост от осигуряване на професионални умения в ядрената област, по-специално чрез подходящо образование и обучение, свързани с научните изследвания и координирани на равнището на Общността.

(9)	Въпреки че всяка държава членка сама преценява дали да използва ядрена енергия, се отчита и че ядрената енергия има различна роля в различните държави членки.

(10)

С подписването на Споразумението за създаване на Международна организация по термоядрена енергия „ITER“ за съвместно изпълнение на проекта ITER (4) Общността пое ангажимент да участва в изграждането и бъдещата експлоатация на проекта ITER (ITER). Участието на Общността се управлява чрез „Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия“, създадено с Решение 2007/198/Евратом на Съвета (5).

(11)

За да се превърне термоядреният синтез в реална възможност за производство на енергия с търговска цел, на първо място е необходимо успешното и навременно завършване на изграждането и въвеждане в експлоатация на ITER. Освен това е необходимо да се изготви амбициозна, но реалистична пътна карта с цел започване на производството на електроенергия до 2050 г. Постигането на тези цели изисква европейската програма за термоядрен синтез да бъде пренасочена към съвместна програма от дейности в изпълнение на тази пътна карта. За да се осигури успех на текущите научноизследователски дейности в областта на термоядрения синтез, както и поемане на дългосрочен ангажимент от заинтересованите страни в тази област и развитие на сътрудничество между тях, следва да се гарантира непрекъснатост на подкрепата по линия на Общността. Следва да се обърне по-голямо внимание преди всичко върху дейностите в подкрепа на ITER, но също и върху развитието в посока създаване на демонстрационен реактор, включително и по-сериозно участие на частния сектор, ако е целесъобразно. Подобно рационализиране и пренасочване не следва да застрашава водещата позиция на Европа в научната общност в областта на термоядрения синтез.

(12)

JRC следва да продължава да предоставя независима и ориентирана към потребителите научна и технологична подкрепа при формулирането, разработването, изпълнението и мониторинга на политиките на Общността, по-специално по отношение на научноизследователската дейност и обучението в областта на ядрената безопасност и сигурност. С цел да се оптимизират човешките ресурси и да се избегне припокриването на научноизследователската дейност в Съюза, всяка нова дейност, осъществявана от JRC, следва да бъде анализирана, за да се провери съвместимостта ѝ със съществуващите дейности в държавите членки. Аспектите на сигурността в рамковата програма „Хоризонт 2020“ следва да се ограничават до преките действия на JRC.

(13)	JRC следва да продължи да генерира допълнителни ресурси чрез конкурентни дейности, включително участието в непреки дейности по програмата за периода 2019—2020 г., работата с трети лица и, в по-малка степен, използването на интелектуалната собственост.

(14)

Задачата на Съюза е да разработи, в интерес на всички свои държави членки, рамка в подкрепа на съвместните авангардни научни изследвания, създаването и съхраняването на знанията в областта на технологиите за ядрено делене, като се обръща особено внимание на безопасността, сигурността, радиационната защита и неразпространението на ядреното оръжие. Това изисква независими научни данни, а в тази област JRC може да има решаващ принос. Това се признава в съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ — Съюз за иновации“, в което тя заяви своето намерение посредством JRC да осигурява по-надеждни научни данни за определяне на политиката. JRC смята да посрещне това предизвикателство, като насочи своята научноизследователска дейност в областта на ядрената безопасност и сигурност към политическите приоритети на Съюза.

(15)

С цел да се задълбочават връзките между науката и обществото, както и да се укрепи общественото доверие в науката, програмата за периода 2019—2020 г. следва да способства гражданите и гражданското общество да поемат информиран ангажимент по въпроси на научноизследователската дейност и иновациите, като се насърчава образованието по точни науки, като се повишава достъпността на научните знания, разработват се сериозни програми за научноизследователска дейност и иновации, съобразени с притесненията и очакванията на гражданите и гражданското общество, и се улеснява участието им в дейности по програмата за периода 2019—2020 г.

(16)

Изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г. следва да отговори на променящите се възможности и потребности във връзка с науката и технологиите, промишлеността, политиката и обществото. Поради това графиците следва да се изготвят в тясна връзка със заинтересованите страни от всички засегнати сектори и следва да се предвиди достатъчна гъвкавост за реагиране на новите тенденции на развитие. По време на изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г. е възможно се ползват външни експерти за консултации, като се използват и съответните структури като европейските технологични платформи.

(17)

Необходимостта от продължаване на научноизследователските дейности в ядрената област на европейско равнище бе призната в резултатите от дебатите, проведени по време на симпозиума за „Ползите и ограниченията на научноизследователската дейност в областта на ядреното делене за икономиката с ниски въглеродни емисии“, подготвен от група за междудисциплинарни проучвания, с участието, наред с останалите, на експерти от областта на енергетиката, икономиката и социалните науки, и организиран съвместно с Комисията и Европейския икономически и социален комитет в Брюксел на 26 и 27 февруари 2013 г.

(18)

Програмата за периода 2019—2020 г. следва да допринесе за привлекателността на научноизследователската професия в Съюза. Следва да се обърне съответно внимание на Препоръката на Комисията от 11 март 2005 г. относно Европейската харта за изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи (6), както и на други приложими базови рамки, определени в контекста на европейското научноизследователско пространство, като същевременно се зачита техният доброволен характер.

(19)

При дейностите, разработени по линия на програмата за периода 2019—2020 г., следва да се насърчава равенство между мъжете и жените в научноизследователската дейност и иновациите, като се обърне особено внимание на основните причини за неравновесието между половете, като се използва целият потенциал както на жените, така и на мъжете научни работници, и като се включат свързаните с половете аспекти в съдържанието на проекти с цел да се подобри качеството на научноизследователската дейност и да се насърчат иновациите. Дейностите следва да са насочени и към прилагането на принципите за равенство между жените и мъжете съгласно членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(20)

При научноизследователските и иновационни дейности, подкрепяни от програмата за периода 2019—2020 г., следва да се спазват основните етични принципи. По подходящ начин следва да се вземат под внимание становищата по енергийните въпроси на Европейската група за етика в науката и новите технологии. При научноизследователските дейности следва да се вземе предвид и член 13 ДФЕС и да се намали използването на животни с научноизследователска и изпитателна цел, с оглед в крайна сметка да се замени използването на животните. Всички дейности следва да се извършват при гарантиране на високо равнище на защита на човешкото здраве.

(21)

По-голямо въздействие следва да се постигне и чрез съчетаването на програмата за периода 2019—2020 г. със средства от частния сектор в рамките на публично-частни партньорства в ключови области, в които научноизследователската дейност и иновациите могат да допринесат за постигане на по-широките цели на Съюза по отношение на конкурентоспособността. Особено внимание следва да се отдели на участието на малки и средни предприятия.

(22)	Програмата за периода 2019—2020 г. следва да насърчава сътрудничеството с трети държави, по-специално в областта на безопасността, въз основа на взаимен интерес и изгода, по-специално за да се насърчава постоянното подобряване на ядрената безопасност.

(23)

С оглед запазване на равнопоставеността за всички предприятия с дейност на вътрешния пазар финансирането по програмата за периода 2019—2020 г. следва да се съобрази с правилата за държавните помощи, за да се осигури ефективно изразходване на публичните средства и да се избегне нарушаване на пазарните условия, като отблъскване на частното финансиране, създаване на неефективни пазарни структури или запазване на неефективни предприятия.

(24)

Необходимостта от нов подход за контрол и управление на риска при финансирането на научноизследователска дейност от Съюза беше отчетена в заключенията на Европейския съвет от 4 февруари 2011 г., в които се настоява за нов баланс между доверието и контрола, както и между поемането и избягването на риск. Европейският парламент, в своята резолюция от 11 ноември 2010 г. за опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания (7), призова за прагматичен преход към административно и финансово опростяване и заяви, че управлението на финансирането от Съюза за научноизследователска дейност следва да бъде в по-голяма степен основано на доверието и толерантно към риска по отношение на участниците.

(25)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани чрез прилагането на пропорционални мерки, включително посредством предотвратяването, разкриването и разследването на нередности, възстановяването на загубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства, а когато е необходимо — и чрез санкции. Преработена стратегия за контрол, при която вниманието се премества от свеждането до минимум на процента на грешките към основан на риска контрол и откриване на измамите, следва да намали тежестта на контрола за участниците.

(26)

Важно е също да се осигури добро финансово управление на програмата за периода 2019—2020 г. и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за ползвателите начин, като същевременно се осигури правна сигурност и достъпност на програмата за периода 2019—2020 г. за всички участници. Необходимо е да се осигури съответствие с приложимите разпоредби на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (8) (наричан по-долу „Финансовия регламент“) и с изискванията за опростяване и по-добро регулиране.

(27)

За гарантиране на възможно най-ефективно прилагане и лесен достъп за всички участници посредством опростени процедури и за постигане на съгласувана, изчерпателна и прозрачна рамка за участниците, участието в програмата за периода 2019—2020 г. и разпространението на резултатите от научните изследвания следва да се уреждат от правилата, приложими към рамковата програма „Хоризонт 2020“, определени в Регламент (ЕС) № 1291/2013, с известни адаптации или изключения.

(28)

С цел да се даде възможност за най-ефективно използване на дълговите и капиталовите финансови инструменти, създадени по рамковата програма „Хоризонт 2020“, като същевременно се запази различното естество на дейностите по програмата за периода 2019—2020 г. и пълноценно се използва наличният бюджет, възстановените средства, постъпващи от който и да било от тези финансови инструменти поради неизползване на средствата, предоставени по програмата за периода 2019—2020 г. или програмата за периода 2014—2018 г., следва да бъдат пряко в полза на програмата за периода 2019—2020 г.

(29)

Важно е да продължи да се улеснява използването на разработената от участници интелектуална собственост, като същевременно се защитават законните интереси на други участници и на Общността, в съответствие с глава 2 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (наричан по-долу „Договорът за Евратом“).

(30)

Гаранционните фондове на участниците, управлявани от Комисията и създадени съгласно Регламент (Евратом) № 1908/2006 на Съвета (9) и Регламент (Евратом) № 139/2012 на Съвета (10), се оказаха важен гаранционен механизъм, който намалява рисковете, свързани с дължимите и невъзстановени суми от неизпълнили задълженията си участници. Гаранционният фонд на участниците, създаден съгласно Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и Съвета (11), следва да се прилага и за дейностите по настоящия регламент.

(31)

За да се осигурят еднакви условия за изпълнението на непреките действия по програмата за периода 2019—2020 г., на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за приемане на работни програми и на решението за одобряване на финансирането на непреките действия. Тези изпълнителни правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (12).

(32)	Постигането на целите на програмата за периода 2019—2020 г. в съответните области изисква подкрепа за междутематични дейности както в рамките на програмата за периода 2019—2020 г., така и съвместно с дейности по рамковата програма „Хоризонт 2020“.

(33)

Ефективното управление на работата, включващо оценяване и мониторинг, изисква да бъдат разработени специфични показатели за изпълнението, които да са измерими в хода на времето, да са реалистични, да отразяват логиката на интервенцията, както и да съответстват на подходяща йерархия от цели и дейности. Следва да бъдат въведени подходящи механизми за координация между изпълнението и мониторинга на програмата за периода 2019—2020 г., от една страна, и мониторинга на напредъка, постиженията и функционирането на европейското научноизследователско пространство, от друга страна.

(34)	С управителният съвет на JRC, създаден с Решение 96/282/Евратом на Комисията (13), беше проведена консултация относно научното и технологичното съдържание на преките действия на JRC.

(35)	От съображения за правна сигурност Регламент (Евратом) № 1314/2013 следва да бъде отменен.

(36)	На доброволна основа бе проведена консултация с Европейския парламент, който прие становище (14),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

СЪЗДАВАНЕ

Член 1

Създаване

С настоящия регламент се създава Програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия за периода от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г. (наричана по-долу „програмата за периода 2019—2020 г.“) и се определят правилата за участие в тази програма, включително за участие в програми на финансиращи органи, управляващи средства, отпуснати в съответствие с настоящия регламент, и в дейности, извършвани съвместно по настоящия регламент и по рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (наричана по-долу „рамковата програма „Хоризонт 2020“), създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„научноизследователски и иновационни дейности“ означава целия спектър от научноизследователски дейности, технологично развитие, демонстрационни дейности и иновации, включително насърчаване на сътрудничеството с трети държави и международни организации, разпространяване и оптимизиране на резултатите и стимулиране на обучението и мобилността на научните работници в Европейската общност за атомна енергия (наричана по-долу „Общността“);

б)	„преки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, предприемани от Комисията посредством нейния Съвместен изследователски център (JRC);

в)	„непреки действия“ означава научноизследователски и иновационни дейности, за които Общността или Съюзът (наричан по-долу „Съюзът“) осигурява финансова подкрепа и които се предприемат от участниците;

г)

„публично-частно партньорство“ означава партньорство, при което партньори от частния сектор, Общността и, когато е целесъобразно, други партньори, като например органи от публичния сектор, се ангажират съвместно да подкрепят разработването и изпълнението на програма за научни изследвания и иновации или научноизследователски и иновационни дейности;

д)

„партньорство в рамките на публичния сектор“ означава партньорство, при което органи от публичния сектор или организации със задачи, свързани с предоставянето на обществена услуга на местно, регионално, национално или международно равнище се ангажират с Общността съвместно да подкрепят разработването и изпълнението на програма за научни изследвания и иновации или научноизследователски и иновационни дейности.

Член 3

Цели

1. Общата цел на програмата за периода 2019—2020 г. е насочена към научноизследователски дейности и дейности по обучение в ядрената област, при които се обръща особено внимание на постоянното подобряване на ядрената сигурност, безопасност и радиационна защита, и по-специално с потенциал да допринесат за дългосрочното намаляване на въглеродния дял в енергийната система по безопасен, ефикасен и сигурен начин. Общата цел се постига посредством дейностите, посочени в приложение I, под формата на преки и непреки действия, с които се търси постигането на конкретните цели, изложени в параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2. Непреките действия по програмата за периода 2019—2020 г. имат следните конкретни цели:

а)	подкрепа за безопасността на ядрените системи;

б)	принос в разработването на безопасни дългосрочни решения за управление на крайните ядрени отпадъци, включително окончателно геоложко погребване, както и разделяне и преобразуване;

в)	подкрепа за разработването и устойчивото поддържане на експертни знания и високи постижения в ядрената област в Съюза;

г)	подкрепа за радиационната защита и разработването на медицински приложения на радиацията включително, inter alia, на обезопасено и сигурно предлагане и употреба на радиоактивни изотопи;

д)	напредък в посока доказване приложимостта на термоядрения синтез като източник на енергия, като се използват съществуващи и бъдещи инсталации за термоядрен синтез;

е)	полагане на основите за бъдещи термоядрени централи чрез разработване на материали, технологии и идейно проектиране;

ж)	стимулиране на иновациите и конкурентоспособността в промишления сектор;

з)	гарантиране наличието и използването на научноизследователски инфраструктури от общоевропейско значение.

3. Преките действия по програмата за периода 2019—2020 г. имат следните конкретни цели:

а)	подобряване на ядрената безопасност, включително: безопасност на ядрените реактори и гориво, управление на отпадъците, включително окончателно геоложко погребване, както и разделяне и преобразуване; извеждане от експлоатация и аварийна готовност;

б)	подобряване на ядрената сигурност, включително: ядрени гаранции, неразпространение на ядреното оръжие, борба с незаконния трафик и криминалистика в ядрената област;

в)	осигуряване на отлична научна база в ядрената област за целите на стандартизацията;

г)	насърчаване на управлението на знанията, образованието и обучението;

д)	подкрепа на политиката на Съюза в областта на ядрената безопасност и сигурност.

Всяко нова дейност, възложена на JRC, се анализира от Управителния съвет на JRC, за да се провери съвместимостта ѝ със съществуващите дейности в държавите членки.

4. Програмата за периода 2019—2020 г. се изпълнява по начин, който да гарантира, че приоритетите и получаващите подкрепа дейности отговарят на променящите се потребности и са съобразени с развитието на науката, технологиите, иновациите, определянето на политиката, пазарите и обществото, с цел оптимизиране на човешките и финансовите ресурси, и по който да се избегне припокриване при научноизследователската и развойната дейност в ядрената област в Съюза.

5. В рамките на конкретните цели, посочени в параграфи 2 и 3, могат да се вземат предвид нови и непредвидени потребности, възникващи в хода на изпълнение на програмата за периода 2019—2020 г. Ако е надлежно обосновано, това може да включва реагиране на нововъзникващи възможности, кризи и заплахи, както и на потребности във връзка с разработването на нови политики на Съюза, а също и пилотното осъществяване на действия, подкрепа за които се предвижда по бъдещи програми.

Член 4

Бюджет

1. Финансовият пакет за изпълнение на програмата за периода 2019—2020 г. е в размер на 770 220 000 EUR. Тази сума се разпределя, както следва:

а)	за непреки действия по програмата за научноизследователска и развойна дейност в областта на термоядрения синтез — 349 834 000 EUR;

б)	за непреки действия в областта на ядреното делене, безопасността и радиационната защита — 151 579 000 EUR;

в)	за преки действия — 268 807 000 EUR.

Административните разходи на Комисията, свързани с изпълнението на непреките действия по програмата за периода 2019—2020 г., могат да достигнат максимум 6 % от общия сбор на стойностите, предвидени в първа алинея, букви а) и б), за времетраенето на програмата за периода 2019—2020 г.

2. Финансовият пакет за програмата за периода 2019—2020 г. може да покрива разходи по дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценяване, които са необходими за управлението на програмата и постигането на целите ѝ, по-специално проучвания и срещи на експерти, доколкото те са свързани с общите цели на настоящия регламент, разходи за мрежи от областта на информационните технологии, свързани главно с обработването на информация и нейния обмен, както и разходи за друга техническа и административна помощ, направени от Комисията при управлението на програмата за периода 2019—2020 г. Разходите за продължителни и повтарящи се дейности като контрол, одит и ИТ мрежи, ще се покриват в рамките на административните разходи на Комисията, посочени в параграф 1.

3. При необходимост и когато е надлежно обосновано, бюджетни кредити могат да бъдат вписани в бюджета след 2020 г., за да покрият разходи за техническа и административна помощ, което да позволи управлението на действия, които не са завършени към 31 декември 2020 г.

4. Когато преките действия допринасят за инициативи на организации, натоварени със задачи по изпълнението от Комисията в съответствие с член 6, параграф 2 и член 15, подобно участие не се смята за част от финансовото участие, предвидено за тези инициативи.

5. Бюджетните задължения могат да се разделят на годишни вноски. Всяка година Комисията определя годишните вноски, като взема предвид постигнатия напредък по изпълнението на действията, ползващи се от финансова подкрепа, прогнозираните потребности и наличния бюджет.

Член 5

Асоцииране на трети държави

1. Към програмата за периода 2019—2020 г. е възможно асоциирането на:

а)	присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциални кандидатки, в съответствие с общите принципи и общите условия за участие на тези държави в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решенията на съветите за асоцииране или подобни споразумения;

б)

държавите — членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), или държави или територии, обхванати от Европейската политика за съседство, които отговарят на всички посочени по-долу критерии:

i)	разполагат с добър капацитет в областта на науката, технологиите и иновациите;

ii)	имат добри резултати от участието си в програми на Съюза за научни изследвания и иновации;

iii)	честно и справедливо третират правата върху интелектуалната собственост;

в)	държавите и териториите, асоциирани към Седмата рамкова програма на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2014—2018 г.

2. Конкретните условия за участието на асоциираните държави в програмата за периода 2019—2020 г., включително финансовото участие съобразно брутния вътрешен продукт на съответната асоциирана държава, се определят с международни споразумения между Съюза и асоциираните държави.

ДЯЛ II

ИЗПЪЛНЕНИЕ

ГЛАВА I

Изпълнение, управление и форми на подкрепа

Член 6

Управление и форми на подкрепа от Общността

1. Програмата за периода 2019—2020 г. се изпълнява чрез непреки действия посредством една или няколко форми на финансиране, предвидени във Финансовия регламент, по-специално безвъзмездни средства, награди, обществени поръчки и финансови инструменти. Подкрепата от Общността се състои и от преки действия под формата на научноизследователски и иновационни дейности, осъществявани от JRC.

2. Без да се засяга член 10 от Договора за Евратом, Комисията може да възложи част от изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г. на финансиращите органи, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

Комисията може също така да повери изпълнението на непреки действия по програмата за периода 2019—2020 г. на органи, създадени по рамковата програма „Хоризонт 2020“ или посочени в нея.

3. Комисията приема решението за одобряване на финансирането на непреките действия чрез актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 3.

Член 7

Правила за участие и разпространение на резултатите от научните изследвания

1. При спазване на параграфи 2 и 3 от настоящия член, участието на юридически лица в непреки действия, предприети по програмата за периода 2019—2020 г., се урежда от правилата, установени с Регламент (ЕС) № 1290/2013.

2. За целите на програмата за периода 2019—2020 г. „правилата за сигурност“, посочени в член 43, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1290/2013, включват отбранителните интереси на държавите членки по смисъла на член 24 от Договора за Евратом.

Чрез дерогация от член 44, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1290/2013, Комисията или финансиращият орган може, по отношение на резултати, постигнати от участници, ползвали финансиране от Общността, да възрази срещу прехвърляне на собственост или предоставяне на изключителен и неизключителен лиценз на трети лица, установени в трета държава, която не е асоциирана към програмата за периода 2019—2020 г., когато счита, че прехвърлянето или предоставянето не е в интерес на развитието на конкурентоспособността на икономиката на Съюза, не е съвместимо с етичните принципи или от съображения за сигурност. „Съображенията за сигурност“ включват отбранителните интереси на държавите членки по смисъла на член 24 от Договора за Евратом.

Чрез дерогация от член 49, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1290/2013, Общността и нейните съвместни предприятия, за целите на разработването, изпълнението и мониторинга на политиките и програмите на Общността или ангажиментите, поети в рамките на международно сътрудничество с трети държави и международни организации, се ползват с права на достъп до резултатите на всеки участник, получил финансиране от Общността. Тези права на достъп включват правото да се разрешава на трети лица да ползват резултатите при обществени поръчки и правото на преотстъпване на лицензи, те са ограничени до нетърговска и неконкурентна употреба и се предоставят безвъзмездно.

3. Гаранционният фонд на участниците, създаден съгласно Регламент (ЕС) № 1290/2013, покрива риска, свързан с невъзможността за събиране на суми, дължими от участниците в действия, финансирани чрез безвъзмездни средства от Комисията или финансиращите органи съгласно настоящия регламент.

Член 8

Междутематични дейности

1. С оглед постигането на целите на програмата за периода 2019—2020 г. и в отговор на общите предизвикателства пред програмата за периода 2019—2020 г. и рамковата програма „Хоризонт 2020“, дейностите, свързани с повече от едно от непреките действия, посочени в приложение I, и непреките действия за изпълнение на специфичната програма на рамковата програма „Хоризонт 2020“, създадена с Решение 2013/743/ЕС на Съвета (15), могат да се ползват от финансиране от Съюза.

2. Финансовото участие по параграф 1 от настоящия член може да се получи чрез комбиниране на финансовото участие за непреки действия по член 4 от настоящия регламент и по член 6 от Регламент (ЕС) № 1291/2013 и да се предоставя чрез единна схема за финансиране.

Член 9

Равенство между половете

При програмата за периода 2019—2020 г. се гарантира ефективното поощряване на равенството между половете и свързаните с половете аспекти в съдържанието на научните изследвания и иновациите.

Член 10

Етични принципи

1. Всички научноизследователски и иновационни дейности по програмата за периода 2019—2020 г. се извършват в съответствие с етичните принципи и съответното национално и международно законодателство и законодателство на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и допълнителните протоколи към нея.

Обръща се особено внимание на принципа на пропорционалност, правото на личен живот, правото на защита на личните данни, правото на физическа и психическа неприкосновеност на личността, правото на недискриминация и необходимостта да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве.

2. Научноизследователските и иновационните дейности по програмата за периода 2019—2020 г. са насочени изключително към граждански приложения.

Член 11

Работни програми

1. Комисията приема работни програми за изпълнението на непреките действия чрез актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 12, параграф 3. В тези работни програми се дава възможност за подходи „отдолу-нагоре“, които са насочени към постигането на целите по иновационни начини.

Работните програми определят съществените елементи, необходими за изпълнението на действията в съответствие с Финансовия регламент, включително техните подробни цели, съответното финансиране и график, както и многогодишния подход и стратегическите насоки за следващите години от изпълнението.

2. За преките действия Комисията, в съответствие с Решение 96/282/Евратом, изготвя многогодишна работна програма, в която конкретизира целите и научните и технически приоритети, представени в приложение I, както и сроковете за тяхното изпълнение.

В многогодишната работна програма, посочена в първа алинея, се отразяват и съответните научни изследвания, извършвани от държавите членки, асоциираните държави и европейските и международните организации. Тя се актуализира по подходящ начин и когато е необходимо.

3. В работните програми, посочени в параграфи 1 и 2, се взема предвид състоянието на науката, технологиите и иновациите на национално и международно равнище и на равнището на Съюза, както и съответните тенденции в политиката, икономиката и обществото. Те се актуализират по подходящ начин и когато е необходимо.

4. Работните програми, посочени в параграфи 1 и 2, включват раздел, в който се определят междутематичните дейности, посочени в член 8.

Член 12

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. Комитетът заседава в два различни състава, които работят съответно по въпросите на ядреното делене и по въпросите на термоядрения синтез от програмата за периода 2019—2020 г.

С оглед улесняване на изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г. за всяко заседание на комитета съгласно дневния ред Комисията ще възстановява разходите, в съответствие с установените от нея насоки, на един представител от всяка държава членка, както и на един експерт/съветник от всяка държава членка, за онези точки от дневния ред, по които държавата членка се нуждае от конкретен експертен опит.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага процедурата по разглеждане, предвидена в член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

4. Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета отправят такова искане.

Член 13

Предоставяне на информация на комитета

Комисията редовно информира комитета, посочен в член 12, за цялостния напредък при изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г. и му предоставя навременна информация за всички непреки действия, предлагани или финансирани по програмата за периода 2019—2020 г.

Член 14

Консултации с външни експерти и участие на обществото

1. За изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г., когато е приложимо, се вземат предвид препоръките и данните, получени от:

а)	Научния и технически комитет на Евратом, съгласно член 134 от Договора за Евратом;

б)	създадени от Комисията независими консултативни групи от експерти на високо равнище;

в)	структурите за водене на диалог, създадени съгласно международни споразумения в областта на науката и технологиите;

г)	дейности с перспективна насоченост;

д)	целеви обществени консултации (включително, ако е целесъобразно, национални и регионални органи или заинтересовани страни); както и

е)	прозрачни, интерактивни процеси, които гарантират, че се подпомагат отговорните научноизследователски дейности и иновации.

2. В пълна степен се вземат предвид и програмите за научни изследвания и иновации, създадени, inter alia, от европейските технологични платформи, инициативите за съвместно планиране и европейските партньорства за иновации.

ГЛАВА II

Конкретни области на действие

Член 15

Малки и средни предприятия

Особено внимание се отделя на осигуряването на адекватно участие в програмата за периода 2019—2020 г. на малките и средните предприятия (МСП), както и на частния сектор като цяло, и на иновационното въздействие върху тях. Като част от механизмите за оценяване и мониторинг се предприема количествено и качествено оценяване на участието на МСП.

Член 16

Публично-частни партньорства и партньорства в рамките на публичния сектор

За постигане на целите, определени в член 3 от настоящия регламент, специфичните дейности по програмата за периода 2019—2020 г. могат да бъдат изпълнявани чрез:

а)	съвместни предприятия, създадени въз основа на глава 5 от Договора за Евратом;

б)	партньорства в рамките на публичния сектор, основани на схемата за финансиране „действия по съфинансиране на програми“;

в)	договорни публично-частни партньорства, посочени в член 25 от Регламент (ЕС) № 1291/2013.

Член 17

Международно сътрудничество с трети държави и с международни организации

1. Субекти, установени в трети държави, и международни организации имат право да участват в непреки действия по програмата за периода 2019—2020 г. при условията, определени в Регламент (ЕС) № 1290/2013. Изключенията от общия принцип са определени в член 7 от настоящия регламент. Международното сътрудничество с трети държави и международни организации се насърчава по програмата за периода 2019—2020 г. с цел:

а)	укрепване на високите постижения и привлекателността на Съюза в научноизследователската дейност и иновациите, както и на неговата икономическа и промишлена конкурентоспособност;

б)	ефективно справяне с общите обществени предизвикателства;

в)	подкрепа за постигане на целите на външната политика на Съюза и политиката му за развитие, като се допълват външни програми и програми за развитие и се търсят полезни взаимодействия с други политики на Съюза.

2. Целевите действия за насърчаване на сътрудничеството с конкретни трети държави или групи от трети държави се осъществяват въз основа на стратегически подход, както и на общ интерес, приоритети и взаимна полза, като се вземат предвид техният научен и технологичен капацитет, възможностите на пазара и очакваното въздействие.

Следва да се насърчава реципрочният достъп до програмите на трети държави. Насърчава се координирането и взаимодействието с инициативи на държави членки и асоциирани държави с оглед да се постигне максимално въздействие. Естеството на сътрудничеството може да е различни в зависимост от конкретните партньорски държави.

При определянето на приоритетите за сътрудничество се вземат предвид развитията в политиката на Съюза, възможностите за сътрудничество с трети държави и честното и справедливо третиране на правата върху интелектуалната собственост.

Член 18

Информация, комуникации, използване и разпространение на резултатите

1. При изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г. комуникационните дейности и дейностите по разпространение на резултатите са неразделна част от действията, подпомагани от програмата за периода 2019—2020 г.

2. Комуникационните дейности, посочени в параграф 1, могат да включват:

а)	инициативи, насочени към повишаване на осведомеността и улесняване на достъпа до финансиране по програмата за периода 2019—2020 г., по-специално за онези региони или видове участници с относително ниско равнище на участие;

б)	целева помощ за проекти и консорциуми, за да им се осигури достъп до необходимите умения за оптимизиране на разпространението на информацията и резултатите и тяхното използване;

в)	инициативи за насърчаване на диалога и дискусиите в обществото по научни, технологични и иновационни въпроси, както и за използване на социални медии и други иновативни технологии и методики;

г)	оповестяване на приоритетите в политиката на Съюза, при условие че те са свързани с целите на настоящия регламент; по-специално предоставяне на навременна и подробна информация на държавите членки от страна на Комисията.

3. При спазване на Договора за Евратом и приложимото законодателство на Съюза, дейностите по разпространение на резултатите, посочени в параграф 1, могат да включват:

а)	действия, които обединяват резултати от редица проекти, включително финансирани от други източници, за да предоставят удобни за ползване бази данни и доклади, обобщаващи основните констатации;

б)	разпространение на резултатите сред разработващите политиките, включително органите по стандартизация, за да се насърчава използването на резултати, които имат значение за определяне на политиката, от съответните органи на международно, национално и регионално равнище и на равнището на Съюза.

ГЛАВА III

Контрол

Член 19

Контрол и одит

1. Системата за контрол, създадена за изпълнението на настоящия регламент, се разработва така, че да осигури разумна гаранция за постигането на подходящо управление на рисковете, свързани с ефективността и ефикасността на операциите, както и за законосъобразността и редовността на сделките в основата им, като се отчита многогодишният характер на програмите, а също и естеството на съответните плащания.

2. Системата за контрол, посочена в параграф 1, гарантира подходящ баланс между доверието и контрола, като се вземат предвид административните и другите разходи за контрол на всички равнища, особено за участниците, така че да могат да бъдат постигнати целите на програмата за периода 2019—2020 г. и да се осигури нейната привлекателност за най-добрите научни работници и най-иновативните предприятия.

3. Като част от системата за контрол, посочена в параграф 1, стратегията за одит на разходите за непреки действия по програмата за периода 2019—2020 г. се основава на финансов одит на представителна извадка от разходите за цялата програма за периода 2019—2020 г. Представителната извадка се допълва от подборка, основана на оценка на рисковете, свързани с разходите.

Одитите на разходите за непреки действия по програмата за периода 2019—2020 г. се извършват по последователен начин в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност с оглед да се сведе до минимум одитната тежест за участниците.

Член 20

Защита на финансовите интереси на Съюза

1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на дейностите, финансирани съгласно настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез възстановяването на недължимо платени суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза съгласно настоящия регламент.

Без да се засяга параграф 3, Комисията може да извършва одити до две години след окончателното плащане.

3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16), и в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (17), с оглед на установяване дали е налице измама, корупция или каквато и да било друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства, решение за предоставяне на безвъзмездни средства или договор за финансиране по програмата за периода 2019—2020 г.

4. Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, договорите, споразуменията за предоставяне на безвъзмездни средства и решенията за предоставяне на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответната си компетентност.

ГЛАВА IV

Мониторинг и оценяване

Член 21

Мониторинг

1. Комисията извършва ежегоден мониторинг върху изпълнението, включително напредъка и постиженията на програмата за периода 2019—2020 г. Комисията предоставя на комитета по член 12 информация във връзка с това.

2. Комисията докладва и прави публично достояние резултатите от мониторинга, посочен в параграф 1.

Член 22

Оценяване

1. Оценките се изготвят на достатъчно ранен етап, за да могат да се използват в процеса на вземане на решения.

До 31 декември 2022 г. Комисията извършва с помощта на независими експерти, подбрани чрез прозрачен процес, последваща оценка на програмата за периода 2019—2020 г. Тази оценка обхваща обосновката, изпълнението и постиженията, както и по-дългосрочното въздействие и устойчивостта на мерките, за да се подпомогне вземането на решение за евентуално подновяване, изменение или прекратяване на дадена последваща мярка.

2. Без да се засяга параграф 1, преките и непреките действия по програмата за периода 2019—2020 г. са предмет на отделни оценки.

3. Посочените в параграфи 1 и 2 оценки имат за предмет напредъка към постигане на целите, определени в член 3, в съответствие с показателите за ефективност, определени в приложение II.

4. Когато е целесъобразно и когато има налични данни и информация, необходими за мониторинга и оценяването на съответните мерки, държавите членки ги предоставят на Комисията.

5. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет заключенията от оценките, посочени в параграфи 1 и 2, придружени от нейните забележки.

ДЯЛ III

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23

Отмяна и преходни разпоредби

1. Регламент (Евратом) № 1314/2013 се отменя, считано от 1 януари 2019 г.

2. Без да се засяга параграф 1, дейностите или действията, които се ползват от финансовата подкрепа на Общността съгласно Регламент (Евратом) № 1314/2013, продължават да се уреждат от правилата, приложими за тези дейности или действия до тяхното прекратяване, приключване или закриване. При необходимост всички неприключени задачи на комитета, създаден съгласно Регламент (Евратом) № 1314/2013, се поемат от комитета, посочен в член 12 от настоящия регламент.

3. Финансовият пакет по член 4 може да покрива и разходите за техническа и административна помощ, необходима за осигуряване на прехода между програмата за периода 2019—2020 г. и мерките, приети съгласно Регламент (Евратом) № 1314/2013.

4. Чрез дерогация от член 209, параграф 3, втора алинея от Финансовия регламент годишните суми, възстановени въз основа на финансов инструмент, създаден съгласно Регламент (ЕС) № 1291/2013, които са резултат от неусвояването на средства, предоставени по настоящия регламент или по Регламент (Евратом) № 1314/2013, се разпределят програмата за периода 2019—2020 г.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Люксембург на 15 октомври 2018 година.

За Съвета

Председател

F. MOGHERINI

(1) Становище от 6 юли 2018 г. (ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 38).

(2) Регламент (Евратом) № 1314/2013 на Съвета от 16 декември 2013 г. относно програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 948).

(3) Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104).

(4) ОВ L 358, 16.12.2006 г., стр. 62.

(5) Решение 2007/198/Евратом на Съвета от 27 март 2007 г. за създаване на Европейско съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия и за предоставяне на предимства на същото (ОВ L 90, 30.3.2007 г., стр. 58).

(6) ОВ L 75, 22.3.2005 г., стр. 67.

(7) ОВ C 74E, 13.3.2012 г., стр. 34..

(8) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

(9) Регламент (Евратом) № 1908/2006 на Съвета от 19 декември 2006 г. за определяне на правилата за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети в дейност съгласно Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2007—2011 г.) (ОВ L 400, 30.12.2006 г., стр. 1).

(10) Регламент (Евратом) № 139/2012 на Съвета от 19 декември 2011 г. за определяне на правилата за участие на предприятия, научноизследователски центрове и университети в дейност съгласно Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2012—2013 г.) (ОВ L 47, 18.2.2012 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕС) № 1290/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за определяне на правилата за участие и разпространение на резултатите в „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1906/2006 текст от значение за ЕИП (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 81).

(12) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(13) Решение 96/282/Евратом на Комисията от 10 април 1996 г. относно реорганизацията на Съвместния изследователски център (ОВ L 107, 30.4.1996 г., стр. 12).

(14) Становище от 11 септември 2018 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(15) Решение 2013/743/ЕС на Съвета от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971/ЕО, 2006/972/ЕО, 2006/973/ЕО, 2006/974/ЕО и 2006/975/ЕО (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 965).

(16) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(17) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ДЕЙНОСТИ

Обосновка за програмата за периода 2019—2020 г. — подготовка и перспективи до 2020 г.

С постигането на целите, определени в член 3 от настоящия регламент, програмата за периода 2019—2020 г. ще подсили резултатите по трите приоритетни цели на рамковата програма „Хоризонт 2020“: високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността и обществени предизвикателства.

Ядрената енергия е част от дебата относно борбата с изменението на климата и намаляването на зависимостта на Европа от вноса на енергия. В по-широкия контекст на намиране на устойчив енергиен микс за бъдещето, чрез своите научноизследователски дейности програмата за периода 2019—2020 г. ще допринесе и за дебата относно ползите и ограниченията на енергията, получена от ядрено делене, за икономиката с ниски въглеродни емисии. Посредством гарантирането на все по-високи равнища на ядрена безопасност по-усъвършенстваните ядрени технологии биха могли да предложат възможност за съществени подобрения в ефикасността и използването на ресурсите и да генерират по-малко отпадъци в сравнение с настоящите системи. На аспектите на ядрената безопасност ще бъде отделено възможно най-голямо внимание.

Програмата за периода 2019—2020 г. ще заздрави рамката за научни изследвания и иновации в областта на ядрената енергия и ще съгласува научноизследователските усилия на държавите членки, като по този начин ще предотврати дублирането на усилия, ще запази критичната маса в ключови области и ще осигури оптималното използване на публичното финансиране. Съгласуването обаче няма да пречи на държавите членки да осъществяват програми за посрещане на националните си потребности.

Стратегията за разработване на термоядрения синтез като надежден вариант за търговско производство на енергия без въглеродни емисии ще следва пътна карта с етапни цели за постигането на производство на електроенергия до 2050 г. За изпълнението на тази стратегия трябва да се извърши преструктуриране на работата в областта на термоядрения синтез в Съюза, включително ръководство, финансиране и управление, за да се гарантира преориентиране от чисто теоретични изследвания към проектиране, изграждане и експлоатация на бъдещи съоръжения, като ITER, DEMO и други след тях. Това ще изисква тясно сътрудничество между всички цялата общност, свързана с термоядрения синтез в рамките на Съюза, Комисията и националните финансиращи агенции.

За да се съхрани експертното познание на Съюза, необходимо за постигането на тези цели, програмата за периода 2019—2020 г. трябва да утвърди ролята си в областта на обучението чрез създаването на центрове за обучение от общоевропейски интерес, работещи по специални програми. Това ще укрепи допълнително позициите на европейското научноизследователско пространство и по-нататъшното включване на нови държави членки и асоциирани държави.

Дейности, необходими за постигането на целите на програмата

Непреки действия

С цел да се гарантира, че непреките действия по програмата за периода 2019—2020 г. подсилват научноизследователските усилия на държавите членки и частния сектор, приоритетите на работните програми трябва да се определят въз основа на подходяща информация, предоставяна от националните публични органи и заинтересованите страни в ядрените изследвания, обединени в органи или в рамките на технологични платформи и технически форуми за ядрени системи и безопасност, управление на крайни отпадъци и радиационна защита/поглъщане на ниски дози и научни изследвания в областта на термоядрения синтез, както и всяка подходяща организация или форум на заинтересовани страни в ядрената област.

а)

Подкрепа за безопасността на ядрените системи (обществени предизвикателства, високи постижения в научната област, водещи позиции в промишлеността)

В съответствие с общата цел, подкрепа за съвместни научноизследователски дейности върху безопасното функциониране и извеждане от експлоатация на реакторните системи (включително съоръженията, свързани с горивния цикъл), които се използват в Съюза, или, доколкото това е необходимо, за съхраняване на широки експертни познания в областта на ядрената безопасност в рамките на Съюза, на видовете реактори, които могат да се използват в бъдеще, като се обръща внимание изключително на аспекти на безопасността, включително всички аспекти на горивния цикъл, като например раздробяване и трансмутация.

б)

Принос в разработването на безопасни дългосрочни решения за управление на крайни ядрени отпадъци, включително окончателно геоложко погребване, както и разделяне и преобразуване (високи постижения в научната област, обществени предизвикателства)

Съвместни и/или съгласувани научноизследователски дейности във връзка с останалите основни аспекти на геоложкото погребване на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци с дълъг период на полуразпад и, според случая, демонстрационни дейности в областта на технологиите и безопасността. Тези дейности трябва да насърчават разработването на обща позиция на Съюза по основните въпроси, свързани с управлението на отпадъците — от изваждането на гориво до погребването.

Научноизследователски дейности, свързани с управлението на други радиоактивни отпадъчни потоци, за които понастоящем не съществуват промишлено утвърдени процеси.

в)

Подкрепа за разработването и устойчивостта на експертни познания и високи постижения в ядрената област в Съюза (високи постижения в научната област)

Създаване на условия за съвместно обучение и дейности, свързани с мобилността, между научноизследователските центрове и промишлеността, и между различните държави членки и асоциирани държави, както и подкрепа за поддържане на експертни познания с междудисциплинарен характер в ядрената област, за да се гарантира наличието на подходящо квалифицирани научни работници, инженери и работници в ядрения сектор на Съюза в дългосрочен план.

г)

Подкрепа за радиационната защита и разработването на медицински приложения на радиацията включително, inter alia, на обезопасено и сигурно предлагане и употреба на радиоактивни изотопи (високи постижения в научната област; обществени предизвикателства)

Съвместни и/или съгласувани научноизследователски дейности, по-специално относно рисковете от поглъщане на ниски дози от източници на лъчение в промишлеността, медицината или околната среда, управлението на извънредни ситуации при аварии, включващи радиация, и радиационната екология за осигуряване на общоевропейска научна и технологична основа за стабилна, справедлива и социално приемлива система за защита.

Научноизследователски дейности относно медицинските приложения на йонизиращото лъчение и разглеждане на аспектите, свързани с оперативната безопасност, на радиационната защита и тяхната употреба.

д)

Напредък в посока доказване приложимостта на термоядрения синтез като източник на енергия, като се използват съществуващи и бъдещи инсталации за термоядрен синтез (водещи позиции в промишлеността, обществени предизвикателства)

Подкрепа за общи научноизследователски дейности, предприемани от страни по Европейското споразумение за разработване на термоядрен синтез (EUROfusion) и от всяко от образуванията, посочени в буква и), за осигуряване на бързо започване високоефективна експлоатация на ITER, включително за използването на съответните съоръжения (включително, когато е целесъобразно, JET — Joint European Torus), за интегрално моделиране, например посредством компютри с голяма изчислителна мощ, и за обучение и подготовка на следващото поколение научни работници и инженери.

е)

Полагане на основите за бъдещи термоядрени централи чрез разработване на материали, технологии и идейно проектиране (водещи позиции в промишлеността, обществени предизвикателства)

Подкрепа за съвместни дейности, предприемани от страни по EUROfusion и от всяко от образуванията, посочени в буква и), за разработката и одобряването на материали за демонстрационна електроцентрала, изискващи, наред с другото, подготвителна работа за подходящо съоръжение за изпитване на материали и преговори за участието на Съюза в подходяща международна рамка за това съоръжение. При разработката и одобряването на материали трябва да се използва всяко възможно равнище на наличен експериментален, изчислителен и теоретичен капацитет.

Подкрепа за съвместни научноизследователски дейности, предприемани от страни по Европейското споразумение за разработване на термоядрен синтез и от всяко от образуванията, посочени в буква и), насочени към решаване на въпросите, свързани с функционирането на реактора, и за разработване и демонстриране на всички технологии, необходими за демонстрационна термоядрена електроцентрала. Тези дейности включват подготовката на цялостен идеен проект за демонстрационна електроцентрала и проучване на потенциала на стелараторите като технология за електроцентрали.

ж)

Насърчаване на иновациите и на конкурентоспособността в промишления сектор (водещи позиции в промишлеността)

Прилагане или подкрепа за управлението на знания и трансфера на технологии от научните изследвания, съфинансирани по програмата за периода 2019—2020 г., към промишлеността с цел извличане на полза от всички иновативни аспекти на научните изследвания.

Насърчаване на иновациите, наред с другото, чрез свободен достъп до научни публикации, база от данни за управление на знанието, разпространение на информация и привличане на вниманието върху технологични теми в учебните програми.

В дългосрочна перспектива програмата за периода 2019—2020 г. трябва да подпомага създаването на условия за развитие на конкурентоспособен промишлен сектор на термоядрения синтез, като улесни участието на частния сектор и на МСП, когато е целесъобразно, по-специално чрез прилагането на технологична пътна карта за достигане до термоядрена електроцентрала с активното участие на промишлеността в планирането и разработването на проекти.

з)

Гарантиране наличието и използването на научноизследователски инфраструктури от общоевропейско значение (високи постижения в научната област)

Дейности в подкрепа на изграждането, ремонта, експлоатацията и непрекъснатото наличие на основни научноизследователски инфраструктури по програмата за периода 2019—2020 г., както и адекватен достъп до тези инфраструктури и сътрудничество между тях.

и)

Европейска програма за термоядрен синтез

Съвместната програма от дейности за изпълнение на пътната карта за постигане на целта за производство на електроенергия до 2050 г. се съфинансира чрез безвъзмездни средства от EUROfusion (действие за съфинансиране по програмата), предоставени съгласно Регламент (Евратом) № 1314/2013 на юридическите лица, установени или определени от държавите членки и всяка трета държава, асоциирана към програмата за периода 2019—2020 г. Безвъзмездните средства по EUROfusion може да продължат да се финансират от програмата за периода 2019—2020 г. Съвместната програма може да включва ресурси в натура от Общността, като например научна и техническа експлоатация на съоръжението JET съгласно член 10 от Договора за Евратом, или командироването на служители на Комисията.

Преки действия на JRC

Приоритетите за преките действия трябва да се определят в консултация с определящите политиките генерални дирекции на Комисията и с управителния съвет на JRC.

Ядрените дейности на JRC трябва да имат за цел да подпомагат прилагането на директиви 2009/71/Евратом (1) и 2011/70/Евратом (2) на Съвета, както и заключенията на Съвета, като дават приоритет на най-високите стандарти за ядрена безопасност в Съюза и в международен план.

По-специално JRC трябва да даде своя принос за научните изследвания в областта на ядрената безопасност, които са необходими за сигурното и мирно използване на ядрената енергия и на други приложения, които не са свързани с ядрено делене. JRC ще осигурява научната база за съответните политики на Съюза и, когато е необходимо, ще действа в рамките на своята мисия и компетенция при ядрени събития, инциденти и аварии. За тази цел JRC ще провежда проучвания и оценки, ще осигурява препоръки и стандарти и ще осигурява специално обучение и образование. Където е уместно, ще се търси полезно взаимодействие със съответните междутематични инициативи с цел оптимизиране на човешките и финансовите ресурси и за да се избегне дублиране при ядрените изследвания и развойната дейност в Съюза. Дейностите на JRC в тези области ще бъдат осъществявани, като се отчитат съответните инициативи на равнището на регионите, държавите членки или Съюза, в рамките на перспективата за оформяне на европейско научноизследователско пространство.

а)

Подобряване на ядрената безопасност, включително: безопасност на ядрените реактори и гориво, управление на отпадъците, включително окончателно геоложко погребване, както и разделяне и преобразуване; извеждане от експлоатация и аварийна готовност

JRC ще участва в разработването на инструменти и методи за постигане на високи стандарти на безопасност при ядрените съоръжения и горивните цикли от значение за Европа. Тези инструменти и методи ще включват:

разработване на модели и методики за анализ на тежки аварии за определяне на експлоатационните граници на безопасност на ядрените съоръжения; подкрепа за изработването на общоевропейски подход при оценката на съвременни горивни цикли и конструкции; както и разследване и разпространяване на поуките, извлечени от опита от работата. JRC ще продължи и занапред работата на „Европейския координационен център за обратна връзка по отношение на експлоатационния опит с АЕЦ“, за да съсредоточи дейността му върху възникналите след аварията във Фукушима предизвикателства в областта на ядрената безопасност, като търси компетентността на държавите членки в тази област;

2)	свеждане до минимум на неяснотите от научна гледна точка при изготвянето на прогнози за дългосрочните свойства на ядрените отпадъци и разпространението на радионуклиди в околната среда и ключови аспекти на научните изследвания относно извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения;

обмен на опит със съответните заинтересовани лица за усъвършенстване капацитета на Съюза за реакция при ядрени аварии и инциденти чрез научни изследвания в областта на системите за предупреждение и моделите за радиоактивно разпространение във въздуха и чрез осигуряване на ресурси и експертни познания за анализ и моделиране на ядрени аварии.

б)

Подобряване на ядрената сигурност, включително: ядрени гаранции, неразпространение на ядреното оръжие, борба с незаконния трафик и ядрена криминалистика

Най-голямо внимание трябва да бъде отделено на неразпространението на ядреното оръжие. JRC ще:

1)	разработва по-добри методики, методи и технологии за засичане/проверка в подкрепа на гаранциите на Общността и за по-стабилни международни гаранции;

разработва и прилага подобрени методи и технологии за предотвратяване, засичане и реагиране на ядрени и радиоактивни инциденти, включително удостоверяване пригодността на технологиите за засичане и разработване на криминалистични методи и техники в ядрената област с цел борба с незаконния трафик в полезно взаимодействие с международната рамка за защита срещу химични, биологични, радиологични и ядрени вещества;

3)	подкрепя прилагането на Договора за неразпространение на ядреното оръжие и свързаните с него стратегии на Съюза чрез аналитични проучвания и проследяване на техническия напредък при режимите за контрол върху износа в подкрепа на съответните служби на Комисията и Съюза.

в)

Осигуряване на отлична научна база в ядрената област за целите на стандартизацията

JRC ще продължи разработването на научната база за ядрената безопасност и сигурност. Ще бъде отделено особено внимание на изследването на основни свойства на актинидите, структурните и ядрените материали и поведението им. В подкрепа на стандартизацията в Съюза JRC ще осигурява усъвършенствани ядрени стандарти, справочни данни и измервания, включително разработване и прилагане на съответни бази от данни и инструменти за оценка. JRC ще подкрепя по-нататъшното развитие на медицинските приложения, а именно новите терапии срещу рака, ползващи облъчване с алфа-частици.

г)

Насърчаване на управлението на знанията, образованието и обучението

JRC трябва да следи отблизо новостите в научните изследвания и оборудване, както и правилата, свързани с безопасността и околната среда. За тази цел трябва да започне изпълнението на постоянен план за инвестиции в научната инфраструктура.

С оглед запазване на водещите позиции на Съюза в областта на ядрената безопасност и сигурност JRC трябва да разработва инструменти за управление на знанията, да следи тенденциите в Съюза по отношение на човешките ресурси посредством своята Обсерватория за човешки ресурси в ядрената област и да осигурява специализирано обучение и образователни програми, обхващащи и въпросите на извеждането от експлоатация.

д)

Подкрепа на политиката на Съюза в областта на ядрената безопасност и сигурност

JRC трябва да укрепва експертните си познания и високи постижения, за да осигурява независими научни и технически данни, които могат да бъдат необходими за подкрепа на политиката на Съюза в областта на ядрената безопасност и сигурност.

JRC, като изпълнител от името на Евратом в рамките на Международния форум за поколение IV (GIF), ще продължи да координира участието на Общността в GIF. JRC ще продължи и ще доразвива международното научноизследователско сътрудничество с ключови партньорски държави и международни организации като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Агенцията по ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в полза на политиките на Съюза в областта на ядрената безопасност и сигурност.

Междутематични дейности в програмата за периода 2019—2020 г.

За постигането на своите общи цели програмата за периода 2019—2020 г. ще подкрепя допълнителни дейности (преки и непреки, координиране и насърчаване на съвместното планиране), които да гарантират полезното взаимодействие на усилията в научноизследователската област при решаването на общите предизвикателства (като материали, охлаждащи технологии, справочни данни за ядрената област, моделиране и симулация, дистанционно манипулиране, управление на отпадъците, радиационна защита).

Междутематични дейности и връзки с рамковата програма „Хоризонт 2020“

С оглед постигането на целите на програмата за периода 2019—2020 г. ще се осигурят подходящи взаимовръзки, например съвместни покани за представяне на предложения, със специфичната програма на рамковата програма „Хоризонт 2020“.

Програмата за периода 2019—2020 г. може да допринася към дълговия механизъм и капиталовия механизъм, разработени по рамковата програма „Хоризонт 2020“, чийто обхват ще бъде разширен и до целите, посочени в член 3.

Международно сътрудничество с трети държави и с международни организации

Международното сътрудничество в областта на ядрените научни изследвания и иновации, основано на общи цели и взаимно доверие, и занапред трябва да цели осигуряването на ясни и значими ползи за Съюза и за околната му среда. Като принос за постигането на конкретните цели, определени в член 3, Общността трябва да се стреми да укрепва научните и технически експертни познания на Съюза чрез международни споразумения за сътрудничество и да съдейства за достъп на ядрената промишленост на Съюза до нововъзникващите пазари.

Дейностите в областта на международното сътрудничество ще бъдат подкрепяни в рамките на многостранни структури (като МААЕ, ОИСР, ITER и GIF), както и в рамките на съществуващи или нови двустранни сътрудничества с държави, които имат традиции в научноизследователската и развойна дейност, промишлена база и действащи, проектирани или изграждащи се изследователски съоръжения.

(1) Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 г. за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (ОВ L 172, 2.7.2009 г., стр. 18).

(2) Директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19 юли 2011 г. за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци (ОВ L 199, 2.8.2011 г., стр. 48).