(1)

На 22 ноември 2017 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2018 г. В него надлежно беше взет предвид европейският стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 22 март 2018 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 22 ноември 2017 г. Комисията прие също Доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Словения е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 22 март 2018 г. На 14 май 2018 г. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната (3) (наричана оттук нататък „препоръка за еврозоната“).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Словения следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката за еврозоната, както е посочено в препоръките по-долу, по-специално препоръка 1.

(3)

Докладът за Словения за 2018 г. беше публикуван на 7 март 2018 г. В него бе оценен напредъкът на Словения в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 11 юли 2017 г. (4), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, приети през предходните години, както и напредъкът на страната по отношение на националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. Той включва също така задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, резултатите от който също бяха публикувани на 7 март 2018 г. Анализът на Комисията ѝ даде основание да заключи, че в Словения не са налице макроикономически дисбаланси.

(4)

На 13 април 2018 г. Словения представи своята национална програма за реформи за 2018 г., а на 26 април 2018 г. програмата си за стабилност за 2018 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИ фондовете с доброто икономическо управление.

(6)

Понастоящем спрямо Словения се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и преходното правило за дълга. Програмата за стабилност за 2018 г. беше представена от служебното правителство и се основава на допускането, че няма да има промяна в провежданата политика. Съответно правителството очаква номиналният излишък да се подобри до 0,4 % от БВП през 2018 г., след което да достигне 0,9 % от БВП през 2021 г. Средносрочната бюджетна цел — излишък от 0,25 % от БВП — не се очаква да бъде постигната до 2021 г., при условие че политиката остане непроменена. Според програмата за стабилност за 2018 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне до 69,3 % от БВП през 2018 г. и да продължи да намалява до 58,3 % от БВП през 2021 г. Макроикономическият сценарий, който стои в основата на тези предвиждания за бюджета, е реалистичен.

(7)

На 11 юли 2017 г. Съветът препоръча на Словения да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (6) не надвишава 0,6 % през 2018 г., което съответства на годишна корекция на структурното салдо от 1,0 % от БВП. В същото време се посочва, че оценката на проекта на бюджетния план за 2018 г. и последващата оценка на бюджетните резултати за 2018 г. ще трябва надлежно да вземат предвид целта за постигане на фискална позиция, допринасяща за засилването на процеса на възстановяване и за гарантиране устойчивостта на публичните финанси. След оценката на Комисията на стабилността на възстановяването в Словения, в която надлежно са взети предвид неговите предизвикателства, свързани с устойчивостта, и която бе извършена в контекста на становището на Комисията относно проекта на бюджетен план на Словения за 2018 г., се изисква фискална структурна корекция с най-малко 0,6 % от БВП за 2018 г., без допълнителен марж на отклонение за период от една година. Това съответства на номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи, ненадвишаващ 1,5 %. Имайки това предвид в цялостната оценка въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г. има риск от значително отклонение от препоръчаната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2018 г.

(8)

През 2019 г., с оглед на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП в размер над 60 % от БВП, прогнозираната положителна разлика между фактическия и потенциалния БВП на Словения от 4,1 % от БВП, номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи следва да не надвишава 2,2 %, което съответства на корекция на структурното салдо в размер на 1,0 % от БВП, произтичащи от общоприетата корекционна матрица на изискванията в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Същевременно, налице са убедителни признаци, че неизползваният капацитет в икономиката е силно подценен, като се очаква инфлацията да достигне 2 % през 2019 г., непълната заетост — над предкризисното равнище и инвестициите да се повишат вследствие на голямото свиване през годините на кризата. Освен това в инструмента за проверка на достоверността се посочва също, че е налице висока степен на несигурност по отношение на прогнозираната разлика между фактическия и потенциалния БВП, въз основа на общата методология. На тази основа, изглежда уместна годишна корекция на структурното салдо от 0,65 % от БВП, съответстваща на максимален темп на растеж на нетните първични държавни разходи в размер на 3,1 %. Ако политиките не бъдат променени, съществува риск от значително отклонение от това изискване за 2019 г. и общо за 2018 г. и 2019 г. Очаква се Словения да се съобрази с преходното правило за дълга през 2018 г. и с правилото за дълга през 2019 г. Като цяло, Съветът е на мнение, че следва да се вземат необходимите мерки, считано от 2018 г., за да бъдат спазени разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(9)

Правителството представи предложения за реформа на здравеопазването. Законопроектът за здравеопазването и здравното осигуряване, който е основна част на реформата и ще гарантира финансирането на здравната система в дългосрочен план, беше представен на Икономическия и социален съвет за консултация през декември 2017 г., но не беше приет преди изборите, което прави перспективите за приемането му несигурни. В процес на подготовка е законопроект за дългосрочните грижи, чиято цел е дългосрочните грижи да станат нов стълб за социална сигурност, който да допълва другите системи за социална сигурност (здравеопазване, социални грижи и пенсионно осигуряване). Остава неясно как Словения ще увеличи ефективността на разходите, достъпността и качеството на грижите в бъдеще. През 2017 г. бяха приети предложения за изменение на Закона за здравните работници, Закона за здравните услуги, Закона за правата на пациентите и Закона за определяне на интервенционни мерки за гарантиране на финансова стабилност на публичните здравни институции и сега те трябва да се прилагат, за да се гарантира достъпност до грижи и качествени грижи. Бяха направени начални стъпки за прилагане на Националния план за здравеопазването за 2016—2025 г. Постепенно се въвеждат клиники за амбулаторно лечение за семейна медицина, планира се до 2020 г. да бъде създадена система за оценка на здравните технологии, а решения в областта на електронното здравеопазване ще подобрят мониторинга на национално равнище. Освен това, благодарение на по-доброто координиране на обществените поръчки в сектора на здравеопазването се очаква те да станат по-ефективни по отношение на разходите.

(10)

През юли 2017 г. Икономическият и социален съвет единодушно прие документ, озаглавен „Отправни точки за модернизиране на системата за пенсионно осигуряване и осигуряване за нетрудоспособност в Република Словения“. В него се очертават различни мерки за постигане на адекватни пенсии и устойчива и прозрачна пенсионна система. Въпреки това, все още няма конкретен план за действие за приемане на тези мерки и въпреки споразумението между социалните партньори и правителството за приемане на реформата до 2020 г., периодът на поетапно въвеждане на реформата все още не е посочен. Остават предизвикателствата: да се осигури дългосрочната устойчивост и адекватност на пенсионната система чрез коригиране на законоустановената възраст за пенсиониране и чрез насърчаване на по-късното пенсиониране; да се разшири обхвата на схемите за допълнително пенсионно осигуряване; да се разгледат по подходящ начин променящите се възможности за професионално развитие и да се намалят рисковете от бедност сред хората в напреднала възраст.

(11)

Икономическият растеж продължи и тенденциите на пазара на труда и социалните тенденции се подобриха в още по-голяма степен. Процентът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, намаля, но остава на равнище над средното за Съюза за възрастните хора, и по-специално за жените. Заетостта продължи да нараства, а безработицата намаля още повече. Съществуват обаче признаци за недостиг на работна сила в редица професии в областта на професионалното образование. Дълготрайната безработица остава над равнищата от периода преди кризата и все още обхваща почти половината от всички безработни. Предизвикателствата остават по-специално за възрастните работници, тъй като дейността им и нивото на заетост остават сред най-ниските в Съюза. Обществото в Словения застарява с бързи темпове, което означава, че населението в трудоспособна възраст и предлагането на работна ръка стават все по-ограничени. В отговор на тази тенденция, правителството подготви „Стратегия за активен живот на възрастните хора“, но все още липсват конкретни планове за действие.

(12)

Застаряването на населението подчертава необходимостта от по-голямо участие в обучението за възрастни, което намалява от 2010 г. насам и е особено слабо сред нискоквалифицираните и по-възрастните работници. Подобряването на уменията чрез учене през целия живот би увеличило шансовете за трудова заетост, особено за нискоквалифицираните и по-възрастните работници. Равнището на заетост на нискоквалифицираните работници се повиши, но остава под равнището отпреди кризата и под средната стойност за Съюза. Оценката на активните политики на пазара на труда показва, че повечето програми дават добри резултати, все пак разходите в тази област и степента на участие на безработните лица в програмите остават ограничени. Въпреки че реформата на пазара на труда от 2013 г. определено помогна на някои уязвими групи да започнат работа, временната заетост продължава да бъде проблем.

(13)

Приети са мерки за подобряване на възможностите за финансиране на предприятията в Словения и за предоставяне на алтернативни на банковите кредити. При все това, зависимостта от банков кредит представлява постоянно предизвикателство при финансирането, по-специално за малките и средните предприятия, за които достъпът до финансиране продължава да бъде пречка за растежа. Настоящите мерки все още не са довели до подобряване на финансирането, по-специално за иновативните предприятия. В Словения съществуват само малък брой предприятия с висок растеж и им липсва достатъчна подкрепа, за да се разраснат. Рисковият капитал, като една от формите на финансиране със собствен капитал, бележи ръст, но стартира от много ниско ниво. Иновативните дружества ще могат да се възползват също от по-ефективни публични научни изследвания, които в момента са възпрепятствани поради затруднения при привличането на местни и чуждестранни таланти и поради липсата на обвързано с постигнатите резултати финансиране. Равнището на частните инвестиции в Словения все още е относително ниско, в сравнение с държавите в съпоставимо положение, на които се полагат целенасочени усилия за по-нататъшно подобряване на рамковите условия за инвестициите, особено в области с голям потенциал за повишаване на производителността.

(14)

Предприятията са възпрепятствани от все още високата регулаторна и административна тежест. Бюрокрацията се счита за един от най-проблематичните фактори по отношение на условията за стопанска дейност в Словения. Това се отнася главно до несигурността и сложността на данъчните процедури, но не се ограничава единствено до тази област, тъй като за да бъдат разгледани от съд търговски дела все още е нужна около година. Словения създаде инструмент за улесняване на намаляването на административната тежест и напредва с неговото въвеждане. Значителна част от прилагането на инструмента все още предстои.

(15)

Освен това Словения едва е започнала да се справя с високото равнище на ограничителни разпоредби в някои сектори на услугите. Реформи са били осъществени с цел либерализиране на професионалните изисквания за архитектите и строителните инженери, но други проблеми, установени от службите на Комисията, все още не са преодолени. Реформите ще са от полза и за словенските производствени предприятия, които зависят от конкурентността на услугите, които са фактори за тяхното производство.

(16)

Ефективните обществени поръчки са от ключово значение за контрола на разходите и подобряването на сектора на здравеопазването в Словения. Разширяването на централизираното възлагане на обществени поръчки, както и на други форми на обединяване на обществени поръчки, например съвместно възлагане на обществени поръчки между болниците, е от решаващо значение за гарантиране на висококачествени доставки на иновативни продукти на конкурентни цени.

(17)

Словения се сблъсква с неефективност в областта на обществените поръчки. Конкуренцията между оферентите е сравнително ниска, както показва малкият брой на получените оферти за една процедура и високият процент на процедури на договаряне без предварително обявление. Последните също намаляват прозрачността. Професионализирането на участниците в процедурите по възлагане на обществени поръчки е ниско и съществуват няколко предпазни мерки срещу корупцията и тайните споразумения между оференти. По-специално независимостта на националната надзорна комисия е ограничена, в резултат на процедурата по назначаване на нейните членове. Властите си дават сметка, че икономическата престъпност и корупцията са причинили големи щети през последните години, но някои реформи за борба с корупцията все още не са приключили.

(18)

В Словения все още има висока степен на държавна намеса в икономиката, по-специално във финансовия сектор. Публикуваните вече планове за приватизация се прилагат твърде бавно. Процедурата по приватизация ще повиши жизнеспособността на дружествата в дългосрочен план и ще намали рисковете за публичните финанси.

(19)

В рамките на европейския семестър за 2018 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Словения и го публикува в доклада за страната от 2018 г. Освен това Комисията направи оценка на програмата за стабилност за 2018 г., националната програма за реформи за 2018 г. и последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Словения през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Словения, но и степента, до която те съответстват на правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.

(20)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2018 г., като становището му (7) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

1.

2.