(1)

На 22 ноември 2017 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2018 г. Тя взе предвид Европейския стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 22 март 2018 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011, на 22 ноември 2017 г. Комисията също прие Доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Хърватия ще бъде една от държавите членки, за които ще бъде извършен задълбочен преглед.

(2)

Докладът за Хърватия за 2018 г. беше публикуван на 7 март 2018 г. В него бяха оценени напредъкът на Хърватия в изпълнението на специфичните за страната препоръки, приети от Съвета на 11 юли 2017 г. (3), последващите действия във връзка със специфичните за страната препоръки, приети през предходните години, и напредъкът на Хърватия по отношение на националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. Той включва също така задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, резултатите от който също бяха публикувани на 7 март 2018 г. Анализът на Комисията ѝ даде основание да заключи, че в Хърватия все още са налице прекомерни макроикономически дисбаланси, въпреки че те намаляват. Слабостите са свързани с все още високите равнища на публичния, частния и външния дълг, деноминирани основно в чуждестранна валута. Равнището на необслужваните кредити остава високо, особено за нефинансовите предприятия. Потенциалният растеж на Хърватия продължава да е недостатъчен, за да даде възможност за трайна корекция, и като цяло е налице малък напредък в прилагането на мерките на политиката, за да се преодолеят хронично ниското използване на работната ръка и бавният растеж на производителността. Конкурентоспособността и инвестициите продължават да бъдат възпрепятствани от ограничителна бизнес среда и разпокъсаността на публичната администрация влияе върху ефективността на обществените услуги.

(3)

На 26 април 2018 г. Хърватия представи своята национална програма за реформи за 2018 г. и своята програма за конвергенция за 2018 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(4)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИ фондовете с доброто икономическо управление.

(5)

Спрямо Хърватия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и тя подлежи на правилото за дълга. Като се започне от излишък по консолидирания държавен бюджет от 0,8 % от БВП през 2017 г., програмата за конвергенция за 2018 г. планира номиналното салдо да намалее и достигне дефицит от 0,5 % от БВП през 2018 г. и след това постепенно да се подобри до излишък от 0,5 % от БВП през 2021 г. Планира се средносрочната бюджетна цел — структурен дефицит от 1,75 % от БВП — да остане преизпълнена през целия период на програмата. Според програмата за конвергенция за 2018 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне от 78,0 % от БВП през 2017 г. на 75,1 % през 2018 г. и да продължи да спада до 65,9 % през 2021 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е реалистичен. Въпреки това планираните бюджетни цели изглеждат предпазливи. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г. се предвижда салдо на консолидирания държавен бюджет от 0,7 % и 0,8 % от БВП съответно през 2018 г. и 2019 г.

(6)

На 11 юли 2017 г. Съветът препоръча на Хърватия да поддържа своята средносрочна бюджетна цел през 2018 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г. структурното салдо ще се задържи на – 0,3 % от БВП през 2018 г. и на – 0,6 % от БВП през 2019 г., което остава над средносрочната бюджетна цел. Според прогнозите през 2018 г. и 2019 г. Хърватия ще изпълни правилото за дълга. Като цяло Съветът е на мнение, че се предвижда Хърватия да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2018 г. и 2019 г.

(7)

Планираното приемане на ключовото законодателство с цел подобряване на фискалната рамка на Хърватия много закъснява. Пропуски при изготвянето на числово изразените фискални правила ги правят неефективни за планирането на фискалната политика и ролята на Комисията по фискалната политика като независим орган е все още слаба. Все още високото равнище на публичен дълг на Хърватия и нейната експозиция на валутни рискове означават, че практиките за стабилно управление на дълга продължават да бъдат от съществено значение. През 2017 г. функцията по управление на дълга беше укрепена и беше изготвена стратегия за управление на дълга, която изисква редовно актуализиране. Въвеждането на вече приетия данък върху недвижимото имущество беше отложено, без да се посочва дали и кога ще бъде приложен. Поради това постоянните данъци върху недвижимото имущество в Хърватия представляват малък дял от нейните приходи. Постоянен данък върху недвижимото имущество би създал възможност събирането на приходите като цяло да благоприятства в по-голяма степен растежа, като в същото време се гарантира стабилен и предсказуем източник на приходи за местните органи на управление.

(8)

Хърватският пазар на труда продължи да се възстановява през 2017 г. Равнищата на заетост и активност все още остават значително под средното равнище за Съюза, което пречи на потенциалния растеж. Към днешна дата законоустановената възраст за пенсиониране е 62 години за жените и 65 години за мъжете. Сближаването на законоустановената възраст за пенсиониране за двата пола и нейното увеличаване протича бавно, като се предвижда пенсионната възраст за двата пола да достигне 67 години едва през 2038 г. В допълнение, по-възрастните работници могат да се възползват от много възможности за ранно пенсиониране и пенсионната система включва редица специални пенсионни схеми, предоставящи по-благоприятни условия за пенсиониране. Отговорностите за полагане на грижи на жените допринасят за ниското им участие на пазара на труда. Произтичащата от това ниска средна продължителност на професионалния живот води до ниска адекватност на настоящите и бъдещите пенсии и до риск от бедност сред хората в напреднала възраст. Обявените мерки за насърчаване на по-дълъг професионален живот все още не са изпълнени.

(9)

Въпреки че структурата на социален диалог в Хърватия е налице, понастоящем взаимодействието между органите и заинтересованите лица в процеса на подготвяне на политиката е ограничено и в повечето случаи се свежда до предоставянето на обратна информация в писмена форма за предлаганите от правителството мерки. Освен това, фрагментирането на профсъюзите ограничава техния общ капацитет за участие в социалния диалог.

(10)

Въпреки неотдавнашните подобрения, делът на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, остава висок, с ясно изразени териториални различия между отделните области. Възрастните хора, лицата с ниска квалификация и хората с увреждания са особено засегнати. Системата за социална закрила се характеризира със слабости по отношение на нейната ефективност и справедливост. Социалноосигурителните обезщетения имат ограничен капацитет за намаляване на бедността. Липсата на координация между институциите и по-ниският фискален капацитет на по-бедните органи на местно управление води до неравномерно предоставяне на социалноосигурителни обезщетения.

(11)

Резултатите на Хърватия са под средните за Съюза при инвестициите в образование, образованието и грижите в ранна детска възраст, основните умения, завършването на висше образование и приложимостта спрямо пазара на труда на професионалното образование и обучението в рамките на образованието. Хърватия започна изпълнението на редица реформи, очертани в стратегията за образование, наука и технологии. Вероятно реформата на учебните програми ще има положителен ефект върху качеството на образованието на Хърватия, ако се прилага в пълна степен и в съответствие с другите действия, посочени в стратегията. Приложимостта спрямо пазара на труда на професионалното образование и на програмите за обучение изглежда ограничена, както може да се предположи от факта, че повече от половината от регистрираните безработни са завършили професионално образование и обучение. За подобряване на идентифицирането на потребностите от умения е необходима по-добра координация между публичните органи и работодателите. Системата за образование за възрастни, която има за цел да подпомогне приобщаването на пазара на труда, се характеризира с голям брой доставчици, неравномерно разпределени в цялата страна, както и програми за обучение, които не са подложени на подходяща оценка. Нивото на участие в образованието за възрастни и образователните програми, предлагани като част от мерките за активна политика на пазара на труда, е изключително ниско.

(12)

Териториалната разпокъсаност на публичната администрация на Хърватия и широкото разпределение на компетентностите между различните нива на управление се отразяват отрицателно на ефикасността на предоставянето на обществени услуги и на публичните разходи. Множество малки местни органи нямат адекватен финансов и административен капацитет за предприемане на децентрализирани функции. Показателите за ефективността на публичната администрация сочат резултати под средното за Съюза равнище, което пречи на определянето и прилагането на публични политики, както и на по-ефективното използване на европейските структурни и инвестиционни фондове. Планираното намаляване на броя на местните клонове на централната администрация и рационализирането на системата на държавните агенции отново бяха отложени. Липсата на съгласуваност на рамките за определяне на заплатите в публичната администрация и обществените услуги пречи на равното третиране и на правителствения контрол над разходите за заплати в публичния сектор. Заплануваното законодателство за тяхното хармонизиране отново беше отложено до средата на 2018 г. Органите предприеха първите стъпки за интегриране на някои функции между болници, с цел да се подобрят ефективността на предоставянето на услуги и достъпът до здравни грижи. Въпреки това, неефективен модел на финансиране на здравната система води до натрупване на дългове, свързани по-специално с болничните грижи.

(13)

Все още е значително присъствието на държавните предприятия в икономиката. Мерките за подобряване на тяхното управление напредват бавно и тези предприятия продължават да функционират при ниски нива на производителност и рентабилност. Беше прието ново законодателство, уреждащо управлението и продажбата на държавни активи.

(14)

През ноември 2017 г. бе финализиран независим преглед на качеството на активите на Хърватската банка за възстановяване и развитие. Като се има предвид значението на банката за изпълнението на финансовите инструменти на Съюза и на Плана за инвестиции за Европа, както и нейната нарастваща ангажираност в прякото отпускане на заеми, констатациите на прегледа следва да се използват за укрепване на надзорната и регулаторната рамка и управлението на банката.

(15)

Административната тежест и парафискалните такси продължават да се отразяват отрицателно на бизнес средата. Намаляването на административната тежест напредва с постоянни, но бавни темпове. Намаленията на парафискалните такси са ограничени и прозрачността е малка, тъй като не са извършени нито редовното актуализиране на регистъра, нито оценките на въздействието на планираните съкращения.

(16)

Планът за действие за борба с корупцията за периода 2017—2018 г. трябва да бъде изцяло изпълнен, за да допринесе за постигането на целите на стратегията за борба с корупцията за периода 2015—2020 г. Няколко ключови елемента се нуждаят все още от подобрения, особено оповестяванията на активи и конфликти на интереси, повишаването на осведомеността относно каналите за подаване на сигнали и осъществяването на ефективен контрол на рисковете във връзка с обществените поръчки, които продължават да са уязвими по отношение на корупцията поради големия дял на вътрешното договаряне от страна на държавните предприятия.

(17)

Рестриктивните разпоредби по отношение на пазарите на стоки и услуги, особено големият брой крайно регулирани професии, представляват пречка за конкуренцията. Облекчаването на регулирането е бавно в условията на силна съпротива от страна на заинтересованите групи.

(18)

Дългите съдебни производства и значителното изоставане продължават да оказват отрицателно влияние върху качеството и ефективността на съдебната система и впоследствие на бизнес средата. Наблюдаваното намаление в забавянето се дължеше главно по-скоро на факта, че се образуват по-малко нови дела, отколкото на по-бързото разрешаване на споровете. Въпреки подобренията, комуникацията по електронен път при съдебни спорове и производства по несъстоятелност не се използва в достатъчна степен.

(19)

Налице са някои целенасочени усилия за реформа на националната система за наука и иновации благодарение на стратегията на Хърватия за интелигентна специализация. Отговорностите на политиката в подкрепа на науката и иновациите изглеждат некоординирани, което отслабва изпълнението на стратегията на политиката. По подобен начин големите университети разполагат със силно разпокъсани структури на управление и строги административни правила. Сътрудничеството между научноизследователските институции и стопанския сектор е слабо. Липсва системно наблюдение и оценка на въздействието на прилаганите понастоящем политики в областта на научните изследвания и иновациите, което е пречка за правилното определяне на приоритетите. Системата за висше образование би могла да се ползва от стимули за насърчаване на качеството и адекватността спрямо пазара на труда.

(20)

В контекста на европейския семестър за 2018 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Хърватия и го публикува в доклада за страната за 2018 г. Тя извърши и оценка на програмата за конвергенция за 2018 г., на националната програма за реформи за 2018 г. и на последващите мерки, свързани с препоръките, отправени към Хърватия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Хърватия, но и доколко те съответстват на правилата и насоките на Съюза, предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на държавите членки.

(21)

Предвид тази оценка Съветът разгледа програмата за конвергенция за 2018 г. и становището му (5) е, че се очаква Хърватия да спази Пакта за стабилност и растеж.

(22)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2018 г. и програмата за конвергенция за 2018 г. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръки 1—4 по-долу,

1.

2.

3.

4.