—

конкретни цели и показатели за измерване на напредъка;

—

планове за прилагане, в това число и разпределяне на отговорностите и подходящо лицензиране;

—

свързаното с тях финансово планиране.

—

е осигурен свободен достъп до всички научни публикации, резултат от публично финансирани научни изследвания, най-късно от 2020 г.;

—

независимо от използвания канал за разпространение (научно списание, цифрова инфраструктура, мултимедийни канали или други нови и експериментални методи на комуникация в академичните среди), свободният достъп до публикациите, резултат от публично финансирани научни изследвания, се осигурява в най-кратки срокове, за предпочитане в момента на публикуването и при всички случаи не по-късно от шест месеца след датата на публикацията (не по-късно от дванадесет месеца за обществените и хуманитарните науки);

—

като се вземат предвид технологичните разработки, условията за лицензиране, които се използват на пазара, не ограничават излишно интелигентния анализ на текст и данни на публикациите, резултат от публично финансирани научни изследвания, в съответствие със и без да се засяга приложимото законодателство в областта на авторското право;

—

изследователите, когато сключват договори с издатели на научна литература, запазват необходимите права на интелектуална собственост, inter alia, за да изпълнят изискванията на политиката за свободен достъп. Това се отнася по-специално за автоархивирането и повторното използване (главно чрез интелигентен анализ на текст и данни);

—

се публикува информация за споразуменията между обществените институции или групи от обществени институции и издатели относно предоставянето на научна информация, за да се повиши прозрачността на пазара и лоялната конкуренция, без да се засяга защитата на професионалните знания и бизнес информацията (търговски тайни). Това следва да включва всички видове споразумения, като по-специално са обхванати т.нар. „големи сделки“ (т.е. пакети от абонаменти за списания на хартиен носител и в електронен формат, предлагани на по-ниска цена) и свързаните „компенсаторни сделки“, с които се цели получаването на по-ниски такси от страна на консорциуми за публикации със свободен достъп;

—

иновативните дружества, по-специално малките и средните предприятия, независимите изследователи (например учени любители), общественият сектор, пресата и гражданите като цяло имат по прозрачен и недискриминационен начин възможно най-широк достъп до научни публикации за резултатите от научни изследвания, получаващи публично финансиране, с оглед на създаването на възможности за иновации, оправомощаването на обществения сектор и информирането на гражданите.

—

определят на институционално равнище политики за разпространението на научни публикации и за свободния достъп до тях, както и изготвят планове за изпълнение;

—

включват изискванията за свободен достъп като условие за сключване на споразумения за безвъзмездни средства или за предоставяне на друго финансово подпомагане за научни изследвания, заедно с механизми за наблюдение на спазването на тези изисквания и последващи действия за извършване на корекции в случаи на несъответствие;

—

осигуряват необходимото финансиране за разпространение (включително за свободен достъп и повторно използване) по прозрачен и недискриминационен начин, като допускат използването на различни канали, включително чрез цифрови инфраструктури, когато е подходящо, както и нови експериментални методи на комуникация в академичните среди;

—

предоставят насоки на изследователите за това как да работят съобразно политиките за свободен достъп, и по-специално как да управляват своите права за интелектуална собственост, така че да се осигури свободен достъп до техните публикации;

—

водят съвместни преговори с издателите за получаването на прозрачни и възможно най-добри условия за достъп до публикации, включително използване и повторно използване;

—

осигуряват условия публикациите, резултат от публично финансиране, да се идентифицират лесно с подходящите технически средства, включително чрез метаданни, свързани с електронните версии на резултатите от научните изследвания, както и чрез постоянни идентификатори.

—

конкретни цели и показатели за измерване на напредъка;

—

планове за прилагане, в това число и разпределяне на отговорностите и подходящо лицензиране;

—

свързаното с тях финансово планиране.

—

изготвянето на план за управление на данните се превръща в стандартна научна практика на ранен етап от научноизследователския процес, когато данните се генерират или събират, в това число чрез изискването на планове за управление на данните;

—

за научноизследователските данни, резултат от публично финансирани научни изследвания, се осигурява и поддържа възможност да могат да бъдат намирани, да са достъпни, оперативно съвместими и да могат да се използват повторно („принципите FAIR“) в рамките на сигурна и надеждна среда чрез цифрови инфраструктури (включително тези на Европейския облак за отворена наука (EOSC), ако е приложимо), освен ако това е невъзможно или несъвместимо с по-нататъшното използване на резултатите от научни изследвания („колкото е възможно по-свободен достъп и ограничаване в рамките на необходимото“). По-специално това може да е от съображения, свързани с неприкосновеността на личния живот, търговски тайни, националната сигурност, законни търговски интереси и права на интелектуална собственост на трети страни. Никакви данни, професионални знания и/или информация, независимо от естеството им и от формата, под която се представят, притежавани от частни субекти в рамките на съвместно публично-частно партньорство преди изследователската дейност, не следва да бъдат засегнати от споменатите политики или национални планове за действие;

—

като се вземат предвид технологичните разработки (включително по отношение на динамичните данни (данни в реално време), условията за лицензиране, които се използват на пазара, не ограничават излишно интелигентния анализ на текст и данни от научноизследователските данни, резултат от публично финансирани научни изследвания, в съответствие със и без да се засяга приложимото законодателство в областта на авторското право;

—

иновативните дружества, по-специално малките и средните предприятия, независимите изследователи (например учени любители), общественият сектор, пресата и гражданите като цяло имат по прозрачен и недискриминационен начин възможно най-широк достъп до научноизследователските данни за резултатите от научни изследвания, получаващи публично финансиране, с оглед на създаването на възможности за иновации, оправомощаването на обществения сектор и информирането на гражданите.

—

определят на институционално равнище политики за управление на научноизследователските данни и изготвят планове за изпълнение;

—

включват изискванията за планове за управление на данните и свободен достъп до научноизследователските данни („колкото е възможно по-свободен достъп и ограничаване в рамките на необходимото“) като принцип за проекти, по които се генерират научноизследователски данни, в споразуменията за безвъзмездни средства и друго финансово подпомагане за научни изследвания, заедно с механизми за наблюдение на спазването на тези изисквания и последващи действия за извършване на корекции в случаи на несъответствие;

—

обезпечават необходимото финансиране за управление на данните;

—

предоставят насоки на изследователите за това как да работят съобразно политиките за управление на научноизследователските данни и подпомагат техните усилия в тази връзка, по-специално за развиването на сериозни умения в планирането на управление на данните и цифрови инфраструктури, способстващи достъпа до научноизследователски данни и тяхното съхранение;

—

гарантират, че наборите от данни са създадени така, че да могат да бъдат лесно идентифицирани чрез постоянни идентификатори и свързани с други набори от данни и публикации посредством съответните механизми, и че се предоставя допълнителна информация, която да позволи тяхното правилно оценяване и използване.

—

конкретни цели и показатели за измерване на напредъка;

—

планове за прилагане, в това число и разпределяне на отговорностите и подходящо лицензиране;

—

свързаното с тях финансово планиране.

—

академичните институции, които получават публично финансиране, разработват политики за съхраняване на своите научни резултати;

—

е внедрена ефективна система за депозиране за електронна научна информация, която обхваща първично цифрови публикации и свързаните резултати от научните изследвания;

—

за научната информация, която е подбрана за дългосрочно съхраняване, се полагат подходящи грижи и е осигурен необходимият хардуер и програмно осигуряване с цел да се позволи повторното използване на информацията;

—

се насърчава еднозначното идентифициране (взаимовръзка между резултатите от научните изследвания, изследователите, техните организации, финансиращите органи и субектите, осъществяващи принос) посредством широк диапазон от постоянни идентификатори, за да се даде възможност за намирането, възпроизвеждането и дългосрочното съхраняване на резултатите от научните изследвания;

—

са приети машинно четими системи и условия за лицензиране, съвместими с вече съществуващите отворени лицензи, които позволяват повторното използване на научна информация, резултат от публично финансирани научни изследвания, в съответствие със и без да се засяга приложимото законодателство в областта на авторското право, за да се даде възможност за законно повторно използване и съхраняване;

—

се насърчават условията, при които заинтересованите страни могат да предлагат услуги с добавена стойност въз основа на повторното използване на научна информация.

—

конкретни цели и показатели за измерване на напредъка;

—

планове за прилагане, в това число и разпределяне на отговорностите и подходящо лицензиране;

—

свързаното с тях финансово планиране.

—

се заделят, използват и надграждат ресурсите, за да се осигури икономическа ефективност и иновации, като в същото време се насърчи конкуренцията на вътрешния пазар;

—

качеството и надеждността на инфраструктурата са осигурени, включително чрез използването на общопризнати механизми за сертифициране, спецификации и стандарти;

—

изследователите имат разширен достъп — по прозрачен и недискриминационен начин — до научноизследователски ресурси и услуги за съхраняване, управление, анализиране, споделяне и повторно използване на научна информация, включително чрез EOSC, когато е на разположение;

—

посредством използването на допълнителни показатели и критерии, инфраструктурите могат да събират информация, на която да се базира наблюдението и оценката на фактора откритост и отворената наука, както и на научните изследвания и оценяването на професионалното развитие.

—

участват в определянето на стандарти за данните и услугите, до които ще има достъп чрез EOSC, както и на показателите и критериите за измерване на въздействието на научните изследвания в контекста на EOSC;

—

гарантират оперативната съвместимост на новоразработените и надградените инфраструктури, така че те да отчитат развитието на EOSC и по този начин да предотвратяват възникването на силози, да допринасят за намаляването на разпокъсаността и да насърчават научните открития и сътрудничеството между различните дисциплини и държави;

—

подготвят почвата за използването на услуги и споделянето на научна информация чрез EOSC.

—

конкретни цели и показатели за измерване на напредъка;

—

планове за прилагане, в това число и разпределяне на отговорностите;

—

свързаното с тях финансово планиране.

—

се предоставя необходимото обучение и образование във връзка със свободния достъп, управлението на научноизследователските данни, стопанисването на данни, съхраняването на данни, поддържането на данни и отворена наука както като част от системата на висшето образование и обучение, така и като част от всички етапи на професионалното развитие, а също така те да бъдат на нивото на най-добрите практики за обучение на работното място в отрасъла;

—

се осигурява насърчаване или прилагане или едновременно насърчаване и прилагане на програми за научни степени в нови професионални профили в областта на технологиите за работа с данни;

—

се подкрепя развитието и обучението на научни експерти в областта на информатиката за интензивно използване на данни, в това число специалисти по данните, технически сътрудници и мениджъри на данни.

—

конкретни цели и показатели за измерване на напредъка;

—

планове за прилагане, в това число и разпределяне на отговорностите;

—

свързаното с тях финансово планиране.

—

академичната система за професионално развитие подкрепя и възнаграждава изследователите, които участват в система за споделяне на резултатите от техните изследвания, по-специално като осигурява на ранен етап споделяне и свободен достъп до техните публикации и други резултати от научни изследвания;

—

институциите, които отговарят за управлението на публичното финансиране на научни изследвания, и академичните институции, които получават публично финансиране, съдействат за изпълнението на националната политика, като установяват механизми, които правят споделянето на научна информация възможно, измерват и възнаграждават съответните действия;

—

системите за оценка на научните изследвания и професионалното развитие се обогатяват чрез въвеждането на допълнителни показатели и критерии, които може да се използват при оценяването на фактора откритост, включително, но не само социалното въздействие на научните изследвания в по-широк план, както и на нивото на отделния изследовател („критерии от ново поколение“).

—

тези диалози укрепват свързаната технологична среда за отворена наука, която обхваща всички резултати от всички етапи на жизнения цикъл на научните изследвания (данни, публикации, програмно осигуряване, методи, протоколи и т.н.);

—

постепенно се постига системна промяна към отворена наука, която освен технологичната промяна и ефикасността включва също така принципа на реципрочност, изменения в културата сред изследователите, както и институционална промяна във връзка с научните изследвания в академичните институции и финансиращите органи в посока към отворена наука, в това число въпроси като морал и етика, когато е приложимо.

—

да координира мерките, посочени в настоящата препоръка;

—

да комуникира с Комисията по въпроси, свързани с достъпа до научна информация и нейното съхраняване, по-специално по-доброто определяне на общите принципи и стандарти, мерките за изпълнение и новите начини за разпространение и споделяне на резултатите от научните изследвания в Европейското научноизследователско пространство;

—

да докладва за изпълнението на настоящата препоръка.