6.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 32/52


ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2018/177 НА КОМИСИЯТА

от 2 февруари 2018 година

относно елементите, които следва да бъдат включвани в техническите, правните и финансовите договорености между държавите членки за прилагане на механизма за солидарност съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид член 13, параграф 12 от Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2017 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 994/2010 (1),

като има предвид, че:

(1)

В член 194, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е посочено, че политиката на ЕС в областта на енергетиката има за цел, в дух на солидарност между държавите членки, да обезпечава сигурност на енергийните доставки в Съюза.

(2)

С Регламента относно сигурността на доставките на газ се предвижда засилване на солидарността и доверието между държавите членки и осигуряване на възможности вътрешнoевропейският газов пазар да продължи да функционира възможно най-дълго време дори в условия на недостатъчни доставки.

(3)

С Регламента се въвежда за пръв път механизъм за солидарност между държавите членки с цел смекчаване на последиците от евентуална сериозна извънредна ситуация в Съюза и за осигуряване на подаване на газ към защитени по линия на солидарността клиенти.

(4)

Когато приемат нужните мерки за прилагане на механизма за солидарност, държавите членки трябва да съгласуват редица технически, правни и финансови въпроси в рамките на двустранните си договорености и да ги опишат в своите планове за действие при извънредни ситуации.

(5)

С цел да подпомогне държавите членки в прилагането на съответните мерки и след като се консултира с Координационната група по природния газ, Комисията изготви настоящите необвързващи насоки за основните елементи, които да бъдат включени в тези договорености,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

1.

Държавите членки следва да се придържат към правно необвързващите насоки, формулирани в приложението към настоящата препоръка. Тези насоки са предназначени да помогнат на държавите членки да разработят технически, правни и финансови договорености за прилагане на задълженията за солидарност по член 13 от Регламент (ЕС) 2017/1938 и да ги опишат в плановете за действие при извънредни ситуации, които те са длъжни да изготвят в съответствие с цитирания регламент.

2.

Настоящата препоръка се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 2 февруари 2018 година.

За Комисията

Miguel ARIAS CAÑETE

Член на Комисията


(1)  ОВ L 280, 28.10.2017 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

С Регламент (ЕС) 2017/1938 („Регламента“) концепцията за солидарност се реализира на практика, като се създава механизъм за солидарност между държавите членки, който се активира, когато бъдат изпълнени условията, предвидени в съответните разпоредби. Солидарността е механизъм, който се прилага като последно възможно решение: чрез него, в дух на солидарност, се осигурява непрекъснато подаване на газ към най-уязвимите. Това са битови клиенти и някои важни служби, определени като „защитени по линия на солидарността клиенти“ в член 2, параграф 6 от Регламента.

1.   Механизмът за солидарност

Механизмът за солидарност предвижда задължение, ако дадена държава членка отправи искане за солидарност, другите пряко свързани държави членки да отдават приоритет на доставките за защитени по линия на солидарността клиенти в отправилата искането държава членка пред вътрешни клиенти без защита по линия на солидарността. Това е необходимо само когато пазарът не успява да достави необходимите количества газ (1). Ограниченията на помощта, която една държава членка може да предостави, са следните:

наличният капацитет на междусистемните връзки;

необходимото количество газ за снабдяване на нейните собствени защитени по линия на солидарността клиенти, когато доставките на газ за тях са застрашени;

безопасността на собствената ѝ газова мрежа; както и

за някои държави — доставките за газови електроцентрали с критично значение за поддържане на сигурността на доставките на електрическа енергия.

Бидейки последна възможна мярка, солидарността може да бъде задействана от отправила съответно искане държава членка само когато пазарът както в отправилата искането държава членка, така и в потенциалните предоставящи държави членки не успява да предложи необходимите количества газ, включително предлаганите количества на доброволна база от незащитени клиенти, за да бъде задоволено търсенето от страна на защитените по линия на солидарността клиенти. Наред с това трябва да са изчерпани мерките в плана за действие при извънредни ситуации на отправилата искането държава членка, включително принудително ограничаване на потреблението до нивото на защитените по линия на солидарността клиенти. Въпреки тези строги условия за задействане на солидарността, механизмът дава на домакинствата и важните социални служби увереност и сигурност за непрекъснати доставки на газ.

При тези обстоятелства е вероятно и в потенциалните предоставящи държави членки също вече да се прилагат или да предстои прилагането на непазарни мерки или на ограничения. От друга страна все пак би могло да има оферти за определени количества газ и все още да се подава газ към местата, където има нужда, в отговор на ценови сигнали (ако се приеме, че такива има), без да е необходимо да се задейства солидарността. На практика механизмът за солидарност представлява временно пренасочване на останалите количества газ от клиенти, които не са защитени по линия на солидарността в една държава членка, към защитени по линия на солидарността клиенти в друга държава членка, в рамките на един и същ интегриран европейския пазар на газ. Солидарност може да се предоставя само докато мрежата за доставка на газ все още е в състояние безопасно да пренасочва и пренася газ (2).

Различните елементи в двустранна договореност, които се отнасят до правните, техническите и финансовите аспекти на солидарността, отчасти вече са обхванати с член 13 от Регламента. Освен това в двустранните си договорености държавите членки трябва да постигнат съгласие по всички необходими елементи и данни, за да се даде увереност и сигурност на всички, които са ангажирани с функционирането на механизма за солидарност. Тези договорености трябва да бъдат описани в съответните планове за действие при извънредни ситуации; по-специално трябва да бъде включен механизмът за обезщетение или поне негово резюме.

Описаното в член 13 от Регламента обезщетение е широкообхватно. То включва плащания за газа и допълнителни разходи (като пренос) за доставките до защитените по линия на солидарността клиенти в държавата членка, която е отправила искането за солидарност, наред с плащания към клиенти в предоставящата солидарност държава членка за това, че търпят ограничения. За целите на настоящите насоки обезщетението в този по-широк смисъл е наречено „обезщетение за солидарност“. Обезщетението за вреди, претърпени вследствие на ограничаване на потреблението, се посочва като „обезщетение за ограничаване на потреблението“.

Съществуват редица условия за правилното функциониране на мерките за солидарност.

Първо, пазарните мерки следва да се прилагат възможно най-дълго. Необходимо е държавите членки да положат всички усилия за създаването на механизъм или платформа, който/която позволява доброволни мерки от страна на потреблението. Това е в интерес както на потенциалната предоставяща държава членка, така и на държавата членка, отправила искането, тъй като, алтернативно, непазарните мерки — като например принудителна смяна на горивото или ограничаване потреблението на клиентите — ще трябва да започнат на по-ранен етап. Това е съобразено също така с общия принцип, заложен в Регламента, че на пазара трябва да се даде свобода в максимална степен за решаване на проблемите с доставките на газ.

Второ, трябва да се допуска свободно движение на цените на едро, дори при извънредна ситуация; замразяването на цените или определянето на пределни цени не позволява на ценовите сигнали да отразяват нуждата от допълнителни количества газ и съответно няма да има подаване на газ, когато има нужда.

Трето, трансграничният достъп до инфраструктурата трябва винаги да се поддържа технически и от гледна точка на безопасността в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3), дори в случай на извънредна ситуация. С договореностите трябва да се гарантира, в зависимост от техническите ограничения във всяка държава членка, че междусистемните газопроводи, терминалите за втечнен природен газ, подземните газохранилища, хъбовете и офертите от страната на потреблението, когато е целесъобразно, са напълно достъпни за трансгранични пазарни участници. По този начин се забавя необходимостта от задействането на мерките за солидарност в държавата членка, която е изправена пред затруднения с доставките.

Четвърто, държавите членки се насърчават да си сътрудничат на различните етапи в хода на извънредната ситуация. Ефективното сътрудничество на ранните етапи би могло да забави необходимостта от задействането на мерките за солидарност. Това сътрудничество би предотвратило формирането на потенциално различни цени на газа на свързани пазари (например в резултат на стойността на загубите от намалено натоварване на групи клиенти, чието потребление е ограничено) и би действало като демотивиращ фактор за прибягване до (предоставяне на) солидарност.

2.   Правно основание

В член 13, параграф 12 от Регламента е посочено, че до 1 декември 2017 г., след консултация с Координационната група по природния газ, Комисията трябва да предостави правно необвързващи насоки за основните елементи на техническите, правните и финансовите договорености. Тези насоки трябва да обхващат по-специално как да се прилагат на практика елементите, описани в член 13, параграфи 8 и 10 от Регламента.

3.   Приложно поле на насоките

В член 13 от Регламента са определени различни елементи и аспекти на механизма за солидарност, които трябва да бъдат съгласувани и включени в двустранните договорености. За да бъдат предложени полезни насоки по тези и по всички допълнителни елементи, които може да бъдат включени в такива договорености, преди всичко е необходимо по-добро разбиране на ситуацията, в която е възможно да се активира солидарността, и на усилията и основните принципи, които биха могли изцяло да предотвратят възникването на такава ситуация. Настоящите необвързващи насоки нямат и не могат да имат за цел предоставянето на изчерпателен и задължителен списък, който да е подходящ за всички държави членки, тъй като държавите членки трябва да имат свободата да изберат най-подходящите за тях решения предвид техните капацитетни възможности, съществуващите рамки, ситуацията и приоритетите. Вместо това в насоките се препоръчва използването на набор от необходими и от опционни елементи, описват се възможните начини за прилагане на някои мерки за солидарност и се предлагат примери и най-добри практики.

Според предложения подход държавите членки следва да използват съществуващите национални рамки и процедури, когато това е възможно, или да направят необходимите корекции в тях за целите на солидарността. Това може да включва например използването на съществуващи платформи за мерки от страната на потреблението или съществуващи механизми за обезщетение на клиенти.

II.   ПРАВНИ, ТЕХНИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ДОГОВОРЕНОСТИ

1.   Правни договорености

С правните договорености се цели осигуряването на правна сигурност за всички, които са ангажирани с предоставянето или получаването на газ в ситуации, изискващи солидарност. На държавите членки, участващи в прилагането на механизма за солидарност, се препоръчва да въведат ясни, прозрачни и ефективни правни договорености, така че заинтересованите страни да бъдат наясно с правилата и процедурите за трансгранична солидарност.

Член 13, параграф 10 от Регламента съдържа изискването за сключване на договорености между взаимосвързани държави членки. Понастоящем има държави членки, които физически не са свързани с никоя друга държава членка (4), група от държави членки, които са свързани една с друга, но не са свързани с никоя друга държава членка (5), и няколко държави членки, които имат обща граница или изключителна икономическа зона, но не са пряко свързани една с друга (6). Това положение може да се промени благодарение на инфраструктурни проекти за междусистемни връзки, които в момента се разработват. Ако междусистемните връзки влязат в експлоатация след 1 декември 2018 г., съответните държави членки ще трябва при първа възможност да сключат правните, финансовите и техническите договорености, посочени в член 13, параграф 10 от Регламента.

1.1.   Съответни държави членки и идентифициране на трета държава (член 13, параграф 2))

Държавите членки, попадащи в обхвата на механизма за солидарност, са:

държавата членка, която е отправила искане за солидарност; както и

всички държави членки, които са пряко свързани с отправилата искането държава членка.

Всички пряко свързани държави членки следва предварително да сключат двустранни договорености за прилагането на механизма за солидарност, освен ако в Регламента е предвидено освобождаване от това задължение. Ако има повече от една държава членка, която може да предостави солидарност, отправилата искане държава членка трябва да се консултира с всяка от тях и да поиска оферти за количествата газ, от които се нуждае за доставки на защитените по линия на солидарността клиенти. Всяка такава оферта придава практическа форма на споразумението за цената на газа, което е включено в предварителната двустранна договореност. Това споразумение може да съдържа препратка към пазарна цена или договорена методология за изчисляване на цената на газа. След като държавата членка, отправила искането за солидарност, избере една или повече оферти, тя определя държавата членка, която реално да участва (или държавите членки, които реално да участват) в предоставянето на солидарност.

Временно се суспендира задължението на другите държави членки, които биха могли да предоставят солидарност, но чиито оферти не са били избрани. Ако кризисната ситуация допълнително се влоши, държавата членка, която е поискала оферти, може по всяко време да се обърне към тях с искане за солидарност. Искането обаче ще трябва да бъде подадено отново, предвид вероятността обстоятелствата да се изменят с течение на времето (например цената на газа може да се промени или количеството на потенциално разполагаемия газ може да намалее). На държавата членка, която получава такова искане, се препоръчва да актуализира своята оферта, като вземе предвид всички промени в ситуацията (количествата газ в подземните газохранилища, преносните количества, температурата, потреблението и т.н.). По тази причина държавите членки, чието задължение временно е било суспендирано, следва да бъдат държани в течение относно ситуацията в отправилата искането държава членка. Комисията ще следи отблизо ситуацията в получаващата солидарност държава членка.

В специфични ситуации понятието за пряко свързани държави членки включва също така връзка през трета държава. Тук правото да се поиска и задължението да се предостави солидарност зависи от съществуващите договорености между държавите членки и съгласието на съответната трета държава. В споразумението между държавите членки би трябвало да се посочи, че третата държава ще трябва да се ангажира да извършва транзитен пренос на количествата газ, преминаващи през нейната територия, докато се предоставя солидарност. Без такъв ангажимент няма гаранция за постигането на солидарност.

1.2.   Искане за солидарност

Кризисните ситуации налагат бързи мерки. Затова искането за солидарност следва да бъде кратко, стандартизирано и да съдържа минималния обем необходима информация. В най-добрия случай, когато държавите членки сключват двустранна договореност, може да помислят за съгласуването на образец, който да приложат към споразумението като приложение. Следната информация може да се счита за необходимия минимум за ефективна реакция на искане за солидарност:

име на отправилата искането държава членка, включително отговорната институция и лице(а) за контакт;

наименование на оператора на преносната система (ОПС) или на мениджъра за пазарния район (където е уместно) и отговорното лице (отговорните лица) за контакт;

поисканото количество газ (изразено във взаимно съгласувана мерна единица);

информация за налягането на газа;

указване от държавата членка, отправила искането за солидарност, на предпочитаната място (предпочитаните места) на доставка;

искане за оферта(и), включително цена (вж. раздел 3.1), количество, места на доставка и време на доставка;

искане за указване на времевите параметри на първата възможна доставка и очакваната продължителност на извършването на доставки (като се укаже очаквания период, през който замолената държава членка ще предоставя солидарност);

препратка към ангажимента, поет от отправилата искането държава членка да плати обезщетение за солидарност.

С одобряването на образец за отговорите от замолените държави членки би могло да се улесни съпоставянето и разбирането на предложените по линия на солидарността количества и условия. В образеца може предварително да се попълни информацията, която е известна при сключването на двустранната договореност между държавите членки, и да се приложи към съответните планове за действие при извънредни ситуации.

1.3.   Начало и край на процедурата по линия на солидарността

Искането за солидарност е валидно и задължението за предоставяне на солидарност се задейства от момента на отправяне на искането. Тези обстоятелства не се повлияват от проверките, които Комисията извършва съгласно член 11, параграф 8 от Регламента във връзка с това дали обявяването на извънредна ситуация от държавата членка, отправила искането за солидарност, е оправдано и дали са предприети мерките за изпълнение на действията, посочени в плана за действие при извънредни ситуации. Комисията разполага с пет дни за тази процедура по извършване на проверки. Малко вероятно е държавата членка да поиска солидарност след по-малко от пет дни от обявяването на извънредна ситуация, тъй като обикновено минава известно време преди проблемите с доставките на газ да достигнат до степен, при която отправянето на такова искане да е оправдано. Ако държавата членка постъпи така, проверките на Комисията по обосновката за обявяване на извънредната ситуация ще бъдат все още в ход. Такава текуща проверка обаче не бива да влияе върху валидността на искането за солидарност.

Рискът от злоупотреба с механизма за солидарност чрез неоправдано искане за солидарност е твърде малък поради сериозните последици и строгите условия, които трябва да бъдат изпълнени преди задействането на механизма за солидарност, а именно:

прилагане на всички извънредни мерки, предвидени в плана за действие при извънредни ситуации; както и

ограничаване на потреблението на клиентите без защита по линия на солидарността в държавата членка, отправила искането за солидарност.

Ако въз основа на проверките на Комисията се стигне до заключението, че искането за солидарност не е оправдано, държавата членка, която е издала неоправданото искане и е получила помощ от пряко свързани съседи, ще заплати получения газ, заедно с допълнителни разходи, на държавите членки, предоставили помощта.

Задължението за предоставяне на солидарност престава да се прилага, когато:

след процедурата по извършване на проверки Комисията стигне до заключението, че обявяването на извънредна ситуация вече не е оправдано;

държавата членка, отправила искането за солидарност, уведоми държавите членки, предоставящи солидарност, че отново е в състояние да доставя газ на своите битови клиенти, защитени по линия на солидарността; както и

държавата членка, предоставяща солидарност, повече не може да снабдява своите собствени защитени по линия на солидарността клиенти.

Възможно е също така, въпреки продължаващата вътрешна остра криза, държавата членка, която първоначално е поискала солидарност, да реши да се откаже от правото си да поиска солидарност, тъй като например не може да си позволи да плати.

1.4.   Роли и отговорности

Държавите членки следва да поемат окончателната отговорност за функционирането на механизма за солидарност. По-специално това включва решението да се поиска солидарност и цялостния мониторинг на прилагането на механизма от субектите, отговарящи за конкретни задачи. Според Регламента не се изисква създаването на специални нови субекти. За предпочитане е и към държавите членки се отправя препоръка да разпределят отговорностите между съществуващи субекти или, ако са налице специални обстоятелства, да ги възложат на нови субекти, като се вземе предвид тяхната организационна структура и опит в управлението на кризи и спешно реагиране. За да се намалят разходите и по-специално да се избегнат фиксираните разходи, държавите членки биха могли да използват съществуващи механизми, когато това е възможно. Водещият принцип в това отношение следва да бъде ефективното и ефикасно предоставяне на солидарност.

Съгласно Регламента компетентните органи отговарят за прилагането на рамката, като задачите и отговорностите следва ясно да бъдат възложени на съответните участници като операторите на преносни системи, националния регулаторен орган и предприятията за природен газ. Компетентните органи разполагат също така с най-добрите възможности за изготвяне на двустранните договорености с компетентните органи от пряко свързаните държави членки. На по-късен етап те биха могли да послужат за правно основание за солидарността, в това число плащането на обезщетение и финансовите разплащания след предоставянето на солидарност. Държавите членки или компетентните органи са също така най-подходящи да отговарят за изпращането или получаването на искания за солидарност, оферти за количества газ и предоставянето на уведомление, когато прилагането на солидарност бъде спряно. Финансовата отговорност във връзка с обезщетението следва в крайна сметка също да се носи от държавата членка.

В съответствие с техническите и правните ограничения във всяка държава членка, националните регулаторни органи са най-подходящи да ръководят или поне да участват в процеса на изчисляване на разходите за обезщетение въз основа на методологията, която предварително са разработили и обявили в плана за действие при извънредни ситуации. В този процес може да бъде включена Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори. За предпочитане е операторите на преносни системи да отговарят за изпращането на необходимите количества газ, като правят това по икономически ефективен начин.

Операторите на преносни системи (или даден балансиращ субект) са най-подходящи да поемат отговорност за координирането на всички технически аспекти и за предприемането на всички необходими оперативни мерки, когато се прилага принципът на солидарност. Съответният субект в държавата членка, предоставяща солидарност, би могъл също така да е субектът, отговарящ за събирането на искания за газ и допълнителните разходи, тяхната проверка и препращането им към отговорния субект в държавата членка, която се ползва от солидарността. В този контекст може да е от полза прилагането на принципа за обслужване на едно гише. На държавите членки се препоръчва да определят и да съгласуват субекта, който да отговаря за събирането и препращането на исканията за обезщетение за ограничаване на потреблението.

Ако в двустранните договорености, сключени между държавите членки, бъде предвиден медиатор, това може да създаде увереност и в двете държави членки по отношение на плащането и изчисляването на разходите за обезщетение. Медиаторът би помогнал също така при разрешаването на всички разногласия по отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде платено.

1.5.   Правна форма на двустранните договорености

Няма изрично изискване по отношение на правната форма на двустранните договорености. Държавите членки са свободни да определят правната форма, създаваща права и задължения помежду им в случай на прилагане на механизма за солидарност. Правото да се иска солидарност и задължението да се предоставя солидарност са определени в член 13 от Регламента. С двустранните договорености ще бъде определен начинът, по който следва да се упражняват тези права и задължения, които са установени в правото на Съюза. Договореностите ще бъдат оперативни, а не политически по своя характер. Формално погледнато, за целите на прилагането може да е достатъчно съответните органи да сключат обвързваща административна договореност. Това може да включва разпоредби по съществуващи двустранни договори, договорни споразумения между оператори на преносни системи или конкретни лицензионни условия за газовите предприятия, при условие че те се контролират от съответните компетентни органи. От друга страна, един необвързващ правен инструмент като меморандум за разбирателство не би бил достатъчен, тъй като той не създава правни задължения между участниците. Следователно договорености под формата на меморандум не могат да отговорят на изискванията на член 13 за създаване на правно обвързваща система за солидарност и биха могли да се тълкуват като недостатъчно изпълнение на член 13, параграф 10.

2.   Технически договорености

Предназначението на техническите договорености е да бъдат описани всички необходими технически разпоредби и условия, които да осигурят практическото функциониране на механизма за солидарност. Това би изисквало задължителен предварителен обмен на информация относно техническите възможности и ограничения на съответната газова инфраструктура и максималните разчетни количества газ, които може да се насочат за солидарност, както и по отношение на увереността, че няма излишни технически ограничения, които биха затруднили солидарността. Ако съществуват технически и други ограничения, държавите членки се насърчават да намерят и договорят взаимно приемливи решения, които да се прилагат в точките за междусистемно свързване, ако бъде задействан механизмът за солидарност.

В зависимост от техническите ограничения в рамките на всяка държава членка може да се окаже, че операторите на преносни системи (или даден балансиращ субект) са най-подходящи да поемат отговорност за координирането на всички технически аспекти и за прилагането на всички необходими оперативни мерки, когато се прилага принципът на солидарност, въз основа на техните познания за газовите системи и съществуващите трансгранични схеми за сътрудничество помежду им (7). Тези съществуващи структури и споразумения за сътрудничество и опитът с тях следва да се вземат предвид или дори да послужат за база в ситуации, налагащи задействането на солидарността. Във всички случаи трябва да бъде идентифицирана ясна обща рамка (ако вече има налична такава) или тя да бъде създадена, включително със съответните технически условия, така че необходимото сътрудничество да се осъществява на основата на правна сигурност.

Техническите данни следва да могат да се актуализират в плановете, както е необходимо.

2.1.   Технически решения и координация (член 13, параграф 10, буква в))

Може да се предвидят технически решения и договорености за различните части от инфраструктурата в дадена държава членка. Това ще даде ясна представа за помощта, която може да бъде предоставена, и за свързаните технически ограничения, както и по-добра преценка на разходите по прилагането на всяка мярка (ако е уместно). Тъй като потенциалните кризисни ситуации може да са твърде различни, важно е операторите на преносни системи (или балансиращ субект) да разполагат с широк кръг от възможности и инструменти, които да ползват. В техническите договорености може да бъде включен ориентировъчен и неизчерпателен списък с технически решения, за да може и двете страни да са запознати със стъпките, които може да се предприемат за целите на солидарността преди и по време на извънредни ситуации. Провеждането на хидравлични симулации на мерките за солидарност може да е от полза за осигуряването на готовност за такива ситуации.

Ще е необходима координация между съответните оператори на преносни системи или отговорници за регионалните пазари, операторите на разпределителни системи, националните координатори при извънредни ситуации, компетентните органи и субектите, участващи в доставките на газ до защитени по линия на солидарността клиенти. Това ще означава, че газът от намаление на потреблението в една държава членка може да бъде предоставен и доставен на дадена пряко свързана държава членка, която е отправила искане за солидарност. Операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, националните координатори при извънредни ситуации и други субекти, участващи в доставките на газ до защитени по линия на солидарността клиенти, следва да бъдат включени на достатъчно ранен етап в обсъжданията на разпоредбите за солидарността и евентуално натоварени със съвместни дейности по изпълнение на договореностите за солидарност.

Операторите на преносни системи следва да имат право също така да използват неизползвания преносен капацитет, независимо дали е разпределен или не. Във всеки случай следва да се плати обезщетение за разходите по преноса според договорените принципи.

Достъпът до хъбовете и другите платформи следва да се поддържа възможно най-дълго, дори при извънредни ситуации (член 13, параграф 4 от Регламента), за да се избегне необходимостта от задействане на солидарността. Поради това трябва да има постоянен достъп до капацитета на терминалите за втечнен природен газ, на газохранилищата и на междусистемните връзки, включително двупосочен капацитет, за да се осигурят реални трансгранични преноси (член 13, параграф 10, буква в). Тези аспекти трябва да бъдат изрично уредени в договореностите.

2.2.   Газови количества или методология за тяхното определяне (член 13, параграф 10, буква г) от Регламента)

С оглед на прозрачността и като база за дискусиите по договореностите, държавите членки следва да уведомят съседните държави членки (т.е. потенциални осигурители на солидарност) за разчетните максимални количества газ, които може да поискат, и за пределно допустимия капацитет на междусистемните газопроводи. Все пак точните количества газ, които са необходими, поискани и налични, ще са известни едва при задействане на солидарността. Когато се изчисляват тези разчетни максимални количества газ, трябва да се вземат предвид най-малко следните елементи:

съответните защитени по линия на солидарността клиенти;

съответните газови електроцентрали с критично значение (където е приложимо) и свързаните с тях количества газ; както и

местният добив на газ в добиващите държави членки.

Добра отправна точка за това изчисление може да са стандартните сценарии за доставки, адаптирани към защитените по линия на солидарността клиенти.

Всички държави членки трябва да определят своите защитени по линия на солидарността клиенти, като използват определението по член 2, параграф 6 от Регламента и своето годишно потребление на газ (средно и върхово).

Газовите електроцентрали с критично значение и съответните годишни количества газ (член 13, параграф 1, втора алинея от Регламента) може да имат важно въздействие върху разполагаемите количества газ за целите на солидарността. В осигуряващата солидарност държавата членка тези количества газ ограничават количеството, което потенциално е разполагаемо за целите на солидарността; също така, в някои получаващи държави членки газовите електроцентрали с критично значение са с приоритет пред защитените по линия на солидарността клиенти, но необходимите за тяхното функциониране количества газ не оказват влияние върху количествата, които може да бъдат поискани.

Договореностите трябва да включват подробен списък на газовите електроцентрали, които са определени като критични за електроенергийната система (член 11, параграф 7 от Регламента), до които следва да се доставя природен газ дори при задействането на солидарността. Този списък следва да бъде съставен въз основа на искания и оценка от операторите на газови и електроенергийни преносни системи. Списъкът с електроцентралите следва да бъде надлежно обоснован и да доказва, че краткосрочното изключване на тези централи би могло да застраши безопасността на енергийната система. Освен това държавите членки биха могли да обмислят възможността за съгласуване на периодичността, при която да се проверява и актуализира списъкът.

Когато бъде поискана солидарност, в зависимост от конкретната кризисна ситуация, за необходими ще се считат единствено количествата газ, нужни за електроцентралите, които са посочени в договореностите като имащи критично значение. Това може например да се отнася за централите в определен регион. В рамките на комуникацията между съответните субекти (оператор на преносна система, компетентен орган) в държавите членки преди и по време на предоставянето на солидарността следва да се обменя ad hoc информация относно ситуацията.

Държавите членки, в които се добива газ, трябва да посочат своя годишен добив.

Посочените по-горе количества може да се определят в началото на всяка газова година или на различни интервали въз основа на последните налични данни, актуализации на плана или на ad hoc база.

2.3.   Оперативна безопасност на мрежите (член 13, параграф 7 от Регламента)

В договореностите може да бъдат описани техническите възможности и ограничения на отделните мрежи за доставка на газ, които трябва да се поддържат с оглед на безопасното и надеждно функциониране на газовата система. Това е важна информация както за подаващата, така и за получаващата държава членка. Трябва да бъдат описани най-малко следните елементи:

Максималната междусистемна преносна способност и обстоятелствата, при които операторът на преносна система ще осигури максимална междусистемна преносна способност. Обстоятелствата може да включват например налягане на системата, временно съхранение, наличието на газ в определени входни точки или количеството газ в газохранилищата със съответното ниво на капацитета за извличане от газохранилището. В идеалния случай тези подробни данни се определят за отделните точки на междусистемно свързване;

Максимален местен добив и ограничения, когато е приложимо. Ако съществува местен добив, той може да бъде увеличаван за определени периоди от време. Може да бъдат описани съответните варианти и ограничения.

Където е приложимо, следва да се опише разполагаемият капацитет за пренос през трета държава и техническите елементи на споразумението за него (член 13, параграф 2 от Регламента).

3.   Финансови договорености

Финансовите договорености следва да гарантират, че за доставения газ по линия на механизма за солидарност се заплаща по адекватна цена. Тези договорености може да обхващат сметката за разходите, обезщетението за солидарност (включително обезщетение за ограничаване на потреблението), а процедурите за плащане се определят и въвеждат от съответните субекти.

Механизмът, по който се осигурява обезщетение за ограничаване на потреблението, следва да предлага стимули за решения, основани на пазарната логика, като например търгове и мерки от страна на потреблението (член 13, параграф 4 от Регламента). Това може да включва препратки към механизми, свързани с национални извънредни ситуации, които непряко благоприятстват солидарността, като гарантират функционирането на пазара в държавата членка, предоставяща солидарност, възможно най-дълго. Финансовите договорености не бива да въвеждат нездрави стимули като отказ за предоставяне на газ или спекулиране за постигане на по-високи цени на по-късен етап на извънредната ситуация, които сами по себе си може да породят нуждата от солидарност. Очаква се обезщетението за солидарност да покрива реално направените разходи; то не може да се превръща в източник на печалба за предоставящия субект. Получаващата солидарност държава членка трябва незабавно да плаща на предоставящата държава членка справедлива цена за получения газ. Тогава последната определя как ще се процедира с тези средства и как ще бъдат съгласувани със съществуващите договорености за балансова неутралност.

Всяко обезщетение, което се плаща на клиенти с ограничено потребление при извънредна ситуация — независимо дали е обусловено от задължението за предоставяне на трансгранична солидарност или от извънредна ситуация в национален мащаб — следва да бъде в същия размер като предвиденото в националното право.

С оглед на горното държавите членки може да запазят съществуващия национален механизъм (за свързаното с ограничаване на потреблението обезщетение) за извънредни ситуации само в национален мащаб (т.е. когато няма искане за солидарност). Това им дава свободата да решават дали желаят да плащат обезщетение за ограничено потребление в индустриалния сектор или не. Когато обаче националната извънредна ситуация прерасне в ситуация със задействане на трансгранична солидарност, един от вариантите може да предвижда разпределяне на обезщетението за солидарност, плащано от отправилата искане държава членка на помагащата държава членка, между всички групи клиенти с ограничено потребление (ограничаване), независимо от това дали са били ограничени в потреблението преди или след задействането на солидарността. Възможно е този вариант да се базира на схема, разработена в държавата членка, предоставяща солидарност, но за предпочитане е да се основава на подход от типа на „стойност на загубите от намалено натоварване“. Като алтернативна възможност, държавите членки могат да решат също така да плащат обезщетението, получено за солидарност, в централно управляван „фонд за солидарност“. По този начин съществуващите национални механизми за обезщетение при ограничаване на потреблението остават в компетенциите на държавите членки и в същото време различните подходи в държавите членки няма да доведат до различно третиране на групите клиенти с ограничено потребление в рамките на дадена държава при предоставяне на солидарност в трансграничен контекст, когато ограничението за солидарност е задължително.

Основните елементи на обезщетението за солидарност са цената на газа и допълнителните разходи, възникващи в помагащата държава членка във връзка с извършването на всичко необходимо газът да преминава през границата и представляващи реално направените разходи, които според националната правна рамка в помагащата държава членка се допуска да бъдат платени.

В зависимост от нивото на развитие на пазара в държавата членка, от наличните мерки или от етапа на извънредната ситуация може да се прилагат различни подходи за определяне цената на газа, които да бъдат включени в договореностите. Важно е обаче договореностите да са ясни по отношение на съгласувания подход и обстоятелствата, при които ще се прилагат, и в тях да са определени всички известни параметри, които ще се използват (напр. премията, ако е избран вариантът на последната известна търговска сделка с газ плюс премия).

3.1.   Цена на газа

Във финансовите договорености следва да е посочена цената на доставяния газ и/или методологията за определяне на цената, като се взема предвид въздействието върху пазарните операции (член 13, параграф 10, буква б) от Регламента). Последното споменато условие може да се тълкува като целящо определянето на цена или методология, която не нарушава пазара или не създава нездрави стимули. Цената на газа, която служи като база за обезщетението за солидарност, се определя (от пазара или чрез други средства) в държавата членка, предоставяща солидарност.

а)   Пазарна цена

Като водещ принцип, цената на газа не бива да е по-ниска от пазарната цена, тъй като това би довело до нездрави стимули. Ако цената се остави незамразена и се позволи динамично да следва търсенето и предлагането на газ, тя може да даде съответен ценови сигнал дори в условията на извънредна ситуация. В развитите пазари ценовият сигнал би довел до максимални преноси през междусистемните газопроводи към държави членки, попаднали в извънредна ситуация. При такива обстоятелства се счита, че не е задействана солидарността.

На по-слабо развитите пазари, където цените може да не запазят своята динамика при извънредна ситуация, е възможно да се наложи използването на различни мерки за определяне на цената на газа, но те все пак могат да се базират на пазара. Максималната референтна цена за газа, предоставян по линия на солидарността, би могла да отговаря на цената на последната сделка/търговия в ЕС на дадена борса или виртуално място на търговия, след като се направи регулаторна проверка за стабилността на цената. Държавите членки може да се договорят също така да обвържат цената на газа със съответната цена в конкретен хъб.

В държавите членки, в които има стратегически запаси от газ, държавата членка или компетентният орган решава в кой момент от извънредната ситуация да разреши освобождаването на газ от стратегическите запаси. Цената, която се заплаща от получаващата държава членка, трябва да бъде „пазарната“ цена в момента на (или непосредствено преди) освобождаването на запаса (8).

б)   Административно ценообразуване/случаи на ограничено потребление

Ако няма пазарна цена, може да са нужни други подходи за определяне на цената на газа като последната известна пазарна цена или средната пазарна цена на най-близката достъпна борса, виртуално място на търговия или договорен хъб. Средната стойност може да обхваща разумен период от време преди доставката (напр. 5—7 дни) и същия период след доставката, независимо дали с или без включена премия. Алтернативно като ориентир може да служи и цената при последната известна търговия с газ или съответна мярка, независимо дали с или без премия. Може да се използва премия, за да се попълни разликата — ако съществува такава разлика — между последната известна цена и стойността на загубите от намалено натоварване на клиентите с ограничено потребление (9). Цената може да се определи също така въз основа на алтернативното гориво, на което държавата членка, предоставяща солидарност, трябва да премине, за да освободи нужните количества природен газ.

Изчисляването на стойността на загубите от намалено натоварване може да се използва за определяне на цената на ограничените количества газ, тъй като може да се приеме, че промишлените клиенти знаят каква е стойността за тях. Стойността отразява пропуснатите ползи на конкретната група клиенти в резултат на ограничаването. Ако се използва този подход, тази стойност трябва предварително да е известна или да бъде съобщена на компетентния орган или на националния регулаторен орган. Обикновено тя се отразява също така в заповедта за ограничаване в националните планове за действие при извънредни ситуации. Освен това при този подход е лесно да се съпоставят „офертите“ от различните държави членки (вж. член 13, параграф 4 от Регламента).

Накрая, може да си струва да бъде разгледана методологията за определяне на цените на националния регулаторен орган или на компетентния орган или да се използва даден аналог, като например цената в опциите за покупка.

в)   Готовност за плащане

Може да се окаже разумно да бъде определена максималната сума, която всяка държава членка е готова да плати за газ в ситуация, налагаща задействането на солидарността. Най-вероятно максималната стойност ще бъде стойността на загубите от намалено натоварване за защитените по линия на солидарността клиенти в дадена държава членка. Ако цената на газа надвишава тази стойност, няма да е в интерес на държавата членка да иска газ по механизма за солидарност. Не е задължително обаче тази информация да бъде включена в договореностите или да бъде отразена в плановете.

3.2.   Други категории разходи

Всички други категории разходи трябва да бъдат включени във финансовите договорености, включително подходящите и разумни разходи за предварително определените мерки (член 13, параграф 8, буква б) от Регламента), които ще трябва да бъдат покрити чрез справедливо и бързо обезщетение (член 13, параграф 10, буква д). Допълнителните разходи следва да се ограничават до минимум и да се внимава да не се допусне повторно отчитане на разходи, тъй като много от елементите на допълнителните разходи може вече да са били отразени в цената на газа. Може да се приеме, че повечето допълнителни разходи вече са отразени в цената на газа, като се изключат разходите за пренос.

а)   Разходи за пренос и свързани с тях разходи

Обезщетението следва да обхваща разходите за пренос и свързаните с тях разходи, като разходите за транспортиране на втечнен природен газ, таксите за регазификация и т.н. Държавите членки може да се договорят да се резервират необходимите капацитети за количествата по линия на солидарността, когато е необходимо, така че разходите, свързани с преноса, да се плащат по стандартните процедури на операторите на преносни системи.

б)   Разходи за освобождаването на стратегически запаси от газ или за поемането на задължения за съхранение

В случай на стратегически запаси, разходите за освобождаване на стратегическите запаси, както са били установени предварително, може да бъдат начислени към съответното количество газ, освен ако не са били вече отразени в цената на газа.

По принцип, ако има пазарна цена в момента на освобождаването на допълнителни количества от стратегическите запаси, допълнителните разходи, свързани с тази мярка, вече биха били отразени в пазарната цена, включително разходите по предварителното ѝ установяване. В противен случай мярката не би била поискана в този момент, тъй като все още би имало по-евтини решения.

Разходите за такава непазарна сигурност на мерките за доставки обикновено се разпределят между всички и са част от сметката на крайния потребител. Към допълнителните разходи, които получаващата държава членка трябва да плати, може да се добави договорено пропорционално увеличение според освободените количества за целите на солидарността.

Задълженията за съхранение обаче налагат единствено да се поддържат известни количества газ в запас само в началото на зимния сезон; след това съхраненият газ се използва съобразно пазарното търсене и пазарните цени. Затова при използването на такъв газ освен цената на газа и разходите за пренос не следва да се начисляват допълнителни разходи за освобождаването му. Във всеки случай следва да се имат предвид конкретните начини, по които държавите членки управляват стратегическите запаси от газ и задълженията за съхранение.

в)   Разходи за намаляване на увеличен стандарт за доставки

Намаляването на увеличен стандарт за доставки до нормалните нива представлява задължение съгласно Регламента, когато в съседна държава членка възникне извънредна ситуация и когато има вероятност от трансгранично въздействие. Няма връзка между намаляването на увеличения стандарт за доставки и искането за солидарност, т.е. разходите за тези мерки не могат да бъдат покрити чрез обезщетение.

г)   Вреди, понесени от промишлените предприятия с ограничено потребление (обезщетение за ограничено потребление на газ)

Други разходи може да включват също така разходите, направени във връзка със задължението да се плати обезщетение в помагащата държава членка, в това число за вреди, понесени от промишлени предприятия с ограничено потребление. Тези разходи може да бъдат включени в стойността на обезщетението, ако според националната правна рамка се предвижда, в допълнение към цената на газа, задължение за плащане на вреди, претърпени от промишлени предприятия с ограничено потребление, включително обезщетение за икономически щети. В договореностите следва да бъде включена съответната методология за изчисляване. Може да се постигне съгласие сумата на реално платеното обезщетение да се прехвърли към субектите, които използват газа по линия на солидарността в получаващата солидарност държава членка.

От друга страна обаче разходите за вреди, претърпени от промишлени предприятия с ограничено потребление, могат да бъдат покривани чрез обезщетение само ако не са отразени в цената на газа, която трябва да плати държавата членка, отправила искането за солидарност; държавата членка, която е отправила искането за солидарност, не бива да плаща два пъти обезщетение за едни и същи разходи.

д)   Разходи за съдебни производства в държавата членка, предоставяща солидарност

Други евентуални разходи може да са свързани с възстановяването на разходи по съдебни производства, арбитражни производства и спогодби, заедно с всички разходи, свързани с тези производства, в които участва държавата членка, предоставяща солидарност, спрямо субектите, участвали в предоставянето на такава солидарност (член 13, параграф 8, буква в) от Регламента). Съответно обезщетение следва да се плаща обаче само срещу доказателство за направени разходи.

В случай на съдебен процес, в който участва държавата членка, предоставяща солидарност, и даден субект, който процес касае (недостатъчния размер на) обезщетението от получаващата солидарност държава членка, следва да бъдат предвидени гаранции за защита на тази държава членка от тайни споразумения между държавата членка, предоставяща солидарност и субекта. Може да има обстоятелства, при които съответният субект и държавата членка, в която е неговото седалище, биха могли да започнат съдебен процес помежду си за по-висока цена на газа или по-голямо обезщетение за субекта и да постигат тайно споразумение в ущърб на държавата членка, отправила искането за солидарност, която дори не е страна в съдебното производство. Подобни обстоятелства следва да се избягват.

Горепосочената ситуация се различава от ситуацията, в която дружество в държавата членка, предоставяща солидарност, образува съдебно производство срещу субект в получаващата солидарност държава членка, във връзка с цената на газа или обезщетението за ограничаване на потреблението. В такава ситуация дружеството или субекта, което изгуби делото, трябва да плати съответните разходи.

3.3.   Посочване на метода на изчисляване на справедливо обезщетение (член 13, параграф 10, буква е)

При изчисляването на справедливо обезщетение може да се използват следните методи:

Прост сбор на всички елементи, описани в горния раздел;

Моментна стойност на парите: плащането следва да се извършва бързо. Все пак държавите членки може да се договорят за лихвен процент, който да се прилага върху обезщетението след определен реалистичен период от предоставянето на солидарност и след като е била изчислена и одобрена точната сума на обезщетението;

Споразумение между държави членки, които използват различни валути, по отношение на валутата, в която следва да бъде изчислявано и плащано обезщетението, включително съответния обменен курс.

3.4.   Изчисляване на обезщетение за всички релевантни и разумни разходи и задължение за плащане на обезщетението (член 13, параграф 3)

Вероятно изчисляването на точния размер за плащане към държавата членка, която е предоставила солидарността, и към субектите в тази държава членка, може да се направи реалистично едва известно време, след като е бил доставен поисканият по линия на механизма за солидарност газ. С двустранна договореност държавите членки може да се споразумеят за подхода за изчисляване на цената на газа и на допълнителните разходи и за реалистичен краен срок на плащане.

Информацията относно реално доставените количества газ и всяка друга съответна информация, необходима за изчисляване на обезщетението, трябва да се изпраща на съответното лице (съответните лица) за контакт в държавите членки, участващи в процедурата по линия на солидарността, така че и двете държави да могат да направят окончателното изчисляване на обезщетението. В зависимост от прилаганата мярка, информацията може да бъде получена от операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, оператора на газохранилище, доставчика или мениджъра за пазарния район (market area manager). Изчисляването на обезщетението може да бъде възложено на друг предварително определен субект.

3.5.   Договорености за плащане (член 13, параграф 8, последна алинея от Регламента)

Като водещ принцип съществуващите процедури за вътрешни плащания и обезщетения (или сделки за балансиране) в дадената държавата членка и съществуващите роли и отговорности в тази връзка следва да се запазват и прилагат, когато е възможно, също така за плащанията на обезщетения за солидарност между държавите членки. Договореностите между държавите членки следва да бъдат насочени към начина на свързване или реализирането на интерфейс между тези съществуващи национални рамки. Естеството на солидарността може да наложи ролята на интерфейс, носещ окончателната финансова отговорност, да се изпълнява от държавата членка или компетентния орган.

3.6.   Роли и отговорности: кой на кого плаща или кой урежда плащанията

Когато в помагащата държава членка все още има възможност за доброволни мерки от страната на потреблението, необходимо е да бъде запазен достъпът до съответната платформа и до капацитета на междусистемните връзки. Трансграничният купувач трябва да има възможност за извършване на плащанията за газ по същия начин като местен купувач — независимо дали направо към газовото предприятие или ако газът се предоставя от балансиращо образувание — чрез балансираща платформа, като се използват действащите за тази платформа процедури за плащане (10).

Когато са въведени ограничения, за плащането на обезщетения от съседна държава може да се използва или приспособи (както е необходимо) всяка съществуваща правна рамка, процес на плащане или орган, отговарящ за администрирането на плащанията в държавата членка, предоставяща солидарност.

Крайният бенефициер на солидарността е битовият потребител. Нужният газ за обслужването на тези клиенти се изпраща от доставчика, трансграничният пренос се управлява от оператора на преносна система и в крайна сметка газът се доставя от оператори на разпределителни системи. В случай на ограничаване на доставките, доставчикът на газ към ограничения незащитен клиент трябва да бъде сигурен по отношение на продължаването на плащанията, като се имат предвид количествата по линия на солидарността. Те следва да се уреждат по схемата за обезщетение в държавата членка. Потенциалните роли и отговорности могат да бъдат разпределени, както е описано в точка 1.4.

3.7.   Описание и стъпки в процеса на плащане

В зависимост от съществуващите рамки и от начина, по който държавите членки са договорили интерфейса между тези рамки, одобрените процедури следва да бъдат включени в договореностите.

Като се изхожда от това, че държавите членки участват пряко в определянето на финансовите аспекти помежду си, и по-специално на мониторинга, проверките и изпращането на искания за плащане след доставянето на газ по линия на солидарността, съответният субект в държавата членка, предоставяща солидарност, изчислява размера на обезщетението въз основа на количеството на доставения газ, съгласуваните компоненти на разходите и одобрения метод на изчисление и представя своето искане за плащане на съответния субект в отправилата искането държава членка. Държавата членка, получила газ по линия на солидарността, потвърждава реално доставеното количество, проверява изчислението и ако няма възражения, плаща в рамките на договорения срок. Финансовите процеси в рамките на държавите членки — като разпределение на обезщетението или начисляване на обезщетение за солидарност — протичат съобразно националните правила (напр. те може да се прилагат направо към предлагащия/ограничения субект или да бъдат разпределени между всички).

Крайните срокове за изчисляване на обезщетението за солидарност, проверката и плащането са аспекти, които трябва да бъдат включени в договореностите. Същото важи за приложимото право и възможностите за арбитражно решаване на спор, произтичащ от използването на механизма за солидарност.

III.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Благодарение на Регламента за сигурността на доставките на газ, за първи път в енергийната политика на ЕС политическото желание за солидарност между държавите членки се превърна в реална действителност. Освен това с помощта на Регламента солидарността се издига от статута на понятие, прилагано в национален план, до статут на общоевропейска мрежа за помощ за най-уязвимите. С него се въвеждат важни права и задължения, които дават на домакинствата и важните социални служби увереност и сигурност за непрекъснати доставки на газ. Насоките в настоящия документ предлагат широк диапазон от възможности за функционирането на механизма за солидарност, като държавите членки са свободни да избират решенията, които са най-подходящи за тях.


(1)  Вж. член 2, параграф 6 и член 13 от Регламента.

(2)  По тази причина мерките в плана за действие при извънредни ситуации трябва да гарантират, че от техническа гледна точка газопреносната система в държавата членка, отправила искането за солидарност, е в състояние да поеме входящите потоци (например налице е подходящ капацитет за временно съхранение в самата газопроводна мрежа — linepack), когато в напреднал етап на извънредна ситуация бъде активирано действие за солидарност.

(3)  Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 36).

(4)  Кипър, Финландия и Малта.

(5)  Естония, Латвия и Литва.

(6)  Полша — Литва, Финландия — Естония, Финландия — Швеция, Малта — Италия, Кипър — Гърция, Унгария — Словения. Полша — Чешката република, Полша — Словакия, Франция — Италия.

(7)  Операторите на преносни системи вече работят заедно по достъпа до гъвкави доставки на газ в съседни държави членки. Някои от тях разполагат с оперативни споразумения за балансиране на доставките със съседни оператори на преносни системи. Тези споразумения дават възможност за сътрудничество, чрез което се покриват оставащите потребности от балансиране, като в същото време се реагира на краткосрочни сътресения в доставките и се осигурява по-добър мониторинг на входящите/изходящите преносни количества.

(8)  Например стратегическият запас на Италия е с фиксирана цена от 63 EUR/MWh; а стратегическият запас на Унгария е обвързан с цената на борсата TTF няколко дни преди освобождаването на запаса, плюс премия.

(9)  Има случаи, в които премията обхваща „застрахователната стойност“ на освободения газ. По данни на газовия отрасъл, тя е в диапазона 0,5—1 EUR/MWh.

(10)  Например с продукта за краткосрочно балансиране NetConnect Germany стоката се плаща по специална сметка, администрирана от мениджъра за пазарния район.