5.9.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 224/4


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2018/1215 НА СЪВЕТА

от 16 юли 2018 година

относно насоки за политиките за заетост на държавите членки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 148, параграф 2 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта (3),

като има предвид, че:

(1)

Държавите членки и Съюзът трябва да работят за изготвянето на координирана стратегия за заетост, и по-специално за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и пазари на труда, които реагират на икономическите промени, с оглед на постигането на целите за пълна заетост и социален прогрес, установени в член 3 от Договора за Европейския съюз. Като отчитат националните практики по отношение на отговорностите на социалните партньори, държавите членки трябва да разглеждат насърчаването на заетостта като въпрос от общ интерес и да координират действията си в тази насока в рамките на Съвета.

(2)

Съюзът трябва да се бори със социалното изключване и дискриминацията и да утвърждава социалната справедливост и закрила, както и равенството между жените и мъжете. При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът трябва да отчита изискванията, свързани със стремежа към висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата с бедността и социалното изключване, както и постигането на висококачествено образование и обучение.

(3)

В съответствие с Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът разработи и въведе инструменти за координация в областта на фискалната, макроикономическата и структурната политика. Като част от тези инструменти, настоящите насоки за политиките за заетост на държавите членки, заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, съдържащи се в Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета (4), съставляват интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Тяхното предназначение е да насочват изпълнението на политиките в държавите членки и в Съюза, отразявайки взаимозависимостта между държавите членки. Така полученият набор от координирани европейски и национални политики и реформи следва да представлява подходяща цялостна комбинация от икономически и социални политики, която следва да доведе до положителни вторични ефекти.

(4)

Насоките за политиките за заетост са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, действащото законодателство на Съюза и различни инициативи на Съюза, включително препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта (5), препоръката на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда (6), препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията (7) и препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване (8).

(5)

Европейският семестър обединява различните инструменти в обща рамка за интегрирано многостранно наблюдение на икономическите, бюджетните и социалните политики и политиките в областта на заетостта и е насочен към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално във връзка със заетостта, образованието и намаляването на бедността, както е предвидено в Решение 2010/707/ЕС на Съвета (9). Наред с утвърждаването на целите на политиката за стимулиране на инвестициите, осъществяване на структурни реформи и гарантиране на отговорни фискални политики, от 2015 г. насам европейският семестър бива непрекъснато укрепван и рационализиран. По-специално, с него поставя по-силен акцент върху заетостта и социалните въпроси и диалогът с държавите членки, социалните партньори и представителите на гражданското общество се задълбочава.

(6)

Възстановяването на Съюза от икономическата криза способства за положителните тенденции на пазара на труда, но все още продължават да съществуват важни предизвикателства и различия в икономическите и социалните постижения между държавите членки и в рамките на отделните държави. Кризата подчерта тясната взаимозависимост на икономиките и трудовите пазари на държавите членки. Основното предизвикателство днес е постигането в Съюза на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и създаването на работни места. Това изисква съгласувани, амбициозни и ефективни политически действия както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, в съответствие с ДФЕС и разпоредбите на Съюза за икономическото управление. Тези политически действия следва да съчетават мерки в областта на търсенето и на предлагането и да включват насърчаване на инвестициите, подновен ангажимент за подходящо планирани структурни реформи, които подобряват производителността, растежа, социалното сближаване и икономическата устойчивост спрямо сътресения и отговорното поведение във фискалната област, като същевременно се отчита тяхното социално въздействие и отражението им върху заетостта.

(7)

Реформите на пазара на труда, включително националните механизми за определяне на заплатите, следва да са в съответствие с националните практики на социален диалог и да предоставят необходимата възможност за всеобхватно разглеждане на социално-икономическите въпроси, включително подобряването на конкурентоспособността, създаването на работни места, политиките за учене през целия живот и за обучение, както и реалните доходи.

(8)

Държавите членки и Съюзът следва също да се справят със социалните последици от икономическата и финансова криза и да се стремят към изграждането на приобщаващо общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промените, както и да участват активно в социално-икономическия живот, както е подчертано и в Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията (10). Необходимо е да се вземат мерки за преодоляване на неравенството и дискриминацията. Достъпът и възможностите за всички следва да бъдат гарантирани, а бедността и социалното изключване (включително по отношение на децата) следва да бъдат намалени, по-специално като се гарантират ефективно функциониращи трудови пазари и системи за социална закрила и се премахнат пречките пред образованието, обучението и участието на пазара на труда, включително чрез осигуряване на инвестиции в образование и грижи в ранна детска възраст. Потенциалът на хората с увреждания да допринасят за икономическия растеж и социалното развитие следва да бъде оползотворен в по-висока степен. С навлизането на нови икономически и бизнес модели в Съюза трудовите правоотношения също се променят. Държавите членки следва да гарантират, че трудовите правоотношения, произтичащи от новите форми на труд, поддържат и укрепват европейския социален модел.

(9)

След широко обществено допитване, на 17 ноември 2017 г. Европейският парламент Съветът и Комисията подписаха междуинституционална прокламация относно европейския стълб на социалните права (11). В рамките на стълба се определят 20 основни принципа и права, с цел да се допринесе за правилно и справедливо функциониране на пазарите на труда и социалните системи. Те са групирани в три категории: равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване. Стълбът представлява референтна рамка за наблюдение на резултатите в сферата на заетостта и социалната сфера, постигнати от държавите членки, за да стимулира реформите на национално равнище и за да послужи като ориентир за подновен процес на сближаване в Европа. Като се има предвид значението на тези принципи за координирането на структурните политики, насоките за заетостта са съгласувани с принципите на европейския стълб на социалните права.

(10)

Европейският стълб на социалните права се придружава от набор от показатели, с чиято помощ следва да се наблюдава изпълнението и напредъкът по постигане на заложените в стълба цели, като се проследяват тенденциите и резултатите на държавите членки и се оценява напредъкът към социално-икономическо сближаване във възходяща посока. Извършеният анализ по целесъобразност ще се използва в рамките на европейския семестър за координация на икономическите политики.

(11)

Интегрираните насоки следва да служат за основа на препоръките, които Съветът може да отправи към отделните държави членки. Държавите членки следва пълноценно да използват Европейския социален фонд и другите фондове на Съюза за стимулиране на заетостта, социалното приобщаване, повишаването на квалификацията на работната сила, ученето през целия живот, образованието, както и за подобряване на публичната администрация. Макар интегрираните насоки да са предназначени за държавите членки и Съюза, те следва да се изпълняват в партньорство с всички национални, регионални и местни органи, с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество.

(12)

Комитетът по заетостта и Комитетът за социална закрила следва да следят за съответствието на изпълняваните политики с насоките за политиките за заетост, като действат в рамките на мандата си съгласно Договорите. Тези комитети и други подготвителни органи на Съвета, свързани с координацията на икономическите и социалните политики, следва да работят в тясно сътрудничество. Политическият диалог между Европейския парламент, Съвета и Комисията, по-специално по отношение на насоките за политиките за заетост на държавите членки следва да се поддържа.

(13)

Беше проведена консултация с Комитета за социална закрила,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приемат се насоките за политиките за заетост на държавите членки, съдържащи се в приложението. Тези насоки са част от интегрираните насоки „Европа 2020“.

Член 2

Държавите членки вземат предвид в техните политики за заетост и програми за реформи насоките, съдържащи се в приложението, за които те представят доклад в съответствие с член 148, параграф 3 от ДФЕС.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на 16 юли 2018 година.

За Съвета

Председател

J. BOGNER-STRAUSS


(1)  Становище от 19 април 2018 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Становище от 14 март 2018 г.(все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Становище от 3 май 2018 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(4)  Препоръка (ЕС) 2015/1184 на Съвета от 14 юли 2015 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз (ОВ L 192, 18.7.2015 г., стр. 27).

(5)  ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.

(6)  ОВ C 67, 20.2.2016 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 484, 24.12.2016 г., стр. 1.

(8)  ОВ C 153, 2.5.2018 г., стр. 1.

(9)  Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46).

(10)  Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (ОВ L 307, 18.11.2008 г., стр. 11).

(11)  ОВ C 428, 13.12.2017 г., стр. 10.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Насока 5: Насърчаване на търсенето на работна ръка

Държавите членки следва да подпомагат създаването на качествени работни места, включително чрез намаляване на пречките, които срещат предприятията при наемането на работници, чрез насърчаване на отговорното предприемачество и действителната самостоятелна заетост и чрез подкрепа за създаването и разрастването на микро- и малки предприятия. Държавите членки следва активно да насърчават социалната икономика и да стимулират социалните иновации. Държавите членки следва да насърчават иновативните форми на труд, които създават възможности за качествени работни места.

Данъчната тежест следва да се измести от труда към други източници на данъчни приходи, които не са толкова неблагоприятни за заетостта и растежа, като се отчита преразпределителният ефект на данъчната система и същевременно се защитават приходите, с които да се осигури адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа.

Като зачитат автономността на социалните партньори, държавите членки следва да насърчават прозрачни и предвидими механизми за определяне на заплатите, които да позволят приспособимостта на заплащането към динамиката на производителността и да гарантират справедливо възнаграждение за достоен стандарт на живот. Тези механизми следва да отчитат разликите в нивата на умения и различията при икономическите резултати на отделните региони, сектори и дружества. Като зачитат националните практики, държавите членки и социалните партньори следва да гарантират адекватни минимални равнища на заплащане, като отчитат тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността сред работещите.

Насока 6: Повишаване на предлагането на работна ръка и подобряване на достъпа до заетост, умения и компетентности

В контекста на технологичните, екологични и демографски промени, държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, следва да насърчават производителността и пригодността за заетост посредством адекватно предлагане на подходящи знания, умения и компетентности през целия трудов живот на хората в отговор на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда. Държавите членки следва да направят необходимите инвестиции в първоначалното и продължаващото образование и обучение (учене през целия живот). Те следва да работят заедно със социалните партньори, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението, предприятията и други заинтересовани страни за преодоляване на структурните слабости в системите на образование и обучение и за осигуряване на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот. Те следва да се стремят да гарантират прехвърлянето на правото на обучение при преходите в професионалния живот. Това следва да позволи на всички хора да предвиждат и по-добре да се приспособяват към нуждите на пазара на труда и успешно да се справят с преходите, като по този начин се увеличи цялостната устойчивост на икономиката спрямо сътресения.

Държавите членки следва да утвърждават равните възможности за всички в сферата на образованието, включително образованието в ранна детска възраст. Те следва да повишат общото ниво на образование, по-специално на най-слабо квалифицираните и учащите се в неравностойно положение. Те следва да гарантират високи образователни постижения, да повишат основните умения, да намалят броя на младите хора, напускащи преждевременно училище, и да увеличат участието на възрастните в продължаващо образование и обучение. Държавите членки следва да засилят обучението в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение (включително чрез качествени и ефективни стажове), да адаптират в по-голяма степен висшето образование към нуждите на пазара на труда, да подобрят наблюдението и прогнозирането на нуждите от умения, да повишат видимостта и съпоставимостта на уменията и да разширят възможностите за признаване и валидиране на уменията и компетентностите, придобити извън формалното образование и обучение. Те следва да актуализират и увеличат предоставянето и възприемането на гъвкави форми на продължаващо професионално образование и обучение. Държавите членки следва също да оказват подкрепа на нискоквалифицираните възрастни да поддържат или развиват пригодността си за заетост в дългосрочен план чрез насърчаване на достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, чрез създаването на схеми за повишаване на уменията, включително оценка на уменията, предлагане на образование и обучение, които отговарят на възможностите на пазара на труда, и валидиране и признаване на придобитите умения.

Следва да се предприемат действия за преодоляване на безработицата и липсата на трудова активност, включително чрез ефективно, навременно, координирано и адаптирано подпомагане въз основа на подкрепа за търсене на работа, обучение и преквалификация. С цел значително намаляване и предотвратяване на дългосрочната и структурната безработица следва да се използват всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочена индивидуална оценка най-късно след 18 месеца безработица. Към младежката безработица и проблема с младите хора, които не работят и не са ангажирани с образование или обучение, следва да продължи да се подхожда чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище и структурно подобряване на прехода от училище към работното място, включително чрез пълноценното прилагане на гаранцията за младежта (1).

Държавите членки следва да се стремят към премахване на пречките и демотивиращите фактори, както и към предоставяне на стимули за участие на пазара на труда, особено при хората, които са най-отдалечени от него. Държавите членки следва да подкрепят адаптирана работна среда за хората с увреждания, включително чрез целева финансова подкрепа и услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото.

Държавите членки следва да гарантират равенство между половете и по-голямо участие на жените на пазара на труда, включително чрез осигуряването на равни възможности и кариерно развитие и премахване на пречките пред участието. Следва да се преодолее разликата в заплащането на жените и мъжете, включително като се гарантира равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност. Следва да се насърчава съвместяването на професионалния, семейния и личния живот, както за жените, така и за мъжете, по-специално чрез достъп до дългосрочни грижи и достъпно и качествено образование и услуги за грижи в ранна детска възраст. Държавите членки следва да гарантират достъп на родителите и другите лица с отговорности за полагане на грижи до подходящи отпуски по семейни причини и гъвкави схеми на работа, с цел да постигнат равновесие между професионалния, семейния и личния живот, както и да насърчават балансираното използване на тези права между жените и мъжете.

Насока 7: Подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог

За да извлекат полза от динамичната и продуктивна работна сила и новите трудови и бизнес модели, държавите членки следва да работят съвместно със социалните партньори по принципи за съчетаване на гъвкавост и сигурност, които постигат равновесие между правата и задълженията. Те следва да намалят и предотвратят сегментирането на пазара на труда, да се борят с недекларирания труд и да насърчават прехода към безсрочни форми на заетост. Правилата за защита на заетостта, трудовото право и компетентните институции следва да осигуряват както подходящи условия за наемане на работа, така и необходимата гъвкавост за работодателите, за да могат бързо да се адаптират към промените в икономическите условия, като същевременно запазват необходимата сигурност и здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда за работниците. Трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд, следва да се предотвратяват, включително чрез борба срещу злоупотребата с нетипични договори. В случай на неправомерно уволнение следва да се гарантира достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и правото на правна защита, включително подходящо обезщетение.

Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят участието на пазара на труда, намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите. Държавите членки следва ефективно да активират и дават възможности на хората, които могат да участват на пазара на труда. Държавите членки следва да засилят ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхната целенасоченост, информационно покритие, обхват и като установят по-добра връзка между тях и подпомагането на доходите на безработните лица, докато търсят работа, въз основа на техните права и задължения. Държавите членки следва да се стремят към по-ефективни и ефикасни публични служби по заетостта, като гарантират, че те предоставят навременно и съобразено с конкретните нужди подпомагане на търсещите работа, подкрепа за търсенето в рамките на пазара на труда и прилагат управление въз основа на постигнатите резултати.

Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с разумна продължителност, в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Тези обезщетения не следва да бъдат демотивиращ фактор за бързото завръщане към заетост и следва да бъдат съпътствани от активни политики по заетостта.

Следва да се насърчава мобилността на учащите се и работещите, за да се повиши нивото на уменията, които спомагат за пригодността за заетост, и за да се използва пълният потенциал на европейския пазар на труда. Следва да се отстранят пречките пред мобилността в образованието и обучението, професионалните и личните пенсии и признаването на квалификациите. Държавите членки следва да предприемат действия, с които да гарантират, че административните процедури не представляват ненужна пречка за заетост на граждани на други държави членки. Освен това държавите членки следва да не допускат злоупотреби с действащите правила и да обърнат внимание на възможното „изтичане на мозъци“ от някои райони.

Въз основа на действащите национални практики и с цел да се постигне по-голяма ефективност на социалния диалог и по-добри социално-икономически резултати, държавите членки следва да осигурят своевременно и пълноценно участие на социалните партньори в разработването и прилагането на реформите и политиките в областта на заетостта, социалната сфера и по целесъобразност икономиката, в това число посредством подкрепа за повишаване на капацитета на социалните партньори. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.

Когато е целесъобразно и въз основа на действащите национални практики, държавите членки следва да отчитат опита в областта на заетостта и социалните въпроси на съответните граждански организации.

Насока 8: Насърчаване на равните възможности за всички, подобряване на социалното приобщаване и борба с бедността

Държавите членки следва да работят за приобщаващи, отворени за всички пазари на труда, като въведат ефективни мерки за борба с всички форми на дискриминация и за насърчаване на равни възможности за по-слабо представените групи на пазара на труда. Те следва да гарантират равно третиране по отношение на заетостта, социалната закрила, образованието и достъпа до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация.

Държавите членки следва да модернизират системите за социална закрила, за да осигурят ефективна, ефикасна, устойчива и адекватна социална закрила през всички етапи от живота на хората, като по този начин насърчават социалното приобщаване, възходящата социална мобилност, участието на пазара на труда и борбата с неравенствата, включително чрез организирането на своите данъчни и осигурителни системи. Допълването на универсалния подход с избирателни подходи ще повиши ефективността на системите за социална закрила. Модернизирането на системите за социална закрила следва да доведе до по-добър достъп, устойчивост, адекватност и качество.

Държавите членки следва да разработят и да прилагат превантивни и интегрирани стратегии чрез съчетаването на трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги, съобразени с индивидуалните нужди. Системите за социална закрила следва да гарантират подходящи обезщетения за осигуряване на минимален доход за всеки, който не разполага с достатъчни средства, и да допринасят за социалното приобщаване, като насърчават хората да участват активно на пазара на труда и в обществото.

За гарантирането на равни възможности, в това число за жените, децата и младите хора, е особено важно наличието на достъпни и качествени услуги на приемлива цена като образование и грижи в ранна детска възраст, извънучилищни грижи, образование и обучение, жилищни и здравни услуги и дългосрочни грижи. Особено внимание следва да се отдели на борбата с бедността и социалното изключване, включително намаляване на бедността сред работещите и детската бедност. Държавите членки следва да гарантират, че всеки има достъп до основни услуги. За хората в нужда и в уязвимо положение държавите членки следва да осигурят достъп до адекватна социална помощ за жилищно настаняване. Особено внимание следва да се отдели на бездомничеството. Следва да се вземат под внимание специфичните потребности на хората с увреждания.

Държавите членки следва да осигурят своевременен достъп до финансово достъпни превантивни и лечебни медицински грижи и дългосрочни грижи с добро качество, като същевременно се поддържа устойчивостта в дългосрочен план.

В условията на увеличаваща се продължителност на живота и демографски промени държавите членки следва да гарантират, че пенсионните системи за работниците и самостоятелно заетите лица са адекватни и устойчиви, като предоставят равни възможности за жените и мъжете да придобият пенсионни права, включително чрез допълнителни схеми с оглед на осигуряването на адекватен доход. Пенсионните реформи следва да бъдат подкрепени от мерки за удължаване на професионалния живот, като например увеличаване на действителната пенсионна възраст, и да се вписват в рамките на стратегиите за активен живот на възрастните хора. Държавите членки следва да установят конструктивен диалог със съответните заинтересовани страни и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите.


(1)  ОВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.