7.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 95/1


РЕГЛАМЕНТ (EС) 2017/625 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 март 2017 година

относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2, член 114 и член 168, параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изисква да бъде осигурено високо равнище на защита на здравето на хората и животните, както и на околната среда при определянето и изпълнението на политиките и дейностите на Съюза. Постигането на тази цел следва, да се осъществява, inter alia, чрез мерките във ветеринарната и фитосанитарната област, които имат за своя крайна цел опазването на здравето на хората.

(2)

В ДФЕС се предвижда също така, че Съюзът следва да допринася за постигане на високо равнище на защита на потребителите чрез приеманите от него мерки във връзка с доизграждането на вътрешния пазар.

(3)

Законодателството на Съюза предвижда набор от хармонизирани правила, за да се гарантира, че храните и фуражите са безопасни и здравословни и че дейностите, които биха могли да имат въздействие върху безопасността на агрохранителната верига или върху защитата на интересите на потребителите във връзка с храните и информацията относно храните, се извършват в съответствие със специфични изисквания. Правилата на Съюза съществуват и за да се гарантира високо равнище на здравето на хората, животните и растенията, както и хуманно отношение към животните по цялата агрохранителна верига и във всички области на дейност, в които една от основните цели е борбата срещу евентуалното разпространение на болести по животните, които в някои случаи се предават на хората, или на вредители, засягащи растенията или растителните продукти, както и за да се гарантира опазването на околната среда от рисковете, които биха могли да възникнат от генетично модифицирани организми (ГМО) или продуктите за растителна защита. Правилното прилагане на тези правила, по-нататък наричани събирателно „законодателство на Съюза в областта на агрохранителната верига“, допринася за функционирането на вътрешния пазар.

(4)

Основните правила на Съюза относно законодателството в областта на храните и фуражите са определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (4). В допълнение към тези основни правила специалното право в областта на храните и фуражите обхваща различни области като храненето на животните, включително медикаментозните фуражи, хигиената на храните и фуражите, зоонозите, страничните животински продукти, остатъците от ветеринарномедицински продукти, замърсителите, контрола и ликвидирането на болестите по животните с последици за здравето на хората, етикетирането на храните и фуражите, продуктите за растителна защита, добавките в храните и фуражните добавки, витамините, минералните соли, микроелементите и другите добавки, материалите, които влизат в контакт с храни, изискванията относно качеството и състава, питейната вода, йонизацията, новите храни и ГМО.

(5)

Законодателството на Съюза относно здравето на животните има за цел да гарантира високи стандарти по отношение на здравето на хората и животните в Съюза, рационалното развитие на секторите на селското стопанство и аквакултурите и увеличаването на производителността. Това законодателство е необходимо, за да се допринесе за доизграждането на вътрешния пазар на животни и животински продукти и да се избегне разпространението на инфекциозни болести, което предизвиква загриженост в Съюза. То обхваща области като вътресъюзната търговия, въвеждането в Съюза, ликвидирането на болести, ветеринарния контрол и уведомяването относно болести, и също така допринася за безопасността на храните и фуражите.

(6)

Заразните болести по животните, включително в случаи на микроорганизми, които са развили резистентност към антимикробни средства, могат да имат значително въздействие върху общественото здраве, безопасността на храните и фуражите и здравето на животните и хуманното отношение към тях. С цел в Съюза да се гарантират високи стандарти за здравето на животните и общественото здраве, на равнището на Съюза са установени правила относно мерките за опазване на здравето на животните и относно безопасността на фуражите и храните. Спазването на тези правила, включително правилата, чиято цел е да се справят с проблема за антимикробната резистентност, следва да подлежи на предвидения в настоящия регламент официален контрол. Наред с това законодателството на Съюза предвижда правила за пускането на пазара и употребата на ветеринарномедицински продукти, които допринасят за съгласуваните действия на равнището на Съюза, насочени към налагане на разумно използване на антимикробни средства на равнище земеделско стопанство и свеждане до минимум на развиването на антимикробна резистентност при животните и предаването ѝ чрез храни от животински произход. В действия № 2 и № 3, застъпени в съобщението на Комисията от 15 ноември 2011 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „План за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност“, се подчертава основната роля, която изпълняват специалните правила на Съюза в областта на ветеринарномедицинските продукти. Спазването на тези специални правила следва да подлежи на проверките, предвидени в това законодателство на Съюза, и следователно не попада в обхвата на настоящия регламент.

(7)

В член 13 от ДФЕС се признава, че животните са същества с усещания. Законодателството на Съюза в областта на хуманното отношение към животните изисква собствениците на животни, животновъдите и компетентните органи да спазват изискванията, гарантиращи хуманното отношение към животните, и да се избягва причиняването на ненужна болка и страдание. Тези правила се основават на научни доказателства и могат да подобрят качеството и безопасността на храните от животински произход.

(8)

Законодателството на Съюза в областта на здравето на растенията регулира въвеждането, установяването и разпространението на вредители по растенията, които не съществуват или не са широко разпространени в рамките на Съюза. Неговата цел е да опазва здравето на културите в Съюза и на публичните и частните зелени площи и горите, като същевременно се опазват биологичното разнообразие и околната среда на Съюза и се гарантира качеството на растенията и растителните продукти и безопасността на произведените от растения храни и фуражи.

(9)

Законодателството на Съюза в областта на продуктите за растителна защита регулира разрешаването, пускането на пазара, употребата и контрола на продуктите за растителна защита и на активните вещества, антидотите, синергистите, коформулантите или адювантите, които може да съдържат или от които може да се състоят. Целта на тези правила е да се гарантира високо равнище на защита на здравето на хората и на животните, както и на околната среда, посредством оценяване на рисковете, свързани с продуктите за растителна защита, като същевременно се подобри функционирането на пазара на Съюза чрез хармонизиране на правилата относно пускането им на пазара и едновременно с това се подобри земеделското производство.

(10)

Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) и Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (6) предвиждат предварителното разрешаване, проследяването и етикирането на ГМО и генетично модифицираните храни и фуражи. ГМО, които не са предназначени за пряка консумация, като например семена, използвани като изходен материал за производството на храни и фуражи, може да се разрешават съгласно Директива 2001/18/ЕО или съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003. Независимо от правното основание, съгласно което могат да се разрешават ГМО, следва да се прилагат същите правила относно официалния контрол.

(11)

Законодателството на Съюза в областта на биологичното производство и етикетирането на биологичните продукти осигурява основа за устойчивото развитие на биологичното производство и има за цел да допринесе за опазването на природните ресурси, биологичното разнообразие и хуманното отношение към животните, както и за развитието на селските райони.

(12)

Законодателството на Съюза в областта на схемите за качество на селскостопанските и хранителните продукти идентифицира продуктите и храните, отгледани и произведени в съответствие с точни спецификации, като същевременно се насърчава разнообразието в селскостопанското производство, защитават се наименованията на продуктите и се информират потребителите относно специфичния характер на селскостопанските и хранителните продукти.

(13)

Законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се основава на принципа, че операторите носят отговорност на всички етапи на производството, преработката и разпространението в рамките на упражнявания от тях контрол за гарантиране на изпълнението на имащите отношение към тяхната дейност изисквания, установени от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига.

(14)

Правилата на Съюза относно стандартите за предлагане на пазара на продукти от риболов и аквакултури гарантират устойчиви продукти и реализиране на пълния потенциал на вътрешния пазар; те улесняват дейностите по предлагане на пазара в условията на лоялна конкуренция, като по този начин допринасят за подобряване на рентабилността на производството. Тези правила осигуряват спазването на едни и същи изисквания, както за вноса, така и за продуктите, с произход от Съюза. Правилата на Съюза относно стандартите за предлагане на пазара на селскостопански продукти допринасят за подобряването на икономическите условия за производство, и предлагането на пазара и на качеството на тези продукти.

(15)

Отговорността за прилагане на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се носи от държавите членки, чиито компетентни органи извършват мониторинг и проверяват чрез организирането на официален контрол дали съответните изисквания на Съюза действително се спазват и привеждат в изпълнение.

(16)

С Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (7), бе установена единна законодателна рамка за организирането на официалния контрол. Тази рамка значително подобри ефективността на официалния контрол, прилагането на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и равнището на защита от рискове за здравето на хората, животните и растенията и за хуманното отношение към животните в Съюза, както и равнището на защита на околната среда от рискове, които биха могли да възникнат от ГМО и продуктите за растителна защита. Тя предостави и консолидирана правна рамка в подкрепа на интегрирания подход към извършването на официален контрол по цялата агрохранителна верига.

(17)

Съществуват редица разпоредби от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, чието изпълнение не се урежда или само частично се урежда от Регламент (ЕО) № 882/2004. По-конкретно някои специални правила относно официалния контрол бяха запазени в Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (8). Здравето на растенията също до голяма степен попада извън приложното поле на Регламент (ЕО) № 882/2004, като някои правила относно официалния контрол се определят в Директива 2000/29/ЕО на Съвета (9).

(18)

В Директива 96/23/ЕО на Съвета (10) се предвижда също така много подробен набор от правила, с които, inter alia, се установява минималната честота на официалния контрол и конкретни мерки за прилагане, които да бъдат приети в случаи на несъответствие.

(19)

С цел рационализиране и опростяване на общата законодателна рамка, като едновременно с това се преследва целта за по-добро регулиране, правилата, приложими по отношение на официалния контрол в конкретни области, следва да бъдат интегрирани в единна законодателна рамка относно официалния контрол. За тази цел Регламент (ЕО) № 882/2004 и други актове на Съюза, уреждащи понастоящем официалния контрол в конкретни области, следва да бъдат отменени и заменени с настоящия регламент.

(20)

Целта на настоящия регламент следва да бъде установяването на хармонизирана рамка на Съюза относно организирането на официалния контрол и официалните дейности, различни от официалния контрол, по цялата агрохранителна верига, като се вземат предвид правилата относно официалния контрол, определени в Регламент (ЕО) № 882/2004 и в съответното секторно законодателство, и придобитият при прилагането на тези правила опит.

(21)

Правилата, с които се определят изискванията относно устойчивата употреба на продуктите за растителна защита, установени в Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), включват в член 8 от нея разпоредби за проверка на оборудването за прилагане на пестициди, които ще продължат да се прилагат, докато правилата относно официалния контрол от настоящия регламент не се прилагат за тези дейности по проверка.

(22)

За проверка на съответствието с правилата относно общата организация на пазарите на селскостопански продукти (полски култури, вино, маслиново масло, плодове и зеленчуци, хмел, мляко и млечни продукти, говеждо и телешко месо, овче месо, козе месо и мед) вече е създадена добре установена и специфична система за контрол. Поради това настоящият регламент не следва да се прилага по отношение на проверката на съответствието с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12), които уреждат общата организация на пазарите на селскостопански продукти, освен когато проверките, провеждани във връзка с пазарните стандарти съгласно Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), съдържат данни за възможни случаи на измамни и подвеждащи практики.

(23)

Някои определения, които понастоящем са установени в Регламент (ЕО) № 882/2004, следва да бъдат адаптирани, за да се вземе предвид по-широкото приложно поле на настоящия регламент, да бъдат приведени в съответствие с установените в други актове на Съюза, както и да бъде изяснена или, когато е целесъобразно, заменена терминологията, която има различни значения в различните сектори.

(24)

Когато законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига изисква компетентните органи да проверяват дали операторите спазват съответните правила на Съюза и дали животните или стоките отговарят на специалните изисквания за издаването на официални сертификати или удостоверения, тези проверки на съответствието следва да се считат за официален контрол.

(25)

Законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига възлага допълнително на компетентните органи на държавите членки специални задачи по отношение на защитата на здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните, и опазването на околната среда във връзка с ГМО и продуктите за растителна защита. Тези задачи представляват дейности от обществен интерес, като от компетентните органи на държавите членки се изисква да ги извършват с цел премахване, ограничаване или намаляване на всякаква опасност, която може да възникне за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или също за околната среда. Тези други официални дейности, които включват даването на разрешение или одобряването, епидемиологичното наблюдение и мониторинг, премахването и ограничаването на болестите или вредителите, както и издаването на официални сертификати или удостоверения, се уреждат от същите секторни правила, чието изпълнение се осигурява посредством официалния контрол и следователно от настоящия регламент.

(26)

Държавите членки следва да определят компетентни органи във всички области, които попадат в приложното поле на настоящия регламент. Макар че държавите членки са най-добре подготвени да набележат и вземат решение кой компетентен орган или органи да определят за всяка област или част от област, от тях следва също така да се изиска да определят единен орган, който да гарантира във всяка област или част от област подходящо координирана комуникация с компетентните органи на другите държави членки и с Комисията.

(27)

За извършването на официалния контрол с цел проверка на правилното прилагане на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и на другите официални дейности, възложени на органите на държавите членки от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, държавите членки следва да определят компетентни органи, които действат в обществен интерес, обезпечени са с ресурси, разполагат с подходящо оборудване и предоставят гаранции за безпристрастност и професионализъм. Компетентните органи следва да гарантират качеството, последователността и ефективността на официалния контрол.

(28)

Правилното прилагане и осигуряване на изпълнението на правилата, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, изисква подходящо равнище на познаване както на тези правила, така и на правилата от настоящия регламент. Поради това е от значение служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности, да преминават редовно обучение относно приложимото законодателство в съответствие с областта им на компетентност, както и в съответствие със задълженията, произтичащи от настоящия регламент.

(29)

Компетентните органи следва да извършват вътрешни одити или да организират извършването на одити от тяхно име, за да удостоверят спазването на настоящия регламент. Тези одити следва да се извършват по прозрачен начин и да подлежат на независим контрол.

(30)

Операторите следва да имат правото, при условията на националното право, да обжалват решенията, взети от компетентните органи. Компетентните органи следва да информират операторите за това право.

(31)

Компетентните органи следва да гарантират, че служителите, отговарящи за официалния контрол, не оповестяват информация, придобита по време на неговото извършване, когато тази информация представлява професионална тайна. Освен ако не съществува висш интерес, който оправдава оповестяването, професионалната тайна следва да обхваща информацията, която би могла да възпрепятства постигането на целта на инспекциите, разследванията или одитите, защитата на търговските интереси или защитата на съдебното производство и на правните съвети. Независимо от това професионалната тайна не следва да възпрепятства компетентните органи да публикуват фактическа информация за резултатите от официалния контрол по отношение на отделни оператори, когато на съответния оператор е била дадена възможност да изрази становище по него преди оповестяването и това становище е взето под внимание или е представено заедно с разкритата от компетентните органи информация. Необходимостта от опазване на професионалната тайна не засяга и задължението за компетентните органи за информиране на широката общественост, когато са налице основателни причини да се подозира, че дадена храна или фураж може да представлява опасност за здравето съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Правото на физическите лица на защита на техните лични данни, предвидено в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14), не следва да бъде засегнато от настоящия регламент. Освен това тези правила не следва да засягат случаите, в които оповестяването на информацията се изисква от законодателството на Съюза или от националното законодателство.

(32)

Компетентните органи следва да извършват редовно официален контрол, въз основа на риска и с необходимата честота, във всички сектори и във връзка с всички оператори, дейности, животни и стоки, които са предмет на регулиране от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига. Честотата на официалния контрол следва да бъде установена от компетентните органи, като се вземе предвид необходимостта от съобразяване на усилието по извършване на контрол с риска и очакваното равнище на съответствие с изискванията в различните случаи, включително евентуалните нарушения на законодателство на Съюза в областта на агрохранителната верига, извършени посредством измамни или подвеждащи практики. Поради това вероятността за неспазване на законодателството относно агрохранителната верига във всички области, които попадат в обхвата на настоящия регламент, следва да бъде взета предвид, когато се съобразява усилието по извършване на контрола. В някои случаи обаче, с оглед на издаването на официален сертификат или удостоверение, което е предварително условие за пускането на пазара или за движението на животните или стоките, законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига изисква официалният контрол да се извършва независимо от равнището на риска или от вероятността за неспазване . В такива случаи честотата на официалния контрол е продиктувана от нуждите, свързани със сертифицирането или удостоверяването.

(33)

За да се запази ефективността на официалния контрол при проверката на съответствието, не следва да се съобщава предварително за извършването на контрол, освен ако предварителното съобщаване не е абсолютно необходимо за извършването на контрола (например, когато официалният контрол се извършва в кланица по време на клане и се изисква непрестанно или редовно присъствие на служители или представители на компетентните органи в помещенията на оператора) или характерът на дейностите по официалния контрол не изисква друго (какъвто по-специално е случаят във връзка с одитните дейности).

(34)

Официалният контрол следва да бъде задълбочен и ефективен и следва да гарантира, че законодателството на Съюза се прилага правилно. Като се има предвид, че официалният контрол може да представлява тежест за операторите, компетентните органи следва да организират и провеждат дейностите по официален контрол, като вземат предвид техните интереси и ограничават посочената тежест до необходимото за извършването на ефикасен и ефективен официален контрол.

(35)

Официалният контрол следва да се извършва от служители, които са независими, т.е. по отношение на които няма никакъв конфликт на интереси, по-специално, които не са в положение, което пряко или косвено би могло да засегне възможността им да изпълняват професионалните си задължения по безпристрастен начин. Следва да са налице подходящи мерки за гарантиране на безпристрастност в случаите, когато се извършва официален контрол по отношение на животни, стоки или места, принадлежащи на публичен орган или структура, или извършвани от този орган или структура дейности.

(36)

Официалният контрол следва да се извършва с еднакво внимание от компетентните органи на държавата членка независимо от това дали правилата, чието изпълнение се осигурява, се прилагат за дейности, отнасящи се само до територията на тази държава членка, или за дейности, които ще окажат въздействие върху спазването на законодателството на Съюза относно животните и стоките, които се придвижват или пускат на пазара в друга държава членка или се изнасят извън Съюза. В случай на износ извън Съюза от компетентните органи може да се изисква също, в съответствие със законодателството на Съюза, да проверят съответствието на животните и стоките с изискванията, установени от третата държава на местоназначение по отношение на тези животни или стоки. Освен това, във връзка с установяването на образци на сертификати за износ, съответните изпълнителни правомощия, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат само когато в правото на Съюза е предвидено такова сертифициране и по-специално в двустранни споразумения, сключени между Съюза и трета държава или асоциация от трети държави.

(37)

Без да се засягат изискванията за проследимост, определени в секторното законодателство и доколкото е строго необходимо за организирането на официалния контрол, компетентните органи на държава членка следва да могат при изключителни обстоятелства да изискват от операторите да докладват за пристигането на животни и стоки от друга държава членка.

(38)

За да се гарантира, че се осигурява правилното изпълнение на законодателство на Съюза в областта на агрохранителната верига, компетентните органи следва да разполагат с правомощия да извършват официален контрол на всички етапи на производството, преработката и разпространението на попадащите в обхвата на това законодателство животни и стоки. За да се гарантира, че официалният контрол се провежда задълбочено и ефективно, компетентните органи следва да имат и правомощия да извършват официален контрол на всички етапи на производството и разпространението на стоки, вещества, материали или обекти, които не са уредени със законодателство на Съюза в областта на агрохранителната верига доколкото това е необходимо, за да се направи пълно разследване на евентуалните нарушения на това законодателство и да се определи причината за всяко такова нарушение. За да се извършва ефикасно този официален контрол, компетентните органи следва да изготвят и поддържат списък или регистър на съответните оператори, които подлежат на контрол.

(39)

Компетентните органи действат в интерес на операторите и на широката общественост, като гарантират, че високите стандарти на защита, установени от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, последователно се запазват и опазват чрез подходящи действия за осигуряване на изпълнението, и че съответствието с такъв вид законодателство е проверено чрез официалния контрол по цялата агрохранителна верига. Поради това компетентните органи, както и органите с делегирани правомощия и физическите лица, на които са били делегирани определени задачи, следва да се отчитат пред операторите и широката общественост за ефикасността и ефективността на извършвания от тях официален контрол. Те следва да предоставят достъп до информация относно организацията и извършването на официалния контрол и другите официални дейности и редовно да публикуват информация относно официалния контрол и получените резултати. Компетентните органи следва също така при определени условия да имат право да публикуват или да предоставят информация относно класирането на отделните оператори въз основа на резултатите от официалния контрол. Използването на схеми за класиране от държавите членки следва да бъде разрешено и насърчавано като средство за повишаване на прозрачността по агрохранителната верига, при условие че тези схеми предоставят подходящи гаранции за справедливост, последователност, прозрачност и обективност. Компетентните органи следва да разполагат с необходимите действащи механизми, за да може класирането да отразява точно реалното равнище на съответствие; по-конкретно, компетентните органи следва да бъдат насърчавани да гарантират, че класирането е въз основа на резултатите от няколко мероприятия по официален контрол или, когато класирането е въз основа на резултатите от един единствен официален контрол и констатациите са неблагоприятни — че в разумен срок се извършва последващ официален контрол. Особено необходимо е да има прозрачност на критериите за класиране, така че добрите практики да могат да бъдат съпоставяни, а с течение на времето да се обмисли възможност за разработване на последователен подход на равнището на Съюза.

(40)

Важно е компетентните органи, както и органите с делегирани правомощия и физическите лица, на които са били делегирани определени задачи, да гарантират и проверяват ефективността и последователността на извършвания от тях официален контрол. За тази цел те следва да действат въз основа на документирани процедури в писмен вид и да предоставят информация и инструкции на извършващите официалния контрол служители. Те следва да разполагат и с установени подходящи документирани процедури и механизми, така че да проверяват непрекъснато дали собствените им действия са ефективни и последователни, и да предприемат корективни действия, когато бъдат установени слабости.

(41)

За да се улесни установяването на случаи на несъответствие и да се рационализира предприемането на корективни действия от страна на съответния оператор, резултатите от официалния контрол следва да се регистрират в писмена форма, като на оператора следва да се предостави копие при поискване. Когато официалният контрол изисква постоянно или редовно присъствие на служителите на компетентните органи, за да се осъществи мониторинг на дейностите на оператора, изготвянето на писмени записи за всяка отделна инспекция или посещение при оператора би било непропорционално. В такива случаи писмените записи следва да се изготвят с честота, която дава възможност на компетентните органи и на оператора да бъдат редовно информирани за степента на съответствие и своевременно уведомявани за всякакви установени слабости или несъответствия.

(42)

Операторите следва да оказват пълно съдействие на компетентните органи, на органите с делегирани правомощия или на физическите лица, на които са били делегирани определени задачи, за да се гарантира безпрепятственото извършване на официалния контрол и да се позволи на компетентните органи да извършват други официални дейности. Операторите, които отговарят за пратка, влизаща на територията на Съюза, следва да предоставят цялата налична информация, свързана с тази пратка. Всички оператори следва да предоставят на компетентните органи най-малко информацията, необходима за тяхното идентифициране и за идентифициране на дейностите им, както и на операторите, на които доставят и от които получават доставки.

(43)

Настоящият регламент установява единна законодателна рамка относно организирането на официалния контрол с цел проверка на съответствието със законодателството на Съюза относно агрохранителната верига във всички области, които влизат в обхвата на това законодателство. В някои от тези области в законодателството на Съюза се определят подробни изисквания, за чието спазване са необходими специални умения и средства за извършване на официалния контрол. За да се избегнат разминаващи се практики за осигуряване на изпълнението, които биха могли да доведат до нееднаква защита на здравето на хората, животните и растенията, на хуманното отношение към животните и — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита, както и на околната среда —до възпрепятстване на функционирането на вътрешния пазар на животни и стоки, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, и до нарушаване на конкуренцията, Комисията следва да има възможност да допълва предвидените в настоящия регламент правила чрез приемането на специални правила относно официалния контрол, които са в състояние да отговорят на нуждите от контрол в тези области. По-специално в подобни правила следва да се определят конкретни изисквания за извършване на официалния контрол и минималната му честота, специални или допълнителни спрямо предвидените в настоящия регламент мерки, които компетентните органи следва да предприемат във връзка със случаи на несъответствие, специфични отговорности и задачи на компетентните органи в допълнение към предвидените в настоящия регламент, както и специфични критерии за задействане на предвидените в настоящия регламент механизми за административна помощ. В други случаи тези допълнителни правила биха могли да се окажат необходими, за да се осигури по-подробна рамка за извършването на официален контрол по отношение на храни и фуражи, когато се появи нова информация за рискове за здравето на хората или животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също и при риск за околната среда, която показва, че при липсата на общи спецификации за извършването на официален контрол в отделните държави членки контролът не би могъл да осигури очакваното равнище на защита срещу тези рискове, както е предвидено от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига.

(44)

За да се даде възможност за ефикасна организация на официалния контрол, попадащ в обхвата на настоящия регламент, държавите членки следва да имат право да определят най-подходящите служители за извършване на такъв контрол, при условие че се осигурява високо равнище на опазване на здравето на хората, животните и растенията и на хуманно отношение към животните по цялата агрохранителна верига и се спазват международните стандарти и задължения. В някои случаи обаче от държавите членки следва да се изисква да се обръщат към официалните ветеринарни лекари, фитосанитарни инспектори или други, специално посочени лица, когато техните специфични умения са необходими за осигуряването на надеждни резултати от официалния контрол. Това не следва да засяга възможността държавите членки да използват също официалните ветеринарни лекари (включително за официален контрол на домашни птици и лагоморфни), фитосанитарни инспектори и други специално посочени лица в случаи, когато това не се изисква съгласно настоящия регламент.

(45)

С цел разработване на нови методи и техники за контрол във връзка с официалния контрол върху производството на месо на компетентните органи следва да се даде възможност да приемат национални мерки за изпълнението на пилотни проекти с ограничен срок и обхват. С тези мерки следва да се гарантира, че компетентните органи проверяват дали операторите спазват всички основни разпоредби, приложими за производството на месо, включително изискванията месото да бъде безопасно и годно за консумация от човека. За да се осигури възможност на Комисията и държавите членки да оценяват въздействието на такива национални мерки и да изразяват своето становище преди приемането им, както и съответно да предприемат най-подходящите действия, тези мерки следва да се съобщават на Комисията за целите на и в съответствие с членове 5 и 6 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(46)

Компетентните органи следва да могат да делегират някои от задачите си на други органи. Следва да бъдат определени подходящи условия, за да се гарантира, че ще бъдат запазени безпристрастността, качеството и последователността на официалния контрол и на другите официални дейности. Органът, на който са делегирани правомощия, следва по-специално да бъде акредитиран в съответствие със стандарта на Международната организация по стандартизация (ISO) за извършването на инспекции.

(47)

За да се гарантира надеждност и последователност на официалния контрол и другите официални дейности в рамките на Съюза, методите, използвани за вземане на проби и за лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, следва да отговарят на научни стандарти, да съответстват на специфичните нужди на съответната лаборатория относно анализа, изпитванията и диагностиката и да предлагат издържани и надеждни резултати от анализите, изпитванията и диагностиката. Следва да бъдат установени ясни правила за избора на метода, който да бъде използван, когато различни източници, като ISO, Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO), Международната конвенция по растителна защита (IPPC), Световната организация за здравеопазване на животните (OIE), Европейският съюз и националните референтни лаборатории, или пък националното право дават възможност за повече от един метод.

(48)

Операторите, чиито животни или стоки подлежат на вземане на проби, анализи, изпитвания или диагностика в рамките на официалния контрол, следва да имат право на второ експертно становище за тяхна сметка. Това право следва да дава възможност на оператора да поиска преглед на документацията по първоначалното вземане на проби и извършването на анализи, изпитвания или диагностика от друг експерт, както и повторен анализ, изпитване или диагностика на части от материала за взета първоначално проба, освен ако такъв втори анализ, изпитване или диагностика са технически невъзможни или са без значение. Такъв би бил случаят по-специално, ако честотата на поява на опасността е особено ниска при животното или стоката или нейното разпространение е изключително слабо или неравномерно, с цел оценка за наличието на карантинни вредители или, в зависимост от случая, за да се извърши микробиологичен анализ.

(49)

За целите на извършването на официален контрол на търговията, осъществявана по интернет или чрез друга връзка от разстояние, компетентните органи следва да имат възможност да получават проби чрез анонимно направени поръчки (известни също като „тайно пазаруване“), които след това да могат да бъдат анализирани, изпитвани или подлагани на проверка за съответствие. Компетентните органи следва да вземат всички мерки, за да бъдат защитени правата на операторите за становище от втори експерт.

(50)

Лабораториите, определени от компетентните органи да извършват анализи, изпитвания и диагностика на проби, взети в рамките на официалния контрол и другите официални дейности, следва да притежават необходимите за изпълнението на тези задачи експертни знания, оборудване, инфраструктура и персонал в съответствие с най-високите стандарти. За да се гарантира получаването на стабилни и надеждни резултати, тези лаборатории следва да бъдат акредитирани за използването на тези методи в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“. Акредитацията следва да бъде издадена от национален орган по акредитация, действащ в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(51)

Въпреки че акредитацията е предпочитаният инструмент, за да се гарантира, че официалните лаборатории работят в съответствие с високи стандарти, тя също така е сложен и скъп процес, който би могъл да доведе до непропорционална тежест за лабораторията в случаите, когато методът за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика е особено прост за извършване и не изисква специални процедури или оборудване, както при откриването на наличието на Trichinella при извършването на инспекция и, при определени условия, в случаите, когато лабораторията извършва само анализи, изпитвания или диагностика в рамките на другите официални дейности, а не на официалния контрол.

(52)

С цел да се осигури гъвкавостта и пропорционалността на подхода, по-специално по отношение на лаборатории в областта на здравето на животните или растенията, следва да се предвиди възможност за приемане на дерогации, за да се позволи някои лаборатории да не бъдат акредитирани по отношение на всички използвани от тях методи. Това става по-специално в случаите, когато не са налични валидирани методи за откриване на определени вредители по растенията. Освен това може акредитацията на дадена лаборатория за всички методи, които тя следва да използва в качеството си на официална лаборатория, да не е непосредствено възможна в случаи, когато трябва да се използват нови или наскоро променени методи, в случаи на нововъзникващи рискове или извънредни положения. При определени условия на официалните лаборатории следва да се позволи да извършват анализи, изпитвания и диагностика за компетентните органи, преди да са получили съответната акредитация.

(53)

Официалният контрол, извършван на животни и стоки, въвеждани в Съюза от трети държави, е от ключово значение, тъй като този контрол гарантира спазването на приложимото в рамките на Съюза законодателство, и по-специално установените правила за защита на здравето на хората, животните и растенията, на хуманното отношение към животните и — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също на околната среда. Този официален контрол следва да се извършва преди животните или стоките да са допуснати за свободно обращение в рамките на Съюза. Честотата на официалния контрол следва да позволява адекватно справяне с рисковете за здравето на хората, животните и растенията, хуманното отношение към животните и околната среда, които въвежданите в Съюза животни и стоки биха могли да предизвикат, като се вземат предвид предишните данни на оператора за спазването на изискванията, предвидени в законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, вече извършения контрол на тези животни и стоки в съответната трета държава и гаранциите, предоставени от посочената трета държава, че изнасяните за Съюза животни и стоки отговарят на изискванията, определени в законодателството на Съюза.

(54)

Необходимо е да се предвиди за категориите животни и стоки, които следва винаги да бъдат представяни на граничен контролен пункт за официален контрол, този контрол да се извършва преди въвеждането им в Съюза. Също така е необходимо да се предвиди възможността да се изисква спрямо други категории стоки прилагането временно на същото изискване — по силата на специални мерки за тази цел, както и възможността да се изисква определени други категории стоки, и по-специално някои храни, съдържащи както продукти от растителен произход, така и преработени продукти от животински произход (съставни продукти), да бъдат винаги представяни за официален контрол на граничен контролен пункт преди въвеждането им в Съюза.

(55)

Като се имат предвид рисковете за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или за околната среда, които някои животни или стоки могат да предизвикат, тези животни и стоки следва да бъдат предмет на специален официален контрол, който да се извършва при въвеждането им в Съюза. Действащите правила на Съюза изискват официалният контрол да бъде извършван на границите на Съюза, за да се провери, че стандартите относно здравето на хората, здравето на животните и хуманното отношение към тях, приложими по отношение на животни, продукти от животински произход, зародишни продукти и странични животински продукти, се спазват и че растенията и растителните продукти отговарят на фитосанитарните изисквания. Засилен контрол при въвеждане в Съюза се извършва и на някои други стоки, когато нововъзникващи или вече известни рискове обосновават това. В настоящия регламент следва да бъдат предвидени особеностите на този контрол, който понастоящем се урежда от директиви 97/78/ЕО (17), 91/496/ЕИО (18) и 2000/29/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 669/2009 на Комисията (19).

(56)

С цел да се засили ефективността на системата на Съюза за официален контрол, да се гарантира оптимално разпределение на ресурсите за официален контрол, предназначени за граничен контрол, и да се улесни прилагането на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, следва да бъде установена обща интегрирана система за официален контрол в граничните контролни пунктове, която да замени действащата фрагментирана рамка за контрол, така че да се обработват всички пратки, които предвид риска, който могат да предизвикат, следва да бъдат контролирани при въвеждането им в Съюза.

(57)

Официалният контрол върху пратки следва да се извършва при пристигането им на граничните контролни пунктове. Този официален контрол следва да включва проверки на документите на всички пратки, включително, когато е уместно, проверки чрез електронни средства, както и проверки за идентичност и физически проверки, извършвани с подходяща честота в зависимост от риска, който представлява всяка пратка на животни или стоки.

(58)

Честотата на физическите проверки следва да бъде определяна и изменяна въз основа на рисковете за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. Този подход следва да дава възможност на компетентните органи да разпределят ресурси за контрол в областите, в които рискът е най-голям. Честотата на проверките за идентичност следва също да бъде намалена или ограничена до проверка на официалния печат на дадена пратка, когато това е оправдано поради намален риск, свързан с въвежданите в Съюза пратки. Основаният на риска подход към проверките за идентичност и физическите проверки следва да се прилага като се използват наличните масиви от данни и информация, както и компютризираните системи за събиране и управление на данни.

(59)

В някои случаи и при условие че бъде гарантирано високо равнище на здраве на хората, животните и растенията, на хуманното отношение към животните и — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, официалният контрол, който обичайно се извършва от компетентните органи на граничните контролни пунктове, би могъл да се извършва на други контролни пунктове или от други органи.

(60)

С цел да се организира ефективна система за официален контрол пратките, пристигащи от трети държави, за които се изисква контрол при въвеждането им в Съюза, следва да бъдат придружени от единен здравен документ за въвеждане (ЕЗДВ), който да се използва за предварително уведомяване за пристигането на пратките на граничния контролен пункт и за регистриране на резултатите от извършения официален контрол и взетите от компетентните органи решения във връзка с пратката, която той придружава. Същият документ следва да се използва от оператора за митническо оформяне от страна на митническите органи след като приключи официалния контрол.

(61)

Поради специфични географски ограничения, например дълга брегова ивица или дълга граница, в някои държави членки е трудно да бъдат изпълнявани постоянно минималните изисквания за граничните контролни пунктове. Вносът на необработени дървени трупи обикновено се извършва в големи количества през специализирани пристанища или контролни пунктове и с нередовна периодичност, което затруднява осигуряването на напълно оборудвани гранични контролни пунктове с постоянен персонал. За да се осигури ефективен официален контрол на конкретни пратки необработени дървени трупи, следва да бъдат позволени дерогации от минималните изисквания за граничните контролни пунктове.

(62)

Официалният контрол на животни и стоки, въвеждани в Съюза от трети държави, следва да се извършва на граничните контролни пунктове, определени от държавите членки в съответствие с редица минимални изисквания. Определянето на такива пунктове следва да бъде оттеглено или спряно, когато те вече не са в съответствие с минималните изисквания или когато техните дейности могат да представляват риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. При вземането на решение за оттегляне или спиране на това определяне, следва да се имат предвид степента на сериозност на риска и принципът на пропорционалност.

(63)

За да се гарантира еднаквото прилагане на правилата за официалния контрол на пратките, пристигащи от трети държави, следва да се установят общи правила по отношение на действията, които компетентните органи и операторите следва да предприемат в случай на съмнение за несъответствие и във връзка с несъответстващите пратки и пратките, които биха могли да представляват риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

(64)

С цел да се избегнат непоследователности и дублиране при извършването на официалния контрол, за да се позволи навременното идентифициране на пратките, които подлежат на официален контрол на граничните контролни пунктове и на други контролни пунктове, и за да се гарантира, че контролът се извършва по ефективен начин, следва да бъдат гарантирани сътрудничеството и обменът на информация между компетентните органи, митническите органи и други органи, които се занимават с пратки, пристигащи от трети държави.

(65)

Държавите членки следва да гарантират, че винаги са налични адекватни финансови ресурси, така че компетентните органи, извършващи официален контрол и други официални дейности, да бъдат осигурени с необходимите персонал и оборудване. Въпреки че операторите са отговорни на първо място, за да се гарантира, че техните дейности се извършват в съответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, системата за собствен контрол, която те са внедрили за тази цел, следва да бъде допълнена с поддържана от всяка държава членка специална система за официален контрол, за да се гарантира ефективния надзор на пазара по цялата агрохранителна верига. Такава система по своята същност е сложна и ресурсоемка, така че следва да бъде предвиден стабилен приток от ресурси, предназначени за официален контрол и на подходящо равнище за нуждите на правоприлагането във всеки един момент. За да се намали зависимостта на системата за официален контрол от публичните финанси, компетентните органи следва да събират такси или налози, за да покриват разходите, които възникват за тях при извършване на официален контрол на някои оператори и във връзка с някои дейности, за които в законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се изисква регистрация или одобрение в съответствие с правилата на Съюза в областта на хигиената на храните и фуражите или с правилата в областта на здравето на растенията. Следва да се събират такси или налози от операторите и за да се компенсират разходите за официалния контрол, извършван с оглед издаване на официален сертификат или удостоверение, и разходите за официален контрол, извършван от компетентните органи на граничните контролни пунктове.

(66)

Таксите или налозите следва да покриват, но да не надхвърлят, разходите, включително режийните разходи, възникващи за компетентните органи при извършването на официалния контрол. Режийните разходи може да включват разходите за подкрепа и организация, които са необходими за планирането и извършването на официалния контрол. Тези разходи следва да се изчисляват въз основа на всеки отделен официален контрол или въз основа на целия официален контрол, извършени през определен период от време. Когато таксите или налозите се прилагат въз основа на действителните разходи за всеки отделен официален контрол, на операторите с добри резултати при спазването на изискванията следва да се налагат по-ниски общи такси в сравнение с операторите, които не спазват изискванията, тъй като спрямо първите следва да бъде упражняван официален контрол с по-ниска честота. С цел да се насърчи спазването на законодателството на Съюза от всички оператори, без значение какъв е използваният метод (основаващ се на действителните разходи или под формата на фиксирана такса), който всяка държава членка е избрала за изчисляване на таксите или налозите, когато таксите или налозите се изчисляват въз основа на цялостните разходи, възникнали за компетентните органи през определен период от време, и се налагат на всички оператори, независимо от това дали те подлежат на официален контрол през референтния период, тези такси или налози следва да се изчисляват така, че да поощряват операторите с неизменно добри резултати при спазване на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига.

(67)

Следва да бъде забранено прякото или косвеното възстановяване на събираните от компетентните органи такси или налози, тъй като това би поставило в неизгодно положение операторите, които не се ползват от възстановяването им, и потенциално би довело до нарушаване на конкуренцията.

(68)

Финансирането на официалния контрол посредством събираните от операторите такси или налози следва да става при пълна прозрачност, така че гражданите и предприятията да могат да разбират метода и данните, използвани за установяване на таксите или налозите.

(69)

В законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига се определят случаите, в които при пускането на пазара или движението на някои животни или стоки те следва да са придружени от официален сертификат, подписан от сертифициращия служител. Целесъобразно е да се установи общ набор от правила за определяне на задълженията на компетентните органи и сертифициращите служители във връзка с издаването на официални сертификати, както и характеристиките, които следва да притежават официалните сертификати, за да се гарантира тяхната надеждност.

(70)

В други случаи в правилата, попадащи в приложното поле на настоящия регламент, се предвижда, че при пускането на пазара или движението на някои животни или стоки те трябва да са придружени от официален етикет, официална маркировка или друго официално удостоверение, издадено от операторите под официалния надзор на компетентните органи или от самите компетентни органи. Официалните удостоверения включват например растителни паспорти, лого за биологично производство и идентификационни знаци, когато по законодателството на Съюза се изискват такива, и маркировки за защитени наименования за произход, защитени географски указания или храни с традиционно специфичен характер. Целесъобразно е да се определи минимален набор от правила, за да се гарантира, че и издаването на официални удостоверения може да се извършва в съответствие с подходящи гаранции за надеждност.

(71)

Официалният контрол и другите официални дейности следва да се основават на методи за анализ, изпитване и диагностика, които отговарят на съвременните научни стандарти и предлагат стабилни, надеждни и съпоставими резултати в целия Съюз. Поради това методите, използвани от официалните лаборатории, както и качеството и еднообразието на получените въз основа на тях данни от анализите, изпитванията и диагностиката следва да се подобряват непрекъснато. За тази цел Комисията следва да има възможност да определя референтни лаборатории на Европейския съюз във всички области от агрохранителната верига, в които има необходимост от точни и надеждни резултати от анализи, изпитвания и диагностика, и да разчита на тяхната експертна помощ. Референтните лаборатории на Европейския съюз следва по-специално да гарантират, че на националните референтни лаборатории и официалните лаборатории е предоставена актуална информация за наличните методи, организират или участват активно в междулабораторни сравнителни изпитвания и предлагат курсове за обучение, предназначени за националните референтни лаборатории или официалните лаборатории.

(72)

Член 32, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и член 21, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета (20) възлагат съответно на референтната лаборатория на Европейския съюз за генетично модифицирани храни и фуражи и на референтната лаборатория на Европейския съюз за фуражни добавки специфични задачи в рамките на процедурата по издаване на разрешения за генетично модифицирани храни или фуражи, или фуражни добавки, които се отнасят по-специално до изпитването, оценката и валидирането на метода за откриване или за анализ, предложен от заявителя. Поради това тези лаборатории следва да действат като референтни лаборатории на Европейския съюз за целите на настоящия регламент.

(73)

За извършването на официален контрол и други официални дейности, насочени към откриването на евентуалните нарушения на правилата, включително извършени чрез измамни или подвеждащи практики, и в областта на хуманното отношение към животните, компетентните органи следва да имат достъп до актуални, надеждни и съгласувани технически данни, до резултати от научни изследвания, до нови техники и експертни знания, необходими за правилното прилагане на законодателството на Съюза в тези две области. За тази цел Комисията следва да има възможност да определя референтни центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига и за хуманното отношение към животните, и да разчита на тяхната експертна помощ.

(74)

С цел постигане на целите на настоящия регламент и допринасяне за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като се гарантира доверието на потребителите в него, случаите на несъответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, изискващи действия за правоприлагане в повече от една държава членка, следва да бъдат преследвани ефективно и последователно. Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF), създадена съгласно член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002, вече дава възможност на компетентните органи бързо да обменят и разпространяват информация относно сериозни преки или косвени рискове за здравето на хората във връзка с храни или фуражи или относно сериозни рискове за здравето на хората или животните, или за околната среда, във връзка с фуражи, с цел да се даде възможност за предприемане на бързи мерки за противодействие на такива сериозни рискове. Макар че този инструмент позволява предприемането на навременни действия във всички засегнати държави членки за противодействие на някои сериозни рискове по цялата агрохранителна верига, той не може да служи за целите на установяване на ефективна трансгранична помощ и сътрудничество между компетентните органи, за да се гарантира, че несъответствието със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига с трансгранично измерение се преследва ефективно не само в държавата членка, в която е констатирано за първи път, но и в държавата членка, в която е възникнало несъответствието. По-специално административната помощ и сътрудничество следва да дават възможност на компетентните органи да обменят информация, да правят разкрития и разследвания и да предприемат ефективни и пропорционални действия за преследване на трансграничните нарушения на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и в случаите на евентуални измамни или подвеждащи практики, които имат или могат да имат трансграничен характер.

(75)

По отношение на исканията за административна помощ и всички уведомления следва да бъдат предприемани подходящи последващи действия. С цел да се улесни административната помощ и сътрудничеството, от държавите членки следва да се изисква да определят един или повече органи за връзка, които да подпомагат и координират комуникационните потоци между компетентните органи в различните държави членки. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент и с цел рационализиране и опростяване на сътрудничеството между държавите членки на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на актове за изпълнение, с които да се установят спецификациите на техническите средства, които да се използват, процедурите за комуникация между органите за връзка и стандартен формат за искания за помощ, уведомления и отговори.

(76)

От всяка държава членка следва да се изисква да изготви и редовно да актуализира многогодишен национален план за контрол (МНПК), който обхваща всички области, уреждани от законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, и съдържа информация за структурата и организацията на нейната система за официален контрол. Тези МНПК са инструментът, чрез който всяка държава членка следва да гарантира, че официалният контрол е основан на риска и се извършва по ефективен начин на нейната територия и по цялата агрохранителна верига, както и че той е в съответствие с настоящия регламент. Провеждането на подходящи консултации със съответните заинтересовани страни преди изготвянето на плановете следва да гарантира пригодността им за тази цел.

(77)

С цел да се гарантира съгласуваността и пълнотата на МНПК всяка държава членка следва да определи единен орган, който има за задача да координира подготовката на нейния МНПК и събирането, когато е необходимо, на информация за неговото изпълнение, преразглеждане и актуализиране.

(78)

От държавите членки следва да се изисква да предават на Комисията годишен доклад с информация за дейностите по контрол и изпълнението на МНПК. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент и с цел улесняване на събирането и предаването на съпоставими данни последващото компилиране на тези данни в статистически данни за целия Съюз и изготвянето на доклади от Комисията за функционирането на официалния контрол в рамките на Съюза на Комисията следва се предоставят изпълнителни правомощия за приемане на актове за изпълнение по отношение на установяването на стандартни образци на формуляри за годишните доклади.

(79)

Експертите на Комисията следва да имат възможност да извършват контрол, включително одити, в държавите членки, за да проверяват прилагането на съответното законодателство на Съюза и функционирането на националните системи за контрол и на компетентните органи. Извършваният от Комисията контрол следва да се използва и за разследване и събиране на информация относно практики, свързани с осигуряване на изпълнението, или проблеми, извънредни ситуации и ново развитие в държавите членки. По искане на засегнатите държави членки експертите на Комисията следва да имат възможност да участват в контрола, извършван от компетентните органи на трети държави на територията на тази държава членка; този контрол следва да се организира въз основа на тясно сътрудничество между засегнатите държави членки и Комисията.

(80)

Животните и стоките от трети държави следва да изпълняват същите изисквания, които се прилагат към животните и стоките от Съюза, или изисквания, признати най-малко за еквивалентни във връзка с целите на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига. Този принцип е залегнал в член 11 от Регламент (ЕО) № 178/2002, който съдържа изискването внасяните в Съюза храни и фуражи да отговарят на съответните изисквания на законодателството на Съюза в областта на храните или на изисквания, които се считат най-малко за еквивалентни на тях. Специфични изисквания за прилагане на този принцип са предвидени в правилата на Съюза относно защитните мерки срещу вредителите по растенията, забраняващи въвеждането в Съюза на някои вредители, които не са разпространени в Съюза (или са разпространени само в ограничена степен), в правилата на Съюза за определяне на изисквания относно здравето на животните, които позволяват въвеждането на животни и на някои продукти от животински произход в Съюза само от трети държави, включени в съставен с тази цел списък, и в правилата на Съюза за организирането на официален контрол на продуктите от животински произход, предназначени за консумация от човека, в които се предвижда и изготвянето на списък на трети държави, от които тези продукти могат да бъдат въвеждани в Съюза.

(81)

С цел да се гарантира, че животните и стоките, въвеждани в Съюза от трети държави, отговарят на всички изисквания, определени в законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, или на изисквания, считани за еквивалентни, в допълнение към изискванията, установени в правилата на Съюза относно защитните мерки срещу вредителите по растенията, правилата на Съюза за определяне на изисквания относно здравето на животните и правилата на Съюза за определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, за да се гарантира, че изискванията, определени в законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига във връзка с опасения от фитосанитарен и ветеринарен характер са изпълнени, на Комисията следва да се позволи да установява условия за въвеждането на животни и стоки в Съюза в степента, необходима, за да се гарантира, че тези животни и стоки отговарят на всички съответни изисквания на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига или на еквивалентни изисквания. Тези условия следва да се прилагат по отношение на животните, стоките или категориите животни или стоки от всички трети държави, от някои трети държави или от региони на трети държави.

(82)

Когато в конкретни случаи са налице доказателства, че определени животни или стоки с произход от трета държава, група от трети държави или региони от тях пораждат рискове за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, или когато има доказателства, че вероятно е налице широкоразпространено значително несъответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, Комисията следва да може да приема мерки за ограничаване на такива рискове.

(83)

Извършването на ефективен и ефикасен официален контрол и други официални дейности и в крайна сметка безопасността и здравето на хората, животните и растенията и опазването на околната среда зависят също от наличието в контролните органи на добре обучени служители, притежаващи подходящи знания относно всички въпроси, свързани с правилното прилагане на законодателството на Съюза. Комисията следва да предоставя подходящо и целево обучение, за да насърчава прилагането от страна на компетентните органи на единен подход към официалния контрол и другите официални дейности. За да се насърчава познаването в трети държави на законодателството и изискванията на Съюза в областта на агрохранителната верига, такова обучение следва да бъде насочено и към служителите на компетентните органи в трети държави. Във втория случай дейностите по обучението следва да бъдат изготвени така, че да се вземат предвид специфичните нужди на развиващите се страни, да се подпомагат техния контрол и действията им за осигуряване на изпълнението, така че да отговарят на изискванията, приложими за внос на животни и стоки в Съюза.

(84)

За да се насърчава обменът на опит и добри практики между компетентните органи, Комисията следва да има възможност и да организира, в сътрудничество с държавите членки, програми за обмен между държавите членки на служители, натоварени с извършване на официалния контрол или другите официални дейности.

(85)

От значение за извършването на ефективен официален контрол и други официални дейности е компетентните органи в държавите членки, Комисията и, когато е целесъобразно, операторите, да имат възможност да обменят бързо и ефикасно данни и информация, свързани с официалния контрол, както и резултатите от него. Няколко информационни системи са установени от законодателството на Съюза и се управляват от Комисията, за да се позволи такива данни и информация да бъдат обработвани и управлявани в рамките на Съюза чрез основани на интернет компютризирани инструменти. Експертната система за контрол на търговията (система Traces), създадена с решения 2003/24/ЕО (21) и 2004/292/ЕО (22) на Комисията в съответствие с Директива 90/425/ЕИО (23) на Съвета е система, предназначена за записване и проследяване на резултатите от официалния контрол и която понастоящем се използва за управление на данните и информацията относно животните и продуктите от животински произход и извършения по отношение на тях официален контрол. Настоящият регламент следва да даде възможност тази система да бъде поддържана и актуализирана, така че да се позволи употребата ѝ за всички стоки, за които законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига установява специфични изисквания или практически механизми за официален контрол. Съществуват също и специални компютърни системи за бърз обмен на информация между държавите членки и Комисията относно рисковете, които биха могли да възникнат в агрохранителната верига или за здравето на животните и растенията. С член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002 се установява системата RASFF, която е система за уведомяване за пряка или непряка опасност за здравето на хората, произтичаща от храни или фуражи, с член 20 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета (24) се установява система за уведомяване и докладване за мерките относно включените в списък болести и с член 103 от Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета (25) се установява система за уведомяване и докладване за наличието на вредители и уведомяване в случай на несъответствие с изискванията. Всички тези системи следва да работят по хармоничен и последователен начин, като се използва взаимодействието между различните системи, избягват се дублиранията, опростява се функционирането им и се подобрява тяхната ефективност.

(86)

За да се подкрепя по-ефективното управление на официалния контрол, Комисията следва да установи компютризирана информационна система, която интегрира и актуализира при необходимост всички имащи отношение съществуващи информационни системи и която дава възможност за използването на усъвършенствани инструменти за комуникация и сертифициране и за максимално ефективно използване на свързаните с официалния контрол данни и информация. С оглед избягването на ненужно дублиране на изискванията по отношение на информацията, при проектирането на такава компютризирана система следва да се вземе предвид необходимостта да се гарантира, когато това е целесъобразно, нейната съвместимост и оперативна съвместимост с други използвани от публичните органи информационни системи, чрез които се извършва автоматичен обмен на съответните данни или се предоставя достъп до тях. Освен това в съответствие с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа следва да бъде предвидена възможността за използване на електронен подпис по смисъла на Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (26). С Европейския надзорен орган по защита на данните следва да се провеждат консултации при разработването на всяка нова функция на такава компютризирана система, както и при изготвянето на съответните мерки за прилагане, които може да засегнат обработката на лични данни и неприкосновеността на личния живот.

(87)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент във връзка с правилното функциониране на компютризираната информационна система, техническите ѝ спецификации, както и задълженията и прерогативите на различните участници и ползватели, като се отчита по-специално необходимостта да се сведе до минимум административната тежест посредством използването по целесъобразност на международно стандартизиран език, структура на съобщението и протоколи за обмен, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия.

(88)

Компетентните органи следва да разследват случаите, при които има подозрение за несъответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, и когато бъде установено такова несъответствие — да определят неговия произход и обхват, както и отговорностите на операторите. Освен това компетентните органи следва да вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че съответните оператори предприемат необходимите действия за подобряване на положението и за да се предотврати по-нататъшното несъответствие. При организирането и извършването от компетентните органи на разследвания и действия по осигуряване на изпълнението следва надлежно да се вземат предвид потенциалните рискове и вероятността от измамни или подвеждащи практики по цялата агрохранителна верига.

(89)

Проверката чрез официален контрол на спазването на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига е от основно значение, за да се гарантира, че целите на това законодателство се постигат по ефективен начин в рамките на Съюза. Смущения в системите за контрол на една държава членка в някои случаи могат значително да възпрепятстват постигането на тези цели и да доведат до възникването на рискове за здравето на хората, животните и растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, независимо от участието или отговорността на операторите или на други участници, или да доведат до състояние на широко разпространено сериозно несъответствие със законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, Комисията следва да може в случай на сериозни смущения в системата за контрол на дадена държава членка да реагира чрез приемане на мерки, насочени към ограничаване или премахване на тези рискове от агрохранителната верига в очакване съответната държава членка да предприеме необходимото действие за преодоляване на смущенията в системата за контрол. Поради това на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия.

(90)

При нарушения на правилата на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига и на настоящия регламент следва да се прилагат ефективни, възпиращи и пропорционални санкции на национално равнище в целия Съюз, чиято тежест да е съобразена, inter alia, с потенциалните вреди за здравето на хората, които могат да възникнат в резултат от нарушенията, включително в случаите, когато операторите не оказват сътрудничество по време на официален контрол, и в случаите на представяне или използване на неверни или подвеждащи официални сертификати или удостоверения. За да могат финансовите санкции, приложими за нарушения на правилата, извършени чрез измамни или подвеждащи практики, да бъдат в достатъчна степен възпиращи, те следва да бъдат определени на равнище, което надхвърля неправомерното предимство за извършителя, получено в резултат на тези практики.

(91)

Всяко лице следва да може да предоставя нова информация на вниманието на компетентните органи, която им помага при разкриването и санкционирането на случаи на нарушение на настоящия регламент и на правилата, посочени в член 1, параграф 2. Подаването на сигнал за нарушение обаче може да бъде възпрепятствано от липсата на ясни процедури или от страх от репресивни ответни действия. Съобщаването за нарушения на настоящия регламент е полезно средство, за да се гарантира, че даден компетентен орган може да разкрива нарушения и да налага санкции при нарушения. Във връзка с това в настоящия регламент следва да бъдат предвидени адекватни мерки, за да се даде възможност на всяко лице да сигнализира на компетентните органи за евентуални нарушения на настоящия регламент, както и да се осигури защита на това лице срещу репресивни ответни действия.

(92)

Настоящият регламент включва области, вече попадащи в обхвата на някои актове, които са в сила понастоящем. За да се избегнат дублирания и да се установи съгласувана законодателна рамка, следните актове следва да бъдат отменени и заменени с настоящия регламент: Регламент (EО) № 882/2004 и Регламент (EО) № 854/2004 на Европейския регламент и на Съвета (27), Директиви 89/608/ЕИО (28), 89/662/ЕИО (29), 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО (30) и 97/78/ЕО на Съвета, и Решение 92/438/EИО на Съвета (31).

(93)

За да се гарантира последователност, следните актове следва да бъдат изменени: Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета (32), Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета (33), Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета (34), Регламент (ЕО) № 1069/2009, Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета (35), Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (36), Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (37), и директиви 98/58/ЕО (38), 1999/74/ЕО (39), 2007/43/ЕО (40), 2008/119/ЕО (41), и 2008/120/ЕО (42) на Съвета.

(94)

В Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския парламент и на Съвета (43) се предвижда рамка за финансирането от страна на Съюза на действия и мерки по агрохранителната верига в областите от неговия обхват по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. Някои от тези актове и мерки имат за цел подобряване на резултатите от официалния контрол и другите официални дейности в рамките на Съюза. Регламент (ЕС) № 652/2014 следва да бъде изменен, за да бъде взета предвид отмяната с настоящия регламент на Регламент (ЕО) № 882/2004.

(95)

Като се има предвид конкретното положение във връзка с растителния сектор, който досега не е бил предмет на същото ниво на контрол, както други стоки съгласно настоящия регламент, от съществено значение е въвеждането на новата система да протече по възможност най-гладко и безпрепятствено. По тази причина е необходимо да се въведат специални разпоредби относно графика за приемането на съответните делегирани актове. Също така е ясно, че е обосновано да се предвиди освобождаване от задължението да се извършват проверки на документите на граничните контролни пунктове за растителния сектор, когато става дума за растения, растителни продукти и други обекти с ниска степен на риск, и да бъдат разрешени проверки на документите на разстояние от граничните контролни пунктове за растения, растителни продукти и други обекти, когато с тези проверки на известно разстояние се осигурява равностойно ниво на сигурност.

(96)

С цел да се изменят позоваванията на европейските стандарти и приложения II и III към настоящия регламент, за да се вземе предвид развитието в областта на законодателството, науката и техниката, и настоящият регламент да бъде допълнен със специални правила, уреждащи официалния контрол и другите официални дейности в областите от неговия обхват, включително, с правила относно квалификацията и обучението на служителите, относно допълнителните отговорности и задачи на компетентните органи в случаите, когато не се изисква акредитация на лабораториите, относно някои случаи на освобождаване от официален контрол на границите, относно критериите, които да бъдат използвани за определяне на честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, относно установяването на условия, на които трябва да отговарят някои животни или стоки, въвеждани в Съюза от трети държави, относно допълнителните изисквания и задачи на референтните лаборатории и центрове на Европейския съюз и относно допълнителните изисквания по отношение на националните референтни лаборатории, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (44). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(97)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент по отношение на определянето на референтните лаборатории на Европейския съюз и референтните центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига и за хуманното отношение към животните, приемането на програмата за извършвания от Комисията контрол в държавите членки и извършването на засилен официален контрол в случай на нарушения на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, което налага предоставянето на координирана помощ и извършването на последващи действия от страна на Комисията, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия.

(98)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, включително, на правила и практически механизми във връзка с одитите, формата на сертификатите и другите документи, установяването на компютризирани системи за управление на информацията, сътрудничеството между операторите и компетентните органи и между компетентните органи, митническите органи и другите органи, методите за вземане на проби и лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, както и тяхното валидиране и тълкуване, проследимостта, изготвянето на списък на подлежащите на контрол животни или стоки, както и изготвянето на списък на държавите или регионите, които могат да изнасят някои животни и стоки за Съюза, предварителното уведомяване за пратки, обмена на информация, граничните контролни пунктове, поставянето в изолация или под карантина, одобряването на извършвания от трети държави контрол преди износа, мерките за ограничаване на даден риск или за прекратяване на широкоразпространено съществено несъответствие с изискванията по отношение на някои животни или стоки с произход от трета държава или от регион от нея, признаването на трети държави или региони, които предлагат гаранции, еквивалентни на прилаганите в Съюза, и отмяната на това признаване, дейностите по обучение и програмите за обмен на служители между държавите членки и относно плановете за действие в извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите за прилагането на общия план за управление на кризите, предвиден в член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (45).

(99)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да гарантира хармонизиран подход по отношение на официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с оглед да се гарантира прилагането на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради своето въздействие, сложност, трансграничен и международен характер може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   С настоящия регламент се установяват правила относно:

a)

извършването на официален контрол и други официални дейности от компетентните органи на държавите членки;

б)

финансирането на официалния контрол;

в)

административната помощ и сътрудничество между държавите членки с оглед на правилното прилагане на правилата, посочени в параграф 2;

г)

извършването на контрол от Комисията в държавите членки и в трети държави;

д)

приемането на условията, които трябва да бъдат изпълнени по отношение на животните и стоките, въвеждани в Съюза от трета държава;

е)

изграждането на компютърна информационна система за управление на информацията и данните във връзка с официалния контрол.

2.   Настоящият регламент се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила — независимо дали са установени на равнището на Съюза, или от държавите членки — с оглед прилагането на законодателството на Съюза в областите, касаещи:

a)

въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност, на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните — включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация, — както и уреждащи производството и използването на материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни;

б)

съзнателното освобождаване в околната среда на генетично модифицирани организми (ГМО) за целите на производството на храни и фуражи;

в)

въпросите, свързани с фуражите и тяхната безопасност на всеки етап на производството, преработката, разпространението и използването на фуражите, включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят здравето и интересите на потребителите и правото им на информация;

г)

изискванията по отношение на здравеопазването на животните;

д)

предотвратяване и минимизиране на рисковете за здравето на хората и здравето на животните, произтичащи от страничните животински продукти и производните продукти;

е)

изискванията по отношение на хуманното отношение към животните;

ж)

защитните мерки срещу вредители по растенията;

з)

изискванията за пускането на пазара и използването на продукти за растителна защита и за устойчивата употреба на пестициди, с изключение на оборудването за прилагане на пестициди;

и)

биологичното производство и етикетирането на биологични продукти;

й)

използването и етикетирането на защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер.

3.   Настоящият регламент се прилага също така по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с изискванията, определени в посочените в параграф 2 правила, когато тези правила са приложими по отношение на животните и стоките, които се въвеждат в Съюза или са предназначени за износ от Съюза.

4.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на официалния контрол за проверка на съответствието с:

a)

Регламент (ЕС) № 1308/2013; настоящият регламент се прилага обаче по отношение на проверките, извършени в съответствие с член 89 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, когато тези проверки установяват евентуални измамни или подвеждащи практики във връзка със стандартите за търговия, посочени в членове 73—91 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

б)

Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (46);

в)

Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (47).

5.   Членове 4, 5, 6, 8, член 12, параграфи 2 и 3, членове 15, 18—27, 31—34, 37—42 и 78, членове 86—108, член 112, буква б), член 130 и членове 131—141, се прилагат и по отношение на другите официални дейности, извършвани от компетентните органи в съответствие с настоящия регламент или с правилата, посочени в параграф 2 от настоящия член.

Член 2

Официален контрол и други официални дейности

1.   За целите на настоящия регламент „официален контрол“ означава дейностите, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери:

а)

дали операторите спазват настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и

б)

дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, параграф 2 правила, включително за издаването на официален сертификат или официално удостоверение.

2.   За целите на настоящия регламент „други официални дейности“ означава дейности, различни от официалния контрол, които се извършват от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани някои други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в член 1, параграф 2, включително дейности, които имат за цел да се провери наличието на болести по животните или вредители по растенията, да се предотврати или ограничи разпространението на такива болести по животните или вредители по растенията, да се премахнат тези болести по животните или вредители по растенията, и издаването на разрешения или одобрения и за издаването на официални сертификати или официални удостоверения.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„законодателство в областта на храните“ означава законодателство в областта на храните съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

2)

„законодателство в областта на фуражите“ означава законовите, подзаконовите и административните разпоредби, регламентиращи най-общо фуражите и по-специално безопасността на фуражите на равнището на Съюза или на национално равнище на всеки етап на производството, преработката, разпространението или използването на фуражите;

3)

„компетентни органи“ означава:

a)

централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б)

всеки друг орган, натоварен с тази отговорност;

в)

когато е целесъобразно — съответните органи на трета държава;

4)

„контролен орган за биологичното производство“ означава публична административна организация за биологично производство и етикетиране на биологични продукти в дадена държава членка, на която компетентните органи са предоставили изцяло или частично своите правомощия във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 (48) на Съвета, включително — когато е целесъобразно — съответния орган на трета държава или съответния орган, действащ в трета държава;

5)

„орган с делегирани правомощия“ означава отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с другите официални дейности;

6)

„процедури за проверка на контрола“ означава създадената организация и извършваните действия от компетентните органи с цел да се гарантират последователността и ефективността на официалния контрол и другите официални дейности;

7)

„система за контрол“ означава система, която обхваща компетентните органи и средствата, структурите, организацията и процедурите, установени в дадена държава членка с цел да се гарантира извършването на официалния контрол в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в членове 18—27;

8)

„план за контрол“ означава описание, изготвено от компетентните органи, което съдържа информация за структурата, организацията и начина на работа на системата за официален контрол и подробен план на официалния контрол, който следва да бъде извършен за определен период от време във всяка от областите, спрямо които се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2,;

9)

„животни“ означава животни съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

10)

„болест по животните“ означава болест съгласно определението в член 4, точка 16 от Регламент (ЕС) 2016/429;

11)

„стоки“ означава всичко, по отношение на което се прилагат едно или повече от правилата, посочени в член 1, параграф 2, с изключение на животни;

12)

„храни“ означава храни съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

13)

„фуражи“ означава фуражи съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

14)

„странични животински продукти“ означава странични животински продукти съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

15)

„производни продукти“ означава производни продукти съгласно определението в член 3, точка 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009;

16)

„растения“ означава растения съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

17)

„вредители по растенията“ означава вредители съгласно определението в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

18)

„продукти за растителна защита“ означава продукти за растителна защита съгласно посоченото в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009;

19)

„продукти от животински произход“ означава продукти от животински произход съгласно определението в точка 8.1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета (49);

20)

„зародишни продукти“ означава зародишни продукти съгласно определението в член 4, точка 28 от Регламент (ЕС) № 2016/429;

21)

„растителни продукти“ означава растителни продукти съгласно определението в член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

22)

„други обекти“ означава други обекти съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

23)

„опасност“ означава всеки причинител или условие, което потенциално може да има неблагоприятно въздействие върху здравето на хората, животните или растенията, върху хуманното отношение към животните или върху околната среда;

24)

„риск“ означава функция на вероятността за неблагоприятно въздействие върху здравето на хората, животните или растенията, върху хуманното отношение към животните или околната среда и на сериозността на това въздействие, вследствие на някаква опасност;

25)

„официално сертифициране“ означава процедурата, чрез която компетентните органи предоставят уверение за съответствие с едно или повече от изискванията, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

26)

„сертифициращ служител“ означава:

a)

всеки служител на компетентните органи, упълномощен да подписва официални сертификати от такива органи; или

б)

всяко друго физическо лице, което е упълномощено от компетентните органи да подписва официални сертификати в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2;

27)

„официален сертификат“ означава документ на хартиен носител или в електронна форма, подписан от сертифициращия служител и предоставящ уверение за съответствие с едно или повече от изискванията, определени в посочените в член 1, параграф 2 правила;

28)

„официално удостоверение“ означава всеки етикет, маркировка или друг вид удостоверение, издадено от операторите под надзора на компетентните органи, осъществяван посредством специален официален контрол, или от самите компетентни органи, което дава гаранция за съответствие с едно или повече от изискванията, определени в настоящия регламент или в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

29)

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, носител на едно или повече от задълженията, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

30)

„одит“ означава систематично и независимо проучване, за да се определи дали дадени дейности и свързаните с тях резултати съответстват на планираните мерки и дали тези мерки са ефективно изпълнени и подходящи за постигане на целите;

31)

„класиране“ означава класификация на операторите въз основа на оценка доколко отговарят на критериите за класиране;

32)

„официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, определен от компетентните органи като служител или в друго качество и притежаващ подходяща квалификация за извършване на официален контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и със съответните правила, посочени в член 1, параграф 2;

33)

„официален фитосанитарен инспектор“ означава физическо лице, определено от компетентните органи като служител или в друго качество и притежаващо подходяща квалификация за извършване на официален контрол и други официални дейности в съответствие с настоящия регламент и със съответните правила, посочени в член 1, параграф 2, буква ж);

34)

„специфичен рисков материал“ означава специфичен рисков материал съгласно определението в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 999/2001;

35)

„пътуване с дълга продължителност“ означава пътуване с дълга продължителност съгласно определението в член 2, буква м) от Регламент (ЕО) № 1/2005;

36)

„оборудване за прилагане на пестициди“ означава оборудване за прилагане на пестициди съгласно определението в член 3, точка 4 от Директива 2009/128/ЕО;

37)

„пратка“ означава брой животни или количество стоки, включени в един и същ официален сертификат, официално удостоверение или всякакъв друг документ, превозвани в едно и също транспортно средство и идващи от една и съща територия или трета държава, които, с изключение на стоките, подлежащи на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), са от един и същ вид, клас или с еднакво описание;

38)

„граничен контролен пункт“ означава място и прилежащите към него съоръжения, определено от държава членка за извършването на официалния контрол, предвиден в член 47, параграф 1;

39)

„изходна точка“ означава граничен контролен пункт или всяко друго място, определено от дадена държава членка, откъдето животните, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1/2005, напускат митническата територия на Съюза;

40)

„влизане на територията на Съюза“ или „въвеждане в Съюза“ означава действието, с което животни и стоки се въвеждат в една от териториите, посочени в приложение I към настоящия регламент, от места извън тези територии, с изключение по отношение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), за които този термин означава действието, с което се въвеждат стоки „на територията на Съюза“, както е посочено в член 1, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) 2016/2031;

41)

„проверка на документи“ означава проверка на официални сертификати, официални удостоверения и други документи, включително документи с търговски характер, които се изисква да придружават пратката съгласно правилата, посочени в член 1, параграф 2, член 56, параграф 1, или съгласно актове за изпълнение, приети в съответствие с член 77, параграф 3, член 126, параграф 3, член 128, параграф 1 и член 129, параграф 1;

42)

„проверка за идентичност“ означава визуална проверка с цел да се удостовери, че съдържанието и етикетирането на дадена пратка, включително маркировките върху животните, пломбите и транспортните средства, съответстват на посочената информация в придружаващите пратката официални сертификати, официални удостоверения и други документи;

43)

„физическа проверка“ означава проверка на животните или стоките и — когато е целесъобразно — проверки на опаковката, транспортното средство, етикетите и температурата, вземането на проби за анализи, изпитвания или диагностика, както и всяка друга проверка, необходима с цел да се установи спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2;

44)

„транзит“ означава движение от една трета държава към друга трета държава, при което се преминава под митнически надзор през една от териториите, посочени в приложение I, или от една от териториите, посочени в приложение I, до друга територия, посочена в приложение I, след преминаване през територията на трета държава, с изключение по отношение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), за които това означава едно от следните положения:

a)

движение от една трета държава към друга трета държава, съгласно определението в член 1, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕС) 2016/2031, при което се преминава под митнически надзор през „територията на Съюза“, както е посочено в член 1, параграф 3, втора алинея от посочения Регламент; или

б)

движение от „територия на Съюза“ към друга „територия на Съюза“, съгласно определението в член 1, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕС) 2016/2031, при което се преминава през територията на трета държава, както е посочено в член 1, параграф 3, първа алинея от посочения Регламент;

45)

„митнически надзор“ означава митнически надзор съгласно определението в член 5, точка 27 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета (50);

46)

„митнически контрол“ означава митнически контрол съгласно определението в член 5, точка 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

47)

„официално задържане“ означава процедурата, чрез която компетентните органи гарантират, че животните и стоките — предмет на официален контрол, не се придвижват или подменят до вземането на решение за тяхното местоназначение; то включва съхранение от операторите в съответствие с инструкциите и под контрола на компетентните органи;

48)

„дневник на пътуването“ означава документът, посочен в точки 1—5 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1/2005;

49)

„официален помощник“ означава представител на компетентните органи, обучен в съответствие с изискванията, установени съгласно член 18, и нает да изпълнява определени задачи по официален контрол или някои задачи, свързани с други официални дейности;

50)

„меса и карантии, годни за консумация“ означава за целите на член 49, параграф 2, буква а) от настоящия регламент — продуктите, посочени в част II, раздел I, глава 2, подглави 0201—0208 от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (51);

51)

„здравна маркировка“ означава маркировка, която е направена след като е бил извършен официалният контрол, посочен в член 18, параграф 2, букви а) и в), и която удостоверява, че месото е годно за консумация от човека.

ДЯЛ II

ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

ГЛАВА I

Компетентни органи

Член 4

Определяне на компетентните органи

1.   За всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности.

2.   Когато за една и съща област дадена държава членка предоставя отговорността за организиране или извършване на официален контрол или други официални дейности на повече от един компетентен орган на национално, регионално или местно равнище — или когато компетентните органи, определени в съответствие с параграф 1, в рамките на възложената им отговорност имат право да прехвърлят специфични отговорности за извършването на официален контрол или други официални дейности на други публични органи — държавата членка:

a)

осигурява ефикасна и ефективна координация между всички участващи органи, както и последователност и ефективност на официалния контрол или другите официални дейности на нейна територия; и

б)

определя, в съответствие с конституционните изисквания на държавата членка, единен орган, който отговаря за координиране на сътрудничеството и контактите с Комисията и с другите държави членки във връзка с официалния контрол и другите официални дейности, извършвани във всяка от областите, спрямо която се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2.

3.   Компетентните органи, които отговарят за проверката на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква и), могат да възложат някои отговорности, свързани с официалния контрол или с други официални дейности, на един или повече от контролните органи за биологичното производство. В такива случаи те определят кодов номер за всеки от тези органи.

4.   Държавите членки правят необходимото Комисията да бъде информирана за данните за връзка и всякакви промени по отношение на:

a)

компетентните органи, определени в съответствие с параграф 1;

б)

единните органи, определени в съответствие с параграф 2, буква б);

в)

контролните органи за биологичното производство, посочени в параграф 3;

г)

органите с делегирани правомощия, посочени в член 28, параграф 1.

До информацията, посочена в първа алинея, се предоставя също така публичен достъп от държавите членки, включително по интернет.

Член 5

Общи задължения по отношение на компетентните органи и контролните органи за биологичното производство

1.   Компетентните органи и контролните органи за биологичното производство:

a)

разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират ефективността и целесъобразността на официалния контрол и другите официални дейности;

б)

разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират безпристрастност, качество и последователност на официалния контрол и другите официални дейности на всички равнища;

в)

разполагат с процедури и/или организация, чрез които гарантират, че по отношение на служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности, няма никакъв конфликт на интереси;

г)

притежават или имат достъп до лабораторна база с подходящ капацитет за извършване на анализи, изпитвания и диагностика;

д)

разполагат със или имат достъп до достатъчен брой служители с подходяща квалификация и опит за ефикасно и ефективно извършване на официалния контрол и другите официални дейности;

е)

разполагат с подходящи и надлежно поддържани съоръжения и оборудване, за да гарантират, че служителите могат ефикасно и ефективно да извършват официалния контрол и другите официални дейности;

ж)

имат законни правомощия да извършват официален контрол и други официални дейности и да предприемат действията, предвидени в настоящия регламент и в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

з)

разполагат със законови процедури, за да гарантират, че служителите имат достъп до помещенията и документите на операторите, за да бъдат в състояние правилно да изпълняват задачите си;

и)

разполагат с планове за действие в извънредни ситуации и са готови да ги изпълнят при настъпването на извънредна ситуация, когато е целесъобразно, в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

2.   Всяко назначаване на официален ветеринарен лекар се извършва в писмена форма и се посочва официалният контрол и другите официални дейности и свързаните с тях задачи, за които е направено назначението. Предвидените в настоящия регламент изисквания, наложени на служителите на компетентните органи, включително изискването за липса на конфликт на интереси, се прилагат за всички официални ветеринарни лекари.

3.   Всяко назначаване на официален фитосанитарен инспектор се извършва в писмена форма и се посочва официалният контрол и другите официални дейности и свързаните с тях задачи, за които е направено назначението. Предвидените в настоящия регламент изисквания, наложени на служителите на компетентните органи, включително изискването за липса на конфликт на интереси, се прилагат за всички официални фитосанитарни инспектори.

4.   Служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности:

a)

получават подходящо обучение за своята област на компетентност, което им позволява компетентно да изпълняват своите задължения и съгласувано да извършват официален контрол и други официални дейности;

б)

поддържат актуални познанията си в своята област на компетентност и при необходимост редовно получават допълнително обучение; и

в)

получават обучение в областите, посочени в глава I от приложение II, както и относно задълженията на компетентните органи, произтичащи от настоящия регламент, когато е уместно.

Компетентните органи, контролните органи за биологичното производство и органите с делегирани правомощия изготвят и осъществяват програми за обучение с цел да се гарантира, че служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности, получават обучението, посочено в букви а), б) и в).

5.   Когато в рамките на компетентния орган повече от едно звено е компетентно да извършва официален контрол или други официални дейности, между тези звена се осигуряват ефикасна и ефективна координация и сътрудничество.

Член 6

Одити на компетентните органи

1.   С цел да се гарантира, че спазват изискванията на настоящия регламент, компетентните органи извършват вътрешни одити или организират извършването на одити от трети лица, чийто обект са самите те, като предприемат подходящи мерки в зависимост от резултатите от тези одити.

2.   Одитите, посочени в параграф 1 са обект на независима проверка и се извършват по прозрачен начин.

Член 7

Право на обжалване

Решенията, взети от компетентните органи в съответствие с член 55, член 66, параграфи 3 и 6, член 67, член 137, параграф 3, буква б) и член 138, параграфи 1 и 2 по отношение на физически или юридически лица, могат да бъдат обжалвани от тези лица в съответствие с националното право.

Правото на обжалване не засяга задължението на компетентните органи да предприемат бързи действия за отстраняване или ограничаване на рисковете за здравето на човека, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2.

Член 8

Задължения за поверителност на компетентните органи

1.   Компетентните органи гарантират при условията на параграф 3, че информацията, която са получили при изпълнението на задълженията си в рамките на официалния контрол и другите официални дейности не се разкрива на трети лица, когато съгласно националното право или правото на Съюза, тази информация поради естеството си попада в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна.

За тази цел държавите членки гарантират, че са установени подходящи задължения, свързани с поверителността на информацията, за служителите и за другите лица, ангажирани по време на официалния контрол и другите официални дейности.

2.   Параграф 1 се прилага и за контролните органи за биологичното производство, органите с делегирани правомощия и физическите лица, на които са делегирани специфични задачи, свързани с официалния контрол, и за официалните лаборатории.

3.   Освен ако по-висш обществен интерес не налага разкриването на информация, която представлява професионална тайна, съгласно посоченото в параграф 1, и без да се засягат случаите, когато разкриването се изисква по силата на законодателството на Съюза или националното законодателство, тази информация включва информация, чието разкриване би застрашило:

a)

целта на инспекциите, разследванията или одитите;

б)

защитата на търговските интереси на даден оператор или на всяко друго физическо или юридическо лице; или

в)

защитата на съдебните производства и правните съвети.

4.   Когато определят дали е налице по-висш обществен интерес, свързан с разкриването на информация, която представлява професионална тайна, съгласно посоченото в параграф 1, компетентните органи вземат предвид, inter alia, възможните рискове за здравето на хората, животните или растенията или за околната среда, и естеството, сериозността и обхвата на тези рискове.

5.   Задълженията за поверителност, предвидени в настоящия член, не възпрепятстват компетентните органи да публикуват или по друг начин да предоставят публичен достъп до информация относно резултатите от официалния контрол по отношение на отделни оператори, при положение че, без да се засягат случаите, когато разкриването се изисква по силата на законодателството на Съюза или националното законодателство, са изпълнени следните условия:

a)

на съответния оператор е дадена възможност да изрази становище по информацията, която компетентният орган възнамерява да публикува или по друг начин да предостави на обществеността, преди нейното публикуване или оповестяване, като се взема предвид спешността на случая; и

б)

в информацията, която се публикува или по друг начин се предоставя на обществеността, се отчита изразеното становище от съответния оператор или тя се публикува или оповестява заедно с това становище.

ГЛАВА II

Официален контрол

Раздел I

Общи изисквания

Член 9

Общи правила относно официалния контрол

1.   Компетентните органи редовно извършват официален контрол на всички оператори въз основа на риска и с необходимата честота, като се вземат предвид:

a)

установените рискове, свързани с:

i)

животните и стоките;

ii)

дейностите под контрола на операторите;

iii)

местоположението на дейностите или операциите на операторите;

iv)

използването на продукти, процеси, материали или вещества, които могат да повлияят върху безопасността, екологичността и здравословността на храните или фуражите, здравето на животните или хуманното отношение към тях, здравето на растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — които могат също да окажат неблагоприятно въздействие върху околната среда;

б)

всякаква информация, която сочи, че има вероятност потребителите да бъдат подведени, по-специално по отношение на естеството, идентичността, свойствата, състава, количеството, трайността, страната на произход или мястото на произход, метода на обработка или производство на храните;

в)

данните за операторите за предишни периоди, свързани с резултатите от извършен официален контрол и осигуреното от тях съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2;

г)

надеждността и резултатите от собствения контрол, извършен от операторите или от трета страна по тяхно искане, включително, когато е уместно — частни схеми за осигуряване на качеството, за проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2; и

д)

всяка информация, която може да сочи несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

2.   Компетентните органи извършват официален контрол редовно, с подходяща честота, определена въз основа на риска, за да установят евентуални съзнателни нарушения на правилата, посочени в член 1, параграф 2, извършени чрез измамни или подвеждащи практики, като вземат предвид информацията относно такива нарушения, получена чрез механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, както и всякакви други сведения, сочещи вероятност от такива нарушения.

3.   Официалният контрол, извършван преди пускането на пазара или движението на някои животни и стоки с оглед издаването на официалните сертификати или официалните удостоверения, които се изискват съгласно правилата, посочени в член 1, параграф 2, като условие за пускането на пазара или за движението на животните или стоките, се извършва в съответствие със следните две изисквания:

a)

правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б)

приложимите делегирани актове и актове за изпълнение, приети от Комисията в съответствие с членове 18—27.

4.   Официалният контрол се извършва без предварително уведомяване, освен когато предварителното уведомяване е необходимо и надлежно обосновано за извършването на официалния контрол. По отношение на официалния контрол по искане на оператора, компетентните органи могат да решат дали официалният контрол трябва да се извършва със или без предварително уведомяване. Официалният контрол с предварително уведомяване не изключва официален контрол без предварително уведомяване.

5.   Официалният контрол се извършва в рамките на възможното по начин, който свежда до необходимия минимум административната тежест и нарушенията в дейността за операторите, но без това да оказва отрицателно отражение върху ефективността на този контрол.

6.   Компетентните органи извършват официалния контрол по еднакъв начин, като отчитат необходимостта от адаптиране на контрола към специфичните случаи, независимо дали съответните животни и стоки:

a)

са налични на пазара на Съюза, независимо дали са с произход от държавата членка, в която се извършва официалният контрол, или от друга държава членка;

б)

са предназначени за износ от Съюза; или

в)

се въвеждат в Съюза.

7.   Доколкото това е строго необходимо за организацията на официалния контрол, държавите членки по местоназначение могат да изискват от операторите, на които се доставят животни или стоки от друга държава членка, да съобщават за пристигането на тези животни или стоки.

Член 10

Оператори, процеси и дейности, които подлежат на официален контрол

1.   Доколкото това е необходимо, за да се осигури съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол на:

a)

животни и стоки на всички етапи на производството, преработката, разпространението и използването;

б)

вещества, материали или други обекти, които могат да повлияят на характеристиките или здравето на животните и стоките, и на тяхното съответствие с приложимите изисквания, на всички етапи на производството, преработката, разпространението и използването;

в)

оператори по отношение на дейности, включително държането на животни, оборудване, транспортни средства, помещения и други места под техен контрол, както и на заобикалящата ги среда и на свързаната с това документация.

2.   Без да се засягат правилата относно съществуващите списъци или регистри, създадени въз основа на правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи съставят и поддържат актуален списък на операторите. Когато такъв списък или регистър вече съществува за други цели, той може да бъде използван и за целите на настоящия регламент.

3.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за изменение на настоящия регламент относно определянето на категориите оператори, които да бъдат освободени от изискването за вписване, посочено в параграф 2, от настоящия член когато вписването им в подобен списък би представлявало несъразмерна административна тежест за тях в сравнение с риска, свързан с техните дейности.

Член 11

Прозрачност на официалния контрол

1.   Компетентните органи извършват официалния контрол при голяма степен на прозрачност и предоставят на обществеността най-малко веднъж годишно, съответната информация относно организацията и осъществяването на официалния контрол, включително чрез публикуване в интернет.

Те осигуряват също така редовното и своевременно публикуване на информация относно:

a)

вида и броя на действията по официален контрол и резултатите от тях;

б)

вида и броя на случаите с открити несъответствия;

в)

вида и броя на случаите, в които компетентните органи са предприели мерки в съответствие с член 138; и

г)

вида и броя на случаите, в които са наложени санкциите, посочени в член 139.

Информацията, посочена в настоящия параграф, втора алинея, букви а) — г), от може да бъде предоставена, когато е целесъобразно, чрез публикуването на годишния доклад, посочен в член 113, параграф 1.

2.   Компетентните органи установяват процедури, за да се гарантира, че всяка неточност в предоставената на обществеността информация, съответно се коригира.

3.   Компетентните органи могат да публикуват или по друг начин да предоставят на обществеността информация относно класирането на отделните оператори въз основа на резултатите от проведения един или повече пъти официален контрол, при положение че са изпълнени следните условия:

a)

критериите за класирането са обективни, прозрачни и обществено достъпни; и

б)

налице е подходяща организация, за да се гарантира справедливост, последователност и прозрачност на процеса на класиране.

Член 12

Документирани процедури за контрол

1.   Компетентните органи извършват официален контрол в съответствие с документирани процедури.

Тези процедури обхващат тематичните области на процедурите за контрол, установени в приложение II, глава II, и съдържат указания за служителите, които извършват официален контрол.

2.   Компетентните органи трябва да разполагат с процедури за проверка на контрола.

3.   Компетентните органи:

a)

предприемат корективни действия винаги когато при процедурите, предвидени в параграф 2, се установят слабости; и

б)

при необходимост актуализират документираните процедури, предвидени в параграф 1.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат също за органите с делегирани правомощия и контролните органи за биологичното производство.

Член 13

Писмени записи за официалния контрол

1.   Компетентните органи изготвят писмени записи за всеки извършен от тях официален контрол.

Тези записи съдържат:

a)

описание на целта на официалния контрол;

б)

използваните методи за контрол;

в)

резултатите от официалния контрол; и

г)

когато е целесъобразно — действията, които компетентните органи изискват съответният оператор да предприеме в резултат от извършения от тях официален контрол.

2.   Освен ако за целите на съдебно разследване или за защитата на съдебните производства не се изисква друго, на операторите, които подлежат на официален контрол, се предоставя по тяхно искане копие от записите, посочени в параграф 1, с изключение на случаите, когато им е бил издаден официален сертификат или официално удостоверение. Компетентните органи своевременно уведомяват операторите в писмена форма за всеки случай на констатирано несъответствие при официалния контрол.

3.   Когато официалният контрол налага постоянно или редовно присъствие на служители или представители на компетентните органи в помещенията на оператора, предвидената в параграф 1 документация се представя с честота, която позволява на компетентните органи и на оператора да бъдат:

a)

редовно информирани за степента на съответствие; и

б)

своевременно информирани за всеки случай на несъответствие, установен в рамките на официалния контрол.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат също за органите с делегирани правомощия, контролните органи за биологичното производство и физическите лица, на които са делегирани определени задачи, свързани с официалния контрол.

Член 14

Методи и техники на официалния контрол

Методите и техниките на официалния контрол включват според случая следното:

a)

преглед на въведения от оператора контрол и на получените резултати;

б)

инспекция на:

i)

оборудването, транспортните средства, помещенията и другите места под техен контрол и заобикалящата ги среда;

ii)

животните и стоките, включително полуготовите стоки, суровините, съставките, помощните средства за преработка и други продукти, използвани за приготвянето и производството на стоките или за храненето или лечението на животните;

iii)

продуктите и процесите за почистване и поддръжка;

iv)

проследимостта, етикетирането, представянето, рекламата и съответните опаковъчни материали, включително материали, предназначени да влизат в контакт с храни;

в)

контрол на хигиенното състояние в помещенията на операторите;

г)

оценка на процедурите за добри производствени практики, добри хигиенни практики, добри селскостопански практики и на процедурите, основани на принципите на анализ на опасностите и контрол в критични точки (HACCP);

д)

преглед на документи, данни от проследяването и други данни, които може да са от значение за оценката на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, включително, когато е подходящо, документи, съпътстващи храни, фуражи и всякакъв друг вид вещества или материали, които постъпват в обекта или излизат от него;

е)

интервю с операторите и с техните служители;

ж)

проверка на измерванията, направени от оператора, и на други резултати от изпитвания;

з)

вземане на проби, анализи, диагностика и изпитвания;

и)

одити на оператори;

й)

всяка друга дейност, необходима за установяване на случаи на несъответствия.

Член 15

Задължения на операторите

1.   Доколкото това е необходимо за извършването на официалния контрол или другите официални дейности и когато компетентните органи го изискват, операторите предоставят на служителите на компетентните органи достъп до:

a)

оборудването, транспортните средства, помещенията и другите места под техен контрол и заобикалящата ги среда;

б)

техните компютризирани системи за управление на информацията;

в)

животните и стоките под техен контрол;

г)

техните документи и всякаква друга относима информация.

2.   При извършването на официален контрол и други официални дейности операторите съдействат и сътрудничат на служителите на компетентните органи и на контролните органи за биологичното производство при изпълнението на задачите им.

3.   Операторът, който отговаря за въвеждана в Съюза пратка, в допълнение към задълженията, предвидени в параграфи 1 и 2, предоставя незабавно на разположение всякаква информация относно животните и стоките на хартиен носител или в електронна форма.

4.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно сътрудничеството и обмена на информация между операторите и компетентните органи, свързани с пристигането и разтоварването на животните и стоките, посочени в член 47, параграф 1, когато е необходимо да се осигури пълното им идентифициране и ефикасното изпълнение на официалния контрол над такива животни и стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

5.   За целите на член 10, параграф 2 и в съответствие с член 10, параграф 3, операторите предоставят на компетентните органи най-малко следната актуална информация:

a)

своето наименование и правна форма; и

б)

конкретните дейности, които извършват, включително дейностите, извършвани чрез средства за комуникация от разстояние, и местата под техен контрол.

6.   Определените в настоящия член задължения на операторите се прилагат и когато официалният контрол и другите официални дейности се извършват от официални ветеринарни лекари, официални фитосанитарни инспектори, органи с делегирани правомощия, контролни органи и физически лица, на които са делегирани някои задачи, свързани с официалния контрол или някои задачи, свързани с другите официални дейности.

Раздел II

Допълнителни изисквания към официалния контрол и другите официални дейности в някои области

Член 16

Допълнителни изисквания

1.   В областите, уредени с правилата, предвидени в настоящия раздел, тези правила се прилагат в допълнение към останалите правила, предвидени в настоящия регламент.

2.   Когато приема делегираните актове и актовете за изпълнение, предвидени в настоящия раздел, Комисията взема предвид следното:

a)

натрупания опит от компетентните органи и операторите на предприятия за храни и фуражи при прилагането на процедурите, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета (52) и член 6 от Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета (53);

б)

развитието на науката и технологиите;

в)

очакванията на потребителите за състава на храните и промените в моделите на потребление на храни;

г)

рисковете за здравето на хората, животните и растенията, свързани с животните и стоките; и

д)

информация относно евентуални умишлени нарушения, извършени чрез измамни или подвеждащи практики.

3.   Когато приема делегираните актове и актовете за изпълнение, предвидени в настоящия раздел, и доколкото това не възпрепятства постигането на целите, към които са насочени правилата, посочени в член 1, параграф 2, Комисията взема предвид и следното:

a)

необходимостта да се улесни прилагането на делегираните актове и актовете за изпълнение, като се отчитат естеството и размера на малките предприятия;

б)

необходимостта да се даде възможност да продължи използването на традиционни методи на всеки етап на производството, преработката или разпространението на храната и производството на традиционни храни; и

в)

потребностите на операторите, които се намират в региони със специфични географски ограничения.

Член 17

Специални определения

За целите на член 18:

а)

„под отговорността на официалния ветеринарен лекар“ означава, че официалният ветеринарен лекар възлага изпълнението на някое действие на официален помощник;

б)

„под ръководството на официалния ветеринарен лекар“ означава, че дадено действие се извършва от официален помощник под отговорността на официалния ветеринарен лекар и официалният ветеринарен лекар присъства в обекта по времето, необходимо за извършването на това действие;

в)

„предкланичен преглед“ означава проверката, преди клане, на изискванията за здравето на хората и животните и на хуманното отношение към животните, включително, когато е целесъобразно, клиничният преглед на всяко отделно животно, и проверката на информацията за хранителната верига, както е посочено в Раздел III от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004;

г)

„следкланичен преглед“ означава проверката в кланицата или предприятието за обработка на месо от дивеч за спазване на изискванията, приложими за:

i)

кланичните трупове съгласно определението в точка 1.9 от приложение I към Регламент (ЕО) № 853/2004 и карантиите съгласно определението в точка 1.11 от същото приложение с цел вземане на решения дали месото е годно за консумация от човека,

ii)

безопасното отстраняване на специфичен рисков материал, и

iii)

здравето на животните и хуманното отношение към тях.

Член 18

Специални правила относно официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с производството на продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека

1.   Официалният контрол, извършван с цел проверка на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент във връзка с продуктите от животински произход, предназначени за консумация от човека, включва проверка на спазването на изискванията, установени в регламенти (ЕО) № 852/2004, (ЕО) № 853/2004, (ЕО) № 1069/2009 и (ЕО) № 1099/2009, според случая.

2.   Официалният контрол, посочен в параграф 1, който се извършва по отношение на производството на месо, включва:

a)

предкланичния преглед, извършван в кланицата от официален ветеринарен лекар, който по отношение на предварителния подбор на животните може да бъде подпомаган от официални помощници, обучени за тази цел;

б)

чрез дерогация от буква а), по отношение на домашни птици и лагоморфни, предкланичния преглед, извършван от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар;

в)

следкланичния преглед, извършван от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар;

г)

друг официален контрол, извършван в кланиците, транжорните и предприятията за производство на месо от дивеч, от официален ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар или, когато са налице достатъчни гаранции, под отговорността на официалния ветеринарен лекар, с цел да се провери спазването на изискванията, приложими за:

i)

хигиенните условия при производството на месо;

ii)

наличието на остатъци от ветеринарномедицински продукти и замърсители в продуктите от животински произход, предназначени за консумация от човека;

iii)

одита на добрите хигиенни практики и процедурите, основани на принципите на HACCP;

iv)

лабораторните изпитвания за откриване на присъствието на заразни агенти и болести по животните и за проверка на спазването на микробиологичните критерии съгласно определението в член 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията (54);

v)

обработката и унищожаването на странични животински продукти и специфичен рисков материал;

vi)

здравето на животните и хуманното отношение към тях.

3.   Въз основа на анализ на риска компетентният орган може да позволи на персонала на кланицата да помага при изпълнението на задачите, свързани с официалния контрол, посочени в параграф 2, в предприятия за клане на домашни птици и лагоморфни, или в предприятия, извършващи клане на животни от други видове, да изпълнява специфични задачи по вземане на проби и изпитвания във връзка с този контрол, при условие че персоналът:

a)

действа независимо от заетия в производството персонал на кланицата;

б)

е преминал подходящо обучение за изпълнението на тези задачи; и

в)

изпълнява тези задачи в присъствието и съгласно инструкциите на официалния ветеринарен лекар или на официалния помощник.

4.   Когато при официалния контрол, посочен в параграф 2, букви а) и в), не са установени никакви недостатъци, които биха направили месото негодно за консумация от човека, здравната маркировка се поставя върху домашни копитни животни, отглеждани в стопанства дивечови бозайници, различни от лагоморфните, и едър дивеч, от официалния ветеринарен лекар, под ръководството на официалния ветеринарен лекар, под отговорността на официалния ветеринарен лекар или, при спазване на условията, предвидени в параграф 3, от персонала на кланицата.

5.   Официалният ветеринарен лекар е също така отговорен за решенията, взети вследствие на официалния контрол, предвиден в параграфи 2 и 4, дори ако изпълнението на някое действие е възложено от него на официалния помощник.

6.   За целите на официалния контрол, посочен в параграф 1 и извършван във връзка с живи двучерупчести мекотели, компетентните органи класифицират районите за производство и за повторно полагане.

7.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно специалните правила за извършването на официалния контрол, посочени в параграфи 2— 6 от настоящия член относно:

a)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква а), кога предкланичният преглед в определени кланици може да бъде извършен под ръководството или под отговорността на официален ветеринарен лекар и при условие че тези дерогации не засягат постигането на целите на настоящия регламент;

б)

критериите и условията, по отношение на птици и лагоморфни, за определяне кога са налице достатъчно гаранции, така че официалният контрол да се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар по отношение на предкланичния преглед, посочен в параграф 2, буква б);

в)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква а), кога предкланичният преглед може да бъде извършен извън кланицата в случай на спешно клане;

г)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, букви а) и б), кога предкланичният преглед може да бъде извършен в стопанството на произход;

д)

критериите и условията за определяне кога са налице достатъчно гаранции, така че официалният контрол да се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар по отношение на следкланичния преглед и дейностите по одита, посочени в параграф 2, букви в) и г);

е)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква в), кога в случай на спешно клане следкланичният преглед се извършва от официалния ветеринарен лекар;

ж)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 6, по отношение на пектиниди, морски коремоноги и морски краставици кога не се класифицират районите за производство и за повторно полагане;

з)

специфични дерогации по отношение на Rangifer tarandus tarandus, Lagopus lagopus и Lagopus mutus, с цел да се позволи продължаването на дългогодишните местни и традиционни обичаи и практики, при условие че тези дерогации не засягат постигането на целите на настоящия регламент;

и)

критериите и условията за определяне, чрез дерогация от параграф 2, буква г), кога официалният контрол в транжорните може да бъде извършен от персонал, определен от компетентните органи за тази цел и подходящо обучен;

й)

специалните минимални изисквания за служителите на компетентните органи и официалния ветеринарен лекар и за официалния помощник с цел да се осигури адекватно изпълнение на техните задачи, предвидени в настоящия член, включително специални минимални изисквания за обучение;

к)

изискванията за подходящо минимално обучение на персонала на кланицата, който помага при изпълнението на задачи, свързани с официалния контрол и други официални дейности в съответствие с параграф 3.

8.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол, посочен в настоящия член, отнасящи се до:

а)

специалните изисквания за извършването на официален контрол и еднаква минимална честота на този официален контрол, като се вземат предвид съществуващите специфични опасности и рискове по отношение на всеки продукт от животински произход и различните процеси, през които преминава продуктът, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, за да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които могат да бъдат породени от продукти от животински произход;

б)

условията за класифициране и наблюдение на класифицираните райони за производство и райони за повторно полагане на живи двучерупчести мекотели;

в)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2;

г)

практическите условия за предкланичния и следкланичния преглед, посочени в параграф 2, букви а), б) и в), включително еднаквите изисквания, необходими за осигуряването на достатъчни гаранции, когато официалният контрол се извършва под отговорността на официалния ветеринарен лекар;

д)

техническите изисквания за здравната маркировка и практическите условия за нейното поставяне;

е)

специалните изисквания за извършването на официален контрол и еднаквата минимална честота на такъв официален контрол на сурово мляко, млечни продукти и рибни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол в отговор на признати еднакви опасности и рискове, които може да бъдат породени от тях.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

9.   Когато се съобразяват с целите на настоящия регламент и по-специално по отношение на изискванията за безопасност на храните, държавите членки може да приемат национални мерки за изпълнение на пилотни проекти с ограничен срок и обхват за оценяване на алтернативни практически условия за извършването на официален контрол върху производството на месо. Такива национални мерки се съобщават в съответствие с процедурата, предвидена в членове 5 и 6 от Директива (EС) 2015/1535. Резултатите от извършеното оценяване посредством пилотните проекти се съобщават на Комисията веднага щом са на разположение.

10.   За целите на член 30, се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член.

Член 19

Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с остатъците от някои вещества в храните и фуражите

1.   Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а) и в), включва официалния контрол, приложим на всеки етап от производството, преработката и разпространението, за някои вещества, включително вещества, които ще се използват в материали, влизащи в контакт с храни, за замърсители и неразрешени, забранени и нежелани вещества, чиято употреба или наличие в културите или животните или при производството или преработката на храни или фуражи може да доведе до наличието на остатъци от тези вещества в храните или фуражите.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила относно извършването на официалния контрол, посочен в член 1 от настоящия член, и относно действията, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на този официален контрол. Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно:

a)

специалните изисквания за извършването на официален контрол, включително по целесъобразност обхвата на пробите и етапа на производство, преработка и разпространение, на който се вземат пробите в съответствие с методите, които трябва да се използват за вземане на проби, и лабораторните анализи, установени съгласно член 34, параграф 6, букви а) и б), като се вземат предвид специфичните опасности и рискове, свързани с веществата, посочени в параграф 1 от настоящия член;

б)

случаите, когато във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие, компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 или в член 138, параграф 2;

в)

случаите, когато във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие на животни и стоки от трети държави, компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в членове 65—72.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определи правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол, посочен в параграф 1, и действия, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на този официален контрол, по отношение на:

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол, като се вземат предвид опасностите и рисковете, свързани с веществата, посочени в параграф 1;

б)

специални допълнителни условия и специфично допълнително съдържание освен предвиденото в член 110 за изготвянето на съответните части на многогодишния национален план за контрол (МНПК), предвиден в член 109, параграф 1;

в)

специалните практически условия, при които се задействат механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

4.   За целите на член 30 се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член.

Член 20

Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с животните, продуктите от животински произход, зародишните продукти, страничните животински продукти и производните продукти

1.   Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а), в), г) и д), включва официалния контрол, приложим на всеки етап от производството, преработката и разпространението, по отношение на животни, продукти от животински произход, зародишни продукти, странични животински продукти и производни продукти.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила за извършването на официален контрол на животни, продукти от животински произход, зародишни продукти, странични животински продукти и производни продукти с цел да се установи съответствието с правилата на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, букви г) и д), и за действията, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол. Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно:

a)

специалните изисквания за извършването на официален контрол на животни, продукти от животински произход и зародишни продукти с цел да се отговори на признати опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с мерките за превенция и контрол на заболяванията, установени в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква г);

б)

специалните изисквания за извършването на официален контрол на странични животински продукти и производни продукти с цел да се отговори на специфичните опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква д);

в)

случаите, в които във връзка с несъответствие или съмнение за несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол, посочен в параграф 1, по отношение на:

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол на животни, продукти от животински произход и зародишни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол с цел да се отговори на признати еднакви опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с мерките за превенция и контрол на заболяванията, установени в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква г); и

б)

еднаквата минимална честота на този официален контрол на странични животински продукти и производни продукти, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол с цел да се отговори на специфични опасности и рискове за здравето на хората и здравето на животните посредством официален контрол, извършван с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква д).

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

4.   За целите на член 30, се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член.

Член 21

Специални правила за официалния контрол и за действията, които трябва да предприемат компетентните органи във връзка с изискванията за хуманно отношение към животните

1.   Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква е), се извършва на всички съответни етапи от производството, преработката и разпространението в рамките на агрохранителната верига.

2.   Официалният контрол с цел да се установи съответствието с правилата, с които се определят изискванията за хуманно отношение към животните при тяхното транспортиране, по-специално Регламент (ЕО) № 1/2005, включва:

a)

при пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети държави — официален контрол преди натоварването с цел да се провери годността на животните да бъдат транспортирани;

б)

при пътувания с дълга продължителност между държавите членки и трети държави на домашни еднокопитни животни, различни от регистрираните еднокопитни животни, и на домашни животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите и свинете — преди тези пътувания:

i)

официален контрол на дневниците на пътуването с цел да се установи, че записите в дневника на пътуването са реалистични и показват съответствие с Регламент (ЕО) № 1/2005; и

ii)

официален контрол с цел да се установи, че посоченият превозвач в дневника на пътуването притежава валидно разрешително като превозвач, сертификат за одобрение на транспортните средства за пътувания с дълга продължителност и свидетелства за правоспособност на водачите на транспортното средство и придружителите;

в)

на граничните контролни пунктове, предвидени в член 59, параграф 1, и на изходните пунктове:

i)

официален контрол на годността на животните да бъдат транспортирани и на транспортните средства, за да се провери съответствието с глава II от Приложение I към Регламент (ЕС) № 1/2005 и когато е приложимо — с глава VI от същото приложение;

ii)

официален контрол с цел да се установи, че превозвачите отговарят на изискванията на приложимите международни споразумения и притежават валидни разрешителни като превозвачи и свидетелства за правоспособност за водачите на превозното средство и придружителите; и

iii)

официален контрол с цел да се установи, че домашните еднокопитни животни и домашните животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите и свинете са били или трябва да бъдат транспортирани чрез пътувания с дълга продължителност.

3.   При извършването на официален контрол и други официални дейности компетентните органи предприемат необходимите мерки, за да предотвратят или намалят до минимум всяко забавяне между товаренето на животните и тяхното заминаване, или по време на транспортирането.

Компетентните органи не задържат животните по време на транспортирането, освен ако не е абсолютно необходимо за хуманното отношение към животните или поради съображения, свързани със здравето на хората. Ако животните трябва да бъдат задържани по време на транспортиране за повече от два часа, компетентните органи гарантират, че са предприети подходящи мерки, свързани с грижата за тях и, когато е необходимо, за тяхното хранене, поене, разтоварване и настаняване.

4.   Когато вследствие на официалния контрол, посочен в параграф 2, буква б), бъде установено несъответствие и то не е коригирано от организатора преди пътуването с дълга продължителност посредством подходящи промени в условията за транспортиране, компетентните органи забраняват пътуването с дълга продължителност.

5.   Когато вследствие на официалния контрол, посочен в параграф 2, буква в), компетентните органи установят, че животните не са в състояние да завършат пътуването, те нареждат животните да бъдат разтоварени, напоени, нахранени и оставени да си починат, докато бъдат в състояние да продължат пътуването.

6.   За несъответствието с правилата, посочени в параграф 1 от настоящия член, за целите на членове 105 и 106 се уведомяват и:

a)

държавата членка, предоставила разрешението на превозвача;

б)

когато бъде установено несъответствие с което и да е такова правило, приложимо за транспортните средства — държавата членка, предоставила сертификата за одобрение на превозните средства;

в)

когато бъде установено несъответствие с което и да е такова правило, приложимо за водачите на транспортното средство — държавата членка, издала свидетелството за правоспособност на водача на транспортното средство.

7.   За целите на член 30, се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член.

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на правилата за извършването на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, буква е). В тези делегирани актове се вземат предвид рисковете за хуманното отношение към животните, свързани със селскостопанските дейности, транспортирането, клането и умъртвяването, и се установяват правила относно:

а)

специалните изисквания за извършването на този официален контрол, така че да се отговори на рисковете, свързани с различните видове животни и транспортни средства, и необходимостта да се предотвратят несъответстващи на изискванията практики и да се ограничи страданието на животните;

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2;

в)

проверката на спазването на изискванията за хуманно отношение към животните на граничните контролни пунктове и на изходните пунктове, както и на минималните изисквания, приложими към тези изходни пунктове;

г)

специфичните критерии и условия, при които се задействат механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108;

д)

случаите и условията, при които официалният контрол за проверка на съответствието с изискванията за хуманно отношение към животните може да включва използването на специфични показатели за хуманно отношение към животните, основаващи се на измерими критерии за изпълнение, и разработването на такива показатели въз основа на научни и технически данни.

9.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила за установяване на еднакви практически условия за официалния контрол, извършван с цел проверка на съответствието с правилата на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, буква е), с които се установяват изискванията за хуманно отношение към животните и за действията, предприемани от компетентните органи вследствие на такъв официален контрол, относно:

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на рисковете, свързани с различните видове животни и транспортни средства, и необходимостта да се предотвратят несъответстващи на изискванията практики и да се ограничи страданието на животните; и

б)

практическите условия за съставянето на писмени записи за извършвания официален контрол и срока за съхранението на записите.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 22

Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка със здравето на растенията

1.   Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), включва официалния контрол на вредители, растения, растителни продукти и други обекти, както и на професионалните оператори и други лица, спрямо които са приложими тези правила.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на правила за извършването на официален контрол на растения, растителни продукти и други обекти с цел проверка на съответствието с приложимите за тези стоки правила на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), и за действията, предприемани от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол. Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно:

a)

специалните изисквания за извършването на този официален контрол при въвеждането и движението в Съюза на определени растения, растителни продукти и други обекти, за които се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), в отговор на признати опасности и рискове за здравето на растенията във връзка с определени растения, растителни продукти и други обекти с определено място или държава на произход; и

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официален контрол на растения, растителни продукти и други обекти с цел проверка на съответствието с правилата на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), приложими за тези стоки, и за действията, предприемани от компетентните органи вследствие на такъв официален контрол относно:

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове за здравето на растенията във връзка с определени растения, растителни продукти и други обекти с определен произход;

б)

еднаквата честота на официалния контрол, извършван от компетентните органи по отношение на оператори, получили разрешение да издават растителни паспорти в съответствие с член 84, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031, като се взема предвид дали по отношение на произвежданите от тях растения, растителни продукти и други обекти тези оператори са въвели план за управление на фитосанитарните рискове съгласно посоченото в член 91 от посочения Регламент;

в)

еднаквата честота на официалния контрол, извършван от компетентните органи по отношение на оператори, получили разрешение да поставят маркировката, посочена в член 96, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2016/2031, или да издават официалното удостоверение, посочено в член 99, параграф 2, буква а) от посочения регламент.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

4.   За целите на член 30 се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член.

Член 23

Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с ГМО за целите на производството на храни и фуражи и с генетично модифицираните храни и фуражи

1.   Официалният контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а), б) и в), включва официалния контрол на ГМО за целите на производството на храни и фуражи, както и на генетично модифицираните храни и фуражи, на всички съответни етапи от производството, преработката и разпространението по агрохранителната верига.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване настоящия регламент чрез определяне на правила за извършването на официален контрол, посочен в параграф 1 от настоящия член, и за действия, които да се предприемат от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол. В тези делегирани актове се взема предвид необходимостта да се гарантира минимално равнище на официален контрол с цел да се предотврати използването на практики, които са в нарушение на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква б), и се определят:

a)

специалните изисквания за извършването на официален контрол в отговор на признати еднакви опасности и рискове от:

i)

наличието по агрохранителната верига на ГМО за производството на храни и фуражи и на генетично модифицирани храни и фуражи, които не са разрешени в съответствие с Директива 2001/18/ЕО или с Регламент (ЕО) № 1829/2003;

ii)

култивирането на ГМО за производството на храни и фуражи и правилното прилагане на плана за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2001/18/ЕО и в член 5, параграф 5, буква б) и член 17, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003;

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

3.   Комисията може чрез актове за изпълнение да определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол, посочен в параграф 1, като се взема предвид необходимостта да се гарантира минимално равнище на официален контрол с цел да се предотврати използването на практики, които са в нарушение на тези правила относно еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато минимално равнище на официален контрол е необходимо, за да се отговори на признати еднакви опасности и рискове от:

а)

наличието по агрохранителната верига на ГМО за производството на храни и фуражи и на генетично модифицирани храни и фуражи, които не са разрешени в съответствие с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или с Регламент (ЕО) № 1829/2003;

б)

култивирането на ГМО за производството на храни и фуражи и правилното прилагане на плана за наблюдение, посочен в член 13, параграф 2, буква д) от Директива 2001/18/ЕО и в член 5, параграф 5, буква б) и член 17, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 1829/2003.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

4.   За целите на член 30 се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член.

Член 24

Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с продуктите за растителна защита

1.   Официалният контрол за проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква з) от настоящия регламент, включва и официален контрол на активни вещества, антидоти, синергисти, коформуланти и адюванти, съгласно посоченото в член 2, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2009.

2.   С цел определяне честотата на основания на риска официален контрол, посочен в параграф 1, компетентните органи вземат предвид и следното:

a)

резултатите от съответните дейности по наблюдение, включително свързаните с остатъчните вещества от пестициди, извършвани за целите на член 32, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 396/2005 и на член 8 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (55);

б)

информацията за неразрешени продукти за растителна защита, включително за незаконна търговия с продукти за растителна защита, и резултатите от съответния контрол от органите, посочени в член 8 от Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета (56); и

в)

информацията за отравяния, свързани с продукти за растителна защита, включително наличната информация съгласно член 56 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и информацията относно спешни действия от здравен характер, предоставена от центровете, посочени в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (57).

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила за извършването на официалния контрол, посочен в параграф 1 от настоящия член. Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно:

a)

специалните изисквания за извършването на този официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които може да бъдат породени от продукти за растителна защита, относно производството, пускането на пазара, въвеждането в Съюза, етикетирането, опаковането, транспортирането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита, за да се гарантира тяхната безопасна и устойчива употреба и за борба с незаконната търговия с такива продукти; и

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

4.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя подробни правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол на продуктите, посочени в параграф 1, по отношение на:

a)

еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, така че да се отговори на признати еднакви опасности и рискове, които могат да бъдат породени от продукти за растителна защита, относно производството, пускането на пазара, въвеждането в Съюза, етикетирането, опаковането, транспортирането, съхранението и употребата на продукти за растителна защита, за да се гарантира тяхната безопасна и устойчива употреба и за борба с незаконната търговия с такива продукти;

б)

събирането на информация, наблюдението и докладването относно случаите на предполагаеми отравяния, причинени от продукти за растителна защита;

в)

събирането на информация и наблюдението и докладването относно неразрешени продукти за растителна защита, включително относно незаконна търговия с продукти за растителна защита.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

5.   За целите на член 30 се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член.

Член 25

Специални правила за официалния контрол и другите официални дейности по отношение на биологичното производство и етикетирането на биологични продукти

Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква и), по отношение на:

а)

специалните изисквания и допълнително съдържание освен предвидените в член 110 за изготвянето на съответните части на МНПК, предвиден в член 109, параграф 1, и специфичното допълнително съдържание на доклада, предвиден в член 113;

б)

специфичните отговорности и задачи на референтните центрове на Европейския съюз в допълнение към предвидените в член 98;

в)

практическите условия за задействането на механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, включително за обмен на информация между компетентните органи и органите с делегирани правомощия относно случаи на несъответствие или вероятност за несъответствие;

г)

методите, които да се използват за вземане на проби и за лабораторни анализи и изпитвания, с изключение на правилата, свързани с определянето на прагове.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 26

Специални правила за официалния контрол и за другите официални дейности, извършвани от компетентните органи във връзка със защитените наименования за произход, защитените географски указания и храните с традиционно специфичен характер

1.   Чрез дерогация от член 31, параграф 3 във връзка с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), когато компетентните органи са делегирали правото за вземане на решения по отношение на разрешението за използване на регистрирано наименование на продукт, те могат да делегират и прилагането на следните мерки:

a)

разпореждането някои дейности на оператора да се подлагат на систематичен или засилен официален контрол;

б)

разпореждането операторът да увеличи честотата на собствения контрол;

в)

разпореждането за промяна на етикетирането с цел да отговаря на продуктовите спецификации и на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й).

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правила за извършването на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й). Чрез тези делегирани актове се установяват правила относно:

a)

изискванията, методите и техниките, посочени в членове 12 и 14, за официалния контрол, извършван с цел да се провери съответствието с продуктовите спецификации и изискванията за етикетиране;

б)

специалните методи и техники, посочени в член 14, за извършването на официален контрол с цел да се гарантира проследимостта на стоките и животните, които попадат в обхвата на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), на всички етапи от производството, приготвянето и разпространението, както и за предоставяне на уверение относно спазването на тези правила;

в)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат едно или повече от действията и мерките, посочени в член 138, параграфи 1 и 2.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно еднакви практически условия за извършването на официален контрол с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква й), по отношение на:

а)

специалните практически условия за задействането на механизмите за административна помощ, предвидени в членове 102—108, включително и за обмен на информация между компетентните органи и органите с делегирани правомощия относно случаи на несъответствие или вероятност за несъответствие; и

б)

специалните задължения за докладване на органите с делегирани правомощия.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

4.   За целите на член 30, се разрешава делегирането на едно или повече физически лица на определени задачи във връзка с официалния контрол, посочени в настоящия член.

Член 27

Специални правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи, в случай на новоустановени рискове по отношение на храните и фуражите

1   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез определяне на правила за извършването на официалния контролна някои категории храни или фуражи с цел да се установи съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а)—д), и за действията, които да бъдат предприети от компетентните органи вследствие на извършения официален контрол. В тези делегирани актове се предвиждат мерки по отношение на новоустановени рискове, предизвикани от храни или фуражи, които могат да възникнат за здравето на хората или животните, както и за околната среда — във връзка с ГМО и продукти за растителна защита, както и всички такива рискове, произтичащи от нови модели на производство или потребление на храни или фуражи, и по отношение на които не могат да бъдат предприети ефективни мерки, без да са налице такива общи правила. Тези делегирани актове определят правила относно:

a)

еднаквите специални изисквания за извършването на официален контрол с цел да се отговори на съществуващите специфични опасности и рискове по отношение на всяка категория храни и фуражи и различните процеси, през които преминава продуктът; и

б)

случаите, когато във връзка със специфични прояви на несъответствие компетентните органи трябва да предприемат една или повече от мерките, посочени в член 137, параграф 2 и член 138, параграф 2.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определи правила относно еднакви практически условия за извършването на официалния контрол на някои категории храни или фуражи с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви а)—д), така че да се преодолеят новоустановени рискове, които могат да възникнат за здравето на хората или животните чрез храната или фуража, както и за околната среда — във връзка с ГМО и продуктите за растителна защита, или пък всякакви подобни рискове, произтичащи от нови модели на производство или потребление на храни или фуражи, и които не могат да бъдат ефективно преодолени при липсата на такива общи правила относно еднаквата минимална честота на този официален контрол, когато е необходимо минимално равнище на официален контрол, за да се отговори на съществуващите специфични опасности и рискове по отношение на всяка категория храни и фуражи и различните процеси, през които тя преминава. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

3.   По надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка със случаи на сериозен риск за здравето на хората или животните или за околната среда Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 145, параграф 3.

ГЛАВА III

Делегиране на някои задачи на компетентните органи

Член 28

Делегиране от страна на компетентните органи на някои задачи, свързани с официалния контрол

1.   Компетентните органи могат да делегират някои задачи, свързани с официалния контрол, на един или повече органи с делегирани правомощия или физически лица в съответствие с условията, предвидени съответно в членове 29 и 30. Компетентният орган прави необходимото органът с делегирани правомощия или физическото лице, на които са делегирани такива задачи, да разполагат с необходимите правомощия, за да изпълняват ефективно тези задачи.

2.   Когато компетентен орган или държава членка вземат решение да делегират някои задачи, свързани с официалния контрол, за проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква и), на един или повече органи с делегирани правомощия, те дават кодов номер на всеки орган с делегирани правомощия и определят съответните органи, отговорни за тяхното одобряване и надзор.

Член 29

Условия за делегиране на някои задачи, свързани с официалния контрол, на органи с делегирани правомощия

Делегирането на някои задачи, свързани с официалния контрол, на органа с делегирани правомощия, посочен в член 28, параграф 1, се извършва в писмена форма и при спазване на следните условия:

a)

делегирането съдържа точно описание на: задачите, свързани с официалния контрол, които може да изпълнява органът с делегирани правомощия и условията, при които може да изпълнява тези задачи;

б)

органът с делегирани правомощия:

i)

притежава необходимия опит, оборудване и инфраструктура за изпълнението на делегираните му задачи, свързани с официалния контрол;

ii)

притежава достатъчен брой служители с подходяща квалификация и опит;

iii)

е безпристрастен и по отношение на него няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не е в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастността на професионалното му поведение при изпълнението на делегираните му задачи, свързани с официалния контрол;

iv)

извършва дейност и е акредитиран в съответствие със стандартите, които имат отношение към конкретните делегирани задачи, включително със стандарт EN ISO/IEC 17020 „Изисквания за дейността на различни видове органи, извършващи контрол“;

v)

разполага с достатъчно правомощия за изпълнение на делегираните му задачи, свързани с официалния контрол; и

в)

създадена е организация, гарантираща ефикасна и ефективна координация между делегиращите компетентни органи и органа с делегирани правомощия.

Член 30

Условия за делегиране на някои задачи, свързани с официалния контрол, на физически лица

Компетентните органи могат да делегират някои задачи, свързани с официалния контрол, на едно или повече физически лица, когато предвидените в членове 18—27 правила позволяват това. Такова делегиране се извършва в писмена форма и при спазване на следните условия:

a)

делегирането съдържа точно описание на задачите, свързани с официалния контрол, които могат да се изпълняват от физическите лица и условията, при които физическите лица могат да изпълняват тези задачи;

б)

физическите лица:

i)

притежават необходимия опит, оборудване и инфраструктура за изпълнението на делегираните им задачи, свързани с официалния контрол;

ii)

притежават подходяща квалификация и опит;

iii)

действат безпристрастно и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси при изпълнението на делегираните им задачи, свързани с официалния контрол; и

в)

създадена е организация, гарантираща ефикасна и ефективна координация между делегиращите компетентни органи и физическите лица.

Член 31

Условия за делегиране на някои задачи, свързани с други официални дейности

1.   Компетентните органи могат да делегират някои задачи, свързани с други официални дейности, на един или повече органи с делегирани правомощия, ако са спазени следните условия:

a)

правилата, посочени в член 1, параграф 2, не забраняват такова делегиране; и

б)

изпълнени са условията, предвидени в член 29, с изключение на условието, предвидено в буква б), подточка iv).

2.   Компетентните органи могат да делегират някои задачи, свързани с други официални дейности, на едно или повече физически лица, ако са спазени следните условия:

a)

правилата, посочени в член 1, параграф 2, позволяват такова делегиране; и

б)

изпълнени са условията, предвидени в член 30, които се прилагат mutatis mutandis.

3.   Компетентните органи не делегират на орган с делегирани правомощия или на физическо лице правото за вземане на решение във връзка със задачите, предвидени в член 138, параграф 1, буква б) и в член 138, параграфи 2 и 3.

Член 32

Задължения на органите с делегирани правомощия и на физическите лица

Органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани някои задачи, свързани с официалния контрол, в съответствие с член 28, параграф 1 или някои задачи, свързани с други официални дейности, в съответствие с член 31:

a)

съобщават резултатите от извършените от тях официален контрол и други официални дейности на делегиращите компетентни органи редовно и всеки път, когато тези компетентни органи поискат това;

б)

незабавно уведомяват делегиращите компетентните органи всеки път, когато резултатите от официалния контрол покажат несъответствие или вероятност за несъответствие, освен ако не е предвидено друго в конкретни договорености, установени между компетентния орган и органа с делегирани правомощия или физическото лице; и

в)

осигуряват достъп на компетентните органи до своите помещения и съоръжения и им сътрудничат и оказват съдействие.

Член 33

Задължения на делегиращите компетентни органи

Компетентните органи, които са делегирали определени задачи, свързани с официалния контрол, на органи с делегирани правомощия или на физически лица в съответствие с член 28, параграф 1, или са делегирали определени задачи, свързани с други официални дейности, на органи с делегирани правомощия или на физически лица в съответствие с член 31:

a)

организират одити или инспекции на тези органи или лица, когато е необходимо, и избягват дублирането, като вземат предвид акредитацията, посочена в член 29, буква б), подточка iv);

б)

незабавно изцяло или частично оттеглят делегираните правомощия, в случай че:

i)

има данни, че органите с делегирани правомощия или физическите лица не изпълняват правилно делегираните им задачи;

ii)

органът с делегирани правомощия или физическото лице не предприема подходящи и своевременни действия за отстраняване на установените слабости; или

iii)

е доказано, че независимостта или безпристрастността на органа с делегирани правомощия или физическото лице е компрометирана.

Настоящата буква не засяга правомощието на компетентните органи да оттеглят делегирането по причини, различни от посочените в настоящия регламент.

ГЛАВА IV

Вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика

Член 34

Методи за вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика

1.   Методите, използвани за вземане на проби и за извършването на лабораторни анализи, изпитвания и диагностика по време на официален контрол и други официални дейности, съответстват на правилата на Съюза, с които се определят тези методи, или на критериите за тяхната резултатност.

2.   При липса на правила на Съюза съгласно параграф 1 и във връзка с официалния контрол и други официални дейности, официалните лаборатории използват един от следните методи в зависимост от тяхната пригодност към специфичните им нужди при извършване на анализи, изпитвания и диагностика:

a)

наличните методи, които са в съответствие с международно признатите правила или протоколи, включително приетите от Европейския комитет по стандартизация (CEN); или

съответните методи, разработени или препоръчани от референтните лаборатории на Европейския съюз, и валидирани в съответствие с международно приети научни протоколи;

б)

когато не са налице подходящи правила или протоколи, посочени в буква а), методите, които съответстват на установените на национално равнище правила, или, ако не са налице такива правила — съответните методи, разработени или препоръчани от националните референтни лаборатории и валидирани в съответствие с международно приети научни протоколи; или

съответните методи, разработени и валидирани посредством междулабораторни или вътрешнолабораторни изследвания за валидиране на методи, в съответствие с международно приети научни протоколи.

3.   Когато спешно е необходимо да бъдат извършени лабораторни анализи, изпитвания или диагностика и нито един от методите, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, не е налице, съответната национална референтна лаборатория или — ако няма такава — всяка друга лаборатория, определена в съответствие с член 37, параграф 1, може да използва методи, различни от посочените в параграфи 1 и 2 от настоящия член, докато бъде валидиран подходящ метод в съответствие с международно приети научни протоколи.

4.   Доколкото е възможно, методите, използвани за лабораторни анализи, се характеризират с подходящите критерии, посочени в приложение III.

5.   Проби се вземат, обработват и етикетират по начин, който гарантира тяхната правна, научна и техническа валидност.

6.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила относно:

a)

методите, които да се използват за вземането на проби и за извършването на лабораторни анализи, изпитвания и диагностика;

б)

критериите за ефективност, параметрите на анализите, изпитванията или диагностиката, неопределеността на измерването и процедурите за валидиране на тези методи;

в)

тълкуването на резултатите от анализите, изпитванията и диагностиката.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 35

Второ експертно становище

1.   Компетентните органи гарантират, че операторите, чиито животни или стоки подлежат на вземане на проби, анализи, изпитвания или диагностика в рамките на официалния контрол, имат право на второ експертно становище, разходите за което се поемат от оператора.

Правото на второ експертно становище дава възможност на оператора да поиска преглед на документацията по вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания или диагностика от друг експерт, който е признат и има подходяща квалификация;

2.   Когато е целесъобразно, подходящо и технически осъществимо, по-специално с оглед на честотата на поява и разпространението на опасността при животните или стоките, нетрайността на пробите или стоките и количеството на наличния субстрат, компетентните органи:

a)

при вземане на пробата и ако операторът е поискал това, гарантират, че е взето достатъчно количество, което позволява да бъде поискано второ експертно становище и да бъде извършен прегледът, посочен в параграф 3, в случай че се наложи; или,

б)

ако не е възможно да бъде взето достатъчно количество съгласно буква а), информират оператора за това.

Настоящият параграф не се прилага, когато се преценява наличието на карантинни вредители по растенията, растителните продукти или други обекти с цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж).

3.   Държавите членки могат да решат, че когато възникне спор между компетентните органи и операторите във връзка с второто експертно становище, посочено в параграф 1, операторите могат да поискат, на собствени разноски, да бъде извършен преглед на документацията от първоначалния анализ, изпитване или диагностика и, ако е целесъобразно, да бъде извършен друг анализ, изпитване или диагностика от друга официална лаборатория.

4.   Подаването на заявление от оператора за второ експертно становище в съответствие с параграф 1 от настоящия член не засяга задължението на компетентните органи да предприемат бързи действия за отстраняване или ограничаване на рисковете за здравето на хората, животните и растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

Член 36

Вземане на проби от животни и стоки, предлагани за продажба чрез средства за комуникация от разстояние

1.   При животни и стоки, които се предлагат за продажба чрез средства за комуникация от разстояние, за целите на официалния контрол могат да бъдат използвани проби, които компетентните органи поръчват на операторите, без да се идентифицират.

2.   След като пробите са при тях, компетентните органи предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че операторите, от които се поръчват въпросните проби в съответствие с параграф 1:

a)

се уведомяват, че пробите са взети в рамките на официалния контрол и, когато е целесъобразно, се подлагат на анализи или изпитвания за целите на официалния контрол; и

б)

в случай че пробите, посочени във въпросния параграф , се подлагат на анализи или изпитвания — могат да упражнят правото си на второ експертно становище, предвидено в член 35, параграф 1.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат за органи с делегирани правомощия и физически лица, на които са делегирани определени задачи, свързани с официалния контрол.

Член 37

Определяне на официални лаборатории

1.   Компетентните органи определят в държавата членка, на чиято територия извършват дейност, в друга държава членка или в трета държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, официални лаборатории за извършването на лабораторни анализи, изпитвания и диагностика на проби, взети по време на официален контрол и други официални дейности.

2.   Компетентните органи могат да определят дадена лаборатория, разположена в друга държава членка или в трета държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, за официална лаборатория, при условие че са спазени следните условия:

a)

взети са необходимите мерки с оглед на това те да могат да извършват одитите и инспекциите, посочени в член 39, параграф 1, или да делегират извършването на тези одити и инспекции на компетентните органи на държавата членка или на третата държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, където е разположена лабораторията; и

б)

лабораторията вече е определена за официална лаборатория от компетентните органи на държавата членка, на чиято територия е разположена.

3.   Определянето на официална лаборатория се извършва в писмена форма и съдържа подробно описание на:

a)

задачите, които лабораторията изпълнява в качеството си на официална лаборатория;

б)

условията, при които изпълнява задачите, посочени в буква а); и

в)

мерките, необходими, за да се гарантират ефикасна и ефективна координация и сътрудничество между лабораторията и компетентните органи.

4.   Компетентните органи могат да определят за официална лаборатория само лаборатория, която:

a)

разполага с опита, оборудването и инфраструктурата, необходими за извършването на анализи, изпитвания или диагностика на пробите;

б)

разполага с достатъчен брой служители с подходяща квалификация и опит, които са преминали подходящо обучение;

в)

гарантира, че възложените ѝ задачи съгласно параграф 1 се изпълняват безпристрастно и по отношение на нея няма какъвто и да е конфликт на интереси, свързан с изпълнението на задачите ѝ като официална лаборатория;

г)

може своевременно да предоставя резултатите от анализите, изпитванията или диагностиката на пробите, взети по време на официален контрол и други официални дейности; и

д)

извършва дейност в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 и е акредитирана в съответствие с този стандарт от национален орган по акредитация, работещ в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008.

5.   Обхватът на акредитацията на официална лаборатория съгласно параграф 4, буква д):

a)

включва тези методи за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика, които се изисква лабораторията да използва при извършването на анализи, изпитвания или диагностика в рамките на дейността си като официална лаборатория;

б)

може да включва един или повече методи за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика или групи от методи;

в)

може да бъде формулиран гъвкаво, така че да дава възможност обхватът на акредитацията да включва модифицирани варианти на методите, използвани от официалната лаборатория към момента на акредитирането ѝ, или нови методи в допълнение към тях, въз основа на валидиране от самата лаборатория без извършване на специална оценка от националния орган по акредитация преди да започне използването на тези модифицирани или нови методи.

6.   Когато нито една официална лаборатория, определена в съответствие с параграф 1 на територията на Съюза или на трета държава, която е договаряща страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, не разполага с експертния опит, оборудването, инфраструктурата и служителите, необходими за извършването на нови или особено рядко срещани лабораторни анализи, изпитвания или диагностика, компетентните органи могат да изискат съответните анализи, изпитвания и диагностика да бъдат извършени от лаборатория или диагностичен център, които не отговарят на едно или повече от изискванията, посочени в параграфи 3 и 4.

Член 38

Задължения на официалните лаборатории

1.   Когато резултатите от извършен анализ, изпитване или диагностика на проби, взети по време на официален контрол или други официални дейности, показват наличие на риск за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, или насочват към вероятност за несъответствие, официалните лаборатории уведомяват незабавно компетентните органи, които са ги определили за съответния анализ, изпитване или диагностика, както и, при целесъобразност, органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани задачи. С конкретни договорености обаче между компетентните органи, органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани задачи, и официалните лаборатории, може да се установят правила, според които не се изисква тази информация да се предоставя незабавно.

2.   По искане на референтната лаборатория на Европейския съюз или на националната референтна лаборатория официалните лаборатории участват в междулабораторни сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност, организирани за извършваните от тях анализи, изпитвания или диагностика в качеството им на официални лаборатории.

3.   По искане на компетентните органи официалните лаборатории предоставят публичен достъп до названията на използваните от тях методи за извършване на анализи, изпитвания или диагностика в рамките на официалния контрол и другите официални дейности.

4.   Официалните лаборатории посочват, по искане на компетентните органи, наред с резултатите, и метода, използван за всеки анализ, изпитване или диагностика, които са били извършени в рамките на официалния контрол и другите официални дейности.

Член 39

Одити на официалните лаборатории

1.   Компетентните органи организират одити на официалните лаборатории, които са определили в съответствие с член 37, параграф 1 редовно и винаги, когато сметнат, че е необходим одит, освен ако смятат такъв одит за излишен предвид оценката на акредитацията, посочена в член 37, параграф 4, буква д).

2.   Компетентните органи незабавно оттеглят определянето на официална лаборатория — изцяло или за някои задачи, ако тя не предприеме целесъобразни и своевременни действия за отстраняване на слабостите, констатирани в резултат на одит съгласно параграф 1, при който е установено някое от следните обстоятелства:

a)

лабораторията вече не отговаря на условията, предвидени в член 37, параграфи 4 и 5;

б)

лабораторията не изпълнява задълженията, предвидени в член 38;

в)

лабораторията не показва достатъчно добри резултати при междулабораторните сравнителни изпитвания, посочени в член 38, параграф 2.

Член 40

Дерогации от условието за задължителна акредитация на някои официални лаборатории

1.   Чрез дерогация от член 37, параграф 4, буква д) компетентните органи могат да определят за официални лаборатории — независимо от това дали те отговарят на условието, предвидено в посочената буква:

a)

лаборатории:

i)

чиято единствена дейност е откриването на Trichinella в месото;

ii)

които използват за откриване на Trichinella единствено методите, посочени в член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1375 на Комисията (58);

iii)

чиято дейност по откриване на Trichinella се извършва под надзора на компетентните органи или на официална лаборатория, определена в съответствие с член 37, параграф 1, и акредитирана в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 за използване на методите, посочени в подточка ii) от настоящата буква; и

iv)

които редовно участват и показват задоволителни резултати при междулабораторни сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност, организирани от националните референтни лаборатории за методите, които използват за откриване на Trichinella.

б)

лаборатории, които извършват само анализи, изпитвания или диагностика в рамките на други официални дейности, при условие че те:

i)

използват единствено методите за лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, посочени в член 34, параграф 1 и член 34, параграф 2, буква а) или б);

ii)

извършват анализите, изпитванията или диагностиката под надзора на компетентните органи или на националните референтни лаборатории във връзка с методите, които използват;

iii)

редовно участват и показват задоволителни резултати при междулабораторни сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност, организирани от националните референтни лаборатории във връзка с методите, които използват; както и

iv)

имат въведена система за осигуряване на качеството с цел да се гарантират добри и надеждни резултати от използваните от тях методи за лабораторни анализи, изпитвания и диагностика.

2.   Когато методите, използвани от лабораториите по параграф 1 от настоящия член, буква б), изискват потвърждаване на резултата от лабораторните анализи, изпитвания или диагностика, лабораторните анализи, изпитвания или диагностика за потвърждаване се извършват от официална лаборатория, която отговаря на изискванията, посочени в член 37, параграф 4, буква д).

3.   Официалните лаборатории, определени в съответствие с параграф 1, се намират на територията на държавата членка, в която се намират определилите ги компетентни органи.

Член 41

Правомощия за приемане на дерогации от условието за задължителна акредитация на всички методи за лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, използвани от официалните лаборатории

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и условията, при които компетентните органи могат да определят за официални лаборатории в съответствие с член 37, параграф 1 лаборатории, които не отговарят на условията, посочени в член 37, параграф 4, буква д), по отношение на всички методи, които те използват за официален контрол или други официални дейности, при положение че тези лаборатории отговарят на следните условия:

a)

извършват дейност и са акредитирани в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 за използването на един или повече методи, които са сходни със — и представителни за — другите използвани от тях методи; както и

б)

редовно и в значителна степен използват методите, за които са получили акредитацията, посочена в буква а) от настоящия член; с изключение на областта, спрямо която се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), когато не съществува валидиран метод за откриване на специфични вредители по растенията, посочен в член 34, параграфи 1 и 2.

Член 42

Временни дерогации от условията за задължителна акредитация на официалните лаборатории

1.   Чрез дерогация от член 37, параграф 5, буква а) компетентните органи могат временно да определят съществуваща официална лаборатория за официална лаборатория в съответствие с член 37, параграф 1 за използване на метод за лабораторни анализи, изпитвания или диагностика, за който лабораторията не е получила акредитацията, посочена в член 37, параграф 4, буква д):

a)

когато използването на този метод е ново изискване, въведено с правилата на Съюза;

б)

когато промени в използван метод налагат получаването на нова акредитация или разширяване на обхвата на акредитацията, получена от официалната лаборатория; или

в)

в случаите, когато необходимостта от използване на метода е предизвикана от извънредна ситуация или нововъзникващ риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

2.   Временното определяне, посочено в параграф 1, зависи от спазването на следните условия:

a)

официалната лаборатория вече е акредитирана в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 за използването на метод, сходен с този, който не е включен в обхвата на акредитацията ѝ;

б)

в официалната лаборатория има въведена система за осигуряване на качеството с цел да се гарантират добри и надеждни резултати чрез използването на метода, който не е включен в обхвата на съществуващата акредитация;

в)

анализите, изпитванията или диагностиката се извършват под надзора на компетентните органи или националната референтна лаборатория за този метод.

3.   Срокът на временното определяне, посочено в параграф 1, не надхвърля една година и може да бъде удължен еднократно с още една година.

4.   Официалните лаборатории, определени в съответствие с параграф 1, се намират на територията на държавата членка, в която се намират определилите ги компетентни органи.

ГЛАВА V

Официален контрол на животните и стоките, въвеждани в Съюза

Член 43

Официален контрол на животните и стоките, въвеждани в Съюза

Официалният контрол на животните и стоките, въвеждани в Съюза, се организира въз основа от риска. По отношение на животните и стоките, посочени в членове 47 и 48, този официален контрол се извършва в съответствие с членове 47—64.

Раздел I

Животни и стоки, различни от подлежащите на официален контрол на граничните контролни пунктове съгласно раздел II

Член 44

Официален контрол на животни и стоки, различни от подлежащите на официален контрол на граничните контролни пунктове съгласно раздел II

1.   С цел проверка на съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват редовно официален контрол, въз основа на риска и с необходимата честота, на животни и стоки, които се въвеждат в Съюза и за които не се прилагат членове 47 и 48.

2.   За животните и стоките, посочени в параграф 1, необходимата честота на официалния контрол се определя, като се вземат предвид:

a)

рисковете за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, свързани с различните видове животни и стоки;

б)

всякаква информация, която сочи, че има вероятност потребителите да бъдат подведени, по-специално по отношение на естеството, идентичността, свойствата, състава, количеството, трайността, страната на произход или мястото на произход, метода на обработка или производство на стоките;

в)

данните от предишни периоди относно изпълнението на приложимите за тези животни или стоки изисквания, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2:

i)

от страна на третата държава и предприятието на произход или мястото на производство, според случая;

ii)

от страна на износителя;

iii)

от страна на оператора, отговарящ за пратката;

г)

контролът, който вече е бил извършен на съответните животни и стоки; и

д)

гаранциите, предоставени от компетентните органи на третата държава на произход, относно съответствието на животните и стоките с изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях.

3.   Официалният контрол, предвиден в параграф 1, се извършва на подходящо място в рамките на митническата територия на Съюза, включително:

a)

мястото на въвеждане в Съюза;

б)

граничен контролен пункт;

в)

мястото на освобождаване за свободно обращение в Съюза;

г)

складовете и помещенията на отговарящия за пратката оператор;

д)

местоназначението.

4.   Независимо от параграфи 1 и 3, когато имат основания да смятат, че тяхното въвеждане в Съюза може да представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, компетентните органи на граничните контролни пунктове и на другите места на въвеждане в Съюза извършват официален контрол на:

a)

транспортни средства, включително когато са празни; и

б)

опаковки, включително палети.

5.   Компетентните органи могат също да извършват официален контрол на стоки, които са поставени под един от митническите режими, определени в член 5, точка 16, букви а), б) и в) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на временно складиране, съгласно определението в член 5, точка 17 от посочения регламент.

Член 45

Видове официален контрол на животни и стоки, различни от подлежащите на официален контрол на граничните контролни пунктове съгласно раздел II

1.   Когато официалният контрол се извършва в съответствие с член 44, параграф 1, той:

a)

винаги включва проверка на документи; и

б)

включва проверки за идентичност и физически проверки в зависимост от риска за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

2.   Компетентните органи извършват физическите проверки, посочени в параграф 1, буква б), при подходящи условия, които позволяват правилно провеждане на разследванията.

3.   Ако при проверките на документи, проверките за идентичност или физическите проверки, посочени в параграф 1 от настоящия член, се установи, че по отношение на животните и стоките не са спазени правилата, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат член 66, параграфи 1, 3 и 5, членове 67, 68 и 69, член 71, параграфи 1 и 2, член 72, параграфи 1 и 2 и членове 137 и 138.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и условията, при които компетентните органи могат да изискват от операторите да уведомяват за пристигането на определени стоки, които се въвеждат в Съюза.

Член 46

Вземане на проби от животни и стоки, различни от подлежащите на официален контрол на граничните контролни пунктове съгласно раздел II

1.   При вземането на проби от животни и стоки компетентните органи, без да се засягат членове 34—42:

а)

уведомяват съответните оператори и, когато е уместно, митническите органи; и

б)

вземат решение дали животните или стоките трябва да бъдат задържани до получаването на резултатите от извършваните анализи, изпитвания или диагностика, или могат да бъдат освободени, при условие че се гарантира проследимостта на животните или стоките.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията:

a)

установява процедурите, необходими, за да се гарантира проследимостта на животните или стоките, посочени в параграф 1, буква б); и

б)

определя документите, които трябва да придружават животните или стоките, посочени в параграф 1, когато компетентните органи са взели проби от тях.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Раздел II

Официален контрол на животни и стоки на граничните контролни пунктове

Член 47

Животни и стоки, които подлежат на официален контрол на граничните контролни пунктове

1.   С цел да установи съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол на граничния контролен пункт на първо пристигане в Съюза на всяка пратка от следните категории животни и стоки, които се въвеждат в Съюза:

a)

животни;

б)

продукти от животински произход, зародишни продукти и странични животински продукти;

в)

растения, растителни продукти и други обекти, посочени в списъците, изготвени в съответствие с член 72, параграф 1 и член 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/2031;

г)

стоки от някои трети държави, за които чрез актове за изпълнение, предвидени в параграф 2, буква б) от настоящия член, Комисията е взела решение, че е необходимо да се въведат мерки за временно засилване на официалния контрол при въвеждането им в Съюза поради известен или нововъзникващ риск или защото има данни, че е възможно да възникне широкоразпространено и съществено несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2;

д)

животни и стоки, по отношение на които се прилага спешна мярка, предвидена в актове, приети в съответствие с член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002, член 249 от Регламент (ЕС) 2016/429 или член 28, параграф 1, член 30, параграф 1, член 40, параграф 3, член 41, параграф 3, член 49, параграф 1, член 53, параграф 3 и член 54, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/2031, изискващи пратките с посочените животни или стоки, идентифицирани с техните кодове по Комбинираната номенклатура, да подлежат на официален контрол при въвеждането им в Съюза;

е)

животни и стоки, за чието въвеждане в Съюза са установени условия или мерки чрез актове, приети в съответствие с член 126 или член 128, или в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, които изискват спазването на съответните условия или мерки да бъде установено при въвеждането на животните или стоките в Съюза.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията:

a)

съставя списъци на всички животни и стоки, посочени в параграф 1, букви а) и б), като се отбелязват кодовете им по Комбинираната номенклатура; и

б)

съставя списък на стоките, които спадат към категорията, посочена в параграф 1, буква г), като се отбелязват кодовете им по Комбинираната номенклатура, и при необходимост актуализира списъка във връзка с рисковете, посочени в същата буква.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за изменение на настоящия регламент относно категориите на пратките, посочени в параграф 1 от настоящия член, с цел в тях да бъдат включени съставни продукти, сено и слама и други продукти, строго ограничени до такива, които представляват новооткрит или значително повишен риск за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

4.   Освен ако в актовете, с които се установяват мерките или условията, посочени в параграф 1, букви г), д) и е), не е предвидено друго, настоящият член се прилага също така за пратки животни и стоки от категориите, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), когато те нямат търговски характер.

5.   Операторите, които отговарят за пратката, гарантират, че животните и стоките от категориите, посочени в параграф 1, се представят за официален контрол на граничния контролен пункт, посочен в същия параграф.

Член 48

Животни и стоки, освободени от официален контрол на граничните контролни пунктове

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правила, установяващи случаите и условията, при които следните категории животни и стоки се освобождават от прилагането на член 47, и когато такова освобождаване е обосновано:

a)

стоки, които са изпратени като търговски мостри или за показване на изложения и които не са предназначени за пускане на пазара;

б)

животни и стоки, предназначени за научни цели;

в)

стоки на борда на транспортни средства, работещи по международни линии, които не се разтоварват и са предназначени за консумация от екипажа и пътниците;

г)

стоки, които са част от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация или употреба;

д)

малки пратки от стоки, изпратени до физически лица, които не са предназначени за пускане на пазара;

е)

домашни любимци по смисъла на определението в член 4, точка 11 от Регламент (ЕС) 2016/429;

ж)

стоки, които са преминали специфична обработка и не надхвърлят количествата, определени в съответните делегирани актове;

з)

категории животни или стоки, които представляват ниска степен на риск или не представляват специфичен риск и за които поради това не е необходимо да се извършва контрол на граничните контролни пунктове.

Член 49

Официален контрол на граничните контролни пунктове

1.   С цел проверка на съответствието с приложимите изисквания, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, след пристигането на пратката на граничния контролен пункт. Официалният контрол включва проверки на документи, проверки за идентичност и физически проверки.

2.   Физическите проверки се извършват, когато тези проверки се отнасят до:

a)

животни, с изключение на водни животни, или меса и годни за консумация карантии, от официален ветеринарен лекар, който може да бъде подпомаган от служители, обучени в съответствие с установените съгласно параграф 5 изисквания във ветеринарната област и определени от компетентните органи за тази цел.

б)

водни животни, продукти от животински произход, различни от посочените в буква а) от настоящия параграф, както и зародишни продукти или странични животински продукти, от официален ветеринарен лекар или от служители, обучени в съответствие с установените съгласно параграф 5 изисквания и определени от компетентните органи за тази цел.

в)

растения, растителни продукти и други обекти, от официални фитосанитарни инспектори.

3.   Компетентните органи на граничните контролни пунктове систематично извършват официален контрол на транспортираните пратки животни и на транспортните средства с цел да установят съответствието с изискванията за хуманно отношение към животните, определени в правилата, посочени в член 1, параграф 2. Компетентните органи създават необходимата организация, за да се осигури приоритет на официалния контрол, който се извършва върху транспортираните животни, и да се намалят забавянията при този контрол.

4.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи правила относно практическите условия за представянето на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, на транспортните единици или частите, които могат да съставляват отделна пратка, и на максималния брой транспортни единици или такива части във всяка пратка, като се вземе предвид необходимостта да се гарантират бързина и ефикасност при обработването на пратките и при официалния контрол, извършван от компетентните органи, както и, когато е уместно, международните стандарти. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

5   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата за определяне на конкретни изисквания за обучението на служителите, посочени в параграф 2 от настоящия член, с оглед на извършването на физическите проверки на граничните контролни пунктове.

Член 50

Сертификати и документи, придружаващи пратките и разделени на части пратки

1.   Оригиналните официални сертификати или документи или електронният им еквивалент, които съгласно правилата, посочени в член 1, параграф 2, се изисква да придружават пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, се представят на компетентните органи на граничния контролен пункт и се съхраняват от тях, освен ако в правилата, посочени в член 1, параграф 2, е предвидено друго.

2.   Компетентните органи на граничния контролен пункт издават на отговарящия за пратката оператор заверено копие на официалните сертификати или документи, посочени в параграф 1, на хартиен или електронен носител или, ако пратката е разделена на части — отделни заверени копия на сертификатите или документите на хартиен или електронен носител.

3.   Пратките не се разделят на части, докато не бъде извършен официален контрол и не бъде издаден окончателен единен здравен документ за въвеждане (наричан по-нататък „ЕЗДВ“), посочен в член 56, в съответствие с член 56, параграф 5 и член 57.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата за определяне на случаите и условията, при които ЕЗДВ задължително придружава пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, до местоназначението им.

Член 51

Специални правила относно официалния контрол на граничните контролни пунктове

1.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата, с които се определят:

а)

случаите и условията, при които компетентните органи на граничния контролен пункт могат да разрешат по-нататъшното транспортиране на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, до мястото на крайното им местоназначение, докато се изчакват резултатите от физическите проверки, ако се изискват такива;

б)

сроковете, редът и условията за извършване на проверките на документи и при необходимост на проверките за идентичност и физическите проверки на категории животни и стоки, подлежащи на официалния контрол, предвиден в член 47, параграф 1, които се въвеждат в Съюза по море или с въздушен транспорт от трета държава, когато тези животни и стоки се прехвърлят се от плавателен съд или въздухоплавателно средство и се транспортират под митнически надзор на друг плавателен съд или въздухоплавателно средство в същото пристанище или летище в процес на подготовка за по-нататъшно пътуване, („претоварени пратки стоки“);

в)

случаите и условията, при които проверките за идентичност и физическите проверки на претоварени пратки и животни, които пристигат по въздух или по море и остават на същото транспортно средство за по-нататъшно пътуване, могат да се извършат на граничен контролен пункт, различен от мястото на първо пристигане в Съюза;

г)

случаите и условията, при които може да се разреши транзит на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, и някои видове официален контрол, който да се извършва върху такива пратки на граничните контролни пунктове, включително случаите и условията за съхранението на стоките в специално одобрени митнически складове или свободни зони;

д)

случаите и условията, при които се прилагат дерогации от правилата за проверките за идентичност и физическите проверки по отношение на претоварените пратки и транзитното преминаване на стоките, посочени в член 47, параграф 1, буква в).

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата за определяне на случаите и условията, при които се прилагат дерогации от правилата за проверките на документи по отношение на претоварените пратки и транзитното преминаване на стоките, посочени в член 47, параграф 1, буква в).

Член 52

Подробни правила за проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки

С цел да се осигури еднаквото прилагане на членове 49, 50 и 51, чрез актове за изпълнение Комисията определя подробни правила за действията, които да се извършват по време на и след проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки, посочени в тези членове, с оглед да се гарантира ефективното извършване на официалния контрол. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 53

Официален контрол, който не се извършва на граничните контролни пунктове

1.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълнение на настоящия регламент относно правилата, с които се определят случаите и условията, при които:

a)

проверките за идентичност и физическите проверки на пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, да могат да бъдат извършвани от компетентните органи на контролни пунктове, различни от граничните контролни пунктове, при условие че тези контролни пунктове отговарят на изискванията, предвидени в член 64, параграф 3 и в актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 64, параграф 4;

б)

физическите проверки на пратки, преминали проверка на документите и проверка за идентичност на граничния контролен пункт на първо пристигане в Съюза, могат да бъдат извършени на друг граничен контролен пункт в друга държава членка;

в)

проверките за идентичност и физическите проверки на пратки, преминали проверка на документите на граничния контролен пункт на първо пристигане в Съюза, могат да бъдат извършени на друг граничен контролен пункт в друга държава членка;

г)

специфични задачи по осъществяването на контрол могат да бъдат извършвани от митническите органи или други публични органи, доколкото тези задачи вече не попадат в задълженията на тези органи, свързани с:

i)

пратките, посочени в член 65, параграф 2;

ii)

личния багаж на пътниците;

iii)

стоки, поръчани чрез продажби с договори, сключени от разстояние, включително по телефона или по интернет;

iv)

домашни любимци, които отговарят на условията, определени в член 5 от Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета (59);

д)

проверки на документи на пратки растения, растителни продукти и други обекти, посочени в член 47, параграф 1, буква в), могат да се извършват от разстояние от граничен контролен пункт.

2.   По отношение на контролните пунктове, посочени в параграф 1, буква а) от настоящия член, се прилагат също член 56, параграф 3, буква б), член 57, параграф 2, буква а), член 59, параграф 1 и член 60, параграф 1, букви а) и г), както и членове 62 и 63.

Член 54

Честота на проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки

1.   Всички пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, подлежат на проверки на документи.

2.   Честотата на извършване на проверките за идентичност и физическите проверки на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, се определя в зависимост от риска, който представлява всяко животно, стока или категория животни или стоки за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила с оглед на еднаквото прилагане на подходящата честота, посочена в параграф 2. С тези правила се гарантира, че честотата е по-висока от нулева, и се установяват:

а)

критериите и редът за определяне и промяна на честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, които се извършват на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви а), б) и в), и за тяхното съобразяване със степента на риска, свързан с тези категории, като се вземат предвид:

i)

информацията, събрана от Комисията в съответствие с член 125, параграф 1;

ii)

резултатите от извършения контрол от експерти на Комисията в съответствие с член 120, параграф 1;

iii)

данните за предишни периоди, отнасящи се до спазване на правилата, посочени в член 1, параграф 2, от страна на операторите;

iv)

данните и информацията, събрани чрез посочената в член 131 система за управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC);

v)

наличните научни оценки; както и

vi)

всякаква друга информация за риска, свързан със съответните категории животни и стоки;

б)

условията, при които държавите членки могат да увеличат честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, определена в съответствие с буква a), за да се вземат предвид местните рискови фактори;

в)

процедурите с цел да се гарантира, че честотата на проверките за идентичност и физическите проверки, определена в съответствие с буква а), се прилага навреме и по еднакъв начин.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

4.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата относно:

a)

честотата на проверките за идентичност и физическите проверки на стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, буква г); и

б)

честотата на проверките за идентичност и физическите проверки на животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви д) и е), в случай че тя вече не е определена в посочените в тях актове.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 55

Решения относно пратките

1.   След извършването на официален контрол, включително проверки на документи и при необходимост проверки за идентичност и физически проверки, компетентните органи вземат решение за всяка пратка животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, в което се посочва дали пратката е в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и когато е целесъобразно — приложимия митнически режим.

2.   Решенията за пратките се вземат от:

а)

официален ветеринарен лекар в случай че се отнасят за животни, продукти от животински произход, зародишни продукти или странични животински продукти; или

б)

официален фитосанитарен инспектор в случай че се отнасят за растения, растителни продукти и други обекти.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, буква а) компетентните органи могат да определят решението за пратките рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, живи бодлокожи, живи мантийни и живи морски коремоноги, предназначени за консумация от човека, да се взема от служители, преминали подходящо обучение и специално определени за тази цел от компетентните органи.

Член 56

Използване на единния здравен документ за въвеждане (ЕЗДВ) от оператора и от компетентните органи

1.   За всяка пратка животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, отговарящият за пратката оператор попълва съответната част от ЕЗДВ, като посочва информацията, необходима за незабавното и пълно идентифициране на пратката и местоназначението ѝ.

2.   Позоваванията на ЕЗДВ в настоящия регламент включват позоваване и на електронния еквивалент на документа.

3.   ЕЗДВ се използва от:

a)

операторите, отговарящи за пратките животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, с цел предварително да уведомят компетентните органи на граничния контролен пункт за пристигането на пратките; и

б)

компетентните органи на граничния контролен пункт за:

i)

записване на резултатите от извършения официален контрол и на взетите въз основа на това решения, включително решението за неприемане на пратката;

ii)

съобщаване на информацията, посочена в подточка i) чрез IMSOC.

4.   Операторите, отговарящи за пратката, подават предварително уведомление в съответствие с параграф 3, буква а), като попълват и изпращат съответната част от ЕЗДВ в IMSOC, за да бъде предадена на компетентните органи на граничния контролен пункт преди физическото пристигане на пратката в Съюза.

5.   Компетентните органи на граничния контролен пункт издават окончателен ЕЗДВ веднага след:

a)

извършването на всички дейности по официалния контрол в съответствие с изискванията на член 49, параграф 1;

б)

получаването на резултатите от физическите проверки, ако се изискват такива; и

в)

вземането на решение за пратката в съответствие с член 55 и вписването му в ЕЗДВ.

Член 57

Използване на ЕЗДВ от митническите органи

1.   Поставянето на пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, под митнически режим, включително въвеждането или обработването им в митнически складове или свободни зони, се извършва при условие, че операторът, отговарящ за пратката, представи на митническите органи ЕЗДВ, без да се засягат освобождаванията, посочени в член 48, и правилата, посочени в членове 53 и 54. На този етап ЕЗДВ трябва да е надлежно въведен в IMSOC от компетентните органи на граничния контролен пункт.

2.   Митническите органи:

a)

не разрешават поставянето на пратката под митнически режим, различен от посочения от компетентните органи на граничния контролен пункт; и

б)

разрешават освобождаването на пратката за свободно обращение само след представянето на окончателен ЕЗДВ, в който се потвърждава, че пратката е в съответствие с приложимите правила, посочени в член 1, параграф 2, без да се засягат освобождаванията, посочени в член 48, и правилата, посочени в членове 53 и 54.

3.   При представяне на митническа декларация за пратка животни или стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, за които не е представен ЕЗДВ, митническите органи задържат пратката и незабавно уведомяват компетентните органи на граничния контролен пункт. Компетентните органи предприемат необходимите мерки в съответствие с член 66, параграф 6.

Член 58

Формат, срокове и специални правила за използване на ЕЗДВ

Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата, с които се установяват:

a)

форматът на ЕЗДВ и указанията за неговото представяне и използване, като се вземат предвид съответните международни стандарти; и

б)

минималните срокове за предварително уведомяване за пратките от страна на операторите, отговарящи за пратката, съгласно член 56, параграф 3, буква a), за да могат компетентните органи на граничния контролен пункт своевременно и ефективно да извършат дейностите по официалния контрол.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 59

Определяне на гранични контролни пунктове

1.   Държавите членки определят гранични контролни пунктове за целите на извършване на официален контрол на една или повече категории животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията, преди да определят граничен контролен пункт. Уведомлението съдържа цялата информация, необходима на Комисията, за да установи дали предложеният граничен контролен пункт отговаря на минималните изисквания, определени в член 64.

3.   До три месеца след като получи уведомлението, посочено в параграф 2, Комисията информира държавата членка:

a)

дали определянето на предложения граничен контролен пункт зависи от благоприятния резултат от контрола, който се извършва от експерти на Комисията в съответствие с член 116 с цел да се установи съответствието с минималните изисквания, определени в член 64; и

б)

за датата на този контрол, която не може да бъде повече от шест месеца след датата на уведомлението.

4.   В случай че Комисията е информирала държава членка в съответствие с параграф 3, че не е необходим контрол, държавата членка може да пристъпи към определянето.

5.   Държавата членка отлага определянето на граничния контролен пункт, докато Комисията не ѝ съобщи за благоприятния резултат от извършения контрол. Комисията съобщава резултатите от извършения от нея контрол, посочен в параграф 3, буква а), най-късно в рамките на три месеца от датата на този контрол.

Член 60

Списък на граничните контролни пунктове

1.   Всяка държава членка публикува в интернет актуални списъци на граничните контролни пунктове на своята територия, като за всеки граничен контролен пункт посочва следната информация:

a)

неговите данни за връзка;

б)

неговото работно време;

в)

неговото точно местонахождение и дали пунктът представлява пристанище, летище, или е железопътен или автомобилен граничен пункт; и

г)

категориите животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1, които са включени в определения му обхват.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно формата, категориите и съкращенията, свързани с определянето на пунктовете, както и друга информация, която държавите членки да използват в списъците на граничните контролни пунктове. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 61

Оттегляне на одобренията и повторно определяне на съществуващи обекти за граничен контрол

1.   Одобренията на гранични инспекционни пунктове в съответствие с член 6 от Директива 97/78/ЕО и член 6 от Директива 91/496/ЕИО, определянето на гранични пунктове в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 669/2009 и член 13в, параграф 4 от Директива 2000/29/ЕО, както и определянето на първи пунктове на въвеждане в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 284/2011 (60) на Комисията, се оттеглят.

2.   Държавите членки могат повторно да определят граничните инспекционни пунктове, определените гранични пунктове и посочените в параграф 1 от настоящия член гранични пунктове и първи пунктове на въвеждане, за гранични контролни пунктове в съответствие с член 59, параграф 1, при условие че те отговарят на минималните изисквания, посочени в член 64.

3.   Член 59, параграфи 2, 3 и 5 не се прилагат при повторното определяне на пунктовете в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

Член 62

Оттегляне на определянето на гранични контролни пунктове

1.   В случай че граничните контролни пунктове престанат да отговарят на изискванията, посочени в член 64, държавите членки:

а)

оттеглят определянето съгласно член 59, параграф 1 за всички или за някои категории животни и стоки, за които е определен пунктът; и

б)

изключват граничните контролни пунктове от списъците, посочени в член 60, параграф 1, за категориите животни и стоки, по отношение на които се оттегля определянето.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки за оттеглянето на определянето на граничен контролен пункт съгласно предвиденото в параграф 1 и за причините за това.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и реда, при които гранични контролни пунктове, за които определянето е било само отчасти оттеглено в съответствие с параграф 1, буква а) от настоящия член, могат да бъдат определени повторно чрез дерогация от член 59.

4.   Настоящият член не засяга компетентността на държавите членки да вземат решения във връзка с оттеглянето на определянето на гранични контролни пунктове по причини, различни от посочените в настоящия регламент.

Член 63

Спиране на действието на определянето на гранични контролни пунктове

1.   Държавите членки спират действието на определянето на граничен контролен пункт и разпореждат пунктът да преустанови дейността си за всички или за някои категории животни и стоки, за които е бил определен, ако дейността му може да доведе до риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда. При наличие на сериозен риск спирането поражда действие незабавно.

2.   Държавите членки незабавно уведомяват Комисията и останалите държави членки за спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт, както и за причините за това.

3.   Държавите членки посочват спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт в списъците, посочени в член 60, параграф 1.

4.   Държавите членки отменят спирането, предвидено в параграф 1, веднага след като:

a)

компетентните органи приемат, че рискът, посочен в параграф 1, вече не съществува; и

б)

представят на Комисията и на останалите държави членки информацията, въз основа на която се отменя спирането.

5.   Настоящият член не засяга компетентността на държавите членки да вземат решения във връзка спиране на действието на определянето на гранични контролни пунктове по причини, различни от посочените в настоящия регламент.

Член 64

Минимални изисквания относно граничните контролни пунктове

1.   Граничните контролни пунктове се намират в непосредствена близост до мястото на въвеждане в Съюза и на място, което се определя от митническите органи в съответствие с член 135, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, или в свободна зона.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и условията, при които граничен контролен пункт може да бъде разположен на разстояние, различно от непосредствена близост с мястото на въвеждане в Съюза в случай на специфични географски ограничения.

3.   Граничните контролни пунктове разполагат със:

а)

достатъчен брой подходящо квалифицирани служители;

б)

помещения или други съоръжения, подходящи за естеството и обема на обработваните категории животни и стоки;

в)

оборудване и помещения или други съоръжения, позволяващи извършването на официален контрол за всяка от категориите животни и стоки, за които е определен граничният контролен пункт;

г)

създадена организация с цел да се гарантира, ако е целесъобразно, достъп до друго оборудване, помещения и услуги, необходими за прилагането на мерките, предприети в съответствие с членове 65, 66 и 67 в случай на съмнение за несъответствие, както и по отношение на пратки, които не са в съответствие с изискванията или представляват риск;

д)

създадена организация при извънредни обстоятелства с цел да се гарантира безпрепятственото осъществяване на официалния контрол и ефективното прилагане на мерките, предприети в съответствие с членове 65, 66 и 67, в случай на непредвидени и неочаквани условия или събития;

е)

технологичните средства и оборудването, необходими за ефективното функциониране на IMSOC и — ако е целесъобразно — на други компютризирани системи за управление на информация, необходими за обработка и обмен на данни и информация;

ж)

достъп до услугите на официални лаборатории, които притежават необходимия капацитет, за да предоставят в подходящ срок резултатите от извършените анализи, изпитвания и диагностика, и са оборудвани с необходимите информационно-технологични средства, за да се гарантира въвеждането на резултатите от извършените анализи, изпитвания и диагностика в IMSOC, когато е целесъобразно;

з)

подходяща организация за правилното обработване на различни категории животни и стоки и за предотвратяване на рискове, които могат да възникнат поради кръстосано замърсяване; и

и)

необходимата организация за спазване на съответните стандарти за биологична сигурност с цел да се предотврати разпространението на болести в Съюза.

4.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи подробни правила относно изискванията съгласно параграф 3 от настоящия член, с цел да се отчетат специфичните характеристики и логистичните нужди за извършването на официален контрол и за прилагането на мерките, предприети в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67, във връзка с различните категории животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

5.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно случаите и условията, при които граничните контролни пунктове, определени за вноса на необработени трупи, нарязана дървесина и стърготини, могат да бъдат освободени от едно или повече от задълженията, посочени в параграф 3 от настоящия член, предвид нуждите на компетентните органи, извършващи официален контрол и работещи в условията на специфични географски ограничения, като при това се осигурява нормалното извършване на контрола.

Раздел III

Действия в случай на несъответствие и съмнение за несъответствие на животни и стоки, които се въвеждат в съюза

Член 65

Съмнение за несъответствие и засилен официален контрол

1.   В случай на съмнение, че пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 44, параграф 1 и член 47, параграф 1, не са в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, компетентните органи извършват официален контрол с цел потвърждаване или отхвърляне на съмнението.

2.   Пратки животни и стоки, за които операторите не са декларирали, че спадат към категориите животни и стоки, посочени в член 47, параграф 1, подлежат на официален контрол от компетентните органи, когато има основание да се смята, че пратката съдържа животни или стоки от посочените категории.

3.   Компетентните органи официално задържат пратките, посочени в параграфи 1 и 2, в очакване на резултатите от официалния контрол, предвиден в посочените параграфи.

Когато е целесъобразно, пратките се поставят в изолация или под карантина, а животните се настаняват, хранят, поят и при необходимост лекуват в очакване на резултатите от официалния контрол.

4.   Когато компетентните органи имат основания за подозират измамни или подвеждащи практики от страна на оператора, отговарящ за пратката, или официалният контрол дава основания да се смята, че са налице сериозни или нееднократни нарушения на правилата, посочени в член 1, параграф 2, когато е целесъобразно и в допълнение към мерките, предвидени в член 66, параграф 3, те извършват засилен официален контрол на пратки с еднакъв произход или предназначение, според случая.

5.   Компетентните органи уведомяват Комисията и държавите членки чрез IMSOC за решението си да извършат засилен официален контрол съгласно параграф 4 от настоящия член, като посочват причините за своето решение.

6.   Чрез актове за изпълнение Комисията установява правила относно процедурите за съгласуваното извършване от компетентните органи на засиления официален контрол, посочен в параграфи 4 и 5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 66

Предприемане на мерки по отношение на несъответстващи на изискванията пратки, въвеждани в Съюза

1.   Компетентните органи официално задържат всяка пратка животни или стоки, която се въвежда в Съюза и не е в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и отказват въвеждането ѝ в Съюза.

Когато е целесъобразно, всяка такава пратка се поставя в изолация или под карантина и животните в нея се държат, получават съответните грижи или се лекуват при подходящи условия до вземането на решение за по-нататъшни действия. Ако е възможно, компетентните органи отчитат и целесъобразността от осигуряване на специални грижи по отношение на определени видове стоки.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно практическите условия за поставянето под изолация и карантина, предвидено в параграф 1, втора алинея от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

3.   По отношение на пратката, посочена в параграф 1, компетентният орган дава незабавно разпореждане на оператора, отговарящ за пратката:

a)

да унищожи пратката;

б)

да реекспедира пратката извън Съюза в съответствие с член 72, параграфи 1 и 2; или

в)

да извърши специална обработка на пратката в съответствие с член 71, параграфи 1 и 2 или да приложи друга мярка, необходима за привеждането ѝ в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и когато е целесъобразно — да предназначи пратката за други цели, различни от първоначалното ѝ предназначение.

Действията, посочени в букви а), б) и в) от първа алинея, се изпълняват в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, включително по-специално за пратките от живи животни — тези, които са предназначени да предпазят животните от всякаква болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати.

Когато пратката е съставена от растения, растителни продукти или други обекти, букви а), б) и в) от първа алинея се прилагат или за пратката, или за партидите на такава пратка.

Преди да разпореди на оператора да предприеме действия в съответствие с букви а), б) и в) от първа алинея, компетентният орган го изслушва, освен ако са необходими незабавни действия в отговор на наличен риск за здравето на хората, животните или растенията или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда.

4.   Когато компетентният орган разпореди на оператора да предприеме едно или няколко от действията, предвидени в параграф 3, първа алинея, буква а), б) или в), този компетентен орган може да разреши по изключение действието да бъде предприето само по отношение на част от пратката, при условие че частичното унищожаване, реекспедиране, специална обработка или друга мярка:

a)

са такива, че гарантират съответствие;

б)

не представляват риск за здравето на хората, животните или растенията или за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда; както и

в)

не пречат на извършването на официалния контрол.

5.   При всяко решение за отказ за въвеждане на пратка съгласно параграф 1 от настоящия член и всяко разпореждане, издадено в съответствие с параграфи 3 и 6 от настоящия член и в съответствие с член 67, компетентните органи незабавно уведомяват за това:

a)

Комисията;

б)

компетентните органи на другите държави членки;

в)

митническите органи;

г)

компетентните органи на третата държава на произход; и

д)

оператора, отговарящ за пратката.

Уведомяването се извършва чрез компютризираната IMSOC.

6.   Ако пратка животни или стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, не бъде представена за извършване на посочения в същия член официален контрол или не бъде представена в съответствие с изискванията, определени в член 50, параграфи 1 и 3, член 56, параграфи 1, 3 и 4 или с правилата, приети в съответствие с член 48, член 49, параграф 4, член 51, член 53, параграф 1 и член 58, компетентните органи разпореждат пратката да бъде задържана или иззета и незабавно да бъде поставена под официално задържане.

По отношение на такива пратки се прилагат параграфи 1, 3 и 5 от настоящия член.

7.   Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за сметка на оператора, отговарящ за пратката.

Член 67

Предприемане на мерки по отношение на животни или стоки, които се въвеждат в Съюза от трети държави и представляват риск

Когато официалният контрол показва, че дадена пратка животни или стоки представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, пратката се поставя в изолация или под карантина, като животните в нея се държат, получават съответните грижи или се лекуват при подходящи условия до вземането на решение за по-нататъшни действия.

Компетентните органи официално задържат съответната пратка и незабавно дават разпореждане на оператора, отговарящ за тази пратка:

a)

да унищожи пратката в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, като се предприемат всички необходими мерки за защита на здравето на хората, животните или растенията, за хуманно отношение към животните или за защита на околната среда, а що се отнася до пратките от живи животни — включително по-специално правилата за предпазване на животните от всякаква болка, уплаха или страдание, които могат да бъдат избегнати; или

б)

да подложи пратката на специална обработка в съответствие с член 71, параграфи 1 и 2.

Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за сметка на оператора, отговарящ за пратката.

Член 68

Действия след вземането на решения по отношение на несъответстващи на изискванията пратки, които се въвеждат в Съюза от трети държави

1.   Компетентните органи:

a)

обявяват за невалидни официалните сертификати и при целесъобразност други свързани с тях документи, придружаващи пратките, по отношение на които са предприети мерки в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67; и

б)

си сътрудничат в съответствие с разпоредбите на членове 102—108 с цел да се предприемат необходимите допълнителни мерки, за да се гарантира, че не е възможно в Съюза повторно да бъдат въведени пратки, чието въвеждане е било отказано в съответствие с член 66, параграф 1.

2.   Компетентните органи в държавата членка, в която е извършен официалният контрол, упражняват надзор върху прилагането на мерките, разпоредени в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67, с цел да се гарантира, че пратката не оказва неблагоприятно влияние върху здравето на хората, животните или растенията, върху хуманното отношение към животните или върху околната среда по време на прилагането на мерките или до тяхното прилагане.

Когато е целесъобразно, прилагането на мерките се извършва под надзора на компетентните органи на друга държава членка.

Член 69

Неизпълнение от страна на оператора на мерки, разпоредени от компетентните органи

1.   Операторът, отговарящ за пратката, изпълнява всички мерки, разпоредени от компетентните органи в съответствие с член 66, параграфи 3 и 6 и член 67, незабавно и не по-късно от 60 дни след деня, в който компетентните органи са уведомили съответния оператор за решението си в съответствие с член 66, параграф 5. Компетентните органи могат да определят срок, по-кратък от 60 дни.

2.   Ако след изтичането на срока, посочен в параграф 1, съответният оператор не е предприел действия, компетентните органи разпореждат:

a)

пратката да бъде унищожена или спрямо нея да бъде приложена друга подходяща мярка;

б)

в случаите, посочени в член 67 — пратката да бъде унищожена в подходящо съоръжение, разположено възможно най-близо до граничния контролен пункт, като се вземат всички необходими мерки за защита на здравето на хората, животните или растенията, за хуманно отношение към животните или за защита на околната среда.

3.   Компетентните органи могат да удължат срока, посочен в параграфи 1 и 2 от настоящия член, за времето, необходимо за получаването на резултатите от второто експертно становище, посочено в член 35, при условие че това няма неблагоприятно влияние върху здравето на хората, животните и растенията, върху хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също върху околната среда.

4.   Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за сметка на оператора, отговарящ за пратката.

Член 70

Последователно прилагане на членове 66, 67 и 68

Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила с цел във всички гранични контролни пунктове, посочени в член 59, параграф 1, и в контролните пунктове, посочени в член 53, параграф 1, буква a), да се гарантира последователност на решенията, мерките и разпорежданията на компетентните органи, постановени в съответствие с членове 66, 67 и 68, които трябва да се следват от компетентните органи в действията им при често срещани или повтарящи се случаи на несъответствие или риск. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 71

Специална обработка на пратките

1.   Специалната обработка на пратките, предвидена в член 66, параграф 3, буква в) и в член 67, буква б) в зависимост от случая може да включва:

a)

обработка или преработка, включително обеззаразяване, когато е целесъобразно, с изключение на разреждане, за привеждане на пратката в съответствие с изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с изискванията на трета държава, в която се реекспедира пратката; или

б)

обработка по какъвто и да било друг начин, подходящ за безопасна консумация от животни или от човека, или за цели, различни от консумация от животни или от човека.

2.   Специалната обработка, предвидена в параграф 1:

a)

се извършва ефективно и гарантира отстраняването на всякакъв риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда;

б)

се документира и извършва под контрола на компетентните органи или, когато е целесъобразно, под контрола на компетентните органи на друга държава членка по взаимно съгласие; и

в)

отговаря на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно изискванията и условията, в съответствие с които трябва да се извършва специалната обработка, предвидена в параграф 1 от настоящия член.

При липсата на правила, приети с делегирани актове, специалната обработка се извършва в съответствие с националното право.

Член 72

Реекспедиране на пратките

1.   Компетентните органи разрешават реекспедиране на пратките, ако са спазени следните условия:

a)

местоназначението е съгласувано с отговарящия за пратката оператор;

б)

отговарящият за пратката оператор е уведомил писмено компетентните органи на държавата членка, че компетентните органи на третата държава на произход или третата държава на местоназначение, ако тя е различна, са били информирани за причините и обстоятелствата, поради които е отказано въвеждането на съответната пратка животни или стоки в Съюза;

в)

когато третата държава на местоназначение не е третата държава на произход, операторът е получил одобрението на компетентните органи на тази трета държава на местоназначение и тези компетентни органи са уведомили компетентните органи на държавата членка, че са готови да приемат пратката; и

г)

при пратки животни реекспедирането е в съответствие с изискванията за хуманно отношение към животните.

2.   Условията, установени в параграф 1, букви б) и в) от настоящия член, не се прилагат за пратки стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, буква в).

Раздел IV

Одобрение на контрол преди износа

Член 73

Одобрение на контрол преди износа, извършван от трети държави

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията може по искане на трета държава да одобри специален контрол преди износа, който се извършва от тази трета държава на пратки животни и стоки преди износа им за Съюза с цел да се провери дали изнасяните пратки отговарят на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2. Това одобрение се отнася само за пратки с произход от съответната трета държава и може да бъде предоставено за една или повече категории животни или стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

2.   В предвиденото в параграф 1 одобрение се посочват:

a)

максималната честота на официалния контрол, който компетентните органи на държавите членки извършват при въвеждането на пратките в Съюза, когато няма основание за съмнение, че е налице несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или измамни или подвеждащи практики;

б)

официалните сертификати, които трябва да придружават въвежданите в Съюза пратки;

в)

образец на сертификатите, посочени в буква б);

г)

компетентните органи на третата държава, под чиято отговорност трябва да бъде извършен контролът преди износа; и

д)

когато е целесъобразно, всеки орган с делегирани правомощия, на който тези компетентни органи могат да делегират някои задачи. Такова делегиране може да бъде одобрено само ако са спазени критериите, посочени в членове 28 — 33, или равностойни условия.

3.   Предвиденото в параграф 1 от настоящия член одобрение може да бъде предоставено на трета държава само ако наличните доказателства и — когато е целесъобразно — извършеният в съответствие с член 120 контрол от страна на Комисията показват, че системата за официален контрол в съответната трета държава е в състояние да гарантира, че:

a)

изнасяните за Съюза пратки животни или стоки отговарят на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или еквивалентни изисквания; и

б)

извършеният в третата държава контрол преди изпращането за Съюза е достатъчно ефективен, за да замени проверките на документи, проверките за идентичност и физическите проверки, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2, или да намали честотата им.

4.   Посочените в одобрението компетентни органи или органът с делегирани правомощия:

a)

отговарят за осъществяването на контакти със Съюза; и

б)

гарантират, че официалните сертификати, посочени в параграф 2, буква б), придружават всяка контролирана пратка.

5.   Чрез актове за изпълнение Комисията установява подробни правила и критерии за одобряване на контрола преди износа, извършван от трети държави в съответствие с параграф 1 от настоящия член, както и за официалния контрол, извършван от компетентните органи на държавите членки по отношение на животни и стоки, подлежащи на одобрението, посочено в същия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 74

Несъответствие и оттегляне на одобрението на контрол преди износа, извършван от трети държави

1.   Когато при официалния контрол на пратките животни и стоки от категориите, по отношение на които е бил одобрен специален контрол преди износа в съответствие с член 73, параграф 1, бъдат установени сериозни и повтарящи се несъответствия с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки незабавно:

a)

уведомяват чрез IMSOC Комисията и другите държави членки, както и съответните оператори, и искат административна помощ в съответствие с процедурите, установени в членове 102—108; и

б)

увеличават броя на извършвания официален контрол на пратките от съответната трета държава и когато това е необходимо, за да се даде възможност за подходящ анализ на ситуацията, запазват подходящ брой проби при подходящи условия на съхранение.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да оттегли предвиденото в член 73, параграф 1 одобрение, когато вследствие на посочения в параграф 1 от настоящия член официален контрол са налице данни, че изискванията, определени в член 73, параграфи 3 и 4, вече не се спазват. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Раздел V

Сътрудничество между органите по отношение на пратките от трети държави

Член 75

Сътрудничество между органите по отношение на пратките, въвеждани в Съюза от трети държави

1.   Компетентните органи, митническите органи и другите органи на държавите членки, които имат отношение към въвежданите в Съюза животни и стоки, тясно си сътрудничат с цел да се гарантира, че официалният контрол на пратки животни и стоки, въвеждани в Съюза, се извършва в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

За тази цел компетентните органи, митническите органи и другите органи:

a)

гарантират реципрочен достъп до информация, която е необходима за организацията и провеждането на извършваните от тях дейности по отношение на животни и стоки, въвеждани в Съюза; и

б)

осигуряват своевременен обмен на такава информация, включително по електронен път.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя правила относно единните механизми за сътрудничество, които се изисква да въведат компетентните органи, митническите органи и другите органи, посочени в параграф 1, с цел да се гарантира:

a)

достъп на компетентните органи до информацията, необходима за незабавното и пълно идентифициране на въвежданите в Съюза пратки животни и стоки, които подлежат на официален контрол на граничен контролен пункт в съответствие с член 47, параграф 1;

б)

взаимна актуализация — посредством обмен на информация или синхронизиране на съответните масиви от данни — на информацията, събрана от компетентните органи, митническите органи и другите органи за въвежданите в Съюза пратки животни и стоки; и

в)

бързото съобщаване на решенията, взети от съответните органи въз основа на информацията, посочена в букви а) и б).

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 76

Сътрудничество между органите по отношение на пратките, които не подлежат на специален контрол на границите

1.   Параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член се прилагат по отношение на пратки животни и стоки, различни от тези, които подлежат на контрол при въвеждането им в Съюза съгласно изискванията на член 47, параграф 1 от настоящия регламент, и за които е представена митническа декларация за допускане за свободно обращение в съответствие с член 5, точка 12 от Регламент (ЕС) № 952/2014 и членове 158 — 202 от същия регламент.

2.   Митническите органи спират допускането за свободно обращение, когато имат основание да смятат, че пратката може да представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, и незабавно уведомяват компетентните органи за спирането.

3.   Пратка, чието допускане за свободно обращение е било спряно в съответствие с параграф 2, се освобождава, ако в срок до три работни дни от спирането ѝ компетентните органи не поискат от митническите органи да удължат действието на тази мярка или ги уведомят, че не е налице риск.

4.   Когато компетентните органи смятат, че е налице риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда:

a)

те отправят искане към митническите органи да не допускат пратката за свободно обращение и да добавят следния надпис върху търговската фактура, придружаваща пратката, и върху всеки друг свързан с пратката придружаващ документ или съответния негов електронен еквивалент:

„Продуктът представлява риск — допускането за свободно обращение не е разрешено — Регламент (ЕС) 2017/…“;

б)

не се разрешава друг митнически режим без съгласието на компетентните органи; и

в)

прилагат се член 66, параграфи 1, 3, 5 и 6, членове 67, 68 и 69, член 71, параграфи 1 и 2 и член 72, параграфи 1 и 2.

5.   По отношение на пратки животни и стоки, различни от тези, които подлежат на контрол при въвеждането им в Съюза съгласно изискванията на член 47, параграф 1, и за които не е представена митническа декларация за допускане за свободно обращение, митническите органи, когато имат основание да смятат, че пратката може да представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, предават цялата необходима информация на митническите органи в държавите членки на крайното местоназначение.

Раздел VI

Специални мерки

Член 77

Правила относно извършването на специален официален контрол и предприемането на мерки вследствие на извършения контрол

1.   Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно правилата за извършване на специален официален контрол и относно мерките в случай на несъответствие с цел да се отчетат специфичните особености на следните категории животни и стоки или на начина и средствата за тяхното транспортиране:

a)

пратки пресни рибни продукти, които пряко се разтоварват в пристанищата, определени от държавите членки в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета (61), от риболовен кораб, плаващ под знамето на трета държава;

б)

пратки неодрани животни с косъм;

в)

пратки от категориите стоки, посочени в член 47, параграф 1, буква б), които са доставени, със или без складиране в специално одобрен митнически склад или в свободни зони, на кораби, напускащи Съюза, и са предназначени за зареждане на кораба или консумация от екипажа и пътниците;

г)

дървен опаковъчен материал;

д)

фуражи, придружаващи животните и предназначени за храненето им;

е)

животни и стоки, поръчани чрез продажби с договори, сключени от разстояние, и доставени от трета държава на адрес в Съюза, и необходимите изисквания за уведомяване с цел да се даде възможност за правилното извършване на официалния контрол;

ж)

растителни продукти, които с оглед на последващото им местоназначение могат да доведат до риск от разпространение на инфекциозни или заразни болести по животните;

з)

пратки животни и стоки от категориите, посочени в член 47, параграф 1, букви а), б) и в), с произход от Съюза, които се връщат в Съюза след отказ за въвеждането им от трета държава;

и)

стоки, въвеждани в Съюза в насипно състояние от трета държава, независимо от това дали всички стоки са с произход от тази трета държава;

й)

пратки стоки, посочени в член 47, параграф 1, идващи от територията на Хърватия, които преминават транзитно през територията на Босна и Херцеговина при Неум („Неумски коридор“) и повторно се въвеждат на територията на Хърватия чрез входните пунктове в Клек или Затон Доли;

к)

животни и стоки, по отношение на които не се прилагат разпоредбите на член 47 в съответствие с член 48.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно условията за наблюдение на транспортирането и пристигането на пратките с някои животни и стоки от граничния контролен пункт на пристигането им до обекта в местоназначението им в Съюза, до граничния контролен пункт на местоназначението или до изходния граничен контролен пункт.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема правила относно:

a)

образците на официални сертификати и правилата за тяхното издаване; и

б)

формата на документите, които трябва да придружават категориите животни или стоки, посочени в параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

ГЛАВА VI

Финансиране на официалния контрол и на другите официални дейности

Член 78

Общи правила

1.   Държавите членки гарантират наличието на подходящи финансови средства за осигуряване на персонала и другите ресурси, необходими на компетентните органи за извършването на официалния контрол и другите официални дейности.

2.   Настоящата глава се прилага и при делегиране на определени задачи, свързани с официалния контрол, и други официални дейности в съответствие с членове 28 и 31.

Член 79

Задължителни такси или налози

1.   Компетентните органи събират такси или налози за официалният контрол, който се извършва във връзка с дейностите, посочени в глава II от приложение IV, и по отношение на животните и стоките, посочени в член 47, параграф 1, букви а), б) и в), на граничните контролни пунктове или на контролните пунктове, посочени в член 53, параграф 1, буква а), или:

a)

на нивото на разходите, изчислени в съответствие с член 82, параграф 1; или

б)

на сумите, предвидени в приложение IV.

2.   Компетентните органи събират такси или налози за покриване на разходите, които извършват във връзка със:

a)

официалния контрол на животните и стоките, посочени в член 47, параграф 1, букви г), д) и е);

б)

официалния контрол, извършен по искане на оператора с оглед на получаването на одобрението, предвидено в член 10 от Регламент (ЕО) № 183/2005;

в)

официалния контрол, който първоначално не е бил планиран, и който:

i)

е станал необходим след установяването на несъответствие от страна на същия оператор по време на официален контрол, извършван в съответствие с настоящия регламент; както и

ii)

се извършва с цел да се оценят степента на несъответствието и въздействието от него или с цел да се установи, че несъответствието е било отстранено.

3.   Независимо от параграфи 1 и 2 държавите членки могат, във връзка с дейностите, посочени в глава II от приложение IV, на обективна и недискриминационна основа да намалят размера на таксите или налозите, като вземат предвид:

a)

интересите на операторите с нисък производствен капацитет;

б)

използваните традиционни методи на производство, преработка и разпространение;

в)

потребностите на операторите, които се намират в райони, подложени на специфични географски ограничения; и

г)

данните от минали периоди за спазването от страна на операторите на съответните правила, посочени в член 1, параграф 2, които са установени чрез официален контрол.

4.   Държавите членки могат да решат таксите и налозите, изчислени в съответствие с член 82, параграф 1, буква б), да не се събират под размера, при който след отчитане на разходите по събирането и очакваните общи приходи от таксите и налозите, събирането на таксата или налога би било икономически неизгодно.

5.   Настоящият член не се прилага за официалния контрол, извършван с цел да се установи съответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви и) и й).

Член 80

Други такси или налози

Държавите членки могат да събират такси или налози, предназначени да покрият разходите за официален контрол и други официални дейности, различни от таксите или налозите, посочени в член 79, при условие че те не са забранени от законодателните разпоредби, приложими в областите, които са регламентирани с посочените в член 1, параграф 2 правила.

Член 81

Разходи

Таксите или налозите, които се събират в съответствие с член 79, параграф 1, буква а) и с член 79, параграф 2, се определят въз основа на следните разходи, доколкото те произтичат от официалния контрол:

а)

заплатите и разходите за социално осигуряване, пенсионно осигуряване и застраховки на служителите, които участват в извършването на официалния контрол, включително помощния и административния персонал;

б)

разходите за съоръжения и оборудване, включително разходите за поддръжка и застраховане, както и други свързани разходи;

в)

разходите за консумативи и за инструменти;

г)

разходите за услуги, които органите с делегирани правомощия начисляват на компетентните органи във връзка с делегирания им официален контрол;

д)

разходите за обучение на служителите, посочени в буква а), с изключение на обучението за придобиване на необходимата квалификация за наемането им от компетентните органи;

е)

пътните разходи на служителите, посочени в буква а), и свързаните с тях дневни разходи;

ж)

разходите за вземане на проби и лабораторни анализи, изпитвания и диагностика, начислявани от официалните лаборатории за изпълнението на тези задачи.

Член 82

Изчисляване на таксите или налозите

1.   Таксите или налозите, събирани в съответствие с член 79, параграф 1, буква а) и с член 79, параграф 2, се определят в съответствие с един от следните методи на изчисляване или чрез съчетание от тях:

a)

с единна ставка въз основа на общите разходи по официалния контрол, направени от компетентните органи за определен период от време, като се прилагат по отношение на всички оператори независимо от това дали през референтния период е извършен официален контрол на всеки оператор, на когото се начислява такса; при определянето на равнището на таксите, които се начисляват за всеки сектор, дейност и категория оператори, компетентните органи вземат предвид въздействието, което видът и мащабът на съответната дейност и съответните рискови фактори оказват върху разпределението на общите разходи по съответния официален контрол; или,

б)

на базата на изчисляване на действителните разходи за всеки извършен официален контрол, като се прилагат по отношение на операторите, които подлежат на такъв контрол.

2.   При изчисляването на таксите или налозите, посочени в член 79, параграф 1, буква а) и в член 79, параграф 2, пътните разходи, посочени в член 81, буква е), се вземат предвид по начин, който не води до дискриминация на операторите в зависимост от това на какво разстояние се намират помещенията им от местоположението на компетентните органи.

3.   Когато таксите или налозите се изчисляват в съответствие с параграф 1, буква а), таксите или налозите, събирани от компетентните органи, не надвишават размера на общите разходи по официалния контрол, извършен през посочения в същия параграф период.

4.   Когато таксите или налозите се изчисляват съответствие с параграф 1, буква б), те не надвишават действителните разходи по извършения официален контрол.

Член 83

Събиране и прилагане на такси или налози

1.   Такса или налог във връзка с официален контрол и друга официална дейност, извършена въз основа на подаден сигнал, се начислява на оператора единствено, ако в резултат на този контрол се потвърди наличието на несъответствие.

2.   Таксите или налозите, събирани в съответствие с членове 79 и 80, не подлежат на пряко или косвено възстановяване, освен ако са събрани неоснователно.

3.   Държавите членки могат да решат таксите или налозите да бъдат събирани от органи, различни от компетентните органи, или от органи с делегирани правомощия.

Член 84

Плащане на такси или налози

1.   Компетентните органи гарантират, че при поискване операторите получават доказателство за плащането на таксите или налозите, в случай че по друг начин нямат достъп до такова доказателство.

2.   Таксите или налозите, които се събират в съответствие с член 79, параграф 1, се заплащат от отговарящия за пратката оператор или негов представител.

Член 85

Прозрачност

1.   Държавите членки гарантират високо равнище на прозрачност по отношение на:

а)

таксите или налозите, предвидени в член 79, параграф 1,буква а), член 79, параграф 2 и член 80, а именно относно:

i)

метода и данните, използвани за определяне на посочените такси или налози;

ii)

размера на таксите или налозите, който се прилага за всяка категория оператори и за всяка категория официален контрол или други официални дейности;

iii)

разбивката на разходите, посочени в член 81;

б)

точната идентификация на органите, които отговарят за събирането на таксите или налозите.

2.   Всеки компетентен орган прави обществено достояние информацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, за всеки референтен период, и разходите на компетентния орган, за които се дължи такса или налог в съответствие с член 79, параграф 1, буква а), член 79, параграф 2 и член 80.

3.   Държавите членки се консултират със съответните заинтересовани страни относно общите методи, които се използват за изчисляване на таксите или налозите, предвидени в член 79, параграф 1, буква а), член 79, параграф 2 и член 80.

ГЛАВА VII

Официално сертифициране

Член 86

Общи изисквания относно официалното сертифициране

1.   В резултат на официалното сертифициране се издават:

a)

официални сертификати; или

б)

официални удостоверения в случаите, предвидени в правилата, посочени в член 1, параграф 2.

2.   Когато компетентните органи делегират определени задачи, свързани с издаването на официални сертификати или официални удостоверения, или с извършването на официалния надзор, посочен в член 91, параграф 1, делегирането се извършва в съответствие с членове 28 — 33.

Член 87

Официални сертификати

Членове 88, 89 и 90 се прилагат:

а)

когато в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, се изисква издаването на официален сертификат; и

б)

по отношение на официални сертификати, които са необходими за целите на износа на пратки животни и стоки за трети държави или които компетентният орган на държавата членка на местоназначение изисква от компетентния орган на държавата членка на изпращане по отношение на пратките животни и стоки, които се изнасят за трети държави.

Член 88

Подписване и издаване на официални сертификати

1.   Официалните сертификати се издават от компетентните органи.

2.   Компетентните органи определят сертифициращите служители, които са упълномощени да подписват официални сертификати, и гарантират, че тези служители:

a)

са безпристрастни и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастното им професионално поведение по отношение на предмета на сертифицирането; и

б)

са получили подходящо обучение относно правилата, съответствието с които се удостоверява с официалния сертификат, и относно техническата оценка на съответствието с тези правила, както и относно съответните правила, определени в настоящия регламент.

3.   Официалните сертификати се подписват от сертифициращия служител и се издават на едно от следните основания:

a)

сертифициращият служител е пряко запознат с актуалните факти и данни, които са от значение за сертифицирането, и е придобил тази информация чрез:

i)

извършването на официален контрол; или

ii)

придобиването на друг официален сертификат, издаден от компетентните органи;

б)

факти и данни от значение за сертифицирането, познаването на които е потвърдено от друго упълномощено за целта лице, действащо под контрола на компетентните органи, при условие че сертифициращият служител може да установи точността на тези факти и данни;

в)

факти и данни от значение за сертифицирането, получени от системите за собствен контрол на операторите и допълнени и потвърдени от резултатите от редовно извършвания официален контрол, когато сертифициращият служител се увери, че условията за издаване на официалния сертификат са изпълнени.

4.   Официалните сертификати се подписват от сертифициращия служител и се издават единствено на основанието на параграф 3, буква а) от настоящия член, когато правилата, посочени в член 1, параграф 2, изискват това.

Член 89

Гаранции за надеждността на официалните сертификати

1.   Официалните сертификати:

a)

имат уникален код;

б)

не се подписват от сертифициращия служител, ако не са попълнени или са непълни;

в)

се съставят на един или повече от официалните езици на институциите на Съюза, който/които сертифициращият служител разбира и когато е уместно — на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение;

г)

са автентични и точни;

д)

дават възможност да се идентифицира подписалото ги лице и датата на издаване; и

е)

дават възможност лесно да се установи връзката между сертификата, издаващия орган и пратката, партидата или отделното животно или стока, обхванати от сертификата.

2.   Компетентните органи вземат всички подходящи мерки, за да предотвратят издаването на неверни или подвеждащи официални сертификати или злоупотребата с официални сертификати.

Член 90

Изпълнителни правомощия по отношение на официалните сертификати

Чрез актове за изпълнение Комисията може да установи правила за еднаквото прилагане на членове 88 и 89 по отношение на:

a)

образците на официални сертификати и правилата за тяхното издаване, когато изискванията не са определени с правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б)

механизмите и техническите договорености с цел да се гарантира издаването на точни и надеждни официални сертификати и да се предотвратят рисковете от измама;

в)

процедурите, които да се спазват при отнемане на официалните сертификати и за издаването на заместващи сертификати;

г)

правилата за съставянето на заверени копия на официалните сертификати;

д)

формата на документите, които трябва да придружават животните и стоките след извършването на официалния контрол;

е)

правилата за издаването на електронни сертификати и за използването на електронен подпис.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 91

Официални удостоверения

1.   Когато в настоящия регламент или в правилата, посочени в член 1, параграф 2, се съдържа изискване за издаването на официални удостоверения от операторите под официалния надзор на компетентните органи или от самите компетентни органи, се прилагат параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.

2.   Официалните удостоверения:

a)

са автентични и точни;

б)

се съставят на един или повече от официалните езици на институциите на Съюза и когато е уместно — на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение; и

в)

когато се отнасят за пратка или партида, дават възможност да се установи връзката между официалното удостоверение и съответната пратка или партида.

3.   Компетентните органи гарантират, че служителите, които извършват официален контрол с цел упражняване на надзор върху издаването на официални удостоверения, или — когато официалните удостоверения се издават от компетентните органи — служителите, участващи в издаването на официалните удостоверения:

a)

са безпристрастни и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастното им професионално поведение по отношение на предмета на удостоверяване посредством официалните удостоверения; и

б)

са получили подходящо обучение относно:

i)

правилата, съответствието с които се удостоверява с официалното удостоверение, и относно техническата оценка на съответствието с тези правила;

ii)

съответните правила, определени в настоящия регламент.

4.   Компетентните органи редовно извършват официален контрол с цел да се установи, че:

a)

операторите, които издават удостоверенията, отговарят на условията, определени в правилата, посочени в член 1, параграф 2; и

б)

удостоверението се издава въз основа на относими, верни и проверими факти и данни.

ДЯЛ III

РЕФЕРЕНТНИ ЛАБОРАТОРИИ И РЕФЕРЕНТНИ ЦЕНТРОВЕ

Член 92

Решение за създаване на референтна лаборатория на Европейския съюз

1.   В областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, се създава референтна лаборатория на Европейския съюз, когато ефективността на официалния контрол и другите официални дейности зависи също от качеството, еднаквостта и надеждността на:

a)

методите за анализ, изпитвания или диагностика, използвани от официалните лаборатории, определени в съответствие с член 37, параграф 1; и

б)

резултатите от извършените от тези официални лаборатории анализи, изпитвания и диагностика.

2.   Референтна лаборатория на Европейския съюз се създава, когато е налице призната необходимост да се насърчават единни практики по отношение на разработването или използването на методите, посочени в параграф 1, буква а).

3.   Комисията редовно прави преглед на мандата и функционирането на референтните лаборатории на Европейския съюз.

4.   Комисията допълва настоящия регламент като приема решението за създаване на референтна лаборатория на Европейския съюз чрез делегиран акт в съответствие с член 144.

Член 93

Определяне на референтни лаборатории на Европейския съюз

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя референтни лаборатории на Европейския съюз в случаите, когато е взето решение за създаване на такава лаборатория в съответствие с член 92.

2.   Определянето на референтните лаборатории, посочено в параграф 1:

a)

се извършва чрез публичен процес на подбор; и

б)

е с ограничена във времето продължителност от най-малко пет години или се преразглежда редовно.

3.   Референтните лаборатории на Европейския съюз:

a)

извършват дейност в съответствие със стандарт EN ISO/IEC 17025 и се акредитират в съответствие със същия стандарт от национален орган по акредитация, работещ в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008. Обхватът на тази акредитация:

i)

включва всички методи за лабораторни анализи, изпитвания или диагностика, които се изисква лабораторията да използва при дейността ѝ като референтна лаборатория на Европейския съюз;

ii)

може да включва един или повече методи за лабораторни анализи, изпитвания или диагностика, или групи от методи;

iii)

може да бъде формулиран гъвкаво, така че да дава възможност обхватът на акредитацията да включва изменени версии на методите, използвани от референтната лаборатория на Европейския съюз към момента на акредитирането ѝ, или нови методи в допълнение към тях, въз основа на валидиране от самата лаборатория преди да започне използването на тези модифицирани или нови методи, без извършване на специална оценка от националния орган по акредитация на държавата членка, в която се намира референтната лаборатория на Европейския съюз;

б)

работят безпристрастно и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастната им професионална дейност по отношение на изпълнението на техните задачи като референтни лаборатории на Европейския съюз;

в)

разполагат или имат договорно установен достъп до персонал с подходяща квалификация, обучен относно техниките за анализ, изпитвания и диагностика в тяхната сфера на компетентност, както и с необходимия помощен персонал, когато е необходимо;

г)

притежават или имат достъп до необходимата инфраструктура, оборудване и продукти за изпълнение на възложените им задачи;

д)

гарантират, че служителите им и договорно наетият персонал добре познават международните стандарти и практики и че най-новите научни изследвания на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище се вземат предвид при тяхната работа;

е)

разполагат с необходимото оборудване, за да изпълняват задачите си в извънредни ситуации, или имат достъп до такова оборудване; и

ж)

когато е целесъобразно, разполагат с необходимото оборудване, за да осигурят спазването на съответните стандарти за биологична сигурност.

4.   Чрез дерогация от параграф 3, буква а) от настоящия член, за областта, попадаща в обхвата на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж) Комисията може да определи официални лаборатории, които са определени за такива от компетентните органи въз основа на дерогация, приета съгласно член 41, за референтни лаборатории на Европейския съюз, независимо дали те отговарят на условията, предвидени в буква а) от параграф 3 от настоящия член.

5.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член лабораториите, посочени в член 32, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и член 21, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са референтни лаборатории на Европейския съюз, които имат отговорностите и изпълняват задачите, посочени в член 94 от настоящия Регламент, съответно в областите на:

a)

ГМО и генетично модифицираните храни и фуражи; и

б)

фуражните добавки.

6.   Задълженията на служителите за поверителност, посочени в член 8, се прилагат mutatis mutandis към служителите на референтните лаборатории на Европейския съюз.

Член 94

Отговорности и задачи на референтните лаборатории на Европейския съюз

1.   Референтните лаборатории на Европейския съюз допринасят за усъвършенстване и хармонизиране на методите за анализ, изпитвания и диагностика, които следва да се използват от официалните лаборатории, определени в съответствие с член 37, параграф 1, и на генерираните от тях данни от извършения анализ, изпитвания и диагностика.

2.   Референтните лаборатории на Европейския съюз, определени в съответствие с член 93, параграф 1, отговарят за следните задачи, доколкото те са включени в годишните или многогодишните работни програми на референтните лаборатории, които са изготвени в съответствие с целите и приоритетите на съответните работни програми, приети от Комисията в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) № 652/2014:

a)

предоставят на националните референтни лаборатории подробна информация и насоки относно методите за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика, включително относно референтните методи;

б)

предоставят референтни материали на националните референтни лаборатории;

в)

координират прилагането на методите, посочени в буква а), от националните референтни лаборатории и ако е необходимо — от други официални лаборатории, по-специално като организират редовни междулабораторни сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност и като гарантират предприемането на целесъобразни последващи действия във връзка с тези сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност в съответствие с международно приети протоколи, когато такива съществуват, и информират Комисията и държавите членки за резултатите и последващите действия във връзка с междулабораторните сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност;

г)

координират необходимата практическа организация за прилагането на нови методи за лабораторен анализ, изпитвания или диагностика и информират националните референтни лаборатории за напредъка в тази област;

д)

провеждат обучения за персонала на националните референтни лаборатории и ако е необходимо — на други официални лаборатории, както и за експерти от трети държави;

е)

предоставят научна и техническа подкрепа на Комисията в рамките на своите правомощия;

ж)

предоставят информация на националните референтни лаборатории относно съответните научноизследователски дейности на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище;

з)

в рамките на своите правомощия си сътрудничат с лаборатории в трети държави и с Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), с Европейската агенция по лекарствата и с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията;

и)

оказват активно съдействие за диагностицирането в държавите членки на огнища на болести, предавани чрез храните, зоонози или болести по животните, както и на вредители по растенията, като извършват диагностика за потвърждаване, характеризиране и таксономични или епизоотични изследвания на изолати от патогени или екземпляри от вредители;

й)

координират или провеждат изпитвания за проверка на качеството на реактивите и партидите реактиви, използвани за диагностициране на болести предавани чрез храните, зоонози или болести по животните , и вредители по растенията;

к)

когато е приложимо за тяхната сфера на компетентност, създават и поддържат:

i)

референтни колекции от вредители по растенията и/или референтни щамове от патогенни агенти;

ii)

референтни колекции от материали, предназначени за контакт с храни, използвани за калибриране на оборудването за анализ, и предоставят образци от тях на националните референтни лаборатории;

iii)

актуални списъци на наличните референтни вещества и реактиви и на производителите и доставчиците на тези вещества и реактиви; и

л)

когато е приложимо за тяхната сфера на компетентност, по целесъобразност си сътрудничат помежду си и с Комисията, за да разработят методи за анализ, изпитвания и диагностика с високи стандарти.

По отношение на буква к), подточка i) референтните лаборатории на Европейския съюз могат да създадат и поддържат посочените референтни колекции и референтни щамове, като възложат тези дейности по договор на други официални лаборатории и на научни организации.

3.   Референтните лаборатории на Европейския съюз публикуват списъка на националните референтни лаборатории, определени от държавите членки в съответствие с член 100, параграф 1.

Член 95

Определяне на референтни центрове на Европейския съюз за хуманно отношение към животните

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя референтни центрове на Европейския съюз за хуманно отношение към животните, които подпомагат дейностите на Комисията и на държавите членки във връзка с прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква е).

2.   Определянето на референтните лаборатории, посочено в параграф 1:

a)

се извършва чрез публичен процес на подбор; и

б)

е с ограничена във времето продължителност или се преразглежда редовно.

3.   Референтните центрове на Европейския съюз за хуманно отношение към животните:

a)

действат безпристрастно при изпълнението на задачите си като референтни центрове на Европейския съюз;

б)

притежават високо равнище на експертни научни и технически познания относно взаимоотношенията между човека и животните, поведението, физиологията, генетиката, здравето и храненето на животните във връзка с хуманното отношение към тях, както и аспектите на хуманното отношение към животните при използването им за търговски и научни цели;

в)

разполагат със служители с подходяща квалификация, преминали съответно обучение в областите, посочени в буква б), и относно проблемите от етичен характер, свързани с животните, както и с необходимия помощен персонал;

г)

притежават или имат достъп до необходимата инфраструктура, оборудване и продукти за изпълнение на възложените им задачи; и

д)

гарантират, че служителите им добре познават международните стандарти и практики в областите, посочени в буква б), и че най-новите научноизследователски разработки на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище в тези области, включително проведени изследвания и действия, предприети от други референтни центрове на Европейския съюз за хуманно отношение към животните, се вземат предвид при тяхната работа.

Член 96

Отговорности и задачи на референтните центрове на Европейския съюз за хуманно отношение към животните

Референтните центрове на Европейския съюз за хуманно отношение към животните отговарят за следните помощни задачи, доколкото те са включени в годишните или многогодишните работни програми на тези референтни центрове, които са изготвени в съответствие с целите и приоритетите на съответните работни програми, приети от Комисията в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) № 652/2014:

a)

в рамките на своите правомощия предоставят научни и технически експертни становища, включително по целесъобразност под формата на координирана помощ, на съответните национални мрежи и органи за помощ в областта, уредена с предвидените в член 1, параграф 2, буква е) правила;

б)

предоставят експертна научна и техническа подкрепа за разработването и прилагането на показателите за хуманно отношение към животните, посочени в член 21, параграф 8, буква д);

в)

разработват или координират разработването на методи за оценка на степента на хуманно отношение към животните, както и на методи за подобряване на хуманното отношение към животните;

г)

провеждат научни и технически изследвания относно хуманното отношение към животните, използвани за търговски или научни цели;

д)

провеждат обучения за служителите на националните мрежи или органи за научна помощ, посочени в буква а), за служителите на компетентните органи и за експерти от трети държави; и

е)

разпространяват информация за научноизследователски резултати и технически нововъведения и си сътрудничат с научноизследователските структури на Съюза в областите, попадащи в обхвата на техните правомощия.

Член 97

Определяне на референтни центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя референтни центрове на Съюза, които подкрепят дейностите на Комисията и на държавите членки за предотвратяване, откриване и борба с нарушения на посочените в член 1, параграф 2 правила, извършени чрез измамни или подвеждащи практики.

2.   Определянето на референтните лаборатории, посочено в параграф 1:

a)

се извършва чрез публичен процес на подбор; и

б)

е с ограничена във времето продължителност или се преразглежда редовно.

3.   Референтните центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига:

a)

действат безпристрастно при изпълнението на задачите си като референтни центрове на Европейския съюз;

б)

притежават високо равнище на експертни научни и технически познания в областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и прилаганата в тези области криминалистика, което им дава възможност да провеждат или координират научни изследвания на най-високо равнище по отношение на автентичността и целостта на стоките, както и да разработват, прилагат и утвърждават методите, които да бъдат използвани за откриване на нарушения на посочените в член 1, параграф 2 правила, извършени чрез измамни или подвеждащи практики;

в)

разполагат със служители с подходяща квалификация, преминали съответно обучение в областите, посочени в буква б), както и с необходимия помощен персонал;

г)

притежават или имат достъп до необходимата инфраструктура, оборудване и продукти за изпълнение на възложените им задачи; и

д)

гарантират, че служителите им познават добре международните стандарти и практики в областите, посочени в буква б), и че най-новите научноизследователски разработки в тези области на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище се вземат предвид при тяхната работа.

Член 98

Отговорности и задачи на референтните центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига

Референтните центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига отговарят за следните помощни задачи, доколкото те са включени в годишните или многогодишните работни програми на тези референтни центрове, които са изготвени в съответствие с целите и приоритетите на съответните работни програми, приети от Комисията в съответствие с член 36 от Регламент (ЕС) № 652/2014:

a)

предоставят специализирани знания, свързани с автентичността и целостта на агрохранителната верига и методите за откриване на нарушения на посочените в член 1, параграф 2 от настоящия регламент правила, извършени чрез измамни или подвеждащи практики, във връзка с криминалистиката, прилагана в областите, уредени с тези правила;

б)

предоставят специфични анализи за определяне на сегментите на агрохранителната верига, в които има потенциална възможност за извършване на нарушения на посочените в член 1, параграф 2 от настоящия регламент правила чрез измамни и подвеждащи практики и съдействат за разработването на специални техники и протоколи за официален контрол;

в)

при необходимост изпълняват задачите, посочени в член 94, параграф 2, букви а)—з) от настоящия регламент, като избягват дублирането със задачите на референтните лаборатории на Европейския съюз, определени в съответствие с член 93 от настоящия регламент;

г)

при необходимост съставят и поддържат колекции или бази данни с референтни материали с доказана автентичност, които да бъдат използвани за откриване на нарушения на посочените в член 1, параграф 2 от настоящия регламент правила, извършени чрез измамни или подвеждащи практики; и

д)

разпространяват информация за научноизследователски резултати и технически нововъведения в областите, попадащи в обхвата на техните правомощия.

Член 99

Задължения на Комисията

1.   Комисията публикува и при необходимост актуализира списъка на:

а)

референтните лаборатории на Европейския съюз, предвидени в член 93;

б)

референтните центрове на Европейския съюз за хуманно отношение към животните, предвидени в член 95;

в)

референтните центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига, предвидени в член 97.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно определянето на изискванията към референтните лаборатории на Европейския съюз, референтните центрове на Европейския съюз за хуманно отношение към животните и референтните центрове на Европейския съюз за автентичността и целостта на агрохранителната верига, както и на техните отговорности и задачи в допълнение към посочените в член 93, параграф 3, член 94, член 95, параграф 3, член 96, член 97, параграф 3 и член 98. Тези делегирани актове се отнасят само до ситуации на нови или нововъзникващи рискове, нови или нововъзникващи болести по животните или вредители по растенията или ако това се налага поради нови правни изисквания.

3.   Референтните лаборатории на Европейския съюз и референтните центрове на Европейския съюз подлежат на контрол от страна на Комисията с цел да се установи съответствието с изискванията, установени в член 93, параграф 3, член 94, член 95, параграф 3 и член 97, параграф 3.

4.   Ако при посочения в параграф 3 от настоящия член контрол от страна на Комисията бъде установено несъответствие с изискванията, определени в член 93, параграф 3, член 94, член 95, параграф 3 и член 97, параграф 3, след като получи становище от референтната лаборатория на Европейския съюз или референтния център на Европейския съюз, Комисията:

а)

чрез акт за изпълнение оттегля определянето на съответната лаборатория или център; или

б)

предприема всякаква друга целесъобразна мярка.

Член 100

Определяне на национални референтни лаборатории

1.   Държавите членки определят една или няколко национални референтни лаборатории за всяка референтна лаборатория на Европейския съюз, определена в съответствие с член 93, параграф 1.

Държавите членки могат да определят национална референтна лаборатория и в случаите, когато няма съответстваща референтна лаборатория на Европейския съюз.

Всяка държава членка може да определи лаборатория, разположена в друга държава членка или в трета държава, която е договаряща се страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.

Една и съща лаборатория може да бъде определена за национална референтна лаборатория за повече от една държава членка.

2.   По отношение на националните референтни лаборатории се прилагат изискванията, предвидени в член 37, параграф 4, буква д), член 37, параграф 5, член 39, член 42, параграф 1, член 42, параграф 2, букви а) и б) и член 42, параграф 3.

Чрез дерогация от член 37, параграф 4, буква д), за областта, попадаща в обхвата на правилата, посочени в член 1, параграф 2, буква ж), компетентните органи могат да определят официални лаборатории, които са определени за такива от компетентните органи въз основа на дерогация, приета съгласно член 41, за национални референтни лаборатории, независимо дали те отговарят на условието, предвидено в член 37, параграф 4, буква д).

3.   Националните референтни лаборатории:

a)

работят безпристрастно и по отношение на тях няма никакъв конфликт на интереси и по-специално не са в положение, което може пряко или косвено да засегне безпристрастната им професионална дейност по отношение на изпълнението на техните задачи като национални референтни лаборатории;

б)

разполагат или имат договорно установен достъп до персонал с подходяща квалификация, обучен относно техниките за анализ, изпитвания и диагностика в тяхната сфера на компетентност, както и с необходимия помощен персонал, когато е необходимо;

в)

притежават или имат достъп до необходимата инфраструктура, оборудване и продукти за изпълнение на възложените им задачи;

г)

гарантират, че служителите им и договорно наетият персонал добре познават международните стандарти и практики и че най-новите научноизследователски разработки на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище се вземат предвид при тяхната работа;

д)

разполагат с необходимото оборудване, за да изпълняват задачите си в извънредни ситуации, или имат достъп до такова оборудване; и

е)

когато е целесъобразно, разполагат с необходимото оборудване, за да осигурят спазването на съответните стандарти за биологична сигурност.

4.   Държавите членки:

a)

съобщават на Комисията, на съответната референтна лаборатория на Европейския съюз и на останалите държави членки наименованието и адреса на всяка национална референтна лаборатория;

б)

осигуряват публичен достъп до информацията, посочена в буква а); и

в)

при необходимост актуализират информацията, посочена в буква а).

5.   Държавите членки, които имат повече от една национална референтна лаборатория за дадена референтна лаборатория на Европейския съюз, гарантират, че тези лаборатории работят в тясно сътрудничество с цел да се осигури ефикасна координация помежду им, както и с другите национални лаборатории и референтната лаборатория на Европейския съюз.

6.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване настоящия регламент относно определянето на изисквания за националните референтни лаборатории в допълнение към изискванията, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член. Тези делегирани актове се ограничават единствено до осигуряване на съгласуваност с допълнителните изисквания, приети в съответствие с член 99, параграф 2.

Член 101

Отговорности и задачи на националните референтни лаборатории

1.   В сферата на своята компетентност националните референтни лаборатории:

а)

си сътрудничат с референтните лаборатории на Европейския съюз и участват в организираните от тях обучения и междулабораторни сравнителни изпитвания;

б)

координират дейностите на официалните лаборатории, определени в съответствие с член 37, параграф 1, с цел хармонизиране и усъвършенстване на методите за лабораторен анализ, изпитвания и диагностика и на тяхното използване;

в)

когато е целесъобразно, организират междулабораторни сравнителни изпитвания или изпитвания за пригодност между официалните лаборатории, гарантират предприемането на подходящи последващи действия след тези изпитвания и уведомяват компетентните органи за резултатите от изпитванията и последващите действия;

г)

гарантират разпространението на информацията, предоставена от референтната лаборатория на Европейския съюз, до компетентните органи и официалните лаборатории;

д)

в рамките на своите правомощия предоставят научна и техническа подкрепа на компетентните органи за изпълнението на МНПК, посочени в член 109, и на координираните програми за контрол, приети в съответствие с член 112;

е)

когато е приложимо, валидират реактивите и партидите реактиви, изготвят и поддържат актуализирани списъци на наличните референтни вещества и реактиви и на производителите и доставчиците на тези вещества и реактиви;

ж)

когато е необходимо, провеждат курсове за обучение за персонала на официалните лаборатории, определени в съответствие с член 37, параграф 1; и

з)

оказват активно съдействие на определилата ги държава членка за диагностициране на огнища на болести, предавани чрез храните, зоонози или болести по животните и вредители по растенията, както и в случай на несъответствие на пратките, като извършват диагностика за потвърждаване, характеризиране и таксономични или епизоотични изследвания на изолати от патогени или екземпляри от вредители.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно определянето на допълнителни отговорности и задачи на националните референтни лаборатории освен посочените в параграф 1 от настоящия член. Тези делегирани актове се ограничават единствено до осигуряване на съгласуваност с допълнителните отговорности и задачи, приети в съответствие с член 99, параграф 2.

ДЯЛ IV

АДМИНИСТРАТИВНА ПОМОЩ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 102

Общи правила

1.   Компетентните органи в засегнатите държави членки взаимно си предоставят административна помощ в съответствие с членове 104 — 107 с цел да се гарантира правилното прилагане на правилата, посочени в член 1, параграф 2, в случаи, които засягат повече от една държава членка.

2.   При целесъобразност и по споразумение между съответните компетентни органи административната помощ включва участие на компетентните органи на една държава членка в официален контрол на място, извършван от компетентните органи на друга държава членка.

3.   Настоящият дял не засяга националното право:

a)

приложимо при предоставянето на документи и информация, които са предмет на съдебни разследвания и съдебно производство, включително наказателни разследвания, или са свързани с такива разследвания или производства; и

б)

насочено към защита на търговските интереси на физически или юридически лица.

4.   Държавите членки вземат мерки, за да улеснят предаването на компетентните органи от страна на други правоприлагащи органи, прокурори и съдебни органи на информация за възможни несъответствия с правилата, посочени в член 1, параграф 2, които несъответствия са от значение за прилагането на настоящия дял и могат да представляват:

a)

риск за здравето на хората, животните или растенията или за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда; или

б)

възможно нарушение на тези правила, посочени в член 1, параграф 2, извършено чрез измамни или подвеждащи практики.

5.   Всички съобщения между компетентните органи в съответствие с членове 104 — 107 са в писмена форма на хартиен носител или в електронна форма.

6.   С цел да се рационализира и опрости размяната на съобщения, чрез актове за изпълнение Комисията определя стандартен формат за:

a)

исканията за помощ, предвидени в член 104, параграф 1; и

б)

съобщаването на общи и повтарящи се уведомления и отговори.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 103

Органи за връзка

1.   Всяка държава членка определя един или повече органи за връзка, които действат като контактни точки, отговарящи за улесняване на размяната на съобщения между компетентните органи в съответствие с членове 104 — 107.

2.   Определянето на органи за връзка не изключва осъществяването на преки контакти, обмен на информация или сътрудничество между служителите на компетентните органи в различните държави членки.

3.   Държавите членки предоставят на Комисията и на другите държави членки данните за връзка с определените от тях органи за връзка в съответствие с параграф 1, както и за всякакви настъпили впоследствие промени в тази информация.

4.   Комисията публикува и актуализира на своя уебсайт списъка на органите за връзка, които са ѝ съобщени от държавите членки в съответствие с параграф 3.

5.   Органът за връзка предава всички искания за помощ в съответствие с член 104, параграф 1 и всички уведомления и съобщения в съответствие с членове 105, 106 и 107 на съответния орган в държавата членка, до която е отправено искането или уведомлението.

6.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя спецификации на техническите средства и процедурите за размяна на съобщения между органите за връзка, определени в съответствие с параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 104

Помощ при поискване

1.   Когато компетентните органи в дадена държава членка смятат, че за извършването на официален контрол или за предприемането на ефективни последващи действия във връзка с такъв контрол на тяхна територия са им необходими данни или информация от компетентните органи на друга държава членка, те отправят аргументирано искане за административна помощ до компетентните органи на съответната държава членка. Компетентните органи, до които е отправено искането:

a)

незабавно потвърждават, че са получили искането;

б)

при поискване от страна на отправилия искането компетентен орган посочват в срок от десет работни дни от датата на получаване на искането предполагаемото време, което им е необходимо, за да му дадат обоснован отговор; и

в)

извършват необходимите официален контрол или разследвания с цел незабавно да предоставят на отправилите искането компетентни органи цялата необходима информация и документи, за да могат те да вземат обосновани решения и да установят съответствието с правилата на Съюза в рамките на тяхната юрисдикция.

2.   Документите могат да се представят в оригинал или копия.

3.   По споразумение между отправилите искането компетентни органи и получилите искането компетентни органи служители, определени от отправилите искането компетентни органи, могат да присъстват по време на официалния контрол и разследванията, посочени в параграф 1, буква в), които се извършват от получилите искането компетентни органи.

В такива случаи служителите на отправилите искането компетентни органи:

a)

трябва по всяко време да могат да представят писмен документ, удостоверяващ тяхната самоличност и качеството им на служебни лица;

б)

получават от оператора достъп чрез своя посредник до същите помещения и документи както служителите на получилите искането компетентни органи, единствено с цел осъществяване на административното разследване; и

в)

не могат по своя инициатива да упражняват правомощията за проверка, предоставени на длъжностните лица на получилите искането компетентни органи.

Член 105

Помощ без отправяне на искане в случай на несъответствие

1.   Когато компетентните органи на държава членка узнаят за случай на несъответствие и той може да има последици за друга държава членка, те уведомяват без излишно забавяне компетентните органи на тази друга държава членка, без да са получили искане за това.

2.   Компетентните органи, уведомени в съответствие с параграф 1:

a)

потвърждават без излишно забавяне, че са получили уведомлението;

б)

при поискване от уведомяващия компетентен орган посочват в срок от десет работни дни от датата на получаване на уведомлението:

i)

какви разследвания възнамеряват да предприемат; или,

ii)

основанията, поради които смятат, че не е необходимо да се предприемат разследвания; и

в)

когато смятат, че е необходимо да бъдат предприети разследванията, посочени в буква б), проучват случая и незабавно информират подалите уведомлението компетентни органи за резултатите и — когато е целесъобразно — за всички предприети мерки.

Член 106

Помощ в случай на несъответствие, което поражда риск или повтарящо се или потенциално сериозно нарушение

1.   Когато при извършвания официален контрол на животни или стоки с произход от друга държава членка компетентните органи установят несъответствие на животните или стоките с правилата, посочени в член 1, параграф 2, което представлява риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, или което представлява потенциално сериозно нарушение на тези правила, те незабавно уведомяват компетентните органи на държавата членка на изпращане и на всяка друга засегната държава членка, за да могат тези компетентни органи да предприемат съответните разследвания.

2.   Уведомените компетентни органи незабавно:

a)

потвърждават, че са получили уведомлението;

б)

при поискване от уведомяващия компетентен орган посочват какви разследвания възнамеряват да извършат; и

в)

разследват случая, вземат всички необходими мерки и информират уведомилите ги компетентни органи за естеството на разследванията и за извършения официален контрол, за взетите решения и за основанията за тях.

3.   Ако уведомяващите компетентни органи имат основания да смятат, че извършените разследвания или предприетите мерки от уведомените компетентни органи не отговарят в достатъчна степен на установеното несъответствие, те изискват уведомените компетентни органи да предприемат допълнителни действия във връзка с извършения официален контрол или с предприетите мерки. В такива случаи компетентните органи на двете държави членки:

a)

се стремят да постигнат съгласуван подход с цел да се намери подходящо решение във връзка с несъответствието, включително чрез извършването на съвместен официален контрол и разследвания в съответствие с член 104, параграф 3; и

б)

незабавно информират Комисията, в случай че не успеят да се споразумеят за необходимите мерки.

4.   Когато при извършения официален контрол на животни или стоки с произход от друга държава членка бъдат установени повтарящи се случаи на несъответствие с правилата, посочени в параграф 1, компетентните органи на държавата членка на местоназначение незабавно информират за това Комисията и компетентните органи на другите държави членки.

Член 107

Помощ въз основа на информация, предоставена от трети държави

1.   Когато компетентните органи получат информация от трета държава, сочеща наличието на несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или риск за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита —също за околната среда, те незабавно:

a)

съобщават информацията на компетентните органи на другите засегнати държави членки; и

б)

съобщават информацията на Комисията, когато тя е или може да бъде от значение на равнището на Съюза.

2.   Информацията, получена в хода на извършен в съответствие с настоящия регламент официален контрол и разследвания, може да бъде съобщена на третата държава, посочена в параграф 1, при условие че:

a)

компетентните органи, които са предоставили информацията, дадат съгласието си за това;

б)

третата държава се е ангажирала да предостави необходимото съдействие за събирането на доказателства относно практики, които не са или изглежда, че не са в съответствие с правилата на Съюза или представляват риск за хората, животните, растенията или околната среда; и

в)

са спазени съответните правила на Съюза и националните правила, приложими за предаването на лични данни на трети държави.

Член 108

Координирана помощ и последващи действия от страна на Комисията

1.   Когато компетентните органи в съответните държави членки не са в състояние да се споразумеят за подходящи действия във връзка с несъответствието с правилата, посочени в член 1, параграф 2, Комисията незабавно координира мерките и действията, предприети от компетентните органи в съответствие с настоящия дял, когато Комисията разполага с информация:

а)

сочеща наличието на дейности, които не са или изглежда, че не са в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и тези дейности имат или могат да имат последици в повече от една държава членка; или

б)

показваща, че еднакви или сходни дейности, които не са или изглежда, че не са в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, може да се осъществяват в повече от една държава членка.

2.   В случаите, посочени в параграф 1, Комисията може:

a)

в сътрудничество със засегнатата държава членка да изпрати екип за инспекция, който на място да извърши официален контрол;

б)

чрез актове за изпълнение да изиска компетентните органи в държавата членка на изпращане и — когато е целесъобразно — в други засегнати държави членки, в подходяща степен да засилят официалния контрол и да ѝ докладват за предприетите от тях мерки;

в)

да вземе всякакви други подходящи мерки в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на правилата за бърз обмен на информация в случаите, посочени в параграф 1.

ДЯЛ V

ПЛАНИРАНЕ И ДОКЛАДВАНЕ

Член 109

Многогодишни национални планове за контрол (МНПК) и единен орган за МНКП

1.   Държавите членки гарантират, че официалният контрол, уреден с настоящия регламент, се извършва от компетентните органи въз основа на МНПК, който се изготвя и изпълнява координирано на цялата им територия.

2.   Всяка държава членка определя един орган, на който се възлагат следните задачи:

a)

координиране на изготвянето на МНПК между всички компетентни органи, отговорни за извършването на официален контрол;

б)

осигуряване на съгласуваност с МНПК;

в)

събиране на информация за изпълнението на МНПК с оглед на представянето на годишните доклади, посочени в член 113, и на неговото преразглеждане и актуализиране при необходимост в съответствие с член 111, параграф 2.

Член 110

Съдържание на МНПК

1.   МНПК се изготвят по начин, който гарантира, че официалният контрол се планира във всички области, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, и в съответствие с критериите, установени в член 9 и в правилата, предвидени в членове 18—27.

2.   МНПК съдържат обща информация за структурата и организацията на системите за официален контрол във всяка от обхванатите области в съответната държава членка и включват най-малко следната информация:

a)

стратегическите цели на МНПК и по какъв начин определянето на приоритетите на официалния контрол и разпределението на ресурсите са съобразени с тези цели;

б)

категоризирането на официалния контрол според рисковете;

в)

определянето на компетентните органи и техните задачи на централно, регионално и местно равнище, както и ресурсите на тяхно разположение;

г)

когато е целесъобразно, делегирането на задачи на органи с делегирани правомощия;

д)

общата организация и управление на официалния контрол на национално, регионално и местно равнище, включително официалния контрол в отделните обекти;

е)

системите за контрол, които се прилагат по отношение на различните сектори, и координацията между различните служби на компетентните органи, отговарящи за официалния контрол в тези сектори;

ж)

въведените процедури и организация с цел да се гарантира спазването на задълженията на компетентните органи, предвидени в член 5, параграф 1;

з)

обучението на служителите на компетентните органи;

и)

документираните процедури, предвидени в член 12, параграф 1;

й)

общата организация и изпълнение на плановете за действие в извънредни ситуации в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2; и

к)

общата организация на сътрудничеството и взаимното подпомагане между компетентните органи в държавите членки.

Член 111

Изготвяне, актуализиране и преразглеждане на МНПК

1.   Държавите членки гарантират, че МНПК, предвидени в член 109, параграф 1, се правят обществено достояние, с изключение на онези части от плана, чието разкриване би могло да наруши ефективността на официалния контрол.

2.   МНПК се актуализира редовно, за да се приведе в съответствие с промените в правилата, посочени в член 1, параграф 2, и се преразглежда, за да се вземат предвид най-малко следните фактори:

a)

появата на нови заболявания, вредители по растенията или други рискове за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда;

б)

значителни промени в структурата, управлението или дейността на компетентните органи в съответната държава членка;

в)

резултатите от извършения в държавите членки официален контрол;

г)

резултатите от извършения от Комисията контрол в държавата членка в съответствие с член 116, параграф 1;

д)

научните констатации; и

е)

резултатите от официалния контрол, извършен в дадена държава членка от компетентните органи на трета държава.

3.   По искане на Комисията държавите членки ѝ представят последната актуализирана версия на своя съответен МНПК.

Член 112

Координирани програми за контрол и събиране на информация и данни

С оглед провеждането на целенасочена оценка на цялата територия на Съюза относно степента на прилагане на правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с цел да се установи разпространението на някои опасности на територията на Съюза, Комисията може да приема актове за изпълнение относно:

a)

изпълнението на координирани програми за контрол за ограничен период от време в някоя от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2; и

б)

организацията ad hoc с цел събирането на данни и информация относно прилагането на конкретен набор от правилата, посочени в член 1, параграф 2, или относно разпространението на някои опасности.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 113

Годишни доклади на държавите членки

1.   До 31 август всяка година всяка държава членка представя на Комисията доклад, в който се посочват:

a)

всички изменения в МНПК с цел да се вземат предвид факторите, посочени в член 111, параграф 2;

б)

резултатите от извършения през предходната година официален контрол съгласно нейния МНПК;

в)

видът и броят на случаите на несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2, в дадена област, които са открити през предходната година от компетентните органи;

г)

мерките, предприети с цел да се осигури ефикасно изпълнение на МНПК, включително действията за осигуряване на изпълнението, и резултатите от тези мерки; и

д)

линк към интернет страницата на компетентния орган, съдържаща информация за обществеността относно таксите или налозите, посочени в член 85, параграф 2.

2.   С цел да се гарантира представянето в еднакъв вид на годишните доклади, предвидени в параграф 1, чрез актове за изпълнение Комисията приема и при нужда актуализира стандартни образци за подаване на информацията и данните, посочени в същия параграф .

Когато е възможно, в тези актове за изпълнение се дава възможност приетите от Комисията стандартни образци да се използват и за подаването на други доклади относно официалния контрол, които компетентните органи са длъжни да представят на Комисията в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 114

Годишни доклади на Комисията

1.   До 31 януари всяка година Комисията предоставя на разположение на обществеността годишен доклад относно дейностите по официалния контрол в държавите членки, като взема предвид:

a)

годишните доклади, представени от държавите членки в съответствие с член 113; и

б)

резултатите от извършения от Комисията контрол в съответствие с член 116, параграф 1.

2.   Когато е целесъобразно, предвиденият в параграф 1 годишен доклад включва препоръки за евентуално усъвършенстване на системите за официален контрол в държавите членки и за специфичен официален контрол в конкретни области.

Член 115

Планове за действие в извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите

1.   За прилагането на общия план за управление на кризите, предвиден в член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002, държавите членки изготвят планове за действие при извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите и определят в тях мерки, които да се приложат незабавно, ако се установи, че дадена храна или фураж — пряко или чрез околната среда — представляват сериозен риск за здравето на хората или животните.

2.   В плановете за действие при извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите, предвидени в параграф 1, се посочват:

a)

компетентните органи, които да бъдат ангажирани;

б)

правомощията и отговорностите на органите, посочени в буква а); и

в)

каналите и процедурите за обмен на информация между компетентните органи и други заинтересовани страни, когато е целесъобразно.

3.   Държавите членки редовно преразглеждат своите планове за действие в извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите с цел да се вземат предвид промените в организацията на компетентните органи и натрупаният опит от изпълнението на плана и симулационни упражнения.

4.   Комисията може да приема актове за изпълнение във връзка със:

a)

правила за изготвянето на плановете за действие в извънредни ситуации, предвидени в параграф 1 от настоящия член, до степен, необходима да се гарантира последователно и ефективно прилагане на общия план за управление на кризите, предвиден в член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002; и

б)

ролята на заинтересованите страни в изготвянето и изпълнението на плановете за действие в извънредни ситуации.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

ДЯЛ VI

ДЕЙНОСТИ НА СЪЮЗА

ГЛАВА I

Контрол от страна на Комисията

Член 116

Контрол от страна на Комисията в държавите членки

1.   Експерти на Комисията извършват контрол, включително одит, във всяка държава членка с цел:

a)

проверка на прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 2, и на правилата, предвидени в настоящия регламент;

б)

проверка на работата на националните системи за контрол в областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2 и тези, предвидени в настоящия регламент, и на отговарящите за тях компетентни органи;

в)

разследване и събиране на информация относно:

i)

официалния контрол и практиките за осигуряване на изпълнението в областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2 и тези, предвидени в настоящия регламент;

ii)

важни или повтарящи се проблеми, свързани с прилагането на правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с осигуряването на тяхното изпълнение;

iii)

спешни ситуации, възникващи проблеми или нови обстоятелства в държавите членки в областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2 и тези, предвидени в настоящия регламент.

2.   Контролът, предвиден в параграф 1, се организира в сътрудничество с компетентните органи на държавите членки и се извършва редовно.

3.   Контролът, предвиден в параграф 1, може да включва проверки на място. Експертите на Комисията могат да придружават служителите на компетентните органи, които извършват официален контрол.

4.   Експерти от държавите членки могат да подпомагат експертите на Комисията. На националните експерти, придружаващи експертите на Комисията, се дават същите права на достъп, както на експертите на Комисията.

Член 117

Доклади на Комисията относно извършения контрол в държавите членки

Комисията:

a)

изготвя проект на доклад относно констатациите и препоръките за отстраняване на слабостите, установени от нейните експерти по време на извършения контрол, в съответствие с член 116, параграф 1;

б)

изпраща за становище на държавата членка, в която е извършен контролът, копие от проекта на доклад, предвиден в буква а);

в)

взема предвид становището на държавата членка, посочено в буква б), при изготвянето на окончателния доклад за констатациите от извършения контрол от нейни експерти в държавата членка съгласно предвиденото в член 116, параграф 1; и

г)

предоставя на разположение на обществеността окончателния доклад, посочен в буква в), и становището на държавата членка, посочено в буква б).

Член 118

Програма за контрол от страна на Комисията в държавите членки

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията:

a)

изготвя годишна или многогодишна програма за контрола, който предстои да бъде извършен от нейни експерти в държавите членки съгласно предвиденото в член 116 параграф 1; и

б)

до края на всяка година съобщава на държавите членки годишната програма за контрол или за всяко актуализиране на многогодишната програма за контрол за следващата година.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да измени своята програма за контрол, за да се вземе предвид развитието в областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2. Всяко изменение се съобщава незабавно на държавите членки.

Член 119

Задължения на държавите членки във връзка с контрола от страна на Комисията

Държавите членки:

a)

предприемат подходящи последващи мерки за отстраняване на всички конкретни или системни слабости, установени при извършения контрол от експерти на Комисията в съответствие с член 116, параграф 1;

б)

оказват необходимото техническо съдействие на експертите на Комисията и им предоставят наличната документация, включително по обосновано искане, резултатите от одитите по член 6, както и друга поискана от експертите на Комисията техническа помощ, за да могат те ефективно и ефикасно да осъществят контрол; и

в)

оказват необходимото съдействие, за да гарантират достъп на експертите на Комисията до всички помещения или части от помещения, животни, стоки и информация, включително компютърни системи, които са от значение за изпълнението на техните задължения.

Член 120

Контрол от страна на Комисията в трети държави

1.   Експертите на Комисията могат да извършват контрол в трети държави с цел:

a)

проверка на съответствието или еквивалентността на законодателството на третата държава и на нейните системи, включително официалното сертифициране и издаването на официални сертификати, официални етикети, официални маркировки и други официални удостоверения, с изискванията, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б)

проверка на капацитета на системата за контрол на третата държава да гарантира, че пратките животни и стоки, изнасяни за Съюза, отговарят на съответните изисквания, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2, или на изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях;

в)

събиране на информация и данни с цел да се изяснят причините за повтарящи се или нововъзникващи проблеми, свързани с износа на животни и стоки от трета държава.

2.   При предвидения в параграф 1 контрол се вземат предвид по-специално:

a)

законодателството на третата държава;

б)

организацията на компетентните органи на третата държава, техните правомощия и независимост, надзорът, на който подлежат, и правомощията, с които разполагат, за да могат ефективно да осигуряват изпълнението на приложимото законодателство;

в)

обучението на служителите на компетентния орган на третата държава за извършване на официален контрол;

г)

ресурсите, с които разполагат компетентните органи, включително материалната база за анализ, изпитвания и диагностика;

д)

наличието и използването на документирани процедури за контрол и системи за контрол, основани на набелязаните приоритети;

е)

когато е приложимо — ситуацията със здравето на животните, хуманното отношение към животните, зоонозите и здравето на растенията, както и процедурите за уведомяване на Комисията и съответните международни органи за огнища на болести по животните и вредители по растенията;

ж)

степента и изпълнението на контрола, осъществяван от компетентния орган на третата държава върху животни, растения и продукти от тях, пристигащи от други трети държави; и

з)

гаранциите, които третата държава може да предостави относно съответствието с изискванията, установени в правилата, посочени в член 1, параграф 2, или еквивалентността спрямо тези изисквания.

3.   С цел да се подпомогнат ефикасността и ефективността на контрола, предвиден в параграф 1, преди извършването му Комисията може да поиска съответната трета държава да представи:

a)

необходимата информация, посочена в член 125, параграф 1; и

б)

когато е уместно и необходимо —писмените записи за контрола, извършван от нейните компетентни органи.

4.   Комисията може да назначи експерти от държавите членки, които да подпомагат експертите ѝ при извършването на контрола, предвиден в параграф 1.

Член 121

Честота на контрола от страна на Комисията в трети държави

Честотата на контрола от страна на Комисията в трети държави, посочен в член 120, се определя въз основа на следните критерии:

a)

оценка на риска, който представляват изнасяните животни и стоки от съответната трета държава за Съюза;

б)

правилата, посочени в член 1, параграф 2;

в)

обема и естеството на животните и стоките, въвеждани в Съюза от съответната трета държава;

г)

резултатите от вече извършен контрол от експерти на Комисията или от други инспектиращи органи;

д)

резултатите от официалния контрол на животни и стоки, въведени в Съюза от съответната трета държава, и всеки друг официален контрол, извършен от компетентните органи на държавите членки;

е)

информация, получена от ЕОБХ или други подобни органи;

ж)

информация, получена от международно признати организации, като:

i)

Световната здравна организация;

ii)

Комисията по Кодекс алиментариус;

iii)

Световната организация за здравеопазване на животните (OIE);

iv)

Европейската и средиземноморска организация за растителна защита и всички други регионални организации за растителна защита, създадени по силата на Международната конвенция по растителна защита (МКРЗ);

v)

секретариата на МКРЗ;

vi)

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

vii)

Икономическата комисия за Европа на ООН;

viii)

секретариата на Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие;

з)

данни за обстановка, свързана с нововъзникваща болест, или други обстоятелства, вследствие на които животните и стоките, въведени в Съюза от трета държава, биха могли да представляват риск за здравето или за околната среда или риск във връзка с измамни или подвеждащи практики;

и)

необходимост от разследване или реакция в извънредни ситуации в отделни трети държави.

Член 122

Доклади на Комисията относно извършения контрол в трети държави

Комисията изготвя доклад за констатациите от всеки извършен контрол в съответствие с членове 120 и 121. Когато е целесъобразно, докладът съдържа препоръки.

Комисията предоставя обществен достъп до тези доклади.

Член 123

Програма за контрол от страна на Комисията в трети държави

Комисията предварително съобщава на държавите членки програмата си за контрол в трети държави и представя доклад за резултатите. Комисията може да измени тази програма, за да се вземе предвид развитието в областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2. Всяко изменение се съобщава предварително на държавите членки.

Член 124

Контрол в държавите членки от страна на трети държави

1.   Държавите членки уведомяват Комисията за планиран контрол в областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, на тяхна територия от страна на компетентните органи на трети държави.

2.   Експерти на Комисията могат да участват в контрола, посочен в параграф 1, по искане на компетентните органи на държавите членки, в които се извършва този контрол.

3.   Участието на експерти на Комисията в контрола, посочен в параграф 1, има по-специално следните цели:

a)

предоставяне на съвети относно правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б)

предоставяне на налични на равнището на Съюза информация и данни, които могат да бъдат от полза за извършвания контрол от компетентните органи на съответната трета държава;

в)

улесняване на съгласуваността и единните практики по отношение на контрола, извършван от компетентните органи на трети държави в различни държави членки.

ГЛАВА II

Условия за въвеждане на животни и стоки в Съюза

Член 125

Информация относно системите за контрол на трети държави

1.   Комисията изисква от трети държави, които възнамеряват да изнасят животни и стоки за Съюза, да предоставят следната точна и актуална информация относно общата организация и управление на системите за санитарен и фитосанитарен контрол на тяхна територия:

a)

всички правила в санитарната или фитосанитарната област, приети или предложени на тяхна територия;

б)

процедурите за оценка на риска и факторите, които се вземат предвид при оценяването на рисковете, както и за определяне на подходящата степен на санитарна или фитосанитарна защита;

в)

всички процедури и механизми за контрол и инспекция, включително, когато е приложимо, на животни или стоки, пристигащи от други трети държави;

г)

механизмите за официално сертифициране;

д)

когато е целесъобразно — всички мерки, предприети вследствие на препоръките, предвидени в член 122, първа алинея;

е)

когато е целесъобразно — резултатите от извършения контрол на животни и стоки, предназначени за износ в Съюза; и

ж)

когато е приложимо — информация относно промени в структурата и дейността на системите за контрол, приети с цел да се отговори на санитарните или фитосанитарните изисквания на Съюза или на препоръките, предвидени в член 122, първа алинея.

2.   Искането за предоставяне на информация, посочено в параграф 1, е пропорционално с оглед на естеството на животните и стоките, които предстои да се изнасят за Съюза, и на конкретната обстановка и структура в третата държава.

Член 126

Определяне на допълнителни условия за въвеждане на животни и стоки в Съюза

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 144 за допълване на настоящия регламент относно условията, на които трябва да отговарят животните и стоките, въвеждани в Съюза от трети държави, които са необходими с цел да се гарантира, че животните и стоките отговарят на съответните изисквания, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, с изключение на букви г), д), ж) и з) от член 1, параграф 2, или на изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях.

2.   С оглед на условията, определени в посочените в параграф 1 делегирани актове, животните и стоките се идентифицират чрез посочване на кодовете им по Комбинираната номенклатура, като условията могат да включват:

a)

изискване някои животни и стоки да се въвеждат в Съюза само от трета държава или регион от трета държава, включени в списък, изготвен от Комисията за тази цел;

б)

изискване пратките с някои животни и стоки от трети държави да се изпращат от и да бъдат получени или приготвени в обекти, които отговарят на съответните изисквания, посочени в параграф 1, или на изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях;

в)

изискване пратките с някои животни и стоки да се придружават от официален сертификат, официално удостоверение или друго доказателство, че пратката отговаря на съответните изисквания, посочени в параграф 1, или на изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях, включително резултати от анализ, извършен от акредитирана лаборатория;

г)

задължение посоченото в буква в) доказателство да се представи в съответствие с определен формат;

д)

всяко друго изискване, необходимо за да се гарантира, че определени животни и стоки предлагат степен на защита на здравето и — по отношение на ГМО — също и на околната среда, еквивалентна на тази, която гарантират изискванията, посочени в параграф 1.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определи правила за формата и вида на официалните сертификати, официалните удостоверения или доказателствата, които се изискват в съответствие с правилата, предвидени в параграф 2, буква в) от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 127

Включване в списъка на трети държави, посочен в член 126, параграф 2, буква а)

1.   Дадена трета държава или регион от нея се включват в списъка, посочен в член 126, параграф 2, буква а), в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията одобрява постъпилото за тази цел искане, посочено в параграф 1 от настоящия член, от съответната трета държава, придружено от подходящи доказателства и гаранции, че съответните животни и стоки от тази трета държава отговарят на съответните изисквания, посочени в член 126, параграф 1, или на еквивалентни на тях изисквания. Тези актове за изпълнение се приемат и актуализират в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

3.   Комисията взема решение по искането, посочено в параграф 2, като взема предвид, когато е целесъобразно:

a)

законодателството на третата държава в съответния сектор;

б)

структурата и организацията на компетентните органи на третата държава и нейните служби за контрол, техните правомощия, гаранциите, които могат да се предоставят относно прилагането и осигуряването на изпълнението на приложимото законодателство на третата държава в съответния сектор, и надеждността на процедурите за официално сертифициране;

в)

извършването на подходящ официален контрол и други дейности от компетентните органи на третата държава с цел да се оцени наличието на опасности за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните, или по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също и за околната среда;

г)

редовността и бързината, с която третата държава предоставя информация относно наличието на опасности за здравето на хората, животните или растенията, за хуманното отношение към животните, или по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също и за околната среда;

д)

предоставените от третата държава гаранции, че:

i)

приложимите условия по отношение на обектите, от които се изнасят животни или стоки за Съюза, отговарят на изисквания, които са еквивалентни на посочените в член 126, параграф 1;

ii)

е съставен списък на обектите, посочени в подточка i), и че информацията в него се актуализира;

iii)

списъкът на обектите, посочени в подточка i), и неговите актуализации незабавно се съобщават на Комисията;

iv)

обектите, посочени в подточка i), се подлагат на редовен и ефективен контрол от компетентните органи на третата държава;

e)

констатациите от извършения контрол от Комисията в третата държава в съответствие с член 120, параграф 1;

ж)

всяка друга информация или данни за способността на третата държава да гарантира, че на територията на Съюза се въвеждат само животни или стоки, които предлагат същата или равностойна степен на защита като тази, която осигуряват съответните изисквания, посочени в член 126, параграф 1.

4.   Комисията заличава от списъка, посочен в член 126, параграф 2, буква а), посочването на трета държава или регион на трета държава, когато престанат да отговарят на условията за включване в списъка. Прилага се процедурата, посочена в параграф 2 от настоящия член.

Член 128

Специални мерки относно въвеждането на някои животни и стоки в Съюза

1.   Когато в случаи, различни от посочените в член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002, и член 249 от Регламент (ЕС) № 2016/429, има данни, че въвеждането в Съюза на някои животни или стоки с произход от трета държава, регион от трета държава или група трети държави представлява риск за здравето на хората, животните или растенията или по отношение на ГМО — също и за околната среда, или когато има данни за широко разпространени съществени прояви на несъответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия Регламент, чрез актове за изпълнение Комисията приема необходимите мерки за ограничаване на риска или за прекратяване на установените несъответствия. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2 от настоящия Регламент.

2.   С оглед на мерките, посочени в параграф 1, животните и стоките се идентифицират чрез посочване на кодовете им по Комбинираната номенклатура, като мерките могат да включват:

a)

забрана за въвеждане в Съюза на посочените в параграф 1 животни и стоки с произход или изпратени от съответните трети държави или региони от тях;

б)

изискване посочените в параграф 1 животни и стоки с произход или изпратени от някои трети държави или региони от тях преди изпращането им да бъдат подложени на специфична обработка или контрол;

в)

изискване посочените в параграф 1 животни и стоки с произход или изпратени от някои трети държави или региони от тях при въвеждането им в Съюза да бъдат подложени на специфична обработка или контрол;

г)

изискване пратки с посочените в параграф 1 от настоящия член животни и стоки с произход или изпратени от някои трети държави или региони от тях да се придружават от официален сертификат, официално удостоверение или друг доказателство, че пратката отговаря на изискванията, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или на изисквания, признати най-малко за еквивалентни на тях;

д)

изискване посоченото в буква г) доказателство да се представи в съответствие с определен формат;

е)

други необходими мерки за ограничаване на риска.

3.   При приемането на мерките, посочени в параграф 2, се вземат предвид:

a)

информацията, събрана в съответствие с член 125;

б)

всяка друга информация, предоставена от съответните трети държави; и

в)

когато е необходимо — резултатите от извършения от Комисията контрол, предвиден в член 120, параграф 1.

4.   По надлежно обосновани наложителни причини за спешност, свързани със здравето на хората и животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също с опазването на околната среда, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 145, параграф 3.

Член 129

Еквивалентност

1.   В областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, с изключение на букви г), д), ж) и з) от член 1, параграф 2, чрез актове за изпълнение Комисията може да признае мерките, прилагани в трета държава или региони от нея, за еквивалентни на изискванията, определени в посочените правила, въз основа на:

a)

задълбочено проучване на информацията и данните, предоставени от съответната трета държава в съответствие с член 125, параграф 1; и

б)

когато е целесъобразно — удовлетворителните резултати от контрола, извършен в съответствие с член 120, параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

2.   В актовете за изпълнение, посочени в параграф 1, се определят практическите условия, уреждащи въвеждането на животни и стоки в Съюза от съответната трета държава или региони от нея, и може да се включат разпоредби относно:

a)

естеството и съдържанието на официалните сертификати или удостоверения, които трябва да придружават животните или стоките;

б)

специални изисквания, приложими за въвеждането на животните или стоките в Съюза, и официалния контрол, който следва да се извърши при въвеждането им в Съюза;

в)

когато е необходимо — процедурите за изготвяне и изменение на списъците на регионите или обектите в съответната трета държава, от които е разрешено въвеждането на животни и стоки в Съюза.

3.   Чрез актове за изпълнение Комисията незабавно отменя актовете за изпълнение, предвидени в параграф 1 от настоящия член, когато някое от условията за признаване на еквивалентност престане да бъде налице. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

ГЛАВА III

Обучение на служителите на компетентните органи и на други органи

Член 130

Обучение и обмен на служители

1.   Комисията може да организира дейности по обучение на служителите на компетентните органи и когато е целесъобразно — на служители на други органи на държавите членки, които участват в разследването на евентуални нарушения на настоящия регламент и на правилата, посочени в член 1, параграф 2.

Комисията организира тези дейности в сътрудничество със засегнатите държави членки.

2.   Дейностите по обучение, посочени в параграф 1, способстват за разработването на хармонизиран подход към официалния контрол и другите официални дейности в държавите членки. В зависимост от случая те включват обучение относно:

a)

настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2;

б)

методи и техники за контрол, свързани с извършването на официалния контрол и с другите официални дейности на компетентните органи;

в)

методи и техники на производство, преработка и предлагане на пазара.

3.   Дейностите по обучение, посочени в параграф 1, могат да включват участието на служители на компетентните органи на трети държави и могат да се организират извън територията на Съюза.

4.   Компетентните органи гарантират, че знанията, придобити чрез дейностите по обучение, посочени в параграф 1 от настоящия член, се разпространяват в зависимост от нуждите и се използват по целесъобразен начин в дейностите по обучение на служителите, посочени в член 5, параграф 4.

Дейностите по обучение с цел разпространение на така придобитите знания се включват в програмите за обучение, посочени в член 5, параграф 4.

5.   В сътрудничество с държавите членки Комисията може да организира програми за обмен на служители на компетентните органи, които извършват официален контрол или други официални дейности между две или повече държави членки.

Този обмен може да се осъществи чрез временно командироване на служители на компетентните органи на една държава членка в друга държава членка или чрез обмен на служители между съответните компетентни органи.

6.   Чрез актове за изпълнение Комисията може да определя правила за организирането на дейностите по обучение, посочени в параграф 1, и на програмите, посочени в параграф 5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

ГЛАВА IV

Системи за управление на информацията

Член 131

Система за управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC)

1.   Комисията, в сътрудничество с държавите членки, създава и управлява компютризирана система за управление на информацията относно официалния контрол с цел интегрираното действие на механизмите и инструментите, чрез които се управляват, обработват и обменят автоматично данни, информация и документи относно официалния контрол и други официални дейности.

2.   Обработването на лични данни от държавите членки и Комисията чрез IMSOC и всеки от нейните компоненти се извършва единствено за целите на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и с правилата, посочени в член 1, параграф 2.

Член 132

Общи функции на IMSOC

IMSOC:

a)

дава възможност за компютърна обработка и обмен на информация, данни и документи, необходими за извършването на официален контрол, получени в резултат на извършения официален контрол или регистрирането на извършения официален контрол или резултатите от него, във всички случаи, когато в съответствие с настоящия регламент, с правилата, посочени в член 1, параграф 2, или с делегираните актове и актовете за изпълнение, посочени в членове 16 — 27, се предвижда обмен на такава информация, данни и документи между компетентните органи, между компетентните органи и Комисията и когато е целесъобразно — с други органи и операторите;

б)

осигурява механизъм за обмен на данни, информация и документи в съответствие с членове 102 — 108;

в)

предоставя инструмент за събиране и управление на докладите относно официалния контрол, представени от държавите членки на Комисията;

г)

дава възможност за съставяне, обработка и предаване, включително в електронен вид, на дневника за пътуване, посочен в член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2005, на записите, получени от навигационните системи, посочени в член 6, параграф 9 от посочения Регламент, на официалните сертификати и на ЕЗДВ, посочен в член 56 от настоящия регламент; и

д)

интегрира съществуващите компютризирани системи, управлявани от Комисията и използвани за бърз обмен на данни, информация и документи във връзка с рискове за здравето на хората, здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и за здравето на растенията, съгласно член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002, член 20 от Регламент (ЕС) № 2016/429 и член 103 от Регламент (EС) 2016/2031, и осигурява подходяща връзка между тези системи и другите си компоненти.

Член 133

Използване на IMSOC по отношение на животни и стоки, подлежащи на определен официален контрол

1.   По отношение на животни или стоки, за чието движение в Съюза или пускане на пазара се прилагат специфични изисквания или процедури, установени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, IMSOC дава възможност на компетентните органи в мястото на изпращане и на други компетентни органи, отговарящи за извършването на официален контрол на тези животни или стоки, да обменят в реално време данни, информация и документи за животните или стоките, които се придвижват от една държава членка в друга, както и за извършения официален контрол.

Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за стоки, по отношение на които се прилагат правилата, посочени в член 1, параграф 2, букви ж) и з).

2.   По отношение на животни и стоки за износ, за които се прилагат правилата на Съюза във връзка с издаването на сертификат за износ, IMSOC дава възможност на компетентните органи в мястото на изпращане и на други компетентни органи, отговарящи за извършването на официален контрол, да обменят в реално време данни, информация и документи относно животните и стоките, както и резултатите от извършения контрол на тези животни и стоки.

3.   По отношение на животни или стоки, които подлежат на официалния контрол, посочен в членове 44 — 64, IMSOC:

a)

дава възможност на компетентните органи на граничните контролни пунктове и на други компетентни органи, отговарящи за извършването на официален контрол на тези животни или стоки, да обменят в реално време данни, информация и документи относно животните и стоките, както и за извършения контрол на тези животни и стоки;

б)

дава възможност на компетентните органи на граничните контролни пунктове да споделят и обменят необходимите данни, информация и документи с митническите органи и други органи, отговарящи за извършването на контрол на животни или стоки, въвеждани в Съюза от трети държави, и с операторите, участващи в процедури по въвеждане, в съответствие с правилата, приети в съответствие с член 15, параграф 4 и член 75, параграф 2, както и с други приложими правила на Съюза; и

в)

подпомага и извършва процедурите, посочени в член 54, параграф 3, буква а) и в член 65, параграф 6.

4.   За целите на настоящия член IMSOC интегрира съществуващата система Traces.

Член 134

Работата на IMSOC

Комисията приема актове за изпълнение относно работата на IMSOC, в които определя:

a)

техническите спецификации на IMSOC и компонентите на системата, включително механизма за обмен на електронни данни за обмен със съществуващите национални системи, идентификацията на приложимите стандарти, определянето на структурата на съобщенията, речниците на данните, обмена на протоколи и процедури;

б)

специалните правила относно работата на IMSOC и на компонентите на системата, имащи за цел да гарантират защитата на личните данни и сигурността на обмена на информация;

в)

специалните правила относно работата и използването на IMSOC и компонентите на системата,включително правилата за актуализиране и създаване на необходимите връзки между системите, посочени в член 132, буква д) и в член 133, параграф 4;

г)

мерки при извънредни ситуации, които се прилагат, в случай че някоя от функциите на IMSOC не е налична;

д)

случаите и условията, при които на засегнати трети държави и международни организации може да се предостави частичен достъп до функциите на IMSOC, и практическите условия за такъв достъп;

е)

случаите и условията, при които данни, информация и документи се предават чрез IMSOC;

ж)

правилата относно електронна система, чрез която компетентните органи приемат електронни сертификати, издадени от компетентните органи на трети държави; и

з)

случаите и условията, при които ползватели, рядко ползващи IMSOC, могат да бъдат освободени от задължението да използват IMSOC.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 145, параграф 2.

Член 135

Защита на данните

1.   Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (*1) се прилагат доколкото информацията, обработвана чрез IMSOC, съдържа лични данни съгласно определението в член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО и член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

2.   По отношение на отговорността да предават необходимата информация на IMSOC и свързаното с тази дейност евентуално обработване на лични данни, компетентните органи на държавите членки се считат за администратори съгласно определението в член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО.

3.   По отношение на отговорността ѝ да управлява IMSOC и свързаното с тази дейност евентуално обработване на лични данни, Комисията се счита за контролиращ орган съгласно член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 45/2001.

4.   Държавите членки могат да ограничат правата и задълженията по член 6, параграф 1, член 10, член 11, параграф 1 и член 12 от Директива 95/46/ЕО, когато това е необходимо за защита на интересите, посочени в член 13, параграф 1, букви г) и е) от същата директива.

5.   Комисията може да ограничи правата и задълженията по член 4, параграф 1, член 11, член 12, параграф 1 и членове 13—17 от Регламент (ЕО) № 45/2001, когато подобно ограничение е необходима мярка за защита на интересите, посочени в член 20, параграф 1, букви а) и д) от посочения регламент, за периода, през който се планират или провеждат действия за проверка на спазването на законодателството в областта на храните или фуражите или за осигуряване на прилагането на законодателството в областта на храните или фуражите в конкретния случай, за който се отнася информацията.

Член 136

Сигурност на данните

Държавите членки и Комисията гарантират, че IMSOC съответства на правилата за сигурност на данните, приети от Комисията съответно съгласно член 17 от Директива 95/46/ЕО и член 22 от Регламент (ЕО) № 45/2001.

ДЯЛ VII

ДЕЙСТВИЯ ПО ОСИГУРЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

ГЛАВА I