9.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 261/83

(1)

На 16 ноември 2016 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2017 г. за координация на икономическите политики. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 9—10 март 2017 г. На 16 ноември 2016 г., въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2), Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение, в който Австрия не беше посочена като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 9—10 март 2017 г. На 21 март 2017 г. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната (наричана оттук нататък „препоръка за еврозоната“) (3).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Австрия следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката за еврозоната, която е отразена в препоръка 1 по-долу.

(3)

Докладът за Австрия за 2017 г. беше публикуван на 22 февруари 2017 г. В него бе оценен напредъкът на Австрия в изпълнението на специфичните за страната препоръки, приети от Съвета на 12 юли 2016 г., последващите действия във връзка със специфичните за страната препоръки, приети през предходните години, както и напредъкът на Австрия по отношение на националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 21 април 2017 г. Австрия представи националната си програма за реформи за 2017 г., а на 2 май 2017 г. — своята програма за стабилност за 2017 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление.

(6)

Спрямо Австрия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга. В своята програма за стабилност за 2017 г. правителството очаква номиналният дефицит да се подобри до 1,0 % от БВП през 2017 г., след което да достигне 0,3 % от БВП през 2021 г. Средносрочната бюджетна цел — структурен дефицит от 0,45 % от БВП до 2016 г. и 0,5 % от БВП след това — се очаква да бъде постигната през 2019 г. Съгласно програмата за стабилност съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне постепенно от 84,6 % през 2016 г. до 71,0 % през 2021 г. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е благоприятен, ако се приеме, че през 2017 г. и 2018 г. има динамичен растеж на инвестициите и износа.

(7)

В програмата за стабилност се посочва, че въздействието на извънредния приток на бежанци и на мерките, свързани със сигурността, върху бюджета е значително и се предоставят достатъчно доказателства за обхвата и естеството на тези допълнителни бюджетни разходи. Според Комисията допустимите допълнителни разходи през 2016 г. възлизат на 0,25 % от БВП по отношение на извънредния приток на бежанци и на 0,04 % от БВП по отношение на мерките, свързани със сигурността. През 2017 г. допълнителното въздействие на мерките, свързани със сигурността, в сравнение с 2016 г., към момента се оценява на 0,01 % от БВП. Разпоредбите, съдържащи се в член 5, параграф 1 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97, позволяват обслужването на тези допълнителни разходи, тъй като притокът на бежанци, както и сериозната терористична заплаха са необичайни събития, тяхното въздействие върху публичните финанси на Австрия е значително и устойчивостта няма да бъде засегната, като се даде възможност за временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. Ето защо размерът на изискваната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел за 2016 г. бе намален, за да се вземат под внимание допълнителните разходи във връзка с бежанците и мерките, свързани със сигурността. Що се отнася до 2017 г., през пролетта на 2018 г. ще бъде направена окончателната оценка, включително относно допустимите суми, въз основа на наблюдаваните данни, предоставени от австрийските органи.

(8)

На 12 юли 2016 г. Съветът препоръча на Австрия да гарантира, че отклонението от средносрочната бюджетна цел е ограничено до допуснатото отклонение, свързано с въздействието върху бюджета на извънредния приток на бежанци (5), и за тази цел да постигне годишна фискална корекция в размер на 0,3 % от БВП през 2017 г. освен ако средносрочната бюджетна цел е спазена с по-ниско усилие. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г. структурното салдо трябва да остане стабилно през 2017 г., като се вземат предвид разрешените допустими отклонения. Прогнозата на Комисията сочи риск от известно отклонение от това изискване през 2017 г. През 2018 г., въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2017 г., Австрия следва да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (6) не надхвърля 2,2 %, което съответства на подобрение на структурното салдо с 0,3 % от БВП (7). При непроменена политика Австрия е изложена на риск от известно отклонение от това изискване през 2018 г. В същото време Австрия се очаква да спази правилото за дълга през 2017 г. и 2018 г. Като цяло Съветът е на мнение, че Австрия трябва да има готовност да предприеме допълнителни мерки за гарантиране на съответствие през 2017 г. и 2018 г.

(9)

Разходите за пенсии и здравеопазване представляват среден риск за фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план поради бързото застаряване на населението. Публичните разходи за пенсии в Австрия са относително високи в сравнение с други държави членки и се очаква да нараснат с 0,5 процентни пункта от БВП до 2060 г. За сравнение средната стойност за Съюза се очаква да намалее с 0,2 процентни пункта от БВП за същия период. Реалната възраст на пенсиониране продължава да бъде ниска въпреки последните реформи и е една от основните причини за по-високите разходи за пенсии. Изразена като средна възраст за излизане от пазара на труда, тя е 62 години и 6 месеца за мъжете и 61 години за жените, което е под средното за ЕС равнище от 63 години и 7 месеца за мъжете и 62 години и 7 месеца за жените (2014 г.). Освен това настоящата законоустановена пенсионна възраст от 60 години за жените е сред най-ниските в ЕС и ще започне да бъде хармонизирана с тази на мъжете едва през 2024 г. Обвързването на законоустановената пенсионна възраст с промените в средната продължителност на живота ще спомогне за гарантиране на устойчивостта на пенсионната система с оглед на застаряването на населението, като също ще допринесе за увеличаване на реалната възраст на пенсиониране.

(10)

По отношение на здравеопазването публичните разходи се очаква да нараснат значително в средносрочен и дългосрочен план от вече високи равнища, а именно с 1,3 процентни пункта от БВП до 2060 г., спрямо средната стойност за Съюза от 0,9 процентни пункта. Основната причина за високите разходи за здравеопазване е големият болничен сектор, докато по-малко скъпата извънболнична помощ не се използва достатъчно. Делът на болничните разходи в общите разходи за здравеопазване е един от най-високите в Съюза. Поради това е необходимо неотдавнашните инициативи, насочени към укрепване на предоставянето на първична медицинска помощ да бъдат приложени изцяло, включително чрез подкрепа на нови финансови споразумения между доставчиците на здравно обслужване и социалноосигурителните фондове. Освен това болничният сектор на Австрия не се възползва в достатъчна степен от ефективни обществени поръчки, като например търгове на територията на целия Съюз (0,23 % от БВП спрямо 0,62 % средно за Съюза), от обединяване на обществени поръчки, както и от неценови критерии за възлагане.

(11)

Законът за финансовото изравняване от 2017 г. спомогна за опростяване на финансовите отношения между различните равнища на управление в Австрия. Фискалната рамка в Австрия обаче продължава да е прекалено сложна по отношение на правомощията и финансовите договорености и все още страда от несъответствия между ограничените правомощия за повишаване на приходите и по-широките отговорности за извършване на разходи на местното и федералното равнище на управление.

(12)

Въпреки че данъчната реформа от 2016 г. намали данъчната тежест от 49,5 % на 46,7 %, тя все още е сравнително висока в сравнение със средната за Съюза стойност от 40,6 % (данните се отнасят до средни доходи на домакинство от един работещ без деца). При липсата на индексация на доходните интервали спрямо инфлацията данъчната тежест отново ще се увеличи постепенно като резултат от годишната фискална спирачка. За разлика от това по-благоприятстващите растежа източници на приходи, като например постоянните данъци върху недвижимата собственост, са недостатъчно използвани главно поради факта, че данъчната основа е остаряла. Приходите от постоянните данъци върху недвижимата собственост в Австрия са много ниски, като възлизат на 0,2 % от БВП спрямо средното за Съюза равнище от 1,6 % от БВП през 2014 г. По подобен начин имплицитната данъчна ставка върху енергията в Австрия е относително ниска, което свидетелства за неоползотворен потенциал за екологични данъци, които включват също положителни поведенчески стимули.

(13)

Макар пазарът на труда да функционира по-добре в Австрия, отколкото в повечето държави членки, все още има предизвикателства. По-специално потенциалът на жените на пазара на труда не се използва пълноценно, което е видно от голямата разлика в заплащането на жените и мъжете, и наред с другото води до висок дял на заетост на непълно работно време. През 2015 г. разликата в заплащането на жените и мъжете е била 21,7 %, в сравнение със средната за Съюза стойност от 16,3 %. Високият и над средното дял на жените, работещи на непълно работно време, се дължи до голяма степен на отговорностите за полагане на грижи за децата и възрастните хора. Броят на местата за гледане на малки деца на възраст под 3 години е бил 25,5 % през 2015 г. — все още значително под равнището на целта от Барселона от 33 %.

(14)

Австрия вече е надхвърлила своите национални цели по стратегията „Европа 2020“ в областта на образованието. Образователните резултати обаче зависят в голяма степен от социалноикономическия произход, както потвърждават резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците на ОИСР (PISA) от 2015 г. Освен това образователните резултати на учениците с мигрантски произход са значително по-лоши от тези на учениците, които нямат такъв произход. През 2016 г. вероятността родените в чужбина ученици да напуснат училище, преди да са завършили горната степен на средното образование, е била 2,7 пъти по-голяма, отколкото сред родените в държавата. Предизвикателството във връзка с интеграцията се отразява и на родените в Австрия деца на емигранти. Освен това Австрия е изправена пред предизвикателства, свързани с интегрирането в образователната си система на голям брой лица, търсещи убежище и бежанци.

(15)

Развитията в банковия сектор свидетелстват за стабилно, макар и бавно подобрение. Капитализацията на австрийските банки продължава да е по-ниска от тази на банките в Съюза и тяхната способност да генерират печалба на вътрешния пазар е подложена на натиск. По отношение на международните операции, качеството на активите и рентабилността са се подобрили допълнително в редица пазари в Централна, Източна и Югоизточна Европа, но все още остават уязвими области. В същото време увеличението на цените на недвижимите имоти и съживяването на ипотечното кредитиране подчертава значението на макропруденциалните мерки.

(16)

През 2016 г. отново се наблюдава растеж на инвестициите в Австрия, но инвестициите на МСП и в сектора на услугите продължават да показват слабости. Австрия признава ролята, която имат създаването и разрастването на предприятията за нови инвестиции (т.е. извън инвестициите за подмяна) и за създаването на съответните работни места. Поради това Австрия си е поставила амбициозни цели да улесни цифровата трансформация, както и да се справи с традиционно ниското равнище на създаване на предприятия (7,4 % при средна стойност за Съюза от 10,8 %) и растеж на дружествата (7,3 % дял на бързо развиващи се дружества в сравнение с 9,2 % средно за Съюза). Вече са обявени някои конкретни мерки, които съчетават намаляване на инвестиционните пречки с подобрени рамкови условия за финансиране на собствен капитал, насърчаване на предприемачеството и данъчни стимули.

(17)

Все още има значителни регулаторни пречки в сектора на бизнес услугите и регулираните професии, като равнището на ограниченията е по-високо от средното за Съюза, по-специално за архитекти и инженери. Освен това за тези професии, както и за адвокати, счетоводители/данъчни консултанти, представители по индустриална собственост, агенти на недвижими имоти и екскурзоводи, процентът на навлизащите и напускащите бизнеса е значително по-нисък от средното за Съюза, което изглежда показва сравнително слабата динамика и конкуренция в областта на професионалните услуги в Австрия. Тези пречки включват, наред с другото, 1) ограничения, свързани с дяловото участие и правната форма, за архитекти, инженери и адвокати по индустриална собственост, 2) мултидисциплинарни ограничения за архитекти и инженери, както и 3) особено широк обхват на запазените за дадена професия дейности за архитекти, инженери и екскурзоводи. Намаляването на тези пречки би могло да доведе до по-интензивна конкуренция, в резултат от която на пазара да навлязат по-голям брой предприятия, водейки до ползи за потребителите под формата на по-ниски цени. Препоръки за справяне с този проблем бяха направени през януари 2017 г. в съобщение на Комисията, като част от пакета от мерки за справяне с пречките пред пазарите на услуги.

(18)

Австрия положи значителни усилия за приемане на лицата, търсещи убежище, и за интеграция на бежанците, както и на другите имигранти. Независимо от това интегрирането на пазара на труда на хората с миграционен произход, по-специално на жените, родени извън Съюза, и на бежанците, търсещи работа, все още е предизвикателство.

(19)

В рамките на европейския семестър за 2017 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Австрия и го публикува в доклада за страната от 2017 г. Тя извърши и оценка на програмата за стабилност за 2017 г., на националната програма за реформи за 2017 г. и на последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Австрия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Австрия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите членки.

(20)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2017 г., като становището (8) му е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

1.

Да провежда своята фискална политика в съответствие с изискванията на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, което предполага да постигне своята средносрочна бюджетна цел през 2018 г., като се вземе предвид допуснатото отклонение, свързано с необичайни събития. Да гарантира устойчивостта на системата на здравеопазването и на пенсионната система. Да рационализира и оптимизира компетенциите на различните равнища на управление и да съгласува техните отговорности за финансиране и разходване.

2.

Да подобри резултатите на пазара на труда на жените, наред с другото чрез предоставяне на услуги за полагане на грижи на пълен работен ден. Да подобри образователните резултати на младите хора в неравностойно положение, по-специално на хората с мигрантски произход. Да насърчи инвестициите в сектора на услугите чрез намаляване на административните и регулаторните пречки, облекчаване на навлизането на нови предприятия на пазара и улесняване на растежа на дружествата.