8.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 183/1

(1)

Съюзът си е поставил за цел поддържането и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Съгласно разпоредбите на член 81, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тези мерки може да включват мерки, които целят да осигурят съвместимост на правилата, приложими в държавите членки по отношение на стълкновението на закони и на юрисдикции.

(3)

На своята среща в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет потвърди принципа на взаимно признаване на съдебни и други решения на органите на съдебната власт като крайъгълен камък в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на този принцип.

(4)

На 30 ноември 2000 г. беше приета обща програма на Комисията и Съвета, съдържаща мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски дела (3). В тази програма мерките, свързани с хармонизирането на стълкновителни норми, се определят като мерки, улесняващи взаимното признаване на решения, и се предвижда създаването на инструмент по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи.

(5)

На заседанието си от 4 и 5 ноември 2004 г. в Брюксел Европейският съвет прие нова програма, озаглавена „Хагска програма: укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз“ (4). В нея Съветът прикани Комисията да представи Зелена книга относно уреждането на стълкновението на закони в областта на имуществения режим между съпрузи, включително относно съдебната компетентност и взаимното признаване. В програмата се подчертава и необходимостта да бъде приет инструмент в тази област.

(6)

На 17 юли 2006 г. Комисията прие Зелена книга относно уреждането на стълкновения на закони в областта на имуществения режим между съпрузи, включително относно въпроса за съдебната компетентност и взаимното признаване. С тази Зелена книга се откриха широки консултации, обхващащи всички аспекти на трудностите, пред които са изправени двойките в Европа при прекратяване на имуществената общност, както и наличните правни средства за защита.

(7)

На заседанието си от 10 и 11 декември 2009 г. в Брюксел Европейският съвет прие нова многогодишна програма, озаглавена „Стокхолмска програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (5). В нея Европейският съвет посочва, че взаимното признаване следва да включи и области, които, макар все още необхванати от този принцип, са от основно значение за всекидневния живот, например права върху съпружеската имуществена общност, като се вземат под внимание правните системи на държавите членки, в това число общественият ред (ordre public) и националните традиции в тази област.

(8)

В своя „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“, приет на 27 октомври 2010 г., Комисията обяви, че ще приеме предложение за законодателен акт, с който да бъдат премахнати пречките пред свободното движение на хора, и по-специално трудностите, които срещат двойките при управление на имуществото си или при неговата делба.

(9)

На 16 март 2011 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, и предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства.

(10)

На заседанието си на 3 декември 2015 г. Съветът стигна до заключението, че не може да бъде постигнато единодушието, необходимо за приемането на предложенията за регламенти относно имуществения режим между съпрузи и имуществените последици на регистрираните партньорства и че следователно целите на сътрудничеството в тази област не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.

(11)

От декември 2015 г. до февруари 2016 г. Белгия, България, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция отправиха искане към Комисията, в което посочват, че желаят да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на имуществения режим на международните двойки, и по-конкретно по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, и по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства, и приканиха Комисията да представи на Съвета предложение в тази насока. С писмо до Комисията от 18 март 2016 г. Кипър посочи желанието си да участва в установяването на засилено сътрудничество; Кипър потвърди това желание по време на работата на Съвета.

(12)

На 9 юни 2016 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2016/954 за разрешаване на това засилено сътрудничество.

(13)

Съгласно член 328, параграф 1 от ДФЕС, при установяване на засилено сътрудничество то е отворено за всички държави членки, при условие че се зачитат евентуалните условия за участие, определени в решението за разрешаването му. То е отворено за тях във всеки друг момент, при условие че се зачитат както посочените условия, така и вече приетите в тази насока актове. Комисията и държавите членки, участващи в засилено сътрудничество, следва да се стремят да насърчават участието в него на възможно най-голям брой държави членки. Настоящият регламент следва да е задължителен в своята цялост и да се прилага пряко само в държавите членки, които участват в засилено сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения относно имуществения режим на международните двойки, обхващащо както въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, така и въпроси, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства, по силата на Решение (ЕС) 2016/954 или по силата на решение, прието в съответствие с член 331, параграф 1, втора или трета алинея от ДФЕС.

(14)

В съответствие с член 81 от ДФЕС настоящият регламент следва да се прилага в контекста на имуществения режим между съпрузи с трансгранични последици.

(15)

За да се осигури правната сигурност на брачните двойки по отношение на имуществото им и да им се предостави известна предвидимост, всички правила, отнасящи се до имуществения режим между съпрузи, следва да се обединят в един инструмент.

(16)

За да бъдат постигнати тези цели, настоящият регламент следва да обедини разпоредбите относно компетентността, приложимото право, признаването или, според случая, приемането, изпълняемостта и изпълнението на съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби.

(17)

Настоящият регламент не дава определение на понятието „брак“, което е установено в националното право на държавите членки.

(18)

В обхвата на настоящия регламент следва да попаднат всички гражданскоправни аспекти на имуществения режим между съпрузи — както ежедневното управление на имуществото, така и прекратяването на режима, по-специално в резултат на раздялата на брачната двойка или смъртта на единия от съпрузите. За целите на настоящия регламент понятието „имуществен режим между съпрузи“ следва да се тълкува самостоятелно и следва да обхваща не само правилата, от които съпрузите не могат да дерогират, но и всички други незадължителни правила, които съпрузите могат да договорят в съответствие с приложимото право, както и всички основни правила съгласно приложимото право. То включва не само имуществените договорености, предвидени специално и изключително от някои национални правни системи при брак, но и всякакви имуществени отношения между съпрузите и в отношенията им с трети лица, които произтичат пряко от брачното правоотношение или от неговото прекратяване.

(19)

От съображения за яснота редица въпроси, които биха могли да се разглеждат като свързани с имуществения режим между съпрузи, следва да бъдат изрично изключени от обхвата на настоящия регламент.

(20)

Поради това настоящият регламент не следва да се прилага за въпроси, свързани с общата дееспособност на съпрузите; това изключение обаче не следва да обхваща конкретни правомощия и права на единия или на двамата съпрузи по отношение на дадено имущество, между самите тях или спрямо трети лица, тъй като тези правомощия и права следва да попаднат в обхвата на настоящия регламент.

(21)

Настоящият регламент не следва да се прилага спрямо други преюдициални въпроси като съществуването, действителността или признаването на брак, които продължават да се уреждат от националното право на държавите членки, включително от нормите на тяхното международно частно право.

(22)

Задълженията за издръжка между съпрузи, които са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета (6), както и въпросите, свързани с наследяването на починал партньор, тъй като са обхванати от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да се изключат от обхвата на настоящия регламент.

(23)

Въпросите относно права на прехвърляне или на корекции между съпрузи на право на пенсия или на пенсия за инвалидност, независимо от естеството им, придобити по време на брака и които не са били източник на доход от пенсия по време на брака, следва да се изключат от обхвата на настоящия регламент, като се отчитат специфичните системи, съществуващи в държавите членки. Това изключение обаче следва да се тълкува тясно. Следователно настоящият регламент следва да урежда по-конкретно въпроса за класифицирането на пенсионните активи, сумите, които вече са били изплатени на единия съпруг по време на брака и евентуалната компенсация, която би била предоставена в случай на пенсия, придобита с общи активи.

(24)

Настоящият регламент следва да даде възможност за възникване или прехвърляне на право върху недвижима или движима собственост в резултат от имуществен режим между съпрузи, съгласно приложимото към имуществения режим между съпрузи право. В него обаче не следва да се засяга ограниченият брой („numerus clausus“) вещни права, съществуващи в националното право на някои държави членки. Дадена държава членка не следва да е задължена да признае вещно право, свързано с имущество, намиращо се на нейна територия, ако въпросното вещно право е непознато в правната система на тази държава членка.

(25)

Въпреки това, за да могат съпрузите да се възползват в друга държава членка от правата си, които са възникнали или са им прехвърлени в резултат от имуществения режим между съпрузи, в настоящия регламент следва да се предвиди адаптирането на непознато вещно право към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на другата държава членка. При такова адаптиране следва да се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици. С цел определяне на възможно най-близкото равностойно национално право може да се потърси връзка с органите или компетентните лица на държавата, чието право е било приложимо към имуществения режим между съпрузи, за да се получи допълнителна информация за естеството и последиците от това право. За тази цел биха могли да се използват съществуващите мрежи за съдебно сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и всички останали налични средства за улесняване на разбирането на правото на друга държава.

(26)

Адаптирането на непознати вещни права, което е изрично предвидено в настоящия регламент, не следва да изключва други форми на адаптиране в контекста на прилагането на настоящия регламент.

(27)

Изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или движима собственост следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), следва да определя правните условия и начина на извършване на вписването, както и органите, например поземлени регистри или нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това дали са изпълнени всички изисквания и дали представената или изготвената документация е достатъчна или съдържа необходимата информация. По-специално тези органи могат да проверяват дали правото на съпруг по отношение на имущество, посочено в представения за вписване документ, е право, вписано като такова в регистъра или доказано по друг начин в съответствие с правото на държавата членка, в която се води регистърът. За да се избегне дублирането на документи, органите по вписването следва да приемат онези документи, изготвени от компетентните органи в друга държава членка, чието разпространение е предвидено в настоящия регламент. Това не следва да изключва възможността органите, участващи във вписването, да поискат от лицето, което подава заявление за вписване, да представи такава допълнителна информация или такива допълнителни документи, каквито се изискват съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, например информация или документи, свързани с изплащане на приход. Компетентният орган може да посочи на лицето, което подава заявление за вписване, как може да се предоставят липсващата информация или документи.

(28)

Последиците от вписването на дадено право в регистър следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо именно правото на държавата членка, в която се води регистърът, следва да определя дали вписването има например декларативно или конститутивно действие. По този начин, когато например придобиването на право върху недвижима собственост изисква вписването в регистър в съответствие с правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се осигури закрила на правните сделки, моментът на придобиването следва да се определя от правото на тази държава членка.

(29)

Настоящият регламент следва да зачита различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, които се прилагат в държавите членки. Поради това, за целите на настоящия регламент, понятието „съд“ следва да бъде разширено, така че да обхваща не само съдилищата в тесния смисъл на думата, които упражняват съдебни функции, но например и нотариусите в някои държави членки, които в определени области, свързани с имуществения режим между съпрузи, упражняват съдебни функции като съдилища, както и нотариусите и правните специалисти, които в някои държави членки упражняват съдебни функции по даден вид имуществен режим между съпрузи чрез делегиране на правомощия от съда. Всички съдилища, съгласно определеното в настоящия регламент, следва да бъдат обвързани от правилата относно компетентността, изложени в настоящия регламент. От друга страна, понятието „съд“ не следва да обхваща извънсъдебните органи на държавите членки, които по силата на националното право са оправомощени да се занимават с въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, като нотариусите, които в повечето държави членки, както е обичайният случай, не упражняват съдебни функции.

(30)

С настоящия регламент следва да се даде възможност на всички нотариуси, които имат компетентност в областта на имуществения режим между съпрузи в държавите членки, да упражняват тази компетентност. Дали нотариусите в дадена държава членка са обвързани от правилата относно компетентността, предвидени в настоящия регламент, следва да зависи от това дали те попадат в рамките на определението за „съд“ за целите на настоящия регламент.

(31)

Актовете, издавани от нотариуси в областта на имуществения режим между съпрузи в държавите членки, следва да се разпространяват в съответствие с настоящия регламент. Когато нотариусите упражняват съдебни функции, те следва да са обвързани от правилата относно компетентността, установени в настоящия регламент, а решенията, които вземат, следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите от настоящия регламент за признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения. Когато нотариусите не упражняват съдебни функции, те следва да не са обвързани от правилата относно компетентността, а издаваните от тях автентични актове следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите от настоящия регламент относно автентичните актове.

(32)

За да се вземе предвид нарастващата мобилност на брачните двойки и да се насърчи доброто правораздаване, правилата относно компетентността, установени в настоящия регламент следва да дадат на гражданите възможност техните различни, свързани помежду си процедури, да се разглеждат от съдилищата в една и съща държава членка. За тази цел настоящият регламент следва да се стреми да концентрира компетентността в областта на имуществения режим между съпрузи в държавата членка, чиито съдилища са сезирани да се произнесат относно наследяването на съпруг в съответствие с Регламент (ЕС) № 650/2012 или развода, законната раздяла или унищожаването на брака съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета (8).

(33)

Настоящият регламент следва да предвижда, че когато производство относно наследяване на съпруг е висящо пред съд на държава членка, сезиран по силата на Регламент (ЕС) № 650/2012, съдилищата на тази държава следва да бъдат компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, възникващи във връзка с този наследствен казус.

(34)

По същия начин въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, които възникват във връзка с висящи производства пред съд на държава членка, сезиран с производство по развод, законна раздяла или унищожаване на брака по силата на Регламент (ЕО) № 2201/2003, следва да се разглеждат от съдилищата на тази държава членка, освен ако компетентността на съда да се произнесе по развода, законната раздяла или унищожаването на брака може да има само специфични основания. В такива случаи концентрирането на компетентност не следва да се разрешава без споразумение между съпрузите.

(35)

Когато въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, не са свързани с висящи производства пред съд на държава членка относно наследяване на съпруг или развод, законна раздяла или унищожаване на брака, настоящият регламент следва да предвиди йерархично подредени критерии за привръзка за целите на определянето на компетентност, като се започне с обичайното пребиваване на съпрузите към момента на сезирането на съда. Тези критерии за привръзка се определят с оглед на нарастващата мобилност на гражданите, както и за да се гарантира наличието на действителни привързващи фактори между съпрузите и държавата членка, в която се упражнява компетентността.

(36)

За да се повиши правната сигурност, предвидимостта и автономността на страните, настоящият регламент следва, при определени обстоятелства, да дава на страните възможност да сключат споразумение за избор на съд в полза на съдилищата на държавата членка на приложимото право или на съдилищата на държавата членка на сключване на брака.

(37)

За целите настоящия регламент и за да се обхванат всички възможни случаи, държавата членка на сключване на брака следва да бъде държавата членка, пред чиито органи е сключен бракът.

(38)

Съдилищата на държава членка могат да приемат, че съгласно тяхното международно частно право въпросният брак не може да бъде признат за целите на производството относно имуществения режим между съпрузи. В такъв случай по изключение може да е необходимо съдът да се откаже от компетентност съгласно настоящия регламент. Съдилищата действат бързо и заинтересованата страна следва да разполага с възможността да отнесе въпроса до всяка друга държава членка, по отношение на която е налице привръзка за предоставяне на компетентност, независимо от реда на основанията за компетентност, като същевременно се зачита автономността на страните. Всеки съд, сезиран след отказ от компетентност, с изключение на съдилищата на държавата на сключване на брака, може също по изключение да трябва да се откаже от компетентност при същите условия. При комбинирането от различните правила за компетентност следва обаче да се гарантира, че страните разполагат с всички възможности да сезират съдилищата на държава членка, която ще приеме компетентността за целите на привеждане в действие на имуществения режим между съпрузи на страните.

(39)

Настоящият регламент не следва да възпрепятства страните да уредят извънсъдебно, по взаимно съгласие, въпросите около имуществения режим между съпрузи, например пред нотариус, в държава членка по техен избор, когато това е възможно съгласно правото на тази държава членка. Такава следва да бъде практиката дори ако приложимото към имуществения режим между съпрузи право не е правото на тази държава членка.

(40)

За да се гарантира, че съдилищата на всички държави членки могат, като изхождат от еднакви основания, да упражняват компетентност във връзка с имуществения режим между съпрузи, в настоящия регламент следва да се изброят изчерпателно основанията, на които може да се упражнява такава субсидиарна компетентност.

(41)

За да се преодолеят по-специално случаите на отказ от правосъдие, в настоящия регламент следва да се предвиди forum necessitatis, който да позволява на съд в държава членка, в изключителни случаи, да се произнася по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, който има тясна връзка с трета държава. Може да се счита, че е налице такъв изключителен случай, когато е невъзможно дадено производство да се проведе в съответната трета държава, например поради гражданска война, или когато разумно не би могло да се очаква от съпруг да започне или проведе производство в тази държава. Компетентност, основана на forum necessitatis, би могла обаче да се упражнява само ако казусът има достатъчна връзка с държавата членка на сезирания съд.

(42)

В интерес на хармоничното функциониране на правосъдието следва да се избягва постановяването на несъвместими решения в различните държави членки. За тази цел в настоящия регламент следва да се предвидят общи процедурни правила, сходни с правилата от други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. Такова процедурно правило е правилото за висящо производство (lis pendens), което ще се прилага, когато едно и също дело за имуществения режим между съпрузи се разглежда пред различни съдилища в различни държави членки. С това правило ще се определя кой съд да продължи да гледа делото за имуществения режим между съпрузи.

(43)

За да се позволи на гражданите да се ползват, при пълна правна сигурност, от преимуществата на вътрешния пазар, с настоящия регламент следва да се даде на съпрузите възможност да узнаят предварително кое е правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи в техния случай. Ето защо следва да се въведат хармонизирани стълкновителни норми, за да се избегне наличието на противоречащи си резултати. Основната норма следва да създаде гаранции, че имущественият режим между съпрузи се урежда от предвидимо право, с което този режим е в тясна връзка. От съображения за правна сигурност и за да се избегне фрагментиране на имуществения режим между съпрузи, правото, приложимо за този режим, следва да урежда режима като цяло, т.е. цялото имущество, което е част от този режим, независимо от естеството на активите и от това дали те се намират в друга държава членка или в трета държава.

(44)

Правото, определено с настоящия регламент, следва да се прилага дори и когато това не е право на държава членка.

(45)

За да улесни съпрузите при управлението на тяхното имущество, настоящият регламент следва да им позволи да изберат приложимото право към имуществения режим между съпрузи в техния случай, независимо от вида или местонахождението на имуществото, измежду законодателствата, с които имат тясна връзка поради тяхното обичайно местопребиваване или гражданство. Този избор може да се направи по всяко време, преди сключването на брака, в момента на сключването му или по време на брака.

(46)

За да се гарантира правната сигурност на правните сделки и да се избегне всяка промяна на приложимото за имуществения режим между съпрузи право, без съпрузите да бъдат уведомени за това, приложимото право за имуществения режим между съпрузи не следва да се променя, освен по изрично искане на страните. Когато е предприета от съпрузите, такава промяна не следва да има обратно действие, освен ако това не е заявено изрично от тях. Независимо от случая промяната не може да засяга правата на трети лица.

(47)

Правилата относно материалната действителност и действителността от гледна точка на формата на споразумение за избор на приложимо право следва да са установени по такъв начин, че да се улесни информираният избор на съпрузите и да се зачита съгласието им с цел да се гарантира правна сигурност, както и по-добър достъп до правосъдие. Що се отнася до действителността от гледна точка на формата, следва да се въведат някои предпазни мерки, за да се гарантира, че съпрузите осъзнават последствията от своя избор. Като минимално изискване, споразумението за избор на приложимо право следва да бъде изготвено в писмена форма, с дата и подписи на двете страни. Ако обаче правото на държава членка, където двамата съпрузи пребивават обичайно към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни правила по отношение на формата, тези правила следва да бъдат спазени. Ако към момента на сключване на споразумението съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави членки, чието право предвижда различни правила по отношение на формата, е достатъчно съответствие с правилата на една от тези държави. Ако към момента на сключване на споразумението само единият от съпрузите има обичайно местопребиваване в държава членка, която предвижда допълнителни правила по отношение на формата, тези правила следва да бъдат спазени.

(48)

Споразумението за имуществени отношения между съпрузи е вид разпореждане с брачно имущество, чиято допустимост и приемане варират сред държавите членки. За да се улесни приемането в държавите членки на правата върху съпружеската имуществена общност, придобити в резултат от споразумение за имуществени отношения между съпрузи, следва да бъдат предвидени правила, уреждащи действителността на този вид споразумения от гледна точка на формата. Като минимално изискване споразумението за имуществени отношения между съпрузи се изготвя в писмена форма, с дата и подписи на двете страни. Споразумението, обаче, трябва да отговаря и на допълнителните изисквания за действителност по отношение на формата, предвидени в правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи съгласно настоящия регламент и в правото на държавата членка, на чиято територия съпрузите пребивават обичайно. Настоящият регламент следва също да определи правото, което урежда материалноправната действителност на това споразумение.

(49)

При липса на избор на приложимо право, за да съчетае необходимостта от предвидимост и правна сигурност със съображенията за реалните условия, в които протича животът на двойката, настоящият регламент следва да въведе хармонизирани стълкновителни норми, въз основа на йерархично подредени критерии за привръзка, позволяващи да се определи приложимото право към цялото имущество на съпрузите. Като първи критерий за привръзка следва да бъде определено първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите скоро след сключването на брака, преди правото на държавата на общото гражданство на съпрузите към момента на сключване на брака. Ако нито един от тези критерии не е налице, или ако няма първо общо обичайно местопребиваване в случай на общо двойно гражданство на съпрузите в момента на сключването на брака, като трети критерий за привръзка следва да се приложи правото на държавата, с която съпрузите имат най-тесни връзки. При прилагането на последния критерий всички обстоятелства следва да бъдат взети предвид, при ясното условие, че тези връзки следва да се разглеждат във вида, в който са съществували към момента на сключване на брака.

(50)

Когато в настоящия регламент гражданството се посочва като критерий за привръзка, въпросът как да се разглежда определено лице, което има повече от едно гражданство, е преюдициален въпрос, който попада извън обхвата на настоящия регламент и следва да се урежда от националното право, включително, когато е приложимо, от международните конвенции, при пълно спазване на общите принципи на Съюза. Разглеждането на този въпрос следва да не оказва влияние върху действителността на избора на право, направен в съответствие с настоящия регламент.

(51)

По отношение на определянето на правото, приложимо за имуществения режим между съпрузи при липса на избор на право и споразумение за имуществените отношения между съпрузите, съдебният орган на държава членка, по искане на един от съпрузите, следва в изключителни случаи — например когато съпрузите се преместват в държавата на обичайното си местопребиваване за дълъг период от време — да може да стигне до заключението, че може да се приложи правото на тази държава, ако съпрузите са разчитали на него. Независимо от случая промяната не може да засяга правата на трети лица.

(52)

Правото, определено като приложимо към имуществения режим между съпрузи, следва да урежда този режим от момента на класифициране на имуществото на единия или двамата съпрузи в различни категории по време на брака и след прекратяването му до прекратяването на съпружеската имуществена общност. То следва да включва последиците от имуществения режим между съпрузи за правоотношенията между единия от съпрузите и трети лица. Същевременно правото, приложимо за имуществения режим между съпрузи, може да се противопоставя на трети лица от съпруг с цел уреждане на тези последици, само когато правоотношенията между съпруга и третото лице са възникнали в момент, когато третото лице е знаело или е трябвало да знае за това право.

(53)

По съображения, свързани с обществения интерес, като защита на политическата, социалната или икономическата организация на обществото на дадена държава членка, съдилищата и други компетентни органи на държавите членки следва да имат възможност в изключителни случаи да прилагат изключения въз основа на първостепенни повелителни норми. Понятието „първостепенни повелителни норми“ съответно следва да обхваща правила с императивен характер, като правилата за защита на семейното жилище. При все това, изключението от прилагането на правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи, следва да бъде тълкувано тясно, за да продължи да бъде съвместимо с общата цел на настоящия регламент.

(54)

По съображения, също свързани с обществения интерес, съдилищата и други компетентни органи в областта на имуществения режим между съпрузи в държавите членки, следва да имат право да пренебрегнат, при изключителни обстоятелства, определени разпоредби на чуждото право, когато в конкретния случай прилагането на тези разпоредби би било в явно несъответствие с обществения ред (ordre public) на съответната държава членка. Съдилищата или другите компетентни органи не следва обаче да могат да използват изключението за обществения ред с цел да не прилагат правото на друга държава, да откажат признаването — или, според случая, приемането — или изпълнението на съдебно решение, автентичен акт или съдебна спогодба от друга държава членка, ако това би било в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално с член 21 от нея относно принципа за недискриминация.

(55)

Тъй като има държави, в които успоредно съществуват две или повече правни системи или набор от правила, отнасящи се до въпросите, уредени от настоящия регламент, следва да се предвиди в каква степен разпоредбите на настоящия регламент се прилагат в различните териториални единици на тези държави.

(56)

В контекста на общата цел — взаимно признаване на решения, постановени в държавите членки по въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, настоящият регламент следва да предвиди норми относно признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения, подобни на нормите, предвидени в други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.

(57)

За да се вземат предвид различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи в държавите членки, с настоящия регламент следва да се гарантират приемането и изпълняемостта във всички държави членки на автентичните актове в областта на имуществения режим между съпрузи.

(58)

Автентичните актове следва да имат в друга държава членка същата доказателствена сила, каквато имат в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие. При определянето на доказателствената сила на даден автентичен акт в друга държава членка или на възможно най-сравнимото действие следва да се посочат видът и обхватът на доказателствената сила на автентичния акт в държавата членка по произход. Следователно доказателствената сила на даден автентичен акт в друга държава членка следва да зависи от правото на държавата членка по произход.

(59)

„Автентичността“ на автентичния акт следва да бъде автономно понятие, което обхваща такива елементи като истинността на акта, формалните предпоставки за него, правомощията на органа, изготвил акта, и процедурата за изготвянето му. То следва да обхваща и фактическите елементи, описани в автентичния акт от съответния орган, като факта, че посочените страни са се явили пред този орган на указаната дата и че са направили посочените изявления. Страна, която желае да оспори автентичността на автентичен акт, следва да направи това пред компетентния съд в държавата членка по произход на автентичния акт съгласно правото на тази държава членка.

(60)

Формулировката „правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт“ следва да се тълкува като позоваване на съдържанието по същество, отразено в автентичния акт. Страна, която желае да оспори правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт, следва да направи това пред компетентните по настоящия регламент съдилища, които следва да решат спора в съответствие с приложимото към имуществения режим между съпрузи право.

(61)

Ако въпрос, отнасящ се до правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт, бъде повдигнат като инцидентен иск в хода на производство пред съд на държава членка, този съд следва да бъде компетентен по този иск.

(62)

Автентичен акт, който се оспорва, не следва да има доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход, докато трае производството по оспорването. Ако се оспорва само конкретен въпрос, свързан с правните актове или правоотношенията, вписани в автентичния акт, оспореният автентичен акт не следва да има доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход по отношение на предмета на обжалването, докато трае производството по оспорването. Автентичен акт, който е обявен за недействителен в резултат от оспорването му, престава да има доказателствена сила.

(63)

Орган, пред който в приложение на настоящия регламент бъдат представени два несъвместими автентични акта, следва да прецени дали и на кой от двата автентични акта следва да бъде даден приоритет, като вземе предвид обстоятелствата по конкретния случай. Когато от обстоятелствата по случая не става ясно дали и на кой от автентичните актове следва да бъде даден приоритет, въпросът следва да се реши от съдилищата, компетентни съгласно настоящия регламент, или, когато въпросът е повдигнат като инцидентен иск в хода на производството, от съда по производството. При несъвместимост между автентичен акт и решение следва да се разгледат основанията за непризнаване на решения съгласно настоящия регламент.

(64)

Признаването и изпълнението на решение относно имуществен режим между съпрузи съгласно настоящия регламент по никакъв начин не следва да предполага признаване на брака, породил имуществения режим между съпрузи, довел до постановяване на решението.

(65)

Следва да се уточни връзката между настоящия регламент и двустранните или многостранни конвенции в областта на имуществения режим между съпрузи, по които държавите членки са страни.

(66)

Настоящият регламент не следва да изключва възможността държавите членки, които са страни по Конвенцията от 6 февруари 1931 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, съдържаща международни частноправни разпоредби относно брака, осиновяването и настойничеството, във вида след преработването ѝ през 2006 г., на Конвенцията от 19 ноември 1934 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция, съдържаща международни частноправни разпоредби относно наследяването, завещанията и управлението на наследствено имущество, във вида след преработването ѝ през юни 2012 г., и Конвенцията от 11 октомври 1977 г. между Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция относно признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, да продължат да прилагат някои разпоредби от тези конвенции, доколкото те предвиждат опростени и по-експедитивни процедури за признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи.

(67)

За улесняване на прилагането на настоящия регламент следва да се предвиди задължение за държавите членки да предоставят определен тип информация относно своето законодателство и процедури, свързани с имуществения режим между съпрузи, в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (9). За да се даде възможност за навременно публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на цялата информация от значение за практическото прилагане на настоящия регламент, държавите членки следва да предоставят тази информация на Комисията, преди регламентът да започне да се прилага.

(68)

По същия начин, за да се улесни прилагането на настоящия регламент и да се даде възможност за използване на съвременни комуникационни технологии, следва да се предвидят стандартни формуляри за свидетелства, които да бъдат предоставяни във връзка със заявление за декларация за изпълняемост на решение, автентичен акт или съдебна спогодба.

(69)

При изчисляване на периодите и сроковете, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага Регламент (EИО, Eвратом) № 1182/71 на Съвета (10).

(70)

С цел осигуряване на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия във връзка с изготвянето и последващото изменение на свидетелствата и формулярите, отнасящи се до декларацията за изпълняемост на решения, съдебни спогодби и автентични актове. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(71)

За приемането на актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по консултиране.

(72)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно свободното движение на хора в Съюза, възможността съпрузите да организират помежду си и спрямо трети лица имуществените си отношения, както по време на съвместния си живот, така и при прекратяване на имуществената общност, по-голямата предвидимост и правна сигурност, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците на настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, ако е подходящо посредством засилено сътрудничество между държавите членки. В съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз, Съюзът разполага с компетентност да предприема действия. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(73)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата, и по-специално членове 7, 9, 17, 21 и 47 от нея, отнасящи се съответно до зачитането на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, принципа на недискриминация и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Настоящият регламент следва да се прилага от съдилищата и други компетентни органи на държавите членки при спазване на тези права и принципи,

а)

дееспособността на съпрузите;

б)

съществуването, действителността или признаването на брака;

в)

задълженията за издръжка;

г)

наследяването на починал съпруг;

д)

социалното осигуряване;

е)

правото на прехвърляне или на адаптиране между съпрузи в случай на развод, законна раздяла или унищожаване на брака на права на пенсиониране или на пенсия за инвалидност, придобити по време на брака и които не са били източник на доход от пенсии по време на брака;

ж)

естеството на вещните права върху имущество; както и

з)

вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър.

а)

„имуществен режим между съпрузи“ означава съвкупността от правилата, отнасящи се до имуществените отношения между съпрузите и техните отношения с трети лица, в резултат на брак или неговото прекратяване;

б)

„споразумение за имуществени отношения между съпрузи“ означава всяко споразумение между съпрузи или бъдещи съпрузи, с което те организират своя режим на имуществени отношения;

в)

„автентичен акт“ означава документ по въпрос от имуществения режим между съпрузите, който формално е съставен или регистриран като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност:

г)

„решение“ означава всяко решение по въпрос от имуществения режим между съпрузи, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение за определянето на разходите или разноските от служител на съда;

д)

„съдебна спогодба“ означава споразумение по въпрос от имуществения режим между съпрузи, одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебно производство;

е)

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е постановено решението, съставен е автентичният акт или е одобрена, или е сключена съдебната спогодба;

ж)

„държава членка на изпълнението“ означава държавата членка, в която се иска признаване и/или изпълнение на решението, на автентичния акт или на съдебната спогодба.

а)

могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган;

б)

имат сходна сила и последици като решение на съдебен орган по същия въпрос.

а)

е съд на държава членка, в която ищецът пребивава обичайно и в която е живял/а поне една година непосредствено преди предявяването на иска, в съответствие с член 3, параграф 1, буква а), пето тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003;

б)

е съд на държава членка, чийто гражданин е ищецът и в която ищецът пребивава обичайно и е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска, в съответствие с член 3, параграф 1, буква а), шесто тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003;

в)

е сезиран съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 в случай на преобразуване на законна раздяла в развод; или

г)

е сезиран съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 в случай на субсидиарна компетентност.

а)

на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или, ако това не е изпълнено;

б)

на чиято територия съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване, доколкото един от тях все още живее там към момента на сезиране на съда, или, ако това не е изпълнено;

в)

на чиято територия ответникът има обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или, ако това не е изпълнено;

г)

на общото гражданство на съпрузите към момента на сезиране на съда.

а)

към момента на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за връчването на съответните документи на ответника;

б)

ако документът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към момента на получаването му от отговорната за връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на документа в съда; или

в)

ако производството е образувано служебно от съда към момента, в който съдът взема решение за образуване на производството, или, ако такова решение не е необходимо, към момента на регистриране на делото от съда.

а)

правото на държавата, в която съпрузите или бъдещите съпрузи, или единият от тях, имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението, или

б)

правото на държава, чийто гражданин е един от съпрузите или един от бъдещите съпрузи към момента на сключване на споразумението.

а)

на първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, или ако това не е изпълнено,

б)

на общото гражданство на съпрузите към момента на сключване на брака, или ако това не е изпълнено,

в)

с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки към момента на сключване на брака, като се отчитат всички обстоятелства.

а)

последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите е било в тази друга държава за значително по-дълъг период от време от пребиваването им в държавата, посочена съгласно параграф 1, буква а); и

б)

и двамата съпрузи са разчитали на правото на тази друга държава при организацията и планирането на имуществените си отношения.

а)

класификацията на имуществото на единия или двамата съпрузи в различни категории по време на брака и след прекратяването му;

б)

прехвърлянето на имущество от една категория в друга;

в)

отговорността на единия съпруг за гражданска отговорност и дългове на другия съпруг;

г)

правомощията, правата и задълженията на който и да било от съпрузите или на двамата съпрузи по отношение на имуществото;

д)

прекратяването на имуществения режим между съпрузите и разделянето, разпределянето или осребряването на имуществото;

е)

последиците от имуществения режим между съпрузите за правоотношенията между някой от съпрузите и трети лица, както и

ж)

материалната действителност на споразумението за имуществени отношения между съпрузи.

а)

това право е правото на:

или

б)

всеки от съпрузите е спазил приложимите изисквания за разкриване или регистриране на имуществения режим между съпрузи, предвидени в правото на:

а)

правото на държавата, чието право е приложимо към сделката, сключена от един от съпрузите и третото лице; или

б)

в случаите, отнасящи се до недвижимо имущество или регистрирани активи или права, правото на държавата, на чиято територия се намира имуществото или в която са регистрирани активите или правата.

а)

всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно разпоредбите относно обичайното местопребиваване на съпрузите, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване;

б)

всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно разпоредбите относно гражданството на съпрузите, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, с която съпрузите са най-тясно свързани;

в)

всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на правото, приложимо съгласно която и да било друга разпоредба, разглеждаща други елементи като свързващи критерии, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица по местонахождение на съответния елемент.

а)

ако признаването явно противоречи на обществения ред (ordre public) на държавата членка, в която се иска признаване;

б)

когато то е произнесено при неявяване на ответника, ако исковата молба или равностоен документ не са били връчени на ответника своевременно и по начин, който да му позволи да организира защитата си, освен ако ответникът не е упражнил правото си да оспори решението, въпреки че е имал възможност да направи това;

в)

то противоречи на решение, постановено в производство между същите страни в държавата членка, в която се иска признаване;

г)

когато то противоречи на решение, постановено по-рано в друга държава членка или в трета държава между същите страни по спор със същия предмет и на същото основание, при условие че по-рано постановеното решение отговаря на условията, необходими за признаването му в държавата членка, в която се иска признаване.

а)

препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;

б)

свидетелство, издадено от съда или компетентния орган на държавата членка по произход, като се използва формулярът, установен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 67, параграф 2, без да се засягат разпоредбите на член 46.

а)

съдилищата или органите, компетентни да разглеждат молби за декларация за изпълняемост в съответствие с член 44, параграф 1 и да се произнасят по жалби срещу решения по такива молби в съответствие с член 49, параграф 2;

б)

процедурите по оспорване на решението, постановено по жалба, посочени в член 50;