ПРИЛОЖЕНИЕ I

Общи аспекти на съобщителната система TACHOnet

1.   Архитектура

Съобщителната система TACHOnet трябва да се състои от следните части:

2.   Управление

2.1.   Централният възел трябва да се управлява от Комисията, която да отговаря за техническата експлоатация и поддръжката на този възел.

2.2.   Централният възел не трябва да съхранява данни за период, по-дълъг от шест месеца, освен данните от регистриране на данни и статистическите данни, посочени в приложение VII.

2.3.   Централният възел не трябва да предоставя достъп до лични данни, с изключение на упълномощени служители на Комисията, когато това е необходимо за целите на следенето, поддържането и отстраняването на повреди.

2.4.   Държавите членки отговарят за:

2.5.   Уеб-портала MOVEHUB

Комисията трябва да предостави уеб-приложение с обезопасен достъп, наричано „Уеб-портал MOVEHUB“, което предоставя поне следните услуги:

2.6.   Управление на данните за контакт

2.6.1.   Функционалната възможност за управление на данните за контакт трябва да предоставя на всяка държава членка възможност да управлява данните за контакт за различни потребители (отговорни за вземането на решения лица, бизнес потребители, оперативни и технически потребители) в дадената държава членка, като компетентният орган на всяка държава членка е отговорен за поддържането на своите данни за контакт. Данните за контакти в другите държави членки трябва да могат да бъдат разглеждани, но не и редактирани.

2.6.2.   За попълване на данни за контакти в съобщенията за отговор системата TACHOnet трябва да използва данните за контакти, посочени в точка 2.6.1.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Функционални възможности на съобщителната система TACHOnet

1.   Чрез съобщителната система TACHOnet трябва да бъдат осигурени следните функционални възможности:

2.   Трябва да бъдат включени други видове съобщения, които се считат за подходящи за ефективното функциониране на TACHOnet, като например уведомления за грешка.

3.   Националните системи трябва да разпознават статусите на картата, изброени в допълнението към настоящото приложение, когато се използва някоя от функционалните възможности, описани в точка 1. Същевременно държавите членки не са длъжни да въвеждат административна процедура, която да използва всички от изброените статуси.

4.   Когато държава членка получи отговор или уведомление за статус, който не се използва в административните ѝ процедури, националната система трябва да преобразува статуса от полученото съобщение в подходяща стойност за въпросната процедура. Отговарящата държава членка не отхвърля съобщението, ако статусът от съобщението фигурира в допълнението към настоящото приложение.

5.   Статусът на карта, фигуриращ в допълнението към настоящото приложение, не трябва да се използва за определяне на това дали дадена карта на водач е валидна за управление на МПС. Когато чрез функционалната възможност CCS държава членка търси в регистъра на държавата членка, издала картата, резултатът трябва да съдържа специалното за целта поле „валидна за управление“. Националните административни процедури трябва да са такива, че резултатите от CCS винаги да съдържат подходящата стойност „валидна за управление“.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Разпоредби за съобщенията на съобщителната система TACHOnet

1.   Общи технически изисквания

1.1.   Централният възел предоставя както синхронни, така и асинхронни интерфейси за обмен на съобщения. Държавите членки могат да изберат най-подходящата технология като интерфейс за своите приложения.

1.2.   Всички съобщения, разменяни между централния възел и националните системи, трябва да са кодирани по UTF- 8.

1.3.   Националните системи трябва да могат да получават и обработват съобщения, съдържащи гръцки букви или кирилица.

2.   Структура на съобщенията XML и модел за описание на структурата на данни XSD (Schema definition)

2.1.   Общата структура на съобщенията XML трябва да е във формàта, определен от схемите XSD, инсталирани на централния възел.

2.2.   Централният възел и националните системи трябва да предават и получават съобщения, които са в съответствие със схемата XSD за съобщенията.

2.3.   Националните системи трябва да могат да изпращат, получават и обработват всички съобщения, съответстващи на която и да е от функционалните възможности, посочени в приложение I.

2.4.   Съобщенията XML трябва да включват поне минималните изисквания, определени в допълнението към настоящото приложение.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Услуги по транслитерация и NYSIIS (система на щата Ню Йорк за идентификация и информация)

1.   Алгоритъмът NYSIIS, въведен на централния възел, се използва за кодиране на имената на всички водачи в националния регистър.

2.   При търсене на карта посредством функционалната възможност CIC, като основен метод за търсене трябва да се използват ключовете NYSIIS.

3.   Освен това държавите членки могат да използват съобразен със собствените им изисквания алгоритъм за връщане на допълнителни резултати.

4.   Резултатите от търсенето трябва да показват метода на търсене, който е бил използван за намиране на запис, т.е. NYSIIS или метод, съобразен със собствените им изисквания.

5.   Ако държава членка реши да записва уведомления за „издадена карта срещу свидетелство за управление“ (ICDL), то ключовете NYSIIS, съдържащи се в уведомлението, се записват като част от данните за ICDL.

5.1.   При търсене на данните за ICDL държавата членка трябва да използва ключовете NYSIIS на името на заявителя.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Изисквания за сигурност

1.   За обмена на съобщения между централния възел и националните системи се използва HTTPS.

2.   Националните системи използват сертификатите PKI, предоставени от Комисията за целите на сигурността на предаването на съобщения между националната система и централния възел.

3.   Националните системи трябва да прилагат, като минимум, сертификати, използващи алгоритъм за хеширане SHA-2 (SHA-256) и дължина 2 048 бита за публичния ключ.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Нива на обслужване

1.   Националните системи трябва да осигуряват следното минимално ниво на обслужване:

1.1.   Трябва да са на разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

1.2.   Техният коефициент на готовност трябва да се следи чрез генерирано от централния възел тактово съобщение за състоянието.

1.3.   Техният коефициент на готовност трябва да е 98 %, в съответствие със следната таблица (числата са закръглени до най-близката удобна единица):

Държавите членки се насърчават да спазват дневния коефициент на готовност, но въпреки това се отчита, че определени необходими дейности, като например поддръжка на системата, изискват прекъсвания в работата за повече от 30 минути. Месечният и годишният коефициент на готовност обаче остават задължителни.

1.4.   Те трябва да отговарят на най-малко 98 % от запитванията, изпратени до тях за един календарен месец.

1.5.   Трябва да отговарят на запитванията в рамките на 10 секунди.

1.6.   Общото време за изтичане на сесията на запитването (срок, в който запитващият може да изчаква за отговор) не трябва да надвишава 20 секунди.

1.7.   Трябва да могат да обслужват честота на запитване от 6 съобщения в секунда.

1.8.   Националните системи не може да изпращат запитвания до централния възел на TACHOnet с честота над 2 запитвания в секунда.

1.9.   Всяка национална система трябва да може да се справи с потенциалните технически проблеми на централния възел или на националните системи в други държави членки. Списък на проблемите (неизчерпателен):

2.   Централният възел трябва:

2.1.   да осигурява коефициент на готовност 98 %;

2.2.   да предоставя на националните системи уведомление за евентуални грешки, или чрез съобщението за отговор или чрез специално за целта съобщение за грешка. Националните системи на свой ред трябва да получават тези специални за целта съобщения за грешка и да имат предвиден работен процес за предаване на разглеждането на проблемите към по-високо ниво, за да предприемат подходящи действия за коригиране на съобщената грешка.

3.   Поддръжка

Държавите членки уведомяват посредством уеб-приложението другите държави членки и Комисията за всички планови дейности по поддръжка, най-малко една седмица преди началото на въпросните дейности, когато това е технически възможно.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Регистриране и статистика на данните, събирани на централния възел

1.   С цел гарантиране на неприкосновеност на личния живот, данните за статистически цели трябва да са анонимни. Данни, идентифициращи конкретна карта, водач или свидетелство за управление не трябва да са достъпни за статистически цели.

2.   Регистрираните данни трябва да съдържат информация за всички трансакции за целите на следенето и отстраняването на грешки в системата, както и да позволяват съставянето на статистики за тези трансакции.

3.   Личните данни не трябва да се съхраняват в дневниците за регистриране за повече от 6 месеца. Статистическата информация трябва да се съхранява за неопределен срок от време.

4.   Статистическите данни, използвани за докладване, трябва да включват:

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Използване на съобщителната система TACHOnet

1.   Издаване на карти на водач

1.1.   Когато заявител на карта на водач притежава свидетелство за управление, издадено в държава членка, различна от държавата членка, в която се подава заявлението, от държавата членка, в която се подава заявлението, се извършва циркулярно търсене за проверка за издадена карта (Check Issued Card).

1.2.   Държавите членки, които издават карта на водач на водач, притежаващ издадено в друга държава членка свидетелство за управление, следва незабавно да уведомят въпросната държава членка чрез функцията „издадена карта срещу свидетелство за управление“ (Issued Card Driving Licence), че е издадена карта на водач.

1.3.   Когато заявител на карта на водач притежава свидетелство за управление, издадено в държавата членка на подаване на заявлението, и в чийто национален регистър преди това е било вписано уведомление за издадена карта срещу свидетелство за управление (ICDL), държавата членка извършва едноадресно търсене за проверка за издадена карта (CIC) или за проверка на статуса на карта (Check Card Status) до държавата членка, изпратила уведомлението за ICDL.

1.4.   Всяко уведомление за ICDL се вписва в националния регистър на получилата го държава членка.

1.5.   Държавите членки извършват циркулярно търсене за проверка за издадена карта (CIC) при поне 30 % от заявленията, подадени от водачи, притежаващи свидетелство, издадено в същата държава членка.

1.6.   Държавите членки могат да решат да не използват функционалната възможност за ICDL, както е предвидено в точки 1.3 до 1.5. В такъв случай те извършват циркулярно търсене за проверка за издадена карта (CIC) за всяко получено заявление.

1.7.   Държавите членки уведомяват Комисията, най-късно до датата на началото на прилагането на настоящия регламент, относно това дали ще вписват уведомленията за ICDL в националните си регистри или ще следват процедурата от точка 1.6.

1.8.   Държави членки, които пет години или по-малко преди датата на началото на прилагането на настоящия регламент не са вписвали уведомления за ICDL в националните си регистри, както е посочено в точка 1.4, извършват циркулярно търсене за проверка на издадена карта (CIC) за 100 % от заявленията, освен за свидетелствата за управление, за които е било регистрирано уведомление за ICDL, в който случай се прилага точка 1.3.

1.9.   Задължението, предвидено в параграф 1.8, се прилага за срок от пет години, считано от датата, на която действително е въведено вписване на уведомления за ICDL в националния регистър на всяка държава членка.

2.   Иззети, временно невалидни или откраднати карти на водач

2.1.   Ако, в съответствие с член 26, параграф 7 и член 29, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, карта на водач е иззета, временно невалидна или обявена за открадната в държава членка, различна от държавата членка на издаване, компетентният орган на първата:

3.   Замяна на карти на водач

3.1.   Когато притежателят на карта на водач заявява замяна на карта на водач в държава членка, различна от държавата членка на издаване, компетентният орган на първата проверява действителния статус на картата като изпраща до последната запитване за проверка на статуса на картата (CCS).

3.2.   След проверката на статуса на картата на водач и ако тя е валидна за замяна, компетентният орган на държавата членка, в която е подадено заявлението, изпраща запитване за промяна на статуса на картата (MCS) по съобщителната система TACHOnet до държавата членка на издаване.

3.3.   Държавите членки, които подновяват или заменят карта на водач на водач, притежаващ издадено в друга държава членка свидетелство за управление, следва чрез функционалната възможност за „издадена карта срещу свидетелство за управление“ (ICDL) незабавно да уведомят държавата членка на издаване, че картата на водач е била подновена или заменена.