24.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 341/21

(1)

С Регламент (ЕО) № 40/94 (2) на Съвета, кодифициран през 2009 г. като Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета (3), беше създадена специфична за Европейския съюз система за защита на марките, с която бе предоставена защита на марките на равнището на Съюза, паралелно със защитата на марките на равнището на държавите членки съгласно националните системи на марките, хармонизирани с Директива 89/104/ЕИО на Съвета (4), кодифицирана като Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5).

(2)

Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон терминологията в Регламент (ЕО) № 207/2009 следва да се актуализира. Това предполага замяната на термина „марка на Общността“ с „марка на Европейския съюз“ („марка на ЕС“). С цел да се отрази по-добре естеството на работата, извършвана от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), името ѝ следва да се замени със „Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост“ („Службата“).

(3)

В допълнение към съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост, Комисията извърши обстойна оценка на функционирането на системата на марките в Европа като цяло както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, включително и на взаимодействието между двете.

(4)

В своите заключения от 25 май 2010 г. относно бъдещото преразглеждане на системата на търговските марки в Европейския съюз Съветът призова Комисията да представи предложения във връзка с преразглеждането на Регламент (ЕО) № 207/2009 и на Директива 2008/95/ЕО.

(5)

Опитът, придобит от създаването на системата на марката на Общността, показа, че предприятията от Съюза и от трети държави са приели системата и че тя се е превърнала в успешно и жизнеспособно допълнение и алтернатива на защитата на марките на равнището на държавите членки.

(6)

Независимо от това националните марки продължават да бъдат необходими за онези предприятия, които не желаят защита на марките си на равнището на Съюза или които не са в състояние да получат защита за целия Съюз, но същевременно не срещат пречки за придобиване на национална защита. Всяко лице, което желае да получи защита на своята марка, следва да може да реши дали да иска защита само чрез национална марка в една или повече държави членки, или само чрез марка на ЕС, или и двете.

(7)

Въпреки че оценката на цялостното функциониране на системата на марката на Общността потвърди, че много аспекти на тази система, включително основните принципи, на които тя се основава, са издържали изпитанието на времето и продължават да отговарят на нуждите и очакванията на икономическите оператори, Комисията заключи в своето съобщение „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“ от 24 май 2011 г., че е налице необходимост от модернизиране на системата на марките в Съюза, така че тя да стане по-ефективна, по-ефикасна и по-последователна като цяло и да бъде адаптирана към ерата на интернет.

(8)

Успоредно с подобренията и измененията на системата на марката на ЕС, националните закони и практики в областта на марките следва да бъдат допълнително хармонизирани и приведени в съответствие със системата на марката на ЕС в подходяща степен, за да се постигнат доколкото е възможно равни условия за регистрация и защита на марките в целия Съюз.

(9)

С оглед осигуряване на повече гъвкавост, като същевременно се гарантира и по-голяма правна сигурност по отношение на средствата за представяне на марките, изискването за графично изобразяване следва да бъде заличено от определението за марка на ЕС. Следва да бъде разрешено даден знак да бъде представен чрез всяка подходяща форма, като се използва общодостъпна технология, а не непременно чрез графични средства, доколкото представянето е осъществено по ясен, точен, независим, лесно достъпен, понятен, устойчив и обективен начин.

(10)

Регламент (ЕО) № 207/2009 понастоящем не предлага същата степен на защита на наименованията за произход и географските указания, както други инструменти на правото на Съюза. Ето защо е необходимо да се изяснят абсолютните основания за отказ по отношение на наименованията за произход и географските указания и да се осигури пълно съответствие на тези основания за отказ с приложимото законодателство на Съюза и националното право, което предвижда защита на тези права върху интелектуалната собственост. От съображения за съгласуваност с други законодателни актове на Съюза обхватът на тези абсолютни основания следва да бъде разширен, така че да бъдат включени и защитените традиционни наименования за вина и храните с традиционно специфичен характер.

(11)

С цел да се поддържа силна защитата на правата, свързвани с наименованията за произход и географските указания, защитени на равнището на Съюза и на национално равнище, е необходимо да се поясни, че посочените права позволяват на всяко лице, което има право съгласно приложимото право, да се противопостави на последваща заявка за регистрация на марка на ЕС, независимо от това дали тези права също така представляват основания за отказ, които следва да се вземат предвид служебно от проверителя.

(12)

С цел да се гарантира правната сигурност и пълното съответствие с принципа за приоритет, съгласно който регистрирана по-ранна марка има предимство пред по-късно регистрирани марки, е необходимо да се предвиди, че упражняването на правата, предоставени от марка на ЕС, не следва да засяга правата на притежатели, придобити преди подаването на заявката или датата на приоритет на марката на ЕС. Това е в съответствие с член 16, параграф 1 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост от 15 април 1994 г.

(13)

Объркване по отношение на търговския източник, от който произхождат стоките или услугите, може да възникне, когато едно дружество използва същия или сходен знак като търговско наименование по такъв начин, че се установява връзка между дружеството, носещо наименованието, и стоките или услугите, произхождащи от това дружество. Поради това нарушенията на марката на ЕС следва да включват също така използването на знака като търговско наименование или подобно указание, при условие че използването се прави за целите на отличаването на стоките или услугите.

(14)

С цел да се гарантира правната сигурност и пълното съответствие със законодателството на Съюза в тази област, е целесъобразно да се предвиди, че притежателят на марка на ЕС следва да има право да забрани на трето лице да използва знак в сравнителна реклама, когато такава сравнителна реклама е в противоречие с Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).

(15)

С цел укрепване на защитата на марките и по-ефективна борба с фалшифицирането и в съответствие с международните задължения на Съюза в рамките на Световната търговска организация (СТО), по-специално на член V от Общото спаразумение за митата и търговията (ГАТТ) относно свободата на транзитно преминаване и, по отношение на генеричните лекарствени продукти — с „Декларацията относно Споразумението за ТРИПС и общественото здраве“, приета на Министерската конференция на СТО в Доха на 14 ноември 2001 г., притежателят на марка на ЕС следва да има право да възпрепятства трети лица да внасят стоки, в хода на търговска дейност, в Съюза, без да бъдат пуснати в свободно обращение там, когато такива стоки идват от трети държави и върху тях е поставена без разрешение марка, която е идентична или по същество е идентична с марката на ЕС, регистрирана по отношение на такива стоки.

(16)

За тази цел следва да бъде допустимо за притежателите на марки на ЕС да предотвратяват влизането на стоки, предмет на нарушение, и тяхното попадане във всякакви митнически ситуации, в т.ч. транзит, претоварване, складиране, свободни зони, временно складиране, активно усъвършенстване или временен внос, също и ако тези стоки не са предназначени за пускане на пазара на Съюза. При извършване на митнически проверките митническите органи следва да използват правомощията и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), също и по искане на притежателите на правата. По-специално митническите органи следва да извършват съответните проверки въз основа на критерии за анализ на риска.

(17)

С цел да се постигне баланс между необходимостта да се гарантира ефективното прилагане на правата, свързани с марките, и необходимостта да се избегнат препятствията пред свободния поток на търговията със законни стоки, правото на притежателя на марката на ЕС следва да изтече, ако по време на последващи производства, образувани пред Съда за марките на Европейския съюз („Съда за марките на ЕС“), компетентен да се произнесе по същество дали марката на ЕС е била нарушена, деклараторът или държателят на стоките е в състояние да докаже, че притежателят на марката на ЕС няма право да забрани пускането на стоките на пазара в държавата на крайно местоназначение.

(18)

Член 28 от Регламент (ЕС) № 608/2013 предвижда, че притежателят на правото носи отговорност за вреди пред държателя на стоките, когато наред с другото впоследствие бъде установено, че въпросните стоки не нарушават право на интелектуалната собственост.

(19)

Следва да бъдат предприети подходящи мерки с оглед на гарантирането на безпроблемния транзит на генерични лекарства. По отношение на международните непатентни наименования (INN) като световно признати генерични наименования на активни вещества в лекарствените продукти, от първостепенно значение е да се отчетат надлежно съществуващите ограничения на действието на правата върху марката на ЕС. Следователно притежателят на марка на ЕС следва да не разполага с правото да възпрепятства трети лица да внасят стоки в Съюза, без да бъдат пуснати в свободно обращение там, въз основа на сходства между INN по отношение на активната съставка в лекарствата и марката.

(20)

С цел да се даде възможност на притежателите на марки на ЕС за по-ефективна борба срещу фалшифицирането, те следва да имат право да забранят поставянето върху стоките на марка, предмет на нарушение, както и извършването на подготвителни действия преди това поставяне.

(21)

Изключителните права, предоставяни от марката на ЕС, следва да не дават право на притежателя да забрани използването от трети лица на знаци или означения, които се използват по честен начин и следователно в съответствие с почтените практики в областта на производството и търговията. С цел да се създадат равни условия за търговските наименования и марките на ЕС в случай на конфликт, предвид факта, че за търговските наименования редовно се предоставя неограничена защита срещу по-късни марки, подобна употреба следва да се разбира единствено като включваща използването на личното наименование на третото лице. Това следва също така да позволява използването на описателни или неотличителни знаци или означения като цяло. Освен това притежателят следва да няма право да препятства като правило честното и почтено използване на марката на ЕС за целите на идентифицирането или обозначаването на стоки или услуги като негови собствени. Използването на марка от трети лица за привличане на вниманието на потребителите към препродажбата на оригинални стоки, които първоначално са били продавани от или със съгласието на притежателя на марката на ЕС в Съюза, следва да се счита за почтено, доколкото същевременно е в съответствие с почтените практики в областта на производството и търговията. Използването на марка от трети лица за целите на творческата изява следва да се счита за почтено, доколкото същевременно е в съответствие с почтените практики в областта на производството и търговията. Освен това настоящият регламент следва да се прилага по начин, който гарантира пълното зачитане на основните права и свободи, и по-специално свободата на изразяване.

(22)

С цел да се гарантира правната сигурност и да се запазят правата, свързани със законно придобитите марки, е целесъобразно и необходимо, без да се засяга принципът, според който по-късната марка не може да бъде противопоставена на по-ранната марка, да се предвиди, че притежателите на марки на ЕС не следва да имат право да се противопоставят на използването на по-късна марка, ако по-късната марка е придобита в момент, в който не е било възможно по-ранната марка да бъде противопоставена на по-късната марка.

(23)

От съображения за равнопоставеност и правна сигурност следва да се счита, че при използването на марка на ЕС под форма, различаваща се от формата, под която тя е регистрирана, по елементи, които не променят отличителния характер на марката, предоставените права се запазват, независимо от това дали марката е регистрирана и под формата, в която е използвана.

(24)

С оглед на постепенното намаляване и незначителния брой заявки за марка на ЕС, депозирани в централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и в Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, подаването на заявка за марка на ЕС следва да бъде възможно единствено в Службата.

(25)

Защитата на марката на ЕС се предоставя по отношение на конкретни стоки или услуги, чието естество и брой определят степента на защита, предоставена на притежателя на марката. Поради това е особено важно в Регламент (ЕО) № 207/2009 да се създадат правила за определяне и класификация на стоките и услугите и да се гарантира правната сигурност и доброто управление, като се изисква стоките и услугите, за които се иска защита с марка, да са определени от заявителя достатъчно ясно и точно, за да се позволи на компетентните органи и икономическите оператори само на базата на заявката да определят степента на търсената защита. При използването на общи понятия следва да се приеме, че в тях се включват само стоките и услугите, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на понятието. На притежателите на марки на ЕС, които по силата на предишната практика на Службата са регистрирани по отношение на цял клас от Класификацията от Ница, следва да бъде дадена възможност да приспособят своите списъци на стоки и услуги с цел да се гарантира, че съдържанието на регистъра отговаря в достатъчна степен на изискуемите стандарти за яснота и прецизност в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз.

(26)

Целесъобразно е да се рационализира режимът на търсене на марки на ЕС и на национални марки чрез избягване на ненужни забавяния при регистрирането на марка на ЕС, както и да му се придаде по-голяма гъвкавост по отношение на нуждите и предпочитанията на потребителите, като се предостави и възможност търсенето на марки на ЕС да бъде незадължително. Незадължителното търсене на марки на ЕС и на национални марки следва да бъде допълнено от въвеждането на всеобхватни, бързи и мощни търсачки за безплатно използване от обществеността в контекста на сътрудничеството между Службата и централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки, включително Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс.

(27)

Като допълнение към съществуващите разпоредби по отношение на колективните марки на Общността и с цел отстраняване на сегашното неравновесие между националните системи и системата на марките на ЕС, е необходимо да се добавят редица специални разпоредби за осигуряване на защита за сертификатните марки на ЕС („сертификатни марки на ЕС“), с които се позволява сертифицираща институция или организация да разреши на лицата, участващи в системата за сертифициране, да използват марката като знак за стоки или услуги, които са в съответствие с изискванията за сертифициране.

(28)

Натрупаният опит при прилагането на сегашната система на марката на ЕС показа, че някои аспекти на процедурата биха могли да бъдат подобрени. Затова следва да бъдат приети определени мерки, за да се опростят и ускорят процедурите, когато това е целесъобразно, както и за да се повиши правната сигурност и предвидимостта, когато това е необходимо.

(29)

В интерес на правната сигурност и за да се гарантира по-голяма прозрачност е целесъобразно ясно да се определят всички задачи на Службата, включително и тези, които не са свързани с управлението на системата на марките на ЕС.

(30)

С цел насърчаване на сближаването на практиките и разработването на общи инструменти е необходимо да се създаде подходяща рамка за сътрудничество между Службата и ведомствата за индустриална собственост на държавите членки, включително Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, като се определят ключовите области на сътрудничество и се позволи на Службата да координира съответните общи проекти от интерес за Съюза и държавите членки и да финансира, до определен максимален размер, тези проекти. Тези дейности за сътрудничество следва да бъдат от полза за предприятията, които използват системите на марките в Европа. За ползвателите, попадащи в обхвата на режима на Съюза, установен в настоящия регламент, проектите, особено базите данни, създадени с цел търсене и консултация, следва да предоставят допълнителни, всеобхватни, ефикасни инструменти, които са безплатни, за осигуряване спазването на специфичните изисквания, произтичащи от единния характер на марката на ЕС.

(31)

Някои принципи относно управлението на Службата следва да бъдат адаптирани, в подходяща степен, към Общия подход относно децентрализираните агенции на ЕС, приет от Европейския парламент, Съвета и Комисията през юли 2012 г.

(32)

В интерес на по-голямата правна сигурност и от съображения за прозрачност е необходимо да се осъвременят някои разпоредби относно организацията и функционирането на Службата.

(33)

Желателно е да се улеснят уреждането на спорове по взаимно съгласие, бързо и ефикасно чрез възлагане на Службата създаването на център за медиация, чиито услуги могат да се използват от всяко лице с цел постигане на приятелско уреждане на спорове, свързани с марки на ЕС и дизайни на Общността по взаимно споразумение.

(34)

Създаването на системата на марките на ЕС доведе до увеличаване на финансовата тежест за централните ведомства за индустриална собственост и другите органи на държавите членки. Допълнителните разходи са свързани с обработката на по-голям брой производства по възражение и обявяване на недействителност, свързани с марки на ЕС или подадени от притежатели на такива марки, с дейностите за повишаване на осведомеността относно системата на марките на ЕС, както и с дейностите, които целят да осигурят прилагането на правото на марките на ЕС. Следователно е целесъобразно да се гарантира, че Службата компенсира част от разходите, възникнали за държавите членки в резултат от ролята, която изпълняват за осигуряване на гладкото функциониране на системата на марките на ЕС. Условие за изплащането на такава компенсация следва да е подаването от страна на държавите членки на съответните статистически данни. Размерът на тези компенсации следва да не води до бюджетен дефицит за Службата.

(35)

В интерес на доброто финансово управление натрупването на значителни бюджетни излишъци от Службата следва да се избягва. Това не следва да засяга поддържането от Службата на финансов резерв, който обхваща оперативните ѝ разходи за една година, за да се гарантира непрекъснатостта на нейните операции и изпълнението на нейните задачи. Този резерв следва да се използва единствено за гарантиране на непрекъснатостта на задачите на Службата, определени в настоящия регламент.

(36)

Като се има предвид същественото значение на размера на таксите, събирани от Службата за функционирането на системата на марките на ЕС и нейният допълнителен характер по отношение на националните системи на марките, необходимо е размерите на тези такси да се определят направо в Регламент (ЕО) № 207/2009 под формата на приложение. Таксите следва да се определят в размер, който да гарантира, че: първо, приходите от тях по принцип са достатъчни, за да е балансиран бюджетът на Службата; второ, налице е съвместно съществуване и взаимно допълване на системата на марките на ЕС и националните системи на марките, като също така се вземат под внимание големината на пазара, обхванат от марката на ЕСи нуждите на малките и средни предприятия; и трето, правата на притежателите на марка на ЕС се прилагат ефективно в държавите членки.

(37)

С Регламент (ЕО) № 207/2009 на Комисията се предоставят правомощия за приемане на правила за прилагане на посочения регламент. Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон е необходимо правомощията, предоставени на Комисията с Регламент (ЕО) № 207/2009, да се приведат в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). В резултат на това се налага в текста на Регламент (ЕО) № 207/2009 да бъдат включени и определени правила, които понастоящем се съдържат в Регламенти (ЕО) № 2868/95 (8), (ЕО) № 2869/95 (9) и (ЕО) № 216/96 (10) на Комисията. Регламент (ЕО) № 2868/95 следва поради това да бъде съответно изменен, а Регламент (ЕО) № 2869/95 следва да бъде отменен.

(38)

Доколкото правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент (ЕС) № 207/2009, трябва да бъдат съобразени с член 290 от ДФЕС, особено важно е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, в това число на експертно равнище. При подготовката и съставянето на делегираните актове Комисията следва да осигурява едновременно и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(39)

С цел да се осигури ефективно, ефикасно и експедитивно разглеждане и регистриране на заявките за марка на ЕС от Службата, като се използват процедури, които са прозрачни, щателни, честни и справедливи, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с определянето на подробностите относно процедурите за подаване и разглеждане на възражения и процедурите, регламентиращи изменението на прилагането.

(40)

С цел да се гарантира, че марката на ЕС може ефективно и ефикасно да бъде отменена или обявена за недействителна посредством прозрачни, щателни, честни и справедливи процедури, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с определянето на процедурите за отмяна и обявяване на недействителност.

(41)

С цел да се даде възможност за ефективно, ефикасно и пълно преразглеждане на решенията на Службата от апелативните състави в рамките на прозрачна, щателна, честна и справедлива процедура, която отчита принципите, установени в Регламент (ЕО) № 207/2009, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с определянето на формалното съдържание на жалбите, процедурата за подаване и разглеждане на жалби, формалното съдържание и формата на решенията на апелативните състави и възстановяването на таксите за обжалване.

(42)

С цел да се гарантира плавно, ефективно и ефикасно функциониране на системата на марките на ЕС, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с определянето на изискванията за подробностите относно устното производство и подробните правила за събиране на доказателства, подробните правила за нотификация, средствата за комуникация и формулярите, които да се използват от страните в производството, правилата, които регламентират изчисляването и продължителността на сроковете, процедурите за отмяна на решение или за заличаване на вписване в регистъра, подробните правила за възобновяване на производството и подробностите относно представителството пред Службата.

(43)

С цел да се гарантира ефективна и ефикасна организация на апелативните състави, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с определянето на подробностите относно организацията на апелативните състави.

(44)

С цел да се гарантира ефективната и ефикасна регистрация на международните марки в пълно съответствие с разпоредбите на Протокола относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с определянето на подробностите относно процедурите за подаване и разглеждане на възражения, включително уведомленията, които да се изпращат до Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), и подробностите относно процедурите за международни регистрации на базата на основна заявка или основна регистрация, отнасящи се до колективна марка, сертификатна марка или гаранционна марка.

(45)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с определяне на подробностите относно заявките, исканията, удостоверенията, исковете, правилата, нотификациите и всякакви други документи съгласно съответните процедурни изисквания, установени с настоящия регламент, както и във връзка с максималните тарифи за разноските, направени за нуждите на производството и реално извършени, подробностите относно публикациите в Бюлетина на марките на ЕС и Официалния вестник на Службата, подробните правила за обмен на информация между Службата и националните органи, подробните правила във връзка с преводите на удостоверителни документи при писмените производства, точните видове решения, които се вземат от отделните членове на отдела по споровете или отдела по отмяна, подробностите за задължението за нотификация съгласно Мадридския протокол и подробните изисквания относно молбата за териториално разширяване след международна регистрация. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11).

(46)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(47)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (12) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 11 юли 2013 г.

(48)

Поради това Регламент (ЕО) № 207/2009 следва да бъде съответно изменен,

1)

В заглавието „марка на Общността“ се заменя с „марка на Европейския съюз“.

2)

Думите „марка на Общността“ се заменят с „марка на Европейския съюз“ („марка на ЕС“) в член 1, параграф 1, а в целия регламент се заменят с „марка на ЕС“ и се нанасят необходимите граматични промени.

3)

В целия регламент думите „съд за марките на Общността“ се заменят с думите „съд за марките на ЕС“ и се нанасят необходимите граматични промени.

4)

Думите „колективна марка на Общността“ се заменят с „колективна марка на Европейския съюз“ („колективна марка на ЕС“) в член 66, параграф 1, а в целия регламент се заменят с „колективна марка на ЕС“ и се нанасят необходимите граматични промени.

5)

В целия регламент, с изключение на случаите, посочени в точки 2, 3 и 4, думите „Общност“, „Европейска общност“ и „Европейски общности“ се заменят със „Съюз“ и се нанасят необходимите граматични промени.

6)

В целия регламент терминът „председател на Службата“ и всички позовавания на посочения председател се заменят с „изпълнителен директор на Службата“ или „изпълнителен директор“, където е подходящо, и се нанасят необходимите граматични промени.

7)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Служба

1.   Създава се Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, („Службата“).

2.   Всички позовавания в правото на Съюза на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) се считат за позовавания на Службата.“

8)

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Знаци, които могат да съставляват марката на ЕС

Марка на ЕС може да се състои от всякакви знаци, по-специално думи, включително лични имена, или рисунки, букви, цифри, цветове, формата на стоката или нейната опаковка, или звуци, при условие че тези знаци могат:

9)

Член 7, параграф 1 се изменя, както следва:

10)

Член 8 се изменя, както следва:

11)

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Права, предоставени от марка на ЕС

1.   Регистрацията на марка на ЕС предоставя на притежателя ѝ изключителни права.

2.   Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване на заявката или датата на приоритета на марката на ЕС, притежателят на тази марка на ЕС има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак за стоки или услуги, когато:

3.   В частност може да бъде забранено съгласно параграф 2:

4.   Без да се засягат правата на притежателите, придобити преди датата на подаване или датата на приоритет на марката на ЕС, притежателят на тази марка на ЕС също така има право да възпрепятства внасянето в Съюза на стоки от всички трети лица в хода на търговията, без да бъдат пуснати в свободно обращение там, когато такива стоки, включително опаковките, идват от трети държави и върху тях е поставена без разрешение марка, която е идентична с марката на ЕС, регистрирана по отношение на такива стоки, или която не може да бъде отличена в основните си аспекти от тази марка.

Правото на притежателя на марка на ЕС съгласно първа алинея изтича, ако по време на производство с цел да се установи дали марката на ЕС е била нарушена, започнато в съответствие с Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14) относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, деклараторът или държателят на стоките представи доказателства, че притежателят на марката на ЕС няма право да забрани пускането на стоките на пазара в държавата на крайно местоназначение.

(13)  Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно заблуждаващата и сравнителната реклама (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21)."

(14)  Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 15).“"

12)

Вмъкват се следните членове:

„Член 9а

Право за забрана на подготвителни действия във връзка с използването на опаковка или други средства

Когато има риск опаковките, етикетите, маркировките, елементите или устройствата за защита или автентичност или другите средства, върху които е поставена марката, биха могли да се използват за стоки или услуги, и тази употреба би представлявала нарушение на правата на притежателя по член 9, параграфи 2 и 3, притежателят на тази марка има право да забрани следните действия, извършвани в хода на търговията:

Член 9б

Дата на противопоставяне на правата срещу трети лица

1.   Правата, предоставени от марка на ЕС, могат да бъдат противопоставени на трети лица, считано от датата на публикуването на регистрацията на марката.

2.   Може да бъде поискано разумно обезщетение за действия, извършени след датата на публикуване на заявката за марка на ЕС, в случаите, при които след публикуването на регистрацията на марката тези действия биха били забранени в резултат на това публикуване.

3.   Сезираният във връзка с конкретен случай съд не се произнася по същество, докато регистрацията не бъде публикувана.“

13)

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Ограничения на действието на марка на ЕС

1.   Марката на ЕС не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват, в процеса на търговия:

2.   Параграф 1 се прилага само ако използването от третото лице е в съответствие с почтените практики в областта на производството или търговията.“

14)

Член 13, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Марката на ЕС не дава право на своя притежателя да забрани използването ѝ за стоки, които са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство под тази марка от притежателя или с негово съгласие.“

15)

Вмъква се следният член:

„Член 13а

Позоваване на правото на притежателя на по-късно регистрирана марка като защита в производство за установяване на нарушение

1.   В хода на производство за установяване на нарушение притежателят на марка на ЕС няма право да забрани използването на по-късно регистрирана марка на ЕС, ако тази по-късна марка не би била обявена за недействителна в съответствие с член 53, параграф 1, 3 или 4, член 54, параграф 1 или 2 или член 57, параграф 2 от настоящия регламент.

2.   В хода на производство за установяване на нарушение притежателят на марка на ЕС няма право да забрани използването на по-късно регистрирана национална марка, ако тази по-късно регистрирана национална марка не би била обявена за недействителна в съответствие с член 8 или член 9, параграф 1 или 2 или член 46, параграф 3 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета (15).

3.   Когато притежателят на марка на ЕС няма право да забрани използването на по-късно регистрирана марка съгласно параграф 1 или 2, притежателят на тази по-късно регистрирана марка няма право да забрани използването на посочената по-ранна марка на ЕС в рамките на производството за установяване на нарушение.

(15)  Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 336, 23.12.2015 г., стр. 1).“"

16)

В член 15, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Използване по смисъла на първа алинея представлява също така:

17)

В член 16, параграф 1 уводното изречение се заменя със следното:

„1.   Освен ако членове 17—24 не предвиждат друго, марката на ЕС като обект на собственост се разглежда в нейната цялост и за цялата територия на Съюза като национална марка, регистрирана в държавата членка, в която, според регистъра:“.

18)

Член 17 се изменя, както следва:

19)

Член 18 се заменя със следното:

„Член 18

Прехвърляне на марка, регистрирана на името на агент

1.   Когато марка на ЕС е била регистрирана на името на агента или представителя на лице, което е притежател на тази марка, без разрешението на притежателя, последният има право да поиска прехвърлянето на регистрацията на марка на ЕС в негова полза, освен ако този агент или представител не обоснове своите действия.

2.   Притежателят може да представи искане за прехвърляне съгласно параграф 1 от настоящия член пред:

20)

Член 19 се изменя, както следва:

21)

В член 20 се добавя следният параграф:

„4.   По искане на една от страните се заличава или изменя вписване в регистъра, извършено съгласно параграф 3.“

22)

В член 22 се добавя следният параграф:

„6.   По искане на една от страните се заличава или изменя вписване в регистъра, извършено съгласно параграф 5.“

23)

Вмъква се следният член:

„Член 22а

Процедура за вписване на лицензии и други права в регистъра

1.   Член 17, параграфи 5а и 5б и правилата, приети съгласно него, и член 17, параграф 5г се прилагат mutatis mutandis по отношение на регистрацията на вещно право или прехвърлянето на вещно право съгласно посоченото в член 19, параграф 2, мярката за принудително изпълнение съгласно член 20, параграф 3, участието в производство по несъстоятелност съгласно член 21, параграф 3, както и по отношение на регистрацията или прехвърлянето на лицензия съгласно член 22, параграф 5 при следните условия:

2.   Заявката за регистрация на правата, посочена в параграф 1, не се счита за подадена, докато не бъде заплатена необходимата такса.

3.   Заявката за регистрация на лицензия може да съдържа искане за вписване на лицензия в регистъра като едно или няколко от следните неща:

Когато е подадено искане за регистриране на лицензия като лицензия по букви в), г) и д) от първа алинея, в заявката за регистрация на лицензия трябва да са посочени стоките и услугите, частта от Съюза и срока, за които се дава лицензията.

4.   В случай че не са изпълнени условията за регистрация, предвидени в членове 19—22, в параграфи 1 и 3 от настоящия член и в другите приложими правила, приети съгласно настоящия регламент, Службата уведомява заявителя за пропуска. Ако пропускът не бъде отстранен в определения от Службата срок, последната отхвърля заявката за регистрация.

5.   Параграфи 1 и 3 се прилагат mutatis mutandis за заявки за марки на ЕС.“

24)

Вмъква се следният член:

„Член 24а

Процедура за отмяна или промяна на вписването в регистъра на лицензии и други права

1.   Регистрация, направена съгласно член 22а, параграф 1, се отменя или променя по искане на едно от заинтересованите лица.

2.   Заявката съдържа регистрационния номер на марката на ЕС и описание на правото, чиято регистрация се иска да бъде отменена или променена.

3.   Заявката за отмяна на лицензия, вещно право или принудителна мярка не се счита за подадена, докато не бъде заплатена необходимата такса.

4.   Заявката се придружава от документи, удостоверяващи, че регистрираното право вече не съществува или че лицензополучателят или притежателят на друго право е съгласен с отмяната или промяната на регистрацията.

5.   Ако условията за отмяна или промяна на регистрацията не са изпълнени, Службата уведомява заявителя за пропуска. Ако пропускът не бъде отстранен в определения от Службата срок, последната отхвърля заявката за отмяна или промяна на регистрацията.

6.   Параграфи 1—5 от настоящия член се прилагат mutatis mutandis за вписванията, направени в досиетата съгласно член 22а, параграф 5.“

25)

Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

Подаване на заявки

1.   Заявки за марка на ЕС се подават в Службата.

2.   Службата издава без забавяне на заявителя разписка, която съдържа най-малко номера на досието, изображение, описание или друго идентифициращо марката средство, естеството и броя на документите, както и датата на получаването им. Разписката може да бъде издадена по електронен път.“

26)

Член 26 се изменя, както следва:

27)

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

Дата на подаване

Датата на подаване на заявка за марка на ЕС е датата, на която документите, съдържащи информацията, посочена в член 26, параграф 1, са подадени в Службата от заявителя, при условие че плащането на таксата за подаване на заявка е направено в срок от един месец от датата на подаване на тези документи.“

28)

Член 28 се заменя със следното:

„Член 28

Определяне и класификация на стоките и услугите

1.   Стоките и услугите, за които се иска регистрация на марка, се класифицират според системата за класификация, установена със Спогодбата от Ница относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марките от 15 юни 1957 г. („Класификацията от Ница“).

2.   Стоките и услугите, за които се иска защита с марката, се определят от заявителя достатъчно ясно и точно, за да се позволи на компетентните органи и икономическите оператори само на базата на заявката да определят степента на търсената защита.

3.   За целите на параграф 2 могат да бъдат използвани общите означения в заглавията на класовете от Класификацията от Ница или други общи понятия, при условие че те отговарят на необходимите стандарти за яснота и точност, посочени в настоящия член.

4.   Службата отхвърля заявката по отношение на означения или понятия, които са неясни или неточни, ако заявителят не предложи приемлива формулировка в срок, определен от Службата за тази цел.

5.   Използването на общи понятия, в т.ч. на общи означения от заглавията на класовете от Класификацията от Ница, се тълкува като включващо всички стоки или услуги, недвусмислено обхванати от буквалния смисъл на означението или понятието. Употребата на такива понятия или означения не се тълкува като включваща искане по отношение на стоки или услуги, които не могат да бъдат обхванати от буквалния смисъл.

6.   Когато заявителят иска регистрация за повече от един клас, заявителят групира стоките и услугите според класовете от Класификацията от Ница, като всяка група се предшества от номера на класа, към който принадлежи тази група стоки или услуги, и ги представя съгласно поредността на класовете.

7.   На отделните стоки и услуги не се гледа като на сходни една с друга въз основа на факта, че попадат в един и същ клас от Класификацията от Ница. На отделните стоки и услуги не се гледа като на несходни една с друга на основание на това, че попадат в различни класове от Класификацията от Ница.

8.   Притежателите на марки на ЕС, за които е подадена заявка преди 22 юни 2012 г. и които са регистрирани по отношение на цяло заглавие на клас от Класификацията от Ница, могат да декларират, че намерението им към датата на подаване е било да търсят защита за стоки или услуги извън тези, обхванати от буквалния смисъл на заглавието на този клас, при условие че така определените стоки или услуги са включени в азбучния списък за посочения клас на изданието на Класификацията от Ница, което е било в сила към датата на подаване.

Декларацията се подава в Службата в срок до 24 септември 2016 г. и в нея се посочват по ясен, точен и конкретен начин стоките и услугите извън тези, които недвусмислено са обхванати от буквалния смисъл на означенията в заглавието на класа, за които се е отнасяло първоначалното намерение на притежателя. Службата взема подходящи мерки за нанасяне на съответните промени в регистъра. Възможността да се направи декларация в съответствие с първата алинея на настоящия параграф не засяга прилагането на член 15, член 42, параграф 2, член 51, параграф 1, буква а) и член 57, параграф 2.

Смята се, че марките на ЕС, за които не е подадена декларация в рамките на срока, посочен във втора алинея, включват, считано от изтичането на този срок, само стоки или услуги, ясно обхванати от буквалния смисъл на означенията, включени в заглавието на съответния клас.

9.   При изменение на регистъра изключителните права, предоставени чрез марката на ЕС съгласно член 9, не възпрепятстват никое трето лице да продължи да използва дадена марка във връзка със стоки или услуги, когато и доколкото използването на марката за тези стоки или услуги:

В допълнение, изменението на списъка със стоки или услуги, записани в регистъра, не дава на притежателя на марка на ЕС правото да се противопоставя или да подава искане за обявяване на недействителност на по-късна марка, когато и доколкото:

29)

Член 29 се изменя, както следва:

30)

Член 30 се заменя със следното:

„Член 30

Претендиране на приоритет

1.   Претенциите за приоритет се представят заедно със заявката за марка на ЕС и включват датата, номера и държавата на предходната заявка. Документацията в подкрепа на претенциите за приоритет се представя в срок от три месеца от датата на подаване.

2.   Комисията приема актове за изпълнение, в които се посочва конкретно каква документация трябва да се подаде при претендиране на приоритет на предишна заявка в съответствие с параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.

3.   Изпълнителният директор може да определи, че документацията, която заявителят следва да предостави в подкрепа на претенцията за приоритет, може да бъде по-малко подробна от необходимото съгласно конкретното посочване, прието в съответствие с параграф 2, при условие че необходимата информация е вече на разположение на Службата от други източници.“

31)

Член 33 се изменя, както следва:

32)

Член 34 се изменя, както следва:

33)

Член 35 се изменя, както следва:

34)

Член 36 се изменя, както следва:

35)

Член 37 се изменя, както следва:

36)

Член 38 се заменя със следното:

„Член 38

Доклад с резултатите от търсенето

1.   По искане на заявителя за марка на ЕС при подаване на заявката, Службата съставя доклад с резултатите от търсенето в Европейския съюз („доклад с резултатите от търсенето в ЕС“), в който се посочват откритите предходни марки на ЕС или заявки за марки на ЕС, които съгласно член 8 могат да бъдат използвани като основание против регистрацията на марката на ЕС, за която се подава заявка.

2.   Когато по време на подаването на заявка за марка на ЕС заявителят поиска изготвянето на доклад с резултатите от търсенето от централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и когато съответната такса за търсенето е била платена в рамките на срока за плащане на таксата за подаване на заявката, Службата изпраща незабавно копие от заявката за марка на ЕС до централните ведомства за индустриална собственост на всяка държава членка, която е информирала Службата за решението си да извърши търсене в собствените си регистри на марки по отношение на заявки за марки на ЕС.

3.   Всяко от централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки, посочени в параграф 2 от настоящия член, предава доклад с резултатите от търсенето, в който или се посочват откритите по-ранни национални марки, заявките за национални марки или марките, които са регистрирани съгласно международни споразумения, имащи действие в държавата членка или държавите членки, които съгласно член 8 могат да бъдат използвани като основание срещу регистрацията на заявената марка на ЕС, или се посочва, че при търсенето не са установени подобни права.

4.   Службата, след консултация с управителния съвет, предвиден в член 124 („управителния съвет“), определя съдържанието и подробните правила за изготвянето на докладите.

5.   Службата плаща определена сума на всяко едно централно ведомство за индустриална собственост за всеки един доклад с резултати от търсенето, предоставен от ведомството в съответствие с параграф 3. Размерът на тази сума, който е един и същ за всяко ведомство, се определя от Бюджетния комитет посредством решение, прието с мнозинство от три четвърти от представителите на държавите членки.

6.   Службата изпраща на заявителя за марка на ЕС поискания доклад с резултатите от търсенето в ЕС и всички поискани и получени национални доклади с резултатите от търсенето.

7.   След публикуването на заявката за марка на ЕС Службата информира притежателите за всички по-ранни марки на ЕС или заявки за марки на ЕС, посочени в доклада с резултатите от търсенето в ЕС, за публикуването на заявката за марка на ЕС. Последното се прилага независимо от това дали заявителят е поискал да получи доклада с резултатите от търсенето в ЕС, освен в случаите, когато притежателят на по-ранна регистрация или заявка поиска да не получава нотификацията.“

37)

Член 39 се изменя, както следва:

38)

Член 40 се заменя със следното:

„Член 40

Бележки на трети лица

1.   Всяко физическо или юридическо лице, както и всяка група или организация, представляваща фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да изпратят на Службата писмени бележки, посочващи на кое от основанията по членове 5 и 7 марката не следва да бъде регистрирана служебно.

Лицата и групите или организациите, посочени в първа алинея, не са страни в производството пред Службата.

2.   Бележките на трети лица се представят до изтичането на срока за представяне на възражения или, когато e подадено възражение срещу марката, преди постановяване на окончателно решение по възражението.

3.   Представянето на бележки съгласно параграф 1 се извършва без да се засяга правото на Службата по собствена инициатива да открие повторно процедурата по разглеждане на абсолютни основания по всяко време преди регистрацията, когато това е целесъобразно.

4.   Бележките, посочени в параграф 1, се съобщават на заявителя, който може да даде становище по тях.“

39)

Член 41 се изменя, както следва:

40)

В член 42 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   По молба на заявителя притежателят на по-ранна марка на ЕС, който е направил възражение, представя доказателства, че през петте години, предхождащи датата на подаването или датата на приоритета на заявката за марка на ЕС, по-ранната марка на ЕС е била реално използвана в Съюза за стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се обосновава възражението, или че съществуват основателни причини за неизползването, доколкото към тази дата по-ранната марка на ЕС е била регистрирана преди не по-малко от пет години. При липса на такива доказателства възражението се отхвърля. Ако по-ранната марка на ЕС е била използвана само за една част от стоките или услугите, за които е регистрирана, тя се смята за регистрирана, за целите на разглеждането на възражението, само за тази част от стоките или услугите.“

41)

Вмъква се следният член:

„Член 42а

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които подробно се определя процедурата за подаване и разглеждане на възражения, посочена в членове 41 и 42.“

42)

В член 43 се добавя следният параграф:

„3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които подробно се определя процедурата, уреждаща изменението на заявката.“

43)

Член 44 се изменя, както следва:

44)

Член 45 се заменя със следното:

„Член 45

Регистрация

1.   Ако дадена заявка отговаря на изискванията на настоящия регламент и ако в срока, посочен в член 41, параграф 1, не е било подадено възражение или подадено такова е било анулирано чрез оттегляне, отхвърляне или друга разпоредба, търговската марка и посочените в член 87, параграф 2 данни се вписват регистъра. Тази регистрация се публикува.

2.   Службата издава удостоверение за регистрация. Удостоверението може да бъде издадено по електронен път. Службата предоставя заверени или незаверени копия на удостоверението срещу заплащане на такса, когато тези копия се издават не по електронен път.

3.   Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят подробното съдържание и формата на удостоверението за регистрация, посочено в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.“

45)

Член 47 се заменя със следното:

„Член 47

Подновяване

1.   Регистрацията на марката на ЕС се подновява по искане на притежателя на марката на ЕС или на всяко изрично упълномощено от него лице, при условие че таксите са били платени.

2.   Службата информира притежателя на марката на ЕС и всеки притежател на регистрирано право върху марката на ЕС за изтичането на срока на регистрацията поне шест месеца преди това изтичане. Службата не носи отговорност, ако не може да предостави тази информация и това не засяга изтичането на срока на регистрацията.

3.   Искането за подновяване се представя в срок от шест месеца преди датата на изтичане на регистрацията. Заплащането на основната такса за подновяването и, ако е необходимо, на една или повече такси за клас за всеки клас стоки или услуги след първия също се извършва в този срок. В противен случай искането може все още да бъде подадено и таксите — платени, в рамките на допълнителен срок от шест месеца след изтичане на датата на регистрацията, при условие за заплащане на допълнителна такса за закъсняло плащане на таксата за подновяване или закъсняло подаване на искането за подновяване в рамките на този допълнителен срок.

4.   Искането за подновяване включва:

Ако е направено плащането, посочено в параграф 3, се счита, че то съставлява искане за подновяване при условие че съдържа всички необходими указания за установяване на целта на плащането.

5.   Когато искането е подадено или таксите са платени само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана марката на ЕС, регистрацията се подновява само за съответните стоки или услуги. Когато заплатените такси не са достатъчни, за да обхванат всички класове стоки и услуги, за които се иска подновяване, регистрацията се подновява, ако е ясно кой клас или кои класове трябва да бъдат включени. При отсъствието на други критерии Службата взема предвид класовете по реда на класификацията.

6.   Подновяването влиза в сила в деня след датата на изтичането на срока на регистрацията. Подновяването се регистрира.

7.   Когато искането за подновяване е подадено в сроковете, предвидени в параграф 3, но останалите условия за подновяване, предвидени в настоящия член, не са изпълнени, Службата уведомява заявителя за констатираните пропуски.

8.   Когато искането за подновяване не е подадено или е подадено след изтичането на срока, предвиден в параграф 3, или когато таксите не са заплатени или са заплатени едва след като е изтекъл въпросният срок, или когато посочените в параграф 7 пропуски не са отстранени в този срок, Службата решава, че регистрацията е изтекла и нотифицира притежателя на марката на ЕС за това. Когато решението стане окончателно, Службата заличава марката от регистъра. Заличаването поражда действие от деня след датата, на която е изтекла съществуващата регистрация. Когато таксите за подновяване са били платени, но регистрацията не е подновена, тези такси се възстановяват.

9.   Дадено искане за подновяване може да се подаде за две или повече марки едновременно при заплащане на необходимите такси за всяка марка, при условие че притежателите или представителите са едни и същи във всеки един случай.“

46)

Член 48 се изменя, както следва:

47)

Вмъква се следният член:

„Член 48а

Промяна на името или адреса

1.   Всяка промяна на името или адреса на притежателя на марката на ЕС, която не е промяна на марката на ЕС в съответствие с член 48, параграф 2 и не е следствие на пълно или частично прехвърляне на марката на ЕС, се вписва в регистъра по искане на притежателя.

Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на искането за промяна на името или адреса съгласно първа алинея от настоящия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.

2.   За промяна на името или адреса по отношение на две или повече регистрации на името на един и същ притежател може да се подаде само едно искане.

3.   Ако изискванията за промяна на регистрацията не са изпълнени, Службата уведомява притежателя на марката на ЕС за пропуска. Ако пропускът не бъде отстранен в определения от Службата срок, последната отхвърля искането.

4.   Параграфи 1—3 се прилагат също за промяна на името или адреса на регистрирания представител.

5.   Параграфи 1—4 се прилагат за заявки за марки на ЕС. Промяната се вписва в досиетата, съхранявани от Службата във връзка със заявката за марка на ЕС.“

48)

Член 49 се изменя, както следва:

49)

Член 50 се изменя, както следва:

50)

В член 53 параграф 1 се изменя, както следва:

51)

В член 54 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:

„1.   Когато притежателят на марка на ЕС в продължение на пет последователни години е бил съгласен с използването на по-късна марка на ЕС в Съюза, като е знаел за това използване, той губи правото си въз основа на по-ранната марка да иска обявяването на по-късната марка за недействителна по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е била използвана, освен в случаите, когато подаването на заявката за регистрация на по-късната марка на ЕС е било направено недобросъвестно.

2.   Когато притежателят на по-ранна национална марка, както е посочено в член 8, параграф 2, или на друг по-ранен знак, посочен в член 8, параграф 4, в продължение на пет последователни години е бил съгласен с използването на по-късна марка на ЕС в държавата членка, в която тази по-ранна марка или друг по-ранен знак е защитен(а), като е знаел за това използване, той губи правото си въз основа на по-ранната марка или другия по-ранен знак да иска обявяването на по-късната марка за недействителна по отношение на стоките или услугите, за които по-късната марка е била използвана, освен в случаите, когато подаването на заявката за регистрация на по-късната марка на ЕС е било направено недобросъвестно.“

52)

Член 56 се изменя, както следва:

53)

В член 57 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Ако притежателят на марката на ЕС поиска това, притежателят на по-ранна марка на ЕС, който е страна по производството за обявяване на недействителност, представя доказателства, че през петгодишния период, който предхожда датата на заявката за обявяване на недействителност, по-ранната марка на ЕС е била реално използвана в Съюза за стоките или услугите, за които е регистрирана и които са посочени от притежателя на тази по-ранна марка като основание на заявката, или че съществуват основателни причини за неизползването, при условие че към тази дата по-ранната марка на ЕС е била регистрирана най-малко отпреди пет години. Ако към датата на подаване на заявката за марка на ЕС или датата на приоритета на заявката за марка на ЕС по-ранната марка на ЕС е била регистрирана най-малко преди пет години, притежателят на по-ранната марка на ЕС представя доказателства, че условията, посочени в член 42, параграф 2, са били изпълнени към тази дата. При липса на такива доказателства заявката за обявяване на недействителност се отхвърля. Ако по-ранната марка на ЕС е била използвана само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, тя се счита за регистрирана, за целите на разглеждането на искането за обявяване на недействителност, само за тази част от стоките или услугите.“

54)

Вмъква се следният член:

„Член 57а

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определят подробностите по процедурите за отмяна или обявяване на недействителност на марка на ЕС, посочени в членове 56 и 57, както и прехвърлянето на марка на ЕС, регистрирана на името на агент, посочено в член 18.“

55)

В член 58 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Решенията на всички компетентни да приемат решения отдели в Службата, които са изброени в член 130, букви а)—г) и при целесъобразност — буква е) от посочения член, подлежат на обжалване. Тези решения пораждат действие едва от датата на изтичане на срока за обжалване, посочен в член 60. Подаването на жалба има суспендиращо действие.“

56)

Член 60 се заменя със следното:

„Член 60

Срокове и форма

1.   Жалбата се подава до Службата в писмена форма в срок от два месеца от датата на нотифициране на решението. Жалбата се счита за подадена едва след плащане на таксата за обжалване. Жалбата се подава на езика на производството, при което е взето решението — предмет на обжалване. В срок от четири месеца от датата на нотифициране на решението се представя писмено изложение на основанията за обжалването.

2.   При производства inter partes в отговора си ответникът може да потърси решение, което отменя или променя оспорваното решение по точка, която не е повдигната в обжалването. Тези искания престават да пораждат действие, ако обжалващият сложи край на производството.“

57)

Член 62 се заличава.

58)

В член 64 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Решенията на апелативния състав пораждат действие едва след изтичане на срока, посочен в член 65, параграф 5, или, ако в този срок е била подадена жалба пред Общия съд, от датата, на която тя е отхвърлена, или от датата на всяка жалба, подадена пред Съда срещу решението на Общия съд.“

59)

Член 65 се изменя, както следва:

60)

Вмъква се следният член:

„Член 65а

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а за определяне на:

61)

Заглавието на дял VIII се заменя със следното:

„СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА КОЛЕКТИВНИТЕ МАРКИ И СЕРТИФИКАТНИТЕ МАРКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ“.

62)

Преди член 66 се вмъква следното заглавие на раздел:

„РАЗДЕЛ 1

Колективни марки на ЕС“.

63)

В член 66 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Дялове I—VII и IX—XIV се прилагат за колективните марки на ЕС, доколкото настоящият раздел не предвижда друго.“

64)

Член 67 се изменя, както следва:

65)

Член 69 се заменя със следното:

„Член 69

Бележки на трети лица

Когато на Службата са представени писмени бележки относно колективна марка на ЕС съгласно член 40, тези бележки могат също да се основават на конкретните основания за отхвърляне на заявка за колективна марка на ЕС по член 68.“;

66)

В член 71 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Писмени бележки, направени в съответствие с член 69, могат да бъдат подавани и по отношение на изменени правила за използване.“

67)

В дял VIII се добавя следният раздел:

„РАЗДЕЛ 2

Сертификатни марки на ЕС

Член 74а

Сертификатни марки на ЕС

1.   Сертификатна марка на ЕС е марка на ЕС, описана като такава при подаване на заявката и годна да отличава стоките или услугите, които са сертифицирани от притежателя на марката по отношение на материала, начина на производство на стоките или способа на предоставяне на услугите, качеството, точността или други характеристики, с изключение на географския произход, от стоките и услугите, които не са сертифицирани по този начин.

2.   Всяко физическо или юридическо лице, включително институции, органи и образувания, подчинени на публичното право, може да подава заявки за сертификатни марки на ЕС, при условие че това лице не извършва стопанска дейност, включваща доставката на стоки или услуги от сертифицирания вид.

3.   Дялове I—VII и IX—XIV се прилагат за сертификатните марки на ЕС, доколкото настоящият раздел не предвижда друго.

Член 74б

Правила за използване на сертификатната марка на ЕС

1.   Заявителят на сертификатна марка на ЕС представя правилата за използване на сертификатната марка в срок от два месеца след датата на подаване на заявката.

2.   В правилата за използването се посочват лицата, които имат право да използват марката, характеристиките, които се сертифицират с марката, как сертифициращият орган следва да тества тези характеристики и да упражнява надзор върху използването на марката. В същите правила се посочват и условията за използване на марката, включително санкциите.

3.   Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на правилата, посочени в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.

Член 74в

Отхвърляне на заявката

1.   В допълнение към основанията за отхвърляне на заявка за марка на ЕС, предвидени в членове 36 и 37, заявка за сертификатна марка на ЕС се отхвърля, когато тя не отговаря на условията, посочени в членове 74а и 74б или когато правилата за използване противоречат на обществения ред или на добрите нрави.

2.   Заявка за сертификатна марка на ЕС се отхвърля също така, когато има опасност обществеността да бъде въведена в заблуждение по отношение на характера или значението на марката, по-специално когато е възможно тя да бъде възприета като нещо различно от сертификатна марка.

3.   Заявката не се отхвърля, ако заявителят, в резултат на изменение на правилата за използването, отговори на изискванията, установени в параграфи 1 и 2.

Член 74г

Бележки на трети лица

Когато на Службата са представени писмени бележки относно сертификатна марка на ЕС съгласно член 40, тези бележки могат също да се основават на конкретните основания за отхвърляне на заявката за сертификатна марка на ЕС по член 74в.

Член 74д

Използване на сертификатната марка на ЕС

Използването на сертификатна марка на ЕС от лица, които имат право да я използват съгласно правилата за използване, посочени в член 74б, отговаря на изискванията на настоящия регламент, при условие че са изпълнени и другите условия, предвидени в настоящия регламент по отношение на използването на марки на ЕС.

Член 74е

Изменение на правилата за използване на марката

1.   Притежателят на сертификатна марка на ЕС представя на Службата всяко изменение на правилата за използване.

2.   Измененията не се посочват в регистъра, ако изменените правила не отговарят на изискванията на член 74б или съдържат едно от основанията за отказ, посочени в член 74в.

3.   Писмени бележки в съответствие с член 74 г. могат да бъдат подавани и по отношение на изменени правила за използване.

4.   За целите на настоящия регламент измененията на правилата за използване пораждат действие едва от датата на вписване на изменението в регистъра.

Член 74ж

Прехвърляне

Чрез дерогация от член 17, параграф 1, сертификатна марка на ЕС може да бъде прехвърляна само на лице, което отговаря на изискванията на член 74а, параграф 2.

Член 74з

Лица, които имат право да предявяват искове за установяване на нарушение

1.   Само притежателят на сертификатна марка на ЕС или лице, изрично упълномощено от него за тази цел, има право да предявява иск за установяване на нарушение.

2.   Притежателят на сертификатна марка на ЕС има право да търси обезщетение от името на лицата, получили право да използват марката, за понесените от тях вреди вследствие на неразрешено използване на марката.

Член 74и

Основания за отмяна

В допълнение към основанията за отмяна, предвидени в член 51, правата на притежателя на сертификатна марка на ЕС се отменят въз основа на искане до Службата или въз основа на предявен насрещен иск в производство за установяване на нарушение, когато е изпълнено някое от следните условия:

Член 74й

Основания за недействителност

В допълнение към основанията за недействителност, предвидени в членове 52 и 53, сертификатна марка на ЕС се обявява за недействителна въз основа на искане до Службата или въз основа на насрещен иск в производство за установяване на нарушение, когато тя е била регистрирана в нарушение на разпоредбите на член 74в, освен ако притежателят на марката, чрез изменение на правилата за използване, не се съобрази с изискванията в член 74в.

Член 74к

Преобразуване

Без да се засяга член 112, параграф 2, преобразуване на заявка за сертификатна марка на ЕС или на регистрирана сертификатна марка на ЕС не се осъществява, когато националното право на съответната държава членка не предвижда регистрацията на гаранционни или сертификатни марки съгласно член 28 от Директива (ЕС) 2015/2436.“

68)

Член 75 се заменя със следното:

„Член 75

Форма на решенията и съобщенията на Службата

1.   В решенията на Службата се посочват мотивите, на които те се основават. Те се основават единствено на мотивите или доказателствата, по които засегнатите страни са имали възможност да представят становище. Когато пред Службата се провежда устно производство, решението може да бъде взето устно. Впоследствие на страните се връчва решението в писмен вид.

2.   Във всяко решение, съобщение или известие на Службата се посочват отделът или подразделението на Службата, както и името или имената на отговорния служител или служители. Те се подписват от този служител или тези служители или вместо подпис на тях се поставя печат или щемпел на Службата. Изпълнителният директор може да определи, че други начини за идентифициране на отдела или подразделението на Службата, както и името на отговорния служител или служители или идентификация, различна от печат, могат да бъдат използвани в случаите, когато решения, съобщения или известия на Службата се предават по факс или чрез друго техническо средство за комуникация.

3.   Решенията на Службата, които подлежат на обжалване, се придружават от писмено съобщение, в което се посочва, че жалбата трябва да се подава в Службата в писмен вид в рамките на двумесечен срок, считано от датата на съобщаване на въпросното решение. В съобщенията вниманието на страните се насочва и към разпоредбите на членове 58, 59 и 60. Страните не могат да се позовават на довода, че не са били информирани от Службата за наличието на производство по обжалване.“

69)

В член 76, параграф 1 се добавя следното изречение:

„В производството за обявяване на недействителност по член 52 Службата ограничава своята проверка до основанията и аргументите, представени от страните.“

70)

В член 77 се добавя следният параграф:

„4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определят подробните правила за устните производства, включително подробните правила относно използването на езиците в съответствие с член 119.“

71)

Член 78 се изменя, както следва:

72)

Член 79 се заменя със следното:

„Член 79

Нотифициране

1.   Службата нотифицира служебно на засегнатите лица всички решения и покани за явяване пред нея, както и всяко известие или друго съобщение, даващо началото на срок или чието нотифициране е предвидено в други разпоредби на настоящия регламент или на актове, приети съгласно настоящия регламент, или чието нотифициране е разпоредено от изпълнителния директор.

2.   Изпълнителният директор може да определи кои документи, различни от решения, за които има срок за обжалване, и покани за явяване, се нотифицират с препоръчано писмо с обратна разписка.

3.   Нотифицирането може да се извърши по различни начини, включително по електронен път. Подробностите за нотифицирането по електронен път се определят от изпълнителния директор.

4.   Когато нотифицирането трябва да се осъществи чрез публично известие, изпълнителният директор определя начина за публикуване на известието и началото на едномесечния срок, след изтичането на който документът се счита за нотифициран.

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определят подробните правила за нотифицирането.“

73)

Вмъкват се следните членове:

„Член 79а

Нотифициране на загуба на права

Когато Службата констатира, че е налице загуба на права, произтичаща от настоящия регламент или от актове, приети съгласно настоящия регламент, без да е било прието решение, тя съобщава това на засегнатото лице в съответствие с член 79. Последното може да отправи искане за приемане на решение по този въпрос в рамките на два месеца от нотифицирането на съобщението, ако счита констатацията на Службата за неправилна. Службата приема такова решение единствено при несъгласие с лицето, подало искането; в противен случай Службата изменя своята констатация и информира лицето, поискало приемането на решение.

Член 79б

Съобщения до Службата

1.   Съобщенията до Службата могат да се изпращат по електронен път. Изпълнителният директор определя до каква степен и при какви технически условия тези съобщения могат да бъдат подавани по електронен път.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определят правилата относно средствата за комуникация, включително електронните средства за комуникация, които да се използват от страните в производствата пред Службата, и формулярите, които Службата следва да предоставя.

Член 79в

Срокове

1.   Сроковете се определят в пълни години, месеци, седмици или дни. Изчисляването започва от деня, следващ деня, в който е настъпило съответното събитие. Продължителността на сроковете е не по-малка от един месец и не по-голяма от шест месеца.

2.   Преди началото на всяка календарна година изпълнителният директор посочва дните, в които Службата не е отворена за получаване на документи или в които не се доставя поща в населеното място, където се намира Службата.

3.   Изпълнителният директор посочва продължителността на периода на прекъсване в случай на общо прекъсване на доставките на пощата в държавата членка, в която се намира Службата, или, в случай на действително прекъсване — на достъпа на Службата до позволените електронни средства за комуникация.

4.   Ако някое изключително обстоятелство, като природно бедствие или стачка, прекъсне или попречи на нормалната комуникация между страните по производството и Службата в едната или другата посока, изпълнителният директор може да определи, че за страните по производството, които са с постоянен адрес или място на стопанска дейнност в засегнатата държава членка или назначили свой представител с място на стопанска дейност в засегнатата държава членка, всички определени от него срокове, които иначе биха изтекли на или след началната дата на това обстоятелство, се удължават до посочена от него дата. При определянето на тази дата той взема предвид момента на приключване на изключителното обстоятелство. Ако обстоятелството засяга седалището на Службата, при това определяне изпълнителният директор уточнява, че то се прилага за всички страни по производството.

5.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определят подробностите по изчисляването на продължителността на сроковете.

Член 79г

Коригиране на грешки и явни пропуски

1.   Службата коригира всички езикови грешки или грешки в транскрипцията и явни пропуски в своите решения или технически грешки, допуснати по нейна вина при регистрирането на марката или публикуването на нейната регистрация по своя инициатива или по искане на страна по производството.

2.   Когато коригирането на грешки в регистрацията на марката или публикацията на регистрацията е поискано от притежателя, член 48а се прилага mutatis mutandis.

3.   Службата публикува корекциите на грешки в регистрацията на марката и в публикацията на регистрацията.“

74)

Член 80 се заменя със следното:

„Член 80

Отмяна на решения

1.   Когато Службата е извършила вписване в регистъра или е взела решение, което съдържа явна грешка по вина на Службата, тя прави нужното вписването да бъде заличено или решението да бъде отменено. В случаите, когато има само една страна в производството, чиито права се засягат от вписването или решението, заличаването на вписването или отмяната на решението се постановяват, макар за страната грешката да не е била явна за страната.;

2.   Заличаването на вписването или отмяната на решението, както са посочени в параграф 1, се постановяват, служебно или по искане на една от страните в производството, от отдела, който е извършил вписването или е взел решението. Заличаването на вписването в регистъра или отмяната на решението се осъществяват в срок от една година от датата, на която е извършено вписването в регистъра или е било взето решението, след консултация със страните по производството и с евентуалните притежатели на права върху въпросната марка на ЕС, които са вписани в регистъра. Службата съхранява документацията за всяко такова заличаване или отмяна.;

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определя процедурата за отмяна на решението или заличаване на вписването в регистъра;

4.   Настоящият член не засяга правото на страните да подадат жалба съгласно членове 58 и 65, нито възможността за коригиране на грешки и явни пропуски съгласно член 79 г. Когато срещу решение на Службата, съдържащо грешка, е подадена жалба, производството по обжалване става безпредметно след отмяната от Службата на нейното решение съгласно параграф 1 от настоящия член. В последния случай таксата за обжалване се възстановява на жалбоподателя.“

75)

Член 82 се изменя, както следва:

76)

Вмъква се следният член:

„Член 82а

Прекъсване на производството

1.   Производството пред Службата се прекъсва:

2.   Производството пред Службата се възобновява веднага след като е била установена самоличността на лицето, упълномощено да го продължи.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определят подробните правила за възобновяване на производството пред Службата.“

77)

Член 83 се заменя със следното:

„Член 83

Позоваване на общите принципи

При липсата на процедурни разпоредби в настоящия регламент или в приетите актове съгласно настоящия регламент, Службата взема предвид общоприетите в тази област принципи в държавите членки.“

78)

Член 85 се изменя, както следва:

79)

В член 86, параграф 2 второто изречение се заменя със следното:

„Всяка държава членка определя един орган, който да отговаря за проверката на автентичността на решението, посочено в параграф 1, и съобщава данните му за контакт на Службата, Съда и Комисията. Този орган прилага към решението заповедта за принудително изпълнение на решението, без да са необходими допълнителни формалности, освен проверка за автентичност на решението.“

80)

Член 87 се заменя със следното:

„Член 87

Регистър на марките на ЕС

1.   Службата води регистър на марките на ЕС и редовно го актуализира.

2.   В регистъра се съдържат следните вписвания, свързани със заявки и регистрации на марки на ЕС:

3.   Регистърът съдържа и следните данни, заедно с датата на тяхното вписване:

4.   Изпълнителният директор може да определи, че в регистъра трябва да се вписват други елементи, различни от посочените в параграфи 2 и 3 от настоящия член, при условията на член 123, параграф 4.

5.   Регистърът може да бъде поддържан в електронен вид. За целите, посочени в параграф 9, Службата събира, организира, оповестява публично и съхранява елементите, посочени в параграфи 2 и 3, включително всякакви лични данни. Службата прави регистъра лесно достъпен за обществеността.

6.   Притежателят на марката на ЕС се нотифицира за всяка промяна в регистъра.

7.   При поискване и при заплащане на такса Службата предоставя заверени или незаверени извлечения от регистъра.

8.   Обработването на данните, отнасящи се до вписванията, посочени в параграфи 2 и 3, включително всякакви лични данни, се извършва за целите на:

9.   Всички данни, включително лични, които се отнасят до вписванията в параграфи 2 и 3, се считат, че представляват обществен интерес и до тях може да има достъп всяко трето лице. От съображения за правна сигурност вписванията в регистъра се съхраняват за неограничен период от време.“

81)

Вмъкват се следните членове:

„Член 87а

База данни

1.   В допълнение към задължението за водене на регистър марки на ЕС по смисъла на член 87 Службата събира и съхранява в електронна база данни всички данни, предоставени от заявителите или от всяка друга страна в производството съгласно настоящия регламент или приетите в съответствие с него актове.

2.   Електронната база данни може да включва лични данни, извън тези, включени в регистъра съгласно член 87, доколкото тези данни се изискват от настоящия регламент или от приетите в съответствие с него актове. Събирането, съхраняването и обработването на такива данни следва да служат за целите на:

3.   Изпълнителният директор определя условията за достъп до електронната база данни и начина, по който съдържанието ѝ, различно от личните данни, посочени в параграф 2 от настоящия член, но включващо данните, посочени в член 87, може да се предоставя в машинночитаем формат, включително съответните такси за достъпа.

4.   Достъпът до личните данни, посочени в параграф 2, е ограничен и тези данни не се оповестяват публично, освен ако заинтересованата страна е дала своето изрично съгласие.

5.   Всички данни се съхраняват за неограничен период от време. Заинтересованата страна обаче може да поиска заличаване на всички лични данни от базата данни 18 месеца след изтичането на марката или приключването на съответното производство inter partes. Заинтересованата страна има право да получи поправка на неточни или погрешни данни по всяко време.

Член 87б

Онлайн достъп до решенията

1.   За информация и справка на обществеността в интерес на прозрачността и предвидимостта се предоставя онлайн достъп до решенията на Службата. Всяка от страните в производството, довело до приемането на решението, има право да поиска включените в решението лични данни да бъдат заличени.

2.   Службата може да предоставя онлайн достъп до съдебни решения на съдилища на Съюза и на национални съдилища, свързани с нейните задачи, за да повиши обществената осведоменост по въпросите на интелектуалната собственост, както и да насърчи сближаването на практиките. По отношение на личните данни Службата спазва условията за първоначалното публикуване.“

82)

Член 88 се изменя, както следва:

83)

Вмъква се следният член:

„Член 88а

Съхраняване на досиетата

1.   Службата съхранява досиетата за всяка процедура, свързана със заявка или регистрация на марка на ЕС. Изпълнителният директор определя формата, в който се съхраняват тези досиета.

2.   Когато досиетата се съхраняват в електронен формат, електронните файлове или техните резервни копия се съхраняват за неограничен период. Оригиналните документи, подадени от страните по производствата и съставляващи основата на тези електронни файлове, подлежат на унищожаване след изтичането на определен срок от датата на получаването им в Службата, който се определя от изпълнителния директор.

3.   Когато и доколкото досиета или части от тях се съхраняват в какъвто и да е друг формат освен електронен, документите или доказателствените средства, съставляващи част от тези досиета, се съхраняват най-малко пет години след края на годината, в която заявката е отхвърлена или оттеглена или се счита за оттеглена, регистрацията на марката на ЕС е изтекла напълно съгласно член 47, регистриран е пълен отказ на марка на ЕС съгласно член 50 или марката на ЕС е напълно премахната от регистъра съгласно член 57, параграф 6 или член 100, параграф 6.“

84)

Член 89 се заменя със следното:

„Член 89

Периодични публикации

1.   Службата публикува периодично:

Публикациите, посочени в букви а) и б) от първа алинея, могат да се извършват по електронен път.

2.   Бюлетинът на марките на ЕС се публикува по начин и с честотата, които се определят от изпълнителния директор.

3.   Официалният вестник на Службата се публикува на езиците на Службата. Изпълнителният директор обаче може да реши, че някои данни се публикуват в Официалния вестник на Службата на официалните езици на Съюза.

4.   Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.“

85)

Член 90 се изменя, както следва:

86)

В член 92 параграфи 2 — 4 се заменят със следното:

„2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 3, второ изречение от настоящия член, физическите или юридическите лица, които нямат постоянен адрес или основно място на стопанска дейност, или истинско и действително промишлено или търговско предприятие в Европейското икономическо пространство, се представляват пред Службата в съответствие с член 93, параграф 1 във всички производства, предвидени в настоящия регламент, с изключение на подаването на заявка за марка на ЕС.

3.   Физическите и юридическите лица, чийто постоянен адрес или основно място на стопанска дейност или действително и сериозно промишлено или търговско предприятие се намират в Европейското икономическо пространство, могат да бъдат представлявани пред Службата от свой служител. Служител на юридическо лице, за което се прилага настоящият параграф, може да представлява други юридически лица, които са икономически свързани с първото юридическо лице, дори ако тези други юридически лица нямат нито постоянен адрес, нито основно място на стопанска дейност, нито действително и сериозно промишлено или търговско предприятие в рамките на Европейското икономическо пространство. По искане на Службата, или където е подходящо, на страна по производството служителите, които действат като представители по смисъла на настоящия параграф, подават подписано пълномощно за добавяне в досието.

4.   Когато е налице повече от един заявител или повече от едно трето лице, действащи заедно, се назначава общ представител.“

87)

Член 93 се изменя, както следва:

88)

Вмъква се следният член:

„Член 93а

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а за определяне на:

89)

В дял X заглавието на раздел 1 се заменя със следното:

„Прилагане на правилата на Съюза относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела“.

90)

Член 94 се изменя, както следва:

91)

В член 96, буква в) текстът „член 9, параграф 3, второ изречение“ се заменя с „член 9б, параграф 2“.

92)

В член 99 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   При исковете, посочени в член 96, букви а) и в), възражение за отмяна на марка на ЕС, направено не чрез насрещен иск, а по друг начин, е допустимо доколкото ответникът се позовава на това, че марката на ЕС би могла да бъде отменена поради липса на реално използване към момента на предявяване на иска за установяване на нарушение.“

93)

Член 100 се изменя, както следва:

94)

В член 101 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   По всички въпроси за марките, които не са обхванати от настоящия регламент, съответният съд за марките на ЕС прилага приложимото национално право.“

95)

В член 102 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Съдът за марките на ЕС може също да налага мерки или да приема постановления в съответствие с приложимото право, които счита за уместни при обстоятелствата в конкретния случай.“

96)

Заглавието „Раздел 4. Преходни разпоредби“ и член 108 се заличават.

97)

Член 113 се заменя със следното:

„Член 113

Представяне, публикуване и предаване на молбата за преобразуване

1.   Молбата за преобразуване се подава в Службата в съответния срок съгласно член 112, параграф 4, 5 или 6 и включва посочване на основанията за преобразуване в съответствие с член 112, параграф 1, буква а) или б), държавите членки, по отношение на които се иска преобразуването, както и стоките и услугите, подлежащи на преобразуване. Когато преобразуването се иска след неуспешно подновяване на регистрацията, срокът от три месеца, предвиден в член 112, параграф 5, започва да тече в деня след последния ден, в който може да бъде представена молбата за подновяване съгласно член 47, параграф 3. Молбата за преобразуване не се счита за подадена, докато не бъде заплатена таксата за преобразуване.

2.   Когато молбата за преобразуване е свързана със заявка за марка на ЕС, която вече е публикувана, или когато молбата за преобразуване е свързана с марка на ЕС, получаването на такава молба се отбелязва в регистъра, а молбата за преобразуване се публикува.

3.   Службата проверява дали исканото преобразуване отговаря на условията на настоящия регламент, и по-специално на член 112, параграфи 1, 2, 4, 5 и 6 и параграф 1 от настоящия член, заедно с формалните условия, определени в акта за изпълнение, приет съгласно параграф 6 от настоящия член. Ако условията по отношение на молбата не са изпълнени, Службата уведомява заявителя за пропуските. Ако пропуските не бъдат отстранени в срока, посочен от Службата, тя отхвърля молбата за преобразуване. Когато се прилага член 112, параграф 2, Службата отхвърля молбата за преобразуване като недопустима единствено по отношение на онези държави членки, за които преобразуването е изключено съгласно същата разпоредба. Когато не е заплатена таксата за преобразуване в съответния срок от три месеца съгласно член 112, параграф 4, 5 или 6, Службата информира заявителя, че молбата за преобразуване не се счита за подадена.

4.   Ако Службата или съдът за марките на ЕС отхвърли заявката за марка на ЕС или обяви марката на ЕС за недействителна на базата на абсолютни основания чрез позоваване на езика на държава членка, преобразуването се изключва съгласно член 112, параграф 2 за всички държави членки, в които този език е един от официалните езици. Ако Службата или съдът за марки на ЕС отхвърли заявката за марка на ЕС или обяви марката на ЕС за недействителна на базата на абсолютни основания, за които е установено, че се прилагат в целия Съюз, или поради по-ранна марка на ЕС или друго право на индустриална собственост на Европейския съюз, преобразуването се изключва съгласно член 112, параграф 2 за всички държави членки.

5.   Когато молбата за преобразуване отговаря на изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, Службата изпраща молбата за преобразуване и съответните данни, посочени в член 84, параграф 2, на централните ведомства по индустриална собственост на държавите членки, включително на Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, които са счели молбата за приемлива. Службата информира заявителя за датата на изпращане.

6.   Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.“

98)

В член 114 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Заявката за марка на ЕС или марка на ЕС, препратена в съответствие с член 113, не подлежи на формалните изисквания на националното право, които са различни от предвидените в настоящия регламент или в актовете, приети съгласно настоящия регламент, или които ги допълват“.

99)

В член 115, параграф 1 първото изречение се заменя със следното:

„Службата е агенция на Съюза.“

100)

В член 116 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Без да се засяга параграф 1, Службата може да използва дългосрочно командировани национални експерти или друг персонал, които не са нейни служители. Управителният съвет приема решение за определяне на правилата за дългосрочното командироване на национални експерти в Службата.“

101)

В член 117 думите „по отношение на Службата“ се заменят с „по отношение на Службата и нейния персонал“.

102)

Член 119 се изменя, както следва:

103)

В член 120, параграф 1 думите „регламента за прилагане“ се заменят с „акт, приет в съответствие с настоящия регламент“.

104)

Член 122 се заличава.

105)

Член 123 се заменя със следното:

„Член 123

Прозрачност

1.   Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (17) се прилага за документи, съхранявани от Службата.

2.   Управителният съвет приема подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1049/2001.

3.   Решенията, взети от Службата съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат предмет на жалба пред Европейския омбудсман или на иск пред Съда на Европейския съюз при условията, установени съответно в членове 228 и 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

4.   При обработката на лични данни от Службата се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (18).

(17)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43)."

(18)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).“"

106)

Вмъква се следният член:

„Член 123а

Правила за сигурност за защита на класифицираната информация и на некласифицираната информация от чувствително естество

Службата прилага принципите за сигурност, които се съдържат в правилата за сигурност на Комисията, отнасящи се до защитата на класифицираната информация на Европейския съюз (КИЕС) и на некласифицираната информация от чувствително естество, както е посочено в решения (EС, Eвратом) 2015/443 (19) и 2015/444 (20) на Комисията. Принципите за сигурност обхващат, наред с другото, разпоредби относно обмена, обработката и съхранението на такава информация.

(19)  Решение (ЕС, Евратом) 2015/443 на Комисията от 13 март 2015 г. относно сигурността в Комисията (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 41)."

(20)  Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).“"

107)

В дял XII се вмъква следният раздел:

„РАЗДЕЛ 1а

Задачи на Службата и сътрудничество за насърчаване на сближаването

Член 123б

Задачи на Службата

1.   Службата има следните задачи:

2.   Службата си сътрудничи с институции, органи, служби, ведомства за индустриална собственост, международни и неправителствени организации във връзка със задачите, възложени ѝ в параграф 1.

3.   Службата може да предоставя доброволни услуги по медиация с цел подпомагане на страните за уреждане на спорове по взаимно съгласие.

Член 123в

Сътрудничество за насърчаване на сближаването на практиките и инструментите

1.   Службата и централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс си сътрудничат, за да се насърчи сближаването на практиките и инструментите в областта на марките, дизайните и моделите.

Без да се засяга параграф 3, това сътрудничество обхваща по-специално следните области на дейност:

2.   Въз основа на предложение на изпълнителния директор, управителният съвет определя и координира проекти от интерес за Съюза и държавите членки по отношение на областите, посочени в параграфи 1 и 6, като приканва централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс да участват в тези проекти.

Разработката на проекта съдържа конкретни задължения и отговорности за всяко участващо ведомство за индустриална собственост на държавите членки, Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс и Службата. Службата се консултира с представители на потребителите, по-специално на етапа на разработка на проектите и на оценка на техните резултати.

3.   Централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс могат да не участват в проектите, посочени в първа алинея на параграф 2, както и да ограничат или да преустановят временно сътрудничеството си по тях.

Когато се възползват от предвидените в първа алинея възможности, централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс представят на Службата писмено изложение на мотивите за своето решение.

4.   След като са се ангажирали с участие в определени проекти, централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, без да се засяга параграф 3, участват ефективно в проектите, посочени в параграф 2, с цел да се осигури тяхното разработване, функциониране, оперативна съвместимост и актуалност.

5.   Службата предоставя финансова подкрепа за проектите, посочени в параграф 2, доколкото това е необходимо за осигуряване за целите на параграф 4 на ефективното участие на централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и на Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс в посочените проекти. Тази финансова подкрепа може да бъде предоставена под формата на безвъзмездни средства и непарични вноски. Общият размер на финансирането не надвишава 15 % от годишните приходи на Службата. Бенефициери на безвъзмездните средства са централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс. Безвъзмездните средства могат да се отпускат без покани за представяне на предложения в съответствие с финансовите правила, приложими спрямо Службата, и с принципите на процедурите относно безвъзмездните средства, които се съдържат в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (24) и в Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (25).

6.   Службата и съответните компетентни органи на държавите членки си сътрудничат на доброволен принцип, за да насърчават повишаването на осведомеността относно системата на марките, и в борбата срещу фалшифицирането. Това сътрудничество включва проекти, които са насочени по-специално към прилагането на установените стандарти и практики, както и към организиране на дейности за образование и обучение. Финансовата подкрепа за тези проекти е част от общия размер на финансирането, посочен в параграф 5. Параграфи 2—5 се прилагат mutatis mutandis.

(21)  Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 5.1.2002 г., стр. 1)."

(22)  Регламент (ЕС) № 386/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за възлагане на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) на задачи, свързани с гарантирането на спазването на правата на интелектуална собственост, включително обединяването на представители на публичния и частния сектор в Европейска обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост (ОВ L 129, 16.5.2012 г., стр. 1)."

(23)  Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения (ОВ L 299, 27.10.2012 г., стр. 5)."

(24)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1)."

(25)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).“"

108)

В дял XII раздели 2 и 3 се заменят със следното:

„РАЗДЕЛ 2

Управителен съвет

Член 124

Функции на управителния съвет

1.   Без да се засягат функциите, възложени на бюджетния комитет съгласно раздел 5, управителният съвет има следните функции:

2.   Управителният съвет приема в съответствие с член 110 от Правилника за длъжностните лица и член 142 от Условията за работа на другите служители на Съюза решение, основано на член 2, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и на член 6 от Условията за работа на другите служители на Съюза, с което делегира съответните правомощия на орган по назначаването на изпълнителния директор и определя условията, при които посоченото делегиране на правомощия на орган по назначаването може да бъде оттеглено.

Изпълнителният директор има правото от своя страна да делегира тези правомощия на други лица.

Когато изключителни обстоятелства налагат това, управителният съвет може с решение временно да оттегли правомощията на орган по назначаването, делегирани на изпълнителния директор, както и правомощията, които последният е делегирал на други лица, и да ги упражнява пряко или да ги делегира на някой от членовете си или на друг служител, различен от изпълнителния директор.

Член 125

Състав на управителния съвет

1.   Управителният съвет се състои от по един представител на всяка държава членка, двама представители на Комисията и един представител на Европейския парламент, както и от съответните им заместници.

2.   Членовете на управителния съвет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти при спазване на процедурния правилник.

Член 126

Председател на управителния съвет

1.   Управителният съвет избира председател и заместник-председател измежду членовете си. Заместник-председателят замества по право председателя, когато той е възпрепятстван да изпълнява задълженията си.

2.   Продължителността на мандата на председателя и на заместник-председателя е четири години. Този мандат може да бъде подновен еднократно. Ако обаче членството им в управителния съвет изтече по време на мандата им, мандатът изтича автоматично на същата дата.

Член 127

Заседания

1.   Заседанията на управителния съвет се свикват от неговия председател.

2.   Изпълнителният директор участва в разискванията, освен ако управителният съвет не реши друго.

3.   Управителният съвет провежда редовно заседание поне веднъж годишно. Освен това той се свиква по инициатива на председателя или по искане на Комисията, или на една трета от държавите членки.

4.   Управителният съвет приема свой процедурен правилник.

5.   Управителният съвет взема решенията си с абсолютно мнозинство от своите членове. Въпреки това се изисква мнозинство от две трети от неговите членове за решенията, които управителният съвет е оправомощен да приема съгласно член 124, параграф 1, букви а) и б), член 126, параграф 1 и член 129, параграфи 2 и 4. В двата случая всеки член разполага само с по един глас.

6.   Управителният съвет може да покани наблюдатели да присъстват на неговите заседания.

7.   Секретариатът на управителния съвет се осигурява от Службата.

РАЗДЕЛ 3

Изпълнителен директор

Член 128

Функции на изпълнителния директор

1.   Службата се ръководи от изпълнителен директор. Изпълнителният директор отговаря пред управителния съвет.

2.   Без да се засягат правомощията на Комисията, управителния съвет и бюджетния комитет, изпълнителният директор е независим при изпълнението на задълженията си и не може да иска или приема инструкции от което и да било правителство или от друг орган.

3.   Изпълнителният директор е законният представител на Службата.

4.   Изпълнителният директор има по-специално следните функции, които могат да бъдат делегирани:

5.   Изпълнителният директор се подпомага от един или повече заместник изпълнителни директори. В случай на отсъствие на изпълнителния директор или когато той е възпрепятстван, заместник изпълнителният директор или един от заместник изпълнителните директори изпълнява функциите му по реда, определен от управителния съвет.

Член 129

Назначаване и освобождаване на изпълнителния директор и продължаване на мандата

1.   Изпълнителният директор се назначава като срочно нает служител на Службата съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители.

2.   Изпълнителният директор се назначава от Съвета с обикновено мнозинство от списък с кандидати, предложени от управителния съвет след открита и прозрачна процедура за подбор. Преди да бъде назначен, избраният от управителния съвет кандидат може да бъде поканен да направи изявление пред компетентна комисия в Европейския парламент и да отговори на поставените от нейните членове въпроси. За целите на сключване на договора с изпълнителния директор Службата се представлява от председателя на управителния съвет.

Изпълнителният директор може да бъде отстранен от длъжност единствено с решение на Съвета по предложение на управителния съвет.

3.   Мандатът на изпълнителния директор е пет години. Преди да изтече този срок, управителният съвет прави оценка, при която взема предвид оценката на резултатите от работата на изпълнителния директор и бъдещите задачи и предизвикателства пред Службата.

4.   Съветът, като взема предвид оценката, посочена в параграф 3, може еднократно да удължи мандата на изпълнителния директор за не повече от пет години.

5.   Изпълнителен директор, чийто мандат е бил удължен, не може да участва в друга процедура за подбор за същата длъжност в края на целия му мандат.

6.   Заместник изпълнителният директор или заместник изпълнителните директори се назначават или освобождават от длъжност при условията, предвидени в параграф 2, след консултация с изпълнителния директор и, когато е приложимо, с новоизбрания изпълнителен директор. Мандатът на заместник изпълнителния директор е пет години. Той може да бъде удължен еднократно от Съвета за не повече от пет години, след консултация с изпълнителния директор.“

109)

Член 130 се изменя, както следва:

110)

В член 131 позоваването на „членове 36, 37 и 68“ се заменя с „членове 36, 37, 68 и 74в“.

111)

В член 132 параграф 2 се изменя, както следва:

112)

Член 133 се заменя със следното:

„Член 133

Отдел, натоварен с воденето на регистъра

1.   Отделът, натоварен с воденето на регистъра, е отговорен за вземането на решения по отношение на вписванията в регистъра.

2.   Той също така е компетентен да поддържа списъка с професионалните представители, посочен в член 93, параграф 2.

3.   Решенията на отдела се вземат от един-единствен член.“

113)

Член 134 се изменя, както следва:

114)

Вмъква се следният член:

„Член 134а

Обща компетентност

Решенията, които се изискват по силата на настоящия регламент и които не попадат в рамките на компетентността на проверителя, отдела по споровете, отдела по отмяна или отдела, натоварен с воденето на регистъра, се вземат от всяко длъжностно лице или звено, назначено от изпълнителния директор за тази цел.“

115)

Член 135 се изменя, както следва:

116)

Член 136 се заменя със следното:

„Член 136

Независимост на членовете на апелативните състави

1.   Председателят на апелативните състави и председателите на отделните състави се назначават за срок от пет години в съответствие с процедурата, предвидена в член 129 за назначаването на изпълнителен директор. Те не могат да бъдат отстранени от длъжността си по време на този срок, освен ако няма сериозни основания за такова отстраняване и ако Съдът на Европейския съюз, сезиран от назначилата ги институция, не вземе решение в този смисъл.

2.   Мандатът на председателя на апелативните състави може да бъде удължен еднократно с пет години или до достигане на възраст за пенсиониране, ако тази възраст бъде достигната по време на новия мандат, след предварителна положителна оценка на изпълнението на задълженията му, извършена от управителния съвет.

3.   Мандатът на председателите на отделните състави може да бъде удължаван с допълнителни периоди от по пет години или до достигане на възраст за пенсиониране, ако тази възраст бъде достигната по време на новия мандат, след предварителна положителна оценка на изпълнението на задълженията им, извършена от управителния съвет, и след консултация с председателя на апелативните състави.

4.   Председателят на апелативните състави има следните управленски и организационни функции:

Председателят на апелативните състави председателства големия състав.

5.   Членовете на апелативните състави се назначават от управителния съвет за срок от пет години. Техният мандат може да бъде удължаван с допълнителни периоди от по пет години или до достигане на възраст за пенсиониране, ако тази възраст бъде достигната по време на новия мандат, след предварителна положителна оценката на изпълнението на задълженията им, извършена от управителния съвет, и след консултация с председателя на апелативните състави.

6.   Членовете на апелативните състави не могат да бъдат отстранявани от длъжност, освен ако няма сериозни основания за това и ако Съдът на Европейския съюз, сезиран от управителния съвет по предложение на председателя на апелативните състави, и след консултация с председателя на състава, към който въпросният член принадлежи, не вземе решение в този смисъл.

7.   Председателят на апелативните състави и председателите и членовете на отделните апелативни състави са независими. В своите решения те не са обвързани с никакви инструкции.

8.   Решенията, постановени от големия състав по жалби, или неговите становища по правни въпроси, поискани от изпълнителния директор съгласно член 135, са задължителни за компетентните да вземат решения отдели в Службата, посочени в член 130.

9.   Председателят на апелативните състави и председателите и членовете на отделните апелативни състави не могат да бъдат проверители или членове на отделите по споровете, на отдела, натоварен с воденето на регистъра, или отделите по отмяна.“

117)

Вмъква се следният член:

„Член 136а

Президиум на апелативните състави и голям състав

1.   Президиумът включва председателя на апелативните състави, който го оглавява, председателите и членовете на съставите, избрани за всяка календарна година от и измежду всички членове на съставите, различни от председателя на апелативните състави и председателите на съставите. Броят на членовете на съставите, избрани по този начин, съставлява една четвърт от броя на членовете на съставите, различни от председателя на апелативните състави и председателите на съставите, като при необходимост числото се закръглява.

2.   Големият състав, посочен в член 135, параграф 2, се състои от девет членове, включително председателя на апелативните състави, председателите на съставите, докладчика, определен преди отнасянето на делото до големия състав, ако е приложимо, и членове, избрани на ротационен принцип от списък с имената на всички членове на апелативните състави, различни от председателя на апелативните състави и председателите на съставите.“

118)

Вмъква се следният член:

„Член 136б

Делегиране на правомощия

Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определят подробностите относно организацията на апелативните състави, включително създаването и ролята на президиума, състава на големия състав и правилата относно сезирането му, както и условията, съгласно които решенията трябва да се вземат от един-единствен член в съответствие с член 135, параграфи 2 и 5.“

119)

Вмъква се следният член:

„Член 137а

Център за медиация

1.   За целите на член 123б, параграф 3 Службата може да създаде център за медиация („центърът“).

2.   Всички физически или юридически лица могат да ползват услугите на центъра на доброволен принцип с цел уреждане на спорове по взаимно съгласие въз основа на настоящия регламент или на Регламент (ЕО) № 6/2002.

3.   Страните прибягват до използването на медиация, като подават съвместно искане. Искането се счита за подадено само след внасянето на съответната такса. Изпълнителният директор определя сумата, която се начислява, в съответствие с член 144, параграф 1.

4.   В случай на спорове, предмет на висящо производство пред отделите по споровете, отделите по отмяна или пред апелативните състави на Службата, може да бъде представено съвместно искане за медиация по всяко време след подаването на възражение, на искане за отмяна или за обявяване на недействителност или на жалба срещу решения на отделите по споровете или по отмяна.

5.   Въпросното производството временно се преустановява и сроковете, различни от срока за плащането на приложимата такса, спират временно да текат от датата на подаване на съвместното искане за медиация. Сроковете продължават да текат отново от деня, на който е възобновено производството.

6.   Страните се приканват да назначат съвместно от посочения в параграф 12 списък медиатор, който е декларирал, че владее езика на въпросното производство по медиация. В случай че страните не назначат медиатор в срок от 20 дни от датата на поканата, медиацията се счита за неуспешна.

7.   Страните постигат съгласие съвместно с медиатора по подробните правила за медиацията в рамките на споразумение за медиация.

8.   Медиаторът приключва производството по медиация, веднага щом страните постигнат споразумение, или едната страна заяви, че желае да се прекрати медиацията, или медиаторът установи, че страните не са успели да постигнат такова споразумение.

9.   Медиаторът информира страните, както и съответната инстанция на Службата, веднага след като приключи производството по медиация.

10.   Обсъжданията и преговорите, провеждани в рамките на медиацията, са поверителни за всички лица, участващи в нея, по-специално за медиатора, страните и техните представители. Всички документи и информацията, представени по време на медиацията, се съхраняват отделно от досието на другите производства пред Службата и не представляват част от него.

11.   Медиацията се провежда на един от официалните езици на Съюза, договорен от страните. В случай че медиацията се отнася до висящи пред Службата спорове, тя се извършва на езика на производството в Службата, освен ако не е договорено нещо друго от страните.

12.   Службата съставя списък на медиаторите, които подпомагат страните при уреждането на техните спорове. Те трябва да бъдат независими и да притежават съответни умения и опит. Списъкът може да включва както медиатори, които са наети от Службата, така и такива, които не са наети от нея.

13.   Медиаторите действат безпристрастно при упражняването на своите задължения и декларират всички действителни или предполагаеми конфликти на интереси при тяхното определяне. Членовете на компетентните да вземат решения инстанции на Службата, изброени в член 130, не участват в процедура по медиация в случай, в който имат:

14.   Медиаторите не участват като членове на компетентните да вземат решения инстанции на Службата, посочени в член 130, в производство, възобновено вследствие на неуспешно провеждане на медиация.

15.   Службата може да си сътрудничи с други признати национални или международни органи, които се занимават с медиация.“

120)

Член 138 се заменя със следното:

„Член 138

Бюджетен комитет

1.   Бюджетният комитет има функциите, които са му възложени с настоящия раздел.

2.   Членове 125 и 126, член 127, параграфи 1—4 и параграф 5 доколкото той се отнася до избора на председател и заместник-председател, параграфи 6 и 7 се прилагат по отношение на бюджетния комитет mutatis mutandis.

3.   Бюджетният комитет взема решенията си с абсолютно мнозинство от своите членове. Въпреки това за решенията, които бюджетният комитет е компетентен да взема съгласно член 140, параграф 3 и член 143, се изисква мнозинство от две трети от неговите членове. В двата случая всеки член разполага само с по един глас.“

121)

Член 139 се заменя със следното:

„Член 139

Бюджет

1.   За всички приходи и разходи на Службата се изготвя прогноза за всяка финансова година, която съвпада с календарната година, и се отразяват в бюджета на Службата. Всяка финансова година съвпада с календалната година.

2.   Приходите и разходите, отразени в бюджета, са балансирани.

3.   Приходите включват, без да се засягат други видове доходи, общи такси, платими съгласно приложение I към настоящия регламент, общи такси, предвидени в Регламент (ЕО) № 6/2002, общи такси, платими съгласно Мадридския протокол, упоменат в член 145 от настоящия регламент, за международна регистрация, посочваща Съюза, както и други плащания, извършени към договарящи страни по Мадридския протокол, общи такси, платими съгласно Женевския акт, както е посочено в член 106в от Регламент (ЕО) № 6/2002, за международна регистрация, посочваща Съюза, и други плащания към договарящи страни по Женевския акт и, в необходимата степен, субсидия, вписана в конкретен бюджетен ред от общия бюджет на Съюза, раздел „Комисия“.

4.   Всяка година Службата компенсира разходите, направени от централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки, Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, както и всеки друг съответен орган, посочен от държава членка, в резултат на конкретните задачи, които те изпълняват като функционални елементи на системата на марките на ЕС в контекста на следните услуги и процедури:

5.   Цялостното компенсиране на разходите, определени в параграф 4, съответства на 5 % от годишните приходи на Службата. Без да се засяга трета алинея от настоящия параграф, по предложение на Службата и след консултация с бюджетния комитет управителният съвет определя алгоритъма за вноските въз основа на следните справедливи, обективни и уместни показатели:

С цел оправдаване на разходите, посочени в параграф 4, до 31 март всяка година държавите членки представят на Службата статистически данни, показващи стойностите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, подточки а) — г) за предходната година, които се включват в предложението, направено пред управителния съвет.

От съображения за справедливост се смята, че разходите, направени от органите, упоменати в параграф 4, във всяка държава членка съответстват на най-малко 2 % от общото компенсиране, предвидено по настоящия параграф.

6.   Задължението на Службата да компенсира разходите, които са посочени в параграф 4 и са направени през дадена година, се прилага единствено дотолкова, доколкото не възниква бюджетен дефицит през посочената година.

7.   В случай на бюджетен излишък и без да се засяга параграф 10, по предложение на Службата и след консултация с бюджетния комитет управителният съвет може да увеличи процента, посочен в параграф 5, на най-много 10 % от годишните приходи на Службата.

8.   Без да се засягат параграфи 4 — 7 и параграф 10 от настоящия член и членове 123б и 123в, в случай че се генерира значителен излишък в продължение на пет поредни години, бюджетният комитет, по предложение на Службата и в съответствие с годишната работна програма и многогодишната стратегическа програма, посочени в член 124, параграф 1, букви а) и б), взема решение с мнозинство от две трети относно прехвърлянето към бюджета на Съюза на излишък, генериран от 23 март 2016 г.

9.   Службата изготвя два пъти годишно доклад до Европейския парламент, Съвета и Комисията относно финансовото си състояние, включително относно финансовите операции, извършени съгласно член 123в, параграфи 5 и 6 и член 139, параграфи 5, и 7. Въз основа на този доклад Комисията прави преглед на финансовото състояние на Службата.

10.   Службата осигурява финансов резерв, който покрива оперативните ѝ разходи за една година, за да се гарантира непрекъснатостта на нейните операции и изпълнението на нейните задачи.“

122)

Вмъква се следният член:

„Член 141а

Борба с измамите

1.   С цел да се улесни борбата с измамите, корупцията и други незаконни дейности, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (26), Службата се присъединява към Междуинституционалното споразумение от 25 май 1999 г. относно вътрешните разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и приема подходящи разпоредби, приложими към всички служители на Службата, като използва образеца, посочен в приложението към посоченото споразумение.

2.   Европейската сметна палата има правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза чрез Службата.

3.   OLAF може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (27), с цел да се установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза, във връзка с решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансирани от Службата.

4.   Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, договорите, споразуменията и решенията на Службата за отпускане на безвъзмездни средства съдържат разпоредби, с които Сметната палата и OLAF изрично се упълномощават да провеждат такива одити и разследвания в съответствие с техните компетентности.

5.   Бюджетният комитет приема стратегия за борба с измамите, която е пропорционална на рисковете от измами, като взема предвид съотношението между разходите и ползите от мерките, които трябва да се приложат.

(26)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1)."

(27)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).“"

123)

Член 144 се заменя със следното:

„Член 144

Такси, налози и падеж

1.   Изпълнителният директор определя сумата, която се таксува за всички услуги, предоставяни от Службата, различни от посочените в приложение I, както и сумата, която се таксува за Бюлетина на марките на ЕС, Официалния вестник на Службата, както и всякакви други нейни публикации. Размерът на налозите се определя в евро и се публикува в Официалния вестник на Службата. Размерът на всеки налог не може да надвишава това, което е необходимо за покриване на разходите, направени за конкретната услуга, предоставяна от Службата.

2.   Таксите и налозите, по отношение на които падежът не е определен в настоящия регламент, са дължими на датата на получаване на искането за извършване на услугата, за която е начислена таксата или налогът.

Със съгласието на бюджетния комитет изпълнителният директор може да определя кои от услугите, посочени в първа алинея, не трябва да зависят от предварителното заплащане на съответните такси или налози.“

124)

Вмъкват се следните членове:

„Член 144а

Плащане на такси и налози

1.   Такси и налози, дължими на Службата, се плащат чрез заплащане или чрез банков превод по сметка на Службата.

Със съгласието на бюджетния комитет изпълнителният директор може да определя кои конкретни начини на плащане, различни от изложените в първа алинея, по-специално чрез депозити по текущи сметки на Службата, могат се използват.

Решенията, взети по силата на втора алинея, се публикуват в Официалния вестник на Службата.

Всички плащания, включително чрез всякакъв друг начин на плащане, определен по силата на втора алинея, се извършват в евро.

2.   При всяко плащане се посочва името на лицето, което извършва плащането, и се предоставя необходимата информация, за да може Службата незабавно да установи целта на плащането. По-специално се предоставя следната информация:

3.   Ако целта на плащането, посочено в параграф 2, не може да бъде установена незабавно, Службата изисква от лицето, извършващо плащането, да я уведоми писмено за целта на плащането в срок, който тя може да посочи. Ако лицето не изпълни своевременно това искане, се приема, че не е извършено плащане. Платената сума се възстановява.

Член 144б

Дата, на която плащането се смята за извършено

1.   В случаите, посочени в член 144а, параграф 1, първа алинея, датата, на която плащането се счита за извършено към Службата, е датата, на която размерът на плащането или банковия превод действително е постъпил в банкова сметка на Службата.

2.   Когато могат да се използват начините на плащане, посочени в член 144а, параграф 1, втора алинея, изпълнителният директор определя датата, на която тези плащания да се считат за извършени.

3.   Когато съгласно параграфи 1 и 2 плащането на такса се счита за извършено едва след изтичането на срока, в който е било дължимо, се смята, че този срок е спазен, ако се предоставят доказателства на Службата, че лицата, които са извършили плащането в държава членка в срока, в който плащането следва да е било извършено, надлежно са дали нареждане на банкова институция да преведе размера на плащането и са платили допълнителна такса от 10 % от съответната такса или такси, която обаче не надвишава 200 евро. Не се дължи допълнителна такса, ако съответното нареждане е било дадено на банковата институция не по-късно от десет дни преди изтичането на срока за плащане.

4.   Службата може да поиска лицето, което е извършило плащането, да представи доказателство за датата, на която е дадено нареждането на банковата институция по параграф 3, и когато е необходимо, да плати съответната допълнителна такса в посочен от нея срок. Ако лицето не изпълни това искане или ако доказателството е недостатъчно, или ако наложената допълнителна такса не е платена своевременно, срокът за плащане не се смята за спазен.

Член 144в

Недостатъчни плащания и възстановяване на незначителни суми

1.   По принцип срокът за плащане се смята за спазен само ако цялата сума на таксата е платена своевременно. Ако таксата не е платена изцяло, платената сума се възстановява след изтичането на срока.

2.   Службата може обаче, доколкото е възможно в рамките на оставащото време до изтичане на срока, да даде възможност на лицето да изплати липсващата сума или когато счете това за обосновано, да не взема под внимание липсващи суми в малък размер, без да се засягат правата на лицето, извършващо плащането.

3.   Със съгласието на бюджетния комитет изпълнителният директор може да отменя действия за принудително възстановяване на дължима сума, когато подлежащата на възстановяване сума е незначителна или възстановяването ѝ е твърде несигурно.

4.   Когато е надплатена сума за покриване на такса или налог, надплатеното не се възстановява, ако сумата е незначителна и ако съответната страна не е поискала изрично възстановяване.

Със съгласието на бюджетния комитет изпълнителният директор може да определя равнищата, под които надплатените суми за такси или налози не се възстановяват.

Решенията, взети по силата на втора алинея, се публикуват в Официалния вестник на Службата.“

125)

В член 145 думите „неговите регламенти за прилагане“ се заменят с „актовете, приети съгласно настоящия регламент“.

126)

Член 147 се изменя, както следва:

127)

Вмъква се следният член:

„Член 148а

Нотификация за обявяването на недействителност на основната заявка или на регистрацията

1.   В срок от пет години от датата на международната регистрация Службата нотифицира Международното бюро за факти и решения, които засягат валидността на заявката за марка на ЕС или на регистрацията на марка на ЕС, на която се основава международната регистрация.

2.   Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят отделните факти и решения, за които има задължение за нотификация в съответствие с член 6, параграф 3 от Мадридския протокол, както и подходящият момент за такива нотификации. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2 от настоящия регламент.“

128)

Член 149 се заменя със следното:

„Член 149

Молба за териториално разширяване след международната регистрация

1.   Молбата за териториално разширяване, направена след международна регистрация съгласно член 3б, параграф 2 от Мадридския протокол, може да бъде подадена чрез посредничеството на Службата. Молбата се подава на езика, на който е подадена международната заявка съгласно член 147 от настоящия регламент. Тя включва данни за обосноваване на правото за извършване на посочване в съответствие с член 2, параграф 1, точка ii) и член 3б, параграф 2 от Мадридския протокол. Службата информира заявителя, който подава молба за териториално разширяване, за датата, на която е получена молбата за териториално разширяване.

2.   Комисията приема актове за изпълнение, в които се определят подробните изисквания по отношение на молбата за териториално разширяване съгласно параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.

3.   Когато молбата за териториално разширяване след международна регистрация не отговаря на изискванията, изложени в параграф 1 и в акта за изпълнение, приет съгласно параграф 2, Службата приканва заявителя да отстрани установените пропуски в срока, който тя може да определи. Ако пропуските не бъдат отстранени в срока, определен от Службата, тя отказва да изпрати на Международното бюро молбата. Службата не отказва да изпрати молбата на Международното бюро, преди на заявителя да е била дадена възможност за отстраняване на пропуските, открити в молбата.

4.   Службата изпраща на Международното бюро молбата за териториално разширяване, направена вследствие на международна регистрация, веднага щом са изпълнени изискванията, посочени в параграф 3.“

129)

Член 153 се заменя със следното:

„Член 153

Претендиране за предходност в международна заявка

1.   Заявителят за международна регистрация, посочваща Съюза, може да претендира в международната заявка предходност на по-ранна марка, регистрирана в държава членка, включително марка, регистрирана на територията на страните от Бенелюкс, или регистрирана съгласно международни договорености, имащи действие в държава членка, както е предвидено в член 34.

2.   Документацията в подкрепа на претенцията за предходност, определена в акта за изпълнение, приет съгласно член 34, параграф 5, се представя в срок от три месеца от датата, на която Международното бюро е нотифицирало Службата за международната регистрация. Във връзка с това се прилага член 34, параграф 6.

3.   Когато притежателят на международната регистрация е задължен да бъде представляван пред Службата съгласно член 92, параграф 2, уведомлението, посочено в параграф 2 от настоящия член, съдържа назначаването на представител по смисъла на член 93, параграф 1.

4.   Когато Службата установи, че претенцията за предходност съгласно параграф 1 от настоящия член не отговаря на член 34 или на другите изисквания, определени в настоящия член, тя приканва заявителя да отстрани пропуските. Ако изискванията, посочени в първото изречение, не са изпълнени в срока, определен от Службата, се губи правото на предходност по отношение на въпросната международна регистрация. Ако пропуските се отнасят само до някои стоки и услуги, правото на предходност се губи само до степента, до която се отнася за тези стоки и услуги.

5.   Службата информира Международното бюро за всички декларации за загуба на правото на предходност съгласно параграф 4. Тя също така информира Международното бюро за всяко оттегляне или ограничаване на претенцията за предходност.

6.   Прилага се член 34, параграф 4, освен ако правото на предходност не се обяви за изгубено съгласно параграф 4 от настоящия член.“

130)

Вмъква се следният член:

„Член 153а

Претендиране на предходност пред Службата

1.   Притежателят на международна регистрация, посочваща Съюза, може, от датата на публикуване на резултата от регистрацията съгласно член 152, параграф 2, да претендира пред Службата предходност на по-ранна марка, регистрирана в държава членка, включително марка, регистрирана на територията на страните от Бенелюкс, или регистрирана съгласно международни договорености, имащи действие в държава членка, както е предвидено в член 35.

2.   Когато се претендира предходност преди датата, посочена в параграф 1, претенцията за предходност се счита за получена от Службата на тази дата.

3.   Претенцията за предходност съгласно параграф 1 от настоящия член отговаря на изискванията, посочени в член 35, и съдържа информация, която да позволи разглеждането ѝ на базата на тези изисквания.

4.   Ако изискванията за претендиране на предходност, посочени в параграф 3 и определени в акта за изпълнение, приет съгласно параграф 6, не са изпълнени, Службата приканва притежателя на международната регистрация да отстрани пропуските. Ако пропуските не бъдат отстранени в определения от Службата срок, тя отхвърля претенцията.

5.   Когато Службата е приела претенция за предходност или когато претенцията за предходност е оттеглена или отменена от Службата, тя информира съответно Международното бюро.

6.   Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на претенцията за предходност съгласно параграф 1 от настоящия член и подробностите относно информацията, която да се нотифицира съгласно параграф 5 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.“

131)

Член 154 се заменя със следното:

„Член 154

Посочване на стоки и услуги и разглеждане на абсолютните основания за отказ

1.   Международните регистрации, посочващи Съюза, подлежат на разглеждане на тяхното съответствие с член 28, параграфи 2—4 и на абсолютните основания за отказ по същия начин, както заявките за марки на ЕС.

2.   Когато международната регистрация, посочваща Съюза, е счетена за недопустима за защита съгласно член 28, параграф 4 или член 37, параграф 1 от настоящия регламент на всички или на част от стоките и услугите, за които тя е била регистрирана от Международното бюро, Службата издава служебна временна нотификация за отказ до Международното бюро в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от Мадридския протокол.

3.   Когато притежателят на международната регистрация е задължен да бъде представляван пред Службата съгласно член 92, параграф 2, нотификацията, посочена в параграф 2 от настоящия член, съдържа покана за назначаване на представител по смисъла на член 93, параграф 1.

4.   В нотификацията за временен отказ се излагат основанията за този отказ и се уточнява срок, в който притежателят на международната регистрация може да внесе своите бележки, и ако е целесъобразно, да назначи свой представител. Срокът започва да тече в деня, в който Службата издаде временния отказ.

5.   Когато Службата констатира, че международната заявка, посочваща Съюза, не съдържа данни за втори език съгласно член 161б от настоящия регламент, Службата издава служебна временна нотификация за отказ до Международното бюро съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Мадридския протокол.

6.   Когато притежателят на международната регистрация не успее да отстрани основанието за отказ на защита в рамките на срока или, по целесъобразност, да назначи свой представител или да посочи втори език, Службата отказва защитата изцяло или за част от стоките и услугите, за които е направена международната регистрация. Отказът на защита има смисъл на отказ на заявка за марка на ЕС. Решението подлежи на обжалване в съответствие с членове 58—65.

7.   Когато от началото на срока за представяне на възражения, посочен в член 156, параграф 2, Службата не е издала служебна временна нотификация за отказ съгласно параграф 2 от настоящия член, тя изпраща на Международното бюро акт, в който посочва, че прегледът за абсолютните основания за отказ съгласно член 37 е приключен, но че международната регистрация все още е предмет на възражения или съображения от трети лица. Този временен акт не засяга правото на Службата да поднови прегледа на абсолютни основания по собствена инициатива по всяко време преди постановяване на окончателния акт за предоставяне на защита.

8.   Комисията приема актове за изпълнение, в които се определя подробното съдържание на нотификацията за служебен временен отказ на защита, която трябва да се изпрати на Международното бюро, както и на заключителните съобщения, които трябва да се изпратят на Международното бюро относно окончателното предоставяне на защита или отказ на защита. Тоези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.“

132)

Вмъква се следният член:

„Член 154а

Колективни и сертификатни марки

1.   Когато дадена международна регистрация се основава на основната заявка или на основната регистрация, отнасящи се до колективна марка, сертификатна марка или гаранционна марка, международната регистрация, посочваща Съюза, се разглежда като колективна марка на ЕС или като сертификатна марка на ЕС, според конкретния случай.

2.   Притежателят на международната регистрация предоставя директно на Службата правилата за използване на марката, както е предвидено в членове 67 и 74б, в рамките на два месеца от датата, на която Международното бюро нотифицира Службата за международната регистрация.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 163а, в които се определят подробностите относно процедурата за международните регистрации, основаващи се на основната заявка или на основната регистрация, отнасящи се до колективна марка, сертификатна марка или гаранционна марка.“

133)

Член 155 се изменя, както следва:

134)

Член 156 се изменя, както следва:

135)

В член 158 се добавят следните параграфи:

„3.   Когато съгласно член 57 или член 100 от настоящия регламент и настоящия член международната регистрация, посочваща Съюза, е обявена за недействителна с окончателно решение, Службата нотифицира Международното бюро в съответствие с член 5, параграф 6 от Мадридския протокол.

4.   Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на нотификацията, която трябва да се изпрати на Международното бюро съгласно параграф 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.“

136)

Вмъкват се следните членове:

„Член 158а

Правно действие на регистрацията на прехвърляне

Вписването на промяна в собствеността на международната регистрация в международния регистър има същото действие като вписването на прехвърляне в регистъра съгласно член 17.

Член 158б

Правно действие на регистрацията на лицензии и други права

Вписването на лицензия или ограничение на правото на притежателя да се разпорежда по отношение на международната регистрация в международния регистър има същото действие като вписването на вещно право, принудително изпълнение или производство по несъстоятелност или на лицензия в регистъра, предвидено съответно в членове 19, 20, 21 и 22.

Член 158в

Преглед на искания за регистрация на прехвърляния, лицензии или ограничения на правото на притежателя да се разпорежда

Службата предава исканията за вписване на промяна в собствеността, лицензия или ограничение на правото на притежателя да се разпорежда, изменение или отмяна на лицензия или премахване на ограничение на правото на притежателя да се разпорежда, които са били депозирани пред нея, на Международното бюро, ако са придружени от подходящо доказателство за прехвърлянето, лицензията, ограничението на правото на разпореждане или от доказателство за това, че лицензията вече не съществува или че е била изменена, или че ограничението на правото на разпореждане е премахнато.“

137)

Член 159 се изменя, както следва:

138)

В член 161 се добавят следните параграфи:

„3.   За да се счита за трансформация на международна регистрация, която е била отменена по искане на службата на държавата на произход от Международното бюро съгласно член 9г от Мадридския протокол, заявката за марка на ЕС съдържа уточнение в този смисъл. Това уточнение се прави при подаване на заявката.

4.   Когато в хода на разглеждането в съответствие с член 36, параграф 1, буква б) Службата установи, че молбата не е подадена в срок от три месеца от датата, на която международната регистрация е била отменена от Международното бюро; или стоките и услугите, за които трябва да се регистрира марката на ЕС, не се съдържат в списъка на стоките и услугите, за които е направена международната регистрация по отношение на Европейския съюз, Службата приканва заявителя да отстрани пропуските.

5.   Ако пропуските, посочени в параграф 4, не бъдат отстранят в срока, определен от Службата, се губи правото на датата на международната регистрация или на датата на териториалното разширяване и, ако има такава, на датата на преимущественото право на международната регистрация.

6.   Комисията приема актове за изпълнение, с които се определя подробното съдържание на молбата за трансформация съгласно параграф 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 163, параграф 2.“

139)

Вмъкват се следните членове:

„Член 161а

Обмен на съобщения с Международното бюро

Обменът на съобщения с Международното бюро се извършва по начин и във формат, договорен от Международното бюро и Службата, за предпочитане по електронен път. Всяко позоваване на формуляри се разбира, че включва формуляри, които са на разположение в електронен формат.

Член 161б

Използване на езици

За целите на прилагането на настоящия регламент и приетите в съответствие с него правила, по отношение на международни регистрации, посочващи Съюза, езикът, на който се подава международната заявка, е езикът на производството по смисъла на член 119, параграф 4, а вторият език, посочен в международната заявка, е вторият език по смисъла на член 119, параграф 3.“

140)

Член 162 се заличава.

141)

Член 163 се заменя със следното:

„Член 163

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет по въпросите, свързани с правилата за прилагане. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (28).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

(28)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“"

142)

Вмъква се следният член:

„Член 163а

Упражняване на делегирането

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Делегирането на правомощия, посочено в член 42а, член 43, параграф 3, член 57а, член 65а, член 77, параграф 4, член 78, параграф 6, член 79, параграф 5, член 79б, параграф 2, член 79в, параграф 5, член 80, параграф 3, член 82а, параграф 3, член 93а, член 136б, член 154а, параграф 3 и член 156, параграф 4, се предоставя на Комисията за неопределен срок от 23 март 2016 г. От особено значение е Комисията да следва своята обичайна практика и да провежда консултации с експерти, включително експерти на държавите членки, преди да приеме тези делегирани актове.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегирано правомощие. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. Решението не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията го нотифицира едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 42а, член 43, параграф 3, член 57а, член 65а, член 77, параграф 4, член 78, параграф 6, член 79, параграф 5, член 79б, параграф 2, член 79в, параграф 5, член 80, параграф 3, член 82а, параграф 3, член 93а, член 136б, член 154а, параграф 3 и член 156, параграф 4, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от два месеца, след като са получили нотификация за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

143)

Член 164 се заличава.

144)

Вмъква се следният член:

„Член 165а

Оценка и преразглеждане

1.   До 24 март 2021 г. и на всеки пет години след това Комисията прави оценка на прилагането на настоящия регламент.

2.   Целта на оценката е да се преразгледа правната рамка на сътрудничеството между Службата и централните ведомства за индустриална собственост на държавите членки и Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс, с особено внимание към механизма на финансиране, посочен в член 123в. Освен това с оценката се оценява въздействието, ефикасността и ефективността на Службата и на нейните работни практики. В хода на оценката по-специално се разглеждат евентуалната необходимост от изменение на мандата на Службата и финансовите последици от такова изменение.

3.   Комисията изпраща доклада за оценката заедно със заключенията си по доклада до Европейския парламент, Съвета и управителния съвет. Резултатите от оценката се оповестяват публично.

4.   При всяка втора оценка се прави и оценка на резултатите, постигнати от Службата, като се вземат предвид нейните цели, мандат и задачи.“

145)

Вмъква се приложението, съдържащо се в приложение I към настоящия регламент.

1)

Правило 1, параграф 3 се заличава.

2)

Правило 2 се заличава.

3)

Правило 4 се заличава.

4)

Правило 5 се заличава.

5)

Правило 5а се заличава.

6)

Правило 9, параграф 3 се изменя, както следва:

7)

Правило 11, параграф 2 се заличава.

8)

Правило 12, буква к) се заличава.

9)

Дял IV се заличава.

10)

В правило 62, параграф 2 думите „в Общността“ се заменят с „в Европейското икономическо пространство“.

11)

В правило 71, параграф 1, думите „в Общността“ се заменят с „в Европейското икономическо пространство“.

12)

Правило 76, параграф 2 се заличава.

13)

Правило 78 се изменя, както следва:

14)

Правило 84 се заличава.

15)

Правило 87 се заличава.

16)

В дял XI, част К се заличава.

17)

Правило 112, параграф 2 се заличава.

точки 8, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, точка 26, доколкото се отнася до член 26, параграф 1, буква г) и член 26, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 29, точка 30, доколкото се отнася до член 30, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 31, доколкото се отнася до член 33, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 32, доколкото се отнася до член 34, параграфи 1a, 4 и 6 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точки 33, 34, точка 35, доколкото се отнася до член 37, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 37, доколкото се отнася до член 39, параграф 1, второ изречение и параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 43, доколкото се отнася до член 44, параграфи 2, 3, 4a и 8 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 46, доколкото се отнася до член 48, параграф 5, трето изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 47 доколкото се отнася до член 48а, параграф 1, първа алинея и параграфи 2—5 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 48, доколкото се отнася до член 49, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 49, доколкото се отнася до член 50, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точки 61, 62, 63, точка 64, доколкото се отнася до член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 67, с изключение на член 74б, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 68, точка 71, доколкото се отнася до член 78, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 72, доколкото се отнася до член 79, параграфи 1—4 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 73, с изключение на член 79б, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 и член 79в, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 74, доколкото се отнася до член 80, параграфи 1, 2 и 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 75, доколкото се отнася до член 82, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 76, доколкото се отнася до член 82а, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 77; точка 78, доколкото се отнася до член 85, параграфи 1, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 80, доколкото се отнася до член 87, параграф 2, буква м) и параграф 3, буква ш) от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 84, доколкото се отнася до член 89, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 97 с изключение на член 113, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 98; точка 102, доколкото се отнася до член 119, параграфи 5, 5a, 6, 8 и 9 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 103; точка 108, доколкото се отнася до член 128, параграф 4, буква о) от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 111, доколкото се отнася до член 132, параграф 2, трето изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 113; точка 125; точка 126, доколкото се отнася до член 147, параграфи 1 и 3—8 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 127, доколкото се отнася до член 148а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009; параграф 128, доколкото се отнася до член 149 параграфи 1, 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 129, доколкото се отнася до член 153 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 130, доколкото се отнася до член 153а, параграфи 1—5 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 132; точка 135, доколкото се отнася до член 158, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 136; точка 137, доколкото се отнася до член 159, параграфи 4—9 от Регламент (ЕО) № 207/2009; точка 138, доколкото се отнася до член 161, параграфи 3—5 от Регламент (ЕО) № 207/2009; и точка 139.