23.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 337/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2365 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 ноември 2015 година

относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3)

в съответствие с обикновената законодателна процедура (4),

като имат предвид, че:

(1)

Световната финансова криза, която започна през 2007—2008 г., разкри, че във финансовата система съществуват прекомерни спекулативни дейности, значителни регулаторни празноти, неефективен надзор, непрозрачни пазари и прекалено комплексни продукти. Съюзът прие набор от мерки, за да се укрепи и стабилизира банковата система, сред които по-строги капиталови изисквания, правила за подобряване на управлението и режими за надзор и преструктуриране, както и за да се гарантира, че финансовата система изпълнява своята роля за насочване на капитала към финансиране на реалната икономика. В този контекст от решаващо значение е и напредъкът по пътя към създаването на банковия съюз. От друга страна, кризата открои и необходимостта от подобряване на прозрачността и наблюдението не само в традиционния банков сектор, а и в области, в които се осъществява банкоподобно кредитно посредничество, известно като „банкиране в сянка“, чийто мащаб е тревожен, тъй като се смята, че вече съответства на близо половината от регулираната банкова система. Всякакви недостатъци по отношение на тези дейности, които са сходни с дейностите, извършвани от кредитните институции, имат потенциала да повлияят на останалата част от финансовия сектор.

(2)

При работата си по ограничаването на банкирането в сянка Съветът за финансова стабилност („СФС“) и Европейският съвет за системен риск („ЕССР“), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета (5), установиха рисковете, които пораждат сделките за финансиране с ценни книжа („СФЦК“). СФЦК дават възможност за нарастване на ливъриджа, процикличността и взаимосвързаността на финансовите пазари. По-специално, в периода преди и по време на финансовата криза липсата на прозрачност при използването на СФЦК попречи както на регулаторите и надзорните органи, така и на инвеститорите да оценяват и наблюдават адекватно съответните банкоподобни рискове и степента на взаимосвързаност във финансовата система. Във връзка с това на 29 август 2013 г. СФС прие рамка на политиката, озаглавена „Засилване на надзора и регулиране на банкирането в сянка“ („рамка на политиката на СФС“), за отстраняване на рисковете при заемането на ценни книжа и репо сделките в контекста на банкирането в сянка, която беше одобрена от ръководителите на държавите от Г-20 през септември 2013 г.

(3)

На 14 октомври 2014 г. СФС публикува регулаторна рамка за процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг. При липсата на клиринг такива операции пораждат големи рискове, ако не са подходящо обезпечени. Въпреки че увеличаването на прозрачността във връзка с повторното използване на активите на клиентите би било първа стъпка към улесняване на способността на контрагентите да анализират и предотвратяват рискове, до 2016 г. СФС трябва да приключи работата си по набор от препоръки относно процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг, за да се предотврати прекомерният ливъридж и да се намали рискът от концентрация и рискът от неизпълнение на задължения.

(4)

На 19 март 2012 г. Комисията публикува зелена книга относно банкирането в сянка. Въз основа на получените обстойни коментари и предвид тенденциите в международен план, на 4 септември 2013 г. Комисията представи съобщение до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Банкиране в сянка — търсене на отговор на новите рискове във финансовия сектор“. В него се подчертава, че сложният и непрозрачен характер на СФЦК затруднява идентифицирането на контрагентите и наблюдението на концентрацията на риска и също води до натрупването на прекомерен ливъридж във финансовата система.

(5)

През октомври 2012 г. председателстваната от Ерки Ликанен експертна група на високо равнище прие доклад за структурно реформиране на банковия сектор в Съюза. Сред разгледаните въпроси бяха и взаимодействието между традиционната банкова система и банкирането в сянка. В доклада се отчитат рисковете от дейностите във връзка с банкирането в сянка, като значителен ливъридж и процикличност, и се отправя призив за намаляване на взаимосвързаността между банките и системата на банкирането в сянка, причинила разпространението на кризата в цялата банкова система. В доклада се предлагат и някои структурни мерки за отстраняване на оставащите недостатъци в банковия сектор на Съюза.

(6)

Структурните реформи на банковата система в Съюза са разгледани в предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно структурните мерки за повишаване на устойчивостта на кредитните институции в ЕС. Налагането на структурни мерки върху банките обаче би могло да доведе до пренасочването на някои дейности към по-слабо регулирани области като сектора на банкирането в сянка. Поради това посоченото предложение следва да бъде придружено от предвидените в настоящия регламент обвързващи изисквания за прозрачност и докладване при СФЦК. Следователно, предвидените в настоящия регламент разпоредби относно прозрачността допълват посоченото предложение.

(7)

Настоящият регламент е в отговор на необходимостта от по-прозрачни пазари за финансиране с ценни книжа и оттам — от по-прозрачна финансова система. С цел да се осигурят равностойни условия на конкуренция и международно сближаване, настоящият регламент следва рамката на политика на СФС. С него се създава рамка на Съюза, която позволява ефикасното докладване на подробна информация за СФЦК пред регистри на трансакции и оповестяването на информация за СФЦК и суаповете за обща доходност пред инвеститорите в предприятия за колективно инвестиране. Определението за СФЦК в настоящия регламент не включва договорите за деривати, както са определени в Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). То обаче включва сделките, обикновено наричани суапове за ликвидност и суапове за обезпечение, които не попадат в обхвата на определението за договори за деривати в Регламент (ЕС) № 648/2012. Необходимостта от международно сближаване се засилва от вероятността след структурната реформа на банковия сектор в Съюза дейностите, които понастоящем се извършват от традиционните банки, да бъдат пренасочени към сектора на банкирането в сянка и да обхванат финансови и нефинансови образувания Следователно това може да доведе до още по-малка прозрачност за регулаторните и надзорните органи по отношение на тези дейности и да им попречи да получат достоверна представа за рисковете, свързани със СФЦК. Подобно положение само ще задълбочи вече установените връзки между регулирания банков сектор и този на банкирането в сянка на някои пазари.

(8)

Развитието на пазарните практики и технологиите позволява на участниците на пазара да използват сделки, различни от СФЦК, като източник на финансиране, за управление на ликвидността и обезпеченията, като стратегия за повишаване на доходността, за покриване на къси продажби или за данъчен арбитраж по отношение на доходите от дивиденти. Такива сделки биха могли да имат равностоен икономически ефект и да пораждат рискове, сходни на тези от СФЦК, включително процикличност, предизвикана от променливите стойности на активите и нестабилността; трансформиране на матуритет или ликвидност поради финансиране на дългосрочни или неликвидни активи чрез краткосрочни или ликвидни активи; и ефект на доминото във финансовия сектор, предизвикан от взаимосвързаността на верижните сделки, включващи повторно използване на обезпечението.

(9)

Вероятно е в отговор на повдигнатите в рамката на политиката на СФС въпроси и с оглед на очакваните тенденции след структурната реформа на банковия сектор в Съюза, държавите членки да приемат разнопосочни национални мерки, което може да създаде пречки за гладкото функциониране на вътрешния пазар в ущърб на пазарните участници и финансовата стабилност. Освен това липсата на хармонизирани правила за прозрачност затруднява и националните органи при съпоставянето на микроикономическите данни, предоставяни от различни държави членки, и оттам — добиването на представа за реалните рискове, които отделни пазарни участници представляват за системата. Ето защо е необходимо да се предотврати появата в Съюза на подобни изкривявания и пречки. Поради това подходящото правно основание за настоящия регламент е член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), както е тълкуван в съответствие с последователната съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

(10)

Във връзка с това новите правила за прозрачност, следва да предвиждат всички пазарни участници — независимо дали са финансови или нефинансови образувания — да докладват подробна информация за сключените СФЦК, включително състава на обезпечението, дали то е на разположение за повторно използване или е било повторно използвано, замяната на обезпечението в края на деня, както и приложената обезценка. За да се сведат до минимум допълнителните оперативни разходи за пазарните участници, новите правила и стандарти следва да се основават на вече налични инфраструктури, оперативни процеси и формати, въведени във връзка с докладването на информация за договорите за деривати пред регистрите на трансакции. В този контекст Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) („ЕОЦКП“), създаден с Регламент(ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва, доколкото е възможно и целесъобразно, да сведе до минимум припокриването и да избегне несъответствията между техническите стандарти, приети съгласно настоящия регламент, и техническите стандарти, приети съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Доколкото е възможно, правната рамка, установена с настоящия регламент, е следва да е същата, като тази на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на докладването на информация за договорите за деривати пред регистрираните за целта регистри на трансакции. Това следва също така да позволи на регистрите на трансакции, регистрирани или признати в съответствие с посочения регламент,да изпълняват ролята на информационни хранилища, предвидена в настоящия регламент, ако удовлетворяват някои допълнителни критерии, след като бъдат регистрирани по опростена процедура.

(11)

За да се гарантира съгласуваност и ефективност на правомощията на ЕОЦКП за налагане на санкции, участниците на пазара, които попадат в обхвата на настоящия регламент, следва чрез препращане към Регламент (ЕС) № 648/2012 да бъдат обект на разпоредбите относно правомощията на ЕОЦКП, установени в посочения регламент, както е предвидено в делегирани актове, приети съгласно член 64, параграф 7 от посочения регламент — по отношение на процедурните правила.

(12)

Сделките с членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) следва да бъдат освободени от задължението да докладват СФЦК пред регистрите на трансакции. Въпреки това, за да се гарантира, че регулаторните и надзорните органи получават достоверна представа за рисковете, свързани със СФЦК, сключени от образуванията, които те регулират или спрямо които упражняват надзор, съответните органи и членовете на ЕСЦБ следва да поддържат тясно сътрудничество. Такова сътрудничество следва да осигури възможност на регулаторните и надзорните органи да изпълняват съответните си отговорности и мандати. Такова сътрудничество следва да бъде поверително и да се предоставя само при обосновано искане от съответните компетентни органи, и следва да се предоставя единствено с цел да се позволи на тези органи да изпълняват своите съответни отговорности, като надлежно отчитат принципите и изискванията за независимост на централните банки и изпълнението на техните функции на монетарни органи, включително извършването на операции в областта на паричната политика, валутната политика и политиката на финансова стабилност, за чието осъществяване членовете на ЕСЦБ разполагат с нормативно предвидени правомощия. Членовете на ЕСЦБ следва да могат да отказват да предоставят информация, когато сделките са сключени от тях в изпълнение на техните функции на монетарни органи. Те следва да уведомяват запитващия орган за всеки подобен отказ заедно с обосновката за това.

(13)

Информацията за рисковете, присъщи на пазарите за финансиране с ценни книжа, следва да бъде съхранявана централно и да бъде лесно и пряко достъпна, наред с другото, за ЕОЦКП, Европейския надзорен орган (Европейския банков орган) („ЕБО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8),Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) („ЕОЗППО“), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), съответните компетентни органи, ЕССР и съответните централни банки от ЕСЦБ, включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при изпълнението на задачите ѝ в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 (10), за целите на идентифицирането и наблюдението на рисковете за финансовата стабилност, породени от дейностите, свързани с банкирането в сянка, извършвано от регулирани и нерегулирани образувания. Когато изготвя или предлага да се преразгледат предвидените в настоящия регламент регулаторни технически стандарти, ЕОЦКП следва да взема предвид техническите стандарти, приети съгласно член 81 от Регламент (ЕС) № 648/2012, с които се регламентират регистрите на трансакции за договорите за деривати, както и бъдещото развитие на тези технически стандарти. ЕОЦКП следва също така да се стреми да гарантира на съответните компетентни органи, ЕССР и съответните централни банки от ЕСЦБ, включително ЕЦБ, пряк и незабавен достъп до информацията, необходима за изпълнението на задълженията им, включително за определяне и прилагане на паричната политика и за осъществяване на контрол на инфраструктурата на финансовите пазари. За тази цел ЕОЦКП следва да определи в проекта на регулаторните технически стандарти реда и условията за достъп до тази информация.

(14)

Необходимо е да се предвидят разпоредби за обмен на информация между компетентните органи и да се подсилят задълженията за помощ и сътрудничество между тях. Поради нарастващата трансгранична дейност компетентните органи следва да обменят помежду си необходимата информация за упражняването на своите функции, така че да се гарантира ефективното прилагане на настоящия регламент, включително в ситуации, в които нарушенията или съмненията за нарушения могат да са от значение за органите на две или повече държави членки. При обмена на информация е необходима строга професионална поверителност, за да се осигури безпрепятственото предаване на тази информация и защитата на конкретните права. Без да се засягат разпоредбите на националното наказателно или данъчно право, компетентните органи, ЕОЦКП, институциите или физическите или юридическите лица, различни от компетентните органи, които получават поверителна информация, следва да я използват единствено за изпълнение на задълженията си и за упражняване на функциите си. Това обаче не следва да пречи на националните органи, които отговарят за предотвратяването, разследването или коригирането на случаи на лошо администриране, да изпълняват своите функции в съответствие с националното право.

(15)

СФЦК се използват широко от управителите на предприятия за колективно инвестиране с оглед на ефективно управление на портфейла. Такава употреба може да има значително въздействие върху резултатите от дейността на тези предприятия за колективно инвестиране. СФЦК могат да се използват за постигане на инвестиционните цели или за увеличаване на доходността. Управителите на предприятия за колективно инвестиране също използват суапове за обща доходност, които имат ефект, равностоен на СФЦК. СФЦК и суаповете за обща доходност се използват широко от управителите на предприятия за колективно инвестиране за целите на определени стратегии или за подобряване на доходността им. Използването на СФЦК и на суапове за обща доходност може да увеличи общия профил на риска на предприятията за колективно инвестиране, като същевременно то не се оповестява на инвеститорите по подходящ начин. От решаващо значение е да се гарантира, че инвеститорите в тези предприятия за колективно инвестиране са в състояние да направят информиран избор и да преценят цялостния профил на риск и възвращаемост на предприятията за колективно инвестиране. При оценката на СФЦК и на суаповете за обща доходност предприятието за колективно инвестиране следва да отчита същността на сделката в допълнение към правната ѝ форма.

(16)

Инвестициите, направени въз основа на непълна или неточна информация за инвестиционната стратегия на дадено предприятие за колективно инвестиране, могат да причинят значителни загуби на инвеститорите. Поради това е важно предприятията за колективно инвестиране да оповестяват цялата имаща отношение подробна информация във връзка с използването от тях на СФЦК и на суапове за обща доходност. Освен това пълната прозрачност е особено важна при предприятията за колективно инвестиране, тъй като цялата съвкупност от активи, които са предмет на СФЦК и на суапове за обща доходност, не са собственост на управителите на предприятията за колективно инвестиране, а на техните инвеститори. Следователно предоставянето на пълна информация за СФЦК и за суапове за обща доходност е инструмент от основно значение с оглед на предотвратяването на евентуални конфликти на интереси.

(17)

Новите правила за прозрачност при СФЦК и суапове за обща доходност са тясно свързани с директиви 2009/65/ЕО (11) и 2011/61/ЕС (12) на Европейския парламент и на Съвета, тъй като тези директиви представляват правната рамка, която урежда създаването, управлението и пазарното предлагане на предприятията за колективно инвестиране.

(18)

Предприятията за колективно инвестиране могат да действат като предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), управлявани от управляващи дружества или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества, получили разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО, или като алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), управлявани от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), получили разрешение за извършване на дейност или регистрирани съгласно Директива 2011/61/ЕС. Новите правила за прозрачност при СФЦК и суапове за обща доходност, въведени с настоящия регламент, следва да се прилагат в допълнение към разпоредбите на посочените директиви.

(19)

За да могат инвеститорите да бъдат информирани за рисковете, свързани с използването на СФЦК и суапове за обща доходност, управителите на предприятия за колективно инвестиране следва да включват в периодичните доклади подробна информация за всеки случай, в който са използвали тези техники. Тази допълнителна информация за използването на СФЦК и на суапове за обща доходност следва да бъде в допълнение на настоящото задължение за управляващите дружества на ПКИПЦК или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества, и за ЛУАИФ да предоставят периодични доклади. При допълнителното уточняване на съдържанието на тези периодични доклади ЕОЦКП следва да вземе предвид административната тежест и особеностите на различните видове СФЦК и суапове за обща доходност.

(20)

Инвестиционната политика на дадено предприятие за колективно инвестиране по отношение на СФЦК и суаповете за обща доходност следва да бъде ясно оповестена в преддоговорната документация, като проспекта— за фондовете на ПКИПЦК, и преддоговорното оповестяване, насочено към инвеститорите —за АИФ. Това следва да гарантира, че преди да вземат решение да инвестират в конкретно ПКИПЦК или АИФ, инвеститорите са разбрали и преценили присъщите рискове.

(21)

Повторното използване на обезпечение предоставя ликвидност и позволява на контрагентите да намаляват разходите за финансиране. При него обаче се наблюдава тенденция за създаване на сложни вериги на обезпеченията между традиционното банкиране и банкирането в сянка, което създава риск за финансовата стабилност. Липсата на прозрачност за степента, до която предоставените като обезпечение финансови инструменти са използвани повторно, и съответните рискове в случай на несъстоятелност могат да подкопаят доверието у контрагентите и значително да увеличат рисковете за финансовата стабилност.

(22)

За да се повиши прозрачността относно повторното използване, следва да се наложат минимални изисквания за предоставяне на информация. Повторното използване следва да става само с изричното знание и съгласие на предоставящия контрагент. Ето защо упражняването на правото на повторно използване следва да се отразява в отнасящата се до него сметка за ценни книжа на предоставящия контрагент, освен ако тази сметка се урежда от правото на трета държава, което предвижда други подходящи средства за отразяване на повторното използване.

(23)

Макар обхватът на правилата относно повторното използване в настоящия регламент да е по-широк от този на Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), настоящият регламент не изменя обхвата на посочената директива, а по-скоро следва да се чете в допълнение към нея. Условията, при които контрагентите имат право да използват повторно и могат да упражняват това право, не следва по никакъв начин да намаляват защитата, предоставяна за споразуменията за прехвърляне на финансово обезпечение съгласно Директива 2002/47/ЕО. В този контекст нарушаването на изискванията за прозрачност относно повторното използване не следва да засяга националното право, уреждащо валидността или действието на сделката.

(24)

С настоящия регламент се установяват строги правила за контрагентите за предоставяне на информация относно повторното използване, които не следва да засягат прилагането на секторните правила, приспособени към конкретни участници, структури и ситуации. Поради това правилата относно повторното използване, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат например към предприятията за колективно инвестиране и депозитарите или клиентите на инвестиционните посредници, само доколкото в правната рамка по отношение на предприятията за колективно инвестиране или за защита на активите на клиентите не са предвидени по-строги правила относно повторното използване, които представляват lex specialis и имат предимство пред правилата, съдържащи се в настоящия регламент. По-специално, настоящият регламент следва да се прилага, без да се засяга никое правило в правото на Съюза или в националното право, което ограничава способността на контрагентите да участват в повторно използване на финансови инструменти, предоставени като обезпечение от контрагенти или други лица. Прилагането на изискванията относно повторното използване следва да се отложи с шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент, за да се даде на контрагентите достатъчно време да адаптират действащите си споразумения за финансово обезпечение, включително рамковите договори, и да се гарантира, че новите споразумения за финансово обезпечение са в съответствие с настоящия регламент.

(25)

С цел насърчаване на международната съгласуваност на терминологията настоящият регламент използва термина „повторно използване“ в унисон с рамката на политиката на СФС. Това обаче не следва да доведе до непоследователност в рамките на достиженията на правото на Съюза, и, по-специално, не следва да засяга значението на понятието „повторно използване“, използвано в директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС.

(26)

За да се гарантира, че контрагентите спазват задълженията, произтичащи от настоящия регламент, както и че подлежат на сходно третиране в целия Съюз, държавите членки следва да гарантират, че компетентните органи разполагат с правомощия за налагане на административни санкции и други административни мерки, които са ефективни, пропорционални и възпиращи. С оглед на това административните санкции и другите административни мерки по настоящия регламент следва да отговарят на някои основни изисквания по отношение на лицата, за които се отнасят, критериите, които трябва да бъдат взети под внимание при прилагането на дадена санкция или мярка, публикуването на санкциите или мерките, основните правомощия за налагане на санкции и размера на административните имуществени санкции. Целесъобразно е санкциите и другите мерки, установени по силата на Директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС да се прилагат за нарушенията на предвидените в настоящия регламент задължения за прозрачност във връзка с предприятията за колективно инвестиране.

(27)

Предоставените на компетентните органи правомощия за налагане на санкции не следва да засягат изключителната компетентност на ЕЦБ, в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1024/2013, да отнема лицензите на кредитните институции за целите на пруденциалния надзор.

(28)

Разпоредбите в настоящия регламент по отношение на заявленията за регистрация на регистрите на трансакции и отнемането на регистрацията не засягат правните средства за защита, предвидени в глава V от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

(29)

Техническите стандарти в сектора на финансовите услуги следва да осигурят последователното хармонизиране и адекватната закрила на вложителите, инвеститорите и потребителите в целия Съюз. Поради силно специализирания експертен опит на ЕОЦКП е уместно и ефективно да му бъде възложено разработването на проекти на регулаторни технически стандарти и стандарти за изпълнение, които не налагат избор, свързан с провежданата политика. При изготвянето на техническите стандарти ЕОЦКП следва да осигури ефективност на административния процес и на процеса на докладване. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 от ДФЕС и в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 в следните области: подробна информация за данните, които следва да се докладват относно различните видове СФЦК; реквизити на заявлението за регистрация или разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на трансакции; подробна информация за процедурите, които следва да се прилагат от регистрите за трансакции с оглед проверката на СФЦК, докладвани пред тях; честотата на публикуване и подробна информация за публикуването на данните в регистрите на трансакции, изискванията и достъпа до тях; както и, ако е необходимо, доразвиване съдържание на приложението.

(30)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема разработените от ЕОЦКП технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 от ДФЕС и в съответствие член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 по отношение на формàта и честотата на докладите, формàта на заявлението за регистрация или разширяване на обхвата на регистрацията на регистър на трансакции, както и процедурите и формулярите за обмена на информация с ЕОЦКП относно санкциите и другите мерки.

(31)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението на списъка на образуванията, които са изключени от обхвата на настоящия регламент, и вида на таксите, услугите, за които те се дължат, размера на таксите и начина им на плащане от регистрите на трансакции. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(32)

С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия да взема решения относно оценката на нормативната уредба в трети държави за целите на признаването на техните регистри на трансакции, както и за да се избягват евентуално дублиращи се или противоречащи си изисквания. Оценката, на която се основават решенията относно еквивалентността на изискванията за докладване в дадена трета държава, следва да не засяга правото на регистри на трансакции, установени в тази трета държава и признати от ЕОЦКП, да предоставят услуги за докладване на образувания, установени в Съюза, тъй като дадено решение за признаване следва да бъде независимо от тази оценка за целите на решението относно еквивалентността.

(33)

Когато акт за изпълнение относно еквивалентност бъде оттеглен, контрагентите следва отново автоматично да подлежат на всички установени в настоящия регламент изисквания.

(34)

Ако е целесъобразно, Комисията следва да си сътрудничи с органите на трети държави с цел да бъдат намерени взаимно допълващи се решения, които да осигурят съгласуваност между настоящия регламент и изискванията, установени от тези трети държави, като по този начин се избегне възможно дублиране в тази област.

(35)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно повишаване на прозрачността на някои дейности на финансовите пазари, като използването на СФЦК и повторното използване на обезпечение с цел наблюдение и установяване на съответните рискове, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците от настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(36)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на защита на личните данни, правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита и принципа ne bis in idem, свободата на стопанска инициатива, правото на собственост, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Настоящият регламент трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(37)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (14) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 11 юли 2014 г. (15).

(38)

Всеки обмен или предаване на лични данни от страна на компетентните органи на държавите членки или от регистрите на трансакции следва да се извършва в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16). Всеки обмен или предаване на лични данни от страна на ЕОЦКП, ЕБО или ЕОЗППО следва да се извършва в съответствие с правилата за предаване на лични данни, определени в Регламент (ЕО) № 45/2001.

(39)

Със съдействието на ЕОЦКП Комисията следва да наблюдава и изготвя доклади до Европейския парламент и Съвета относно международното прилагане на задължението за докладване, предвидено в настоящия регламент. Срокът, предвиден за представяне на докладите на Комисията, следва да взема предвид предварителното действително прилагане на настоящия регламент.

(40)

Въз основа на резултатите от работата на съответните международни форуми и със съдействието на ЕОЦКП, ЕБО и ЕССР, Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка в международните усилия за смекчаване на рисковете, свързани със СФЦК, включително препоръките на СФС относно процентите за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК, при които се извършва нецентрализиран клиринг, и целесъобразността на тези препоръки за пазарите на Съюза.

(41)

Прилагането на изискванията за прозрачност, установено в настоящия регламент, следва да бъде отложено, за да се осигури достатъчно време за регистрите на трансакции да поискат разрешаването и признаването на своите дейности, предвидени в настоящия регламент, и достатъчно време за контрагентите и предприятията за колективно инвестиране да спазят тези изисквания. По-специално е целесъобразно да се отложи прилагането на допълнителни изисквания за прозрачност за предприятията за колективно инвестиране, като се имат предвид насоките за компетентните органи и дружествата за управление на ПКИПЦК, представени от ЕОЦКП на 18 декември 2012 г., които определят незадължителна рамка за дружествата за управление на ПКИПЦК относно задълженията за оповестяване, и необходимостта от намаляване на административната тежест за управителите на предприятия за колективно инвестиране. За да се гарантира ефективното прилагане на докладването на СФЦК, е необходимо поетапно прилагане на изискванията по вид контрагент. Този подход следва да взема под внимание действителната възможност на контрагента да спазва задълженията за отчитане, предвидени в настоящия регламент.

(42)

Новите единни правила за прозрачност на СФЦК и някои извънборсови деривати, а именно суаповете за обща доходност, предвидени в настоящия регламент, са тясно свързани с правилата, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012, тъй като тези извънборсови деривати попадат в обхвата на изискванията за отчитане, предвидени в посочения регламент. За да се гарантира съгласуваност на обхвата на двете групи изисквания за прозрачност и отчитане, е необходимо ясно разграничаване между извънборсовите деривати и борсово търгуваните деривати, независимо дали тези договори се търгуват в Съюза или на пазарите на трети държави. Ето защо определението за извънборсови деривати в Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде изменено, за да се гарантира, че един и същ вид договори за деривати се идентифицират като извънборсови деривати или борсово търгувани деривати, независимо дали тези договори се търгуват в Съюза или на пазарите на трети държави.

(43)

Поради това Регламент (ЕС) № 648/2012 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правилата относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа (СФЦК) и при повторно използване.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага към:

а)

контрагентите по СФЦК, установени:

i)

в Съюза, включително всички техни клонове, независимо от местоположението им;

ii)

в трета държава, ако СФЦК е сключена в рамките на дейността на клон в Съюза на въпросния контрагент;

б)

управляващите дружества на предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа („ПКИПЦК“) и ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества в съответствие с Директива 2009/65/ЕО;

в)

получилите разрешение по Директива 2011/61/ЕС лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ);

г)

контрагентите, извършващи повторно използване, установени:

i)

в Съюза, включително всички техни клонове, независимо от местоположението им;

ii)

в трета държава, когато:

повторното използване се извършва в рамките на дейността на клон в Съюза на въпросния контрагент; или

повторното използване се отнася до финансови инструменти, предоставени по силата на споразумение за обезпечение от установен в Съюза контрагент или от клон в Съюза на установен в трета държава контрагент.

2.   Членове 4 и 15 не се прилагат по отношение на:

а)

членовете на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), други институции на държавите членки, изпълняващи аналогични функции, както и други публични институции на Съюза, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг;

б)

Банката за международни разплащания.

3.   Член 4 не се прилага по отношение на сделките, по които е контрагент член на ЕСЦБ.

4.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за изменение на списъка, предвиден в параграф 2 от настоящия член.

За тази цел и преди да приема такива делегирани актове, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се оценява международното третиране на централните банки и публичните органи, отговорни за или участващи в управлението на държавния дълг.

В този доклад се включва сравнителен анализ на третирането на централните банки и на тези органи в правната рамка на определени трети държави. Ако — особено предвид сравнителния анализ и потенциалното въздействие — в доклада се стигне до заключението, че тези централни банки и органи на трети държави е необходимо да бъдат освободени по отношение на паричните им отговорности от изискванията по член 15, Комисията приема делегиран акт и ги добавя в списъка, установен в параграф 2 от настоящия член.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„регистър на трансакции“ означава юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за СФЦК;

2)

„контрагенти“ означава финансови контрагенти и нефинансови контрагенти;

3)

„финансов контрагент“ означава:

а)

инвестиционен посредник, получил разрешение в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (17);

б)

кредитна институция, получила разрешение в съответствие с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18) или Регламент (ЕС) № 1024/2013;

в)

застрахователно предприятие или презастрахователно предприятие, получило разрешение в съответствие с Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19);

г)

ПКИПЦК и по целесъобразност управляващото го дружество, получили разрешение в съответствие с Директива 2009/65/ЕО;

д)

АИФ, управляван от ЛУАИФ, получил разрешение или регистриран в съответствие с Директива 2011/61/ЕС;

е)

институция за професионално пенсионно осигуряване, получила разрешение или регистрирана в съответствие с Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (20);

ж)

централен контрагент, получил разрешение в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012;

з)

централен депозитар на ценни книжа, получил разрешение в съответствие с Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета (21);

и)

образувание от трета държава, за което би било необходимо издаването на разрешение или регистрация в съответствие със законодателните актове, посочени в букви а) — и), ако беше установено в Съюза;

4)

„нефинансов контрагент“ означава предприятие, установено в Съюза или в трета държава, различно от образуванията, посочени в точка 3;

5)

„установен“ означава:

а)

ако контрагентът е физическо лице — мястото, в което е неговото главно управление;

б)

ако контрагентът е юридическо лице — мястото, в което е неговото седалище;

в)

ако по националното си право контрагентът няма седалище — мястото, в което е неговото главно управление;

6)

„клон“ означава място на стопанска дейност, което е различно от главното управление, представлява част от контрагента и няма правосубектност;

7)

„предоставяне в заем на ценни книжа или стоки“ или „получаване в заем на ценни книжа или стоки“ означава сделка, при която контрагент прехвърля ценни книжа или стоки срещу задължението заемополучателят да върне еквивалентни ценни книжа или стоки на дадена бъдеща дата или при поискване от прехвърлителя; сделката е предоставяне в заем на ценни книжа или стоки за прехвърлителя и получаване в заем на ценни книжа или стоки за получателя;

8)

„сделка за покупка с условие за последваща продажба“ или „сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване“ означава сделка, при която контрагент купува или продава ценни книжа, стоки, или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху ценни книжа или стоки, като се съгласява на бъдеща дата съответно да продаде или изкупи обратно ценните книжа, стоките, или гарантираните права със същото описание за определена цена; тази сделка е сделка за покупка с условие за последваща продажба за контрагента, който купува ценните книжа, стоките или гарантираните права, и сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване за контрагента, който ги продава, при положение че такава сделка за покупка с условие за последваща продажба или сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване не се урежда от репо споразумение или обратно репо споразумение, по смисъла на точка 9;

9)

„репо сделка“ означава сделка по силата на споразумение, при която контрагент прехвърля ценни книжа, стоки или гарантирани права, свързани с правото на собственост върху ценни книжа или стоки, когато тази гаранция е издадена от призната борса, която държи правата върху ценните книжа или стоките, и споразумението не позволява на контрагента да прехвърля или залага конкретна ценна книга или стока на повече от един контрагент по едно и също време, като се задължава да ги изкупи обратно, или замяна на ценни книжа или стоки със същото описание на определена цена на бъдеща дата, която е определена или трябва да бъде определена от прехвърлителя, като споразумение за обратно изкупуване за контрагента, продаващ ценните книжа или стоките, и обратно репо споразумение за контрагента, който ги купува;

10)

„маржин заемна сделка“ означава сделка, при които контрагент предоставя кредит във връзка с покупката, продажбата, държането или търгуването на ценни книжа, но не включва други заеми, за които има обезпечение във вид на ценни книжа;

11)

„сделка за финансиране с ценни книжа“ или „СФЦК“ означава:

а)

репо сделка;

б)

предоставяне в заем на ценни книжа или стоки и получаване в заем на ценни книжа или стоки;

в)

сделка за покупка с условие за последваща продажба и сделка за продажба с условие за последващо обратно изкупуване;

г)

маржин заемна сделка;

12)

„повторно използване“ означава използването от получаващ контрагент, от негово собствено име и за негова сметка или за сметка на друг контрагент, включително физическо лице, на финансови инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение; това използване включва прехвърляне на собственост или упражняване на правото на ползване в съответствие с член 5 от Директива 2002/47/ЕО, но не включва ликвидация на финансовия инструмент в случай на неизпълнение от страна на предоставящия контрагент;

13)

„споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение“ означава споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение съгласно определението в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2002/47/ЕО, сключено между контрагенти за обезпечаване на задължение;

14)

„споразумение за обезпечение с предоставяне на залог“ означава споразумение за предоставяне на финансово обезпечение под формата на залог съгласно определението в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2002/47/ЕО, сключено между контрагенти за обезпечаване на задължение;

15)

„споразумение за обезпечение“ означава споразумение за прехвърляне на финансово обезпечение и споразумение за обезпечение с предоставяне на залог;

16)

„финансов инструмент“ означава финансов инструмент съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2014/65/ЕС;

17)

„стока“ означава стока съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията (22);

18)

„суап за обща доходност“ означава договор за деривати съгласно определението по член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, при който даден контрагент прехвърля общите икономически резултати от референтното задължение на друг контрагент, включително приходите от лихви и такси, печалбите или загубите от промените на цените и кредитните загуби.

ГЛАВА II

ПРОЗРАЧНОСТ НА СФЦК

Член 4

Задължение за докладване на СФЦК и предпазни мерки във връзка с тях

1.   Контрагентите по СФЦК докладват пред регистър на трансакции, регистриран съгласно член 5 или признат съгласно член 19, информация относно всяка сключена от тях СФЦК, както и относно всяка промяна или прекратяване на сделките. Тази информация се предоставя не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на сделката.

Задължението за докладване, предвидено в първа алинея, обхваща СФЦК, които са:

а)

сключени преди съответната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 2, буква а), и чието изпълнение все още не е приключило към тази дата, ако:

i)

остатъчният срок до падежа на тези СФЦК към въпросната дата на прилагане надхвърля 180 дни, или ако

ii)

тези СФЦК са с отворен матуритет и изпълнението им все още не е приключило 180 дни след датата на прилагане;

б)

сключени на датата на прилагане, посочена в член 33, параграф 2, буква а), или след нея.

СФЦК, посочени в параграф 1, буква а) от втора алинея, се докладват в рамките на 190 дни след съответната дата на прилагане, посочена в член 33, параграф 2, буква а).

2.   Контрагент, задължен да докладва СФЦК, може да делегира задължението за докладване на информацията относно СФЦК.

3.   Когато финансов контрагент сключи СФЦК с нефинансов контрагент, която в счетоводния му баланс не надвишава лимита по най-малко два от трите критерия, предвидени в член 3, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (23), финансовият контрагент е отговорен за докладването от името на двата контрагента.

Когато ПКИПЦК, управлявано от управляващо дружество, е контрагент по СФЦК, управляващото дружество е отговорно за докладването от името на това ПКИПЦК.

Когато АИФ е контрагент по СФЦК, ЛУАИФ е отговорен за докладването от името на този АИФ.

4.   Контрагентите съхраняват информация за всички сключени, изменени или прекратени от тях СФЦК най-малко пет години след прекратяването.

5.   При липсата на регистър на трансакции, който да регистрира данните за СФЦК, контрагентите осигуряват докладване на информацията относно СФЦК пред Европейския надзорен орган (Европейския орган за ценни книжа и пазари) („ЕОЦКП“).

В такъв случай ЕОЦКП осигурява достъп на всички съответни образувания по член 12, параграф 2 до цялата информация за СФЦК, която им е нужна за изпълнението на съответните им отговорности и правомощия.

6.   По отношение на информацията, получена по настоящия член, регистрите на трансакции и ЕОЦКП спазват съответните разпоредби за поверителност, надеждност и защита на информацията и спазват задълженията, посочени по-специално в член 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012. За целите на настоящия член позоваванията в член 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на член 9 от същия регламент и на „договори за деривати“ се считат за позовавания съответно на настоящия член и на СФЦК.

7.   Счита се, че контрагентите, които докладват информация за СФЦК пред регистър на трансакции или ЕОЦКП, или образуванията, които я докладват от тяхно име, не нарушават евентуалните ограничения за оповестяване на информация, наложени по силата на договор или на законодателни, регулаторни или административни разпоредби.

8.   От това оповестяване не произтича никаква отговорност нито за докладващия субект, нито за неговите ръководители или служители.

9.   За да се гарантира последователното прилагане на настоящия член и съгласуваност със задълженията за докладване по член 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и международно приетите стандарти, ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕСЦБ и при отчитане на нейните потребности, разработва проекти на регулаторни технически стандарти, в които се посочва информацията за докладите по параграфи 1 и 5 от настоящия член за различните видове СФЦК, която съдържа най-малкото:

а)

страните по СФЦК и — когато е различен — бенефициера на правата и задълженията по сделката;

б)

сумата на главницата; валутата; активите, използвани като обезпечение, и техния вид, качество и стойност; използвания метод за предоставяне на обезпечението; дали обезпечението е налично за повторно използване; в случай, че обезпечението може да се отличи от другите активи, дали е било повторно използвано; евентуалната замяна на обезпечението; ставката на обратно изкупуване, таксата за заемане или ставката за маржин заемните сделки; обезценката; вальора; датата на падежа; първата дата, на която е възможно обратно изкупуване; и пазарния сегмент.

в)

в зависимост от СФЦК, информация за следното:

i)

реинвестиране на парични обезпечения;

ii)

ценни книжа или стоки, предоставени или получени в заем.

При разработването на тези проекти на технически стандарти ЕОЦКП взема предвид техническите характеристики на групите от активи и дава възможност за докладване на данните на ниво позиция за обезпечението, когато е целесъобразно.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 13 януари 2017 г.

На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

10.   За да се гарантират еднакви условия за прилагането на параграф 1 от настоящия член и доколкото е възможно съгласуваност със задълженията за докладване съгласно член 9 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както и хармонизиране на форматите между регистрите на трансакции, ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕСЦБ и при отчитане на нейните потребности, разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се определят форматът и честотата на докладването по параграфи 1 и 5 от настоящия член за различните видове СФЦК.

Форматът включва по-специално:

а)

глобални идентификатори за юридически лица (LEI) или предварителни такива, докато системата на глобалните идентификатори за юридически лица не бъде приложена изцяло;

б)

международни идентификационни номера на ценните книжа (ISIN номера); и

в)

уникални търговски идентификатори.

При разработването на тези проекти на технически стандарти ЕОЦКП взема предвид развитието в международен план и стандартите, договорени в рамките на Съюза или на световно равнище.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на технически стандарти за изпълнение до 13 януари 2017 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ГЛАВА III

РЕГИСТРАЦИЯ И НАДЗОР НА РЕГИСТРИТЕ НА ТРАНСАКЦИИ

Член 5

Регистрация на регистър на трансакции

1.   Регистрите на трансакции се регистрират от ЕОЦКП за целите на член 4 съгласно реда и условията по настоящия член.

2.   За допустимостта на регистрацията съгласно настоящия член, регистърът на трансакции трябва да бъде юридическо лице, установено в Съюза, да прилага процедури за проверка на изчерпателността и точността на докладваната му съгласно член 4, параграф 1 информация, и да удовлетворява изискванията, предвидени в членове 78, 79 и 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012. За целите на настоящия член позоваванията в членове 78 и 80 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на член 9 от същия регламент се считат за позовавания на член 4 от настоящия регламент.

3.   Регистрацията на регистър на трансакции поражда действие на цялата територия на Съюза.

4.   Регистрираният регистър на трансакции спазва постоянно условията за регистрация. Той уведомява своевременно ЕОЦКП за всякакви съществени изменения, които имат отражение върху условията за регистрация.

5.   Регистърът на трансакции подава до ЕОЦКП едно от следните:

а)

заявление за регистрация;

б)

заявление за разширяване на обхвата на регистрацията за целите на член 4 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е регистриран в съответствие с дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

6.   В срок от 20 работни дни от получаване на заявлението ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно.

Ако заявлението е непълно, ЕОЦКП определя срок, в който регистърът на трансакции трябва да предостави допълнителна информация.

След като прецени, че заявлението е пълно, ЕОЦКП уведомява за това регистъра на трансакции.

7.   За да се гарантира последователно прилагане на настоящия член ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които подробно се уточнява всяко едно от следните:

а)

процедурите, посочени в параграф 2 от настоящия член, които регистрите на трансакции трябва да прилагат, за да проверят изчерпателността и точността на докладваната им съгласно член 4, параграф 1 информация;

б)

заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

в)

опростено заявление за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б), за да се избегне дублиране на изискванията.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 13 януари 2017 г.

На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

8.   За да се гарантират еднакви условия за прилагането на параграфи 1 и 2, ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, с които се уточнява формата на всяко едно от следните:

а)

заявлението за регистрация, посочено в параграф 5, буква а);

б)

заявлението за разширяване на обхвата на регистрацията, посочено в параграф 5, буква б).

По отношение на буква б) от първа алинея ЕОЦКП разработва опростен формат, за да се избегне дублиране на процедури.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти за технически стандарти за изпълнение до 13 януари 2017 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 6

Уведомяване на компетентните органи и консултация с тях преди регистрацията или разширяване на обхвата на регистрацията

1.   Когато регистър на трансакции подава заявление за регистрация или за разширяване на обхвата на регистрацията и е образувание, получило разрешение или регистрирано от компетентен орган в държавата членка по установяване, ЕОЦКП своевременно уведомява този компетентен орган и се консултира с него преди регистрацията му.

2.   ЕОЦКП и съответният компетентен орган обменят цялата информация, необходима за регистрацията на регистъра на трансакции или за разширяването на обхвата на регистрацията, както и за надзора на спазването от образуванието на условията за регистрацията му или за получаването на разрешение в държавата членка по установяване.

Член 7

Разглеждане на заявлението

1.   В срок от 40 работни дни след уведомлението по член 5, параграф 6, ЕОЦКП разглежда заявлението за регистрация или за разширяване на обхвата на регистрацията, като преценява дали регистърът на трансакции изпълнява условията по настоящата глава, и приема надлежно обосновано решение за регистрация или за отказ на регистрация,или съответно за разширяване на обхвата на регистрацията.

2.   Решението, което ЕОЦКП приема съгласно параграф 1, поражда действие на петия работен ден след приемането му.

Член 8

Уведомяване от ЕОЦКП за решенията относно регистрацията или разширяване на обхвата на регистрацията

1.   Когато ЕОЦКП приеме решение съгласно посоченото в член 7, параграф 1, или отмени регистрацията, съгласно посоченото в член 10, параграф 1, той уведомява регистъра на трансакции в срок от пет работни дни, като надлежно обосновава своето решение.

ЕОЦКП своевременно уведомява компетентния орган, посочен в член 6, параграф 1, относно своето решение.

2.   ЕОЦКП съобщава на Комисията всички решения, взети в съответствие с параграф 1.

3.   ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списък на регистрите на трансакции, регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Този списък се актуализира в срок от пет работни дни след приемане на решение съгласно параграф 1.

Член 9

Правомощия на ЕОЦКП

1.   Правомощията, предоставени на ЕОЦКП в съответствие с членове 61—68, 73 и 74 от Регламент (ЕС) № 648/2012, във връзка с приложения I и II към същия регламент, се упражняват и по отношение на настоящия регламент. Позоваванията на член 81, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 в приложение I към посочения регламент се считат съответно за позовавания на член 12, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент.

2.   Правомощията, предоставени на ЕОЦКП или на длъжностно или друго лице, оправомощено от ЕОЦКП съгласно членове 61, 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 648/2012, не могат да бъдат използвани, за да се изисква оповестяването на информация или документи, които са предмет на правно призната привилегия.

Член 10

Отмяна на регистрация

1.   Без да се засяга член 73 от Регламент (ЕС) № 648/2012, ЕОЦКП отменя регистрацията на регистър на трансакции, когато последният:

а)

се отказва изрично от регистрацията или през предходните шест месеца не е предоставял услуги;

б)

е получил регистрацията посредством неверни твърдения или по друг неправомерен начин;

в)

вече не отговаря на условията, при които е регистриран.

2.   ЕОЦКП своевременно уведомява съответния компетентен орган, посочен в член 6, параграф 1, относно решението да отмени регистрацията на регистър на трансакции.

3.   Когато компетентният орган на държава членка, в която регистърът на трансакции осъществява своите услуги и дейности, счита, че е изпълнено някое от условията, посочени в параграф 1, той може да поиска от ЕОЦКП да разгледа дали са налице условията за отмяна на регистрацията на съответния регистър на трансакции. Ако ЕОЦКП реши да не отмени регистрацията на съответния регистър на трансакции, той обосновава надлежно решението си.

4.   Компетентният орган, посочен в параграф 3 от настоящия член, е органът, определен съгласно член 16, параграф 1, букви а) и б) от настоящия регламент.

Член 11

Такси за надзор

1.   ЕОЦКП начислява на регистрите на трансакции такси съгласно настоящия регламент и делегираните актове, приети съгласно параграф 2 от настоящия член. Тези такси са пропорционални на оборота на съответния регистър на трансакции и изцяло покриват разходите на ЕОЦКП, необходими за регистрацията, признаването и надзора на регистрите на трансакции, както и възстановяването на всякакви разходи, които могат да възникнат за компетентните органи в резултат на делегирането на задачи съгласно член 9, параграф 1 от настоящия регламент. Доколкото в член 9, параграф 1 от настоящия регламент се съдържа позоваване на член 74 от Регламент (ЕС) № 648/2012, позоваванията на член 72, параграф 3 от посочения регламент се считат за позовавания на параграф 2 от настоящия член.

В случай че регистърът на транзакции вече е регистриран съгласно дял VI, глава 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012, размерът на таксите, посочени в първа алинея от настоящия параграф, се коригира единствено с цел да отрази необходимите допълнителни разходи и разходите, свързани с регистрацията, признаването и надзора на регистрите на трансакции съгласно настоящия регламент.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приеме делегиран акт в съответствие с член 30, с който да уточни допълнително вида на таксите, услугите, за които се дължат такси, размера на таксите и начина на плащането им.

Член 12

Прозрачност и наличност на данните, съхранявани в регистъра на трансакции

1.   Регистрите на трансакции публикуват редовно и по леснодостъпен начин съвкупните позиции за всеки вид СФЦК, за които им се докладва.

2.   Регистрите на трансакции събират и съхраняват информация за СФЦК и гарантират, че следните образувания имат пряк и незабавен достъп до тази информация, така че да могат да изпълняват съответните си отговорности и мандати:

а)

ЕОЦКП;

б)

Европейският надзорен орган (Европейският банков орган) („ЕБО“);

в)

Европейският надзорен орган (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) („ЕОЗППО“);

г)

ЕССР;

д)

компетентния орган, осъществяващ надзор върху местата за търговия на отчитаните сделки;

е)

съответните членове на ЕСЦБ, включително Европейската централна банка (ЕЦБ) при осъществяването на своите задачи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013;

ж)

съответните органи на трета държава, по отношение на която е бил приет акт за изпълнение съгласно член 19, параграф 1;

з)

надзорни органи, определени съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24);

и)

съответните органи на Съюза за ценни книжа и пазари, чиито съответни надзорни отговорности и мандати обхващат сделки, пазари, участници и активи, които попадат в обхвата на настоящия регламент;

й)

Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета (25);

к)

органите за преструктуриране, определени съгласно член 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (26);

л)

Единният съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (27);

м)

органите, посочени в член 16, параграф 1.

3.   С цел да се гарантира последователното прилагане на настоящия член ЕОЦКП, в тясно сътрудничество с ЕСЦБ и при отчитане на потребностите на образуванията, посочени в параграф 2, разработва проекти за регулаторни технически стандарти, с които се определят:

а)

честотата и информацията за съвкупните позиции, посочени в параграф 1, както и посочената в параграф 2 информация за СФЦК;

б)

необходимите оперативни стандарти, за да се осигури навременно, структурирано и изчерпателно:

i)

събиране на данни от регистрите на трансакции;

ii)

обобщаване и сравняване на данните между регистрите;

в)

информацията, до която имат достъп образуванията, посочени в параграф 2, в зависимост от съответните им мандати и конкретните им потребности;

г)

реда и условията, при които образуванията, посочени в параграф 2, имат пряк и незабавен достъп до данните, съдържащи се в регистрите на трансакции.

С проектите на регулаторни технически стандарти се гарантира, че публикуваната по параграф 1 информация не позволява идентифицирането на страна по която и да е СФЦК.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти на регулаторни технически стандарти до 13 януари 2017 г.

На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ГЛАВА IV

ПРОЗРАЧНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ

Член 13

Прозрачност на предприятията за колективно инвестиране в периодичните отчети

1.   Управляващите дружества на ПКИПЦК и ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества, както и ЛУАИФ, информират инвеститорите за това как използват СФЦК и суаповете за обща доходност по следния начин:

а)

за управляващите дружества на ПКИПЦК или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества — в шестмесечните и годишните си отчети, посочени в член 68 от Директива 2009/65/ЕО;

б)

за ЛУАИФ — в годишния отчет, посочен в член 22 от Директива 2011/61/ЕС.

2.   Информацията за СФЦК и за суаповете за обща доходност съдържа данните, посочени в раздел А от приложението.

3.   За да се осигури еднакво оповестяване на данни, но също така и за да се вземат предвид специфичните характеристики на различните видове СФЦК и суаповете за обща доходност, ЕОЦКП, като отчита изискванията, предвидени в Директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС, както и променящите се пазарни практики, може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за по-подробно определяне на съдържанието на раздел А от приложението.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 14

Прозрачност на предприятията за колективно инвестиране в преддоговорната документация

1.   В проспекта на ПКИПЦК, посочен в член 69 от Директива 2009/65/ЕО, и информацията, която съгласно член 23, параграфи 1 и 3 от Директива 2011/61/ЕС ЛУАИФ предоставят на инвеститорите, се посочват СФЦК и суаповете за обща доходност, които е разрешено да бъдат използвани от управляващите дружества на ПКИПЦК или ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества и съответно ЛУАИФ, и е включено недвусмислено изявление, че се използват тези сделки и инструменти.

2.   В проспекта и предоставяната на инвеститорите информация, посочени в параграф 1, се съдържат данните, посочени в раздел Б от приложението.

3.   За да се отразят променящите се пазарни практики или да се осигури еднакво оповестяване на данните, ЕОЦКП, като взема под внимание изискванията, предвидени в Директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС, може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за по-подробно определяне на съдържанието на раздел Б от приложението.

При изготвянето на проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в първа алинея, ЕОЦКП отчита необходимостта да се предвиди достатъчно време преди тяхното прилагане.

На Комисията се делегира правомощието да приема посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

ГЛАВА V

ПРОЗРАЧНОСТ ПРИ ПОВТОРНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ

Член 15

Повторно използване на финансови инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение

1.   Всяко право на контрагентите да използват повторно финансови инструменти, получени като обезпечение, подлежи най-малко на следните две условия:

а)

получаващият контрагент надлежно и писмено е уведомил предоставящия контрагент за потенциалните рискове и последствия, които може да породи едно от следните:

i)

даването на съгласие за право на използване на обезпечение, предоставено по споразумение за обезпечение с предоставяне на залог, съгласно член 5 от Директива 2002/47/ЕО;

ii)

сключването на споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие.

б)

предоставящият контрагент предварително е дал изричното си съгласие, удостоверено със собственоръчния подпис или по равностоен законно установен начин от предоставящия контрагент по споразумение за обезпечение с предоставяне на залог, чиито условия предвиждат право на ползване в съответствие с член 5 от Директива 2002/47/ЕО, или изрично се е съгласил да предостави обезпечение посредством споразумение за финансово обезпечение с прехвърлително действие.

По отношение на първа алинея,буква а), предоставящият контрагент се уведомява писмено най-малко за рисковете и последиците, които могат да възникнат в случай на неплатежоспособност на получаващия контрагент.

2.   Всяко упражняване от контрагентите на правото им на повторно използване подлежи най-малко на следните две условия:

а)

повторното използване е предприето в съответствие с условията, определени в споразумението за обезпечение, посочено в параграф 1, буква б);

б)

финансовите инструменти, получени съгласно споразумение за обезпечение, са прехвърлени от сметката на предоставящия контрагент.

Чрез дерогация от буква б) от първа алинея, когато контрагент по споразумение за обезпечение е установен в трета държава и сметката на контрагента, предоставящ обезпечението, се поддържа в трета държава съгласно изискванията, предвидени в правото на тази трета държава, повторното използване се доказва или чрез прехвърляне от сметката на предоставящия контрагент, или чрез други подходящи средства.

3.   Настоящият член не засяга по-строгото секторно законодателство, по-специално директиви 2009/65/ЕО и 2014/65/ЕС, и националното право, насочено към гарантиране на по-висока степен на защита на предоставящите контрагенти.

4.   Настоящият член не засяга националното право, уреждащо валидността или действието на сделката.

ГЛАВА VI

НАДЗОР И КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ

Член 16

Определяне и правомощия на компетентните органи

1.   За целите на настоящия регламент компетентните органи са следните:

а)

за финансовите контрагенти — компетентните органи или националните компетентни органи по смисъла на регламенти (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 1024/2013 и (ЕС) № 909/2014 и на директиви 2003/41/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС и2014/65/ЕС, и надзорните органи по смисъла на Директива 2009/138/ЕО;

б)

за нефинансовите контрагенти — компетентните органи, определени в съответствие с член 10, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

в)

за целите на членове 13 и 14 от настоящия регламент по отношение на управляващите дружества на ПКИПЦК и ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества— компетентните органи, определени в съответствие с член 97 от Директива 2009/65/ЕО;

г)

за целите на членове 13 и 14 от настоящия регламент по отношение на ЛУАИФ — компетентните органи, определени в съответствие с член 44 от Директива 2011/61/ЕС.

2.   Компетентните органи упражняват правомощията, предоставени им съгласно разпоредбите, посочени в параграф 1, и извършват надзор върху спазването на задълженията, установени в настоящия регламент.

3.   Компетентните органи, посочени в параграф 1, букви в) и г) от настоящия член, наблюдават управляващите дружества на ПКИПЦК, на ПКИПЦК, които са инвестиционни дружества или на АИФ, установени на тяхна територия, за да се уверят, че те не използват СФЦК и суапове за обща доходност, освен при спазване на изискванията на членове 13 и 14.

Член 17

Сътрудничество между компетентните органи

1.   Компетентните органи, посочени в член 16, и ЕОЦКП си сътрудничат тясно и обменят информация с цел изпълнение на задълженията си по настоящия регламент, по-специално за да установяват и отстраняват нарушения на настоящия регламент.

2.   Компетентният орган може да откаже да действа по искане за сътрудничество и за обмен на информация съгласно параграф 1 само при следните изключителни обстоятелства:

а)

когато вече е образувано съдебно производство за същите действия и по отношение на същите лица в държавата членка на компетентния орган, към който е отправено искането; или

б)

когато по отношение на тези лица за същите действия е постановено влязло в сила съдебно решение в държавата членка на компетентния орган, към който е отправено искането;

В случай на такъв отказ компетентният орган уведомява съответно запитващия орган и ЕОЦКП, като предоставя възможно най-подробна информация.

3.   Образуванията, посочени в член 12, параграф 2, и съответните членове на ЕСЦБ си сътрудничат тясно в съответствие с условията, установени в настоящия параграф.

Това сътрудничество е поверително и се предоставя само при обосновано искане от съответните компетентни органи и само с оглед да се даде възможност на тези органи да изпълняват съответните си отговорности.

Независимо от първа и втора алинея, членовете на ЕСЦБ може да откажат да предоставят информация, когато сделките се сключват от тях при изпълнение на функциите им на монетарни органи.

В случай на отказ, както е посочено в трета алинея, съответният член на ЕСЦБ уведомява запитващия орган за този отказ, заедно с обосновката за това.

Член 18

Професионална тайна

1.   Условията за професионалната тайна, предвидени в параграфи 2 и 3 се прилагат по отношение на всяка поверителна информация, която се получава, обменя или предава съгласно настоящия регламент.

2.   Задължението за спазване на професионална тайна се прилага спрямо всички лица, които работят или са работили за образуванията, посочени в член 12, параграф 2, и компетентните органи, посочени в член 16, за ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО или за одиторите и експертите, действащи по указание на компетентните органи или на ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО. Без да се засягат националното наказателно или данъчно право или настоящия регламент, поверителната информация, която тези лица получават при изпълнението на задълженията си, не се разгласява пред никое лице или орган, освен в резюмиран или обобщен вид, който да не позволява идентифицирането на отделен контрагент, регистър на трансакции или друго лице.

3.   Без да се засягат националното наказателно или данъчно право, компетентните органи, ЕОЦКП, ЕБО, ЕОЗППО, институциите или физическите или юридическите лица, различни от компетентните органи, които съгласно настоящия регламент получават поверителна информация, могат да използват същата информация единствено при изпълнението на задълженията си и за упражняването на функциите си, като за компетентните органи това е в предвидения в настоящия регламент обхват, а за останалите органи, институции или физически или юридически лица — за целите, за които такава информация им е предоставена, или в контекста на административни или съдебни производства, които са конкретно свързани с упражняването на тези функции, или и двете. Когато ЕОЦКП, ЕБО, ЕОЗППО, компетентният орган или друг орган, институция или лице, което съобщава информацията, изрази съгласие, органът, който я получава, може да я използва за други нетърговски цели.

4.   Параграфи 2 и 3, не препятстват ЕОЦКП, ЕБО, ЕОЗППО, компетентните органи или съответните централни банки да обменят или предават поверителна информация в съответствие с настоящия регламент и с друго законодателство, приложимо към инвестиционните посредници, кредитните институции, пенсионните фондове, застрахователните и презастрахователните посредници, застрахователните предприятия, регулираните пазари или пазарните оператори, или по друг начин със съгласието на компетентния орган или друг орган, институция или физическо или юридическо лице, което е съобщило информацията.

5.   Параграфи 2 и 3 не препятстват компетентните органи да обменят или предават в съответствие с националното право поверителна информация, която не е получена от компетентен орган на друга държава членка.

ГЛАВА VII

ОТНОШЕНИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Член 19

Еквивалентност и признаване на регистрите на трансакции

1.   Комисията може да приеме актове за изпълнение, с които да определя, че правната и надзорната уредба на трета държава гарантират, че:

а)

регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, отговарят на правно обвързващи изисквания, еквивалентни на установените в настоящия регламент;

б)

регистрите на трансакции подлежат на текущ ефективен надзор и изпълнението на задълженията им е осигурено с ефективно правоприлагане в тази трета държава;

в)

съществуват гаранции относно професионалната тайна, включително защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети лица, и че тези гаранции са най-малко еквивалентни на установените в настоящия регламент; и

г)

за регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, съществува правно обвързващо и изпълняемо задължение да осигуряват пряк и незабавен достъп до данните за образуванията, посочени в член 12, параграф 2.

В акта за изпълнение, посочен в първата алинея, се определят и съответните органи на третата държава, които имат право на достъп до данните за СФЦК, съхранявани в регистрите на трансакции, установени в Съюза.

Актът за изпълнение, посочен в първата алинея от настоящия параграф, се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

2.   Когато в правото на трета държава не е предвидено правно обвързващо и изпълняемо задължение за регистрите на трансакции, получили разрешение в тази трета държава, да осигуряват пряк и незабавен достъп до данните за образуванията, посочени в член 12, параграф 2, Комисията представя на Съвета препоръки за договаряне на международни споразумения с тази трета държава относно взаимен достъп и обмен на информация за СФЦК, съхранявана в регистрите на трансакции, установени в тази трета държава, с цел да се гарантира, че всички образувания, посочени в член 12, параграф 2, имат пряк и незабавен достъп до цялата информация, необходима за изпълнението на техните задължения.

3.   Регистър на трансакции, който е установен в трета държава, може да предоставя за целите на член 4 своите услуги и дейности на образувания, установени в Съюза, само ако е признат от ЕОЦКП в съответствие с изискванията, предвидени в параграф 4 от настоящия член.

4.   Регистрите на трансакции, посочени в параграф 3, представят на ЕОЦКП едно от следните:

а)

заявление за признаване;

б)

заявление за разширяване обхвата на регистрацията за целите на член 4 от настоящия регламент в случай на регистър на трансакции, който вече е признат в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012.

5.   Заявление, посочено в параграф 4, се придружава от цялата необходима информация, което включва най-малко информацията, необходима да се удостовери, че регистърът на трансакции е получил разрешение и подлежи на ефективен надзор в трета държава, която отговаря на всеки един от следните критерии:

а)

Комисията е определила, чрез акт за изпълнение съгласно параграф 1, че третата държава има еквивалентна и подлежаща на изпълнение правна и надзорна рамка;

б)

съответните органи на третата държава са сключили споразумение за сътрудничество с ЕОЦКП, в което се определят най-малко:

i)

механизмът за обмен на информация между ЕОЦКП и други органи на Съюза, носещи отговорност в резултат на евентуално делегиране на задачи съгласно член 9, параграф 1, от една страна, и съответните компетентни органи на въпросната трета държава, от друга страна; и

ii)

процедурите за координация на надзорните дейности.

ЕОЦКП прилага Регламент (ЕО) № 45/2001 по отношение на предаването на лични данни на трета държава.

6.   В срок от 30 работни дни от получаване на заявлението ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно. Ако ЕОЦКП установи, че заявлението е непълно, той определя срок, в рамките на който подалият заявление регистър на трансакции трябва да представи допълнителна информация.

7.   В рамките на 180 работни дни от представяне на пълното заявление ЕОЦКП изпраща писмено и напълно обосновано уведомление до подалия заявление регистър на трансакции относно признаването или отказа за признаване.

8.   ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списък на регистрите на трансакции, признати в съответствие с настоящия член.

Член 20

Непряк достъп до данни между органите

ЕОЦКП може да сключи споразумения за сътрудничество със съответните органи на трети държави, които трябва да изпълняват съответните си отговорности и мандати във връзка с взаимния обмен на информация за СФЦК, която се предоставя на ЕОЦКП от регистрите на трансакции на Съюза в съответствие с член 12, параграф 2, и на данни за СФЦК, които се събират и съхраняват от органите на трета държава, при условие че съществуват гаранции относно професионалната тайна, включително във връзка със защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети лица.

Член 21

Еквивалентност на докладването

1.   Комисията може да приеме актове за изпълнение, с които се определя, че правната и надзорната уредба и уредбата на правоприлагането на трета държава:

а)

са еквивалентни на изискванията, установени в член 4;

б)

гарантират защита на професионалната тайна, еквивалентна на установената в настоящия регламент;

в)

се спазват ефективно и се прилагат по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава; и

г)

гарантират, че посочените в член 12, параграф 2 образувания имат пряк достъп до пълните данни за СФЦК съгласно член 19, параграф 1 или непряк достъп до данните за СФЦК съгласно член 20.

2.   Когато Комисията е приела акт за изпълнение за еквивалентност по отношение на трета държава, съгласно посоченото в параграф 1 от настоящия член, контрагентите, встъпващи в сделка, която е предмет на настоящия регламент, се смята, че са изпълнили изискванията, установени в член 4, когато поне един от контрагентите е установен в тази трета държава и контрагентите са спазили съответните задължения в тази трета държава по отношение на сделката.

Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

В сътрудничество с ЕОЦКП Комисията наблюдава ефективното изпълнение на изискванията, еквивалентни на установените в член 4, от страна на третите държави, за които е бил приет акт за изпълнение за еквивалентност, и редовно докладва на Европейския парламент и на Съвета. В случай че докладът показва недостатъчно или непоследователно прилагане на изискванията за еквивалентност от органите на трета държава, в срок от 30 календарни дни от представянето му Комисията решава дали да оттегли признаването на еквивалентността на правната рамка на въпросната трета държава.

ГЛАВА VIII

АДМИНИСТРАТИВНИ САНКЦИИ И ДРУГИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Член 22

Административни санкции и други административни мерки

1.   Без да се засяга член 28, както и правото на държавите членки да предвиждат и налагат наказателноправни санкции, държавите членки в съответствие с националното право предвиждат правомощия за компетентните органи да налагат административни санкции и други административни мерки във връзка най-малко с нарушения на членове 4 и 15.

Ако разпоредбите, посочени в първа алинея, се отнасят за юридически лица, държавите членки дават правомощия за компетентните органи в случай на нарушение и при условията, предвидени в националното право, да налагат санкции на членовете на управителния орган и на други физически лица, които по силата на националното право носят отговорност за нарушението.

2.   Наложените за целите на параграф 1 административни наказания и други административни мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи.

3.   Ако държавите членки са избрали, в съответствие с параграф 1 от настоящия член, да предвидят наказателноправни санкции за нарушенията на разпоредбите, посочени в същия параграф, те правят необходимото за въвеждането на подходящи мерки, така че компетентните органи да разполагат с всички необходими правомощия за връзка със съдебните органи, органите за наказателно преследване или органите на наказателното правосъдие в рамките на тяхната юрисдикция с оглед получаването на конкретни сведения за наказателни разследвания или производства, образувани за предполагаеми нарушения на членове 4 и 15, както и предоставянето на тази информация на други компетентни органи и на ЕОЦКП в изпълнение на тяхното задължение за сътрудничество помежду им, и когато е уместно, с ЕОЦКП за целите на настоящия регламент.

При упражняването на правомощията си за налагане на санкции компетентните органи могат да си сътрудничат с компетентните органи на другите държави членки и с компетентните органи на съответната трета държава.

Компетентните органи могат да си сътрудничат с компетентните органи на другите държави членки и за улесняване на събирането на имуществени санкции.

4.   Държавите членки в съответствие с националното право предоставят на компетентните органи правомощието да прилагат най-малко следните административни санкции и други административни мерки в случай на нарушенията, посочени в параграф 1:

а)

заповед, с която от лицето, носещо отговорност за нарушението, се изисква да преустанови неправомерното поведение и да се въздържа от повтарянето му;

б)

публично изявление, в което се посочва отговорното лице и естеството на нарушението в съответствие с член 26;

в)

отнемане на разрешението или спиране на действието му;

г)

временна забрана за всяко лице, натоварено с управленски отговорности, или всяко физическо лице, за което се счита, че е отговорно за нарушението, да изпълнява управленски функции;

д)

максимални административни имуществени санкции най-малко в трикратен размер на придобитата печалба или избегнатата загуба вследствие на нарушението, когато размерът им може да бъде определен от съответния орган, дори тези санкции да надвишават сумите, посочени в букви е) и ж);

е)

по отношение на физическите лица: максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко 5 000 000 евро или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — на равностойността им в националната парична единица към 12 януари 2016 г.;

ж)

по отношение на юридическите лица — максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко:

i)

5 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — на равностойността им в националната парична единица към 12 януари 2016 г., или до 10 % от общия годишен оборот на юридическото лице според последните налични счетоводни отчети, одобрени от управителния орган, за нарушения на член 4;

ii)

15 000 000 EUR или — в държавите членки, чиято парична единица не е еврото — на равностойността им в националната парична единица към 12 януари 2016 г., или до 10 % от общия годишен оборот на юридическото лице според последните налични счетоводни отчети, одобрени от управителния орган, за нарушения на член 15.

За целите на буква ж),подточки i) и ii) от първа алинея, ако юридическото лице е дружество майка или дъщерно дружество на дружеството майка, което в съответствие с Директива 2013/34/ЕС трябва да изготвя консолидирани финансови отчети, приложимият общ годишен оборот е общият годишен оборот или съответният вид приход съгласно съответния счетоводен режим според последните налични консолидирани отчети, одобрени от управителния орган на първостепенното дружество майка.

Държавите членки могат да предвидят за компетентните органи правомощия в допълнение към посочените в настоящия параграф. Държавите членки могат също да определят по-широк обхват и по-висок размер на санкциите от предвидените в настоящия параграф.

5.   Нарушаването на член 4, не засяга валидността на условията на СФЦК или възможността на страните да прилагат условията за СФЦК. Нарушаването на член 4, не поражда право на обезщетение от страна по СФЦК.

6.   Държавите членки могат да решат да не определят правила за административните санкции и другите административни мерки, посочени в параграф 1, когато нарушенията, посочени в посочения параграф, са вече предмет на наказателноправни санкции в националното им право преди 13 януари 2018 г. Когато вземат решение да не определят правила за административните санкции и другите административни мерки, държавите членки съобщават на Комисията и ЕОЦКП подробни данни за съответните части от своето национално наказателно право.

7.   До 13 юли 2017 г. държавите членки уведомяват Комисията и ЕОЦКП за правилата във връзка с параграфи 1, 3 и 4. Те уведомяват незабавно Комисията и ЕОЦКП за всякакви последващи изменения на тези разпоредби.

Член 23

Определяне на административни санкции и други административни мерки

Държавите членки гарантират, че при определяне на вида и размера на административните санкции и другите административни мерки компетентните органи вземат предвид всички съответни обстоятелства, включително по целесъобразност:

а)

тежестта и продължителността на нарушението;

б)

степента на отговорност на отговорното за нарушението лице;

в)

финансовото състояние на отговорното за нарушението лице въз основа на показатели като общия оборот — при юридическо лице или годишния доход — при физическо лице;

г)

значимостта на реализираната печалба или избегнатата загуба от отговорното за нарушението лице, доколкото размерът им може да се определи;

д)

степента на сътрудничество на отговорното за нарушението лице с компетентния орган, без да се засяга необходимостта това лице принудително да възстанови придобитата печалба или избегната загуба;

е)

предишни нарушения от отговорното за нарушението лице.

Компетентните органи могат да вземат предвид допълнителни фактори към посочените в параграф 1, когато определят вида и размера на административните санкции и другите административни мерки.

Член 24

Подаване на сигнали за нарушения

1.   Компетентните органи създават ефективни механизми, които да позволяват подаването на сигнали до други компетентни органи за действителни или потенциални нарушения на членове 4 и 15.

2.   Механизмите, посочени в параграф 1, включват най-малко:

а)

специфични процедури за получаване на съобщения за нарушения на член 4 или член 15 и тяхното проследяване, включително осигуряване на защитени комуникационни канали за такива сигнали;

б)

подходяща защита срещу репресивни мерки, дискриминация или други видове несправедливо отношение за работещите по трудов договор лица, които подават сигнал за нарушение на член 4 или член 15 или са обвинени в такова;

в)

защита на личните данни както на лицето, което подава сигнал за нарушение на член 4 или член 15, така и на лицето, за което се предполага, че е извършило нарушението, включително защита на всички етапи от процедурата с оглед запазване поверителността на самоличността, без да се засягат разпоредбите в националното право за разкриване на информация в контекста на разследвания или последващи съдебни производства.

3.   Контрагентите разполагат с подходящи вътрешни процедури, чрез които служителите им да могат да подават сигнали за нарушения на членове 4 и 15.

Член 25

Обмен на информация с ЕОЦКП

1.   Компетентните органи ежегодно представят на ЕОЦКП обобщена и подробна информация за всички административни санкции и други административни мерки, наложени от тях в съответствие с член 22. ЕОЦКП публикува обобщена информация в годишен доклад.

2.   Ако държавите членки са избрали да предвидят наказателноправни санкции за нарушенията на разпоредбите, посочени в член 22, техните компетентни органи предоставят на ЕОЦКП ежегодно в анонимизиран и обобщен вид данни за всички предприети наказателни разследвания и наложени наказателноправни санкции. ЕОЦКП публикува в годишен доклад информацията за наложените наказателноправни санкции.

3.   Когато компетентният орган оповестява публично административна санкция или друга административна мярка или наказателноправна санкция, той същевременно уведомява за това ЕОЦКП.

4.   ЕОЦКП разработва проекти за технически стандарти за изпълнение, с които се определят процедурите и формулярите за обмен на информацията, посочена в параграфи 1 и 2.

ЕОЦКП представя на Комисията тези проекти за технически стандарти за изпълнение до 13 януари 2017 г.

На Комисията се предоставя правомощието да приема посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

Член 26

Публикуване на решенията

1.   При условията на параграф 4 от настоящия член държавите членки гарантират, че компетентните органи публикуват на своя уебсайт всяко решение за налагане на административна санкция или друга административна мярка във връзка с нарушение на член 4 или член 15 незабавно след като уведомят за него лицето, за което то се отнася.

2.   Публикуваната в съответствие с параграф 1 информация включва най-малко вида и естеството на нарушението и самоличността на лицето, за което се отнася решението.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат за решения, с които се налагат мерки с разследващ характер.

Ако след оценка на всеки отделен случай компетентният орган счете, че публикуването на самоличността на юридическото лице, за което се отнася решението, или на личните данни на физическо лице, ще бъде несъразмерно, или ако такова публикуване би застрашило текущо разследване или стабилността на финансовите пазари, той избира един от следните варианти на действие:

а)

забавя публикуването на решението до момента, в който основанията за това забавяне отпаднат;

б)

публикува решението, без да съобщава имената на нарушителите, по начин, съобразен с националното право, ако такова публикуване осигурява ефективна защита на личните данни, и по целесъобразност отлага публикуването на съответните данни за разумен период, когато очаква, че причините за публикуването без да се съобщават лични данни ще престанат да съществуват до изтичането на този период;

в)

не публикува решението, ако според компетентния орган публикуването в съответствие с букви а) или б) няма да е достатъчно, за да се гарантира, че:

i)

стабилността на финансовите пазари не би била застрашена; или

ii)

публикуването на такива решения по отношение на мерки, за които се смята, че са незначителни по своя характер е пропорционално.

4.   Когато решението е предмет на обжалване пред национален съдебен, административен или друг орган, компетентните органи също незабавно публикуват на своя уебсайт тази информация, както и всяка последваща информация относно резултата от това обжалване. Публикува се и всяко решение, с което се отменя решение, предмет на обжалване.

5.   Компетентните органи информират ЕОЦКП относно всички административни санкции и други административни мерки, които са наложени, но не са публикувани в съответствие с параграф 3, буква в), включително всяко обжалване във връзка с тях и резултата от него. Държавите членки правят необходимото компетентните органи да получават информация и окончателното съдебно решение във връзка с всяка наложена наказателноправна санкция и да го представят на ЕОЦКП. ЕОЦКП поддържа централна база данни за административните санкции и другите административни мерки и наказателноправни санкции, за които му е било съобщено, единствено за целите на обмена на информация между компетентните органи. Тази база данни е достъпна само за компетентните органи и се актуализира въз основа на предоставената от тях информация.

6.   Компетентните органи гарантират, че всяко решение, което е публикувано в съответствие с настоящия член, е достъпно на техния уебсайт най-малко за срок от пет години след публикуването му. Личните данни, съдържащи се в посочените решения, се съхраняват на уебсайта на компетентния орган само за срока, който е необходим съгласно приложимите правила за защита на данните.

Член 27

Право на обжалване

Държавите членки гарантират, че решенията и мерките, взети съгласно настоящия регламент, са надлежно обосновани и подлежат на обжалване пред правораздавателен орган. Правото на обжалване пред правораздавателен орган се прилага също и за случаите, при които не е било взето решение в рамките на шест месеца от подаването на заявление за разрешение, което съдържа цялата необходима информация.

Член 28

Санкции и други мерки за целите на членове 13 и 14

Санкциите и другите мерки, определени в съответствие с Директиви 2009/65/ЕО и 2011/61/ЕС, се прилагат за нарушения на член 13 или член 14 от настоящия регламент.

ГЛАВА IX

ПРЕГЛЕД

Член 29

Доклади и преглед

1.   В срок от 36 месеца след датата на влизане в сила на делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 4, параграф 9, Комисията, след консултации с ЕОЦКП, представя доклад относно ефективността, ефикасността и пропорционалността на задълженията, предвидени в настоящия регламент на Европейския парламент и на Съвета, заедно с евентуални подходящи предложения. Този доклад включва по-специално обзор на сходните задължения за докладване, предвидени в трети държави, като се взема предвид работата на международно равнище. Обръща се внимание и на докладването за всички сделки от значение, които не са включени в обхвата на настоящия регламент, като се вземат предвид всички значителни промени в пазарните практики, както и на възможното въздействие върху нивото на прозрачност на сделките за финансиране с ценни книжа.

За целите на доклада, посочен в първа алинея, в срок от 24 месеца след датата на влизане в сила на делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 4, параграф 9, и на всеки три години след това или по-често, когато възникнат значителни промени в пазарните практики, ЕОЦКП представя доклад пред Европейския парламент, Съвета и Комисията относно ефикасността на докладването, като се вземат предвид целесъобразността на едностранното докладване, по-специално във връзка с обхвата на отчитане и качеството, както и намаляването на отчетите за регистрите на трансакции, а също и относно значителни промени в пазарните практики с акцент върху сделки с еквивалентна цел или ефект за СФЦК.

2.   След приключване на работата на международно равнище и вземането ѝ предвид, посоченият в параграф 1 доклад идентифицира и съществени рискове, свързани с използването на СФЦК от кредитни институции и допуснати до борсова търговия дружества и анализира дали е целесъобразно тези субекти да предоставят допълнителни сведения в периодичните си доклади.

3.   До 13 октомври 2017 г. Комисията представя доклад до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка в международните усилия за смекчаване на рисковете, свързани със СФЦК, включително относно препоръките на СФС за намаляване на стойността на обезпечението на СФЦК с нецентрализиран клиринг, и за целесъобразността на тези препоръки за пазарите на Съюза. Комисията представя този доклад заедно с евентуални подходящи предложения.

За тази цел ЕОЦКП, до 13 октомври 2016 г. в сътрудничество с ЕБО и ЕССР и като се отчитат надлежно международните усилия, представя доклад до Европейския парламент, до Съвета и до Комисията и, в който се оценява:

а)

дали използването на СФЦК води до натрупване на значителен ливъридж, който не е разгледан в действащата нормативна уредба;

б)

при необходимост, наличните варианти за справяне с такова натрупване;

в)

дали са необходими допълнителни мерки за намаляване на процикличността на този ливъридж.

В доклада на ЕОЦКП се отчита също така количественото въздействие на препоръките на СФС.

4.   В срок от 39 месеца след датата на влизане в сила на делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 4, параграф 9 и в рамките на шест месеца след представянето от ЕОЦКП на актуализирания доклад, посочен във втора алинея от настоящия параграф, Комисията, след консултации с ЕОЦКП, представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на член 11, по-специално относно това дали таксите, начислени на регистрите на трансакции са пропорционални на оборота на съответния регистър на трансакции и ограничени до пълното покриване на необходимите разходи на ЕОЦКП за регистрацията, признаването и надзора на регистрите на трансакции, както и за възстановяването на всякакви разходи, които могат да възникнат за компетентните органи при извършване на дейностите съгласно настоящия регламент, по-специално в резултат на делегиране на задачи в съответствие с член 9, параграф 1.

За целите на докладите на Комисията, посочени в първата в срок от 33 месеца след датата на влизане в сила на делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 4, параграф 9 и на всеки три години след това или по-често, когато са въведени съществени промени в таксите, ЕОЦКП представя пред Комисията доклад относно таксите, които се събират от регистрите на трансакции в съответствие с настоящия регламент. В тези доклади се посочват най-малко необходимите разходи на ЕОЦКП, свързани с регистрацията, признаването и надзора на регистрите на трансакции, разходите, възникнали за компетентните органи при извършване на дейностите съгласно настоящия регламент, по-специално в резултат на делегиране на задачи, както и таксите, които се събират от регистрите на трансакции и пропорционалността им по отношение на оборота на регистрите на трансакции.

5.   След консултация с ЕССР ЕОЦКП публикува годишен доклад относно обобщените количества СФЦК по вид контрагент и сделка въз основа на данните, докладвани в съответствие с член 4.

ГЛАВА Х

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 30

Упражняване на делегираните правомощия

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 2, параграф 4, и в член 11, параграф 2, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 12 януари 2016 г.

3.   Делегирането на правомощията, посочено в член 2, параграф 4, и в член 11, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 2, параграф 4, и член 11, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 31

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от Европейския комитет по ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията (28). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (29).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 32

Изменения на Регламент (ЕС) № 648/2012

Регламент (ЕС) № 648/2012 се изменя, както следва:

1)

В член 2 точка 7 се заменя със следното:

„7)

„извънборсов дериват“ или „извънборсов договор за дериват“ означава договор за дериват, чието изпълнение не се извършва на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО или на пазар в трета държава, считан за еквивалентен на регулиран пазар съгласно член 2а от настоящия регламент;“.

2)

Вмъква се следният член:

„Член 2а

Решения относно еквивалентността за целите на определението за извънборсови деривати

1.   За целите на член 2, точка 7 от настоящия регламент, пазарът на дадена трета държава се счита за еквивалентен на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО, когато спазва правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял III от посочената директива и подлежи на ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава на текуща база, както е определено от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в параграф 2 от настоящия член.

2.   Комисията може да приема актове за изпълнение, с които определя, че пазарът на дадена трета държава спазва правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял III от Директива 2004/39/ЕО и подлежи на ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава на текуща база за целите на параграф 1.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 86, параграф 2 от настоящия регламент.

3.   Комисията и ЕОЦКП публикуват на своите уебсайтове списък на пазарите, които трябва да се считат за еквивалентни в съответствие с акта за изпълнение, посочен в параграф 2. Този списък се актуализира периодично.“

3)

В член 81 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Регистърът на трансакции предоставя достъп до необходимата информация на следните образувания, за да могат те да изпълняват съответните си отговорности и мандати:

а)

ЕОЦКП;

б)

ЕБО;

в)

ЕОЗППО;

г)

ЕССР;

д)

компетентния орган, осъществяващ надзор на ЦК, които имат достъп до регистъра на трансакции;

е)

компетентния орган, осъществяващ надзор върху местата за търговия на отчитаните договори;

ж)

съответните членове на ЕСЦБ, включително ЕЦБ при осъществяването на своите задачи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (30);

з)

съответните органи на трети държави, с които Съюзът е сключил международно споразумение съгласно член 75;

и)

надзорните органи, определени съгласно член 4 от Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (31);

й)

съответните органи на Съюза за ценни книжа и пазари, чиито съответни надзорни отговорности и мандати включват договори, пазари, участници и активи, които попадат в обхвата на настоящия регламент;

к)

съответните органи на трети държави, които са сключили споразумения за сътрудничество с ЕОЦКП съгласно член 76;

л)

Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета (32);

м)

органите за преструктуриране, определени съгласно член 3 от Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (33);

н)

Единния съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014;

о)

компетентните органи или националните компетентни органи по смисъла на Регламенти (ЕС) № 1024/2013 и (ЕС) № 909/2014 и на Директиви 2003/41/ЕО, 2009/65/ЕО, 2011/61/ЕС, 2013/36/ЕС и2014/65/ЕС, и надзорните органи по смисъла на Директива 2009/138/ЕО;

п)

компетентните органи, определени в съответствие с член 10, параграф 5 от настоящия регламент.

(30)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63)."

(31)  Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12)."

(32)  Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1)."

(33)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).“"

Член 33

Влизане в сила и прилагане

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 12 януари 2016 г., с изключение на:

а)

член 4, параграф 1, който се прилага:

i)

12 месеца след датата на влизане в сила на делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 4, параграф 9, за финансови контрагенти посочени в член 3, точка 3, букви а) и б) и образуванията от трети държави, посочени в член 3, точка 3, буква ѝ), което би изисквало разрешение или регистрация в съответствие със законодателството, посочено в член 3, точка 3, букви а) и б), ако са установени в Съюза;

ii)

15 месеца след датата на влизане в сила на делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 4, параграф 9, за финансови контрагенти, посочени в член 3, точка 3, букви ж) и з) и образуванията от трети държави, посочени в член 3, точка 3, буква и), което би изисквало разрешение или регистрация в съответствие със законодателството, посочено в член 3, точка 3, букви ж) и з), ако са установени в Съюза;

iii)

18 месеца след датата на влизане в сила на делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 4, параграф 9, за финансови контрагенти, посочени в член 3, точка 3, букви в)—е) и образуванията от трети държави, посочени в член 3, точка 3, буква и), което би изисквало разрешение или регистрация в съответствие със законодателството, посочено в член 3, точка 3, букви в)—е), ако са установени в Съюза; и

iv)

21 месеца след датата на влизане в сила на делегирания акт, приет от Комисията съгласно член 4, параграф 9 за нефинансови контрагенти;

б)

член 13, който се прилага считано от 13 януари 2017 г.;

в)

член 14, който се прилага считано от 13 юли 2017 г. в случай на предприятия за колективно инвестиране, при условията на Директива 2009/65/ЕО или Директива 2011/61/ЕС и които са образувани преди 12 януари 2016 г.;

г)

член 15, който се прилага считано от 13 юли 2016 г., включително за споразумения за финансово обезпечение, съществуващи към посочената дата.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 25 ноември 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

N. SCHMIT


(1)  ОВ С 336, 26.9.2014 г., стр. 5.

(2)  ОВ С 451, 16.12.2014 г., стр. 59.

(3)  ОВ С 271, 19.8.2014 г., стр. 87.

(4)  Позиция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 16 ноември 2015 г.

(5)  Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

(8)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

(9)  Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

(10)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(11)  Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 32).

(12)  Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1).

(13)  Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения (ОВ L 168, 27.6.2002 г., стр. 43).

(14)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(15)  ОВ С 328, 20.9.2014 г., стр. 3.

(16)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(17)  Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(18)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(19)  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).

(20)  Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10).

(21)  Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 1).

(22)  Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията от 10 август 2006 г. за прилагане на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задълженията за водене на регистри за инвестиционните посредници, отчитането на сделките, прозрачността на пазара, допускането на финансови инструменти за търгуване, както и за определените понятия за целите на посочената директива (ОВ L 241, 2.9.2006 г., стр. 1).

(23)  Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19).

(24)  Директива 2004/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12).

(25)  Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1).

(26)  Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

(27)  Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

(28)  Решение 2001/528/ЕО на Комисията от 6 юни 2001 г. за създаване на Европейския комитет по ценни книжа (ОВ L 191, 13.7.2001 г., стр. 45).

(29)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Раздел А —   Информация, която се представя в шестмесечния и годишния доклад на ПКИПЦК и в годишния доклад на АИФ

Общи сведения:

стойността на предоставените в заем ценни книжа и стоки като дял от общия размер на активите, които могат да бъдат заемани, от който са изключени парите в брой и паричните еквиваленти;

стойността на активите, използвани в отделните видове СФЦК и суапове за обща доходност, изразени като абсолютна стойност (във валутата на предприятието за колективно инвестиране) и като дял от управляваните от предприятието за колективно инвестиране активи (УА).

Данни относно концентрацията:

Десетте най-големи емитенти на обезпечение във всички СФЦК и суапове за обща доходност (разбивка на обемите на ценните книжа и стоки за обезпечение, получени на името на всеки емитент);

Десетте най-значими контрагенти поотделно за всеки вид СФЦК и суапове за обща доходност (име на контрагента и брутен размер на сделките в процес на изпълнение).

Обобщени данни за сделките поотделно за всеки вид СФЦК и суапове за обща доходност — с разбивка по следните категории:

Вид и качество на обезпечението;

Профил на матуритета на обезпечението с разбивка по следните матуритетни групи: по-малко от един ден, един ден до една седмица, една седмица до един месец, един месец до три месеца, три месеца до една година, над една година, отворен матуритет;

Парична единица на обезпечението;

Профил на матуритета на СФЦК и на суаповете за обща доходност с разбивка по следните матуритетни групи: по-малко от един ден, един ден до една седмица, една седмица до един месец, един месец до три месеца, три месеца до една година, над една година, отворени сделки;

Държавата, в която са установени контрагентите;

Сетълмент и клиринг (напр. тристранен, с централен контрагент, двустранен).

Данни за повторното използване на обезпечения:

Дял от полученото обезпечение, който се използва повторно, в сравнение с максималната стойност, посочена в проспекта или в информацията, която се оповестява на инвеститорите;

Приходи за предприятието за колективно инвестиране от реинвестирането на парични обезпечения.

Съхранение на обезпеченията, получени от предприятието за колективно инвестиране в рамките на СФЦК и на суапове за обща доходност:

Брой и имена на попечителите и стойност на служещите като обезпечение активи, които съхранява всеки от попечителите

Съхранение на обезпеченията, предоставени от предприятието за колективно инвестиране в рамките на СФЦК и на суапове за обща доходност:

Дял на обезпеченията, които се съхраняват в отделни сметки, в групови сметки или други видове сметки

Данни за приходите и разходите за всеки вид СФЦК и суапове за обща доходност, с разбивка за предприятието за колективно инвестиране, управителя на предприятието за колективно инвестиране и трети страни (напр. посредника при заема), в абсолютна стойност и като процент от общите приходи, генерирани от съответния вид СФЦК и суапове за обща доходност

Раздел Б —   Сведения, които се включват в проспекта на ПКИПЦК и в информацията, която АИФ оповестява на инвеститорите:

Общо описание на използваните от предприятието за колективно инвестиране СФЦК и суапове за обща доходност и обосновка на тяхното използване.

Общи данни, които се докладват за всеки вид СФЦК и суапове за обща доходност

Видове активи, с които могат да се сключват посочените сделки

Максимален дял на УА, с които могат да се сключват посочените сделки

Очакван дял на УА, с които ще се сключва всеки вид от посочените сделки.

Критерии за подбор на контрагентите (вкл. правен статут, държава на произход, минимален кредитен рейтинг).

Допустими обезпечения: описание на допустимите обезпечения с оглед на видовете активи, емитента, матуритета, ликвидността, както и политиката по отношение на диверсификацията и корелацията на обезпеченията.

Оценка на обезпеченията: описание и обосновка на използваната методика за оценка на обезпеченията, както и посочване дали се прилага ежедневна преоценка по текуща пазарна стойност и ежедневен марж на отклонение.

Управление на риска: описание на рисковете, свързани със СФЦК и суаповете за обща доходност, както и на рисковете, свързани с управлението на обезпеченията, напр. оперативен риск, ликвиден риск, риск от контрагента, риск, свързан с попечителството, и правен риск, както и, когато е приложимо, рисковете, произтичащи от повторното използване.

Описание на начина на съхранение на активите, предмет на СФЦК и суапове за обща доходност, и на получените обезпечения (напр. при попечителя на фонда).

Описание на всички ограничения (произтичащи от закона или самоналожени) по отношение на повторното използване на обезпечения.

Политика във връзка с разпределянето на приходите, генерирани от СФЦК и суапове за обща доходност: описание на дела на генерирания приход от СФЦК и суапове за обща доходност, който се връща на предприятието за колективно инвестиране, и на разходите и таксите за управителя или за трети страни (напр. посредника при заема). В проспекта или при предоставянето на информация на инвеститорите се посочва също дали тези лица и управителят са свързани страни.