1.   По смисъла на настоящия регламент се прилагат следните определения:

2.   За целите на настоящия регламент понятието „доставчик на услуги“ в контекста едновременно на концепцията за „индустрия на Съюза“ и на концепцията за „предприятие на Съюза“ не засяга нетърговско естество, каквото доставката на особена услуга може да има съобразно законодателството или правилниците на държава членка.

1.   Всяко физическо или юридическо лице или всяко сдружение, което няма юридическа правосубектност, действащо от името на индустрия на Съюза, което смята, че е понесло вреда в резултат на пречки пред търговията, въздействащи върху пазара на Съюза, може да депозира писмена жалба.

2.   Жалбата съдържа достатъчно доказателства по отношение наличието на пречки пред търговията и на произлизаща от това вреда. Предоставя се доказателство за вреда, ако е възможно, на базата на примерния списък, предвиден в член 11.

1.   Всяко предприятие на Съюзa или всяка асоциация, които имат или нямат юридическа правосубектност, като действат от името на едно или повече предприятия на Съюзa, могат да подадат писмена жалба, ако смятат, че тези предприятия на Съюзa са понесли неблагоприятни търговски последици от пречки пред търговията, въздействащи върху пазара на трета държава.

2.   Жалбата съдържа достатъчно доказателства по отношение наличието на пречки пред търговията и неблагоприятни търговски последици в резултат на това. Доказателствата за неблагоприятните търговски последици се прилагат, ако е възможно, на основата на примерния списък, предвиден в член 11.

1.   Жалбите, посочени в членове 3 и 4, се подават до Комисията, която изпраща копие от тях на държавите членки.

2.   Жалбата може да бъде оттеглена, в който случай процедурата може да бъде приключена, освен ако това приключване не е срещу интересите на Съюзa.

3.   Когато стане ясно, че жалбата не съдържа достатъчно доказателства, които оправдават започването на проучване, жалбоподателят бива съответно информиран.

Комисията информира държавите членки, ако реши, че жалбата не съдържа достатъчно доказателства, които оправдават започването на проучване.

4.   Комисията се произнася възможно най-скоро по започването на процедура на Съюзa за проучване въз основа на всяка жалба, отправена съгласно член 3 или член 4.

Това се прави обикновено в срок от 45 дни след депозиране на жалбата. Този срок може да бъде преустановен по искане или със съгласие на жалбоподателя, така че да позволи да се обединят допълнителните информации, които може да бъдат необходими за пълната оценка на валидността на досието на жалбоподателя.

1.   Държавите членки, могат да поискат от Комисията започване на процедурите, посочени в член 1.

2.   Държавата членка предоставя на Комисията в подкрепа на своето искане достатъчно доказателства по повод на пречките пред търговията и произлизащите от това последици. Наличието на вреда или неблагоприятни търговски последици следва да бъде показано, ако е възможно, на базата на примерния списък на факторите, предвидени в член 11.

3.   Комисията нотифицира незабавно другите държави членки за тези искания.

4.   Когато стане ясно, че искането не съдържа достатъчно доказателства, които оправдават започването на проучване, държавата членка бива съответно информирана.

Комисията информира държавите членки, ако реши, че искането не съдържа достатъчно доказателства, които оправдават започването на проучване.

5.   Комисията се произнася възможно най-скоро за откриването на процедура на Съюзa за проучване в резултат на всяко искане, отправено от държава членка, съгласно този член. Решението за това се взима в срок от 45 дни считано от момента на отправяне на искането. Този срок може да бъде преустановен по искане или със съгласието на сезиращата държава членка, така че да се позволи да се обединят допълнителните информации, сметнати за необходими за пълна оценка на валидността на досието, представено от тази държава членка.

1.   Комисията се подпомага от Комитета по въпросите, свързани с пречките пред търговията („Комитета“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Когато за Комисията стане ясно, че са налице достатъчно доказателства, които оправдават откриването на процедура за проучване и че това е необходимо в интерес на Съюза, Комисията:

Комисията информира държавите членки, ако реши, че жалбата съдържа достатъчно доказателства, които оправдават започването на проучване.

2.   В случай на нужда Комисията:

В разследванията си Комисията следва да бъде подпомагана от служители на държавата членка, на чиято територия се извършват проверките, при условие, че въпросната държава членка изиска това.

3.   Държавите членки предоставят на Комисията по нейно искане и според детайлните условия, определени от нея, всяка необходима информация за проучването.

4.   Жалбоподателите и съответните износители и вносители, както и представителите на съответната държава или държави, могат:

5.   Комисията може да изслуша заинтересованите страни. Те биват изслушани, когато са поискали това в писмена форма в срока, установен от публикуваното в Официален вестник на Европейския съюз известие, като докажат, че са заинтересовани в най-голяма степен от резултата на процедурата.

6.   С оглед предоставяне на възможност да бъдат обменени противоречащи си мнения и да се изложат аргументи в подкрепа на противното, Комисията дава възможност по искане на заинтересованите в най-голяма степен страни да се срещнат. При предоставянето на тази възможност, тя взима предвид искането на страните, както и необходимостта да се съхрани поверителният характер на информацията. Никоя страна не е задължена да присъства на дадено заседание и нейното отсъствие не засяга разглеждането на случая на тази страна.

7.   Когато исканата от Комисията информация не е предоставена в разумен срок или проучването е било съществено възпрепятствано, заключенията могат да бъдат направени на базата на наличните данни.

8.   В края на своето проучване Комисията изпраща доклад на комитета. Този доклад бива представен в срок от пет месеца след известието за започване на процедура, освен ако поради сложността на проучването не се наложи Комисията да продължи този срок до седем месеца.

1.   Получената информация съгласно настоящия регламент може да бъде използвана само за целта, за която е била поискана.

2.   Комисията и държавите членки, включително служителите на всяка от тях, не разкриват информация от поверителен характер, която са получили съгласно настоящия регламент, или такава, която е предоставена поверително от страна по процедурата за проучване, освен при изрично разрешение от страната, която е предоставила тази информация.

Всяко искане за поверително третиране посочва основанията, заради които информацията е поверителна, и се придружава от обобщение на информацията, което няма поверителен характер или от изложение на мотивите, поради които информацията не може да бъде обобщена.

3.   Информацията се оценява като поверителна, ако нейното разгласяване е вероятно да има съществени неблагоприятни последици за този, който е предоставил тази информация или е източник на такава.

4.   Когато се окаже, че поверително третиране на една информация не е оправдано и този, който е предоставил информацията, не желае или да я оповести, или да разреши разгласяването ѝ в обобщена или сбита форма, въпросната информация може да не бъде вземана предвид.

5.   Настоящият член не пречи на разгласяването на обща информация от властите на Съюза и по-специално на основанията за взетите по силата на настоящия регламент решения. Такова разгласяване следва да отчита законния интерес на заинтересованите страни за това техните служебни тайни да не бъдат разкривани.

1.   Проучването на вредата, в случай на нужда, включва главно следните фактори:

2.   Когато се предполага заплаха от вреда, Комисията проучва също дали е ясно предвидимо, че определена ситуация може да доведе до реална вреда. С оглед на това може да се отчитат и фактори като:

3.   Причинените от други фактори вреди, които, самостоятелно или в комбинация, упражняват също неблагоприятно въздействие върху индустрията на Съюза, не трябва да бъдат приписвани на разглежданите практики.

4.   Когато се предполагат неблагоприятни търговски последици, Комисията проучва тяхното въздействие, реално или потенциално, върху икономиката на Съюза или върху регион от Съюза, или още върху сектор от икономическата дейност, която се практикува там. С оглед на това, Комисията може да вземе предвид, в случай на нужда, факторите от вида на тези, които са изброени в параграфи 1 и 2. Може да възникне и неблагоприятна последица, особено когато дадена пречка пред търговията пречи, възпрепятства или заобикаля търговските потоци на даден продукт или услуга, или засяга сериозно например снабдяването на предприятията на Съюза (за части или компоненти или за суровини). В случаите, когато се предполага заплаха от неблагоприятни търговски последици, Комисията следва да проучи дали е ясно предвидимо, че дадена ситуация е вероятно да се прояви като действителна неблагоприятна последица.

5.   Комисията отчита също в своето проучване доказателства, отнасящи се до неблагоприятни търговски последици, разпоредби, принципи или практики, които регламентират правото на действие в рамките на валидните правила на международната търговия, посочени в член 2, параграф 1, буква а).

6.   Комисията проучва освен това всяко друго релевантно доказателство, съдържащо се в жалбата или в искането. С оглед на това изброяването на факторите и показателите, фигуриращи в параграфи от 1 до 5, не е изчерпателно и един или повече от тези фактори или показатели не води непременно до окончателно заключение за наличието на вреда или неблагоприятни търговски последици.

1.   Когато стане ясно, в резултат на процедурата за проучване, проведена съгласно член 9, че в интерес на Съюза не е необходимо предприемането на никакво действие, процедурата се приключва от Комисията, която действа съгласно процедурата по разглеждане, посочена в член 7, параграф 3.

2.   Когато в резултат на процедура за проучване, проведена съгласно член 9, засегнатата трета държава или държави вземат мерки, които бъдат сметнати за удовлетворителни, и следователно не се налага действие на Съюза, процедурата може да бъде преустановена от Комисията, която действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 7, параграф 2.

Комисията контролира прилагането на тези мерки, в случай на нужда, на базата на периодични информации, които тя може да поиска от засегнатите трети държави, и да ги провери, доколкото е необходимо.

Когато мерките, взети от третата държава или държави са били отменени, преустановени или изпълнени по неправилен начин, или когато Комисията има основания да приеме, че случаят е такъв или когато едно искане за информация, формулирано от Комисията съгласно втора алинея на настоящия член не е било удовлетворено, Комисията информира за това държавите членки и, ако резултатите от проучването и новите налични факти правят това необходимо и го оправдават, мерките се взимат съобразно член 14, параграф 2.

3.   Ако след процедура за проучване, проведена съгласно член 9, или във всеки един момент преди, по време на или след международна процедура за разрешаване на спорове, изглежда, че най-подходящото средство за разрешаване на спор, възникнал вследствие на пречка пред търговията, е сключването на споразумение със съответната трета държава или държави, което може да промени материалните права на Съюза и на съответната трета държава или държави, процедурата се преустановява от Комисията, която действа в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 7, параграф 2, и преговорите се провеждат в съответствие с разпоредбите на член 207 от Договора.

1.   Когато се установи в резултат от процедурата по проучване, проведена съгласно член 9, освен ако фактическото или правното положение е такова, че не се изисква процедура по проучване, че е необходимо действие в интерес на Съюза за осигуряване на пълното упражняване на правата, предоставени на Съюза съгласно правилата на международната търговия с оглед отстраняването на вредата или на неблагоприятните търговски последици, причинени от пречки пред търговията, приети или поддържани от трети държави, подходящите мерки се определят според процедурата, установена в член 14.

2.   Когато международните задължения на Съюза му налагат предварително провеждане на международна процедура на консултации или решаване на спорове, мерките, посочени в параграф 3, се определят едва в края на тази процедура и като се отчитат резултатите от процедурата. По-специално, когато Съюзът е поискал от международен орган за решаване на спорове да посочи и да разреши подходящи мерки за постигане на резултатите от международна процедура за решаване на спорове, мерките за търговска политика на Съюза, които може да бъдат нужни за прилагане вследствие на това разрешение, са съвместими с препоръките на този международен орган за решаване на спорове.

3.   Могат да бъдат взети всякакви мерки за търговска политика, съвместими със съществуващите международни задължения и процедури, и главно:

4.   Съответните решения се мотивират и публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Тези публикации се считат за нотификация на заинтересованите в най-висока степен държави и страни.

1.   Когато Съюзът, в резултат на жалба съгласно член 3 или член 4 или на искане съгласно член 6, следва официални международни процедури на консултация или на разрешаване на спорове, решенията за започване, провеждане или приключване на тези процедури се вземат от Комисията.

Комисията информира държавите членки, в случай че реши да започне, проведе или приключи официални международни процедури на консултация или на разрешаване на спорове.

2.   Когато в съответствие с член 13, параграф 2 Съюзът трябва да вземе решение за мерките на търговската политика, които трябва да бъдат приети по силата на член 12, параграф 2, трета алинея или по силата на член 13 от настоящия регламент, той действа без забавяне в съответствие с разпоредбите на член 207 от Договора и в зависимост от случая, с Регламент (ЕС) № 654/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6) или съгласно всяка друга приложима процедура.