5.8.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 208/10


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1350 НА КОМИСИЯТА

от 3 август 2015 година

за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 461/2013 на Съвета за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилентерефталат (ПЕТ) с произход от Индия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 597/2009 на Съвета от 11 юни 2009 г. относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основния регламент“), и по-специално член 19 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Действащи мерки

(1)

С Регламент (ЕО) № 2603/2000 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилентерефталат (ПЕТ) с произход, inter alia, от Индия. С Регламент (ЕО) № 1645/2005 (3) Съветът измени нивото на действащите изравнителни мерки срещу вноса на ПЕТ от Индия. Измененията бяха внесени в резултат на ускорен преглед, започнат съгласно член 20 от Регламент (ЕО) № 597/2009. След провеждането на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент (ЕО) № 193/2007 (4) Съветът наложи окончателно изравнително мито за период от още пет години. Изравнителните мерки бяха изменени впоследствие с Регламент (ЕО) № 1286/2008 на Съвета (5) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 906/2011 на Съвета (6) след провеждане на частични междинни преразглеждания. Частичното междинно преразглеждане, проведено на по-късен етап, бе прекратено без изменение на действащите мерки, с Регламент за изпълнение (ЕС) № 559/2012 на Съвета (7). След провеждането на още едно преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките, с Регламент за изпълнение (ЕС) № 461/2013 (8) Съветът наложи окончателно изравнително мито за период от още пет години. С Решение 2000/745/ЕО (9) Комисията прие гаранции за спазване на минимален ценови праг на вноса, предложени от трима производители износители от Индия. С Решение за изпълнение 2014/109/ЕС (10) Комисията оттегли приемането на гаранциите поради промяна в обстоятелствата, при които те са били приети.

(2)

Действащите мерки се състоят от специфично изравнително мито, чиято ставка варира от 0 до 106,5 EUR за тон за изрично посочените индийски производители, а остатъчната ставка на митото, наложено върху вноса от всички други производители, възлиза на 69,4 EUR за тон.

1.2.   Започване на две частични междинни преразглеждания

(3)

От страна на Dhunseri Petrochem & Tea Limited („Dhunseri“) и Reliance Industries Limited („Reliance“), индийски производители износители на ПЕТ (наричани по-долу „заявителите“), бяха подадени съответно две искания за започване на частично междинно преразглеждане съгласно член 19 от основния регламент. Исканията бяха ограничени по обхват до разглеждане на съответното субсидиране що се отнася до жалбоподателите.

(4)

Заявителите предоставиха prima facie доказателства, че прилагането на мерките при настоящото им равнище вече не е необходимо за компенсиране на подлежащото на изравняване субсидиране. По-специално заявителите представиха prima facie доказателства, че размерите на техните съответни субсидии са намалели до стойности, далеч по-ниски от митническите ставки, приложими за тях понастоящем.

(5)

Конкретно за Dhunseri това намаление на общото равнище на субсидиране вероятно се дължи на преустановяването на статута му на експортно ориентирана единица и на намаляването на вносните мита, които се прилагат за суровините, използвани в производството на разглеждания продукт в периода след разследването, довело до настоящото ниво на мерките.

(6)

За Reliance това намаление на общото равнище на субсидиране вероятно се дължи на преустановяването на схемата за кредитиране на вносни мита на материали, използвани в изнесени стоки, и на схемата за стимулиране на титулярите със статут на износители, както и на намаляването на сумите, от които заявителят се е възползвал във връзка с други схеми като схемата за фокусиране върху пазара, схемата за фокусиране върху продукта, схемата за предварителни разрешения и схемата за насърчаване на износа чрез внос на средства за производство.

(7)

След като установи, че двете искания съдържат достатъчно prima facie доказателства, Комисията обяви с две съобщения, съответно от 6 юни 2014 г. (11) и от 1 август 2014 г. (12), започването на частични междинни преразглеждания съгласно член 19 от основния регламент. Преразглежданията бяха ограничени по обхват до разглеждане на субсидирането по отношение на отделните заявители.

1.3.   Страни, засегнати от разследването

(8)

Комисията официално уведоми заявителите, представителите на държавата, от която се извършва износът, и сдружението на производителите в Съюза за започването на преразглежданията. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмен вид, както и да помолят да бъдат изслушани в посочения в известието за започване на процедурата срок.

(9)

Reliance поиска и му беше предоставена възможност за изслушване.

(10)

С цел да получи информацията, която смята за необходима за своето разследване, Комисията изпрати въпросници до заявителите и до правителството на Индия („ПИ“) и получи отговори в рамките на посочените за целта срокове.

(11)

Комисията изиска и провери цялата информация, която сметна за необходима за определяне на субсидирането. Комисията извърши проверки на място в помещенията на Dhunseri в Колката и на Reliance в Мумбай, както и в сградите на ПИ в Ню Делхи (Генералната дирекция за външна търговия и Министерството на търговията) и в Колката (Министерство на търговията и промишлеността, Правителство на Западен Бенгал).

1.4.   Разследван период в рамките на преразглеждането

(12)

Разследването на субсидирането обхвана периода от 1 април 2013 г. до 31 март 2014 г. (разследван период в рамките на преразглеждането).

1.5.   Оповестяване

(13)

На 16 юни и на 1 юли 2015 г. ПИ и другите заинтересовани страни бяха информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които Комисията възнамерява да предложи изменение на митническите ставки, приложими по отношение на Dhunseri и Reliance. На същите беше предоставено достатъчно време за коментар. Всички становища и коментари бяха надлежно взети предвид, както е пояснено по-долу.

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Разглеждан продукт

(14)

Продуктът, предмет на настоящото преразглеждане, е ПЕТ с вискозитет 78 ml/g или повече съгласно стандарт ISO 1628-5, понастоящем класиран в код по КН 3907 60 20, с произход от Индия (наричан по-долу „разглежданият продукт“).

2.2.   Сходен продукт

(15)

Разследването разкри, че разглежданият продукт е идентичен от гледна точка на физическите и химическите си характеристики и употребата си с продукта, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Индия. Следователно се приема заключението, че продуктите, продавани на вътрешния пазар и на пазара за износ, са сходни продукти по смисъла на член 2, буква в) от основния регламент.

3.   РЕЗУЛТАТИ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО

3.1.   Субсидиране

(16)

Въз основа на информацията, предоставена от ПИ и от заявителите, както и на отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, за които се предполага, че обхващат предоставяне на субсидии:

Схеми на национално равнище:

а)

Режим на предварителни разрешения (AAS)

б)

Схема за възстановяване на мита (DDS)

в)

Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS)

г)

Схема за фокусиране върху пазара (FMS)

д)

Схема за фокусиране върху продукта (FPS)

е)

Схема за съдействие на развитието на износа (IEIS)

ж)

Облекчаване на данък върху доходите за стимулиране на научноизследователска дейност (ITIRAD)

Регионални схеми:

з)

Схеми за субсидиране на Западен Бенгал/Схеми за стимулиране на правителството на Западен Бенгал (WBIS)

Схеми, за които се твърди, че са прекратени/неприложими схеми на национално равнище, използвани по-рано от заявителите:

и)

Схема на експортно ориентираните единици (EOU) и схема за специалните икономически зони (SEZ)

й)

Схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения (DEPBS)

к)

Схема за стимулиране на титулярите със статут на износители (SHIS)

Схеми, за които се твърди, че са прекратени/неприложими регионални схеми, използвани по-рано от заявителите:

л)

Схема на правителството на Гуджарат за поощряване на капиталовите инвестиции

(17)

Изложените по-горе в съображение 16, букви а), в) — е) и и) — к) схеми са основани на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Съгласно Закона за външната търговия ПИ има право да отправя уведомления относно политиката по износ и внос. Те са обобщени в документите „Политиката за външната търговия“ (ПВТ), издавани на всеки пет години и редовно актуализирани от Министерството на търговията. Документът относно политиката за външната търговия, който е от значение за разследвания период в рамките на преразглеждането, е „Политика за външната търговия, 2009—2014 г.“ („ПВТ 09-14“). Освен това ПИ определя и процедурите, уреждащи ПВТ 09-14, в „Наръчник на процедурите, том I“ („НП I 09-14“). Наръчникът на процедурите също се актуализира редовно. На 1 април 2015 г., правителството на Индия публикува новия документ относно ПВТ за периода 2015—2020 г., с който се прекратяват схемите FMS и FPS.

(18)

Посочената в съображение 16, буква б) по-горе схема се основава на раздел 75 от Закона за митниците от 1962 г., на раздел 37 от Закона за централните акцизи от 1944 г., на раздели 93А и 94 от Закона за финансите от 1994 г. и на Правилата от 1995 г. относно митниците, централните акцизи и възстановяването на данъка върху услугите. Ставките за възстановяване се публикуват редовно.

(19)

Посочената в съображение 16, буква ж) по-горе схема се основава на Закона за данъка върху доходите от 1961 г. (ITA), изменян ежегодно със Закона за финансите.

(20)

Посочената в съображение 16, буква з) по-горе схема се управлява от правителството на Западен Бенгал и е създадена с известие № 580-CI/H от 22 юни 1999 г. на министерството на търговията и промишлеността на Западен Бенгал.

(21)

Посочената в съображение 16, буква л) по-горе схема се управлява от правителството на Гуджарат и се основава на неговата политика за насърчаване на промишлеността.

(22)

Разследването разкри, че посочените по-горе в съображение 16, букви и) — л) схеми или са били прекратени, или вече не могат да бъдат ползвани от заявителите.

3.2.   Режим на предварителни разрешения („AAS“)

(23)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането Reliance е използвало схемата AAS.

3.2.1.   Правно основание

(24)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи 4.1.1—4.1.14 от ПВТ 09-14 и в глави 4.1—4.30 от НП I 09-14.

3.2.2.   Допустимост

(25)

AAS се състои от шест подсхеми, които са описани по-подробно в съображение 26. Тези подсхеми се различават, inter alia, по отношение на обхвата на допустимост. Производителите износители и търговците износители, „обвързани с“ поддържащи производители, имат право да участват в AAS за физически износ и в подсхeми на AAS за годишни потребности. Производителите износители, които снабдяват крайния износител, имат право да участват в AAS за междинни доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки за категориите за „планиран износ“, посочени в параграф 8.2 от ПВТ 09-14, например доставчиците на експортно ориентирани единици, имат право да участват в подсхеми на AAS за планиран износ. И накрая, междинните снабдители на производителите износители имат право на свързаните с „планиран износ“ ползи в рамките на подсхемите: „предварително нареждане за освобождаване“ (ARO) и насрещен вътрешен акредитив.

3.2.3.   Практическо приложение

(26)

Разрешение по AAS може да бъде издадено за:

а)   физически износ: това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на суровини за производството на конкретен краен продукт, предназначен за износ. „Физически“ в този контекст означава, че продуктът, предназначен за износ, трябва да напусне територията на Индия. Разрешителното за внос, както и задължението за износ, включително видът на продукта, предназначен за износ, са посочени в лицензията;

б)   годишни потребности: това разрешение не е свързано с конкретен продукт, предназначен за износ, а с по-широка група продукти (напр. химически продукти и свързани с тях продукти). В рамките на определен праг на стойността, определен от осъществения внос, притежателят на лицензията може да внася безмитно всякакви суровини, предназначени за производството на който и да е от артикулите, попадащи в такава група продукти. Той може да изнася всеки продукт, който попада в групата и за който са били използвани освободени от мито суровини;

в)   междинни доставки: тази подсхема обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен продукт, предназначен за износ, като разделят производствения процес. Производителят износител, който произвежда междинния продукт, може да внася безмитно суровини и да получи за тази цел AAS за междинни доставки. Крайният износител завършва процеса на производство и е задължен да изнесе готовия продукт;

г)   планиран износ: Тази подсхема позволява главният изпълнител да внася безмитно суровини, които са нужни за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „планиран износ“ на категориите от клиенти, посочени в параграф 8.2, букви б)—е), ж), и) и й) от ПВТ 09-14. Според ПИ планираният износ се отнася за онези сделки, при които доставените стоки не напускат страната. Няколко категории доставки са считани за планиран износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, т.е. представляват доставка на стоки на експортно ориентирана единица или на дружество, разположено в специална икономическа зона;

д)   предварително нареждане за освобождаване (ARO): притежателят на разрешително по AAS, който възнамерява да доставя суровини от местни източници, вместо посредством пряк внос, може да използва ARO. В такива случаи предварителните разрешения се признават за предварителни нареждания за освобождаване и се прехвърлят в полза на местния доставчик при доставката на посочените в тях суровини. Чрез прехвърлянето на ARO местният доставчик получава право на ползите за планиран износ, съгласно посоченото в параграф 8.3 от ПВТ 09-14 (т.е. AAS за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз). Чрез механизма на ARO се възстановяват данъци и мита на доставчика, а не на крайния износител, под формата на отстъпки или възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни, така и за вносни суровини;

е)   насрещен вътрешен акредитив: тази подсхема също се прилага за местните доставки на притежател на предварително разрешение. Притежателят на предварително разрешение може да се обърне към банка за издаване на насрещен вътрешен акредитив в полза на местен доставчик. Разрешението ще бъде признато от банката за пряк внос само по отношение на стойността и обема на суровините, които са набавени на местния пазар, а не чрез внос. Местният доставчик ще има право да се ползва от предимствата на планирания износ, предвидени в параграф 8.3 от ПВТ 09-14 (т.е. AAS за междинни доставки/планиран износ, отстъпки при планиран износ и възстановяване на крайния акциз).

(27)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането Reliance e продължило да използва само една от тези подсхеми за разглеждания продукт, а именно AAS за „физически износ“. Следователно не е необходимо да се установи дали останалите неизползвани подсхеми подлежат на изравнителни мерки.

(28)

Що се отнася до използването на упоменатата в съображение 26, буква а) схема AAS за физически износ, разрешителното за внос и задължението за износ са фиксирани по обем и стойност от ПИ и са отбелязани в предварителното разрешение. Наред с това към момента на вноса и износа държавните служители трябва да отразят в предварителното разрешение съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по AAS, се определя от ПИ въз основа на стандартните норми за вложените материали в крайния продукт (SION), които съществуват за повечето продукти, включително за разглеждания продукт.

(29)

За целите на извършването на проверки от страна на индийските власти притежателят на предварително разрешение е правно задължен да води за всяко разрешение регистър на действителното потребление на безмитно внесени стоки/стоки от вътрешния пазар в определен формат (параграфи 4.26, 4.30 и допълнение 23 към HП I 09-14). Този регистър трябва да бъде заверен от външен експерт-счетоводител/счетоводител, експерт по управленско счетоводство, който издава сертификат, удостоверяващ, че определеният регистър и съответните записи са били проверени и информацията, представена съгласно допълнение 23, е вярна и точна във всяко отношение.

(30)

Внесените суровини не могат да се прехвърлят и трябва да се използват за производството на конкретния краен продукт, предназначен за износ. Задължението за износ трябва да бъде изпълнено в рамките на предвидения срок след издаването на лицензията (24 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца всяко).

(31)

Комисията установи, че няма тясна взаимовръзка между внасяните суровини и изнасяните крайни продукти. Допустимите за влагане суровини се внасят и използват и за продукти, различни от разглеждания продукт. Освен това лицензиите за различните продукти могат да бъдат, и в действителност са, предмет на групиране. Това означава, че износът на даден продукт по силата на лицензия по схемата AAS може да даде право на безмитен внос на суровини по силата на лицензии по схемата AAS за други продукти. По време на проверката на място, проведена от Комисията, Reliance потвърди, че поради липсата на очевидна връзка използването на суровините се отчита въз основа на SION. Що се отнася до изискванията за проверка, посочени в съображение 29 от настоящия регламент, дружеството не е водило регистри, които да доказват, че е извършен външен одит. Като цяло Комисията стига до заключението, че Reliance не е в състояние да докаже, че съответните разпоредби на документа относно ПВТ са спазени.

3.2.4.   Заключение относно схемата AAS

(32)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие на ПИ, тъй като намалява приходите от мита, които иначе биха били дължими, и от него произтичат ползи за разследваните износители, тъй като по този начин се подобрява тяхната ликвидност.

(33)

Без задължение за износ никое дружество не може да получава ползи по тази схема. Съгласно нормативната уредба подсхемата, разглеждана по настоящия случай, несъмнено зависи от осъществяването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(34)

Подсхемата, разглеждана в настоящия случай, не може да бъде считана за допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на правилата, установени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. ПИ не е приложило по ефективен начин система за проверка или процедура, с която да се потвърди дали и в какви количества са вложени суровини в производството на изнасяния продукт (приложение II, раздел II, точка 4 от основния регламент и, в случай на схеми за възстановяване за заместители, приложение III, раздел II, точка 2 от основния регламент). Също така се счита, че SION за разглеждания продукт не са били достатъчно точни и че те сами по себе си не могат да представляват система за проверка на действителното потребление, тъй като естеството на тези стандартни норми не дава възможност на ПИ да провери с достатъчна точност какво количество суровини са вложени в производството на продукта, предназначен за износ. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка въз основа на действително вложените суровини, макар и по принцип това да се изисква в случаите, в които не е налице ефективно прилагана система за проверка (приложение II, раздел II, точка 5 и приложение III, раздел II, точка 3 от основния регламент).

(35)

Следователно подсхемата, посочена в съображение 26, буква а), подлежи на изравняване.

3.2.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(36)

Поради липсата на допустими системи за възстановяване на мита или за възстановяване за заместители, подлежащата на изравняване полза е освобождаването от задължението за заплащане на всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на влаганите в продукта суровини. В това отношение следва да се отбележи, че основният регламент не предвижда само изравнителни мерки, които да компенсират „прекомерно“ освобождаване от задължението за заплащане на мита. Съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент и приложение I, буква и) към него прекомерното опрощаване на мита може да бъде обект на изравнителни мерки, само при условие че са спазени условията на приложения II и III към основния регламент. В конкретния случай обаче тези условия не са изпълнени. Следователно ако не бъде доказано, че е проведен адекватен процес на мониторинг, посоченото по-горе изключение за схемите за възстановяване не е приложимо и се прилага обичайното правило за изравнителните мерки спрямо сумата на неплатените мита (пропуснати приходи), а не спрямо предполагаемо прекомерно освобождаване от задължението за заплащане на мита. Както е посочено в приложение II, раздел II и приложение III, раздел II към основния регламент, изчисляването на такова прекомерно освобождаване от задължението за заплащане на мита не спада към задълженията на разследващия орган. Напротив, съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на дадена система за проверка, за която се твърди че съществува.

(37)

Както бе обяснено в съображение 31, взаимовръзката между правото на получаване на ползи (т.е. износ по силата на лицензията) и предоставянето на ползи (т.е. безмитен внос на суровина) е много слаба. Не е задължително те да възникват в специална последователност или в кратък времеви диапазон. Така например е възможно правото да възникне през разследвания период в рамките на преразглеждането, а свързаното с него предоставяне на ползи да настъпи преди или след разследвания период в рамките на преразглеждането. Освен това, посредством групирането правата на ползи по силата на лицензия за даден продукт могат да бъдат прехвърляни и да донесат ползи за друг продукт.

(38)

В рамките на разследването, довело до сегашното ниво на мито за Reliance, т.е. Регламент (ЕС) № 906/2011 („предходния регламент“), размерът на субсидията, получена от AAS, за Reliance бе изчислен въз основа на незаплатените вносни мита върху всички материали, внесени за всички продукти по тази схема през разследвания период в рамките на преразглеждането. Този размер на субсидията след това бе отнесен към общия оборот от износа през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(39)

В настоящия преглед Комисията не разполагаше с данни за целия обем на вноса по силата на лицензии по схемата AAS, осъществен през разследвания период в рамките на преразглеждането. Тези данни бяха използвани при предходното разследване, когато ставката на субсидията по AAS по отношение на Reliance бе въведена за първи път. Reliance предостави данни във връзка с лицензиите по схемата AAS, валидни само през разследвания период в рамките на преразглеждането, и само за разглеждания продукт. Комисията информира Reliance, че поради причините, обсъдени в съображения 31 и 37 от настоящия регламент, тези данни се считат за недостатъчни, и прикани Reliance да предостави съответната информация, поискана във въпросника. Reliance не предостави поисканата информация, като обясни, че суровините, внесени по AAS за производство на ПЕТ, са били внасяни и по AAS, валидна за много други продукти, включително произвежданите в други сфери на дейност на дружеството.

(40)

Както и при предишното разследване, поради липсата на съответни данни Комисията не е в състояние да изчисли размера на субсидията въз основа на незаплатените вносни мита върху всички материали, внесени за всички продукти по тази схема през разследвания период в рамките на преразглеждането. При тези обстоятелства, в съответствие с предложеното от Reliance, изчислението бе направено въз основа на общите експортни трансакции, приключени през разследвания период в рамките на преразглеждането по силата на лицензии по схемата AAS във връзка с разглеждания продукт. ПИ потвърди, че е малко вероятно дадено дружество да не предяви претенции за полза, на която има право по силата на лицензия по схемата AAS. На тази основа може да бъде направено надеждно изчисление за размера на спестените от внесените суровини мита като се използват SION.

(41)

Установената във връзка с тази схема ставка на субсидията по отношение на Reliance за разследвания период в рамките на преразглеждането възлиза на 4,67 %.

3.2.6.   Коментари относно оповестяването на окончателните заключения

(42)

Reliance не се съгласи за изчисляването на ползите по схемата AAS да бъдат използвани SION. Дружеството изтъкна, че Комисията използва този метод въз основа на хипотезата, че Reliance би могло да използва предоставените за други продукти лицензии по схемата AAS, за да внася суровини, използвани за производството на ПЕТ. Reliance заяви, че Комисията не е подкрепила това твърдение с доказателства. Компанията също така заяви, че по метода с използване на SION Комисията е изчислила възможно най-високата сума на ползите, които може да се очаква Reliance да получи. Също така Reliance изтъкна, че при предишните разследвания Комисията е взела предвид само действителните ползи, получени за разглеждания продукт, но не и хипотетичните ползи, които са могли да бъдат получени за други продукти. Reliance заяви, че при изчисляването на ползата по AAS Комисията е трябвало да вземе предвид само незаплатените мита върху целия внос през разследвания период в рамките на преразглеждането, осъществен по силата на действащи лицензии по схемата AAS, валидни за ПЕТ.

(43)

На първо място Комисията отбелязва, че използваната в настоящото разследване методология е разработена от Reliance. Комисията отбелязва също така, че използването в производството на ПЕТ на суровини, внасяни по силата на лицензии по схемата AAS, валидни за продукти, различни от ПЕТ, вместо суровини, внесени по силата на лицензии за ПЕТ, не е само хипотеза. Суровините, които служат непосредствено за производството на ПЕТ, не са суровините, които Reliance внася безмитно по силата на лицензии по схемата AAS за ПЕТ и които се отличават с особена структура, а основните суровини, като например нафтата. Както Reliance потвърди по време на разследването и както бе отбелязано в съображение 31 по-горе, тези основни суровини се внасят по силата на лицензии по схемата AAS за (и се използват в производството на) други продукти във и извън сектора на нефтохимическата промишленост. За производството на тези продукти не съществуват отделни затворени системи и поради това суровините, внесени по силата на лицензии по схемата AAS за ПЕТ, наред с другото, се смесват и с други суровини, внесени по силата на лицензии по схемата AAS за други продукти. Вследствие на това смесване се произвеждат различни продукти за износ по силата на лицензии по схемата AAS или други схеми и за вътрешния пазар. Противно на твърденията на Reliance, тези обстоятелства и съображенията, споменати в съображение 37 по-горе, потвърждават, че определянето на реалните ползи, предоставени за износа на ПЕТ през разследвания период в рамките на преразглеждането, не може да се ограничи до разглеждане на вноса на суровини по силата на лицензии по схемата AAS за ПЕТ през този период.

(44)

По отношение на припомнената от Reliance практика, възприета при предходни разследвания, от значение е само разследването, довело до настоящото ниво на митото. Както беше споменато в съображения 38 — 40 по-горе, Комисията не разполагаше с достатъчно данни, за да приложи тази методология. С оглед на това Комисията установи, че методологията, използвана в настоящото разследване въпреки всичко отразява коректно реалните ползи, предоставени от схемата AAS за износа на ПЕТ през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(45)

Комисията не е съгласна, че направените по избраната методика изчисления отразяват най-високото възможно равнище на ползи, което Reliance би могло да получи от износа на ПЕТ. Изчисленията се основават на цените и на митата, прилагани през разследвания период в рамките на преразглеждането, докато, както бе обяснено в съображение 37 по-горе, съответният износ може да е бил извършен преди, по време на или след този период. Що се отнася до твърдението, че изчисленото от Комисията равнище на ползата е хипотетично, както бе обяснено в съображение 40 по-горе, ПИ потвърди, че е малко вероятно дадено дружество да не предяви претенции за полза, на която има право по силата на лицензия по схемата AAS. Дадено дружество може да осъществява износ по схемата AAS само ако вече е внесло съответните суровини или възнамерява да направи това в близко бъдеще. В противен случай дружеството би избрало схемата DDS, описана по-долу, за която не се изисква внос на суровини. След оповестяването на окончателните заключения Reliance не изложи доводи във връзка с твърдението че не би могло да претендира за ползите, на които дава право схемата AAS.

(46)

Reliance и ПИ изтъкнаха, че размерът на ползата, изчислен въз основа на схемата AAS, следва да бъде ограничен до допълнителната полза, получена от Reliance. Reliance и ПИ заявиха, че AAS следва да се разглежда като схема за възстановяване на мита, позволена съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, поради наличието на система допълнение 23, при която се отчитат реалните стойности на потребление. Според ПИ и Reliance това, заедно със заверката на допълнение 23 от независими одитори и възможността за провеждане на одит от страна на ПИ, представлява адекватен процес на мониторинг. Накрая, Reliance заяви, че поради своята ефективност, докато се спазват SION, ПИ може да бъде сигурно, че не са предоставени прекомерни отстъпки от размера на митото.

(47)

Както бе отбелязано в съображение 31 по-горе, поради особеното положение на Reliance, описано по-подробно в съображение 43 по-горе, потреблението на суровините се отчита въз основа на SION. При проверката на място от страна на Комисията Reliance не представи допълнение 23 за разглеждания продукт. Такова допълнение 23 беше представено на Комисията чрез ПИ едва след проверката на място, извършена в помещенията на Reliance и на ПИ. Както е видно от допълнение 23, заверката от независим одитор включва и декларация, че „действително използваното одитирано количество се основава на разходната документация на дружеството“. Комисията не откри доказателства за одит от страна на ПИ по отношение на информацията, представена в допълнение 23 — нито за ПЕТ, нито за друг продукт, произвеждан от Reliance. При тези обстоятелства Комисията не е съгласна, че е налице адекватен процес на мониторинг. На последно място, както се споменава в съображение 34 по-горе, сами по себе си SION не могат да се разглеждат като система за проверка на действителното потребление, тъй като тези стандартни норми не дават възможност на ПИ да извършва достатъчно точни проверки на количествата суровини, вложени в производството на изнасяния продукт. Поради това, заради причините, посочени в настоящото съображение, Комисията не е съгласна, че AAS следва да се разглежда като схема за възстановяване на мита, позволена съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(48)

Reliance отбеляза също така, че от юли 2014 г. ставката на митото за внос на продукти от риформинг е спаднала от 10 % на 2,5 %. Тъй като ползата по силата на схемата AAS бе изчислена въз основа на незаплатените вносни мита, Reliance заяви, че тази промяна, тъй като е с траен характер, следва да бъде отразена в изчислението за размера на ползата, получена по схемата.

(49)

Комисията би желала да отбележи, че в съответствие с член 5 от основния регламент „размерът на подлежащите на изравняване субсидии се изчислява въз основа на ползата за получателя, установена през разследвания за субсидиране период“. В съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент промените, настъпили след разследвания период в рамките на преразглеждането, могат да бъдат взети предвид само в случай че субсидията или субсидиите бъдат оттеглени или бъде доказано, че субсидиите вече не водят до полза за съответните износители. Това не се отнася за конкретния случай.

(50)

ПИ изтъкна, че Комисията изчислява ползите по схемите AAS и DDS въз основа на едни и същи експортни трансакции. ПИ отбеляза, че дадено дружество може да използва схемата AAS за внос на суровини за производство на ПЕТ, а след това да изнесе част от произведения РЕТ по схемата DDS. При това положение дружеството ще трябва да е извършило и друг износ за неплатените мита върху суровините. ПИ изтъкна, че ако при това положение Комисията изчисли ползата въз основа на общия размер на неплатените по схемата AAS вносни мита за суровините и на общия размер на възстановените мита за износ по схемата DDS, това би довело до двойно отчитане на ползите.

(51)

Комисията отбелязва, че твърдението на ПИ се основава на презумпцията, че ползите по схемата AAS се изчисляват само въз основа на вноса през разследвания период в рамките на преразглеждането, а ползите от схемата DDS — въз основа на износа. Както обаче бе обяснено в съображение 40 по-горе, ползите по схемата AAS бяха изчислени въз основа на износа на ПЕТ през разследвания период в рамките на преразглеждането и на незаплатените митa върху вноса, на които този износ дава право. При това положение двойното отчитане е невъзможно. Комисията също така отбелязва, че избраният от нея метод за изчисляване на ползите по схемата AAS е още по-подходящ предвид факта, че тази схема предоставя възможност за внос на суровини по една система и износ на получената продукция по друга. Това свидетелства и за липсата на възможност за проследяване на действителното използване на ресурсите, което допълнително доказва, че AAS не следва да се разглежда като схема за възстановяване на мита, позволена съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(52)

Накрая, Reliance твърди, че тъй като AAS и DDS са несъвместими, ползата, получена от тях, следва да се изчислява само за съответните обеми, въз основа на средно равнище на ползата, която може да бъде получена от AAS и DDS.

(53)

Както Reliance отбелязва в коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения, Комисията изчисли ползите по тези две схеми въз основа на общия обем на износа на разглеждания продукт от Индия. Тази методология е в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент. Освен това, както е обяснено в съображение 51 по-горе, че методите, използвани от Комисията за изчисляване на ползите, получени по схемите AAS и DDS, вземат предвид несъвместимостта на двете схеми. Поради това този аргумент на Reliance се отхвърля.

3.3.   Схема за възстановяване на мита („DDS“)

(54)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането заявителите са използвали схемата DDS.

3.3.1.   Правно основание

(55)

В Митническите правила и правилата за централните акцизи и за възстановяването на митата от 1995 г. (Custom & Central Excise Duties Drawback Rules), изменени с последващи уведомления, е направено подробно описание на DDS.

3.3.2.   Допустимост

(56)

Всеки производител износител или търговец износител може да участва в тази схема.

3.3.3.   Практическо приложение

(57)

Износител, който има право да се ползва от тази схема, може да подаде молба за възстановяване на сума, чийто размер се изчислява като процент от стойността франко борд на продуктите, изнасяни по тази схема. Ставките за възстановяване са установени от ПИ за повечето продукти, включително и за разглеждания продукт. Те са определени въз основа на средното количество или стойност на материалите, използвани като суровини за производството на даден продукт, и средния размер на митата, платени върху суровините. Те се прилагат независимо дали вносните мита са действително платени, или не. Ставката по схемата DDS за разглеждания продукт през РПП е била 3,9 % от стойността франко борд до 21 септември 2013 г. и 3 % след това.

(58)

За да може да участва в схемата, дружеството трябва да има износна дейност. В момента на вписване на данните за пратката в митническия сървър се посочва, че износът се осъществява по DDS и размерът на субсидията се фиксира неотменимо. След като корабоплавателното дружество е подало манифест за износ и митническата служба е направила задоволително сравнение на този документ с данните в товарителницата, са изпълнени всички условия, за да се разреши изплащането на сумата за възстановяване — чрез директно плащане по банковата сметка на износителя или с менителница.

(59)

Износителят също така трябва да представи доказателства за реализиране на постъпленията от износа чрез банково удостоверение. Този документ може да се представи и след изплащането на сумата за възстановяване, но ПИ ще възстанови изплатената сума, ако износителят не предостави банково удостоверение в рамките на определен срок.

(60)

Сумата за възстановяване може да бъде използвана за всякаква цел.

(61)

Установено бе, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти сумата за възстановяване на мита може да бъде осчетоводена на основата на текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ.

3.3.4.   Заключение по отношение на схемата DDS

(62)

В рамките на DDS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Възстановяването на сума от мита е финансово участие на ПИ, тъй като представлява директен трансфер на средства от страна на ПИ. Не съществуват ограничения по отношение на правото на използване на тези средства. Освен това със стойността за възстановяване на мита се облагодетелства износителят, тъй като се подобрява неговата ликвидност.

(63)

Ставката на схемата за възстановяване на мита при износ се определя от ПИ за всеки отделен продукт. Въпреки че субсидията се определя като възстановяване на мита, схемата няма характеристиките на допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Заплащането в брой на износителя не е свързано с действителното заплащане на вносни мита върху суровини и не представлява митнически кредит за компенсиране на вносни мита върху минал или бъдещ внос на суровини.

(64)

Плащането под формата на директно прехвърляне на средства от страна на ПИ след осъществения от износителите износ трябва да се разглежда като директна безвъзмездна помощ от ПИ, която зависи от осъществяването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(65)

С оглед на изложеното по-горе се стигна до заключението, че схемата DDS подлежи на изравняване.

3.3.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(66)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на субсидиите, подлежащи на изравняване, въз основа на установената полза, получена от получателя през разследвания период в рамките на преразглеждането. В това отношение Комисията установи, че ползата се предоставя на получателя в момента на осъществяване на експортна сделка по силата на тази схема. В този момент ПИ е длъжно да изплати сумата за възстановяване на мита, която представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата, в която, inter alia, е посочена сумата за възстановяване на мита, която следва да се предостави за тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията, или не. Предвид гореизложеното Комисията счита за целесъобразно оценката на ползите по схемата DDS да се извършва чрез сумиране на възстановените мита по сделките за износ, осъществени по тази схема през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(67)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент Комисията отнесе размерите на тези субсидии към общия оборот от износа на разглеждания продукт през разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(68)

На тази основа Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането ставките на субсидиите по тази схема са възлизали съответно на 3,27 % за Dhunseri и 1,09 % за Reliance.

3.3.6.   Коментари относно оповестяването на окончателните заключения

(69)

Reliance отбеляза, че ползата по схемата DDS е намаляла от 3 % на 2,4 % след разследвания период в рамките на преразглеждането. Reliance заяви, че тъй като тази промяна е с дълготраен характер, тя следва да бъде взета предвид при изчисляването на ползата по схемата DDS. Reliance също така заяви, че размерът на ползата, изчислен въз основа на схемата DDS, следва да бъде ограничен до допълнителната полза, получена от Reliance, тъй като DDS следва да се разглежда като схема за възстановяване на мита, позволена съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(70)

Що се отнася до намаляването на размера на ползите по схемата DDS, Комисията отбелязва, че в съответствие с член 5 от основния регламент „размерът на подлежащите на изравняване субсидии се изчислява въз основа на ползата, установена през разследвания за субсидиране период“. В съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент промените, настъпили след разследвания период в рамките на преразглеждането, могат да бъдат взети предвид само в случай че субсидията или субсидиите бъдат оттеглени или бъде доказано, че субсидиите вече не водят до полза за съответните износители. Това не важи за настоящото разследване и поради това този довод следва да бъде отхвърлен.

(71)

Що се отнася до твърдението, че DDS следва да се разглежда като схема за възстановяване на мита, позволена съгласно член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, това твърдение не бе подкрепено с аргументи. Поради това горното твърдение беше отхвърлено.

3.4.   Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS)

(72)

Комисията установи, че Reliance е получило отстъпки по схемата EPCGS, които биха могли да бъдат отнесени към разглеждания продукт през разследвания период в рамките на преразглеждането.

3.4.1.   Правно основание

(73)

Подробното описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от ПВТ 09-14, както и в глава 5 от НП I 09-14.

3.4.2.   Допустимост

(74)

Производителите износители и търговците износители, „обвързани“ с поддържащи производители и доставчици на услуги, се допускат до участие в тази схема.

3.4.3.   Практическо приложение

(75)

При условие че поеме задължение да осъществява износ, дружеството получава разрешение да внася производствено оборудване (ново и употребявано оборудване, но не по-старо от 10 години) при намалена митническа ставка. За тази цел след подаване на заявление и заплащане на такса ПИ издава лицензия по EPCGS. Схемата предвижда намалена митническа ставка от 3 %, приложима за вноса на всяко производствено оборудване, внесено по тази схема. С цел да бъде спазено задължението за износ, внесеното производствено оборудване трябва да бъде използвано за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период от време. Съгласно ПВТ 09-14 производственото оборудване може да бъде внесено с митническа ставка от 0 % по схемата EPCGS, но в този случай срокът за изпълнението на задължението за износ е по-кратък.

(76)

Притежателят на лиценз по EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за компонентите, необходими за изработването му. В противен случай местният производител може да поиска да получи ползите за планиран износ по отношение на доставката на производствено оборудване на притежателя на лиценз по EPCGS.

3.4.4.   Заключение по отношение на схемата EPCGS

(77)

В рамките на EPCGS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като тази отстъпка намалява приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение, намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват ликвидността на дружеството.

(78)

Освен това схемата EPCGS зависи по закон от осъществяването на износ, тъй като тези лицензи не могат да бъдат получени без поемането на задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(79)

EPCGS не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) към основния регламент, защото не се влага в производството на изнасяните продукти.

3.4.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(80)

Комисията изчисли размера на субсидията в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесеното производствено оборудване, равномерно разпределени върху период, който съответства на нормалната амортизация на такова производствено оборудване в разглежданата промишленост. Следователно размерът на субсидията за разследвания период в рамките на преразглеждането бе изчислен като общата сума на неплатеното мито бе разделена на периода на амортизация. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до разследвания период в рамките на преразглеждането, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя общата стойност на ползите през това време. За тази цел бе счетен за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия по време на разследвания период. В случаите, в които бяха отправени основателни искания, таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, за да се получи размерът на субсидията като числител.

(81)

В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент Комисията отнесе размера на тази субсидия към оборота от износа на разглеждания продукт през разследвания период в рамките на преразглеждането като знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(82)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането ставката на субсидията по тази схема за Reliance е възлизала на 0,43 %.

3.5.   Схема за фокусиране върху пазара (FMS)

(83)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането заявителите са използвали схемата FMS.

3.5.1.   Правно основание

(84)

Подробно описание на схемата FMS се съдържа в параграф 3.14 от ПВТ 09-14 и в параграф 3.8 от НП I 09-14.

3.5.2.   Допустимост

(85)

Всеки производител износител или търговец износител може да участва в тази схема.

3.5.3.   Практическо приложение

(86)

При тази схема износът на всички продукти, който включва износа на ПЕТ за държавите, изброени в таблици 1 и 2 от допълнение 37(В) към НП I 09-14, има право на митнически кредит, който се равнява на 3 % от стойността франко борд. Считано от 1 април 2011 г. износът на всички продукти до държавите, изброени в таблица 3 от допълнение 37(В) („Special Focus Markets“), има право на митнически кредит, който се равнява на 4 % от стойността франко борд. От схемата са изключени някои видове eкспортни дейности, като износът на внесени или претоварени стоки, планираният износ, износът на услуги и оборотът от износа на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици.

(87)

Митническите кредити по схемата FMS могат да се прехвърлят свободно и са валидни за период от 24 месеца от датата на издаване на съответното удостоверение за разрешаване на кредита. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви суровини или стоки, включително производствено оборудване.

(88)

Удостоверението за разрешаване на кредита се издава от пристанището, от което е направен износът, след извършването на износа или изпращането на стоките. Ако жалбоподателят представи пред органите копия на всички съответни документи за износа (напр. заповед за износ, фактури, товарителници, банкови удостоверения), ПИ няма право на преценка при предоставянето на митническия кредит.

3.5.4.   Заключение по отношение на схемата FMS

(89)

В рамките на FMS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Митническият кредит по схемата FMS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като в крайна сметка кредитът ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. В допълнение, митническите кредити по FMS предоставят полза на износителя, тъй като подобряват неговата ликвидност.

(90)

Освен това схемата FMS зависи по закон от осъществяването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(91)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Не съществува система или процедура, чрез която да се потвърди кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е налице прекомерно плащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Даден износител има право да се възползва от FMS независимо дали изобщо внася суровини. За да може да се ползва от схемата, износителят трябва само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износителите, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се ползват от FMS. Освен това даден износител може да се възползва от митническите кредити по FMS, за да внася производствено оборудване, въпреки че то не попада в обхвата на допустимите системи за възстановяване на мита, както е посочено в приложение I, буква и) от основния регламент, тъй като не се влага в производството на изнасяните продукти.

3.5.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(92)

Размерът на подлежащите на изравняване субсидии беше изчислен въз основа на предоставената полза за получателя, установена за разследвания период в рамките на преразглеждането и осчетоводена от заявителя на принципа на текущото начисляване като приход при осъществяване на експортната сделка. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия (числител) е отнесен към размера на оборота от износа на разглеждания продукт през разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидиите са обвързани с осъществяването на износ, а не се отпускат в съответствие с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(93)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането ставките на субсидиите по тази схема са възлизали съответно на 0,41 % за Dhunseri и 1,16 % за Reliance.

3.5.6.   Преустановяване и замяна на схемата FMS

(94)

На 1 април 2015 г., правителството на Индия публикува новия документ относно ПВТ за периода 2015—2020 г. В новия ПВТ FMS и още четири други схеми са заменени със Схемата за насърчаване на стоковия износ (MEIS). MEIS не е приложима към износа на разглеждания продукт, тъй като ПЕТ не е включен в списъка на нотифицираните продукти. В съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент по отношение на тази схема за субсидиране не следва да бъдат налагани мерки.

3.6.   Схема за фокусиране върху продукта („FPS“)

(95)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането заявителите са използвали схемата FPS.

3.6.1.   Правно основание

(96)

Подробно описание на схемата се съдържа в параграфи 3.15—3.17 от ПВТ 09-14 и в глави 3.9—3.11 от НП I 09-14.

3.6.2.   Допустимост

(97)

Съгласно параграф 3.15.2 от ПВТ 09-14 износителите на продукти, посочени в допълнение 37D към НП I 09-14, отговарят на условията за участие в схемата.

3.6.3.   Практическо приложение

(98)

Износителите на продукти, включени в списъка от допълнение 37D към НП I 09-14, могат да кандидатстват за одобрение на митнически кредит в рамките на схемата FPS в размер на 2 % или 5 % от стойността франко борд на износа. Разглежданият продукт е включен в таблица 1 от допълнение 37D и има право на митнически кредит в размер на 2 %.

(99)

FPS е следекспортна схема, т.е. дружеството трябва да осъществи износ, за да има право на ползите съгласно тази схема. В резултат на това дружеството подава онлайн заявление до съответния орган заедно с копия на поръчката за износ и фактурата, банковата разписка, показваща, че са платени приложимите такси, копие от товарителниците и банковото удостоверение за получено плащане или удостоверение за входящ валутен превод при пряко договаряне на документите. Когато оригиналните екземпляри на товарителниците и/или банковите удостоверения за получено плащане са представени с цел получаване на ползи по друга схема, дружеството може да подаде заверени от самото него копия, като посочи съответния орган, на който са били представени оригиналните документи. Онлайн заявлението за кредити по FPS може да включва не повече от 50 товарителници.

(100)

Комисията установи, че в съответствие с индийските счетоводни стандарти кредитите по FPS могат да бъдат осчетоводени при текущо начисляване като приход по търговските сметки след изпълнение на задължението за износ. Тези кредити могат да бъдат използвани за плащането на мита при последващ внос на каквито и да било стоки, с изключение на производствено оборудване и на стоки, за които са въведени ограничения върху вноса. Стоките, внасяни за сметка на такива кредити, могат да бъдат продавани на вътрешния пазар (като се плаща данък върху продажбата) или да бъдат използвани по друг начин. Кредитите по FPS могат да се прехвърлят свободно и са валидни в рамките на 24 месеца от датата на отпускане.

3.6.4.   Заключение по отношение на схемата FPS

(101)

В рамките на FPS се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по FPS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като кредитът в крайна сметка ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Наред с това от кредитите по FPS произтичат ползи за износителя, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(102)

Освен това съгласно нормативната уредба FPS зависи от осъществяването на износ и следователно се разглежда като схема, която е специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент.

(103)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или като система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, тъй като не отговаря на правилата, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. По-специално износителят не е задължен действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои суровини са вложени в производствения процес на изнасяния продукт и дали не са платени вносни мита в превишен размер по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител може да бъде допуснат до участие в FPS независимо от това дали изобщо внася суровини. За да може да се ползва от схемата, износителят трябва само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износители, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се възползват от FPS.

3.6.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(104)

В съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент Комисията изчисли размера на субсидиите, подлежащи на изравняване, с оглед на установената полза, получена от получателя през разследвания период в рамките на преразглеждането. В това отношение Комисията установи, че ползата е предоставена на получателя в момента, в който се осъществява експортната сделка по схемата. В този момент ПИ е длъжно да откаже да събира митата, което представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница, в която, inter alia, е посочена сумата на кредита по FPS, която следва да се предостави за тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията. Предвид гореизложеното Комисията счита за целесъобразно оценката на ползата по схемата FPS да се извършва чрез сумиране на кредитите по сделките за износ, осъществени по тази схема през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(105)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането ставките на субсидиите по тази схема са възлизали съответно на 1,66 % за Dhunseri и 1,27 % за Reliance.

3.6.6.   Преустановяване и замяна на схемата FPS

(106)

На 1 април 2015 г., правителството на Индия публикува новите ПВТ за периода 2015—2020 г. В новия документ относно ПВТ FPS и още четири други схеми са заменени със Схемата за насърчаване на стоковия износ (MEIS). MEIS не е приложима към износа на разглеждания продукт, тъй като ПЕТ не е включен в списъка на нотифицираните продукти. В съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент по отношение на тази схема за субсидиране не следва да бъдат налагани мерки.

3.7.   Схема за съдействие на развитието на износа (IEIS)

(107)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането Dhunseri е използвало схемата IEIS.

3.7.1.   Правно основание

(108)

Подробно описание на схемата IEIS се съдържа в глава 3, параграф 3.14.4 от документа относно ПВТ и глава 3, параграф 3.8.3 от НП I 09-14.

3.7.2.   Допустимост

(109)

Схемата е достъпна за износители, осъществявали износ през фискалната година 2011—12 г. и фискалната година 2012—13.

3.7.3.   Практическо приложение

(110)

Целта на тази схема е да се насърчи нарастването на износа. Схемата е специфична за региона и обхваща износа за САЩ, Европа и Азия, както и 53 страни в Латинска Америка и Африка.

(111)

Износителите могат да получат митнически кредит в размер на 2 % от постъпателния растеж през дадена финансова година в сравнение с предходната, въз основа на стойността франко борд на износа. Заявлението, даващо право на получаване на ползи по схемата, трябва да бъде подадено в края на съответната финансова година. Размерът на ползата се изчислява въз основа на общия експортен оборот, постигнат от износителя. Изчислените и предоставени на тази основа митнически кредити могат да бъдат прехвърляни свободно. Те могат също така да бъдат използвани за извършване на покупки на вътрешния пазар или за плащане на данък върху услугите.

3.7.4.   Заключение по отношение на схемата IEIS

(112)

IEIS предоставя субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Кредитът по IEIS представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като той в крайна сметка ще се използва за компенсиране на вносни мита, като по този начин се намаляват приходите на ПИ от мита, които иначе биха били дължими. Наред с това от кредитите по IEIS произтичат ползи за износителя, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(113)

Освен това, съгласно нормативната уредба, IEIS зависи от осъществяването на износ и следователно се разглежда като схема, която е специфична и подлежаща на изравняване по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(114)

Тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или като система за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, тъй като не отговаря на правилата, определени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. По-специално износителят не е задължен действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои суровини са вложени в производствения процес на изнасяния продукт и дали не са платени вносни мита в превишен размер по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право да участва в IEIS независимо от това дали изобщо внася суровини. За да може да се ползва от схемата, достатъчно е износителят само да изнесе стоки, без да доказва внос на суровини. По този начин дори износители, които доставят суровините си изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като суровини, имат право да се възползват от IEIS.

3.7.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(115)

Комисията изчисли размера на подлежащата на изравняване субсидия в зависимост от установената през разследвания период в рамките на преразглеждането полза за получателя. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент Комисията отнесе размера на тази субсидия (числител) към оборота от износа на разглеждания продукт през разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ, а не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(116)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането ставката на субсидията по тази схема за Dhunseri е възлизала на 0,74 %.

3.7.6.   Коментари относно оповестяването на окончателните заключения

(117)

В коментарите си по отношение на оповестяването на окончателните заключения Dhunseri заяви, че срокът на действие на схемата е изтекъл и тя не е включена в новия документ относно ПВТ за периода 2015—2020 г.

(118)

Комисията потвърди, че схемата не е включена в новия документ относно ПВТ и че в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент не следва да бъдат налагани мерки по отношение на IEIS. Комисията съответно измени средната ставка на субсидията, приложима по отношение на Dhunseri.

3.8.   Облекчаване на данък върху доходите за стимулиране на научноизследователска дейност (ITIRAD)

(119)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането Reliance е използвало схемата ITIRAD.

3.8.1.   Правно основание

(120)

Подробното описание на ITIRAD е посочено в раздел 35 (2АВ) на ЗДД.

3.8.2.   Допустимост

(121)

От тази схема могат да се ползват дружествата, развиващи дейност в сферата на биотехнологиите или друга дейност по изработка и производство на артикул или продукт, който не е изрично упоменат в списъка към Единадесетата програма. Схемата обхваща дружествата, ангажирани с производството на ПЕТ.

3.8.3.   Практическо приложение

(122)

За всеки разход (различен от разходите за земя или сгради) за вътрешните средства за научноизследователска дейност, който е одобрен от Отдела за научни и промишлени изследвания към ПИ, се допуска намаление с 200 % от действително извършените разходи при отчитането във връзка с данъка върху доходите.

3.8.4.   Извод по отношение на ITIRAD

(123)

В рамките на ITIRAD се осигуряват субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Приспадането на данъка съгласно разпоредбите на раздел 35(2АВ) от ЗДД представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като намалява приходите на ПИ от данъка върху доходите, който би бил дължим в противен случай. Освен това, намаляването на данъка върху доходите облагодетелства дружеството, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност.

(124)

Формулировка на раздел 35(2АВ) от ЗДД сочи, че схемата ITIRAD de jure е специфична схема по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент и следователно подлежи на изравняване. Правото на участие в тази схема не се ръководи от обективни критерии, които са неутрални по смисъла на член 4, параграф 2, буква б) от основния регламент. Ползите, получени по тази схема, са достъпни само за някои промишлени сектори, тъй като ПИ не е открило схемата за всички отрасли. Това ограничение прави схемата специфична, тъй като формулировката „група от отрасли на индустрията“ в член 4, параграф 2 от основния регламент по сходен начин описва секторните ограничения. Това ограничение не е с икономически характер и хоризонтално приложение, както например ограничението по отношение на броя на служителите или размера на дадено предприятие.

3.8.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(125)

Комисията изчисли размера на субсидията въз основа на разликата между дължимия данък върху доходите през разследвания период в рамките на преразглеждането, независимо дали се прилагат или не разпоредбите на раздел 35(2АВ) на ЗДД. Тази субсидия е свързана с всички продажби на разглеждания продукт — както на местния пазар, така и за износ. Поради това размерът на субсидията (числител) беше отнесен към оборота на дружеството, свързан с разглеждания продукт, през разследвания период в рамките на преразглеждането, като подходящ знаменател в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент.

(126)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането ставката на субсидията по тази схема за Reliance е възлизала на 0,04 %.

3.8.6.   Коментари относно оповестяването на окончателните заключения

(127)

В коментарите си по оповестяването на окончателните заключения Reliance заяви, че макар, както се отбелязва по-горе, ITIRAD да се отнася за всички продажби на разглеждания продукт, при изчисляването на ставката на субсидията за тази схема Комисията е използвала само експортните продажби на разглеждания продукт като знаменател.

(128)

След като анализира този коментар, Комисията съответно преизчисли ставката на субсидията. На тази основа Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането ставката на субсидията по тази схема за Reliance е възлизала на 0,01 %.

3.9.   Схема за стимулиране на Западен Бенгал 1999 г. („WBIS 1999“)

(129)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането Dhunseri е използвало схемата WBIS 1999.

3.9.1.   Правно основание

(130)

Подробно описание на тази схема, прилагана от правителството на Западен Бенгал (ПЗБ), се съдържа в уведомление № 580-CI/H от 22 юни 1999 г. на Министерството на търговията и промишлеността на ПЗБ.

3.9.2.   Допустимост

(131)

Дружествата, които основават ново промишлено предприятие или извършват мащабно разширение на съществуващо промишлено предприятие в изостанали райони, имат право на участие в тази схема. Независимо от това има изчерпателен списък с промишлени отрасли, които не отговарят на критериите за участие (негативен списък от отрасли), поради което предприятията в някои сфери не могат да се ползват от стимулирането.

3.9.3.   Практическо приложение

(132)

Щат Западен Бенгал предоставя стимули на отговарящите на критериите промишлени предприятия под формата на редица ползи, включително освобождаване от централния данък върху продажбите (CST) и от централния ДДС върху продажбите на крайни продукти (CENVAT), с цел да поощри промишленото развитие в икономически изостаналите райони на щата.

(133)

В рамките на тази схема дружествата се задължават да инвестират в изостанали райони. Тези райони, които представляват определени териториални единици в Западен Бенгал, се класифицират в съответствие с икономическото си развитие в различни категории, като същевременно някои развити райони са изключени от прилагането на схемите за стимулиране. Основните критерии за установяването на размера на поощряването са размерът на инвестициите и районът, в който е или ще бъде разположено предприятието.

3.9.4.   Заключение по отношение на схемата WBIS 1999

(134)

Чрез тази схема се предоставят субсидии по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 3, параграф 2 от основния регламент. Тя представлява финансово участие от страна на ПЗБ, тъй като извършеното посредством нея поощряване — в настоящия случай освобождаване от данъка върху продажбите (CST) и от централния ДДС върху продажбите на крайни продукти (CENVAT) — намалява постъпленията от данъци, които иначе биха били дължими. Още повече това поощряване предоставя ползи на дадено дружество, тъй като подобрява финансовото му състояние, поради факта, че не се плащат данъци, които иначе биха били дължими.

(135)

Освен това схемата е специфична за всеки определен район по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) и член 4, параграф 3 от основния регламент, тъй като се предоставя само на някои дружества, които са инвестирали в определени географски райони в рамките на юрисдикцията на съответния щат. Тя не се предоставя на дружества, които са разположени извън тези райони, като освен това равнището на ползите е различно в зависимост от съответния район.

(136)

Следователно WBIS 1999 подлежи на изравняване.

3.9.5.   Изчисляване на размера на субсидията

(137)

Комисията изчисли размера на субсидията въз основа на размера на данъка върху продажбите и централния ДДС върху продажбите на крайни продукти (CENVAT), който по правило е дължим през разследвания период в рамките на преразглеждането, но който не е платен по тази схема. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) бе отнесен към общите продажби през разследвания период в рамките на преразглеждането като подходящ знаменател, тъй като субсидията не зависи от износа и не се отпуска във връзка с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(138)

Въз основа на гореизложеното Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането ставката на субсидията по тази схема за Dhunseri е възлизала на 0,09 %.

3.9.6.   Изтичане на срока на правото на ползи по схема WBIS 1999

(139)

Dhunseri е отговаряло на условията за участие в схемата в продължение на единадесет години след допустимото широкомащабно разширяване на капацитета. Това право е изтекло, без да бъде подновено, през май 2014 г. Считано от тази дата схемата вече не предоставя ползи за Dhunseri.

(140)

В съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент по отношение на тази схема за субсидиране не следва да бъдат налагани мерки.

4.   РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ИЗРАВНЯВАНЕ

(141)

Комисията припомня, че установеният марж на субсидията за Dhunseri с Регламент (ЕО) № 1645/2005 на Съвета бе 13,9 %, а маржът на субсидията, установен за Reliance с Регламент (ЕО) № 906/2011 на Съвета, беше 10,7 %.

(142)

При настоящото частично междинно преразглеждане Комисията установи, че размерът на субсидиите, подлежащи на изравняване, изразен ad valorem, е 3,2 % за Dhunseri и 6,2 % за Reliance.

Таблица 1

Ставки на субсидиите за отделните подлежащи на изравняване схеми

 

AAS

DDS

EPCGS

ITIRAD

ОБЩО

Dhunseri

3,27 %

3,2 %

Reliance

4,67 %

1,09 %

0,43 %

0,01 %

6,2 %

(143)

Комисията припомня, че изравнителните мерки, наложени спрямо вноса на ПЕТ от Индия, които понастоящем са в сила, се изразяват в специфични мита. Комисията установи, че ставките на специфичните изравнителни мита са съответно 35,69 EUR/тон за Dhunseri и 69,39 EUR/тон за Reliance.

5.   УСТОЙЧИВ ХАРАКТЕР НА ПРОМЯНАТА НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА СУБСИДИРАНЕТО

(144)

В съответствие с член 19, параграф 2 от основния регламент беше проверено дали обстоятелствата, свързани със субсидирането, са се променили в значителна степен през разследвания период в рамките на преразглеждането.

(145)

Комисията установи, че през разследвания период в рамките на преразглеждането заявителите са продължили да се ползват от подлежащо на изравняване субсидиране от страна на ПИ. Освен това ставките на субсидиране, установени при настоящото преразглеждане, са по-ниски от установените с регламенти (ЕО) № 1645/2005 и (ЕО) № 906/2011 нива. Не са налице доказателства, че подлежащите на изравнителни мерки схеми ще бъдат преустановени или че в близко бъдеще ще бъдат въведени нови схеми.

(146)

Тъй като беше доказано, че заявителите получават много по-малко субсидии, отколкото преди, и че е вероятно да продължат да получават субсидии в по-малък размер от установения при последното разследване в рамките на преразглеждането, се стига до заключението, че запазването на съществуващите мерки превишава размера на субсидията, която подлежи на изравняване и която причинява вреда, поради което равнището на мерките следва да се промени с оглед на новите констатации.

6.   ПРОМЯНА В НАИМЕНОВАНИЕТО НА ЕДИН ОТ ЗАЯВИТЕЛИТЕ

(147)

Dhunseri информира Комисията, че на 1 април 2014 г., в резултат на реорганизация, наименованието му е променено на Dhunseri Petrochem Limited.

(148)

Дружеството заяви, че реорганизацията и промяната в наименованието нямат съществено отражение върху настоящото преразглеждане, тъй като дружеството вече е имало действащи подразделения в секторите на производството на чай и нефтохимическата промишленост, функциониращи като две отделни единици в рамките на дружеството с две отделни счетоводства.

(149)

Комисията разгледа предоставената информация и заключи, че промяната в наименованието по никакъв начин не променя настоящите констатации.

7.   ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ГАРАНЦИИ ЗА СПАЗВАНЕ НА МИНИМАЛЕН ЦЕНОВИ ПРАГ

(150)

След оповестяването на окончателните заключения и Dhunseri, и Reliance представиха предложения за гаранции за спазване на минимален ценови праг. И двете предложения бяха отхвърлени, тъй като естеството на субсидирането създава положение, при което прилагането на минимална вносна цена би довело до увеличено субсидиране. Това се дължи на факта, че равнището на субсидирането по схемата DDS, използвана и от двете дружества, зависи от стойността франко борд на продуктите, изнасяни по тази схема. Освен това структурата и на двете дружества, както и на техните групи, би направила ефективното наблюдение на изпълнението на дадена гаранция неосъществимо.

(151)

Настоящият регламент е в съответствие със становището на Комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (13),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Съответният ред относно Dhunseri Petrochem & Tea Limited в таблицата в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 461/2013 се заменя със следното:

Държава

Дружество

Изравнително мито (EUR/тон)

Допълнителен код по ТАРИК

„Индия

Dhunseri Petrochem Limited

35,69

A585“

Съответният ред относно Reliance Industries Limited в таблицата в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 461/2013 се заменя със следното:

Държава

Дружество

Изравнително мито (EUR/тон)

Допълнителен код по ТАРИК

„Индия

Reliance Industries Ltd

69,39

A181“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 3 август 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 93.

(2)  Регламент (ЕО) № 2603/2000 на Съвета от 27 ноември 2000 г. за налагане на окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното мито, наложено при вноса на определен полиетилентерефталат с произход от Индия, Малайзия и Тайланд, и за прекратяване на процедурата за защита срещу субсидиран внос на полиетилентерефталат с произход от Индонезия, Република Корея и Тайван (ОВ L 301, 30.11.2000 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕО) № 1645/2005 на Съвета от 6 октомври 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2603/2000 относно налагане на окончателно изравнително мито върху внос на определен полиетилен-терефталат с произход, inter alia, от Индия (ОВ L 266, 11.10.2005 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 193/2007 на Съвета от 22 февруари 2007 г. за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на полиетиленов терефталат (ПЕТ) с произход от Индия, изготвен след провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на съществуващите мерки съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 2026/97 (ОВ L 59, 27.2.2007 г., стр. 34).

(5)  Регламент (ЕО) № 1286/2008 на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 193/2007 за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на полиетиленов терефталат с произход от Индия и за изменение на Регламент (ЕО) № 192/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетиленов терефталат с произход от, inter alia, Индия (ОВ L 340, 19.12.2008 г., стр. 1).

(6)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 906/2011 на Съвета от 2 септември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 193/2007 за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на полиетиленов терефталат с произход от Индия и за изменение на Регламент (ЕО) № 192/2007 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетиленов терефталат с произход от, inter alia, Индия (ОВ L 232, 9.9.2011 г., стр. 19).

(7)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 559/2012 на Съвета от 26 юни 2012 г. за прекратяване на частичното междинно преразглеждане относно изравнителните мерки, приложими по отношение на вноса на определен полиетилентерефталат (ПЕТ) с произход от, inter aliа, Индия (ОВ L 168, 28.6.2012 г., стр. 6).

(8)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 461/2013 на Съвета от 21 май 2013 г. за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилентерефталат (ПЕТ) с произход от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 597/2009 (ОВ L 137, 23.5.2013 г., стр. 1).

(9)  Решение 2000/745/ЕО на Комисията от 29 ноември 2000 г. за приемането на гаранции, предложени във връзка с антидъмпинговите и антисубсидийни производства относно вноса на определен полиетилен терефталат (PET) с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд (ОВ L 301, 30.11.2000 г., стр. 88).

(10)  Решение за изпълнение 2014/109/ЕС на Комисията от 4 февруари 2014 г. за отмяна на Решение 2000/745/ЕО за приемането на гаранции предложени във връзка с антидъмпинговите и антисубсидийните производства относно вноса на определен полиетилен терефталат (PET) с произход, inter alia, от Индия (ОВ L 59, 28.2.2014 г., стр. 35).

(11)  Известие за започване на частично междинно преразглеждане на изравнителните мерки, приложими по отношение на вноса на определен вид полиетилен терефталат (РЕТ) с произход от Индия (ОВ C 171, 6.6.2014 г., стр. 11).

(12)  Известие за започване на частично междинно преразглеждане на изравнителните мерки, приложими по отношение на вноса на определен вид полиетилен терефталат (РЕТ) с произход от Индия (ОВ C 250, 1.8.2014 г., стр. 11).

(13)  Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51).