5.2.2015

Официален вестник на Европейския съюз

L 29/3

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/171 НА КОМИСИЯТА

от 4 февруари 2015 година

относно някои аспекти на процедурата за лицензиране на железопътни предприятия

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство (1), и по-специално член 17, параграф 5 от нея,

като има предвид, че:

(1)

В Препоръката на Комисията от 7 април 2004 г. относно използването на общ европейски формат за лицензионните документи, издавани в съответствие с Директива 95/18/ЕО относно лицензирането на железопътните предприятия (2) бе препоръчано да се използва стандартен формат за лицензионните документи, издавани от националните лицензиращи органи.

(2)

В съответствие с член 23 от Директива 2012/34/ЕС издаваните от националните лицензиращи органи лицензи са валидни за цялата територия на ЕС. Националните лицензиращи органи следва да информират Европейската железопътна агенция за издадените лицензи, лицензите със спряно действие, отнетите или изменените лицензи, а Европейската железопътна агенция следва съответно да уведомява останалите държави членки. Използването на общ образец за лиценза би улеснило работата на националните лицензиращи органи и на Европейската железопътна агенция и би осигурило по-лесен достъп до информация за лицензите, по-специално на лицензиращите органи на други държави членки и на управителите на инфраструктура.

(3)

Цялата необходима информация, удостоверяваща че дадено железопътно предприятие е редовно лицензирано за определен вид железопътни транспортни услуги, може да бъде събрана в стандартизиран документ. Стандартният образец за лицензионен документ би улеснил публикуването на цялата съответна информация относно лицензите на уебсайта на Европейската железопътна агенция. В бъдеще би могло стандартният формат да бъде изменян в зависимост от опита при неговото използване и от възникването на потребности за допълнителна информация относно лицензите.

(4)

Възможно е условията, при които могат да бъдат изпълнени изискванията по член 22 от Директива 2012/34/ЕС във връзка с покритието на гражданската отговорност, да се различават в различните държави членки, в зависимост от националното законодателство. Данните, че железопътното предприятие е в съответствие с тези национални изисквания, следва да бъдат представени в приложение към лицензионния документ. За тази цел следва да се използва стандартният образец за това приложение. В случай че железопътното предприятие желае да изпълнява своите дейности в две или повече държави членки, покритието на гражданската отговорност във всяка от тези държави членки следва да бъде посочено в допълнително приложение, издадено от лицензиращия орган в съответната допълнителна държава членка, където железопътното предприятие желае да оперира.

(5)	Лицензиращите органи биха могли да намаляват своите административни разходи, размера на лицензионните такси и времето за вземане на решение по заявленията за лиценз, ако бързо обменят необходимите данни с други органи и други публични или частни институции.

(6)	Поради малката степен на промени в пазара в някои държави членки не се вземат лицензионни решения в течение на една или повече последователни години. В същото време високите такси биха могли да представляват препятствие за навлизането на железопътни предприятия на пазара.

(7)	Кандидатстващите за нов лиценз железопътни предприятия следва да са поставени при не по-малко благоприятни условия в сравнение със железопътните предприятия, които вече оперират на пазара.

(8)	Следва да бъдат намалени излишните административни натоварвания, налагани върху лицензиращите органи и предприятията, като стриктно се ограничат изискванията във връзка с условията, определени в Директива 2012/34/ЕС.

(9)

Лицензиращите органи не са длъжни да изискват лицензионна такса от железопътните предприятия. При все това, държавите членки могат да решат да налагат такава такса за дейностите, извършвани от лицензиращите органи при проучването на заявленията. В такъв случай лицензионната такса следва да бъде недискриминационна, да се събира реално от всички кандидатстващи за лиценз предприятия и да се базира на действителното работно натоварване на лицензиращия орган. Ако лицензионната такса надхвърля 5 000 EUR, лицензиращият орган следва да посочи в известието за плащане на таксата броя на изразходваните човекочасове и на направените разходи.

(10)

В опит да бъдат създадени равноправни условия за железопътните предприятия с Директива 2012/34/ЕС бяха отменени някои разпоредби, които не са съвместими със засилване на пазарните условия, и се изисква железопътните предприятия да бъдат застраховани или да имат адекватни гаранции при пазарни условия. Лицензиращите органи следва да бъдат приканени да проверяват, съвместно с други органи на държавите членки, прилагането на така ревизираните условия.

(11)	Предоставянето на лиценз на железопътно предприятие не трябва да зависи от това дали предприятието притежава сертификат за безопасност по член 10 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).

(12)

Новите железопътни предприятия имат критично важно значение за конкуренцията, но те биха могли да имат практически трудности при представянето на документация за тяхната финансова стабилност, даваща възможност за реалистични допускания за период от 12 месеца напред, в съответствие с член 20, параграфи 1 и 2 от Директива 2012/34/ЕС. Докато по отношение на някои по-малки въздушни превозвачи законодателите на ЕС са предвидили възможност за опростено доказване съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), по отношение на кандидатстващите за лиценз железопътни предприятия при процедурата за издаване на лиценз тези практически трудности могат да бъдат взети предвид чрез облекчаване на процедурата за доказване на финансова стабилност.

(13)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 62, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

В настоящия регламент са формулирани подробни указания за използването на общ образец за лицензионния документ. Освен това, в регламента са определени и някои аспекти на процедурата за предоставяне на лиценз.

Член 2

Определения

За целите по настоящия регламент „лицензионен документ“ означава попълненият и надлежно подписан общ образец, определен в приложение I и приложение II към настоящия регламент, който се подава в Европейската железопътна агенция.

Член 3

Употребата на общия образец за лицензионен документ

1. При издаването на лицензи съгласно глава III от Директива 2012/34/ЕС трябва да бъде използван стандартният формат, определен в приложение I и приложение II към настоящия регламент.

В случай на издаване на нов лиценз лицензиращият орган определя ЕО нотификационен номер на лиценза в съответствие с хармонизираната система за номериране, наречена Европейски идентификационен номер (EIN), както е зададена в допълнение 2 към Решение 2007/756/ЕО на Комисията (5).

Всеки път когато се издава лиценз или се изменя лиценз по начин, засягащ лицензионния документ, или се спира действието на лиценз, или той се отнема, или се заменя с временен лиценз, лицензиращият орган издава лицензионен документ въз основа на горепосочения формат.

2. Лицензиращите органи съответно уведомяват Европейската железопътна агенция в съответствие с член 24, параграф 8 от Директива 2012/34/ЕС, като предоставят копие на лицензионния документ в съответствие с договорения между тях комуникационен протокол.

3. Информацията относно финансовото покритие на гражданската отговорност по член 22 от Директива 2012/34/ЕС се посочва в приложението към лицензионния документ, като се използва стандартният формат, определен в приложение II към настоящия регламент. Приложението към лицензионния документ се прилага от издаващия лиценза орган. Номерът на това приложение трябва да е номер едно (1).

4. Чрез информацията, дадена в приложенията за отговорността, определена в приложение II към настоящия регламент, лицензиращият орган в дадена държава членка или даден управител на инфраструктура може да провери дали покритието на гражданската отговорност, направено от съответното железопътно предприятие и одобрено от други лицензиращи органи, е достатъчно в тази държава членка. Ако лицензиращият орган прецени, че размерът на покритието е недостатъчен, той може да поиска от железопътното предприятие да осигури допълнително покритие. Железопътното предприятие е длъжно да предостави на лицензиращия орган изискваната информация за неговото покритие.

5. След като лицензиращият орган бъде удовлетворен по отношение на покритието, той съответно информира Европейската железопътна агенция като актуализира съществуващо приложение, изпратено от лицензиращ орган на същата държава членка, или като добави следващо приложение към лиценза, като за тази цел използва стандартния формат съгласно приложение II към настоящия регламент и означи съответното приложение със следващия пореден номер (2, 3, 4 и т.н.).

6. Във всяко приложение, отнасящо се за отговорността, се посочват сумата, обхватът — например географският обхват или видът на услугите, началната дата и, ако е приложимо, крайната дата на покритието. Във всяко приложение се посочва нотификационният номер на лиценза, за да има ясна връзка с лицензираното железопътно предприятие. Ако бъде информиран за промяна в покритието за гражданската отговорност, лицензиращият орган издава актуализирано приложение и го изпраща на Европейската железопътна агенция.

Член 4

Лицензионни такси

Държавите членки могат да изискват лицензионна такса за прегледа на всяко заявление. Лицензионните такси трябва да се начисляват по недискриминиращ начин.

Член 5

Някои аспекти във връзка с изискванията за покритие на гражданската отговорност и адекватни гаранции

1. Лицензиращият орган публикува минимално изискваните равнища на покритието, включително в случай че размерът на този вид покритие е определен в националното законодателство.

2. Лицензиращият орган не може да изисква влизане на покритието в сила преди железопътното предприятие да започне своите влакови операции.

3. Най-късно до 25 август 2015 г. издалият лиценза лицензиращ орган трябва да изиска от всички лицензирани железопътни предприятия данни за равнището и обхвата на тяхното съществуващо покритие за отговорността в случай на произшествия освен ако те не са сключили застраховка или лицензиращият орган вече има тази информация. Също така лицензиращият орган може да изисква от железопътните предприятия съответни данни, в случай че се съмнява дали тяхното покритие съответства на изискванията по член 22 от Директива 2012/34/ЕС.

4. Ако предприятието вместо да докаже, че е адекватно застраховано, изясни че разполага с адекватни гаранции в ролята на покритие, лицензиращият орган трябва, ако е уместно след консултация с регулаторния орган, да проучи дали условията, при които предприятието е получило такива гаранции, съответстват на пазарните условия, които биха били получени от всяко друго предприятие със същото равнище на финансово състояние и рискова експозиция.

5. Ако лицензиращият орган спре действието на лиценз съгласно член 24, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС или предостави временен лиценз съгласно член 24, параграф 3 от цитираната директива, той трябва съответно да информира всички останали компетентни органи, посочени в Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (6), за които знае, че съответното железопътно предприятие е договорило с тях изпълнението на услуги. Ако лицензиращият орган има съмнения по отношение на съответствието на гаранциите за покриване на отговорности с правилата на ЕС относно държавната помощ, той може да изпрати необходимата информация на органите, отговарящи за контрола на прилагането на правилата за държавната помощ.

Член 6

Връзка със сертификатите за безопасност

1. Предоставянето на лиценз не може да зависи от това дали съответното предприятие има сертификат за безопасност по член 10 от Директива 2004/49/ЕО.

2. Ако предприятието притежава сертификат за безопасност, лицензиращият орган не проверява при предоставянето на лиценз изискванията за сертификат за безопасност.

Член 7

Някои аспекти на процедурата за предоставяне на лиценз

1. В срок от един месец след получаването на съответно заявление, лицензиращият орган или информира предприятието, че документацията е пълна, или иска допълнителна информация. При изключителни обстоятелства този срок може да бъде удължен с две седмици, за което предприятието трябва да бъде съответно информирано. В срок от максимум един месец след като бъде получена допълнителната информация, лицензиращият орган информира предприятието дали документацията е пълна.

2. Лицензиращият орган може да изисква наличието само на такива документи, които са посочени в глава III от Директива 2012/34/ЕС, или се изискват съгласно националното законодателство. Също така, лицензиращият орган трябва да публикува списък на всички необходими документи и тяхното съдържание и не може да изисква от предприятията каквито и да са допълнителни документи. Ако списъкът е актуализиран и новият списък е публикуван, предприятията все още могат да се съобразяват с предходния списък по отношение на заявленията, подадени преди актуализацията.

3. По отношение на предприятия с годишни приходи от железопътни транспортни дейности под 5 милиона евро лицензиращият орган би могъл да смята за изпълнено изискването по отношение на способността на предприятието да посрещне своите действителни и потенциални задължения за период от 12 месеца от началото на работата в съответствие с член 20, параграф 1 от Директива 2012/34/ЕС, ако предприятието може да докаже, че неговият нетен капитал е поне 100 000 EUR, или възлиза на сума, съгласувана с регулаторния орган. Лицензиращият орган публикува размера на тази сума.

Член 8

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент се прилага от 16 юни 2015 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 4 февруари 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 32.

(2) ОВ L 113, 20.4.2004 г., стр. 37.

(3) Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността (ОВ L 164, 30.4.2004 г., стр. 44);

(4) Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3).

(5) Решение 2007/756/ЕО на Комисията от 9 ноември 2007 година за приемане на обща спецификация на националния регистър на подвижния състав, предвиден в член 14, параграфи 4 и 5 от директиви 96/48/ЕО и 2001/16/ЕО (ОВ L 305, 23.11.2007 г., стр. 30).

(6) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на Регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Стандартен формат за лицензионния документ

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Стандартен формат за приложение към железопътен лиценз, изясняващо отговорността