24.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 106/1

(1)

Гражданството на Съюза е основният статут на гражданите на държавите членки. Едно от специфичните права, които Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставя на гражданите на Съюза съгласно член 20, параграф 2, буква в), е правото да се ползват на територията на трета страна, в която държавата членка, на която те са граждани, няма представителство, от закрилата на дипломатическите и консулските власти на която и да е държава членка при същите условия, като гражданите на тази държава.

(2)

Договорът от Лисабон укрепи статута на гражданството на Съюза и засили произтичащите от него права. Член 23 от ДФЕС предвижда приемането на директиви за установяване на мерките за координиране и сътрудничество, необходими за улесняването на консулската закрила за непредставени граждани на Съюза.

(3)

Сред ценностите, на които се основава Съюзът, са солидарността, недискриминацията и зачитането на правата на човека; в отношенията си с останалия свят Съюзът следва да отстоява своите ценности и да допринася за закрилата на своите граждани. Залегналото в член 46 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) основно право на консулска закрила на непредставените граждани на Съюза при същите условия, които се прилагат за собствените граждани, е израз на европейската солидарност. То дава външно измерение на понятието „гражданство на Съюза“ и укрепва идентичността на Съюза в трети държави.

(4)

Целта на настоящата директива е да се определят мерките за сътрудничество и координация, необходими за по-нататъшното улесняване на консулската закрила за непредставените граждани на Съюза. Тези мерки следва да увеличат правната сигурност и ефективното сътрудничество и солидарността между консулските власти.

(5)

В съответствие с член 20, параграф 2, буква в) от ДФЕС и член 23 от ДФЕС държавите членки следва да предоставят консулска закрила на непредставените граждани при същите условия, които се прилагат за техните собствени граждани. Настоящата директива не засяга правомощията на държавите членки да определят обхвата на закрилата, която предоставят на своите собствени граждани.

(6)

Настоящата директива не засяга консулските отношения между държавите членки и трети държави, по-специално техните права и задълженията, произтичащи от международни обичаи и споразумения, по-специално Конвенцията от 24 април 1963 г. за консулските отношения (Виенската конвенция), които държавите членки прилагат в съответствие с правото на Съюза. По силата на член 8 от Виенската конвенция държавите членки могат да предоставят консулска закрила от името на друга държава членка след съответно уведомяване и освен ако засегнатата трета държава не се противопостави., Затруднения могат да възникнат по-специално във връзка със ситуации, включващи граждани, които едновременно са и граждани на приемащата държава. С помощта на местното консулско сътрудничество държавите членки следва да предприемат необходимите мерки във връзка трети държави с цел да се гарантира, че консулската закрила може да бъде предоставена от името на други държави членки във всеки един случай.

(7)

Когато непредставени граждани се нуждаят от закрила в трети държави, са необходими ефикасно сътрудничество и координация. Следва да има тясно сътрудничество между оказващата помощ държава членка, която е представена в трета държава и държавата членка, чийто гражданин е даденият гражданин. Консулското сътрудничество на местно равнище по отношение на непредставените граждани може да бъде особено сложно, тъй като за него се изисква координация с органи, които не са представени на място, включително, когато е целесъобразно, с компетентните посолства или консулства. С оглед да се запълни липсата на посолство или консулство на държавата членка на непредставения гражданин, следва да бъдат установени ясни и стабилни правила. Съществуващите мерки трябва също да бъдат изяснени, за да се гарантира ефективна закрила.

(8)

Гражданите на Съюза следва да бъдат считани за непредставени в трета държава, в която тяхната държава членка няма посолство, консулство или почетен консул. Гражданите следва също да се смятат за непредставени, ако посолството, консулството или почетният консул на място не може по някаква причина да предостави в даден случай закрилата, която заинтересованото лице би имало право да получи съгласно националното право или националната практика. Посолствата и консулствата следва да се информират взаимно за всички изключителни обстоятелства, които могат да засегнат временно способността им да осигуряват консулска закрила. Достъпността и близостта също следва да бъдат взети предвид. Например гражданин, който търси консулска закрила или помощ от посолство или консулство на друга държава членка, не следва да бъде пренасочен към посолството, консулството или почетния консул на своята собствена държава членка, когато поради местни обстоятелства или липса на ресурси за гражданина не е възможно безопасно да достигне или да бъде достигнат от посочените инстанции, така че да може да получи консулска закрила. Понятието за липса на представителство следва да се тълкува с оглед на гарантирането на ефективността на правото на непредставените граждани да получат закрила от посолството или консулството на друга държава членка по недискриминационен начин, като се вземат предвид обстоятелствата във всеки конкретен случай. Граждани, които притежават гражданство на повече от една държава членка, следва да бъдат считани за непредставени, ако нито една от техните държави членки не е представена в съответната трета държава.

(9)

С цел да се гарантира ефективността на правото, залегнало в член 20, параграф 2, буква в) от ДФЕС, и на правото на зачитане на личния и семейния живот, признато в член 7 от Хартата, и като се има предвид националното право и националната практика, оказващата помощ държава членка може да трябва да предостави закрила на гражданите на трети държави, които са членове на семейството на граждани на Съюза, в зависимост от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Настоящата директива не препятства възможността по време на консултациите, които следва да се провеждат преди предоставянето на помощта, оказващата помощ държава членка и държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, да могат по целесъобразност да се споразумеят относно възможността за предоставяне на помощ и на гражданите на трети държави, които са членове на семейството на непредставения гражданин на Съюза, извън рамките на изискванията в правото на оказващата помощ държава членка или нейната практика, като отчитат във възможно най-голяма степен исканията на държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, и дотолкова, доколкото договореното отговаря на изискванията на правото на Съюза. Държавите членки може обаче да не са в състояние да предоставят някои видове консулска закрила на членовете на семейството от трети държави, като например издаването на временни документи за пътуване. По отношение на помощта за малолетни и непълнолетни лица, висшият интерес на детето следва да бъде от първостепенно значение в съответствие с член 24 от Хартата и както е предвидено в Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г.

(10)

Непредставените гражданин следва да могат да потърсят консулска закрила от посолството или консулството на която и да е държава членка. Това обаче не следва да възпрепятства държавите членки да сключват практически договорености с цел споделяне на отговорностите за предоставяне на консулска закрила на непредставените граждани в съответствие с настоящата директива. Тези договорености са в полза на гражданите, тъй като те дават възможност за по-добра подготвеност за осигуряване на ефективна закрила. Държавите членки, която получават искане за закрила, следва да преценяват дали в конкретния случай е необходимо да се предостави консулска закрила или случаят може да бъде прехвърлен към посолството или консулството, посочено за компетентно в съответствие с действаща договореност. Държавите членки следва да нотифицират Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за всяка такава договореност, която следва да бъде публикувана от Съюза и държавите членки с оглед на осигуряването на прозрачност по отношение на непредставените граждани.

(11)

Настоящата директива не следва да възпрепятства държава членка, която не е представена в трета държава, да предостави консулска закрила на един от своите граждани, например чрез предоставяне на онлайн консулски услуги, когато е целесъобразно. Държавата членка, чийто гражданин е непредставен гражданин, следва да може да поиска от държавата членка, от която гражданинът търси или получава консулска закрила, да ѝ прехвърли заявлението или случая, за да предостави самата тя консулска закрила. Подобно прехвърляне не следва да води до лишаване на непредставения гражданин от консулска закрила.

(12)

Въпреки различните традиции на държавите членки по отношение на компетенциите на почетните консули, почетните консули обикновено не предлагат същия кръг услуги като посолствата или консулствата. Като се има предвид, че почетните консули често изпълняват своята мисия на доброволна основа, следва да се даде възможност на всяка държава членка да реши дали настоящата директива следва да се прилага за нейните почетни консули. От почетните консули би могло да се изисква да предоставят консулска закрила на непредставени граждани в зависимост от обстоятелствата на всеки отделен случай.

(13)

Исканията за закрила следва да бъдат обработвани, ако заявителите представят валиден паспорт или лична карта на гражданин на Съюза. Възможно е обаче непредставените граждани, нуждаещи се от консулска закрила, вече да не притежават документ за самоличност. Основният статут на гражданство на Съюза се предоставя пряко от правото на Съюза, като документите за самоличност имат само декларативна стойност. Ако заявителите не са в състояние да предоставят документ за самоличност, те следва да могат да докажат своята самоличност с други средства. Ако е необходимо, самоличността на засегнатото лице може да бъде проверена при запитването до органите на държавата членка, на която заявителят твърди, че е гражданин. По отношение на придружаващ(и) заявителя член(ове) на семейството от трета държава органите на държавата членка, на която заявителят е гражданин, следва също така да бъдат в състояние да помогнат на оказващата помощ държава членка при проверката на самоличността и съществуването на семейна връзка със заявителя.

(14)

За да се определят необходимите мерки за координация и сътрудничество, следва да се уточни обхватът на консулска закрила по настоящата директива. Консулската закрила за непредставени граждани следва да включва оказване на помощ в редица типични ситуации, при които държавите членки предоставят консулска закрила на своите собствени граждани в зависимост от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като например при арестуване или задържане, тежка злополука или тежко заболяване или смърт, както и по отношение на помощ и репатриране при бедствено положение или издаване на временни документи. Тъй като нужната закрила винаги зависи от конкретната ситуация, консулската закрила не следва да се ограничава до случаите, изрично посочени в настоящата директива.

(15)

Където е приложимо, следва да бъдат надлежно зачетени желанията на засегнатия гражданин, включително и по отношение на това дали следва да бъдат информирани членове на семейството или други близки лица и кои точно. Аналогично, в случай на смърт следва да бъдат надлежно взети под внимание желанията на близките членове на семейството по отношение на мерките, които да бъдат предприети по отношение на тленните останки на починалия гражданин. Държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, следва да отговаря за тези контакти.

(16)

Органите на държавите членки следва да си сътрудничат тясно и да се координират помежду си и със Съюза, по-специално с Комисията и ЕСВД, в дух на взаимно уважение и солидарност. С цел да се гарантира бързо и ефикасно сътрудничество държавите членки следва да осигурят и непрекъснато да актуализират информацията относно съответните звена за контакт в държавите членки посредством защитения уебсайт на ЕСВД (Consular OnLine).

(17)

В трети държави Съюзът е представен чрез своите делегации, които, в тясно сътрудничество с дипломатическите и консулските мисии на държавите членки, допринасят за осъществяване на правото на гражданите на Съюза на консулска закрила, както е посочено в член 35 от Договора за Европейския съюз. Настоящата директива напълно отчита и увеличава още повече приноса, който ЕСВД и делегациите на Съюза вече оказват, по-конкретно по време на кризисни ситуации, в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета (2), и по-специално член 5, параграф 10 от него.

(18)

Що се отнася до координацията на място, следва да бъдат изяснени компетенциите и съответните роли на отговорните лица и органи, за да се гарантира, че непредставените граждани получават помощта, на която имат право, в съответствие с принципа на недискриминация. Консулското сътрудничество на местно равнище следва да обръща надлежно внимание на непредставените граждани, например чрез събирането и редовното актуализиране на информацията за съответните звена за контакт и споделянето ѝ с местните посолства и консулства на държавите членки и с делегацията на Съюза.

(19)

Срещите на местното консулско сътрудничество, организирани в тясно сътрудничество с делегацията на Съюза, следва да включват редовен обмен на информация по въпроси, свързани с непредставените граждани, като например тяхната безопасност, условия в затвора, уведомяване и достъп до консулски услуги и сътрудничество при кризи. На тези срещи представените държави членки следва, когато е необходимо, да постигат споразумение по практическите договорености, за да се гарантира ефективната закрила на непредставените граждани., Подобно споразумение може да не е необходимо, ако например броят на непредставените граждани е малък.

(20)

Ясното разделение на отговорностите между представените и непредставените държави членки и делегацията на Съюза е от съществено значение, за да се осигури адекватна подготовка за реакция при кризи и управление на кризи. Следователно плановете за реакция при кризи следва да бъдат координирани и да вземат предвид в пълна степен непредставените граждани. За тази цел в рамките на готовността за реакция при кризи на местно равнище държавите членки, които нямат установени на местно равнище посолство или консулство, следва да предоставят цялата налична и подходяща информация по отношение на своите граждани на съответната територия. Тази информация следва да се актуализира по подходящ начин в случай на криза. Компетентните посолства и консулства, както и делегациите на Съюза следва да бъдат информирани и ако е необходимо следва да участват в мерките за готовност за действие при кризи. На непредставените граждани следва да се предоставя информация относно тези мерки. В случай на криза пилотната държава или държавата(ите) членка(и), координиращи помощта, следва да координират на недискриминационна основа помощта за непредставените граждани и използването на наличните капацитети за евакуация въз основа на съгласуваните планове и развитието на място.

(21)

Оперативната съвместимост между персонала на консулските служби и другите експерти по управление на кризи следва да се подобри, по-специално чрез участието им в мултидисциплинарни кризисни екипи, като например екипите в рамките на структурите на ЕСВД за реакция при кризи и оперативна координация и за управление на кризи, както и по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза (3).

(22)

Следва да бъда възможно да се поиска при необходимост подкрепа по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза за консулската закрила на непредставени граждани. Тази подкрепа може да бъде поискана например от пилотната държава или от държавата(ите) членка(и), координираща(и) помощта.

(23)

Терминът „пилотна държава“, използван в настоящата директива, се отнася до една или повече държави членки, представени в дадена трета държава, които отговарят за координацията и ръководят помощта за непредставените граждани по време на криза. Концепцията за пилотна държава, установена в съответните насоки на Съюза (4), може да бъде развита допълнително в съответствие с правото на Съюза и по-специално с настоящата директива.

(24)

Когато държава членка е уведомена или получи искане за консулска закрила от лице, което твърди, че е непредставен гражданин, освен в случай на изключителна спешност, държавата членка следва винаги и без отлагане да осъществи връзка с държавата членка, чийто гражданин е лицето, и да ѝ предостави цялата имаща отношение информация, преди да предостави каквато и да било помощ. Държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, следва от своя страна и без отлагане да предостави всякаква информация, която има отношение към случая. Тази консултация следва да даде възможност на държавата членка, чийто гражданин е лицето, да поиска заявлението или случая да ѝ бъде прехвърлено, за да предостави самата тя консулската закрила. Тази консултация следва също така да даде възможност на съответните държави членки да обменят имаща отношение информация с цел, например, да се гарантира, че непредставен гражданин не злоупотребява със своето право на консулска закрила съгласно член 20, параграф 2, буква в) от ДФЕС. Гражданите на Съюза не могат да се ползват от настоящата директива в случай на злоупотреба.

(25)

Взаимната солидарност и сътрудничеството засягат също и финансови въпроси. Държавите членки, които предоставят на своите граждани консулска закрила под формата на финансова помощ, правят това само в краен случай и единствено когато по изключение гражданите не могат да получат финансови средства по друг начини, например чрез паричен превод от членове на семейството, приятели или работодатели. Непредставените граждани следва да получат финансова помощ при същите условия като гражданите на държавата членка, оказваща помощта. От непредставения гражданин следва да се изисква да подпише гаранция, че ще възстанови на своята държавата членка, чийто гражданин е, направените разходи, при условие че граждани на оказващата помощ държава членка в същото положение биха били задължени да възстановят разходите на собствената си държава членка. Държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, може да изиска от него да възстанови тези разходи, включително всички приложими консулски такси.

(26)

С настоящата директива следва да се осигури споделяне на финансовата тежест и възстановяване на разходите. Когато консулската закрила, предоставена на непредставен гражданин, включва подписване на гаранция за възстановяване на разходите, държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, следва да възстанови разходите на оказващата помощ държава членка. Оказващата помощ държава членка следва да реши дали да иска възстановяване на направените разходи. Оказващата помощ държава членка и държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, следва да могат да договорят реда и условията на възстановяването в рамките на определен срок.

(27)

Консулската закрила, предоставена на непредставен гражданин в случай на арест или задържане, може да доведе до необичайно високи пътни разходи, разходи за настаняване или за превод за дипломатическите или консулските служби на оказващата помощ държава членка, в зависимост от обстоятелствата на всеки отделен случай. Държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, следва да бъде информирана за евентуални подобни разходи по време на консултациите, които се провеждат преди предоставянето на помощта. Оказващата помощ държава членка следва да има възможността да поиска възстановяване на такива необичайно високи разходи от държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин. Държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, следва да възстанови разходите на оказващата помощ държава членка. Оказващата помощ държава членка и държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, следва да могат да договорят реда и условията на възстановяването, в рамките на определен срок. Държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, съгласно принципа на недискриминация, не може да иска от своите граждани да възстановяват подобни разходи, които гражданите на оказващата помощ държава членка не биха били задължени да възстановят.

(28)

Финансовите процедури следва да бъдат опростени за кризисни ситуации. С оглед на особеностите на такива ситуации, като например необходимостта от бърза реакция по отношение на значителен брой граждани, не следва да бъде необходима никаква гаранция за възстановяване на разходите, така че оказващата помощ държава членка да поиска и да получи възстановяване на разходите от държавата членка или държавите членки, чиито граждани са непредставените граждани. Държавите членки, чиито граждани са непредставените граждани следва да възстановят на оказващите помощ държава членка или държави членки направените разходи. Оказващите помощ държава членка или държави членки следва да решат дали да искат възстановяване на направените разходи и под каква форма. Оказващата помощ държава членка и държавата членка, чийто гражданин е непредставеният гражданин, следва да могат да договорят реда и условията на възстановяването, в рамките на определен срок. В случай на криза, която засяга или може да засегне значителен брой граждани на Съюза, и в случай на искане от оказващата помощ държава членка, държавите членки, чиито граждани са непредставените граждани, следва да възстановяват разходите на пропорционална основа, като направените разходи се разделят на броя на подпомогнатите граждани.

(29)

Настоящата директива следва да бъде преразгледана три години след срока за транспонирането ѝ. По-специално евентуалната необходимост от преразглеждане на финансовите процедури с оглед на адекватното споделяне на тежестта, следва да се прецени в светлината на информацията, която трябва да се предостави от държавите членки във връзка с изпълнението и практическото прилагане на директивата, включително всички имащи отношение статистически данни и случаи. Комисията следва да изготви доклад и да разгледа необходимостта от допълнителни мерки, включително, по целесъобразност, чрез предложения за изменение на настоящата директива, с цел да се улесни упражняването на правото консулска закрила на гражданите на Съюза.

(30)

С Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) се урежда обработването на лични данни, извършвано от държавите членки в контекста на настоящата директива.

(31)

Настоящата директива не следва да засяга по-благоприятните национални разпоредби, доколкото те са съвместими с нея.

(32)

В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (6) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. Във връзка с настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано.

(33)

Настоящата директива има за цел да насърчи консулската закрила, призната в Хартата. Тя зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално в Хартата, по-специално принципа на недискриминация, правото на живот и неприкосновеност на личността, правото на зачитане на личния и семейния живот, правата на детето, правото на защита и правото на справедлив съдебен процес. Настоящата директива следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(34)

В съответствие със забраната за дискриминация, съдържаща се в Хартата, държавите членки следва да прилагат настоящата директива без дискриминация на лицата, към които тя е насочена, основана на пол, раса, цвят, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или вярвания, политически или други убеждения, принадлежност към етническо малцинство, собственост, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

(35)

Решение 95/553/ЕО на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета (7) следва да бъде отменено,

а)

арестуване или задържане;

б)

жертва на престъпление;

в)

тежка злополука или тежко заболяване;

г)

смърт;

д)

помощ и репатриране при извънредна ситуация;

е)

нужда от временни документи за пътуване съгласно Решение 96/409/ОВППС (8).