ПРИЛОЖЕНИЕ

Общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Европейския съюз

Част I от интегрираните насоки „Европа 2020“

Насока 1: Насърчаване на инвестициите

Повишаването на равнището на продуктивните инвестиции в Европа е от ключово значение за насърчаването на търсенето и подобряването на конкурентоспособността и потенциала за дългосрочен растеж в Европа. Усилията следва да се съсредоточат върху осигуряването на финансиране за жизнеспособни инвестиционни проекти с оглед финансиране на реалната икономика и подобряване на инвестиционната среда. Макроикономическата и финансовата стабилност, както и нормативната предвидимост, откритостта и прозрачността на финансовия сектор на Съюза, са основни елементи за запазването му като привлекателна среда за инвестиции от частния сектор, включително чуждестранни инвестиции.

Следва да се използва в пълна степен потенциалът на фондовете на Съюза, включително на Европейския фонд за стратегически инвестиции, на структурните фондове и на националните фондове за финансиране на инвестициите в ключови сфери за стимулиране на растежа. Съществени елементи в тази връзка са управлението на фондовете, ориентирано към постигането на резултати, както и засилването на използването на новаторски финансови инструменти, където това е целесъобразно.

За да може финансирането да достигне реалната икономика е нужно да се увеличи прозрачността и предоставянето на информация, по-специално чрез изграждането на Европейски консултантски център по въпросите на инвестициите под егидата на Европейската инвестиционна банка и създаването на прозрачен набор от проекти. Тясното сътрудничество с всички заинтересовани страни е от ключово значение за осигуряването на безпроблемно извършване на операциите, адекватно поемане на риск и максимална добавена стойност.

Насока 2: Насърчаване на растежа чрез извършването на структурни реформи от страна на държавите членки

Провеждането от държавите членки на амбициозни структурни реформи както на продуктовите и трудовите пазари, така и на системите за социално подпомагане и пенсионните системи, е от ключово значение за укрепването и продължаването на икономическото възстановяване и за осигуряването на устойчиви публични финанси, подобряването на конкурентоспособността, предотвратяването и неутрализирането на неблагоприятното въздействие на макроикономическите дисбаланси в съответствие с процедурата при макроикономически дисбаланси и повишаването на потенциала за растеж на икономиките на Съюза. То би допринесло и за по-тясно социално-икономическото сближаване. Реформите, насочени към засилване на конкуренцията, по-специално в нетъргуемия сектор, както и подобряването на функционирането на пазара на труда и на деловия климат, спомагат за премахването на пречките пред растежа и инвестициите и увеличават адаптивността на икономиката. Държавите членки провеждат икономическите си политики като въпрос от общо значение и ги координират, така че да се увеличат положителните взаимодействия и да се избегнат отрицателните странични ефекти.

Реформирането на пазара на труда и на социалните системи е необходимо, за да се насърчат растежът и заетостта, като същевременно бъде гарантиран всеобщ достъп до висококачествени, достъпни и устойчиви социални услуги и помощи. Действията за реформиране на пазара на труда, например създаването на механизми за определяне на заплатите и увеличаването на дела на участие, следва да се осъществяват в съответствие с по-подробните напътствия в насоките за заетостта.

Необходими са допълнителни усилия, за да се превърне Съюзът в привлекателна дестинация за талантливите, знаещите и можещите. Процесът на реформиране и по-нататъшното интегриране на продуктовите пазари следва да продължи, за да могат потребителите и бизнесът в Съюза да се възползват от по-ниски цени и по-голям избор на стоките и услугите. По-добрата интегрираност на пазарите дава на дружествата достъп до значително по-широк пазар, отколкото собственият им национален пазар, като по този начин им предоставя повече възможности за развитие. По-конкурентните и по-добре интегрирани продуктови пазари ще повишат иновациите и могат да спомогнат и за ускоряване на адаптирането и устойчивостта към икономическите сътресения в отделните държави членки и в Съюза като цяло.

Наред с осигуряване на изпълнението на договорите и добре функциониращи производства по несъстоятелност следва да продължат усилията с цел подобряване на нормативната среда за бизнеса, за да се окаже подкрепа по-специално на малките и средните предприятия, модернизиране на публичната администрация, намаляване на административната тежест, увеличаване на прозрачността, борбата срещу корупцията, избягването на данъци и недекларирания труд, повишаване на независимостта, качеството и ефикасността на съдебната система.

Информационните, комуникационните технологии и цифровата икономика са важни фактори на производителността, иновациите и растежа във всички сектори на икономиката. Насърчаването на частните инвестиции в научните изследвания и иновациите следва да се съпътства от задълбочени реформи за модернизиране на системите за научни изследвания и иновации, засилване на сътрудничеството между публичните институции и частния сектор и подобряване на по-широките рамкови условия за все по-интензивното използване на знанията от страна на бизнеса. С повишаването на качеството на публичните инвестиции в научните изследвания и иновациите ще продължи да се повишава и качеството на публичните финанси и би могла да се подобри дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Насока 3: Премахване на основните пречки на равнището на Съюза пред постигането на устойчив растеж и създаване на работни места

По-нататъшното интегриране на единния пазар, включително премахването на оставащите пречки, засилването на конкуренцията и подобряването на бизнес климата са от ключово значение за запазването на Европа като привлекателна среда за местния и чуждестранния бизнес. За увеличаването на производствения потенциал на Европа е необходимо да се засилят иновациите и формирането на човешкия капитал, както и да се осигури интегриран и добре функциониращ цифров единен пазар. Ускореното възприемане на информационните и комуникационните технологии от потребителите и бизнеса може да спомогне за създаването на Европа на цифровите технологии без граници и да увеличи производителността.

Добре работещият финансов сектор е от решаващо значение за гладкото функциониране на икономиката. По-строгите регулаторни разпоредби и разпоредбите относно надзора, както и правилата за защитата на потребителите в областта на финансовите пазари и институции следва да бъдат изцяло прилагани. Необходимо е да се вземат мерки за изграждането на устойчив секюритизационен пазар в Европа, което ще спомогне за подобряването на капацитета за ефективно финансиране на банките в Съюза. Необходимо е да бъде създаден действителен съюз на капиталовите пазари въз основа на постиженията на единния пазар на финансови услуги и капитали.

Постигането на стабилен енергиен съюз следва да осигури на бизнеса и домакинствата сигурна и устойчива енергия на достъпни цени. Следва да се работи за икономически ефективното прилагане на рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и за прехода към конкурентоспособна нисковъглеродна икономика с ефективно използване на ресурсите, което включва реформи, както от страна на търсенето, така и на предлагането, като същевременно се насърчават екологичните работни места, екологичните технологии и иновативните решения. В тази връзка енергийният и транспортният сектор продължават да се нуждаят от специално внимание, включително по отношение на междусистемните връзки и инфраструктурата.

Законодателството на Съюза следва да се съсредоточи върху въпросите, който могат да бъдат разрешени най-добре на европейско равнище, като следва да се отчитат техните социално-икономически последици и въздействието им върху околната среда. Установяването на равни условия на конкуренция в трансграничен план, както и повишената нормативна предвидимост и пълното съблюдаване на правилата за защита на конкуренцията ще продължат да привличат инвестиции. По-благоприятният и предвидим делови климат е особено важен при мрежовите индустрии, за които са характерни дългосрочният инвестиционен хоризонт и значителните първоначални инвестиции. Следва допълнително да се развие външното измерение на вътрешния пазар.

Насока 4: Подобряване на устойчивостта на публичните финанси и на въздействието им в подкрепа на растежа

Стабилните публични финанси са от ключово значение за растежа и създаването на работни места. Фискалната устойчивост е жизненоважна, за да бъде спечелено доверието на инвеститорите и осигурен необходимия фискален марж за противодействие на неочакваните промени и максимизиране на положителния принос на публичните финанси за икономиката. Това също така създава и подходящите условия за подкрепа на растежа и инвестициите. Държавите членки следва да осигурят дългосрочен контрол върху равнищата на дефицита и дълга. Фискалните политики трябва да се провеждат в рамките на нормативните разпоредби на Съюза, по-специално Пакта за стабилност и растеж, допълнени от стабилни национални бюджетни процедури. Фискалните политики следва да отразяват икономическите условия и рисковете за устойчивостта на равнището на държавите членки, като същевременно осигуряват добра координация на икономическите политики. Държавите членки на еврозоната се приканват да продължават да наблюдават отблизо и да обсъждат съвкупната фискална ситуация в еврозоната, включително фискалната позиция.

При планирането и изпълнението на стратегиите за бюджетна консолидация следва да се дава предимство на насърчаващите растежа разходи в области като образованието, уменията и пригодността за заетост, научно-изследователската и развойна дейност и иновациите и инвестициите в мрежи с положително въздействие върху производителността. Реформирането на разходите следва да е насочено към повишаване ефективността на публичната администрация; тези реформи могат да се подготвят по-специално чрез преоценка на разходите, с цел осигуряване на дългосрочна устойчивост.

Реформирането на разходите с цел по-ефикасно разпределение на ресурсите в подкрепа на растежа и заетостта при същевременното запазване на справедливостта следва да бъде допълнено от модернизиране на приходните механизми, където е необходимо. Следва да продължи стремежът към обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Преминаването към по-благоприятни за растежа данъци, като същевременно се гарантира спазването на Пакта за стабилност и растеж, може да спомогне за коригиране на неефективността на пазара и да се поставят основите за устойчив растеж и създаване на работни места. В същото време е важно да се обмислят преразпределителните ефекти при всяка промяна в данъчното облагане. Ефективността на данъчната система може да бъде подобрена, като се разшири данъчната основа, например чрез отмяна или ограничаване използването и мащаба на освобождаването от данъци и преференциалните режими, както и като бъде засилена данъчната администрация, опростена данъчната система и водена борба срещу данъчните измами и агресивното данъчно планиране.