31.7.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 250/1

1.

Стратегията за европейското електронно правосъдие за периода 2014—2018 г., приета от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 6 декември 2013 г. (1)

2.

Точка 59 от Стратегията за европейското електронно правосъдие за периода 2014—2018 г., в която се предвижда, че „при необходимост неофициални групи, формирани от държавите членки, участващи в конкретни проекти, могат да заседават, за да се постигне напредък в тези области на дейност (…)“.

3.

Многогодишният план за действие за периода 2014—2018 г. в областта на европейското електронно правосъдие беше приет от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 6 юни 2014 г. (2)

4.

Насоките относно изпълнението на Многогодишния план за действие за периода 2014—2018 г. в областта на европейското електронно правосъдие, одобрен от Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 4 декември 2014 г. (3), в които се определят конкретните стъпки за последващите действия от страна на Работната група по електронно право (електронно правосъдие) във връзка с Плана за действие, включително създаването на неформалната работна група относно трансграничните видеоконферентни връзки.

5.

Резултатите от дейността на неформалната работна група относно трансграничните видеоконферентни връзки, посочени в окончателния доклад (4), представен на Работната група по електронното право (електронно правосъдие).

6.

Видеоконферентните връзки са полезен инструмент с голям потенциал не само на национално равнище, но в частност и при ситуации от трансграничен характер, засягащи различни държави членки и дори трети държави. При трансгранични случаи безпроблемната комуникация между съдебните органи на държавите членки е от решаващо значение. Видеоконферентните връзки са възможност за опростяване и насърчаване на подобна комуникация. Предимствата на видеоконферентните връзки бяха признати в рамките на правото на Съюза, в което се насърчава използването им, наред с другото, при трансгранично събиране на доказателства по граждански и търговски дела (5) и европейската процедура за искове с малък материален интерес (6), или на регламентирани процедури за тяхното използване при наказателни производства (7).

7.

Видеоконферентната технология може да се използва във всички видове съдебни производства (както по наказателни, така и по граждански/търговски дела) и предоставя на съдилища и прокуратури по-голяма гъвкавост при снемането на показания от жертви и свидетели, при изслушването на становищата на експертите и при протоколирането на изявленията на заподозрените и на обвиняемите лица. Видеоконферентните връзки могат да спомогнат за намаляване на стреса при по-уязвимите свидетели като например децата. По този начин се избягва необходимостта жертви, свидетели или експерти от други държави членки да пътуват, когато трябва да дават показания. Те осигуряват възможност и за предоставяне на непосредствени и ефективни гаранции като правото на устен превод, правото на информиране, достъпът до адвокат от страна на заподозряното лице при неговото арестуване на отдалечено място (например в открито море). Използването на такава технология намалява и разходите на националните администрации за изслушвания. Могат да се постигнат значителни ползи по отношение на разходите и сигурността, като отпадне необходимостта от транспортиране на задържани лица.

8.

В рамките на европейското електронно правосъдие държавите — членки на ЕС, вече започнаха да работят съвместно за насърчаване на използването на видеоконферентни връзки, както и да обменят опит и най-добри практики. В тази област се работи, наред с другото, и на равнище ЕС в контекста на Работната група по електронно право (електронно правосъдие).

9.

Работата до момента в областта на видеоконферентните връзки на равнище държави членки и на равнище ЕС по линия на първия план за действие за периода 2009—2013 г. в областта на европейското електронно правосъдие вече доведе до значителни резултати. На портала за електронно правосъдие се предлага информация на всички официални езици за използването на оборудването за видеоконферентни връзки при съдебни производства от трансграничен характер, в т.ч. и наръчник, както и съответните данни за контакт за повечето държави членки.

10.

Целта на втория многогодишен план за действие за периода 2014—2018 г. в областта на европейското електронно правосъдие е да надгражда върху вече постигнатото и да продължи това положително развитие на национално и европейско равнище. Тази работа следва да се разглежда като част от по-всеобхватно развитие в посока на модернизирането на правосъдието на ЕС, при отчитане на съществуващата правна рамка в тази конкретна област и на необходимостта от зачитане на процедурните гаранции, действащи на равнището на държавите членки и на равнище ЕС.

11.

Както е посочено в Многогодишния план за действие за периода 2014—2018 г. в областта на европейското електронно правосъдие, сезирането на съд и образуването на извънсъдебно производство в ситуации от трансграничен характер следва да бъде улеснено чрез наличието на електронни средства за комуникация между съдилищата и страните по производствата, както и свидетелите, жертвите, експертите и другите участници.

12.

Освен това, използването на видеоконферентни или телеконферентни връзки или други подходящи средства за комуникация на далечни разстояния при устни изслушвания, когато е целесъобразно, следва да се разшири с оглед премахването на необходимостта от пътуване до съдилищата за участие в съдебни производства, по-специално при трансгранични случаи, като по този начин, посредством намаляване на разходите и усилията, се допринесе за ефективния достъп до правосъдие.

13.

Както е посочено в многогодишния план за действие за периода 2014—2018 г. в областта на европейското електронно правосъдие, бъдещата работа в тази област следва да стане по-всеобхватна с цел допълнително улесняване на организирането и протичането на трансгранични видеоконференции във всички държави членки чрез насърчаване на използването на инструменти на информационните технологии за подкрепа и организиране на видеоконференции и чрез подобряване на оперативната съвместимост на видеоконферентните връзки. Тази работа следва да обхваща и изготвянето на общ формуляр за искане/потвърждаване на трансгранична видеоконференция. Трябва да се разгледат и възможностите за създаване на мрежа за обмен на опит и споделяне на най-добри практики относно видеоконферентните връзки, в т.ч. обучение. Участието на практикуващи юристи — съдии, прокурори, адвокати, медиатори, както и съдебни преводачи, в тази работа следва да бъде взето предвид.

14.

Работата, предприета от експертната работна група относно трансграничните видеоконферентни връзки за подобряване на цялостното функциониране на системите за електронно правосъдие в държавите членки и на европейско равнище. Експертната група беше създадена през януари 2014 г. под австрийско ръководство с цел насърчаване на практическото използване на трансграничните видеоконферентни връзки и споделянето на най-добри практики и експертен опит във връзка с организационните, техническите и правните аспекти.

15.

Окончателният доклад на експертната работна група, представен през март 2015 г., съдържащ конкретни препоръки за бъдещата работа в тази област.

16.

В своя окончателен доклад експертната работна група набеляза редица технически, организационни и правни пречки пред използването на видеоконферентно оборудване от държавите членки при ситуации от трансграничен характер. Резултатите сочат, че макар да е вярно, че е нужно спазване на съществуващите правни изисквания, в действителност повечето непосредствени проблеми, възникващи в ситуации от трансграничен характер, са по-скоро от организационно и техническо естество. Именно на тези въпроси следва да се намери приоритетно решение в краткосрочен или средносрочен план.

17.

Освен това, вече наличната информация на портала за електронно правосъдие следва да бъде актуализирана и допълвана. По-конкретно в бъдещите планове би могло да се включи добавянето на: връзки към законодателството на ЕС и законодателството на държавите членки, уреждащо използването на видеоконферентните връзки; консолидирана информация за всички съдилища в държавите членки, които разполагат с видеоконферентно оборудване; средства за практическото уреждане на видеоконферентните връзки (електронни формуляри, евентуална система за резервации в дългосрочна перспектива); връзки към национални указания или наръчници, където има такива; раздел, съдържащ примери за използването на видеоконферентни връзки в трансгранични производства, както и най-добри практики; информация относно обучението и онлайн модулите за обучение и връзка към свързаните бази данни на устните преводачи, когато има такива.

18.

Потенциалното взаимодействие с други проекти, например проектите e-CODEX, AVIDICUS (устен превод по време на видеоконференция) и Европейската мрежа за съдебно обучение, също следва да се вземе под внимание. В допълнение към вече наличната информация на портала за електронно правосъдие, при възможност следва да се използват съществуващи полезни материали от други източници, в т.ч. държавите членки и Евроюст.

19.

Видеоконферентните връзки получиха правно признаване чрез международни конвенции и няколко правни акта на ЕС като Регламента относно събирането на доказателства по граждански или търговски дела, Регламента за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, и последно — Директивата за европейска заповед за разследване в наказателноправната област.

20.

Паралелно с подобряването на защитата на заподозрените лица, жертвите, свидетелите и уязвимите лица следва да се гарантира, че видеоконферентните връзки не нарушават правата на ответника; трябва да се положат специални усилия, за да се гарантира, че са спазени принципите на непосредственост, на равните процесуални възможности и на насрещните доказателства. Това предполага използване на модерно оборудване с цел постигане на добро качество на видео- и аудиоизлъчването, което е и защитено съобразно чувствителността на делото.

21.

Поради това трябва да се оценят последиците от законодателните промени, в т.ч. по-конкретно европейската заповед за разследване, в която се определя подробна процедура за използването на видеоконферентни връзки при наказателноправни дела, върху различните процедурни правила и гаранции, приложими в молещите и изпълняващите държави членки. Други правни въпроси, свързани с видеоконферентните връзки, включват и определянето на компетентни органи.

22.

Да разгледат възможността да бъдат приложени на национално равнище следните мерки с цел подобряване на оперативната съвместимост между държавите членки:

а)

да определят във всяка държава членка национално звено за контакт за видеоконферентните връзки или звена за контакт, когато е уместно. Впоследствие да подобрят и актуализират — при необходимост в тясно сътрудничество с Комисията — информацията на портала за електронно правосъдие (чрез базата данни на Европейския съд) относно националното видеоконферентно оборудване, националните звена за контакт за видеоконферентните връзки и съответните компетентни съдилища. Да подобрят организацията на звената за контакт на равнище държави членки и на равнище съдилища;

б)

при индивидуалните видеоконференции да се договаря използването на общ език, когато е уместно, наред със съответните услуги за писмен и устен превод, както и часовият пояс, който служи за определяне на началото на видеоконференцията. Ако е необходимо да се използва устен превод по време на видеоконференцията, държавите членки следва да познават и по възможност да се ползват от опита, набран с проектите AVIDICUS;

в)

без да се засягат независимостта на съдебната система и различната ѝ организация в рамките на Съюза, да предлагат ефективно обучение за потенциалните потребители, включително за съдии и прокурори, с цел укрепване на тяхната увереност и способност да ръководят трансгранични видеоконференции;

г)

да въведат ефективни механизми, включително подобрена форма на ефективен обмен на променливи и/или поверителни параметри на видеоконферентните връзки, заедно с общественодостъпна и статична информация относно видеоконферентното оборудване за всяка държава членка, която да бъде публикувана на европейския портал за електронно правосъдие;

д)

да изготвят практически насоки относно препоръчителните технически стандарти за потребителите и техническия персонал за планиране и поддръжка;

е)

да подобрят оперативната съвместимост между държавите членки, като провеждат систематични практически тестове между двойки държави членки с цел документиране на работните параметри. Същите могат да бъдат повторно използвани за установяване на по-надеждни видеоконферентни връзки между държавите членки с достатъчно добро качество на аудио- и видеоизлъчване;

ж)

като минимум да въведат следните технически стандарти с оглед да подобрят качеството на сесиите за видеоконферентни връзки:

з)

да направят оценка на въздействието на приетите инструменти на ЕС като европейската заповед за разследване, по отношение на настоящите процедурни правила.

23.

Да започне да проучва практическите възможности и решения за координиран подход за започване на сътрудничество в областта на видеоконферентните връзки с трети държави в допълнение към двустранните контакти, които държавите членки вече са установили в тази област.

24.

Да продължи работата, започната от експертната работна група относно трансграничните видеоконферентни връзки, като създаде мрежа за сътрудничество между държавите членки в рамките на Работната група по електронно право (електронно правосъдие), за целите на обмена на опит и споделянето на най-добри практики относно видеоконферентните връзки, включително за обучение, въз основа на предложение, което експертната работна група следва да представи. В рамките на тази мрежа следва:

25.

Да публикува окончателния доклад на експертната група относно трансграничните видеоконферентни връзки на портала за електронно правосъдие за по-широко разпространение сред практикуващите юристи и другите заинтересовани страни.

26.

Да подкрепя финансово прилагането на национално равнище на мерките, посочени в параграф 22, които целят постигане на трансгранична оперативна съвместимост на видеоконферентното оборудване, доколкото това създава европейска добавена стойност в съответствие с приложимите инструменти за финансиране.