18.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 364/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1322/2014 НА КОМИСИЯТА

от 19 септември 2014 година

за допълнение и изменение на Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на конструкцията на превозните средства и общите изисквания за одобряването на емеделски и горски превозни средства

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 167/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 5 февруари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на земеделски и горски превозни средства (1), и по-специално член 18, параграф 4, член 20, параграф 8, член 27, параграф 6, член 28, параграф 6, член 49, параграф 3, член 53, параграф 12, член 60, параграф 1, член 61 и член 70 от него,

като има предвид, че:

(1)

Целта на настоящия регламент е да определи техническите изисквания и методите на изпитване, необходими за производството на земеделски и горски превозни средства, с цел да се намали до минимум рискът от нараняване на лицата, работещи във или с превозното средство.

(2)

С Решение 97/836/ЕО на Съвета (2) Съюзът се присъедини към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания („Преразгледана спогодба от 1958 г.“). В своето съобщение „CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа“ Комисията подчерта, че приемането на международните правила в рамките на Спогодбата на ИКЕ на ООН от 1958 г. е най-добрият начин за премахване на нетарифните пречки пред търговията.

(3)

Възможността за прилагане на правилата на ИКЕ на ООН за ЕС одобряването на типа на превозни средства е предвидено в Регламент (ЕС) № 167/2013. Бидейки част от изискванията за ЕС одобряване на типа на превозно средство, правилата на ИКЕ на ООН спомагат да се избегне дублирането не само на технически изисквания, но и на сертификационни и административни процедури. Освен това одобряването на типа, което се основава пряко на международно договорени стандарти, следва да подобри достъпа до пазарите на трети държави, особено на тези, които са страни по Преразгледаната спогодба от 1958 г., и така да повиши конкурентоспособността на промишлеността на Съюза.

(4)

В интерес на яснотата, предсказуемостта, рационалността и опростяването и с цел да се намали тежестта за производителите на превозни средства, техническите служби и органите по одобряване на типа в Регламент (ЕС) № 167/2013 се предвижда признаване на протоколите от изпитвания, изготвени в съответствие с правилниците, въведени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за целите на ЕС одобряването на типа като алтернатива на протоколите от изпитвания, изготвени в съответствие с посочения регламент или делегираните актове, приети по силата му. Поради това е целесъобразно да се състави списък на правилниците на ОИСР, чиито области попадат в приложното поле на настоящия регламент и които могат да бъдат основание за признаване на протоколи от изпитвания за целите на ЕС одобряването на типа.

(5)

С цел адаптация на разпоредбите относно конструкцията на земеделските и горските превозни средства към техническия напредък последните версии на стандартите на CEN/Cenelec или ISO, които са на разположение на обществеността, следва да бъдат приложими по отношение на определени изисквания.

(6)

С оглед намаляване на разходите на производителите чрез премахване на задължението да изработват прототипи за целите на одобряването на типа - в настоящия регламент се определят подробни условия по отношение на виртуалното изпитване и провеждането на собствени изпитвания от производителите. На производителите, които не желаят да използват методите за виртуално изпитване, следва да се позволи да прилагат съществуващите методи за физическо изпитване.

(7)

Методът за виртуално изпитване следва да гарантира същата увереност в резултатите, каквато осигурява физическото изпитване. Поради това е целесъобразно да бъдат определени съответните условия, с които да се гарантира, че производителят или техническата служба могат правилно да валидират използваните математически модели.

(8)

Проверките на съответствието на превозните средства, компонентите или отделните технически възли по време на производствения процес са съществена част от процеса на ЕС одобряване на типа. Процедурите за осигуряване на съответствие на производството при земеделските и горските превозни средства следва да бъдат усъвършенствани допълнително и хармонизирани с подобни процедури, приложими при пътническите леки автомобили.

(9)

Методите за виртуално изпитване следва да не се разрешават за изпитванията на съответствието на производството, дори ако са били използвани за целите на одобряването на типа, тъй като на този етап физическото изпитване на съществуващото превозно средство не предполага ненужна тежест за производителя.

(10)

Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 167/2013 относно достъпа до информация за ремонта и поддръжката в голяма степен се основават на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3). С цел да бъде приет хармонизираният подход за достъп до информацията за ремонта и поддръжката, предвиден в посочения регламент, е целесъобразно в настоящия регламент да бъдат прехвърлени разпоредбите относно достъпа до информацията за ремонта и поддръжката, определени в Регламент (ЕО) № 582/2011 на Комисията (4), и същият да бъде адаптиран към спецификата на сектора на земеделските и горските превозни средства.

(11)

Целесъобразно е по-специално да се приемат специални изисквания и процедури за достъпа до информация за ремонта и поддръжката при производството на малки серии с цел да не се допусне възникването на непропорционално голяма тежест. Целесъобразно е също така да се определят специални процедури за достъпа до информацията за ремонта и поддръжката при многоетапно одобряване на типа, за да се отчете обстоятелството, че в този случай участват няколко производителя.

(12)

По отношение на превозните средства от категории R и S, числата, посочени с цел категоризиране на производителите на малки серии, следва да отчитат факта, че Регламент (ЕС) № 167/2013 не предвижда национално одобряване на малки серии за подобни видове превозни средства и че подобни категории превозни средства не могат да бъдат изцяло освободени от задължението за предоставяне на информация относно ремонта и поддръжката съгласно посочения регламент. При евентуално изменение на приложение II към посочения регламент с цел разширяване до категории R и S на възможността за предоставяне на национално одобрение на типа за малки серии Комисията следва да обмисли залагането на по-малки числа.

(13)

За да се подобри реалната конкуренция в рамките на вътрешния пазар и неговото функциониране, особено що се отнася до свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на независимите стопански субекти в сферата на ремонта и поддръжката на превозни средства, са необходими хармонизирани разпоредби относно достъпа до системата за бордова диагностика (OBD) и информацията за ремонта и поддръжката на превозното средство. Голяма част от тази информация е свързана с OBD и нейното взаимодействие с останалите системи на превозното средство. Целесъобразно е да се определят техническите спецификации, на които следва да отговарят интернет страниците на производителите, както и специални мерки за осигуряване на разумен достъп за малките и средните предприятия.

(14)

Общите стандарти за препрограмирането на електронни блокове за управление, договорени със заинтересованите страни, могат да улеснят обмена на информация между производителите и доставчиците на услуги. Поради това е целесъобразно производителите да използват подобни общи стандарти. Независимо от това с цел да бъде намалена тежестта за производителите на превозни средства в настоящия регламент следва да бъде предвиден достатъчно дълъг срок за тяхното въвеждане.

(15)

За да бъдат техническите изисквания, пренесени в настоящия делегиран регламент на Комисията, хармонизирани с изискванията на отделните директиви, отменени с Регламент (ЕС) № 167/2013, и с изискванията на стандартните правилници на ОИСР, базовата точка на седалката (S) и контролната точка на седалката (SIP) трябва да се запазят без промени.

(16)

За да могат същите видове трактори да преминават през ЕС одобряване на типа в съответствие с всяко едно от приложенията, посочени в приложение II, като тези, одобрени съгласно съответните правилници на ОИСР, и за да има реална възможност за признаване на протоколи от изпитвания по ОИСР за целите на ЕС одобряването на типа, техническите области на приложение на изискванията на ЕС следва да бъдат хармонизирани с областта на прилагане на стандартните правилници на ОИСР.

(17)

За да има яснота, че някои от изискванията на законодателството на Съюза са изцяло хармонизирани с изискванията, определени в стандартните правилници на ОИСР, текстът на изискванията и номерацията, дадени в някои от приложенията, следва да бъдат едни и същи с текста и номерацията на съответните стандартни правилници на ОИСР.

(18)

За да бъде намален броят на случаите на наранявания и злополуки със смъртен изход, причинени от неразгъването на предно монтираната сгъваема ЗКП при трактори с тясна колея в потенциално опасни ситуации, в приложение IХ следва да бъдат включени нови изисквания, основаващи се на подхода на ергономика, с цел да се улесни и насърчи разгъването на ЗКП, когато тя е необходима.

(19)

Тъй като в сравнение със селското стопанство в горското стопанство тракторите са изложени на по-големи нива на енергия от падащи и проникващи в тях предмети, следва за тракторите, оборудвани за работа в горското стопанство, да се прилагат по-строги изисквания по отношение на защитните конструкции.

(20)

Въпреки че голяма част от изискванията, предвидени в настоящия регламент, са пренесени от отменени директиви, в тях следва да бъдат направени важни промени, там където това е необходимо с оглед на тяхната актуализация спрямо техническия напредък, приложното им поле да бъде разширено до повече категории превозни средства или нивото на безопасност да бъде повишено например по отношение на: достъпа до мястото на водача, аварийните изходи, органите за управление и тяхното местоположение, ръководството за експлоатация, предупрежденията, символите и пиктограмите, защитата от нагорещени повърхности, точките за смазване, точките за повдигане с крик, капака на двигателя, скоростта на горене на материалите в кабината, разединителите за акумулатора и т.н.

(21)

Тъй като приложното поле на Директива 80/720/ЕИО на Съвета (5) не включваше трактори от категория T2 и трактори от категория T.4.3, при които отстъпът на кабината е по-голям от 100 mm, изискванията за работното пространство и за броя на аварийните изходи следва да бъдат адаптирани, така че да обхванат всички категории трактори.

(22)

Тъй като много от изискванията и методите на изпитване, пренесени от отменените директиви, се прилагат само за трактори с пневматични гуми, за верижните трактори следва да бъдат определени специални изисквания и методи на изпитване. Това важи по отношение на: предписаното ниво на шума, на което е изложен водачът, достъпът до мястото на водача, органите за управление и т.н.

(23)

Същото важи и по отношение на превозните средства от категории R и S, за които трябва да бъдат предвидени изисквания и методи на изпитване за предпазителите и защитните устройства, информацията в ръководството за експлоатация, предупрежденията и маркировките и защитата срещу други опасности с механичен произход, например накланянето на ремаркетата.

(24)

Освен това превозните средства от категории R и S следва да отговарят на изискванията на Директива 2006/42ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), където това е приложимо.

(25)

Доколкото равнището на безопасност се запазва, алтернативните изисквания и процедури за изпитване следва да бъдат разрешени за тракторите, оборудвани със седалки за възсядане и с кормило от мотоциклетен тип, за да се отчетат техните специфични технически характеристики. Това важи за част от изискванията и процедурите за изпитване, приложими за: седалката на водача, органите за управление и защитата от компонентите на задвижването.

(26)

Препратката към изискванията в законодателството за леките пътнически автомобили относно устройствата за закрепване на предпазните колани и относно предпазните колани, определени в отменената Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да бъде заместена от изисквания, адаптирани към спецификата на земеделските и горските трактори.

(27)

За да се даде възможност на органите по одобряването на типа да оценяват съответствието с изискванията за защита от вредни вещества, определени в настоящия регламент, тези изисквания следва да се базират на равнището на защита, осигурявано от типа трактор, а не на възможната употреба на дадено превозно средство. Равнището на защита, изисквано за всяка конкретна употреба на всяко вредно вещество следва да се определя в съответствие с приложимото законодателство на ЕС и/или национално законодателство.

(28)

С цел да се гарантира, че във всички държави членки техническите служби отговарят на едни и същи високи стандарти на работа, в настоящия регламент следва да се предвидят стандартите, на които трябва да отговарят те, както и процедурите за оценяване на тяхното съответствие и за тяхната акредитация.

(29)

За целите на националното одобряване на типа в съответствие с Регламент (ЕС) № 167/2013 държавите членки следва да могат да поставят конструктивни изисквания, които се различават от предвидените в настоящия регламент. Те обаче следва да бъдат натоварени със задължението да одобряват видове превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли в съответствие с изискванията, предвидени в настоящия регламент.

(30)

Няколко записа от приложение I към Регламент (ЕС) № 167/2013 следва да бъдат изменени, така че да се даде възможност за определяне на изисквания за допълнителни категории превозни средства, когато това е необходимо.

(31)

Настоящият регламент следва да се прилага от датата на прилагане на Регламент (ЕС) № 167/2013,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят подробните технически изисквания и процедурите за изпитване по отношение на проектните решения на превозните средства, тяхната конструкция и монтаж с оглед одобряването на земеделски и горски превозни средства и техните системи, компоненти и отделни технически възли, подробната уредба и изискванията по отношение на процедурите за одобряване на типа, виртуално изпитване и съответствието на производството, техническите спецификации по отношение на достъпа до информацията за ремонта и поддръжката и стандартите за работа и критериите за оценяване на техническите служби в съответствие с Регламент (ЕС) № 167/2013.

Член 2

Определения

Прилагат се следните определения:

1)

„Базова точка на седалката“ (S) е пресечната точка, разположена в средната надлъжна равнина на седалката, между допирателната равнина към основата на тапицираната облегалка и хоризонтална равнина. Тази хоризонтална равнина пресича долната повърхност на седалката на 150 mm пред базовата точка на седалката (S), както е определено в допълнение 8 към приложение XIV.

2)

„Орган за управление“ е всяко устройство, чието пряко задействане води до промяна на състоянието или действието на трактора или на инвентара, прикачен към него.

3)

„Защитен екран“ е предпазно устройство, разположено непосредствено пред опасна част, което самостоятелно или с други части на машината предпазва от всички страни срещу контакт с опасната част.

4)

„Предпазител“ означава защитно устройство, което с помощта на преграда, решетка или друго подобно приспособление обезпечава необходимото разстояние на безопасност, като така предотвратява контакта с опасната част.

5)

„Капак“ означава предпазно устройство, разположено пред опасната част, което предпазва от контакт с нея откъм покритата с него страна.

6)

„Здраво закрепен“ означава, че отстраняването на подобни устройства следва да бъде възможно само с помощта на инструменти.

7)

„Нагорещена повърхност“ означава всяка метална повърхност на трактора, която достига по време на нормалната употреба, предвиждана от производителя, температура, по-висока от 85 °C, или пластмасова повърхност, която достига температура, по-висока от 100 °C.

ГЛАВА II

КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ И ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА

Член 3

Общи задължения на производителя по отношение на конструкцията на превозното средство

1.   Производителите оборудват горските и земеделските превозни средства с оказващи влияние върху безопасните условия на работа системи, компоненти и отделни технически възли, които са проектирани, конструирани и сглобени по такъв начин, че да позволяват превозното средство при нормална експлоатация и поддръжка съгласно предписанията на производителя да отговаря на подробните технически изисквания и процедури за изпитване, определени в членове 4 — 32.

2.   Производителите доказват пред органа по одобряването посредством физическо демонстрационно изпитване, че земеделските и горските превозни средства, които се предоставят на пазара, регистрират се или се пускат в експлоатация в Съюза, отговарят на подробните технически изисквания и процедури за изпитване относно екологичните характеристики на тези превозни средства, определени в членове 4 — 32.

3.   Производителите гарантират, че резервните части и оборудване, които се предоставят на пазара или въвеждат в експлоатация в Съюза, отговарят на подробните технически изисквания и процедури за изпитване, посочени в настоящия регламент. Всяко одобрено земеделско или горско превозно средство, оборудвано с такава резервна част или оборудване, трябва да отговаря на същите изисквания по отношение на изпитването и да има същите стойности на работните характеристики като превозно средство, оборудвано с оригинална част.

4.   Производителите гарантират, че процедурите за проверка на съответствието на производството се спазват по отношение на подробните конструктивни изисквания към превозното средство, определени в настоящия регламент.

Член 4

Прилагане на правилата на ИКЕ на ООН

Правилата на ИКЕ на ООН и техните изменения, посочени в приложение I към настоящия регламент, се прилагат към одобряването на типа на земеделските и горските превозни средства при спазване на условията, посочени в настоящия регламент.

Член 5

Признаване на протоколи от изпитвания, издадени въз основа на правилниците на ОИСР, за целите на ЕС одобряването на типа

В съответствие с член 50 от Регламент (ЕС) № 167/2013 протоколите от изпитвания, издадени въз основа на правилниците на ОИСР, посочени в приложение II към настоящия регламент, се признават за целите на ЕС одобряването на типа като алтернатива на протокола от изпитване, издаден въз основа на настоящия регламент.

Член 6

Уредба по отношение на процедурите за одобряване на типа, включително изискванията във връзка с виртуалното изпитване

Уредбата по отношение на процедурите за одобряване на типа, посочена в член 20, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 167/2013, и изискванията във връзка с виртуалното изпитване, посочени в член 27, параграф 6 от същия регламент, са определени в приложение III към настоящия регламент.

Член 7

Уредба по отношение на съответствието на производството

Уредбата по отношение на съответствието на производството, посочена в член 28, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 167/2013, е определена в приложение IV към настоящия регламент.

Член 8

Изисквания по отношение на достъпа до информация за ремонта и поддръжката

Изискванията по отношение на достъпа до информация за ремонта и поддръжката, посочени в член 53, параграф 12 от Регламент (ЕС) № 167/2013, са определени в приложение V към настоящия регламент.

Член 9

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (динамично изпитване)

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за защитните конструкции при преобръщане по отношение на динамичното изпитване на превозни средства от категориите T1, T4.2 и T4.3, посочени в член 18, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение VI към настоящия регламент.

Член 10

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (верижни трактори)

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими към защитните конструкции при преобръщане по отношение на верижни трактори за превозни средства от категориите C1, C2, C4.2 и C4.3, посочени в член 18, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение VII към настоящия регламент.

Член 11

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (статично изпитване)

Като алтернатива на изискванията, определени в член 9 и член 10, производителите могат да изберат да изпълняват изискванията на настоящия член, когато типът превозно средство попада в приложното поле, определено в приложение VIII към настоящия регламент. Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за защитните конструкции при преобръщане по отношение на статичното изпитване на превозни средства от категориите T1/C1, T4.2/C4.2 и T4.3/C4.3, посочени в член 18, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение VIII към настоящия регламент.

Член 12

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (предно монтирани защитни конструкции при преобръщане при трактори с тясна колея)

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за предно монтираните защитни конструкции при преобръщане по отношение на тракторите с тясна колея за превозни средства от категориите T2, T3 и T4.3, посочени в член 18, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение IX към настоящия регламент.

Член 13

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (задно монтирани защитни конструкции при преобръщане при трактори с тясна колея)

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за защитните конструкции при преобръщане по отношение на трактори с тясна колея със задно монтирани защитни конструкции за превозни средства от категории T2/C2, T3/C3 и T4.3/C4.3, посочени в член 18, параграф 2, буква a) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение Х към настоящия регламент.

Член 14

Изисквания към конструкциите за защита от падащи предмети

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за конструкциите за защита от падащи предмети за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение ХI към настоящия регламент.

Член 15

Изисквания, приложими за седалките за пътниците

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за седалките за пътниците за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XII към настоящия регламент.

Член 16

Изисквания относно нивото на шума, на който е изложен водачът

Изпитвателните процедури и изискванията, относно нивото на шума, на който е изложен водачът, за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XIII към настоящия регламент.

Член 17

Изисквания, приложими за седалката на водача

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за седалката на водача за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение ХIV към настоящия регламент.

Член 18

Изисквания към работното пространство и достъпа до мястото на водача

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за работното пространство и достъпа до мястото на водача за превозни средства от категории T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и утвърждават в съответствие с приложение XV към настоящия регламент.

Член 19

Изисквания относно валовете за отвеждане на мощност

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за валовете за отвеждане на мощност за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XVI към настоящия регламент.

Член 20

Изисквания относно защитата от компоненти на задвижването

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за защитата от компоненти на задвижването за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква з) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XVII към настоящия регламент.

Член 21

Изисквания относно устройствата за закрепване на предпазните колани

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за устройствата за закрепване на предпазните колани за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква и) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XVIII към настоящия регламент.

Член 22

Изисквания относно предпазните колани

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за предпазните колани за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква й) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение ХIХ към настоящия регламент.

Член 23

Изисквания относно защитата от проникване на предмети

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за защитата от проникване на предмети за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква к) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XX към настоящия регламент.

Член 24

Изисквания относно изпускателните уредби

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за изпускателните уредби за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква л) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение ХХI към настоящия регламент.

Член 25

Изисквания относно ръководството за експлоатация

Изискванията, приложими за ръководството за експлоатация, включително аспектите, свързани със защитата от вредни вещества и експлоатацията и поддръжката на превозното средство, при превозни средства от категориите T, C, R и S, посочени в член 18, параграф 2, букви л), н) и р) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се определят в приложение XXII към настоящия регламент.

Член 26

Изисквания относно органите за управление, включително безопасност и надеждност на системите за управление u устройствата за аварийно и автоматично спиране

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за органите за управление, включително безопасност и надеждност на системите за управление и устройствата за аварийно и автоматично спиране на превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква о) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение ХХIII към настоящия регламент.

Член 27

Изисквания относно за защитата от други опасности от механично естество

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за защитата от други опасности от механично естество включително аспектите, свързани със защитата от груби повърхности, остри ръбове и ъгли, прекъсване на тръби с течности и неконтролирано движение на превозното средство, различни от посочените в членове 9 — 14, 19 и 23 за превозни средства от категориите T, C, R и S, посочени в член 18, параграф 2, буква п) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XXIV към настоящия регламент.

Член 28

Изисквания относно предпазителите и защитните устройства

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за предпазителите и защитните устройства за превозни средства от категориите T, C, R и S, посочени в член 18, параграф 2, буква с) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XXV към настоящия регламент.

Член 29

Изисквания към информацията, предупрежденията и маркировките

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за информацията, предупрежденията и маркировките, включително аспектите, свързани с предупредителните сигнали по отношение на спирането и експлоатацията и поддръжката на превозното средство, при превозни средства от категориите T, C, R и S, посочени в член 18, параграф 2, буква т) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се определят в приложение XXVI към настоящия регламент.

Член 30

Изисквания към материалите и изделията

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за материалите и изделията за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква у) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение ХХVII към настоящия регламент.

Член 31

Изисквания към акумулаторите

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за акумулаторите за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква ф) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и подлагат на проверка в съответствие с приложение XXVIII към настоящия регламент.

Член 32

Изисквания, приложими за защитата от вредни вещества

Изпитвателните процедури и изискванията, приложими за защитата от вредни вещества за превозни средства от категориите T и C, посочени в член 18, параграф 2, буква л) от Регламент (ЕС) № 167/2013, се прилагат и верифицират в съответствие с приложение XXIX към настоящия регламент.

ГЛАВА III

ИЗИСКВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ

Член 33

Стандарти за работата и оценка на техническите служби

Техническите служби трябва да отговарят на стандартите за работа и на процедурата за тяхната оценка, посочена в член 16 от Регламент (ЕС) № 167/2013; проверката в това отношение се провежда съгласно приложение ХХХ към настоящия регламент.

Член 34

Допустимост на собствените изпитвания

Собствените изпитвания от страна на собствени технически служби, посочени в член 60, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 167/2013, могат да се провеждат, когато същите са разрешени съгласно приложение III към настоящия регламент.

ГЛАВА IV

НАЦИОНАЛНО ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, СИСТЕМИ, КОМПОНЕНТИ ИЛИ ОТДЕЛНИ ТЕХНИЧЕСКИ ВЪЗЛИ

Член 35

Национално одобряване на типа на превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли

Националните органи не могат да отказват да издадат национално одобрение на типа на превозно средство, система, компонент или отделен технически възел на основания, свързани с конструктивните изисквания, ако превозното средство, системата, компонентът или отделният технически възел отговарят на изискванията, определени в настоящия регламент.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 36

Изменения в приложение I към Регламент (ЕС) № 167/2013

Приложение I към Регламент (ЕС) № 167/2013 се изменя, както следва:

1)

в ред 39 записите, съответстващи на категории Ca и Cb, се заменят с „X“;

2)

в ред 41 записите, съответстващи на категории T2a и T2b, се заменят с „X“;

3)

в ред 43 записите, съответстващи на категории Ca и Cb, се заменят с „X“;

4)

в ред 44 записите, съответстващи на категории Ca и Cb, се заменят с „X“;

Член 37

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2016 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 19 септември 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 1.

(2)  Решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания („Ревизирано споразумение от 1958 г.“) (ОВ L 346, 17.12.1997 г., стр. 78).

(3)  Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО (ОВ L 188, 18.7.2009 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕС) № 582/2011 на Комисията от 25 май 2011 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI), и за изменение на приложения I и III към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 167, 25.6.2011 г., стр. 1).

(5)  Директива 80/720/ЕИО на Съвета от 24 юни 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно работното пространство, достъпа до мястото на водача и до вратите и прозорците на селскостопански или горски колесни трактори (ОВ L 194, 28.7.1980 г., стр. 1).

(6)  Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно машините и за изменение на Директива 95/16/ЕО (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 24).

(7)  Директива 2003/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година относно типовото одобрение на селскостопански или горски трактори, на техните ремаркета и на теглително-прикачно оборудване, заедно с техните системи, компоненти и обособени технически възли, и за отмяна на Директива 74/150/ЕИО (ОВ L 171, 9.7.2003 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЯ

Номер на приложението

Заглавие на приложението

Страница

Конструкция на превозните средства и общи изисквания към одобряването на типа

I

Прилагане на правилата на ИКЕ на ООН

12

II

Признаване на протоколи от изпитвания, издадени въз основа на правилниците на ОИСР, за целите на ЕС одобряването на типа

13

III

Уредба по отношение на процедурите за одобряване на типа, включително изисквания отнасящи се до виртуалното изпитване

14

IV

Уредба по отношение на съответствието на производството

18

V

Изисквания по отношение на достъпа до информация за ремонта и поддръжката

22

VI

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (динамично изпитване)

30

VII

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (верижни трактори)

51

VIII

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (статично изпитване)

78

IX

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (предно монтирани защитни конструкции при преобръщане при трактори с тясна колея)

105

Х

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (задно монтирани защитни конструкции при преобръщане при трактори с тясна колея)

182

ХI

Изисквания към конструкциите за защита от падащи предмети

214

ХII

Изисквания, приложими за седалките за пътниците

223

XIII

Изисквания относно нивото на шума, на който е изложен водачът

224

XIV

Изисквания, приложими за седалката на водача

228

ХV

Изисквания към работното пространство и достъпа до мястото на водача

265

ХVI

Изисквания относно валовете за отвеждане на мощност

275

XVII

Изисквания относно защитата от компоненти на задвижването

276

XVIII

Изисквания относно устройствата за закрепване на предпазните колани

288

XIX

Изисквания относно предпазните колани

292

XX

Изисквания относно защитата от проникване на предмети

293

XXI

Изисквания относно изпускателните уредби

294

XXII

Изисквания относно ръководството за експлоатация

295

XXIII

Изисквания относно органите за управление, включително безопасност и надеждност на системите за управление и устройствата за аварийно и автоматично спиране

300

XXIV

Изисквания относно защитата от други опасности от механично естество

308

XXV

Изисквания относно предпазителите и защитните устройства

310

XXVI

Изисквания към информацията, предупрежденията и маркировките

311

XXVII

Изисквания към материалите и изделията

312

XXVIII

Изисквания към акумулаторите

313

XXIX

Изисквания приложими за защитата от вредни вещества

314

Изисквания, свързани с техническите служби

XXX

Стандарти за работата и оценка на техническите служби

315

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Прилагане на правилата на ИКЕ на ООН

Номер на правилото на ИКЕ на ООН

Област

Серия от изменения

Препратка към ОВ

Приложимост

14

Устройства за закрепване на предпазни колани, системи за закрепване ISOFIX и горни лентови устройства за закрепване ISOFIX

Допълнение 1 към серия от изменения 07

ОВ L 109, 28.4.2011 г., стр. 1.

T и C

16

предпазни колани, системи за обезопасяване и системи за обезопасяване на деца

Допълнение 1 към серия от изменения 06

ОВ L 233, 9.9.2011 г., стр. 1.

T и C

43

Безопасни стъкла

Допълнение 12 към серия от изменения 00

ОВ L 230, 31.8.2010 г., стр. 119.

T и C

60

Управлявани от водача органи за управление – идентификация на органите за управление, сигнални устройства и показващи уреди (мотопеди/мотоциклети)

 

ОВ L 95, 31.3.2004 г., стр. 10.

T и C

79

Кормилна уредба

Допълнение 3 към серия от изменения 01и поправка от 20 януари 2006 г.

ОВ L 137, 27.5.2008 г., стр. 25.

T и C

Обяснителна бележка:

Фактът, че даден компонент е включен в този списък, не означава, че монтирането му е задължително. За определени компоненти обаче изискванията за задължително монтиране са определени в други приложения към настоящия регламент.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Признаване на протоколи от изпитвания, издадени въз основа на правилниците на ОИСР, за целите на ЕС одобряването на типа

Протокол за изпитване въз основа на правилник № на ОИСР

Област

Издание

Приложимост

Алтернатива на ЕС протокола от изпитване въз основа на

3

Официално изпитване на защитните конструкции на земеделски и горски трактори (динамично изпитване)

Издание 2015 -юли 2014 г.-

T1, T4.2 и T4.3

Приложение VI и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)

4

Официално изпитване на защитните конструкции на земеделски и горски трактори (статично изпитване)

Издание 2015 -юли 2014 г.-

T1/C1, T4.2/C4.2 и T4.3/C4.3

Приложение VI и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)

5

Официално измерване на шума на мястото/местата на водача при земеделски и горски трактори

Издание 2015 -юли 2014 г.-

T и C

Приложение ХIII

6

Официално изпитване на предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на земеделски и горски колесни трактори с тясна колея

Издание 2015 -юли 2014 г.-

T2, T3 и T4.3

Приложение IХ и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)

7

Официално изпитване на задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на земеделски и горски колесни трактори с тясна колея

Издание 2015 -юли 2014 г.-

T2/C2, T3/C3 и T4.3/C4.3

Приложение Х и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)

8

Официално изпитване на защитните конструкции на земеделски и горски верижни трактори

Издание 2015 -юли 2014 г.-

C1, C2, C4.2 и C4.3

Приложение VII и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)

10

Официално изпитване на защитните конструкции срещу падащи предмети на земеделски и горски трактори

Издание 2015 -юли 2014 г.-

T и C

Приложение ХI

Част C

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Уредба по отношение на процедурите за одобряване на типа, включително изискванията във връзка с виртуалното изпитване

1.   Процес на одобряване на типа

При получаване на заявление за одобряване на типа на превозно средство органът по одобряването:

1.1.

проверява дали всички сертификати за ЕС одобряване на типа и протоколи от изпитвания, издадени съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013, делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, които се отнасят до одобряване на типа на превозно средство, обхващат типа превозно средство и отговарят на предписаните изисквания

1.2.

въз основа на документацията проверява дали спецификациите и данните за превозното средство, съдържащи се в информационния документ на превозното средство, са включени в данните от техническите досиета и в сертификатите за ЕС одобряване на типа, издадени в съответствие Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му;

1.3.

за избрана извадка от превозни средства от одобрявания тип — извършва или възлага извършването на проверки на частите и системите на превозните средства с цел да се увери, че превозното(ите) средство(а) е/са конструирано(и) съгласно съответните данни, съдържащи се в завереното техническо досие по отношение на Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му;

1.4.

извършва или възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо;

1.5.

извършва или възлага извършването на необходимите проверки по отношение наличието на областите, предвидени в приложение I към Регламент (ЕС) № 167/2013;

2.   Комбинация от технически спецификации

Броят на представените превозни средства трябва да е достатъчен, за да позволи ефективна проверка на различните комбинации, които подлежат на одобряване на типа, в съответствие със следните критерии:

2.1.

задвижване;

2.2.

предаване;

2.3.

задвижващи оси (брой, разположение, взаимно свързване);

2.4.

управляеми оси (брой и разположение);

2.5.

спирачна система и оси с монтирани спирачки (брой);

2.6.

защитна конструкция при преобръщане;

2.7.

защитата от вредни вещества

3.   Специални разпоредби

3. Когато не са на разположение сертификати за одобряване на типа или протоколи от изпитвания по отношение на областите, обхванати от Регламент (ЕС) №167/2013 или от делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, органът по одобряването на типа:

3.1.

организира провеждането на необходимите изпитвания и проверки, както се изисква в Регламент (ЕС) № 167/2013 и в делегираните актове и в актовете за изпълнение, приети по силата му;

3.2.

проверява дали превозното средство отговаря на данните от техническата документация на превозното средство и дали изпълнява техническите изисквания на Регламент (ЕС) № 167/2013 и на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му;

3.3.

извършва или възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на компоненти и отделни технически възли, когато това е приложимо.

4.   Процедури при многоетапно ЕС одобряване на типа

4.1.   Обща информация

4.1.1.

Задоволителното протичане на процеса на многоетапно ЕС одобряване на типа изисква съвместни действия от всички засегнати производители. За тази цел органите по одобряването трябва да се уверят, преди да издадат първоначалното одобрение и одобренията за следващите етапи, че са налице необходимите договорености между съответните производители за предоставяне и обмен на документи и информация, така че типът на напълно комплектованото превозно средство да отговаря на техническите изисквания на Регламент (ЕС) № 167/2013 и на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му. Тази информация трябва да включва подробни данни за одобренията на съответните системи, компоненти и отделни технически възли и на частите на превозното средство, които представляват част от некомплектованото превозно средство, но все още не са одобрени.

4.1.2.

ЕС одобренията на типа съгласно точка 4 се издават на базата на текущото състояние на комплектоване на типа превозно средство и трябва да включват всички одобрения, издадени на по-ранни етапи.

4.1.3.

В процеса на многоетапно ЕС одобряване на типа всеки производител е отговорен за одобряването и съответствието на производството на всички системи, компоненти или отделни технически възли, произвеждани от него или прибавяни от него към предходния етап. Той не носи отговорност за аспекти, които са били одобрени на по-ранен етап, с изключение на случаите, когато изменя съответните части до степен, при която издаденото преди това одобрение става невалидно.

4.2.   Процедури

Органът по одобряването:

4.2.1.

проверява дали всички сертификати за ЕС одобряване на типа и протоколи от изпитвания, издадени съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, които се отнасят до одобряване на типа на превозно средство, обхващат типа превозно средство на етапа на комплектоване, на който се намира то, и отговарят на предписаните изисквания;

4.2.2.

осигурява включването в техническата документация на всички съответни данни, като отчита етапа на комплектоване на превозното средство;

4.2.3.

въз основа на документацията проверява дали спецификациите и данните за превозното средство, съдържащи се в информационния документ на превозното средство, са включени в данните от техническите досиета и в сертификатите за ЕС одобряване на типа, издадени в съответствие с Регламент (ЕС) № 167/2013 или делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му; за напълно комплектовано превозно средство — когато даден елемент от техническата документация не е включен в никое от техническите досиета, потвърждава, че съответната част на характеристиката отговаря на данните от техническата документация;

4.2.4.

за избрана извадка от превозни средства от одобрявания тип — извършва или възлага извършването на проверки на частите и системите на превозните средства с цел да се увери, че превозното(ите) средство(а) е/са конструирано(и) съгласно съответните данни, съдържащи се в завереното техническо досие по отношение на Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му;

4.2.5.

извършва или възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо.

4.3.   Броят на превозните средства, подлежащи на проверка за целите на точка 4.2.4, трябва да е достатъчен, за да позволява адекватен контрол на различните комбинации, за които се извършва ЕС одобряване на типа според етапа на комплектоване на превозното средство и критериите, определени в точка 2.

5.   Условия, при които трябва да се извърши виртуално изпитване и изисквания, които могат да бъдат обекта на виртуално изпитване

5.1.   Цели и обхват

В точка 5 се определят подходящите разпоредби за виртуално изпитване съгласно член 27, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 167/2013. Тя не се прилага към член 27, параграф 3, втора алинея от същия регламент.

5.2.   Списък на изискванията, които могат да бъдат обект на виртуално изпитване

Таблица 1

Списък на изискванията, които могат да бъдат обект на виртуално изпитване

Препратка към делегирания акт

Номер на приложението

Изискване

Ограничения/забележки

РИППС

IX

поведение при непрекъснато или прекъснато търкаляне в случай на странично преобръщане на трактор с тясна колея със защитна рамка, монтирана пред мястото на водача

раздел B4

6.   Условия, при които трябва да се извърши виртуално изпитване

6.1.   Модел на виртуално изпитване

Като основна структура за описание и провеждане на виртуалното изпитване се използва следната схема:

6.1.1.

цел;

6.1.2.

структурен модел;

6.1.3.

гранични условия;

6.1.4.

допускания за натоварването;

6.1.5.

изчисление;

6.1.6.

оценка;

6.1.7.

документация.

6.2.   Основи на компютърната симулация и изчисление

6.2.1.   Математически модел

Математическият модел се представя от производителя. В него трябва да са отразени сложността на структурата на превозното средство, системата и компонентите, които се подлагат на изпитване във връзка с изискванията. Същите разпоредби се прилагат с необходимите изменения при изпитване на компоненти или технически възли, провеждано отделно от превозното средство.

6.2.2.   Процедура за потвърждаване на математическия модел

Математическият модел се потвърждава при съпоставяне с действителните условия на изпитване. За тази цел се провежда физическо изпитване, с чиито резултати се съпоставят получените от математическия модел резултати. Сравнимостта между резултатите от изпитванията трябва да бъде доказана. Производителят или техническата служба изготвя доклад за потвърждаването и го представя на органа по одобряването. Всякакви промени в математическия модел или софтуера, поради които докладът за потвърждаването може да стане невалиден, трябва да бъдат съобщени на органа по одобряването, който може да изиска ново потвърждение. Диаграмата на процеса на потвърждаване е показана на фиг 1 в точка 7.

6.2.3.   Документиране

Данните и помощните средства, използвани за симулацията и изчислението, трябва да се предоставят от производителя и да се документират по необходимия начин.

6.2.4.   Средства и оказване на съдействие

По искане на техническата служба производителят трябва да осигури или предостави достъп до необходимите средства, включително подходящия софтуер.

6.2.5.   Освен това производителят трябва да оказва необходимото съдействие на техническата служба.

6.2.6.   Предоставянето на достъп и оказването на съдействие на техническата служба не премахва никое от задълженията ѝ по отношение на компетентността на нейния персонал, заплащането за лицензните права и спазването на поверителността.

7.   Процес на потвърждаване на виртуалното изпитване

Фигура 1

Диаграма на процеса на потвърждаване на виртуалното изпитване

Image

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Уредба по отношение на съответствието на производството

1.   Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1.

„система за управление на качеството“ е съвкупност от аспекти, взаимносвързани или взаимодействащи помежду си, които се използват от дадена организация, за да ръководи и контролира изпълнението на стратегията по качеството и реализирането на целите в тази връзка;

1.2.

„одит“ е процес на събиране на доказателства, който се използва с цел да бъде оценено до каква степен се прилагат критериите, обект на одита-; одитът следва да бъде обективен, безпристрастен и независим, а неговото протичане следва да бъде системно и да се документира;

1.3.

„коригиращи действия“ е процес на разрешаване на проблемите, при който се предприемат последващи мерки за отстраняване на причините за несъответствието или причините, довели до съответната нежелана ситуация, като с тези мерки се цели предотвратяване на повторната им поява-;

2.   Цел

2.1.

С процедурата за съответствие на производството се цели да се гарантира, че всяко произведено превозно средство, система, компонент, отделен технически възел, част или оборудване съответства на изискванията към спецификациите, работните характеристики и маркировката от одобряването на типа.

2.2.

Неделима част от процедурите са оценката на системите за управление на качеството, наричана „първоначална оценка“ и дефинирана в точка 3, и проверката и свързаният с производството контрол, наричани „мерки за осигуряване на съответствието на продуктите“ и дефинирани в точка 4.

3.   Първоначална оценка

3.1.

Преди издаването на одобрението на типа органът по одобряването проверява за наличието на необходимите мерки и процедури, установени от производителя, за да се осигури ефективен контрол с оглед на съответствието на произвежданите превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип.

3.2.

Към първоначалната оценка се прилагат указанията за одитиране на системи за управление на качеството и/или околната среда, определени в стандарт EN ISO 19011:2011.

3.3.

Изпълнението на изискванията, посочени в точка 3.1., трябва да бъде проверено с цел уверяване на органа по одобряването, който издава одобрението на типа. Органът по одобряването трябва да счита първоначалната оценка и мерките за осигуряване на съответствието на продуктите от раздел 4 за достатъчно добри, като взема предвид, ако е необходимо, една от мерките по точки 3.3.1. — 3.3.3. или комбинация от всички тези мерки или от част от тях

3.3.1.

Първоначалната оценка и/или проверка на мерките за осигуряване на съответствие на продукцията се извършва от органа по одобряването, който издаваща одобрението на типа, или от определен орган, действащ от името на органа по одобряването.

3.3.1.1.

При разглеждане на обхвата на първоначалната оценка, която трябва да се извърши, органът по одобряването може да вземе предвид наличната информация за:

3.3.1.1.1.

сертифицирането на производителя по точка 3.3.3 по-долу, което не е било прието за отговарящо на изискванията по посочената точка или признато съгласно същата точка;

3.3.1.1.2.

в случай на одобряване на типа на компонент или на отделен технически възел — оценките на системата за качество, извършени в помещенията на производителя на частта или на отделния технически възел от производителя(ите) на превозното средство, съгласно една или няколко от спецификациите на промишления сектор, които отговарят на изискванията в хармонизирания стандарт EN ISO 9001:2008.

3.3.2.

Първоначалната оценка и/или проверка на мерките за осигуряване на съответствието на продукцията може да бъде извършена също от органа по одобряването на друга държава членка или от определен орган, оправомощен за тази цел от органа по одобряването.

3.3.2.1.

В този случай органът по одобряването на другата държава членка подготвя декларация за съответствие, в която се посочват областите и средствата за производство, обхванати като приложими към превозните средства, системите, компонентите или отделните технически възли, които ще преминават през одобряване на типа.

3.3.2.2.

При получаване на заявление за декларация за съответствие от органа по одобряването на държава членка, предоставящ одобрение на типа, органът по одобряването на другата държава членка изпраща незабавно декларацията за съответствие или уведомява, че не е в състояние да осигури такава декларация.

3.3.2.3.

Декларацията за съответствие трябва да включва най-малко следната информация:

3.3.2.3.1.

група или дружество (напр. XYZ аutomotive);

3.3.2.3.2.

конкретна организация (напр. филиал Европа);

3.3.2.3.3.

заводи/обекти (напр. Завод за двигатели 1 (Обединено кралство) —Завод за превозни средства 2 (Германия));

3.3.2.3.4.

обхванати превозни средства/компоненти (напр. всички модели от категория T1)

3.3.2.3.5.

оценени аспекти (напр. комплектоване на двигателя, пресоване и комплектоване на каросерията, комплектоване на превозното средство);

3.3.2.3.6.

разгледани документи (напр. наръчник и процедури по качеството на дружеството и обекта);

3.3.2.3.7.

дата на оценката (напр. одит, извършен от 18 до 30.5.2013 г.)

3.3.2.3.8.

планирано контролно посещение (напр. октомври 2014 г.).

3.3.3.

Органът по одобряването приема също, че подходящото сертифициране на производителя по хармонизиран стандарт EN ISO 9001:2008 или равностоен на него хармонизиран стандарт отговаря на изискванията за първоначална оценка в точка 3.3. Производителят осигурява подробни данни за сертифицирането и поема задължение да информира органа по одобряването за всички промени в неговата валидност или обхват.

3.4.

За целите на одобряването на типа на превозните средства първоначалните оценки, извършени за издаването на одобрение на системи, компоненти и отделни технически възли на превозното средство, не трябва да се повтарят, а да се допълват с оценка, включваща местата и дейностите, отнасящи се до комплектоването на цялото превозно средство, които не са обхванати от посочените първоначални оценки.

4.   Мерки за осигуряване на съответствието на продуктите

4.1.

Превозните средства, системите, компонентите и отделните технически възли, одобрени в съответствие с Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, в съответствие с правило на ИКЕ на ООН, приложено към Ревизираното споразумение от 1958 г. или в съответствие с протокол от изпитване, издаден въз основа на стандартизираните правилници на ОИСР, изброени в приложение II към посочения регламент, трябва да бъдат произведени така, че да съответстват на одобрения тип, като изпълняват изискванията на настоящото приложение, Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение приети по силата му, правилото(ата) на ИКЕ на ООН и правилника(ците) на ОИСР.

4.2.

Преди издаване на одобрение на типа съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, съгласно правило на ИКЕ на ООН, приложено към Преразгледаната спогодба от 1958 г., или съгласно правилник на ОИСР органът по одобряването проверява за наличието на адекватни мерки и документирани планове за контрол, които се договарят с производителя за всяко одобряване на типа и в които се предвижда извършването на определени интервали на посочените изпитвания или на необходимите съответни проверки, за да се удостовери, че продължава да е налице съответствие с одобрения тип, включително, ако е приложимо, извършване на изпитванията по Регламент (ЕС) № 167/2013, съответното правило на ИКЕ на ООН и съответния правилник на ОИСР.

4.3.

По-конкретно притежателят на одобрението на типа трябва:

4.3.1.

да осигури наличието и прилагането на процедури за ефективен контрол за съответствие на производството (превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли) с одобрения тип;

4.3.2.

да има достъп до оборудването за изпитване или до друго подходящо оборудване, необходимо за проверка на съответствието с всеки одобрен тип;

4.3.3.

да осигури записването на данните от изпитванията или резултатите от проверките и съхраняването на приложените документи за срок до 10 години, който се определя след съгласуване с органа по одобряването;

4.3.4.

да анализира резултатите от всеки тип изпитване или проверка с цел да провери и осигури стабилност на показателите на продукта, като се имат предвид допустимите отклонения в едно промишлено производство;

4.3.5.

да гарантира, че за всеки тип продукт се извършват най-малко проверките и изпитванията по Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнението, приети по силата му, както и определените в приложимото правило на ИКЕ на ООН или приложимия правилник на ОИСР;

4.3.6.

да гарантира, че ако за дадена група образци или изпитвани части се установи несъответствие при изпитването за въпросния тип, ще се извърши ново вземане на образци и нови изпитвания или проверки. Предприемат се всички необходими действия с оглед на това при производствения процес отново да се постигне съответствие с одобрения тип;

4.3.7.

при одобрение на тип на превозно средство посочените в точка 4.3.5 проверки включват най-малко проверка на това доколко е правилна спецификацията за производството по отношение на одобряването и на информацията, необходима за издаване на сертификатите за съответствие.

4.4.

При поетапно, смесено или многоетапно одобряване на типа органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, може да поиска от всеки орган по одобряването, издал одобрение на типа на дадена система, компонент или отделен технически възел, конкретни данни за изпълнението на изискванията за съответствие на производството по настоящото приложение.

4.5.

Ако органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, не е удовлетворен от съобщената информация по точка 4.4 и е уведомил за това в писмена форма производителя и органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на системата, компонента или отделния технически възел, органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, изисква да се извършат допълнителни одити или проверки за съответствие на производството в обекта на производителя(ите) на тези системи, компоненти или отделни технически възли и резултатите от тях се съобщават веднага на съответния орган по одобряването.

4.6.

Ако се прилагат точки 4.4 и 4.5 и органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, счете за неудовлетворителни резултатите от допълнителния одит или проверка, производителят трябва да предприеме необходимото за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството чрез коригиращи действия, които удовлетворяват органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, и органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на системата, компонента или отделния технически възел.

5.   Мерки за текущи проверки

5.1.

Органът, който е издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието на производството във всеки производствен обект, като извършва периодични одити. За целта производителят трябва да осигурява достъп до обектите за производство, контрол, изпитване, съхранение и търговско разпространение и трябва да представя цялата необходима информация във връзка с документацията и записите на системата за управление на качеството.

5.1.1.

Обичайният подход при тези периодични одити е да се проверява дали процедурите по раздели 3 и 4 (първоначална оценка и мерки за осигуряване на съответствието на продуктите) продължават да са ефективни.

5.1.1.1.

Надзорът, осъществяван от техническите служби (приети за отговарящи на изискванията или признати, както се изисква в точка 3.3.3), се счита за съответстващ на изискванията по точка 5.1.1 по отношение на процедурите, установени при първоначалната оценка.

5.1.1.2.

Нормалната честота на тези проверки от страна на органа по одобряването (освен посочените в точка 5.1.1.1) е такава, че да гарантира, че съответният контрол за съответствие на производството, извършван съгласно раздели 3 и 4, се преразглежда през период от време, който съответства на духа на доверие, установен от органа по одобряването.

5.2.

При всяко преразглеждане записите от изпитванията и проверките и записите за производството, и по-специално записите за изпитванията или проверките, документирани съгласно точка 4.2, трябва да се предоставят на инспектора.

5.3.

Инспекторът може да избере случайни образци, които да се изпитат в лабораторията на производителя или в обектите на техническата служба, като в този случай се извършват само физически изпитвания. Минималният брой образци може да се определи според резултатите от собствената проверка на производителя.

5.4.

Ако нивото на контрол изглежда незадоволително или ако е необходимо да се провери валидността на изпитванията, извършени на основание точка 5.2, инспекторът избира образци, които да се изпратят на техническата служба за физически изпитвания съгласно изискванията, посочени в раздел 4 и в Регламент (ЕС) № 168/2013, делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, съответното правило на ИКЕ на ООН или съответния правилник на ОИСР.

5.5.

При установяване на незадоволителни резултати при проверка или контролен преглед органът по одобряването трябва да осигури предприемането на всички необходими мерки за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството.

5.6.

Когато съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 се изисква съответствие с правилата на ИКЕ на ООН или се разрешава като алтернатива на изискванията, определени в делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата на посочения регламент, да се използват пълни протоколи от изпитвания, издадени на основание стандартните правилници на ОИСР, производителят може да реши да прилага разпоредбите на настоящото приложение като алтернатива на изискванията за съответствие на производството в съответните правила на ИКЕ на ООН или правилници на ОИСР. Ако обаче се прилага точка 4.5 или 4.6, всички отделни изисквания за съответствието на производството в правилата на ИКЕ на ООН трябва да са изпълнени по мнението на органа по одобряването, докато той вземе решението, че съответствието на производството е възстановено.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Изисквания по отношение на достъпа до информация за ремонта и поддръжката

СПИСЪК НА ДОПЪЛНЕНИЯТА

Допълнение №

Заглавие на допълнение

Стр.

1

Достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства

26

2

Информация, позволяваща разработването на универсални уреди за диагностика

28

1.   Определение

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения: „достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство“ означава, че е на разположение цялата необходима информация за бордовата диагностика (БД), ремонта и поддръжката във връзка с инспекцията, диагностиката, техническото обслужване или ремонта на превозното средство.

2.   Съответствие с изискванията за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство при процедурата за одобряване на типа

2.1.

Производителят осигурява съответствие с техническите изисквания от настоящото приложение, отнасящи се до достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство.

2.2.

Органът по одобряването издава одобрение на типа едва след като получи от производителя сертификат за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство.

2.3.

Сертификатът за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство служи като доказателство за съответствие с глава ХV от Регламент (ЕС) № 167/2013.

2.4.

Сертификатът за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство се изготвя в съответствие с образеца, посочен в член 53, параграф 8, трета алинея от Регламент (ЕС) № 167/2013.

3.   Такси за достъп

В допълнение към достъпа за определен период от време съгласно член 55 от Регламент (ЕС) № 167/2013 производителите могат да предлагат достъп за отделни справки, при който да събират такси за всяка справка, а не в зависимост от съответния период, за който се предоставя достъп. Когато производителите предлагат и двете системи за достъп — за отделни справки и според периода от време, независимите сервизи избират предпочитаната от тях система на достъп — или по време или за отделни справки.

4.   Ремонтни части, диагностични уреди и оборудване за изпитвания

4.1.

В контекста на член 53, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 167/2013 производителят предоставя следната информация на разположение на заинтересованите страни въз основа на индивидуални споразумения, за които се прилага принципът, залегнал в член 55 от Регламент (ЕС) № 167/2013, както и координати за връзка на своята интернет страница:

4.1.1.

съответната информация, позволяваща разработването на резервни компоненти, които са особено важни за правилното функциониране на СБД;

4.2.1.

информация, която дава възможност за разработването на общоприложимите диагностични уреди, изброени в допълнение 2.

4.2.

За целите на точка 4.1.1 разработването на резервни компоненти не трябва да бъде ограничавано от следното:

4.2.1.

липсата на съответна информация;

4.2.2.

техническите изисквания, свързани с методите за сигнализиране на неизправности, ако са превишени праговите стойности за БД или ако СБД не е в състояние да изпълнява основните изисквания на настоящия регламент за мониторинг чрез БД;

4.2.3.

специфични промени в обработката на информацията от БД с цел отделен подход към работата на превозното средство с течни или с газообразни горива;

4.2.4.

одобряването на типа на работещи с газообразни горива превозни средства, които са с ограничен брой малки недостатъци.

4.3.

За целите на точка 4.1.2, когато производителите използват в своите франчайзингови мрежи уреди за диагностика и изпитвания в съответствие с ISO 22900-2:2009 относно модулния интерфейс за превозни средства за предаване на данни (MVCI) и ISO 22901-2:2011 относно отворения обмен на диагностични данни (ODX), файловете ODX трябва да са достъпни за независими оператори чрез интернет страницата на производителя.

5.   Многоетапно одобряване на типа

5.1.

В случай на многоетапно одобряване на типа, както е определено в член 20 от Регламент (ЕС) № 167/2013, крайният производител отговаря за осигуряването на достъп до информацията за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства по отношение на собствения(те) си етап(и) на производство и връзката с предходния(те) етап(и).

5.2.

Освен това на своята интернет страница крайният производител предоставя на независимите оператори следната информация:

5.2.1.

адреса на интернет страницата на производителя(ите), отговорен(ни) за предходния(те) етап(и);

5.2.2.

наименованието и адреса на всички производители, които отговарят за предходния(те) етап(и);

5.2.3.

номера(та) на одобрението(ята) на типа за предходния(те) етап(и);

5.2.4.

номера на двигателя.

5.3.

Производителите, отговорни за определен етап или етапи на одобряването на типа, са длъжни да осигуряват чрез интернет страницата си достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства по отношение на етапа(ите) на одобряването на типа, за който/които отговарят, както и и връзката с предходния(те) етап(и).

5.4.

Производителят, отговорен за определен етап или етапи на одобряването на типа, предоставя следната информация на производителя, отговорен за следващия етап:

5.4.1.

сертификата за съответствие, отнасящ се до етапа(ите), за които е отговорен;

5.4.2.

сертификата за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, включително допълненията към него;

5.4.3.

номера на одобрението на типа, съответстващ на етапа(ите), за който/които е отговорен той;

5.4.4.

документите, посочени в точки 5.4.1, 5.4.2 и 5.4.3, предоставени от производителя(ите), участващи в предходния(те) етап(и).

5.5.

Всеки производител разрешава на производителя, отговорен за следващия етап, да предаде нататък документите на производителите, отговорни за последващите етапи и за последния етап.

5.6.

Освен това, на договорна основа, производителят, отговорен за определен етап или етапи на одобряването на типа:

5.6.1.

предоставя на производителя, отговорен за следващия етап, достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, както и информация за интерфейса, съответстващ на конкретния(те) етап(и), за който/които е отговорен;

5.6.2.

предоставя по искане на производител, отговорен за следващ етап на одобряването на типа, достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, както и информация за интерфейса, съответстващ на конкретния(те) етап(и), за който/които е отговорен.

5.7.

Производителят, включително крайният производител, може да събира такси в съответствие с член 55 от Регламент (ЕС) № 167/2013 само по отношение на определения(те) етап(и), за който/които е отговорен.

5.8.

Производителят, включително крайният производител, не събира такси за предоставяне на информация относно адреса на интернет страницата на друг производител или координатите за връзка с него.

6.   Производители на малки количества

6.1.

Производителите предоставят достъп до информацията за ремонта и поддръжката бързо и по лесно достъпен начин, при който няма дискриминация -спрямо условията или достъпа, които се предоставят на упълномощените търговци и сервизи в съответствие с член 53, параграф 13 от Регламент (ЕС) № 167/2013, ако тяхното годишно производство в световен мащаб на тип превозно средство, обхванат от посочения регламент, е по-малко от:

а)

за категория Т: 200 превозни средства;

б)

за категория С: 80 превозни средства;

в)

за категория R: 400 превозни средства;

г)

за категория S: 200 превозни средства.

За тип система, компонент или отделен технически възел, обхванат от посочения регламент, съответното число по смисъла на настоящата разпоредба е 250 броя.

6.2.

Превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, за които се отнася параграф 1, се посочват на интернет страницата на производителя с информация за ремонта и поддръжката.

6.3.

Органът по одобряването уведомява Комисията за всяко одобрение на тип, издадено на производители на малки количества.

7.   Изпълнение на задълженията относно достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства

7.1.

Органът по одобряването може по всяко време по своя инициатива, поради жалба или въз основа на оценка от техническа служба да провери спазването от даден производител на неговите задължения съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013, настоящия регламент и условията на сертификата за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства.

7.2.

В случай че органът по одобряването установи, че производителят не е изпълнил задълженията си относно достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, органът по одобряването, издал съответното одобрение на типа, предприема подходящи корективни мерки.

7.3.

Тези мерки могат да включват отмяна или временно отнемане на одобрението на типа, глоби или други мерки, приети в съответствие с Регламент (ЕС) № 167/2013.

7.4.

В случай че независим оператор или браншова организация, представляваща независими оператори, подаде оплакване до органа по одобряването, органът извършва одит, за да провери дали производителят изпълнява задълженията си относно достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства.

7.5.

При провеждането на одита органът по одобряването може да се обърне към техническа служба или друг независим експерт за извършване на оценка дали се изпълняват тези задължения.

7.6.

Ако информацията за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства не е на разположение към момента на подаване на заявлението за одобряване на типа, производителят предоставя тази информация в срок от шест месеца от датата на одобряването на типа.

7.7.

Когато превозното средство бъде пуснато на пазара повече от шест месеца след получаването на одобрение на типа, информацията се предоставя на датата, на която превозното средство е пуснато на пазара.

7.8.

Органът по одобряването може да предположи въз основа на попълнения сертификат за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, че производителят е въвел задоволителни мерки и процедури за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, при условие че не е подадена жалба и че производителят предостави сертификата в сроковете, посочени в точка 7.7.

7.9.

Ако сертификатът за съответствие не бъде предоставен в посочения срок, органът по одобряването предприема необходимите мерки за предоставянето му.

8.   Изисквания за информация във връзка с предоставяне на достъп на независими оператори до незащитени части

8.1.

За достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, която е различна от тази относно защитени части на превозното средство, за регистриране за достъп на независим оператор до интернет страницата на производителя се изискват само такива данни, които са необходими за потвърждаване на метода на плащане за получаване на информацията.

9.   Изисквания за информация във връзка с предоставяне на достъп на независими оператори до защитени части

9.1.

За достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства във връзка с достъпа до защитени части на превозното средство независимият оператор трябва да бъде одобрен и упълномощен за целта въз основа на документи, доказващи, че той извършва законна стопанска дейност и не е бил съответно осъждан за престъпна дейност.

9.2.

Независимите оператори получават достъп до характеристиките за сигурност на превозното средство, използвани от упълномощени търговци и сервизи, при осигурена защита чрез технология за сигурност по отношение на обмена на данни с цел да се гарантира поверителност, неприкосновеност и защита срещу възпроизвеждане.

9.3.

Форумът за достъп до информация за превозни средства, предвиден в член 56 от Регламент (ЕС) № 167/2013, ще определи отговарящи на съвременното техническо равнище параметри за изпълнение на тези изисквания.

9.4.

За информация относно достъпа до защитени части на превозното средство независимият оператор представя сертификат в съответствие с ISO 20828:2006 с оглед на самоличността си, както и на идентификацията на организацията, към която принадлежи. Производителят отговоря със свой собствен сертификат в съответствие с ISO 20828:2006, за да потвърди пред независимия оператор, че последният осъществява достъп до действителната интернет страница на производителя. Двете страни водят дневник за всички такива операции, указващ превозните средства и извършените в тях промени съгласно настоящата разпоредба.

Допълнение 1

Достъп до информация за БД и за ремонта и техническото обслужване на превозните средства

1.   Въведение

1.1.

В настоящото допълнение се определят техническите изисквания за достъпността на информацията за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства.

2.   Изисквания

2.1.

Производителят предоставя информация за ремонта и поддръжката на превозните средства, като използва само отворени формати за текст и графика или формати, позволяващи четене и разпечатване с използването само на стандартни софтуерни добавки (plug-ins), които са свободно достъпни, инсталират се лесно и са съвместими с обичайно използваните компютърни операционни системи.

2.1.1.

За информацията за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, предоставяна чрез интернет страници, се спазва общият стандарт, посочен в член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 167/2013.

2.1.2.

По възможност за ключовите думи в метаданните се спазва ISO 15031-2:2010. Тази информация трябва винаги да е на разположение, освен ако това е невъзможно поради поддръжката на съответната интернет страница.

2.1.3.

Лицата, желаещи да придобият права за размножаване или препубликуване на информацията, се договорят за това направо със съответния производител.

2.1.4.

Предоставя се и информация за учебни материали, но тя може да разпространява и чрез информационни средства, различни от интернет страници.

2.2.

Информация за всички части на превозното средство, с които — както става ясно от неговия номер на модела и сериен номер, от неговия идентификационен номер (VIN) и от евентуалните допълнителни критерии, като например междуосието, мощността на двигателя, ниво на оборудване или екстри — е снабдено то от своя производител и които могат да бъдат заменени с резервни части, предлагани от производителя на превозното средство на неговите упълномощени сервизи и търговци или на трети страни чрез позоваване на номера на частите от оригиналното оборудване (ОЕ), са предоставя на независимите оператори в лесно достъпна база данни.

2.3.

Тази база данни или алтернативен достъпен формат включва VIN, номера и наименованието на частите от оригиналното оборудване, данни за валидността (начална и крайна дата на валидност), данни за монтажа и, когато е приложимо, структурни характеристики.

2.4.

Информацията в базата данни или информацията, предоставяна в друг достъпен формат, трябва редовно да се актуализира. Актуализацията включва, по-специално, всички изменения в отделните превозни средства след тяхното производство, ако тази информация е предоставена на упълномощените търговци.

2.5.

Препрограмирането на блоковете за управление на превозните средства за цели, като напр. повторно калибриране след ремонт или зареждане на софтуер в резервен ECU или записване или реинициализиране на резервни части или компоненти, трябва да позволява използването на хардуер, който не е обект на индустриална собственост.

2.5.1.

Препрограмирането се извършва в съответствие с ISO 22900-2, SAE J2534 или TMC RP1210B най-късно от 1.1.2018 г.;

тази дата се определя като 1.1.2020 г.

производителите на превозни средства от категориите R и S,

за производителите на превозни средства от категориите T и C, чието производство е под лимитите, определени в точка 6.1. от настоящото приложение,

за производителите на системи, компоненти или отделни технически възли, чието производство е под лимитите, определени в точка 6.1. от настоящото приложение.

2.5.2.

Могат да бъдат използвани и Ethernet, сериен кабел или интерфейс за локална мрежа (LAN), както и алтернативни информационни носители, като компактдискове (CD), дискове DVD или полупроводникови памети за информационно-развлекателни системи (напр. навигационни системи, телефони), но при условие че не е необходим комуникационен софтуер (напр. драйвери или софтуерни добавки) и хардуер, които са обекти на индустриална собственост. За валидирането на съвместимостта на собственото приложение на производителя с интерфейсите за комуникация с превозното средство (VCI), отговарящи на ISO 22900-2, SAE J2534 или TMC RP1210, производителят предлага или валидиране на независимо разработените VCI, или информация и предоставяне за ползване на специалния хардуер, необходим на производителя на VCI, за да извърши сам такова валидиране. При събиране на такси за такова валидиране, за информация и хардуер се прилагат условията на член 55 от Регламент (ЕС) № 167/2013.

2.5.3.

Докато не изпълни тези изисквания, производителят на превозното средство предоставя информация, която е обект на индустриална собственост (напр. информация за протоколите, метода на обработка, кодиране за разпознаване), с оглед препрограмирането на блока за управление.

2.5.4.

За осигуряване на комуникацията в рамките на превозното средство и на тази между ECU и диагностичните уреди за сервизно обслужване се прилагат следните стандарти: SAE J1939, ISO 11783, ISO 14229 или ISO 27145. ISO 27145 се прилага в съчетание с ISO 15765-4 или ISO 13400.

2.5.5.

Когато производителят препоръчва комбинирането на тип трактор с тип превозно средство от категория R или S или обратното, той предоставя информацията за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство, отнасяща се до взаимната връзка между двете превозни средства на независимите оператори. Тази информация може да се предостави и чрез интернет страница, създадена съвместно от няколко производители или от консорциум от производители, стига тази интернет страницата да отговаря на разпоредбите на настоящия регламент, както е посочено в съображение 23 от Регламент (ЕС) № 167/2013.

2.6.

На интернет страниците на производителите, съдържащи информация за ремонта, се посочва номерът на одобрението на типа за всеки модел.

2.7.

Производителите определят разумни и пропорционални такси за достъп за достъп до техните интернет страници с информация за ремонта и поддръжката на база часове, дни, месеци, години, както и, ако е приложимо, на база отделна справка.

Допълнение 2

Информация, позволяваща разработването на универсални уреди за диагностика

1.   Информация, необходима за производството на уреди за диагностика

За да се улесни осигуряването на оборудване за диагностика с широко приложение за сервизи за много марки, производителите на превозни средства предоставят на разположение информацията, посочена в точки 1.1, 1.2 и 1.3, чрез интернет страниците си за ремонтна информация. Тази информация включва всички функции на оборудването за диагностика и всички препратки към информация за ремонта и инструкции за отстраняване на неизправности. Достъпът до тази информация може да се предоставя срещу заплащането на разумна такса.

1.1.   Информация за комуникационния протокол

Изисква се следната информация, индексирана по марка, модел и вариант на превозното средство или друго работно определение, като идентификационен номер на превозното средство (VIN) или идентификация на превозното средство и системите му:

а)

всяка информационна система с допълнителни протоколи, необходима в допълнение на стандартите, предписани в точка 4.7.3. от приложение 9Б към Правило № 49 на ИКЕ на ООН, за да е възможно пълно диагностициране, включително всяка информация за допълнителен хардуерен или софтуерен протокол, идентификация на параметри, предавателни функции, изисквания за поддържане на работоспособността или условия на неизправност;

б)

подробности за това, как да бъдат получени и изтълкувани всички кодове за неизправност, които не отговарят на стандартите, предписани в точка 4.7.3 от приложение 9Б към Правило № 49 на ИКЕ на ООН;

в)

списък на параметрите на всички налични в реално време данни, включително информация за мащаб и достъп;

г)

списък на всички налични функционални изпитвания, включително задействането или управлението на устройства, и начините за осъществяването им;

д)

подробности за това, как да бъде получена цялата информация за компоненти и състояние, информация за времето на настъпване, непотвърдени диагностични кодове за неизправности (DTC) и данни за моментната картина;

е)

възстановяване на първоначалните параметри за адаптивно научаване, конфигурация на вариантното кодиране и резервните компоненти, както и потребителски предпочитания;

ж)

идентификация и вариантно кодиране на електронния блок за управление (ECU);

з)

подробности за начина на инициализиране на сервизните светлинни сигнали;

и)

местоположение на електрическия съединител за достъп до диагностичните данни и подробни данни за него;

й)

идентификация на двигателя посредством код.

1.2.   Изпитване и диагностика на компонентите, следени от БД

Изисква се следната информация:

а)

описание на изпитванията за потвърждаване на функциите ѝ — при самия компонент или в кабелните снопове;

б)

процедура на изпитване, включително параметри на изпитване и информация за компонентите;

в)

подробности за свързването, включително минимални и максимални входящи и изходящи стойности, както и стойности при движение и натоварване;

г)

очаквани стойности при определени условия на движение, включително работа на празен ход;

д)

електрически стойности за компонента в статично и динамично състояние;

е)

стойности при неизправност за всеки от горните случаи;

ж)

последователност на диагностичните операции в режим на неизправност, включително диаграма на грешките и контролирано премахване на грешките чрез диагностика.

1.3.   Данни, необходими за извършване на ремонта

Изисква се следната информация:

а)

инициализиране на електронния блок за управление и компонентите (в случай на монтиране на резервна част);

б)

инициализиране на нови или резервни електронни блокове за управление, използвайки по целесъобразност техники за (пре)програмиране чрез прехвърляне.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (динамично изпитване)

A.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.

Изискванията на Съюза по отношение на защитните конструкции при преобръщане (динамично изпитване) са определени в точка Б.

Б.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (ДИНАМИЧНО ИЗПИТВАНЕ) (1)

1.   Определения

1.1.   [Неприложимо]

1.2.   Защитна конструкция при преобръщане (ЗКП)

Защитна конструкция при преобръщане (защитна кабина или рама), наричана по-долу „защитна конструкция“, е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да изключи или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия.

Защитната конструкция при преобръщане осигурява свободна зона, достатъчно голяма, за да бъде защитен водачът, когато се намира в седнало положение или вътре в конструкцията, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии на външните ръбове на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земната повърхност, като защитната конструкция може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне.

1.3.   Колея

1.3.1.   Неокончателно определение: средна равнина на колелото

Средната равнина на колелото е равноотдалечена от двете равнини, в които лежат външните ръбове на периферията на джантата.

1.3.2.   Определение на колея

Вертикалната равнина през оста на колелото пресича неговата средна равнина по протежение на права линия, която пробожда опорната повърхност в една точка. Ако А и В са двете точки, определени по този начин за колелата на една и съща ос на трактора, широчината на колеята е разстоянието между точки А и В. По този начин колеята може да бъде определена за предния и задния мост на трактора. В случаите когато има сдвоени колела, колеята се явява разстоянието между двете равнини, представляващи средните равнини на всяка от двойките колела.

При верижните трактори колеята е разстоянието между средните равнини на веригите.

1.3.3.   Допълнително определение: средна равнина на трактор

Крайните положения на точките А и В за задния мост на трактор, даващи максимално възможната стойност на колеята. Вертикалната равнина, перпендикулярна на линията АВ и минаваща през средата ѝ, представлява средната равнина на трактора.

1.4.   Междуосие

Разстоянието между вертикалните равнини, минаващи през двете линии АВ, както са определени по-горе, съответно една за предните колела и една за задните колела.

1.5.   Определяне на контролната точка на седалката; Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.1.   Контролна точка на седалката (SIP) (2)

Контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.

1.5.2.   Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.2.1.

В случаите, в които наклоните на седалката и облегалката са регулируеми, те трябва да бъдат установени в такова положение, че контролната точка на седалката да се намира в най-задното и най-високото си положение.

1.5.2.2.

В случаите, в които седалката е снабдена с окачване, то трябва да бъде блокирано в средата на хода му, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката.

1.5.2.3.

Когато позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през контролната точка на седалката, трябва да бъде успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и да се намира на не повече от 100 mm от тази равнина.

1.6.   Свободна зона

1.6.1.   Базова равнина

Свободната зона е показана на фигури 3.8 — 3.10 и в таблица 3.3. Тази зона е определена чрез базовата равнина и контролната точка на седалката. Базовата равнина е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през контролната точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада със средната надлъжна равнина на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане. Свободната зона се определя на базата на подточки 1.6.2 и 1.6.3.

1.6.2.   Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка

Свободната зона за трактори с нереверсируема седалка е определена в точки 1.6.2.1 — 1.6.2.10 по-долу и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, като в случай на регулируема седалка тя се регулира в своето най-задно и най-високо положение (2), а кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за седящ водач.

1.6.2.1.

хоризонтална равнина A1 B1 B2 A2, разположена на (810 + av) mm над контролната точка на седалката (SIP), като линията B1B2 е разположена на (ah-10) mm зад SIP;

1.6.2.2.

наклонена равнина G1 G2 I2 I1, перпендикулярна на базовата равнина и включваща точка, разположена на 150 mm зад линията B1B2, и най-задната точка на облегалката на седалката;

1.6.2.3.

цилиндрична повърхност A1 A2 I2 I1, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 120 mm, и допирателна към равнините, определени в 1.6.2.1 и 1.6.2.2 по-горе;

1.6.2.4.

цилиндрична повърхност B1 C1 C2 B2, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 900 mm, проектираща се напред на 400 mm, и допирателна към равнината, определена в 1.6.2.1 по-горе, по протежение на линията B1B2;

1.6.2.5.

наклонена равнина C1 D1 D2 C2, перпендикулярна на базовата равнина и продължаваща повърхността, определена в 1.6.2.4 по-горе, и минаваща на 40 mm от предния външен край на кормилното колело. При висока позиция на кормилното колело тази равнина продължава напред от линията B1B2 и е допирателна към повърхността, определена в 1.6.2.4 по-горе;

1.6.2.6.

вертикална равнина D1 E1 E2 D2, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на 40 mm пред външния край на кормилното колело;

1.6.2.7.

хоризонтална равнина E1 F1 F2 E2, минаваща през точка на (90-av) mm под контролната точка на седалката (SIP);

1.6.2.8.

повърхнина G1 F1 F2 G2 — ако е необходимо, криволинейна, от долната граница на равнината, определена в 1.6.2.2 по-горе, до хоризонталната равнина, определена в 1.6.2.7 по-горе, перпендикулярна на базовата равнина и в контакт с облегалката на седалката по цялата ѝ дължина;

1.6.2.9.

вертикални равнини J1 E1 F1 G1 H1 и J2 E2 F2 G2 H2. Тези вертикални равнини трябва да продължават нагоре от равнината E1 F1 F2 E2 в продължение на 300 mm; разстоянията E1 E0 и E2 E0 трябва да бъдат 250 mm;

1.6.2.10.

успоредни равнини A1 B1 C1 D1 J1 H1 I1 и A2 B2 C2 D2 J2 H2 I2, наклонени така, че горният ръб на равнината, върху който се прилага силата, да бъде на поне 100 mm от вертикалната базова равнина.

1.6.3.   Определяне на свободната зона за трактори с реверсируемо положение на водача

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката.

1.6.4.   Допълнителни седалки

1.6.4.1.

При трактори, които могат да бъдат снабдени с допълнителни седалки, по време на изпитванията се използва свободна зона, получена въз основа на контролните точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не трябва да навлиза в по-голямата свободна зона, взимаща предвид базовите точки на различните седалки.

1.6.4.2.

В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в свободната зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване.

1.6.4.3.

Допълнителните места не включват местата за лице в допълнение на водача, от които тракторът не може да бъде управляван. Не се определя SIP, тъй като свободната зона е дефинирана спрямо мястото на водача.

1.7.   Собствена маса без тежести

Масата на трактора без тежести, а при тракторите с пневматични гуми — без течен баласт в гумите. Тракторът е в в готовност за движение с пълни резервоари, системи и радиатор, защитна конструкция с обшивка, както и с евентуално необходимото за нормална експлоатация оборудване на ходовата част или допълнителни компоненти на предния задвижващ мост. Водачът не се включва.

1.8.   Допустима грешка на измерването

Разстояние

± 0,5 mm

Усилие

± 0,1 % (от обхвата на датчика)

Маса

± 0,2 % (от обхвата на датчика)

Налягане в гумите

± 5,0 %

Ъгли

± 0,1°

1.9.   Означения

ah

(mm)

Половина от хоризонталната регулировка на седалката

av

(mm)

Половина от вертикалната регулировка на седалката

E

(J)

Постъпила енергия по време на изпитване

F

(N)

Статичен товар

H

(mm)

Височина на повдигане на центъра на тежестта на махалото

I

(kg.m2)

Инерционен момент на задната ос, с изключение на колелата, използвани за изчисляване на енергията при удар отзад

L

(mm)

Междуосие, използвано за изчисляване на енергията при удар отзад

M

(kg)

Маса, използвана за изчисляване на енергията и на силите на удар

2.   Приложно поле

2.1.   Настоящото приложение се прилага за трактори с поне две оси за колела с пневматични гуми със или без вериги и с маса на трактора без тежести, по-голяма от 600 kg, но като цяло по-малка от 6 000 kg.

2.2.   Минималната широчина на колеята на задните колела следва да бъде по принцип по-голяма от 1 150 mm. Признава се, че може да съществуват проектни решения на трактори, например косачки, трактори за обработка на лозя с тесни междуредия, нископрофилни трактори, използвани в сгради с ниски тавани или в овощни градини, трактори с голям пътен просвет и специални машини за горското стопанство, като съчленени (с шарнирно съчленена рама) и несъчленени трактори за извозване на дървен материал за които настоящото приложение не се прилага

3.   Правила и указания

3.1.   Общи разпоредби

3.1.1.   Защитната конструкция може да бъде произведена или от производителя на трактора, или от отделно дружество. И в двата случая изпитването е валидно единствено за модела трактор, върху който е извършено то. защитната конструкция трябва да бъде подложена на ново изпитване за всеки модел трактор, на който е предназначена да бъде монтирана. Изпитвателните лаборатории обаче могат да удостоверят, че изпитванията на якост са валидни също така за моделите трактори, които са създадени от първоначалния модел чрез изменения на двигателя, силовото предаване, управлението и предното окачване (вж. 3.6 по-долу: Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори). От друга страна, възможно е за един и същи модел трактор да бъдат подложени на изпитване повече от една защитна конструкция.

3.1.2.   Представената за динамично изпитване защитна конструкция трябва да бъде доставена, като е монтирана по обичайния начин към съответния модел трактор, във връзка с който се изпитва. Представеният за изпитване трактор трябва да бъде комплектуван и в готовност за движение.

3.1.3.   Когато става въпрос за трактор тандем, се използва масата на стандартната версия на частта, на която е която е монтирана защитната конструкция.

3.1.4.   Защитната конструкция може да бъде проектирана единствено за защита на водача в случай на преобръщане на трактора. Възможно е върху тази конструкция да се постави защита срещу атмосферни въздействия, която да предпазва водача, да бъде с повече или по-малко временен характер и която водачът обикновено отстранява при топло време. Съществуват също така конструкции за комплексна защита с постоянна обшивка, като при топло време вентилацията се осигурява от прозорци или отвори. При изпитването се отстраняват всички части, които водачът може да снеме, тъй като обшивката може да увеличи якостта на конструкцията, от една страна, както и — при обшивки, които могат да бъдат снети — инциденти могат да настъпят и в моменти, когато обшивката не е поставена. Врати, отварящ се покрив и прозорци, които могат да бъдат отворени, се снемат или се оставят отворени за изпитването, така че да не увеличават якостта на защитната конструкция. Ако в това състояние те създават опасност за водача в случай на преобръщане, това трябва да се отбележи.

В текста по-долу под „защитна конструкция“ се разбира както самата защитна конструкция, така и всяка обшивка, която не е с временен характер.

В спецификациите трябва да бъде включено описание на всяка временна обшивка. Преди изпитването трябва да бъдат свалени всички стъкла или какъвто и да е друг сходен чуплив материал. Тракторът и компонентите на защитната конструкция, които биха могли да бъдат ненужно увредени по време на изпитването и които не оказват въздействие върху якостта на защитната конструкция или нейните размери, могат да бъдат свалени преди изпитването по искане на производителя. По време на изпитването не могат да бъдат извършвани поправки или настройки.

3.1.5.   Всеки компонент на трактора, който увеличава якостта на защитната конструкция, например калници, и който е подсилен от производителя, следва да бъде описан и размерите му да бъдат дадени в протокола от изпитването.

3.2.   Уредба и условия на изпитването

3.2.1.   Върху конструкцията се нанася удар с блок, който действа като махало, като тя се подлага и на изпитване на смачкване при сблъсък отпред и отзад.

3.2.2.   Масата на блока, действащ като махало (фиг. 3.1), е 2 000 kg. Страната му, с която се нанася ударът, е с размери 680 × 680 mm ± 20. Блокът трябва да бъде изработен така, че положението на неговия център на тежестта да е непроменливо (например железни винкели, залети с цимент). Блокът се окачва на опорна точка на прибл. 6 m над земната повърхност така, че височината на махалото да може да се регулира лесно и сигурно.

3.2.3.   За трактори, при които по-малко от 50 % от масата е разпределена върху предните колела, първият удар се нанася в задната част на конструкцията. След този удар следва изпитване на смачкване, също в задната част на конструкцията. Вторият удар се нанася в предната част, а третият — отстрани. Накрая се прави второ изпитване на смачкване в предната част.

За трактори, при които повече от 50 % от масата е разпределена върху предните колела, първият удар се нанася в предната част на конструкцията, а вторият — отстрани. След тях се провежда второ изпитване на смачкване, най-напред в задната част, а след това в предната.

3.2.4.   При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) първият удар трябва да бъде страничен и от по-тежкия край (в който са разпределени повече от 50 % от масата на трактора). След него се провежда изпитване на смачкване от същия край. Вторият удар се нанася в другия край, а третият — отстрани. Накрая се прави второ изпитване на смачкване от по-лекия край.

3.2.5.   Ширината на колеята на задните колела трябва да е избрана така, че по време на изпитването гумите по никакъв начин да не служат за опора на конструкцията. Тази разпоредба може да не се прилага, ако в положението, в което колеята на колелата е с най-голяма широчина, колелата служат за опора на конструкцията.

3.2.6.   Страната на трактора, която понася страничния удар, трябва да бъде тази, при която по мнението на изпитвателната лаборатория е вероятно да се получи най-голяма деформация. Ударът в задната част трябва да се нанесе в срещуположния на страничния удар ъгъл, а ударът в предната част — в най-близкия до страничния удар ъгъл. Ударът в задната част се нанася на разстояние две трети от разстоянието между средната равнина на трактора до вертикалната равнина, която се допира до външния край на конструкцията. Ако обаче в задната част на конструкцията има извивка, която започва на разстояние по-малко от две трети от разстоянието от центъра, ударът трябва да се нанесе в началото на извивката, т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на средната равнина на трактора.

3.2.7.   Ако по време на изпитването се изместят или счупят закрепвания, подпори или блокировки, изпитването трябва да се повтори.

3.3.   Изпитвания на удар

3.3.1.   Удар в задната част (фиг. 3.2.a и 3.2.б)

3.3.1.1.   Удар в задната част не се изисква при трактори, при които 50 и повече процента от масата (съгласно определението по-горе) са разпределени върху предните колела.

3.3.1.2.   Тракторът трябва да е разположен спрямо махалото така, че махалото да удари конструкцията, когато ударната му страна и носещите вериги сключват ъгъл от 20° с вертикалата, освен ако в точката на съприкосновение при отклоняването на махалото, конструкцията сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В такива случаи ударната страна се позиционира успоредно на страната на структурата в точката на контакт в момента на най-голямо отклонение на махалото с помощта на допълнителна опора, като окачващите вериги продължават да сключват ъгъл от 20° с вертикалата. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на конструкцията, която би ударила земята първа при странично преобръщане, като обикновено това е горният ръб. Височината на махалото се регулира така, че то да не се усуква около точката на контакт.

3.3.1.3.   Тракторът се привързва с въжета. Точките на закрепване на въжетата трябва да бъдат на около 2 m зад задната ос и на 1,5 m пред предната ос. За всяка ос трябва да има по две закрепвания, по едно от всяка страна на средната равнина на трактора. Закрепванията се правят със стоманено въже с диаметър от 12,5 до 15mm и якост на опън 1 100 – 1 260 MPa. Гумите на трактора трябва да бъдат напомпани, а закрепванията натегнати, за да се получат налягания и деформации на гумите, като е показано в таблица 3.1 по-долу.

След натягането на стоманените въжета дървена греда със сечение 150 x 150 mm трябва да се набие плътно към предната част на задните колела и да се фиксира.

3.3.1.4.   Махалото се изтегля назад, така че височината H на неговия център на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която се получава по една от следните две формули, по избор на производителя:

Formula или Formula

3.3.1.5.   След това махалото трябва да се освободи и да удари конструкцията Механизмът за бързо освобождаване трябва да бъде разположен така, че да не наклонява тежестта спрямо веригите, на които е окачена тя, в момента на освобождаването.

Таблица 3.1

Налягане в гумите

 

Налягане в гумите

kPa (3)

Деформация

mm

Трактори с четири задвижващи колела, предни и задни колела с един и същ размер

Предни

100

25

Задни

100

25

Трактори с четири задвижващи колела, предни колела, по-малки от задните

Предни

150

20

Задни

100

25

Трактори с две задвижващи колела

Предни

200

15

Задни

100

25

3.3.2.   Удар в предната част (фиг. 3.3.a и 3.3.б)

3.3.2.1.   Ударът в предната част се извършва по същия начин като ударът в задната част. Използват се същите закрепвания, като обаче дървената греда се поставя зад задните колела. Височината на падане на центъра на тежестта на махалото се получава по следната формула:

Formula

3.3.2.2.   Точката на удар трябва да е върху тази част от конструкцията, която при странично преобръщане при движение на трактора напред би се ударила първа в земната повърхност, обикновено това е горният преден ъгъл.

3.3.3.   Страничен удар (фиг. 3.4)

3.3.3.1.   Тракторът трябва да е разположен спрямо махалото така, че махалото да удари конструкцията, когато ударната му страна и окачващите вериги са вертикални, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото, конструкцията е в положение, различно от вертикалното. В този случай ударната страна се нагласява така, че да бъде приблизително успоредна на конструкцията в точката на контакт в момента на най-голямо отклонение. Това става с помощта на допълнителна опора, като окачващите вериги остават вертикални в момента на удара. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на конструкцията, която би ударила земята първа при странично преобръщане, като обикновено това е горният ръб.

3.3.3.2.   Освен ако е сигурно, че друга част от този ръб първа би ударила земята, точката на нанасяне на удара трябва да е в равнината, перпендикулярна на средната равнина на трактора и минаваща на 60 mm пред контролната точка на седалката, като седалката е поставена в средното си положение по отношение на надлъжната си регулировка. Височината на махалото се регулира така, че то да не се усуква около точката на контакт.

3.3.3.3.   При трактори с реверсируемо положение на водача точката на нанасяне на удара трябва да бъде в равнината, която е перпендикулярна на средната равнина на трактора и в средата между двете базови точки на седалката.

3.3.3.4.   Задните колела на трактора от страната на удара трябва да бъдат осигурени със закрепвания. Опънът на закрепванията се определя както при удара в задната част. След поставянето на закрепванията, по протежение на страната на задното колело, което е срещуположно на мястото на удара, се поставя плътно греда със сечение 150 x 150 mm, която се набива плътно към гумата. На това колело се поставя греда като подпора, като тя се закрепва за пода, така че да се намира плътно до колелото по време на удара. Дължината на гредата се избира така, че след поставянето ѝ до колелото, та да сключва ъгъл от 25° до 40° с хоризонталата. Освен това дължината на гредата трябва да бъде равна на 20 до 25 пъти дебелината ѝ, а широчината на 2 до 3 пъти дебелина ѝ.

3.3.3.5.   Както при предишните изпитвания, махалото се изтегля назад така, че височината H на неговия център на тежестта над точката на нанасяне на удара да се определя по формулата:

Formula

3.3.3.6.   При изпитването на страничен удар се регистрира разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация на височина (810 + av) mm над контролната точка на седалката. Това може да се постигне с устройство, на което на хоризонтален прът е монтирана движеща се фрикционна втулка. Единият край на пръта се прикрепя към горния елемент на конструкцията, а другият преминава през отвор във вертикален прът, прикрепен към рамата на трактора. Преди удара втулката се закрепя за вертикалния прът, прикрепен към рамата на трактора, и разстоянието, на което се намира тя след удара, дава разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация.

3.4.   Изпитвания на смачкване

Възможно е при провеждането на изпитването от задната страна да бъде необходимо предницата на трактора да се придържа. За да не поемат гумите силите на смачкване, под осите се поставя трупчета. Гредата, която се използва за целта, трябва да бъде с широчина прибл. 250 mm и се свързва с механизма, предаващ товара, посредством карданни шарнири (фиг. 3.5).

3.4.1.   Смачкване в задната част (фиг. 3.6.a и 3.6.б)

3.4.1.1.   Гредата за изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните задни елементи на конструкцията, така че получената от силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина на трактора. Прилага се силата на смачкване (F), като:

F = 20 M.

Тази сила се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.4.1.2.   В случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване (фиг. 3.7.a и 3.7.б), силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и гредата за изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. Прилага се силата на смачкване F.

3.4.2.   Смачкване в предната част (фиг. 3.6.a и 3.6.б)

3.4.2.1.   Гредата в изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните предни елементи на конструкцията, така че резултантната на силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина на трактора. Прилага се силата на смачкване (F), като:

F = 20 M.

Тази сила се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.4.2.2.   В случаите, в които предната част на покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване (фиг. 3.7.a и 3.7.б), силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и гредата за изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване F.

3.5.   Условия за приемане

3.5.1.   Конструкцията и тракторът се оглеждат за пукнатини и разкъсвания след всяка част от изпитването. За да премине конструкцията изпитването, следва да бъдат изпълнени следните условия:

3.5.1.1.

да няма пукнатини по елементите на конструкцията, монтажните компоненти или частите на трактора, които усилват здравината на защитната конструкция (с изключение на обхванатите от точка 3.5.1.3 по-долу);

3.5.1.2.

да няма пукнатини в заварките, които усилват здравината на защитната конструкция или в монтажните ѝ компоненти. Точковите заварки и тези с прихватки, използвани за закрепване на панелите на обшивката, в общия случай са изключени от това изискване;

3.5.1.3.

допустими са поглъщащи енергията разкъсвания в ламаринени конструкции, при условие че изпитвателната лаборатория преценява, че те не са намалили в значителна степен устойчивостта на деформация на защитната конструкция. Разкъсванията в ламаринените компоненти, причинени от ръбовете на махалото, не се вземат под внимание;

3.5.1.4.

конструкцията трябва да издържи на предписаната сила и при двете изпитвания на смачкване;

3.5.1.5.

разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация при изпитването на страничен удар не трябва да надвишава 250 mm (фиг. 3.11);

3.5.1.6.

никакви части не трябва да навлизат в свободната зона по време на която и да било част от изпитванията. По време на изпитванията никакви части не трябва да се удрят в седалката. Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата на конструкцията, ако която и да е част от нея влезе в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се преобърне по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, гумите и регулировката на широчината на колеята трябва да бъдат най-малките, препоръчвани от производителя.

3.5.1.7.

При трактори с шарнирно съчленена рама се приема, че средните равнини на двете части са по протежение на една и съща линия.

3.5.2.   След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се регистрира разположението на основните елементи на защитната конструкция спрямо контролната точка на седалката. След това се регистрира всяко движение на елементите, по които се нанасят удари по време на изпитванията, и всяка промяна във височината на предните и задните елементи на покрива.

3.6.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

3.6.1.   [Неприложимо]

3.6.2.   Техническо разширение на обхвата

При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“ в следните случаи:

3.6.2.1.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията за други модели трактори

Не е необходимо да се извършват изпитвания на удар и смачкване за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията, определени по-долу (от 3.6.2.1.1 до 3.6.2.1.5).

3.6.2.1.1.

Конструкцията трябва да е еднаква с онази, която е била подложена на изпитване;

3.6.2.1.2.

Изискваната енергия не трябва да надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %. Границата от 5 % се прилага и за разширения на обхвата в случаи на замяна на веригите с колела при един и същи трактор;

3.6.2.1.3.

Методът на закрепване и компонентите на трактора, към които се извършва закрепването, са идентични;

3.6.2.1.4.

Компонентите, като например калобрани и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, са идентични;

3.6.2.1.5.

Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора трябва да са такива, че свободната зона да остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, по време на всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно контролна точка на седалката [SRP] или контролна точка на седалката [SIP]).

3.6.2.2.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията за изменени модели на защитната конструкция

Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на параграф 3.6.2.1 не са изпълнени, но не може да се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (напр. гумените опори са заменени с устройство за окачване).

3.6.2.2.1.

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. закрепване чрез заваряване на монтажната плоча на дадена принадлежност към място, което не е от критично значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.6.2.2.2.

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на конструктивен компонент, на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране, като резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.

За този вид разширение на обхвата се определят следните ограничения:

3.6.2.2.2.1.

Без извършване на изпитване за валидиране не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата;

3.6.2.2.2.2.

Резултатите от изпитването за валидиране се приемат за разширение на обхвата, ако всички условия за приемане по настоящото приложение са изпълнени и ако деформацията, измерена след всяко изпитване на удар, не се отклонява от деформацията, измерена след всяко изпитване на удар от протокола от първоначалното изпитване с повече от ± 7 %;

3.6.2.2.2.3.

В един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но в рамките на един протокол за разширение на обхвата може да бъде прието единствено едно изпитване за валидиране. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.

3.6.2.2.3.

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя, за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.6.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.7.   [Неприложимо]

3.8.   Показатели на защитните конструкции при студени климатични условия

3.8.1.   Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.8.2.   Следните изисквания и процедури са предназначени за увеличаване на якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлагат се при оценка на уместността на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези страни, които изискват тази допълнителна експлоатационна защита, да бъдат изпълнени следните минимални изисквания по отношение на материалите.

Таблица 3.2

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара

Размери на образеца

Енергия при

Енергия при

 

– 30 °C

– 20 °C

mm

J

J (5)

10 x 10 (4)

11

27,5

10 x 9

10

25

10 x 8

9,5

24

10 x 7,5 (4)

9,5

24

10 x 7

9

22,5

10 x 6,7

8,5

21

10 x 6

8

20

10 x 5 (4)

7,5

19

10 x 4

7

17,5

10 x 3,5

6

15

10 x 3

6

15

10 x 2,5 (4)

5,5

14

3.8.2.1.   Болтовете и гайките, използвани за закрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи свойства на контролирана устойчивост на понижени температури.

3.8.2.2.   Всички заваръчни електроди, използвани за производството на конструктивните елементи и монтажни възли, трябва да са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.8.2.3 по-долу.

3.8.2.3.   Стоманените материали за конструктивните елементи на защитната конструкция трябва да са от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 3.2. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995; Amd1:2003.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване. Конструктивните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.8.2.4.   При извършване на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите размери по таблица 3.2, за които дава възможност материалът.

3.8.2.5.   Изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез се извършват в съответствие с процедурата от ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 3.2.

3.8.2.6.   Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995; Amd1:2003.

3.8.2.7.   Образците трябва да бъдат надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.

3.9.   [Неприложимо]

Фигура 3.1

Блок на махалото и окачващи вериги или стоманени въжета

Размерите са в mm

Image

Фигура 3.2

Метод на удар отзад

Фигура 3.2.a

Защитна кабина

Image

Фигура 3.2.б

Задна защитна рамка

Image

Фигура 3.3

Метод на удар отпред

Фигура 3.3.a

Защитна кабина

Image

Фигура 3.3.б

Задна защитна рамка

Image

Фигура 3.4

Метод на удара отстрани

Image

Фигура 3.5

Пример за съоръжение за изпитвания на смачкване

Image

Фигура 3.6

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната и на задната част

Фигура 3.6.a

Защитна кабина

Image

Фигура 3.6.б

Задна защитна рамка

Image

Фигура 3.7

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната част, в случаи когато пълната сила на смачкване на може да бъде понесена в предната част

Фигура 3.7.a

Защитна кабина

Image

Фигура 3.7.б

Задна защитна рамка

Image

Таблица 3.3

Размери на свободната зона

Размери

mm

Забележки

A1 A0

100

minimum

B1 B0

100

minimum

F1 F0

250

minimum

F2 F0

250

minimum

G1 G0

250

minimum

G2 G0

250

minimum

H1 H0

250

minimum

H2 H0

250

minimum

J1 J0

250

minimum

J2 J0

250

minimum

E1 E0

250

minimum

E2 E0

250

minimum

D0 E0

300

minimum

J0 E0

300

minimum

A1 A2

500

minimum

B1 B2

500

minimum

C1 C2

500

minimum

D1 D2

500

minimum

I1 I2

500

minimum

F0 G0

 

I0 G0

в зависимост от

C0 D0

трактора

E0 F0

 

Фигура 3.8

Свободна зона

Забележка:

За размерите вж. таблица 3.3 по-горе.

Image

Фигура 3.9

Свободна зона

Фигура 3.9.a

Страничен изглед Разрез в базовата равнина

Фигура 3.9.б

Изглед отпред или отзад

Image

Image

1

Контролна точка на седалката

2

Сила

3

Вертикална базова равнина

Фигура 3.10

Свободна зона при трактори с реверсируема седалка и кормилно колело

Фигура 3.10.a

Защитна кабина

Image

Фигура 3.10.б

Задна защитна рамка

Image

Фигура 3.11

Пример за уредба за измерване на еластичната деформация

Image

Обяснителни бележки към приложение VI


(1)  Освен ако е посочено друго, текстът на изискванията и номерацията от точка Б са еднакви с текста и номерацията на стандартния правилник на ОИСР за официално изпитване на защитни конструкции на земеделски и горски трактори (динамично изпитване), правилник 3 на ОИСР, издание 2015 от юли 2014 г.

(2)  Обръща се внимание на потребителите, че контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е неподвижна точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение. За определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-високото положение.

(3)  Не се допуска използването на воден баласт.

(4)  Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да са с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.

(5)  Изисква се стойността на енергията при –20 °C да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при –30 °C.. Върху силата на енергията на удара въздействат други фактори, като например посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (верижни трактори)

A.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.

Изискванията на Съюза по отношение на защитните конструкции при преобръщане (верижни трактори) са определени в точка Б.

Б.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (ВЕРИЖНИ ТРАКТОРИ)(1)

1.   Определения

1.1   [Неприложимо]

1.2.   Защит Защитна конструкция при преобръщане (ЗКП)

Защитна конструкция при преобръщане (защитна кабина или рама), наричана по-долу „защитна конструкция“, е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да изключи или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия.

Защитната конструкция при преобръщане осигурява свободна зона, достатъчно голяма, за да бъде защитен водачът, когато се намира в седнало положение или вътре в конструкцията, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии от външните ръбове на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земята, като защитната конструкция може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне.

1.3.   Колея

1.3.1.   Предварително определение: средна равнина на колеята

Средната равнина на колеята отстои на равни разстояния от двете равнини, минаващи през външните ръбове по периферията ѝ.

1.3.2.   Определение на широчина на колеята

Широчината на колеята е разстоянието между средните равнини на веригите.

1.3.3.   Допълнително определение: средна равнина на трактор

Вертикалната равнина, перпендикулярна на оста и минаваща през средата ѝ, представлява средната равнина на трактора.

1.4.   Защитна конструкция

Система от конструктивни елементи, монтирани върху трактора по такъв начин, че да изпълняват основната цел на системата да намаляват вероятността от притискане на оператора в случай на преобръщане на трактора. Конструктивните елементи включват всички подрами, носачи, опори, втулки, болтове, щифтове, различни амортисьори, използвани за присъединяване на системата към рамата на трактора, но не и крепежните елементи, които представляват неделима част от рамата на трактора.

1.5.   Рама на трактора

Главното шаси или главният(ите) носещ(и) елемент(и) на трактора, който/които е/са разположени по протежение на по-голямата част от трактора и директно върху които се поставя защитната конструкция.

1.6.   Монтажна група защитна конструкция — рама на трактора

Система, състояща се от защитната конструкция, прикачена към рамата на трактора

1.7.   Фундамент

Част от конструкцията за изпитване със значителна коравина, към която се прикрепва рамата на трактора за целите на изпитването.

1.8.   Контролна точка на седалката (SIP)

1.8.1.   Контролната точка на седалката (SIP) е разположена в средната надлъжна равнина на уредбата за определяне на местоположението, когато последната е монтирана на седалката на оператора. SIP е неподвижна спрямо трактора и не се мести заедно със седалката по протежение на обхвата ѝ на регулиране и/или осцилиране.

1.8.2.   При определянето на SIP седалката се регулира така, че всички механизми, които я регулират напред, назад, вертикално нагоре и надолу и в определен ъгъл, да се намират в средното си положение. Системите на окачването се регулират така, че седалката да се намира в средата на хода на осциалирането си с поставена претеглена машина за определяне на SIP.

1.8.3.   SIP се определя с помощта на машината, илюстрирана на фиг. 8.1. Машината се поставя на седалката. Върху хоризонталното рамо на машината се поставя допълнително тежест от 20 kg на 40 mm пред мястото на SIP. След това върху машината се прилага хоризонтална сила, равна на прибл. 100N, в точката SIP (вж. Fo на фиг.8.1). Накрая на разстояние 40 mm пред мястото на SIP върху хоризонталното рамо на машината се поставя допълнителна 39-килограмова тежест.

1.9.   Граничен обем при деформация (DLV)

Обемът, отнасящ се до оператора, който служи за определяне на граници и допустими деформации при провеждане на лабораторни оценки на защитната конструкция (фиг. 8.2). Представлява ортогонална апроксимация на размерите на едър оператор в седнало положение.

1.10.   Вертикална базова равнина

Вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през контролната точка на седалката и центъра на кормилното колело или лостовете за управление. Обикновено вертикалната базова равнина съвпада със средната равнина на трактора.

1.11.   Симулационна странична земна повърхност

Повърхност, върху която се приема, че тракторът се установява в неподвижно положение, легнал върху едната си страна, след като се е преобърнал Симулационната странична земна повърхност се определя, както следва (вж. 3.5.1.2):

a

горен елемент, върху който се прилага силата;

б

най-далечна точка при изглед отзад на елемента, определен в буква а) по-горе;

в

вертикална линия през точката, определена в буква б) по-горе;

г

вертикална линия, успоредна на средната надлъжна линия и минаваща през линията, определена в буква в) по-горе;

д

равнината, описана в буква г) по-горе, се завърта на 15° от DLV по ос, която е перпендикулярна на вертикалната линия, определена в буква в) по-горе, и преминава и през точката, описана в буква б) по-горе; по този начин се определя симулационната земна повърхност;

Симулационната земна повърхност се определя при ненатоварена защитна конструкция и се движи заедно с елемента, върху който се прилага натоварването.

1.12.   Вертикална симулационна земна повърхност

При машина, която се установява в спокойно състояние в преобърнато положение, равнината се определя от горния напречен елемент на защитната конструкция и от предната (задната) част на трактора, за която е вероятно да влезе в контакт с равната земна повърхност в един и същ момент като защитната конструкция и да бъде в състояние да издържи тежестта на преобърнатия трактор. Вертикалната симулационна земна повърхност се движи заедно с деформираната защитна конструкция.

Забележка:

Вертикалната симулационна земна повърхност се прилага само при защитни конструкции с две колони.

1.13.   Собствена маса без тежести

Масата на трактора без приспособления, използвани с цел баласт. Тракторът е в в готовност за движение с пълни резервоари, системи и радиатор, защитна конструкция с обшивка, както и с евентуално необходимото за нормална експлоатация оборудване на ходовата част или допълнителни компоненти на предния задвижващ мост. Водачът не се включва.

1.14.   Допустими грешки при измерванията

Време:

± 0,1 s

Разстояние:

± 0,5 mm

Сила:

± 0,1 % (от обхвата на датчика)

Ъгли

± 0,1°

Маса:

± 0,2 % (от обхвата на датчика)

1.15.   Означения

D

(mm)

Деформация на конструкцията;

F

(N)

Сила;

M

(kg)

Максимална маса на трактора, препоръчана от производителя. Тя е равна на или по-голяма от масата без баластни тежести, определена в точка 1.13;

U

(J)

Енергия, поета от конструкцията, спрямо масата на трактора

2.   Приложно поле

Настоящото приложение се прилага за трактори, задвижвани и направлявани от безконечни вериги, с поне две оси с верижни приставки и със следните характеристики:

2.1.

маса на трактора без баластни тежести, не по-малка от 600 kg;

2.2.

просвет не повече от 600 mm под най-ниските точки от предната или задната ос.

3.   Правила и указания

3.1.   Общи разпоредби

3.1.1.   защитната конструкция може да бъде произведена или от производителя на трактора, или от отделно дружество. И в двата случая изпитването е валидно единствено за модела трактор, върху който е извършено то. защитната конструкция трябва да бъде подложена на ново изпитване за всеки модел трактор, на който е предназначена да бъде монтирана. Изпитвателните лаборатории обаче могат да удостоверят, че изпитванията на якост са валидни също така за моделите трактори, които са създадени от първоначалния модел чрез изменения на двигателя, силовото предаване, управлението и предното окачване (вж. 3.6 по-долу: Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори). От друга страна, възможно е за един и същи модел трактор да бъдат подложени на изпитване повече от една защитна конструкция.

3.1.2.   Представената за изпитване защитна конструкция трябва да бъде доставена, като е монтирана по обичайния начин към трактора или шасито на трактора, за който е предназначена. Шасито на трактора трябва да съдържа всички елементи, включително фиксиращите опори и другите части на трактора, върху които може да окаже въздействие приложеното върху защитната конструкция натоварване.

3.1.3.   защитната конструкция може да бъде проектирана само за защита на водача в случай на преобръщане на трактора. Възможно е върху тази конструкция да се постави защита срещу атмосферни въздействия, която да предпазва водача и да бъде с повече или по-малко временен характер. Тя обикновено се сваля от водача при хубаво време. Съществуват също така конструкции за комплексна защита с постоянна обшивка, като при топло време вентилацията се осигурява от прозорци или отвори. При изпитването се отстраняват всички части, които водачът може да снеме, тъй като обшивката може да увеличи якостта на конструкцията, от една страна, както и — при обшивки, които могат да бъдат снети — инциденти могат да настъпят и в моменти, когато обшивката не е поставена. Врати, отварящ се покрив и прозорци, които могат да бъдат отворени, се отстраняват или се оставят отворени за изпитването, така че да не увеличават якостта на защитната конструкция. Ако в това състояние те създават опасност за водача в случай на преобръщане, това трябва да се отбележи.

В текста по-долу под „защитна конструкция“ се разбира както самата защитна конструкция, така и всяка обшивка, която не е с временен характер.

В спецификациите трябва да бъде включено описание на всяка временна обшивка. Преди изпитването трябва да бъдат свалени всички стъкла или какъвто и да е друг сходен чуплив материал. Тракторът и компонентите на защитната конструкция, които биха могли да бъдат ненужно повредени по време на изпитването и които не оказват въздействие върху якостта на защитната конструкция или нейните размери, могат да бъдат свалени преди изпитването по искане на производителя. По време на изпитването не могат да бъдат извършвани поправки или настройки.

3.1.4.   Всеки компонент на трактора, който увеличава якостта на защитната конструкция, например калобрани, и който е подсилен от производителя, следва да бъде описан и размерите му да бъдат дадени в протокола от изпитването.

3.2.   Уредба за изпитване

3.2.1.   Граничен обем при деформация

DLV и неговото местоположение се определят в съответствие с ISO 3164:1995 (вж. фиг. 8.3). DLV се прикрепя стабилно към същата част на машината, към която е прикрепена седалката на оператора, и трябва да остане там по време на целия период на официално изпитване.

За трактори с вериги и с маса без баластни тежести по-малка от 5 000 kg, оборудвани с предно окачена защитна конструкция с две колони, DLV отговаря на фигури 8.4 и 8.5.

3.2.2.   Свободна зона и равнина на безопасност

Свободната зона, определена в приложение VIII (глава „Определения“, точка 1.6), трябва да остане обхваната от равнината на безопасност, S, както е показано на фигури 8.2 и 8.4. Равнината на безопасност се определя като полегата равнина, перпендикулярна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, която се допира отпред до защитната конструкция, а отзад до онзи от следните твърди неподвижно закрепени детайли на трактора, който не позволява горепосочената равнина S да навлезе в в свободната зона:

корпус или корава част от задната част на трактора;

веригите;

допълнителна твърда структура, здраво монтирана върху задната част на трактора.

3.2.3.   Изпитвания на твърди неподвижни детайли в задната част

Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или друг твърд неподвижен детайл, разположен зад седалката на водача, този детайл се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Твърдият неподвижен елемент, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi , където:

Formula

Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в средната равнина на трактора. Началният ъгъл на прилагане на тази сила е 40° спрямо права, успоредна на земята, както е показано на фигура 8.4. Минималната широчина на тази твърда секция е 500 mm (вж. фигура 8.5).

Освен това тази секция трябва да е достатъчно корава и здраво закрепена към задната част на трактора.

3.2.4.   Закрепвания

Осигуряват се средства за закрепване на монтажната група защитна конструкция — рама на трактора към фундамента, като е описано по-горе, и за прилагане на хоризонтални и вертикални натоварвания (вж. фиг. 8.6 до 8.9).

3.2.5.   Измервателни уреди

Уредбата за изпитване трябва да съдържа измервателни уреди за измерване на прилаганите към защитната конструкция или и на отклонението (деформацията) на конструкция.

Процентите по-долу са номинални разчети на точността на измервателните уреди и не следва да се приемат като признак, че са необходими компенсаторни измервания.

Мярка

Грешка

Деформация на защитната конструкция

± 5 % от максималната измерена деформация

Сила, прилагана към защитната конструкция

± 5 % от максималната измерена сила

3.2.6.   Установка за прилагане на товарите

Установката за прилагане на товарите е показана на фигури 8.7, 8.10 — 8.13 (странично натоварване), на фигури 8.8 и 8.9 (вертикално натоварване) и на фигура 8.14 (надлъжно натоварване).

3.3.   Условия на изпитването

3.3.1.   Защитната конструкция трябва да отговаря на производствените спецификации и да бъде монтирана на подходящия модел тракторно шаси в съответствие с обявения от производителя метод на присъединяване.

3.3.2.   Монтажната група защитна конструкция — рама на трактора трябва да бъде закрепена към фундамента, така че елементите, които свързват групата и фундамента, да са подложени на възможно най-малка деформация при странично натоварване на защитната конструкция. По време на страничното натоварване единствената опора, която монтажната група защитна конструкция — рама на трактора получава от фундамента, трябва да бъде тази, която се дължи на първоначалното ѝ закрепване към него.

3.3.3.   Върху защитната конструкция се разполага съответното оборудване, чрез което да бъдат получени необходимите данни за силата и деформацията.

3.3.4.   Всички изпитвания се извършват върху една и съща защитна конструкция. По време на или между страничното и вертикалното натоварване не се допускат поправки или изправяне на който и да било елемент на монтажната група защитна конструкция — рама на трактора.

3.3.5.   При странично и надлъжно натоварване свързването към фундамента трябва да става през основния корпус или рамките на веригите (вж. фигури 8.6 — 8.8).

3.3.6.   При вертикално натоварване няма ограничения по отношение на закрепването или опорите на монтажната група защитна конструкция — рама на трактора.

3.3.7.   След завършване на всички изпитвания се измерват и записват остатъчните деформации на защитната конструкция.

3.4.   Процедура на изпитване

3.4.1.   Обща информация

Процедурата на изпитване се състои от операциите, описани в точки 3.4.2, 3.4.3 и 3.4.4, в същата последователност.

3.4.2.   Странично натоварване

3.4.2.1.   Характеристиките по отношение на силата и деформациите се определят, като най-горните главни елементи на защитната конструкция се натоварват странично.

При защитна конструкция с повече от две колони страничното натоварване става през устройство за разпределяне на натоварването, което е с дължина не по-голяма от 80 процента от дължината на най-горния елемент в изправено състояние L между предните и задните колони на защитната конструкция (вж. фигури 8.13 — 8.16). Първоначалното натоварване трябва да бъде в зоната, определена от вертикалната проекция на две равнини, успоредни на предната и задната равнина на DLV и разположени на 80 mm извън тях.

3.4.2.2.   При защитна конструкция с покрив, чиято система е с две колони, първоначалното натоварване се определя от общото надлъжно разстояние между главните, горни елементи L на защитната конструкция и вертикалната проекция на предната и задната равнина на DLV. Точката на прилагане на силата (товара) трябва да бъде на разстояние от колоните, различно от L/3.

Ако точката L/3 е между вертикалните проекции на DLV и колоните, точката на прилагане на силата (товара) се премества по-далече от колоната, докато не влезе във вертикалната проекция на DLV (вж. фигури 8.13 — 8.16). Използваните плоскости за разпределение на товара не трябва да препятстват или ограничават въртенето на защитната конструкция около вертикална ос по време на натоварването и не трябва да разпределят натоварването по протежение на разстояние по-голямо от 80 процента от L.

Силата се прилага към главните, горните или надлъжните елементи, с изключение на случаите, когато се използва конструкция с колони без конзолния покрив. За този вид конструкция силата се прилага успоредно на горните напречни елементи.

3.4.2.3.   Първоначалната посока на силата трябва да бъде хоризонтална и перпендикулярна на вертикалната равнина, минаваща през линията на надлъжна симетрия на трактора.

3.4.2.4.   В хода на прилагане на натоварването деформациите на монтажната група защитна конструкция — рама на трактора могат да станат причина посоката на силата да се промени, като това е допустимо.

3.4.2.5.   Ако седалката на оператора е извън линията на надлъжна симетрия на трактора, товарът трябва да бъде приложен върху най-външната страна, която е най-близко до седалката.

3.4.2.6.   За седалки, които са разположени върху линията на симетрия, ако начинът на закрепване на защитната конструкция е такъв, че се получават различни отношения между силата и деформацията при прилагане на натоварване от лявата и от дясната страна, се натоварва тази страна, която поставя най-големи изисквания към монтажната група защитна конструкция — рама на трактора.

3.4.2.7.   Степента на деформация (прилагане на товара) трябва да бъде такава, че да може да се счита за статична, т.е. по-малка или равна на 5 mm/s.

3.4.2.8.   Силата и деформацията се записват и представят графично на стъпки на деформиране, които са не по-големи от 25 mm в точката на прилагане на резултантния товар (фигура 8.17).

3.4.2.9.   Натоварването продължава докато защитната конструкция постигне изискванията и по отношение на силата, и по отношение на енергията. Площта под получената крива сила—деформация (фигура 8.17) е равна на енергията.

3.4.2.10.   Деформацията, използвана за изчисляване на енергията, е тази на защитната конструкция по протежение на линията на действие на силата. Деформацията се измерва в средната точка на натоварването.

3.4.2.11.   Деформацията на елементите, използвани за опора на устройствата за прилагане на натоварването, не се включва в измерванията на деформацията, използвани за изчисление на поглъщането на енергията.

3.4.3.   Вертикално натоварване

3.4.3.1.   След отстраняването на страничния товар се прилага вертикален товар върху покрива на защитната конструкция.

3.4.3.2.   Товарът се прилага, като за целта се използва корава греда с широчина 250 mm.

3.4.3.3.   За конструкции с повече от две колони вертикалният товар се прилага и в предната, и в задната част.

3.4.3.3.1.   Вертикално натоварване в задната част (фиг. 8.10, 8.11.a и 8.11.б)

3.4.3.3.1.1.

Гредата за изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните задни елементи на конструкцията, така че получената от силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина. Силата на смачкване се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.4.3.3.1.2.

В случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и гредата в изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване.

3.4.3.3.2.   Вертикално натоварване в предната част (фигури 8.10 — 8.12)

3.4.3.3.2.1.

Гредата в изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните предни елементи на конструкцията, така че получената от силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина. Силата на смачкване F се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.4.3.3.2.2.

В случаите, в които предната част на покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване (фиг. 8.12.a — 8.12.б), силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и гредата за изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване.

3.4.3.4.   При защитна конструкция със система с две колони вертикалното натоварване се определя от общото надлъжно разстояние между главните, горни елементи L на защитната конструкция и вертикалната проекция на предната и задната равнина на DLV. Точката на прилагане на силата (товара) трябва да бъде на разстояние не по-малко от L/3 от колоните (вж. фиг. 8.9).

Ако точката L/3 е между вертикалните проекции на DLV и колоните, точката на прилагане на силата (товара) се премества по-далече от колоната, докато не влезе в във вертикалната проекция на DLV.

При предно монтирани защитни конструкции със система с две колони без покрив вертикалното натоварване се прилага успоредно на напречния елемент, свързващ горните елементи.

3.4.4.   Надлъжно натоварване

3.4.4.1.   След отстраняването на вертикалния товар върху защитната конструкция се прилага надлъжен товар.

3.4.4.2.   Надлъжният товар се прилага върху деформираното местоположение на първоначално определената точка, тъй като е вероятно страничното (и вертикалното) натоварване на защитната конструкция да доведат до остатъчна деформация на конструкцията. Първоначално определената точка се определя по местоположението на разпределителя на натоварване и гнездото му преди върху конструкцията да се провеждат изпитвания.

Устройството за разпределяне на натоварването може да се простира по протежение на цялата широчина, ако в нея няма задни (предни) напречни елементи. Във всички други случаи устройството не може да разпределя натоварването върху дължина, по-голяма от 80 % от широчината, W на защитната конструкция (вж. фиг. 8.18).

3.4.4.3.   Надлъжното натоварване се прилага към горните конструктивни елементи на защитната конструкция по протежение на надлъжната линия на симетрия на защитната конструкция.

3.4.4.4.   Посоката на прилагане на натоварването се избира така, че де са поставят възможно най-големи изисквания към монтажната група защитна конструкция — рама на трактора. Първоначалната посока на прилагане на натоварването трябва да бъде хоризонтална и успоредна на първоначалната линия на надлъжна симетрия на трактора. Някои допълнителни фактори, които трябва да бъдат взети предвид, когато се взема решение относно посоката, в която да се прилага надлъжното натоварване, са:

a)

местоположение на защитната конструкция спрямо DLV и въздействието което би имала надлъжната деформация на защитната конструкция по отношение на осигуряването на защита срещу премазване за оператора;

b)

характеристиките на трактора, напр. други конструктивни елементи на трактора, които могат да устоят на надлъжна деформация на защитната конструкция или които могат да ограничат посоката на надлъжния елемент на натоварването върху защитната конструкция;

c)

опитът, който може да сочи възможността за надлъжно накланяне или склонността на трактор с конкретна класификация да се усуква, докато се върти около надлъжната си ос по време на действително преобръщане.

3.4.4.5.   Степента на деформация трябва да бъде такава, че натоварването да може да се счита за статично (вж. 3.4.2.7). Натоварването продължава, докато защитната конструкция постигне изискванията по отношение на силата.

3.5.   Условия за приемане

3.5.1.   Обща информация

3.5.1.1.   По време на всяко изпитване никоя част от защитната конструкция не трябва да влиза в граничния обем при деформация. Също така деформацията на защитната конструкция не трябва да позволява симулационната земна повърхност (определение на която е дадено в точки 1.11 и 1.12) да навлиза в DLV.

3.5.1.2.   Деформацията на защитната конструкция по време на всяко изпитване не трябва да става причина равнините на DLV от страната на натоварването да се простират извън или да се пресичат със симулационната земна повърхност (вж. фиг. 8.19 и 8.20).

Защитната конструкция не трябва да се отчупва от рамата на трактора поради това, че рамата не е издържала.

3.5.2.   Изискванията по отношение на силата и енергията при странично натоварване, силата при вертикално натоварване и силата при надлъжно натоварване

3.5.2.1.   Тези изисквания трябва да бъдат изпълнени в рамките на деформацията(ите), разрешени в точка 3.5.1.1.

3.5.2.2.   Силата на странично натоварване и минималната погълната енергия трябва да достигнат поне стойностите, дадени в таблица 8.1, където:

F е минималната сила, постигана по време на странично натоварване;

M (kg) е препоръчваната от производителя максимална маса на трактора;

U е минималната енергия, погълната по време на странично натоварване.

Ако изискваната сила бъде постигната преди да бъде постигнато изискването по отношение на енергията, силата може да бъде намалена, но трябва отново да достигне изискваното ниво, когато минималната енергия бъде постигната или превишена.

3.5.2.3.   След прекратяване на страничното натоварване монтажната група защитна конструкция — рама на трактора трябва да издържи на вертикална сила

Formula

в продължение на 5 min или до спиране на всякакви деформации, като се взема по-краткият от двата периода.

3.5.2.4.   Силата на надлъжно натоварване трябва да постигне поне стойностите, дадени в таблица 8.1, където F и M са определени в точка 3.5.2.2.

3.6.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

3.6.1.   [Неприложимо]

3.6.2.   Техническо разширение на обхвата

При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“ в следните случаи:

3.6.2.1.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитване на конструкцията за други модели трактори

Не е необходимо да се извършват изпитвания на удар и смачкване за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията, определени по-долу (от 3.6.2.1.1 до 3.6.2.1.5).

3.6.2.1.1.

Конструкцията е еднаква с онази, която е била подложена на изпитване;

3.6.2.1.2.

Изискваната енергия не трябва да надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %.

3.6.2.1.3.

Методът на закрепване и компонентите на трактора, към които се извършва закрепването, са идентични;

3.6.2.1.4.

Компонентите, като например калобрани и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, трябва да са едни и същи;

3.6.2.1.5.

Местоположението и критичните размери на седалката вътре в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция върху трактора трябва да са такива, че DLV да остава защитен от деформираната конструкция по време на всички изпитвания.

3.6.2.2.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху изменени модели на защитната конструкция

Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на параграф 3.6.2.1 не са изпълнени, но не може да се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (напр. гумените опори са заменени с устройство за окачване).

3.6.2.2.1.

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. закрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) DLV е/са останала(и) в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.6.2.2.2.

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на структурен компонент, на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране, като резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.

За този вид разширение на обхвата се определят следните ограничения:

3.6.2.2.2.1.

Без извършване на изпитване за валидиране не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата;

3.6.2.2.2.2.

резултатите от изпитването за валидиране се приемат с цел разширение на обхвата, ако всички условия за приемане, определени в настоящото приложение, са изпълнени и ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 %, а деформацията, измерена (2), когато нивото на изискваната енергия е достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 %.

3.6.2.2.2.3.

в един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но в рамките на един протокол за разширение на обхвата може да бъде прието само едно изпитване за валидиране. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.

3.6.2.2.3.

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно след извършване на изпитване за валидиране да се издаде протокол за разширение на обхвата (границите от ± 7 %, уточнени в 3.6.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.7.   [Неприложимо]

3.8.   Устойчивост на защитните конструкции на студени климатични условия

3.8.1.   Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.8.2.   Следните изисквания и процедури са предназначени за увеличаване на якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлага се при оценка на уместността на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези страни, които изискват такава допълнителна експлоатационна защита, да бъдат изпълнени следните минимални изисквания по отношение на материалите.

3.8.2.1.   Болтовете и гайките, използвани за закрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи свойства на контролирана устойчивост на понижени температури.

3.8.2.2.   Всички заваръчни електроди, използвани за производството на конструктивните елементи и рами, трябва да бъдат съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.8.2.3 по-долу.

3.8.2.3.   Стоманените материали за конструктивните елементи на защитната конструкция трябва да са от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 8.2. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995. Amd1:2003.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.

конструктивните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.8.2.4.   При извършване на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите размери по таблица 8.2, за които дава възможност материалът.

3.8.2.5.   Изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез се извършват в съответствие с процедурата от ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 8.2.

3.8.2.6.   Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995. Amd1:2003

3.8.2.7.   Образците трябва да бъдат надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.

Таблица 8.1

Равнения на силата и енергията

Маса на машината, M

Сила на странично натоварване, F

Енергия на странично натоварване, U

Сила на вертикално натоварване, F

Сила на надлъжно натоварване, F

kg

N

J

N

N

800 < M ≤ 4 630

6M

13 000(M/10 000)1,25

20M

4,8M

4 630 < M ≤ 59 500

70 000 (M/10 000)1,2

13 000(M/10 000)1,25

20M

56 000(M/10 000)1,2

M > 59 500

10M

2,03M

20M

8M


Таблица 8.2

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара

Размери на образеца

Енергия при

Енергия при

 

– 30 °C

– 20 °C

mm

J

J (2)

10 x 10 (1)

11

27,5

10 x 9

10

25

10 x 8

9,5

24

10 x 7,5 (1)

9,5

24

10 x 7

9

22,5

10 x 6,7

8,5

21

10 x 6

8

20

10 x 5 (1)

7,5

19

10 x 4

7

17,5

10 x 3,5

6

15

10 x 3

6

15

10 x 2,5 (1)

5,5

14

Фигура 8.1

Уредба за определяне на контролната точка на седалката (SIP)

Image

Фигура 8.2

Навлизане на вертикалната симулационна земна повърхност в DLV

Image

Фигура 8.3

Граничен обем при деформация (DLV)

Image

Фигура 8.4

Предно монтирана защитна конструкция с две колони, страничен изглед

Граничен обем при деформация (DLV)

Image

Фигура 8.5

Предно монтирана защитна конструкция с две колони, изглед отзад

Граничен обем при деформация (DLV)

Image

Фигура 8.6

Обичайна установка за прикрепване на защитната конструкция към рамата на трактора

Image

Фигура 8.7

Обичайна установка за странично натоварване на защитната конструкция

Image

Фигура 8.8

Обичайна установка за закрепване на рамата на трактора и прилагане на вертикален товар

Image

Фигура 8.9

Обичайна установка за прилагане на вертикален товар към защитната конструкция

Image

Фигура 8.10

Пример за установка за изпитване на натиск

Image

Фигура 8.11

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната и на задната част, защитна кабина и рамка на задната защитна рамка

Фигура 8.11.a

Защитна кабина

Image

Фигура 8.11.б

Задна защитна рамка

Image

Фигура 8.12

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната част, в случаи когато пълната сила на смачкване на може да бъде понесена в предната част

Фигура 8.12.a

Защитна кабина

Image

Фигура 8.12.б

Задна защитна рамка

Image

Фигури 8.13 и 8.14

Конструкция с четири колони Устройства за разпределение на натоварването, странично натоварване

Image

Фигура 8.15

Структура с повече от четири колони

Устройство за разпределение на товара, странично натоварване

Image

Фигура 8.16

Конструкция с четири колони

Устройство за разпределение на товара, странично натоварване

Image

Фигура 8.17

Крива сила — деформация за изпитванията на натоварване

Image

Фигура 8.18

Точка на прилагане на надлъжния товар

Image

Фигура 8.19

Прилагане на граничния при деформация обем (DLV) — определяне на симулационната странична земна повърхност (SGP)

Image

Забележка:

Вж. точка 1.11 за значенията на aд.

Фигура 8.20

Допустимо въртене на горния DLV около оста на мястото на поставяне (LA)

Image

Обяснителни бележки към приложение VII

(1)

Освен ако е посочено друго, текстът на изискванията и номерацията от точка Б са еднакви с текста и номерацията на стандартния правилник на ОИСР за официално изпитване на защитни конструкции на земеделски и горски трактори (динамично изпитване), правилник 8 на ОИСР, издание 2015 от юли 2014 г.

(2)

Остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия.


(1)  Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да са с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.

(2)  Изисква се стойността на енергията при – 20 °C да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при – 30 °C. Други фактори въздействат върху устойчивостта на енергията на удара, като например посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването. Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (статично изпитване)

A.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.

Изискванията на Съюза по отношение на защитните конструкции при преобръщане (статично изпитване) са определени в точка Б.

Б.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (СТАТИЧНО ИЗПИТВАНЕ)(1)

1.   Определения

1.1.   [Неприложимо]

1.2.   Защитни конструкции при преобръщане (ЗКП)

Защитна конструкция при преобръщане (защитна кабина или рама), наричана по-долу „защитна конструкция“, е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да изключи или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия.

Защитната конструкция при преобръщане осигурява свободна зона, достатъчно голяма, за да бъде защитен водачът, когато се намира в седнало положение или вътре в конструкцията, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии от външните ръбове на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земята, като защитната конструкция може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне.

1.3.   Колея

1.3.1.   Предварително определение: средна равнина на колелото или веригата

Средната равнина на колелото или веригата отстои на равни разстояния от двете равнини, минаващи през външните ръбове по периферията на джантите на колелата или периферията на веригите.

1.3.2.   Определение за колея

Вертикалната равнина през оста на колелото пресича неговата средна равнина по протежение на права линия, която пробожда опорната повърхност в една точка. Ако А и В са двете точки, определени по този начин за колелата на една и съща ос на трактора, широчината на колеята е разстоянието между точки А и В. По този начин колеята може да бъде определена за предния и задния мост на трактора. В случаите в които има сдвоени колела, колеята се явява разстоянието между двете равнини, представляващи средните равнини на всяка от двойките колела.

При верижните трактори колеята е разстоянието между средните равнини на веригите.

1.3.3.   Допълнително определение: средна равнина на трактор

Крайните положения на точките А и В за задния мост на трактор, даващи максимално възможната стойност на колеята. Вертикалната равнина, перпендикулярна на линията АВ и минаваща през средата ѝ, представлява средната равнина на трактора.

1.4.   Междуосие

Разстоянието между вертикалните равнини, минаващи през двете линии АВ, както са определени по-горе, съответно една за предните колела и една за задните колела.

1.5.   Определяне на контролната точка на седалката; Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.1.   Контролна точка на седалката (SIP)(2)

Контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.

1.5.2.   Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.2.1.

Ако положението на седалката е регулируемо, седалката трябва да се установи в задно и крайно горно положение.

1.5.2.2.

Ако наклонът на облегалката е регулируем, съответният механизъм трябва да се установи в средното си положение;

1.5.2.3.

Ако седалката е снабдена с окачване, то трябва да бъде блокирано в средата на хода му, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката.

1.5.2.4.

Ако позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през контролната точка на седалката, трябва да бъде успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и да се намира на не повече от 100 mm от тази равнина.

1.6.   Свободна зона

1.6.1.   Базова равнина за седалката и кормилното колело

Свободната зона е показана в на фигури 4.11 — 4.13 и в таблица 4.2. Тази зона е определена чрез базовата равнина и контролната точка на седалката. Базовата равнина се определя в началото на серията натоварвания; тя е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през контролната точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада със средната надлъжна равнина на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане. Свободната зона се определя на базата на точки 1.6.2 и 1.6.3 по-долу.

1.6.2.   Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка

Свободната зона за трактори с нереверсируема седалка е определена в точки 1.6.2.1 — 1.6.2.10 по-долу и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, като в случай на регулируема седалка тя се регулира както е определено в точки 1.5.2.1 — 1.5.2.4(2), а кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за седящ водач:

1.6.2.1.

хоризонтална равнина A1 B1 B2 A2, (810 + a v) mm над контролната точка на седалката, като правата B1B2 е разположена на (a h – 10) mm зад SIP;

1.6.2.2.

наклонена равнина G1 G2 I2 I1, перпендикулярна на базовата равнина, която включва както точка на 150 mm зад правата B1B2, така и най-задната точка на облегалката на седалката;

1.6.2.3.

цилиндрична повърхност A1 A2 I2 I1, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 120 mm, която е допирателна към равнините, определени в точки 1.6.2.1 и 1.6.2.2 по-горе;

1.6.2.4.

цилиндрична повърхност B1 C1 C2 B2, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 900 mm, която се проектира напред на 400 mm и е допирателна към равнината, описана в точка 1.6.2.1 по-горе по протежение на правата B1B2;

1.6.2.5.

наклонена равнина C1 D1 D2 C2, перпендикулярна на базовата равнина, която се присъединява към повърхността, определена в точка 1.6.2.4 по-горе и минава на 40 mm от предния външен ръб на кормилното колело. При високо положение на кормилното колело тази равнина продължава напред от линията B1B2 и е допирателна към повърхността, определена в 1.6.2.4 по-горе;

1.6.2.6.

вертикална равнина D1 E1 E2 D2, перпендикулярна на базовата равнина и на 40 mm пред външния ръб на кормилното колело;

1.6.2.7.

хоризонтална равнина E1 F1 F2 E2, която преминава през точка на (90 – a v) mm под контролната точка на седалката;

1.6.2.8.

повърхност G1 F1 F2 G2, ако е необходимо криволинейна, от долната граница на равнината, определена в 1.6.2.2 по-горе, до хоризонталната равнина, определена в 1.6.2.7 по-горе, перпендикулярна на базовата равнина и в контакт с облегалката на седалката по цялата ѝ дължина;

1.6.2.9.

вертикални равнини J1 E1 F1 G1 H1 и J2 E2 F2 G2 H2. Тези вертикални равнини се простират нагоре от равнината E1 F1 F2 E2 в продължение на 300 mm; разстоянията E1 E0 и E2 E0 са 250 mm;

1.6.2.10.

успоредни равнини A1 B1 C1 D1 J1 H1 I1 и A2 B2 C2 D2 J2 H2 I2, наклонени така, че горният ръб на равнината, от страната на която се прилага натоварването, е поне 100 mm от вертикалната базова равнина

1.6.3.   Определяне на свободната зона за трактори с реверсируемо положение на водача

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката.

1.6.4.   Допълнителни седалки

1.6.4.1.

При трактори, които могат да бъдат снабдени с допълнителни седалки, по време на изпитванията се използва резултантната свободна зона, получена въз основа на контролните точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не трябва да навлиза в най-обхватната свободна зона, взимаща предвид контролните точки на различните седалки.

1.6.4.2.

В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в резултантната свободна зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване.

1.6.4.3.

Допълнителните места не включват местата за лице в допълнение на водача, от които тракторът не може да бъде управляван. Не се определя SIP, тъй като свободната зона е дефинирана спрямо мястото на водача.

1.7.   Маса

1.7.1.   Собствена маса без баластни тежести

Масата на трактора без тежести, а при тракторите с пневматични гуми — без течен баласт в гумите. Тракторът е в готовност за движение с пълни резервоари, системи и радиатор, защитна конструкция с обшивка, както и с евентуално необходимото за нормална експлоатация оборудване на ходовата част или допълнителни компоненти на предния задвижващ мост. Водачът не влиза в това число.

1.7.2.   Максимално допустима маса

Максималната маса на трактора, посочена от производителя като технически допустима и обявена върху регистрационната табела на превозното средство и/или в наръчника за експлоатация.

1.7.3.   Базова маса

Масата, избрана от производителя с цел изчисление на енергията, която трябва да бъде постигната, и на силите на смачкване, които се използват в изпитванията. Не може да бъде по-малка от масата без баластни тежести и трябва да бъде достатъчна, за да гарантира, че съотношението на масите не надхвърля 1,75 (вж. точка 1.7.4).

1.7.4.   Съотношение на масите

Съотношението Formulaне може да бъде по-голямо от 1,75.

1.8.   Допустими грешки при измерванията

Време

± 0,1 s

Разстояние

± 0,5 mm

Усилие

± 0,1 % (от обхвата на датчика)

Ъгли

± 0,1 °

Маса

± 0,2 % (от обхвата на датчика)

1.9.   Означения

ah

(mm)

Половина от хоризонталната регулировка на седалката

av

(mm)

Половина от вертикалната регулировка на седалката

D

(mm)

Деформация на защитната конструкция в точката и по линията на натоварването.

D'

(mm)

Деформация на защитната конструкция за пресмятаната изисквана енергия.

EIS

(J)

Енергия, която трябва да бъде погълната при странично натоварване

EIL1

(J)

Енергия, която трябва да бъде погълната при надлъжно натоварване

EIL2

(J)

Постъпваща енергия, която трябва да се погълне в случай на второ надлъжно натоварване

F

(N)

Сила на статичен товар

Fmax

(N)

Сила на максимален статичен товар, получаваща се по време на натоварване, с изключение на претоварване

F'

(N)

Сила за пресметната изисквана енергия

M

(kg)

Базова маса, използвана за изчисляване на постъпващата енергия и на силите на смачкване

2.   Приложно поле

2.1.

Настоящото приложение се прилага за трактори с поне две оси за колела с пневматични гуми или с гъсенични вериги вместо колела, чиято маса без баластни тежести е по-голяма от 600 kg. Отношението на масите (максимално допустима маса/базова маса) не може да бъде по-голямо от 1,75.

2.2.

Минималната широчина на колеята на задните колела следва да бъде по принцип по-голяма от 1 150 mm. Признава се, че може да съществуват проектни решения на трактори, например косачки, трактори за обработка на лозя с тесни междуредия, нископрофилни трактори, използвани в сгради с ниски тавани или в овощни градини, трактори с голям пътен просвет и специални машини за горското стопанство, като съчленени (със съчленена рама) и несъчленени трактори за извозване на дървен матриал, за които настоящото приложение не се прилага

3.   Правила и указания

3.1.   Общи разпоредби

3.1.1.

защитната конструкция може да бъде произведена или от производителя на трактора, или от отделно дружество. И в двата случая изпитването е валидно единствено за модела трактор, върху който е извършено то. защитната конструкция трябва да бъде подложена на ново изпитване за всеки модел трактор, на който е предназначена да бъде монтирана. Изпитвателните лаборатории обаче могат да удостоверят, че изпитванията на якост са валидни също така за моделите трактори, които са създадени от първоначалния модел чрез изменения на двигателя, силовото предаване, управлението и предното окачване. От друга страна, възможно е за един и същи модел трактор да бъдат подложени на изпитване повече от една защитна конструкция.

3.1.2.

Представената за статично изпитване защитна конструкция трябва да бъде доставена, като е монтирана по обичайния начин към трактора или шасито на трактора, за който е предназначена. Шасито на трактора трябва да съдържа всички елементи, включително фиксиращите опори и другите части на трактора, върху които може да окаже въздействие приложеното върху защитната конструкция натоварване.

3.1.3.

Когато става въпрос за трактор тандем, се използва масата на стандартната версия на частта, на която е която е монтирана защитната конструкция.

3.1.4.

защитната конструкция може да бъде проектирана само за защита на водача в случай на преобръщане на трактора. Възможно е върху тази конструкция да се постави защита срещу атмосферни въздействия, която да предпазва водача, да бъде с повече или по-малко временен характер и която водачът обикновено отстранява при топло време. Съществуват също така конструкции за комплексна защита с постоянна обшивка, като при топло време вентилацията се осигурява от прозорци или отвори. При изпитването се отстраняват всички части, които водачът може да снеме, тъй като обшивката може да увеличи якостта на конструкцията, от една страна, както и — при обшивки, които могат да бъдат снети — инциденти могат да настъпят и в моменти, в които обшивката не е поставена. Врати, отварящ се покрив и прозорци, които могат да бъдат отворени, се махат или се оставят отворени за изпитването, така че да не увеличават якостта на защитната конструкция. Ако в това състояние те създават опасност за водача в случай на преобръщане, това трябва да се отбележи.

В текста по-долу под „защитна конструкция“ се разбира както самата защитна конструкция, така и всяка обшивка, която не е с временен характер.

В спецификациите трябва да бъде включено описание на всяка временна обшивка. Преди изпитването трябва да бъдат свалени всички стъкла или сходен чуплив материал. Тракторът и компонентите на защитната конструкция, които биха могли да бъдат ненужно повредени по време на изпитването и които не оказват въздействие върху якостта на защитната конструкция или нейните размери, могат да бъдат свалени преди изпитването по искане на производителя. По време на изпитването не могат да бъдат извършвани поправки или настройки.

3.1.5.

Всеки компонент на трактора, който увеличава якостта на защитната конструкция, например калобрани, и който е подсилен от производителя, следва да бъде описан и размерите му да бъдат дадени в протокола от изпитването.

3.2.   Уредба за изпитване

С цел проверка, че по време на изпитването няма проникване в свободната зона, се използват средствата, описани в точка 1.6, фиг. 4.11 — 4.13 и таблица 4.2.

3.2.1.   Изпитвания на хоризонтално натоварване (фиг. 4.1 — 4.5)

При изпитванията на хоризонтално натоварване се използват:

3.2.1.1.

материал, оборудване и средства за закрепване, които осигуряват стабилно фиксиране на трактора към фундамента, независимо от гумите;

3.2.1.2.

устройство за прилагане на хоризонтална сила към защитната конструкция; Трябва да се гарантира, че натоварването може да се разпредели равномерно в посоката на натоварване.

3.2.1.2.1.

използва се греда с дължина между 250 mm и 700 mm, като стъпката при определяне на дължината ѝ е 50 mm. Вертикалният размер на гредата е 150 mm;

3.2.1.2.2.

ръбовете на гредата, които са в контакт със защитната конструкция, трябва да бъдат закръглени, като максималният радиус е 50 mm;

3.2.1.2.3.

монтират се карданни шарнири или еквивалентни средства, за да се гарантира, че устройството за натоварване не пречи на защитната конструкция да се върти или измества във всяка една посока, различна от посоката на натоварване;

3.2.1.2.4.

когато правата, определена от съответната греда на защитната конструкция, не е перпендикулярна на посоката на прилагане на натоварването, пространството се използва така, че товарът да се разпредели по цялата дължина;

3.2.1.3.

оборудване за измерване на сила и деформация по посока на прилагане не натоварването спрямо рамата на трактора. За да се гарантира точност, измерванията трябва са непрекъснати. Измервателните уреди се разполагат така, че да регистрират силата и деформацията в точката на и по протежение на линията на натоварване.

3.2.2.   Изпитвания на смачкване (фиг. 4.6 — 4.8)

При изпитванията на смачкване се използват:

3.2.2.1.

материал, оборудване и средства за закрепване, които осигуряват стабилно фиксиране на трактора към фундамента, независимо от гумите;

3.2.2.2.

устройство за прилагане на насочена надолу сила към защитната конструкция, включително корава греда с широчина 250 mm;

3.2.2.3.

оборудване за измерване на приложената сумарна вертикална сила.

3.3.   Условия на изпитването

3.3.1.   Защитната конструкция трябва да отговаря на производствените спецификации и да бъде монтирана на подходящия модел тракторно шаси в съответствие с обявения от производителя метод на закрепване.

3.3.2.   Монтажната група се закрепва за основата на каросерията така, че когато се приложи товар елементите, свързващи монтажната група към основата на каросерията, да имат само минимални деформации спрямо защитната конструкция. Монтажната група не трябва, когато се приложи товарът, да има опора, различна от дължащата се на първоначалното закрепване.

3.3.3.   Ако има регулируема широчина на колеята на колелата или веригите, то тя се избира, така че да няма намеса по отношение на защитната конструкция по време на изпитванията.

3.3.4.   Върху защитната конструкция се разполага съответното оборудване, чрез което да бъдат получени необходимите данни за силата и деформацията.

3.3.5.   Всички изпитвания се извършват върху една и съща защитна конструкция. Между части на изпитването не могат да се правят поправки или елементите да се изправят.

3.3.6.   След завършване на всички изпитвания се измерват и записват остатъчните деформации на защитната конструкция.

3.4.   Последователност на изпитванията

Изпитванията се провеждат в следната последователност:

3.4.1.   Надлъжно натоварване

За колесен трактор, при който поне 50 % от масата е разпределена върху задната ос, и при верижни трактори надлъжното натоварване се прилага от задната страна. За всички останали трактори надлъжното натоварване се прилага отпред.

3.4.2.   Първо изпитване на смачкване

Първото изпитване на смачкване се извършва в същия край на защитната конструкция, където е проведено надлъжното натоварване.

3.4.3.   Странично натоварване

При изместена спрямо центъра седалка или несиметрична якост на защитната конструкция страничното натоварване се прави от страната, за която е най-вероятно да се предизвика навлизане в свободната зона.

3.4.4.   Второ изпитване на смачкване

Второто изпитване на смачкване се извършва в края на защитната конструкция, който е срещуположен на края, върху който е приложено първото надлъжно натоварване. При проектно решение с две колони второто смачкване може да бъде в същата точка като първото.

3.5.4.   Второ надлъжно натоварване

3.4.5.1.

При трактори със сгъваема (т.е. две колони) или накланяща се (т.е. не с две колони) защитна конструкция се провежда второ надлъжно натоварване, ако са налице едно или повече от следните условия:

временно сгъване за специални условия на работа;

структури, които се накланят с цел сервизно обслужване, освен ако накланящият механизъм е независим от структурната цялост на защитните конструкции при преобръщане.

3.4.5.2.

При сгъваеми защитни конструкции второ надлъжно натоварване не се изисква, ако първото надлъжно натоварване е приложено в посоката на сгъване.

3.5.   Изпитвания за хоризонтално натоварване от задната и предната страна и странично

3.5.1.   Общи разпоредби

3.5.1.1.

Прилаганото към защитната конструкция натоварване трябва да бъде равномерно разпределено с помощта на корава греда, перпендикулярна на посоката на прилагане на натоварването (вж. 3.2.1.2). Коравата греда може да бъде снабдена със средства предотвратяващи страничното ѝ изместване. Стъпката при прилагане на натоварването трябва да бъде такава, че то да може да се счита за статично. Успоредно с прилагането на натоварването с цел точност силата и деформацията се записват като постоянен запис. След като натоварването започне да се прилага, то не трябва да бъде намалявано до приключване на изпитването. Посоката на прилаганата сила трябва да бъде в следните граници:

при започване на изпитването (без натоварване): ± 2 °;

по време на изпитването (с натоварване): 10 °над и 20 ° под хоризонталата.

Стъпката на прилагане на натоварването се счита за статична, ако степента на деформация при натоварване не е по-голяма от 5 mm/s.

3.5.1.2.

При липса на напречен конструктивен елемент в точката на прилагане на натоварването се използва заместваща греда, която не променя якостните качества на защитната конструкция.

3.5.2.   Странично натоварване (фиг. 4.1 и 4.2)

Натоварването се прилага хоризонтално и успоредно на средната равнина на трактора. Ако натоварването се прилага от задната страна (точка 3.4.1), надлъжното натоварване и страничното натоварване се прилагат от различни страни на средната равнина на трактора. Ако надлъжното натоварване се прилага от предната страна, то трябва да бъде от същата страна като страничното натоварване.

Натоварването се прилага върху най-горния напречен конструктивен елемент на защитната конструкция (т.е. тази част, която е най-вероятно да се удари в земята първа в случай на преобръщане на трактора).

Точката на прилагане на натоварването трябва да бъде разположена на една шеста от широчината на горната част на защитната конструкция в посока навътре от външния ъгъл. Широчината на защитната конструкция се измерва като разстоянието между две прави, успоредни на средната равнина на трактора и допиращи се до най-външните части на защитната конструкция в хоризонталната равнина, която се допира до горната част на най-горните напречни елементи на конструкцията.

Ако ЗКП е изградена от дъговидни елементи и не съществуват подходящи ъгли, за определяне на W се прилага следната обща процедура. Провеждащият изпитването инженер набелязва дъговидния елемент, за който е най-вероятно първи да се удари в земята в случай на асиметрично задно или предно преобръщане (напр. преобръщане назад или напред, при което е вероятно една страна на ЗКП да понесе първоначалното натоварване). Крайните точки на W са средните точки на външните радиуси, които се получават между други прави или дъговидни елементи от най-горната конструкция на ЗКП. Ако могат да бъдат избрани множество дъговидни елементи, провеждащият изпитването инженер определя прави върху земната повърхност за всеки възможен елемент с цел да определи коя повърхност най-вероятно първа ще се удари в земната повърхност. За примери вж. фиг. 4.3 a) и б).

ЗАБЕЛЕЖКА:

При дъговидни елементи трябва да се отчита само широчината в края на конструкцията, към който ще бъде прилагано надлъжното натоварване.

Дължината на устройството за разпределяне на натоварването (вж. 3.2.1.2) трябва да бъде не по-малко от една трета от широчината на защитната конструкция и да не надвишава с повече от 49 mm този минимум.

Надлъжното натоварване се преустановява, когато:

3.5.2.1.

енергията, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната за влагане енергия, EIL1 , където:

Formula

3.5.2.2.

защитната конструкция навлиза в свободната зона или оставя свободната зона без защита (условие за приемане по точка 3.8 по-долу).

3.5.3.   Странично натоварване (фиг. 4.4 и 4.5)

Страничното натоварване се прилага хоризонтално под ъгъл 90° спрямо средната равнина на трактора. То се прилага към горния край на защитната конструкция в точка на (160 -ah ) mm пред контролната точка на седалката.

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) страничното натоварване се прилага към горния край на защитната конструкцията в средната точка между двете контролни точки на седалката.

Ако е известно със сигурност, че дадена част на защитната конструкция ще се докосне първа до земната повърхност при странично преобръщане на трактора, натоварването се прилага в тази точка, при условие че това позволява равномерно разпределение на натоварването, както е определено в точка 3.5.1.1. При защитна конструкция с две колони страничното натоварване се прилага в конструктивния елемент, който е най-горен за страната, независимо от контролната точка на седалката.

Спецификациите на гредата за разпределяне на товара са дадени в точка 3.2.1.2.1.

Страничното натоварване се преустановява, когато:

3.5.3.1.

енергията, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия, EIS, където:

Formula

3.5.3.2.

защитната конструкция навлиза в свободната зона или оставя свободната зона без защита (условие за приемане по точка 3.8 по-долу).

3.6.   Изпитвания на смачкване

3.6.1.   Смачкване в задната част (фиг. 4.6, 4.7.a — 4.7.д)

3.6.1.1.

Гредата в изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните задни елементи на конструкцията, така че получената от силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина на трактора. Прилага се силата на смачкване F, като:

Formula

Тази сила се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.6.1.2.

В случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и гредата в изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване F = 20 M.

3.6.2.   Смачкване в предната част (фиг. 4.6 — 4.8)

3.6.2.1.

Гредата в изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните предни елементи на конструкцията, така че резултантната на силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина на трактора. Прилага се силата на смачкване F, като:

Formula

Тази сила се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.6.2.2.

В случаите, в които предната част на покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване (фиг. 4.8.a и 4.8.б), силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и гредата в изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване F = 20 M.

3.7.   Второ изпитване за надлъжно натоварване

Натоварването се прилага в посока, противоположна на и в ъгъла, който е най-отдалечен от точката на прилагане на първото надлъжно натоварване (фиг. 4.1 и 4.2).

Надлъжното натоварване се преустановява, когато:

3.7.1.

енергията, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия, E IL2 , където:

Formula

3.7.2.

защитната конструкция навлиза в свободната зона или оставя свободната зона без защита (условие за приемане по точка 3.8 по-долу).

3.8.   Условия за приемане

За да бъде приета защитната конструкция, тя трябва да отговаря на следните условия по време на и след приключването на изпитванията:

3.8.1.

никакви части не трябва да навлизат в свободната зона по време на която и да било част от изпитванията. По време на изпитванията никакви части не трябва да се удрят в седалката. Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата на конструкцията, ако която и да е част от нея влезе в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се преобърне по посока на прилагане на товара. За да се оцени това, гумите и регулировката на широчината на колеята трябва да бъдат най-малките, препоръчвани от производителя.

3.8.2.

При тракторите шарнирно съчленена рама се приема, че средните равнини на двете части са по протежение на една и съща линия.

3.8.3.

След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се регистрира разположението на основните елементи на защитната конструкция спрямо контролната точка на седалката. След това се регистрира всяко изместване на елементите в резултат на изпитванията на натоварване и всяка промяна във височината на предните и задните елементи на покрива на защитната конструкция.

3.8.4.

В точката на достигане на изискваното ниво на енергията във всяко от определените изпитвания на хоризонтално натоварване силата трябва да бъде по-голяма от 0,8 Fmax ;

3.8.5.

Ако прилаганата сила намалява с повече от 3 % в рамките на последните 5 % от деформацията, достигната при поглъщането на необходимата енергия от конструкцията (фигури 4.14 — 4.16), се провежда изпитване с претоварване. Описание на изпитването с претоварване

3.8.5.1.

Изпитването на претоварване се заключава в продължаване на хоризонталното натоварване със стъпка от 5 % от първоначално изискваната енергия до максимум 20 % допълнителна енергия;

3.8.5.2.

Изпитването на претоварване е успешно проведено, ако след поглъщането на 5, 10 или 15 % допълнителна енергия, силата намалява с по-малко от 3 % за всеки 5 % увеличение на енергията, като продължава да бъде по-голяма от 0,8 Fmax , или ако — след поглъщането на 20 % допълнителна енергия — силата е по-голяма от 0,8 Fmax ;

3.8.5.3.

по време на изпитването с претоварване е допустимо получаването на допълнителни пукнатини или разкъсвания или навлизане в свободната зона или липса на защита на тази зова вследствие на еластичната деформация. След отстраняване на натоварването обаче защитната конструкция не трябва да навлиза в свободната зона, която трябва да бъде напълно защитена;

3.8.6.

конструкцията трябва да издържи на предписаната сила и при двете изпитвания на смачкване;

3.8.7.

не се допуска да има издаващи се елементи или компоненти, за които е вероятно да причинят сериозни наранявания в случай на преобръщане или, които поради деформацията могат да ударят оператора, например по крака или стъпалото;

3.8.8.

Не трябва да има други елементи, представляващи опасност за водача.

3.9.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

3.9.1.   [Неприложимо]

3.9.2.   Техническо разширение на обхвата

При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“ в следните случаи:

3.9.2.1.

Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху други модели трактори

Не е необходимо изпитванията на натоварване и смачкване да се извършват за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията, определени по-долу в точки 3.9.2.1.1 — 3.9.2.1.5.

3.9.2.1.1.

Конструкцията трябва да е същата като тази, която е била подложена на изпитване;

3.9.2.1.2.

Изискваната енергия не трябва да надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %. Границата от 5 % се прилага и за разширения на обхвата в случаи на замяна на веригите с колела при един и същи трактор;

3.9.2.1.3.

Методът на закрепване и компонентите на трактора, към които се извършва закрепването, трябва да е същият;

3.9.2.1.4.

Компонентите, като например калобрани и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, трябва да са същите;

3.9.2.1.5.

Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора трябва да са такива, че свободната зона да остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно базова точка на седалката [SRP] или контролна точка на седалката [SIP]).

3.9.2.2.

Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху изменени модели на защитната конструкция

Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на параграф 3.9.2.1 не са изпълнени, но не може да се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (напр. гумените опори са заменени с устройство за окачване).

3.9.2.2.1.

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. закрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.9.2.2.2.

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на структурен компонент, на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране, като резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.

За този вид разширение на обхвата се определят следните ограничения:

3.9.2.2.2.1.

Без извършване на изпитване за валидиране не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата;

3.9.2.2.2.2.

Резултатите от изпитването за валидирани се приемат с цел разширение на обхвата, ако всички условия за приемане, определени в настоящото приложение, са изпълнени и ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 %, а деформацията, измерена(3), когато нивото на изискваната енергия е достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 %.

3.9.2.2.2.3.

В един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но в рамките на един протокол за разширение на обхвата може да бъде прието единствено едно изпитване за валидиране. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.

3.9.2.2.3.

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.9.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.10.   [Неприложимо]

3.11.   Устойчивост на защитните конструкции на студени климатични условия

3.11.1.

Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.11.2.

Следните изисквания и процедури са предназначени за увеличаване на якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлага се при оценка на годност на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези страни, които изискват такава допълнителна експлоатационна защита, да бъдат изпълнени следните минимални изисквания по отношение на материалите.

3.11.2.1.

Болтовете и гайките, използвани за закрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи свойства на контролирана устойчивост на понижени температури.

3.11.2.2.

Всички заваръчни електроди, използвани за производството на конструктивните елементи и рами, трябва да са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.11.2.3 по-долу.

3.11.2.3.

Стоманените материали за конструктивните елементи на защитната конструкция трябва да бъдат от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на натоварване, както е посочено в таблица 4.1. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995; Amd1:2003.

Счита се, че стомана с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване. конструктивните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.11.2.4.

При извършване на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на натоварване размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите от размерите по таблица 4.1, за които дава възможност материалът.

3.11.2.5.

Изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез се извършват в съответствие с процедурата от ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 4.1.

3.11.2.6.

Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995; Amd1:2003.

3.11.2.7.

Образците трябва да бъдат надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.

Таблица 4.1

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара

Размери на образеца

Енергия при

Енергия при

 

– 30 °C

– 20 °C

mm

J

J (2)

10 x 10 (1)

11

27,5

10 x 9

10

25

10 x 8

9,5

24

10 x 7,5 (1)

9,5

24

10 x 7

9

22,5

10 x 6,7

8,5

21

10 x 6

8

20

10 x 5 (1)

7,5

19

10 x 4

7

17,5

10 x 3,5

6

15

3.12.   [Неприложимо]

Фигура 4.1

Прилагане на натоварване в предната и задната част

защитна кабина и задна защитна рамка

Размерите са в mm

Фигура 4.1.a

Защитна кабина

Image

Фигура 4.1.б

Задна защитна рамка

Image

Фигура 4.2

Прилагане на надлъжно натоварване

Image

Фигура 4.3

Примери за W за ЗКП с дъговидни елементи

Фигура 4.3.a

ЗКП с четири колони

Image

ЛЕГЕНДА

1— Контролна точка на седалката

2— SIP, средна надлъжна равнина

3— Точка на второ прилагане на надлъжно натоварване, в предната или задната част

4— Точка на прилагане на надлъжно натоварване, в предната или задната част

Фигура 4.3.б

ЗКП с две колони

Image

ЛЕГЕНДА

1— Контролна точка на седалката (SIP)

2— SIP, средна надлъжна равнина

3— Точка на второ прилагане на надлъжно натоварване, в предната или задната част

4— Точка на прилагане на надлъжно натоварване, в предната или задната част

Фигура 4.4

Прилагане на странично натоварване (страничен изглед), защитна кабина и задна защитна рамка

Фигура 4.4.a

Защитна кабина

Image

Фигура 4.4.б

Задна защитна рамка

Image

Фигура 4.5

Прилагане на странично натоварване (страничен изглед),

Image

Image

a)

б)

Фигура 4.6

Примерна постановка за изпитване на смачкване

Image

Фигура 4.7

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната и на задната част, защитна кабина и задна защитна рамка

Фигура 4.7.a

Смачкване на задната част

Image

Image

Фигура 4.7.б

Смачкване на предната част

Image

Image

Фигура 4.7.в

Изпитване на смачкване за задната защитна рамка

Image

Image

Фигура 4.7.г

Защитна кабина

Image

Фигура 4.7.д

Задна защитна рамка

Image

Фигура 4.8

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната част, в случаи когато пълната сила на смачкване на може да бъде понесена в предната част

Фигура 4.8.a

Защитна кабина

Image

Фигура 4.8.б

Задна защитна рамка

Image

Image

Фигура 4.9

Силата на смачкване се прилага, като средната точка на гредата минава през вертикалната базова равнина на трактора (която е вертикална базова равнина и за седалката и кормилното колело).

Случай 1

:

когато ЗКП, седалката и кормилното колело имат твърда връзка с корпуса на трактора;

Случай 2

:

когато ЗКП има твърда връзка с корпуса на трактора, а седалката и кормилното колело са разположени на под (независимо дали окачен или не), но НЯМАТ връзка със ЗКП.

В тези случаи вертикалната базова равнина, посочена във връзка със седалката и кормилното колело, включва в общия случай и центъра на тежестта на трактора по време на провеждане на пълната серия натоварвания.

Фигура 4.10

Силата на смачкване се прилага, като средната точка на гредата минава само през вертикалната базова равнина на трактора

Image

Могат да бъдат определени случаи 3 и 4, при които ЗКП е присъединена към платформа, с твърда връзка (случай 3) или окачена (случай 4) спрямо шасито на трактора. Тези решения за присъединяване или свързване водят до различни движения на кабината и свободната зона, както и на вертикалната базова равнина.

Image

Таблица 4.2

Размери на свободната зона

Размери

mm

Забележки

A1 A0

100

минимум

B1 B0

100

минимум

F1 F0

250

минимум

F2 F0

250

минимум

G1 G0

250

минимум

G2 G0

250

минимум

H1 H0

250

минимум

H2 H0

250

минимум

J1 J0

250

минимум

J2 J0

250

минимум

E1 E0

250

минимум

E2 E0

250

минимум

D0 E0

300

минимум

J0 E0

300

минимум

A1 A2

500

минимум

B1 B2

500

минимум

C1 C2

500

минимум

D1 D2

500

минимум

I1 I2

500

минимум

F0 G0

в зависимост от трактора

I0 G0

C0 D0

E0 F0

Фигура 4.11

Свободна зона

Image

ЛЕГЕНДА

1

Контролна точка на седалката

Забележка:

за размерите вж. таблица 4.2 по-горе.

Фигура 4.12

Свободна зона

Фигура 4.12.a

Страничен изглед Разрез през базовата равнина

Image

Фигура 4.12.б

Изглед отпред или отзад

Image

ЛЕГЕНДА

1— Контролна точка на седалката

2— Сила

3— Вертикална базова равнина

Фигура 4.13

Свободна зона при трактори с реверсируема седалка и кормилно колело, защитна кабина и задна защитна рамка

Фигура 4.13.a

Защитна кабина

Image

Фигура 4.13.б

Задна защитна рамка

Image

Фигура 4.14

Крива сила — деформация

Изпитване с претоварване не е необходимо

Image

Забележки:

1.

Местоположението на Fa се определя спрямо 0,95 D'

2.

Изпитване с претоварване не е необходимо, тъй като Fa ≤ 1,03 F'

Фигура 4.15

Крива сила — деформация

Изпитването с претоварване е необходимо

Image

Забележки:

1.

Местоположението на Fa се определя в зависимост от 0,95 D'

2.

Изпитване с претоварване е необходимо, тъй като Fa > 1,03 F'

3.

Изпитването с претоварване е удовлетворително при Fb > 0,97 F' и Fb > 0,8 Fmax.

Фигура 4.16

Крива сила — деформация

Изпитването с претоварване трябва да бъде продължено

Image

Забележки:

1.

Местоположението на Fa се определя спрямо 0,95 D'

2.

Изпитване с претоварване е необходимо, тъй като Fa > 1,03 F'

3.

Fb < 0,97 F' — поради това е необходимо продължаване на изпитването с претоварване

4.

Fc < 0,97 Fb — поради това е необходимо продължаване на изпитването с претоварване

5.

Fd < 0,97 Fc — поради това е необходимо продължаване на изпитването с претоварване

6.

Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако Fe > 0,8 Fmax

7.

Изпитването с претоварване е неудовлетворително, ако на който и да е етап натоварването падне под 0,8 Fmax.

Обяснителни бележки към приложение VIII

(1)

Освен ако е посочено друго, текстът на изискванията и номерацията от точка Б са еднакви с текста и номерацията на стандартния правилник на ОИСР за официално изпитване на защитни конструкции на земеделски и горски трактори (статично изпитване), правилник 4 на ОИСР, издание 2015 от юли 2014 г.

(2)

Обръща се внимание на потребителите, че контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е фиксирана точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение. За определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-високото положение.

(3)

Остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия.


(1)  Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да са с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.

(2)  Изисква се стойността на енергията при –20 °C да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при –30 °C. Върху устойчивостта на енергията на удара въздействат и други фактори, като например посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването. Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (предно монтирани защитни конструкции при преобръщане при трактори с тясна колея)

A.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.

Изискванията на Съюза, приложими за защитните конструкции при преобръщане (предно монтирани защитни конструкции на трактори с тясна колея), са определени в точка Б.

2.

Изпитванията могат да се провеждат в съответствие с процедурите за статично или — като алтернатива — динамично изпитване, определени в раздели Б1 и Б2. Двата метода се считат за еквивалентни.

3.

В допълнение към изискванията, определени в точка 2, трябва да бъдат изпълнени изискванията относно работните характеристики на сгъваемите ЗКП, определени в част Б3.

4.

В част Б4 е дадена компютърна програма за определяне на поведението при непрекъснато и прекъснато преобръщане, която се използва за виртуално изпитване.

Б.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (ПРЕДНО МОНТИРАНИ ЗАЩИТНИ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРИ ТРАКТОРИ С ТЯСНА КОЛЕЯ)(1)

1.   Определения

1.1.   [Неприложимо]

1.2.   Защитни конструкции при преобръщане (ЗКП)

Защитна конструкция при преобръщане (защитна кабина или рама), наричана по-долу „защитна конструкция“, е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да изключи или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия.

Защитната конструкция при преобръщане осигурява свободна зона, достатъчно голяма, за да бъде защитен водачът, когато се намира в седнало положение или вътре в конструкцията, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии от външните ръбове на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земята, като защитната конструкция може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне.

1.3.   Колея

1.3.1   Неокончателно определение: средна равнина на трактора

Средната равнина на колелото е симетрично разположената равнина спрямо двете равнини, минаващи през външните ръбове по периферията на джантата.

1.3.2.   Определение за колея

Вертикалната равнина през оста на колелото пресича неговата средна равнина по протежение на права линия, която пробожда опорната повърхност в една точка. Ако А и В са двете точки, определени по този начин за колелата на една и съща ос на трактора, широчината на колеята е разстоянието между точки А и В. По този начин колеята може да бъде определена за предния и задния мост на трактора. В случаите, в които има сдвоени колела, колеята се явява разстоянието между двете равнини, представляващи средните равнини на всяка от двойките колела.

1.3.3.   Допълнително определение: средна равнина на трактор

Крайните положения на точките А и В за задния мост на трактор, даващи максимално възможната стойност на колеята. Вертикалната равнина, перпендикулярна на линията АВ и минаваща през средата ѝ, представлява средната равнина на трактора.

1.4.   Междуосие

Разстоянието между вертикалните равнини, минаващи през двете линии АВ, както са определени по-горе, съответно една за предните колела и една за задните колела.

1.5.   Определяне на контролната точка на седалката; положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.1.   контролна точка на седалката (SIP)(2)

контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.

1.5.2.   Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.2.1.

ако положението на седалката е регулируемо, седалката трябва да се установи в задно и крайно горно положение;

1.5.2.2.

в случаите, когато наклонът на облегалката е регулируем, той трябва да бъде установени в средното си положение;

1.5.2.3.

ако седалката е снабдена с окачване, то трябва да бъде блокирано в средата на хода му, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката;

1.5.2.4.

ако позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през контролната точка на седалката, трябва да бъде успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и да се намира на не повече от 100 mm от тази равнина.

1.6.   Свободна зона

1.6.1   Базова вертикална равнина и линия

Свободната зона (фигура 6.1) е определена чрез базова вертикална равнина и базова линия.

1.6.1.1.

Базовата равнина е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през контролната точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада със средната надлъжна равнина на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане.

1.6.1.2.

Базовата линия лежи в базовата равнина и минава през точка на 140 + ah зад и на 90 av под контролната точка на седалката и през първата точка на венеца на кормилното колело, която базовата линия пресича при накланянето ѝ до хоризонтално положение.

2.6.1.   Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка

Свободната зона на трактори с нереверсируема седалка е определена в точки 1.6.2.1 — 1.6.2.11 по-долу и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, седалката се регулира и застопорява, както е посочено в точки 1.5.2.1 — 1.5.2.4 (3), а кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за водач в седнало положение:

1.6.2.1.

две вертикални равнини, разположени на 250 mm от двете страни на базовата равнина и проектиращи се на височина 300 mm над равнината, определена в точка 1.6.2.8 по-долу, и най-малко на 550 mm в надлъжно направление пред вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на (210 – ah ) mm пред контролната точка на седалката;

1.6.2.2.

две вертикални равнини, разположени на 200 mm от двете страни на базовата равнина и проектиращи се на височина 300 mm над равнината, определена в точка 1.6.2.8 по-долу, и в надлъжно направление спрямо повърхността, определена в точка 1.6.2.11 по-долу, до вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на (210 – ah ) mm пред контролната точка на седалката;

1.6.2.3.

наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина и успоредна на базовата линия и на 400 mm над нея, продължаваща назад до пресичането ѝ с вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща през точка на (140 + ah ) mm зад контролната точка на седалката;

1.6.2.4.

наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина, която пресича равнината, определена в точка 1.6.2.3 по-горе, в най-задния ѝ ръб и се опира в горната част на облегалката на седалката;

1.6.2.5.

вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина, минаваща най-малко на 40 mm пред кормилното колело и най-малко на 760 – ah пред контролната точка на седалката;

1.6.2.6.

цилиндрична повърхност с ос, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 150 mm, която е допирателна до равнините, определени в точки 1.6.2.3 и 1.6.2.5;

1.6.2.7.

две успоредни наклонени равнини, минаващи през горните ръбове на равнините, определени в 1.6.2.1 по-горе, като наклонената равнина от страната на нанасяне на удара не е на по-малко от 100 mm от базовата равнина над свободната зона;

1.6.2.8.

хоризонтална равнина, минаваща през точка на 90 – av под контролната точка на седалката;

1.6.2.9.

две части от вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина, минаваща на 210 – ah пред контролната точка на седалката, като тези две части от равнина съединяват съответно най-задните части на равнините, определени в точка 1.6.2.1 по-горе, с най-предните части на равнините, определени в точка 1.6.2.2 по-горе;

1.6.2.10.

две части от хоризонталната равнина, минаваща на 300 mm над равнината, определена в точка 1.6.2.8 по-горе, като тези две части от равнина съединяват съответно най-горната част на вертикалните равнини, определени в точка 1.6.2.2 по-горе, с най-долните части на наклонените равнини, определени в точка 1.6.2.7 по-горе;

1.6.2.11.

повърхност, криволинейна при необходимост, чиято образувателна е перпендикулярна на базовата равнина и минава по гърба на облегалката.

1.6.3.   Определяне на свободната зона на трактори с реверсируемо положение на водача

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката. За всяко положение на кормилното колело и на седалката свободната зона се определя съответно въз основа на горните точки 1.6.1 и 1.6.2 за разполагане на водача в нормално положение и въз основа на точки 1.6.1 и 1.6.2 от приложение Х за разполагане на водача в обърнато положение (вж. точка 6.2).

1.6.4.   Допълнителни седалки

1.6.4.1.

При трактори, които могат да бъдат снабдени с допълнителни седалки, по време на изпитванията се използва резултантната свободна зона, получена въз основа на базовите точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не трябва да навлиза в най-обхватната свободна зона, взимаща предвид базовите точки на различните седалки.

1.6.4.2.

В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в резултантната свободна зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване.

1.6.4.3.

Допълнителните места не включват местата за лице в допълнение на водача, от които тракторът не може да бъде управляван. Не се определя SIP, тъй като свободната зона е дефинирана спрямо мястото на водача.

1.7.   Маса

1.7.1.   Собствена маса без баластни тежести

Масата на трактора без незадължителните принадлежности, но с охладителна течност, масла, гориво, инструменти и защитна конструкция. Не са включени допълнителните предни или задни тежести, баласт в гумите, монтирани приспособления или оборудване или каквито и да било специални компоненти.

1.7.2.   Максимална допустима маса

Максималната маса на трактора, посочена от производителя като технически допустима и обявена върху идентификационната табела на превозното средство и/или в наръчника за експлоатация.

1.7.3.   Базова маса

Масата, избрана от производителя и използвана във формулите за изчисляване на височината на падане на махалото, на енергията, която трябва да бъде постигната, и на силите на смачкване, които се използват в изпитванията. Не може да бъде по-малка от масата без баластни тежести и трябва да бъде достатъчна, за да гарантира, че съотношението на масите не надхвърля 1,75 (вж. точки 1.7.4 и 2.1.3).

1.7.4.   Съотношение на масите

Съотношението Formula не трябва да надхвърля 1,75.

1.8.   Допустими грешки при измерванията

Линейни размери:

 

± 3 mm

с изключение на:

- - деформация на гумите:

± 1 mm

 

- - деформация на конструкцията при хоризонтални натоварвания:

± 1 mm

 

- - височина на падане на махалото:

± 1 mm

Маси:

 

± 0,2 % (от пълната скала на датчика)

Сили:

 

± 0,1 % (от пълната скала на датчика)

Ъгли:

 

± 0,1°

1.9.   Символи

ah

(mm)

Половина от хоризонталната регулировка на седалката

av

(mm)

Половина от вертикалната регулировка на седалката

B

(mm)

Минимална габаритна широчина на трактора

Bb

(mm)

Максимална външна широчина на защитната конструкция

D

(mm)

Деформация на конструкцията в точката на удар (динамични изпитвания) или в точката на и по направление на прилагане на натоварването (статични изпитвания)

D'

(mm)

Деформация на конструкцията за пресмятаната изисквана енергия

Ea

(J)

Енергия на деформацията, погълната в точката след премахване на натоварването Площ, съдържаща се в кривата F-D

Ei

(J)

Погълната енергия на деформация Площ под кривата F-D

E'i

(J)

Погълната енергия на деформация след допълнително натоварване в резултат на пукнатина или скъсване

E''i

(J)

Енергия на деформация, погълната при изпитването с претоварване, в случай че натоварването е било прекратено преди започването на изпитването с претоварване Площ под кривата F-D

Eil

(J)

Енергия, която трябва да бъде погълната при надлъжно натоварване

Eis

(J)

Енергия, която трябва да бъде погълната при странично натоварване

F

(N)

Сила на статично натоварване

F'

(N)

Сила на натоварване за пресмятаната изисквана енергия, съответстваща на E'i

F-D

 

Графика на зависимостта сила — деформация

Fi

(N)

 

Fmax

(N)

Сила на максимално статично натоварване, получаваща се по време на натоварване, с изключение на претоварване

Fv

(N)

Вертикална сила на смачкване

H

(mm)

Височина на падане на махалото (динамични изпитвания)

H

(mm)

Височина на падане на махалото при допълнително изпитване (динамични изпитвания)

I

(kg.m2)

Базов инерционен момент на трактора спрямо оста на задните колела без значение каква е масата на задните колела

L

(mm)

Базово междуосие на трактора

M

(kg)

Базова маса на трактора по време на якостните изпитвания

2.   Приложно поле

2.1.

Настоящото приложение се прилага за трактори със следните характеристики:

2.1.1.

пътен просвет не по-голям от 600 mm, измерен под най-ниските точки на предната и задната ос, като се взема под внимание диференциалът;

2.1.2.

фиксирана или регулируема минимална широчина на колеята, като едната от осите е по-малка от 1 150 mm и е оборудвана с гуми с по-голям размер. Приема се, че оборудваната с по-широките гуми ос е отрегулирана за широчина на колеята не по-голяма от 1 150 mm. Широчината на колеята на другата ос трябва да може да се отрегулира по такъв начин, че външният ръб на по-тесните гуми да не излиза отвъд външния ръб на гумите на другата ос. Ако двете оси са оборудвани с джанти и гуми с един и същ размер, фиксираната или регулируема широчина на колеята на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 mm;

2.1.3.

маса, по-голяма от 400 kg, но по-малка от 3 500 kg, съответстваща на масата без товар на трактора, включително защитната конструкция при преобръщане и гуми от най-големия препоръчан от производителя размер. Максималната допустима маса не може да надвишава 5 250 kg, като съотношението на масите (максимална допустима маса / базова маса) не трябва да бъде по-голямо от 1,75;

2.1.4.

оборудвани със защитни конструкции при преобръщане от типа с две колони, монтирани само в пространството пред контролната точка на седалката на водача и характеризиращи се с ограничена свободна зона, което се дължи на специфичния профил на трактора, които са нежелателни поради това че ограничават достъпа до мястото на водача, но, които е целесъобразно да бъдат съхранени като конструкции (сгъваеми или несгъваеми) с оглед на несъмненото им експлоатационно удобство;

2.2.

Признава се, че е възможно да съществуват проектни решения на трактори, например специални горски машини, като съчленени (с шарнирно съчленена рама) и несъчленени трактори за извозване на дървен материал, за които настоящото приложение да не е приложимо.

Б1.   ПРОЦЕДУРА ЗА СТАТИЧНО ИЗПИТВАНЕ

3.   Правила и указания

3.1.   Предварителни условия за якостните изпитвания

3.1.1.   Извършване на две предварителни изпитвания

Защитната конструкция може да бъде подложена на якостните изпитвания само ако и двете изпитвания за странична устойчивост и непродължително преобръщане са били проведени и са завършили в съответствие с изискванията (вж. блок-схемата от фигура 6.3).

3.1.2.   Подготовка за предварителните изпитвания

3.1.2.1.   Тракторът трябва да бъде оборудван със защитната конструкция в положение, осигуряващо безопасност.

3.1.2.2.   Тракторът трябва да бъде оборудван с гуми с най-големия диаметър, посочен от производителя, и с най-малко напречно сечение за гумите с този диаметър. Гумите не трябва да са пълни с течен баласт и трябва да са напомпани до налягането, препоръчвано за работа на полето.

3.1.2.3.   Задните колела трябва да са в положение, отговарящо на най-тясната широчина на колеята, като предните колела трябва да бъдат с възможно най-близка до тази широчина на колеята. Ако са възможни две регулировки, осигуряващи колеи на предните колела с еднаква разлика от най-тясната колея на задните колела, трябва да се избере по-широката от тези две регулировки.

3.1.2.4.   Всички резервоари на трактора трябва да бъдат пълни или течностите трябва да се заменят с еквивалентни маси в съответните места.

3.1.2.5.   Всички принадлежности, които са в серийно производство, се закрепват към трактора в нормалното им положение.

3.1.3.   Изпитване за странична устойчивост

3.1.3.1.   Тракторът, подготвен за изпитване, както е посочено по-горе, се разполага върху хоризонтална повърхност така, че оста на окачване на предния мост или хоризонталният шарнир между двата моста (при шарнирен трактор) да може да се движи свободно.

3.1.3.2.   С помощта на подемно устройство или механизъм частта на трактора, която е твърдо съчленена към оста, която носи над 50 % от масата на трактора, се накланя, като непрекъснато се измерва ъгълът на наклона. Този ъгъл трябва да бъде най-малко 38° в момента, когато тракторът е в състояние на неустойчиво равновесие с колела, докосващи земната повърхност. Изпитването се извършва един път с кормилно колело, завъртяно до блокиране в крайно дясно положение, и един път с кормилно колело, завъртяно до блокиране в крайно ляво положение.

3.1.4.   Изпитване за непродължително преобръщане

3.1.4.1.   Общи бележки

Изпитването се извършва с цел да се провери дали конструкцията за защита на водача, с която е оборудван тракторът, може удовлетворително да предотврати продължителното преобръщане на трактора в случай на страничното му преобръщане по наклон 1:1,5 (фигура 6.4).

Доказателство за непродължително преобръщане може да бъде получено в съответствие с един от двата метода, посочени в 3.1.4.2 и 3.1.4.3.

3.1.4.2.   Демонстриране на поведение на непродължително преобръщане чрез изпитване на преобръщане

3.1.4.2.1.

Изпитването с преобръщане се провежда върху наклонена изпитвателна повърхност с дължина най-малко четири метра (вж. фигура 6.4). Повърхността се покрива с 18-сантиметров слой от материал, който при измерване в съответствие със стандарти ASAE S313.3 FEB1999 и ASAE EP542 FEB1999 относно почвен конусен плътномер има индекс на проникване на конуса:

Formula

или

Formula

3.1.4.2.2.

Тракторът (подготвен, както е описано в точка 3.1.2) се накланя странично при нулева начална скорост. За тази цел той се разполага в началото на наклонения изпитвателен участък така, че колелата от страната на наклона да са върху самия участък и средната равнина на трактора да е успоредна на контурните линии. След удара с повърхността на изпитвателния наклон тракторът може да се повдигне от повърхността, завъртайки се около горния ъгъл на защитната конструкция, но не трябва да се преобръща. Той трябва да падне обратно на страната, която първа е ударила повърхността на наклона.

3.1.4.3.   Демонстриране на поведение на непродължително преобръщане чрез пресмятане

3.1.4.3.1.

С цел проверка на поведението на непродължително преобръщане чрез пресмятане трябва да бъдат установени следните данни, характеризиращи трактора (вж. фигура 6.5):

B0

(m)

Широчина на задните гуми;

B6

(m)

Широчина на защитната конструкция между лявата и дясната точка на нанасяне на удара;

B7

(m)

Широчина на капака на двигателя;

D0

(rad)

Ъгъл на завъртане на предния мост от нулево положение до края на завъртането;

D2

(m)

Височина на предните гуми при пълно натоварване на моста;

D3

(m)

Височина на задните гуми при пълно натоварване на моста;

H0

(m)

Височина на точката на окачване на предния мост;

H1

(m)

Височина на центъра на тежестта;

H6

(m)

Височина на точката на нанасяне на удара;

H7

(m)

Височина на капака на двигателя;

L2

(m)

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предния мост;

L3

(m)

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и задния мост;

L6

(m)

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и осевата линия на напречното звено на защитната конструкция (да се предхожда от знак „минус“, ако линията се намира пред равнината на центъра на тежестта);

L7

(m)

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предния ъгъл на капака на двигателя;

Mc

(kg)

Маса на трактора, използвана при пресмятанията;

Q

(kgm2)

Инерционен момент спрямо надлъжната ос, минаваща през центъра на тежестта;

S

(m)

Широчина на задната колея.

Сборът на широчините на колеята (S) и широчината на гумите (B0) трябва да бъде по-голям от широчината B6 на защитната конструкция.

3.1.4.3.2.

За извършване на пресмятането могат да се направят следните опростяващи допускания:

3.1.4.3.2.1.

неподвижният трактор се преобръща по наклон 1:1,5 при балансиран преден мост в момента, в който центърът на тежестта се намира вертикално над оста на ротация;

3.1.4.3.2.2.

оста на ротация е успоредна на надлъжната ос на трактора и минава през центъра на контактните повърхности на предното и задното колело от страната на наклона;

3.1.4.3.2.3.

тракторът не се плъзга по наклона;

3.1.4.3.2.4.

ударът в наклона е частично еластичен с коефициент на еластичност:

Formula

3.1.4.3.2.5.

сборът от дълбочината на проникване в повърхността на наклона и деформацията на защитната конструкция е равен на:

Formula

3.1.4.3.2.6.

в наклона не проникват други компоненти на трактора.

3.1.4.3.3.

Компютърната програма (BASIC(4)) за определяне на поведението при продължително или прекъснато странично преобръщане на трактор с тясна колея с предно монтирана защитна конструкция е дадена в раздел Б4, с примери 6.1 — 6.11.

3.1.5.   Методи на измерване

3.1.5.1.   Хоризонтални разстояния между центъра на тежестта и задния (L3) или предния (L2) мост

Измерва се разстоянието между предния и задния мост от двете страни на трактора с цел да се установи, че няма ъгъл на завиване.

Разстоянията между центъра на тежестта и задния мост (L3) или предния мост (L2) се пресмятат на базата на разпределението на масата на трактора между предните и задните колела.

3.1.5.2.   Височини на задните(D3) и предните (D2) гуми

Измерва се разстоянието от най-високата точка на гумата до опорната повърхност (фигура 6.5), като този метод се използва както за предните, така и за задните гуми.

3.1.5.3.   Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и осевата линия на напречното звено на защитната конструкция (L6).

Измерва се разстоянието между центъра на тежестта и осевата линия на напречното звено на защитната конструкция (фигури 6.6.a, 6.6.б и 6.6.в). Ако защитната конструкция се намира пред равнината на центъра на тежестта, записаната измерена стойност се предхожда от знак минус (– L6).

3.1.5.4.   Широчина на защитната конструкция (B6)

Измерва се разстоянието между точките на нанасяне на удара на лявата и дясната вертикална колона на конструкцията.

Точката на нанасяне на удара се определя от равнината, допирателна към защитната конструкция и минаваща през линията, дефинирана от горните външни точки на предните и задните гуми (фигура 6.7).

3.1.5.5.   Височина на защитната конструкция (H6)

Измерва се вертикалното разстояние от точката на нанасяне на удара по конструкцията до опорната повърхност.

3.1.5.6.   Височина на капака на двигателя (H7)

Измерва се вертикалното разстояние от точката на нанасяне на удара по капака на двигателя до опорната повърхност.

Точката на нанасяне на удара се определя от равнината, допирателна към капака на двигателя и защитната конструкция и минаваща през външните горни точки на предната гума (фигура 6.7). Измерването се извършва от двете страни на капака на двигателя.

3.1.5.7.   Широчина на капака на двигателя (B7)

Измерва се разстоянието между двете точки на нанасяне на удара по капака на двигателя, така както са определени по-горе.

3.1.5.8.   Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предния ъгъл на капака на двигателя (L7)

Измерва се разстоянието от точката на нанасяне на удара по капака на двигателя, така както е определена по-горе, до центъра на тежестта.

3.1.5.9.   Височина на точката на окачване на предния мост (H0)

Проверява се вертикалното разстояние между точката на окачване на предния мост до центъра на оста на предните гуми (H01) и се включва в техническата документация на производителя.

Измерва се вертикалното разстояние от оста на предните гуми до опорната повърхност (H02) (фигура 6.8).

Височината на точката на окачване на предния мост (H0) представлява сбор от двете горни стойности.

3.1.5.10.   Широчина на задната колея (S)

Измерва се минималната широчина на задната колея при монтирани гуми от най-големия размер, посочен от производителя (фигура 6.9).

3.1.5.11.   Широчина на задните гуми (B0)

Измерва се разстоянието между външната и вътрешната вертикална равнина на задната гума в горната ѝ част (фигура 6.9).

3.1.5.12.   Ъгъл на завъртане на предния мост (D0)

Най-големият ъгъл, определен от завъртането на предния мост от хоризонтално положение до упор, се измерва от двете страни на моста, като се взема предвид наличието на амортисьори в края на хода. Използва се измереният максимален ъгъл.

3.1.5.13.   Маса на трактора

Масата на трактора се определя в съответствие с условията, посочени в параграф 1.7.1.

3.2.   Условия за якостно изпитване на защитни конструкции и тяхното закрепване към тракторите

3.2.1.   Общи изисквания

3.2.1.1.   Цели на изпитването

Изпитванията с помощта на специални съоръжения имат за цел да симулират натоварванията, наложени на защитната конструкция при преобръщане на трактора. Тези изпитвания дават възможност за извършване на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и скобите за закрепването ѝ към трактора, както и върху всяка част от трактора, предаваща натоварването по време на изпитването.

3.2.1.2.   Методи за изпитване

Изпитването може да бъде извършено по процедурата за статично изпитване или по процедурата за динамично изпитване (вж. приложение А). Двата метода се считат за еквивалентни.

3.2.1.3.   Общи изисквания при подготовката за изпитванията

3.2.1.3.1.

Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство. Тя се закрепва в съответствие с препоръките на производителя към един от тракторите, за които е конструирана.

Забележка:

При статично якостно изпитване не се изисква комплектован трактор; същевременно защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, представляват действащо съоръжение, наричано по-долу „монтажен възел“.

3.2.1.3.2.

Както при статичното, така и при динамичното изпитване комплектованият трактор (или монтажният възел) трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да са необходими за якостното изпитване.

Компоненти, които могат да създадат опасност в свободната зона, също трябва да се монтират на трактора (или на монтажния възел), така че да могат да се проверят и да се установи дали са изпълнени условията за приемане по точка 3.2.3.

Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат доставени или описани в чертежи.

3.2.1.3.3.

При якостните изпитвания всички панели и демонтируеми неконструктивни компоненти трябва да бъдат демонтирани, така че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция.

3.2.1.3.4.

Широчината на колеята трябва да бъде регулирана така, че доколкото е възможно, защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на якостните изпитвания. Ако изпитванията се извършват в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени.

3.2.2.   Изпитвания

3.2.2.1.   Последователност от изпитвания в съответствие с процедурата за статични изпитвания

Последователността на изпитванията, без да се засягат допълнителните изпитвания, посочени в точки 3.3.1.6 и 3.3.1.7, е, както следва:

1)

прилагане на натоварване върху задната част на конструкцията

(вж. 3.3. 1.1);

2)

изпитване на смачкване на задната част

(вж. 3.3.1.4);

3)

прилагане на натоварване върху предната част на конструкцията

(вж. 3.3. 1.2);

4)

прилагане на натоварване странично върху конструкцията

(вж. 3.3.1.3);

5)

смачкване на предната част на конструкцията

(вж. 3.3.1.5);

3.2.2.2.   Общи изисквания

3.2.2.2.1.

Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или измести, изпитването се започва отначало.

3.2.2.2 2.

По време на изпитванията не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция.

3.2.2.2.3.

По време на изпитванията скоростната кутия на трактора е в неутрално положение, а спирачната система не е задействана.

3.2.2.2.4.

Ако тракторът е оборудван със система за окачване на шасито към колелата, тя се блокира по време на изпитванията.

3.2.2.2.5.

Страната, избрана за прилагане на първото натоварване върху задната част на конструкцията, е тази, която по мнението на органа, оправомощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от натоварвания при най-неблагоприятни за конструкцията условия. Страничното натоварване и задното натоварване се прилагат от двете страни на средната надлъжна равнина на защитната конструкция. Предното натоварване се прилага от същата страна на средната надлъжна равнина на защитната конструкция, където е приложено страничното натоварване.

3.2.3.   Условия за приемане

3.2.3.1.   Счита се, че защитната конструкция отговаря на якостните изисквания, ако са изпълнени следните условия:

3.2.3.1.1.

След всяко частично изпитване защитната конструкция трябва да бъде без пукнатини или скъсвания по смисъла на точка 3.3.2.1.

3.2.3.1.2.

Ако по време на едно от изпитванията на смачкване се появят значителни пукнатини или скъсвания, незабавно след смачкването, причинило появата на тези пукнатини или скъсвания, трябва да се проведе допълнително изпитване в съответствие с точка 3.3.1.7.;

3.2.3.1.3.

по време на изпитванията, различни от изпитвания с претоварване, никаква част от защитната конструкция не трябва да навлиза в свободната зона, така както е определена в точка 1.6;

3.2.3.1.4.

по време на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, всички части на свободната зона трябва да са обезопасени от защитната конструкция в съответствие с точка 3.3.2.2;

3.2.3.1.5.

по време на изпитванията защитната конструкция не трябва да налага каквито и да било ограничения на конструкцията на седалката;

3.2.3.1.6.

еластичната деформация, измерена съгласно точка 3.3.2.4, трябва да бъде по-малка от 250 mm.

3.2.3.2.   Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да било принадлежности или части, които могат да го хванат „като в капан“ (например за крака или стъпалото), като резултат от деформация на конструкцията.

3.2.4.   [Неприложимо]

3.2.5.   Уредба и съоръжения за изпитването

3.2.5.1.   Съоръжение за статично изпитване

3.2.5.1.1.

Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъдат прилагани тласъци и натоварване върху защитната конструкция.

3.2.5.1.2.

Трябва да се вземат мерки натоварването да бъде равномерно разпределено, обикновено по направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 и между 250 mm и 700 mm. Твърдата греда трябва да бъде с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които са в контакт със защитната конструкция, трябва да са със закръгление с максимален радиус 50 mm.

3.2.5.1.3.

Опорната пета на натоварващото устройство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяко изменение на ъгъла на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция.

3.2.5.1.4.

Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата):

при започване на изпитването и нулево натоварване: ± 2°;

по време на изпитването с натоварване: 10° над и 20° под хоризонталата. Тези отклонения трябва да са сведени до минимум.

3.2.5.1.5.

Скоростта на деформация трябва да е достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s, така че във всеки момент натоварването да може да бъде считано за статично.

3.2.5.2.   Уредба за измерване на енергията, погълната от конструкцията

3.2.5.2.1.

За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията; те обаче се измерват едновременно и в едно направление.

3.2.5.2.2.

Началната точка за измерване на деформацията се избира така, че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, не се взема предвид.

3.2.5.3.   Средства за закрепване на трактора към опорната повърхност

3.2.5.3.1.

Във всички илюстрирани случаи към недеформируема основа близо да съоръжението за изпитване трябва да бъдат неподвижно свързвани закрепващи профили с необходимата широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора.

3.2.5.3.2.

Тракторът трябва да бъде закрепен към профилите с помощта на подходящи средства (плочи, клинове, стоманени въжета, подемни приспособления и др.), така че да не може да се измества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери.

Ако тракторът се измести, цялото изпитване се повтаря отначало, освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила — деформация, е свързана към трактора.

3.2.5.4.   Съоръжение за смачкване

Съоръжението, показано на фигура 6.10, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу, върху защитната конструкция чрез недеформируема греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана чрез шарнири с механизма, прилагащ натоварването. За да не понасят гумите на трактора смачкващата сила, трябва да бъдат предвидени подходящи опорни стойки за мостовете.

3.2.5.5.   Друга апаратура за измерване

Необходими са следните устройства за измерване:

3.2.5.5.1

устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 6.11);

3.2.5.5.2.

Устройство за проверка дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (точка 3.3.2.2).

3.3.   Процедура за статично изпитване

3.3.1.   Изпитвания на натоварване и смачкване

3.3.1.1.   Натоварване по задната част

3.3.1.1.1.

Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора.

Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, трябва да бъде на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция навътре от вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията има кривина или е изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до усилване на конструкцията.

3.3.1.1.2.

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.6.3.

3.3.1.1.3.

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:

Formula

3.3.1.1.4.

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се прилага същата формула.

3.3.1.2.   Натоварване по предната част

3.3.1.2.1.

Товарът се прилага хоризонтално във вертикална равнина, която е успоредна на средната равнина на трактора и е разположена на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция навътре от вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция.

Точката на прилагане на товара се намира в тази част от защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане на трактора при движение напред, като обикновено това е горният ръб.

Ако конструкцията има кривина или е изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на товара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.3.1.2.2.

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.5.3.

3.3.1.2.3.

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:

Formula

3.3.1.2.4.

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията е равна на стойността, получена по горепосочената формула или по формулата по-долу, като се избира по-голямата от двете стойности:

Formula

или

Formula

3.3.1.3.   Странично натоварване

3.3.1.3.1.

Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на средната равнина на трактора. Точката на прилагане на натоварването трябва да се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб

3.3.1.3.2.

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.5.3.

3.3.1.3.3.

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:

Formula

3.3.1.3.4.

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията се изчислява по горната формула или по следната формула по-долу, като се взема по-голямата от двете стойности:

Formula

3.3.1.4.   Смачкване на задната част

Гредата се поставя върху задния най-горен конструктивен елемент(и), като резултантната на силите на смачкване трябва да лежи в средната равнина на трактора. Прилага се сила Fv, като:

Formula

Силата Fv продължава да действа пет секунди след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.

В случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това отново се прилага смачкващата сила Fv.

3.3.1.5.   Смачкване на предната част

Гредата се поставя над предния най-горен конструктивен елемент(и), като резултантната на силите на смачкване трябва да лежи в средната равнина на трактора. Прилага се сила Fv, като:

Formula

Силата Fv продължава да действа пет секунди след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.

В случаите, в които предната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това отново се прилага смачкващата сила Fv.

3.3.1.6.   Допълнително изпитване с претоварване (фигури 6.14—6.16)

Изпитване с претоварване се провежда във всички случаи, в които силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от деформацията, получена при поглъщането на необходимата енергия от конструкцията (вж. фигура 6.15).

Изпитването с претоварване включва постепенно нарастване на хоризонталното натоварване със стъпка 5 % от първоначално изискваната енергия до максимум 20 % добавена енергия (вж. фигура 6.16).

Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5, 10 или 15 % на изискваната енергия, силата намалява с по-малко от 3 % за нарастване от 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.

Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след като конструкцията е погълнала 20 % от добавената енергия, силата надвишава 0,8 Fmax.

По време на изпитването с претоварване е допустима появата на допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане във или липса на защита на свободната зона вследствие на еластична деформация. След премахването на натоварването обаче конструкцията не трябва да навлиза в свободната зона и свободната зона трябва да е напълно защитена.

3.3.1.7.   Допълнителни изпитвания на смачкване

Ако по време на изпитване на смачкване се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, се извършва второ подобно изпитване, но със сила 1,2 Fv веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания.

3.3.2.   Измервания, които трябва да бъдат направени

3.3.2.1.   Счупвания и пукнатини

След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи се проверяват визуално за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части не се вземат предвид.

3.3.2.2.   Навлизане в свободната зона

По време на всяко изпитване се проверява за навлизане на части от защитната конструкция в свободната зона, както е определена в 1.6 по-горе.

Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата на защитната конструкция, ако каквато и да е част от нея би влязла в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност в случай на преобръщане на трактора по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на широчината на колеята трябва да бъдат най-малките, указани от производителя.

3.3.2.3.   Изпитвания на твърди неподвижно закрепени детайли в задната част

Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или други твърди неподвижно закрепени детайли, разположена зад седалката на водача, те се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Тази твърда опора, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi, като:

Formula

Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в равнината на симетрия на трактора. Началният ъгъл на прилагане на тази сила е 40°, изчислен от успоредна на опорната повърхност права, както е показано на фигура 6.12. Минималната широчина на тази корава секция е 500 mm (вж. фигура 6.13).

Освен това секцията трябва да е достатъчно корава и здраво закрепена към задната част на трактора.

3.3.2.4.   Еластична деформация при странично натоварване

Еластичната деформация се измерва на (810 + av) mm над контролната точка на седалката във вертикалната равнина, в която е приложено натоварването. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фигура 6.11.

3.3.2.5.   Остатъчна деформация

След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира разположението на основните елементи на защитната конструкция при преобръщане по отношение на контролната точка на седалката.

3.4.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

3.4.1.   [Неприложимо]

3.4.2.   Техническо разширение на обхвата

При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“, ако тракторът и защитната конструкция са удовлетворили предварителните изпитвания за странична устойчивост и непродължително преобръщане, определени в точки 3.1.3 и 3.1.4, и ако изпитванията на твърдия неподвижно закрепен детайл в задната част, описан в точка 3.3.2.3, когато има такъв, са били проведени в съответствие с процедурата по същата точка (с изключение на точка 3.4.2.2.4), в следните случаи:

3.4.2.1.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху други модели трактори

Не е необходимо да се извършват изпитвания на удар или на натоварване и смачкване за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията по точки 3.4.2.1.1—3.4.2.1.5.

3.4.2.1.1.

Конструкцията (включително и твърдата задна опора) трябва да е същата като тази, която е била подложена на изпитване;

3.4.2.1.2.

Необходимата енергия не трябва да надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %;

3.4.2.1.3.

Методът на закрепване и компонентите на трактора, към които се извършва закрепването, трябва да са същите;

3.4.2.1.4.

Компонентите, като например калници и капак на двигателя, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, трябва да са същите;

3.4.2.1.5

Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора трябва да са такива, че свободната зона да остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, по време на всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно базовата точка на седалката [SRP] или контролната точка на седалката [SIP]).

3.4.2.2.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху изменени модели на защитната конструкция

Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на точка 3.4.2.1 не са изпълнени, но не може да се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е на същия принцип (напр. гумените опори са заменени с устройство за окачване).

3.4.2.2.1.

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. закрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверка дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.4.2.2.2.

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемливостта на защитната конструкция (напр. изменение на компонент на конструкцията, на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде проведено изпитване за валидиране, като резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.

За този вид разширение на обхвата се определят следните ограничения:

3.4.2.2.2.1.

без изпитване за валидиране не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата;

3.4.2.2.2.2.

резултатите от изпитването за валидиране се приемат с оглед на разширяването на обхвата, ако всички условия за приемане съгласно настоящото приложение са изпълнени и:

ако деформацията, измерена след всяко изпитване на удар, не се отклонява от деформацията, измерена след всяко изпитване на удар от протокола от първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при динамично изпитване);

ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % и деформацията, измерена(4), когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при статично изпитване).

3.4.2.2.2.3.

в един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но в рамките на един протокол за разширение на обхвата може да бъде прието само едно изпитване за валидиране. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.

3.4.2.2.3.

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, посочени в 3.4.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.4.2.2.4.

Изменение на твърдата задна опора или добавяне на нова твърда задна опора. Трябва да бъде проверено дали свободната зона остава в рамките на защитата, осигурена от защитната конструкция, при всички изпитвания, като се взема под внимание новата или изменената твърда задна опора. Твърдата задна опора трябва да бъде валидира чрез изпитването, описано в точка 3.3.2.3, и резултатите от изпитването трябва да бъдат представени в протокола за разширение на обхвата.

3.5.   [Неприложимо]

3.6.   Устойчивост на защитните конструкции на студени климатични условия

3.6.1.   Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.6.2.   Предназначението на следните изисквания и процедури е да увеличат якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлагат се следните минимални изисквания по отношение на материалите при оценка на уместността на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези държави, в които се изисква подобна допълнителна експлоатационна защита.

3.6.2.1.   Болтовете и гайките, използвани за закрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на частите на защитната конструкция, трябва да са с подходящи контролирани свойства на устойчивост на понижени температури.

3.6.2.2.   Всички електроди за заваряване, използвани за производството на конструктивни елементи и рами, трябва да бъдат съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в точка 3.6.2.3 по-долу.

3.6.2.3.   Стоманените материали за конструктивните елементи на защитната конструкция трябва да бъдат от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 6.1. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.

Конструктивните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.6.2.4.   При извършване на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите размери, посочени в таблица 6.1, за които дава възможност материалът.

3.6.2.5.   Изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез се извършват в съответствие с процедурата в ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите от таблица 6.1.

3.6.2.6.   Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630: 1995, Amd 1:2003.

3.6.2.7.   Образците са надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или конструктивната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или конструктивната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не трябва да включват заварки.

Таблица 6.1

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара

Размери на образеца

Енергия при

Енергия при

 

-30 °C

-20 °C

(mm)

J

J (2)

10 x 10 (1)

11

27,5

10 x 9

10

25

10 x 8

9,5

24

10 x 7,5 (1)

9,5

24

10 x 7

9

22,5

10 x 6,7

8,5

21

10 x 6

8

20

10 x 5 (1)

7,5

19

10 x 4

7

17,5

10 x 3,5

6

15

10 x 3

6

15

10 x 2,5 (1)

5,5

14

3.7.   [Неприложимо]

Фигура 6.1

Свободна зона

Размерите са в mm

Фигура 6.1.a

Страничен изглед

Напречен разрез през базовата равнина

Image

Фигура 6.1.б

Заден изглед

Image

Фигура 6.1.в

Поглед отгоре

Image

1– Базова линия

2– Контролна точка на седалката

3– Базова равнина

Фигура 6.2

Свободна зона при трактори с реверсируема седалка и кормилно колело

Image

Фигура 6.3

Блок-схема за определяне на поведение на продължаващо преобръщане на странично преобръщащ се трактор с предно монтирана защитна конструкция при преобръщане (ЗКП)

Image

Версия Б1: Точка на удара на ЗКП зад надлъжно нестабилната точка на равновесие

Версия Б2: Точка на удара на ЗКП близо до надлъжно нестабилната точка на равновесие

Версия Б3: Точка на удара на ЗКП пред надлъжно нестабилната точка на равновесие

Фигура 6.4

Съоръжение за изпитване на способността за предотвратяване на преобръщането по наклон 1:1,5

Image

Фигура 6.5

Данни, изисквани за пресмятането на преобръщането на трактор с триосово поведение на преобръщане

Image

Фигури 6.6.a, 6.6.б, 6.6.в

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и осевата линия на напречното звено на защитната конструкция (L6)

Image

Фигура 6.7

Определяне на точките на удар при измерване на широчината на защитната конструкция (B6) и височината на капака на двигателя (H7)

Image

Фигура 6.8

Височина на точката на окачване на предния мост (H0)

Image

Фигура 6.9

Широчина на задната колея (S) и широчина на задната гума (В0)

Image

Фигура 6.10

Пример за приспособление за смачкване на трактора

Image

Фигура 6.11

Пример за приспособление за измерване на еластичната деформация

Image

1– Остатъчна деформация

2– Еластична деформация

3– Сумарна деформация (остатъчна плюс еластична)

Фигура 6.12

Симулирана линия на терена

Image

Фигура 6.13

Минимална широчина на твърдата задна опора

Image

Фигура 6.14

Крива сила — деформация

Изпитване с претоварване не е необходимо

Image

Забележки:

1.

Определя се местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'

2.

Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ≤ 1,03 F'

Фигура 6.15

Крива сила — деформация

Изпитването с претоварване е необходимо

Image

Забележки:

1.

Определя се местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'

2.

Изпитване с претоварване е необходимо, ако Fa > 1,03 F'

3.

Изпитване с претоварване е удовлетворително, ако Fb > 0,97F' и Fb > 0,8 Fmax.

Фигура 6.16

Крива сила — деформация

Изпитването с претоварване трябва да бъде продължено

Image

Забележки:

1.

Местоположението на Fa се определя в зависимост от 0,95 D'

2.

Изпитване с претоварване е необходимо, ако Fa > 1,03 F'

3.

Fb < 0,97 F' — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване

4.

Fc < 0,97 Fb — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване

5.

Fd < 0,97 Fc — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване

6.

ОИзпитването с претоварване е удовлетворително, ако Fe > 0,8 Fmax

7.

Изпитването с претоварване е неудовлетворително, ако на който и да е етап натоварването падне под 0,8 Fmax.

Б2.   АЛТЕРНАТИВНА ПРОЦЕДУРА ЗА „ДИНАМИЧНО“ ИЗПИТВАНЕ

В настоящия раздел се съдържа процедура за динамично изпитване, която е алтернатива на процедурата за статично изпитване от раздел Б1.

4.