4.11.2014

Официален вестник на Европейския съюз

L 317/56

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1144/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 октомври 2014 година

за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 42 и член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (4) Съюзът може да прилага на вътрешния пазар и в трети държави мерки за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти и с методите им на производство, както и с някои хранителни продукти, произведени на базата на селскостопански продукти.

(2)

Предвид натрупания опит и перспективите за развитие на селскостопанския сектор и на пазарите както в рамките на Съюза, така и извън него, следва да се преразгледа схемата, установена с Регламент (ЕО) № 3/2008, и да се повиши нейната съгласуваност и ефективност. Следователно Регламент (ЕО) № 3/2008 следва да бъде отменен и заменен с нов регламент.

(3)

Целта на тези мерки за информиране и насърчаване е повишаването на конкурентоспособността на селскостопанския сектор в Съюза, като по този начин се постигнат по-справедливи условия на конкуренция както на вътрешния пазар, така и в трети държави. По-специално мерките за информиране и насърчаване следва да имат за цел да повишат осведомеността на потребителите за качествата на селскостопанските продукти и методи на производство в Съюза и да повишат осведомеността за схемите за качество на Съюза и тяхната разпознаваемост. Също така те следва да повишат конкурентоспособността на селскостопанските продукти от Съюза и тяхното потребление, да подобрят репутацията им както в рамките на Съюза, така и извън него, и да увеличат пазарния дял на тези продукти, като се обърне специално внимание на пазарите в трети държави, които имат най-голям потенциал за растеж. В случай на сериозни смущения на пазара, загуба на потребителското доверие или други специфични проблеми тези мерки следва да спомогнат за възстановяване на нормалните пазарни условия. Мерките за информиране и насърчаване следва да допълват и подсилват по полезен начин мерките, прилагани от държавите членки. За да постигнат своите цели, мерките за информиране и насърчаване следва да продължат да бъдат прилагани както в рамките на Съюза, така и извън него.

(4)

Мерките следва също така да целят изтъкване на автентичността на продуктите от Съюза с цел да се подобри осведомеността на потребителите относно качествата на автентичните продукти в сравнение с имитациите и фалшивите продукти; това ще допринесе значително за разпознаването както в Съюза, така и в трети държави на символите, означенията и съкращенията, обозначаващи участие в европейските схеми за качество, създадени с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(5)

Една от силните страни на Съюза при производството на храни е свързана с разнообразието на неговите продукти и с техните специфични характеристики, които са свързани с различните географски области и различните традиционни методи и които предлагат уникални вкусове, чието разнообразие и автентичност са все по-търсени от потребителите както в Съюза, така и извън него.

(6)	В допълнение към информацията за характерните особености на селскостопанските и хранителните продукти от Съюза допустимите мерки могат също така да съдържат достъпни за потребителите послания, насочени, наред с другото, към хранителната стойност, вкуса, традицията, разнообразието и културата.

(7)

Мерките за информиране и насърчаване не следва да са насочени към търговски марки или произход. При все това следва да е възможно търговските марки и произходът на продукта да бъдат обозначени с цел подобряване на качеството и ефективността на демонстрациите, дегустациите и материалите за информиране и насърчаване, при условие че се зачита принципът за забрана на дискриминацията и че мерките не са насочени към насърчаване на потреблението на даден продукт единствено въз основа на неговия произход. Освен това тези мерки следва да са съобразени с общите принципи на правото на Съюза и не следва да водят до ограничаване на свободното движение на селскостопански и хранителни продукти в нарушение на член 34 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Следва да бъдат предвидени специални правила относно визуалното представяне на марката и произхода в основното, свързано със Съюза, послание на кампанията.

(8)

Съюзът изнася предимно крайни селскостопански продукти, сред които селскостопански продукти, които не са включени в приложение I към ДФЕС. Следователно мерките за информиране и насърчаване следва да бъдат разширени, така че да включат някои продукти, които не са включени в обхвата на приложение I към ДФЕС. Това би съответствало на другите схеми на Общата селскостопанска политика (ОСП), като например европейските схеми за качество, които вече са отворени за тези продукти.

(9)

Мерките за информиране и насърчаване на Съюза, свързани с вина, предвидени в рамките на ОСП, са един от ключовите елементи в програмите за помощ в лозаро-винарския сектор. Мерките за информиране и насърчаване следва да намират приложение единствено при вина с наименование за произход или защитено географско указание, както и вина с обозначение на винения сорт лоза. При обикновените програми съответната програма следва също така да включва друг селскостопански или хранителен продукт. По същия начин Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета (6) предвижда насърчаването на продуктите от риболов и аквакултури. Следователно е необходимо да се ограничи допустимостта по отношение на продуктите от риболов и аквакултури, изброени в приложение I към Регламент (ЕС)№ 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7), във връзка с които могат да се прилагат мерки за информиране и насърчаване в рамките на настоящата схема, единствено до случаите, когато продуктите от риболов и аквакултури са свързани с друг селскостопански или хранителен продукт.

(10)

Мерките за информиране и насърчаване следва да могат да се прилагат за продуктите, обхванати от схемите за качество на Съюза и от схеми за качество, признати от държавите членки, тъй като тези схеми предоставят на потребителите гаранции относно качеството и характеристиките на продукта или използвания производствен процес, осигуряват добавена стойност за съответните продукти и подобряват възможностите за тяхната пазарна реализация. Мерките за информиране и насърчаване следва също така да могат да се прилагат и за биологичния производствен метод, както и за логото за качествен селскостопански продукт от най-отдалечените региони.

(11)

През периода 2001—2011 г. само 30 % от бюджета, предназначен за мерки за информиране и насърчаване, са били изразходвани за мерки, насочени към пазарите на трети държави, макар че тези пазари предлагат значителен потенциал за растеж. Необходимо е да се предвидят правила с цел насърчаване на прилагането на по-голям брой мерки за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти от Съюза в трети държави, по-специално чрез предоставянето на засилена финансова подкрепа.

(12)

С цел да се гарантира ефективността на прилаганите мерки за информиране и насърчаване, те следва да бъдат разработвани в рамките на програми за информиране и насърчаване. Досега тези програми бяха представяни от браншови и/или междубраншови организации. С цел да се повиши броят на предлаганите мерки и да се подобри тяхното качество обхватът на бенефициерите следва да се разшири, така че да се включат организациите на производители и техни асоциации, обединения и органи на хранително-вкусовия сектор, чиято цел и дейност е да предоставят информация за селскостопанските продукти и да ги популяризират.

(13)

Съфинансираните от Съюза мерки за информиране и насърчаване следва да демонстрират характерно за Съюза измерение. За тази цел, както и с цел да се избегне разпиляване на ресурси и да се увеличи видимостта на Европа чрез тези мерки за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти и определени хранителни продукти, е необходимо изготвянето на работна програма, в която да се определят стратегическите приоритети на тези мерки от гледна точка на целевите популации, продукти, схеми или пазари, както и естеството на посланията за информиране и насърчаване. Програмата следва да бъде разработена въз основа на общите и специфичните цели, установени съгласно настоящия регламент, и следва да е съобразена с предлаганите от пазарите възможности, както и с необходимостта от допълване и засилване на действията, предприети от държавите членки и операторите, както на вътрешния пазар, така и в трети държави, с цел да се осигури съгласуваност на политиката за информиране и насърчаване. За тази цел при разработването на програмата Комисията следва да се консултира с държавите членки и съответните заинтересовани страни.

(14)

Работната програма следва да предвижда, наред с другото, специални правила с оглед реагиране в случай на сериозни смущения на пазара, загуба на доверието на потребителите или други специфични проблеми. В допълнение Комисията следва да вземе предвид по-специално преобладаващото място на малките и средните предприятия от хранително-вкусовия сектор — сектор, който се ползва от извънредните мерки, предвидени в членове 219, 220 и 221 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8), а по отношение на мерките, насочени към трети държави, да вземе предвид споразуменията за свободна търговия, попадащи в обхвата на общата търговска политика на Съюза. При разработването на тази програма Комисията следва да вземе предвид също така неблагоприятните характеристики на планинските, островните и най-отдалечените региони на Съюза.

(15)

С цел да се гарантира ефективност при прилагането на мерките за информиране и насърчаване, то следва да бъде възложено на прилагащи организации, избрани посредством състезателна процедура. При все това в надлежно обосновани случаи предлагащите организации следва да имат възможност да приложат пряко определени части от своята програма.

(16)

Комисията следва да може да прилага мерки за информиране и насърчаване по своя собствена инициатива, включително мисии на високо равнище, по-специално с оглед да допринася за отварянето на нови пазари. Комисията също така следва да има възможност да провежда свои собствени кампании с цел бърза и ефективна реакция в случай на сериозни смущения на пазара или загуба на доверието на потребителите. Ако е необходимо, Комисията следва да преразгледа своите инициативи, предназначени за провеждането на подобни кампании. Бюджетните кредити, отпуснати за текущи обикновени или многонационални програми за информиране и насърчаване, не следва да се намаляват в случай на действие, предприето от Комисията при тези обстоятелства.

(17)

Извън и в допълнение към мерките за информиране и насърчаване е необходимо Комисията да разработи и координира услуги за техническа подкрепа на равнището на Съюза с цел да се помогне на операторите да участват в съфинансираните програми, да провеждат ефективни кампании или да развиват експортните си дейности. Тези услуги следва, по-специално, да включват даване на насоки за подпомагане на потенциалните бенефициери при спазването на правилата и процедурите, свързани с тази политика.

(18)

Резултатите от усилията за популяризиране на продуктите от Съюза на пазарите в трети държави понякога са ограничени поради конкуренция с имитации и фалшиви продукти. Услугите за техническа подкрепа, разработени от Комисията, следва да включват консултации за сектора с оглед на защита на продуктите от Съюза от имитация и фалшификация.

(19)

Опростяването на нормативната среда на ОСП е важен приоритет на Съюза. Този подход следва да се приложи и към настоящия регламент. По-специално следва да бъдат преразгледани принципите на административно управление на програмите за информиране и насърчаване с цел те да бъдат опростени и да се даде възможност на Комисията да установи правила и процедури, уреждащи представянето, оценката и подбора на предложенията за програми. При все това Комисията следва да гарантира, че държавите членки получават своевременно информация относно всички предложени и избрани програми. Тази информация следва да включва по-специално броя на получените предложения, заинтересованите държави членки и сектори и резултата от оценката на тези предложения.

(20)

Сътрудничеството между икономическите оператори от различни държави членки допринася съществено за повишаване на добавена стойност на Съюза и за подчертаване на разнообразието от селскостопански продукти от Съюза. Независимо от приоритета, който се дава на програмите, разработени съвместно от предлагащи организации от различни държави членки, през периода 2001—2011 г. бюджетът за такива програми е бил едва 16 % от бюджета, предназначен за мерки за информиране и насърчаване. Ето защо, за да се преодолеят съществуващите пречки, свързани с изпълнението на многонационалните програми, следва да се въведат нови правила, по-специално по отношение на управлението им.

(21)

Следва да се определят правила за финансирането. По принцип Съюзът следва да поема само част от разходите по програмите, за да се гарантира, че заинтересованите предлагащи организации поемат своята част от отговорността. Въпреки това някои административни разходи и разходи за персонал, които не са свързани с прилагането на ОСП, са неразделна част от мерките за информиране и насърчаване и следва да е допустимо финансирането им от Съюза.

(22)

Всяка мярка следва да подлежи на мониторинг и оценка с оглед да се подобри качеството ѝ и да се докажат постигнатите резултати. В този контекст следва да се изготви списък с показатели, като въздействието на политиката за насърчаване следва да се оценява от гледна точка на стратегическите цели на тази политика. Комисията следва да установи рамка за мониторинг и оценка на тази политика в съответствие с общата рамка за мониторинг и оценка на ОСП.

(23)

С цел допълване или изменение на някои несъществени елементи от настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 290 ДФЕС. Това правомощие следва да обхваща внасянето на допълнения в списъка в приложение I към настоящия регламент, критериите за допустимост на предлагащите организации, условията, уреждащи състезателната процедура за подбор на прилагащи организации, специалните условия за допустимост във връзка с обикновените програми, разходите за мерки за информиране и насърчаване и административни разходи и разходи за персонал, както и разпоредбите, необходими за улесняване на прехода между Регламент (ЕО) № 3/2008 и настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(24)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с подробните правила относно визуалното представяне на търговски марки по време на демонстрации или дегустации на продукти и върху информационните и промоционалните материали, както и относно визуалното представяне на произхода на продуктите върху информационните и промоционалните материали; годишните работни програми; подбора на обикновените програми; подробните правила, съгласно които предлагаща организация може да получи разрешение да изпълни самостоятелно някои части от обикновена програма; реда и условията за изпълнение, мониторинг и контрол на обикновените програми; правилата за сключване на договори за изпълнение на обикновените програми, избрани в съответствие с настоящия регламент, и общата рамка за оценка на въздействието на програмите, както и система от показатели. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (9).

(25)

Доколкото, предвид съществуващите връзки между политиката за насърчаване и другите инструменти на ОСП и като се има предвид многогодишната гаранция за финансиране от Съюза и съсредоточаването на това финансиране върху ясно определени приоритети, целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява условията, при които мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти и някои хранителни продукти, произведени на базата на селскостопански продукти, прилагани на вътрешния пазар или в трети държави (наричани по-нататък „мерки за информиране и насърчаване“), могат да бъдат финансирани изцяло или частично от бюджета на Съюза.

Член 2

Общи и специфични цели на мерките за информиране и насърчаване

1. Общата цел на мерките за информиране и насърчаване е да се подобри конкурентоспособността на селскостопанския сектор на Съюза.

2. Специфичните цели на действията за информиране и насърчаване са:

а)	повишаване на осведомеността относно качествата на селскостопанските продукти от Съюза и относно високите стандарти, приложими към производствените методи в Съюза;

б)	повишаване на конкурентоспособността и потреблението на селскостопански продукти и определени хранителни продукти от Съюза и подобряване на репутацията им както в рамките на Съюза, така и извън него;

в)	повишаване на осведомеността за схемите на Съюза за качество и на тяхната разпознаваемост;

г)	увеличаване на пазарния дял на селскостопанските продукти от Съюза и на някои хранителни продукти, като се обръща специално внимание на пазарите в трети държави с най-голям потенциал за растеж;

д)	възстановяване на нормалните пазарни условия в случай на сериозни смущения на пазара, загуба на доверието на потребителите или други специфични проблеми.

Член 3

Описание на мерките за информиране и насърчаване

Мерките за информиране и насърчаване са насочени към:

а)

подчертаване на особените характеристики на методите на селскостопанско производство в Съюза, по-специално от гледна точка на безопасността на храните, проследимостта, автентичността, етикетирането, аспектите, свързани с хранителната стойност и опазването на здравето, хуманното отношение към животните, опазването на околната среда и устойчивостта, както и характеристиките на селскостопанските и хранителните продукти, по-специално от гледна точка на тяхното качество, вкус, разнообразие или традиции;

б)	повишаване на осведомеността относно автентичността на европейските защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер.

Тези мерки се състоят, по-специално, от действия за връзки с обществеността и информационни кампании и могат също така да са под формата на участие в събития, панаири и изложения с национално, европейско и международно значение.

Член 4

Характеристики на мерките

1. Действията за информиране и насърчаване не са насочени към търговски марки. Независимо от това трябва да има възможност търговските марки да бъдат видими по време на демонстрации или дегустации на продуктите и върху информационните и промоционалните материали, при условие че се спазва принципът за забрана на дискриминация и че не се променя общият характер на мерките като мерки, които не са насочени към търговски марки. Принципът за забрана на дискриминация се прилага, като се гарантира равно третиране и достъп за всички търговски марки на предлагащите организации и на равно третиране на държавите членки. Всяка търговска марка е видима в еднаква степен, а за нейното графично представяне се използва по-малък формат отколкото за главното послание за Съюза в рамките на кампанията. Излагат се няколко търговски марки, освен при надлежно обосновани обстоятелства, които произтичат от специфичното положение на съответната държава членка.

2. Мерките за информиране и насърчаване не трябва да са насочени към произхода на продуктите. Мерките не са насочени към насърчаване на потреблението на продукти единствено въз основа на произхода им. Независимо от това трябва да има възможност произходът на продуктите да бъде видим върху информационните и промоционалните материали при следните условия:

а)	на вътрешния пазар обозначаването на произхода трябва винаги да е второстепенно спрямо главното послание за Съюза на кампанията;

б)	в трети държави обозначаването на произхода може да е наравно с главното послание за Съюза на кампанията;

в)	за продукти, които са признати съгласно схемите за качество, посочени в член 5, параграф 4, буква а), регистрираният в наименованието произход може да се обозначава без ограничение.

3. Комисията приема актове за изпълнение, установяващи подробни правила относно:

а)	визуалното представяне на търговски марки по време на демонстрации или дегустации и върху информационните и промоционалните материали съгласно посоченото в параграф 1, както и еднаквите условия, съгласно които може да бъде изложена само една търговска марка; както и

б)	визуалното представяне на произхода на продуктите върху информационните и промоционалните материали съгласно посоченото в параграф 2.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

Член 5

Допустими продукти и схеми

1. Мерките за информиране и насърчаване могат да обхващат следните продукти:

а)	продуктите, изброени в списъка от приложение I към ДФЕС, с изключение на тютюна;

б)	продуктите, изброени в приложение I към настоящия регламент;

в)	спиртните напитки със защитено географско указание съгласно Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (10).

2. На Комисията се предоставя правомощието с цел отчитане на пазарните тенденции да приема делегирани актове в съответствие с член 22 за допълване на списъка в приложение I към настоящия регламент чрез добавяне на хранителни продукти към този списък.

3. Независимо от параграф 1:

а)

мерките за информиране и насърчаване могат да обхващат единствено вина с наименование за произход или защитено географско указание, както и вина с обозначение на винения сорт лоза; при обикновените програми, посочени в член 6, параграф 3, съответната програма трябва да обхваща и други продукти, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б)	по отношение на спиртните напитки, посочени в параграф 1, буква в), вината, посочени в буква а) от настоящия параграф, и бирата, мерките, насочени към вътрешния пазар, се ограничават до информиране на потребителите относно схемите, посочени в параграф 4, и отговорната консумация на тези напитки;

в)	мерките за информиране и насърчаване могат да се прилагат за продуктите от риболов и аквакултури, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1379/2013, само ако съответната програма се прилага и за други продукти, посочени в параграф 1.

4. Мерките за информиране и насърчаване могат да обхващат следните схеми:

а)	схемите за качество, установени в Регламент (ЕС) № 1151/2012, в Регламент (ЕО) № 110/2008 и в член 93 от Регламент (ЕС) № 1308/2013;

б)	биологичният метод на производство по смисъла на определението в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета (11);

в)	графичният символ на качествените селскостопански продукти, специфични за най-отдалечените региони на Съюза, посочен в член 21 от Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета (12);

г)	схемите за качество, посочени в член 16, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13).

ГЛАВА II

ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ИНФОРМИРАНЕ И НАСЪРЧАВАНЕ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 6

Видове действия

1. Мерките за информиране и насърчаване са под формата на:

а)	програми за информиране и насърчаване (наричани по-нататък „програмите“); и

б)	мерките по инициатива на Комисията, посочени в член 9.

2. Програмите се състоят от набор от съгласувани операции и се прилагат в продължение на най-малко една година, но не по-дълго от три години.

3. Обикновените програми, които са допълнително уредени в раздел 2 от настоящата глава, могат да бъдат представяни от една или повече предлагащи организации, посочени в член 7, параграф 1, буква а), в) или г), като всички организации трябва да са от една и съща държава членка.

4. Многонационалните програми, които са допълнително уредени в раздел 3 от настоящата глава, могат да бъдат представяни от:

а)	най-малко две предлагащи организации, посочени в член 7, параграф 1, буква а), в) или г), от най-малко две държави членки; или

б)	от една или повече организации на Съюза, посочени в член 7, параграф 1, буква б).

Член 7

Предлагащи организации

1. Програмата може да бъде предлагана от:

а)

браншови или междубраншови организации, установени в държава членка и представителни за съответния сектор или сектори в тази държава членка, и по-специално междубраншовите организации, посочени в член 157 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и групите по смисъла на определението в член 3, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, при условие че те са представителни за наименование, което е защитено съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 и е обхванато от програмата;

б)	браншови или междубраншови организации на Съюза, представителни за съответния сектор или сектори на равнището на Съюза;

в)	организации на производители или асоциации на организации на производители, посочени в членове 152 и 156 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, които са признати от държава членка;

г)

органи на хранително-вкусовия сектор, чиято цел и дейност е да предоставят информация за селскостопанските продукти и да ги промотират и на които съответната държава членка е възложила ясно определени задачи, свързани с обществени услуги в тази област; тези органи трябва да са законно създадени във въпросната държава членка най-малко две години преди датата на поканата за представяне на предложения, посочена в член 8, параграф 2.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 за определяне на специалните условия, съгласно които всяка предлагаща организация, всяка група и всеки орган, посочени в параграф 1, могат да представят програма. По-специално тези условия трябва да гарантират представителността на тези организации, групи и органи и значимостта на обхвата на програмата.

Член 8

Годишна работна програма

1. Комисията приема актове за изпълнение, установяващи за всяка година годишна работна програма, в която се посочват преследваните оперативни цели, оперативните приоритети, очакваните резултати, методът за изпълнение и общата сума на плана за финансиране. Годишната работна програма, и по-специално нейните оперативни приоритети трябва да са съобразени с общите и специфичните цели, изложени в член 2. По-специално в програмата се предвиждат специални временни мерки за реагиране на сериозни смущения на пазара, загуба на потребителското доверие или други специфични проблеми, посочени в член 2, параграф 2, буква д). Тя съдържа също така основните критерии за оценка, описание на мерките, които ще се финансират, размер на сумите, разпределени за всеки вид мерки, примерен график на изпълнението и, по отношение на безвъзмездните средства, максималния процент на финансовото участие на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

2. При обикновените и многонационалните програми работната програма, посочена в параграф 1, се изпълнява чрез публикуването от Комисията на покани за представяне на предложения в съответствие с част I, дял VI от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (14).

Член 9

Мерки по инициатива на Комисията

1. Комисията може да прилага мерките за информиране и насърчаване, описани в член 3, включително кампании в случай на сериозни смущения на пазара, загуба на доверието на потребителите или други специфични проблеми, посочени в член 2, параграф 2, буква д). Тези мерки могат да бъдат по-специално под формата на мисии на високо равнище, на участие чрез щандове в търговски панаири и изложения с международно значение или на операции, предназначени да подобрят репутацията на продуктите от Съюза.

2. Комисията разработва услуги за техническа подкрепа, по-специално с оглед на:

а)	насърчаване на осведомеността за различните пазари, включително чрез проучвателни бизнес срещи;

б)	поддържане на динамична браншова мрежа, свързана с политиката за информиране и насърчаване, включително чрез предоставяне на консултации на сектора във връзка със заплахата от имитации и фалшиви продукти в трети държави; и

в)	подобряване на осведомеността за правилата на Съюза, свързани с разработването и изпълнението на програмите.

Член 10

Забрана за двойно финансиране

Мерките за информиране и насърчаване, финансирани съгласно настоящия регламент, не могат да получават каквото и да е друго финансиране от бюджета на Съюза.

РАЗДЕЛ 2

Изпълнение и управление на обикновените програми

Член 11

Подбор на обикновените програми

1. Комисията извършва оценка и подбор на предложенията за обикновени програми, изпратени в отговор на поканата за представяне на предложения, посочена в член 8, параграф 2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 за определяне на конкретните условия за допустимост по отношение на обикновените програми.

2. Комисията приема актове за изпълнение, с които определя избраните обикновени програми, евентуалните изменения, които да бъдат направени в тях, и съответните бюджети. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

Член 12

Информация относно подбора на обикновените програми

Комисията предоставя на комитета по член 23 и по този начин — на държавите членки, своевременна информация по всички предложени или избрани програми.

Без да се засяга Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, Комисията предоставя по-специално:

а)	информация относно броя на получените предложения, държавите членки, в които са установени предлагащите организации, включените сектори и пазара или пазарите, към които са насочени;

б)	информация относно резултатите от оценката на предложенията и обобщеното им описание.

Член 13

Прилагащи организации за обикновените програми

1. След надлежното провеждане на състезателна процедура предлагащата организация избира прилагащите организации за избраните обикновени програми, по-специално с оглед да се гарантира ефективност при прилагането на мерките.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 за определяне на условията, уреждащи състезателната процедура за подбора на прилагащите организации, посочени в първа алинея.

2. Чрез дерогация от параграф 1 определени части от програмата могат да бъдат изпълнени самостоятелно от предлагаща организация при спазване на условията, свързани с опита на предлагащата организация в областта на изпълнението на подобни мерки, до разходите за тези мерки в сравнение с нормалните пазарни цени и до дела от общите разходи, който съответства на частта от програмата, изпълнявана от предлагащата организация.

Комисията приема актове за изпълнение, с които определя подробни правила, при спазване на които предлагащата организация може да получи разрешение да изпълни самостоятелно определени части от програмата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

Член 14

Изпълнение, мониторинг и контрол на обикновените програми

1. Съответните държави членки отговарят за правилното изпълнение на обикновените програми, избрани съгласно член 11, както и за извършване на свързаните с тях плащания. Държавите членки гарантират, че информационните и промоционалните материали, изготвени в рамките на посочените програми, са в съответствие с правото на Съюза.

Комисията приема актове за изпълнение, с които определя мерките за изпълнение, мониторинг и контрол, както и правилата, свързани със сключването на договори за изпълнението на избраните съгласно настоящия регламент обикновени програми. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

2. Държавите членки осигуряват изпълнението, мониторинга и контрола на обикновените програми в съответствие с Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15) и в съответствие с актовете за изпълнение, приети съгласно параграф 1.

Член 15

Финансови разпоредби, свързани с обикновените програми

1. Финансовото участие на Съюза в обикновените програми на вътрешния пазар съответства на 70 % от допустимите разходи.Финансовото участие на Съюза в обикновените програми в третите държави съответства на 80 % от допустимите разходи. Останалата част от разходите е изцяло за сметка на предлагащите организации.

2. Процентите, посочени в параграф 1, се увеличават на 85 % в случай на сериозни смущения на пазара, загуба на потребителското доверие или други специфични проблеми, посочени в член 2, параграф 2, буква д).

3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 по отношение на предлагащите организации, установени в държави членки, които на или след 1 януари 2014 г. получават финансова помощ в съответствие с членове 136 и 143 ДФЕС, процентите по параграф 1 са съответно 75 % и 85 %, а процентът, посочен в параграф 2 – 90 %.

Първа алинея се прилага единствено за програмите, във връзка с които Комисията е взела решение преди датата, от която съответната държава членка вече не получава такава финансова помощ.

4. Допуска се проучванията за оценка на резултатите от мерките за информиране и насърчаване, предприети в съответствие с общата рамка, посочена в член 25, да бъдат финансирани от Съюза при спазване на условия, подобни на тези, уреждащи съответната обикновена програма.

5. Съюзът финансира изцяло разходите за експертни услуги, свързани с подбора на програмите, съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

6. Предлагащите организации предоставят гаранции с цел да се обезпечи правилното изпълнение на обикновените програми.

7. Съюзът финансира мерки за информиране и насърчаване, прилагани чрез обикновени програми, съгласно член 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

8. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 за определяне на конкретните условия, при които се допуска финансиране от Съюза за разходите, свързани с мерките за информиране и насърчаване, и когато е приложимо — административните разходи и разходите за персонал.

РАЗДЕЛ 3

Изпълнение и управление на многонационалните програми и на мерките, прилагани по инициатива на комисията

Член 16

Форми на финансиране

1. Финансирането може да се извършва в една или няколко от формите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, и по-специално под формата на:

а)	безвъзмездни средства — за многонационалните програми;

б)	поръчки — за мерките, прилагани по инициатива на Комисията.

2. Съюзът финансира мерки за информиране и насърчаване, прилагани чрез многонационални програми или по инициатива на Комисията, съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

Член 17

Оценка на многонационалните програми

Предложенията за многонационални програми се оценяват и избират въз основа на критериите, обявени в поканата за представяне на предложения, посочена в член 8, параграф 2.

Член 18

Информация относно изпълнението на многонационалните програми

Член 19

Финансови разпоредби, свързани с многонационалните програми

1. Финансовото участие на Съюза в многонационалните програми съответства на 80 % от допустимите разходи. Останалата част от разходите е изцяло за сметка на предлагащите организации.

2. Процентът, посочен в параграф 1, се увеличава на 85 % в случай на сериозни смущения на пазара, загуба на потребителското доверие или други специфични проблеми, посочени в член 2, параграф 2, буква д).

Член 20

Възлагане на поръчки за мерки по инициатива на Комисията

Всяка поръчка, възложена от Комисията от нейно име или съвместно с държавите членки, се урежда от правилата за възлагане на поръчки, установени в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (16).

Член 21

Защита на финансовите интереси на Съюза

1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при прилагането на мерките, финансирани съгласно настоящия раздел, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е целесъобразно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили финансиране от Съюза.

3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (17) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (18), с цел да установи дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, свързан с финансиране от Съюза.

4. Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, договорите, споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на програма по настоящия регламент, съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се оправомощават да провеждат такива одити и разследвания в съответствие със съответната им компетентност.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Делегиране на правомощия и разпоредби за прилагане

Член 22

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове по член 5, параграф 2, член 7, параграф 2, член 11, параграф 1, член 13, параграф 1, член 15, параграф 8 и член 29, параграф 2 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 24 ноеумври 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 2, член 7, параграф 2, член 11, параграф 1, член 13, параграф 1, член 15, параграф 8 и член 29, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно настоящия регламент, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 23

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

РАЗДЕЛ 2

Консултации, оценка и докладване

Член 24

Консултации

В рамките на прилагането на настоящия регламент Комисията може да се консултира с групата за граждански диалог за качество и насърчаване, създадена в съответствие с Решение 2013/767/ЕС на Комисията (19).

Член 25

Обща рамка за оценка на въздействието на мерките

В съответствие с общата рамка за мониторинг и оценка на Общата селскостопанска политика, предвидена в член 110 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, Комисията приема актове за изпълнение, с които установява общата рамка за оценка на въздействието на програмите за информиране и насърчаване, финансирани съгласно настоящия регламент, както и система от показатели. Тези актове се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

Всички заинтересовани лица представят на Комисията всички данни и цялата информация, необходими за извършването на оценка на въздействието на мерките.

Член 26

Доклад

1. До 31 декември 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета междинен доклад относно прилагането на настоящия регламент. В този междинен доклад се посочва степента на прилагане в различните държави членки, като той се придружава евентуално от подходящи предложения.

2. До 31 декември 2020 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент, придружен евентуално от подходящи предложения.

РАЗДЕЛ 3

Държавна помощ, отмяна, преходни разпоредби, влизане в сила и начална дата на прилагане

Член 27

Държавна помощ

Чрез дерогация от член 211, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и член 3 от Регламент (ЕО) № 1184/2006 на Съвета (20), както и в съответствие с член 42, първа алинея ДФЕС, членове 107, 108 и 109 ДФЕС не се прилагат по отношение на плащанията, извършени от държавите членки съгласно настоящия регламент и в съответствие с неговите разпоредби, нито по отношение на финансовото участие, получено от парафискални такси, задължителни вноски или други финансови инструменти на държавите членки, за програмите, за които е допустимо подпомагане от Съюза и които Комисията е избрала в съответствие с настоящия регламент.

Член 28

Отмяна

Регламент (ЕО) № 3/2008 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II към настоящия регламент.

Член 29

Преходни разпоредби

1. Регламент (ЕО) № 3/2008 продължава да се прилага за мерките за информиране и насърчаване, за чието финансиране Комисията е взела решение преди 1 декември 2015 г.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22 с цел осигуряване на плавния преход от прилагането на Регламент (ЕО) № 3/2008 към прилагането на настоящия регламент.

Член 30

Влизане в сила и начална дата на прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 декември 2015 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Страсбург на 22 октомври 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

B. DELLA VEDOVA

(1) Становище от 30 април 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) Становище от 2 април 2014 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) Позиция на Европейския парламент от 15 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 13 октомври 2014 г.

(4) Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 г. относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (ОВ L 3, 5.1.2008 г., стр. 1).

(5) Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(6) Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 20.5.2014 г., стр. 1).

(7) Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1).

(8) Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(9) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(10) Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16).

(11) Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1).

(12) Регламент (ЕС) № 228/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2013 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета (ОВ L 78, 20.3.2013 г., стр. 23).

(13) Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(14) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(15) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

(16) Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(17) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

(18) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(19) Решение 2013/767/ЕС на Комисията от 16 декември 2013 г. за създаване на рамка за граждански диалог по въпроси, обхванати от общата селскостопанска политика, и за отмяна на Решение 2004/391/ЕО (ОВ L 338, 17.12.2013 г., стр. 115).

(20) Регламент (ЕО) № 1184/2006 на Съвета от 24 юли 2006 г. за прилагане на определени правила за конкуренция при производството и търговията с определени селскостопански продукти (ОВ L 214, 4.8.2006 г., стр. 7).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Продукти, посочени в член 5, параграф 1, буква б)

а)

бира,

б)	шоколад и негови производни продукти,

в)	хляб, хлебни изделия, сладкарски и захарни изделия, бисквити и други тестени изделия,

г)	напитки на основата на растителни екстракти,

д)	макаронени изделия,

е)

сол,

ж)	естествени клейове и смоли,

з)

горчица,

и)	сладка царевица,

й)

памук.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието,

посочена в член 28

Регламент (ЕО) № 3/2008	Настоящият регламент
Член 1, параграф 1, първа алинея	Член 1
Член 1, параграф 1, втора алинея	Член 6, параграф 1, буква а)
Член 1, параграф 2	Член 4, параграфи 1 и 2
Член 2	Член 3
Членове 3 и 4	Член 5
Член 5	Член 8
Член 6, параграф 1	Член 7
Член 6, параграф 2	—
Член 7	—
Член 8	Членове 11, 12 и 17
Член 9	—
Член 10	Член 9
Член 11	Член 13
Член 12, параграф 1	—
Член 12, параграф 2	Член 14
Член 13, параграф 1	Член 16, параграф 1, буква б)
Член 13, параграф 2, първа алинея	Член 15, параграфи 1, 2 и 3 и член 19
Член 13, параграф 2, втора алинея	—
Член 13, параграф 2, трета алинея	—
Член 13, параграфи 3, 4 и 5	—
Член 13, параграф 6	Член 27
Член 14	Член 15, параграфи 5 и 7 и член 16, параграф 2
Членове 15 и 16	Член 4, параграф 3, член 5, параграф 2, член 7, параграф 2, член 8, параграф 1, членове 11 и 13, член 14, параграф 1, член 15, параграф 8, членове 22, 23, 25 и 29
Член 17	Член 24
Член 18	Член 26
Член 19	Член 28
Член 20	Член 30