РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1143/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 октомври 2014 година

относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят правила за предотвратяване, намаляване и смекчаване на неблагоприятното въздействие върху биологичното разнообразие от въвеждането и разпространението — както преднамерено, така и непреднамерено — на инвазивни чужди видове върху биологичното разнообразие в рамките на Съюза.

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за всички инвазивни чужди видове.

2.   Настоящият регламент не се прилага за:

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

Член 4

Списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза

1.   Комисията приема чрез актове за изпълнение списък на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза (наричан по-долу „списъкът на Съюза“), въз основа на критериите, предвидени в параграф 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2. Проектите на актове за изпълнение се представят на комитета, посочен в член 27, параграф 1, до 2 януари 2016 г.

2.   Най-късно на всеки шест години Комисията предприема цялостен преглед на списъка на Съюза, като междувременно го актуализира, когато е целесъобразно, в съответствие с процедурата, посочена в параграф 1, като:

3.   Инвазивните чужди видове се включват в списъка на Съюза единствено ако отговарят на всички изброени по-долу критерии:

4.   Държавите членки могат да подават до Комисията искания за включването на инвазивни чужди видове в списъка на Съюза. Тези искания включват всичко посочено по-долу:

5.   В списъка на Съюза се посочват, когато е приложимо, стоките, с които тези инвазивни чужди видове се свързват като цяло, и кодовете им по Комбинираната номенклатура, предвидена в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (22), като се отбелязват категориите стоки, които ще бъдат подложени на официални проверки в съответствие с член 15 от настоящия регламент.

6.   При приемането или актуализирането на списъка на Съюза Комисията прилага критериите, определени в параграф 3, като отчита надлежно разходите по прилагането за държавите членки, разходите при липса на действие, разходната ефективност и социално-икономическите аспекти. Списъкът на Съюза включва преди всичко инвазивните чужди видове, които:

7.   Когато прави предложение за списъка на Съюза, Комисията представя обосновка за това, че целите на настоящия регламент се постигат по-добре чрез мерки на равнището на Съюза.

Член 5

Оценка на риска

1.   За целите на член 4 оценката на риска се извършва в настоящия и потенциалния ареал на инвазивните чужди видове, като при нея се вземат предвид следните елементи:

2.   Когато предлага видове, които да бъдат включени в списъка на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, Комисията извършва оценката на риска, посочена в параграф 1.

Когато дадена държава членка подава искане за включването на даден вид в списъка на Съюза, тя отговаря за извършването на оценката на риска, посочена в параграф 1. Когато е необходимо, Комисията може да съдейства на държавата членка при изготвянето на такива оценки на риска, доколкото то е свързано с европейското им измерение.

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 29, с които допълнително да се уточнят видовете доказателства, които могат да бъдат приемани за целите на член 4, параграф 3, буква б), и да се даде подробно описание на прилагането на параграф 1, букви а) — з) от настоящия член. Подробното описание включва методиката, която да бъде прилагана при оценки на риска, като се отчитат съответните национални и международни стандарти и необходимостта от приоритетни действия по отношение на инвазивни чужди видове, които се свързват със или имат потенциал да окажат значително неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие или свързаните екосистемни услуги, както и върху човешкото здраве или икономиката, като подобно неблагоприятно въздействие се счита за утежняващ фактор. От особено значение е Комисията да следва обичайната си практика и да провежда консултации с експерти, включително с експерти на държавите членки, преди приемането на тези делегирани актове.

Член 6

Разпоредби относно най-отдалечените региони

1.   В най-отдалечените региони за инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, не се прилагат член 7 или членове 13 — 20.

2.   До 2 януари 2017 г. всяка държава членка с най-отдалечени региони приема за всеки от тези региони списък на инвазивните чужди видове, които го засягат, като се консултира с тези региони.

3.   По отношение на инвазивните чужди видове, включени в списъците по параграф 2 от настоящия член, в рамките на съответните най-отдалечени региони държавите членки могат да прилагат мерки като предвидените в членове 7 — 9, 13 — 17, 19 и 20, в зависимост от случая. Тези мерки следва да бъдат съвместими с ДФЕС и да бъдат съобщени на Комисията в съответствие с правото на Съюза.

4.   Държавите членки незабавно уведомяват Комисията и информират другите държави членки за списъците, посочени в параграф 2, както и за всяко актуализиране на тези списъци.

ГЛАВА II

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ

Член 7

Ограничения

1.   По отношение на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, не се допуска преднамереното:

2.   Държавите членки предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на непреднамерено въвеждане или разпространение на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, включително, когато е приложимо, в случаите на груба небрежност.

Член 8

Разрешителни

1.   Чрез дерогация от ограниченията, посочени в член 7, параграф 1, букви а), б), в), г), е) и ж), и при спазване на параграф 2 от настоящия член държавите членки създават система за издаване на разрешителни, позволяваща на учреждения да извършват научни изследвания или опазване ex-situ на инвазивните чужди видове, които засягат Съюза. Когато използването на продукти, получени от инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, е неизбежно за постигането на напредък в областта на човешкото здраве, държавите членки могат да включат в системата си за издаване на разрешителни и производството за научни цели и последващата медицинска употреба.

2.   Държавите членки оправомощават своите компетентни органи да издават посочените в параграф 1 разрешителни за дейности, извършвани в контролирана среда, които отговарят на всички изброени по-долу изисквания:

Разрешителното, посочено в параграф 1, се отнася до такъв брой видове и екземпляри, който не надвишава капацитета на контролираната среда. В него се посочват ограниченията, необходими за намаляване на риска от изпускане или разпространение на съответните видове. Разрешението придружава инвазивните чужди видове, за които се отнася, по всяко време, когато видовете се съхраняват, внасят и транспортират в рамките на Съюза.

3.   Счита се, че екземплярите се държат в контролирана среда, ако са изпълнени следните изисквания:

4.   При подаване на заявление за разрешително заявителят представя всички необходими доказателства, позволяващи на компетентния орган да прецени дали са изпълнени условията, определени в параграфи 2 и 3.

5.   Държавите членки оправомощават своите компетентни органи да отнемат разрешителното по всяко време, временно или постоянно, в случай че настъпят непредвидени събития с неблагоприятно въздействие върху биологичното разнообразие или свързаните екосистемни услуги. Отнемането на разрешителното трябва да бъде обосновано с научни съображения, а когато научната информация е недостатъчна – с принципа на предпазливост, като се вземат надлежно предвид националните административни правила.

6.   Комисията приема чрез актове за изпълнение формата на документа, който служи като доказателство за наличието на разрешително, издадено от компетентните органи на държава членка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2. Държавите членки използват този формат като придружаващ разрешителното документ.

7.   За всички разрешителни, издадени в съответствие с параграф 1 от настоящия член, държавите членки незабавно предоставят публичен достъп по интернет най-малко до следното:

8.   Държавите членки осигуряват провеждането на инспекции от своите компетентни органи, за да се гарантира, че учрежденията спазват условията, определени в издадените разрешителни.

Член 9

Разрешения

1.   В изключителни случаи, поради причини от първостепенен обществен интерес, включително причини от социално или икономическо естество, държавите членки могат да издадат на учрежденията разрешителни да извършват дейности, различни от посочените по член 8, параграф 1, при наличие на разрешение от Комисията, в съответствие с процедурата по настоящия член и при спазване на условията, предвидени в член 8, параграфи 2 и 3.

2.   Комисията създава и работи с електронна система за разрешения и взема решения по заявленията за разрешение в срок до 60 дни от получаването на заявление.

3.   Държавите членки подават заявления за разрешение посредством системата, посочена в параграф 2.

4.   Заявлението за разрешение съдържа следното:

5.   Издадените от Комисията разрешения се съобщават на компетентния орган на съответната държава членка. Всяко разрешение се издава във връзка с конкретно учреждение без оглед на процедурата за подаване на заявление, приложена в съответствие с параграф 4, буква а), като в него се посочват информацията по параграф 4 и неговият срок на валидност. Освен това разрешението включва условия относно снабдяването на учреждението с допълнителни или заместващи екземпляри за използването за дейността, за която е поискано разрешението.

6.   След получаване на разрешение от Комисията компетентният орган може да издаде разрешителното, предвидено в параграф 1 от настоящия член, в съответствие с член 8, параграфи 4 — 8. Разрешителното включва всички условия, посочени в разрешението, издадено от Комисията.

7.   Комисията отхвърля заявление за разрешение, когато не са спазени някои от съответните задължения, предвидени в настоящия регламент.

8.   Комисията информира възможно най-бързо съответната държава членка за случаите на отхвърляне на заявление за разрешение съгласно параграф 7, като посочва основанията за отхвърлянето.

Член 10

Спешни мерки

1.   Когато държава членка разполага с доказателства за присъствие или непосредствен риск от въвеждане на нейната територия на инвазивен чужд вид, който не е включен в списъка на Съюза, но за който въз основа на предварителните научни доказателства компетентните органи са установили, че има вероятност да отговаря на критериите, посочени в член 4, параграф 3, тя може незабавно да предприеме спешни мерки за въвеждане на някое от ограниченията, предвидени в член 7, параграф 1.

2.   Държавата членка, която въвежда спешни мерки на националната си територия, включващи прилагането на член 7, параграф 1, буква а), г) или д), уведомява незабавно Комисията и всички други държави членки за взетите мерки и за доказателствата, обосноваващи тези мерки.

3.   Засегнатата държава членка извършва незабавно оценка на риска в съответствие с член 5 във връзка с инвазивния чужд вид, за който се прилагат спешните мерки, въз основа на наличната техническа и научна информация и във всеки случай в срок от 24 месеца от датата на приемане на решението за въвеждане на спешните мерки, с оглед този вид да бъде включен в списъка на Съюза.

4.   Когато Комисията получи уведомлението, посочено в параграф 2 от настоящия член, или разполага с други доказателства за присъствие или непосредствена опасност от въвеждане в Съюза на инвазивен чужд вид, който не е включен в списъка на Съюза, но има вероятност да отговаря на критериите, посочени в член 4, параграф 3, тя определя, чрез актове за изпълнение и въз основа на предварителните научни доказателства, дали е вероятно видът да отговаря на тези критерии и когато стигне до извода, че има вероятност критериите, установени в член 4, параграф 3, да бъдат изпълнени, приема спешни мерки за Съюза, изразяващи се в налагането на предвидените в член 7, параграф 1 ограничения за ограничен срок по отношение на рисковете, свързани със съответния вид. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.

5.   Когато Комисията приеме акт за изпълнение съгласно параграф 4, държавите членки отменят или съответно изменят всички предприети от тях спешни мерки.

6.   Когато Комисията включи инвазивния чужд вид в списъка на Съюза, държавите членки също отменят или изменят предприетите от тях спешни мерки.

7.   Ако след оценка на риска, изготвена съгласно параграф 3 от настоящия член, Комисията не включи инвазивния чужд вид в списъка на Съюза, държавите членки отменят спешните мерки, предприети от тях съгласно параграф 1 от настоящия член, и могат да включат този вид в национален списък на инвазивните чужди видове, които засягат държавата членка, съгласно член 12, параграф 1, и да разгледат възможностите за засилено регионално сътрудничество в съответствие с член 11.

Член 11

Инвазивни чужди видове, които засягат даден регион, и местни за Съюза видове

1.   Държавите членки могат да набележат в своите национални списъци на инвазивните чужди видове, които ги засягат, изготвени в съответствие с член 12, местни или неместни за Съюза видове, за които е необходимо засилено регионално сътрудничество.

2.   По искане на съответните държави членки Комисията предприема действия за улесняване на сътрудничеството и координацията между участващите държави членки в съответствие с член 22, параграф 1. При необходимост, в зависимост от въздействието на някои инвазивни чужди видове върху биологичното разнообразие и свързаните екосистемни услуги, както и върху човешкото здраве и икономиката, и при условие че това се подкрепя напълно от цялостен анализ на основанията за засилено регионално сътрудничество, извършен от подалите искане държави членки, Комисията може да изиска чрез актове за изпълнение съответните държави членки да прилагат mutatis mutandis на своята територия или на част от нея членове 13, 14 и 16, член 17, независимо от член 18, както и да прилагат членове 19 и 20, когато е целесъобразно. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.

3.   За инвазивните чужди видове, които засягат даден регион и които са местни за дадена държава членка, на територията на тази държава членка не се прилагат членове 13, 14, 16, 17, 19, 20 и 24. Държавите членки, за които тези видове са местни, сътрудничат със съответните държави членки при оценката на пътищата съгласно член 13 и в консултация с останалите държави членки могат да приемат съответни мерки за предотвратяване на по-нататъшно разпространение на тези видове, в съответствие с процедурата, посочена в член 22, параграф 1.

Член 12

Инвазивни чужди видове, които засягат отделна държава членка

1.   Държавите членки могат да изготвят национален списък на инвазивните чужди видове, които ги засягат. По отношение на тези инвазивни чужди видове държавите членки могат да прилагат на собствената си територия мерки, като предвидените в членове 7, 8, 13 — 17, 19 и 20, когато е целесъобразно. Тези мерки трябва да са съвместими с ДФЕС и се съобщават на Комисията в съответствие с правото на Съюза.

2.   Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за видовете, считани от тях за инвазивни чужди видове, които ги засягат, и за мерките, прилагани в съответствие с параграф 1.

Член 13

Планове за действие относно пътищата на инвазивните чужди видове

1.   В рамките на 18 месеца след приемането на списъка на Съюза държавите членки изготвят цялостен анализ на пътищата на непреднамерено въвеждане и разпространяване на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, най-малко за своята територия, както и за морските си води съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2008/56/ЕО, и набелязват пътищата, които изискват приоритетни действия (наричани по-долу „приоритетни пътища“) поради обема на тези видове или потенциалната вреда, която ще бъде причинена от тях при навлизане в Съюза чрез тези пътища.

2.   В рамките на три години след приемането на списъка на Съюза всяка държава членка изготвя и изпълнява един отделен план за действие или набор от планове за действие за решаване на проблемите по приоритетните пътища, набелязани съгласно параграф 1. Плановете за действие включват графици за действие и описват мерките, които ще бъдат приети, както и при необходимост доброволните действия и кодексите на добри практики, с цел намиране на решение за приоритетните пътища и за предотвратяване на непреднамереното въвеждане и разпространение на инвазивни чужди видове на територията на Съюза.

3.   Държавите членки осигуряват координация с цел изготвяне на един цялостен план за действие или на набор от планове за действие, координирани на подходящо регионално равнище в съответствие с член 22, параграф 1. Когато не са изготвени такива регионални планове за действие държавите членки изготвят и прилагат планове за действие за собствената си територия, координирани по възможност на подходящо регионално равнище.

4.   Плановете за действие, посочени в параграф 2 от настоящия член, включват по-специално мерки, изготвени въз основа на анализ на разходите и ползите, с цел:

5.   Плановете за действие, изготвени в съответствие с параграф 2, се предават на Комисията незабавно. Държавите членки извършват преглед на плановете за действие и ги изпращат на Комисията най-малко на всеки шест години.

ГЛАВА III

РАННО ОТКРИВАНЕ И БЪРЗО ЛИКВИДИРАНЕ

Член 14

Система за наблюдение

1.   В рамките на 18 месеца от приемането на списъка на Съюза държавите членки създават система за наблюдение на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, или я интегрират в съществуващата си система, като в нея се събират и записват данни относно появата в околната среда на инвазивни чужди видове, получени чрез проучвания, наблюдение или други процедури за предотвратяване на разпространението на инвазивни чужди видове във или на територията на Съюза.

2.   Посочената в параграф 1 от настоящия член система за наблюдение:

Член 15

Официални проверки

1.   До 2 януари 2016 г. държавите членки създават напълно функциониращи структури за извършване на официални проверки, необходими за предотвратяване на преднамереното въвеждане в Съюза на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза. Тези официални проверки се прилагат за категориите стоки, които попадат в рамките на кодовете на Комбинираната номенклатура, посочени в списъка на Съюза, съгласно член 4, параграф 5.

2.   Компетентните органи извършват подходящи, основани на анализ на риска проверки на стоките, посочени в параграф 1 от настоящия член, като удостоверяват, че:

3.   Проверките, посочени в параграф 2 от настоящия член, които се изразяват в проверки на документи и самоличност и при необходимост — физически проверки, се извършват, когато посочените в параграф 1 от настоящия член стоки влизат в Съюза. Когато в правото на Съюза относно официалните проверки вече е предвидено извършването на специфични официални проверки в гранични структури в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004 и директиви 91/496/ЕИО и 97/78/ЕО или в пунктове на влизане в съответствие с Директива 2000/29/ЕО, за категориите стоки, посочени в параграф 1 от настоящия член, държавите членки възлагат отговорността за извършване на проверките, посочени в параграф 2 от настоящия член, на компетентните органи, натоварени да извършват такива проверки в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 882/2004 или с член 2, параграф 1, буква ж) от Директива 2000/29/ЕО.

4.   Обработването в свободни зони или свободни складове и поставянето на стоките, посочени в параграф 1, под митнически режим за освобождаване за свободно движение, транзитно преминаване, митническо складиране, режим активно усъвършенстване, преработка под митнически контрол и временен внос се извършват, при условие че пред митническите органи се декларират:

Тези документи могат да бъдат предоставени и по електронен път.

5.   Ако при проверката бъде установено нарушение на настоящия регламент:

Задържаните стоки се поверяват на компетентния орган, отговарящ за прилагането на настоящия регламент. Този компетентен орган действа в съответствие с националното законодателство. Държавите членки могат да делегират специфични функции на други органи.

6.   Разходите, направени при извършване на проверката, и разходите, които произтичат от нарушението, се поемат от физическото или юридическото лице в рамките на Съюза, което е внесло стоките на територията на Съюза, освен ако съответната държава членка определи друго.

7.   Държавите членки установяват процедури, които гарантират обмена на съответна информация и ефикасната и ефективна координация и сътрудничество между всички участващи органи при посочените в параграф 2 проверки.

8.   Въз основа на най-добрите практики Комисията, заедно с всички държави членки, разработва насоки и програми за обучение, насочени към по-лесно идентифициране и откриване на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, и към извършване на ефективни и ефикасни проверки.

9.   Когато са издадени разрешителни в съответствие с член 8, в митническата декларация или в съответните уведомления до граничната структура се посочва валидно разрешително, което обхваща декларираните стоки.

Член 16

Уведомяване за ранно откриване

1.   Държавите членки използват системата за наблюдение, установена в съответствие с член 14, и събраната информация при официалните проверки, предвидени в член 15, за да потвърдят ранното откриване на въвеждането или присъствието на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза.

2.   Държавите членки незабавно уведомяват писмено Комисията и информират другите държави членки за ранното откриване на въвеждането или присъствието на инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, и по-специално за:

Член 17

Бързо ликвидиране на ранен етап от инвазията

1.   След ранно откриване и в срок от три месеца след изпращането на уведомлението за ранното откриване, посочено в член 16, държавите членки прилагат мерки за ликвидиране, като съобщават тези мерки на Комисията и информират другите държави членки.

2.   При прилагането на мерки за ликвидиране държавите членки гарантират, че използваните методи са ефективни за постигането на пълно и трайно отстраняване на популацията от съответния инвазивен чужд вид, като надлежно се вземат предвид човешкото здраве и околната среда, по-специално за видовете, които не са обект на такива мерки, и техните местообитания, и се гарантира, че на животните не се причинява болка, стрес или страдание, които могат да бъдат избегнати.

3.   Държавите членки осъществяват наблюдение върху ефективността на процеса на ликвидиране. За тази цел държавите членки могат да използват системата за наблюдение, предвидена в член 14. При наблюдението се прави оценка и на въздействието върху видовете, които не са обект на такива мерки, когато е целесъобразно.

4.   Държавите членки информират Комисията относно ефективността на предприетите мерки и уведомяват Комисията, когато популация от инвазивен чужд вид, който засяга Съюза, е ликвидирана. Те предоставят тази информация и на другите държави членки.

Член 18

Дерогации от задължението за бързо ликвидиране

1.   В рамките на два месеца след откриването на инвазивен чужд вид, посочено в член 16, държавите членки могат, въз основа на надеждни научни доказателства, да вземат решение да не прилагат мерки за ликвидиране, ако е изпълнено най-малко едно от следните условия:

Съответната държава членка незабавно уведомява писмено Комисията за решението си. Уведомлението се придружава от всички доказателства, посочени в първа алинея, букви а), б) и в).

2.   Комисията може чрез актове за изпълнение да реши да отхвърли решението, съобщено в съответствие с параграф 1, втора алинея, когато предвидените в посочената разпоредба условия не са изпълнени.

3.   Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2. Проектите на актове за изпълнение се представят на комитета, посочен в член 27, параграф 1, в рамките на два месеца от получаването на уведомлението на държавата членка.

4.   Държавите членки гарантират, че са въведени мерки за ограничаване, за да се избегне по-нататъшното разпространение на инвазивния чужд вид към териториите на други държави членки, когато в съответствие с параграф 1 не се прилагат мерки за ликвидиране.

5.   Когато Комисията отхвърли решението, за което е била уведомена в съответствие с параграф 1, втора алинея от настоящия член, засегнатата държава членка прилага незабавно мерките за ликвидиране, посочени в член 17.

6.   Когато Комисията не отхвърли решението, за което е била уведомена в съответствие с параграф 1, втора алинея от настоящия член, по отношение на инвазивния чужд вид се прилагат мерките за управление, посочени в член 19.

ГЛАВА IV

УПРАВЛЕНИЕ НА ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИ ИНВАЗИВНИ ЧУЖДИ ВИДОВЕ

Член 19

Мерки за управление

1.   В рамките на 18 месеца след включването на инвазивен чужд вид в списъка на Съюза държавите членки въвеждат ефективни мерки за управление за считаните от тях за широко разпространени на тяхна територия инвазивни чужди видове, които засягат Съюза, така че да се сведе до минимум въздействието на тези видове върху биологичното разнообразие, свързаните екосистемни услуги и когато е приложимо — върху човешкото здраве или икономиката.

Тези мерки за управление трябва да са пропорционални на въздействието върху околната среда и да са подходящи предвид конкретните обстоятелства в държавите членки, да се основават на анализ на разходите и ползите и също така да включват, доколкото е практически осъществимо, мерките за възстановяване, посочени в член 20. Мерките се степенуват по важност въз основа на оценка на риска и на тяхната разходна ефективност.

2.   Мерките за управление се състоят от смъртоносни или несмъртоносни физически, химически или биологични действия, насочени към ликвидиране, контрол на популацията или ограничаване на разпространението на популация от инвазивен чужд вид. Когато е целесъобразно, мерките за управление включват действия по отношение на приемащата екосистема, насочени към повишаване на нейната устойчивост спрямо настоящите и бъдещите инвазии. Временно може да бъде разрешено използването за търговски цели на вече установени инвазивни чужди видове като част от мерките за управление, насочени към тяхното ликвидиране, контрол на популацията или ограничаване, като се дава строга обосновка и при условие че са налице всички необходими мерки за контрол с цел да се избегне по-нататъшно разпространение.

3.   Когато прилагат мерки за управление и избират методите, които ще бъдат използвани, държавите членки вземат надлежно предвид човешкото здраве и околната среда, по-специално за нецелевите видове и техните местообитания, и гарантират, че в случаите, когато обект на мерките са животни, не им се причинява болка, стрес или страдание, които могат да бъдат избегнати, без това да се отразява на ефективността на мерките за управление.

4.   Системата за наблюдение, предвидена в член 14, се разработва и използва, за да се наблюдава ефективността на мерките за ликвидиране, контрол на популацията или ограничаване за намаляване на въздействието върху биологичното разнообразие, свързаните екосистемни услуги и когато е приложимо — върху човешкото здраве или икономиката. При наблюдението се прави оценка и на въздействието върху нецелевите видове, когато е целесъобразно.

5.   Когато съществува значителен риск инвазивен чужд вид, който засяга Съюза, да се разпространи в друга държава членка, държавите членки, в които има присъствие на този вид, незабавно уведомяват другите държави членки и Комисията. Когато е целесъобразно, съответните държави членки установяват съвместно договорени мерки за управление. Когато от разпространението могат да бъдат засегнати и трети държави, засегнатата държава членка се стреми да информира съответните трети държави.

Член 20

Възстановяване на увредените екосистеми

1.   Държавите членки прилагат подходящи мерки за възстановяване, за да подпомогнат възстановяването на екосистема, чието състояние е влошено, която е увредена или унищожена от инвазивен чужд вид, който засяга Съюза, освен ако анализът на разходите и ползите покаже — въз основа на наличните данни и с достатъчна степен на сигурност — че разходите за тези мерки ще бъдат изключително високи и непропорционални спрямо ползите от възстановяването.

2.   Мерките за възстановяване, посочени в параграф 1, включват най-малко следните мерки:

ГЛАВА V

ОБЩОПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Възстановяване на разходи

В съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и без да се засяга Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (23), държавите членки се стремят към възстановяване на разходите за необходимите мерки за предотвратяване, намаляване или смекчаване на неблагоприятното въздействие на инвазивните чужди видове, включително екологичните разходи и разходите за ресурси, както и разходите за възстановяване.

Член 22

Сътрудничество и координация

1.   При изпълнение на задълженията си по настоящия регламент държавите членки полагат всички усилия за осигуряване на тясно сътрудничество с всички засегнати държави членки и когато е практически възможно и подходящо, използват съществуващите структури, основани на регионални или международни споразумения. По-конкретно засегнатите държави членки се стремят да осигурят координация с други държави членки, с които имат:

По искане на участващите държави членки Комисията предприема действия за улесняване на координацията.

2.   При изпълнение на задълженията си по настоящия регламент държавите членки се стремят към сътрудничество с трети държави, когато е целесъобразно, включително като използват съществуващи структури, основани на регионални или международни споразумения, с оглед постигане на целите на настоящия регламент.

3.   Държавите членки могат също така да прилагат разпоредби като посочените в параграф 1 от настоящия член с цел осигуряване на координация и сътрудничество с други заинтересовани държави членки по отношение на инвазивните чужди видове, които засягат отделни държави членки и са набелязани в националните списъци, приети в съответствие с член 12, параграф 1. Държавите членки могат също така да установят механизми за сътрудничество на подходящо равнище във връзка с тези инвазивни чужди видове. Тези механизми могат да включват обмен на информация и данни, планове за действие относно пътища и обмен на най-добри практики при управлението, контрола и ликвидирането на инвазивни чужди видове, системи за ранно предупреждение и програми, свързани с повишаване на обществената осведоменост или програми с образователен характер.

Член 23

По-строги национални правила

Държавите членки могат да запазят по-строгите си национални правила или да установят такива с цел предотвратяване на въвеждането, установяването и разпространението на инвазивни чужди видове. Тези мерки трябва да бъдат съвместими с ДФЕС и да бъдат съобщени на Комисията в съответствие с правото на Съюза.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

Доклади и преглед

1.   До 1 юни 2019 г. и на всеки шест години след това държавите членки актуализират и предават на Комисията информация относно следното:

2.   До 5 ноември 2015 г. държавите членки уведомяват Комисията и информират останалите държави членки за това кои са компетентните органи, които отговарят за прилагането на настоящия регламент.

3.   До 1 юни 2021 г. Комисията изготвя оценка на прилагането на настоящия регламент, включително на списъка на Съюза, плановете за действие, посочени в член 13, параграф 2, системата за наблюдение, митническите проверки, задължението за ликвидиране и задълженията за управление, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, който може да бъде придружен от законодателни предложения за изменение на настоящия регламент, включително промени в списъка на Съюза. В прегледа се разглежда и ефективността на разпоредбите за изпълнение относно инвазивните чужди видове, които засягат даден регион, необходимостта и осъществимостта на включването на местни за Съюза видове в списъка на Съюза, както и дали е необходима допълнителна хармонизация за подобряване на ефективността на плановете за действие и на мерките, предприети от държавите членки.

4.   Комисията определя чрез актове за изпълнение техническите формати за докладване с оглед на опростяване и оптимизиране на задълженията за докладване на държавите членки във връзка с информацията по параграф 1 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 27, параграф 2.

Член 25

Система за подпомагане на обмена на информация

1.   Комисията постепенно установява система за подпомагане на обмена на информация, с която да се улесни прилагането на настоящия регламент.

2.   До 2 януари 2016 г. в тази система се включва механизъм за подпомагане на обмена на данни, който свързва съществуващите системи за данни относно инвазивните чужди видове, като се обръща особено внимание на информацията относно инвазивните чужди видове, които засягат Съюза, с цел да се улесни докладването съгласно член 24.

Механизмът за подпомагане на обмена на данни, посочен в първа алинея, става инструмент за подпомагане на Комисията и на държавите членки при изпращането и обработката на съответните уведомления, изисквани съгласно член 16, параграф 2.

3.   До 2 януари 2019 г. механизмът за подпомагане на обмена на данни, посочен в параграф 2, става механизъм за обмен на информация по други аспекти на прилагането на настоящия регламент.

Той може да включва също така информация относно инвазивни чужди видове, които засягат държава членка, и относно пътищата, оценката на риска и мерките за управление и ликвидиране, когато има такава.

Член 26

Участие на обществеността

Когато се изготвят планове за действие съгласно член 13 от настоящия регламент и се въвеждат мерки за управление съгласно член 19 от настоящия регламент, държавите членки гарантират, че на обществеността е предоставена навременна и реална възможност за участие в тяхното изготвяне, изменение или преглед, като се използват редът и условията за участие, вече определени от държавите членки в съответствие с член 2, параграф 3, втора алинея от Директива 2003/35/ЕО.

Член 27

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 и може да се подпомага в изпълнението на задачите си от научния форум, посочен в член 28.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.   Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 28

Научен форум

Комисията осигурява участието на представители на научната общност, определени от държавите членки, които предоставят консултации по всички научни въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент, по-специално по отношение на членове 4, 5, 10 и 18. Тези представители се срещат в рамките на научен форум. Процедурният правилник на форума се изготвя от Комисията.

Член 29

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочени в член 5, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 януари 2015 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 30

Санкции

1.   Държавите членки установяват система от санкции, приложими при нарушения на настоящия регламент. Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане.

2.   Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

3.   Предвидените санкции могат да включват, наред с другото:

4.   До 2 януари 2016 г. държавите членки съобщават на Комисията разпоредбите, посочени в параграф 1, като я уведомяват незабавно за всички последващи изменения.

Член 31

Преходни разпоредби относно собственици, които нямат търговски цели

1.   Чрез дерогация от член 7, параграф 1, букви б) и г) на собствениците на домашни любимци, които не се отглеждат за търговски цели и принадлежат към инвазивните чужди видове, включени в списъка на Съюза, се разрешава да ги запазят до края на естествения им живот, ако са изпълнени следните условия:

2.   Компетентните органи предприемат всички разумни мерки за информиране на собствениците, които нямат търговски цели, за рисковете, свързани с отглеждането на животни, посочени в параграф 1, както и за мерките, които се вземат, за да се сведе до минимум рискът от възпроизвеждането и изпускането им, чрез програми с образователен характер и програми за повишаване на осведомеността, организирани от държавите членки.

3.   На собственици, които нямат търговски цели и които не са в състояние да осигурят изпълнението на условията по параграф 1, не се разрешава да запазят съответните животни. Държавите членки могат да предложат на такива собственици възможността техните животни да бъдат взети от тях. В такива случаи надлежно се вземат предвид принципите на хуманно отношение към животните.

4.   Животните, посочени в параграф 3 от настоящия член, могат да останат в посочените в член 8 учреждения или в съоръжения, специално създадени за целта от държавите членки.

Член 32

Преходни разпоредби относно търговските запаси

1.   На държателите на търговски запаси от екземпляри от инвазивни чужди видове, придобити преди тяхното включване в списъка на Съюза, се позволява до две години след включването на видовете в посочения списък да съхраняват и транспортират живи екземпляри или възпроизвеждащи се части от тези видове с цел продажба или прехвърляне на учреждения за научни изследвания или опазване ex-situ и за целите на медицински дейности съгласно член 8, при условие че екземплярите се съхраняват и транспортират в контролирана среда и че са взети всички подходящи мерки, за да се гарантира, че възпроизвеждането или изпускането им не са възможни, или с цел клане или умъртвяване по хуманен начин на тези екземпляри до изчерпване на запасите.

2.   Продажбата или прехвърлянето на живи екземпляри на ползватели, които нямат търговски цели, се допуска за срок от една година след включването на тези видове в списъка на Съюза, при условие че екземплярите се съхраняват и транспортират в контролирана среда и че са взети всички подходящи мерки, за да се гарантира, че възпроизвеждането или изпускането им не са възможни.

3.   Когато е издадено разрешение в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 708/2007 за аквакултурен вид, впоследствие включен в списъка на Съюза, и срокът на разрешението надвишава срока, посочен в параграф 1 от настоящия член, съответната държава членка оттегля разрешението в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 708/2007 преди изтичането на срока, посочен в параграф 1 от настоящия член.

Член 33

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2015 г.

(1)  ОВ C 177, 11.6.2014 г., стр. 84.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 29 септември 2014 г.

(3)  Решение 93/626/ЕИО на Съвета от 25 октомври 1993 г. за сключване на Конвенцията за биологичното разнообразие (ОВ L 309, 13.12.1993 г., стр. 1).

(4)  Решение 82/72/ЕИО на Съвета от 3 декември 1981 г. за сключване на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания (ОВ L 38, 10.2.1982 г., стр. 1).

(5)  Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1).

(6)  Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (OB L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).

(7)  Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г., стр. 7).

(8)  Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7).

(9)  Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (ОВ L 169, 10.7.2000 г., стр. 1).

(10)  Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1).

(11)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(12)  Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г., стр. 1).

(13)  Регламент (ЕО) № 708/2007 на Съвета от 11 юни 2007 г. относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове (ОВ L 168, 28.6.2007 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (ОВ L 61, 3.3.1997 г., стр. 1).

(15)  Решение 2010/718/ЕС на Европейския съвет от 29 октомври 2010 г. за изменение на статута по отношение на Европейския съюз на остров Сен Бартелеми (ОВ L 325, 9.12.2010 г., стр. 4).

(16)  Решение 2012/419/ЕС на Европейския съвет от 11 юли 2012 г. за изменение на статута на Майот по отношение на Европейския съюз (ОВ L 204, 31.7.2012 г., стр. 131).

(17)  Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).

(18)  Директива 91/496/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, въведени в Общността от трети страни, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО (ОВ L 268, 24.9.1991 г., стр. 56).

(19)  Директива 97/78/ЕО на Съвета от 18 декември 1997 г. за определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, въведени в Общността от трети страни (ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 9).

(20)  Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).

(21)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(22)  Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 7.9.1987 г., стр. 1).

(23)  Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56).