27.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 189/33

(1)

През 1997 г. Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (3) подсили правилата на Съюза относно идентификацията и проследяването на едър рогат добитък с оглед на епидемията от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ) и породената от нея по-голяма необходимост да бъдат проследявани произходът и придвижванията на животните, като се използват „класически ушни марки“.

(2)

В Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета (4) се предвижда всяка държава членка да създаде система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък в съответствие с посочения регламент.

(3)

С Регламент (ЕО) № 1760/2000 се създава система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък, която се състои от ушни марки, поставени на двете уши на всяко животно, компютризирани бази данни, паспорти на животните и отделни регистри, поддържани във всяко стопанство.

(4)

Проследяването на говеждото месо обратно до неговия източник с помощта на идентификация и регистрация е необходимо условие, за да бъде посочен произходът му върху етикетите по цялата хранителна верига. Тези мерки осигуряват защитата на потребителите и общественото здраве и насърчават доверието на потребителите.

(5)

Регламент (ЕО) № 1760/2000, и по-специално идентификацията на едър рогат добитък и системите за доброволно етикетиране на говеждото месо са посочени като задължения за информиране с особена важност от гледна точка на тежестите, на които предприятията се излагат, в съобщението на Комисията от 22 октомври 2009 г., озаглавено „Програма за действие за намаляване на административните тежести в ЕС – Планове за намаляване по сектори и действия за 2009 г.“

(6)

Използването на системи за електронна идентификация („системи за ЕИ“) потенциално ще рационализира процесите за проследяване чрез автоматизирано и по-прецизно отчитане и записване в регистъра на стопанството. В допълнение това би позволило също автоматизирано докладване за движението на животните в компютризираната база данни, което ще подобри бързината, надеждността и прецизността на системата за проследяване. Използването на системите за ЕИ би подобрило и управлението на някои преки плащания към земеделските стопани.

(7)

Основаваните на радиочестотна идентификация системи за ЕИ бяха значително подобрени през последните десет години. Тази технология осигурява по-бързо и по-точно разчитане на индивидуалните кодове на животните директно в системите за обработка на данни. Това съкращава времето, необходимо за проследяването на потенциално заразени животни или храна, и води до по-голяма надеждност на базите данни и увеличена способност да се реагира бързо в случай на поява на огнища на заболявания, като по този начин спестява разходи за труд, дори и в същото време да повишава разходите за оборудване.

(8)

Настоящият регламент е съгласуван с факта, че системите за ЕИ вече бяха въведени в Съюза за животински видове, различни от едър рогат добитък, като задължителната система, използвана при животни от рода на овцете и козите.

(9)

Предвид технологичния напредък в областта на системите за ЕИ редица държави членки решиха да въведат доброволна ЕИ на едър рогат добитък. Възможно е тези инициативи да доведат до разработването на различни системи от страна на отделните държави членки и заинтересованите страни. На по-късен етап развитието на различни системи би възпрепятствало последващото хармонизиране на техническите стандарти в рамките на Съюза. Следва да се гарантира оперативната съвместимост на системите за ЕИ, прилагани в държавите членки, както и спазването на стандартите ISO или други международни технически стандарти, приети от признати международни организации за определяне на стандарти, с разбирането, че тези международни стандарти могат да гарантират най-малкото по-високо ниво на надеждност и ефективност от ISO стандартите.

(10)

Докладът на Комисията от 25 януари 2005 г. относно възможността за въвеждане на ЕИ на животни от рода на едрия рогат добитък стига до заключението, че са налице доказателства, че радиочестотната идентификация е разработена до степента, необходима, за да бъде вече приложена на практика. В този доклад също така се заключава, че е много желателно да се премине към ЕИ на животни от рода на едрия рогат добитък в рамките на Съюза, тъй като, наред с други ползи, тя би допринесла за намаляване на административната тежест.

(11)

В съответствие със съобщението на Комисията от 10 септември 2008 г., озаглавено „План за действие за изпълнение на стратегията на ЕС за здравето на животните“, Комисията следва да опрости задълженията за информиране, като например воденето на регистри на стопанствата и паспорти на животните в хода на въвеждане на системи за ЕИ.

(12)

В съобщението на Комисията от 19 септември 2007 г., озаглавено„Нова стратегия на Европейския съюз за здравето на животните (2007 — 2013 г.), според която „По-добре превенция, отколкото лечение“ “, се предлага ЕИ да се разглежда като възможно подобрение на съществуващата в Съюза система за идентификация и регистрация, за да се опростят задълженията за информиране, като например воденето на регистри на стопанствата и паспорти на животните, и да се въведе електронен обмен на паспортите на едрия рогат добитък. Този обмен би довел до въвеждането на ЕИ с въвеждане на данни в реално време. Такъв обмен би спестил значителни разходи и усилия на компетентните органи на държавите членки и другите заинтересовани страни и би намалил обема на работата при въвеждането на данните от паспортите на животните в компютризирани бази данни. Настоящия регламент е съгласуван с тази инициатива.

(13)

Настоящият регламент следва да допринесе за постигането на някои ключови цели на основните стратегии на Съюза, включително „Европа 2020 — стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, като подобри икономическия растеж, сближаването и конкурентоспособността.

(14)

Някои трети държави вече установиха правила, позволяващи използването на модерни технологии за ЕИ. Съюзът следва да установи подобни правила, за да се улесни търговията и да се подобри конкурентоспособността на отрасъла.

(15)

В светлината на технологичното развитие на нови типове електронни идентификатори е целесъобразно да се разшири обхватът на средствата за идентификация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1760/2000, за да се позволи използването на електронни идентификатори като официално средство за идентификация. Тъй като въвеждането на съответните разпоредби предполага значителни инвестиции, е необходимо да се предвиди преходен период от пет години, който да даде на държавите членки необходимото време за подготовка. През този преходен период класическите ушни марки ще продължат да бъдат единственото официално средство за идентификация на едър рогат добитък.

(16)

Въвеждането на задължителна ЕИ би могло да има неблагоприятно икономическо въздействие върху някои стопански субекти. Поради това е уместно, когато ЕИ бъде призната за официално средство за идентификация, стопаните да могат да я използват на доброволна основа. При такъв доброволен режим ЕИ ще бъде предпочетена от стопаните, които вероятно ще имат икономически ползи от нея, докато останалите стопани следва да могат да продължат да идентифицират своите животни с две класически ушни марки.

(17)

Държавите членки имат твърде различни животновъдни системи, практики и отраслови организации. Затова на държавите членки следва да се предостави възможност да въведат задължителна ЕИ на своя територия само когато преценят, че е уместно, след като отчетат всички тези фактори, включително въздействието върху дребните земеделски стопани, и след като проведат консултации с представителните организации на сектора на едрия рогат добитък. Докато при търговията с животни в рамките на Съюза задължението за електронно идентифициране на дадено животно от рода на едрия рогат добитък следва да е на държавата членка, която е определила като задължително използването на ЕИ на своя територия, това не следва да води до задължение на тази държава членка за повторно идентифициране на животни, които вече са били идентифицирани по електронен път в държавата членка на изпращане.

(18)

Животните и месото, внесени в Съюза от трети държави, следва да отговарят на изисквания за идентификация и проследяване, които осигуряват равностойно равнище на защита.

(19)

При внос на живи животни в Съюза от трети държави за тях, при пристигането им, следва да се прилагат същите изисквания за идентификация, които се прилагат за родените в Съюза животни.

(20)

Двете официални средства за идентификация, поставени на едно животно, следва да имат един и същ идентификационен код. Въпреки това по време на началната фаза на адаптиране към използването на електронни идентификатори като официално средство за идентификация не може да се изключи, че в някои случаи техническите ограничения, свързани с конфигурацията на оригиналния идентификационен код на животното, биха възпрепятствали възпроизвеждането му на електронен идентификатор. Това може да се случи, когато съставните елементи на съществуващия идентификационен код на животното възпрепятстват конвертирането на кода в електронен формат. Поради това следва да бъдат предвидени специални преходни дерогации с цел да се позволи поставянето на електронен идентификатор и на такива животни, при условие че се гарантира пълно проследяване и че е възможна тяхната индивидуална идентификация, включително на стопанството, в което са родени.

(21)

В Регламент (ЕО) № 1760/2000 е предвидено компетентният орган да издава паспорт за всяко животно, което трябва да бъде идентифицирано в съответствие със същия регламент. Това създава значителна административна тежест за държавите членки. Компетентните органи в държавите членки имат задължението да създадат компютризирани бази данни в съответствие с членове 14 и 18 от Директива 64/432/ЕИО на Съвета (5). Тъй като тези бази данни трябваше да са започнали да функционират пълноценно от 31 декември 1999 г., те би следвало в достатъчна степен да осигуряват проследяване на придвижването на животни от рода на едрия рогат добитък. Затова следва да се издават паспорти само за животни, предназначени за търговия в рамките на Съюза. Въпреки това настоящият регламент не следва да възпрепятства национални разпоредби от издаването на паспорти за животни, които не са предназначени за търговия в рамките на Съюза.

(22)

BOVEX, пилотният проект за обмен на паспортни данни на едрия рогат добитък, беше разработен от Комисията с цел да се улесни обменът на данни между държавите членки, като същевременно се осигурява проследяване на животните при тяхното движение в рамките на Съюза. След като започне пълноценното функциониране на обмена на данни между националните компютризирани бази данни, изискването за издаване на паспорти на животните на хартиен носител следва да престане да се прилага за животни, предназначени за движение в рамките на Съюза. Това би следвало да допринесе за намаляването на административната тежест за държавите членки и за стопанските субекти.

(23)

В дял II, раздел II от Регламент (ЕО) № 1760/2000 са установени правила за система за доброволно етикетиране на говеждо месо, които предвиждат одобряване на някои спецификации на етикети от компетентния орган в съответната държава членка. Административната тежест и разходите, които трябва да понесат държавите членки и стопанските субекти при прилагането на тази система, не са пропорционални на ползите от системата. Тъй като след приемането на този регламент в сила влезе ново законодателство, специфичните правила относно системата за доброволно етикетиране станаха излишни и поради това следва да бъдат заличени. Въпреки това не следва да се засяга нито правото на стопанските субекти да информират потребителите чрез доброволно етикетиране относно характеристиките на месото, нито правото на потребителите да получават подлежаща на проверка информация. Следователно, както и за всеки друг вид месо, информацията относно говеждото месо, която надхвърля задължителното етикетиране, следва да е съобразена с действащото хоризонтално законодателство, включително Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(24)

С цел избягване на риск от измама в областта на етикетирането на месо и защита на европейските потребители приложимият контрол и санкции следва да имат достатъчно възпиращ ефект.

(25)

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011 Комисията е задължена да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на държавата на произход или мястото на произход за месото, използвано като съставка. Този доклад трябва, ако е уместно, да бъде придружен от законодателно предложение с цел да се осигури повече прозрачност в производствената верига на месото и да се информират по-добре европейските потребители. Като се вземат предвид възникналите напоследък проблеми във връзка с етикетирането на месни продукти, които засегнаха функционирането на хранителната верига, Европейския парламент и Съветът очакваха докладът да бъде приет възможно най-рано през втората половина на 2013 г. и той беше приет на 17 декември 2013 г.

(26)

В резултат на влизането в сила на Договора от Лисабон е необходимо правомощията, предоставени на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1760/2000, да бъдат приведени в съответствие с членове 290 и 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(27)

С цел да се гарантира, че се прилагат необходимите правила за правилното функциониране на идентификацията, регистрацията и проследяването на животни от рода на едрия рогат добитък и говеждо месо, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС що се отнася до изискванията за алтернативни средства за идентификация на едър рогат добитък; специалните обстоятелства, при които на държавите членки е позволено да удължават максималния срок за прилагане на средствата за идентификация; изискванията за средствата за идентификация; добавянето на средства за идентификация към списъка, определен в приложение I, правилата относно информацията от компютризираните бази данни, която да се съдържа в паспортите на животните и в отделните регистри, които трябва да се поддържат във всяко стопанство; идентификацията и регистрацията на придвижванията на едър рогат добитък, когато животните се извеждат на сезонна паша, включително сезонната миграция; правилата за етикетиране на определени продукти, които следва да са еквивалентни на правилата, определени в Регламент (ЕО) № 1760/2000; разпоредбите за етикетиране, отнасящи се до опростено представяне на обозначението за произход в случай на много кратък престой на животното в държава членка или трета държава на произход или клане; и определенията и изискванията, приложими към думите или категориите думи, които могат да бъдат изписвани на етикетите на предварително опаковано и замразено говеждо и телешко месо. От особено важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове, Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(28)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 по отношение на регистрацията на стопанствата, които използват алтернативни средства за идентификация; техническите характеристики и подробните договорености за обмен на данни между компютризираните бази данни на държавите членки; признаването на пълноценното функциониране на системата за обмен на данни; формàта и конструкцията на средствата за идентификация; техническите процедури и стандарти за прилагането на ЕИ, правилата относно конфигурацията на идентификационния код, максималния размер и състава на определени групи животни, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(29)

Следва да се осъществява мониторинг на прилагането на настоящия регламент. Следователно не по-късно от пет години след влизането в сила на настоящия регламент по отношение на разпоредбите, отнасящи се до доброволното етикетиране на говеждото месо, и девет години по отношение на разпоредбите, отнасящи се до ЕИ, Комисията следва да представи на Парламента и на Съвета два доклада, в които се разглежда както прилагането на настоящия регламент, така и техническата и икономическата изпълнимост на въвеждането на задължителна ЕИ навсякъде в Съюза. Тези доклади следва да се придружават по целесъобразност от подходящи законодателни предложения.

(30)

Поради това Регламент (ЕО) № 1760/2000 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 1, параграф 2 второто изречение се заличава.

2)

В член 2 първото тире се заменя със следния текст:

3)

В член 3 първа алинея, буква а) се заменя със следното:

4)

Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Задължение за идентификация на животните

1.   Всички животни в дадено стопанство се идентифицират чрез най-малко две средства за идентификация, изброени в приложение I и съответстващи на правилата, приети в изпълнение на параграф 3, и одобрени от компетентния орган. Най-малко едно от средствата за идентификация е видимо и на него е поставен видим идентификационен код.

Първа алинея не се прилага за животни, които са родени преди 1 януари 1998 г. и не са предназначени за търговия в рамките на Съюза. Тези животни се идентифицират чрез най-малко едно средство за идентификация.

С цел да се осигури адаптирането към техническия напредък на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б по отношение на добавянето на средства за идентификация към списъка, определен в приложение I, като същевременно се гарантира тяхната оперативна съвместимост.

Средствата за идентификация се предоставят на стопанствата, разпределят се и се поставят на животните по начин, определен от компетентния орган.

Двете средства за идентификация, разрешени в съответствие с приетите съгласно параграф 3 и настоящия параграф делегирани актове и актовете за изпълнение и поставени на едно животно, носят един и същ уникален идентификационен код, който – заедно с регистрацията на животните – прави възможно идентифицирането на всяко отделно животно и на стопанството, в което е родено

2.   Чрез дерогация от параграф 1, в случай че съставните елементи на идентификационния код не позволяват поставяне на електронен идентификатор със същия уникален идентификационен код, съответните държавите членки могат – под надзора на компетентния орган – да разрешат върху второто средство за идентификация да бъде нанесен различен код, при условие че е изпълнено всяко от следните условия:

3.   С цел да се гарантира адекватно проследяване и приспособимост към техническия напредък, както и оптималното функциониране на системата за идентификация, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 22б относно изискванията по отношение на средствата за идентификация, посочени в приложение I, и преходните мерки, необходими за въвеждането на конкретно средство за идентификация.

Въз основа на съответните ISO стандарти или други международни технически стандарти, приети от признати международни организации за определяне на стандарти, с уговорката, че тези международни стандарти могат да гарантират най-малко по-високо ниво на надеждност и ефективност от ISO стандартите, Комисията определя посредством актове за изпълнение необходимите правила относно:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

4.   Считано от … 18 юли 2019 г., държавите членки гарантират, че разполагат с необходимата инфраструктура с цел осигуряване на идентификацията на животните въз основа на електронен идентификатор като официално средство за идентификация в съответствие с настоящия регламент.

Считано от … 18 юли 2019 г., държавите членки могат да въведат национални разпоредби, с които да направят задължително използването на електронен идентификатор като едно от двете средства за идентификация, предвидени в параграф 1.

Държавите членки, които се възползват от възможността, посочена във втора алинея, предоставят на Комисията текста на съответните си национални разпоредби и осигуряват достъп до тази информация в интернет. Комисията подпомага държавите членки при предоставянето на обществен достъп до тази информация, като предоставя на своята интернет страница връзки към съответните интернет страници на държавите членки.

5.   Чрез дерогация от параграф 1, едрият рогат добитък, предназначен за културни и спортни събития, различни от панаири и изложения, може да се обозначава чрез алтернативни средства за идентификация, отговарящи на норми за идентификация, еквивалентни на предвидените в посочения параграф.

Стопанствата, които използват алтернативните средства за идентификация, посочени в първа алинея, се регистрират в компютризираната база данни, предвидена в член 5.

Комисията определя необходимите правила за тази регистрация посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

С цел да се осигури проследяване въз основа на нормите за идентификация, еквивалентни на предвидените в параграф 1, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б относно изискванията за алтернативните средства за идентификация, посочени в първа алинея, включително преходните мерки, изисквани за тяхното въвеждане.

Комисията може да определи посредством актове за изпълнение правилата относно формàта и конструкцията на алтернативните средства за идентификация, посочени в първата алинея, включително преходните мерки, необходими за тяхното въвеждане. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.

6.   Държавите членки съобщават една на друга и на Комисията модела на средствата за идентификация, използвани на тяхна територия. Те осигуряват достъп до тази информация в интернет. Комисията подпомага държавите членки при осигуряването на обществен достъп до тази информация, като предоставя на своята интернет страница връзки към съответните интернет страници на държавите членки.“;

5)

Вмъкват се следните членове:

„Член 4а

Срокове за поставяне на средства за идентификация

1.   Предвидените в член 4, параграф 1 средства за идентификация се поставят на животното преди изтичането на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която животното е било родено. Максималният срок се определя от датата на раждане на животното и не надвишава 20 дни.

Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното.

Нито едно животно не може да напусне стопанството, в което е родено, преди да му бъдат поставени двете средства за идентификация.

2.   С цел да се даде възможност за поставяне на средствата за идентификация при специални обстоятелства, включващи практически затруднения, Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, за да определи тези специални обстоятелства, при които държавите членки могат да удължават максималните срокове за поставяне на средствата за идентификация, както е предвидено в параграф 1, първа и втора алинея. Държавите членки уведомяват Комисията, винаги когато се възползват от тази възможност.

Член 4б

Идентификация на животни от трети държави

1.   Всички животни, които подлежат на ветеринарни проверки съгласно Директива 91/496/ЕИО, влиза в Съюза от трети държави и предназначени за стопанство по местоназначение, намиращо се на територията на Съюза, се идентифицират в стопанството по местоназначение посредством средствата за идентификация, предвидени в член 4, параграф 1.

Първоначалната идентификация, поставена на животното в третата държава на произход, се вписва в компютризираната база данни, предвидена в член 5, заедно с уникалния идентификационен код на средствата за идентификация, определен на животното от държавата членка по местоназначение.

Първа алинея не се прилага по отношение на животни, предназначени директно за кланица, разположена в държава членка, при условие че животните биват заклани в срок от 20 дни след посочените ветеринарни проверки съгласно Директива 91/496/ЕИО.

2.   Средствата за идентификация на животни, посочени в член 4, параграф 1, се поставят в рамките на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която се намира стопанството по местоназначение. Този срок не трябва да надвишава 20 дни след извършването на ветеринарните проверки, посочени в параграф 1.

Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен до 60 дни, считано от раждането на животното, за второто средство за идентификация.

При всички случаи двете средства за идентификация по член 4, параграф 1, първа алинея се поставят на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение.

3.   Когато стопанството по местоназначение се намира в държава членка, въвела национални разпоредби съгласно член 4, параграф 4, втора алинея за задължително използване на електронни идентификатори, животните се идентифицират посредством този електронен идентификатор в стопанството на местоназначение в Съюза в срок, който се определя от държавата членка по местоназначение. Този срок не трябва да надвишава 20 дни след извършването на ветеринарните проверки, посочени в параграф 1.

Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното.

При всички случаи електронният идентификатор се поставя на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение.

Член 4в

Идентификация на животните, преместени от една държава членка в друга

1.   Животните, преместени от една държава членка в друга, запазват първоначалните средства за идентификация, които са им поставени съгласно член 4, параграф 1.

Въпреки това, чрез дерогация от първа алинея, считано от … 18 юли 2019 г. датата, компетентните органи на държавата членка по местоназначение могат да разрешат:

2.   Ако стопанството по местоназначение се намира в държава членка, въвела национални разпоредби за задължително използване на електронен идентификатор, животните се идентифицират посредством електронен идентификатор най-късно в стопанството по местоназначение в рамките на максимален срок, който се определя от държавата членка, в която се намира стопанството по местоназначение. Максималният срок не трябва да надвишава 20 дни, считано от датата на пристигането на животните в стопанството по местоназначение.

Чрез дерогация от първа алинея, поради причини, свързани с физиологичното развитие на животните, този срок може да бъде удължен за второто средство за идентификация до 60 дни, считано от раждането на животното.

При всички случаи електронният идентификатор се поставя на животните, преди да напуснат стопанството по местоназначение.

Първа алинея обаче не се прилага по отношение на животни, предназначени директно за кланица, разположена на територията на държавата членка, която е въвела национални разпоредби за задължително използване на електронен идентификатор.

Член 4г

Отстраняване, промяна или замяна на средствата за идентификация

Нито едно средство за идентификация не може да бъде премахнато, променено или заменено без разрешението на компетентния орган. Такова разрешение може да бъде издадено само ако премахването, промяната или замяната не излагат на риск проследяването на животното и когато е възможна индивидуалната му идентификация, включително на стопанството, в което е родено.

Всяка замяна на даден идентификационен код се вписва в компютризираната база данни, предвидена в член 5, заедно с уникалния идентификационен код на първоначалното средство за идентификация на животното.“;

6)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Компетентният орган в държавите членки създава компютризирана база данни в съответствие с членове 14 и 18 от Директива 64/432/ЕИО.

Държавите членки могат да обменят данни в електронен вид между своите компютризирани бази данни от датата, на която Комисията признае пълната оперативност на системата за обмен на данни. Този обмен се осъществява по начин, който да гарантира защита на данните и предотвратяване на всякакъв вид злоупотреба с тях, за да се запазят интересите на съответния стопанин.

За да се гарантира електронният обмен на информация между държавите членки, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 22б, за да установи правилата по отношение данните, които да бъдат обменяни между компютризираните бази данни на държавите членки.

Чрез актове за изпълнение Комисията определя техническите условия и ред за такъв обмен и признава пълната оперативност на системата за обмен на данни. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 23, параграф 2.“;

7)

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

1.   Ако дадена държава членка не участва в обмена на електронни данни с другите държави членки в рамките на системата за електронен обмен, посочена в член 5, се прилага следното:

2.   С оглед да се даде възможност за проследяване на движението на животните обратно до стопанството на произход, разположено в държава членка, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 22б за установяване на правила относно информацията от компютризираната база данни, която да се включва в паспорта на животното, включително преходните мерки, необходими за тяхното въвеждане.“;

8)

Вмъква се следният член:

„Член 6а

Настоящият регламент не възпрепятства национални разпоредби на държава членка от издаването на паспорти за животни, които не са предназначени за търговия в рамките на Съюза.“;

9)

Член 7 се изменя както следва:

10)

Член 8 се заличава;

11)

Добавя се следният член:

„Член 9а

Обучение

Държавите членки гарантират, че всяко лице, което отговаря за идентификацията и регистрацията на животни, е получило указания и насоки относно съответните разпоредби на настоящия регламент и на всички делегирани актове и актове за изпълнение, приети от Комисията съгласно настоящия регламент.

Когато релевантните разпоредби се изменят, съответната информация се предоставя на разположение на лицето, посочено в първа алинея.

Държавите членки гарантират наличието на подходящи курсове за обучение.

Комисията улеснява обмена на най-добри практики с цел да се подобри качеството на информацията и обучението в целия Съюз.“;

12)

Член 10 се заличава;

13)

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

За целите на настоящия дял се прилагат следните дефиниции:

14)

Член 13 се изменя, както следва:

15)

В член 14 четвърта алинея се заменя със следното:

„С цел да гарантира спазване на хоризонталните правила относно етикетирането в настоящия раздел Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 22б, въз основа на натрупания опит с мляното месо, за да установи правила, еквивалентни на посочените в първите три алинеи от настоящия член, по отношение на изрезки от говеждо месо или транжирано говеждо месо.“;

16)

Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

Задължително етикетиране на говеждо месо от трети държави

Чрез дерогация от член 13 говеждо месо, внесено на територията на Съюза, за което не е налична цялата информация, предвидена в член 13, се етикетира с обозначение:

„произход: от държава извън ЕС“ и „Заклано в: (име на третата държава)“.“;

17)

Считано от 13 декември 2014 г.:

18)

Член 19, 20 и 21 се заличават;

19)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

1.   Държавите членки вземат всички необходими мерки, за да осигурят спазването на разпоредбите на настоящия регламент.

Предвиденият контрол не засяга друг вид контрол, който Комисията може да осъществява в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95.

Всички наказания, налагани от държава членка на стопанина, стопанския субект или организацията, които търгуват с говеждо месо, трябва да бъдат ефикасни, възпиращи и пропорционални.

Компетентният орган извършва всяка година минимален брой официални проверки във връзка с идентификацията и регистрацията на животни, които обхващат поне 3 % от стопанствата.

Компетентният орган незабавно увеличава минималното ниво на официалните проверки, посочени във втора алинея, когато се установи, че разпоредбите относно идентификацията и регистрацията на животните не са спазени.

Подборът на стопанства за инспектиране от компетентния орган се извършва на базата на анализ на риска.

До 31 август всяка държава членка предава на Комисията годишен доклад относно прилагането на официалните проверки през предходната година.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1 компетентният орган налага на даден стопанин следните административни санкции:

3.   Независимо от параграф 1, когато стопански субекти и организации, които търгуват с говеждо месо, са етикетирали говеждо месо, без да спазят своите задължения, определени в дял II, държавите членки, когато е целесъобразно и в съответствие с принципа на пропорционалност, налагат отстраняването на говеждото месо от пазара.В допълнение към санкциите, предвидени в параграф 1, държавите членки могат:

4.   Експерти на Комисията, съвместно с компетентните органи:

5.   Държава членка, на чиято територия се провежда проверка на място, осигурява на експертите от Комисията всяка помощ, от която имат нужда при изпълнение на своите задачи. Резултатът от проведените проверки се обсъжда с компетентния орган на дадената държава членка, преди да бъде изготвен и разпространен окончателният доклад. Когато е необходимо, този доклад съдържа препоръки към държавите членки за подобряване на съответствието с изискванията на настоящия регламент.“

20)

Вмъкват се следните членове:

„Член 22а

Компетентни органи

Държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, които отговарят за осигуряване на спазването на настоящия регламент, както и на всички актове, приети от Комисията на негова основа.

Те информират Комисията и другите държави членки кои точно са тези органи.

Член 22б

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието за приемане на делегирани актове, посочено в член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а, се предоставя на Комисията за петгодишен срок, считано от … 17 юли 2014 г.. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възрази срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а във всеки един момент може да бъде оттеглено от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграфи 1, 3 и 5, член 4а, параграф 2, член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграфи 1, 2 и 6, член 13, параграф 6, член 14, параграф 4 и член 15а, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са изразили възражение в срок от два месеца, след като са получили уведомление за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че нямат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

21)

Член 23 се заменя със следното:

„Член 23

Процедура на комитета

1.   Комисията се подпомага за актовете за изпълнение, приети съгласно член 4, параграфи 3 и 5, член 5 и член 13, параграф 6, от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден по силата на член 58 от Регламент (ЕО № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (9).

Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато становището на комитета трябва да бъде получено чрез писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на определения срок за предаване на становището председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета поиска това.

(9)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1)."

(10)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).“;"

22)

Добавя се следният член:

„Член 23а

Докладване и развитие на законодателството

Не по-късно от:

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета съответните доклади, в които се разглежда изпълнението и въздействието на настоящия регламент, включително, в първия случай – възможността за преразглеждане на предвидените разпоредби за доброволно етикетиране, а във втория случай – техническата и икономическа възможност за въвеждане на задължителна електронна идентификация навсякъде в Съюза.

При необходимост докладът може да бъде придружен от подходящи законодателни предложения.“

23)

Вмъква се следното приложение: