26.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 187/1

(1)

Финансирането от държавата, което отговаря на критериите по член 107, параграф 1 от Договора, представлява държавна помощ и Европейската комисия трябва да бъде уведомена за него в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора. Независимо от това, в съответствие с член 109 от Договора Съветът може да определи някои категории помощи, които са освободени от това задължение за уведомяване. В съответствие с член 108, параграф 4 от Договора Комисията може да приема регламенти относно тези категории държавни помощи. С Регламент (ЕО) № 994/98 на Комисията се предоставят правомощия да обяви в съответствие с член 109 от Договора, че при определени условия следните категории могат да бъдат освободени от задължението за уведомяване: помощи за малки и средни предприятия (МСП), помощи за научноизследователска и развойна дейност, помощи за опазване на околната среда, помощи за трудова заетост и обучение и помощи, отговарящи на картата за предоставяне на регионални помощи, одобрена от Комисията за всяка държава членка. Въз основа на това Комисията прие Регламент (ЕО) № 800/2008 (2). Първоначално Регламент (ЕО) № 800/2008 трябваше да се прилага до 31 декември 2013 г., но този срок на прилагане беше удължен с Регламент (ЕС) № 1224/2013 на Комисията от 29 ноември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 800/2008 по отношение на периода на неговото прилагане (3) и понастоящем изтича на 30 юни 2014 г. На 22 юли 2013 г. Регламент (ЕО) № 994/98 беше изменен с Регламент (ЕС) № 733/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 994/98 по прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (4), като на Комисията бяха дадени правомощия да разшири обхвата на груповото освобождаване с нови категории помощи, за които могат да бъдат определени ясни условия за съвместимост. Тези нови категории групово освободени помощи включват: помощи за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия, социални помощи за транспорт за живеещите в отдалечени региони, помощи за широколентови инфраструктури, помощи за иновации, помощи за култура и опазване на културното наследство, помощи за спортни инфраструктури и многофункционални инфраструктури за отдих. Ако придобие достатъчно допълнителен практически опит, който да ѝ позволи да изготви оперативни критерии за освобождаване, гарантиращи предварителната съвместимост на други категории помощи, Комисията ще преразгледа приложното поле на настоящия регламент с цел да включи някои видове помощи в тези области. По-специално, Комисията възнамерява да разработи критерии за пристанищните и летищните инфраструктури до декември 2015 г.

(2)

Със своето Съобщение относно модернизирането на държавната помощ на ЕС (МДП) (5) Комисията започна по-широк преглед на правилата за държавната помощ. Основните цели на това модернизиране са: i) постигането на устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж в рамките на конкурентен вътрешен пазар, като същевременно се допринася за усилията на държавите членки за по-ефективно използване на публичните финанси; ii) съсредоточаването на предварителния контрол на Комисията на мерките за помощ върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар и същевременно укрепването на сътрудничеството между държавите членки в правилата за държавните помощи; и iii) опростяването на правилата и ускоряването на вземането на по-добре информирани и по-стабилни решения въз основа на ясна икономическа обосновка, общ подход и ясни задължения. Прегледът на Регламент (ЕО) № 800/2008 представлява централен елемент от МДП.

(3)

С настоящия регламент се цели да бъдат определени по-добре приоритетите на дейностите по правоприлагането в областта на държавните помощи и да бъде постигнато по-голямо опростяване. Той има за цел също така да доведе до по-голяма прозрачност, по-ефективно оценяване и контрол на спазването на правилата за държавните помощи на национално равнище и на равнище Европейски съюз, като в същото време се съхраняват институционалните компетенции на Комисията и държавите членки. В съответствие с принципа на пропорционалност настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(4)

Опитът на Комисията в прилагането на Регламент (ЕО) № 800/2008 ѝ даде възможност да определи по-добре условията, при които някои категории помощи могат да бъдат считани за съвместими с вътрешния пазар, и да разшири обхвата на груповото освобождаване. Освен това този опит показа нуждата от подобряване на прозрачността и засилване на контрола и от подходящо оценяване на особено широкомащабни схеми с оглед на тяхното въздействие върху конкуренцията на вътрешния пазар.

(5)

Общите условия за прилагане на настоящия регламент следва да бъдат определени въз основа на набор от общи принципи, с които да се гарантира, че помощите обслужват цел от общ интерес, имат ясен стимулиращ ефект, са уместни и пропорционални, предоставят се при пълна прозрачност, подлежат на контролен механизъм и на редовна оценка и не се отразяват неблагоприятно на условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

(6)

Помощите, които отговарят на всички условия, определени в настоящия регламент, а именно на общите условия и на специалните условия за отделните категории помощи, следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване, установено в член 108, параграф 3 от Договора.

(7)

За държавните помощи по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент, следва да продължи да се прилага задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора. Настоящият регламент не засяга възможността държавите членки да уведомяват за помощи, чиито цели съответстват на целите, поставени в настоящия регламент.

(8)

С оглед на по-голямото потенциално въздействие на големите схеми върху търговията и конкуренцията, схемите за помощ, чиито среден годишен бюджет за държавни помощи надхвърля праг, основаващ се на абсолютна стойност, по-принцип би следвало да подлежат на оценка на държавната помощ. С оценката следва да се провери дали хипотезите и условията, върху които се основава съвместимостта на схемата, са се осъществили, и каква е резултатността на мярката за помощ с оглед на нейните общи и конкретни цели. Тя следва също така да предоставя ориентировъчна информация по отношение на въздействието на схемата върху конкуренцията и търговията. С цел гарантирането на равно третиране оценката на държавната помощ следва да се извърши въз основа на план за оценка, одобрен от Комисията. Въпреки че обикновено този план следва да бъде изготвен към момента на изготвянето на схемата и одобрен своевременно, за да позволи привеждането на схемата в действие, това не е възможно във всички случаи. Затова, за да не се забави влизането в сила на тези схеми, настоящият регламент ще се прилага за тях за максимален период от шест месеца. След одобрението на плана за оценка Комисията може да реши да удължи този период. За тази цел Комисията следва да бъде уведомена за плана за оценка в срок до 20 работни дни след влизане в сила на схемата. Освен това в изключителни случаи Комисията може да реши, че поради особеностите на случая оценка не е необходима. Комисията следва да получи от държавата членка необходимата информация, за да може да разгледа плана за оценка и да поиска своевременно допълнителна информация, за да даде възможност на държавата членка да попълни липсващите елементи, което ще позволи на Комисията да вземе решение. Тъй като този процес е нов, Комисията ще предостави в отделен документ подробни насоки относно процедурата, която ще се прилага през шестмесечния период за одобряване на плана за оценка, и съответните формуляри, чрез които трябва да се предават плановете за оценка. Измененията на схеми, които подлежат на оценка и които не представляват изменения, които не могат да повлияят на съвместимостта на схемите за помощ по смисъла на настоящия регламент или не могат съществено да повлияят на съдържанието на одобрения план за оценка, следва да се оценяват предвид резултата от тази оценка и да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. Следва да се счита, че по принцип измененията с чисто формален или административен характер и измененията, извършени в рамките на мерки, които са съфинансирани от ЕС, не влияят съществено на съдържанието на одобрения план за оценка.

(9)

Настоящият регламент следва да не се прилага за помощи, обвързани с условието да се използват местни за сметка на вносни продукти, както и за помощи за дейности, свързани с износ. В частност той следва да не се прилага за помощи за финансиране на изграждането и функционирането на дистрибуторска мрежа в други страни. Помощите за покриване на разходи за участие в търговски панаири или за проучвания или консултантски услуги, необходими за пускането на нов или на вече съществуващ продукт на нов пазар в друга държава членка или в трета държава, обикновено не представляват помощи за дейности, свързани с износ.

(10)

Настоящият регламент следва да се прилага по принцип в повечето сектори на икономиката. Въпреки това в някои сектори, като например в сектора на рибарството и аквакултурите и в сектора на първичното селскостопанско производство, неговото приложно поле следва да бъде ограничено с оглед на прилагащите се в тях специални правила.

(11)

Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на преработката и продажбата на селскостопански продукти, стига да са спазени някои условия. За целите на настоящия регламент за преработка и продажба не следва да се считат дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство по приготвяне на продукта за неговата първа продажба, първата продажба от първичния производител на прекупвачи или преработватели и всички дейности, свързани с подготовката на продукта за първа продажба.

(12)

Настоящият регламент не следва да се прилага за помощи, които имат за цел да улеснят закриването на неконкурентоспособни въглищни мини, което попада в приложното поле на Решение на Съвета от 10 декември 2010 г. относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (6). Настоящият регламент следва да се прилага за други видове помощи в сектора на въгледобива с изключение на регионалните помощи.

(13)

Комисията следва да гарантира, че разрешената помощ не се отразява неблагоприятно на условията за търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Следователно помощите в полза на бенефициери, които са обект на неизпълнено разпореждане за възстановяване в резултат на предходно решение на Комисията, с което дадена помощ се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент, с изключение на схемите за помощ за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия.

(14)

Помощите, предоставени на предприятия в затруднено положение, следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент, тъй като те следва да бъдат оценявани съгласно Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение от 1 октомври 2004 г. (7), чийто срок на прилагане беше удължен със Съобщение на Комисията относно удължаване на прилагането на насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение от 1 октомври 2004 г. (8), или съгласно последващите ги насоки, за да се предотврати тяхното заобикаляне, с изключение на схемите за помощ за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия. За да се осигури правна сигурност, е целесъобразно да бъдат определени ясни критерии, които не изискват оценка на всички особености на положението на дадено предприятие, за да се установи дали то може да се счита за предприятие в затруднено положение за целите на настоящия регламент.

(15)

Прилагането на правилата за държавните помощи зависи до голяма степен от сътрудничеството на държавите членки. Затова държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират спазването на настоящия регламент, включително съответствието на индивидуалните помощи, предоставени в рамките на групово освободени схеми.

(16)

Поради свързания с тях голям риск от нарушаване на условията за търговия, помощите с голям размер, предоставени поотделно или кумулативно, подлежат на задължението за уведомяване и на оценка от страна на Комисията. Поради това за всяка категория помощи, попадаща в приложното поле на настоящия регламент, следва да се определят прагове на равнища, при които се вземат предвид категорията на съответната помощ и нейното предполагаемо въздействие върху условията за търговия. За всички помощи, предоставени над тези прагове, следва да продължи да се прилага задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора. Не се разрешава заобикаляне на праговете, определени в настоящия регламент, посредством изкуствено разделяне на схеми или проекти за помощ на няколко схеми или проекта за помощ с подобни характеристики, цели или бенефициери.

(17)

За да се гарантират прозрачността, равното третиране и ефективният контрол, настоящият регламент следва да се прилага само по отношение на помощи, за които е възможно предварително да се изчисли с точност брутният еквивалент на безвъзмездна помощ, без да се налага извършването на оценка на риска („прозрачни помощи“). За някои специфични инструменти за помощ, като например заеми, гаранции, данъчни мерки, мерки за рисково финансиране, и по-специално възстановяеми аванси, в настоящия регламент следва да се определят условията, при които те могат да се разглеждат като прозрачни. Вливането на капитал не следва да се счита за прозрачна помощ, без да се засягат някои специфични условия относно рисковото финансиране и помощите за стартиращи предприятия. Помощите под формата на гаранции следва да се считат за прозрачни, ако брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на годишните минимални премии, определени за съответния вид предприятие. За малките и средните предприятия (МСП) в Известието на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавна помощ под формата на гаранции (9) са посочени равнища на годишни премии, над които държавните гаранции не се разглеждат като помощи.

(18)

За да се гарантира, че помощта е необходима и представлява стимул за по-нататъшното развитие на дейности и проекти, помощите за дейности, които бенефициерът би предприел при всички случаи дори и без помощта, не следва да бъдат включени в обхвата на настоящия регламент. Помощите следва да се освобождават от задължението за уведомяване по смисъла на настоящия регламент само в случаите, когато работата по подпомагания проект или дейност е започнала, след като бенефициерът е подал писмено заявление за помощ.

(19)

Що се отнася до помощите ad hoc, обхванати от настоящия регламент, които се предоставят на бенефициер, който е голямо предприятие, държавата членка следва да гарантира, че освен че изпълнява условията, свързани със стимулиращия ефект, които се прилагат за бенефициери, които са МСП, бенефициерът в свой вътрешен документ е анализирал жизнеспособността на подпомагания проект или подпомаганата дейност с помощта и без нея. Държавата членка следва да провери дали този вътрешен документ потвърждава наличието на съществено нарастване на обхвата на проекта или дейността, съществено увеличение на общата сума, изразходвана от бенефициера за подпомагания проект или подпомаганата дейност, или съществено ускорение в изпълнението на съответния проект или съответната дейност. Счита се, че регионалните помощи имат стимулиращ ефект, ако инвестиционният проект не би бил осъществен в съответния подпомаган регион без помощта.

(20)

Автоматичните схеми за помощ под формата на данъчни предимства следва и в бъдеще да подлежат на специално условие за стимулиращ ефект с оглед на факта, че този вид помощи се предоставя в съответствие с процедури, които се различават от процедурите за други категории помощи. Тези схеми следва да са били приети преди започване на работите по подпомагания проект или подпомаганата дейност. Това условие обаче не следва да се прилага в случай на последващи фискални схеми, при условие че дейността вече е била включена в предходните фискални схеми под формата на данъчни предимства. За оценката на стимулиращия ефект на тези схеми от решаващо значение е моментът, в който данъчната мярка е била включена за първи път в оригиналната схема, която впоследствие е заменена с последващата схема.

(21)

Що се отнася до регионалните оперативни помощи, регионалните помощи за градско развитие, помощите за МСП за достъп до финансиране, помощите за наемане на работещи в неравностойно положение, помощите за наемане на работещи с увреждания, помощите за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с наемането на работещи с увреждания, помощите под формата на намаления на данъците за околната среда, помощите за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия, социалните помощи за транспорт за живеещите в отдалечени региони и помощите за култура и опазване на културното наследство, изискването за наличие на стимулиращ ефект не се прилага или се предполага, че е изпълнено, ако са изпълнени специфичните условия, предвидени за тези категории помощи в настоящия регламент.

(22)

За да се гарантира, че помощта е пропорционална и ограничена до необходимия размер, при възможност, максималните размери на помощта следва да бъдат изразени като интензитети на помощта по отношение на съвкупност от допустими разходи. В случаите, в които максималният интензитет на помощта не може да се определи, защото не могат да бъдат установени допустимите разходи, или за да бъдат предоставени по-прости инструменти за по-малки суми, следва да се определят номинални максимални интензитети на помощта, за да се осигури пропорционалността на мерките за помощ. Предвид опита на Комисията интензитетът на помощта и праговете за размера на помощта следва да бъдат определени на равнища, при които се постига възможно най-малко нарушаване на конкуренцията в подпомагания сектор и в същото време по подходящ начин се разрешава проблемът, свързан с пазарната неефективност или със сближаването. По отношение на регионалните инвестиционни помощи интензитетът на помощта следва да съответства на стойностите за интензитета на помощта, допустими съгласно картите на регионалните помощи.

(23)

При изчисляването на интензитета на помощта се включват само допустимите разходи. По смисъла на регламента от задължението за уведомяване не следва да бъдат освободени помощи, надхвърлящи съответния интензитет на помощта в резултат на включването на недопустими разходи. Определянето на допустимите разходи следва да бъде подкрепено с ясни, конкретни и актуални документни доказателства. Всички използвани данни следва да бъдат събрани преди приспадането на данъци или други такси. Помощи, предоставяни на няколко части, следва да се сконтират към тяхната стойност към момента на предоставянето им. Допустимите разходи следва също да бъдат сконтирани до тяхната стойност към момента на предоставянето на помощта. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране и за изчисляване на размера на помощта за помощи, които не са под формата на безвъзмездни средства, следва да бъде сконтовият процент и съответно референтният процент към датата на предоставяне на помощта, както е посочено в Съобщението на Комисията относно преразглеждането на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти (10). Когато помощта е предоставена чрез данъчни предимства, сконтирането на отделните траншове помощ следва да се извърши въз основа на сконтовите проценти, приложими към различните дати, на които влизат в сила данъчните предимства. Използването на помощи под формата на възстановяеми аванси следва да бъде насърчавано, тъй като тези инструменти за споделяне на риска благоприятстват засилването на стимулиращия ефект на помощта. Следователно е целесъобразно да се въведе правилото, че когато помощта е предоставена под формата на възстановяеми аванси, приложимите интензитети на помощта, определени в настоящия регламент, могат да бъдат увеличени, с изключение на регионалните помощи, тъй като те могат да бъдат предмет на освобождаване само ако съответстват на одобрените карти.

(24)

В случай на данъчни предимства върху бъдещи данъци приложимият сконтов процент и точният размер на траншовете помощ може да не са предварително известни. В такива случаи държавите членки следва предварително да определят лимит на сконтираната стойност на помощта в съответствие с приложимия интензитет на помощта. Впоследствие, когато размерът на транша от помощта стане известен на определена дата, сконтирането може да се извърши въз основа на сконтовия процент, приложим към тази дата. Сконтираната стойност на всеки транш от помощта следва да се приспадне от общия размер на лимита (лимитирания размер).

(25)

За да се установи дали са спазени праговете за уведомяване и максималните интензитети на помощ, определени в настоящия регламент, следва да се вземе предвид общата сума на мерките за държавна помощ за подпомаганата дейност или подпомагания проект. Освен това в настоящия регламент следва да бъдат посочени обстоятелствата, при които е разрешено натрупване на различните категории помощи. Помощите, освободени от задължението за уведомяване в съответствие с настоящия регламент, и всички други съвместими помощи, освободени в съответствие с друг регламент или одобрени от Комисията, могат да се натрупват доколкото тези мерки са свързани с различни установими допустими разходи. Когато различни източници на помощ са свързани със същите напълно или частично съвпадащи установими допустими разходи, натрупване следва да бъде разрешено до най-високия интензитет или размер на помощта, приложими за тази помощ съгласно настоящия регламент. Настоящият регламент следва да съдържа също така специални правила за натрупване на мерки за помощ с установими допустими разходи и без установими допустими разходи, натрупване с помощ de minimis и с помощ в полза на работещи с увреждания. Често пъти помощите de minimis не се предоставят или не са свързани със специфични установими допустими разходи. В такъв случай следва да е възможно помощите de minimis да се натрупват свободно с държавни помощи, освободени от задължението за уведомяване по силата на настоящия регламент. Въпреки това, когато помощите de minimis са предоставени в подкрепа на същите установими допустими разходи като държавните помощи, освободени от задължението за уведомяване по силата на настоящия регламент, те следва да могат да се натрупват само до максималния интензитет на помощта, както е посочен в глава III от настоящия регламент.

(26)

Финансирането от Съюза, управлявано централно от институциите, агенциите, съвместните предприятия или други органи на Съюза, което не е пряко или косвено под контрола на държавите членки, не представлява държавна помощ. Когато такова финансиране от Съюза е съчетано с държавна помощ, само тази държавна помощ следва да бъде взета предвид при проверката за спазването на праговете за уведомяване и максималните интензитети на помощта, при условие че общият размер на публичното финансиране, предоставено във връзка с едни и същи допустими разходи, не надхвърля най-благоприятния процент на финансиране, установен с приложимите правила на законодателството на Съюза.

(27)

С оглед на принципната забрана за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора е от важно значение всички страни да могат да проверят дали дадена помощ е предоставена в съответствие с приложимите правила. Следователно прозрачността на държавната помощ е от изключително важно значение за правилното прилагане на правилата в Договора и тя води до по-добро спазване, по-голяма отчетност, партньорски проверки и в крайна сметка до по-ефективни публични разходи. За да се гарантира прозрачност, от държавите членки следва да се изисква създаването на подробни уебсайтове за държавна помощ на регионално или национално равнище, в които се представя обобщена информация относно всяка мярка за помощ, която е освободена от задължението за уведомяване по смисъла на настоящия регламент. Това задължение следва да бъде условие за съвместимостта на индивидуалните помощи с вътрешния пазар. Като се спазва стандартната практика относно публикуването на информация в съответствие с Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (11), следва да се използва стандартен формуляр, който позволява търсенето, изтеглянето и лесното публикуване на информация в интернет. Връзките към уебсайтовете за държавни помощи на всички държави членки следва да бъдат публикувани на уебсайта на Комисията. В съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 994/98, изменен с Регламент (ЕС) № 733/2013, обобщената информация за всяка мярка за помощ, освободена от задължението за уведомяване съгласно настоящия регламент, следва да се публикува на уебсайта на Комисията.

(28)

За да се гарантира ефективният контрол на мерките за помощ в съответствие с Регламент (ЕО) № 994/98, изменен с Регламент (ЕС) № 733/2013, е целесъобразно да бъдат определени изисквания по отношение на докладването на държавите членки относно мерките за помощ, освободени от задължението за уведомяване по силата на настоящия регламент, и относно прилагането на настоящия регламент. Целесъобразно е също така да се определят правила относно документирането от държавите членки на помощите, освободени от задължението за уведомяване съгласно настоящия регламент, с оглед на давностния срок, определен в член 15 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. относно определянето на подробни правила за прилагане на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (12).

(29)

За да се подобри ефективността на условията за съвместимост, определени в настоящия регламент, Комисията следва да може да отменя предимството на груповото освобождаване за бъдещи мерки за помощ в случай на неспазване на тези изисквания. Комисията следва да може да ограничи отмяната на груповото освобождаване до определени видове помощ, бенефициери или мерки за помощ, приети от някои органи, когато несъответствието с настоящия регламент засяга само ограничена група от мерки или някои органи. Тази целенасочена отмяна следва да предостави съразмерна корективна мярка, пряко свързана с установените несъответствия с настоящия регламент. В случай че не са спазени условията за съвместимост, посочени в глави I и III, предоставената помощ не е обхваната от настоящия регламент и следователно представлява неправомерна помощ, която подлежи на проверка от страна на Комисията по съответната процедура, определена в Регламент (ЕО) № 659/1999. При неспазване на изискванията от глава II отмяната на груповото освобождаване по отношение на бъдещите мерки за помощ не засяга факта, че мерките в миналото, съвместими с настоящия регламент, са били обект на групово освобождаване.

(30)

С цел премахване на различията, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, и за улесняване на координацията между различните инициативи на Съюза и националните инициативи за МСП, както и с цел постигане на по-голяма административна яснота и правна сигурност, определението за МСП, използвано за целите на настоящия регламент, следва да се основава на определението от Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (13).

(31)

Като визират проблемите на необлагодетелстваните региони, регионалните помощи насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите членки и Съюза като цяло. Регионалните помощи имат за цел да подкрепят развитието на най-необлагодетелстваните региони, като с тях по устойчив начин се подпомагат инвестициите и създаването на работни места. В региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква а) от Договора, могат да бъдат предоставени регионални помощи за насърчаване на създаване на нови стопански обекти, разширяване на капацитета на съществуващи стопански обекти, диверсификация на продукцията на стопанските обекти или основна промяна на цялостния производствен процес в съществуващи стопански обекти. Като се има предвид, че в сравнение с МСП големите предприятия са засегнати в по-малка степен от регионалните проблеми, когато инвестират в региони, които отговарят на условията по член 107, параграф 3, буква в) от Договора, регионалните помощи за големи предприятия следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване само за първоначални инвестиции в полза на нова стопанска дейност в тези региони.

(32)

Когато дадена схема за регионална помощ е насочена към ограничен брой сектори на икономиката, целта и вероятните въздействия от схемата могат да бъдат по-скоро секторни отколкото хоризонтални. Следователно секторните схеми не могат да бъдат освободени от задължението за уведомяване. Въпреки това, след като бъде уведомена за тях, Комисията може да оцени възможните положителни въздействия на тези схеми съгласно приложимите насоки или рамки и решения. По-специално такъв е случаят при схемите за помощ, които са свързани със стопански дейности в секторите въгледобив, корабостроене и транспорт. Освен това поради специфичните особености на секторите стоманодобив и производство на синтетични влакна се смята, че отрицателните ефекти от регионалните помощи в тези сектори не могат да бъдат компенсирани с положителните ефекти на сближаването. Поради тези причини в тези сектори предоставянето на регионални помощи не е разрешено. На последно място, туризмът и широколентовите инфраструктури играят важна роля в националните икономики и като цяло оказват особено положително въздействие върху регионалното развитие. Поради това схемите за регионална помощ, предназначени за туристически дейности и широколентови инфраструктури, следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване. Преработката и продажбата на селскостопански продукти също са тясно свързани с местните и регионалните икономики и следва да се възползват от груповото освобождаване.

(33)

Производството и дистрибуцията на енергия и енергийните инфраструктури се регулират от секторно законодателство за вътрешния пазар, което е отразено в критериите за гарантиране на съвместимостта на помощите в тези области с вътрешния пазар и на съгласуваността с политиките на Съюза в областта на опазването на околната среда и енергията. Регионалните помощи, предоставени в съответствие с раздел 1 от настоящия регламент, преследват цели, свързани с икономическото развитие и сближаването, и следователно подлежат на условия за съвместимост, които се различават в голяма степен. Поради това разпоредбите на настоящия регламент относно регионалните помощи следва да не се прилагат за мерките за производство и дистрибуция на енергия и енергийни инфраструктури.

(34)

Инвестициите, които дават възможност на предприятията да надхвърлят стандартите на Съюза за опазване на околната среда или да повишават равнището на опазване на околната среда при липсата на стандарти на Съюза, инвестициите за ранно адаптиране към бъдещи стандарти на Съюза, инвестициите за мерки за енергийна ефективност, в това число проекти за енергийна ефективност на сгради, инвестициите за саниране на замърсени обекти и помощите за проучвания в областта на околната среда не засягат пряко функционирането на енергийните пазари. В същото време тези инвестиции могат да допринесат за целите на регионалната политика и за целите на Европейския съюз в областта на енергията и опазването на околната среда. В тези случаи, в зависимост от основната цел, която се преследва със съответната мярка, могат да се прилагат както разпоредбите на настоящия регламент относно регионалните помощи, така и разпоредбите относно помощите за опазване на околната среда.

(35)

За да се избегне по-голямо предимство за капиталовото инвестиране в сравнение с инвестирането в трудови разходи, регионалните инвестиционни помощи следва да могат да се измерват въз основа на разходите за инвестицията или разходите за трудови възнаграждения за работните места, създадени пряко от инвестиционния проект.

(36)

Регионалните инвестиционни помощи следва да не са освободени от задължението за уведомяване, когато се предоставят на бенефициер, който е закрил същата или подобна дейност в Европейското икономическо пространство през двете години, предхождащи неговото заявление за регионална инвестиционна помощ, или който към момента на подаване на заявлението за помощ има конкретни планове да закрие такава дейност до две години след приключването на първоначалната инвестиция, за която е подадено заявлението за помощ, в съответния регион.

(37)

Комисията натрупа достатъчно опит в прилагането на член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора по отношение на регионалните оперативни помощи за компенсиране на допълнителни разходи за транспорт на стоки, произведени в най-отдалечените региони или в слабонаселените региони, и стоки, които подлежат на допълнителна обработка в тези региони, както и на допълнителните производствени и експлоатационни разходи (които не са допълнителни транспортни разходи), извършени от бенефициерите, установени в най-отдалечените региони. Поради риска от свръхкомпенсация за транспортните разходи, който е свързан с допълнителната подкрепа по програмите POSEI в селскостопанския сектор, и поради вероятността някои селскостопански продукти да се произвеждат на алтернативно място селскостопанският сектор следва да бъде изключен от регионалните оперативни помощи за компенсиране на допълнителни транспортни разходи за стоки, произведени в най-отдалечените региони или в слабонаселените региони по смисъла на настоящия регламент. Регионалните оперативни помощи за компенсиране на допълнителни разходи в най-отдалечените региони, с изключение на допълнителните транспортни разходи, следва да се считат за съвместими с вътрешния пазар и да бъдат освободени от задължението за уведомяване в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора, единствено доколкото равнището на тези помощи е ограничено до 15 % от годишната брутна добавена стойност, създадена от бенефициера в съответния най-отдалечен регион, до 25 % от годишните разходи за труд, извършени от бенефициера в съответния най-отдалечен регион, или до 10 % от годишния оборот на бенефициера в съответния най-отдалечен регион. Когато помощта не надхвърля размера, получен чрез един от тези алтернативни методи за определяне на допълнителните оперативни разходи (които не са транспортни разходи), тя може да се счита за оправдана от гледна точка на приноса за регионалното развитие и пропорционална на трудностите, пред които са изправени предприятията в най-отдалечените региони.

(38)

Kато са насочени към разрешаване на голямото натрупване на икономически, екологични и социални проблеми в градските райони, разположени в подпомагани региони, които са определени в карта на регионалните помощи, помощите за градско развитие допринасят за икономическото, социалното и териториалното сближаване на държавите членки и на Европейския съюз като цяло. Пазарните неефективности, към които са насочени помощите за градско развитие, засягат условията за финансиране на градското развитие, липсата на интегриран подход за градско развитие, дефицита на финансиране, налагащ по-съществено мобилизиране на оскъдните публични ресурси, и необходимостта от възприемане на подход за съживяването на градските райони с по-голяма търговска насоченост. Следователно помощите за градско развитие в подкрепа на разработването на активни, интегрирани и устойчиви стратегии за участие в отстраняването на допълнителните проблеми, установени в подпомаганите региони, следва да бъдат включени в обхвата на груповото освобождаване.

(39)

Инвестициите, съответстващи на приоритетите на стратегията „Европа 2020“ (14) в областта на екологичните технологии и преминаването към икономика с ниски въглеродни емисии, които са предприети в подпомагани региони съгласно съответната карта на регионалните помощи, следва да отговарят на условията за получаване на помощи в по-голям размер чрез регионален бонус.

(40)

МСП играят ключова роля за създаването на работни места и, по-общо, представляват фактор за социална стабилност и икономическо развитие. Въпреки това тяхното развитие може да бъде възпрепятствано от пазарни неефективности, което ги изправя пред типични затруднения. Така например МСП често се сблъскват с трудности за получаване на рисков капитал или заеми поради нежеланието на някои финансови пазари да поемат рискове и предполагаемия малък размер на гаранциите, които тези предприятия могат да предложат. Ограничените ресурси, с които МСП разполагат, могат също да попречат на достъпа им до информация, по-специално по отношение на новите технологии и потенциалните пазари. Следователно, с цел да се улесни развитието на стопанските дейности на МСП, някои категории помощи следва да са освободени от задължението за уведомяване по силата на настоящия регламент, когато се предоставят в полза на МСП. Тези категории следва да включват по-специално инвестиционните помощи за МСП и помощите за участие на МСП в панаири.

(41)

МСП, участващи в проекти по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (ЕТС), които попадат в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (15), често се сблъскват със затруднения при финансирането на допълнителните разходи, свързани със сътрудничеството между партньори, разположени в различни региони и в различни държави членки или трети държави. Като се има предвид важното значение на ЕТС за политиката на сближаване поради това, че то осигурява рамка за изпълнението на съвместни действия и за обмен в областта на политиките между участници на национално, регионално и местно равнище от различни държави членки или трети държави, настоящият регламент следва да отстрани някои трудности, пред които са изправени проектите по ЕТС, с цел постигане на съответствие с правилата за държавните помощи. Свързаните с ЕТС проблеми, които настоящият регламент следва да разреши, засягат приложимия интензитет на регионалните помощи за проекти по ЕТС, разходите на МСП за сътрудничество, произтичащи от проектите по ЕТС, и задълженията за публикуване и предоставяне на информация, докладване и съхраняване на документи за целите на контрола.

(42)

Предвид специфичните затруднения и различия между МСП могат да се прилагат различни основни интензитети на помощта и различни премии.

(43)

От опита, натрупан при прилагането на Насоките на общността относно държавната помощ за насърчаване на инвестициите в рисков капитал в малките и средните предприятия (16), се вижда, че на пазара на рисков капитал в Съюза се наблюдават някои специфични неефективности, характерни за определени видове инвестиции, осъществени на различните етапи от развитието на предприятията. Тези пазарни неефективности се дължат на непълното съответствие между предлагането и търсенето на рисков капитал. В резултат на това обемът на предлагания на пазара рисков капитал може да бъде твърде ограничен, като предприятията не получават финансиране, макар да разполагат с добър бизнес модел и перспективи за растеж. Основната причина за неефективността на пазарите за рисков капитал, която засяга по-специално достъпа на МСП до капитал и която може да оправдае публичната намеса, е непълната или асиметрична информация. Тя засяга не само предоставянето на рисков капитал, но и препятства достъпа до дългово финансиране за някои МСП. Следователно мерките за рисково финансиране, които имат за цел да привлекат частен капитал за предоставяне на рисково финансиране на некотирани на фондовата борса МСП, засегнати от недостига на финансиране, и които гарантират, че решенията за финансиране са насочени към реализиране на печалба и финансовите посредници се управляват на търговски принцип, при определени условия следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване.

(44)

Помощите за стартиращи предприятия в полза на малки предприятия, помощите за алтернативни търговски платформи, специализирани в МСП, и помощите за проучвателни разходи в полза на МСП също следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване при определени условия.

(45)

Помощите за научноизследователска и развойна дейност и помощите за иновации могат да допринесат за устойчивия икономически растеж, повишаването на конкурентоспособността и нарастването на заетостта. Опитът при прилагането на Регламент (ЕО) № 800/2008 и Рамката на Общността за държавна помощ за научни изследвания, развойна дейност и иновации (17) показва, че пазарната неефективност може да попречи на пазара да достигне до оптималните обеми и да доведе до неефективност, свързана с външни ефекти, разпространение на обществени блага или знания, непълна и асиметрична информация и координационна и мрежова неефективност.

(46)

МСП могат да срещнат трудности при получаването на достъп до нови технологични разработки, трансфер на знания и висококвалифициран персонал. Чрез помощите за проекти за научноизследователска и развойна дейност, помощите за проучвания на осъществимостта и иновационни помощи за МСП, включително помощите за покриване на разходи за права на индустриална собственост за МСП, тези проблеми могат да бъдат разрешени и следователно тези помощи следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване при определени условия.

(47)

По отношение на помощите за проекти за научноизследователска и развойна дейност подпомаганата част от научноизследователския проект следва изцяло да попада в една от категориите фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие. Когато един проект обхваща различни задачи, всяка задача следва да бъде класифицирана в една от тези категории или като непопадаща в нито една от тях. Разпределянето в дадена категория не следва непременно да се извършва по хронологичен ред, започвайки от фундаментални научни изследвания към дейности, по-близки до пазара. Съответно задача, която се провежда на по-късен етап от проекта, може да се определи като индустриално научно изследване. По подобен начин дейност, която се провежда на по-ранен етап, може да представлява експериментално развитие. Подпомаганата част на проекта може да включва и предварителни проучвания на осъществимостта на научноизследователски дейности.

(48)

За провеждането на революционни научни изследвания и иновации все по-често са необходими висококачествени научноизследователски инфраструктури, тъй като те привличат световни таланти и са от жизненоважно значение за подпомагане на новите информационни и комуникационни технологии и главните базови технологии. Публичните научноизследователски инфраструктури следва да продължат да си сътрудничат с индустриалните научни изследвания. Достъпът до публично финансирани научноизследователски инфраструктури следва да бъде предоставян на прозрачна и недискриминационна основа и при пазарни условия. Ако тези условия не са спазени, мярката за помощ следва да не бъде освободена от задължението за уведомяване. Една научноизследователска инфраструктура може да бъде притежавана, управлявана и използвана от няколко страни, а публичните субекти и предприятията могат да използват инфраструктурата в сътрудничество.

(49)

Научноизследователските инфраструктури могат да извършват стопански и нестопански дейности. С цел да се предотврати предоставянето на държавни помощи за стопански дейности чрез публично финансиране на нестопански дейности, разходите и финансирането на стопанските и нестопанските дейности следва да бъдат ясно обособени. В случаите, в които една и съща инфраструктура се използва както за стопански, така и за нестопански дейности, финансирането чрез държавни ресурси на разходите, свързани с нестопанските дейности на инфраструктурата, не представлява държавна помощ. Публичното финансиране попада в приложното поле на правилата за държавните помощи само доколкото с него се покриват разходи, свързани със стопанските дейности. Само тези разходи следва да бъдат взети предвид с цел да се гарантира спазването на праговете за уведомяване и максималните интензитети на помощта. Ако инфраструктурата се използва почти изцяло за нестопанска дейност, нейното финансиране може да попада изцяло извън обхвата на правилата за държавните помощи, при условие че използването за стопанска дейност остава с чисто помощен характер, т.е. дейност, която е пряко свързана и необходима за функционирането на инфраструктурата или неразделно свързана с нейното основно нестопанско използване, и нейният обхват е ограничен. За такъв следва да се счита случаят, когато за стопанските и за нестопанските дейности се използват едни и същи ресурси (като например материали, оборудване, труд и постоянен капитал) и капацитетът, заделен всяка година за тази стопанска дейност, не надхвърля 20 % от целия годишен капацитет на научноизследователската инфраструктура.

(50)

Помощите за иновационни клъстери имат за цел да отстранят пазарните неефективности, свързани с координационни проблеми, които пречат на развитието на клъстерите или ограничават взаимодействието и обмена на знания в тях. Държавните помощи могат да подпомагат инвестициите в отворени и споделени инфраструктури за иновационни клъстери или функционирането на клъстерите, така че да се засилят сътрудничеството, работата в мрежа и обучението. Оперативните помощи за иновационни клъстери следва обаче да се разрешават само за ограничен период от време, който не надхвърля 10 години. Съотношението на общия размер на помощта, предоставена за общите допустими разходи, не следва да надхвърля 50 % през периода, през който се предоставя помощта.

(51)

Иновациите на процеси и организации могат да бъдат свързани с пазарни неефективности под формата на несъвършена информация и положителни външни ефекти, които следва да бъдат отстранени чрез специфични мерки. Помощите за този вид иновации са от значение главно за МСП, тъй като те са изправени пред ограничения, които могат да възпрепятстват способността им да подобрят своите методи на производство или доставка или да постигнат съществен напредък в основните стопански практики, организацията на работното място или външните отношения. С цел по-големите предприятия да бъдат насърчени да си сътрудничат с МСП в дейности, свързани с иновации в областта на организацията и процесите, мерките за помощ, които подкрепят разходите на големите предприятия за такива дейности, следва също да се възползват от предимството на групово освобождаване при определени условия.

(52)

Насърчаването на обучението и наемането на работещи в неравностойно положение и работещи с увреждания представлява главна цел на икономическата и социалната политика на Съюза и на неговите държави членки.

(53)

По принцип обучението създава положителни външни ефекти за обществото като цяло, тъй като води до увеличаване на съвкупността от квалифицирани работещи, които могат да бъдат наемани от други предприятия, и до подобряване на конкурентоспособността на промишлеността в Съюза и играе важна роля в стратегията за заетостта на Съюза. Следователно помощите за насърчаване на обучението следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване при определени условия. С оглед на специфичните затруднения, с които се сблъскват МСП, и по-високите относителни разходи, които те трябва да поемат при инвестиране в обучение, интензитетът на помощите, освободени от задължението за уведомяване по силата на настоящия регламент, следва да бъде увеличен за МСП. Освен това интензитетът на помощите, освободени в съответствие с настоящия регламент, следва да бъде увеличен, ако обучението е предназначено за работещи с увреждания и работещи в неравностойно положение. Характеристиките на обучението в сектора на морския транспорт оправдават специфичен подход за този сектор.

(54)

Някои категории работещи в неравностойно положение и работещи с увреждания все още изпитват големи трудности да навлязат и да останат на трудовия пазар. Поради тази причина публичните органи могат да прилагат мерки за предоставяне на стимули на предприятията да увеличават равнището на заетост на тези категории работещи, по-специално на млади хора. Поради това че разходите за наемане са част от обичайните оперативни разходи на всяко предприятие, помощите за наемане на работещи с увреждания и работещи в неравностойно положение следва да оказват положително въздействие върху равнището на заетост на тези категории работещи, а не само да позволяват на предприятията да намалят разходите, които би трябвало да понесат в противен случай. Следователно тези помощи следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване, когато се предполага, че те ще помогнат на споменатите по-горе категории работещи да навлязат или да се завърнат и да останат на трудовия пазар. Както се посочва в Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: подновен ангажимент за Европа без бариери“ (18), основните елементи от стратегията на ЕС за хората с увреждания съчетават мерки за борба с дискриминацията, равни възможности и активно приобщаване и са отражение на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, по която ЕС и по-голямата част от държавите членки са страна. В настоящия регламент позоваванията на „помощ за работещи с увреждания“ се основават на член 1 от Конвенцията.

(55)

Както се посочва в Съобщението на Комисията „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (19), устойчивият растеж за една по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите е един от основните стълбове на целта на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Устойчивото развитие се основава, наред с други фактори, на високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на нейното качество. Опазването на околната среда е свързано с пазарна неефективност, която е причината при нормални пазарни условия предприятията невинаги да имат стимул да намаляват причиненото от тях замърсяване, тъй като това може да доведе до увеличаване на техните разходи без съответни ползи. Когато предприятията не са задължени да поемат разходите за замърсяването, тези разходи са за сметка на цялото общество.

(56)

Въвеждането на задължителни стандарти за опазване на околната среда може да отстрани такава пазарна неефективност. По-високо равнище на опазване на околната среда може да се постигне чрез инвестиции, които надхвърлят задължителните стандарти на Съюза. За да бъдат насърчени предприятията да повишат равнището на опазване на околната среда над задължителните стандарти на Съюза, държавните помощи в тази област следва да попадат в обхвата на груповото освобождаване. За да не бъдат разубедени държавите членки да въвеждат задължителни национални стандарти, които са по-строги от съответните стандарти на Съюза, тези държавни помощи следва да бъдат освободени независимо от наличието на задължителни национални стандарти, които са по-строги от стандартите на Съюза.

(57)

По принцип помощи не следва да се предоставят, когато инвестициите служат за привеждане на предприятията в съответствие със стандартите на Съюза, които вече са приети, но все още не са влезли в сила. Въпреки това държавните помощи могат да накарат предприятията да подобрят поведението си спрямо околната среда, ако те служат като стимул за своевременното им адаптиране към бъдещи стандарти на Съюза преди тези стандарти да влязат в сила и доколкото те не се прилагат със задна дата. Помощите за предприятия с цел адаптирането им към бъдещи стандарти на Съюза могат да доведат до по-бързо постигане на високо равнище на опазване на околната среда и следователно тези помощи следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване.

(58)

Като част от стратегията „Европа 2020“ Съюзът си постави целта до 2020 г. да постигне 20-процентно увеличение на енергийната ефективност, и по-специално прие Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (20), която въвежда обща рамка за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза, с която се преследва общата цел за спестяване на най-малко 20 % от потреблението на първична енергия в Съюза. С цел да се ускори постигането на тези цели, мерките в подкрепа на енергийната ефективност, високоефективното комбинирано производство на енергия и енергийноефективното районно отопление и охлаждане следва да влязат в обхвата на груповото освобождаване.

(59)

Мерките за увеличаване на енергийната ефективност на сградите съответстват на приоритетите на стратегията „Европа 2020“, свързани с преминаването към нисковъглеродна икономика. Поради липсата на интегриран подход по отношение на енергийната ефективност на сградите тези инвестиции често са свързани с финансов дефицит, което изисква по-голямо мобилизиране на оскъдните публични ресурси. Поради това държавите членки следва да могат да подпомагат инвестиции за повишаване на енергийната ефективност на сгради, като предоставят помощи под формата на преки безвъзмездни средства на собствениците или наемателите на сгради в съответствие с общите разпоредби за мерките за енергийна ефективност, но също и под формата на заеми и гаранции чрез финансови посредници, избрани посредством прозрачен механизъм за подбор в съответствие със специалните разпоредби за проекти за енергийна ефективност на сгради.

(60)

За да бъдат постигнати целите за възобновяема енергия на Съюза, определени в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (21), и доколкото тази допълнителна подкрепа е необходима в допълнение към регулаторната рамка, като например схемата на Съюза за търговия с емисии съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (22), помощите, предоставени за инвестиции в подкрепа на енергията от възобновяеми енергийни източници следва да попадат в обхвата на груповото освобождаване.

(61)

С оглед на свързаното с тях ограничено нарушаване на търговията и конкуренцията в обхвата на груповото освобождаване следва да се включват също и оперативните помощи за маломащабни съоръжения, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, при спазването на конкретни условия. Оперативните помощи за широкомащабни съоръжения следва да попадат в обхвата на груповото освобождаване, когато е налице ограничено нарушаване на конкуренцията. Следователно тези оперативни помощи могат да бъдат предмет на групово освобождаване, когато са предоставени на нови и иновационни технологии въз основа на конкурентна тръжна процедура, до която има достъп поне една такава технология, посредством механизъм, който излага производителите на енергия от възобновяеми източници на пазарните цени. Общата помощ, предоставена на тази основа, не може да бъде предоставена за над 5 % от планирания нов електрически капацитет от възобновяеми енергийни източници. Помощите, предоставени посредством тръжни процедури, до които имат достъп всички технологии за възобновяема енергия, следва да бъдат включени изцяло в обхвата на груповото освобождаване. С цел ограничаване на общия ефект от нарушаване на конкуренцията достъп до схемите за оперативни помощи по принцип следва да имат другите страни от ЕИП и договарящите страни на Енергийната общност. Държавите членки се приканват да обмислят възможността за въвеждане на механизъм за сътрудничество преди да разрешат трансгранична подкрепа. При липсата на механизъм за сътрудничество, производството от съоръжения в други страни няма да се взема предвид за тяхната национална цел по отношение на възобновяемата енергия. С оглед на тези ограничения на държавите членки следва да се предостави достатъчно време за разработването на подходящи схеми за подпомагане, отворени за други страни. Следователно този достъп не е условие за освобождаване от задължението за уведомяване, доколкото то не се изисква по смисъла на Договора.

(62)

Що се отнася до помощите за производство на водноелектрическа енергия, тяхното въздействие може да бъде в два аспекта. От една страна, те имат положително въздействие поради ниските емисии на парникови газове, но от друга страна, те могат да въздействат отрицателно върху водните системи и биологичното разнообразие. Следователно когато предоставят помощи в полза на водноелектрически централи, държавите членки следва да се съобразяват с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (23), и по-специално с член 4, параграф 7, в който се определят критериите за разрешаване на нови промени на водни обекти.

(63)

Помощи следва да се предоставят само за устойчиви форми на възобновяема енергия. Помощите за биогорива следва да бъдат обхванати от настоящия регламент, доколкото те се предоставят за устойчиви биогорива в съответствие с Директива 2009/28/ЕО. Въпреки това помощите за биогорива, които са произведени на основата на хранителни култури, следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване по настоящия регламент с цел да се насърчи преминаването към производството на по-модерни форми на биогорива. Помощите за биогорива, които подлежат на задължение за доставка или смесване, следва да бъдат изключени от обхвата на груповото освобождаване поради факта, че горепосоченото правно задължение може да предостави достатъчен стимул за инвестиции в тези видове възобновяема енергия.

(64)

Помощите под формата на данъчни намаления съгласно Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (24) с цел опазване на околната среда, обхванати от настоящия регламент, могат да окажат непряко благоприятно въздействие върху околната среда. Независимо от това, данъците за околна среда следва да отразяват социалната цена на емисиите, докато намаленията на данъци могат да окажат неблагоприятно въздействие върху тази цел. Следователно изглежда целесъобразно техният срок на действие да бъде ограничен до срока на прилагане на настоящия регламент. След този срок държавите членки следва да преразгледат целесъобразността на съответните данъчни намаления. За да се сведе до минимум нарушаването на конкуренцията, помощите следва да бъдат предоставяни по един и същ начин в полза на всички конкуренти в подобно фактическо положение. За да се запази по-добре ценовият сигнал за предприятията, който данъкът за околна среда има за цел да даде, държавите членки следва да могат да проектират схемите за данъчни намаления въз основа на механизъм за изплащане с фиксирана годишна сума на компенсацията (възстановяване на платен данък).

(65)

Съгласно принципа „замърсителят плаща“ разходите за мерки за справяне със замърсяването следва да бъдат поети от причинителя на замърсяването. Помощите за саниране на замърсени обекти са оправдани, когато не може да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването съгласно приложимото право. Въпреки това следва да се прилагат условията относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети съгласно определението в Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (25), изменена с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (26), и Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, Директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (27). Затова, с цел да се улесни отстраняването на съществуващите щети за околната среда, при определени условия този вид помощи следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване.

(66)

В съответствие с йерархията на отпадъците, установена в Рамковата директива относно отпадъците на Европейския съюз, в Седмата програма за действие за околната среда рециклирането и повторната употреба на отпадъци са посочени като ключови приоритети на ЕС в областта на опазването на околната среда. Държавните помощи за тези дейности могат да допринесат за опазването на околната среда, при условие че се спазва член 4, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (Рамкова директива относно отпадъците) (28). Освен това тези помощи следва да не освобождават замърсителите индиректно от задължения, които те следва да поемат в съответствие с правото на Съюза, или от задължения, които следва да се разглеждат като нормален разход за предприятието. Затова помощите в полза на тези дейности следва да бъдат предмет на групово освобождаване, включително когато засягат отпадъци от други предприятия и когато в противен случай третираните материали биха били изхвърлени или биха били третирани по начин, който е по-малко благоприятен за околната среда.

(67)

Модерната енергийна инфраструктура е от ключово значение както за интегрирания енергиен пазар, така и за постигането от Съюза на неговите цели в областта на климата и енергията. По-специално изграждането и разширяването на инфраструктурата в подпомагани региони допринася за икономическото, социалното или териториалното сближаване на държавите членки и Съюза като цяло, като подпомага инвестициите и създаването на работни места и функционирането на енергийни пазари в най-необлагодетелстваните региони. За да бъдат ограничени прекомерните ефекти на нарушаване в резултат на тези помощи, предмет на групово освобождаване следва да бъдат само помощите за инфраструктури, които попадат в приложното поле на законодателството за вътрешния енергиен пазар и в съответствие с него.

(68)

Проучванията в областта на околната среда могат да помогнат за определянето на инвестициите, необходими за постигане на по-високо равнище на опазване на околната среда. Затова държавните помощи за извършване на проучвания в областта на околната среда, които имат за цел да подпомогнат инвестициите за опазване на околната среда, които попадат в приложното поле на настоящия регламент, следва да бъдат предмет на групово освобождаване. Тъй като обследването за енергийна ефективност е задължително за големи предприятия, за него не следва да се предоставя държавна помощ.

(69)

В съответствие с член 107, параграф 2, буква б) от Договора помощите за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия, са съвместими с вътрешния пазар. За да се гарантира правна сигурност, е необходимо да се дефинират събитията, които могат да представляват природно бедствие и са освободени от задължението за уведомяване по силата на настоящия регламент. За целите на настоящия регламент земетресения, свлачища, наводнения, по-специално наводнения, предизвикани от излизането на реки и езера от техните корита, лавини, смерчове, урагани, вулканични изригвания и горски пожари, възникнали по естествен път, следва да се считат за събития, представляващи природно бедствие. Щетите, причинени от неблагоприятни климатични условия като слана, градушка, заледяване, дъжд или суша, които настъпват по-редовно, не следва да се считат за природно бедствие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) от Договора. За да се гарантира, че помощите, предоставени за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия, действително са обхванати от освобождаването, в настоящия регламент следва да бъдат предвидени условия в съответствие с установената практика, чието изпълнение ще гарантира, че схемите за помощ за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия, могат да се възползват от групово освобождаване. Тези условия следва да се отнасят по-специално до официалното признаване от страна на компетентните органи на държавите членки на характера на събитието като природно бедствие и до пряката причинно-следствена връзка между природното бедствие и щетите, понесени от предприятията бенефициери, които може да включват предприятия в затруднено положение, и следва да гарантират, че се избягва свръхкомпенсация. Компенсацията не следва да надхвърля това, което е необходимо на бенефициера да се върне към положението от преди бедствието.

(70)

Помощите за въздушния и морския пътнически транспорт има социален характер, когато са предназначени за осигуряване на постоянни и надеждни връзки за живеещите в отдалечени региони, и които служат за намаляване на цените на някои билети за транспорт. Това може да засяга най-отдалечените региони, Малта, Кипър, Сеута и Мелиля, други острови, които са част от територията на държава членка, и слабонаселените региони. Когато един отдалечен регион е свързан с Европейското икономическо пространство чрез няколко транспортни маршрута, включително непреки маршрути, предоставянето на помощи следва да бъде възможно за всички тези маршрути и за транспорта, предоставян от всички превозвачи, обслужващи тези маршрути. Помощите следва да се предоставят, без да се прави разграничение по отношение на самоличността на превозвача или вида на услугата и те може да са предназначени за редовни, чартърни и нискотарифни услуги.

(71)

Широколентовият достъп е от стратегическо значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и иновации и за социално и териториално сближаване (29). Инвестиционните помощи за широколентова инфраструктура имат за цел да се насърчи въвеждането на тези инфраструктури и свързаните с тях дейности в областта на гражданското строителство в региони, в които не съществува сравнима инфраструктура и не е вероятно в близко бъдеще тя да бъде въведена от пазарните оператори. Предвид натрупания от Комисията опит тези инвестиционни помощи не водят до неоправдано нарушаване на търговията и конкуренцията, стига да са спазени определени условия. Тези условия следва по-специално да имат за цел ограничаване на нарушаването на конкуренцията чрез обвързване на помощта с конкурентна процедура за подбор, която е технологично неутрална, и чрез осигуряване на достъп „на едро“ до субсидираните мрежи, като се вземе предвид помощта, получена от мрежовия оператор. Въпреки че при определени условия виртуалният необвързан достъп може се счита за равностоен на физическия необвързан достъп, до придобиването на повече опит за всеки отделен случай е необходимо да се оцени дали конкретен нефизически или виртуален продукт за достъп на едро следва да се счита за равностоен на необвързан достъп до абонатната линия на медни или оптични мрежи. Поради тази причина и докато този опит от индивидуални случаи на държавна помощ или от регулаторен контекст ex ante бъде взет предвид за целите на едно бъдещо преразглеждане, физическият необвързан достъп следва да бъде изискване за правото на групово освобождаване по силата на настоящия регламент. Когато промените в бъдещите разходи и приходи са несигурни и е налице силно изразена асиметрия в информацията, държавите членки следва да възприемат също така модели за финансиране, включващи механизми за контрол и възстановяване на средства с цел балансирано поделяне на непредвидените печалби. За да се избегне несъразмерна тежест за малките местни проекти, тези модели следва да се въвеждат само за проекти, надхвърлящи определен минимален праг.

(72)

В сектора на културата и опазването на културното наследство редица мерки, предприети от държавите членки, може да не представляват държавна помощ, тъй като не отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора, например тъй като не става въпрос за стопанска дейност или не е засегната търговията между държавите членки. До степента, до която тези мерки са обхванати от член 107, параграф 1 от Договора, културните институции и проекти обикновено не водят до значителни нарушения на конкуренцията и опитът показва, че тези помощи имат ограничено въздействие върху търговията. В член 167 от Договора се признава значението на насърчаването на културата за Европейския съюз и неговите държави членки и се предвижда, че в своята дейност в съответствие с други разпоредби на Договора Съюзът взема предвид културните аспекти, по-специално с цел зачитане и насърчаване на разнообразието на своите култури. Тъй като националното наследство често пъти е от ключово значение за сформирането на творческото и културното наследство, опазването на културното наследство по смисъла на настоящия регламент следва да включва също така природно наследство, свързано с културното наследство, или официално признато от компетентните публични органи на държава членка. Поради двойното естество на културата, от една страна като икономическо благо, което предоставя важни възможности за създаването на благосъстояние и заетост, и, от друга страна, като носител на идентичности, ценности и съдържание, които отразяват и белязват нашите общества, правилата за държавните помощи следва да отчитат особеностите на културата и свързаните с нея стопански дейности. Следва да бъде съставен списък с допустими културни цели и дейности и да бъдат определени допустимите разходи. Груповото освобождаване следва да се прилага както за инвестиционните, така и за оперативните помощи под определени прагове, при условие че е изключено свръхкомпенсирането. По принцип в обхвата на груповото освобождаване не следва да влизат дейности, които макар и да притежават културен аспект, имат преди всичко търговски характер поради своя по-голям потенциал за нарушаване на конкуренцията, като например вестници и списания (в печатен или електронен формат). Освен това в списъка с допустимите културни цели и дейности не следва да бъдат включени търговски дейности като мода, дизайн и видеоигри.

(73)

Аудио-визуалните произведения играят важна роля за оформянето на идентичностите в Европа и отразяват различните традиции на държавите членки и регионите в Съюза. Докато между филмите, произведени извън Съюза, има силна конкуренция, разпространението на европейски филми извън тяхната страна на произход е ограничено, което се дължи на фрагментираността на пазара на национални или регионални пазари. Секторът се характеризира с високи разходи за инвестиции, с усещане за липса на рентабилност поради ограничената публика, както и с трудности в мобилизирането на допълнително частно финансиране. Поради тези фактори Комисията разработи специфични критерии за оценка на необходимостта, пропорционалността и адекватността на помощта за писане на сценарии, разработка, производство, разпространение и реклама на аудио-визуални произведения. В Съобщението на Комисията относно държавната помощ за филми и други аудио-визуални произведения (30) бяха определени нови критерии, които следва да бъдат отразени в правилата за групово освобождаване за схеми за държавна помощ за аудио-визуални произведения. По-големите интензитети на помощта са оправдани за трансгранични продукции и съвместни продукции, които е по-вероятно да бъдат разпространени в няколко държави членки.

(74)

Мерките за инвестиционна помощ за спортни инфраструктури следва да бъдат включени в обхвата на груповото освобождаване, ако отговарят на условията в настоящия регламент, доколкото те представляват държавна помощ. В спортния сектор някои мерки, предприети от държавите членки, може да не представляват държавна помощ, тъй като бенефициерът не извършва стопанска дейност или те не оказват въздействие върху търговията между държавите членки. При определени обстоятелства такъв може да е случаят с мерките за помощ, които са с чисто местен характер или които са в полза на аматьорския спорт. В член 165 от Договора се признава важността от насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като в същото време се отчитат неговите особености и структури, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция. Помощите за инфраструктури, които служат за повече от една цел за отдих и поради това са многофункционални, следва също да бъдат включени в обхвата на груповото освобождаване. При все това, помощите за многофункционални туристически инфраструктури, като например увеселителни паркове и хотелски обекти, следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване, само ако са част от схеми за регионална помощ, предназначени за туристически дейности в подпомагани региони, които имат особено положително въздействие върху регионалното развитие. Условията за съвместимост по отношение на предоставянето на помощи за спортни инфраструктури или за многофункционални инфраструктури следва да гарантират по-специално открит и недискриминационен достъп до инфраструктурите и справедлива процедура за отдаване на концесии на трети страни, натоварени с изграждането, модернизирането и/или експлоатацията на инфраструктурата, в съответствие със съответните разпоредби на правото и на съдебната практика на Съюза. Ако спортната инфраструктура се използва от професионални спортни клубове, тарифите за нейното използване от тези клубове следва да бъдат публичнодостъпни, за да се гарантира прозрачност и равнопоставеност на ползвателите. Следва да се гарантира, че е изключено свръхкомпенсирането.

(75)

Както се подчертава в заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г., с които беше одобрена стратегията „Европа 2020“ (31), усилията следва да са насочени към намирането на решения на основните трудности, ограничаващи растежа на равнище ЕС, включително във връзка с функционирането на вътрешния пазар и инфраструктурата. Наличието на местни инфраструктури е важна предпоставка за развитието на стопанска и потребителска среда и за модернизиране и развитие на промишлената база с цел осигуряване на пълноценното функциониране на вътрешния пазар, както се посочва в Препоръката на Съвета относно общи насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (32), които са част от интегрираните насоки в стратегията „Европа 2020“. Инфраструктурите, които се предоставят за ползване на заинтересованите страни на открита, прозрачна и недискриминационна основа, позволяват създаването на среда, която благоприятства частните инвестиции и растежа, и по този начин допринасят благоприятно за целите от общ интерес, и по-специално за приоритетите и целите на стратегията „Европа 2020“ (33), като същевременно с това рисковете от нарушаване остават ограничени. Някои мерки, предприети от държавите членки по отношение на местни инфраструктури, не представляват помощ, тъй като не изпълняват всички критерии в член 107, параграф 1 от Договора, например тъй като бенефициерът не извършва стопанска дейност, тъй като те не засягат търговията между държавите членки или понеже мярката представлява компенсация за услуга от общ икономически интерес, която отговаря на всички критерии в съдебната практика по делото Altmark  (34). Въпреки това в случаите, в които финансирането на такива местни инфраструктури представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, тези помощи следва да бъдат освободени от задължението за уведомяване само когато се предоставят помощи в малък размер.

(76)

Тъй като помощите за други видове инфраструктури може да подлежат на специални и добре разработени критерии, които гарантират тяхната съвместимост с вътрешния пазар, разпоредбите в настоящия регламент относно помощите за местни инфраструктури не следва да се прилагат за помощите за следните видове инфраструктури: научноизследователски инфраструктури, иновационни клъстери, енергийноефективно районно отопление и охлаждане, енергийни инфраструктури, рециклиране и повторна употреба на отпадъци, широколентови инфраструктури, култура и опазване на културното наследство, спортни инфраструктури и мултифункционални инфраструктури за отдих, летища и пристанища.

(77)

Предвид опита на Комисията в тази област политиката за държавните помощи следва да се преразглежда периодично. Ето защо срокът на прилагане на настоящия регламент следва да бъде ограничен. Поради това е целесъобразно да се предвидят преходни разпоредби, включително правила, приложими за освободените схеми за помощ в края на периода на прилагане на настоящия регламент. Тези правила следва да предвиждат време за държавите членки да се адаптират към бъдещи нови режими. Периодът за адаптиране обаче следва да не се прилага за схемите за регионална помощ, включително за схемите за регионална помощ за градско развитие, като за тях освобождаването от задължението за уведомяване трябва да приключи на датата, на която изтича срокът на одобрените карти на регионалните помощи, както и за някои схеми за помощ за рисково финансиране,

ГЛАВА I:

ГЛАВА II:

ГЛАВА III:

Раздел 1 —

Раздел 2 —

Раздел 3 —

Раздел 4 —

Раздел 5 —

Раздел 6 —

Раздел 7 —

Раздел 8 —

Раздел 9 —

Раздел 10 —

Раздел 11 —

Раздел 12 —

Раздел 13 —

ГЛАВА IV:

а)

регионални помощи;

б)

помощи за МСП под формата на инвестиционни помощи, оперативни помощи и достъп на МСП до финансиране;

в)

помощи за опазване на околната среда;

г)

помощи за научноизследователска и развойна дейност и иновации;

д)

помощи за обучение;

е)

помощи за наемане на работещи в неравностойно положение и работещи с увреждания;

ж)

помощи за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия;

з)

социални помощи за транспорт за живеещите в отдалечени региони;

и)

помощи за широколентови инфраструктури;

й)

помощи за култура и опазване на културното наследство;

к)

помощи за спортни инфраструктури и мултифункционални инфраструктури за отдих; и

л)

помощи за местни инфраструктури.

а)

схеми по раздел 1 (с изключение на член 15), раздели 2, 3, 4, 7 (с изключение на член 44) и раздел 10 от глава III от настоящия регламент, ако средният годишен бюджет за държавната помощ надхвърля 150 млн. евро, след изтичане на шест месеца от тяхното влизане в сила. Комисията може да реши настоящият регламент да продължи да се прилага за по-дълъг период от време за всяка такава схема за помощ, след като оцени съответния план за оценка, изпратен от държавата членка до Комисията, в срок от 20 работни дни от влизането на схемата в сила;

б)

всички изменения на схемите, посочени в член 1, параграф 2, буква а), с изключение на измененията, които не могат да повлияят на съвместимостта на схемата за помощ по смисъла на настоящия регламент или които не могат съществено да повлияят на съдържанието на одобрения план за оценка;

в)

помощи, свързани с износ към трети държави или държави членки, по-специално помощи, които са пряко свързани с изнесените количества, с изграждането и функционирането на дистрибуторска мрежа или с други текущи разходи във връзка с износа;

г)

помощи, обвързани с условието за използване на местни за сметка на вносни стоки.

а)

помощи, предоставени в сектора на рибарството и аквакултурите, уредени с Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (35), с изключение на помощите за обучение, помощите за достъп на МСП до финансиране, помощите за научноизследователска и развойна дейност, помощите за иновации в полза на МСП и помощите за работещи в неравностойно положение и за работещи с увреждания;

б)

помощи, предоставени в сектора на първично производство на селскостопански продукти, с изключение на компенсация за допълнителни разходи, които не са свързани с транспорт, в най-отдалечените региони съгласно разпоредбите в член 15, параграф 2, буква б), помощи за консултантски услуги в полза на МСП, помощи за рисково финансиране, помощи за научноизследователска и развойна дейност, помощи за иновации в полза на МСП, помощи за опазване на околната среда, помощи за обучение и помощи за работещи в неравностойно положение и работещи с увреждания;

в)

помощи за преработка и продажба на селскостопански продукти, в следните случаи:

г)

помощи за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини в съответствие с Решение 2010/787/ЕС на Съвета;

д)

категориите регионални помощи, които са изключени съгласно член 13.

а)

схеми за помощи, които не изключват изрично изплащането на индивидуална помощ в полза на предприятие, срещу което е издадено разпореждане за възстановяване вследствие на предходно решение на Комисията, с което помощта се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, с изключение на схемите за помощ за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия;

б)

помощи ad hoc в подкрепа на предприятия, посочени в буква а);

в)

помощи за предприятия в затруднено положение, с изключение на схемите за помощ за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия.

а)

мерки за помощ, при които предоставянето на помощта е обвързано със задължението седалището или основното място на установяване на бенефициера да се намира в съответната държава членка; въпреки това се разрешава условието към момента на изплащането на помощта бенефициерът да е създал седалище или клон в държавата членка, предоставяща помощта;

б)

мерки за помощ, при които предоставянето на помощ е обвързано със задължението бенефициерът да използва национално произведени стоки и услуги;

в)

мерки за помощ, които ограничават възможността бенефициерът да се възползва от резултатите от научноизследователска дейност и иновации в други държави членки.

1.

„помощ“ означава всяка мярка, която изпълнява всички критерии, определени в член 107, параграф 1 от Договора;

2.

„малки и средни предприятия“ или „МСП“ означава предприятия, които изпълняват критериите, определени в приложение I;

3.

„работещ с увреждания“ означава всяко лице, което:

4.

„работещ в неравностойно положение“ означава лице, което:

5.

„транспорт“ означава превоз на пътници с въздухоплавателни апарати, морски, автомобилен, железопътен транспорт или транспорт по вътрешни водни пътища или услуги по товарен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение;

6.

„транспортни разходи“ означава разходи за транспорт за чужда сметка или срещу възнаграждение, които действително са били платени от бенефициерите за всеки превоз, които включват:

7.

„отдалечени региони“ означава най-отдалечените региони, Малта, Кипър, Сеута и Мелиля, островите, които са част от територията на държавите членки, и слабонаселените региони;

8.

„търговия със селскостопански продукт“ означава държане или излагане с цел продажба, предлагане за продажба, доставяне или пускане на пазара по друг начин, с изключение на първата продажба от първичния производител на прекупвачи или преработватели, както и всяка една дейност по подготвяне на продукта за тази първа продажба; продажбата от първичен производител на крайни потребители се счита за търговия, ако се осъществява в отделни помещения, предвидени за тази цел;

9.

„първично селскостопанско производство“ означава производство на продукти на почвата и на животновъдството, изброени в приложение I към Договора, без да се извършват никакви по-нататъшни операции, с които се променя естеството на тези продукти;

10.

„преработка на селскостопански продукти“ означава всяка една операция върху селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, които са необходими за подготовката на животински или растителен продукт за първата му продажба;

11.

„селскостопански продукт“ означава продукти, изброени в приложение I към Договора, с изключение на продукти на рибарството и аквакултурите, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.;

12.

„най-отдалечени региони“ означава региони съгласно член 349 от Договора. Съгласно Решение 2010/718/ЕС на Европейския съвет, от 1 януари 2012 г. Сен Бартелеми престана да бъде най-отдалечен регион. В съответствие с Решение 2012/419/ЕС на Европейския съвет, от 1 януари 2014 г. Майот е най-отдалечен регион;

13.

„въглища“ означава висококалорични, среднокалорични и слабокалорични въглища от категория А и В по смисъла на Международната система за кодификация на въглищата, съставена от Икономическата комисия за Европа на ООН и пояснена в Решението на Съвета от 10 декември 2010 г. относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (36);

14.

„индивидуална помощ“ означава:

15.

„схема за помощ“ означава всеки акт, на основата на който, и без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, индивидуална помощ може да се предостави на предприятията, определени в този акт по общ и абстрактен начин, и всеки акт, на основата на който помощ, която не е свързана с конкретен проект, може да бъде предоставена на едно или няколко предприятия за неопределен период от време и/или в неопределен размер;

16.

„план за оценка“ означава документ, който съдържа поне следните минимални елементи: целите на схемата за помощ, която е предмет на оценяване, въпросите за оценяване, показателите за резултати, предвидената методология на оценяване; изискванията, свързани със събирането на данните; предложената времева рамка за оценяване, включително датата на предаване на окончателния доклад за оценка, описанието на независимия орган, който извършва оценката, или критериите, които ще бъдат използвани за неговото избиране и вариантите за осигуряване на публичността на оценката;

17.

„помощ ad hoc“ означава помощ, която не е предоставена въз основа на схема за помощ;

18.

„предприятие в затруднено положение“ означава предприятие, по отношение на което е изпълнено поне едно от следните обстоятелства:

19.

„задължения за териториалност на разходите“ означава задължения, наложени на бенефициерите от органа, предоставящ помощта, да изразходват минимална сума и/или да извършват минимално равнище на производствена дейност на определена територия;

20.

„коригиран размер на помощта“ означава максимален допустим размер на помощта за голям инвестиционен проект, изчислен по следната формула:

максимален размер на помощта = R × (A + 0,50 × B + 0 × С),

където R е максималният интензитет на помощта, приложим в съответния регион, който е включен в одобрена карта на регионалните помощи, който е в сила към датата на предоставяне на помощта, с изключение на увеличения интензитет на помощта за МСП; А са първоначалните допустими разходи от 50 млн. евро, B е частта от допустимите разходи между 50 и 100 млн. евро; C е частта от допустимите разходи над 100 млн. евро;

21.

„възстановяем аванс“ означава заем за проект, който се изплаща на една или повече части, като условията за възстановяване зависят от изхода на проекта;

22.

„брутен еквивалент на безвъзмездна помощ“ означава размерът на помощта, ако тя е била предоставена на бенефициера под формата на безвъзмездни средства, преди приспадането на данъци или други такси;

23.

„започване на работите по проекта“ означава първото от следните събития: започване на строителните работи, свързани с инвестицията, или поемане на първия правнообвързващ ангажимент за поръчка на оборудване или всеки друг ангажимент, който прави инвестицията необратима. Купуването на земя и подготвителните дейности като получаването на разрешителни и провеждането на проучвания на осъществимостта не се считат за започване на работите по проекта. При поглъщания на предприятия „започване на работите по проекта“ означава момента на придобиване на активите, пряко свързани с придобития стопански обект;

24.

„големи предприятия“ означава предприятия, които не изпълняват критериите, определени в приложение I;

25.

„последваща фискална схема“ означава схема под формата на данъчни предимства, която представлява изменена версия на съществувала в миналото фискална схема под формата на данъчно предимство и която я заменя;

26.

„интензитет на помощта“ означава брутният размер на безвъзмездна помощ, изразен като процент от допустимите разходи, преди приспадането на данъци или други такси;

27.

„подпомагани региони“ означава региони, посочени в одобрените карти на регионалните помощи за периода 1.7.2014 г. — 31.12.2020 г. в изпълнение на член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора;

28.

„дата на предоставяне на помощта“ означава датата, на която законовото право на получаване на помощта се предоставя на бенефициера съгласно приложимия национален режим;

29.

„материални активи“ означава активи, състоящи се от земя, сгради, съоръжения, машини и оборудване;

30.

„нематериални активи“ означава активи, които нямат физически или финансов израз, като патенти, лицензи, ноу-хау или друга интелектуална собственост;

31.

„разходи за заплати“ означава обща сума, действително платима от бенефициера за съответните работни места, обхващаща брутната заплата преди данъчно облагане и задължителни отчисления, като социални осигуровки, разходи за грижи за деца и за родители, през определен период от време;

32.

„нетно увеличение в числеността на персонала“ означава нетно увеличение в броя на служителите в засегнатия стопански обект в сравнение със средния им брой за даден период от време; следователно трябва да се извади броят на всички закрити работни места през този период и броят на лицата, назначени на пълен работен ден, на непълен работен ден и на сезонна работа, трябва да се отчете посредством техните единици труд за година;

33.

„специализирана инфраструктура“ означава инфраструктура, която е изградена за предприятия, които могат да бъдат предварително идентифицирани, и е съобразена с техните нужди;

34.

„финансов посредник“ означава всяка финансова институция, независимо от нейната форма и собственост, включително фондове, инвестиращи в други фондове, фондове за частни капиталови инвестиции, публични инвестиционни фондове, банки, институции за микрофинансиране и гаранционни фондове;

35.

„пробег“ означава движение на стоки от мястото на произход до мястото на местоназначение, включително междинните части или етапи в рамките на съответната държава членка или извън нея, извършено посредством едно или повече транспортни средства;

36.

„справедлива норма на възвръщаемост (СНВ)“ означава очаквана норма на възвръщаемост, равняваща се на коригиран спрямо риска сконтов процент, който отразява равнището на риска, свързан с проекта, и естеството и количеството на капитала, който частни инвеститори планират да инвестират;

37.

„общ размер на финансирането“ означава общ размер на инвестицията, извършена в допустимо предприятие или проект съгласно раздел 3 или съгласно членове 16 или 39 от настоящия регламент, с изключение на изцяло частните инвестиции, предоставени при пазарни условия и непопадащи в обхвата на съответната мярка за държавна помощ;

38.

„конкурентна тръжна процедура“ означава недискриминационна тръжна процедура, която предвижда участието на достатъчен брой предприятия и при която помощта е предоставена въз основа на първоначалната оферта, представена от участника в търга, или клирингова цена. Освен това бюджетът или обемът, свързан с тръжната процедура, е правнообвързващо ограничение, от което следва, че невсички участници могат да получат помощ;

39.

„оперативна печалба“ означава разлика между сконтираните приходи и сконтираните оперативни разходи през съответния живот на инвестицията, като тази разлика е положителна стойност. Оперативните разходи включват разходи за персонал, материали, услуги, възложени на подизпълнители, комуникации, енергия, поддръжка, разходи за наем и управление. За целите на настоящия регламент те не включват амортизационните разходи и разходите за финансиране, ако те са били покрити с инвестиционна помощ.

40.

Определенията, които се прилагат за помощите за широколентови инфраструктури (раздел 10), са приложими за съответните разпоредби за регионалните помощи.

41.

„регионална инвестиционна помощ“ означава регионална помощ, предоставена за първоначална инвестиция, или първоначална инвестиция в полза на нова стопанска дейност;

42.

„регионална оперативна помощ“ означава помощ за намаляване на текущите разходи на дадено предприятие, която не е свързана с първоначална инвестиция. Тук се включват разходи за персонал, материали, услуги, възложени на подизпълнители, комуникации, електроенергия, поддръжка, наем, управление и др., като не се включват амортизационните разходи и разходите за финансиране, ако те са включени в допустимите разходи при предоставянето на инвестиционната помощ;

43.

„стоманодобивен сектор“ означава всички дейности, свързани с производството на един или повече от следните продукти:

44.

„сектор за производство на синтетични влакна“ означава:

45.

„транспортен сектор“ означава превоз на пътници с въздушен, морски, автомобилен или железопътен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища или услугите по товарен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение; по-конкретно „транспортен сектор“ означава следните дейности по NACE Rev. 2:

46.

„схема, предназначена за ограничен брой конкретни стопански сектори“ означава схема, която обхваща дейности, попадащи в обхвата на по-малко от пет класа (четирицифрени кодове) на статистическата класификация на NACE Rev. 2;

47.

„туристическа дейност“ означава следните дейности по NACE Rev. 2:

48.

„слабонаселени региони“ означава региони, признати от Комисията като такива в индивидуалните решения относно картите на регионалните помощи за периода 1.7.2014 г. — 31.12.2020 г.;

49.

„първоначална инвестиция“ означава:

50.

„същата или подобна дейност“ означава дейност, попадаща в същия клас (четирицифрен код) от статистическата класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2, установена с Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (38);

51.

„първоначална инвестиция в полза на нова стопанска дейност“ означава:

52.

„голям инвестиционен проект“ означава първоначална инвестиция с допустими разходи над 50 млн. евро, изчислени по цени и обменни курсове към датата на предоставяне на помощта;

53.

„място на местоназначение“ означава място, където се разтоварват стоките;

54.

„място на произход“ означава място, където стоките се натоварват за превоз;

55.

„региони, отговарящи на изискванията за оперативна помощ“ означава най-отдалечени региони, посочени в член 349 от Договора, или слабонаселени региони, определени в одобрената карта на регионалните помощи за съответната държава членка за периода 1.7.2014 г.— 31.12.2020 г.;

56.

„начин на транспорт“ означава железопътен транспорт, автомобилен товарен транспорт, транспорт по вътрешни водни пътища, морски транспорт, въздушен транспорт и интермодален транспорт;

57.

„фонд за градско развитие (ФГР)“ означава специализиран инвестиционен инструмент, създаден за целите на инвестирането в проекти за градско развитие по мярка за помощ за градско развитие. ФГР се управляват от управители на фондове за градско развитие;

58.

„управител на фонд за градско развитие“ означава професионално управленско дружество с правосубектност, което подбира и инвестира в допустими фондове за градско развитие;

59.

„проект за градско развитие (ПГР)“ означава инвестиционен проект, който има потенциал да подкрепя изпълнението на намеси, предвидени в интегриран подход за устойчиво градско развитие, и допринася за постигането на целите, определени в него, включително проекти с вътрешна норма на възвръщаемост, която може да е недостатъчна за привличането на финансиране на чисто търговска основа. Проектът за градско развитие може да бъде организиран като отделно финансиране в рамките на правните структури на бенефициера — частен инвеститор, или като отделно юридическо лице, например дружество със специално предназначение;

60.

„интегрирана стратегия за устойчиво градско развитие“ означава официално предложена стратегия, сертифициранa от съответния местен орган или ведомство в публичния сектор, определена за конкретна градска географска зона и за даден период, в която се съдържат интегрирани действия за справяне с икономическите, екологичните, климатичните, демографските и социалните предизвикателства, засягащи градските райони;

61.

„принос в натура“ означава принос на земя или недвижимо имущество, когато земята или недвижимото имущество са част от проект за градско развитие.

62.

„Заетост, пряко създадена от инвестиционен проект“ означава заетост по отношение на дейността, за която е насочена инвестицията, включително заетост, създадена в резултат на увеличение на процента на използване на създадения от инвестицията капацитет;

63.

„организационно сътрудничество“ означава разработване на съвместни търговски стратегии или управленски структури, предоставяне на съвместни услуги или услуги за улесняване на сътрудничеството, координирани дейности, като например научни изследвания или маркетинг, подкрепа на мрежи и клъстери, подобрение на достъпността и комуникацията, използване на съвместни инструменти за насърчаване на предприемачеството и търговията с МСП;

64.

„консултантски услуги, свързани със сътрудничеството“ означава консултиране, помощ и обучение за обмена на знания и опит и за подобряване на сътрудничеството;

65.

„помощни услуги, свързани със сътрудничеството“ означава предоставяне на офис пространство, уебсайтове, бази данни, библиотеки, пазарни проучвания, наръчници, работни документи и образци на документи.

66.

„Квазикапиталова инвестиция“ означава вид финансиране, нареждащо се между собствения капитал и дълга. To e с по-голям риск от първостепенния дълг и с по-малък риск от базовия собствен капитал. Нейната рентабилност за притежателя ѝ зависи главно от печалбите или загубите на целевото предприятие, в което е направена, като тя не е обезпечена в случай на неизпълнение на задълженията. Квазикапиталовите инвестиции могат да бъдат структурирани като необезпечен и подчинен дълг, включително дълг „мецанин“, а в някои случаи и конвертируеми в собствен капитал, или като привилегирован собствен капитал;

67.

„гаранция“ в контекста на раздели 1, 3 и 7 от регламента означава писмен ангажимент за поемане на отговорност за всички или за част от новите транзакции, свързани със заеми, на трета страна, например дългови или лизингови инструменти, както и квазикапиталови инструменти;

68.

„процент на гаранцията“ означава процент на поетите от публичен инвеститор загуби за всяка транзакция, допустима по съответната мярка за държавна помощ;

69.

„оттегляне“ означава ликвидация на вложения от финансов посредник или инвеститор капитал, включваща търговска продажба, отписване, изплащане на дялове или заеми, продажба на друг финансов посредник или на друг инвеститор, продажба на финансова институция и продажба чрез публично предлагане, включително първоначално публично предлагане;

70.

„финансова дотация“ означава възстановима публична инвестиция за финансов посредник с цел извършване на инвестиции по мярка за рисково финансиране, като всички постъпления от нея се връщат на публичния инвеститор;

71.

„инвестиция за рисково финансиране“ означава капиталови и квазикапиталови инвестиции, заеми, включително лизинг, гаранции или комбинация от тези инструменти в полза на допустими предприятия с цел извършване на нови инвестиции;

72.

„независим частен инвеститор“ означава частен инвеститор, който не е акционер в допустимото предприятие, в което инвестира, включително „бизнес ангели“ и финансови институции, независимо от тяхната собственост, доколкото те поемат пълния риск по отношение на своята инвестиция. При учредяването на ново дружество се счита, че частните инвеститори, включително учредителите, са независими от него;

73.

„физическо лице“ означава за целите на членове 21 и 23 лице, което не е юридическо лице или предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора;

74.

„капиталова инвестиция“ означава предоставяне на капитал в полза на предприятие, който капитал е инвестиран пряко или непряко в замяна на собствеността върху съответен дял от това предприятие;

75.

„първа търговска продажба“ означава първа продажба на дружеството на пазара на продукти или услуги, с изключение на ограничени продажби за изпитване на пазара;

76.

„нерегистрирано на фондовата борса МСП“ означава МСП, което не фигурира в официалния списък на фондовата борса, с изключение на алтернативните платформи за търговия;

77.

„последваща инвестиция“ означава допълнителна инвестиция за рисково финансиране, направена в дружество след един или повече предишни инвестиционни кръгове за рисково финансиране;

78.

„заместващ капитал“ означава закупуване на съществуващи акции или дялове в дадено дружество от предишен инвеститор или акционер;

79.

„упълномощен субект“ означава Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, международна финансова институция, в която държава членка е акционер, или финансова институция, установена в държава членка и целяща постигането на публичен интерес под контрола на публичен орган, публичноправен орган или частноправен орган със задача за обществена услуга; упълномощеният субект може да бъде избиран или пряко определян в съответствие с разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (39) или всеки последващ законодателен акт, който заменя тази директива изцяло или частично;

80.

„иновационно предприятие“ означава предприятие:

81.

„алтернативна платформа за търговия“ означава многостранна търговска система съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2004/39/ЕО, при която повечето допуснати до търговия финансови инструменти са емитирани от МСП;

82.

„заем“ означава споразумение, което задължава заемодателя да предостави на заемополучателя договорена сума пари за договорен срок, според което заемополучателят е длъжен да изплати обратно тази сума в договорения срок. То може да бъде под формата на заем или на друг инструмент за финансиране, включително лизинг, и се характеризира с това, че осигурява на заемодателя минимална доходност. Рефинансирането на съществуващите заеми не представлява допустим заем.

83.

„Организация за научни изследвания и разпространение на знания“ означава субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), независимо от неговия правен статут (дали е учреден съгласно публичното или частното право) или начин на финансиране, чиято основна цел е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания. Когато такъв субект упражнява също така стопански дейности, финансирането, разходите и приходите от тези стопански дейности трябва да се отчитат отделно. Предприятия, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху такъв субект, в качеството си например на акционери или членове, може да не се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати;

84.

„фундаментални научни изследвания“ означава експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за причините за явленията или наблюдаемите факти без очаквано пряко търговско приложение или използване;

85.

„индустриални научни изследвания“ означава планирани научни изследвания или проучвания от изключително значение, предназначени за придобиването на нови знания и умения за разработване на нови продукти, процеси или услуги, или за постигане на съществени подобрения на съществуващи продукти, процеси или услуги. Те включват създаването на компоненти от сложни системи и могат да включват конструирането на прототипи в лабораторна среда или в среда със симулирани интерфейси на съществуващи системи, както и създаването на пилотни линии, когато това е необходимо за индустриалните научни изследвания, по-специално за валидиране на технологии с широко приложение;

86.

„експериментално развитие“ означава придобиване, съчетаване, оформяне и използване на съществуващи научни, технологични, търговски и други важни знания и умения с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги. То може да включва също, например, дейности, които имат за цел концептуалното определение, планирането и документирането на нови продукти, процеси или услуги.

Експерименталното развитие може да включва разработване на прототипи, демонстрация, разработване на пилотни проекти, изпитване и валидиране на нови или усъвършенствани продукти, процеси и услуги в среда, която е представителна за оперативните условия в реалния живот, когато главната цел е по-нататъшното техническо подобряване на продукти, процеси или услуги, които не са в окончателния си вид. Това може да включва разработване на търговски използваеми прототипи или пилотни проекти, които са необходими за крайния търговски продукт и чието производство е твърде скъпо, за да бъдат използвани само за демонстрации и валидиране.

Експерименталното развитие не включва рутинни и периодични изменения, въвеждани в съществуващи продукти, производствени линии, производствени процеси, услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако тези изменения могат да представляват подобрения;

87.

„проучване на осъществимостта“ означава оценка и анализ на потенциала на даден проект, чиято цел е да улеснят процеса на вземане на решения, като се разкриват обективно и рационално неговите силни и слаби страни, възможности и заплахи и се определят необходимите ресурси за изпълнението му и в крайна сметка на перспективите му за успех;

88.

„разходи за персонал“ означава разходи за изследователи, технически персонал и друг помощен персонал, доколкото те са наети за съответния проект или съответната дейност;

89.

„сделка между несвързани лица“ означава, че условията на сделката между договарящите се страни не се различават от условията, които биха били договорени между независими предприятия, и не съдържат елемент на колюзия. Всяка сделка, която е резултат от открита, прозрачна и недискриминационна процедура, се разглежда като съответстваща на принципа на сделката между несвързани лица;

90.

„ефективно сътрудничество“ означава сътрудничество между най-малко две независими страни за обмен на знания или технологии или за постигане на обща цел, основана на разделението на труда, при което страните определят заедно обхвата на съвместния проект, допринасят за осъществяването му и споделят рисковете и резултатите от него. Една или няколко страни могат да поемат пълните разходи по проекта и по този начин да облекчат другите страни от финансовите му рискове. Извършването на научни изследвания, възложени по силата на договор, и предоставянето на изследователски услуги не се считат за форми на сътрудничество;

91.

„научноизследователска инфраструктура“ означава съоръжения, ресурси и свързани с тях услуги, използвани от научната общност за провеждане на научни изследвания в съответните области, и обхваща научно оборудване или набори от инструменти, ресурси, основани на знанието, като колекции, архиви или структурирана научна информация, помощни инфраструктури, основаващи се на информационни и телекомуникационни технологии от типа GRID, компютърна техника, софтуер и средства за комуникация, както и всички други средства с уникален характер, позволяващ провеждането на научни изследвания. Тези инфраструктури могат да бъдат съсредоточени в един обект или „разпръснати“ (организирана мрежа от ресурси) в съответствие с член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 723/2009 на Съвета от 25 юни 2009 г. относно правната рамка на Общността за консорциум за европейска научноизследователска инфраструктура (ERIC) (40);

92.

„иновационни клъстери“ означава структури или организирани групи от независими страни (като например иновационни стартиращи предприятия, малки, средни и големи предприятия, както и организации за научни изследвания и разпространение на знания, организации с нестопанска цел и други сходни икономически субекти), създадени с цел да стимулират иновационната дейност чрез популяризиране, съвместно използване на съоръжения и обмен на познания и опит, ефективен принос за трансфера на знания, изграждане на мрежи, разпространение на информация и сътрудничество между предприятията и други организации в клъстера;

93.

„висококвалифициран персонал“ означава персонал с висше образование и поне 5 години подходящ трудов стаж, който може да включва и обучение по докторски програми;

94.

„консултантски услуги в областта на иновациите“ означава консултиране, подпомагане и обучение в областта на трансфера на знания, придобиването, защитата и експлоатацията на нематериални активи, използването на стандарти и на правилата, които ги уреждат;

95.

„услуги в подкрепа на иновациите“ означава осигуряване на офис пространство, бази данни, библиотеки, пазарни проучвания, лаборатории, етикети за качество, изпитване и сертифициране с цел разработване на по-ефективни продукти, процеси или услуги;

96.

„иновация на организации“ означава внедряване на нов организационен метод в търговската практика на предприятието, организацията на работното място или външните отношения, с изключение на промените, които се основават на организационни методи, които вече се използват в предприятието, промени в управленската стратегия, сливания и придобивания, прекратяване на употребата на даден процес, обикновена подмяна или разширяване на капитала, промени, произтичащи единствено от изменение във факторните цени, персонализирано производство, адаптиране към местния пазар, редовни сезонни и други циклични промени и търговия с нови или съществено усъвършенствани продукти;

97.

„иновация на процеси“ означава внедряване на нов или усъвършенстван в значителна степен метод на производство или доставка (включително съществени промени в техниките, оборудването и/или софтуера), но не включва малки промени или подобрения, повишаване на капацитет за производство или обслужване, получено посредством добавяне на производствени или логистични системи, които са много сходни с вече използваните, прекратяване на използването на даден процес, обикновена замяна или разширяване на капитала, промени, предизвикани единствено от изменението на цените на производствените фактори, персонализирано производство, адаптиране към местния пазар, редовни сезонни и други циклични промени и търговия с нови или съществено усъвършенствани продукти;

98.

„командироване“ означава временно наемане на персонал от бенефициера, като този персонал има право да се върне при предишния си работодател.

99.

„Работещ в силно неравностойно положение“ означава лице, което:

100.

„защитени работни места“ означава трудова заетост в предприятие, в което поне 30 % от заетите са работещи с увреждания.

101.

„Опазване на околната среда“ означава всяко действие, което има за цел да се възстановят или предотвратят щетите върху физическата среда или природните ресурси, причинени от собствените дейности на бенефициера, да се намали рискът от подобни щети или да се осигури по-ефикасно използване на природните ресурси, включително мерки за спестяване на енергия и използване на възобновяеми енергийни източници;

102.

„стандарт на Съюза“ означава:

103.

„енергийна ефективност“ означава количеството спестена енергия, определено чрез измерване и/или оценка на потреблението преди и след прилагането на мярка за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се осигурява нормализиране на външните условия, които оказват въздействие върху потреблението на енергия;

104.

„проект за енергийна ефективност“ означава инвестиционен проект, който повишава енергийната ефективност на дадена сграда;

105.

„фонд за енергийна ефективност (ФЕЕ)“ означава дружество със специална инвестиционна цел, създадено с цел инвестиране в проекти за енергийна ефективност, предназначени за подобряване на енергийната ефективност на сградите, както в жилищния сектор, така и извън него. ФЕЕ се управляват от управители на фонд за енергийната ефективност;

106.

„управител на фонд за енергийната ефективност“ означава професионално управленско дружество с правосубектност, което избира и инвестира в допустими проекти за енергийна ефективност;

107.

„високоефективно комбинирано производство на енергия“ означава комбинирано производство на енергия, което отговаря на определението за високоефективно комбинирано производство на енергия съгласно член 2, точка 34 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (42);

108.

„комбинирано производство (когенерация)“ или комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия означава едновременното производство в един процес на термична енергия и на електрическа и/или механична енергия;

109.

„енергия от възобновяеми енергийни източници“ означава енергия, произведена от съоръжения, които използват единствено възобновяеми енергийни източници, както и съответния дял, измерен в топлинна стойност, на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници в хибридни съоръжения, които използват и традиционни енергийни източници. Тя включва електроенергия от възобновяеми източници, използвана за зареждане на системите за съхранение, но не включва електроенергия, произведена като резултат от използване на тези системи;

110.

„възобновяеми енергийни източници“ означава следните възобновяеми неизкопаеми енергийни източници: вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

111.

„биогориво“ означава произведени от биомаса течни или газообразни горива, използвани за транспортни цели;

112.

„устойчиво биогориво“ означава биогориво, което изпълнява критериите за устойчивост, посочени в член 17 от Директива 2009/28/ЕО;

113.

„биогориво, произведено от хранителни култури“ означава биогориво, произведено от зърнени култури и други култури, богати на скорбяла, захар и маслодайни култури, съгласно определението в Предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (43);

114.

„нова и иновационна технология“ означава нова и недоказана технология в сравнение с последните постижения в индустрията, която крие риск от технологичен или промишлен неуспех и която не представлява оптимизиране или надграждане на съществуваща технология;

115.

„задължения за балансиране“ означава задължение във връзка с дисбаланси (отклонения между производството, потреблението и пазарните транзакции) на даден участник на пазара или на неговия избран представител, наричан „страната, отговорна за баланса“, в рамките на определен период от време, наричан „период за отстраняване на дисбаланс“;

116.

„стандартни отговорности за балансиране“ означава недискриминационни отговорности за балансиране между технологиите, които не освобождават производителите от тези отговорности;

117.

„биомаса“ означава биоразградима част на продукти, отпадъци и остатъци от земеделието (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях отрасли, включително риболов и аквакултури, както и биогазове и биоразградимата част на промишлени и битови отпадъци;

118.

„общо средни разходи за производство на енергия“ означава изчисление на разходите за производство на електроенергия в точката на свързване до мястото за натоварване или електроенергийната мрежа. В тях се включват началният капитал, процентът на отстъпка, както и разходите за непрекъсната експлоатация, гориво и поддръжка;

119.

„екологичен данък“ означава данък със специална данъчна основа, която има ясно неблагоприятно въздействие върху околната среда, или с който се облагат определени дейности, стоки или услуги, така че разходите за опазване на околната среда да бъдат включени в тяхната цена и/или производителите и потребителите да се насочат към дейности, които опазват по-добре околната среда;

120.

„минимално данъчно равнище в Съюза“ означава минималното равнище на данъчно облагане, предвидено в законодателството на Съюза; за енергийните продукти и електроенергията то означава минималното равнище на данъчно облагане, предвидено в приложение I към Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (44);

121.

„замърсена зона“ означава обект, където има потвърдено причинено от човека наличие на опасни вещества в степен, в която те излагат човешкото здраве или околната среда на значителен риск, като се имат предвид настоящото и съгласуваното бъдещо използване на земята;

122.

„принцип замърсителят плаща“ или „ПЗП“ означава, че разходите за мерки за отстраняване на замърсяването трябва да бъдат поети от неговия причинител;

123.

„замърсяване“ означава вреда, причинена от замърсителя чрез прякото или непряко увреждане на околната среда или чрез създаването на условия, които водят до такова увреждане на физическата заобикаляща среда или на природните ресурси;

124.

„енергийноефективно районно отопление и охлаждане“ означава районна отоплителна и охладителна система, която отговаря на определението за ефективна районна отоплителна и охладителна система в член 2, точки 41 и 42 от Директива 2012/27/ЕС. Това определение включва производствените централи за отопление и охлаждане и мрежата (включително свързаните с нея съоръжения), които са необходими за разпределението на отоплението или охлаждането от производствените агрегати до помещенията на клиента;

125.

„замърсител“ означава лице, което пряко или непряко уврежда околната среда или което създава условия, водещи до такова увреждане;

126.

„повторна употреба“ означава всяка дейност, посредством която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за същата цел, за която са били предназначени;

127.

„подготовка за повторна употреба“ означава дейности по оползотворяване, представляващи проверка, почистване или поправка, посредством които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, за да могат да бъдат използвани повторно без каквато и да е друга предварителна обработка;

128.

„рециклиране“ означава всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности;

129.

„най-съвременни технологии“ означава процес, при който повторната употреба на отпадъчен продукт за производство на краен продукт е икономически доходна обичайна практика. Когато е целесъобразно, понятието за „най-съвременни технологии“ трябва да се разглежда от технологична гледна точка и от гледна точка на вътрешния пазар на Съюза;

130.

„енергийна инфраструктура“ означава всякакво материално оборудване или съоръжения, които са разположени в Съюза или свързват Съюза с една или повече трети държави и които попадат в една от следните категории:

131.

„законодателството за вътрешния пазар на електроенергия“ включва Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (46), Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (47), Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия (48) и Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи (49) за природен газ или всякакво последващо законодателство, заместващо напълно или отчасти тези актове.

132.

„Място на обичайно пребиваване“ означава място, където едно лице живее в продължение на не по-малко от 185 дни за всяка календарна година поради лични и професионални връзки. Когато професионалните връзки на едно лице са на различно място от личните му връзки и то живее в две или повече държави членки, за място на обичайно пребиваване се счита мястото на личните му връзки, при условие че лицето се връща редовно на това място. Когато лицето живее в държава членка, за да извършва задача с определен срок, за негово място на обичайно пребиваване продължава да се счита мястото на личните му връзки, независимо дали то се завръща там в хода на тази дейност. Посещението на университет или училище в друга държава членка не представлява прехвърляне на мястото на обичайно пребиваване. Алтернативно, „място на обичайно пребиваване“ се тълкува съгласно националното право на държавите членки.

133.

„Основен широколентов достъп“, „основни широколентови мрежи“ означава мрежи с основни функционални изисквания, които се основават на технологични платформи, например асиметрични цифрови абонатни линии (до мрежи ADSL2+), кабелни мрежи от предишно поколение (например DOCSIS 2.0), мобилни мрежи от трето поколение (UMTS) и сателитни системи;

134.

„гражданско строителство, свързано с широколентов достъп“ означава гражданско строителство, което е необходимо за разгръщането на широколентова мрежа, например прокарване на път с цел поставяне на (широколентови) проводи;

135.

„проводи“ означава подземни тръби или канали, които се използват за полагане на (оптични, медни или коаксиални) кабели на мрежа за широколентов достъп;

136.

„физически необвързан достъп“ означава достъп до връзката с линията на крайния потребител и позволява на системите на конкурентите за пренос да предават пряко по тази връзка;

137.

„пасивна широколентова инфраструктура“ означава широколентова мрежа без никакъв активен компонент. Тя обикновено се състои от строителна инфраструктура, проводи и резервни оптични нишки и улични кутии;

138.

„мрежи за достъп от следващо поколение (ДСП)“ означава модерни мрежи, които имат поне следните характеристики: а) доставят на абоната надеждни услуги с много висока скорост чрез оптически пренос (backhaul) (или еквивалентна технология), достатъчно близо до помещенията на ползвателя, за да се гарантира действителното доставяне на много висока скорост; б) поддържат разнообразни модерни цифрови услуги, включително конвергентни услуги, изцяло основани на IP, и в) предлагат значително по-високи скорости на качване (в сравнение с класическите широколентови мрежи). На сегашния етап на развитие на пазара и технологиите мрежите за ДСП са: а) оптични кабелни мрежи за достъп (FTTх), б) модерни актуализирани кабелни мрежи и в) някои модерни безжични мрежи за достъп, способни да доставят надеждни високоскоростни връзки на абоната;

139.

„достъп на едро“ означава достъп, който дава възможност на оператора да използва съоръженията на друг оператор. Възможно най-широкият достъп, който се предоставя по съответната мрежа, включва, на основата на настоящите технологични развития, поне следните продукти за достъп: за мрежите FTTH/FTTB: достъп до проводи, достъп до резервни оптични нишки, необвързан достъп до абонатната линия и битстрийм достъп; за кабелни мрежи: достъп до проводи и битстрийм достъп; за FTTC мрежи: достъп до проводи, необвързан достъп до абонатната подлиния и битстрийм достъп; за пасивна мрежова инфраструктура: достъп до проводи, достъп до резервни оптични нишки и/или необвързан достъп до абонатната линия; за широколентови мрежи, основани на ADSL: необвързан достъп до абонатната линия, битстрийм достъп; за мобилни или безжични мрежи: битстрийм, споделяне на физически антенни мачти и достъп до мрежите за пренос (backhaul); за сателитни платформи: битстрийм достъп.

140.

„Трудни аудио-визуални произведения“ означава произведения, определени като такива от държавите членки въз основа на предварително установени критерии при създаването на схеми или отпускането на помощи. Такива произведения могат да бъдат филми, чиято единствена оригинална версия е на официален език на държава членка с ограничена територия, население или езикова област, късометражни филми, премиерните и вторите филми на режисьорите, документалните филми или произведения с малки бюджети или други произведения с трудна търговска реализация;

141.

„списък на Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР)“ означава всички държави и територии, които отговарят на условията за получаване на официална помощ за развитие и които са включени в списъка, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;

142.

„разумна печалба“ се определя по отношение на обичайната печалба за съответния сектор. При всички случаи норма на възвръщаемост на капитала, която не надхвърля съответния суапов процент плюс премия от 100 базисни пункта, се счита за разумна.

143.

„Професионален спорт“ означава практикуването на спорт като платена професионална дейност или платена услуга, независимо от това дали е сключен официален трудов договор между професионалния спортист и съответната спортна организация, и когато възнаграждението надхвърля разходите за участие и представлява значителна част от дохода на атлета. За целите на настоящия регламент разходите за път и настаняване при участие в спортни събития не се считат за възнаграждение.

а)

за регионални инвестиционни помощи: коригирания размер на помощта, изчислен по механизма, определен в член 2, точка 20, за инвестиция с допустими разходи от 100 млн. евро;

б)

за регионални помощи за градско развитие: 20 млн. евро съгласно разпоредбите в член 16, параграф 3;

в)

за инвестиционни помощи за МСП: 7,5 млн. евро за предприятие за инвестиционен проект;

г)

за помощи за консултантски услуги в полза на МСП: 2 млн. евро за предприятие за проект;

д)

за помощи за участие на МСП в панаири: 2 млн. евро за предприятие за година;

е)

за помощи за МСП за разходи за сътрудничество, извършени при участието в проекти по цел „Европейско териториално сътрудничество“: 2 млн. евро за предприятие за проект;

ж)

за помощи за рисково финансиране: 15 млн. евро за предприятие, което отговаря на условията за получаване на помощ съгласно разпоредбите на член 21, параграф 9;

з)

за помощи за стартиращи предприятия: размера според предвиденото за предприятие в член 22, параграфи 3, 4 и 5;

и)

за помощи за научноизследователска и развойна дейност:

й)

за инвестиционни помощи за научноизследователски инфраструктури: 20 млн. евро за инфраструктура;

к)

за помощи за иновационни клъстери: 7,5 млн. евро за клъстер;

л)

за помощи за иновации за МСП: 5 млн. евро за предприятие за проект;

м)

за помощи за иновации на процеси и организации: 7,5 млн. евро за предприятие за проект;

н)

за помощи за обучение: 2 млн. евро за проект за обучение;

о)

за помощи за наемане на работещи в неравностойно положение: 5 млн. евро за предприятие за година;

п)

за помощи за наемане на работещи с увреждания под формата на субсидии за заплати: 10 млн. евро за предприятие за година;

р)

за помощи за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с наемането на работещи с увреждания: 10 млн. евро за предприятие за година;

с)

за помощи за компенсиране на разходите за оказване на помощ на работещи в неравностойно положение: 5 млн. евро за предприятие за година;

т)

за инвестиционни помощи за опазване на околната среда, с изключение на инвестиционните помощи за саниране на замърсени обекти и помощите за разпределителна мрежа, която е част от енергийноефективната районна отоплителна и охладителна система: 15 млн. евро за предприятие за инвестиционен проект;

у)

за инвестиционни помощи за проекти за енергийна ефективност: 10 млн. евро съгласно разпоредбите на член 39, параграф 5;

ф)

за инвестиционни помощи за саниране на замърсени обекти: 20 млн. евро за предприятие за инвестиционен проект;

х)

за оперативни помощи за производството на електроенергия от възобновяеми източници и оперативни помощи за насърчаване на енергията от възобновяеми източници в маломащабни съоръжения: 15 млн. евро за предприятие за проект. Когато помощите са предоставени на основата на конкурентна тръжна процедура съгласно член 42: 150 млн. евро за година, като се взема предвид комбинираният бюджет на всички схеми, попадащи в приложното поле на член 42;

ц)

за инвестиционни помощи за разпределителна мрежа за районно отопление и охлаждане: 20 млн. евро за предприятие за инвестиционен проект;

ч)

за инвестиционни помощи за енергийна инфраструктура: 50 млн. евро за предприятие за инвестиционен проект;

ш)

за помощи за широколентови инфраструктури: 70 млн. евро общи разходи за проект;

щ)

за инвестиционни помощи за опазване на културата и културното наследство: 100 млн. евро за проект; за оперативни помощи за опазване на културата и културното наследство: 50 млн. евро за предприятие за година;

аа)

за схеми за помощ за аудио-визуални произведения: 50 млн. евро за схема годишно;

бб)

за инвестиционни помощи за спортни инфраструктури и мултифункционални инфраструктури: 15 млн. евро или общите разходи, надхвърлящи 50 млн. евро за проект; за оперативни помощи за спортни инфраструктури: 2 млн. евро за инфраструктура за година; и

вв)

за инвестиционни помощи за местни инфраструктури: 10 млн. евро или общите разходи, надхвърлящи 20 млн. евро за същата инфраструктура.

а)

помощи под формата на безвъзмездни средства и лихвени субсидии;

б)

помощи под формата на заеми, когато брутният еквивалент на безвъзмездна помощ е изчислен въз основа на референтния процент към момента на предоставяне на безвъзмездните средства;

в)

помощи под формата на гаранции:

г)

помощи под формата на данъчни предимства, когато по мярката е предвиден таван, с който се гарантира, че приложимият праг няма да бъде надхвърлен;

д)

регионални помощи за градско развитие, ако са изпълнени условията в член 16;

е)

помощи под формата на мерки за рисково финансиране, ако са изпълнени условията в член 21;

ж)

помощи за стартиращи предприятия, ако са изпълнени условията в член 22;

з)

помощи за проекти за енергийна ефективност, ако са изпълнени условията в член 39;

и)

помощи под формата на премии в допълнение към пазарната цена, ако са изпълнени условията в член 42;

й)

помощи под формата на възстановяеми аванси, ако общият номинален размер на възстановяемия аванс не надхвърля приложимите прагове съгласно настоящия регламент или ако след като Комисията е била уведомена за методологията за изчисляване на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на възстановимия аванс, тя е одобрила тази методология преди изпълнението на мярката.

а)

наименование и големина на предприятието,

б)

описание на проекта, включително неговата начална и крайна дата,

в)

местонахождение на проекта,

г)

списък с разходите по проекта,

д)

вид на помощта (безвъзмездни средства, заем, гаранция, възстановяем аванс, вливане на капитал и т.н.) и размер на публичното финансиране, необходимо за проекта.

а)

в случай на регионални инвестиционни помощи: осъществен е проект, който без помощта не би бил осъществен в съответния регион или не би бил достатъчно рентабилен за бенефициера в съответния регион;

б)

във всички други случаи, в които е налице:

а)

мярката предвижда право на помощ в съответствие с обективни критерии и без допълнителна преценка по собствено усмотрение от страна на държавата членка; и

б)

мярката е приета и е била в сила преди започване на работите по подпомагания проект или подпомаганата дейност, освен в случай на последващи фискални схеми, когато дейността вече е била включена в предходните схеми под формата на данъчни предимства.

а)

регионални оперативни помощ, ако са изпълнени условията в член 15;

б)

помощи за достъп на МСП до финансиране, ако са изпълнени съответните условия в членове 21 и 22;

в)

помощи за наемане на работещи в неравностойно положение под формата на субсидии за заплати и помощи за наемане на работещи с увреждания под формата на субсидии за заплати, ако са изпълнени условията в членове 32 и 33;

г)

помощи за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с наемането на работещи с увреждания, ако са изпълнени условията в член 34;

д)

помощи под формата на намаления на данъците за околната среда по смисъла на Директива 2003/96/ЕО, ако са изпълнени условията в член 44 от настоящия регламент;

е)

помощи за отстраняване на щети, причинени от някои природни бедствия, ако са изпълнени условията в член 50;

ж)

социални помощи за транспорт за живеещите в отдалечени региони, ако са изпълнени условията в член 51;

з)

помощи за култура и опазване на културното наследство, ако са изпълнени условията в член 53.

а)

всякаква друга държавна помощ, доколкото тези мерки засягат различни установими допустими разходи;

б)

всякаква друга държавна помощ във връзка със същите допустими разходи, които се припокриват частично или напълно, само ако това натрупване не води до надхвърляне на най-високия интензитет на помощта или най-високия размер на помощта, приложими за тази помощ по силата на настоящия регламент.

а)

обобщената информация, посочена в член 11, в стандартизирания формат, определен в приложение II, или връзка, която предоставя достъп до нея;

б)

пълния текст на всяка мярка за помощ съгласно предвиденото в член 11 или връзка, която предоставя достъп до пълния текст;

в)

информацията, посочена в приложение III, относно всяка предоставена индивидуална помощ, надхвърляща 500 000 EUR.

0,5—1;

1—2;

2—5;

5—10;

10—30; и

30 и повече.

а)

връзките към уебсайтовете за държавни помощи, посочени в параграф 1 от настоящия член;

б)

обобщената информация, посочена в член 11.

а)

чрез електронната система на Комисията за уведомяване обобщената информация за всяка мярка за помощ, освободена от задължението за уведомяване съгласно настоящия регламент, в стандартизирания формат, посочен в приложение II, заедно с връзка за достъп до пълния текст на мярката за помощ, включително и до нейните изменения, в срок от 20 работни дни след влизането ѝ в сила;

б)

годишен доклад съгласно разпоредбите в Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на Европейската общност (52), както е изменен, в електронен формат, относно прилагането на настоящия регламент. В този доклад се съдържа информацията, посочена в регламента за изпълнение, за всяка пълна година или за всяка част от годината, през която се прилага настоящият регламент.

а)

помощи, които облагодетелстват дейности в стоманодобива, въгледобива, корабостроенето, производството на синтетични влакна, транспорта, както и свързаната с него инфраструктура, производството и дистрибуцията на електроенергия и енергийните инфраструктури;

б)

регионални помощи под формата на схеми, предназначени за ограничен брой конкретни стопански сектори; схеми, предназначени за туристически дейности, широколентови инфраструктури или преработка и продажба на селскостопански продукти, не се считат за предназначени за конкретни стопански сектори;

в)

регионални помощи под формата на схеми, които компенсират разходите за транспорт на стоки, произведени в най-отдалечените региони или в слабонаселените региони, и които са предоставени в полза на:

г)

индивидуални регионални инвестиционни помощи за бенефициери, които са закрили същата или подобна дейност в Европейското икономическо пространство през двете години, предхождащи заявлението му за регионална инвестиционна помощ, или които към момента на подаване на заявлението за помощ имат конкретни планове да закрият такава дейност в срок до две години след приключването на първоначалната инвестиция, за която се кандидатства за помощта, в съответния регион;

д)

регионални оперативни помощи, предоставени на предприятия, чиито основни дейности спадат към раздел К „Финансови и застрахователни дейности“ от NACE Rev. 2, или на предприятия, които извършват дейности в група, чиито основни дейности спадат към клас 70.10 „Дейности на централни офиси“ или 70.22 „Консултантски дейности в областта на управлението“ от NACE Rev. 2.

а)

инвестиционни разходи в материални и нематериални активи;

б)

планираните разходи за заплати, свързани със създаването на работни места в резултат от първоначална инвестиция, изчислени за период от две години; или

в)

комбинация от разходите, посочени в букви а) и б), ако комбинираната сума не надхвърля по-голямата от двете суми а) или б).

а)

за земя и сгради наемът трябва да продължи поне пет години след очакваната дата на приключване на инвестиционния проект за големи предприятия или три години за МСП;

б)

за съоръжения и машини наемът трябва да е под формата на финансов лизинг, в който да се съдържа задължението бенефициерът да закупи актива след изтичането на договора за лизинг.

а)

да бъдат използвани единствено в стопанския обект, който получава помощта;

б)

да бъдат амортизируеми;

в)

да бъдат закупени при пазарни условия от трети страни, несвързани с купувача, и

г)

да бъдат включени в активите на предприятието, получаващо помощта, както и да останат свързани с проекта, за който е предоставена помощта, за срок от минимум пет години или три години за МСП.

а)

инвестиционният проект води до нетно увеличение на броя на служителите в съответния стопански обект в сравнение със средния им брой през предходните 12 месеца, което означава, че от броя на създадените работни места през този период се приспадат закритите работни места;

б)

всяко работно място е заето в срок до три години от приключването на работата по проекта; и

в)

всяко работно място, създадено благодарение на инвестицията, се запазва в съответния регион за период от най-малко пет години, считано от датата, на която работното място е било заето за пръв път, или три години в случая на МСП.

а)

помощи се предоставят само в региони, в които няма мрежа от същата категория (основен широколентов достъп или мрежи за достъп от следващо поколение) и не е вероятно такава мрежа да бъде развита по търговски начин в срок до три години след решението за предоставяне на помощта; и

б)

операторът на субсидираната мрежа предлага активен и пасивен достъп на едро при справедливи и недискриминационни условия, включително необвързан физически достъп в случай на мрежи за много високоскоростен достъп от следващо поколение; и

в)

помощите се предоставят на основата на конкурентна процедура за подбор.

а)

допълнителните разходи за транспорт на стоки, които са произведени в региони, които отговарят на условията за оперативна помощ, и допълнителните разходи за транспорт на стоки, които подлежат на допълнителна преработка в тези региони, при следните условия:

б)

допълнителните оперативни разходи, които не представляват разходи за транспорт, извършени в най-отдалечените региони като пряко следствие от едно или няколко от трайните неблагоприятни условия, посочени в член 349 от Договора, при следните условия:

а)

те се изпълняват посредством фондове за градско развитие в подпомагани региони;

б)

те са съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

в)

те подкрепят прилагането на „интегрирана стратегия за устойчиво градско развитие“.

а)

управителите на фондове за градско развитие се избират посредством открита, прозрачна и недискриминационна процедура в съответствие с приложимите правила на Съюза и държавите членки. В частност, не се допуска дискриминация между управителите на фондове за градско развитие въз основа на тяхното място на установяване или регистриране независимо от държавата членка. За управителите на фондове за градско развитие може да се предвиди изискване те да отговарят на предварително определени критерии, които са обективно оправдани с естеството на инвестициите;

б)

независимите частни инвеститори се избират чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура в съответствие с приложимото съюзно и национално право с цел да бъдат установени подходящи механизми за споделяне на рисковете и ползите, като за инвестициите, които не са гаранции, се отдава предпочитание на асиметричното разпределение на печалбата пред защитата срещу рисковете от загуби. Ако частните инвеститори не се подбират по такава процедура, справедливият процент на възвръщаемост за частните инвеститори се определя от независим експерт, избран чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура;

в)

в случай на асиметрично разпределяне на загубата между публичните и частните инвеститори, първата загуба, поета от публичния инвеститор, се ограничава до 25 % от общия размер на инвестицията;

г)

в случай на гаранции в полза на частни инвеститори, участващи в проекти за градско развитие, размерът на гаранцията е ограничен до 80 %, а таванът за общите загуби, поети от съответната държава членка, е 25 % от съответния гарантиран портфейл;

д)

инвеститорите имат право да бъдат представени в управленските органи на фонда за градско развитие, като например надзорния съвет или консултативния комитет;

е)

фондът за градско развитие се учредява съгласно приложимите закони. Държавите членки предвиждат финансов и правен анализ, за да се гарантира стабилна от търговска гледна точка инвестиционна стратегия за изпълнение на мярката за помощ за градско развитие.

а)

те са задължени по силата на закон или договор да действат добросъвестно и с грижата на професионален управител, както и да избягват конфликтите на интереси; те прилагат най-добрите практики и подлежат на регулаторен контрол;

б)

възнаграждението на управителите на фондове за градско развитие съответства на пазарните практики. Това изискване се счита за изпълнено, когато управителят е избран чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура въз основа на обективни критерии, свързани с опита, експертните знания и оперативния и финансовия капацитет;

в)

управителите на фондове за градско развитие получават възнаграждение, обвързано с постигнатите резултати, или споделят част от инвестиционните рискове, като съинвестират собствени средства, така че техните интереси постоянно да отговарят на интересите на публичните инвеститори;

г)

управителите на фондове за градско развитие изготвят инвестиционна стратегия, критерии и график на инвестициите в проекти за градско развитие, с които установяват предварително тяхната финансовата жизнеспособност и очакваното им въздействие върху градското развитие;

д)

за всяка капиталова и квазикапиталова инвестиция е налице ясна и реалистична стратегия за излизане.

а)

за заеми: номиналният размер на заема се взема предвид при изчисляването на максималния размер на инвестицията за целите на параграф 3 от настоящия член;

б)

за гаранции: номиналният размер на съответния заем, за който се издава гаранцията, се взема предвид при изчисляването на максималния размер на инвестицията за целите на параграф 3 от настоящия член.

а)

разходи за инвестиции в материални и нематериални активи;

б)

планираните разходи за заплати за работни места, пряко създадени от инвестиционния проект, изчислени за период от две години.

а)

инвестиция в материални и/или нематериални активи, свързана със създаването на нов стопански обект, разширяването на съществуващ стопански обект, диверсификацията на продукцията на даден стопански обект с добавянето на нови продукти или основна промяна в целия производствен процес на съществуващ стопански обект; или

б)

закупуването на активите, принадлежащи на даден стопански обект, при което са изпълнени следните условия:

а)

те са използвани единствено в стопанския обект, което получава помощта;

б)

те се разглеждат като амортизируемни активи;

в)

те са закупени при пазарни условия от трети страни, несвързани с купувача;

г)

те са включени в активите на предприятието за срок от поне три години.

а)

тя е създадена до три години от приключването на инвестицията;

б)

отчита се нетно увеличение на броя на служителите в съответния стопански обект в сравнение с техния среден брой за предходните 12 месеца;

в)

тя се поддържа за период от поне три години, считано от датата, на която съответното работно място е заето за пръв път.

а)

20 % от допустимите разходи за малки предприятия;

б)

10 % от допустимите разходи за средни предприятия.

а)

разходи за организационно сътрудничество, включително разходи за персонал и офиси, доколкото те са свързани с проекта за сътрудничество;

б)

разходи за консултантски и помощни услуги, свързани със сътрудничество и предоставени от външни консултанти и доставчици на услуги;

в)

разходи за пътуване, разходи за оборудване и инвестиции, пряко свързани с проекта и амортизация на инструменти и оборудване, използвани пряко за проекта.

а)

капиталово или квазикапиталово участие или финансова дотация за предоставяне на инвестиции за рисково финансиране пряко или непряко на допустими предприятия;

б)

заеми за предоставяне на инвестиции за рисково финансиране пряко или непряко на допустими предприятия;

в)

гаранции за покриване на загубите от инвестиции за рисково финансиране пряко или непряко на допустимите предприятия.

а)

те не упражняват дейност на нито един пазар;

б)

те упражняват дейност на който и да било пазар от по-малко от 7 години след първата си търговска продажба;

в)

те се нуждаят от първоначална инвестиция за рисково финансиране, която, на основата на бизнес план, изготвен с цел навлизането на нов продуктов или географски пазар, надхвърля 50 % от средния им годишен оборот през предходните 5 години.

а)

не е надвишен общият размер на рисково финансиране, посочен в параграф 9;

б)

възможността за последващи инвестиции е била предвидена в първоначалния бизнес план;

в)

предприятието, което получава последващи инвестиции, не е станало свързано предприятие по смисъла на член 3, параграф 3 от приложение I с друго предприятие, което не е финансовият посредник или независимият частен инвеститор, предоставящ рисково финансиране по мярката, освен ако новият субект не изпълнява условията от определението за МСП.

а)

10 % от рисковото финансиране, предоставено на допустимите предприятия преди първата им търговска продажба на който и да било пазар;

б)

40 % от рисковото финансиране, предоставено на допустимите предприятия, посочени в параграф 5, буква б) от настоящия член;

в)

60 % от рисковото финансиране за инвестиции, предоставени на допустимите предприятия, посочени в параграф 5, буква в), и за последващи инвестиции в допустими предприятия след 7-годишния период, посочен в параграф 5, буква б).

а)

те са приведени в действие чрез един или повече финансови посредници с изключение на данъчните стимули за частни инвеститори във връзка с преките им инвестиции в допустими предприятия;

б)

финансовите посредници и инвеститорите или управителите на фондове се подбират чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура в съответствие с приложимото съюзно и национално право, която има за цел установяването на подходящи механизми за споделяне на рисковете и ползите, като за инвестиции, които не са под формата на гаранции, се отдава предпочитание на асиметричното разпределение на печалбата пред защитата срещу рисковете от загуби;

в)

в случай на асиметрично разпределяне на загубата между публичните и частните инвеститори, първата загуба, поета от публичния инвеститор, се ограничава до 25 % от общия размер на инвестицията;

г)

в случай на гаранции по точка 2, буква в) размерът на гаранцията е ограничен до 80 %, а общите загуби, поети от съответната държава членка, са ограничени до 25 % от съответния гарантиран портфейл. Само гаранциите, които покриват очакваните загуби на съответния гарантиран портфейл, могат да бъдат предоставени безвъзмездно. Ако гаранцията предвижда също и покриване на неочаквани загуби, за частта от гаранцията, покриваща неочакваните загуби, финансовият посредник изплаща гаранционна премия, която съответства на пазарните условия.

а)

финансовите посредници са установени в съответствие с приложимите закони;

б)

държавата членка или упълномощеният с изпълнението на мярката субект предвижда финансов и правен анализ, за да се гарантира стабилна от търговска гледна точка инвестиционна стратегия за изпълнение на мярката за рисково финансиране, в това число подходяща политика за диверсификация на риска, насочена към постигането на икономическа жизнеспособност и ефективен мащаб по отношение на големината и териториалния обхват на съответния инвестиционен портфейл;

в)

рисковото финансиране, предоставено на допустими предприятия, се основава на надежден бизнес план, който съдържа подробности за развитието на продукта, продажбите и рентабилността, и с който предварително се установява финансовата жизнеспособност;

г)

за всяка капиталова и квазикапиталова инвестиция е налице ясна и реалистична стратегия за излизане.

а)

те са задължени по закон или договор да действат добросъвестно и с грижата на професионален управител и да избягват конфликтите на интереси; те прилагат най-добрите практики и подлежат на регулаторен контрол;

б)

тяхното възнаграждение съответства на пазарните практики. Това изискване се счита за изпълнено, когато управителят или финансовият посредник е избран чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура въз основа на обективни критерии, свързани с опита, експертните знания и оперативния и финансовия капацитет;

в)

те получават възнаграждение, обвързано с постигнатите резултати, или споделят част от инвестиционните рискове, като съинвестират собствени средства, така че да се гарантира, че техните интереси отговарят постоянно на интересите на публичния инвеститор;

г)

те изготвят инвестиционна стратегия, критерии и график на инвестициите;

д)

инвеститорите имат право да бъдат представени в управленските органи на инвестиционния фонд, като например надзорния съвет или консултативния комитет.

а)

в резултат на мярката финансовият посредник предприема инвестиции, които без помощта не биха били осъществени или биха били ограничени или осъществени по различен начин. Финансовият посредник трябва да е в състояние да докаже, че използва механизъм, който гарантира, че всички предимства са прехвърлени във възможно най-голяма степен на крайните бенефициери под формата на по-големи обеми финансиране, портфейли с по-голяма степен на риск, по-ниски изисквания за обезпечение, по-ниски гаранционни премии или по-ниски лихви;

б)

за заеми: номиналният размер на заема се взема предвид при изчисляването на максималния размер на инвестицията за целите на параграф 9;

в)

за гаранции: номиналният размер на заема, за който се издава гаранцията, се взема предвид при изчисляването на максималния размер на инвестицията за целите на параграф 9. Гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който е издадена.

а)

на равнище МСП помощите отговарят на условията, определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013; и

б)

изпълнени са всички условия, посочени в настоящия член, с изключение на условията в параграфи 5, 6, 9, 10 и 11; и

в)

мерките за рисково финансиране, по които на допустими предприятия се предоставят капиталови и квазикапиталови инвестиции или инвестиции за заеми, привличат допълнително финансиране от независими частни инвеститори на равнище финансови посредници или МСП, като общият процент на частно участие достига най-малко 60 % от рисковото финансиране, предоставено на МСП.

а)

заеми с лихвени проценти, които не съответстват на пазарните условия, с продължителност 10 години и максимален номинален размер от 1 млн. евро, или 1,5 млн. евро за предприятия, установени в подпомагани региони, които отговарят на условията на член 107, параграф 3, буква в) от Договора, или 2 млн. евро за предприятия, установени в подпомагани региони, които отговарят на условията на член 107, параграф 3, буква а) от Договора. За заеми с продължителност между 5 и 10 години максималните размери могат да бъдат коригирани, като посочените по-горе суми се умножат по съотношението 10 години/действителна продължителност на заема. За заеми с продължителност по-кратка от 5 години максималният размер съответства на заемите с продължителност 5 години;

б)

гаранции с премии, които не съответстват на пазарните условия, с продължителност 10 години и максимален размер на гарантирания заем от 1,5 млн. евро, или 2,25 млн. евро за предприятия, установени в подпомагани региони, които отговарят на условията на член 107, параграф 3, буква в) от Договора, или 3 млн. евро за предприятия, установени в подпомагани региони, които отговарят на условията на член 107, параграф 3, буква а) от Договора. За гаранции с продължителност между 5 и 10 години максималният гарантиран размер на заема може да бъде коригиран, като посочените по-горе суми се умножат по съотношението 10 години/действителна продължителност на заема. За гаранции с продължителност под 5 години максималният гарантиран размер е същият като за гаранции с продължителност 5 години. Гаранцията не надхвърля 80 % от заема, за който е издадена;

в)

безвъзмездни средства, включително капиталови или квазикапиталови инвестиции, намаление на лихвени проценти и гаранционни премии с брутен еквивалент на безвъзмездна помощ до 0,4 млн. евро или 0,6 млн. евро за предприятия, установени в подпомагани региони, които отговарят на условията на член 107, параграф 3, буква в) от Договора, или 0,8 млн. евро за предприятия, установени в подпомагани региони, които отговарят на условията на член 107, параграф 3, буква а) от Договора.

а)

фундаментални научни изследвания;

б)

индустриални научни изследвания;

в)

експериментално развитие;

г)

проучвания на осъществимостта.

а)

разходи за персонал; изследователи, технически персонал и друг помощен персонал, доколкото те са наети за проекта;

б)

разходи за инструменти и оборудване, доколкото те се използват, и за периода, през който се използват за проекта; в случаите, в които тези инструменти и оборудване не се използват за проекта през целия период на тяхното използване, за допустими се считат само амортизационните разходи, съответстващи на продължителността на проекта, които се изчисляват въз основа на общоприетите счетоводни принципи;

в)

разходи за сгради и земя, доколкото те се използват, и за периода, през който се използват за проекта. По отношение на сградите за допустими се считат само амортизационните разходи, съответстващи на продължителността на проекта, изчислени въз основа на общоприетите счетоводни принципи. По отношение на земята допустимите разходи включват разходите за търговски трансфер или действително направените капиталови разходи;

г)

разходи по договори за възлагане на научни изследвания, знания и патенти, закупени или лицензирани от външни източници на принципа на сделката между несвързани лица, както и разходи за консултантски и еквивалентни услуги, използвани изключително за проекта;

д)

допълнителни режийни разходи и други оперативни разходи, включително разходи за материали, консумативи и други подобни продукти, възникнали пряко в резултат от проекта.

а)

100 % от допустимите разходи за фундаментални научни изследвания;

б)

50 % от допустимите разходи за индустриални научни изследвания;

в)

25 % от допустимите разходи за експериментално развитие;

г)

50 % от допустимите разходи за проучвания на осъществимостта.

а)

с 10 процентни пункта за средни предприятия и с 20 процентни пункта за малки предприятия;

б)

с 15 процентни пункта, ако е изпълнено едно от следните условия:

а)

стимулиране на клъстера да подобри сътрудничеството, обмена на информация и предоставянето или канализирането на специализирани и персонализирани услуги в подкрепа на бизнеса;

б)

маркетинг на клъстера с цел увеличаване на участието на нови предприятия или организации и повишаване на неговата видимост;

в)

управление на съоръженията на клъстера; организиране на програми за обучение, семинари и конференции в подкрепа на обмена на знания и работата в мрежа, и транснационално сътрудничество.

а)

разходи за получаване, валидиране и защита на патенти и други нематериални активи;

б)

разходи за командироване на висококвалифициран персонал от организация за научноизследователска дейност и разпространяване на знания или голямо предприятие, като този персонал извършва научноизследователска и развойна дейност и иновации на новосъздадена длъжност в организацията на бенефициера и не замества друг персонал;

в)

разходи за консултантски и помощни услуги в подкрепа на иновациите;

а)

разходи за персонал;

б)

разходи за инструменти, оборудване, сгради и земя, доколкото те се използват, и за периода, през който се използват за проекта;

в)

разходи по договори за възлагане на научни изследвания, знания и патенти, закупени или лицензирани от външни източници на принципа на сделката между несвързани лица;

г)

допълнителни режийни разходи и други оперативни разходи, включително разходи за материали, консумативи и други подобни продукти, извършени пряко в резултат от проекта.

а)

информация, че подпомаганият проект ще бъде осъществен;

б)

целите на подпомагания проект;

в)

приблизителната дата на публикуване на очакваните от подпомагания проект резултати и мястото на публикуването в интернет;

г)

бележка, че резултатите от подпомагания проект ще бъдат на разположение безвъзмездно на всички предприятия, които извършват дейност в съответния сектор или подсектор.

а)

разходи за обучаващ персонал, за часовете, през които обучаващият персонал участва в обучението;

б)

оперативни разходи на обучаващите и обучаваните, които са пряко свързани с проекта за обучение, като пътни разноски, материали и консумативи, пряко свързани с проекта, амортизация на инструменти и оборудване, доколкото те се използват изключително за проекта за обучение. Разходите за настаняване не са допустими разходи с изключение на минималните необходими разходи за настаняването на обучаващите се, които са работещи с увреждания;

в)

разходи за консултантски услуги, свързани с проекта за обучение;

г)

личните разходи за обучаващите се и общи косвени разходи (административни разходи, наеми, режийни разходи) за часовете, в които обучаващите се участват в обучението.

а)

с 10 процентни пункта, ако обучението се предлага на работещи с увреждания или работещи в неравностойно положение;

б)

с 10 процентни пункта, ако помощта се предоставя на средни предприятия, и с 20 процентни пункта, ако помощта се предоставя на малки предприятия.

а)

обучаващите се не са активни членове на екипажа, а част от извънщатния състав на борда на кораба; и

б)

обучението се провежда на борда на кораби, вписани в регистрите на Съюза.

а)

разходи за приспособяване на помещенията;

б)

разходи за наемане на персонал единствено за времето, прекарано в оказване на помощ на работещите с увреждания и за обучение на този персонал за оказване на помощ на работещите с увреждания;

в)

разходи за приспособяване или придобиване на оборудване или за придобиване и валидиране на софтуер за използване от работещите с увреждания, в това число приспособени или подпомагащи технологични съоръжения, които са в допълнение към разходите, които бенефициерът би понесъл, ако беше наел работещи без увреждания;

г)

разходи, пряко свързани с превоза до работното място на работещите с увреждания и за свързаните с работата дейности;

д)

разходи за заплати за часовете, прекарани от работещите с увреждания за рехабилитация;

е)

когато бенефициерът осигурява защитени работни места, разходите за изграждане, внедряване или модернизация на производствените звена на съответното предприятие, както и всички разходи за управление и транспорт, при условие че тези разходи са пряко свързани с наемането на работещи с увреждания.

а)

разходи за наемане на персонал само за времето, прекарано в оказване на помощ на работещи с увреждания за най-много 12 месеца от момента на наемането на работещ с увреждане или за най-много 24 месеца от момента на наемането на работещ в силно неравностойно положение;

б)

разходи за обучение на този персонал за оказване на помощ на работещите с увреждания.

а)

тя дава възможност на бенефициера да повиши равнището на опазване на околната среда в резултат от дейността си, като надвиши приложимите стандарти на Съюза, независимо от наличието на задължителни национални стандарти, които са по-строги от стандартите на Съюза;

б)

тя дава възможност на бенефициера да повиши равнището на опазване на околната среда в резултат от дейността си при липса на стандарти на Съюза.

а)

закупуване на нови транспортни средства за автомобилен, железопътен, вътрешноводен и морски транспорт, които съответстват на приетите стандарти на Съюза, при условие че закупуването се извършва преди тези стандарти да влязат в сила и след като стандартите са станали задължителни, те не се прилагат за транспортни средства, които вече са били закупени преди тази дата;

б)

модернизиране на съществуващи транспортни средства за автомобилен, железопътен, вътрешноводен и морски транспорт, при условие че стандартите на Съюза все още не са били в сила към датата на пускане в експлоатация на тези транспортни средства и след като са станали задължителни, те не се прилагат със задна дата към тези превозни средства.

а)

когато разходите за инвестиции в опазване на околната среда могат да бъдат разграничени в общите инвестиционни разходи като отделна инвестиция, тези разходи, свързани с опазването на околната среда, представляват допустимите разходи;

б)

във всички останали случаи разходите за инвестиции в опазване на околната среда се установяват чрез сравнение с подобна инвестиция с по-малко благоприятен ефект за опазването на околната среда, която е щяла да бъде осъществена без помощта. Разликата между разходите за двете инвестиции представлява разходите, свързани с опазването на околната среда, и съставлява допустимите разходи.

а)

когато разходите за инвестиции в опазване на околната среда могат да бъдат разграничени в общите инвестиционни разходи като отделна инвестиция, тези разходи, свързани с опазването на околната среда, представляват допустимите разходи;

б)

във всички останали случаи разходите за инвестиции в опазване на околната среда се установяват чрез сравнение с подобна инвестиция с по-малко благоприятен ефект за опазването на околната среда, която е щяло да бъде осъществена без помощта. Разликата между разходите за двете инвестиции представлява разходите, свързани с опазването на околната среда, и съставлява допустимите разходи.

а)

20 % от допустимите разходи за малки предприятия, 15 % от допустимите разходи за средни предприятия и 10 % от допустимите разходи за големи предприятия, ако изпълнението и приключването на инвестицията са настъпили повече от три години преди датата на влизане в сила на новия стандарт на Съюза;

б)

15 % от допустимите разходи за малки предприятия, 10 % от допустимите разходи за средни предприятия и 5 % от допустимите разходи за големи предприятия, ако изпълнението и приключването на инвестицията са настъпили между една и три години преди датата на влизане в сила на новия стандарт на Съюза;

а)

когато разходите за инвестиции в енергийна ефективност могат да бъдат разграничени в общите инвестиционни разходи като отделна инвестиция, тези разходи, свързани с енергийната ефективност, представляват допустимите разходи;

б)

във всички останали случаи разходите за инвестиции в енергийна ефективност се установяват чрез сравнение с подобна инвестиция с по-малка енергийна ефективност, която е щяло да бъде осъществена без помощта. Разликата между разходите за двете инвестиции представлява разходите, свързани с енергийна ефективност, и съставлява допустимите разходи.

а)

управителите на финансови посредници и управителите на фондове за енергийна ефективност се подбират посредством открита, прозрачна и недискриминационна процедура в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и на държавите членки. В частност, не се допуска дискриминация въз основа на тяхното място на установяване или регистриране независимо от държавата членка. По отношение на финансовите посредници и управителите на фондове за енергийна ефективност може да се предвиди изискване те да отговарят на предварително определени критерии, които са обективно оправдани с естеството на инвестициите;

б)

независимите частни инвеститори се избират чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура в съответствие с приложимото съюзно и национално законодателство с цел да бъдат установени подходящи механизми за споделяне на рисковете и ползите, като за инвестициите, които не са гаранции, се отдава предпочитание на асиметричното разпределение на печалбата пред защитата срещу рисковете от загуби. Ако частните инвеститори не се избират по такава процедура, справедливата норма на възвръщаемост за частните инвеститори се определя от независим експерт, избран чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура;

в)

в случай на асиметрично разпределение на загубата между публичните и частните инвеститори, първата загуба, поета от публичния инвеститор, е ограничена до 25 % от общия размер на инвестицията;

г)

в случай на гаранции размерът на гаранцията е ограничен до 80 %, а общите загуби, поети от съответната държава членка, са ограничени до 25 % от съответния гарантиран портфейл. Само гаранциите, които покриват очакваните загуби на съответния гарантиран портфейл, могат да бъдат предоставени безвъзмездно. Ако гаранцията предвижда също и покриване на неочаквани загуби, за частта от гаранцията, покриваща неочакваните загуби, финансовият посредник изплаща гаранционна премия, която съответства на пазарните условия;

д)

инвеститорите имат право да бъдат представени в управленските органи на фонда за енергийна ефективност или финансовия посредник, като например надзорния съвет или консултативния комитет;

е)

фондовете за енергийна ефективност и финансовите посредници се учредяват съгласно приложимото законодателство и държавите членки предвиждат финансов и правен анализ, за да се гарантира стабилна от търговска гледна точка инвестиционна стратегия за изпълнение на мярката за помощ за енергийна ефективност.

а)

те са задължени по закон или договор да действат добросъвестно и с грижата на професионален управител, както и да избягват конфликтите на интереси; те прилагат най-добрите практики и подлежат на регулаторен контрол;

б)

тяхното възнаграждение съответства на пазарните практики. Това изискване се счита за изпълнено, когато управителят е избран чрез открита, прозрачна и недискриминационна процедура въз основа на обективни критерии, свързани с опита, експертните знания и оперативния и финансовия капацитет;

в)

те получават възнаграждение, обвързано с постигнатите резултати, или споделят част от инвестиционните рискове, като съинвестират собствени средства, така че да се гарантира, че техните интереси отговарят постоянно на интересите на публичния инвеститор;

г)

те изготвят инвестиционна стратегия, критерии и график на инвестициите в проекти за енергийна ефективност, като установяват предварително финансовата жизнеспособност и тяхното очаквано въздействие върху енергийната ефективност;

д)

за публичните средства, инвестирани във фонда за енергийна ефективност, е налице ясна и реалистична стратегия за излизане, която позволява на пазара, когато е готов за това, да финансира проекти за енергийна ефективност.

а)

когато разходите за инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници могат да се установят в общите инвестиционни разходи като отделна инвестиция, например като лесно установим допълнителен компонент към предварително съществуващо съоръжение, тези разходи, свързани с енергията от възобновяеми източници, представляват допустимите разходи;

б)

когато разходите за инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници могат да бъдат установени чрез сравнение с подобна инвестиция с по-малко благоприятен ефект за опазването на околната среда, която би била правдоподобно осъществена без помощта, разликата между разходите за двете инвестиции представлява разходите, свързани с възобновяема енергия, и тя съставлява допустимите разходи;

в)

за някои маломащабни съоръжения, в случаите, в които не може да бъде установена по-малко благоприятна за околната среда инвестиция поради липсата на съоръжения с ограничен размер, допустимите разходи включват общите инвестиционни разходи за постигане на по-високо равнище на опазване на околната среда.

а)

45 % от допустимите разходи, ако допустимите разходи се изчисляват въз основа на точка 6, буква а) или б);

б)

30 % от допустимите разходи, ако допустимите разходи се изчисляват въз основа на точка 6, буква в).

i)

по-дългосрочния потенциал на определена нова и иновационна технология; или

ii)

необходимостта от постигането на диверсификация; или

iii)

мрежовите ограничения и стабилността на мрежата; или

iv)

системните разходи (за интегриране); или

v)

необходимостта да се избягват нарушения на пазарите за суровини в резултат от подпомагането в полза на биомасата.

а)

компетентните държавни органи на държавата членка официално са признали характера на събитието като природно бедствие; и

б)

налице е пряка причинно-следствена връзка между природното бедствие и щетите, понесени от засегнатото предприятие.

а)

инвестиционни разходи за разгръщане на пасивна широколентова инфраструктура;

б)

инвестиционни разходи за гражданско строителство, свързано с широколентов достъп;

в)

инвестиционни разходи за разгръщане на основни широколентови мрежи; и

г)

инвестиционни разходи за разгръщане на мрежи за достъп от следващо поколение.

а)

музеи, архиви, библиотеки, артистични и културни центрове и средища, театри, оперни театри, концертни зали, други организации за представления на живо, институции, ангажирани със съхраняване на филмовото наследство, и други подобни артистични и културни инфраструктури, организации и институции;

б)

материално наследство, в това число всички форми на движимо и недвижимо културно наследство и археологически обекти, паметници, исторически обекти и сгради; природно наследство, свързано с културно наследство, или ако е признато официално като културно или природно наследство от компетентните публични органи на държава членка;

в)

нематериално наследство във всичките му форми, в това число фолклорни обичаи и занаяти;

г)

художествени или културни прояви и представления, фестивали, изложби и други подобни културни дейности;

д)

културни и артистични образователни дейности и популяризиране на важното значение на опазването и насърчаването на многообразието от форми на културно изразяване чрез образователни програми и програми за по-голямо популяризиране, включително чрез използване на нови технологии;

е)

писане, редактиране, продуциране, дистрибуция, цифровизация и издаване на музика и литература, включително преводи.

а)

инвестиционни помощи, включително помощи за изграждане или модернизиране на културна инфраструктура;

б)

оперативни помощи.

а)

разходи за изграждане, модернизиране, закупуване, съхраняване или подобряване на инфраструктура, ако поне 80 % от нейния годишен времеви или пространствен капацитет се използват за културни цели;

б)

разходи за закупуване, включително на лизинг, прехвърляне на собствеността или физическо преместване на културно наследство;

в)

разходи за опазване, съхраняване, реставрация и рехабилитация на материално и нематериално културно наследство, включително допълнителни разходи за съхранение при подходящи условия, специални инструменти, материали и разходи за документация, научни изследвания, цифровизация и публикуване;

г)

разходи за подобряване на достъпа на обществеността до културното наследство, включително разходи за цифровизация и други нови технологии, разходи за подобряване на достъпността за лица със специални нужди (по-специално рампи и подемници за хора с увреждания, надписи на брайловата азбука и релефни експонати в музеите) и за насърчаване на културното многообразие по отношение на представянето, програмите и посетителите;

д)

разходи за културни проекти и дейности, сътрудничество и програми за обмен и безвъзмездни средства, включително разходи за процедури по подбор, разходи за реклама и разходи, направени пряко в резултат на проекта.

а)

разходите на културната институция или обекта на културно наследство, свързани с непрекъснати или периодични дейности, включително изложби, представления и събития и други подобни културни дейности, които се извършват в обичайния ход на стопанската дейност;

б)

разходи за културни и артистични образователни дейности и за популяризиране на важното значение на опазването и насърчаването на многообразието от форми на културно изразяване чрез образователни програми и програми за по-голямо популяризиране, включително чрез използване на нови технологии;

в)

разходи за подобряване на достъпа на обществеността до културната институция или обектите на културно наследство и дейности, включително разходи за цифровизация и за използване на нови технологии, както и разходи за подобряване на достъпността за лицата с увреждания;

г)

оперативни разходи, пряко свързани с културния проект или дейност, като например наемането на недвижимо имущество и културни центрове, пътни разходи, материали и консумативи, пряко свързани с културния проект или дейност, архитектурни структури за изложби и сценични декори, заем, лизинг и амортизация на средства, софтуер и оборудване, разходи за право на достъп до произведения, защитени с авторско право, и защитено съдържание от други сходни права на интелектуалната собственост, разходи за реклама и разходи, възникнали като пряк резултат от проекта или дейността; амортизационните разходи и разходите за финансиране са допустими само ако не са покрити с инвестиционна помощ;

д)

разходи за персонал, работещ за културната институция или обекта на културно наследство или за проекта;

е)

разходи за консултантски услуги и помощни услуги, предоставяни от външни консултанти и доставчици на услуги, които са възникнали като пряк резултат от проекта.

а)

помощи за производството на аудио-визуални произведения;

б)

помощи на предпроизводствен етап; и

в)

помощи за разпространение.

а)

да се изисква до 160 % от помощта, предоставена за производството на дадено аудио-визуално произведение, да бъдат изразходвани на територията на държавата членка, която отпуска помощта; или

б)

помощта, предоставена за производството на дадено аудио-визуално произведение, да бъде изчислена като процент от разходите за производствени дейности в държавата членка, предоставяща помощта, обикновено в случай на схеми за помощ под формата на данъчни стимули.

а)

за производствени помощи: общите разходи за производство на аудио-визуални произведения, включително разходите за подобряване на достъпността за лица с увреждания;

б)

за помощи на предпроизводствен етап: разходите за писане на сценарии и създаването на аудио-визуални произведения;

в)

за помощи за разпространение: разходите за разпространение и популяризиране на аудио-визуални произведения.

а)

до 60 % от допустимите разходи за трансгранични продукции, които са финансирани от повече от една държава членка и в които участват продуценти от повече от една държава членка;

б)

до 100 % от допустимите разходи за трудни аудиовизуални произведения и съвместни продукции с участието на държави от списъка на Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР).

а)

инвестиционна помощ, включително помощ за изграждане или модернизиране на спортна инфраструктура и мултифункционална инфраструктура за отдих;

б)

оперативна помощ за спортна инфраструктура;