20.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/29


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 528/2014 НА КОМИСИЯТА

от 12 март 2014 година

за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за риска по опции, различен от делта риска, при стандартизирания подход за пазарен риск

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 329, параграф 3, трета алинея, член 352, параграф 6, трета алинея и член 358, параграф 4, трета алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

С оглед на мандата, съдържащ се в Регламент (ЕС) № 575/2013 за разработване на набор от методи за отразяване на други рискове освен делта риска в изискванията за собствени средства на институциите, „по начин, който да бъде съразмерен спрямо мащаба и сложността на дейностите на институциите във връзка с опции и варанти“, е целесъобразно да бъдат разработени подходи с различни равнища на сложност и чувствителност към риска, които да бъдат подходящи за различните профили на институции. Следователно е целесъобразно да се предвидят следните три подхода, изброени по нарастваща сложност, за измерване на рисковете, различни от делта риск, свързани с опции и варанти: i) опростен подход; ii) подход „делта плюс“ и iii) сценариен подход. Тази рамка, основаваща се на три подхода, до голяма степен прилага рамката за риска, различен от делта риска, предвидена от Базелския комитет за банков надзор (БКБН), с необходимите корекции, които са продиктувани от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013. По този начин се осигурява по-голяма съгласуваност между правилата на Съюза и международно приетите минимални стандарти.

(2)

Като се има предвид, че е необходимо институциите, които прилагат подхода „делта плюс“, да имат възможността да третират непродължителни опции (non-continuous options) по начин, който е по-добре съобразен с риска, институциите следва да могат при определени условия да съчетават различните подходи за измерване на риска по опциите и варантите не само в рамките на групи, но също така и в рамките на отделни правни субекти. Независимо от това с цел да се избегне възможността институциите да прилагат подходите избирателно в стремежа си да сведат до минимум изискванията за собствените им средства, комбинирането на подходи на индивидуална основа следва да се допуска само при условие, че преди да започнат да използват определен подход институциите посочват обхвата на неговото приложението, така че да го прилагат последователно във времето.

(3)

Свързаните с опции и варанти рискове, различни от делта риска, могат да включват, но не се ограничават до рискове, възникващи от изменения в гама променливата на инструмента, наричани „гама риск“ или „риск от конвекция“, както е посочено в член 4, параграф 1, буква а) от настоящия регламент, рискове, произтичащи от изменения във вега променливата, наречени „вега риск“ или „риск от променливост“, както е посочено в член 4, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, рискове, произтичащи от промени в лихвените ставки, посочени като „лихвен риск“ или „rho риск“, нелинейни променливи, които не могат да бъдат отразени от гама риска, и риска от производна корелация при кошница от опции или варанти. От всички тези рискове единствено гама рискът и вега рискът са от такова значение, което оправдава налагането на изисквания за собствени средства дори за институциите с по-сложна дейност и следователно само тези видове рискове следва да бъдат обхванати при изчисляването на изискванията за собствени средства. Съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 институциите трябва да получат предварително разрешение от техните компетентни органи, за да използват вътрешен модел за изчисляване на делта. Използването обаче на подходи за риска, различен от делта риск, трябва да се следи и оценява като част от надзорния преглед и процеса на оценка на институциите, определен съгласно разпоредбите на Директива 2013/36/EС на Европейския парламент и на Съвета (2). Освен това по-голямата сложност на сценарийния подход изисква по-тясно наблюдение от страна на компетентните органи и поради това, използването му от страна на институциите следва да се обвърже с конкретни условия за приложение, както преди първоначалното му използване, така и на текуща основа.

(4)

Като се има предвид, че разпоредбите на член 330 от Регламент (ЕС) № 575/2013 относно третирането на лихвени суапове с размяна на фиксирана срещу плаваща лихва (fixed-to-floating interest-rate swaps) се прилагат само за целите на лихвените рискове, те не следва да се вземат предвид за някои финансови инструменти, като например суапции.

(5)

Разпоредбите в настоящия регламент са тясно свързани, тъй като всички те засягат оценяването на риска, различен от делта риска, по опции и варанти, свързани с различни базови инструменти. С оглед съгласуването на тези разпоредби, които следва да влязат в сила едновременно, както и на осигуряването на възможност за цялостен поглед и лесен достъп до тях на лицата, които трябва да спазват произтичащите от тях задължения, е желателно всички регулаторни технически стандарти, изисквани съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, да бъдат включени в един регламент.

(6)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от Европейския банков орган.

(7)

Европейският банков орган проведе обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, залегнали в основата на настоящия регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената по силата на член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (3) Група на участниците от банковия сектор,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Определяне на изискванията за собствени средства във връзка с риска, различен от делта риска, по опции и варанти

1.   Институциите изчисляват свързаните с пазарния риск изисквания за собствени средства по отношение на риска, различен от делта риска, по опции или варанти в съответствие с изискванията на член 329, параграф 3, член 352, параграф 6 и член 358, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, като използват един от следните подходи:

а)

опростения подход, както е посочено в членове 2 и 3 от настоящия регламент;

б)

подхода „делта плюс“, както е посочено в членове 4, 5 и 6 от настоящия регламент;

в)

сценарийния подход, както е посочено в членове 7, 8 и 9 от настоящия регламент.

2.   Когато изчисляват изискванията за собствени средства на консолидирана основа, институциите могат да използват комбинация от различни подходи. На индивидуална основа институциите могат да комбинират само сценарийния подход и подхода „делта плюс“ при спазване на условията, посочени в членове 4—9.

3.   За целите на изчисленията, посочени в параграф 1, институциите предприемат следните стъпки:

а)

разбиват кошниците от опции или варанти на техните основни компоненти;

б)

разбиват горните и долните граници или други опции, които са свързани с лихвените проценти към различни дати, в поредица от независими опции, отнасящи се за различни времеви периоди („caplet“ и „floorlets“);

в)

третират опциите или варантите върху лихвени суапове с размяна на фиксирана срещу плаваща лихва като опции или варанти за частта на суапа с фиксирана лихва;

г)

третират опциите или варантите, които се отнасят до повече от един базов инструменти измежду описаните в член 5, параграф 3, като кошница от опции или варанти, в която всяка опция има един обособен базов инструмент.

Член 2

Условията за прилагане на опростения подход

Институции, които купуват само опции и варанти, могат да използват единствено опростения подход.

Член 3

Определяне на изискванията за собствени средства съгласно опростения подход

1.   Институциите, прилагащи опростения подход, изчисляват изискванията за собствените средства във връзка с рискове, различни от делта риск, по кол и пут опции или варанти като по-високата стойност от нула и разликата между следните суми:

а)

брутната сума, както е описано в параграфи 2—5;

б)

рисково претеглената делта еквивалентна сума, която се изчислява като пазарната стойност на базовия инструмент, умножена по коефициента делта и след това умножена по един от следните съответни тегла:

i)

за специфичен и общ риск, свързан с акции, или лихвен риск — теглото в съответствие с част трета, дял IV, глава 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ii)

за стоков риск — теглото съгласно част трета, дял IV, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013; както и

iii)

за валутен риск — теглото съгласно част трета, дял IV, глава 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

2.   За опциите или варантите, които попадат под една от следните две категории, брутната сума, посочена в параграф 1, се определя в съответствие с параграфи 3 — 4:

а)

когато купувачът има безусловното право да закупи базовия актив на предварително определена цена на датата на изтичане на срока или по всяко време преди тази дата и когато продавачът е задължен да изпълни искането на купувача („обикновени кол опции или варанти“);

б)

когато купувачът има безусловното право да продаде базовия актив по същия начин, както е описано в буква а) („обикновени пут опции или варанти“).

3.   Брутната сума, посочена в параграф 1, се изчислява като максималната стойност между нула и пазарната стойност на базовата ценна книжа, умножена по размера на изискваните собствени средства във връзка със специфичния и общия пазарен риск за базовия инструмент, минус размера на печалбата, ако има такава, в резултат от незабавното изпълнение на опцията („в пари“), когато е изпълнено едно от следните условия:

а)

опцията или варантът включват право за продажба на базовия актив („дълъг пут“) и са комбинирани с притежаването на дялове в базовия актив („дълга позиция в базовия инструмент“);

б)

опцията или варантът включват право за продажба на базовия актив („дълъг пут“) и са комбинирани с обещанието за продажба на дялове в базисния актив („къса позиция в базовия инструмент“).

4.   Когато опцията или варантът включва право на закупуване на базовия актив („дълъг кол“) или право за продажба на базовия актив („дълъг пут“), брутната сума, посочена в параграф 1, е равна на по-малката от следните две суми:

а)

пазарната стойност на базовата ценна книга, умножена по сумата на изискванията за специфичния и общия пазарен риск във връзка с базовия актив;

б)

стойността на позицията, определена по метода на оценяване по пазарни цени или на оценяване по модел, както е предвидено в член 104, параграф 2, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 („пазарна стойност на опция или варант“).

5.   За всички видове опции или варанти, които нямат характеристиките, посочени в параграф 2, брутната сума, посочена в параграф 1, е пазарната стойност на опцията или варанта.

Член 4

Преглед на определяне на изискванията за собствени средства съгласно подхода „делта плюс“

1.   Когато институциите решат да прилагат подхода „делта плюс“ за опции и варанти, чиято гама е постоянна функция в цената на базовия инструмент и чиято вега е постоянна функция в производната променливост („непрекъснати опции и варанти“), изискванията за собствени средства във връзка с рискове, различни от делта риск, по опции или варанти се изчисляват като сбора от:

а)

за опциите и варантите върху облигации изискванията за собствени средства, свързани с частичното производно на коефициента делта по отношение на цената на базовия инструмент, са частичното производно на делта по отношение на доходността до падежа на базовата облигация, а за суапции — частичното производно на коефициента делта по отношение на суаповия процент;

б)

изискването, свързано с първото частично производно на стойността на опция или варант по отношение на производната променливост.

2.   Производната променливост се приема да бъде стойността на променливостта във формулата за ценообразуване на опция или варант, при която — предвид определен модел на ценообразуване и нивото на всички други наблюдавани ценови параметри — теоретичната цена на опцията или варанта е равна на тяхната пазарна стойност, като „пазарна стойност“ се разбира по смисъла на член 3, параграф 4.

3.   Изискванията за собствени средства във връзка с риск, различен от делта риска, за непродължителни опции или варанти се определят, както следва:

а)

ако опциите или варантите са били закупени — най-високата стойност между нула и разликата между следните стойности:

i)

пазарната стойност на опцията или варанта по смисъла на член 3, параграф 4;

ii)

рисково претеглената делта еквивалентна сума по смисъла на член 3, параграф 1, буква б);

б)

ако опциите или варантите са били продадени — най-високата стойност между нула и разликата между следните стойности:

i)

съответната пазарна стойност на базовия актив, която се приема да бъде или максималното възможно плащане на датата на изтичане на срока, ако е определено в договора, или пазарната стойност на базовия актив, или ефективната условна стойност, ако в договора не е определено максималното възможно плащане;

ii)

рисково претеглената делта еквивалентна сума по смисъла на член 3, параграф 1, буква б).

4.   Стойността на гама и вега, използвани при изчисляването на изискванията за собствени средства, се определя, като се използва подходящ модел за ценообразуване, както е посочено в член 329, параграф 1, член 352, параграф 1 и член 358, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Когато стойността на гама или вега не може да бъде изчислена в съответствие с настоящия параграф, изискваните собствени средства във връзка с риска, различен от делта риска, се изчисляват съгласно параграф 3.

Член 5

Определяне на изискванията за собствени средства във връзка с гама риск съгласно подхода „делта плюс“

1.   За целите на член 4, параграф 1, буква а) изискванията за собствени средства във връзка с гама риска се изчисляват чрез процес, състоящ се от следната последователност от стъпки:

а)

за всяка отделна опция или варант се изчислява въздействието на гама;

б)

въздействията на гама на отделни опции или варанти, които се отнасят до един и същ вид обособен базов инструмент, се сумират;

в)

абсолютната стойност на сумата от всички отрицателни стойности, произтичащи от изчислението по буква б), дава изискванията за собствени средства във връзка с гама риска. Положителни стойности, произтичащи от изчислението по буква б), не се вземат под внимание.

2.   За целите на изчислението по буква а) от параграф 1 въздействията от гама се изчисляват в съответствие с формулата, описана в приложение I.

3.   За целите на изчислението по буква б) от параграф 1 вид обособен базов инструмент е:

а)

за лихвени проценти в една и съща валута: всеки матуритетен времеви интервал, както е посочено в таблица 2 от член 339 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

за капиталови инструменти и борсови индекси: всеки пазар, както е определено в правилата, които ще бъдат разработени в съответствие с член 341, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

за чуждестранна валута и злато: всяка двойка валути и злато;

г)

за стоки: считаните за идентични стоки, както е определено в член 357, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Член 6

Определяне на изискванията за собствени средства във връзка с вега риск съгласно подхода „делта плюс“

За целите на член 4, параграф 1, буква б) изискванията за собствени средства във връзка с гама риска се изчисляват чрез процес, състоящ се от следната последователност от стъпки:

а)

за всяка отделна опция стойността на вега се определя;

б)

за всяка отделна опция се изчислява предполагаема промяна от ± 25 % в производната променливост, като производната променливост се разбира по начина, описан в член 4, параграф 2;

в)

за всяка отделна опция стойността на вега, получена в резултат на изчисленията по буква а), се умножава по предполагаемата промяна в производната променливост, получена вследствие на изчисленията по буква б);

г)

за всека вид обособен базов инструмент, разбиран по начина, описан в член 5, параграф 3, стойностите, получени от изчисленията по буква в), се сумират;

д)

сборът от абсолютните стойности, получени в резултат на изчисленията по буква г), дава общата стойност на изискването за собствени средства във връзка с вега риска.

Член 7

Условия за прилагане на сценарийния подход

Институциите могат да използват сценарийния подход, ако отговарят на всички от следните изисквания:

а)

имат отдел за контрол на риска, който наблюдава риска от портфейла с опции на институциите и съобщава резултатите на ръководството;

б)

уведомяват редовно компетентните органи за предварително определен кръг от експозиции, за които се прилага този подход;

в)

включват резултатите от сценарийния подход във вътрешното докладване пред ръководството на институцията.

За целите на буква в) институциите определят точните позиции, по отношение на които се прилага сценарийният подход, включително типа на продукта или идентифицирания документ и портфейл, конкретния подход за управление на риска, който се прилага за такива позиции, специалното информационно приложение, което се използва за такива позиции, както и обосновка за разпределяне на тези позиции към сценарийния подход спрямо позициите, разпределени към други подходи.

Член 8

Определение на матрицата на сценария при сценарийния подход

1.   За всеки вид обособен базисен инструмент, както е посочено в член 5, параграф 3, институцията определя матрица, която съдържа набор от сценарии.

2.   Първото измерение на матрицата от сценарии е промените в цената на базисния инструмент над и под неговата текуща стойност. Диапазонът от промени се състои от следното:

а)

за лихвени опции или варанти — плюс/минус предполагаемата промяна в лихвените проценти, определени в колона 5 на таблица 2 от член 339 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

за опции или варанти върху акции или индекси на акции — плюс/минус теглата, посочени в член 343 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

за опции или варанти върху чуждестранна валута и злато — плюс/минус теглата, посочени в член 351 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или, когато това е уместно, плюс/минус теглата, посочени в член 354 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)

за стоковите опции (варанти) — плюс/минус теглата, посочени в член 360, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

3.   Сценариите за промяна в цената на базовия инструмент се определят посредством мрежа от най-малко седем точки, която включва настоящото наблюдение и разделя диапазонът, определен в параграф 2, на интервали, разположени на еднакво разстояние един от друг.

4.   Второто измерение на матрицата на сценария се определя от измененията в променливостта. Обхватът на промените в променливостта е между ± 25 % от производната променливост, като производната променливост се разбира, както е посочено в член 4, параграф 2. Този диапазон се разделя на мрежа с най-малко три точки, които включват 0 % промяна и разделят диапазона на интервали, разположени на еднакво разстояние един от друг.

5.   Матрицата на сценария се определя от всички възможни комбинации от точки, както е посочено в параграфи 3 и 4. Всяка комбинация представлява един сценарий.

Член 9

Определяне на изискванията за собствени средства съгласно сценарийния подход

Според сценарийния подход изискването за собствени средства във връзка с рискове, различни от делта риска, по опции или варанти се изчислява чрез процес, състоящ се от следната последователност от стъпки:

а)

за всяка отделна опция или варант се прилагат всички сценарии, определени в член 8, за да се изчисли симулираната нетна загуба или печалба, съответстваща на всеки един от сценариите. Тази симулация се извършва чрез използването на методи за пълна преоценка, като измененията на цените се симулират чрез използването на модели за ценообразуване и без да се разчита на местни приблизителни стойности на тези модели;

б)

за всеки вид обособен базов инструмент, както е посочено в член 5, параграф 3, стойностите, получени в резултат от изчислението по буква а) и отнасящи се до отделните сценарии, се сумират;

в)

за всеки вид обособен базов инструмент, както е посочено в член 5, параграф 3, „съответният сценарий“ се изчислява като сценария, при който стойностите, определени чрез изчисленията по буква б), водят до най-голямата загуба или най-ниската печалба, ако няма загуби;

г)

за всеки вид обособен базов инструмент, както е посочено в член 5, параграф 3, изискванията за собствен капитал се изчисляват в съответствие с формулата, описана в приложение II;

д)

общият размер на изискването за собствени средства в случай на риск, различен от делта риска, по опции или варанти е сумата на изискванията за собствени средства, получени от изчислението по буква г), за всички видове обособени базови инструменти, както е посочено в член 5, параграф 3.

Член 10

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 12 март 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(2)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стp. 338).

(3)  Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Формула, която да се използва за целите на член 5, параграф 2

Формула, която да се използва за целите на член 5, параграф 2:

Въздействието на гама = ^ × гама × VU2

където VU:

а)

за опции или варанти върху лихвени проценти или облигации е равно на предполагаемата промяна в доходността, посочена в колона 5 на таблица 2 от член 339 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)

за опции или варанти върху акции и индекси на акции — пазарната стойност на базовия инструмент, умножена по теглото, посочено в член 343 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

в)

за опции или варанти върху чуждестранна валута и злато — пазарната стойност на базовия инструмент, изчислена в отчетната валута и умножена по рисковото тегло, посочено в член 351 от Регламент (ЕС) № 575/2013, или — ако е целесъобразно — теглото, посочено в член 354 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г)

за стокови опции или варанти — пазарната стойност на базовия инструмент, умножен по теглото, посочено в член 360, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Формула, която да се използва за целите на член 9, буква г)

Формула, която да се използва за целите на член 9, буква г)

Изискване за собствените средства = – min (0,PC-DE)

където:

а)

ПК („промяна в цена“) е сумата от промените в цената на опциите с еднакъв вид обособен базов инструмент, разбиран по начина, описан в член 5, параграф 3 (отрицателен знак за загуби и положителен знак за печалби), и отговарящи на съответния сценарий, определен чрез изчислението по буква в) от член 8, параграф 2;

б)

DE е „делта ефектът“, изчислен по следния начин:

DE = ADEV × PPCU

където:

i)

ADEV („агрегирана делта еквивалентна стойност“) представлява сумата на отрицателните или положителните коефициенти делти, умножена по пазарната стойност на базовия инструмент по договора, на опции, които имат еднакъв вид обособен базов инструмент, разбиран по начина, описан в член 5, параграф 3;

ii)

PPCU („процентна промяна в цената на базовия инструмент“) е процентната промяна в цената на базовия инструмент, разбиран по начина, описан в член 5, параграф 3, отговаряща на съответния сценарий, определен чрез изчислението по буква в) от член 8, параграф 2.