8.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 69/85

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 216/2014 НА КОМИСИЯТА

от 7 март 2014 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2075/2005 относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (1), и по-специално член 18, параграфи 6, 8, 10 и 12 от него,

като има предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕО) № 2075/2005 на Комисията от 5 декември 2005 г. относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото (2) се установяват правила за вземане на проби от кланични трупове от видове, възприемчиви към заразяване с Trichinella, с цел определяне на статута на стопанствата и регионите и условията за внос на месо в Съюза. В него също така се предвиждат референтни методи и еквивалентни методи за откриване наличието на Trichinella в проби от кланични трупове.

(2)

На 3 октомври 2011 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прие научно становище относно рисковете за общественото здраве, които трябва да бъдат обхванати от инспекциите на (свинско) месо (3). В посоченото становище ЕОБХ установи, че Trichinella представлява средна степен на риск за общественото здраве, свързан с консумацията на свинско месо, и стигна до заключението, че, по отношение на методите за проверка за биологични опасности, единственият начин да се гарантира ефективен контрол на основните опасности е осигуряване на безопасност на свински кланичен труп с набор от превантивни мерки и механизми за контрол, които се прилагат интегрирано в стопанствата и в кланиците.

(3)

ЕОБХ установи определени епидемиологични показатели във връзка с Trichinella. В зависимост от предназначението и от епидемиологичната обстановка в страната показателите могат да бъдат приложени на национално или на регионално равнище, както и на равнище кланица или стопанство.

(4)

ЕОБХ признава спорадично наличие на Trichinella в Съюза, предимно в свине, отглеждани свободно и/или в лични стопанства. ЕОБХ установи също така, че типът прозводствена система е най-големият рисков фактор за заразяване с Trichinella. Освен това наличните данни показват незначителен риск от заразяване с Trichinella на свине, отглеждани при официално признати контролирани условия.

(5)

Световната организация по опазване здравето на животните (OIE) вече не признава в международен контекст статута на незначителен риск за държава или за регион. Вместо това признаването е свързано с компартменти на едно или повече стопанства, прилагащи специфични контролирани условия на отглеждане.

(6)

От съображения за съгласуваност с международните стандарти, а също и с цел въвеждане на система за контрол, отговаряща на действителните рискове за общественото здраве, следва да се адаптират, рационализират и опростят мерките за намаляване на риска от Trichinella в кланиците, включително условията за внос, както и условията за определяне на статута на държави, региони или стопанства по отношение на заразяването с Trichinella.

(7)

През 2011 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 2075/2005 Белгия и Дания съобщиха за незначителен риск от Trichinella на тяхна територия. Статутът на незначителен риск за държава или регион вече не се признава. Въпреки това на стопанствата и компартментите в Белгия и Дания, които отговарят на условията за контролирано отглеждане към датата на влизане в сила на настоящия регламент, следва да се разреши да приложат дерогация за тези стопанства и компартменти без допълнителни предварителни условия, като например допълнителни изисквания за мерки след официалното признаване, предприемани от компетентния орган.

(8)

Референтната лаборатория на ЕС за паразити препоръча да се изясни текстът на регламента по отношение на процедурата на някои еквивалентни методи за тестване за Trichinella.

(9)

Следва да се предвиди гарантиране от страна на операторите, че мъртвите животни се събират, идентифицират и транспортират без излишно забавяне в съответствие с членове 21 и 22 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (4) и с приложение VIII към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (5).

(10)

Броят случаи (внос и местни) на Trichinella при хора, включително епидемиологични данни, следва да бъдат докладвани в съответствие с Решение 2000/96/ЕО на Комисията от 22 декември 1999 г. относно заразните болести, които постепенно се обхващат от мрежата на Общността съгласно Решение № 2119/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).

(11)

Поради това Регламент (ЕО) № 2075/2005 следва да бъде съответно изменен.

(12)

Изискванията, предвидени в настоящия регламент, включват адаптиране на настоящите практики на операторите в сектор храни и на компетентните органи. Поради това е целесъобразно да се разреши отложено прилагане на някои от разпоредбите на настоящия регламент.

(13)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и нито Европейският парламент, нито Съветът възразиха срещу тях,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 2075/2005 се изменя, както следва:

1)

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)

„Trichinella“ е всеки нематод, който принадлежи към вид от рода Trichinella.

2)

„Контролирани условия на отглеждане“ е вид животновъдство, при който свинете се държат през цялото време при условия, контролирани от оператора в сектор храни по отношение на храненето и отглеждането.

3)

„Компартмент“ е група от стопанства, прилагащи контролирани условия на отглеждане. Всички стопанства, прилагащи контролирани условия на отглеждане в държава членка, могат да се считат за един компартмент.“

2)

Членове 2 и 3 се заменят със следното:

„Член 2

Вземане на проби от кланични трупове

1.   От кланични трупове от домашни свине се вземат проби в кланиците като част от следкланичен преглед, както следва:

а)

За Trichinella се изследват всички кланични трупове на свине и нерези за разплод, или най-малко 10 % от кланичните трупове на животни, ежегодно изпращани за клане от всяко стопанство, което е официално признато за прилагащо контролирани условия на отглеждане.

б)

Всички кланични трупове от стопанства, които не са официално признати за прилагащи „контролирани условия на отглеждане“, се изследват систематично за Trichinella.

От всеки труп се взема проба и пробата се изследва за Trichinella в лаборатория, определена от компетентния орган, като се използва един от следните методи за откриване:

а)

референтен метод на откриване, посочен в глава I от приложение I; или

б)

еквивалентен метод за откриване, посочен в глава II от приложение I.

2.   До получаване на резултатите от изследването за Trichinella и при условие че операторът в сектор храни гарантира пълна проследяемост, такива кланични трупове могат да бъдат разрязани най-много на шест части в кланица или в транжорна, която се намира в едно и също помещение с кланицата (помещението).

Чрез дерогация от първа алинея и след одобрение от компетентния орган, кланичните трупове могат да бъдат транжирани в транжорна, свързана със или отделена от кланицата, при условие че:

а)

процедурата е под наблюдение на компетентния орган;

б)

кланичният труп или частите от него няма да бъдат изпратени до повече от една транжорна;

в)

транжорната е разположена в рамките на територията на държавата членка; както и

г)

в случай на положителен резултат, всички части ще бъдат обявени като негодни за консумация от човека.

3.   От трупове на коне, диви свине и други видове животни, отглеждани във ферми, и диви животни, възприемчиви към заразяване с Trichinella, системно се вземат проби в кланици или обекти за обработка на дивеч, като част от следкланичния преглед.

Проба се взема от всеки кланичен труп, като пробата се изследва в съответствие с приложения I и III в лаборатория, определена от компетентния орган.

Член 3

Дерогации

1.   Чрез дерогация от член 2, параграф 1 месото от домашни свине, което е преминало замразяваща обработка в съответствие с приложение II под наблюдението на компетентния орган, се освобождава от изследването за Trichinella.

2.   Чрез дерогация от член 2, параграф 1 кланични трупове и месо от неотбити домашни свине на възраст под 5 седмици се освобождават от изследването за Trichinella.

3.   Чрез дерогация от член 2, параграф 1, кланични трупове и месо от домашни свине могат да се освободят от изследването за Trichinella, когато животните идват от стопанство или компартмент, които са официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане в съответствие с приложение IV, ако:

а)

през последните 3 години в държавата членка не са открити местни зарази с Trichinella при домашни свине, държани в стопанства, които са официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане, като през този период непрекъснато са провеждани изследвания в съответствие с член 2; или

б)

историческите данни за непрекъснатите изследвания, провеждани върху популацията от заклани свине, дават най-малко 95 % сигурност, че болестността от Trichinella не надвишава 1 на милион в тази популация; или

в)

стопанствата, прилагащи контролирани условия на отглеждане, се намират в Белгия или Дания.

4.   Когато държава членка приложи дерогацията, предвидена в параграф 3, съответната държава членка информира Комисията и другите държави членки в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и представя годишен доклад на Комисията, съдържащ информацията, посочена в глава II от приложение IV. Комисията публикува на своя уебсайт списък на държавите членки, прилагащи дерогацията.

Когато държава членка не успее да представи този годишен доклад или годишният доклад е незадоволителен за целите на настоящия член, дерогацията престава да бъде прилагана за тази държава членка.“

3)

Членове 8—12 се заменят със следния текст:

„Член 8

Официално признаване на стопанства за прилагащи условия на контролирано отглеждане

1.   За целите на настоящия регламент компетентният орган може официално да признае дадено стопанство или компартмент за прилагащи контролирани условия на отглеждане, когато са изпълнени изискванията, предвидени в приложение IV.

2.   Стопанства или компартмент, прилагащи контролирани условия на отглеждане в Дания или Белгия в съответствие с член 3, параграф 3, буква в) към датата на прилагане на настоящия регламент, се считат за официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане, както са изброени в приложение IV към настоящия регламент.

Член 9

Задължение за информиране от страна на оператора в сектор храни

Операторите в сектор храни на стопанства, официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане, информират компетентния орган за всяко изискване, установено в приложение IV, което повече не се изпълнява, или за всяка друга промяна, която би могла да промени статута на стопанствата по отношение на Trichinella.

Член 10

Одити на стопанства, официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане

Компетентният орган гарантира редовното извършване на одити в стопанства, официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане.

Честотата на одитите е на база на риска, като се отчитат историята на болестта и болестността, предишните констатации, географският район, местните възприемчиви диви видове, животновъдните практики, ветеринарният надзор и спазването на законодателството от земеделските производители.

Компетентният орган проверява дали домашните свине, идващи от тази стопанства, са изследвани в съответствие с член 2, параграф 1.

Член 11

Мониторингови програми

Компетентният орган може да въведе мониторингова програма, която обхваща популацията от домашни свине, идващи от стопанство или компартмент, които са официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане, с цел да установи дали Trichinella действително не се среща в тази популация.

Честотата на изследванията, броят на животните, които се изследват и планът за вземане на проби, са определени в мониторинговата програма. Във връзка с това пробите от месо се събират и изследват за наличие на паразити Trichinella в съответствие с глава I или II от приложение I.

Мониторинговата програма може да включва серологични методи като допълнително средство, след като даден подходящ тест е потвърден от референтната лаборатория на ЕС.

Член 12

Оттегляне на официалното признаване от стопанства, прилагащи условия на контролирано отглеждане

1.   Когато резултатите от одитите, извършени в съответствие с член 10, показват, че изискванията на приложение IV вече не са изпълнени, компетентният орган незабавно оттегля официалното признаване от стопанството.

2.   Когато домашни свине от стопанство, официално признато за прилагащо контролирани условия на отглеждане, дадат положителен резултат при изследване за Trichinella, компетентният орган незабавно:

а)

оттегля официалното признаване на стопанството;

б)

изследва всички домашни свине от това стопанство при клането;

в)

проследява и изследва всички разплодни животни, които пристигат в стопанството и, доколкото е възможно, всички, които са напуснали стопанството най-малко шест месеца преди положителните резултати; във връзка с това, проби от месо се събират и изследват за наличие на паразити Trichinella, като се използват методите за откриване, изброени глава I и II от приложение I;

г)

когато е необходимо и доколкото е приложимо, разследва разпространението на опаразитяването в резултат от дистрибуцията на месо от домашни свине, заклани в периода преди положителния резултат;

д)

информира Комисията и останалите държави членки;

е)

когато е необходимо, започва епидемиологично разследване за изясняване на причината за опаразитяването;

ж)

взема необходими мерки, ако опаразитеният кланичен труп не може да бъде идентифициран в кланицата, включително чрез:

i)

увеличаване размера на всяка проба месо, събрана за изследването на съмнителните кланични трупове; или

ii)

обявяване на кланичните трупове за негодни за консумация от човека;

iii)

вземане на подходящи мерки за обезвреждането на съмнителни трупове или части от тях и на тези с положителен резултат от изследването.

3.   След оттеглянето на признаването стопанствата могат да бъдат официално признати отново, след като бъдат разрешени установените проблеми, а изискванията, определени в приложение IV, бъдат изпълнени по задоволителен за компетентния орган начин.

4.   Ако проверката установи липса на съответствие с член 9, или положителен резултат в стопанство на компартмент, съответното стопанство се отстранява от компартмента до възобновяване на съответствието.“

4)

Член 13 се заменя със следния текст:

„Член 13

Здравни изисквания при внос

Месо от животински видове, които могат да са носители на Trichinella, съдържащо напречно набраздена мускулатура и идващо от трета държава, може да бъде внасяно в Съюза само ако е било изследвано за Trichinella в съответствие с членове 2 и 3 в тази трета държава преди износ.“

5)

Член 14 се заличава.

6)

Член 15 се заменя със следния текст:

„Член 15

Документация

Ветеринарно-санитарният сертификат, придружаващ вноса на месо, както е посочено в член 13, се потвърждава с декларация от страна на официалния ветеринарен лекар в смисъл, че изследването за Trichinella в третата държава на произход е била проведено в съответствие с член 13.

Оригиналът на посочения документ придружава месото, освен ако не е разрешено освобождаване в съответствие с член 14, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 854/2004.“

(7)

Приложение I се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

(8)

Приложение IV се заменя с текста от приложение II към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юни 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 7 март 2014 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 206.

(2)  ОВ L 338, 22.12.2005 г., стр. 60.

(3)  EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2011 г.; 9(10): 2351 [198 стр.], публикуван на 3 октомври 2011 г.

(4)  ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 28, 3.2.2000 г., стр. 50.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I към Регламент (ЕО) № 2075/2005 се изменя, както следва:

1)

В глава I, точка 3 „Процедура“ се добавя следният параграф:

„IV.   Процедура за почистване и обеззаразяване при положителен или съмнителен резултат.

Когато изследването на сборна или отделна проба даде положителен или съмнителен резултат от латекс-аглутинация, всички материали в контакт с месото (смесителна купа, стъклена колба, бъркалка, температурен сензор, конусовидна филтрационна фуния, сито и пинцети), трябва внимателно да бъдат обеззаразени чрез потапяне за няколко секунди в топла вода (65 °C до 90 °C). Остатъците от месо или неактивирани ларви, които е възможно да останат по тяхната повърхност, могат да бъдат отстранени с помощта на чиста гъба и чешмяна вода. Ако е необходимо, могат да се добавят няколко капки миещ препарат, за да се отстранят мазнините по оборудването. След това се препоръчва всеки компонент да се изплакне много добре, за да се отстранят всички следи от миещ препарат.“

2)

В глава II, част Г, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   Процедура

I.   За пълни групи (100 g проби наведнъж)

а)

16 ± 0,5 ml 25 %-на солна киселина (0,2 % от окончателния обем) се добавя към 3-литрова стъклена колба съдържаща 2,0 литра +/– 200 ml чешмяна вода, предварително загрята до 46—48 °C; бъркалката се слага в стъклената колба, която се поставя на предварително затоплена плоча и разбъркването започва.

б)

Добавя се 10 ± 1 g пепсин на прах (или 30 ± 3 ml течен пепсин).

в)

100—115 g проби, събрани в съответствие с точка 2, се смилат в смесителя заедно със 150 ml ± 15 ml предварително затоплен храносмилателен буферен разтвор.

г)

Смляното месо се прехвърля към 3-литровата стъклена колба, съдържаща водата, пепсина и солната киселина.

д)

Мелещата приставка на смесителя се потапя многократно в изкуствения стомашен сок в стъклената колба, като смесителната купа се изплаква с малко количество изкуствен стомашен сок, за да се отстрани всякакво останало месо.

е)

Стъклената колба се покрива с алуминиево фолио.

ж)

Магнитната бъркалка трябва да бъде настроена така, че да поддържа постоянна температура от 44 до 46 °C по време на процеса. По време на разбъркването изкуственият стомашен сок трябва да се върти с достатъчно висока скорост, така че да създаде дълбок водовъртеж без разплискване на течността.

з)

Изкуственият стомашен сок се бърка, докато частиците месо изчезнат (приблизително 30 минути). Тогава бъркалката се изключва и изкуственият домашен сок се излива през сито във фунията за утаяване. По-дълго време за смилане може да бъде необходимо (без да надвишава 60 минути) при преработката на определени видове месо (език, дивечово месо и др.).

и)

Процесът на смилане се счита за задоволителен, ако не повече от 5 % от началното тегло на пробата остане върху ситото.

й)

Филтърът с найлонова мрежа с размер на отворите 20 микрона се поставя на поставката за филтриране. Конусовидната стоманена фуния за филтриране се закрепва на поставката посредством системата за закрепване и върху фунията се поставя стоманеното сито с размер на отворите на мрежата 180 микрона. Вакуумната помпа се свързва с поставката за филтриране и с металния или пластмасовия съд, за да събира изкуствения стомашен сок.

к)

Прекратява се разбъркването и изкуственият стомашен сок се излива във фунията за филтриране през ситото. Стъклената колба се изплаква с около 250 ml топла вода. Изплакващата течност трябва да се излее във филтриращата система, след като филтрирането на изкуствения стомашен сок приключи успешно.

л)

Филтриращата мембрана се взема с пинцетите, като се държи за някой от краищата. Филтриращата мембрана се сгъва най-малко на четири и се поставя в конусовиден флакон с вместимост 15 ml. Изборът на конусовиден флакон трябва да бъде съобразен с чукалото.

м)

Филтриращата мембрана се натиква на дъното на конусовидния флакон с вместимост 15 ml с помощта на чукалото и се притиска силно с около 20 последователни постъпателни и възвратни движения с чукалото, което трябва да е разположено отвътре на сгънатата филтрираща мембрана в съответствие с инструкциите на производителя.

н)

„0,5 ml ± 0,01 ml от разредителите на пробата се прибавя в конусовидния флакон с вместимост 15 ml с помощта на пипета, а филтриращата мембрана се превръща в еднородна маса посредством последователни постъпателни и възвратни движения на чукалото с ниска амплитуда в продължение на около 30 секунди, като се избягват резките движения, за да се ограничи разливането на течност, в съответствие с инструкциите на производителя.

о)

Всяка проба, отрицателната контрола и положителната контрола се разпределят в различни полета на картата за аглутинация посредством пипети, в съответствие с инструкциите на производителя.

п)

Латексните зърна се прибавят към всяко поле на картата за аглутинация посредством пипета, в съответствие с инструкциите на производителя, без да се позволява те да влязат в контакт с пробата(ите) и контролите. След това латексните зърна във всяко поле се разбъркват внимателно с помощта на пръчките за еднократна употреба, докато хомогенната течност покрие цялото поле.

р)

Картата за аглутинация се поставя на уреда за разклащане с триизмерно действие и се разклаща в продължение на 10 ± 1 минути в съответствие с инструкциите на производителя.

с)

След изтичане на определеното по инструкциите на производителя време разклащането се прекратява, а картата за аглутинация се поставя върху равна повърхност и незабавно се отчита настъпилата реакция, в съответствие с инструкциите на производителя. При положителна проба трябва да се появят струпвания на зърна. При отрицателна проба суспензията остава хомогенна без струпвания на зърна.

II.   Групи от по-малко от 100 g, както е предвидено в глава I, точка 3, подточка II.

За групи от по-малко от 100 g трябва да се следва процедурата, посочена в глава I, точка 3, подточка II.

III.   Положителни или съмнителни резултати

Когато изследване на сборна проба даде положителен или несигурен резултат за латекс-аглутинация, от всяка свиня се взема допълнителна проба от 20 g в съответствие с глава I, точка 2, буква а). Пробите от по 20 g от пет свине се групират и изследват по описания в раздел I. метод. По този начин трябва да бъдат изследвани проби от 20 групи от по пет свине.

Ако от група от пет свине се получи положителен резултат за латекс-аглутинация, от отделните свине в групата се събират още веднъж проби от по 20 g и всяка от тях се изследва отделно по описания в глава I метод.

Когато се получи положителен или несигурен резултат от латекс-аглутинация, най-малко 20 g от свинския мускул трябва да се изпратят в националната референтна лаборатория за потвърждаване чрез прилагане на един от описаните в глава I методи.

Паразитните проби трябва да се съхраняват в 90 % етилов алкохол за консервиране и идентификация на равнище видове в референтната лаборатория на Европейския съюз или национална референтна лаборатория.

След събирането на паразити положителните течности трябва да се обеззаразят чрез загряване до най-малко 60 °C.

IV.   Процедура за почистване и обеззаразяване при положителен или съмнителен резултат.

Когато изследването на сборна или отделна проба даде положителен или съмнителен резултат от латекс-аглутинация, всички материали в контакт с месото (смесителна купа, стъклена колба, бъркалка, температурен сензор, конусовидна филтрационна фуния, сито и пинцети), трябва внимателно да бъдат обеззаразени чрез потапяне за няколко секунди в топла вода (65 °C до 90 °C). Остатъците от месо или неактивирани ларви, които е възможно да останат по тяхната повърхност, могат да бъдат отстранени с помощта на чиста гъба и чешмяна вода. Ако е необходимо, могат да се добавят няколко капки миещ препарат, за да се отстранят мазнините по оборудването. След това се препоръчва всеки компонент да се изплаква много добре, за да се отстранят всички следи от миещ препарат.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

„ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ГЛАВА I

ОФИЦИАЛНО ПРИЗНАВАНЕ НА СТОПАНСТВА ИЛИ КОМПАРТМЕНТ ЗА ПРИЛАГАЩИ КОНТРОЛИРАНИ УСЛОВИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

А.

За да получат официално признаване на стопанството, операторите в сектор храни трябва да изпълняват следните изисквания:

а)

операторът трябва да е предприел всички практически предохранителни мерки по отношение на конструкцията на сградата и нейното поддържане, за са предотврати достъп на вредители, всякакъв друг вид бозайници и месоядни птици до сградите, където се отглеждат животни;

б)

операторът трябва да прилага програма за контрол на вредители, и по-специално за гризачи, за да предотврати ефективно опаразитяването на свинете. Операторът трябва да води записи на програмата за удовлетворяване на компетентния орган;

в)

операторът трябва да гарантира, че целият фураж се получава от съоръжение, което произвежда фураж в съответствие с принципите, описани в Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета (1);

г)

операторът трябва да съхранява фуража, предназначен за възприемчиви към Trichinella видове, в затворени силози или контейнери, които са недостъпни за гризачи. Всички други доставки на фураж трябва да бъдат топлинно преработени или произведени и съхранявани така, че да удовлетворят компетентния орган;

д)

операторът трябва да гарантира, че умъртвените животни се събират, идентифицират и транспортират без излишно забавяне в съответствие с членове 21 и 22 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (2) и с приложение VIII към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията (3);

е)

ако в съседство със стопанството е разположено сметище, операторът трябва да информира компетентния орган. В резултат на това компетентният орган трябва да оцени възможните рискове и да реши дали стопанството може да бъде признато за прилагащо контролирани условия на отглеждане;

ж)

операторът трябва да гарантира, че прасенцата, идващи в стопанството отвън, както и закупените свине, са родени и отгледани при контролирани условия на отглеждане;

з)

операторът трябва да гарантира, че свинете са идентифицирани, така че всяко животно да може да бъде проследено обратно до стопанството;

и)

операторът може да въвежда нови животни в стопанството, само ако идват от стопанства, също така официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане;

й)

никое от животните няма достъп до съоръжения на открито, освен ако операторът в сектор храни може да докаже чрез анализ на риска, удовлетворяващ компетентния орган, че времевият период, съоръженията и обстоятелствата по достъпа на открито не представляват опасност за внасянето на Trichinella в стопанството.

Б.

Операторите в сектор храни в стопанства, официално признати за прилагащи контролирани условия на отглеждане, информират компетентния орган за всяко изискване, установено в точка А, което повече не се изпълнява, или за всяка друга промяна, която би могла да промени статута на стопанството.

В.

Компетентните органи в държавите членки могат да признават единствено стопанство или категория стопанства, при условие че са проверили спазването на изискванията, определени в точка А.

ГЛАВА II

ДОКЛАДВАНЕ ЗА НАЛИЧИЕ НА TRICHINELLA

а)

Броят случаи (внос и местни) на Trichinella при хора, включително епидемиологичните данни, се докладват в съответствие с Решение 2000/96/ЕО на Комисията (4).

б)

Броят на изследванията и резултатите от изследванията за Trichinella при домашни свине, диви свине, коне, дивеч и всякакви други възприемчиви животни се представят в съответствие с приложение IV към Директива 2003/99/ЕО. Данните за домашни свине съдържат конкретна информация, отнасяща се най-малко до:

i)

изследвания върху животни, отглеждани при контролирани условия;

ii)

изследвания върху свине за разплод, нерези и свине за угояване.

(1)  ОВ L 35, 8.2.2005 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 28, 3.2.2000 г., стр. 50.“