31.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 31/1


ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ ОТНОСНО ДЕЛАТА ПРЕД СЪДА

Съдържание

I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Етапи на производството пред Съда и техните основни характеристики

Представителство на страните пред Съда

Разходи по производството пред Съда и правна помощ

Анонимност

II.

ПИСМЕНА ФАЗА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Цел на писмената фаза на производството

Писмена фаза на производствата по преюдициални запитвания

Писмена фаза на преките производства

Искова молба или жалба

Писмена защита

Реплика и дуплика

Искане за провеждане на бързо производство

Молби за спиране на изпълнението или за постановяване на временни мерки (Обезпечително производство)

Писмена фаза на производствата по обжалване на съдебни актове на Общия съд

Жалба

Писмен отговор

Насрещна жалба

Писмен отговор по насрещната жалба

Писмена реплика и писмена дуплика

Жалби по член 57 от Статута

Встъпване при преките производства и производствата по обжалване на съдебни актове

Молба за встъпване

Изявление при встъпване

Становища по изявлението при встъпване

Късно подадени молби за встъпване

Встъпване в случаите, когато е подадена молба за допускане на обезпечителни мерки или се провежда бързо производство

Изключване на встъпването при производствата по преюдициални запитвания

Оформление и структура на процесуалните документи

Подаване и изпращане на процесуалните документи

III.

УСТНА ФАЗА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Цел на съдебното заседание за изслушване на устните състезания

Искане за провеждане на съдебно заседание

Призовка за съдебното заседание и необходимост от бърз отговор на призовката

Мерки, които трябва да бъдат взети във връзка със съдебното заседание

Обичайно протичане на съдебното заседание за изслушване на устните състезания

Първа фаза на съдебното заседание: устни състезания

Цел на устните състезания

Време за изказване и евентуалното му удължаване

Брой на изказващите се лица

Втора фаза на съдебното заседание: въпроси на членовете на Съда

Трета фаза на съдебното заседание: реплики

Отражение на симултанния превод и изисквания, свързани с него

Процесът след съдебното заседание за изслушване на устните състезания

IV.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

СЪДЪТ,

като взе предвид Процедурния правилник от 25 септември 2012 г. (1), и по-специално член 208 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 25 септември 2012 г. с одобрението на Съвета Съдът прие нов процедурен правилник, който отменя Процедурния правилник от 19 юни 1991 г., последно изменен на 24 май 2011 г. Целта на този акт, влязъл в сила на 1 ноември 2012 г., е по-специално да адаптира структурата и съдържанието на процедурния правилник на Съда към промените, свързани с разглежданите от него спорове, и по-конкретно към растящия брой преюдициални запитвания, отправяни от юрисдикциите на държавите — членки на Съюза, като същевременно този акт допълва и изяснява в редица важни аспекти правилата, които уреждат развитието на производството пред Съда.

(2)

Ето защо в интерес на доброто правораздаване и с цел по-голяма прегледност приетите въз основа на предходния процедурен правилник Практически указания относно преките производства и жалбите срещу решения или определения на Първоинстанционния съд трябва да бъдат заменени и на страните и техните представители трябва да бъдат дадени практически указания, които се основават на новия процедурен правилник и в частност отчитат натрупания опит от прилагането му.

(3)

Тези нови указания, които са приложими за всички категории дела пред Съда, не са предназначени да заместят релевантните разпоредби на Статута и на Процедурния правилник. Тяхната цел е да се даде възможност на страните и на представителите им да разберат по-добре смисъла на тези разпоредби и да си създадат по-точна представа за развитието на производството пред Съда, и по-специално за изискванията, с които Съдът трябва да се съобразява в работата си, конкретно във връзка с обработването и писмения превод на процесуалните документи и със симултанния превод на становищата, които се представят в съдебните заседания за изслушване на устните състезания. В ситуация, която се характеризира, от една страна, с непрекъснато увеличаване на броя на образуваните пред юрисдикцията дела, и от друга, с нараснала сложност на разглежданите проблеми, спазването на настоящите указания и съобразяването с тях всъщност са най-добрата гаранция както за страните, така и за Съда, че юрисдикцията ще обработва делата по оптимален начин.

(4)

Освен това за по-голяма яснота е необходимо в новите указания да бъдат включени някои разпоредби с по-практическа насоченост — които преди бяха част от Указанията към процесуалните представители на страните, от Указанията за секретаря на Съда или от призовките за съдебните заседания — относно подаването и връчването на процесуални документи и относно конкретното протичане на устната фаза на производството.

ПРИЕ НАСТОЯЩИТЕ ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ:

I.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Етапи на производството пред Съда и техните основни характеристики

1.

Освен когато в особени разпоредби на Протокола относно Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“) или на Процедурния правилник е предвидено друго, по общо правило производството пред Съда се състои от устна и от писмена фаза. Целта на писмената фаза на производството е пред Съда да бъдат изложени твърденията за нарушение, оплакванията, основанията и доводите на страните в производството или, при делата по преюдициални запитвания, становищата на заинтересованите субекти по член 23 от Статута относно въпросите, поставени от юрисдикциите на държавите — членки на Съюза. Устната фаза, която я следва по време, от своя страна цели да даде възможност на Съда да се запознае по-обстойно с делото, като евентуално изслуша страните или заинтересованите субекти в съдебно заседание за изслушване на устните състезания и като изслуша заключението на генералния адвокат, ако има такова.

Представителство на страните пред Съда

2.

Съгласно член 19 от Статута страните в производството пред Съда задължително трябва да бъдат представлявани от лице, надлежно упълномощено за тази цел. За разлика от държавите членки, от другите държави — страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), от Надзорния орган на Европейската асоциация за свободна търговия (наричана по-нататък „ЕАСТ“) и от институциите на Съюза, които се представляват от свои служители, определени за процесуални представители по конкретното дело, останалите страни в производството трябва да бъдат представлявани от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП. Доказателството за това качество трябва да може да бъде представено при поискване, на всеки стадий от производството. Съгласно член 19, седма алинея от Статута, на адвокатите са приравнени университетските преподаватели, граждани на държава членка, чието законодателство им дава право да се явяват пред съд.

3.

В производствата по преюдициални запитвания обаче по отношение на представителството на страните по спора в главното производство Съдът взима предвид процесуалните правила, приложими пред юрисдикцията, която го е сезирала. Следователно всяко лице, което е овластено да представлява дадена страна пред тази юрисдикция, може да я представлява и пред Съда, а ако националните процесуални правила не предвиждат изискване за представителство, страните по спора в главното производство имат право сами да представят своето писмено или устно становище. При съмнение в тази насока Съдът може във всеки един момент да поиска релевантната информация от тези страни, от техните представители или от сезиралата го юрисдикция.

4.

Независимо от титлата и от качеството на лицата, които пледират пред Съда, те са длъжни да носят тога. Ето защо, когато е насрочено съдебно заседание за изслушване на устните състезания, процесуалните представители и адвокатите, които ще участват в него, следва да се снабдят с тога; Съдът държи няколко тоги на разположение на страните или на представителите, които нямат такава.

Разходи по производството пред Съда и правна помощ

5.

Освен в случаите по член 143 от Процедурния правилник, производството пред Съда е безплатно, като за подаването в Съда на жалба, на иск или на процесуален документ не се дължат никакви такси или други парични суми. Съдебните разноски, посочени в член 137 и сл. от Процедурния правилник, включват само т.нар. „подлежащи на възстановяване“ разноски, т.е. сумите, евентуално дължими на свидетелите и на експертите, и необходимите разходи, които са направени от страните за целите на производството пред Съда и са свързани с възнаграждението на техния представител, а ако се провежда съдебно заседание — и с разходите му за път и престой в Люксембург. С решението или определението, с което се слага край на производството, Съдът се произнася по размера на тези разноски и по това на кого да бъдат възложени те, докато в производствата по преюдициални запитвания запитващата юрисдикция е тази, която трябва да се произнесе по съдебните разноски.

6.

Ако дадена страна или, в производствата по преюдициални запитвания, страна по спора в главното производство, не е в състояние да поеме изцяло или отчасти разходите в производството, тя може във всеки един момент да поиска правна помощ при условията, предвидени съответно в членове 115—118 и 185—189 от Процедурния правилник. За да бъде разгледана такава молба обаче, към нея трябва да се приложат всички необходими сведения и доказателства, позволяващи на Съда да прецени реалното имуществено състояние на молителя. В производството по преюдициално запитване Съдът се произнася по искане на юрисдикция на държава членка, поради което страните по спора в главното производство трябва да поискат евентуална правна помощ първо от тази юрисдикция или от компетентните органи на съответната държава членка, като отпусканата от Съда е субсидиарна спрямо помощта, отпускана на национално равнище.

7.

Уместно е да се напомни, че когато уважи молбата за правна помощ, Съдът поема единствено разходите във връзка с подпомагането и представляването на молителя пред Съда, евентуално до определения от съдебния състав максимален размер. Съгласно разпоредбите на Процедурния правилник Съдът може впоследствие, със съдебния акт, с който слага край на производството и се произнася по съдебните разноски, да изиска да му се възстановят тези разходи, а съдебният състав, който се е произнесъл по молбата за правна помощ, освен това може във всеки един момент да прекрати тази помощ, ако в хода на производството се променят обстоятелствата, с оглед на които е предоставена.

Анонимност

8.

Когато някоя от страните смята за необходимо самоличността ѝ или някои данни за нея да не бъдат разкривани в дело, образувано пред Съда, тя може да се обърне към Съда, който евентуално да ѝ осигури изцяло или отчасти анонимност във връзка с разглежданото дело. За да има резултат обаче, искането в този смисъл трябва да бъде направено на възможно най-ранен етап. Поради все по-широкото използване на новите информационни и съобщителни технологии е много по-трудно да бъде осигурена анонимност, когато съобщението за съответното дело вече е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз или, в производствата по преюдициални запитвания, когато преюдициалното запитване вече е връчено на заинтересованите субекти по член 23 от Статута, около един месец след подаването на запитването в Съда.

II.   ПИСМЕНА ФАЗА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Цел на писмената фаза на производството

9.

Писмената фаза на производството е от основно значение за запознаването на Съда с делото, доколкото трябва да му даде възможност въз основа на прочита на подадените изявления или становища да придобие точна представа за предмета на образуваното пред него дело и за защитаваните в това дело интереси. Действително, такава е целта при разглеждането на всяко дело пред Съда, но все пак развитието и особеностите на писмената фаза на производството са различни в зависимост от вида на съответното производство. Докато при преките производства и при производствата по обжалване на съдебни актове страните получават възможност да изразят становище по писмените изявления, представени от другите страни в производството, то за писмената фаза на производствата по преюдициални запитвания е характерна липсата на състезателност, като заинтересованите субекти по член 23 от Статута получават възможност просто да дадат евентуалното си становище по отправените от националната юрисдикция въпроси, без по принцип да им е известна позицията на останалите заинтересовани субекти по същите въпроси. От това произтичат различни изисквания, що се отнася както до формата и дължината на тези становища, така и до по-нататъшното развитие на производството.

Писмена фаза на производствата по преюдициални запитвания

10.

Производството по преюдициално запитване не е спорно, поради което за подаването на писмени становища от заинтересованите субекти по член 23 от Статута не са предвидени някакви особени изисквания за форма. Ето защо, когато Съдът е връчил на същите отправено до него преюдициално запитване, ако желаят, те могат да представят изявление, в което да изложат гледната си точка по запитването на националната юрисдикция. Целта на това изявление — което трябва да бъде представено в неподлежащ на продължаване срок от два месеца (удължен с фиксиран десетдневен срок поради отдалеченост), считано от момента на връчване на преюдициалното запитване — е да изясни на Съда значението на това запитване, и най-вече отговорите, които би трябвало да бъдат дадени на въпросите на запитващата юрисдикция.

11.

Въпреки че изложението трябва да бъде пълно, и в частност да съдържа доводите, които могат да обосноват отговора на Съда на поставените въпроси, все пак не е необходимо в него отново да се разглежда правната или фактическата обстановка по спора, описана в акта за преюдициално запитване, освен ако не се налага да бъдат направени допълнителни бележки по нея. Извън случаите, когато са налице особени обстоятелства или се прилагат специални разпоредби на Процедурния правилник, които предвиждат ограничение за дължината на писмените изявления поради спешността на делото, представените писмени становища по делата, образувани по преюдициални запитвания, не би трябвало да надхвърля 20 страници.

Писмена фаза на преките производства

Искова молба или жалба

12.

Преките производства са спорни, поради което за писмената фаза на тези производства действат по-строги правила. Те са залегнали в член 119 и сл. (дял IV) от Процедурния правилник и се отнасят както до задължението за представляване на страните от представител или от адвокат, така и до формалните изисквания, свързани със съдържанието и оформлението на изявленията. От член 120 от Процедурния правилник по-конкретно следва, че исковата молба или жалбата трябва да съдържа, наред с името и адреса на ищеца или жалбоподателя и посочване на страната, срещу която е подадена исковата молба или жалбата, и точния предмет на спора, изтъкнатите основания и доводи, евентуално подкрепени с доказателства или доказателствени искания, както и исканията на ищеца или жалбоподателя. Неспазването на тези предписания води до недопустимост на исковата молба или жалбата, чиято дължина, освен ако са налице особени обстоятелства, не би трябвало да надхвърля 30 страници.

13.

Видно от член 120, буква в) от Процедурния правилник, исковата молба или жалбата трябва да съдържа и кратко изложение на изтъкнатите основания. Това кратко изложение — с дължина не повече от две страници — е предназначено да улесни изготвянето на съобщението за всяко дело, образувано пред Съда, което трябва да бъде публикувано в Официален вестник на Европейския съюз съгласно член 21, параграф 4 от Процедурния правилник.

Писмена защита

14.

За писмената защита, която е уредена в член 124 от Процедурния правилник, по същество се прилагат същите формални изисквания като за исковата молба или жалбата и тя трябва да бъде представена в двумесечен срок от връчването на исковата молба или жалбата. Този срок — към който се добавя фиксираният десетдневен срок поради отдалеченост — може да бъде продължен само по изключение, въз основа на своевременно направено надлежно мотивирано искане, в което се посочват обстоятелствата, обосноваващи такова продължаване.

15.

Тъй като исковата молба или жалбата задава правната рамка на производството, структурата на развитите в писмената защита доводи трябва да съответства, доколкото е възможно, на изложените в исковата молба или жалбата основания, твърдения за нарушение или оплаквания. В хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството. Освен това правната и фактическата обстановка по спора следва да намери място в писмената защита само ако се възразява срещу това как тя е изложена в исковата молба или жалбата, или ако излагането ѝ налага допълнителни уточнения. На същото основание като исковата молба или жалбата, писмената защита не би трябвало да надхвърля 30 страници, освен ако са налице особени обстоятелства.

Реплика и дуплика

16.

Ако считат за необходимо, ищецът, съответно жалбоподателят, и ответникът могат да допълнят доводите си, първият — с реплика, а вторият — с дуплика. За тези изявления се прилагат същите изисквания за форма, както за исковата молба, жалбата и писмената защита, но с оглед на факултативността и спомагателната им функция те задължително са по-кратки от исковата молба, съответно жалбата, и от писмената защита. Доколкото рамката на спора и главните основания, твърдения за нарушение или оплаквания по него се излагат (или оспорват) подробно в исковата молба или жалбата и в писмената защита, единствената цел на репликата и на дупликата е да се даде възможност на ищеца или жалбоподателя и на ответника да уточнят позицията си или да конкретизират доводите си по даден важен въпрос, като освен това съгласно член 126 от Процедурния правилник и самият председател може да уточни въпросите, които би следвало да се разгледат в тези документи. Ето защо, освен ако са налице особени обстоятелства, дължината на репликата и на дупликата не би трябвало да е повече от десетина страници. Тези документи трябва да бъдат подадени в съдебния секретариат в определените от Съда срокове, които могат да бъдат продължени от председателя само по изключение, въз основа на надлежно мотивирано искане.

Искане за провеждане на бързо производство

17.

Когато естеството на делото налага то да бъде разгледано в кратки срокове, ищецът, съответно жалбоподателят, или ответникът може да поиска от Съда делото да се разгледа по реда на бързо производство в отклонение от разпоредбите на Процедурния правилник. За да бъде използвана тази възможност, предвидена в член 133 от споменатия правилник, обаче е необходимо да се представи отделно, изрично искане в този смисъл, в което подробно се излагат обстоятелствата, обосноваващи провеждането на такова производство; ако искането бъде уважено, писмената фаза на производството се приспособява съответно. Скъсяват се обичайните срокове за представяне на изявления, както и дължината на тези изявления, а съгласно член 134 от Процедурния правилник реплика, дуплика или изявление при встъпване може да се представи само ако председателят прецени, че това е необходимо.

Молби за спиране на изпълнението или за постановяване на временни мерки (Обезпечително производство)

18.

Преките искове или жалби може да бъдат придружени и от молба за спиране на изпълнението или от молба за постановяване на временни мерки, съответно по член 278 и член 279 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“). Съгласно разпоредбите на член 160 от Процедурния правилник обаче такава молба е допустима само ако е подадена от молителя, обжалвал съответния акт пред Съда, или от друга страна по образуваното пред Съда дело; тази молба се подава отделно и в нея се излагат предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността за произнасяне, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на исканата мярка. По общо правило тогава молбата се връчва на другата страна в производството, на която председателят определя кратък срок за представяне на писмено или устно становище. В изключително спешни случаи председателят може временно да уважи молбата и преди да е представено такова становище. В този случай обаче съдебният акт, с който приключва обезпечителното производство, може да бъде приет едва след като е изслушана тази страна.

Писмена фаза на производствата по обжалване на съдебни актове на Общия съд

19.

При обжалването на съдебни актове на Общия съд развитието на писмената фаза на производството има редица сходства с развитието на тази фаза при преките производства. Относимите правила се намират в член 167 и сл. (дял V) от Процедурния правилник, където се уточняват както необходимото съдържание на жалбата и на писмения отговор, така и обхватът на исканията в тях.

Жалба

20.

Видно от членове 168 и 169 от Процедурния правилник — които в това отношение допълват членове 56—58 от Статута — обжалва се не акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза, а съдебният акт на Общия съд, постановен по иск или жалба в първоинстанционното производство. От това уточнение следва, че исканията в жалбата трябва да са за отмяна, изцяло или частично, на съдебния акт на Общия съд, съдържащ се в диспозитива му, а не за отмяна на обжалвания пред Общия съд акт. Освен това, за да не бъдат недопустими правните основания и доводи, изтъкнати в жалбата — дължината на която не би трябвало да надхвърля 25 страници, освен ако са налице особени обстоятелства — с тях трябва ясно да се указват оспорените части от мотивите на посочения съдебен акт и подробно да се излагат причините, поради които се твърди, че същият е опорочен поради грешка при прилагане на правото.

21.

За да се улесни изготвянето на съобщението, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз съгласно член 21, параграф 4 от Процедурния правилник, жалбоподателят трябва да включи в жалбата си и кратко изложение на тези основания с дължина до две страници и да представи в секретариата необходимите доказателства, че са спазени изискванията на член 19 от Статута, които са възпроизведени в член 119 от Процедурния правилник.

Писмен отговор

22.

Всяка страна по съответното дело пред Общия съд може — в неподлежащ на продължаване срок от два месеца, считано от момента, в който ѝ е връчена жалбата (към който срок се добавя фиксираният десетдневен срок поради отдалеченост) — да представи писмен отговор. За съдържанието на това изявление се прилагат изискванията, определени в член 173 от Процедурния правилник, като съгласно член 174 от същия правилник исканията в писмения отговор трябва да са за уважаване или за отхвърляне, изцяло или частично, на жалбата. Структурата на съдържащите се в писмения отговор правни доводи трябва да съответства, доколкото е възможно, на изложените от жалбоподателя основания, но в този отговор не е необходимо да се напомня правната и фактическата обстановка по спора, освен ако се възразява срещу това как тя е изложена в жалбата или ако излагането ѝ налага уточнения. За сметка на това твърдението, че жалбата е частично или изцяло недопустима, трябва да намери място в текста на писмения отговор, защото в производствата по обжалване на съдебни актове не е налице възможността, предвидена в член 151 от Процедурния правилник, с отделна молба да се направи възражение за недопустимост. На същото основание като жалбата, дължината на писмения отговор не би трябвало да надхвърля 25 страници, освен ако са налице особени обстоятелства.

Насрещна жалба

23.

Ако някоя от страните по съответното дело пред Общия съд реши, след като ѝ бъде връчена жалбата, да оспорва съдебния акт на Общия съд в аспект, който не е разгледан в жалбата, тя трябва да подаде насрещна жалба срещу този съдебен акт. Насрещната жалба трябва да се подаде като отделен документ, в същия неподлежащ на продължаване срок като предвидения за представянето на писмен отговор, и да отговаря на изискванията на членове 177 и 178 от Процедурния правилник. Изложените в нея правни основания и доводи задължително трябва да са различни от тези в писмения отговор.

Писмен отговор по насрещната жалба

24.

Когато е подадена насрещна жалба, жалбоподателят и всяка друга страна по съответното дело пред Общия съд, която има интерес от уважаване или отхвърляне на тази жалба, може да представи писмен отговор, чийто предмет се ограничава до изтъкнатите в насрещната жалба основания. Съгласно член 179 от Процедурния правилник това изявление трябва да бъде представено в неподлежащ на продължаване двумесечен срок от връчването на насрещната жалба (удължен с фиксирания десетдневен срок поради отдалеченост).

Писмена реплика и писмена дуплика

25.

Жалбата и писменият отговор по нея, съответно насрещната жалба и писменият отговор по нея, могат да се допълнят с писмена реплика и писмена дуплика, по-специално за да се даде възможност на страните да вземат отношение по възражение за недопустимост или по нови обстоятелства, изтъкнати в писмения отговор. За разлика обаче от правилата, приложими при преките производства, за да бъде използвана тази възможност, е необходимо изрично разрешение от председателя на Съда. За целта жалбоподателят (или страната, подала насрещната жалба) следва в седемдневен срок от връчване на писмения отговор (или на писмения отговор по насрещната жалба), който срок е удължен с фиксирания десетдневен срок поради отдалеченост, да представи надлежно мотивирано искане, в което да изложи причините, поради които смята, че е необходима реплика. Текстът на това искане — чиято дължина не би трябвало да надхвърля три страници — трябва да е разбираем сам по себе си, без да е необходимо да се правят справки с жалбата или писмения отговор.

26.

Поради особения характер на жалбите, в които трябва да се разглеждат единствено правни въпроси, председателят също така може — ако уважи искането да бъде направена реплика — да ограничи предмета и броя на страниците както на това изявление, така и на писмената дуплика, която го следва. Спазването на тези насоки е изискване от основополагащо значение за безпроблемното развитие на производството и затова, ако разрешеният брой страници бъде надвишен или ако в репликата или дупликата бъдат изложени други въпроси, съответното изявление се връща на неговия автор.

Жалби по член 57 от Статута

27.

Правилата, залегнали в точки 19—26 от настоящите указания, не са обаче изцяло приложими спрямо жалбите срещу съдебните актове на Общия съд, с които се отхвърля молба за встъпване или които са постановени по молба за допускане на обезпечителни мерки, подадена съгласно член 278 или 279 ДФЕС. По силата на член 57, трета алинея от Статута посочените жалби се разглеждат по същия ред като молбите за постановяване на временни мерки, подадени направо пред Съда. Тогава на страните се дава кратък срок да представят евентуалното си становище по жалбата и Съдът се произнася по нея без по-нататъшна писмена фаза на производството и дори без да провежда устна фаза на производството.

Встъпване при преките производства и производствата по обжалване на съдебни актове

Молба за встъпване

28.

Съгласно член 40 от Статута държавите членки и институциите на Съюза, от една страна, и при предвидените във втора и трета алинея от същия член условия — третите държави, които са страни по Споразумението за ЕИП, Надзорният орган на ЕАСТ, органите, службите и агенциите на Съюза, както и всяко друго физическо или юридическо лице, от друга страна, могат да встъпват по делата пред Съда, за да подкрепят, изцяло или отчасти, исканията на едната от страните. За да бъде разгледана, молбата за встъпване трябва да се подаде в срока по член 130, параграф 1 (преки производства) или по член 190, параграф 2 (обжалване на съдебни актове) от Процедурния правилник и да отговаря на изискванията, залегнали в член 130, параграфи 2—4 от същия правилник.

Изявление при встъпване

29.

Когато молбата за встъпване е уважена, на встъпилата страна се изпращат всички процесуални документи, връчени на страните, с изключение евентуално на секретните или поверителните доказателства или документи, и в едномесечен срок от получаването на тези документи посочената страна може да представи изявление при встъпване. Въпреки че това изявление трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 132, параграф 2 от Процедурния правилник, все пак съдържанието му задължително е по-кратко от изявлението на подпомаганата страна и дължината му не би трябвало да надхвърля 10 страници. Встъпването е акцесорно по отношение на главния спор, поради което в изявлението си встъпилата страна е длъжна да не повтаря основанията и доводите, изложени в писмените изявления на подпомаганата от нея страна, а да посочва само допълнителни основания или доводи, които подкрепят тезата на подпомаганата страна. Повторното представяне на правната и фактическата обстановка по спора е излишно, освен ако се възразява срещу това как тя е изложена в изявленията на главните страни или ако излагането ѝ налага допълнителни уточнения.

Становища по изявлението при встъпване

30.

След като е подадено изявлението при встъпване, председателят може, ако счете за необходимо, да определи срок за представяне на кратки становища по това изявление. При все това представянето на такива становища, чиято дължина не би трябвало да надхвърля 5 страници, е факултативно. Единствената цел на тези становища е да се даде възможност на главните страни да реагират срещу неверни твърдения или да вземат отношение по новите основания или доводи, изложени от встъпилата страна. Ако не са налице подобни съображения, е препоръчително да не се представят такива становища, за да не се удължава излишно писмената фаза на производството.

Късно подадени молби за встъпване

31.

Ако отговаря на изискванията по член 130, параграфи 2—4 от Процедурния правилник, молбата за встъпване, подадена след изтичането на срока по член 130, параграф 1 или член 190, параграф 2 от Процедурния правилник, също може да бъде разгледана от Съда, но при условие че е получена в Съда, преди да бъде взето решението за започване на устната фаза на производството, предвидено в член 60, параграф 4 от споменатия правилник. В този случай встъпилата страна ще може да представи евентуалното си становище в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, ако се провежда такова.

Встъпване в случаите, когато е подадена молба за допускане на обезпечителни мерки или се провежда бързо производство

32.

По принцип в случаите, когато е подадена молба за допускане на обезпечителни мерки или се провежда бързо производство, се прилагат същите правила. Освен ако са налице особени обстоятелства, които оправдават представянето на писмено становище, лицето или субектът, допуснат(о) да встъпи в такова производство, ще може да представи становището си само устно, ако се провежда съдебно заседание.

Изключване на встъпването при производствата по преюдициални запитвания

33.

За сметка на това предходните правила относно встъпването не са приложими в производствата по преюдициални запитвания. Поради обстоятелството, че производствата по тази категория дела не са спорни и че Съдът изпълнява особена функция, когато се произнася преюдициално относно тълкуването или валидността на правото на Съюза, единствено заинтересованите субекти по член 23 от Статута могат да представят писмено или устно становище по въпросите, поставени на Съда от юрисдикциите на държавите членки.

Оформление и структура на процесуалните документи

34.

Независимо от изложеното дотук и от свързаните със съдържанието на процесуалните документи предписания, които следват от разпоредбите на Статута и на Процедурния правилник, представяните пред Съда писмени изявления и становища трябва да отговарят на някои допълнителни изисквания, чиято цел е да се улеснят прочитът и обработката на тези документи от Съда, и по-специално електронната им обработка. Посочените изисквания засягат както външния вид и оформлението на процесуалните документи, така и тяхната структура или дължина.

35.

Що се отнася до външния вид, най-напред е задължително представяните от страните изявления и становища да са оформени така, че Съдът да е в състояние да ги обработва по електронен път, и по-конкретно същите да могат да бъдат сканирани и подлагани на разпознаване на символи. С оглед на това би трябвало да се отчитат следните изисквания:

изявлението или становището да се изготви на бяла хартия, без дефекти по нея, формат A4, като текстът трябва да е само на едната страна на листа („едностранно“, а не „двустранно“),

текстът да е набран на общоприет шрифт (като например Times New Roman, Courier или Arial) с големина поне 12 pt за текста и поне 10 pt за бележките под линия, с разредка 1,5 и разстояние от поне 2,5 cm между наборното поле и края на страницата отгоре, отдолу, отляво и отдясно,

всички параграфи на изявлението или становището да са номерирани последователно и с нарастващ номер,

същото важи за страниците на изявлението или на становището, включително за евентуалните приложения и описа им, като те се номерират последователно и с нарастващ номер в горния десен край на страницата,

на последно място, когато не се изпращат на Съда по електронен път, страниците на изявлението или на становището трябва да са свързани така, че да могат лесно да бъдат разделени, а не например с лепило или телбод.

36.

Наред с тези формални изисквания, подаваните пред Съда процесуални документи трябва да са съставени така, че структурата и обхватът им да стават ясни още от първите страници. На първата страница на съответното изявление или становище се посочва заглавието на този документ, номерът на делото (ако той вече е бил съобщен от секретариата) и страните, които то засяга (страните по спора в главното производство, ищеца или жалбоподателя и ответника или страните по съответното дело пред Общия съд), а след това подаваното изявление или становище започва с кратко изложение на плана, възприет от неговия автор, или със съдържание. Изявлението или становището задължително завършва с исканията на неговия автор или, в производствата по преюдициални запитвания, с отговорите, които същият предлага на отправените от запитващата юрисдикция въпроси.

37.

Въпреки че за съдържанието на изпращаните на Съда документи няма никакви други изисквания освен произтичащите от Статута и от Процедурния правилник, все пак трябва да се има предвид, че именно въз основа на тези документи Съдът се запознава с делото и че по общо правило те трябва да бъдат преведени от Съда или от институцията, която ги е изготвила. Ето защо в интерес на безпроблемното развитие на производството, а и на самите страни, езиковият стил на подаваните изявления и становища трябва да е опростен и точен, без да се използват специализирани термини, типични за определена национална правна система. Повторенията трябва да се избягват, а късите изречения, доколкото е възможно, да се предпочитат пред дългите и сложни изречения с вметнати части и подчинени изречения.

38.

Когато в изявлението или становището си посочват даден акт или конкретни правни норми от националното право или от правото на Съюза, страните трябва да дадат точни данни за този акт или за тези норми — както за датата на приемане и ако е възможно, на публикуване на съответния текст, така и за приложимостта му във времето. Освен това, когато цитират откъс или част от съдебен акт или от заключение на генерален адвокат, страните би следвало да уточнят името и номера на съответното дело и да дадат точни данни за разглеждания откъс или разглежданата част.

39.

На последно място, необходимо е да се напомни, че правните доводи на страните или на заинтересованите субекти по член 23 от Статута следва да бъдат изложени в писмените изявления или становища, а не в евентуално прикрепените към тях приложения, които по общо правило не се превеждат. Към писменото изявление или становище се прилагат само документите, които са упоменати в самия му текст и са необходими, за да го онагледят или за да подкрепят съдържанието му. Освен това по силата на член 57, параграф 4 от Процедурния правилник представянето на приложения се допуска само ако се съпровожда от опис на приложенията. За всеки приложен документ описът съдържа номера на приложението, кратко описание на неговото естество и посочване на страницата или точката от изявлението или становището, в която документът е цитиран и която обосновава представянето му.

Подаване и изпращане на процесуалните документи

40.

В секретариата могат да се подават единствено документите, изрично предвидени от процесуалните правила. Тези документи трябва да бъдат подадени в определените срокове, като се спазват изискванията по член 57 от Процедурния правилник. Те могат да бъдат подадени по електронен път, по пощата или с физическо предаване на съответния документ в секретариата на Съда или, извън приемните часове на секретариата, на рецепцията на сградите на Съда (улица Fort Niedergrünewald), където служителят по сигурността ще потвърди получаването на този акт, като впише върху него датата и часа на подаване.

41.

Най-сигурният и бърз начин за подаване на процесуалните документи е чрез приложението e-Curia. Това приложение, общо за трите юрисдикции, които съставят Съда на Европейския съюз, бе въведено в употреба през 2011 г. То дава възможност за подаване и връчване на процесуални документи само по електронен път, без да е необходимо да се изготвят заверени преписи на изпратения до Съда документ или същият да се изпраща и по пощата. Редът за достъп до приложението e-Curia и условията за използването му са конкретно описани както в решението на Съда от 13 септември 2011 г. за подаването и връчването на процесуални документи чрез приложението e-Curia, така и в условията за използване, към които препраща това решение. Тези документи са достъпни на интернет сайта на Съда (в рубриката „Съд — Производство“).

42.

Ако не бъде изпратен чрез горепосоченото приложение, процесуалният документ може да бъде изпратен на Съда и по пощата. Пликът, в който е поставен този документ, трябва да бъде адресиран до секретариата на Съда, като се посочи следният адрес: Rue du Fort Niedergrünewald — L-2925 Luxembourg. В това отношение е уместно да се напомни, че съгласно член 57, параграф 7 от Процедурния правилник с оглед на процесуалните срокове се вземат предвид само датата и часът на подаване на оригинала в секретариата. Ето защо, за да не се стигне до просрочване, е силно препоръчително пликът да бъде изпратен с препоръчана или с експресна поща доста преди крайния срок за подаване на документа.

43.

Към настоящия момент на секретариата на Съда може да бъде изпратено и копие от подписания оригинал на процесуалния документ — по факс (+ 352 43 37 66) или приложено към електронно писмо (ecj.registry@curia.europa.eu). С оглед спазването на процесуалните срокове обаче процесуалният документ, при който е използван някой от тези начини на изпращане, се счита за подаден единствено при условие че самият подписан оригинал на документа, придружен от приложенията и преписите по член 57, параграф 2 от Процедурния правилник, бъде получен в секретариата най-късно десет дни след изпращането на факса или на електронното писмо. Поради това оригиналът следва да се изпрати без забавяне, веднага след като е изпратено копието, без в него да се внасят корекции или промени, дори незначителни. Ако между подписания оригинал и изпратеното по-рано копие има разлика, се взема предвид само датата, на която е подаден подписаният оригинал.

III.   УСТНА ФАЗА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

44.

Видно от член 20, четвърта алинея от Статута, устната фаза на производството по същество включва два отделни етапа: изслушване на страните или на заинтересованите субекти по член 23 от Статута и представяне на заключението на генералния адвокат. Съгласно член 20, пета алинея от Статута обаче, когато счита, че делото не повдига нови правни проблеми, Съдът може да реши да се произнесе по делото без представяне на заключение от генералния адвокат. Що се отнася до съдебното заседание за изслушване на устните състезания, такова невинаги се провежда.

Цел на съдебното заседание за изслушване на устните състезания

45.

С оглед на важността на писмената фаза на производството по образуваните пред Съда дела, освен в случаите по член 76, параграф 3 от Процедурния правилник, решаващо значение за провеждането на съдебно заседание има не толкова отправянето на изрично искане в този смисъл, колкото преценката на самия Съд за потенциалната полза от заседанието за решаването на спора или за определянето на отговорите, които той би могъл да даде на поставените от юрисдикция на държава членка въпроси. Поради това Съдът насрочва съдебно заседание винаги когато то би могло да спомогне за по-доброто разбиране на делото и на защитаваните в това дело интереси, независимо дали страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута са направили такова искане.

Искане за провеждане на съдебно заседание

46.

Ако считат, че по делото трябва да се проведе съдебно заседание, страните или заинтересованите субекти във всеки случай следва, след като бъдат уведомени за приключването на писмената фаза на производството, писмено да изложат пред Съда съображенията, поради които искат да бъдат изслушани от него. Тези съображения — които не бива да се смятат за писмено изявление или становище и чиято дължина не би трябвало да надхвърля три страници — трябва да отразяват конкретна преценка на ползата за съответната страна от провеждането на съдебно заседание за изслушване на устните състезания и от тях трябва да личи кои части от преписката по делото или от доводите тази страна счита за необходимо да развие или да оспори по-подробно в съдебното заседание. Общи съображения, като например за важността на делото или на въпросите, които трябва да бъдат решени от Съда, сами по себе си не са достатъчни.

Призовка за съдебното заседание и необходимост от бърз отговор на призовката

47.

Когато реши по дадено дело да проведе съдебно заседание за изслушване на устните състезания, Съдът определя точната дата и час за това, а секретариатът незабавно изпраща призовки до страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута, като ги уведомява за съдебния състав, на който Съдът е разпределил делото, за процесуално-организационните действия, които Съдът е решил да извърши, и за решението да не се представя заключение от генералния адвокат, ако случаят е такъв. За да може Съдът да проведе това заседание при възможно най-добри условия, страните или заинтересованите субекти се приканват да отговорят в кратък срок на писмото на секретариата, като по-конкретно посочат дали възнамеряват реално да участват в съдебното заседание и съобщят името на адвоката или на представителя, който ще се яви за тях в това заседание. Късният отговор на призовката, изпратена от секретариата, може да създаде затруднения при провеждането на съдебното заседание, що се отнася както до времето за изказване, което Съдът предоставя на съответната страна, така и до организационните изисквания във връзка с устния превод.

Мерки, които трябва да бъдат взети във връзка със съдебното заседание

48.

Както поради трудните понякога условия на придвижване в Люксембург, така и поради мерките за сигурност, които се прилагат към достъпа до сградите на Съда, препоръчително е в деня на съдебното заседание съответните лица да организират пристигането си в залата, където ще се проведат устните състезания, известно време преди определения час за откриване на заседанието. Всъщност, преди да започне съдебното заседание, членовете на съдебния състав обикновено водят кратък разговор с представителите на страните или на заинтересованите субекти по член 23 от Статута относно провеждането на съдебното заседание. По този повод съдията докладчик и генералният адвокат могат да поканят представителите да дадат в съдебното заседание допълнителни уточнения по някои въпроси или да развият по-подробно становището си по един или друг конкретен аспект на разглежданото дело.

Обичайно протичане на съдебното заседание за изслушване на устните състезания

49.

Въпреки че може да протича различно в зависимост от конкретните обстоятелства по всяко дело, по общо правило заседанието пред Съда включва три отделни части: същинските устни състезания, въпросите на членовете на Съда и репликите.

Първа фаза на съдебното заседание: устни състезания

Цел на устните състезания

50.

Освен ако са налице особени обстоятелства, съдебното заседание обикновено започва с устните състезания на страните или на заинтересованите субекти по член 23 от Статута. Устни състезания се провеждат, на първо място, за да се отговори на евентуалните искания за съсредоточаване на устните състезания, както и на въпросите, които Съдът може да е отправил до страните или до заинтересованите субекти преди съдебното заседание съгласно член 61 или 62 от Процедурния правилник, и след това при необходимост да се подчертаят аспектите, които изказващият се счита за особено важни за решението на Съда, по-специално, при производствата по преюдициални запитвания, с оглед на представените от другите участници в производството писмени становища.

51.

Доколкото след провеждането на писмената фаза на производството Съдът вече е запознат с делото, безполезно е в съдебното заседание да се напомня съдържанието на подадените писмени изявления или становища, и в частност правната и фактическата обстановка по спора. На вниманието на Съда трябва да бъдат представени само аспектите от определящо значение за решаването на делото. Нужно е все пак да се уточни, че когато преди съдебното заседание Съдът е приканил страните или заинтересованите субекти да съсредоточат устните състезания върху определен въпрос или върху конкретен аспект на делото, във всяко изказване поначало би трябвало да се обсъжда само този въпрос или аспект. Освен това участниците в съдебното заседание, които защитават една и съща теза или имат еднаква позиция, трябва преди заседанието, доколкото е възможно, да съгласуват изказванията си, за да не бъдат повторно излагани вече представени доводи.

Време за изказване и евентуалното му удължаване

52.

Председателят на съдебния състав определя времето за изказване след консултиране със съдията докладчик и евентуално с генералния адвокат, на когото е възложено делото. По общо правило времето за изказване е петнадесет минути, независимо от съдебния състав, на който е разпределено делото, но това време може да бъде удължавано или скъсявано в зависимост от естеството или особената сложност на делото, от броя и процесуалния статут на участниците в съдебното заседание и от евентуалните процесуално-организационни действия. По надлежно мотивирано искане на някоя от страните или на някой от заинтересованите субекти по член 23 от Статута председателят на съдебния състав може по изключение да удължи предоставеното време за изказване. За да бъде разгледано това искане обаче, то трябва да е направено от съответната страна или от съответния заинтересован субект в отговора на призовката за съдебното заседание и във всеки случай да е получено в Съда поне две седмици преди насрочената дата на съдебното заседание.

Брой на изказващите се лица

53.

По съображения, свързани с безпроблемното протичане на съдебното заседание, за всяка от страните и за всеки от заинтересованите субекти, присъстващи на съдебното заседание, следва да се изказва само по едно лице. По изключение обаче може да се даде разрешение да се изкаже и още едно лице, ако естеството или особената сложност на делото обосновава това и ако в отговора на съответната страна или на съответния заинтересован субект на призовката за съдебното заседание е направено надлежно мотивирано искане в този смисъл, във всеки случай поне две седмици преди насрочената дата на съдебното заседание. Това разрешение обаче не води до удължаване на времето за изказване, а двете изказващи се лица трябва да си поделят времето за изказване, предоставено на съответната страна.

Втора фаза на съдебното заседание: въпроси на членовете на Съда

54.

Независимо че членовете на Съда могат да задават въпроси и да искат пояснения по време на устните състезания, след приключването на устните състезания е възможно изказващите се лица да бъдат поканени да отговорят на допълнителни въпроси на членовете на Съда. Целта на тези въпроси е членовете на Съда да допълнят информацията си за делото, а по този начин изказващите се лица могат да изяснят или да представят по-подробно някои аспекти, които евентуално налагат допълнителни уточнения след приключването на писмената фаза на производството и на устните състезания.

Трета фаза на съдебното заседание: реплики

55.

След отговора на въпросите представителите на страните или на заинтересованите субекти по член 23 от Статута накрая могат, ако смятат за необходимо, да направят и кратки реплики. Тези реплики, всяка от които е с максимална продължителност от пет минути, не са нови устни състезания. Единствената цел на репликите е да се даде възможност на изказващите се лица да вземат накратко отношение по становищата или въпросите, формулирани в съдебното заседание от другите участници или отправени от членовете на Съда. Ако е разрешено на две лица да се изказват за една страна, само едното от тях може да направи реплика.

Отражение на симултанния превод и изисквания, свързани с него

56.

Изказващите се лица трябва да имат предвид, че членовете на съдебния състав често следят устните състезания, репликите и отговорите на въпросите на Съда чрез симултанен превод. Ето защо, в интерес на безпроблемното протичане на съдебното заседание и за да се гарантира качеството на устния превод, представителите на страните и на заинтересованите субекти по член 23 от Статута се приканват, ако разполагат с някакъв текст, дори синтезиран, с бележки по изказването си или с план за устното си изявление, предварително да го/ги изпратят до дирекция „Устни преводи“ по факс (+ 352 43 03 36 97) или по електронна поща (interpret@curia.europa.eu). Този текст или тези бележки по изказванията са предназначени само за устните преводачи и не се изпращат на членовете на съдебния състав и на генералния адвокат, на когото е възложено делото, нито се прилагат към преписката по делото.

57.

В самото съдебно заседание обаче не е желателно да се чете текст. За да се улесни устният превод, е препоръчително да се говори свободно, въз основа на добре структурирани бележки. Във всеки случай трябва да се говори спокойно в микрофона, с нормален ритъм и не твърде бързо, като предварително се очертава планът на устното изявление и като се използват предимно къси и прости изречения.

Процесът след съдебното заседание за изслушване на устните състезания

58.

Активното участие на страните или на заинтересованите субекти по член 23 от Статута приключва със закриването на съдебното заседание. Освен в извънредните случаи на възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 83 от Процедурния правилник, когато председателят на съдебния състав закрие съдебното заседание за изслушване на устните състезания, страните или заинтересованите субекти повече не могат да излагат устни или писмени становища, в частност в отговор на заключението на генералния адвокат.

IV.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

59.

Настоящите практически указания отменят и заменят Практическите указания относно преките производства и жалбите срещу решения или определения на Първоинстанционния съд от 15 октомври 2004 г. (ОВ L 361, стр. 15), изменени на 27 януари 2009 г. (ОВ L 29, стр. 51).

60.

Настоящите практически указания се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Те влизат в сила в деня след тяхното публикуване.

Съставено в Люксембург на 25 ноември 2013 година.


(1)  ОВ L 265, 29 септември 2012 г., стр. 1, изменен на 18 юни 2013 г. (ОВ L 173, 26 юни 2013 г., стр. 65).