12.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 239/24

(1)

Комисията беше уведомена с жалба, подадена на 5 юни 2007 г. и регистрирана на 7 юни 2007 г., че през месец май 2004 г. дружеството SACE S.p.A. (SACE) е предоставило начален капитал в размер на 100 млн. евро в полза на своето новоучредено дъщерно предприятие SACE BT S.p.A. (SACE BT) („първа мярка“).

(2)

С писмо от 6 ноември 2009 г. жалбоподателят предостави допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата си и уведоми Комисията за допълнителна мярка под формата на презастрахователно покритие, предоставено от SACE на SACE BT през 2009 г. („втора мярка“).

(3)

В рамките на своето предварително разследване Комисията установи, че SACE BT се е възползвало от две вноски в капитала, предоставени от SACE на 18 юни и на 4 август 2009 г. (съответно „трета мярка“ и „четвърта мярка“).

(4)

С писмо от 23 февруари 2011 г. Комисията уведоми италианските органи, че по отношение на четирите мерки е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („решение за откриване“).

(5)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно мерките.

(6)

Комисията получи мнения само от SACE, предоставени на 5 май 2011 г. Към тях SACE приложи различни доказателствени документи, включително повторно беше представен бизнес плана за действието на краткосрочното застраховане за периода 2005—2008 г., изготвен от SACE с помощта на външен консултант (KPMG) и одобрен от управителния съвет на 18 май 2004 г. („първоначален бизнес план“), писмо от външен консултант от 7 юли 2004 г., в което се посочват допълнително предоставените услуги („писмо от консултант“), допълнителни анализи към бизнес плана по отношение на италианския пазар на търговска информация, италианския пазар на събиране на вземания и основните участници на него, както и пазара на кредитното застраховане в Централна и Източна Европа от месец март 2004 г. („допълнения към бизнес плана“), корекцията на бизнес плана за периода 2005—2009 г., одобрена на 19 ноември 2004 г. („коригиран бизнес план“), извлечения от протоколите от заседанията на управителния съвет от 28 април 2004 г. и 18 май 2004 г., бизнес план за потенциалното придобиване на дружеството „Assicuratrice Edile S.p.A.“ от месец май 2005 г. („бизнес план за придобиването на Assedile“), преразгледан бюджет на SACE BT от 31 март 2009 г., както и бизнес план на SACE BT за периода 2010—2011 г. от 4 август 2009 г. („бизнес план за периода 2010—2011“).

(7)

На 5 май 2011 г. италианските органи представиха своя отговор по решението за откриване.

(8)

На 23 юни 2011 г. Комисията поиска допълнителна информация. На 13 юли 2011 г. беше проведена среща с италианските органи и представителите на дружеството. Вследствие на срещата към изпратеното на 23 юни 2011 г. искане за информация бяха добавени допълнителни въпроси, възникнали по време на обсъжданията. Допълненото искане за информация беше изпратено на 4 август 2011 г. С писмо от 15 септември 2011 г. италианските органи представиха отговора си по искането на информация. Към него бяха приложени различни доказателствени документи, в това число писмена покана от 17 декември 2003 г. за представяне на оферти за консултантски услуги по изготвяне на бизнес план за функциониране на застраховането на краткосрочни експортни кредити на промишлените пазари („писмо за покана“), допълнителни документи, изготвени от външен консултант във връзка с потенциалното придобиване на дружеството „Assicuratrice Edile S.p.A.“ и представените на управителния съвет на SACE BT през периода май 2005 г. — септември 2008 г. бележки относно различните възможности за международни придобивания и други форми на международно разширяване.

(9)

С писмо от 25 януари 2012 г. (3) Комисията поиска допълнителна информация. Италианските органи изпратиха отговор на 5 март 2012 г. Към него бяха приложени така също протоколите от заседанията на управителния съвет на SACE и неговия предшественик — Института за външнотърговски застрахователни услуги — SACE, от 21 ноември 2003 г., 3 декември 2003 г., 10 ноември 2004 г., 1 април 2008 г., 1 октомври 2008 г., 28 ноември 2008 г., 11 февруари 2009 г., 1 април 2009 г., 26 май 2009 г., 1 юли 2009 г. и 9 септември 2009 г., допълнителните документи, касаещи придобиването на Assedile, и съпоставка между предвидените в първоначалния бизнес план финансови показатели и действителните числа.

(10)

Тъй като в началото италианските органи се опитваха да докажат с изпращаните документи, че мерките не съдържат помощ, и следователно материалите съдържаха само ограничена информация относно евентуалната им съвместимост, в случай че се окаже, че мерките представляват помощ, с писмо от 21 февруари 2012 г. (4) службите на Комисията поискаха от италианските органи да представят допълнителни елементи, които биха могли да докажат евентуалната съвместимост на помощта.

(11)

На 30 март 2012 г. италианските органи представиха пакет от вътрешни документи на SACE с цел да докажат съответствието на предоставените през 2009 г. мерки (втората, третата и четвъртата мярка) с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика. Пакетът съдържа основно:

(12)

SACE — дружеството майка на SACE BT — е акционерно дружество, което изцяло е собственост на италианската държава. SACE е италианската агенция за експортно кредитиране (АЕК). От началото на 2004 г. то е преобразувано от публичен орган в акционерно дружеството, изцяло притежавано от италианската държава. SACE застрахова краткосрочни и дългосрочни непродаваеми рискове по смисъла на Съобщението на Комисията относно застраховането на краткосрочни експортни кредити (6) („Съобщение относно експортните кредити“) с държавна гаранция.

(13)

Според член 2.3 от Законодателен указ № 143 от 31 март 1998 г. (7), с който е потвърдена използваната за SACE гаранция в съответствие със Закон № 227 от 24 май 1977 г., дейностите и рисковете, подлежащи на застраховане, включително, наред с други, географският обхват, се определят от Междуведомствения комитет за икономическо планиране (Comitato Interministeriale per la Programmazione Economica, CIPE). Всяка година в срок до 30 юни CIPE трябва да направи финансовите прогнози, както и да формулира финансовите нужди, свързани с определени рискове, и да определи общи граници за рисковете, които ще бъдат поети в рамките на държавната гаранция, поотделно за гаранциите със срок по-кратък и по-дълъг от 24 месеца.

(14)

През 1997 г. Комисията прие Съобщение относно експортните кредити, в което е предвидено, че не следва да се предоставя държавна помощ в подкрепа на застрахователите на експортни кредити по отношение на продаваемите рискове, както и че публичните застрахователи на експортни кредити трябва най-малкото да поддържат отделна администрация и отделни сметки за своето застраховане на продаваеми рискове и на непродаваеми рискове, които са за сметка на държавата или с държавна гаранция, доказващи, че те не получават държавна помощ за застраховането на продаваеми рискове. За постигане на съответствие със Съобщението относно експортните кредити на заседанието си, проведено на 7 юли 1998 г., управителният съвет на SACE (Consiglio di Amministrazione) решава да преустанови дейността с продаваемите рискове (определена като такава към дадения момент, т.е. застраховане на краткосрочни експортни кредити за 15 държави членки от Съюза, ЕС-15) по отношение на преките застрахователни договори, считано от 18 септември 1998 г.

(15)

През 2001 г. с измененията на Съобщението относно експортните кредити (8) се замества, inter alia, списъкът с наименованията на всички държави членки, поместен в приложението към текста на Съобщението от 1997 г., с общо позоваване на държавите членки на Европейския съюз, за да не се налагат допълнителни изменения на Съобщението при бъдещото разширяване на Европейския съюз.

(16)

Следователно при присъединяването на десетте държави членки на 1 май 2004 г. (ЕС-10) непродаваемите краткосрочни рискове за тези държави стават продаваеми рискове. В резултат на това разпоредбите по отношение на продаваемите рискове, предвидени в Съобщението относно експортните кредити, се прилагат за тези рискове от този момент нататък.

(17)

В член 6 от Законодателен указ № 269 от 30 септември 2003 г. (преобразуван с някои изменения в Закон № 326 от 24 ноември 2003 г.) — в който са определени правилата за преобразуване на Института за външнотърговски застрахователни услуги (SACE), считано от 1 януари 2004 г., в публично акционерно дружество (SACE S.p.A.) — е определен обхватът на дейността на дружеството, при което е взето предвид развитието на въпросния пазар. По-специално в член 6.12 се предвижда, че „SACE S.p.a. може да извършва дейности по застраховане и гарантиране на продаваеми рискове съгласно определението в разпоредбите на ЕС. Тази дейност, следва да се отчита отделно от дейността, която се ползва от държавна гаранция, или да бъде учредено публично акционерно дружество. В последния случай участието на SACE S.p.a. в такова дружество не може да е под 30 % [и определени средства, които са разпределени преди това,] не могат да се използват за записване на неговия капитал. [Дейността по застраховане на продаваемите рискове] не се ползва с държавна гаранция.“

(18)

Във връзка с промените в нормативната уредба, споменати в съображения 14—16, SACE решава да учреди SACE BT.

(19)

С оглед на постигането на съответствие с разпоредбите на ЕС SACE решава да въведе и води отделно счетоводство за продаваемите рискове (9) за периода между датата, на която съответните рискове автоматично са станали продаваеми (1 май 2004 г.) и датата, на която SACE BT е учредено (27 май 2004 г.) (вж. таблица 1 в съображение 19 от решението за откриване). За тези дейности не е разпределян капитал в отделните сметки. Сметките са разделени съгласно италианските нормативни разпоредби. Така също задължителните одитори споменават това в годишния доклад на SACE за 2004 г. и уточняват, че отделното счетоводство на продаваемите рискове е приключило в края на 2004 г. (10)

(20)

SACE BT е учредено на 27 май 2004 г. (11) с акционерен капитал в размер на 100 млн. евро, внесен изцяло от SACE, след като първоначалният бизнес план е приет от управителния съвет на SACE (Consiglio di Amministrazione) на 18 май 2004 г. Освен това SACE прави капиталова вноска в резервния фонд (т.нар. „Fondo di organizzazione“) на SACE BT в размер на 5,8 млн. евро (12), която впоследствие е използвана за покриване на загуби, например през 2004 г. и 2005 г. (13). На 3 юли 2004 г. SACE BT получава разрешение от регулаторния орган — Istituto per la vigilanza sulle assicurazioni private e di interesse collettivo, ISVAP — за извършване на дейност като доставчик на застрахователни услуги и започва своята дейност на 15 октомври 2004 г.

(21)

Понастоящем SACE BT осъществява дейност в секторите на кредитното застраховане (54 % от премиите през 2011 г.), на гаранции (30 %) и на строителни рискове (13 %).

(22)

В сегмента на кредитното застраховане SACE BT осъществява дейност в застраховането на краткосрочни експортни кредити за „продаваеми рискове“ по смисъла на Съобщението относно експортните кредити. Дружеството предлага също така кредитно застраховане за сделки на територията на Италия (застраховане на вътрешнотърговски сделки). По отношение на малка част от своя портфейл SACE BT продължава да работи в областта на краткосрочните непродаваеми рискове (вж. таблица 1). Според италианските органи тази дейност, както и другите, се извършва при пазарни условия и без гаранция от държавата.

Таблица 1

Географско разпределение на рисковете по кредитно застраховане от SACE BT

(23)

Дейността на SACE BT в областта на гаранциите се развива вследствие на придобиването на дружеството „Assicuratrice Edile S.p.A.“ (Assedile). През 2005 г. SACE BT придобива първоначален дял от 70 % от него. Процесът на придобиване започва през месец март 2005 г. Assedile е специализирано в областта на гаранциите и предлага гаранции за строителни рискове. През януари 2009 г. то променя своето наименование на SACE Surety. След придобиването на останалите миноритарни дялове в SACE Surety, SACE BT става неговият единствен собственик като се слива с него чрез вливането му в SACE BT (15).

(24)

SACE BT е единственият акционер в SACE Servizi S.r.l. — дружество, което е създадено за предоставяне на услуги във връзка с придобиването и управлението на търговска информация. През 2011 г. SACE Servizi започва да осъществява така също и дейност по събиране на вземания за сметка на SACE BT.

(25)

Отделите на SACE BT, отговарящи за вътрешния одит, управлението на риска и съответствието, са изнесени към дружеството майка — SACE (16).

(26)

През втората година след създаването си SACE BT отчита малка печалба с възвръщаемост на собствения капитал (ROE) от 0,11 %. От 2007 г. (третата година на осъществяване на дейност) нататък обаче то отчита загуби (вж. таблица 2).

Таблица 2

ROE на SACE BT

(27)

SACE BT отчита значителни загуби по-специално през 2008 г. (около 29,5 млн. евро) и през 2009 г. (около 34 млн. евро). През 2009 г. застрахователните вземания, платени от SACE BT, са в размер на 66,4 млн. евро — увеличение с 42,6 % в сравнение с 2008 г. (17) Макар че през 2009 г. основните дружества в областта на кредитното застраховане и гаранции понижават застрахователните си обеми, SACE BT застрахова сделки на обща стойност от 20,4 млрд. евро, което представлява увеличение с 34,2 % в сравнение със застрахованите 15,2 млрд. евро през 2008 г.

(28)

През 2010 г. положението на дружеството се подобрява, тъй като комбинираният коефициент (18) се понижава до 108 % от 163 % през 2009 г. (вж. таблица 5) и през 2011 г., когато дружеството отчита малка печалба (0,247 млн. евро).

(29)

Жалбоподателят твърди, че предоставянето на начален капитал за SACE BT от дружеството майка SACE в размер на 100 млн. евро (първата мярка), извършено през 2004 г., е отговорност на държавата, че въпросното разпределяне не съответства на принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика (ПИУПИ) и представлява несъвместима държавна помощ (вж. съображения 29 и 30 от решението за откриване). На 6 ноември 2009 г. жалбоподателят уведоми Комисията също за презастраховането, предоставено от SACE на SACE BT, за което се твърди, че отговорност носи държавата и което не потвърждава теста за ПИУПИ, като следователно представлява нова мярка за помощ, несъвместима с член 107 от Договора (втората мярка).

(30)

Жалбоподателят не предостави никакви мнения по решението за откриване.

(31)

Откритото от Комисията на 23 февруари 2011 г. официално разследване се отнася до следните четири мерки, предоставени от SACE на SACE BT (за допълнителна информация вж. съображения 33—41 от решението за откриване):

а)    първа мярка : предоставяне на начален капитал в размер на 100 млн. евро под формата на акционерен капитал и капиталова вноска в резервния фонд (т.нар. „Fondo di organizzazione“) в размер на 5,8 млн. евро през 2004 г. (19);

б)    втора мярка : презастрахователно покритие от вида „презастраховане за загуби над установения в застрахователния договор праг“ (20)(„excess of loss reinsurance“) за продаваемия кредитен риск за 2009 г., предоставено на 5 юни 2009 г. Втората мярка е предоставена от SACE, когато SACE BT не успява да си осигури 100 % от покритието при частни пазарни участници. По-специално изглежда, че преди 2009 г. SACE BT е осигурявало своето презастраховане предимно от частни оператори. В контекста на финансовата криза обаче SACE BT среща трудности при подновяването на своите договори за презастраховане за 2009 г. Макар SACE BT да осъществява контакт с голям брой пазарни оператори, то успява да осигури покритие само от пет частни презастрахователя за 25,85 % от презастраховането за загуби над установения в застрахователния договор праг за продаваемия кредитен риск за 2009 г. Договорите са подписани на 30 януари 2009 г. SACE BT се свързва с още 16 оператори, на които предлага същите условия като на тези, които са предоставили покритието, но те решават да не участват в презастрахователното покритие. Презастрахователите е трябвало да покрият частта от загубата, която надвишава 5 млн. евро, но е под 40 млн. евро. Петте частни презастрахователни дружества, които участват в презастраховането за загуби над установения в застрахователния договор праг през 2009 г., са: Hannover Rückversicherung AG (10 %), Sirius International Insurance Corporation (7,5 %), DEVK Rückversicherungs und Beteiligungs AG (3 %), Atradius Reinsurance Ltd. (2,5 %) и Assurisk S.A. (2,85 %). Дружеството майка SACE поема останалата част от покритието, т.е. 74,15 %, на 5 юни 2009 г. при същите условия за приоритет, капацитет и премии, както и петте частни презастрахователни дружества;

в)    трета мярка : рекапитализация в размер на 29 млн. евро, извършена на 18 юни 2009 г. за покриване на отчетените през 2008 г. загуби;

г)    четвърта мярка : рекапитализация в размер на 41 млн. евро, извършена на 4 август 2009 г. (21)

(32)

В таблица 3 е представена хронологията на четирите мерки и на основните решения и етапи за SACE и SACE BT (според информацията и доказателствените документи, представени на Комисията). В тази таблица е посочен също така моментът, когато определени документи са представени или обсъждани и които се споменават по-нататък в настоящото решение.

Таблица 3

Хронологичен ред на четирите мерки и на основните решения и етапи за SACE и SACE BT

(33)

Що се отнася до първата мярка, Комисията първо поясни, че окачествяването като помощ би могло да се изключи за вноската на начален капитал, ако тя е била предоставена за непродаваеми рискове и/или ако тя е била просто прехвърляне на капитал в полза на SACE BT, който вече е бил разпределен за дейността по краткосрочно застраховане, осъществявана преди това от SACE (включително за непродаваемите преди това рискове, които стават продаваеми рискове на 1 май 2004 г.). Комисията отбелязва, че на тогавашния етап не е разполагала с достатъчна информация, за да прецени дали тези условия са били изпълнени, или не.

(34)

Второ, Комисията изрази съмнения, че Италия е действала, както би действал един частен инвеститор при аналогични обстоятелства. Това е т.нар. тест на ПИУПИ, с който се изключва наличието на предимство за бенефициера на мярката, ако той бъде потвърден:

(35)

Трето, Комисията отбеляза, че за предоставените от SACE (публично предприятие) мерки изглежда, че на държавата може да бъде вменена отговорност (критерий за държавни ресурси), но не изрази окончателна позиция по този въпрос.

(36)

Накрая, Комисията изрази съмнения, че ако мерките бъдат окачествени като помощ, те не могат да бъдат окачествени като съвместими с вътрешния пазар. Изглежда няма правно основание, въз основа на което тази помощ да бъде определена като съвместима.

(37)

Комисията получи мнения само от SACE.

(38)

Италианските органи и SACE твърдят, че на италианската държава не би следвало да се вменява отговорност за нито една от четирите мерки, предоставени от SACE. В отговора си на решението за откриване италианските органи подробно цитират решенията на Съда по делата „Stardust Marine“ (24), „Olympic Airways“ (25) и „SIC-RTP“ (26). По искане на Комисията италианските органи представиха списък, изготвен от SACE, включващ членовете на управителния съвет на SACE към момента на приемане на всяка от четирите разглеждани мерки от управителния съвет на SACE (27). По целесъобразност от SACE са указали позицията, която съответният член на управителния съвет е заемал в публичната администрация.

(39)

Освен това, що се отнася до първата мярка, италианските органи твърдят, че инвестицията в SACE BT е много малка на фона на големината на SACE и следователно това също потвърждава, че не е имало причина държавата да се обвързва с такава малка инвестиция, което означава, че следователно не може да ѝ бъде вменена отговорност.

(40)

По отношение на втората мярка италианските органи поясняват, че CIPE не взема решения относно презастрахователната дейност на SACE (28).

(41)

В писмата след решението за откриване италианските органи и SACE твърдят, че инвестицията отговаря на пазарните практики.

(42)

Към представената преди това документация, състояща се главно от първоначалния бизнес план, италианските органи и SACE изпратиха по-специално допълнителни подкрепящи документи (вж. съображения 6—9). В отговор на допълнителен въпрос на Комисията италианските органи заявиха също така, че между ISVAP и SACE/SACE BT не е имало обмен от 2003 г. насам във връзка с направени от SACE/SACE BT прогнози за капиталовите изисквания и наличния капитал, както и че в това отношение не са правени оценки от националния надзорен орган (29).

(43)

Първо, SACE подчертава, че е печелившо дружество. То се управлява добре и следователно няма основания да се счита, че то не е направило инвестицията в SACE BT като нормален инвеститор. С цел да илюстрира това SACE предостави данни, показващи, че дружеството е било печелившо през периода 2004—2010 г., с ROE над 6 % за всички тези години и годишен коефициент на изплатените дивиденти в диапазона 40—95 % от печалбата, което означава общ размер на дивидентите от 2,1 млрд. евро в допълнение към възвръщането на част от капитала в размер на 3,5 млрд. евро на държавата в качеството ѝ на акционер. SACE твърди също така, че инвестицията му в SACE BT е направена със „свободен капитал“, който е бил неизползван и на разположение на SACE, в размер на около 250 млн. евро към 28 април 2004 г. (30) Освен това SACE твърди, че размерът на капитала е бил нищожен спрямо активите и печалбата, генерирана от SACE (инвестираната сума в SACE BT през 2004 г. е била равна едва на около 1,2 % от собствения капитал на SACE и на 20 % от нетната печалба на SACE през 2004 г.) (31).

(44)

В тази връзка италианските органи поясняват също така, че полза от насрещната гаранция на държавата е имало не SACE, а че въпросната гаранция е била предвидена като насрещна гаранция за контрагентите на SACE. В тази връзка италианските органи отбелязват, че през периода 2004—2010 г. насрещната гаранция изобщо не е използвана и държавата не е извършвала никакви плащания в полза на SACE през въпросния период. (32)

(45)

Второ, SACE заявява, че целта на инвестицията е била да се диверсифицират рисковете, застраховани от групата SACE (от гледна точка на географското и секторното покритие). Следователно покритието на кредитните рискове от групата SACE, ограничено преди това до държавите с непродаваеми рискове, е трябвало да бъде разширено в Италия и в областта на продаваемите рискове по експортни кредити (краткосрочен риск в рамките на ОИСР). Освен това е трябвало да се разшири предметът на дейност, като се включат и други дейности, осъществявани от трите най-големи частни пазарни участника.

(46)

Трето, SACE заявява, че е имало значителни неизползвани пазарни възможности за нов пазарен участник като SACE BT. Този фактор е бил анализиран преди да бъде направена инвестицията. По-специално, на италианския пазар кредитното застраховане се предлага в значително по-малка степен в сравнение с други големи европейски пазари. Имало е така също възможност да се осъществява дейност на пазарите на ЕС-10, на които по онова време все още не са били навлезли големите пазарни участници в сектора на кредитното застраховане. Преди извършването на инвестицията много подробна оценка на пазарните възможности е била направена така също от външен консултант.

(47)

Четвърто, SACE заяви, че ROE на SACE BT не може да се съпоставя със средните стойности за пазара, тъй като SACE BT по онова време е било новоучредено дружество, а другите дружества, предлагащи застраховане на краткосрочни експортни кредити, са били вече установени на пазара.

(48)

Пето, SACE заяви, че, когато е създало SACE BT през 2004 г., за да навлезе на пазара на краткосрочните експортни кредити, ръководството е очаквало благодарение на инвестирания капитал да бъде постигната задоволителна доходност посредством стратегията, изградена на три стълба, (33) разчитаща за първия стълб — на собствения вътрешен растеж в областта на кредитното застраховане (с характеристики на новоучредено дружество, за което първоначалният бизнес план съдържа четиригодишна прогноза), за втория стълб — на допълнителни дейности към кредитното застраховане (други видове застраховки или услуги), в това число евентуално придобиване на други фирми в Италия (диверсификация от гледна точка на дейностите) и за третия стълб — на географско разширяване чрез придобиване на дружества, които осъществяват дейност в чужбина (географска диверсификация).

(49)

Според SACE обосновката на тази стратегия се подкрепя от анализа на външния консултант (34).

(50)

Според SACE би трябвало да е очевидно, че в направените през 2004 г. икономически и финансови прогнози не би могло да се включат или предвидят ефектите от бъдещите придобивания, извършени през следващите години (35). С други думи — прогнозите са били базирани само на собствения вътрешен ръст на SACE BT на италианския пазар на кредитното застраховане (първия стълб, споменат в съображение 48) (36).

(51)

Предвид на това, че става въпрос за новоучредено дружество, дружеството майка решава да инжектира повече капитал още на първоначалния етап. Италианските органи твърдят, че този подход е сравним с използвания от фондовете за дялово участие подход, при който предварително се инвестират средства, за да се използват за потенциални сделки, които обаче трябва да бъдат подложени на независими оценки и да отговарят на предварително определена стратегия (37).

(52)

Освен това италианските органи заявяват, че дори първоначалният план да е включвал само доходността за първия стълб на дейността, другите два стълба на дейността са били посочени/предвидени по това време. Те са били посочени още в писмената покана от 17 декември 2003 г. за консултант с цел представяне на оферти за изготвяне на бизнес план за краткосрочната дейност на SACE (38). По-специално, в поканата за представяне на оферти за външен консултант SACE изисква представянето на ограничен брой сценарии (максимум 2), с които да се предвижда вътрешен растеж на SACE, като се използват неговите собствени ресурси и средства, както и сътрудничество с други субекти, било то италиански или чуждестранни, което може да включва различни варианти като сътрудничество с някой от най-големите пазарни участници, сътрудничество с второстепенен участник (например CESCE — Испания, OND — Белгия) и сътрудничество с италиански участник, осъществяващ дейност в друг пазарен сегмент или в друг финансов сектор.

(53)

Що се отнася до евентуалните връзки с трети страни, от консултанта е поискано да подчертае възможните предимства, произтичащи от влагането на общи технологии и експертни познания, икономии от мащаба и специализация, както и интеграция на дейностите нагоре и надолу по веригата.

(54)

SACE заявява, че управителният съвет е започнал да обсъжда подобни възможности горе-долу по същото време, когато е създадено SACE BT. С оглед на допълнителното потвърждаване на това твърдение SACE е представило предварително формулиране на принципите на сътрудничество с OND (Белгия) и CESCE (Испания), изготвено на 5 март 2004 г., т.е. преди предоставянето на първата мярка (39).

(55)

С цел да се осигури основа за бъдещо разширяване към други пазари и дейности през месец март 2004 г. консултантът предоставя на SACE подробен анализ на пазарните участници, упражняващи дейност в други стопански сегменти в Италия (услуги по предоставяне на търговска информация и събиране на вземания) и в кредитното застраховане в Централна и Източна Европа (40), в който се прави сравнителен анализ на пазарните практики (главно на големите пазарни участници) от гледна точка на разходите (например за предоставяне на търговска информация и за събиране на вземания), на сроковете за извършване на стопанските операции, както и многостранен анализ на цените на последните придобивания в сектора на предоставяне на търговска информация, а също и сравнителен анализ на най-добрите пазарни практики — считани за такива поради водещата си позиция в съответния пазарен сегмент — от гледна точка на оперативните стопански решения.

(56)

Италианските органи напомнят, че осъществяването на стратегията за придобиване е започнало по-малко от една година след започването на дейността на SACE BT (първата необвързваща оферта на SACE BT за 70 % от Assedile е от 18 април 2005 г., а целият процес е стартиран през месец март 2005 г. — пет месеца след започване на дейността на SACE BT). Освен това италианските органи са предоставили на Комисията различни писма, които са били представени на управителния съвет на SACE BT през периода 2006—2008 г., във връзка с последващите възможности за придобиване (41) (всички те са били подкрепени с оценки от външни консултанти, финансов и правен анализ и т.н., макар че редица от тях не са завършили успешно по различни причини).

(57)

В писмената покана за представяне на оферти за консултантски услуги SACE изисква финансови прогнози за трите следващи години (2005—2007 г.). Наред с другото SACE иска количествено определяне на финансовите ресурси (т.е. капитализацията), които са необходими за развитието на краткосрочната дейност, както и определяне на очакваната доходност (т.е. възвръщаемостта на инвестирания капитал) (42).

(58)

SACE заявява, че тъй като възможностите за придобиване все още не са били ясни, нито е имало на разположение оценки за тях, първоначалният бизнес план консервативно е бил базиран само на първия стълб на дейността (собствения вътрешен ръст в кредитното застраховане). Прогнозната доходност, дори и ограничена, тъй като не са включени стратегиите за придобиване, все пак от 2007 г. е положителна (третата пълна година на осъществяване на дейност) (43) и — ако се включат синергиите с дружеството майка (т.е. SACE) — от 2006 г. (втора пълна година на осъществяване на дейност).

(59)

Освен това още през месец ноември 2004 г., само месец след започването на дейността на SACE BT, коригирането на бизнес плана за периода 2005—2009 (44) е обсъдено от управителния съвет (45) („коригиран бизнес план“), като в него се съдържат: анализ на дейността на SACE BT в началото на неговото функциониране, нови хипотези за неговото развитие, икономическо-финансово моделиране и сценарии за развитие. В придружаващата записка до управителния съвет ясно е посочено разширяването на дейността на пазара на гаранции и е описан еволюционният сценарий по отношение на други възможности за външен растеж в секторите, които се характеризират с възможности за синергии с дейността на SACE BT, за да може възвръщаемостта на цялата инвестиция в капитал на SACE BT да се приведе в съответствие с пазарните еталони.

(60)

По-специално в коригирания бизнес план изрично са посочени различните стълбове на бъдещото развитие на дейността: собствен вътрешен ръст в кредитното застраховане (първи стълб, вж. съображение 48), разширяване на дейността в други стопански сегменти в Италия (втори стълб, вж. съображение 48) и външен растеж „за по-нататъшно развитие“ (втори и трети стълб, вж. съображение 48, в зависимост от дейността на целевата фирма). Изискваният капитал за първия стълб е оценен на 40,3 млн. евро. Що се отнася до втория стълб, подробно е посочено само вътрешното разширяване на дейността с гаранциите (cauzioni), като са включени отделни финансови прогнози за тази дейност и оценен капитал от 3,7 млн. евро.

(61)

Освен това е добавен по-подробен анализ на очакваната доходност в зависимост от разпределения капитал за дейностите по кредитно застраховане и гаранции: ROAE за първите два типа продукти (кредитно застраховане и гаранции — cauzioni) по изисквания капитал в размер на 44 млн. евро беше оценена на 12,5 % (съответно 40,3 млн. евро и 12,1 % само за кредитното застраховане) (46). В документа се посочва, че анализът е предварителен и допълнително ще се обогатява при изготвянето на коригирания бизнес план с оглед на нормативните изисквания (очаквано през февруари/март 2005 г.).

(62)

Според коригирания план прогнозните печалби са 4,8 млн. евро през 2008 г., а прогнозната ROAE за целия размер на капитала трябва да достигне 4,4 % през 2009 г.

(63)

Освен това в писмата си от 15 септември 2011 г. и 5 март 2012 г. италианските органи представят направеното от SACE изчисление на „подразбиращата се предварителна“ доходност, което включва синергиите и придобиването на KUP и Assedile (вж. таблица 4). За изготвянето на този анализ италианските органи са взели предвид предварителните оценки, които са били на разположение през различните периоди: когато е изготвен първоначалният бизнес план, когато е планирано и оценено придобиването на 70 % от Assedile, когато е планирано и оценено придобиването на 100 % от Assedile и на 33 % от KUP. Очакваните синергии от придобиванията са представени отделно в края на таблицата. В този анализ не са взети предвид започнатите и оценени придобивания, които обаче не са приключени. Целият превишаващ оборота капитал, който не е необходим за посочените в съображение 56 придобивания, преди да бъдат идентифицирани и оценени, е разпределен за самостоятелната дейност по кредитното застраховане (първи стълб).

Таблица 4

Изчисляване от SACE на „подразбиращата се предварителна“ доходност

(64)

Що се отнася до процента на възвръщаемост, който един частен инвеститор би поискал, за да направи подобна инвестиция („поискан процент на възвръщаемост“), италианските органи оспорват предоставения от жалбоподателя коефициент (ROE в размер на 11,5 %). Италианските органи считат, че извадката от дружества, въз основа на която е изчислена ROE, не е представителна и че периодът от време, за който ROE е изчислена, не е подходящ. SACE заявява, че подходящият процент на възвръщаемост за дейността по кредитно застраховане в Италия следва да бъде определен въз основа на средната доходност на дружествата, които са функционирали в Италия — т.е. Coface Italy (Viscontea Coface) и Euler Hermes SIAC — през периода 1998—2003 г., който на база на непретеглената средна стойност би бил равен на 10,25 %. SACE обяснява, че Atradius (Италия) е изключено от изчисленията, тъй като по време на разглеждания период при него се наблюдава променливост, която оказва такова значително влияние върху резултатите, че се получава отрицателен еталон за сравнение (– 2,4 %, ако се използва проста непретеглена средна стойност) (50).

(65)

Италианските органи обаче са на мнение, че исканият процент на възвръщаемост следва да се базира на претеглената средна стойност на процента. В писмото на италианските органи SACE е изчислило претеглената средна стойност на процента на ROE за периода 1998—2003 г. на Coface Italy и Euler Hermes SIAC чрез претегляне на техните средни стойности на ROE за периода с теглото на процентния дял на записаните за същия период брутни премии за тяхната дейност по кредитно застраховане. Така изчисленият процент на възвръщаемост е равен на 8,7 %.

(66)

Италианските органи твърдят, че разликата между оценения процент на възвръщаемост чрез непретеглени и претеглени средни стойности — т.е. между 10,25 % и 8,7 % — не е достатъчно голяма, за да окаже съществено въздействие върху решението на инвеститора в средносрочен до дългосрочен план. Въпреки това италианските органи считат, че е по-подходящо да се използва претеглената средна стойност на ROE, както е посочено по-горе, поради следните две причини (51):

(67)

Италианските органи заявяват също така, че изчислението на искания процент на възвръщаемост на база на общите премии (т.е. без ограничаване само до премиите от кредитното застраховане, както е обяснено по-горе) би било в размер на 9,5 %.

(68)

SACE твърди, че мярката е обусловена от съображения за печалба и следователно съответства на презастрахователна дейност съобразно пазарните практики. Дружеството подчертава, че основните условия по презастрахователното покритие, предоставено от SACE на SACE BT през 2009 г., са били същите като условията, с които са се съгласили частните презастрахователи няколко месеца преди това (вж. съображение 31). Впоследствие може да се заключи, че това е облагодетелствало само дружеството майка — SACE, което е получило 1,56 млн. евро (54) приход от премии, тъй като SACE BT не се е възползвало от презастраховането за покриване на предварително определения размер на загуби над установения праг.

(69)

Освен това италианските органи твърдят, че на равнището на капиталовите изисквания (requisito patrimoniale), изчислено в съответствие с предложението „Платежоспособност II“ по това време през 2009 г. (технически спецификации на четвъртото проучване относно количествените въздействия — QIS4), втората мярка не е намалила капиталовите изисквания към SACE BT. По-специално покритието за загуби над установения в застрахователния договор праг не е осигурило каквито и да било ползи, защото не е признато в стандартната формула, която SACE BT използва като метод за количествено определяне на капиталовите изисквания. Що се отнася до въздействието върху привлечения капитал (assorbimento di capitale), италианските органи обясняват, че по определение всички форми на презастраховане оказват въздействие върху равнището на капитала, включително презастраховането под формата на покритие за загуби над установения в праг (55). На 4 януари 2012 г. Комисията изрично поиска от италианските органи да определи количествено намаляването на капиталовите изисквания на равнището на SACE BT вследствие на презастраховането за загуби над установения в застрахователния договор праг, сключено през 2009 г. със SACE. Италианските органи не предоставиха исканата информация, но отново заявиха, че презастраховането за загуби над установения в праг не води до каквото и да било освобождаване от гледна точка на капиталовите изисквания на надзора (requisiti patrimoniali di vigilanza) (56).

(70)

SACE обаче заявява (57), че една от основните цели на презастраховането е да се повиши възможността на застрахователя цедент да сключва повече договори.

(71)

Що се отнася до прилагането на клаузата за дерогация, определена в Съобщението относно експортните кредити (58), италианските органи заявяват, че не са счели за подходящо да се предостави публично подпомагане на този сектор и са решили да не се възползват от тази клауза за дерогация (59). SACE счита за неуместно искането на Комисията за представяне на информация, която би могла да докаже отсъствието на покритие на пазара на износителите (60).

(72)

SACE твърди, че целта на приемането на третата и четвъртата мярка е била да се приведе SACE BT в състояние на „финансово равновесие“, за да се гарантира платежоспособността на предприятието в съответствие с наложените от нормативната уредба ограничения. С гарантирането на платежоспособността на SACE BT е щяло да се даде възможност за постигне на задоволително равнище на доходност (61). Освен това SACE подчертава, че много частни италиански конкуренти на SACE BT през 2008 г. и през 2009 г. са отчели загуби. Това е предизвикало намесата на техните акционери, които са направили значителни вноски на капитал (в международен план Natixis също е рекапитализирало Coface два пъти през 2009 г. и в началото на 2010 г., а Coface е отчело загуби в размер на 163 млн. евро през 2009 г.).

(73)

SACE отбелязва също така, че макар като цяло всички пазарни оператори да са били засегнати от икономическата криза, въздействието на кризата върху SACE BT е било особено силно. В това отношение SACE твърди, че SACE BT все още се намира в началния етап от своето развитие. Поради тази причина SACE BT не е можело да използва „изравнителния резерв“ (riserva di perequazione) (62), за да се справи с икономическите и финансови непредвидени случаи, тъй като този резерв все още не е бил създаден. Всички други основни конкуренти на SACE BT — включително Coface — са се възползвали от този резерв по време на сегашната икономическа криза.

(74)

В отговор на искането на Комисията, изразено в решението за откриване, да предостави оценените разходи, които SACE би могло да направи, ако е трябвало да продаде или ликвидира SACE BT, SACE заяви, че ликвидацията на SACE BT е изцяло теоретична възможност, която към дадения момент не може да бъде осъществена. Основните причини, които посочва SACE, включват: i) отсъствието на непосредствена полза за SACE като акционер, тъй като ликвидацията по-скоро би затвърдила отрицателните резултати в контекста на особено неблагоприятното състояние на пазара по това време и би причинила значителни вреди за репутацията на SACE; ii) възможността това действие да се изтълкува на пазарите като криза на ликвидността в рамките на SACE; iii) вероятността цената на продажбата да не е подходяща (63). В отговор на отделното искане на Комисията относно експозицията на SACE по отношение на SACE BT през периода преди предоставянето на втората, третата и четвъртата мярка, италианските органи отбелязват, че теоретично, в случай на прекратяване на дейността и ликвидация на активите на SACE BT през 2009 г., пасиви в размер на 2,09 млн. евро към SACE биха били потенциално в риск. Италианските органи отбелязват, че нетното салдо между активите и пасивите към SACE за 2008 г. е било положително (8,43 млн. евро) (64), което означава, че нетно SACE би дължало пари на SACE BT.

(75)

SACE посочва, че при прилагането на ПИУПИ трябва да се вземат предвид също така законодателните ограничения. […] (65) Освен това SACE твърди, че инвеститорът не се интересува само от доходността на инвестицията, но също така от други фактори като опазването на публичния имидж на групата или преориентиране на своите стопански дейности (66).

(76)

Италианските органи заявяват, че сумата в размер на 70 млн. евро (трета и четвърта мярка) е била част от капиталовите нужди, установени през май 2009 г. от отдела за управление на риска (67), за постигане на съответствие с бъдещите изисквания на Директива „Платежоспособност II“ (68)  (69). Това моделиране е базирано на преразгледания бюджет за 2009 г.

(77)

Според SACE решенията за рекапитализиране на SACE BT са взети с оглед на очакваното възстановяване на доходността с излизането на нула през 2011 г. (70)

(78)

Според италианските органи от 2009 г. насам SACE BT претърпява големи промени в организацията, управлението и стопанските процеси, които са възстановили дългосрочната жизнеспособност на дружеството, като са му дали възможност отново да стане печелившо през 2011 г. — преди направените прогнози в бизнес плана за периода 2011—2013 г. С оглед на променящите се икономически и пазарни условия бизнес планът на SACE BT за периода 2011—2013 г. е актуализиран, за да се вземе предвид настоящата криза и да се предвидят редица инициативи за допълнително повишаване на доходността (вж. таблица 5). Управителният съвет на SACE BT одобрява коригирания бизнес план за периода 2011—2013 г. на 24 ноември 2011 г. В протокола от заседанието на управителния съвет от 24 ноември 2011 г. (т.е. две години след вноските на капитал) се споменава целта за постепенно повишаване на доходността (измерена от гледна точка на ROE), за да бъде достигната средната стойност за сектора.

Таблица 5

Финансови прогнози на SACE BT, включени в бизнес плана за периода 2010—2011 г. и в коригирания план за 2011—2013 г.

(79)

В последното писмо от 30 март 2012 г. италианските органи отново изразяват становището си, че за мерките не може да се вмени отговорност на държавата и че те съответстват на ПИУПИ. Първо, италианските органи обясняват, че става дума за решения вътре в групата с цел защита на репутацията на групата. Второ, италианските органи заявяват, че SACE функционира като пазарен оператор и инвестира своите ресурси в развитието на дейността, с която се занимава, без да разчита по никакъв начин на публично подпомагане. По време на кризата дружеството майка — SACE — е запазило своята доходност и е разпределяло дивиденти на държавата. Поради тази причина италианските органи посочват, че SACE никога не е считало за необходимо да изготвя план за преструктуриране, който да предостави на Комисията в съответствие със Съобщението на Комисията относно връщане на жизнеспособността и оценка на мерките за преструктуриране във финансовия сектор според правилата за държавна помощ в настоящата криза („Съобщение относно преструктурирането“) (77). Националният надзорен орган — ISVAP — също не е възразявал, нито е поискал специални процедури след рекапитализацията на SACE BT. Накрая, италианските органи напомнят за оценката си, че по това време би било много трудно да намерят потенциален купувач за SACE BT.

(80)

Италианските органи твърдят, че кризата в SACE BT не е причинена от вътрешни процеси, промени в търсенето или други фактори, които биха наложили сериозно преосмисляне на стопанския модел и последващо преструктуриране, а по-скоро от значителното увеличаване на претенциите, предизвикано от кризата. С оглед на тази ситуация италианските органи твърдят, че SACE е решило да предостави допълнителния капитал и да извърши необходимите организационни и управленски промени абсолютно независимо и от гледната точка на пазарен оператор.

(81)

Най-голямата част от мненията на италианските органи и на SACE в отговор на решението за откриване са посветени на твърденията, че мерките съответстват на ПИУПИ, че за тях не може да се вмени отговорност на държавата и следователно не включват помощ. Ако Комисията все пак определи, че тези мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, SACE твърди, че мерките следва да бъдат признати и обявени за съвместими с вътрешния пазар (78). Що се отнася до втората мярка, SACE счита, че изразените от Комисията съмнения относно съвместимостта на тази мярка са чисто теоретични (79). По отношение на третата и четвъртата мярка SACE повтаря, че при всички положения би било възможно да бъдат определени за съвместими с вътрешния пазар според член 107, параграф 3, буква б) от Договора въз основа на цитираните от Комисията съобщения (80).

(82)

Трябва да се провери дали четирите мерки, представени в раздел II.4, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Както е предвидено в член 107, параграф 1 от Договора, освен когато е предвидено друго, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(83)

Следователно определянето на една мярка за държавна помощ предполага, че са изпълнени следните условия: отговорността за мярката трябва да се носи от държавата, мярката трябва да е финансирана от държава членка или чрез държавни ресурси, тя трябва да предоставя селективно предимство, което може да постави в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки и трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да е възможно да засегне търговията между държавите членки.

(84)

Тъй като тези условия са кумулативни, всички те трябва да бъдат изпълнени, за да може мярката да бъде характеризирана като държавна помощ. В резултат на това, ако някое от условията не е изпълнено, тогава съответната мярка не може да се счита за държавна помощ.

(85)

В съображение 61 от решението за откриване Комисията отбелязва, че частта от мерките, която отговаря на едно от следните две условия, не представлява помощ:

(86)

Що се отнася до втория критерий за изключване, SACE потвърждава, че не е предоставян капитал за непродаваемите рискове по отношение на държавите — членки на ЕС-10, които са станали продаваеми рискове преди създаването на SACE BT (81). Това съответства на многократно изразените твърдения на италианските органи, че дружеството е новосъздадено (вж. също така съображения 96—100).

(87)

Що се отнася до първия критерий за изключване, в отговор на искането на Комисията за предоставяне на разбивка по продаваеми и непродаваеми рискове (82), SACE отговаря, че относителните обеми на дейностите с непродаваеми рискове в SACE BT са много малки (83). Освен това италианските органи заявяват, че SACE BT управлява непродаваемите рискове при пазарни условия, без гаранция от държавата, както и че те не са обект на прага, който CIPE определя всяка година за непродаваеми рискове под 24 месеца (84).

(88)

Комисията отбелязва, че в Съобщението относно експортните кредити е предвидено, че ако държавите членки желаят да субсидират своите непродаваеми рискове, те трябва да въведат отделно счетоводство, чрез което да се гарантира, че помощта няма да се насочва за продаваемите рискове. В настоящия случай нито една от мерките на SACE не е била изрично насочена към подпомагане на скромните пазарни дейности с непродаваеми рискове. Италианските органи не твърдят, че са искали да подпомогнат дейностите по непродаваемите рискове и посочват, че всички мерки са предоставени на SACE BT като едно цяло (а не за една конкретна дейност) и то при пазарни условия. Италианските органи не възразяват всички тези мерки да бъдат анализирани съгласно ПИУПИ, за да се определи наличието на предимство.

(89)

Следователно Комисията е съгласна с италианските органи и SACE, че изключванията, предвидени в глави 4.1.1 и 4.1.2 от решението за откриване, не важат в настоящия случай. Следователно определянето като помощ на (част от) четирите мерки не може да се изключи на база на тези критерии за изключване. Целият капитал, който е внесен в SACE BT, в размер на 105,8 млн. евро (първа мярка) и другите мерки в своята цялост биха могли да представляват помощ и подлежат на оценка.

(90)

Както е посочено в съображения 80—82 от решението за откриване, в съответствие с установената съдебна практика, за да се установи дали дадена вноска в капитала предоставя конкурентно предимство, е необходимо да се прецени дали при аналогични обстоятелства един частен инвеститор в условията на пазарна икономика би направил капиталови вноски в същия размер (85), като по-специално се обърне внимание на наличната информация и предвидимите развития към датата на извършване на тези вноски (86).

(91)

ПИУПИ е тест, който следва да се извършва предварително , т.е. необходимо е да се определи дали по времето на планиране на инвестицията даден частен инвеститор в условията на пазарна икономика би се съгласил да направи такава капиталова вноска. Пазарният инвеститор надлежно би взел предвид рисковете, свързани с инвестицията, и би изискал по-висока доходност от по-рисковите инвестиции. За него съществуващата нормативна уредба би била ограничение, например в сектора на финансовите услуги. Ако поради специфичните нормативни изисквания относно минималния капитал, ликвидността и други подобни инвестицията се окаже непечеливша, инвеститорът в условията на пазарна икономика не би извършил инвестициите, т.е.не би направил инвестиция, която отговаря на нормативното изискване, но не води до подходяща равнище на доходност.

(92)

Частният инвеститор не се удовлетворява само от факта, че дадена инвестиция не му причинява загуби или че му носи само ограничена печалба. Инвеститорът в условията на пазарна икономика би опитал да увеличи до максимум възвръщаемостта на активите си в съответствие с обстоятелствата в негов интерес, дори в случай на инвестиция в предприятие, в което вече притежава дялово участие (87). Дори ако средната възвръщаемост в сектора е само един от елементите, които Комисията може да вземе предвид, благоразумният инвеститор в условията на пазарна икономика, когато прави оценки на подходящото възнаграждение, по принцип би изискал минималната възвръщаемост за инвестицията да е най-малкото равна на нивото на средната доходност в съответния сектор (88).

(93)

Според скорошната съдебна практика (89) държавата членка, която се позовава на съответствие с ПИУПИ, в случай на съмнение трябва недвусмислено и на базата на обективни критерии и проверими доказателства да установи, че прилаганата мярка ще бъде приписана на държавата, действаща като акционер, т.е. че е действала при пазарни условия. В тази връзка може да се наложи да предостави доказателства, показващи, че решението е било основано на икономически оценки, съпоставими с онези, които в дадените обстоятелства би направил един благоразумен частен инвеститор, намиращ се в ситуация възможно най-близка до тази на държавата членка, преди да извърши инвестицията, за да определи своята бъдеща доходност. За целите на прилагането на теста на частния инвеститор единственото доказателство от значение е информацията, която е била на разположение, както и развитията, които са били предвидими в момента, когато е взето решението за извършване на инвестицията. Случаят е такъв по-специално, когато, както и в настоящия случай, Комисията се опитва да определи дали е имало държавна помощ по отношение на дадена инвестиция, за която тя не е била уведомена и която към момента, в който Комисията прави своята оценка, вече е била извършена от съответната държава членка.

(94)

При извършването на своята собствена оценка по отношение на съответствието с ПИУПИ Комисията трябва да направи обща оценка, като вземе предвид — в допълнение към предоставените от държавата членка доказателства — всички други свързани доказателства, даващи ѝ възможност да определи дали държавата членка е предприела въпросната мярка в качеството си на акционер — т.е. като инвеститор в условията на пазарна икономика — или като публичен орган. По-специално, в това отношение са от значение естеството и предметът на тази мярка, както и нейният контекст, преследваната цел и правилата, на които се подчинява мярката (90).

(95)

В съображения 95 и 96 от решението за откриване Комисията изразява съмнения относно това дали първата мярка отговаря на ПИУПИ. В решението за откриване Комисията посочва, че параметърът, който трябва да бъде проверен, е очакваната доходност на инвестицията според бизнес плана. Всъщност, в съответствие с установената съдебна практика и процедури, (91) дружеството майка — SACE — е имало възможност, каквато би имал един пазарен инвеститор при сходни обстоятелства, да не предоставя капитала, а да го използва за другите си дейности или да го върне на държавата под формата на дивидент.

(96)

Струва си да се отбележи, че SACE използва отделно счетоводство за продаваемите рискове през периода между датата, когато съответните рискове автоматично са станали продаваеми (1 май 2004 г.), и учредяването на SACE BT (27 май 2004 г.) (вж. таблица 1 в съображение 19 от решението за откриване). Към SACE BT обаче не са прехвърляни никакви активи, пасиви или договори от създадената отделна сметка (договорите за продаваеми рискове, които се отчитат в отделното счетоводство, са приключени или в резултат на естествено изтичане на застрахователните договори, или чрез прекратяване на действащите договори. Въпросните продаваеми рискове постепенно са покрити от нови застрахователни договори в рамките на SACE BT (92)). Стопанската дейност на последното започва ex novo (т.е. начисто).

(97)

Освен това трябва да се подчертае, че SACE BT е създадено с цел да се съсредоточи върху нови стопански дейности, които SACE не е осъществявало преди това. Преди учредяването на SACE BT и предоставянето на началния капитал, още в края на 2003 г. SACE търси външна експертна помощ, за да потвърди и доразвие установените от него стопански възможности с оглед навлизане в сегмента на продаваемите рискове. Основните възможности са установени в пазарните сегменти, в които по това време все още не са били навлезли големите участници на пазара на кредитното застраховане, т.е. предлагането на кредитно застраховане в Италия за вътрешни кредити и застраховане на експортни кредити за италиански експортни дружества, главно МСП, към държави с продаваеми рискове.

(98)

Така също бизнес планът на SACE BT се основава на пазарно съпоставяне и създаване на изцяло нова структура на дружеството, а не на продължение на предишна дейност. С други думи, дружеството не е основано на базата на съществуваща стопанска дейност (или преструктуриране на досегашна дейност), а е новоучредено.

(99)

Следователно SACE BT не е продължение на дейност, която е съществувала в рамките на SACE, а е резултат от решение за създаване на ново дружество и за развитие на икономическа дейност, която не е осъществявана от SACE.

(100)

В резултат на това може да се заключи, че фактическите елементи, представени от италианските органи и от SACE в рамките на официалната процедура по разследване, дават възможност на Комисията да заключи, че SACE BT е създадено като ново дружество и не представлява просто продължение на дейности, вече извършвани в рамките на SACE.

(101)

Комисията счита, че изготвеният за новото дружество бизнес план следва да включва внимателен анализ на стопанските възможности на пазара, на който новосъздаденото дружество възнамерява да осъществява дейност, и вероятната възвръщаемост, която ще бъде постигната, като по този начин се покаже, че очакваната доходност е достатъчна, за да има смисъл от първоначалната инвестиция.

(102)

Може обаче да има известна несигурност, а оттам и определена нужда от корекция и прецизиране на обхвата на дейностите и на финансовите прогнози. По-специално такъв може да е случаят през първите години от функционирането на дружеството. По подразбиране новоучредените дружества не разполагат с финансови резултати за минали периоди, на които да се базира оценката. Следователно инвеститорът трябва да разработи процес за оценяване на дружеството въз основа на съпоставими предприятия (съпоставяне) и финансови прогнози. Тъй като може да е необходимо време новосъздадените предприятия да станат печеливши, най-важното при оценяването на новоучредени дружества е да се разгледат дейностите, които дават възможност за генерирането на подходящи печалби в бъдеще.

(103)

Налице са достатъчни фактологични елементи, потвърждаващи, че преди да реши да създаде SACE BT и да му отпусне началния капитал, SACE е направило анализ на пазара, на който ще функционира SACE BT. На заседанията на управителния съвет на SACE (93) на 21 ноември и 3 декември 2003 г. (94) са били проведени първоначални обсъждания и представени предварителните елементи на бизнес плана за развитието на дейностите на SACE през периода 2004—2006 г. На заседанието на 21 ноември 2003 г. управителният съвет на SACE е обсъдил новите насоки за развитие и възможността за навлизане в застраховането на краткосрочни кредити в държавите от ОИСР въз основа на проучване, изготвено от външен консултант и SACE. Управителният съвет стига до заключението, че ресурсите, инвестициите и целите във връзка с продаваемите рискове следва да бъдат определени на база на проучване на осъществимостта (studio di fattibilità) (95).

(104)

По тази причина е възложено на външен консултант с добра репутация да изготви бизнес плана. Задачите на консултанта са включвали, наред с другото, идентифициране на възможностите, свързани по-специално с краткосрочните рискове в държавите от ОИСР (като SACE е определило размера на пазара на 2,5—5 млрд. евро (96)), както и определяне на оперативните условия за новото предприятие.

(105)

В обявата за участие в търг от 17 декември 2003 г. ясно е посочено, че новоучреденото дружество няма да може да разчита на никакво държавно подпомагане, било то пряко (финансова помощ) или непряко (като се използват ресурсите, предоставяни за непродаваеми рискове) (97).

(106)

В изготвения на 18 май 2004 г. първоначален бизнес план е включена съпоставка (98) с пазарните практики (главно на големите пазарни участници) от гледна точка на очаквани цени, разходи за щети и други коефициенти на разходите, както и други данни относно начините за създаване и функциониране на предприятие в съответствие с пазарните практики. Това би могло да послужи като стабилна основа за едно новоучредено дружество да развие дейностите си в съответствие с пазарните практики.

(107)

С оглед на горното Комисията стига до заключението, че процесът и стъпките, предприети от SACE преди да вземе решението за инвестиране на началния капитал в SACE BT, са съпоставими с пазарните практики при сходни обстоятелства. По-специално, преди да реши относно инвестицията, SACE е възложило на външен консултант да направи проучване на осъществимостта и преди да извърши самата инвестиция внимателно е оценило и определило значимите пазарни възможности за растеж на пазара на кредитно застраховане в Италия, както и за по-нататъшно разширяване на пазарите в Централна и Източна Европа или в други услуги, свързани с кредитното застраховане.

(108)

Що се отнася до ограничения период от време на финансовите прогнози, включени в първоначалния бизнес план (т.е. само четири години: 2005—2008 г.), и ограничената доходност, която се очаква да бъде постигната в края на този период, Комисията счита, че това се дължи на факта, че все още е имало нужда някои от основните елементи да бъдат доуточнени и поради това планът е съдържал финансови прогнози само за част от предвидените дейности (първи стълб, вж. съображение 48).

(109)

В тази връзка Комисията отбелязва, че в коригирания бизнес план — официално приет от управителния съвет на SACE само един месец след започването на дейността на SACE BT — са променени някои от първоначалните хипотези, финансовите прогнози са удължени с една година — до 2009 г. — и са представени оценки за изисквания капитал и неговата възвръщаемост поотделно за вътрешно развиваната дейност по кредитното застраховане (първи стълб), за която необходимият капитал във връзка с прогнозните премии е оценен на 40,3 млн. евро. Прогнозната възвръщаемост на този капитал за 2009 г. е 4,8 млн. евро, а очакваната ROAE — 12,1 %). В придружаващата бележка до управителния съвет ясно са описани разширяването на дейността на пазара на гаранции и еволюционният сценарий по отношение на други възможности за външен растеж в сектори, даващи възможност за сигнергии с дейността на SACE BT по кредитното застраховане, за да може възвръщаемостта на целия инвестиран капитал в SACE BT да се съпостави с пазарните еталони. В документа е посочено също така, че анализът трябва да бъде доразвит при изготвянето на коригирания бизнес план за нормативните цели (очакван през февруари/март 2005 г.).

(110)

Италианските органи и SACE представят така също документи, показващи, че планът е бил постоянно преразглеждан. Това доказва, че планът действително се спазва и се използва от ръководството, както и че се актуализира редовно въз основа на нова информация. Тази практика изглежда в съответствие с обичайните практики при новоучредените дружества, когато оценката на бъдещата доходност не е сигурна и трябва да се коригира след започване на дейността на новоучреденото дружество.

(111)

Що се отнася до другите стълбове на дейността — т.е. разширяването на дейността на SACE BT чрез придобивания („стратегия за външен растеж“) — Комисията счита, че още на ранен етап, с помощта на външен консултант с добра репутация (вж. съображение 113), дружеството е идентифицирало пазарните възможности в други пазарни сегменти, които предлагат значителни синергии с неговата основна дейност по кредитното застраховане (включително потенциалните цели за придобиване). Предвид концентрираната структура на пазара в Западна Европа, SACE е проучило възможностите за разширяване на пазарите в Централна и Източна Европа, на които по това време трите големи дружества за кредитно застраховане са значително по-слабо представени, отколкото в Западна Европа.

(112)

Комисията отбелязва, че макар SACE BT да е получило капитал в размер, надвишаващ необходимия за собствения вътрешен ръст на неговата дейност по кредитното застраховане (първи стълб), италианските органи и SACE представят документи, показващи, че SACE вече е било разгледало и анализирало националното и международното разширяване на SACE BT (съответно втори и трети стълб) преди учредяването на SACE BT на 27 май 2004 г.

(113)

Именно вторият и третият стълб се имат предвид в писмото от 17 декември 2003 г. (вж. съображения 52 и 53), с което външният консултант, освен че е натоварен с разглеждането на вътрешния растеж на SACE, е бил помолен да анализира също така евентуалното сътрудничество с други субекти както италиански, така и чуждестранни (като сътрудничество с един от най-големите пазарни участници, сътрудничество с вторичен участник (например CESCE — Испания, OND — Белгия) и сътрудничество с италиански участник, осъществяващ дейност в друг пазарен сегмент или в друг финансов сектор). Освен това през месец март 2004 г. външният консултант вече е бил предоставил допълнителни анализи по отношение на италианския пазар на търговска информация, италианския пазар на събиране на вземания и неговите главни участници в областта на кредитното застраховане в Централна и Източна Европа (допълнения към бизнес плана). Следователно, макар по времето на предоставяне на първата мярка да не са били направени точни финансови прогнози относно очакваната доходност от разширяването към други услуги в Италия и други географски пазари посредством придобивания, SACE вече е разполагало с анализ, изготвен от външен консултант с добра репутация, на който да базира бъдещото идентифициране на потенциални цели.

(114)

Комисията отчита, че с основание може да се очаква допълнително консолидиране на по-малките участници на пазара, както и потенциална приватизация на кредитните застрахователи в Централна и Източна Европа. Тя разбира също така затрудненията на SACE, въпреки непрекъснатите му усилия, да оцени точно от парична гледна точка размера на капитала, който да бъде изразходван за тези бъдещи придобивания, и възвръщаемостта, която може да бъде генерирана от тези дружества, преди собственикът на потенциалната цел да се съгласи да продава и да бъдат оценени очакваните постъпления във връзка с тези потенциални цели за придобиване.

(115)

С оглед на съображенията на SACE, формулирани преди извършване на инвестицията, както и на подробния анализ, възложен на външния консултант с добра репутация, в който предварително са идентифицирани потенциалните цели, Комисията може да се съгласи с твърдението на италианските органи и SACE, че SACE вече е разглеждало планове за придобиване, когато е инвестирало капитала в SACE BT, без да може да оцени тяхната доходност или очаквани синергии, тъй като не е имало достъп до вътрешните данни на въпросните потенциални цели и без да знае продажната цена.

(116)

С оглед на мащабната стратегия за придобиване, която е обичайна за сектора и очаквана от SACE, Комисията може да се съгласи също така с аргумента на италианските органи и SACE, че капиталът, предвиден за бъдещите придобивания, може да бъде оприличен на инвестиция във фонд за дялово участие. В действителност в един фонд за дялово участие в съответствие с пазарните еталони може да бъде определен само очакваният процент на възвръщаемост (в този той случай се приближава до изисквания процент на възвръщаемост от трите най-големи дружества за кредитно застраховане, които значително са се разширили посредством придобивания), а по-точна оценка се прави преди всяка инвестиция, когато такава възможност възникне. Преди да бъде инвестиран целият капитал, може да има също така известно забавяне.

(117)

От гледна точка на доходността от придобивания Комисията отбелязва, че винаги, преди да се осъществят придобивания, е бил търсен съветът на външен консултант. Що се отнася до Assedile, предложената цена е под (за първото придобиване на 70 % от акциите в Assedile) или в рамките на диапазона на направената от външния консултант оценка (като се има предвид общото придобиване на 100 % от Assedile) (99). Що се отнася обаче до инвестицията в KUP през 2007 г. съвместно с SA Ducroire, заплатената цена е с 5 % над направената от консултанта (Rothschild) оценка. От друга страна, много бързо, след като става ясно, че доходността на KUP няма да може да се възстанови, SACE BT продава тази инвестиция (100). SACE BT продава на SA Ducroire на загуба своето дялово участие в KUP на 25 февруари 2009 г., за да сведе до минимум бъдещите си загуби (101).

(118)

Комисията отбелязва също така, че като дружество, работещо в областта на застраховането на дългосрочни експортни кредити, SACE има известни познания за рисковете на пазара при кредитното застраховане. Следователно то не е извършило инвестицията без никакви собствени познания в сектора.

(119)

В резюме, Комисията отбелязва, че бизнес планът е изготвен предварително и с помощта на външен консултант с добра репутация, който е разгледал новите пазарни възможности, които са били представени на SACE преди създаването на SACE BT. Освен това инвестицията ясно е била насочена към новоучредено дружество и е била подкрепена от план, който е основан на подробна съпоставка с пазарните практики, по-специално от гледна точка на разходи и цени, и надлежно определя стопанските възможности за растежа и развитието на дружеството. Накрая, като допълнителен аргумент, резултатите на новоучреденото дружество са следени отблизо от страна на дружеството майка, като през първите години от неговото съществуване са правени навременни корекции.

(120)

Предвид всички изброени по-горе обстоятелства и по-специално равнището на доходност, което може да се очаква от втория и третия стълб на дейността на SACE BT, проучено подробно по онова време, може да се заключи, че очакването за постигане на подходяща възвръщаемост от първоначалната капиталова инвестиция — т.е. от първата мярка — е била реалистична и в съответствие с пазарните практики.

(121)

Следователно може да се заключи, че, когато SACE е внесло капитал в SACE BT, то е изискало (както е посочено в протоколите и бележките към управилтения съвет) и основателно е могло да очаква задоволителна възвръщаемост за своята инвестиция.

(122)

В заключение се счита, че първата мярка не е предоставила предимство на SACE BT. Следователно тя не представлява помощ и не е необходимо да се прави оценка по другите критерии, които са необходими за определянето ѝ като държавна помощ.

(123)

В съображение 100 от решението за откриване Комисията изразява своите съмнения, че презастраховането от пазарните оператори и дружеството майка SACE е предоставено при сравними условия. Презастраховането, което непряко е предоставено от държавата (т.е. посредством публичния застраховател на експортни кредити SACE), изглежда води до изкуствено създаване на възможност, която не би била получена на частния пазар. Освен това в съображение 103 от решението за откриване Комисията не изключва, че втората мярка предоставя предимство на SACE BT.

(124)

Италианските органи и SACE не предоставят нови фактически елементи, които биха променили предварителната оценка, изложена в решението за откриване.

(125)

В съответствие с точка 4.2 от Съобщението относно експортните кредити от държавите членки се изисква да преустановят предоставянето на определени видове държавна помощ в срок от една година от публикуването на въпросното съобщение, включително презастраховане от държавата, било то пряко или непряко чрез публичен или публично подпомаган застраховател на експортни кредити при по-благоприятни условия от наличните на частния пазар на презастраховането, което води или до по-ниска цена на презастрахователното покритие, или до изкуствено създаване на възможност, която не би била получена на частния пазар (точка 4.2, буква е). В точка 4.2 е посочено още, че съществуващите допълнителни споразумения за презастраховане остават допустими през междинен период, при условие че, inter alia, държавното презастраховане е миноритарен елемент от цялостния пакет за презастраховане на застрахователя, както и че държавното презастраховане за продаваеми рискове е на разположение на всички застрахователи на кредити, които могат да отговорят на общите критерии за допустимост. Съвсем ясно е, че последните разпоредби не са спазени в разглеждания случай, тъй като държавата е поела по-голямата част от презастраховането. Освен това схемата не е била на разположение на всички застрахователи на кредити.

(126)

В оценката за наличието на предимство Комисията първо ще докаже, че мярката не би могла да бъде получена от останалата част на пазара. Второ, тя ще покаже, че SACE не е действало като частен презастраховател. Трето, Комисията ще докаже, че дори да се вземе предвид фактът, че SACE е дружеството майка на SACE BT, от това не може да се заключи, че SACE е действало, както би постъпило едно частно дружество в такава ситуация. Четвърто, Комисията ще докаже, че осигуреното от SACE презастраховане осигурява предимство за SACE BT.

(127)

Комисията отбелязва, че, за да поднови договорите си за презастраховане за 2009 г., на 30 януари 2009 г. SACE BT успява да осигури от пазара 25,85 % от презастраховането за загуби над установения в застрахователния договор праг за продаваемия кредитен риск за 2009 г. (102) Контакт е бил осъществен с редица пазарни оператори, които са отказали да предоставят презастраховане за останалата част, въпреки предполагаемата ѝ доходност (16 оператора са решили да не участват). Следователно, „след многократни опити за постигане на споразумение с пазарните участници“ (103), SACE BT решава да поиска останалата част от презастраховането за загуби над установения в застрахователния договор праг от SACE. На 5 юни 2009 г. SACE поема 74,15 % от презастраховането за загуби над установения праг при същите условия за приоритет, капацитет и премии, както и частните презастрахователи. Следователно е ясно, че осигурените от SACE 74,15 % от презастраховането за загуби над установения в застрахователния договор праг не биха могли да бъдат получени от останалата част на пазара (104).

(128)

С цел да се провери дали тази мярка съдържа предимство трябва да се установи също така дали, като е предоставило тази мярка, SACE не е действало, както би постъпил един частен застраховател при подобни обстоятелства. Комисията отбелязва, че самите италиански органи и SACE признават, че глобалната финансова криза е оказала значително влияние върху световния пазар на презастраховане и е довела до ограничаващи условия за презастраховането през 2009 г. В резултат на това редица частни презастрахователи значително са намалили своя капацитет в кредитното застраховане, като са ограничили дейността си в този сектор, и са се преориентирали към по-печеливши области, което се е отразило върху достъпа до кредитно застраховане и презастраховане на пазара. Второ, неуспехът на SACE BT да намери презастраховане на пазара е причинено също от неговото трудно финансово състояние, а различните частни презастрахователи, с които са водени преговори във връзка с подновяване на презастраховането от SACE BT, са изразили опасенията си относно състоянието на дружеството. През 2008 г. SACE BT отчита значителни загуби (около 29,5 млн. евро). Това отслабено състояние означава, че и рискът по презастраховането е по-висок (105). Поведението на презастрахователите, които са се включили в презастраховането, показва, че частният презастраховател би поел само ограничена част от подобно рисково презастраховане, ако не бъде определена значително по-висока такса. Той никога не би се съгласил да покрие толкова висок процент — 74 % — и при същите условия, които презастрахователите са изисквали за много по-малък процент на презастраховане. Благоразумният инвеститор би поискал такса, при която е отчетено по-високото равнище на поетия риск (106). Следователно начислената от SACE такса всъщност е трябвало да бъде по-висока от таксата, начислена от петте частни презастрахователя за много по-малкия процент на презастраховане (107). Следователно Комисията изчислява размера на помощта във втората мярка като разликата между презастрахователната такса, която един частен презастраховател би начислил за толкова голям дял от презастраховането, и таксата, която е заплатило SACE BT. Предвид своята практика (108) Комисията счита, че таксата за толкова голям дял от презастраховането и риска е трябвало да бъде най-малко с 10 % по-висока от таксата, начислена от частните презастрахователи за по-малката част от презастраховането и риска. При сума от 1,56 млн. евро, платена от SACE BT на SACE, помощта възлиза на 156 000 EUR. Накрая, Комисията отбелязва, че възлагането на толкова голям дял от презастраховането на едно дружество може да е било в разрез с общите принципи за презастраховане на дружеството, т.е. „участващите презастрахователи по договорите трябва да бъдат толкова на брой, че да се осигури подходящо разпределяне на риска“ (109). Поради горните причини Комисията стига до заключението, че SACE не е действало като частен презастраховател.

(129)

Що се отнася до въпроса дали дадено дружество майка би предоставило подобен голям дял от презастраховането в ситуация, в която неговото дъщерно предприятие не би могло да осигури на пазара достатъчно презастраховане на предложената цена, следва да се отбележи, че подобен договор за презастраховане увеличава експозицията на дружеството майка към дейностите на дъщерното предприятие. В настоящия случай през 2009 г. SACE е в положение, в което е имало нужда от голяма рекапитализация и презастраховане. Следователно решението за предоставянето на тази мярка следва да бъде анализирано паралелно с предоставянето на третата и четвъртата мярка. Всъщност и трите мерки — втората, третата и четвъртата — са били планирани от управителния съвет на SACE още на 26 май 2009 г. (110) с цел подпомагането на SACE BT (111). Както ще бъде заключено в оценката на тези мерки, частният инвеститор не би извършил тези рекапитализации, а би оставил дружеството да обяви фалит. Следователно трябва да се заключи, че едно частно дружество майка не би предоставило втората мярка, която дори в по-голяма степен увеличава експозицията на дружеството майка към неговото дъщерно предприятие.

(130)

Накрая, що се отнася до въпроса дали презастраховането е предоставило предимство на SACE BT, както признава самото SACE (вж. съображение 70), мярката е дала възможност на SACE BT да увеличи своя капацитет за предоставянето на кредитно застраховане и следователно му е позволила да сключи повече договори, отколкото би могло в противен случай. Иначе казано, без тази мярка на SACE BT е щяло да се наложи да покрие тези рискове от баланса си/да изложи своя собствен капитал на по-голям риск или да предложи по-висока премия за получаване на презастраховането — по-висока с най-малко 10 % (вж. съображение 128). Следователно мярката е дала възможност на SACE BT да получи презастраховане на по-ниска цена — презастраховане, което му е позволило да сключи повече застраховки, отколкото би могло без презастраховането на SACE, или да поеме по-малко рискове за своя сметка.

(131)

Комисията стига до заключението, че с втората мярка е предоставено предимство на SACE BT, съответстващо на разликата между действително платената от SACE BT такса и таксата — най-малко 10 % по-висока — която би поискал един частен презастраховател с оглед на по-високото равнище на поетия риск.

(132)

В съображение 107 от решението за откриване Комисията е изразила своите съмнения относно възможността частен икономически оператор да инвестира понастоящем оценяваната сума в SACE BT. Както признават самите италиански органи, третата и четвъртата мярка покриват нуждите от капитал на SACE BT, за да се справи с последиците от финансовата криза (112). В документа за обсъждане (materiale per discussione) в управителния съвет на SACE BT от 31 март 2009 г. е предвидено, че SACE BT „се нуждае от рекапитализация (ricapitalizzazione) в размер до 70 млн. евро, за да разполага със съответните активи за покриване на резервите в края на 2009 г.“ (113). В същия документ се казва, че още в края на първото полугодие на 2009 г. активите са били недостатъчни за покриване на резервите, т.е. в края на месец юни 2009 г. е била необходима сума в размер на 23 млн. евро, а в края на 2009 г. — 68 млн. евро. В решението за откриване се посочва, че SACE BT изглежда не е било в състояние да покрие отчетените загуби в края на 2008 г. и активите му по онова време не са били достатъчни за покриване на резервите. Изглежда, че SACE BT не би могло да набере от пазара внесения в дружеството капитал, тъй като очакваната му доходност не е била задоволителна. Няма доказателство, че по онова време SACE BT е имало положителна стойност.

(133)

В съображение 108 от решението за откриване Комисията прикани италианските органи да представят мнението си дали третата мярка е била необходима, за да може SACE BT да продължи да функционира и, ако това е така, какви биха били приблизителните разходи, които SACE би направило, ако е било продало или ликвидирало SACE BT. Комисията отбелязва, че дадено дружество майка би рекапитализирало своето дъщерно предприятие само ако има обаче разумна вероятност подпомогнатото предприятие отново да стане печелившо (114). Инвеститор в условията на пазарна икономика не би внесъл допълнителен капитал в SACE BT, ако от икономическа гледна точка това би било по-скъпо, отколкото да ликвидира съответните активи (например като продаде съответната инвестиция).

(134)

В съображения 111—117 от решението за откриване Комисията е изразила съмнения относно съответствието на третата и четвъртата мярка с ПИУПИ. Освен това Комисията посочва, че двете мерки изглежда са предоставили предимство на SACE BT.

(135)

В решението за откриване (съображение 109) е посочено, че основна роля изпълнява планът, който е бил на разположение в момента на извършване на инвестицията. Планът е от ключово значение, защото частният инвеститор би предоставил свеж капитал на дадено дружество, което отчита загуби, само ако очаква възстановяване на задоволително равнище на доходност. В противен случай инвестираният капитал би бил използван единствено за погасяване на съществуващия дълг на дружеството, без да се гарантира, че в бъдеще то отново ще стане печелившо (115). Без убедителен план „за преструктуриране“ благоразумният частен инвеститор не би инвестирал (116).

(136)

Комисията отбелязва, че в бизнес плана за периода 2010—2011 г. SACE BT се предвиждат главно мерки за увеличаване на пазарния дял и разширяване на дейността, а не мерки за възстановяване на доходността, например чрез съкращаване на разходите и преструктуриране на бизнес модела. SACE BT очаква да увеличи своя пазарен дял на пазара на кредитното застраховане и гаранции до целево равнище от 15 % през 2011 г. и да се превърне във втория по големина пазарен участник в областта на кредитното застраховане до 2011 г.. За 2009 г., по оценки на самото SACE BT, то е щяло да бъде на трето или четвърто място на пазара на кредитното застраховане и гаранции. Що се отнася до дистрибуторската мрежа на SACE BT, в плана е предвидено, inter alia, да бъдат оценени евентуалните възможности за допълнителни придобивания. Освен това в бизнес плана по-скоро се разчита не на вътрешни промени, а inter alia, на външни фактори като подобряване на икономическата и пазарната среда и постепенното отваряне на пазара за презастраховане, считано от 2011 г.

(137)

Представените от италианските органи и SACE елементи в хода на официалната процедура по разследване не са променили първоначалната оценка на Комисията, изразена в решението за откриване.

(138)

Не се е променила позицията на Комисията по отношение на определянето на третата и четвъртата мярка като увеличение на капитала (aumenti di capitale). Макар според италианските органи тази операция да не е увеличила размера на акционерния капитал (capitale sociale), Комисията отбелязва, че посредством прехвърлянето на капитал от SACE на SACE BT мярката е оказала положително въздействие върху собствения капитал (patrimonio netto), което е по-широка категория от акционерния капитал (capitale sociale) (117).

(139)

Според SACE решенията за рекапитализация на SACE BT са взети с оглед на очакваното възстановяване на доходността през 2011 г.

(140)

Комисията напомня обаче, че когато е предоставило третата мярка, SACE не е разполагало с актуализирани финансови прогнози или бизнес план, в който да е взета предвид вноската в капитала и последните финансови данни. Следователно SACE не е имало основания да очаква възстановяване на доходността на SACE BT.

(141)

Основният документ, който SACE взема предвид при предоставянето на четвъртата мярка, е бизнес планът за периода 2010—2011 г. Комисията отбелязва, че този бизнес план представлява един много кратък документ, който единствено излага отрицателната прогноза за пазара и — по-специално по отношение на SACE BT — представя само няколко основни финансови коефициенти и цифри за 2010 г. и 2011 г. Бизнес планът съдържа по-специално данни, посочващи, че положението на пазара се влошава (съотношението между застрахователните обезщетения и премиите непрекъснато се е повишавало — със 71,4 % през 2008 г. в сравнение с 2007 г.), а загубите са възлезли приблизително на половината от оборота в сектора. В този контекст в плана се предвижда значително подобряване на коефициентите на SACE BT по кредитното застраховане, за да може през 2011 г. да излезе на нула (вж. таблица 5). В него обаче не са посочени промените в цените или как за тази цел би било постигнато съкращаване на разходите.

(142)

Следва да се подчертае, че в бизнес плана за периода 2010—2011 г. е била включена само прогноза за нулева доходност през 2011 г., но не е бил предвиден какъвто и да било елемент, показващ че положението ще се подобри след 2011 г., нито оценка за бъдещата доходност на SACE BT след тази дата (всъщност възможността дружеството да реализира печалби след 2011 г. дори не е спомената). Също така предвидената цел в плана е била ограничена до преустановяване на реализирането на загуби от страна на дружеството и до допълнително разширяване на неговото пазарно присъствие, без прогнози за каквито и да било бъдещи печалби. В това отношение Комисията счита, че благоразумният пазарен инвеститор би изискал надеждна оценка относно възстановяването на бъдещата доходност до съответни равнища.

(143)

От протокола на управителния съвет на SACE за одобряване на третата и четвъртата мярка е видно също така, че той се е съгласил с мерките за капитализация, за да покрие загубите и да удовлетвори нормативните изисквания, като по този начин даде възможност на дружеството да продължи да осъществява своята дейност. Във въпросния протокол изобщо не е разгледана бъдещата доходност на дружеството. Управителният съвет не е взел предвид потенциалната ликвидация на SACE BT, като съпостави сценарий с ликвидация с избрания вариант за внасяне на допълнителен капитал в дружеството в затруднено положение. Следователно той не е изискал, нито е разгледал някаква оценка на разходите за ликвидация, което означава, че не е бил в състояние да стигне до заключение, че вноската в капитала би довела до по-добри икономически резултати отколкото ликвидирането на дружеството.

(144)

В резултат на това Комисията стига до заключението, че при приемането на тези мерки SACE не е оценило дали предоставянето на допълнителния капитал е било по-изгодният сценарий от икономическа гледна точка за него самото като акционер, отколкото ликвидацията на дъщерното предприятие. Предвид пазарните обстоятелства и липсата по онова време на каквито и да било прогнози за доходност по отношение на SACE BT, благоразумният частен пазарен оператор не би извършил инвестицията без да вземе предвид тези фактори. Следователно само поради тази причина може да се заключи, че SACE не е действало като благоразумен частен пазарен оператори и следователно вноските в капитала, които са направени с третата и четвъртата мярка, трябва да бъдат определени като държавна помощ.

(145)

С оглед на изчерпателността Комисията добавя също така, че не може да приеме аргумента на SACE, че съответствието с нормативните изисквания би било достатъчно за един благоразумен частен пазарен инвеститор, за да внесе допълнителен капитал в дадено дружество. Както е предвидено в Съобщението на Комисията относно прилагането на членове 92 и 93 от Договора за ЕИО („Съобщението относно ПИУПИ“) (118), често инвеститорите са задължени със закон да рекапитализират предприятията, чийто основен капитал е спаднал под предвиденото ниво поради продължителни загуби. В отговор на твърденията на държавите членки, че вноските в капитала не следва да бъдат третирани като помощ, тъй като те съставляват изпълнение на предвидено от закона задължение, в Съобщението относно ПИУПИ е предвидено, че частните инвеститори, които се сблъскват с тази ситуация, следва да вземат предвид всички възможни решения, включително ликвидация или прекъсване на инвестициите, (119) и да изберат най-изгодното от финансова гледна точка.

(146)

В настоящия случай Комисията счита, че SACE е могло да остави SACE BT да фалира, тъй като то е дружество с ограничена отговорност и следователно SACE не е трябвало да покрива пасивите на SACE BT. SACE правилно посочва, че частните инвеститори могат да вземат предвид и други съображения, като например обществения имидж (120). По делото ENI/Lanerossi Съдът постанови, че временното поемане на загуби от дружеството майка, реализирани от дъщерно предприятие „което претърпява временни затруднения, но може отново да стане печелившо, евентуално след реорганизация“, биха могли да са обосновани не само от изгледите за непреки материални облаги, но също така и от други съображения, т.е. опазването на обществения имидж на групата и преориентирането на нейната дейност (121). Съдът обаче определя, че ако няма изгледи за доходност, дори в дългосрочен план, тогава всички вливания на капитал следва да се разглеждат като държавна помощ (122). Следователно, както се потвърждава и от съдебната практика, значението на аргументите е ограничено по отношение на прилагането на теста на частния инвеститор, ако към момента на извършване на вноските в капитала не е имало никакви прогнози, че SACE BT би могло да реализира печалби след 2011 г., дори в дългосрочен план.

(147)

Освен това италианските органи и SACE не предоставят никакви доказателства, които да покажат и да определят количествено отрицателните икономически въздействия, които предполагаемото влошаване на обществения имидж на SACE би оказало върху това дружество.

(148)

Комисията отбелязва също така, че застрахователните дейности на SACE се осъществяват с държавна гаранция. Следователно застрахованите страни знаят, че държавата ще обезпечи заплащането на всяко едно обезщетение, на което имат право по тези застраховки. Затова Комисията не разбира защо застрахованите клиенти на SACE биха били обезпокоени от ликвидацията на дъщерното предприятие на SACE, което не е гарантирано от държавата и е образувано като дружество с ограничена отговорност. Италианските органи и SACE не предоставят обяснение защо тези дейности на SACE, които се осъществяват с държавна гаранция, биха били засегнати.

(149)

Освен това Комисията счита, че, тъй като SACE осъществява своята застрахователна дейност с държавна гаранция, тя не представлява пазарна дейност, която един частен оператор би могъл да извършва (именно гаранцията за застрахователните дейности на SACE не представлява помощ, защото се счита, че тези дейности не се предлагат от пазара и следователно няма нарушаване на конкуренцията). Комисията счита, че когато се преценява дали един частен инвеститор в ситуацията на SACE би оставил дъщерно предприятие като SACE BT да фалира или би го рекапитализирал, не може да се вземе предвид възможното отрицателно въздействие на ликвидацията на SACE BT върху извършваните от SACE непазарни дейности, тъй като един частен инвеститор никога не би изпаднал в ситуация да извършва такива дейности.

(150)

Както беше посочено, по времето, когато SACE предприема третата и четвъртата мярка, то не е съпоставило един сценарий за ликвидация с избрания вариант на внасяне на допълнителен капитал в SACE BT въпреки затрудненията на последното. С оглед на изчерпателността в следващите параграфи Комисията при всички случаи ще покаже, че ако SACE е било направило подобно съпоставяне, то би установило, че ликвидацията на SACE BT би била по-подходяща от внасянето в SACE BT на допълнителен капитал в размер на 70 млн. евро въпреки затрудненията на последното.

(151)

С цел да се определи дали за SACE, като единствен акционер в SACE BT, е било по-добре да инвестира допълнителен капитал в размер на 70 млн. евро, отколкото да ликвидира SACE BT (да намали неговите дейности), трябва да бъдат съпоставени очакваните парични потоци, ако има такива, за SACE като акционер при сценария за ликвидация (прекратяване на дейността) с очакваните при сценария за внасяне на капитал. Въз основа на представената информация италианските органи и SACE не са правили по онова време (както и впоследствие) оценка на собствения капитал в SACE BT в сценарии преди или след вноската в капитала.

(152)

Комисията отбелязва, че в края на месец май 2009 г. и в началото на месец юли 2009 г., когато управителният съвет на SACE BT решава да предостави третата и четвъртата мярка, по оценки вече се е очаквало в допълнение към огромните загуби, отчетени през 2008 г. (29,5 млн. евро), SACE BT да реализира още значителни загуби през 2009 г. (53,4 млн. евро (123)), дотолкова, че се е очаквало оставащият капитал в края на 2009 г. да бъде в размер на 24,2 млн. евро. По-специално в края на първото тримесечие на 2009 г. счетоводната стойност на собствения капитал на SACE BT (като се вземат предвид отчетените през този период загуби от 22,6 млн. евро) е била 55 млн. евро, а очакваните загуби за цялата 2009 г. са били в размер на 53,4 млн. евро. Следователно в сценария преди внасянето на капитал очакваната счетоводна стойност на собствения капитал в края на 2009 г. е щяла да възлезе на разликата между счетоводната стойност към първото тримесечие на 2009 г. (55 млн. евро) и останалата част от очакваните загуби за годината — т.е. 30,8 млн. евро (53,4 млн. евро минус 22,6 млн. евро) — което е равно на 24,2 млн. евро.

(153)

В сценария след внасянето на капитал счетоводната стойност на собствения капитал се е очаквало да се повиши с размера на рекапитализациите (70 млн. евро) и да възлезе на 94,2 млн. евро.

(154)

В този контекст трябва да се отбележи, че при сценария за ликвидация акционерите имат право само на остатъчните постъпления, ако все пак има такива след покриване на всички задължения на дружеството и на всички дължими разходи по ликвидацията. Резултатът от ликвидацията зависи от стойността и ликвидността на активите на дружеството.

(155)

В опит да направи силно консервативна оценка Комисията разглежда хипотезата, че при сценария за ликвидация SACE не би възстановило нито една от своите инвестиции в капитала на SACE BT.

(156)

След това, за оценка на относителната привлекателност на внасянето на капитал в размер на 70 млн. евро в SACE BT в сравнение с сценария за ликвидация, следва да се прецени каква е била стойността на дружеството (т.е. пазарната стойност на 100 % дял в собствения капитал на дружеството) след въпросното внасяне на 70 млн. евро.

(157)

Ако стойността на дружеството след вноските в капитала от 2009 г. е била равна или по-висока от 70 млн. евро, тогава един частен инвеститор би бил склонен да направи тази инвестиция.

(158)

Тази стойност на дружеството зависи от оценката на настоящата стойност на бъдещите парични потоци към акционера (входящи парични потоци).

(159)

В това отношение Комисията напомня, че в бизнес плановете и/или прогнозите, които са били на разположение по онова време, не е очакван поток от бъдещи печалби, който да може да покаже, че пазарната стойност би била близка до 70 млн. евро. Освен това, тъй като дружеството не е било печелившо преди кризата, не може да се очаква, че след като макроикономическата ситуация и финансовите пазари се нормализират, дружеството автоматично би възстановило своята доходност на съответното равнище. Следователно Комисията стига до заключението, че тъй като за SACE BT не е имало прогнози за очаквани входящи парични потоци, не е имало причини да се смята, че неговата пазарна стойност след осъществяването на третата и четвъртата мярка би могла да стане равна или по-висока от 70 млн. евро. В резултат на това благоразумният частен инвеститор би предпочел да остави SACE BT да фалира (или да го продаде, ако може да се намери купувач), вместо да го рекапитализира. Следователно и този допълнителен анализ показва, че при предоставянето на третата и четвъртата мярка SACE не е постъпило като инвеститор в условията на пазарна икономика.

(160)

Друг аргумент в подкрепа на горното е, че инвеститорът може да е използвал друг показател за определяне на стойността на дружеството, като метода за оценка чрез умножаване на множител, равен на съотношението между пазарната и счетоводната стойност (P/B), получени от съпоставими дружества, чиито акции се търгуват на фондовата борса, умножен по счетоводната стойност на дружеството.

(161)

Доколкото е известно на Комисията, Euler-Hermes е единственото европейско дружество за кредитно застраховане, което се котира на фондовата борса, и следователно неговото P/B съотношение може да се използва. Става дума за дружество с относително нисък риск (124), тъй като в миналото то е преодолявало спадовете относително добре, било е печелившо през 2008 г. и през първото тримесечие на 2009 г. и дори е разпределило дивиденти през 2008 г. Следователно стойността на дружество с по-висок риск, като SACE BT, би била под оценката, получена при прилагането на множителя P/B на Euler-Hermes. P/B на Euler-Hermes към първото тримесечие на 2009 г. е бил около 0,60 (125). Следователно, ако се приложи този множител към очакваната счетоводна стойност на SACE BT в края на 2009 г. в размер на 94,2 млн. евро, стойността на дружеството би възлязла на 56,52 млн. евро, ако рисковите профили на дружествата са съпоставими.

(162)

Комисията обаче отбелязва, че преди кризата SACE BT не е било печелившо (в разрез със собствения му бизнес план) и не е имало бизнес план, от който да е видна възможността за възстановяване на неговата доходност. В резултат на това може да се счита, че то е било значително по-рисково дружество от Euler-Hermes по онова време и следователно стойността на дружеството, когато са били предоставени мерки, би била значително по-ниска от 56,52 млн. евро.

(163)

Освен това италианските органи признават също така, че пазарните обстоятелства са били такива, че пазарната оценка на застрахователните дружества по онова време е била силно занижена (126).

(164)

В заключение, аналогично на прилагането на базирана на бъдещи парични потоци оценка, прилагането на оценка, основана на съотношението на пазарната към счетоводната стойност, също би довело частния инвеститор до заключението, че за него би било по-добре да остави своето дъщерно предприятие да фалира, вместо да инвестира в него още 70 милиона.

(165)

Следователно от горния анализ може да се заключи също така, че положението на SACE е по-лошо след предоставянето на третата и четвъртата мярка, отколкото би било при сценария за ликвидация.

(166)

Комисията отбелязва също така, че, както подчертава SACE, по време на кризата няколко пазарни инвеститори са внесли допълнителен капитал в своите дъщерни предприятия за експортни кредити. Предвид високото равнище на несигурност и неотложност, тези инвеститори може да не са разполагали с напълно завършени прогнози към момента на осъществяване на своите инвестиции. Въпреки това дружествата за експортни кредити, които са получили рекапитализация от акционерите си, са били печеливши преди кризата, затова е имало по-голяма вероятност да възстановят доходността си. SACE BT обаче е реализирало загуби. Изправен пред дъщерно предприятие, което вече е на загуба или едва достига точката на рентабилност през годините преди кризата (докато в бизнес плана му се очаква стабилно увеличаване на доходността), частният инвеститор не би бил толкова склонен да внесе капитал в толкова голям размер. Той би проверил дали има някаква надежда един ден това дружество отново да стане задоволително печелившо. Комисията отбелязва, че през 2009 г. не са направени никакви финансови прогнози за възстановяването на доходността. При такива обстоятелства благоразумният инвеститор не би инвестирал в дружеството допълнителен капитал в голям размер.

(167)

SACE твърди, че SACE BT е било все още в началния етап от своето развитие и следователно за дружеството е било по-трудно да се справя с въздействията на финансовата криза. Първо, Комисията отбелязва, че 2008 г., когато започна кризата, е била вече четвъртата година от функционирането на SACE BT. От своята практика Комисията може да заключи, че по принцип едно дружество се счита за новосъздадено през първите три години от започването на неговото функциониране в съответната област на дейност (127). Второ, дори и да е било вярно, че SACE BT все още е било в началния етап от своето развитие, не е ясно какво въздействие би оказало това върху прилагането на ПИУПИ. Всъщност частният инвеститор все пак би определил очакваната пазарна стойност на дружеството след рекапитализацията (на база на очакваната му доходност) и би я съпоставил с варианта да остави дружеството да фалира или да го продаде. Италианските органи и SACE не доказват, че тъй като SACE BT все още е било в началния етап от своето развитие, SACE е могло да очаква от него по-голяма доходност в бъдеще. Както е посочено в съображение 77, единственият бизнес план, който е бил на разположение по онова време, е предвиждал единствено достигането на равновесна точка през 2011 г. В него не е ставало дума за възстановяване на доходност.

(168)

Следователно Комисията стига до заключението, че третата и четвъртата мярка представляват предимство за SACE BT, тъй като чрез тях му е предоставен капитал, който дружеството не би могло да получи от пазара. Въпросният капитал е дал възможност на дружеството да оцелее, въпреки липсата на прогнози, че то ще стане печелившо, дори в дългосрочен план.

(169)

В съображения 73—78 от решението за откриване Комисията е приложила показателите по „Stardust Marine“ (128), за да определи отговорността за мярката, като се има предвид, че SACE е изцяло собственост на държавата. Според установената съдебна практика (вж. по-специално решението за Stardust Marine), дори държавата да контролира дадено публично предприятие и да упражнява доминиращо влияние върху неговата дейност, фактическото упражняване на този контрол не може да се допуска автоматично в даден конкретен случай. Следователно е целесъобразно да се определи дали трябва да се счита, че публичните органи са свързани по всякакви начини с приемането на разглежданите мерки.

(170)

Независимо от това според решението за Stardust Marine:

(171)

Впоследствие Съдът е посочва следните показатели, въз основа на които може да се вмени отговорност на държавата за дадена мярка, предприета от публично предприятие: i) фактът, че въпросното предприятие не би могло да вземе оспорваното решение, без да вземе предвид изискванията на публичните органи; ii) фактът, че, освен факторите от органично естество, които свързват публичните предприятия с държавата, едно публично предприятие, чрез което се предоставя помощта, е трябвало да вземе предвид разпорежданията, издадени от централния ръководен орган, т.е. Comitato Interministeriale per la Programmazione Economica (CIPE); iii)интеграцията на публичното предприятие в структурите на публичната администрация на държавата; iv) характера на дейностите на предприятието и дали тези дейности се осъществяват на пазара при нормални условия на конкуренция с частните оператори; v) правния статут на предприятието (в смисъл дали се ръководи от публичното право или от общия правен режим на дружествата); vi) интензивността на упражнявания от публичните органи надзор върху управлението на предприятието; или vii) всякакъв друг показател, доказващ в конкретния случай участието на публичните органи в приемането на дадена мярка или малката вероятност те да не са участвали с оглед на обхвата на мярката, нейното съдържание или условията, които съдържа.

(172)

В съображение 79 от решението за откриване Комисията стига до заключението, че е много малка вероятността — мерките, които са обект на разследването, да са приети без никакво участие на държавата.

(173)

В отговора си на решението за откриване италианските органи и SACE твърдят, че на държавата не може да се вмени отговорност за нито една от четирите мерки, тъй като при вземането на решенията SACE е действало напълно независимо от държавата. Италианските органи са представили допълнителни фактологични елементи и обосновка в потвърждение на това, че мерките не могат да бъдат отнесени към държавата.

(174)

С оглед на оценката на съдебната практика, на която се позовават италианските органи, трябва да се отбележи, че в решението на Комисията по делото Olympic Airways се споменават критериите по „Stardust Marine“, но в действителност те не са приложени. Съдът отбелязва, че всъщност Комисията просто е приела, че отговорност за мярката носи гръцката държава, без да спомене каквито и да било причини в подкрепа на това допускане (129). По тази причина Съдът определи, че обосновката на Комисията не е достатъчна, за да се установи отговорността в конкретния случай, а не че държавата не носи отговорност за самата мярка.

(175)

Що се отнася до решението за SIC-RTP (130), на което се позовават италианските органи, Комисията отбелязва, че в това решение Първоинстанционният съд потвърждава оценката на Комисията, че държавата не носи отговорност за някои оспорвани решения на бившето държавно дружество Portugal Telecom (състоящи се в приемането на закъснение в плащанията на мрежовата такса от общественото дружество за радио- и телевизионно разпространение RTP). Решението на Първоинстанционния съд обаче е базирано на конкретните обстоятелства по това дело. По-специално, по делото на SIC-RTP Първоинстанционният съд отбелязва, inter alia, че жалбоподателят не е оспорил оценката на Комисията, че улесненията при плащането са породени главно от спор между RTP и Portugal Telecom относно размера на мрежовата такса (131). Освен това Първоинстанционният съд отбелязва, че Комисията е установила, без това да се оспорва от жалбоподателя, че поведението на Portugal Telecom не се е променило след неговата приватизация (132). Следователно е ясно, че оценката на Първоинстанционния съд се отнася до конкретна ситуация, която е съвсем различна от тази в настоящото решение.

(176)

В допълнителните документи, представени от италианските органи и SACE, Комисията констатира нови доказателства за вменяване на отговорност за мерките. Аналогично на решението за откриване, показателите за „Stardust Marine“ са приложени в настоящото решение, за да се провери въпросът с отговорността за втората, третата и четвъртата мярка.

(177)

Макар SACE да не е интегрирано в публичната администрация и да не упражнява официални правомощия, Комисията счита, че следните общи показатели доказват, че на държавата може да бъде вменена отговорност за мерките, които са предоставени от SACE (133):

(178)

Освен общите показатели, посочени в съображение 177, могат да бъдат идентифицирани и други показатели, които са специфични за условията по предоставянето на втората, третата и четвъртата мярка:

(179)

Що се отнася до втората мярка — в бележка от 19 март 2009 г. (147) (в която е била формулирана задачата да се провери дали изчислената доходност на SACE в резултат на договора за презастраховане е съответствала на поетите рискове), от отдела „Управление на риска“ на SACE са изразили благоприятно мнение за ръководството на SACE по отношение на участието на дружеството в договора за презастраховане. На заседанието си от 1 април 2009 г. управителният съвет на SACE е одобрил участието на SACE в договора със SACE BT за презастраховане за загуби над установения в застрахователния договор праг по отношение на размера, който не е бил покрит от пазарните презастрахователи и до потенциален размер на загубата от 48 млн. евро, при същите условия като приетите от частните презастрахователи. Тази мярка в полза на SACE BT би помогнала на дружеството да запази своя застрахователен капацитет, по-специално за малките и средните предприятия (148).

(180)

В заключение, направената от Комисията оценка в съображения 177, 178 и 179 показва, че SACE е тясно свързано с италианските публични органи и се използва за осъществяване на задачи, свързани с икономически въпроси, които традиционно попадат сред отговорностите на последните. Предвид също така икономическото и политическото значение на разглежданите мерки и стабилните тесни връзки между държавата и SACE, Комисията счита, че съществуват достатъчно доказателства, за да се счита, че отговорността за втората, третата и четвъртата мярка може да бъде вменена на държавата.

(181)

Що се отнася до втората мярка, Комисията отбелязва, че италианските органи са заявили, че съгласно устава си (149) SACE е имало възможност да сключи договори за презастраховане и за съвместно застраховане с други частни застрахователи, различни от SACE BT. Въпреки тази разпоредба обаче италианските органи не са показали, че SACE е можело да предлага презастраховане на всички частни застрахователи при същите условия. Във всеки случай е било демонстрирано, че то е сключило договор за презастраховане само със SACE BT и то при условия, които не са отговаряли на пазарните. Следователно няма съмнение, че тази конкретна мярка за SACE BT е селективна.

(182)

Що се отнася до третата мярка, в операцията е било предвидено само едно дружество — SACE BT. Следователно мярката е селективна.

(183)

Що се отнася до четвъртата мярка, в операцията е било предвидено само едно дружество — SACE BT. Следователно мярката е селективна.

(184)

Що се отнася до втората мярка, тя е дала възможност на SACE BT да сключи повече застраховки, отколкото би могло без презастраховането на SACE, или да поеме по-малко рискове за своя собствена сметка. Следователно Комисията стига до заключението, че втората мярка е нарушила конкуренцията (150).

(185)

Що се отнася до третата и четвъртата мярка, в точка 3.2 от Съобщението относно експортните кредити се посочва, че предоставянето на капитал от държавата на определени предприятия, което включва държавна помощ, нарушава конкуренцията, ако тя не е действала като частен инвеститор в условията на пазарна икономика (151). Комисията има сериозни съмнения дали дейността на SACE BT би могла да продължи при нормални условия без предприетите от SACE мерки. Има вероятност без този капитал SACE BT да не е можело да изпълнява своите нормативни капиталови изисквания и да изпадне в несъстоятелност. Най-малкото, без вноската в капитала от държавата, SACE BT е щяло да сключи много по-малко нови застраховки и е щяло драстично да намали своето пазарно присъствие. Както е посочено обаче в таблица 6, дружеството значително е увеличило своето пазарно присъствие. Следователно и третата, и четвъртата мярка са нарушили конкуренцията.

(186)

Пазарът на експортното кредитно застраховане и другите застрахователни услуги, където SACE BT осъществява своята дейност, е отворен за търговия между държавите членки и в Съюза има много действащи оператори от различни държави членки. В Италия SACE BT се конкурира с дъщерни предприятия на чуждестранни фирми (вж. таблица 6).

Таблица 6

Позиция на SACE BT на италианския пазар на кредитно застраховане и гаранции (%)

(187)

В резултат на това и според точка 3.2 от Съобщението относно експортните кредити всяко предимство, което е предоставено на дружеството, засяга търговията.

(188)

В Регламент (ЕО) № 1998/2006 е определен праг, под който не се счита, че мерките отговарят на всички критерии по член 107, параграф 1 от Договора, и следователно не са обект на процедурата за уведомление, предвидена в член 108, параграф 3 от Договора. С оглед на размера на предоставената на SACE BT помощ предвиденият в Регламента за помощта de minimis праг от 200 000 EUR не би бил надвишен само при втората мярка. В съображение 128 Комисията е посочва, че е изчислила размера на втората мярка на 156 000 EUR.

(189)

Италианските органи обаче не се позовават на Регламент (ЕО) № 1998/2006 и не доказват, че към момента на предоставяне на втората мярка SACE BT е изпълнявало предвидените в споменатия регламент условия.

(190)

Освен това Регламент (ЕО) № 1998/2006 не се прилага за предприятия в затруднено положение. В тази връзка италианските органи не са счели SACE BT за предприятие в затруднено положение в съответствие с Насоките за оздравяване и преструктуриране (154). Италианските органи не са представили обаче достатъчно доказателства в подкрепа на тази позиция. Както е предвидено в насоките за оздравяване и преструктуриране, нарастващите загуби, прекомерният капацитет и намаляващата или нулевата нетна стойност на активите са сред обичайните признаци, че дадено предприятие е в затруднено положение. SACE BT е отчело значителни загуби както през 2008 г. (около 29,5 млн. евро), така и през 2009 г. (около 34 млн. евро), което е наложило намесата на неговия акционер под формата на значителна рекапитализация. Освен това, както твърдят италианските органи, още в края на първото полугодие на 2009 г. активите не са били достатъчни за покриване на резервите, т.е. необходима е била сума в размер на 23 млн. евро в края на месец юни 2009 и 68 млн. евро в края на 2009 г. (155)

(191)

Второ, дори и SACE BT да е отговаряло на условията за получаване на помощта de minimis, преди да предоставят подобна помощ италианските органи е трябвало да получат декларация от SACE BT относно всяка друга помощ de minimis, получена през предходните две финансови години и през текущата финансова година (156). Освен това, ако италианските органи са възнамерявали да предоставят на SACE BT помощта de minimis, те е трябвало да уведомят SACE BT в писмен вид за вероятния размер на помощта (изразен като брутен еквивалент на безвъзмездна помощ) и за факта, че тя представлява помощ de minimis. Италианските органи не са предоставили на Комисията подобни документи.

(192)

Предвид всичко горепосочено Комисията не може да счете втората мярка за помощ de minimis.

(193)

С оглед на горното Комисията стига до заключението, че втората, третата и четвъртата мярка представляват държавна помощ.

(194)

Според Комисията не може да се счита, че втората, третата и четвъртата мярка са предоставени преди приемането на Съобщението относно експортните кредити от страна на Италия и следователно трябва да бъдат определени като нова помощ.

(195)

По-специално Италия е приела препоръките на Съобщението относно експортните кредити от 1997 г. най-късно на 14 септември 2001 г., когато е приела версията на Съобщението относно експортните кредити от 2001 г. (вж. съображение 5 от решението за откриване). Тъй като втората, третата и четвъртата мярка са предоставени след тази дата, въпросните мерки се определят като нова помощ.

(196)

Следователно те се считат за неправомерна помощ, тъй като италианските органи не са уведомили Комисията за тях преди прилагането им през 2009 г.

(197)

Според констатираното в горния раздел втората, третата и четвъртата мярка представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и трябва да се направи оценка на съвместимостта им с вътрешния пазар.

(198)

Тъй като италианските органи и SACE считат, че мерките не представляват помощ, те не са представили обосновка и доказателства за това как е осигурено спазването на условията за съвместимост на мерките. Както е посочено в съображение 81, италианските органи се позовават на Съобщението относно рекапитализацията и на Съобщението относно преструктурирането (157) като възможни основания за съвместимост на третата и четвъртата мярка. Нито италианските органи, нито SACE обаче са обосновали своите аргументи, че са били изпълнени условията по споменатите съобщения.

(199)

Комисията напомня, че в съответствие с точки 3.2 и 4.1 от Съобщението относно експортните кредити, предвидените в член 107, параграфи 2 и 3 от Договора изключения от забраната, която е формулирана в член 107, параграф 1, не важат за продаваеми рискове („Държавната помощ […], предоставена от публично подпомагани застрахователи на експортни кредити за продаваеми рискове […], може да наруши конкуренцията и следователно не е допустима за прилагане на изключения от съдържащите се в Договора правила за държавна помощ“). Следователно при нормални обстоятелства не могат да се намерят основания за съвместимост на помощта, която е предоставена за подпомагане на застрахователи на кредити, осъществяващи дейност в областта на продаваемите рискове.

(200)

Все пак Комисията ще покаже, че трите мерки за помощ в никакъв случай не биха отговаряли на условията, при които могат да бъдат определени за съвместими съгласно член 107, параграф 3 от Договора.

(201)

В Насоките за оздравяване и преструктуриране помощта за оздравяване е определена като краткосрочна помощ, която по принцип се предоставя за период от най-много шест месеца, така че бенефициерът да има възможността да разработи подробен план за преструктуриране или ликвидация. По своята същност помощта за оздравяване е временна и подлежаща на възстановяване помощ. Помощта за оздравяване обикновено се състои от гаранции по заеми или заеми, предоставени на предприятие в затруднение, докато неговото бъдеще се оценява.

(202)

Що се отнася до възможността втората мярка да бъде определена за съвместима като помощ за оздравяване, Комисията отбелязва, че втората мярка не притежава характеристиките на подкрепа на ликвидността, нито пък основната ѝ цел е да поддържа SACE BT. Следователно втората мярка не може да бъде определена като помощ за оздравяване. Третата и четвъртата мярка също не могат да бъдат определени като помощи за оздравяване, тъй като те представляват постоянно и неподлежащо на възстановяване внасяне на капитал.

(203)

Според Насоките за оздравяване и преструктуриране получателите на помощ за преструктуриране:

(204)

Комисията обаче отбелязва, че втората, третата и четвъртата мярка за помощ не отговарят на условията за определяне като съвместими с помощта за преструктуриране според Насоките за оздравяване и преструктуриране. Например тя отбелязва следните проблеми:

(205)

Тъй като втората, третата и четвъртата мярка са били предоставени неправомерно през 2009 г., в съответствие с Известието на Комисията за определяне на приложимите правила при оценка на незаконосъобразната държавна помощ (159) Комисията оценява тяхната съвместимост по разпоредбите на Съобщението относно експортните кредити, които са били приложими по онова време (т.е. Съобщението относно експортните кредити от 1997 г., впоследствие изменено и с удължен срок на действие през 2001 г. (160), 2004 г. (161) и 2005 г. (162)) (163).

(206)

Според точка 4, параграф 2 от Съобщението относно експортните кредити държавите членки са приканени да изменят своите системи за застраховане на експортни кредити за продаваеми рискове по такъв начин, че в рамките на една година от публикуването на въпросното съобщение да бъде преустановено предоставянето на определени видове държавна помощ на публични и публично подпомагани застрахователи на експортни кредити по отношение на такива рискове. Измежду забранените мерки, посочени в точка 4, параграф 2, буква г) от Съобщението относно експортните кредити е „предоставянето на капитал или други форми на финансиране при обстоятелства, в които един частен инвеститор, действащ при нормални пазарни условия, не би инвестирал в дружеството, или при условия, които един частен инвеститор не би приел“. Следователно третата и четвъртата мярка, които представляват рекапитализация, не са съвместими с условията на Съобщението за експортните кредити. Тъй като Временната рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза (164), приложима по времето, когато са били предоставени мерките, не обхваща публичното предоставяне на капитал, третата и четвъртата мярка не могат да бъдат определени за съвместими въз основа на тази законодателна рамка.

(207)

Що се отнася до втората мярка, в съображение 142 от решението за откриване Комисията изразява своите съмнения относно съвместимостта на тази мярка със Съобщението относно експортните кредити и с Временната рамка.

(208)

С клаузата за дерогация, предвидена в Съобщението относно експортните кредити (и повторена във Временната рамка), се цели решаване на проблема с временната липса на застрахователно покритие за износителите. По този начин се дава възможност за предоставяне по време на кризата на подпомагано от държавата застраховане или презастраховане в съответствие с правилата за държавна помощ при следните условия: държавата членка следва да докаже пазарната липса на застрахователно покритие за краткосрочни експортни кредити за износители, като представи достатъчно доказателства за липсата на покритие за риска на частния застрахователен пазар; схемата следва да е на разположение на всички оператори и държавата да начислява цена, съответстваща на цената, която би била начислена от частни оператори за покритите рискове (тълкуването на тази разпоредба в практиката е, че държавата трябва да прилага по-висока такса при покриване на остатъчния риск).

(209)

Първо, за да може Италия да спази условията на клаузата за дерогация, Комисията прикани италианските органи да представят съответните доказателства. При все това те решиха да не се възползват от клаузата за дерогация. Отговорът на SACE бе, че не счита за релевантно искането на Комисията за представяне на информация, с която би могла да се докаже липсата на пазара на застрахователно покритие за износителите.

(210)

Второ, италианските органи и SACE повтарят своята позиция, че предоставянето на презастраховане от страна на SACE е важало за всички пазарни оператори, както е посочено в устава на SACE. В този случай SACE се е намесило, като е предоставило презастрахователно покритие в полза на застрахователя SACE BT, за което се твърди, че е било на разположение и на други частни застрахователи. Ние обаче не разполагаме с доказателства, че на пазара не е имало застраователно покритие за краткосрочни експортни кредити на разположение на износителите. Изглежда, че ограничената наличност на покритие е засегнала и други оператори на пазара, но Комисията няма доказателства дали други оператори, различни от SACE BT, също са срещнали трудности при получаването на презастрахователно покритие на пазара и, ако това е било така, дали и те са могли да получат презастрахователно покритие от SACE при същите условия. На практика никой от операторите не е поискал това. Без тази информация Комисията не може да заключи, че мярката е пропорционална на целта, т.е. да отстрани сериозните смущения в икономиката на Италия. Следователно трябва да се заключи, че вместо да прилагат мярка, която е била отворена за всички оператори, италианските органи са осъществили една селективна мярка в полза на един оператор — SACE BT.

(211)

Трето, що се отнася до начислената премия, както е посочено по-горе, SACE не е начислило по-висока цена, а цена, равна на тази на частните презастрахователи, а в същото време е поело по-голям риск (защото е остатъчен и много по-висок), който пазарните участници не са били склонни да застраховат предвид ситуацията на пазара и финансовото положение на SACE BT.

(212)

Накрая, Комисията отбелязва, че размерът на помощта, който е изчислен за втората мярка — т.е. 156 000 EUR — не може да бъде обявен за съвместим с вътрешния пазар въз основа на предвидените в точка 4.2.2 от Временната рамка условия, защото втората мярка не е предоставена под формата на схема и защото не е представена декларация за помощ de minimis.

(213)

В заключение, помощта, която е предоставена по втората мярка, не съответства на разпоредбите на Съобщението относно експортните кредити и на Временната рамка.

(214)

В съображение 144 от решението за откриване Комисията изразява съмнение относно съвместимостта на третата и четвъртата мярка със Съобщението относно рекапитализацията и Съобщението относно преструктурирането за финансовия сектор по време на кризата. Тъй като втората мярка също е била предоставена по време на финансовата криза, Комисията ще оцени и нейната съвместимост съгласно посочената нормативна уредба.

(215)

Тъй като след представянето на мненията на италианските органи и на SACE по решението за откриване Комисията установи, че предоставената информация все още не е достатъчна, за да може да направи пълна оценка на мерките като потенциална помощ за преструктуриране, през месец февруари 2012 г. Комисията даде възможност на италианските органи да представят допълнителни доказателства относно потенциалните основания за съвместимост, като изпратят напълно завършен план за преструктуриране в съответствие със Съобщението относно преструктурирането. В писмото на Комисията бяха посочени основните елементи, които планът за преструктуриране трябва да включва, с препратки към съответните точки от Съобщението относно преструктурирането.

(216)

Комисията констатира, че представените от италианските органи документи включват само пакет от вътрешни документи на SACE, целящи повторното излагане на позицията на италианските органи, че не може да бъде вменена на държавата отговорност за предприетите през 2009 г. три мерки и че те съответстват на ПИУПИ.

(217)

Комисията отбелязва, че в момента на предоставяне на трите мерки, италианските органи не са предвидили възможността да представят на Комисията план за преструктуриране в съответствие с изискванията на Съобщението относно преструктурирането. Италианските органи твърдят, че подобни мерки за преструктуриране не са изисквани така също от националния надзорен орган — ISVAP.

(218)

Според точка 10 от Съобщението относно преструктурирането в плана за преструктуриране следва да бъдат посочени причините за трудностите и слабостите на бенефициера на помощта и да са очертани начините, по които предложените мерки за преструктуриране решават проблемите на бенефициера. В това отношение италианските органи твърдят, че кризата на SACE BT не е причинена от вътрешни процеси, промени в търсенето или други фактори, които да наложат дълбоко преосмисляне на бизнес модела и последващо преструктуриране, а по-скоро от значителното увеличение на претенциите вследствие на кризата. Комисията не счита, че тази информация е достатъчна, по-специално защото SACE BT е претърпяло сериозни загуби през 2008 г. и 2009 г. Също така някои частни презастрахователи са изразили опасения относно положението на дружеството, като са отказали да участват в презастрахователното покритие на SACE BT за 2009 г. Освен това SACE BT не е успяло да стане печелившо през първите години от своето функциониране (2005—2007 г.), противно на прогнозите в бизнес плана. Това показва, че трудностите, с които се сблъсква SACE BT, не са били единствено следствие от финансовата криза, но също така и от неговите собствени слабости.

(219)

Що се отнася до възстановяването на дългосрочната жизнеспособност, Комисията отбелязва, че от 2009 г. нататък SACE BT е било подложено на известни промени в организацията, управлението и стопанските процеси. Измежду мерките, предприети за подобряване на неговото положение, SACE BT е увеличило премиите, понижило е разходите, променило е своето управление. Освен това на 25 февруари 2005 г. SACE BT е продало своето дялово участие в KUP.

(220)

Въпреки това Комисията счита, че тези мерки не са достатъчни, за да може да се очаква възстановяване на дългосрочната жизнеспособност на SACE BT.

(221)

Направените по онова време прогнози в бизнес плана за периода 2010—2011 г., одобрен на 4 август 2009 г. (когато е била приложена четвъртата мярка), само за две години напред са показали достигането на равновесна точка през втората прогнозна година — 2011 г. — но не и възстановяване на доходността. Следователно не е имало доказателства в подкрепа на възможността за постигане на подходяща доходност в рамките на разумно кратък срок, по принцип непревишаващ пет години, т.е. до края на 2014 г. Освен това основните хипотези е трябвало да бъдат обяснени и да им се направи тест за устойчивост. Италианските органи не представят информация в това отношение.

(222)

Италианските органи представят актуализация на бизнес плана за периода 2011—2013 г., одобрена на 24 ноември 2011 г., т.е. две години след предоставянето на мерките. Целта на SACE BT постепенно да повиши своята доходност (ROE), която да достигне […], както е посочено от управителния съвет на дружеството на 24 ноември 2011 г., не е била подкрепена от достатъчно подробни и надеждни финансови прогнози, както се изисква в Съобщението относно преструктурирането. Що се отнася до финансовите прогнози от края на 2011 г., през 2013 г. SACE BT очаква да постигне ROE преди данъците от едва […] %, което съответства на ROE (след данъци) от […] %. Последното определено е под цената на капитала, оценена преди това от италианските органи на около [5—10] %.

(223)

Според точки 22—23 от Съобщението относно преструктурирането планът за преструктуриране трябва да показва, че предоставената помощ е ограничена до необходимия минимум, т.е. помощта трябва да възстановява жизнеспособността на SACE BT, но да не му дава възможност да се разширява на нови пазари или пазарни сегменти. Обратно, в съответствие с предоставените данни, по време на кризата SACE BT малко е увеличило своето пазарно присъствие на пазара на кредити и гаранции (cauzioni) в Италия, като се е придвижило от шесто място през 2008 г. на пето през 2010 г. (като в същото време например Atradius е намалило своето пазарно присъствие от трето място на шесто) (вж. таблица 6).

(224)

Накратко казано, изцяло отсъстват основните елементи на един план за преструктуриране, а именно идентифицирането на трудностите, жизнеспособността при базовия и при най-лошия възможен сценарий, ограничаването на помощта до необходимия минимум и компенсаторните мерки.

(225)

В заключение, дори ако представените от италианските органи мерки и коригираният бизнес план за периода 2011—2013 г. са били приети като план за преструктуриране, те не отговарят на изискванията за плановете за преструктуриране, предвидени в Съобщението относно преструктурирането.

(226)

Що се отнася до Съобщението относно рекапитализацията, в него са определени условията, на които трябва да отговарят инструментите за рекапитализация. Ако тези условия са спазени, помощта може да бъде временно одобрена. С оглед на окончателното ѝ одобряване въпросната помощ за рекапитализация трябва да бъде придружена от план за преструктуриране, съответстващ на Съобщението относно преструктурирането. Не е имало обаче план, който да съответства на Съобщението относно преструктурирането. Следователно не е необходимо да се преценява дали условията на третата и четвъртата мярка отговарят на Съобщението относно рекапитализацията, тъй като при всички случаи те не могат да бъдат определени за съвместими.

(227)

Въз основа на наличната информация Комисията не установява никакви основания за съвместимостта на втората, третата и четвъртата мярка. Комисията стига до заключението, че италианските органи не са използвали възможността да предоставят необходимите доказателства, за да обявят предоставената помощ с втората, третата и четвъртата мярка като съвместима помощ за преструктуриране. Представените документи не отговарят на изискванията на Съобщението относно преструктурирането, тъй като не са изпълнени кумулативните изисквания за съвместимост на помощта за преструктуриране, т.е. постигане на дългосрочна жизнеспособност, ограничаване на помощта до необходимия минимум и мерки за ограничаване на нарушаването на конкуренцията.

(228)

Комисията счита, че с предоставянето на начален капитал в размер на 100 млн. евро под формата на акционерен капитал и внасянето на капитал в резервния фонд (т.нар. „Fondo di organizzazione“) в размер на 5,8 млн. евро от SACE за създаването на SACE BT през 2004 г. (първа мярка) не е предоставено предимство на SACE BT и следователно не представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(229)

Комисията счита, че италианските органи неправомерно са предоставили помощ с втората, третата и четвъртата мярка в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора и стига до заключението, че въпросната помощ следва да бъде възстановена,

а)

общата сума (главница и лихви за възстановяване), която следва да бъде възстановена от SACE BT;

б)

подробно описание на мерките, които вече са предприети и които са планирани с оглед на изпълнението на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на SACE BT е било наредено да възстанови помощта.