19.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 80/7

(1)

Доставчиците на услуги, чиито услуги попадат в обхвата на Директива 2006/123/ЕО, трябва да могат да приключат процедурите и формалностите, необходими за започване и осъществяване на тяхната дейност, посредством единични звена за контакт или електронни средства. В рамките на ограниченията, посочени в член 5, параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО, може да съществуват случаи, при които при изпълнението на тези процедури и формалности доставчиците на услуги трябва да представят оригинални документи, заверени копия или заверени преводи. В тези случаи на доставчиците на услуги може да се наложи да представят документи, подписани електронно от компетентните органи.

(2)

Трансграничното използване на усъвършенствани електронни подписи на базата на квалифицирано удостоверение беше улеснено с Решение 2009/767/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. за определяне на мерки, улесняващи прилагането на процедури с помощта на електронни средства чрез „единични звена за контакт“ в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (2), което решение задължава държавите членки да направят оценка на въздействието, преди да изискват въпросните електронни подписи от доставчиците на услуги, като в него също така се определят и правила за одобряването от държавите членки на усъвършенстваните електронни подписи на базата на квалифицирано удостоверение, създадено със или без помощта на устройство за създаване на защитени електронни подписи. В Решение 2009/767/ЕО обаче не са обхванати форматите на електронни подписи в издаваните от компетентните органи документи, които трябва да бъдат предоставени от доставчиците на услуги с оглед приключването на съответните процедури и формалности.

(3)

Понастоящем за електронното подписване на своите документи компетентните органи в държавите членки използват различни формати на усъвършенствани електронни подписи и следователно получаващите държави членки, които трябва да обработят въпросните документи, могат да изпитат технически затруднения вследствие на използваните разнообразни формати на подписи. За да могат доставчиците на услуги да приключват процедурите и формалностите в трансграничен мащаб по електронен път, е необходимо в държавите членки да се осигури техническа възможност за обработка поне на определен брой формати на усъвършенствани електронни подписи при получаването на документи, подписани електронно от компетентните органи на други държави членки. Определянето на няколко формата на усъвършенствани електронни подписи, които трябва да бъдат технически поддържани от получаващата държава членка, би увеличило автоматизацията и подобрило трансграничната оперативна съвместимост на електронните процедури.

(4)

Първоначално решението обхващаше само основното ниво на стандартизирани формати на Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) за усъвършенствани електронни подписи. Целесъобразно е да се добавят и по-дългосрочно стандартизирани формати на ETSI, които да улеснят запазването на информацията относно валидността на електронните подписи с течение на времето.

(5)

ETSI публикува нови технически спецификации за базовите профили за усъвършенствани електронни подписи, които имат за цел да ограничат възможностите за избор между съответните стандарти и по този начин подобряват трансграничната оперативна съвместимост. Тези профили обхващат всички нива на съответствие — от основните до дългосрочните.

(6)

Възможно е държавите членки, чиито компетентни органи използват други, по-рядко поддържани формати на електронни подписи, вече да са въвели средства за валидиране, които позволяват трансграничното валидиране на техните подписи. В такъв случай и с оглед получаващите държави членки да могат да разчитат на тези инструменти за валидиране се налага информацията относно въпросните инструменти да бъде леснодостъпна, освен когато необходимата информация е включена непосредствено в електронните документи, в електронните подписи или в носителите на електронния документ.

(7)

Настоящото решение не засяга направените от държавите членки определения на оригинал, заверено копие или заверен превод. Неговата цел се ограничава до улесняване на проверката на електронните подписи, използвани в оригиналните документи, заверените копия или заверените преводи, които доставчиците на услуги евентуално трябва да представят посредством единичните звена за контакт.

(8)

За да се даде възможност на държавите членки да внедрят необходимите технически средства, е уместно настоящото решение да се прилага от 1 декември 2014 г.

(9)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по Директивата за услугите,

1)

Параграф 1 от член 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки въвеждат необходимите технически средства, позволяващи им да обработват електронно подписаните документи, които са предоставени посредством единичните звена за контакт от доставчиците на услуги с оглед приключването на съответните процедури и формалности съгласно член 8 от Директива 2006/123/ЕО и които са подписани от компетентните органи на други държави членки с усъвършенствани електронни подписи от типа XML, CMS или PDF на всички нива на съответствие или чрез използването на носител на свързания подпис на основно равнище, при условие че те съответстват на изложените в приложението технически спецификации.“

2)

Приложението се заменя с приложението към настоящото решение.