20.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/303

(1)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета (3), на 29 юли 2011 г. Комисията прие доклад до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на посочения регламент. В посочения доклад Комисията обяви намерението си да предложи ограничен брой изменения на Регламент (ЕО) № 1082/2006, за да се улесни създаването и функционирането на ЕГТС, както и да бъде внесена яснота в някои от съществуващите разпоредби. Пречките пред създаването на нови ЕГТС следва да бъдат отстранени, като се запази приемствеността и се улесни функционирането на вече съществуващите групи, което ще позволи по-масовото използване на ЕГТС за подобряване на съгласуваността между политиките и на сътрудничеството между публичните органи, без това да създава допълнителна тежест за националните администрации или за тези на Съюза.

(2)

Създаването на ЕГТС е въпрос, който подлежи на решаване от нейните членове и техните национални органи и не е автоматично свързано с юридически или финансови преимущества на равнището на Съюза.

(3)

С Договора от Лисабон се добави териториалното измерение на политиката на сближаване и терминът „Общност“ беше заменен с термина „Съюз“. Поради това новата терминология следва да бъде въведена в Регламент (ЕО) № 1082/2006.

(4)

ЕГТС могат да имат потенциала да засилят насърчаването и постигането на хармоничното развитие на Съюза като цяло и по-специално на икономическото, социалното и териториалното сближаване на неговите региони, както и да допринесат за постигане на целите на стратегията „Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ („стратегия Европа 2020“). ЕГТС могат също така да допринесат положително за намаляване на пречките пред териториалното сътрудничество между регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, включително и по отношение на специфичната ситуация с най-отдалечените региони, и могат да бъдат от основно значение за укрепване на сътрудничеството между трети държави, отвъдморски страни и територии („ОСТ“) и пограничните региони на Съюза, включително чрез използване на програмите на Съюза за външно сътрудничество.

(5)

Опитът, натрупан от създадените до момента ЕГТС, показва, че ЕГТС се използват като правен инструмент и за сътрудничество в контекста на други политики на Съюза, различни от политиката на сближаване, включително чрез изпълнение на програми или части от програми, с финансова подкрепа от Съюза, различна от подкрепата в рамките на политиката на сближаване. Ефикасността и ефективността на ЕГТС следва да бъдат подобрени, като се добавят нови аспекти към същността на ЕГТС, като се премахнат съществуващите пречки и се улесни създаването и дейността на ЕГТС, като същевременно се запази способността на държавите-членки да ограничават действията, които ЕГТС могат да извършват без финансова подкрепа от Съюза. Съгласно Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Съюза ЕГТС се ползват във всяка държава-членка с възможно най-широката правосубектност, предоставена на юридическите лица по националното право, включително способността да сключват споразумения с други ЕГТС или с други правни образувания за целите на осъществяване на съвместни проекти за сътрудничество, за да се осигури, наред с другото, по-ефективно управление на макрорегионалните стратегии.

(6)

По дефиниция ЕГТС извършват дейност в повече от една държава-членка. Поради това Регламент (ЕО) № 1082/2006 предвижда възможността в конвенцията за ЕГТС и устава им да бъде определено приложимото право по дадени въпроси. Следва да бъдат изяснени случаите, в които това определяне дава приоритет в йерархията на приложимото право, установена в същия регламент, на националното право на държавата-членка, в която е седалището на ЕГТС. В същото време обхватът на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно приложимото право следва да бъде разширен, за да се включват актовете и дейностите на ЕГТС, които подлежат на правен контрол от страна на държавитe-членки във всеки отделен случай.

(7)

В резултат на разликите в статута на местните и регионалните органи в държавите-членки е възможно дадени правомощия да са от компетентността на регионален орган в една държава, а в съседна на нея държава —на национален орган, особено в по-малки или централизирани държави-членки. Затова национални органи следва да могат да станат членове на ЕГТС наред с държавата-членка.

(8)

Независимо че Регламент (ЕО) № 1082/2006 позволява членството в ЕГТС на организации, учредени по реда на частното право, при условие че се считат за „публичноправни организации по смисъла на Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), следва да е възможно ЕГТС да се използват в бъдеще за съвместно управление на публични услуги с особен акцент върху услугите от общ икономически интерес или в областта на инфраструктурата. По този начин други участници от частния и публичния сектор също следва да могат да станат членове на ЕГТС. Поради това в обхвата следва да се включат и „публичните предприятия“ по смисъла на Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), както и предприятия, натоварени с изпълнението на услуги от общ икономически интерес в области като образование и обучение, медицински грижи, социални нужди по отношение на здравеопазването и дългосрочни грижи, грижи за децата, достъп до и реинтеграция на пазара на труда, социални жилища и грижа за и социално включване на уязвими групи.

(9)

В Регламент (ЕО) № 1082/2006 не се съдържат подробни правила относно участието на образувания от трети държави в ЕГТС, създадена в съответствие със същия регламент, т.е. от членове от най-малко две държави-членки. Предвид допълнителното привеждане в съответствие на правилата относно сътрудничеството между една или повече държави-членки и една или повече трети държави — най-вече в контекста на трансграничното сътрудничество в рамките на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) и Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), но също и в контекста на допълнителното финансиране от Европейския фонд за развитие, както и на транснационалното сътрудничество по цел „Европейско териториално сътрудничество“, като отпуснатите средства от ЕИС и ИПП II ще бъдат прехвърлени, за да бъдат обединени с отпуснатите средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) по линия на съвместни програми за сътрудничество — следва изрично да се предвиди участието на членове от трети държави, граничещи с държава-членка, в т.ч. нейните най-отдалечени региони, в ЕГТС, създадени от най-малко две държави-членки. Това следва да е възможно, ако законодателството на третата държава или споразуменията между най-малко една участваща държава-членка и трета държава позволяват това.

(10)

С цел да се укрепи икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, а с това да се повиши по-специално ефективността на един или повече аспекти на териториалното сътрудничество — трансграничен, транснационален и междурегионален — между членовете на ЕГТС, следва да се позволи участието в ЕГТС на трети държави, граничещи с държава-членка, в т.ч. нейните най-отдалечени региони. Поради това операциите в рамките на програми за европейско териториално сътрудничество, съфинансирани от Съюза, следва да продължават да преследват целите на политиката на сближаване на Съюза дори ако се изпълняват, частично или изцяло, извън територията на Съюза, като по този начин дейностите на дадена ЕГТС се осъществяват поне до известна степен извън територията на Съюза. В този контекст и когато въобще е от значение, приносът на дейностите на дадена ЕГТС с членове и от трети държави, граничещи най-малко с една държава-членка, в т.ч. с нейните най-отдалечени региони, към целите на политиките в областта на външната дейност на Съюза (напр. цели на сътрудничеството за развитие или на икономическото, финансовото и техническото сътрудничество) продължава да бъде само епизодичен, тъй като центърът на тежестта на съответните тематични програми за сътрудничество и следователно дейностите на дадена ЕГТС следва да бъде основно съсредоточен върху целите на политиката на сближаване на Съюза. Вследствие на това евентуалните цели на сътрудничеството за развитие или на икономическото, финансовото и техническото сътрудничество между само една държава-членка, в т.ч. нейните най-отдалечени региони, и една или повече трети държави имат единствено спомагателна функция по отношение на целите на териториалното сътрудничество, основаващо се на политиката на сближаване, между държавите-членки, включително техните най-отдалечени региони. Поради това член 175, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е достатъчно правно основание за приемането на настоящия регламент.

(11)

След получаването на разрешение за участие в ЕГТС на национални, регионални, подрегионални и местни органи и организации, както и, когато е целесъобразно, други публични органи или институции, включително доставчици на публични услуги от ОСТ въз основа на Решение 2013/755/ЕС на Съвета (6), и като се има предвид намерението за програмния период 2014—2020 г. чрез отпускането на специални допълнителни финансови средства по многогодишната финансова рамка да се укрепи сътрудничеството на най-отдалечените региони на Съюза със съседни трети държави и някои от ОСТ, изброени в приложение II към ДФЕС и съседни на тези най-отдалечени региони, ЕГТС като правен инструмент следва да бъде отворен и за членове от ОСТ. С оглед на правната сигурност и прозрачността следва да се създадат специални процедури за одобряване за присъединяването на членове от ОСТ към ЕГТС, включително във връзка с това, ако е необходимо, и специални правила относно приложимото право по отношение на съответната ЕГТС с членове и от ОСТ.

(12)

Регламент (ЕО) № 1082/2006 прави разграничение между конвенцията, с която се определят съставните елементи на бъдещата ЕГТС, и устава, определящ елементите на нейното функциониране. Съгласно посочения регламент обаче уставът понастоящем трябва да съдържа всички разпоредби на конвенцията. Въпреки че и конвенцията, и уставът подлежат на изпращане на държавите-членки, те са различни документи и процедурата по одобряване следва да бъде ограничена до конвенцията. Освен това някои елементи, които понастоящем са в обхвата на устава, следва вместо това да бъдат включени в конвенцията.

(13)

Опитът, натрупан при създаването на ЕГТС, показва, че тримесечният срок за процедурата за одобряване от държавата-членка рядко се спазва. Затова този срок следва да бъде удължен на шест месеца. От друга страна, за да се осигури правна сигурност, след този срок конвенцията следва да се счита за одобрена с мълчаливо съгласие, ако е приложимо, в съответствие с националното право на съответните държави-членки, включително със съответните им конституционни изисквания. Държавата-членка, в която ще се намира предложеното седалище на ЕГТС, следва обаче официално да одобри конвенцията. Макар че държавите-членки следва да могат да прилагат национални правила по отношение на процедурата за одобряване на участие на потенциален член в ЕГТС или да създадат специални правила в рамките на националните правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1082/2006, следва да бъдат изключени дерогации от разпоредбата относно мълчаливото съгласие след изтичане на шестмесечния срок, освен в случаите, предвидени в настоящия регламент.

(14)

Следва да бъдат определени основанията, при които държавите-членки могат да откажат да одобрят участието на потенциалния член или конвенцията.При одобрението следва да не се взема предвид всяко национално законодателство, с което се изискват различни правила и процедури от тези, предвидени в Регламент (ЕО) № 1082/2006.

(15)

Тъй като Регламент (ЕО) № 1082/2006 не може да се прилага в трети държави, държавата-членка, в която ще се намира предложеното седалище на ЕГТС, следва при одобряването на участието на потенциални членове от трети държави, създадени съгласно законодателството на тези трети държави, да се увери, като се консултира с тези държави-членки, съгласно чието законодателство са създадени други потенциалните членове на ЕГТС, че третите държави са приложили условия и процедури, равностойни на тези, предвидени в Регламент (ЕО) № 1082/2006, или приети в съответствие с международни двустранни или многостранни споразумения, сключени между държави членки на Съвета на Европа, независимо дали са и държави членки на Съюза, въз основа на Европейската рамковата конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписана в Мадрид на 21 май 1980 г., и допълнителните протоколи, приети съгласно нея. В случай на участие на няколко държави-членки на Съюза и една или повече трети държави следва да е достатъчно споразумението да е сключено между съответната трета държава и една от участващите държави-членки на Съюза.

(16)

За да се насърчи присъединяването на нови членове към вече съществуващи ЕГТС, следва да бъде опростена процедурата за изменение на конвенцията в такива случаи. След това, в случай на нов член от държава-членка, която вече е одобрила конвенцията, за тези изменения следва да не бъдат уведомявани всички участващи държави-членки, а само държавата-членка, съгласно чието право е създаден новият потенциален член, и държавата-членка, в която се намира седалището на ЕГТС. За всички последващи изменения на конвенцията следва да бъдат уведомявани всички заинтересовани държави-членки. Това опростяване на процедурата за изменение обаче не следва да се прилага в случай на нов потенциален член от държава-членка, която все още не е одобрила конвенцията, от трета държава или от ОСТ, за да се даде възможност на всички участващи държави-членки да проверят дали неговото присъединяване е в съответствие с техния обществен интерес или обществен ред.

(17)

Предвид връзките между държавите-членки и ОСТ, процедурите за одобряване на участието на потенциални членове от ОСТ следва да включват тези държави-членки. В съответствие със специфичните управленски отношения между държавата-членка и ОСТ, държавата-членка следва или да одобри участието на потенциалния член от ОСТ, или да предостави писмено потвърждение на държавата-членка, в която ще се намира предложеното седалище на ЕГТС, че компетентните органи в ОСТ са одобрили участието на потенциалния член в съответствие с условия и процедури, равностойни на предвидените в Регламент (ЕО) № 1082/2006. Същата процедура следва да се прилага в случай че потенциален член от ОСТ желае да се присъедини към съществуваща ЕГТС.

(18)

Тъй като уставът вече не съдържа всички разпоредби на конвенцията, както конвенцията, така и уставът следва да се регистрират или публикуват или и двете. Освен това с цел прозрачност следва да бъде публикувано известие относно решението за създаване на ЕГТС в серия C на Официален вестник на Европейския съюз. От съображения за съответствие това известие следва да съдържа подробната информация, посочена в приложението към Регламент (ЕО) № 1082/2006, така както е изменен с настоящия регламент.

(19)

Обхватът на целта на ЕГТС следва да бъде разширен, за да включва улесняване и поощряване на териториалното сътрудничество като цяло, включително в областта на стратегическото планиране и разрешаването на въпроси от регионално и местно значение в съответствие с политиката на сближаване и други политики на Съюза, като по този начин се допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ или на макрорегионалните стратегии. Поради това ЕГТС следва да може да изпълнява също така операции с финансова подкрепа, различна от предоставяната в рамките на политиката на сближаване на Съюза. Освен това, всеки член от държавите-членки или от трети представени държави следва да притежава необходимото правомощие за ефективното функциониране на ЕГТС, освен ако държавата-членка или трета държави одобряват участието на член, създаден по националното право, дори когато този член не е компетентен по всички задачи, посочени в конвенцията.

(20)

С ЕГТС като правен инструмента не се цели заобикаляне на рамката, предвидена от достиженията на правото на Съвета на Европа, която предлага различни възможности и рамки, позволяващи на регионалните и местните органи да осъществяват трансгранично сътрудничество, включително чрез новите еврорегионални групи за сътрудничество (7), нито се предлага набор от конкретни общи правила, които по еднакъв начин да уреждат всички такива механизми в целия Съюз.

(21)

Както конкретните задачи на ЕГТС, така и възможността държавите-членки да ограничат действията, които ЕГТС могат да осъществяват без финансовата подкрепа от Съюза, следва да бъдат в съответствие с разпоредбите, които уреждат ЕФРР, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд за програмния период 2014 — 2020 г.

(22)

Въпреки че в Регламент (ЕО) № 1082/2006 е предвидено, че задачите на една ЕГТС, наред с другото, не включват „правомощията на регулиращите органи“, които може да имат различни правни последици в различните държави-членки, все пак събранието на ЕГТС следва да се определи, ако конвенцията нарочно предвижда това, и при спазване на националното право и правото на Съюза, да определи реда и условията за използване на дадена част от инфраструктурата, която ЕГТС управлява, или реда и условията, при които може да се предоставя дадена услуга от общ икономически интерес, включително тарифите и таксите, заплащани от нейните ползватели.

(23)

Вследствие на отварянето на ЕГТС към членове от трети държави или от ОТС в конвенцията следва да се съдържат разпоредбите, регламентиращи тяхното участие.

(24)

Конвенцията следва да съдържа освен позоваване на приложимото право като цяло, както понастоящем е предвидено в член 2 от Регламент (ЕО) № 1082/2006, така и да посочва правилата на Съюза и националното право, приложимо за ЕГТС. Освен това следва да е възможно за това национално право да бъде правото на държавата-членка, в която органите на ЕГТС упражняват своите правомощия, по-специално в случаите, в които персоналът работи под ръководството на директора и се намира в държава-членка, различна от държавата членка, в която е седалището на ЕГТС. Конвенцията следва също така да изброява приложимото право на Съюза и националното право, пряко относими към дейностите на ЕГТС, извършвани в рамките на посочените в конвенцията задачи, включително когато ЕГТС управлява услуги от общ интерес или инфраструктура.

(25)

Настоящият регламент не следва да обхваща срещаните от ЕГТС проблеми във връзка с възлагането на трансгранични обществени поръчки.

(26)

Предвид значимостта на правилата, приложими по отношение на персонала на ЕГТС, както и принципите, залегнали в разпоредбите във връзка с управлението на персонала и процедурите за неговото наемане, тези правила и принципи следва да се определят в конвенцията, а не в устава. Следва да е възможно в конвенцията да могат да се предвидят различни възможности за избора на приложимите правила за персонала на ЕГТС. Уставът следва да съдържа конкретни разпоредби относно управлението на персонала и процедурите за неговото наемане.

(27)

Държавите-членки следва да използват в по-голяма степен възможностите, предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (8), да се предвидят чрез общо споразумение изключения във връзка с определянето на приложимото законодателство съгласно посочения регламент в интерес на някои лица или категории лица и третират персонала на ЕГТС като такава категория лица.

(28)

Предвид значимостта на разпоредбите за отговорността на членовете тези разпоредби следва да бъдат уредени в конвенцията, а не в устава.

(29)

Когато дадена ЕГТС има за изключителна цел управлението на програма за сътрудничество или част от нея, подпомагана от ЕФРР, или когато ЕГТС има за цел междурегионално сътрудничество или мрежи, следва да не се изисква информация за територията, в която ЕГТС може да изпълнява своите задачи. В първия случай обхватът на територия следва да бъде определена, и когато е целесъобразно, да бъде и изменен в съответната програма за сътрудничество. Във втория случай изискванията за такава информация, макар че се отнасят главно до нематериални дейности, биха могли да попречат на участието на нови членове в междурегионалното сътрудничество или в мрежите.

(30)

Следва да бъдат изяснени различните правила във връзка с контрола на управлението на публичните фондове, от една страна, и одита на отчетните документи на ЕГТС, от друга.

(31)

ЕГТС, чиито членове са с ограничена отговорност, следва да бъдат по-ясно разграничени от тези, чиито членове са с неограничена отговорност. Освен това, за да се даде възможност на ЕГТС, чиито членове имат ограничена отговорност, да извършват дейности, от които потенциално може да възникнат дългове, на държавите-членки следва да се позволи да изискват тези ЕГТС да сключат подходяща застраховка или да са обект на подходяща финансова гаранция, която да покрива специфичните рискове във връзка с тези дейности.

(32)

Държавите-членки следва да предоставят на Комисията всички разпоредби, както и всички техни изменения, приети за прилагане на Регламент (ЕО) № 1082/2006. За да се подобри обменът на информация и координацията между държавите-членки, Комисията и Комитета на регионите, Комисията следва да предава текста на тези разпоредби на държавите-членки и на Комитета на регионите. Комитетът на регионите създава платформа за ЕГТС, която позволява на всички заинтересовани лица да обменят опит и добри практики и подобрява комуникацията относно възможностите и предизвикателствата пред ЕГТС, като улеснява обмена на опит във връзка със създаването на ЕГТС на териториално равнище и споделянето на знания за най-добрите практики за териториално сътрудничество.

(33)

Следва да бъде определен нов краен срок за доклада за прилагането на Регламент (ЕО) № 1082/2006. В съответствие с инициативата на Комисията за преминаване към разработване на политики въз основа на надеждни данни, в този доклад следва да се разглеждат основните въпроси във връзка с оценката, включително ефективността, ефикасността, относимостта, европейската добавена стойност, диапазона за опростяване и устойчивостта. Ефективността следва да се разбира и като отнасяща се, inter alia, до естеството на опитите в отделните служби на Комисията, както и между Комисията и други органи като например Европейската служба за външна дейност, за разпространяване на информация относно инструмента ЕГТС. Комисията следва да изпрати този доклад на Европейския парламент, Съвета и, съгласно член 307, първа алинея от ДФЕС, на Комитета на регионите. Този доклад следва да бъде изпратен до 1 август 2018 г.

(34)

За да се изготви списък с индикатори, който да се използва за изготвянето на доклада за прилагането на Регламент (ЕО) № 1082/2006, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове съгласно член 290 от ДФЕС. От особена важност е Комисията да направи подходящи консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури незабавно, своевременно и по подходящ начин предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(35)

Съществуващите ЕГТС следва да не бъдат задължавани да адаптират конвенцията и устава си съобразно измененията на Регламент (ЕО) № 1082/2006, въведени с настоящия регламент.

(36)

Необходимо е да се уточни при действието на кой набор от правила следва да бъдат одобрени ЕГТС, за които процедурата за одобряване вече е започнала преди настоящият регламент да започне да се прилага.

(37)

За да бъдат адаптирани съществуващите национални правила за прилагане на настоящия регламент преди програмите съгласно цел „Европейско териториално сътрудничество“ да бъдат представени на Комисията, настоящият регламент следва да започне да се прилага шест месеца след датата на влизането му в сила. При адаптиране на своите съществуващи национални правила държавите-членки следва да гарантират, че са определени компетентните органи, отговарящи за одобрението на ЕГТС, и че в съответствие с техните правни и административни разпоредби тези органи са същите такива, които отговарят за получаването на известия в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1082/2006.

(38)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно подобряване на правния инструмент ЕГТС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел, като се има предвид, че участието в ЕГТС не е задължително и се извършва при спазване на конституционния ред на всяка държава-членка.

(39)

Поради това Регламент (ЕО) № 1082/2006 следва да бъде съответно изменен,

1)

Член 1 се изменя, както следва:

2)

Член 2 се изменя, както следва:

3)

Член 3 се изменя, както следва:

4)

Вмъква се следният член:

„Член 3а

Приемане на членове от трети държави или отвъдморски страни или територии (OCT)

1.   В съответствие с член 4, параграф 3а ЕГТС може да се състои от членове, установени на територията на най-малко две държави-членки и една или повече трети държави, граничещи най-малко с една държава-членка, включително с нейните най-отдалечени региони, ако тези държави-членки и трети държави съвместно извършват действия за териториално сътрудничество и изпълнение на програми, подпомагани от Съюза.

За целите на настоящия регламент за трета държава или ОСТ се счита държава или ОСТ, граничеща с държава-членка, включително с нейните най-отдалечени региони, когато третата държава или ОСТ и същата държава-членка имат обща сухопътна граница или когато както третата държава или ОСТ, така и държавата-членка отговарят на условията на съвместна морска трансгранична или транснационална програма по целта „Европейско териториално сътрудничество“ или отговарят на условията на друга трансгранична програма за сътрудничество или програма за сътрудничество, свързана с прекосяване на море или с морски басейни, включително когато са разделени от международни води.

2.   ЕГТС може да се състои от членове, установени на територията само на една държава-членка и една или повече трети държави, граничещи със същата държава-членка, включително нейните най-отдалечени региони, ако заинтересованата държава-членка счита, че тази ЕГТС е в съответствие с обхвата на провежданото от нея териториално сътрудничество в контекста на трансграничното или транснационалното сътрудничество или двустранните отношения със съответните трети държави.

3.   За целите на параграфи 1 и 2 трети държави, граничещи с държава-членка, включително нейните най-отдалечени региони, включват морските граници между съответните държави.

4.   В съответствие с член 4а и при условията по параграф 1 от настоящия член дадена ЕГТС може да се състои и от членове, установени на територията на най-малко две държави-членки, включително техните най-отдалечени региони, и една или повече ОСТ, със или без членове от една или повече трети държави.

5.   В съответствие с член 4а и при условията по параграф 2 от настоящия член дадена ЕГТС може да се състои и от членове, установени на територията само на една държава-членка, включително нейните най-отдалечени региони, и една или повече ОСТ, със или без членове от една или повече трети държави.

6.   ЕГТС не може да се създава от членове само от една държава-членка и една или повече ОСТ, свързани със същата държава-членка.“;

5)

Член 4 се изменя, както следва:

6)

Вмъква се следният член:

„Член 4а

Участие на членове от ОСТ

В случай на ЕГТС с потенциален член от ОСТ, държавата-членка, с която е свързана ОСТ, се уверява, че са спазени условията по член 3а, и като взема предвид връзката си с ОСТ:

7)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Придобиване на статут на юридическо лице и публикуване в Официален вестник

1.   Конвенцията и уставът, както и всяко последващо тяхно изменение, се регистрират или публикуват или и двете в държавата-членка, където се намира седалището на съответното ЕГТС, в съответствие с приложимото национално право в тази държава членка. ЕГТС придобива статут на юридическо лице от датата на регистрацията или публикуването на конвенцията и устава, в зависимост от това кое от тези събития настъпва първо. Членовете информират съответните държави-членки и Комитета на регионите за регистрацията или за публикуването на конвенцията и на устава.

2.   ЕГТС гарантира, че в срок от десет работни дни от датата на регистрацията или от публикуването на конвенцията и устава се изпраща заявление до Комитета на регионите в съответствие с образеца, посочен в приложението към настоящия регламент. След това Комитетът на регионите предава това заявление на Службата за публикации на Европейския съюз за публикуване на известие в серия C на Официален вестник на Европейския съюз, оповестяващо създаването на ЕГТС и съдържащо данните, посочени в приложението към настоящия регламент.“;

8)

В член 6 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Независимо от параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, ако задачите на дадена ЕГТС, както са посочени в член 7, параграф 3, включват дейности, съфинансирани от Съюза, се прилага съответното законодателство относно контрола на средствата, предоставени от Съюза.“;

9)

Член 7 се изменя, както следва:

10)

В член 8 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   В конвенцията се определят:

3.   Ако задачите на ЕГТС се отнасят единствено до управлението на програма за сътрудничество или част от нея съгласно Регламент (ЕС) № 1299/2013 или ако ЕГТС се отнася до междурегионално сътрудничество или мрежи, информацията съгласно параграф 2, буква б) не се изисква.“;

11)

Член 9 се заменя със следния текст:

„Член 9

Устав

1.   Уставът на ЕГТС се приема от нейните членове с единодушие въз основа на нейната конвенцията и в съответствие с нея.

2.   В устава на ЕГТС се определя най-малко следното:

12)

В член 11 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Изготвянето на отчетните документи на ЕГТС и при необходимост на годишния отчет към тях, както и одитът и публикуването на тези отчетни документи, се уреждат от националното право на държавата-членка, в която е седалището на ЕГТС.“;

13)

Член 12 се изменя, както следва:

14)

В член 15, параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

„2.   Ако в настоящия регламент не е предвидено друго, при спорове, по които ЕГТС е страна, се прилага правото на Съюза относно юрисдикцията. За всички случаи, които не са уредени от правото на Съюза в тази област, компетентните съдебните инстанции за уреждане на споровете са тези в държавата-членка, в която е седалището на ЕГТС.“;

15)

Член 16 се изменя, както следва:

16)

Член 17 се заменя със следното:

„Член 17

Доклад

До 1 август 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Комитета на регионите доклад относно прилагането на настоящия регламент, в който се оценява, въз основа на показатели, неговата ефективност, ефикасност, практическо значение, европейска добавена стойност и възможностите за неговото опростяване.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 17а, с които се определя списъкът на показателите, посочен в първа алинея.“;

17)

Създава се следният член 17а:

„Член 17а

Упражняване на делегирането

1.   Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.   Правомощията за приемане на делегирани актове, посочени в член 17, втора алинея, се предоставят на Комисията за период от пет години, считано от 21 декември 2013 г..

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 17, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 17, втора алинея, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от три месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с три месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“.