20.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 347/33

(1)

През март 2010 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“(по-долу „стратегията „Европа 2020“). Съобщението беше утвърдено от Европейския съвет през юни 2010 г. Стратегията „Европа 2020“ представлява отговор на икономическата криза и е предназначена да подготви Съюза за следващото десетилетие. В нея се определят пет амбициозни цели по отношение на климата и енергетиката, заетостта, иновациите, образованието и социалното приобщаване, които да бъдат постигнати до 2020 г., и се набелязват основните движещи сили за растежа, които целят да направят Съюза по-динамичен и конкурентоспособен. В стратегията също така се подчертава значението на засилването на растежа на европейската икономика, съпроводено с високо ниво на заетост, икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и ефективно използване на ресурсите и енергията и социално сближаване. Малките и средните предприятия (МСП) следва да играят решаваща роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Тяхната роля е видна от факта, че МСП са посочени в шест от общо седемте водещи инициативи по стратегията „Европа 2020“.

(2)

За да се гарантира, че предприятията, по-специално МСП, играят централна роля за икономическия растеж в Съюза, който е основен приоритет, през октомври 2010 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“, което беше утвърдено от Съвета през декември 2010 г. Това е водеща инициатива по стратегията „Европа 2020“. В съобщението се очертава стратегия, насочена към насърчаване на растежа и създаване на работни места чрез поддържане и оказване на подкрепа на силна, диверсифицирана и конкурентна промишлена база в Европа, по-специално чрез подобряване на рамковите условия за предприятията и засилване на няколко аспекта на вътрешния пазар, включително свързаните с бизнеса услуги.

(3)

През юни 2008 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Мисли първо за малките!“„Small Business Act“ за Европа“, което беше приветствано от Съвета през декември 2008 г. В „Small Business Act“ (SBA) се предвижда мащабна рамка на политиката за МСП, насърчава се предприемачеството и принципът „Мисли първо за малките!“ се залага в правото и политиката, за да се засили конкурентоспособността на МСП. Със SBA се установяват десет принципа и се очертават политиката и законодателните действия за насърчаване на потенциала на МСП за растеж и създаване на работни места. Изпълнението на SBA допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Във водещите инициативи вече са включени редица действия за МСП.

(4)

Оттогава насам беше извършен един преглед на SBA като резултатите бяха публикувани през февруари 2011 г., и въз основа на него бяха приети заключения на Съвета от 30 и 31 май 2011 г. В прегледа се прави равносметка на изпълнението на SBA и се оценяват нуждите на МСП, които работят в условията на сегашната икономическа среда, в която те все по-трудно получават достъп до финансиране и пазари. В него се прави обзор на напредъка, постигнат през първите две години от действието на SBA, изложени са нови действия в отговор на произтичащите от икономическата криза предизвикателства, посочени от заинтересованите страни, и са предложени мерки за подобряване на използването и прилагането на SBA с ясно очертана роля за заинтересованите страни и водещите стопанските организации. Специфичните цели на програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП следва да отразяват приоритетите, определени в прегледа. Важно е да се осигури съгласуваност между изпълнението на програмата и изпълнението на SBA.

По-специално, действията, предприети във връзка със специфични цели, следва да допринасят за прилагането на посочените десет принципа и новите действия, набелязани в процеса на преглед на SBA.

(5)

С Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) се определя многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. В многогодишната финансова рамка се описва как ще се постигнат целите на политиката за увеличаване на растежа и създаване на повече работни места в Европа, създаване на по-екологосъобразна икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и извеждане на Съюза на водеща позиция в световен мащаб.

(6)

За да се допринесе за увеличаването на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията от Съюза, и по-специално на МСП, за да се подпомогнат съществуващите МСП, да се насърчи създаването на предприемаческа култура и да се стимулира растежът на МСП, напредъкът на основаното на знанието общество и развитието, въз основано на балансиран икономически растеж, следва да бъде създадена Програма за конкурентоспособност на предприятията и МСП (по-долу „Програмата COSME“).

(7)

В Програма COSME следва да се даде първостепенен приоритет на програмата за опростяване в съответствие със съобщението на Комисията от 8 февруари 2012 г., озаглавено „Програма за опростяване на МФР за периода 2014—2020 г.“. Изразходването на средства на Съюза и на държавите членки за насърчаване на конкурентоспособността на предприятията и МСП следва да бъде по-добре координирано, за да се осигури взаимно допълване, по-голяма ефективност и видимост и за да се постигне по-добро полезно взаимодействие на бюджетите.

(8)

Комисията пое ангажимент да включи действията в областта на климата в разходните програми на Съюза и да насочи най-малко 20 % от неговия бюджет към свързани с климата цели. Важно е да се гарантира, че смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него, както и предотвратяването на рисковете се извеждат на преден план при подготовката, разработването и изпълнението на Програма COSME. Мерките, обхванати от настоящия регламент, следва да допринасят за насърчаване на прехода към икономика и общество с ниски емисии на въглероден диоксид и устойчиви на изменението на климата.

(9)

От Решение 2001/822/ЕО на Съвета (4) следва, че образуванията и органите от отвъдморските страни и територии отговорят на условията за участие в Програма COSME.

(10)

Политиката на Съюза в областта на конкурентоспособността има за цел установяването на институционалната и политическата уредба, с която да се създадат условия за устойчив растеж на предприятията, и по-специално МСП. Постигането на конкурентоспособност и устойчивост включва способността за постигане и поддържане на икономическата конкурентоспособност и растежа на предприятията в съответствие с целите за устойчиво развитие. Подобрената производителност, включително по отношение на ресурсите и енергията, е първостепенният източник на устойчив растеж на приходите. Конкурентоспособността зависи и от способността на дружествата да се възползват напълно от възможности като вътрешния пазар. Това е от особено значение за МСП, които представляват 99 % от предприятията в Съюза, осигуряват две от всеки три съществуващи работни места в частния сектор и 80 % от новосъздадените работни места и са източник на повече от половината от общата добавена стойност, създавана от предприятията в Съюза. МСП са ключова движеща сила за икономическия растеж, заетостта и социалната интеграция.

(11)

Съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“, съдържа прогноза, съгласно която политиките, насърчаващи прехода към зелена икономика, като политиките в областта на ефективността от гледна точка на използването на ресурсите и енергийната ефективност, както и политиката в областта на изменението на климата, биха могли да създадат повече от пет милиона работни места до 2020 г., и по-специално в сектора на МСП. Като се има предвид това, конкретните действия по Програма COSME биха могли да включват насърчаване на разработването на устойчиви продукти, услуги, технологии и процеси, както и на ефективното използване на ресурсите и корпоративната социална отговорност.

(12)

В последните години конкурентоспособността заема централно място при разработването на политиките на Съюза поради несъвършенствата на пазара, политиките и институциите, които пречат на конкурентоспособността на предприятията от Съюза, и по-специално на МСП.

(13)

Поради това Програма COSME следва да бъде насочена към преодоляване на несъвършенствата на пазара, които засягат конкурентоспособността на икономиката на Съюза в световен мащаб и намаляват способността на предприятията, по-специално МСП, да се съревновават с конкуренти от други части на света.

(14)

Програма COSME следва да е насочена по-специално към МСП по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (5). При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира с всички съответни заинтересовани страни, включително организации, представляващи МСП. Следва да се обърне особено внимание на микропредприятията, предприятията, осъществяващи занаятчийска дейност, самостоятелно заетите лица, свободните професии и социалните предприятия. Следва също така да се обърне внимание на потенциалните, новите и младите предприемачи и на жените предприемачи, както и на други особени целеви групи, например по-възрастни хора, мигранти и предприемачи, спадащи към социално уязвими групи или групи в неравностойно положение, като хора с увреждания, и на насърчаването на прехвърлянето, отделянето и разделянето на предприятия и даването на втори шанс на предприемачите.

(15)

Много от проблемите, свързани с конкурентоспособността на Съюза, се отнасят до трудностите на МСП при получаването на достъп до финансиране, тъй като за тях доказването на тяхната кредитоспособност е нелека задача, а достъпът до рисков капитал е съпътстван с трудности. Тези трудности имат отрицателен ефект върху нивото и качеството на създадените нови предприятия и върху техния растеж и коефициент на оцеляване, както и върху готовността на новите предприемачи да поемат жизнеспособни предприятия при прехвърляне/наследяване на предприятия. Финансовите инструменти на Съюза, въведени с Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), имат доказана добавена стойност и са допринесли положително за най-малко 220 000 МСП. Увеличената добавена стойност за Съюза в предложените финансови инструменти се изразява, наред с другото, в укрепване на вътрешния пазар за рисков капитал, в създаване на общоевропейски пазар за финансиране на МСП, както и в преодоляване на несъвършенствата на пазара, с които държавите членки не могат да се справят. Действията на Съюза следва да бъдат съгласувани, последователни и да допълват финансовите инструменти за МСП на държавите членки, да умножават ползите и да не нарушават функционирането на пазара, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7). Образуванията, на които е възложено изпълнението на действията, следва да гарантират допълняемост и да не допускат двойно финансиране с ресурси на Съюза.

(16)

Комисията следва да обръща внимание на видимостта на финансирането, осигурено чрез финансовите инструменти по настоящия регламент, за да може подкрепата от Съюза да бъде разпозната и да получи признание на пазара. За тази цел е необходимо да се въведе и задължение за финансовите посредници изрично да изтъкват пред крайните получатели, че финансирането е възможно с подкрепата на финансовите инструменти по настоящия регламент. Комисията и държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, включително чрез удобни за потребителите онлайн системи, за разпространение на информация за наличните финансови инструменти сред МСП и посредниците. Тези системи, които може да включват и единен портал, не следва да дублират съществуващите системи.

(17)

Мрежата „Enterprise Europe“ (по-долу „мрежата“) е доказала своята добавена стойност за европейските МСП като служба „на едно гише“ за подкрепа на бизнеса чрез подпомагане на предприятията при подобряване на тяхната конкурентоспособност и проучване на бизнес възможностите в рамките на вътрешния пазар и извън него. Рационализирането на методологиите и на методите на работа и осигуряването на европейско измерение на услугите в подкрепа на бизнеса могат да бъдат постигнати само на равнището на Съюза. По-специално, мрежата помогна на МСП да намерят партньори за сътрудничество или трансфер на технологии в рамките на вътрешния пазар и в трети държави, да получат консултации относно източници на финансиране от Съюза, законодателството на Съюза и интелектуалната собственост и програмите на Съюза за насърчаване на насочените към околната среда иновации и устойчивото производство. Тя също така получава обратна информация относно правото и стандартите на Съюза. Нейният единствен по рода си експертен опит е особено важен за преодоляване на информационната асиметрия и за намаляване на разходите за операции при трансгранична дейност.

(18)

Необходими са постоянни усилия за допълнително оптимизиране на качеството на услугите и функционирането на мрежата, особено по отношение на осведомеността на МСП и последващото приемане от страна на МСП на предлаганите услуги, чрез по-нататъшно включване на услуги, свързани с интернационализация и иновации, подобряване на сътрудничеството на мрежата с регионални и местни заинтересовани страни сред МСП, предоставяне на консултации и осигуряване на по-голямо участие на организации домакини, намаляване на бюрокрацията, подобряване на информационно-техническата поддръжка, подобряване на видимостта на мрежата и предлаганите от нея услуги в рамките на географските райони, които покрива.

(19)

Ограничената интернационализация на МСП както в Европа, така и извън нея засяга конкурентоспособността. Според някои оценки понастоящем 25 % от МСП в Съюза се занимават с износ или са извършвали такава дейност в даден момент през последните три години, като само 13 % от тях извършват износ извън Съюза редовно и само 2 % са инвестирали извън своята държава. Освен това проучването на Евробарометър от 2012 г. показва неизползвания потенциал за растеж на МСП на „зелените пазари“ в Съюза и извън него по отношение на интернационализацията и достъпа до обществени поръчки. В съответствие със SBA, който призова Съюза и държавите членки да подпомагат и насърчават МСП да се възползват от растежа на пазарите извън Съюза, Съюзът предоставя финансова помощ на няколко инициативи, например Центъра за промишлено сътрудничество ЕС – Япония и бюрото в Китай в помощ на МСП по въпросите на правата върху интелектуалната собственост. Добавената стойност на равнището на Съюза се създава чрез насърчаване на сътрудничеството и чрез предлагане на услуги на европейско равнище, които допълват, без да дублират, основните услуги на държавите членки за насърчаване на търговията и засилват общите усилия на публичните и частните доставчици на услуги в тази област. Такива услуги следва да включват информация относно правата върху интелектуалната собственост, стандартите и правилата и възможностите за обществени поръчки. Следва изцяло да бъде взета под внимание част II от заключенията на Съвета от 6 декември 2011 г., озаглавена „Засилване на прилагането на индустриалната политика в целия ЕС“, относно съобщението на Комисията, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“. Във връзка с това националните и регионалните усилия за насърчаване на групите от предприятия към върхови постижения и международно сътрудничество следва да бъдат допълнени от ясно определена европейска стратегия за групите от предприятия, като се има предвид че групирането на МСП може да бъде ключово средство за повишаване на техния капацитет за иновации и за започване на дейност на чужди пазари.

(20)

За да се подобри конкурентоспособността на предприятия в Съюза, и по-специално на МСП, държавите членки и Комисията трябва да създадат благоприятна бизнес среда. Интересите на МСП и секторите, в които те са най-активни, се нуждаят от особено внимание. Необходими са и инициативи на равнището на Съюза, за да се осигури обмен на информация и знания в европейски мащаб, като цифровите услуги могат да бъдат особено икономически ефективни в тази област. Такива дейности могат да спомогнат за създаване на условия на равнопоставеност за МСП.

(21)

Пропуските, разпокъсването и ненужната бюрокрация в рамките на вътрешния пазар препятстват гражданите, потребителите и предприятията, по-специално МСП, да извлекат максимални ползи от него. Следователно е крайно необходимо да бъдат положени съгласувани усилия от страна на държавите членки, Европейския парламент, Съвета и Комисията за отстраняване на недостатъците във връзка с изпълнението, законодателството и информацията. В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва също така да си сътрудничат с цел намаляване и избягване на ненужната административна и регулаторна тежест върху МСП. Действията по Програма COSME — единствената програма на Съюза, насочена специално към МСП — следва да допринасят за постигането на тези цели, най-вече като способстват за подобряването на рамковите условия за предприятията. Тези усилия следва да включват проверки за пригодност и оценки на въздействието, финансирани по Програма COSME.

(22)

Друг фактор, който влияе върху конкурентоспособността, е сравнително слабият предприемаческия дух в Съюза. Едва 45 % от гражданите на Съюза (и по-малко от 40 % от жените) биха желали да извършват дейност като самостоятелно заети лица в сравнение с 55 % от населението в САЩ и 71 % в Китай (според проучването на Евробарометър от 2009 г. относно предприемачеството). В съответствие със SBA следва да се обърне внимание на всички ситуации, пред които се изправят предприемачите, включително започване на дейност, растеж, прехвърляне и несъстоятелност („втори шанс“). Насърчаването на образованието в областта на предприемачеството, както и мерките за увеличаване на последователността и съгласуваността като определянето на показатели за сравнение и обмена на добри практики осигуряват висока добавена стойност на равнището на Съюза.

(23)

Програмата Еразъм за млади предприемачи започна с цел осигуряването на възможност за нови или кандидат предприемачи да придобият стопански опит в държава членка, различна от тяхната, и по този начин да повишат предприемаческите си умения. Във връзка с целта за подобряване на рамковите условия за насърчаване на предприемачеството и културата на предприемачество Комисията следва да може да предприеме мерки, разработени с цел подпомагане на новите предприемачи да подобрят способността си за придобиване на собствено ноу-хау, умения и нагласи в предприемаческата област, както и технологичния си капацитет и способностите си за управление на предприятие.

(24)

Световната конкуренция, демографските промени, ограничените ресурси и новите социални тенденции пораждат предизвикателства и възможности за различни сектори, които са изправени пред глобални предизвикателства и се характеризират с голям дял на МСП. Така например свързаните с дизайна сектори трябва да се приспособят, за да се възползват от неразработения потенциал на високото търсене на съобразени с личните потребности, творчески продукти, способни да удовлетворят широк кръг потребители. Тъй като тези предизвикателства засягат всички МСП в Съюза в посочените сектори, са необходими съгласувани усилия на равнището на Съюза за създаване на допълнителен растеж чрез инициативи за ускоряване на появата на нови продукти и услуги.

(25)

В подкрепа на предприето в държава членка действие Програма COSME може да подпомага инициативи както в секторни, така и в междусекторни области със значителен потенциал за растеж и предприемаческа дейност, особено такива с голям дял на МСП, които ускоряват появата на конкурентни и устойчиви отрасли, основани на най-конкурентните бизнес модели, подобрени продукти и процеси, организационни структури или модифицирани вериги на стойността. Както е посочено в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“, което беше приветствано от Съвета през октомври 2010 г., туризмът е важен сектор на икономиката на Съюза. Предприятията в този сектор допринасят пряко с 5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза. Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) признава значението на туризма и очертава компетентността на Съюза в тази област. Европейските инициативи в областта на туризма може да допълват действията на държавите членки, като насърчава създаването на благоприятна среда и сътрудничеството между държавите членки, по-специално чрез обмен на добри практики. Действията могат да включват подобряване на базата от знания в областта на туризма чрез предоставяне на данни и анализи и разработване на транснационални проекти за сътрудничество, в тясно сътрудничество с държавите членки, като същевременно се избягват задължителните изисквания за предприятията от Съюза.

(26)

В Програма COSME се посочват действия във връзка с целите, общият финансов пакет за постигането на тези цели, минималният финансов пакет за финансовите инструменти, различни видове мерки за изпълнение и прозрачни механизми за мониторинг и оценка, както и за защита на финансовите интереси на Съюза.

(27)

Програма COSME допълва други програми на Съюза, като същевременно се признава, че всеки инструмент следва да се прилага съгласно своите собствени специални процедури. Съответно едни и същи допустими разходи не следва да получават двойно финансиране. С цел да се постигне добавена стойност и съществено въздействие от финансирането от Съюза следва да се установи тясно полезно взаимодействие между Програма COSME, Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) (програма „Хоризонт 2020“), Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) (структурни фондове) и други програми на Съюза.

(28)

Всички съответни инициативи и действия, обхванати от Програма COSME, следва да са съобразени с принципите на прозрачност и равни възможности на мъжете и жените. Зачитането на правата на човека и основните свободи на всички граждани също следва да бъде отчетено в тези инициативи и действия.

(29)

Предоставянето на безвъзмездни средства на МСП следва да се предхожда от прозрачен процес. Предоставянето на безвъзмездни средства и тяхното изплащане следва да бъдат прозрачни, небюрократични и съответстващи на общите правила.

(30)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на действие на Програма COSME, който в рамките на годишната бюджетна процедура трябва да служи за Европейския парламент и Съвета като основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление (10).

(31)

За да се гарантира, че финансирането е ограничено до преодоляване на несъвършенствата на пазара, политиките и институциите, и за да се избегне нарушаване на функционирането на пазара, финансирането от Програма COSME следва да е в съответствие с правилата на Съюза относно държавните помощи.

(32)

Споразумението за Европейското икономическо пространство и протоколите към споразуменията за асоцииране предвиждат участието на съответните държави в програмите на Съюза. Участието на други трети държави следва да бъде възможно, когато това е посочено в споразумения и процедури.

(33)

Важно е да се осигури доброто финансово управление на Програма COSME и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за ползвателите начин, както и правна сигурност и достъпност на Програма COSME за всички участници.

(34)

Програма COSME следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, така че да се осигури възможност за корекции. Следва да се изготвя годишен доклад за нейното изпълнение, в който да се представят постигнатият напредък и планираните дейности.

(35)

Изпълнението на Програма COSME следва да бъде предмет на ежегоден мониторинг, извършван с помощта на ключови показатели за оценяване на резултатите и въздействието. Тези показатели, включващи подходящи основни параметри, следва да осигуряват минималната основа за оценка на степента, в която са постигнати целите на Програма COSME.

(36)

Изготвеният от Комисията междинен доклад относно постигането на целите на всички подкрепяни по Програма COSME действия следва да включва и оценка на ниския процент на участие на МСП, когато това се наблюдава в значителен брой държави членки. Когато е целесъобразно, държавите членки биха могли да отразят резултатите от междинния доклад в съответните си политики.

(37)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства, както и — в случаите, когато е целесъобразно — налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(38)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема годишни работни програми за изпълнението на Програма COSME. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11). Някои от включените в годишната работна програма действия налагат координиране на действията на национално равнище. Във връзка с това следва да се прилага член 5, параграф 4 от посочения регламент.

(39)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с допълнения към показателите, промени в някои конкретни детайли по отношение на финансовите инструменти и измененията на индикативните суми, които биха довели до превишаване на тези суми с повече от 5 % от стойността на финансовия пакет във всеки отделен случай. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета,

(40)

Решение № 1639/2006/ЕО следва да бъде отменено от съображения за правна сигурност и яснота,

а)

укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията от Съюза, по-специално на МСП;

б)

насърчаване на култура на предприемачество и на създаването и растежа на МСП.

а)

резултати на МСП по отношение на устойчивостта;

б)

промени в ненужните административни и регулаторни тежести върху новите и вече съществуващи МСП;

в)

промени в дела на МСП, извършващи износ в рамките на Съюза или извън него;

г)

промени в растежа на МСП;

д)

промени в дела на гражданите на Съюза, които желаят да бъдат самостоятелно заети лица.

а)

подобряване на достъпа до финансиране за МСП под формата на капиталови и дългови инструменти;

б)

подобряване на достъпа до пазарите, по-специално в рамките на Съюза, но също и в световен мащаб;

в)

подобряване на рамковите условия за конкурентоспособност и устойчивост на предприятията от Съюза, по-специално на МСП, във всички сектори, включително в сектора на туризма;

г)

насърчаване на предприемачеството и на културата на предприемачество.

а)

държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), в съответствие с условията, установени в Споразумението за ЕИП, както и други европейски държави, когато споразумения и процедури позволяват това;

б)

присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните кандидатки в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участие на посочените държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения на съвети за асоцииране или в подобни договорености;

в)

държави, обхванати от европейските политики за съседство, когато споразумения и процедури позволяват това и в съответствие с общите принципи и общите правила и условия за участие на посочените държави в програмите на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения, протоколи към споразумения за асоцииране и решения на съвети за асоцииране.

а)

предоставяне на информационни и консултантски услуги относно инициативите и правото на Съюза; подкрепа за подобряване на управленските способности с цел повишаване на конкурентоспособността на МСП; подкрепа за подобряване на знанията на МСП в областта на финансите, включително информационни и консултантски услуги относно възможностите за финансиране, достъпа до финансиране и свързани с това схеми за обучение и наставничество; мерки за осигуряване на по-добър достъп на МСП до експертни познания в областта на енергийната ефективност, климата и околната среда; насърчаване на програмите за финансиране и финансовите инструменти на Съюза (включително по Програма „Хоризонт 2020“, в сътрудничество с национални центрове за контакт и структурните фондове);

б)

улесняване на трансграничното бизнес сътрудничество, научноизследователската и развойна дейност, трансфера на технологии и знания и партньорствата в областта на технологиите и иновациите;

в)

осигуряване на пътища за осъществяване на връзка между МСП и Комисията.

а)

мерки за подобряване на разработването, изпълнението и оценяването на политиките, които имат отражение върху конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията, включително чрез обмен на добри практики относно рамковите условия и управлението на групи от предприятия от световна величина и бизнес мрежи; чрез насърчаване на транснационално сътрудничество между групи от предприятия и бизнес мрежи — разработване на устойчиви продукти, услуги, технологии и процеси, както и ефективност от гледна точка на използването на ресурсите и енергията и корпоративна социална отговорност;

б)

мерки, насочени към международните аспекти на политиките в областта на конкурентоспособността, като се отделя специално внимание на сътрудничеството в областта на политиката между държавите членки, други участващи в Програма COSME държави и търговските партньори на Съюза в световен мащаб;

в)

мерки за подобряване на развитието на политиките за МСП, сътрудничество между създателите на политиките, партньорски проверки и обмен на добри практики между държавите членки, като когато е целесъобразно, се взема предвид наличната информация и гледните точки на заинтересованите страни, и по-специално с цел улесняване на достъпа на МСП до програми и мерки на Съюза в съответствие с плана за действие по SBA.

а)

описание на действията, които ще бъдат финансирани, целите, които се преследват чрез всяко действие и които са съобразени с общите и специфичните цели, определени в членове 3 и 4, очакваните резултати, методът на изпълнение, сумата, разпределена за всяко действие, общата сума за всички действия, ориентировъчен график на изпълнението и профил на плащанията;

б)

подходящи качествени и количествени показатели за всяко действие с цел анализ и мониторинг на ефективността при постигането на резултатите и изпълнението на целите по всяко отделно действие;

в)

за безвъзмездните средства и свързаните с тях мерки — основните критерии за оценка, определени така, че заложените в Програма COSME цели да бъдат постигнати възможно най-добре, и максималният процент на съфинансиране;

г)

отделна подробна глава относно финансовите инструменти, която в съответствие с член 17 от настоящия регламент отразява задълженията относно информацията, определени във Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, включително очакваното разпределение на финансовия пакет — между капиталовия механизъм за растеж и механизма за гарантиране на заеми, посочени съответно в членове 18 и 19 от настоящия регламент,и информация като нивото на гаранцията и връзката с Програма „Хоризонт 2020“.

а)

подобряване на анализа и мониторинга по секторни и междусекторни въпроси, свързани с конкурентоспособността;

б)

набелязване и разпространяване на добри практики и подходи на политиката и тяхното доразвиване;

в)

проверки за пригодност на действащото право и оценки на въздействието на новите мерки на Съюза, които са от особено значение за конкурентоспособността на предприятията, с цел да бъдат набелязани области от действащото право, в които има нужда от опростяване, и да се гарантира, че тежестта за МСП е сведена до минимум в областите, в които се предлагат нови законодателни мерки;

г)

оценка на законодателството, което има отражение върху предприятията, по-специално МСП, промишлената политика и мерките, свързани с конкурентоспособността;

д)

насърчаване на интегрирани и удобни за потребителите онлайн системи за предоставяне на информация за програми, които са от значение за МСП, като същевременно се гарантира, че те не дублират съществуващи портали.

а)

други финансови инструменти, създадени от държавите членки и техните управляващи органи, финансирани с национални или регионални средства или в рамките на операциите на структурните фондове, в съответствие с [член 33, параграф 1, буква a)] от Регламент (ЕС) № 1303/2013;

б)

други финансови инструменти, създадени от държавите членки и техните управляващи органи, финансирани чрез национални или регионални програми извън операциите на структурните фондове;

в)

финансирани от Съюза безвъзмездни средства, включително по настоящия регламент.

а)

пряко от Европейския инвестиционен фонд или от други образувания, на които е възложено прилагането на КМР от името на Комисията; или

б)

чрез фондове, инвестиращи в други фондове, или инвестиционни механизми, чрез които се извършват трансгранични инвестиции и които са създадени от Европейския инвестиционен фонд, или други образувания (включително ръководители от частния или публичния сектор), на които е възложено прилагането на КМР от името на Комисията, заедно с инвеститори от частни и/или публични финансови институции.

а)

насрещни гаранции и други механизми за поделяне на риска за гаранционни схеми, включително, когато е целесъобразно, съвместни гаранции;

б)

преки гаранции и други механизми за поделяне на риска за всички други финансови посредници, които отговарят на критериите за допустимост, посочени в параграф 5.

а)

гаранции за дългово финансиране (включително чрез подчинени заеми и заеми с участие в печалбата, лизинг или банкови гаранции), което намалява особените трудности, пред които са изправени жизнеспособните МСП при достъпа до финансиране поради това, че са възприемани като високорискови, или поради факта, че не разполагат с достатъчно налично обезпечение;

б)

секюритизация на портфейлите с дългово финансиране на МСП, което осигурява допълнително дългово финансиране за МСП при подходящи механизми за поделяне на риска с целевите институции. Подкрепата за посочените операции за секюритизация зависи от поемането на ангажимент от институциите инициатори за използване на значителна част от получената ликвидност или от осигурения капитал за отпускане на нови заеми за МСП в разумен срок. Размерът на това ново дългово финансиране се изчислява спрямо размера на риска на гарантирания портфейл. Този размер и срокът се договарят поотделно с всяка институция инициатор.