29.10.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 287/15


РЕГЛАМЕНТ (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1023/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 октомври 2013 година

за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 336 от него,

като взеха предвид Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, и по-специално член 12 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия, представено след консултация с Комитета по правилника за персонала,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Съда на Европейския съюз (1),

като взеха предвид становището на Сметната палата (2),

действайки в съответствие с обикновената законодателна процедура (3),

като имат предвид, че:

(1)

Европейският съюз и неговите над 50 институции и агенции следва да продължат да разполагат с висококвалифицирана европейска публична администрация, така чеда може той да постига целите си, да осъществява своите политики и дейности и да изпълнява задачите си съобразно най-високите стандарти в съответствие с Договорите, с цел да отговори на вътрешните и външните предизвикателства, които ще се изправят пред него в бъдеще, и да служи на гражданите на Съюза.

(2)

Затова е необходимо да се осигури рамка за привличането, назначаването и запазването на висококвалифициран многоезичен персонал, подбран на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите-членки и с дължимото внимание към балансираното представителство на двата пола — персонал, независим и отговарящ на най-високите професионални стандарти, и да се осигурят необходимите условия персоналът да изпълнява задълженията си по възможно най-ефективния и ефикасен начин. Във връзка с това е необходимо да се преодолеят настоящите трудности, които срещат институциите при наемането на длъжностни лица или служители от някои държави-членки.

(3)

Предвид числеността на европейската публична администрация, съпоставена с целите на Съюза и неговото население, намаляването на числеността на персонала на институциите и агенциите на Съюза не следва да засяга по никакъв начин изпълнението на неговите задачи, задължения и функции в съответствие със задълженията и правомощията по силата на Договорите. Във връзка с това е необходима прозрачност по отношение на разходите за персонал, направени от всяка институция и агенция по отношение на всички категории нает от нея персонал.

(4)

От европейската публична администрация се очаква да отговаря на най-високите стандарти за професионалната етика и да остава винаги независима. За тази цел следва допълнително да се изяснят разпоредбите на дял II от Правилника за персонала (4), който предвижда рамка за правата и задълженията. За всяко неизпълнение на тези задължения от страна на длъжностни лица или бивши длъжностни лица те следва да носят дисциплинарна отговорност.

(5)

Ценността на европейската публична администрация е както в културното, така и в езиковото ѝ многообразие, което може да бъде гарантирано само ако се осигури подходящо равновесие по отношение на гражданството на длъжностните лица. Процедурите по подбора и наемането следва да осигурят назначаване на персонал на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на всички държави — членки на Европейския съюз, без обаче да се запазват постове за граждани на конкретна държава-членка. За тази цел и за да се преодолее възможното значително неравновесие по отношение на гражданствата сред длъжностните лица, което не е обосновано от обективни критерии, на всяка институция следва да се предостави възможността да приема обосновани и подходящи мерки. Тези мерки не могат в никакъв случай да водят до критерии за подбор, различни от основаващите се на качествата. Комисията следва да докладва пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането на подходящи мерки от институциите.

(6)

За да се улесни подбора на възможно най-широка географска основа, институциите следва да се стремят да подкрепят многоезичното и многокултурното образование за децата на своя персонал. Желателно е Съюзът да участва във финансирането на европейските училища, което участие да бъде определено от бюджетния орган съгласно съответните правила и да бъде заплатено от бюджета на Съюза. Когато това е необходимо в интерес на функционирането на институциите, Комисията следва да може да поиска от компетентните органи преразглеждане на решението за определяне на местонахождението на ново европейско училище.

(7)

По-широката цел следва да бъде подобряване на управлението на човешките ресурси в европейска публична администрация, която се характеризира със своите отлични качества, компетентност, независимост, лоялност, безпристрастност и стабилност, както и с културно и езиково многообразие и привлекателни условия за наемане на работа.

(8)

Длъжностните лица следва да преминават деветмесечен срок за изпитване. Когато взема решение за титуляризирането на длъжностно лице, органът по назначаването следва да взема предвид доклада относно срока за изпитване, изготвен в края на този срок, и изпълнението на задълженията от страна на длъжностното лице, съгласно Правилника за персонала. Следва да бъде възможно докладът относно срока за изпитване да бъде изготвен по всяко време, ако работата на длъжностното лице през този срок се е доказала като очевидно незадоволителна. В противен случай доклад следва да се изготвя само в края на срока за изпитване.

(9)

С цел да се гарантира, че покупателната способност на длъжностните лица и на другите служители на Европейския съюз се променя успоредно с тази на националните служители в централните държавни администрации на държавите-членки, изключително важно е да се запази принципът за многогодишен механизъм за актуализиране на заплащането, известен като „методът“, като се гарантира неговото прилагане до края на 2023 г., с извършване на преглед в началото на 2022 г., и като се предвиди механизъм за временно удължаване на действието на метода. Освен това, с цел преодоляване на трудностите, възникнали във връзка с прилагането на метода в миналото, следва да се предвиди метод, който да позволи ежегодно автоматично актуализиране на всички заплати, пенсии и надбавки, включително автоматично приложима клауза в условия на криза. За тази цел съответните суми, посочени в Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, следва да се тълкуват като референтни суми, които са предмет на редовна и автоматична актуализация. Тези актуализирани суми следва да се публикуват от Комисията в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз за сведение. Този механизъм за актуализиране следва да бъде използван също така за всички други случаи, в които се предвижда такава актуализация.

(10)

Важно е да се гарантира качеството на статистическите данни, използвани за актуализиране на възнагражденията и пенсиите. В съответствие с принципа на безпристрастност националните статистически институти или други подходящи органи в държавите-членки следва да събират данни на национално равнище и да ги предават на Евростат.

(11)

Възможните предимства за длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз от прилагането на метода следва да бъдат балансирани чрез повторното въвеждане на системата на „налог“. Както и в случая с метода, прилагането на налога за солидарност може да бъде временно удължено. Предвид на настоящите обстоятелства е целесъобразно налогът за солидарност да се увеличи в сравнение с равнището на специалния налог, който се прилагаше в периода 2004—2012 г., и да се предвиди по-прогресивна ставка. Това има за цел да се отчетат особено трудният икономически и социален контекст в Съюза и неговите последици за публичните финанси в целия Съюз. Необходимостта от оздравяване на публичните финанси в Съюза, включително в краткосрочен план, изисква спешното полагане на особени усилия на солидарност от страна на персонала на институциите на Съюза. Следователно този налог за солидарност следва да се прилага за всички длъжностни лица и други служители на Съюза, считано от 1 януари 2014 г.

(12)

В своите заключения от 8 февруари 2013 г. относно многогодишната финансова рамка Европейският съвет изтъкна, че необходимостта от оздравявяване на публичните финанси в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план изисква специални усилия от всички публични администрации и техните служители за подобряване на ефикасността и ефективността и за приспособяване към променящата се икономическа обстановка. Този призив всъщност отново подчерта целта на предложението на Комисията от 2011 г. за изменение на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, което цели осигуряването на разходна ефективност и в което се признава, че предизвикателствата, пред които понастоящем е изправен Европейският съюз, изискват всяка публична администрация и всеки член на нейния персонал да положат особени усилия, за да подобрят ефективността си и да се приспособят към променящите се икономически и социални условия в Европа. Освен това Европейският съвет призова — като част от реформата на Правилника за персонала — за адаптиране на заплатите и пенсиите на всички служители на институциите на Съюза посредством спиране на прилагането на метода за адаптиране на заплатите за две години и въвеждане отново на новия налог за солидарност като част от реформата на метода за актуализиране на заплатите.

(13)

Предвид тези заключения и за да се отговори на бъдещите бюджетни ограничения, както и за да се демонстрира солидарността от страна на европейската публична администрация със строгите мерки, предприемани от държавите-членки вследствие на безпрецедентната финансова криза и особено трудните социални и икономически условия в държавите-членки и Съюза като цяло, е необходимо да се предвиди спиране на прилагането на метода за две години за всички възнаграждения, пенсии и надбавки на длъжностните лица и да се приложи налогът за солидарност въпреки това спиране.

(14)

Демографските промени и промяната на възрастовата структура на съответната група лица налагат увеличаване на пенсионната възраст, като едновременно с това обаче бъдат въведени преходни мерки по отношение на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз, които вече са наети на работа. Тези преходни мерки са необходими за зачитане на правата, придобити от длъжностните лица, които вече са на служба и които са плащали вноски към условния пенсионен фонд на длъжностните лица на Европейския съюз. Пенсионната възраст следва също така да стане по-гъвкава, като служителите бъдат улеснени да продължават доброволно да работят до 67-годишна възраст и им се даде възможност в изключителни случаи и при специални условия да работят до 70-годишна възраст.

(15)

Тъй като пенсионната схема на Европейския съюз е в актюерски баланс, който трябва да се поддържа в краткосрочен и дългосрочен план, служителите, назначени преди 1 януари 2014 г., следва да бъдат обезщетени за пенсионните си вноски чрез преходни мерки, като например чрез адаптиран процент на натрупване за пенсия за прослужените години след навършване на пенсионна възраст (стимулът от Барселона) и чрез прилагане на половината от намалението за предсрочно пенсиониране на възраст между 60 години и нормативно определената пенсионна възраст.

(16)

Общоприетата актюерска практика изисква използването на минали периоди, обхващащи между 20 и 40 години, за лихвените проценти и ръста на заплатите с оглед осигуряване на баланса на пенсионните схеми. Затова плъзгащите се средни стойности на лихвените проценти и на ръста на заплатите следва да се увеличат на 30 години с преходен период от седем години.

(17)

Съветът поиска от Комисията да проучи и представи подходящи предложения по член 5, параграф 4, приложение I, раздел А и член 45, параграф 1 от Правилника за персонала с цел да се установи ясна връзка между отговорности и степен и в контекста на повишаването да се наблегне повече на равнището на отговорностите при съпоставянето на постигнатото в работата.

(18)

Като се има предвид това искане, уместно е повишаването в по-висока степен да зависи от личната отдаденост, подобряването на уменията и компетентностите, както и от изпълнението на задължения, чиято важност обосновава назначаването на длъжностното лице на тази по-висока степен.

(19)

Кариерният поток във функционални групи AD и AST следва да бъде преструктуриран по такъв начин, че най-високите степени да бъдат запазени за ограничен брой длъжностни лица, които поемат отговорности от най-високо равнище. Поради това повишаването на администраторите може да достига само до степен AD 12, освен ако те са назначени на конкретен пост над тази степен, а степени AD 13 и 14 следва да бъдат запазени за персонала, чиито функции са свързани със значителни отговорности. По същия начин, длъжностните лица от степен AST 9 могат да бъдат повишавани в степен AST 10 само в съответствие с процедурата по член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника за персонала.

(20)

С оглед приспособяването в по-голяма степен на кариерната структура в настоящите области на дейност на персонала от група AST спрямо различните равнища на отговорност и като необходим принос към ограничаването на административните разходи, следва да бъде въведена нова функционална група AST/SC за персонала със секретарски и деловодителски функции. Заплатите и процентът на повишенията следва да установяват подходящо съотношение между равнището на отговорност и размера на възнаграждението. Това ще позволи да се запазят стабилността и многостранният характер на европейската публична администрация. Комисията следва да направи оценка на мащаба и въздействието от въвеждането на тази нова функционална група и да докладва по въпроса, като отчете по-специално положението на жените, така че да се гарантира запазването на стабилна и многостранна по своя характер европейска публична администрация.

(21)

Минималният период от две години преди повишаването на длъжностно лице в следващата, по-висока степен се запазва с цел да се осигури възможност за по-бързо повишаване на длъжностните лица с високи постижения. Всяка институция следва да гарантира, че нейните вътрешни политики в областта на човешките ресурси използват възможностите, предоставени от Правилника за персонала, за да се създаде възможност за подходящо кариерно развитие на длъжностни лица с висок потенциал и високи постижения.

(22)

Работното време в институциите следва да бъде приведено в съответствие с нормите в сила в някои от държавите-членки на Европейския съюз, за да се компенсира намаляването на персонала в институциите. Това привеждане в съответствие следва да е съобразено с работното време, прилагано в държавните администрации на държавите-членки. Установяването на минимална продължителност на седмичното работно време ще гарантира, че персоналът, работещ за институциите, ще се справи с обема от работа, свързана с целите на политиката на Европейския съюз, като същевременно се хармонизират условията на труд в институциите в интерес на солидарността в цялата публична администрация на Съюза.

(23)

Правилата за гъвкаво работно време са съществен елемент на съвременната и ефикасната публична администрация, тъй като те създават съобразени със семейния живот условия на труд и позволяват да се установи подходящо равновесие между половете в институциите. Поради това е необходимо в Правилника за персонала да се въведе изрична препратка към тези правила.

(24)

Правилата за годишния брой дни за пътуване и ежегодното плащане на пътни разноски от мястото на работа до мястото на произход следва да бъдат осъвременени, рационализирани и обвързани със статуса на експатрирано лице, за да се осигури по-лесното и по-прозрачното им прилагане. По-специално годишният брой дни за пътуване следва да бъде заменен с отпуск за пътуване до дома и да се ограничи до максимум два и половина дни.

(25)

Също така правилата за възстановяване на разходите за пренасяне следва да бъдат опростени, за да се улесни тяхното прилагане както за администрацията, така и за съответните членове на персонала. За тази цел следва да се въведат пределни размери на разходите, които да са съобразени със семейното положение на длъжностното лице или на договорно/срочно наетото лице и средните разходи за пренасяне и свързаната с това застраховка.

(26)

Налага се някои членове на персонала често да бъдат изпращани в командировка до основните места на работа на своята институция. Понастоящем тези случаи не са отразени по подходящ начин в правилата за командировките. Затова правилата следва да бъдат адаптирани, за да се позволи в такива случаи разходите за настаняване да се възстановяват въз основа на еднократна обща сума.

(27)

Необходимо е да се осъвременят условията на труд на персонала, работещ в трети държави, и да се постигне по-голяма разходна ефективност, като се постигат икономии от разходите. Следва да се адаптират годишните отпуски и да се предвиди възможност за включване на по-широк набор от параметри за определяне на надбавката за условия на живот, без да се засяга общата цел за постигане на икономии от разходите. Условията за предоставяне на надбавка за квартирни разноски следва да бъдат преразгледани, за да бъдат отчетени в по-голяма степен местните условия и да се намали административната тежест.

(28)

Целесъобразно е да се създаде по-гъвкава рамка за назначаването на договорно нает персонал. Ето защо на институциите на Съюза следва да се предостави възможност да назначават служители на договор за максимален срок от шест години, за да изпълняват задачи под ръководството на длъжностни лица или срочно наети служители. Освен това, въпреки че по-голямата част от длъжностните лица ще продължат да бъдат назначавани въз основа на конкурси на общо основание, институциите следва да имат право да организират вътрешни конкурси, до които — по изключение и при специални условия, да се допускат за участие и договорно наети служители.

(29)

Следва да бъдат предвидени преходни разпоредби, позволяващи постепенното прилагане на новите правила и мерки, при съблюдаване на придобитите права и оправданите правни очаквания на персонала, назначен преди влизането в сила на настоящите изменения на Правилника за персонала.

(30)

Заедно с останалия персонал, за когото се прилага Правилникът за персонала, служителите на агенциите са включени в пенсионноосигурителната схема на ЕС. Агенциите, които се самофинансират изцяло, понастоящем плащат на схемата частта от вноските, дължима от работодателите. За да се гарантира бюджетна прозрачност и по-равномерно поделяне на тежестта, агенциите, които се финансират частично от общия бюджет на Европейския съюз, следва да плащат частта от вноските, дължима от работодателите, която съответства на съотношението между приходите на агенцията без субсидиите от общия бюджет на Европейския съюз и нейните общи приходи. Тъй като тази нова разпоредба може да налага коригиране на съответните правила за таксите, събирани от агенциите, тя следва да се прилага само считано от 1 януари 2016 г. Когато е целесъобразно, Комисията следва да представя предложения за адаптиране на тези правила.

(31)

В интерес на опростяването и на провеждането на последователна политика за персонала правилата, приети от Комисията за прилагане на Правилника за персонала, следва да се прилагат по аналогия към агенциите. С цел да се гарантира обаче, че особеното положение на агенциите може да бъде взето под внимание, ако е необходимо, агенциите следва да имат право да поискат от Комисията разрешение да приемат правила за прилагане, които се отклоняват от тези, приети от Комисията, или въобще да не прилагат правилата на Комисията.

(32)

Следва да бъде създаден регистър на всички правила, приети за прилагане на Правилника за персонала, който да се води от Съда на Европейския съюз. Този регистър, достъпен за справки от всички институции, агенции и държави-членки, ще внесе прозрачност и ще насърчи съгласуваното прилагане на Правилника за персонала.

(33)

С цел хармонизиране и изясняване на правилата за приемането на разпоредби за прилагане и като се има предвид техния вътрешен и административен характер, е целесъобразно съответните правомощия за вземане на решение да се предоставят на органа по назначаването и органа, оправомощен да сключва договори.

(34)

Предвид големия брой срочно наети служители в агенциите и нуждата да се провежда последователна политика за персонала е необходимо да се създаде нова категория срочно нает персонал, като за тази категория се установят специални правила.

(35)

Комисията следва да продължи да наблюдава състоянието на бюджета на общата здравноосигурителна схема и да предприема всички необходими стъпки при структурен дисбаланс на системата.

(36)

Член 15 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз предвижда предаването на определени данни за длъжностни лица и други служители на правителствата на държавите-членки.

(37)

За постигане на целите, определени в Правилника за персонала, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално във връзка с някои аспекти на условията на труд. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз се изменя, както следва:

1)

Член 1г се изменя, както следва:

а)

в параграф 3 думата „институциите“ се заменя с „органите по назначаването на институциите“;

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   За целите на параграф 1 дадено лице е лице с увреждане, ако страда от трайно физическо, умствено, интелектуално или сетивно увреждане, което при взаимодействие с различни пречки би могло да възпрепятства неговото пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите. Наличието на увреждане се определя в съответствие с процедурата, предвидена в член 33.

Лицето с увреждане отговаря на условията, предвидени в член 28, буква д), ако то е в състояние да изпълнява основните работни функции при разумно приспособяване на работните условия.

„Разумно приспособяване на работните условия“ във връзка с основните работни функции означава вземане на подходящи мерки, ако такива са необходими, за да се позволи на лице с увреждане да получи достъп до съответната форма на заетост, да участва в нея, да бъде повишавано или да премине обучение, освен ако тези мерки биха наложили несъразмерна тежест за работодателя.

Принципът на равно третиране не възпрепятства органите по назначаването на институциите да запазват или приемат мерки, предвиждащи специални предимства за улесняване на лицата с увреждания при упражняването на професионална дейност или за предотвратяване или компенсиране на тяхното по-неблагоприятно положение в професионалната кариера.“;

2)

В член 1д параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Активно заетите длъжностни лица имат достъп до мерки от социален характер, включително специални мерки за съвместяване на професионалния и семейния живот, приети от институциите, и до услугите, предоставяни от органите за социални грижи, посочени в член 9. На бивши длъжностни лица може да се предостави достъп до ограничен брой специални мерки от социален характер.“;

3)

Член 5 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Длъжностите, уредени в Правилника за персонала, се класифицират според естеството и значението на функциите, с които са свързани, на функционална група „администратори“ (наричана по-долу „AD“), функционална група „асистенти“ (наричана по-долу „AST“) и функционална група „секретари и деловодители“ (наричана по-долу „AST/SC“).“;

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Функционална група AD се състои от дванадесет степени, съответстващи на функции, свързани с управление, изготвяне на концепции и анализиране, както и задължения от езиков и научен характер. Функционална група AST се състои от единадесет степени, съответстващи на изпълнителни и технически функции. Функционална група AST/SC се състои от шест степени, съответстващи на деловодителски и секретарски функции.“;

в)

в параграф 3, буква а) след думите „за функционална група AST“ се добавят думите „и функционална група AST/SC“;

г)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   В приложение I, раздел А се съдържа таблица на видовете длъжности, въз основа на която, след консултация с Комитета по правилника за персонала, органът по назначаването на всяка институция може да определя по-подробно задълженията и правомощията, свързани с всеки вид длъжност.“;

4)

Член 6 се заменя със следното:

„Член 6

1.   В щатното разписание, приложено към раздела от бюджета, свързан с всяка институция, се посочва броят на длъжностите за всяка степен и за всяка функционална група.

2.   Без да се засяга принципът на повишаване въз основа на заслугите, установен в член 45, това разписание гарантира, че към 1 януари на всяка година за всяка институция броят на свободните длъжности във всяка степен от щатното разписание съответства на броя на активно заетите длъжностни лица на по-ниската степен към 1 януари на предходната година, умножен по стойностите, посочени в приложение I, раздел Б за тази степен. Тези стойности се прилагат на петгодишна усреднена основа, считано от 1 януари 2014 г.

3.   Стойностите, предвидени в приложение I, раздел Б, са част от доклада, посочен в член 113.

4.   Прилагането на разпоредбите, засягащи функционална група AST/SC, и на преходните разпоредби, предвидени в член 31 от приложение XIII, като отчитат промените в нуждите от персонал, изпълняващ секретарски и деловодителски задачи, във всички институции и промените при постоянните и срочните длъжности от функционални групи AST и AST/SC е част от доклада, посочен в член 113.“.

5)

Член 9 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1а, във всяка институция се създават:

комитет по персонала, който може да бъде организиран в секции за различните места на работа;

една или повече съвместни комисии според броя на длъжностните лица в различните места на работа;

един или повече дисциплинарни съвети според броя на длъжностните лица в различните места на работа;

един или повече съвместни консултативни комитети по професионална некомпетентност според броя на длъжностните лица в различните места на работа;

ако е необходимо — комитет по атестиране;

комисия по инвалидност,

които изпълняват функциите, възложени им с настоящия правилник.“;

б)

параграф 1а се заменя със следното:

„1а.   За прилагането на определени разпоредби на настоящия правилник може да се създаде обща съвместна комисия за две или повече институции. Другите комитети и комисии, посочени в параграф 1, и дисциплинарният съвет могат да бъдат учредени като общи органи от две или повече агенции.“;

в)

в параграф 2 след първа алинея се вмъква следната алинея:

„Агенциите могат да се отклонят от разпоредбите на член 1 от приложение II по отношение на състава на комитетите по персонала, за да се съобразят със състава на своя персонал. Агенциите могат да решат да не определят заместник-членове на съвместната комисия или комисии, предвидени в член 2 от приложение II.“;

6)

В член 10, първа алинея, второ изречение думата „институциите“ се заменя с думите „органите по назначаването на институциите“;

7)

Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

При изпълнението на служебните си задължения и в поведението си длъжностното лице се ръководи единствено от интересите на Съюза; то не може да търси или да получава указания от правителство, орган, организация или лице извън рамките на своята институция. Длъжностното лице изпълнява възложените му функции обективно, безпристрастно и при спазване на задължението за лоялност към Съюза.

Без разрешението на органа по назначаването длъжностното лице не може да приема от което и да е правителство или от който и да е друг източник извън институцията, към която принадлежи, почести, ордени, услуги, дарения или парични суми от никакъв вид, освен за предоставени от него услуги преди назначаването му или по време на специалния му отпуск за военна или друга национална служба и във връзка с тази служба.

Преди да наеме длъжностно лице на работа, органът по назначаването проучва дали кандидатът има личен интерес, който би накърнил неговата независимост, или някакъв друг конфликт на интереси. За тази цел кандидатът, като използва специален формуляр, информира органа по назначаването за всеки действителен или възможен конфликт на интереси. В такива случаи органът по назначаването взема тази информация предвид в надлежно обосновано становище. При необходимост органът по назначаването предприема мерките, посочени в член 11а, параграф 2.

Настоящият член се прилага mutatis mutandis за длъжностни лица, завръщащи се от отпуск по лични причини.“;

8)

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

След прекратяване на служебното правоотношение длъжностното лице продължава да е обвързано от задължението за почтеност и дискретност по отношение на приемането на определени назначения или облаги.

Длъжностни лица, които възнамеряват да се заемат с професионална дейност, независимо дали тя е възмездна или не, в рамките на две години след прекратяване на служебното правоотношение, уведомяват институцията си за това, като използват специален формуляр. Ако дейността е свързана с работата, извършвана от длъжностното лице през последните три години служба, и би могла да доведе до конфликт със законните интереси на институцията, органът по назначаването може, като отчита интересите на службата, да му забрани да поеме тази дейност или да даде съгласието си за нейното осъществяване, като постави за това условия, каквито прецени за подходящи. Органът по назначаването, след като се е консултирал със съвместната комисия, съобщава решението си в срок от 30 работни дни от уведомяването. Ако до изтичането на срока не бъде направено такова съобщение, това се приема за мълчаливо съгласие.

В случая на бившите длъжностни лица на ръководни длъжности, определени в мерките по прилагане, органът по назначаването им забранява по принцип за период от 12 месеца след прекратяване на служебното правоотношение да се занимават с лобиране или застъпничество пред служители на своята бивша институция в полза на свои предприятия, клиенти или работодатели по въпроси, за които те са отговаряли през последните три години служба.

В съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (5) всяка институция публикува ежегодно информация относно прилагането на третата алинея, включително списък на случаите, подложени на оценка.

9)

В член 18 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Всички права върху писмени или други разработки, създадени от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, са собственост на Европейския съюз, ако тези писмени или други разработки са свързани с неговите дейности, или ако такива писмени или други разработки са свързани с дейности на Европейската общност за атомна енергия са собственост на тази общност. Съюзът или, когато е приложимо, Европейската общност за атомна енергия имат правото да придобиват принудително авторските права върху такива разработки.“;

10)

Член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Без разрешение на органа по назначаването длъжностното лице няма право при никакви обстоятелства да разкрива в хода на съдебни производства информация, която му е станала известна във връзка със служебните му задължения. Такова разрешение бива отказано само ако интересите на Съюза налагат това и отказът не води до наказателноправни последици за съответното длъжностно лице. Длъжностното лице продължава да бъде обвързано от това задължение и след прекратяване на функциите му.

Разпоредбите на първа алинея не се прилагат по отношение на настоящо или бивше длъжностно лице, което дава показания пред Съда на Европейския съюз или пред дисциплинарния съвет на институция по въпрос, свързан с настоящ или бивш служител на Европейския съюз.“;

11)

В член 21а се добавя следният параграф:

„3.   Длъжностно лице, което информира началниците си за заповеди, които счита за неправомерни или за такива, които биха създали сериозни затруднения, не понася никакви неблагоприятни последствия във връзка с това.“;

12)

Вмъква се следният член:

„Член 22в

В съответствие с членове 24 и 90 всяка институция установява процедура за разглеждане на жалбите, подадени от длъжностни лица, относно начина, по който са третирани след или вследствие на изпълнението от тях на съответните им задължения съобразно член 22а или член 22б. Съответната институция гарантира, че такива жалби се разглеждат поверително и когато обстоятелствата налагат това — преди изтичането на сроковете, определени в член 90.

Органът по назначаването на всяка институция определя вътрешни правила, наред с другото, относно:

предоставянето на длъжностните лица, посочени в член 22а, параграф 1 или член 22б, на информация относно предприетите мерки във връзка с въпросите, докладвани от тях,

защитата на законните интереси на тези длъжностни лица и тяхното право на неприкосновеност на личния живот, както и

процедурата за разглеждането на жалби, посочена в първа алинея от настоящия член.“;

13)

В член 26а думата „институциите“ се заменя с „органите по назначаването на институциите“;

14)

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

Назначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз. Не се запазват длъжности за граждани на определени държави-членки.

Принципът на равенство на гражданите на Съюза позволява на всяка институция да приеме подходящи мерки, след като установи значителна липса на баланс между гражданите на различни държави-членки сред длъжностните лица, което не е оправдано от обективни критерии. Тези подходящи мерки трябва да бъдат обосновани и не могат да доведат до критерии за назначаване, различни от тези, основаващи се на качествата. Преди приемането на такива подходящи мерки органът по назначаването на съответната институция приема разпоредбите от общ характер за прилагане на настоящата алинея в съответствие с член 110.

След изтичането на тригодишен срок, считано от 1 януари 2014 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на предходната алинея.

За да се улесни назначаването на възможно най-широка географска основа, институциите се стремят да подкрепят многоезично и многокултурно образование за децата на своя персонал.”;

15)

В член 29 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Преди заемането на свободна длъжност в дадена институция органът по назначаването първо разглежда следните възможности:

а)

дали мястото може да бъде заето чрез:

i)

преместване; или

ii)

назначаване по член 45а; или

iii)

повишаване

в рамките на институцията;

б)

дали са постъпили заявления за преместване от длъжностни лица от същата степен от други институции и/или

в)

ако не е възможно свободната длъжност да се заеме посредством посочените по-горе възможности, дали да се разгледат списъци с подходящи кандидати по смисъла на член 30, отчитайки, когато е уместно, съответните разпоредби относно подходящите кандидати в приложение III, и/или

г)

дали да се проведе вътрешен конкурс за институцията, открит само за длъжностни лица и срочно наети служители съгласно определението в член 2 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз;

или да се пристъпи към процедурата за провеждане на конкурси — по документи или чрез изпити, или по документи и чрез изпити. Процедурата за провеждане на конкурси е определена в приложение III.

Процедурата може да се проведе и с цел съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения.

Като се запазва принципът, че по-голямата част от длъжностните лица се назначават въз основа на конкурси на общо основание, органът по назначаването може да реши чрез дерогация от буква г) и само в изключителни случаи да проведе вътрешен за институцията конкурс, до който се допускат за участие и договорно наети служители по смисъла на членове 3а и 3б от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз. Последната посочена категория служители подлежи на ограничения по отношение на тази възможност, както е предвидено в член 82, параграф 7 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, и по отношение на конкретните задачи, които са имали право да изпълняват като договорно наети служители.“;

16)

Член 30 се заменя със следното:

„Член 30

За всеки конкурс органът по назначаването определя конкурсна комисия. Комисията съставя списък с подходящите кандидати.

Органът по назначаването решава кои от тези кандидати да назначи на свободните длъжности.

Тези кандидати следва да имат достъп до подходяща информация относно подходящите свободни места, публикувани от институциите и агенциите.“;

17)

В член 31, параграф 2, първа алинея първо изречение се заменя със следното:

„Без да се засягат разпоредбите на член 29, параграф 2, длъжностните лица се назначават само на степени SC 1—SC 2, AST 1—AST 4 или AD 5—AD 8.“;

18)

В член 32, трети параграф думата „институция“ се заменя с „органа по назначаването на съответната институция“;

19)

Член 34 се заменя със следното:

„Член 34

1.   Длъжностното лице преминава деветмесечен срок за изпитване, преди да бъде титуляризирано. Решението за титуляризиране на длъжностно лице се взема въз основа на доклада по параграф 3, както и въз основа на данните, с които разполага органът по назначаването, във връзка с поведението на длъжностното лице по отношение на дял II.

Ако по време на срока за изпитване длъжностното лице бъде възпрепятствано да изпълнява служебните си задължения в продължение на непрекъснат период от най-малко един месец поради заболяване, отпуск за бременност и раждане по член 58 или злополука, органът по назначаването може да удължи срока за изпитване със съответния период от време. Общата продължителност на срока за изпитване при никакви обстоятелства не може да надвишава 15 месеца.

2.   Доклад за длъжностното лице в срок на изпитване може да бъде направен по всяко време преди края на срока за изпитване, ако работата на съответното длъжностно лице е очевидно незадоволителна.

Този доклад се съобщава на съответното лице, което има право да представи писмено забележките си в срок от осем работни дни. Докладът и забележките незабавно се изпращат от прекия ръководител на лицето, което е в срок за изпитване, на органа по назначаването, който в срок от три седмици получава становището на Съвместния комитет по атестиране относно действието, което да бъде предприето. Органът по назначаването може да реши да освободи длъжностното лице в срок за изпитване преди изтичането на този срок, като му отправи едномесечно предизвестие, или да назначи длъжностното лице в друг отдел за остатъка от срока за изпитване.

3.   Най-късно един месец преди изтичането на срока за изпитване се подготвя доклад относно способностите на лицето да изпълнява присъщите на своята длъжност задължения, както и на неговата ефикасност и поведението му в службата. Този доклад се предава на лицето, което има право да представи писмено забележките си в срок от осем работни дни.

Ако в доклада бъде препоръчано уволнение или, при изключителни обстоятелства, удължаване на срока за изпитване в съответствие с параграф 1, прекият ръководител на лицето незабавно изпраща оценката и забележките на органа по назначаването, който в срок от три седмици се консултира със Съвместния комитет по атестиране относно действията, които да бъдат предприети.

Служител в срок за изпитване, чиято работа или поведение не са доказано подходящи за титуляризиране, се освобождава от длъжност.

4.   Освен ако няма възможност да започне незабавно друга работа, освободеното преди изтичане на срока за изпитване длъжностно лице получава обезщетение в размер на три основни месечни заплати, в случай че е било на служба в продължение на повече от една година, две основни месечни заплати, ако е било на служба поне шест месеца, и една основна месечна заплата, ако е било на служба в продължение на по-малко от шест месеца.

5.   Параграфи 2, 3 и 4 не се прилагат по отношение на длъжностни лица, които подадат оставка преди изтичане на техния срок за изпитване.“;

20)

В член 35 се добавя следната буква:

„ж)

в отпуск в интерес на службата“;

21)

В член 37, буква б), второ тире думата „институциите“ се заменя с „органите по назначаването на институциите“;

22)

Член 40 се изменя, както следва:

а)

вмъква се следният параграф:

„1a.   Член 12б продължава да се прилага за срока на отпуск по лични причини. Разрешението съгласно член 12б не се предоставя на длъжностно лице с цел упражняване на професионална дейност, възмездна или не, която включва лобиране или застъпничество пред неговата институция и която би могла да доведе до действителен или възможен конфликт със законните интереси на институцията.”

б)

в параграф 2, втора алинея думите „15 години“ се заменят с „12 години“;

в)

параграф 2, трета алинея се изменя както следва:

i)

подточка ii) се заменя със следното:

„ii)

да последва съпруг, последният също длъжностно лице или друг служител на Съюза, което по повод на изпълнението на служебните си задължения трябва да установи обичайното си пребиваване на такова разстояние от мястото на работа на лицето, поискало отпуск по лични причини, че установяването на пребиваването на съпрузите на това място би довело до затруднения за изпълнението на служебните му функции; или“;

ii)

добавя се следната подточка:

„iii)

да подпомага съпруга(та) си, роднина по възходяща линия, роднина по низходяща линия, брат или сестра в случай на удостоверено от медицински орган сериозно заболяване или увреждане,“;

23)

Член 42а се заменя със следното:

„Член 42а

За всяко дете длъжностното лице има право на отпуск за отглеждане на дете без основна заплата с продължителност не повече от шест месеца, който може да ползва през първите дванадесет години от раждането или осиновяването на детето. Продължителността на отпуска може да бъде удвоена за самотните родители, признати за такива, съгласно общите разпоредби за прилагане, приети от органа по назначаването на всяка институция, и за родителите на деца на издръжка с увреждане или тежко заболяване, признато от медицинското лице на институцията. Минималният отпуск, взет по всяко време, не може да бъде по-малък от един месец.

За срока на отпуска за отглеждане на дете членството на длъжностното лице в социалноосигурителната схема се запазва; придобиването на пенсионни права и правата на надбавки за деца на издръжка и за образование се запазват. Длъжностното лице запазва длъжността си и правото си на повишаване в по-висока стъпка или повишаване в степен. Отпускът може да се ползва на пълен работен ден или на половин работен ден. Когато отпускът за отглеждане на дете се ползва под формата на отпуск на половин работен ден, максималният срок, предвиден в първа алинея, се удвоява. За срока на отпуска за отглеждане на дете длъжностното лице има право на месечна надбавка в размер на 911,73 EUR или на 50 % от тази сума, ако е в отпуск на половин работен ден, като обаче не може да извършва друг вид възмездна професионална дейност. Пълният размер на вноските към социалноосигурителната схема, предвидена в членове 72 и 73, се поема от институцията и се изчислява въз основа на основната заплата на длъжностното лице. Независимо от това, при отпуск на половин работен ден тази разпоредба се прилага само по отношение на разликата между пълната основна заплата и пропорционално намалената основна заплата. За действително получената част от основната заплата вноските, дължими от длъжностното лице, се изчисляват при прилагане на същите проценти като при заетост на пълен работен ден.

Надбавката е в размер на 1 215,63 EUR на месец или 50 % от тази сума, ако длъжностното лице е в отпуск на половин работен ден, за самотните родители и за родителите на деца на издръжка с увреждане или тежко заболяване, признато от съответното медицинско лице, посочено в първа алинея, и през първите три месеца от отпуска за отглеждане на дете, когато такъв отпуск се ползва от бащата по време на отпуска за бременност и раждане или от единия от двамата родители непосредствено след изтичането на отпуска за бременност и раждане, или по време на или непосредствено след отпуска за осиновяване.

Отпускът за отглеждане на дете може да бъде удължен с още шест месеца при надбавка, ограничена до 50 % от сумата по втора алинея. За самотни родители по първа алинея отпускът за отглеждане на дете може да бъде удължен с още дванадесет месеца при надбавка, ограничена до 50 % от сумата по трета алинея.

Сумите, предвидени в настоящия член, се актуализират в зависимост от възнаграждението.“;

24)

В глава 2 се вмъква следният раздел:

Раздел 7

Отпуск в интерес на службата

Член 42в

Най-рано пет години преди настъпването на пенсионна възраст на длъжностно лице, длъжностно лице с най-малко десет години служебен стаж може да бъде задължен да ползва с решение на органа по назначаването отпуск в интерес на службата, за организационни нужди, свързани с придобиването на нови компетентности в рамките на институциите.

Общият брой на длъжностните лица, задължени да ползват отпуск в интерес на службата, за всяка година не може да надвишава 5 % от броя на длъжностните лица във всички институции, които са се пенсионирали през предходната година. Така изчисленият общ брой се разпределя между институциите съгласно съответния им брой длъжностни лица към 31 декември предходната година. За всяка институция резултатът от това разпределение се закръгля към най-близкото по-голямо цяло число.

Този отпуск не съставлява дисциплинарна мярка.

Продължителността на отпуска съответства по принцип на периода до момента, в който длъжностното лице достига пенсионна възраст. В изключителни ситуации обаче органът по назначаването може да реши да прекрати отпуска и да възстанови длъжностното лице на работа.

Когато длъжностно лице, задължено да ползва отпуск в интерес на службата, достигне пенсионна възраст, то се пенсионира автоматично.

Отпускът в интерес на службата се урежда със следните правила:

а)

на длъжността, заемана от длъжностното лице в отпуск, може да бъде назначено друго длъжностно лице;

б)

длъжностно лице, задължено да ползва отпуск в интерес на службата, няма право на повишаване в по-висока стъпка или повишаване в степен.

Така задълженото да ползва отпуск в интерес на службата длъжностно лице получава обезщетение, изчислено в съответствие с приложение IV.

По искане на длъжностното лице от обезщетението се приспадат вноските за пенсионноосигурителната схема, изчислени на база на това обезщетение. В такъв случай периодът на трудов стаж като длъжностно лице в отпуск в интерес на службата, се взема предвид за целите на изчисляването на годините на осигурителен стаж по смисъла на член 2 от приложение VIII.

По отношение на обезщетението не се прилага корекционен коефициент.“;

25)

Член 43 се заменя със следното:

„Член 43

Способностите, ефикасността и поведението в службата на всяко длъжностно лице ще бъдат обект на годишен доклад, както е предвидено от органа по назначаването на всяка институция в съответствие с член 110. Този доклад посочва дали нивото на работата на длъжностното лице е задоволително или не. Органът по назначаването на всяка институция приема разпоредби, с които се дава право на обжалване в рамките на процедурата по атестиране, което e задължителна предпоставка за обжалване по член 90, параграф 2.

За длъжностни лица от степен AST 5 нагоре докладът може да съдържа също и мнение за това дали длъжностното лице, въз основа на неговото изпълнение, има потенциала да изпълнява функции на администратор.

Докладът се съобщава на длъжностното лице. То има право да направи по него всякакви забележки, които счита за целесъобразни.“;

26)

Член 44 се заменя със следното:

„Член 44

Длъжностно лице, което в продължение на две години е било в една и съща стъпка в своята степен, автоматично се повишава в следващата стъпка в тази степен, освен ако неговата работа е оценена като незадоволителна според последния годишен доклад по член 43. Длъжностно лице се повишава в следващата стъпка в своята степен след не повече от четири години, освен ако се прилага процедурата, посочена в член 51, параграф 1.

Когато длъжностно лице бъде назначено за началник отдел, директор или генерален директор в същата степен и неговата работа е задоволителна по смисъла на член 43 през първите девет месеца от назначението, то със задна дата се повишава в следващата стъпка в тази степен, считано от датата на назначаването. Повишаването в по-висока стъпка води до увеличаване на основната месечна заплата, съответстващо на процента между първата и втората стъпка за всяка степен. Ако увеличението е по-малко или длъжностното лице вече е в последната стъпка от своята степен, то получава увеличение на основната заплата, покриващо увеличението между първата и втората стъпка докато неговото следващо повишение влезе в сила.“;

27)

Член 45 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Повишаването се извършва с решение на органа по назначаването при спазване на член 6, параграф 2. Освен ако се прилага процедурата, предвидена в член 4 и член 29, параграф 1, длъжностните лица могат да бъдат повишавани само ако заемат длъжност, която съответства на един от видовете длъжности, определени в приложение I, раздел А, за следващата по-висока степен. Повишаването се изразява в назначаване на длъжностното лице на следващата по-висока степен във функционалната група, към която то принадлежи. За повишаване се избират само длъжностни лица, които са прослужили най-малко две години в своята степен, след сравнително съпоставяне на заслугите на отговарящите на условията за повишаване длъжностни лица. При съпоставяне на заслугите органът по назначаването по-специално взема предвид докладите от атестирането на длъжностните лица, ползването при изпълнение на задълженията им на езици, различни от тези, за които в съответствие с член 28, буква е), са представили доказателства, че владеят задълбочено, и нивото на упражняваните от тях отговорности.“;

б)

в параграф 2, първо изречение думите „член 55 от Договора за Европейския съюз“ се заменят с „член 55, параграф 1 от Договора за Европейския съюз“;

в)

в параграф 2, второ изречение думата „институциите“ се заменя с „органите по назначаването на институциите“;

28)

Член 45а се изменя, както следва:

а)

в параграф 2, първа алинея думите „периодично атестиране“ се заменят с „годишните доклади от атестирането”;

б)

в параграф 5 думата „Институциите“ се заменя с „Органите по назначаването на всяка институция“;

29)

В член 48, трета алинея думите „функционална група AST“ се заменят с „функционални групи AST и AST/SC“;

30)

В член 50, осма алинея думите „55“ се заменят с „58“;

31)

Член 51 се заменя със следното:

„Член 51

1.   Органът по назначаването на всяка институция определя процедури за установяването, справянето с и подобряването на случаите на некомпетентност,своевременно и по подходящ начин.

При приемането на вътрешни разпоредби органът по назначаването на всяка институция спазва следните изисквания:

а)

длъжностно лице, което според три последователни незадоволителни годишни доклади от атестирането по член 43 продължава да не показва положително развитие на професионалната си компетентност, се понижава с една степен. Ако следващите два годишни доклада от атестирането продължават да показват незадоволителна работа, длъжностното лице се уволнява;

б)

всяко предложение за понижение в степен или уволнение на длъжностно лице се мотивира и съобщава на длъжностното лице, за което се отнася. Предложението на органа по назначаване се изпраща на Съвместния консултативен комитет по член 9, параграф 6.

2.   Длъжностното лице има право да получи пълното си служебно досие и да прави копия от всички документи, свързани с процедурата. То разполага с най-малко 15 дни, но не повече от 30 дни, считано от датата на получаване на предложението, за да подготви защитата си. То може да бъде подпомагано от друго лице по свой избор. Длъжностното лице може да представи писмени забележки. То се изслушва от Съвместния консултативен комитет. Длъжностното лице може също така да призове свидетели.

3.   Пред Съвместния консултативен комитет институцията се представлява от длъжностно лице, определено за тази цел от органа по назначаване. Това длъжностно лице има същите права като длъжностното лице, по отношение на което е образувана процедурата.

4.   Като взема предвид предложението по параграф 1, буква б) и всички писмени и устни изявления на съответното длъжностно лице или свидетелите, Съвместният консултативен комитет приема с мнозинство мотивирано становище, в което определя мярката, която счита за подходяща предвид установените по негово искане факти. Комитетът изпраща становището си на органа по назначаване и на съответното длъжностно лице в срок от два месеца от датата, на която е бил сезиран. При гласуване на решенията на Съвместния консултативен комитет председателят няма право на глас, освен по процедурни въпроси и при равен брой гласове „за“ и „против“.

5.   За срока, определен в параграф 6, уволненото поради некомпетентност длъжностно лице има право на месечно обезщетение за уволнение, равно на основната месечна заплата на длъжностно лице в първа стъпка на степен AST 1. За същия период длъжностното лице има право и на семейните надбавки по член 67. Надбавката за жилищни нужди се изчислява въз основа на основната месечна заплата на длъжностно лице на степен AST 1 в съответствие с член 1 от приложение VII.

Надбавката не се изплаща, ако лицето подаде оставка след началото на процедурата по параграфи 1 и 2 или ако за него незабавно възникне право на пълна пенсия. Ако то се ползва с право на обезщетение за безработица по национална схема за безработица, сумата на получаваното по този ред обезщетение се приспада от горепосочената надбавка.

6.   Срокът, през който се дължат плащанията по параграф 5, е както следва:

а)

три месеца, ако към датата на вземане на решението за уволнение длъжностното лице има навършени по-малко от пет години на служба;

б)

шест месеца, ако длъжностното лице има навършени най-малко пет, но по-малко от 10 години служба;

в)

девет месеца, ако длъжностното лице има навършени най-малко 10, но по-малко от 20 години служба;

г)

12 месеца, ако длъжностното лице има навършени над 20 години служба.

7.   Длъжностни лица, които са понижени на основание професионална некомпетентност, могат след изтичането на срок от шест години да поискат всяко отбелязване на тази мярка да бъде заличено от личните им досиета.

8.   Длъжностните лица имат право да им бъдат възстановени разумно направените по тяхна инициатива разноски в хода на производството, включително хонорарите, дължими на защитник, неработещ към институцията, ако предвиденото в настоящия член производство приключи без решение за уволнение или понижение.“;

32)

Член 52 се заменя със следното:

„Член 52

Без да се засягат разпоредбите на член 50, длъжностното лице се пенсионира:

а)

автоматично в последния ден на месеца, през който навърши 66 години; или

б)

по негово искане в последния ден на месеца, за който е подадено искането, ако е достигнало пенсионна възраст или ако е на възраст между 58 години и пенсионна възраст и отговаря на изискванията за незабавно изплащане на пенсия съгласно член 9 от приложение VIII. Член 48, втора алинея, второ изречение се прилага по аналогия.

Независимо от това, по собствено искане и когато органът по назначаването счита това за оправдано в интерес на службата, длъжностното лице може да продължи да работи до навършването на 67-годишна възраст, или, по изключение, до 70-годишна възраст, като в този случай бива автоматично пенсионирано в последния ден на месеца, през който навърши тази възраст.

Решението на органа по назначаването да разреши на длъжностно лице да остане на служба след 66-годишна възраст се предоставя за не повече от една година. То може да бъде подновено по искане на длъжностното лице.“;

33)

Член 55 се изменя, както следва:

а)

алинеите се номерират;

б)

втора алинея, първо изречение се заменя със следното:

„Нормалната работна седмица е между 40 и 42 часа, като продължителността на работния ден се определя от органа по назначаването.“;

в)

в трета алинея, второ изречение се заменя със следното:

„Органът по назначаването на всяка институция определя подробни правила за прилагането на настоящата алинея след консултация с Комитета по персонала“;

г)

добавя се следният параграф:

„4.   Органът по назначаването на всяка институция може да въведе правила за гъвкаво работно време. В рамките на тези правила не се предоставят цели работни дни на длъжностни лица в степен AD/AST9 или по-висока. Тези правила не се прилагат за длъжностни лица, за които се прилагат разпоредбите на член 44, втора алинея. Тези длъжностни лица управляват своето работно време по споразумение със своите началници.“;

34)

В член 55а параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Длъжностното лице има право на такова разрешение в следните случаи:

а)

за отглеждане на дете на издръжка, ненавършило 9-годишна възраст;

б)

за полагане на грижи за дете на издръжка на възраст между 9 и 12 години, ако намаляването на работното време не съставлява повече от 20 % от нормалното работно време;

в)

за полагане на грижи за дете на издръжка, докато то навърши 14-годишна възраст, ако служителят е самотен родител;

г)

в случай на сериозни трудности — за полагане на грижи за дете на издръжка докато то навърши 14-годишна възраст, ако намаляването на работното време не съставлява повече от 5 % от нормалното работно време. В такъв случай не се прилагат първите две алинеи на член 3 от приложение IVa. Когато и двамата родители са на служба на Съюза, на такова намаление има право само един от родителите;

д)

за полагане на грижи за сериозно болен или инвалид — съпруг(а), роднина по възходяща или низходяща линия, брат или сестра;

е)

за участие в курс на обучение за повишаване на професионалната квалификация; или

ж)

през последните три години преди навършването на пенсионна възраст, но не преди навършването на 58-годишна възраст.

Ако преминаването на непълно работно време е поискано с цел участие в курс на обучение за повишаване на професионалната квалификация или през последните три години преди навършването на пенсионна възраст, но не преди навършването на 58-годишна възраст, органът по назначаването може да откаже разрешение или да отложи влизането в сила на разрешението само при изключителни обстоятелства и поради особено важни свързани със службата причини.

Ако правото на това разрешение е упражнено с цел полагане на грижи за сериозно болен или инвалид — съпруг(а), роднина по възходяща или низходяща линия, брат или сестра, или за участие в курс на обучение за повишаване на професионалната квалификация, общата продължителност на периодите на работа на непълно работно време за цялата кариера на длъжностното лице не може да надвишава пет години.“;

35)

В член 56 трета алинея се заменя със следното:

„Съгласно предвиденото в приложение VI за извънреден труд, положен от длъжностни лица от степени SC 1—SC 6 и степени AST 1—AST 4, се полага допълнителен отпуск или заплащане, когато интересите на службата не позволяват компенсирането с отпуск да стане през двата месеца, следващи този, през който е бил положен извънредният труд.“;

36)

В член 56а втора алинея се заменя със следното:

„След консултации с Комитета по правилника за персонала Комисията определя чрез делегирани актове в съответствие с членове 111 и 112 категориите длъжностни лица, имащи право на такива надбавки, условията за изплащане на надбавките и техния размер.“;

37)

В член 56б втора алинея се заменя със следното:

„След консултации с Комитета по правилника за персонала Комисията определя чрез делегирани актове в съответствие с членове 111 и 112 категориите длъжностни лица, имащи право на такива надбавки, условията за изплащане на надбавките и техния размер.“;

38)

В член 56в втора алинея се заменя със следното:

„След консултации с Комитета по правилника за персонала Комисията определя чрез делегирани актове в съответствие с членове 111 и 112 категориите длъжностни лица, имащи право на специални надбавки, условията за изплащане на такива надбавки и техния размер.“;

39)

В член 57, първа алинея думата „институциите“ се заменя с „органите по назначаването на институциите“;

40)

Член 58 се заменя със следното:

„Член 58

Наред с отпуска по член 57, при представяне на медицинско свидетелство бременните жени имат право на още 20 седмици отпуск. Този отпуск започва да тече не по-рано от шест седмици преди посочената в медицинското свидетелство очаквана дата на раждане и изтича не по-рано от 14 седмици след датата на раждане. В случай на раждане на повече от едно дете, на преждевременно раждане или на раждане на дете с увреждане или сериозно заболяване, продължителността на отпуска е 24 седмици. За целите на настоящата разпоредба преждевременно е раждането, настъпило преди края на 34-та седмица на бременността.“;

41)

Член 61 се заменя със следното:

„Член 61

Списъците на официалните празници се изготвя по споразумение между органите по назначаването на институциите на Съюза след консултиране с комитета по Правилника за персонала“;

42)

Член 63 се заменя със следното:

„Член 63

Възнаграждението на длъжностните лица се изразява в евро. То се изплаща във валутата на държавата, в която длъжностното лице изпълнява служебните си задължения, или в евро.

Възнаграждението, изплащано във валута, различна от еврото, се изчислява въз основа на обменните курсове, използвани за изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз на 1 юли на съответната година.

Всяка година обменните курсове се актуализират със задна дата към момента на годишното актуализиране на възнагражденията, предвидено в член 65.“;

43)

Член 64 се заменя със следното:

„Член 64

След приспадане на задължителните удръжки, предвидени в настоящия правилник или в актовете за неговото прилагане, възнаграждението на длъжностното лице, изразено в евро, се умножава по корекционен коефициент, който е по-голям, по-малък или равен на 100 % в зависимост от условията на живот на различните места на работа.

Корекционните коефициенти се създават или отменят, както и се актуализират ежегодно в съответствие с приложение XI. По отношение на актуализацията всички стойности се приемат като референтни стойности. Комисията носи отговорност за публикуването на актуализираните стойности в рамките на две седмици след актуализирането в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.

За Белгия и Люксембург не се прилага корекционен коефициент, като се има предвид специалната референтна роля на тези места на работа като основни и първоначални седалища на повечето от институциите.“;

44)

Член 65 се заменя със следното:

„Член 65

1.   Възнагражденията на длъжностните лица и другите служители на Европейския съюз се актуализират ежегодно, като се вземат предвид икономическата и социалната политика на Съюза. По-специално се вземат предвид всякакви увеличения на заплатите в държавната администрация на държавите-членки и нуждите от назначаване на нов персонал. Актуализацията на възнагражденията се извършва в съответствие с приложение XI. Актуализацията се извършва преди края на съответната година съгласно доклад на Комисията, изготвен въз основа на статистически данни, предоставени от Статистическата служба на Европейския съюз в съгласие с националните статистически служби на държавите-членки. Статистическите данни отразяват положението към 1 юли във всяка от държавите-членки. Този доклад съдържа данни относно бюджетното въздействие върху възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица на Съюза. Той се предоставя на Европейския парламент и на Съвета.

Сумите, посочени в член 42а, втора и трета алинея, членове 66 и 69, член 1, параграф 1, член 2, параграф 1, член 3, параграфи 1 и 2, член 4, параграф 1, член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 10, параграф 1 от приложение VII и член 8, параграф 2 от приложение XIII, както и в предишния член 4а от приложение VII, които трябва да бъдат актуализирани в съответствие с член 18, параграф 1 от приложение XIII, размерите, посочени в член 24, параграф 3, член 28а, параграф 3, втора алинея, член 28а, параграф 7, член 93, член 94, член 96, параграф 3, втора алинея и член 96, параграф 7, членове 133, 134 и 136 от Условията за работа на другите служители, размерите в член 1, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 300/76 на Съвета (6) и коефициентът за размерите, посочени в член 4 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 на Съвета (7) се актуализират ежегодно в съответствие с приложение XI. Комисията отговаря за публикуването на актуализираните суми в рамките на две седмици след актуализирането в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.

2.   В случай на съществена промяна на издръжката на живота сумите, посочени в параграф 1, както и корекционните коефициенти, посочени в член 64, се актуализират в съответствие с приложение XI. Комисията отговаря за публикуването на актуализираните суми и корекционните коефициенти в рамките на две седмици след актуализирането в серия „С” на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.

3.   Сумите, посочени в параграф 1 и корекционните коефициенти, посочени в член 64, се считат за суми и корекционни коефициенти, чиято реална стойност подлежи на актуализиране в даден момент без намесата на друг правен акт.

4.   Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграфи 5 и 6 от приложение XI, през 2013 и 2014 г. не се извършва актуализацията, предвидена в параграфи 1 и 2.

45)

Член 66 се изменя, както следва:

а)

в първа алинея уводното изречение се заменя със следното:

„Основните месечни заплати за всяка степен и стъпка във функционални групи AD и AST са посочени в следната таблица:“

б)

добавя се следната алинея:

„Основните месечни заплати за всяка степен и стъпка във функционална група AST/SC са посочени в следната таблица:

 

Стъпка

Степен

1

2

3

4

5

SC 6

4 349,59

4 532,36

4 722,82

4 854,21

4 921,28

SC 5

3 844,31

4 005,85

4 174,78

4 290,31

4 349,59

SC 4

3 397,73

3 540,50

3 689,28

3 791,92

3 844,31

SC 3

3 003,02

3 129,21

3 260,71

3 351,42

3 397,73

SC 2

2 654,17

2 765,70

2 881,92

2 962,10

3 003,02

SC 1

2 345,84

2 444,41

2 547,14

2 617,99

2 654,17“

46)

Член 66а се заменя със следното:

„Член 66а

1.   Чрез дерогация от член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 и за да се вземе предвид, без да се засяга член 65, параграф 3, прилагането на метода за актуализиране на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица, по отношение на възнаграждението, плащано от Съюза на активно заетия персонал, от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2023 г. се прилага временна мярка, наричана „налог за солидарност.

2.   Ставката на този налог за солидарност, която се прилага към облагаемата основа, определена в параграф 3, е 6 %. Ставката обаче е 7 % за длъжностни лица от степен AD 15, стъпка 2 и по-висока.

3.

а)

Основата за изчисляване на налога за солидарност е равна на основната заплата, използвана за изчисляване на възнаграждението, като се приспаднат:

i)

вноските за социално и пенсионно осигуряване и данъкът, преди прилагането на налога за солидарност, платим от длъжностно лице със същата степен и стъпка, което няма лица на своя издръжка по смисъла на член 2 от приложение VII; и

ii)

сума, равна на основната заплата на длъжностно лице от степен AST 1, стъпка 1.

б)

Компонентите, използвани за определяне на основата за изчисляване на налога за солидарност, се изразяват в евро при корекционен коефициент 100.

4.   Налогът за солидарност се приспада ежемесечно при източника; получените средства се внасят като приход в общия бюджет на Европейския съюз.“;

47)

В член 67 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Размерът на надбавката за дете на издръжка може да бъде удвоен със специално мотивирано решение на органа по назначаването въз основа на медицински документи, удостоверяващи, че съответното дете е с увреждане или трайно заболяване, което води до високи разходи за длъжностното лице.“;

48)

Член 72 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, първа алинея, първо изречение и в параграф 1, трета алинея думата „институциите“ се заменя с „органите по назначаването на институциите“;

б)

в параграф 2 думите „до навършване на 63-годишна възраст“ се заменят с „до навършване на пенсионна възраст“;

в)

в параграф 2а, подточки i) и ii) думите „преди навършване на 63-годишна възраст“ се заменят с „преди навършване на пенсионна възраст“;

г)

в параграф 2б думите „степен 1“ се заменят със „степен AST 1“;

49)

В член 73, параграф 1 думата „институциите“ се заменя с „органите по назначаването на институциите“;

50)

В член 76а, второ изречение думата „институциите“ се заменя с „органите по назначаването на институциите“;

51)

Член 77 се заменя със следното:

„Член 77

Длъжностно лице, което е прослужило най-малко десет години, има право на пенсия за осигурителен стаж. Независимо от продължителността на служебния му стаж, то има право на такава пенсия, ако е навършило пенсионна възраст и възстановяването му през период на неактивна заетост не е било възможно или лицето е било пенсионирано в интерес на службата.

Максималният размер на пенсията за осигурителен стаж е 70 % от последната основна заплата за последната степен, в която е било класирано длъжностното лице в продължение на най-малко една година. 1,80 % от последната му основна заплата се изплащат на длъжностното лице за всяка година служебен стаж, изчислен в съответствие с член 3 от приложение VIII.

Независимо от това, в случая, когато длъжностни лица са осъществявали функции по подпомагане на лице, заемащо длъжност, предвидена в Договора за Европейския съюз или в Договора за функционирането на Европейския съюз, на избрания председател на институция или орган на Съюза или избрания председател на политическа група в Европейския парламент, размерът на пенсията, съответстваща на годините осигурителен стаж, прослужени на тази длъжност, се изчислява въз основа на последната основна заплата, получена през този период, ако тази основна заплата надвишава онази, която се използва като отправна точка за целите на втора алинея от настоящия член.

Размерът на пенсията за осигурителен стаж не може да бъде по-малък от 4 % от жизнения минимум за година служба.

Пенсионната възраст е 66 години.

Пенсионната възраст се подлага на оценка на всеки пет години, считано от 1 януари 2014 г., въз основа на доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета. В доклада се разглеждат по-специално промените в пенсионната възраст за служителите в държавната администрация на държавите-членки и промените в средната продължителност на живота на длъжностните лица на институциите.

Когато това е целесъобразно, Комисията прави предложение за промяна на пенсионната възраст в съответствие със заключенията от този доклад, като обръща специално внимание на съответното развитие в държавите-членки.“;

52)

Член 78 се заменя със следното:

„Член 78

При условията на членове 13—16 от приложение VIII длъжностното лице има право на обезщетение за инвалидност в случай на пълна трайна инвалидност, която не му позволява да изпълнява служебните задължения, присъщи на длъжност от неговата функционална група.

Член 52 се прилага по аналогия по отношение на получателите на обезщетения за инвалидност. Ако получателят на обезщетението се пенсионира, преди да е навършил 66 години, без да е придобил правото на максимална пенсия, се прилагат общите правила за пенсиите за осигурителен стаж. Размерът на пенсията за осигурителен стаж се определя въз основа на заплатата за степента и стъпката, заемани от длъжностното лице към момента на инвалидизиране.

Обезщетенията за инвалидност са равни на 70 % от последната основна заплата на длъжностното лице. Те не могат обаче да бъдат по-малки от размера на жизнения минимум.

От обезщетенията за инвалидност се приспадат вноските за пенсионноосигурителната схема, изчислени на базата на тези обезщетения.

Когато инвалидността е следствие от злополука, настъпила при или по повод изпълнението на служебните задължения на длъжностно лице, от професионално заболяване, от действие, извършено в обществен интерес или от риск за живота с цел спасяване на друго човешко същество, размерът на обезщетенията за инвалидност е не по-малко от 120 % от размера на жизнения минимум. Освен това в такива случаи вноските в пенсионноосигурителната схема се заплащат изцяло от бюджета на институцията или органа по член 1б.“;

53)

В член 80 шеста алинея се заменя със следното:

„Правото на пенсия, предвидено в първа, втора и трета алинея, възниква в случай на смърт на бивше длъжностно лице с право на надбавка по член 50 от Правилника за персонала, член 5 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (8), член 3 от Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 2530/72 на Съвета (9) или член 3 от Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1543/73 на Съвета (10) и в случай на смърт на бивше длъжностно лице, чието служебно правоотношение е било прекратено преди навършване на пенсионна възраст и което е поискало пенсията му за осигурителен стаж да бъде отсрочена до първия ден на календарния месец, следващ месеца на навършване на пенсионна възраст.

54)

В член 81а параграф 1 се изменя, както следва:

а)

в буква б) думите „65-годишна възраст“ се заменят с „66-годишна възраст“;

б)

буква г) се заменя със следното:

„г)

в случай на смърт на бивше длъжностно лице, чието служебно правоотношение е прекратено, преди да навърши пенсионна възраст, и което е поискало пенсията му за осигурителен стаж да бъде отсрочена до първия ден на календарния месец, следващ месеца на навършване на пенсионна възраст — размера на пенсията за осигурителен стаж, на която лицето би имало право, ако беше живо при навършването на пенсионна възраст, при прилагане на надбавките и удръжките, посочени в буква б)“;

в)

в буква д) думите „надбавките по член 41 или 50“ се заменят с „надбавките по член 41, 42в или 50“;

55)

В член 82 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Когато възнагражденията се актуализират в съответствие с член 65, параграф 1, същата актуализация се прилага и към пенсиите.“;

56)

В член 83, параграф 1 втора алинея се заличава;

57)

Член 83а, параграфи 2, 3, 4 и 5 се заменят със следното:

„2.   Агенциите, които не получават субсидии от общия бюджет на Европейския съюз, внасят в този бюджет пълния размер на вноските, необходими за финансиране на схемата. От 1 януари 2016 г. агенциите, които частично се финансират от този бюджет, плащат частта от вноските, дължими от работодателите, която съответства на съотношението между приходите на агенцията без субсидиите от общия бюджет на Европейския съюз и нейните общи приходи.

„3.   Равновесието на пенсионната схема се осигурява чрез пенсионната възраст и размера на вноските в схемата. Във връзка с петгодишната актюерска оценка по приложение ХII размерът на вноските в пенсионната схема се актуализира за осигуряване на равновесието на схемата.“;

„4.   Комисията ежегодно актуализира актюерската оценка по параграф 3 в съответствие с член 1, параграф 2 от приложение ХII. При показана разлика от поне 0,25 пункта между прилагания понастоящем размер на вноските и размера, необходим за поддържане на актюерския баланс, размерът се актуализира в съответствие с предвиденото в приложение ХII.“;

„5.   За целите на параграфи 3 и 4 от настоящия член процентът, посочен в член 83, параграф 2, се актуализира. Комисията отговаря за публикуването на получения в резултат от това актуализиран размер на вноската в рамките на две седмици след актуализирането в серия „С” на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.“;

58)

Дял VIII се заличава;

59)

Член 110 се заменя със следното:

„Член 110

1.   Разпоредбите от общ характер за прилагане на настоящия правилник се приемат от органа по назначаването на всяка институция след консултации с комитета по персонала и с комитета по Правилника за персонала.

2.   Правилата за прилагане на настоящия правилник, приети от Комисията, включително разпоредбите за прилагане от общ характер, посочени в параграф 1, се прилагат по аналогия спрямо агенциите. За тази цел Комисията уведомява агенциите за всяко правило за прилагане незабавно след приемането му.

Тези правила за прилагане влизат в сила за агенциите на по-късната от следните дати: девет месеца след влизането им в сила за Комисията или девет месеца след датата, на която Комисията е уведомила агенциите за приемането на съответното правило за прилагане. Независимо от горепосоченото, дадена агенция може също така да реши, че правилата за прилагане влизат в сила на по-ранна дата.

Чрез дерогация дадена агенция може, преди изтичането на деветмесечния срок, посочен във втора алинея от настоящия параграф, и след консултация със своя комитет по персонала, да представи на Комисията за съгласие правила за прилагане, които са различни от тези, приети от Комисията. При същите условия дадена агенция може да поиска съгласието на Комисията да не прилага някои от тези правила за прилагане. В последния случай Комисията може, вместо да приеме или отхвърли искането, да поиска от агенцията да представи на Комисията за съгласие правила за прилагане, които са различни от тези, приети от Комисията.

Деветмесечният срок, посочен във втора алинея от настоящия параграф, спира да тече от датата, на която агенцията поиска съгласието на Комисията, до датата, на която Комисията изрази своята позиция.

Агенцията може също така, след консултация със своя комитет по персонала, да представи на Комисията за съгласие правила за прилагане, които се отнасят до области, различни от правилата за прилагане, приети от Комисията.

За целите на приемането на правила за прилагане агенциите се представляват от своя управителен съвет или от равностоен орган, посочен в акта на Съюза за създаването им.

3.   За целите на приемането на правила по споразумение между институциите агенциите не се считат за институции. Въпреки това Комисията се консултира с агенциите преди приемането на такива правила.

4.   Правилата за прилагане на настоящия правилник, включително разпоредбите за прилагане от общ характер, посочени в параграф 1, и правилата, приети по споразумение между органите по назначаването на институциите, се свеждат до знанието на персонала.

5.   Административните отдели на институциите и агенциите редовно се консултират помежду си относно прилагането на настоящия правилник. На тези консултации агенциите са общо представени в съответствие с правилата, определени по споразумение между тях.

6.   Съдът на Европейския съюз води регистър на правилата, приети от органа по назначаването на всяка институция за прилагането на настоящия правилник, и правилата, приети от агенциите, доколкото те се отклоняват от правилата, приети от Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в параграф 2, включително на всички техни изменения. Институциите и агенциите имат пряк достъп до този регистър и пълно право да изменят собствените си правила. Държавите-членки имат пряк достъп до него. Освен това на всеки три години Комисията представя доклад на Европейския парламент и Съвета относно правилата, приети от всяка институция за прилагането на настоящия правилник.“;

60)

Вмъкват се следните членове:

„Член 111

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 112 относно някои аспекти на условията на труд и някои аспекти на прилагането на правилата за възнагражденията и социалноосигурителната схема.

Член 112

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в членове 56а, 56б и 56в от Правилника за персонала, член 13, параграф 3 от приложение VII и член 9 от приложение ХI към него, и член 28а, параграф 11 и член 96, параграф 11 от Условията за работа на другите служители, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 1 януари 2014 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в членове 56а, 56б, 56в от Правилника на персонала, член 13, параграф 3 от приложение VII и член 9 от приложение XI към него, и член 28а, параграф 11 и член 96, параграф 11 от Условията за работа на другите служители, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно членове 56а, 56б, 56в от Правилника за персонала, член 13, параграф 3 от приложение VII и член 9 от приложение XI към него или член 28а, параграф 11 или член 96, параграф 11 от Условията за работа на другите служители, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 113

До 31 декември 2020 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад с оценка на действието на настоящия Правилник за персонала.“;

61)

Приложение I се изменя, както следва:

а)

раздел А се заменя със следното:

„A.   Видове длъжности във всяка функционална група съгласно предвиденото в член 5, параграф 4

1.   Функционална група AD

Генерален директор

AD 15 - AD 16

Директор

AD 14 - AD 15

Съветник или равностойна длъжност

AD 13- AD 14

Началник на отдел или равностойна длъжност

AD 9 - AD 14

Администратор

AD 5 - AD 12


2.   Функционална група AST

Старши асистент

Извършващ административни, технически или обучителни дейности, изискващи висока степен на самостоятелност и поемане на значителна отговорности по отношение на управлението на персонала, изпълнението на бюджета или политическото координиране

AST 10 — AST 11

Асистент

Извършващ административни, технически или обучителни дейности, изискващи известна степен на самостоятелност, по-специално по отношение на прилагането на правила и правилници или общи указания или като личен асистент на член на институцията, на началника на кабинета на член на институцията или на (заместник) генерален директор или ръководител на равностойно равнище

AST 1 — AST 9


3.   Функционална група AST/SC

Секретар/Деловодител

Изпълняващ деловодителски и секретарски задачи, управляване на офис и други подобни задачи, изискващи определена степен на самостоятелност (11)

SC 1 — SC 6

б)

Раздел Б се заменя със следното:

„Б.   Коефициенти за еквивалентност на средната кариера

1.

Коефициенти за еквивалентност на средната кариера във функционални групи AST и AD:

Степен

Асистенти

Администратори

13

15 %

12

15 %

11

25 %

10

20 %

25 %

9

8 %

25 %

8

25 %

33 %

7

25 %

36 %

6

25 %

36 %

5

25 %

36 %

4

33 %

3

33 %

2

33 %

1

33 %

2.

Коефициенти за еквивалентност на средната кариера във функционална група AST/SC:

Степен

Секретари/Деловодители

SC 6

SC 5

12 %

SC 4

15 %

SC 3

17 %

SC 2

20 %

SC 1

25 %“

62)

Приложение II се изменя, както следва:

а)

в член 1, първа алинея, второ изречение думата „Институцията“ се заменя с „Органът по назначаването на всяка институция“;

б)

в член 1, втора алинея второ изречение се заменя със следното;

„Въпреки това органът по назначаването на всяка институция може да реши, че условията за избор трябва да бъдат определени в съответствие с предпочитанията на персонала на институцията, изразени на общо допитване.“;

в)

в член 1, четвърта алинея думите „двете функционални групи“ се заменят с „трите функционални групи“;

г)

в член 2, втора алинея, първо тире думите „, трета алинея“ се заличават;

63)

Член единствен от приложение IV се изменя, както следва:

а)

в параграф 1, втора алинея думите „63 години“ се заменят с „66 години“;

б)

параграф 1, трета алинея се заличава;

в)

в последния ред на таблицата в параграф 3 думите „от 59 до 64“ се заменят с „от 59 до 65“;

г)

в параграф 4, четвърта алинея думите „63-годишна възраст“ се заменят с „66-годишна възраст“;

64)

Приложение IVа се изменя, както следва:

а)

в член 1, втора алинея, думите "член 55а, параграф 2, буква д)" се заменят с думите "член 55а, параграф 2, буква ж)";

б)

в член 4, първа алинея, думите „длъжностните лица над 55 години, на които е разрешено да работят на половин работен ден в очакване на пенсиониране,“ се заменят с „длъжностните лица, на които е разрешено в съответствие с член 55а, параграф 2, буква ж) от Правилника за персонала да работят на непълно работно време,“;

65)

Приложение V се изменя, както следва:

а)

член 6 се заменя със следното:

„Член 6

Наред с годишния отпуск по заявление на длъжностното лице му се разрешава ползването на специален отпуск. В частност специален отпуск се разрешава в следните случаи:

встъпване в брак: четири дни;

преместване в ново жилище: до два дни;

сериозно заболяване на съпруг(а): до три дни;

смърт на съпруг(а): четири дни;

сериозно заболяване на близък роднина по възходяща линия: до два дни;

смърт на близък роднина по възходяща линия: два дни;

встъпване в брак на дете: два дни;

раждане на дете: 10 дни, които да се ползват през първите 14 седмици след раждането;

раждане на дете с увреждане или сериозно заболяване: 20 дни, които да се ползват през първите 14 седмици след раждането;

смърт на съпругата по време на отпуска за бременност и раждане: брой дни, отговарящ на остатъка от отпуска за бременност и раждане; ако починалата съпруга не е длъжностно лице, остатъкът от отпуска за бременност и раждане се определя чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на член 58 от Правилника за персонала;

сериозно заболяване на дете: до два дни;

много сериозно заболяване на дете, удостоверено от лекар, или хоспитализация на дете на 12 или по-малко години: до пет дни;

смърт на дете: четири дни;

осиновяване на дете: 20 седмици; 24 седмици при осиновяване на дете с увреждане.

С всяко осиновено дете се получава еднократно право на ползване на срока на специалния отпуск, който може да бъде поделен между осиновителите, в случай че и двамата са длъжностни лица. Той се разрешава само ако съпругът на длъжностното лице упражнява възмездна професионална дейност най-малко на половин работен ден. Ако съпругът работи извън институциите на Съюза и се ползва с право на подобен отпуск, съответен брой дни се приспада от отпуска, на който има право длъжностното лице.

Органът по назначаването може при необходимост да разреши допълнителен специален отпуск, ако националното законодателство на държавата, в която се провежда процедурата по осиновяването и която е различна от държавата по мястото на работа на осиновяващото длъжностно лице, изисква престой на единия или двамата осиновители.

Ако длъжностното лице няма право да ползва пълния специален отпуск от 20 или 24 седмици на основание първото изречение от настоящото тире, се разрешава специален отпуск от 10 работни дни; този допълнителен специален отпуск се разрешава само веднъж за всяко осиновено дете.

Институцията може да разреши специален отпуск за обучение за повишаване на професионалната квалификация в рамките, предвидени в програмата за повишаване на професионалната квалификация, съставена от институцията по реда на член 24а от Правилника за персонала.

Освен това специален отпуск може да бъде разрешен по изключение на длъжностните лица в случай на извънредна работа, излизаща извън рамките на нормалните задължения на длъжностното лице. Такъв специален отпуск се разрешава най-късно три месеца след решението на органа по назначаването относно изключителния характер на работата на длъжностното лице.

За целите на настоящия член небрачният партньор на длъжностно лице се счита за съпруг, ако са изпълнени първите три условия на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII.

Когато специалният отпуск се разрешава съгласно настоящия раздел, дните за пътуване се определят със специално решение, отчитащо особените нужди.“;

б)

член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Длъжностните лица, които имат право на надбавка за експатриране или за пребиваване в чужда държава, ежегодно имат право на два и половина дни допълнителен отпуск, за да посетят държавата си по произход.

Първа алинея се прилага по отношение на длъжностните лица, чието място на работа е на територията на държавите-членки. Ако мястото на работа е извън тази територия, продължителността на отпуска за пътуване до дома се определя чрез специално решение, отчитащо особените нужди.“;

66)

Приложение VI се изменя, както следва:

а)

член 1 се заменя със следното:

„В определените в член 56 от Правилника за персонала граници за извънреден труд, положен от длъжностно лице от степени SC 1—SC 6 или степени AST 1—AST 4, се полага допълнителен отпуск или заплащане, както следва:

а)

за всеки час извънреден труд лицето има право на час и половина отсъствие под формата на допълнителен отпуск; ако часът извънреден труд е положен между 22:00 часа и 7:00 часа, в неделя или в официален празничен ден, размерът на допълнителния отпуск е два часа; при предоставянето на допълнителен отпуск се вземат предвид изискванията на службата и предпочитанията на съответното длъжностно лице;

б)

когато изискванията на службата не допускат ползването на допълнителен отпуск през двата месеца, следващи този, през който е бил положен извънредният труд, органът по назначаването разрешава изплащането на възнаграждение за часовете извънреден труд в размер на 0,56 % от основната месечна заплата за всеки час извънреден труд на базата по буква а);

в)

за получаване на допълнителен отпуск или на възнаграждение за един час извънреден труд продължителността на извънредния труд трябва да е била повече от 30 минути.“;

б)

член 3 се заменя със следното:

„Член 3

Независимо от предходните разпоредби на настоящото приложение, възнаграждението за извънреден труд, положен от някои категории длъжностни лица от степени SC 1—SC 6 и степени AST 1—AST 4 при специални обстоятелства, може да бъде изплатено под формата на определена по размер надбавка, чийто размер и условия за получаване се определят от органа по назначаването след консултации със съвместната комисия.“;

67)

Приложение VII се изменя, както следва:

а)

в член 1, параграф 3 думите „степен 3“ се заменят с „степен AST 3“;

б)

в член 3, параграф 1 втора алинея се заменя със следното:

„Правото на тази надбавка се поражда в първия ден на месеца, през който детето започва да посещава основното училище, и се прекратява в края на месеца, през който детето завърши образованието си, или в края на месеца, през който детето навърши 26 години, като се взема по-ранната дата.“;

в)

член 7 се заменя със следното:

„Член 7

1.   Длъжностното лице има право на еднократна обща сума, съответстваща на стойността на пътуването за себе си, съпруга(та) си и лицата на издръжка, действително живеещи в същото домакинство:

а)

при встъпването си в длъжност — от мястото, на което е наето, до мястото си на работа;

б)

при прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на член 47 от Правилника за персонала — от мястото на работа до мястото си на произход по смисъла на параграф 4 от настоящия член;

в)

при всяко преместване, включващо промяна на мястото на работата.

При смърт на длъжностното лице преживелият(ялата) съпруг(а) и лицата на издръжка имат право на еднократна обща сума при същите условия.

Пътните разноски за деца на възраст под две години през цялата календарна година не се възстановяват.

2.   Размерът на еднократната обща сума се определя въз основа на надбавка за километри географско разстояние между местата, посочени в параграф 1.

Надбавката за километри е:

0 EUR за всеки километър от

0 до 200 километра

0,1895 EUR за всеки километър от

201 до 1 000 километра

0,3158 EUR за всеки километър от

1 001 до 2 000 километра

0,1895 EUR за всеки километър от

2 001 до 3 000 километра

0,0631 EUR за всеки километър от

3 001 до 4 000 километра

0,0305 EUR за всеки километър от

4 001 до 10 000 километра

0 EUR за всеки километър над

10 000 километра.

Към горепосочената надбавка за километри се добавя допълнителна еднократна обща сума, възлизаща на:

94,74 EUR, ако географското разстояние между местата, посочени в параграф 1, е между 600 и 1 200 километра,

189,46 EUR, ако географското разстояние между местата, посочени в параграф 1, е по-голямо от 1 200 километра.

Надбавката за километри и допълнителната еднократна обща сума се актуализират ежегодно пропорционално на заплатата.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 пътните разноски, свързани с преместване, включващо промяна между място на работа на територията на държавите — членки на Европейския съюз, и място на работа извън тази територия, или преместване, включващо промяна между места на работа извън тази територия, се възстановяват под формата на плащане на еднократна обща сума въз основа на стойността на самолетен билет от непосредствено по-горната класа след икономичната.

4.   Мястото на произход на длъжностното лице се определя при встъпването му в длъжност, като се взема предвид мястото, на което е бил нает, или, при изрично и надлежно обосновано искане — центърът на неговите интереси. Така определеното място на произход може със специално решение на органа по назначаването да бъде променено, докато длъжностното лице е на служба или при прекратяване на служебното му правоотношение. Все пак, докато длъжностното лице е на служба, такова решение може да се вземе само по изключение и след представяне от длъжностното лице на документи, надлежно обосноваващи искането му.

Тази промяна обаче не може да има за последица признаването като център на интересите на длъжностното лице място извън територията на държавите-членки на Съюза и извън страните и териториите, изброени в приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз и територията на държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия.“;

г)

член 8 се заменя със следното:

„Член 8

1.   Длъжностните лица, които имат право на надбавка за експатриране или за пребиваване в чужда държава, за всяка календарна година имат право, в рамките на предвиденото в параграф 2, на еднократна обща сума, съответстваща на стойността на пътуването от мястото на работа до мястото на произход по смисъла на член 7 за себе си и — ако имат право на надбавка за жилищни нужди — за съпруга и лицата на издръжка по смисъла на член 2.

Ако и двамата съпрузи са длъжностни лица на Европейския съюз, всеки от тях има право на възстановяване на пътните разноски за себе си и за лицата на издръжка, като това възстановяване се определя като еднократна обща сума в съответствие с горните разпоредби, като всяко лице на издръжка има право само на едно плащане. Сумата за децата на издръжка се определя по искане на единия от съпрузите въз основа на мястото на произход на единия от тях.

Ако длъжностното лице сключи брак през календарната година и на това основание придобие право на надбавка за жилищни нужди, пътните разноски, на които има право съпругът(ата), се изчисляват пропорционално на времето от датата на сключване на брака до края на годината.

Всяка промяна в основата за изчисляване, която може да възникне в резултат на промяна в семейното положение на лицето, настъпила след датата на изплащане на въпросните суми, не задължава съответното лице да възстанови сумите.

Пътните разноски за деца на възраст под две години през цялата календарна година не се възстановяват.

2.   Размерът на еднократната обща сума се определя в зависимост от надбавката за километри географско разстояние между мястото на работа на длъжностното лице и мястото му на произход.

Когато мястото на произход по смисъла на член 7 е извън територията на държавите-членки на Съюза, както и извън страните и териториите, изброени в приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз, както и извън територията на държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия, размерът на еднократната обща сума се определя в зависимост от надбавката за километри географско разстояние между мястото на работа на длъжностното лице и столицата на държавата-членка, чийто гражданин е то. Длъжностните лица, чието място на произход е извън територията на държавите — членки на Съюза, както и извън страните и териториите, изброени в приложение II към Договора за функционирането на Европейския съюз, както и извън територията на държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия, и които не са граждани на една от държавите-членки, нямат право на тази еднократна обща сума.

Надбавката за километри е:

0 EUR за всеки километър от

0 до 200 километра

0,3790 EUR за всеки километър от

201 до 1 000 километра

0,6316 EUR за всеки километър от

1 001 до 2 000 километра

0,3790 EUR за всеки километър от

2 001 до 3 000 километра

0,1262 EUR за всеки километър от

3 001 до 4 000 километра

0,0609 EUR за всеки километър от

4 001 до 10 000 километра

0 EUR за всеки километър над

10 000 километра.

Към горепосочената надбавка за километри се добавя допълнителна еднократна обща сума, възлизаща на:

189,48 EUR, ако географското разстояние между мястото на работа и мястото на произход е между 600 и 1 200 километра;

378,93 EUR, ако географското разстояние между мястото на работа и мястото на произход е по-голямо от 1 200 километра.

Надбавката за километри и допълнителната еднократна обща сума се актуализират ежегодно пропорционално на възнаграждението.

3.   Ако служебното правоотношение на длъжностното лице бъде прекратено в хода на календарната година по причина, различна от смъртта му, или ако то е в отпуск по лични причини за част от годината, като през тази година продължителността на активната му заетост на служба в институция на Съюза е била по-малко от девет месеца, длъжностното лице има право да получи само част от еднократната обща сума, предвидена в параграфи 1 и 2, изчислена пропорционално на времето на активна заетост.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член се прилагат по отношение на длъжностните лица, чието място на работа е на територията на държавите-членки. Длъжностните лица, чието място на работа е извън територията на държавите-членки, имат право за всяка календарна година за себе си и —ако имат право на надбавка за жилищни нужди — за съпруга(та) си и за другите лица на издръжка по смисъла на член 2, на еднократна обща сума за пътните разноски до мястото си на произход или на пътните разноски до друго място, но не повече от размера на разноските до мястото на произход. Независимо от това, ако съпругът(ата) и лицата по член 2, параграф 2 не живеят с длъжностното лице на мястото на неговата работа, те имат право за всяка календарна година на възстановяване на пътните разноски от мястото на произход до мястото на работа или до друго място, но не повече от стойността на посоченото пътуване.

Еднократната обща сума се определя въз основа на стойността на самолетен билет от икономична класа.“;

д)

член 9 се заменя със следното:

„Член 9

1.   В рамките на предвидените пределни размери на разходите разноските във връзка с пренасянето на мебели и лични вещи, включително размера на застраховката срещу обичайните рискове (по-специално повреда, кражба, пожар), които не са му били възстановени от друг източник, се възстановяват на длъжностното лице, което е принудено да промени своето място на пребиваване, за да изпълни изискванията на член 20 от Правилника за персонала, при постъпване на служба или при последваща промяна на мястото на работа, докато е на служба.

Пределните размери трябва да са съобразени със семейното положение на длъжностното лице към момента на пренасянето, както и средните разходи за пренасяне и свързаната с това застраховка.

За прилагането на настоящия параграф органът по назначаването на всяка институция приема разпоредби за прилагане от общ характер.

2.   При прекратяване на служебното правоотношение или при смърт на длъжностното лице разноските за пренасянето от мястото му на работа до мястото му на произход се възстановяват в определените в параграф 1 граници. Ако починалото лице няма сключен брак, разноските се възстановяват на неговите правоприемници.

3.   В случай на длъжностно лице — титуляр пренасянето трябва да се осъществи в срок от една година след изтичането на неговия срок за изпитване. При прекратяване на служебното правоотношение пренасянето трябва да се осъществи в срок от три години съгласно предвиденото в член 6, параграф 4, втора алинея. Разноските по пренасяне, осъществено след изтичане на определените в настоящия параграф срокове, се възстановяват само в изключителни случаи и със специално решение на органа по назначаването.“

е)

член 13 се изменя, както следва:

i)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   На всеки две години Комисията прави преглед на размера на сумите, определени в параграф 2, буква а). Това става въз основа на доклад относно цените на хотелите, ресторантите и услугите за обществено хранене, в който се отчитат индексите на изменение на тези цени. За целите на този преглед Комисията действа чрез делегирани актове в съответствие с членове 111 и 112 от Правилника за персонала.“;

ii)

добавя се следният параграф:

„4.   Чрез дерогация от параграф 1 квартирните разноски, направени от длъжностни лица за командировки до основните места на работа на техните институции, посочени в Протокол № 6 към Договора за функционирането на Европейския съюз, могат да бъдат възстановени въз основа на еднократна обща сума, която не надвишава максималния размер, определен за съответната държава-членка.“;

ж)

в член 13а думите „различните институции“ се заменят с „органите по назначаването на всяка институция“;

з)

член 17 се изменя, както следва:

i)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   За всяко длъжностно лице плащането се извършва на мястото и във валутата на държавата, в която то изпълнява служебните си задължения, или по искане на длъжностното лице — в евро в банка в Европейския съюз.“;

ii)

в параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

„При условията, предвидени в правилата, определени от органите по назначаването на всяка институция по общо съгласие и след консултации с комитета по Правилника за персонала, длъжностните лица могат да поискат специален редовен превод на част от възнаграждението им.“;

iii)

в параграф 3, първо изречение след думите „се правят“ се вмъква „във валутата на съответната държава-членка“.

iv)

в параграф 4, първо изречение след думите „до друга държава-членка“ се вмъква „в местна валута“;

68)

Приложение VIII се изменя, както следва:

а)

в член 3, буква б) думите „по членове 41 и 50“ се заменят с „по членове 41, 42в и 50“;

б)

член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Независимо от разпоредбите на член 2 от настоящото приложение, длъжностните лица, които останат на служба след навършване на пенсионна възраст, имат право за всяка година осигурителен стаж след навършване на тази възраст на увеличение на пенсията, равно на 1,5 % от основната заплата, взета предвид при изчисляване на пенсията, при условие че общият размер на получаваната пенсия и увеличението не надвишава 70 % от последната основна заплата по смисъла на член 77, втора или трета алинея, според случая, от Правилника за персонала.

Увеличението се изплаща и в случай на смърт на длъжностно лице, което е останало на служба след навършване на пенсионна възраст.“;

в)

в член 6 думите „първа стъпка в степен 1“ се заменят с „първа стъпка в степен AST 1“;

г)

член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Длъжностно лице, чието служебно правоотношение бъде прекратено преди да достигне пенсионна възраст, може да поиска плащането на пенсията му за осигурителен стаж да:

а)

да бъде отложено до първия ден на месеца, следващ месеца на навършване на пенсионна възраст; или

б)

да започне незабавно, при условие че има навършени най-малко 58 години. В този случай размерът на пенсията за осигурителен стаж се намалява със сума, изчислена в зависимост от възрастта на лицето към началния момент на изплащане на пенсията.

Размерът на пенсията се намалява с 3,5 % за всяка година, предшестваща годината, в която лицето би придобило право на пенсия за осигурителен стаж по смисъла на член 77 от Правилника за персонала. Ако разликата между възрастта на възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж по смисъла на член 77 от Правилника за персонала и възрастта на съответното лице в този момент надвишава точен брой години, към намалението се добавя още една година.“;

д)

в член 11, параграф 2, втора алинея думата „институцията“ се заменя с „органът по назначаването на институцията“;

е)

член 12 се изменя, както следва:

i)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Длъжностно лице на възраст под пенсионната, чието служебно правоотношение бъде прекратено по причина, различна от смърт или инвалидност, и което няма право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, при прекратяване на служебното правоотношение има право:

а)

ако прослуженото време е по-малко от година и лицето не се е възползвало от механизма по член 11, параграф 2 — на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, равно на трикратния размер на сумата, удържана от основната му заплата за пенсионно осигуряване, след приспадане на сумите по членове 42 и 112 от Условията за работа на другите служители;

б)

в останалите случаи — на обезщетенията, предвидени в член 11, параграф 1, или на прехвърляне на тяхната актюерска равностойност на частно застрахователно дружество или пенсионен фонд по негов избор, при условие че това дружество или фонд гарантира, че:

i)

основната сума няма да бъде изплатена обратно;

ii)

че не по-рано от навършването на 60 години и не по-късно от навършването на 66 години на лицето ще започне да се изплаща месечен доход;

iii)

е предвидена възможност за вдовишка или за наследствена пенсия;

iv)

прехвърлянето на друго осигурително дружество или на друг фонд ще бъде разрешено само в случай че този фонд изпълни условията, предвидени в подточки i), ii) и iii).“;

ii)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) длъжностните лица на възраст под пенсионната, които след постъпване на служба, с цел да придобият или запазят пенсионни права, са участвали в национална или частна осигурителна схема или пенсионен фонд по техен избор, отговарящи на изискванията по параграф 1, и чието служебно правоотношение бъде прекратено по причини, различни от смърт или инвалидност, без да имат право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, при прекратяване на служебното си правоотношение имат право на обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение, равно на актюерската стойност на придобитите пенсионни права за прослуженото в институциите време. В този случай плащанията, направени с цел придобиване или запазване на пенсионни права по националната осигурителна схема при прилагане на член 42 или член 112 от Условията за работа на другите служители, се приспадат от обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение.“;

ж)

в член 15 думите „63 години“ се заменят с „пенсионна възраст“.

з)

в член 18а думите „63 години“ и „63-годишна възраст“ се заменят с „пенсионна възраст“;

и)

в член 27, втора алинея думата „адаптирана“ се заменя с „актуализирана“;

й)

Член 45 се изменя, както следва:

i)

в трета алинея думите „извън Европейския съюз, плащанията се извършват по банков път в еуро в банка по местопребиваване“ се заменят с думите „извън Европейския съюз, плащанията се извършват в евро в банка в Европейския съюз“;

ii)

в първото изречение на четвърта алинея думите „в Европейския съюз или“ се вмъкват след думата „банка“;

iii)

в четвърта алинея, второ изречение думите „в еуро в банка в държавата, където е седалището на институцията, или“ се заличават;

69)

Приложение IX се изменя, както следва:

а)

в член 2, параграф 3 думите „Институциите приемат“ се заменя с „Органът по назначаването на всяка институция приема“;

б)

в член 5, параграф 1 първо изречение се заменя със следното:

„Във всяка институция се създава Дисциплинарен съвет, наричан по-нататък „съветът“, освен ако две или повече агенции не решат в съответствие с член 9, параграф 1а от Правилника за персонала да създадат общ съвет.“;

в)

член 30 се заменя със следното:

„Член 30

Без да се засягат разпоредбите на член 2, параграф 3, органът по назначаването на всяка институция приема, ако счете за уместно, правила за прилагането на настоящото приложение след консултация с комитета по персонала.“;

70)

Приложение X се изменя, както следва:

а)

член 6 се заменя със следното:

„Член 6

За всяка календарна година длъжностното лице има право на годишен отпуск в размер на два работни дни за всеки прослужен пълен месец служба.

Независимо от първа алинея на настоящия член, длъжностните лица, вече изпратени на работа в трета държава на 1 януари 2014 г. имат право на:

три работни дни от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г.;

два и половина работни дни от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г.“;

б)

член 7 се заменя със следното:

„Член 7

За годината, през която длъжностното лице поеме или прекрати службата си в трета държава, то има право на два работни дни отпуск за всеки пълен прослужен месец; на два работни дни за всеки непълен прослужен месец, състоящ се от повече от 15 дни, и на един работен ден за всеки непълен месец, състоящ се от 15 или по-малко дни.

Ако до края на текущата календарна година длъжностното лице не е използвало целия си годишен отпуск по причини, различни от изискванията на службата, остатъкът, но не повече от 14 работни дни, може да се прехвърли за следващата година.“;

в)

в член 8 се добавя следната алинея:

„Длъжностни лица, които участват в курсове за повишаване на професионалната квалификация съгласно член 24а от Правилника за персонала и на които е бил предоставен отпуск за почивка съгласно първа алинея от настоящия член, когато е уместно, вземат мерки за съчетаване на периодите за повишаване на професионалната си квалификация със своя отпуск за почивка.“;

г)

в член 9 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Годишният отпуск може да се ползва наведнъж или на няколко пъти в зависимост от желанието на длъжностното лице и изискванията на службата. Той трябва обаче да включва най-малко един период от две последователни седмици.“;

д)

член 10 се заменя със следното:

„Член 10

1.   Размерът на надбавката за условия на живот се определя като процент от референтна сума в зависимост от мястото на работа на длъжностното лице. Референтната сума се състои от цялата основна заплата заедно с надбавката за експатриране, надбавката за жилищни нужди и надбавката за дете на издръжка, като се приспаднат задължителните удръжки съгласно Правилника за персонала или регламентите за неговото прилагане.

Ако длъжностното лице работи в държава, в която условията на живот се считат за еквивалентни на обичайните в Европейския съюз, този вид надбавка не се отпуска.

За други места на работа надбавката за условия на живот се определя, като се вземат предвид, наред с другото, следните параметри:

здравна и болнична среда,

сигурност,

климат,

степен на изолираност,

други местни условия на живот.

Определената за всяко място на работа надбавка за условия на живот подлежи на преглед и ако е необходимо, се адаптира ежегодно от органа по назначаване след получаване на становището на комитета по персонала.

Органът по назначаването може да реши да отпусне допълнителна премия наред с надбавката за условия на живот в случаи, когато длъжностно лице е било назначавано повече от веднъж на място на работа, където условията на живот се считат за трудни или много трудни. Тази допълнителна премия не превишава 5 % от референтната сума, посочена в първа алинея, и с цел спазване на принципа на равно третиране органът по назначаването надлежно обосновава всяко отделно решение, като се основава на степента на трудност на предишното назначение.

2.   Когато условията на живот на мястото на работа са такива, че излагат на риск живота или здравето на длъжностното лице, със специално мотивирано решение на органа по назначаване се отпуска временна допълнителна надбавка. Размерът на тази надбавка се определя като процент от референтната сума по параграф 1, първа алинея:

когато органът по назначаване препоръчва на служителите си да не се установяват със семействата си на това място на работа, при условие че те изпълнят тази препоръка;

когато органът по назначаване реши временно да намали броя на персонала на това място на работа.

В надлежно обосновани случаи органът по назначаване може също така да определи, че при назначаване на определена длъжност не се допускат семейства. Горната надбавка се изплаща на членовете на персонала, които се съобразят с това предписание.

3.   Подробните правила за прилагане на настоящия член се определят от органа по назначаване.“;

е)

в член 11, първо изречение думата „Белгия“ се заменя с „Европейския съюз“;

ж)

член 13 се заменя със следното:

„Член 13

За да се гарантира, доколкото е възможно, изравняване на покупателна способност на длъжностните лица, независимо от мястото им на работа, корекционният коефициент по член 12 се актуализира ежегодно съгласно приложение ХI. Във връзка с актуализацията всички стойности се приемат като референтни стойности. Комисията отговаря за публикуването на актуализираните стойности в рамките на две седмици след актуализирането в серия „С” на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.

Ако обаче за дадена държава се установи, че промяната в издръжката на живота, измерена въз основа на корекционния коефициент и на съответния обменен курс, е повече от 5 % от последната актуализация, се извършва междинна актуализация на корекционния коефициент в съответствие с процедурата, посочена в първа алинея.“;

з)

член 23 се заменя със следното:

„Член 23

Въз основа на списък от държави, изготвен от органа по назначаване, и ако на длъжностното лице не бъде осигурено жилище от институцията, органът по назначаване изплаща на длъжностното лице надбавка за квартира или възстановява плащания от него наем.

Надбавката за квартира се изплаща при представяне на договор за наем, освен ако органът по назначаване не отмени това задължение по надлежно обосновани причини, свързани с обичаите и местните условия на места на работа в съответната трета държава. Надбавката за квартира се изчислява на първо място в зависимост от нивото на функциите на длъжностното лице, а в допълнение — в зависимост от броя на членовете на семейството му, които са на негова издръжка.

Наемът се възстановява, при условие че наемането на квартирата е било изрично разрешено от органа по назначение и съответства на първо място на равнището на функциите на длъжностното лице, а в допълнение — на броя на членовете на семейството му, които са на негова издръжка.

Подробните правила за прилагане на настоящия член се определят от органа по назначаване. Надбавката за квартира в никакъв случай не превишава разноските, направени от длъжностното лице.“;

71)

Приложение XI се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

ПРАВИЛА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ 64 И 65 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПЕРСОНАЛА

ГЛАВА 1

ГОДИШНА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА, ПРЕДВИДЕНА В ЧЛЕН 65, ПАРАГРАФ 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПЕРСОНАЛА

Раздел 1

Фактори за определяне на годишната актуализация

Член 1

1.   Доклад на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат)

За целите на актуализацията, предвидена в член 65, параграф 1 от Правилника за персонала и в член 13 от приложение Х, Евростат ежегодно преди края на октомври съставя доклад относно променитев издръжката на живота в Брюксел и Люксембург, икономическите паритети между Брюксел и някои населени места в държавите-членки и, при необходимост, в трети държави, както и относно промените в покупателната способност на заплатите, получавани от служители в централните държавни администрации.

2.   Промени в издръжката на живота в Белгия и Люксембург

Евростат изготвя индекс за измерване на промените в издръжката на живота за длъжностните лица на Съюза в Белгия и Люксембург. Този индекс (по-долу „общият индекс“) се изчислява, като се използва корекционен коефициент за националната инфлация (измерена от Хармонизираните индикации за потребителските цени (HICP) за Белгия и Индекса на потребителските цени (CPI) за Люксембург) между месец юни на предходната година и месец юни на текущата година съобразно разпределението на персонала в тези държави-членки.

3.   Промяна в издръжката на живота извън Брюксел

а)

След съгласуване с националните статистически институти или други подходящи органи на държавите-членки Евростат изчислява икономическите паритети, определени в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (12) (наричани по-нататък "националните статистически институти или други подходящи органи на държавите-членки"), установяващи еквивалентността на покупателната способност:

i)

на заплатите на длъжностните лица на Съюза, работещи в столиците на държавите-членки, с изключение на Нидерландия, за която Хага се използва вместо Амстердам, и в някои други места на работа спрямо Брюксел;

ii)

на пенсиите на длъжностните лица, изплащани в държавите-членки, спрямо Белгия.

б)

Икономическите паритети се отнасят за месец юни на съответната година.

в)

Икономическите паритети се изчисляват по такъв начин, че всеки основен компонент да позволява актуализиране два пъти годишно и се проверяват чрез пряко проучване най-малко веднъж на пет години. Евростат актуализира икономическите паритети, като използва промяната на хармонизирания индекс на потребителските цени в държавите-членки и най-подходящите индекси, определени от работната група по членове 64 и 65 от Правилника за персонала, посочена в член 13.

г)

Промените в издръжката на живота извън Белгия и Люксембург за съответния референтен период се измерват с помощта на имплицитните индекси. Тези индекси се изчисляват чрез умножаване на общия индекс по промяната на икономическия паритет.

4.   Промени в покупателната способност на заплатите на националните служители в централната държавна администрация (специфични индикатори)

а)

За целите на измерването на процентната промяна — в посока нагоре или надолу— в покупателната способност на заплатите на националните държавни служители въз основа на информацията, предоставена преди края на септември от националните статистически институти или други подходящи органи на държавите-членки, Евростат изчислява специфичните индикатори, отразяващи промените в реалните заплати на служителите в централната държавна администрация, настъпили между месец юли на предходната година и месец юли на текущата година. Двете трябва да включват една дванадесета от всички годишно плащани компоненти.

Специфичните индикатори имат две форми:

i)

индикатор за всяка функционална група, така както са определени в Правилника за персонала;

ii)

усреднен индикатор, към който се прилага корекционен коефициент, така че да отразява броя на националните държавни служители, съответстващ на всяка функционална група.

Всеки от тези индикатори се определя в реален брутен и реален нетен размер. При преминаването от бруто към нето се вземат предвид нормативно установените удръжки и факторите, свързани с общото данъчно облагане.

За определяне на брутните и нетните индикатори за Европейския съюз като цяло Евростат използва извадка, съставена от следните държави-членки: Белгия, Германия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Полша, Швеция и Обединеното кралство. По предложение на Комисията и съгласно процедурата, предвидена в член 336 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Европейският парламент и Съветът могат да приемат нова извадка, представяща най-малко 75 % от общия брутен вътрешен продукт (БВП) на Съюза, която да се прилага считано от годината след приемането ѝ. Резултатите за всяка страна се претеглят пропорционално на съответния съвкупен национален БВП, измерен с помощта на паритетите на покупателната способност, посочени в последната публикувана статистика в съответствие с определенията за национални сметки на действащата към момента европейска система от сметки.

б)

По искане на Евростат националните статистически институти или други подходящи органи на държавите-членки предоставят на Евростат допълнителната информация, считана за необходима за съставяне на специфичния индикатор за точно измерване на промените в покупателната способност на националните държавни служители.

Ако след допълнителни консултации с националните статистически институти или други подходящи органи на държавите-членки Евростат констатира статистически нередности в получената информация или сметне за невъзможно съставянето на точни статистически индикатори за измерване на промените в реалните доходи на държавните служители на дадена държава-членка, Евростат докладва на Комисията и ѝ предоставя всички необходими за извършването на оценката материали.

в)

Наред със специфичните индикатори Евростат изчислява и подходящи контролни индикатори. Един от тях е под формата на данни за действителните брутни заплати на служител в централната държавна администрация, изготвен в съответствие с определенията за национални сметки в действащата към момента европейска система от сметки.

Докладът на Евростат за специфичните индикатори се придружава от пояснение относно разликите между тези индикатори и контролните индикатори, посочени в настоящата буква.

Член 2

За целите на член 15 от настоящото приложение Комисията редовно проучва потребностите от назначаване на персонал на институциите.

Раздел 2

Годишна актуализация на възнагражденията и пенсиите

Член 3

1.

Съгласно член 65 от Правилника за персонала възнагражденията и пенсиите се актуализират преди края на всяка година въз основа на критериите, посочени в раздел 1 от настоящото приложение, с действие от 1 юли.

2.

Размерът на актуализацията се определя чрез умножаване на общия индекс по специфичния индикатор. Актуализацията е в нетно изражение в еднакъв за всички процент.

3.

Размерът на така определената актуализация се отразява в таблиците на основните заплати по член 66 от Правилника за персонала, в приложение XIII към него и в членове 20, 93 и член 133 от Условията за работа на другите служители по следния метод:

а)

нетната заплата и нетната пенсия без прилагане на корекционния коефициент се увеличават или намаляват в съответствие с посочената по-горе актуализация;

б)

съставя се нова таблица на основните заплати чрез изчисляване на брутната сума, която, след приспадане на данъците, като се има предвид параграф 4, и задължителните удръжки за социално и пенсионно осигуряване, съответства на нетната сума;

в)

преобразуването на нетните размери в брутни се базира на положението на несключило брак длъжностно лице, което не получава надбавките, предвидени в Правилника за персонала.

4.

За целите на прилагането на Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 размерите, посочени в член 4 от този регламент, се умножават по коефициент, състоящ се от:

а)

коефициента, получен при предходната актуализация; и/или

б)

процента на актуализирането на възнагражденията, посочен в параграф 2.

5.

За Белгия и Люксембург не се прилага корекционен коефициент. Корекционните коефициенти, приложими:

а)

към заплатите на длъжностните лица на Европейския съюз, работещи в друга държава-членка и в някои други места на работа;

б)

чрез дерогация от член 82, параграф 1 от Правилника за персонала — към пенсиите на Европейския съюз, изплащани в други държави-членки за частта, която съответства на правата, придобити преди 1 май 2004 г.,

се определят въз основа на съотношенията между съответните икономически паритети, посочени в член 1 от настоящото приложение, и обменните курсове, определени за съответните държави в член 63 от Правилника за персонала.

Прилагат се процедурите, предвидени в член 8 от настоящото приложение, относно обратното действие на корекционните коефициенти на местата на работа с висок ръст на инфлацията.

6.

Съответната положителна или отрицателна актуализация на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица, бившите длъжностни лица и на другите заинтересовани лица се прилага от институциите с обратно действие за периода от датата, на която тя поражда действие, до датата на влизане в сила на следващата актуализация.

Ако тази актуализация с обратно действие налага събирането на недължимо платени суми, то може да се разпредели за срок, не по-дълъг от 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на следващата годишна актуализация.

ГЛАВА 2

МЕЖДИННИ АКТУАЛИЗАЦИИ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА И ПЕНСИИТЕ (ЧЛЕН 65, ПАРАГРАФ 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПЕРСОНАЛА)

Член 4

1.

В случай на значителна промяна в издръжката на живота, настъпила между юни и декември (във връзка с прага на чувствителност, определен в член 6 от настоящото приложение), се извършва междинна актуализация на възнагражденията и пенсиите съгласно член 65, параграф 2 от Правилника за персонала, с действие от 1 януари и като се взема надлежно предвид прогнозната промяна на покупателната способност в рамките на текущия годишен референтен период.

2.

Тази междинна актуализация се взема предвид при годишната актуализация на заплатите.

Член 5

1.

През март всяка година Евростат прави прогноза за промяната на покупателната способност за съответния период въз основа на информацията, представена на заседанието, посочено в член 13 от настоящото приложение.

Ако тази прогноза покаже отрицателен процент, при изчисляване на междинната актуализация се взема предвид половината от този процент.

2.

Промяна в издръжката на живота за Белгия и Люксембург се измерва чрез общия индекс за периода от юни до декември от предходната календарна година.

3.

За всяко място с определен корекционен коефициент (различно от Белгия и Люксембург) се изготвя декемврийска прогноза за икономическите паритети, посочени в член 1, параграф 3. Промяната в издръжката на живота се изчислява в съответствие с правилата, посочени в член 1, параграф 3.

Член 6

1.

Прагът на чувствителност за шестмесечния период по член 5, параграф 2 от настоящото приложение е процент, съответстващ на 6 % за 12-месечен период.

2.

Прагът се прилага съгласно следната процедура, при спазване на член 5, параграф 1, втора алинея от настоящото приложение:

а)

ако в Белгия и Люксембург прагът на чувствителност бъде достигнат или надхвърлен (според общия индекс между юни и декември), размерът на възнагражденията на всички места на работа се актуализира по реда на процедурата за годишно актуализиране;

б)

ако в Белгия и Люксембург прагът на чувствителност не бъде достигнат, на актуализиране подлежат само корекционните коефициенти на местата, на които промяната в издръжката на живота (измерена с помощта на имплицитните индекси между юни и декември) е надхвърлила прага.

Член 7

За целите на прилагане на член 6 от настоящото приложение:

Размерът на актуализацията е равен на общия индекс, умножен, когато това е приложимо, по половината от специфичния прогнозен индикатор, ако той е отрицателен.

Корекционните коефициенти са равни на съотношението между съответния икономически паритет и обменния курс, предвиден в член 63 от Правилника за персонала, умножено — когато прагът за актуализиране не е бил достигнат в Белгия и Люксембург, по размера на актуализацията.

ГЛАВА 3

ДАТА НА ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА КОРЕКЦИОННИЯ КОЕФИЦИЕНТ (МЕСТА НА РАБОТА С ГОЛЯМО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ИЗДРЪЖКАТА НА ЖИВОТА)

Член 8

1.

За местата с висока степен на увеличение на издръжката на живота (измерена чрез промяна на имплицитните индекси) корекционният коефициент започва да се прилага преди 1 януари в случай на междинна актуализация или на 1 юли в случай на годишна актуализация. Целта е намалената покупателна способност да се приближи към покупателната способност, съществувала на място на работа, където промяната в издръжката на живота съответства на прага на чувствителност.

2.

Датите, от които започва да се прилага годишната актуализация, са следните:

а)

16 май — за местата на работа с размер на инфлация, по-висок от 6 %, и

б)

1 май — за местата на работа с размер на инфлация, по-висок от 10 %.

3.

Датите, от които започва да се прилага междинната актуализация, са следните:

а)

16 ноември — за местата на работа с размер на инфлация, по-висок от 6 %, и

б)

1 ноември — за местата на работа с размер на инфлация, по-висок от 10 %.

ГЛАВА 4

СЪЗДАВАНЕ И ПРЕМАХВАНЕ НА КОРЕКЦИОННИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ (ЧЛЕН 64 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПЕРСОНАЛА)

Член 9

1.

Компетентните органи на съответните държави-членки, администрацията на институция на Съюза или представителите на длъжностните лица на Съюза в дадено място на работа могат да поискат създаването на специфичен за това място корекционен коефициент.

Това искане следва да бъде подкрепено от обективни фактори, разкриващи значителна разлика в продължение на няколко години в издръжката на живота между мястото на работа и столицата на съответната държава-членка (с изключение на Нидерландия, за която Хага се използва вместо Амстердам). Ако Евростат потвърди наличието на значителна (повече от 5 %) и устойчива разлика, Комисията приема чрез делегирани актове в съответствие с членове 111 и 112 от Правилника за персонала корекционен коефициент за това място.

2.

Комисията решава чрез делегирани актове в съответствие с членове 111 и 112 от Правилника за персонала, да спре прилагането на специален за дадено място корекционен коефициент. В такъв случай решението се основава на един от следните елементи:

а)

искане от компетентните органи на съответната държава-членка, администрацията на институция на Съюза или представителите на длъжностните лица на Съюза в дадено място на работа, сочещо, че разликата в издръжката на живота между това място и столицата на съответната държава-членка вече не е значителна (по-малка от 2 %). Това сближаване трябва да е устойчиво и потвърдено от Евростат,

б)

факта, че в това място вече не работят длъжностни лица и срочно наети служители на Съюза.

ГЛАВА 5

ОГРАНИЧАВАНЕ И КЛАУЗИ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ

Член 10

Към стойността на специфичния индикатор, използван за годишната актуализация, се прилага горна граница от 2 % и долна граница от – 2 %. Ако стойността на специфичния индикатор надвиши горната граница или е по-ниска от долната граница, за изчисляване на размера на актуализацията се използва стойността на съответната граница.

Първа алинея не се прилага в случаите,в които се прилага член 11.

Остатъкът от годишната актуализация, който произтича от разликата между размера на актуализацията, изчислен със специфичния индикатор, и размера на актуализацията, изчислен със съответната граница, се прилага, считано от 1 април на следващата година.

Член 11

1.

Ако според прогнозите на Комисията е налице намаляване на реалния БВП на Съюза за текущата година и специфичният индикатор е положителен, само част от този индикатор се използва за изчисляване на размера на актуализацията. Остатъкът от размера на актуализацията, който съответства на остатъка на специфичния индикатор, се прилага от по-късна дата през следващата година. Този остатък от размера на актуализацията не се взема предвид за целите на член 10. Размерът на БВП на Съюза, последиците по отношение на разделяне на специфичния индикатор и началната дата на прилагане се определят в съответствие със следната таблица:

БВП на Съюза

Последици за специфичния индикатор

Дата на плащане на втората част

[– 0,1 %; – 1 %]

33 %; 67 %

1 април от година n + 1

[– 1 %; – 3 %]

0 %; 100 %

1 април от година n + 1

под – 3 %

0 %

2.

Когато има несъответствие между посочената в параграф 1 прогноза и окончателните данни относно БВП на Съюза, представени от Комисията, и ако тези окончателни данни биха довели до изменение в последиците, предвидени в таблицата по параграф 1, необходимите корекции, включително корекции с обратно действие, положителни или отрицателни, се извършват в съответствие със същата таблица.

3.

Актуализираните референтни суми, получени в резултат от корекции, се публикуват от Комисията в рамките на две седмици от актуализацията в серия „С” на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.

4.

Когато прилагането на параграф 1 или 2 е довело до ситуация, при която стойността на специфичния индикатор не служи за актуализирането на възнагражденията и пенсиите, тази стойност формира основата на изчисляването на бъдеща актуализация, след като кумулативното увеличаване на БВП на Съюза, измерено от годината на прилагане на параграф 1, достигне положителна стойност. При всички случаи, за посочената в първото изречение стойност се приагат по аналогия ограниченията и принципите, установени в член 10 от настоящото приложение. Изменението на БВП на Съюза се измерва редовно от Евростат за тази цел.

5.

Когато е приложимо, правните последици от прилагането на член 10 и настоящия член се запазват в пълна степен дори след датата на изтичане на срока на действие на настоящото приложение, посочена в член 15.

ГЛАВА 6

РОЛЯ НА ЕВРОСТАТ И ОТНОШЕНИЯ С НАЦИОНАЛНИТЕ СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТИ ИЛИ ДРУГИ ПОДХОДЯЩИ ОРГАНИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 12

Евростат има за задача да следи за качеството на основните данни и статистическите методи, използвани за определяне на факторите, които се вземат предвид при актуализиране на възнагражденията. По-специално, Евростат извършва всички необходими за тази цел доклади и проучвания.

Член 13

През март всяка година Евростат свиква заседание на работна група, съставена от експерти от националните статистически институти или други подходящи органи на държавите-членки, наричана „Работна група по член 64 и член 65 от Правилника за персонала“.

На това заседание се обсъждат статистическата методика и нейното прилагане във връзка със специфичните и контролните индикатори, общия индекс и икономическите паритети.

На срещата се предоставя и необходимата информация за изготвянето на прогноза на промените в покупателната способност за целите на междинната актуализацция на възнагражденията, заедно с данни за работното време в централните държавни администрации.

Член 14

По искане на Евростат държавите-членки я уведомяват за всички фактори, които пряко или косвено се отразяват върху състава и промените във възнагражденията на служителите в централната държавна администрация.

ГЛАВА 7

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ И КЛАУЗА ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

Член 15

1.

Разпоредбите на настоящото приложение се прилагат от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2023 г.

2.

Преди 31 март 2022 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Този доклад се отнася до проучването, проведено съгласно член 2 от настоящото приложение, и оценява, по-специално, дали развитието на покупателната способност на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица на Съюза е в съответствие с промените в покупателната способност на заплатите, получавани от служителите в централните държавни администрации. Въз основа на този доклад, когато е целесъобразно, Комисията представя предложение за изменение на настоящото приложение, както и на член 66а от Правилника за персонала, въз основа на член 336 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

3.

Докато Европейският парламент и Съветът не са приели регламент въз основа на предложение на Комисията, настоящото приложение и член 66а от Правилника за персонала продължават да се прилагат временно и след изтичане на крайните срокове, определени в параграф 1 от настоящия член и в член 66а от Правилника за персонала.

4.

В края на 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета междинен доклад относно прилагането на настоящото приложение и член 66а от Правилника за персонала.“;

72)

Приложение XII се изменя, както следва:

а)

член 2 се заменя със следното:

„Член 2

1.   Всяка актуализация на размера на вноските поражда действие на 1 юли едновременно с годишната актуализация на заплатите по член 65 от Правилника за персонала. Актуализацията не може да доведе до увеличаване на размера на вноската с повече от един процент разлика над или под размера за предходната година.

2.   Установената разлика между актуализацията на размера на вноските, което би настъпило в резултат на актюерското изчисление, и актуализацията, произтичаща от вариацията, посочена в последното изречение от параграф 1, не подлежи на възстановяване и следователно не се взема предвид при последващи актюерски изчисления. Размерът на вноските, който би бил получен от актюерското изчисление, се посочва в актюерската оценка, предвидена в член 1 от настоящото приложение.”

б)

в член 4, параграф 6 думите „12 месечни плъзгащи се средни аритметични стойности на лихвения процент и на увеличението на размера на заплатите“ се заменят с „30-годишни плъзгащи се средни стойности на лихвения процент и на ръста в скалата на заплатите“;

в)

в член 10, параграф 2 и в член 11, параграф 2 думите „12-те години“ се заменят с думите „30-те години“;

г)

вмъква се следният член:

„Член 11a

До 2020 г. за прилагането на член 4, параграф 6, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2 от настоящото приложение плъзгащата се средна стойност се изчислява въз основа на следната времева скала:

 

През 2014 г. — 16 години

 

През 2015 г. — 18 години

 

През 2016 г. — 20 години

 

През 2017 г. — 22 години

 

През 2018 г. — 24 години

 

През 2019 г. — 26 години

 

През 2020 г. — 28 години“;

д)

член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Размерът на лихвения процент по членове 4 и 8 от приложение VIII за изчисляване на сложната лихва е ефективният процент по член 10 от настоящото приложение, който, ако е необходимо, се актуализира при петгодишните актюерски оценки.

По отношение на актуализацията размерът на лихвения процент по членове 4 и 8 от приложение VIII се счита за референтен лихвен процент. Комисията отговаря за публикуването на актуализирания ефективен лихвен процент в рамките на две седмици след актуализирането в серия „С” на Официален вестник на Европейския съюз за сведение.”;

е)

член 14 се заменя със следното:

„Член 14

1.   През 2022 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Този доклад се отнася до бюджетните последици от настоящото приложение и оценява актюерския баланс на пенсионната система. Въз основа на този доклад, когато е целесъобразно, Комисията представя предложение за изменение на настоящото приложение.

2.   През 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета междинен доклад относно прилагането на настоящото приложение.“;

73)

Приложение XIII се изменя, както следва:

а)

в член 7, параграф 2, трета алинея думите "адаптиране на заплатите" се заменя с "актуализация на възнагражденията";

б)

членове 10, 14—17 и член 18, параграф 2 се заличават;

в)

в член 18, параграф 1 думата „адаптира“ се заменя с „актуализира“, а думата „адаптиране“ се заменя с „актуализиране“;

г)

член 19 се заменя със следното:

„Член 19

Независимо от разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13), членове 63, 64, 65, 82 и 83a от Правилника за персонала, приложения XI и XII към него и член 20, параграф 1 и членове 64, 92 и 132 от Условията за работа на другите служител в редакцията в сила преди 1.11.2013, продължават да се прилагат изключително за целта на корекции, необходими за изпълнението на решение на Съда на Европейския съюз по член 266 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно прилагането на тези членове.

д)

член 20 се изменя, както следва:

i)

параграф 2 се заличава;

ii)

в параграф 3 втора алинея се заменя със следното:

„Корекционният коефициент се прилага към пенсиите на тези лица само ако мястото на пребиваване на лицето съвпада с последното му място на работа или с държавата по неговото място на произход по смисъла на член 7, параграф 4 от приложение VII. По семейни или здравословни причини обаче длъжностните лица, които получават пенсия, могат да подадат до органа по назначаване заявление за промяна на тяхното място по произход; решението в това отношение се взема след представянето от въпросното длъжностно лице на подходящи документи в подкрепа на искането.“;

iii)

в параграф 4 последното изречение се заличава;

е)

член 21 се заменя със следното:

„Член 21

Чрез дерогация от член 77, втора алинея, второ изречение от Правилника за персонала, длъжностни лица, които са постъпили на служба преди 1 май 2004 г., имат право на 2 % от посочената там заплата за всяка година осигурителен стаж, изчислен в съответствие с член 3 от приложение VIII.

Длъжностни лица, които са постъпили на служба в периода между 1 май 2004 г. и 31 декември 2013 г., имат право на 1,9 % от посочената там заплата за всяка година осигурителен стаж, изчислен в съответствие с член 3 от приложение VIII.”

ж)

член 22 се заменя със следното:

„Член 22

1.   Длъжностни лица, които към 1 май 2004 г. имат 20 или повече години служба, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършване на 60 години.

Длъжностни лица, които към 1 май 2014 г. са на възраст 35 или повече години и които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършването на възрастта, посочена в следната таблица:

Възраст към 1 май 2014 г.

Пенсионна възраст

Възраст към 1 май 2014 г.

Пенсионна възраст

60 години и повече

60 години

47 години

62 години и 6 месеца

59 години

60 години и 2 месеца

46 години

62 години и 8 месеца

58 години

60 години и 4 месеца

45 години

62 години и 10 месеца

57 години

60 години и 6 месеца

44 години

63 години и 2 месеца

56 години

60 години и 8 месеца

43 години

63 години и 4 месеца

55 години

61 години

42 години

63 години и 6 месеца

54 години

61 години и 2 месеца

41 години

63 години и 8 месеца

53 години

61 години и 4 месеца

40 години

63 години и 10 месеца

52 години

61 години и 6 месеца

39 години

64 години и 3 месеца

51 години

61 години и 8 месеца

38 години

64 години и 4 месеца

50 години

61 години и 11 месеца

37 години

64 години и 5 месеца

49 години

62 години и 2 месеца

36 години

64 години и 6 месеца

48 години

62 години и 4 месеца

35 години

64 години и 8 месеца

Длъжностни лица, които към 1 май 2014 г. не са навършили 35-годишна възраст, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж при навършване на 65 години.

Независимо от това, за длъжностни лица, които към 1 май 2014 г. са на възраст 45 или повече години и са постъпили на служба между 1 май 2004 г. и 31 декември 2013 г., пенсионната възраст остава 63 години.

Освен ако в настоящия правилник не е предвидено друго, за длъжностни лица, постъпили на служба преди 1 януари 2014 г., възрастта за пенсиониране, която се взема предвид при всички позовавания на възрастта за пенсиониране в настоящия правилник, се определя по реда на горните разпоредби.

2.   Независимо от член 2 от приложение VIII длъжностни лица, които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г. и останат на служба след навършване на възрастта, която им дава право на пенсия за осигурителен стаж, имат право на допълнително увеличение от 2,5 % от последната си основна заплата за всяка прослужена година след навършването на тази възраст, при условие че общият размер на пенсията им не надхвърля 70 % от последната основна заплата по смисъла съответно на член 77, втора или трета алинея от Правилника за персонала.

Независимо от това, за длъжностни лица, които към 1 май 2004 г. са имали 50 навършени години или са имали 20 или повече години служба, увеличението на пенсията, предвидено в предходната алинея, е не по-малко от 5 % от размера на пенсионните права, придобити на 60-годишна възраст.

Увеличението се отпуска и в случай на смърт, ако длъжностното лице е останало на служба след навършване на възрастта, която му дава право на пенсия за осигурителен стаж.

Ако съгласно приложение IVa длъжностно лице, постъпило на служба преди 1 януари 2014 г. и работещо на непълно работно време, прави вноски в пенсионната схема пропорционално на прослуженото време, увеличението на пенсионните права, предвидено в настоящия член, се прилага при спазване на същото съотношение.

3.   Ако длъжностното лице се пенсионира, преди да достигне пенсионната възраст, предвидена в настоящия член, само половината от намалението, предвидено в член 9, буква б) от приложение VIII, се прилага за периода между 60-годишна възраст и пенсионната възраст.

4.   Чрез дерогация от член единствен, параграф 1, втора алинея от приложение IV длъжностно лице, за което в съответствие с параграф 1 се прилага пенсионна възраст под 65 години, получава надбавката, предвидена в това приложение, при посочените в него условия до деня, в който длъжностното лице достигне пенсионна възраст.

Независимо от това, длъжностното лице продължава да получава надбавката и след навършването на тази възраст — но най-късно до навършването на 65-годишна възраст — докато придобие право на максимална пенсия за осигурителен стаж, освен ако се прилага член 42в от Правилника за персонала.“;

з)

член 23 се заменя със следното:

„Член 23

1.   Когато се прилага член 52, буква а) от Правилника за персонала и без да се засягат разпоредбите на член 50, длъжностно лице, което е на служба преди 1 януари 2014 г., се пенсионира автоматично на последния ден от месеца, през който навършва 65-годишна възраст. За длъжностни лица, които са на служба преди 1 януари 2014 г., думите „66-годишна възраст“ и „66 години“ в член 78, втора алинея, и член 81а, буква б) от Правилника за персонала, и в член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII се заменят с „65-годишна възраст“ и „65 години“.

2.   Независимо от разпоредбите на член 52 от Правилника за персонала, длъжностни лица, които са постъпили на служба преди 1 януари 2014 г. и чието служебно правоотношение е прекратено, преди да са навършили възрастта, на която придобиват право на пенсия за осигурителен стаж съгласно член 22 от настоящото приложение, могат да поискат спрямо тях да се прилага член 9, буква б), от приложение VIII

а)

до 31 декември 2015 г. от 55-годишна възраст;

б)

до 31 декември 2016 г. от 57-годишна възраст.

3.   Чрез дерогация от осма алинея на член 50 от Правилника за персонала, длъжностно лице, което се пенсионира в интерес на службата в съответствие с член 50, параграф 1 от Правилника за персонала, има право да му бъде изплащана пенсия по член 9 от приложение VIII в съответствие със следната таблица:

Дата на решението по член 50, първа алинея

Възраст

До 31 декември 2016 г.

55 години

След 31 декември 2016 г.

58 години“

и)

вмъква се следният член:

„Член 24a

В случай че пенсията е определена преди 1 януари 2014 г., след тази дата правото на пенсия на получателя продължава да се определя съгласно правилата, приложими към момента на първоначалното определяне на правото на пенсия. Същият принцип се прилага и към правата по общата здравноосигурителна схема.“;

й)

член 28 се заменя със следното:

„Член 28

1.   Служителите, посочени в член 2 от Условията за работа на другите служители, с които към 1 май 2004 г. има сключен договор и които са назначени като длъжностни лица след тази дата, но преди 1 януари 2014 г., при пенсионирането си имат право на актюерско адаптиране на пенсионните права, които са придобили като срочно наети служители, като се отчита промяната на пенсионната им възраст по смисъла на член 77 от Правилника за персонала.

2.   Служителите, посочени в членове 2, 3а и 3б от Условията за работа на другите служители, с които към 1 януари 2014 г. има сключен договор и които бъдат назначени като длъжностни лица след тази дата, при пенсионирането си имат право на актюерско адаптиране на пенсионните права, които са придобили като срочно наети служители или договорно наети служители, като се отчита промяната на пенсионната им възраст по смисъла на член 77 от Правилника за персонала, при условие че към 1 май 2014 г. те са на възраст най-малко 35 години.“;

к)

добавя се следният раздел:

Раздел 5

Член 30

1.   Чрез дерогация от раздел А, точка 2 от приложение I за длъжностните лица на служба към 31 декември 2013 г. се прилага следната таблица на видовете длъжности във функционална група AD:

Генерален директор

AD 15 – AD 16

Директор

AD 14 – AD 15

Началник на отдел или равностойна длъжност

AD 9 – AD 14

Съветник или равностойна длъжност

AD 13 – AD 14

Старши администратор в преход

AD 14

Администратор в преход

AD 13

Администратор

AD 5 – AD 12

2.   Считано от 1 януари 2014 г. органът по назначаването класира длъжностните лица, които към 31 декември 2013 г. са на служба във функционална група AD, по видове длъжности, както следва:

а)

Длъжностни лица, които към 31 декември 2013 г. са били в степен AD 14 и които не са заемали длъжност „Директор“ или равностойна длъжност, „Началник на отдел“ или равностойна длъжност или „Съветник“ или равностойна длъжност, се назначават на длъжност „Старши администратор в преход“.

б)

Длъжностни лица, които към 31 декември 2013 г. са били в степен AD 13 и които не са заемали длъжност „Началник на отдел“ или равностойна длъжност или „Съветник“ или равностойна длъжност, се назначават на длъжност „Администратор в преход“.

в)

Длъжностни лица, които към 31 декември 2013 г. са били в степен от AD 9 до AD 14 и които са заемали длъжност „Началник на отдел“ или равностойна длъжност, се назначават на длъжност „Началник на отдел или равностойна длъжност“.

г)

Длъжностни лица, които към 31 декември 2013 г. са били в степен AD 13 или AD 14 и които са заемали длъжност „Съветник“ или равностойна длъжност, се назначават на длъжност „Съветник или равностойна длъжност“.

д)

Длъжностни лица, които към 31 декември 2013 г. са били в степен от AD 5 до AD 12 и които не са заемали длъжност „Началник на отдел“ или равностойна длъжност, се назначават на длъжност „Администратор“.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 длъжностните лица в степен от AD 9 до AD 14, които имат специални отговорности, могат да бъдат назначени от органа по назначаване преди 31 декември 2015 г. на длъжност „Началник на отдел или равностойна длъжност“ или „Съветник или равностойна длъжност“. Всеки орган по назначаване установява разпоредби за прилагане на настоящия член. Независимо от това, общият брой на длъжностните лица, които се ползват от тази разпоредба, не може да надвишава 5 % от длъжностните лица във функционална група AD към 31 декември 2013 г.

4.   Назначаването на определена длъжност е валидно до момента на възлагане на длъжностното лице на нова функция, която съответства на друг вид длъжност.

5.   Ако отговарят на условията, посочени в член 44, първа алинея, длъжностните лица в степен AD 12, стъпка 5, които заемат длъжност „Администратор”, считано от 1 януари 2016 г. получават увеличение на основната заплата, равно на разликата между заплатата, съответстваща на степен AD 12, стъпка 4, и тази на степен AD 12, стъпка 3.

6.   Ако отговарят на условията, посочени в член 44, първа алинея, длъжностните лица в степен AD 12, стъпка 5, които са на длъжност „Администратор“ или се ползват от мярката по параграф 5, след две години получават допълнително увеличение на основната заплата, равно на разликата между заплатата, съответстваща на степен AD 12, стъпка 5, и тази на степен AD 12, стъпка 4.

7.   Чрез дерогация от параграф 5 следните разпоредби се прилагат по отношение на длъжностните лица в степен AD 12, които са на длъжност „Администратор”, назначени са преди 1 май 2004 г. и не са били повишавани в периода между 1 май 2004 г. и 31 декември 2013 г.:

а)

ако отговарят на условията, посочени в член 44, първа алинея, длъжностните лица в стъпка 8, считано от 1 януари 2016 г. получават увеличение на основната заплата, равно на разликата между заплатата, съответстваща на степен AD 12, стъпка 4, и тази на степен AD 12, стъпка 3.;

б)

ако се ползват от мярката по буква а), след две години длъжностните лица в стъпка 8 получават допълнително увеличение на основната заплата, равно на разликата между заплатата, съответстваща на степен AD 12, стъпка 5, и тази на степен AD 12, стъпка 4.

8.   Ако отговарят на условията, посочени в член 44, първа алинея, длъжностните лица в степен AD 13, стъпка 5, които са на длъжност „Администратор в преход“, считано от 1 януари 2016 г. получават увеличение на основната заплата, равно на разликата между заплатата, съответстваща на степен AD 13, стъпка 4, и тази на степен AD 13, стъпка 3.

9.   Ако отговарят на условията, посочени в член 44, първа алинея, длъжностните лица в степен AD 13, стъпка 5, които са на длъжност „Администратор в преход“ или се ползват от мярката по параграф 8, след две години получават допълнително увеличение на основната заплата, равно на разликата между заплатата, съответстваща на степен AD 13, стъпка 5, и тази на степен AD 13, стъпка 4.

10.   Длъжностни лица, получили увеличението на основната заплата, предвидено в параграфи 5—9, които впоследствие са назначени на длъжност „Началник на отдел или равностойна длъжност“ или „Съветник или равностойна длъжност“ в същата степен, запазват това увеличение на основната заплата.

11.   Чрез дерогация от първото изречение на член 46 длъжностните лица, назначени в следващата по-висока степен и получаващи увеличението на основната заплата, предвидено в параграфи 5, 6, 8 и 9, се класират във втора стъпка от съответната степен. Те губят увеличението на основната заплата, предвидено в параграфи 5, 6, 8 и 9.

12.   Увеличението на основната заплата по параграф 7 не се изплаща след повишение и не се включва в основата, използвана за определяне на увеличението на основната месечна заплата, посочено в член 7, параграф 5 от настоящото приложение.

Член 31

1.   Чрез дерогация от раздел А, точка 2 от приложение I за длъжностните лица на служба към 31 декември 2013 г. се прилага следната таблица на видовете длъжности във функционална група AST:

Старши асистент в преход

AST 10 — AST 11

Асистент в преход

AST 1 — AST 9

Административен асистент в преход

AST 1 — AST 7

Служител с помощни функции в преход

AST 1 — AST 5

2.   Считано от 1 януари 2014 г., органът по назначаването класира длъжностните лица, които към 31 декември 2013 г. са на служба във функционална група AST, по видове длъжности, както следва:

а)

Длъжностните лица, които към 31 декември 2013 г. са в степен AST 10 или AST 11, се класират като „Старши асистент в преход“.

б)

Длъжностните лица извън обхвата на буква а), които преди 1 май 2004 г. са били в предишната категория B или които преди 1 май 2004 г. са били в предишните категории С или D и са станали част от функционална група AST без ограничения, както и длъжностните лица от група AST, назначени след 1 май 2004 г., се класират като „Асистент в преход“.

в)

Длъжностните лица извън обхвата на букви а) и б), които преди 1 май 2004 г. са били в предишната категория C, се класират като „Административен асистент в преход“.

г)

Длъжностните лица извън обхвата на букви а) и б), които преди 1 май 2004 г. са били в предишната категория D, се класират като „Служител с помощни функции в преход“.

3.   Класирането по длъжност е валидно до момента на възлагане на длъжностното лице на нова функция, която съответства на друг вид длъжност. Административните асистенти в преход и служителите с помощни функции в преход могат да бъдат класирани като „Асистент“ по смисъла на раздел A от приложение I„ единствено в съответствие с процедурата, установена в член 4 и член 29, параграф 1 от Правилника за персонала. Повишаване се допуска само в рамките на кариерните потоци, съответстващи на всеки вид длъжност, посочен в параграф 1.

4.   Чрез дерогация от член 6, параграф 1 от Правилника за персонала и от раздел Б от приложение I броят на свободните длъжности в следващата по-висока степен, нужни за целите на повишаването в длъжност, се изчисляват отделно за „Служители с помощни функции в преход“. Прилагат се следните коефициенти:

 

Степен

Коефициент

Служители с помощни функции в преход

5

4

10 %

3

22 %

2

22 %

1

Що се отнася до „Служители с помощни функции в преход“, съпоставянето на техните заслуги за целите на повишаването в длъжност (член 45, параграф 1 от Правилника за персонала) се извършва между длъжностните лица, отговарящи на условията за повишаване, от една и съща степен и класиране.

5.   На „Административни асистенти в преход“ и „Служители с помощни функции в преход“, които преди 1 май 2004 г. са били в предишните категории С или D, продължава да се полага допълнителен отпуск или заплащане, когато интересите на службата не позволяват отпускът да бъде използван през двата месеца, следващи този, през който е бил положен извънредният труд, както е предвидено в приложение VI.

6.   Длъжностните лица, на които е било разрешено въз основа на член 55а, параграф 2, буква ж) от Правилника за персонала и член 4 от приложение IVa към Правилника за персонала, да работят на непълно работно време за срок, започващ преди 1 януари 2014 г. и продължаващ след тази дата, могат да продължат да работят при същите условия за максимален общ срок от пет години.

7.   За длъжностните лица, за които пенсионната възраст съгласно член 22 от настоящото приложение е под 65 години, тригодишният срок, посочен в член 55а, параграф 2, буква ж) от Правилника за персонала, може да продължи да тече, след като навършат пенсионна възраст, но не и след като навършат 65 години.

Член 32

Чрез дерогация от член 1, четвърта алинея, първо изречение от приложение II към Правилника за персонала не е необходимо функционална група AST/SC да бъде представлявана в комитета по персонала до следващите избори на нов комитет по персонала, на които персоналът AST/SC може да бъде представляван.

Член 33

Чрез дерогация от член 40, параграф 2 от Правилника за персонала, когато към 31 декември 2013 г. дадено длъжностно лице в рамките на цялата си кариера е било в отпуск по лични причини за срок, надвишаващ 10 години, общата продължителност на отпуска по лични причини не може да надвишава 15 години в рамките на цялата кариера на длъжностното лице.“.

Член 2

Условията за работа на другите служители на Европейския съюз се изменят, както следва:

1)

В член 1 второ тире се заличава;

2)

В член 2 се добавя следната буква:

„е)

персонал, назначен на длъжност, която е включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за дадена агенция по член 1а, параграф 2 от Правилника за персонала, и която бюджетните органи са класирали като срочна, с изключение на ръководителите на агенции и заместник-ръководителите на агенции, посочени в акта на Съюза за учредяване на агенцията, и длъжностни лица, командировани към агенция в интерес на службата.“;

3)

Член 3 се заличава;

4)

В член 3б, буква б) подточка i) се заменя със следното:

„i)

длъжностни лица или срочно наети служители от функционална група AST/SC и AST.“;

5)

В член 8, първа алинея думите „член 2, буква а)“ се заменят с „член 2, буква а) или член 2, буква е)“;

6)

В член 10 параграф 4 се заличава;

7)

Член 11 се изменя, както следва:

а)

в първа алинея, първо изречение думите „членове 11-26“ се заменят с думите „членове 11-26а“;

б)

в трета алинея думите „втора алинея“ се заменят с думите „трета алинея“;

8)

Член 12 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Назначаването на срочно наети служители има за цел да осигури на институциите услугите на лица, които притежават най-високи професионални качества, ефикасност и почтеност, наети на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Съюза.

Срочно наетите служители се назначават без оглед на раса, политически, философски или религиозни убеждения, пол или сексуална ориентация и независимо от тяхното семейно положение.

Не се запазват длъжности за граждани на дадена държава-членка. Независимо от това, принципът на равенство на гражданите на Съюза позволява на всяка институция да приеме подходящи мерки, след като установи значително неравновесие между гражданите на различни държави-членки сред срочно наетите служители, което не е оправдано от обективни критерии. Тези подходящи мерки трябва да бъдат обосновани и не могат да доведат до критерии за назначаване, различни от тези, основаващи се на качествата. Преди приемането на такива подходящи мерки органът по член 6, първа алинея приема разпоредби от общ характер за прилагане на настоящата алинея в съответствие с член 110 от Правилника за персонала.

След изтичането на тригодишен срок, считано от 1 януари 2014 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на предходната алинея.

За да се улесни назначаване на възможно най-широка географска основа, институциите се стремят да подкрепят многоезично и многокултурно образование за децата на своите служители“;

б)

в параграф 5 думите „Всяка институция“ се заменят с „Органът по член 6, първа алинея“;

9)

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

1.   Срочно наетият служител преминава деветмесечен срок за изпитване.

Ако по време на срока за изпитване срочно наетият служител е възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения в продължение на непрекъснат период от най-малко един месец поради заболяване, отпуск за бременност и раждане по член 58 от Правилника за персонала или злополука, органът по член 6, първа алинея може да удължи срока за изпитване със съответния период от време. Общата продължителност на срока за изпитване в никакъв случай не може да надвишава 15 месеца.

2.   Доклад за срочно нает служител може да бъде изготвен по всяко време по време на срока за изпитване, ако се установи, че работата му е очевидно незадоволителна.

Този доклад се съобщава на съответното лице, което има право да представи писмено забележките си в срок от осем работни дни. Докладът и забележките незабавно се изпращат от прекия ръководител на срочно наетия служител до органа по член 6, първа алинея. Въз основа на доклада, органът по член 6, първа алинея може да реши да освободи срочно наетия служител, преди да е изтекъл срокът на изпитване, като му отправи едномесечно предизвестие, или да назначи срочно наетия служител в друг отдел за остатъка от срока за изпитване.

3.   Най-късно един месец преди изтичането на срока за изпитване се изготвя доклад относно способността на срочно наетия служител да изпълнява задълженията, присъщи на неговата длъжност, а също за неговата ефикасност и поведение в службата. Посоченият доклад се съобщава на съответното срочно наето лице, което има право да представи писмено забележките си в срок от осем работни дни.

В случай че в доклада се препоръчва уволнение или, при изключителни обстоятелства, удължаване на срока за изпитване в съответствие с параграф 1, прекият ръководител на срочно наетия служител незабавно изпраща доклада и забележките на органа по член 6, първа алинея.

Срочно нает служител, който не е показал нужните професионални качества или поведение за титуляризиране в длъжността си, се освобождава.

Окончателното решение се взема въз основа на доклада, посочен в настоящия параграф, както и въз основа на данните, с които разполага органът по член 6, първа алинея относно поведението на срочно наетия служител по отношение на дял II от Правилника за персонала.

4.   Освободен срочно нает служител има право на обезщетение, равняващо се на една трета от основната му заплата за всеки прослужен месец от срока за изпитване.”;

10)

В член 15, параграф 1, първа алинея се добавя следното изречение:

„Срочно наетите служители, на които е дадена степен в съответствие с критериите, приети от органа по член 6, първа алинея, запазват прослуженото си време в стъпката, придобита в това им качество, ако бъдат назначени като срочно наети служители в същата степен непосредствено след изтичането на предходния период срочна служба.“;

11)

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Членове 42а, 42б и членове 55 — 61 от Правилника за персонала относно отпуска, работното време, извънредния труд, работата на смени, дежурството на работното място или от дома и официалните празници се прилагат по аналогия. Специалният отпуск и отпускът за отглеждане на дете и по семейни причини не могат да надвишават срока на договора. В допълнение членове 41, 42, 45 и 46 от Правилника за персонала се прилагат по аналогия и за срочно наетите служители по член 29 от Приложение ХIII към Правилника за персонала, независимо от датата на назначаването им.

Платеният отпуск по болест по член 59 от Правилника за персонала не може обаче да надвишава три месеца или прослуженото от служителя време, ако последното е по-дълго. Отпускът не надвишава срока на договора.

След изтичането на посочените срокове служителят, чийто договор не е прекратен, независимо че не може да възобнови изпълнението на служебните си задължения, излиза в неплатен отпуск.

Независимо от това, при професионално заболяване или злополука, настъпили при изпълнението на служебните задължения, служителят получава пълния размер на заплатата за срока на неработоспособността до момента на отпускане на пенсия за инвалидност по член 33.“;

12)

Член 17 се заменя със следното:

„Член 17

В изключителни обстоятелства, по искане на срочно наетия служител може да му бъде разрешен неплатен отпуск по особено сериозни лични причини. Член 12б от Правилника за персонала продължава да се прилага за срока на неплатения отпуск по лични причини.

Разрешението по член 12б не се дава на срочно нает служител с цел упражняване на професионална дейност, независимо дали срещу заплащане, която включва лобиране или застъпничество пред неговата институция и която би могла да доведе до действителен или възможен конфликт със законните интереси на институцията.

Органът по член 6, първа алинея определя продължителността на този отпуск, която не може да надвишава една четвърт от вече прослуженото от служителя време или:

три месеца, ако прослуженото време е по-малко от четири години,

дванадесет месеца във всички останали случаи.

Всеки отпуск, разрешен в съответствие с предходната алинея, не се взема предвид за целите на член 44, първа алинея от Правилника за персонала.

Докато срочно наетият служител е в неплатен отпуск, членството му в социалноосигурителната схема по член 28 временно се спира.

Независимо от това, срочно нает служител, който не упражнява възмездна професионална дейност, може, не по-късно от един месец след месеца, в който започва неплатеният отпуск, да поиска да продължи да бъде осигуряван за рисковете по член 28, при условие че за срока на отпуската си поеме половината от вноските, предвидени в посочения член; вноската се изчислява въз основа на неговата последна основна заплата.

Освен това срочно нает служител, спрямо когото се прилага член 2, букви в) или г) и който докаже, че не може да придобие пенсионни права по друга пенсионна схема, може да поиска да продължи да придобива пенсионни права и за времето на неплатения отпуск, при условие че поеме разходите заплащане на вноска, равняваща се на трикратния размер на сумата, определена в член 41; вноската се изчислява въз основа на основната заплата за неговите степен и стъпка.

Жени, чийто отпуск за бременност и раждане започва преди изтичането на техния договор, имат право на отпуск за бременност и раждане и на обезщетение за бременност и раждане.“;

13)

Член 20 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 думата „адаптира“ се заменя с „актуализира“;

б)

в параграф 3 думите „специалният налог“ се заменят с думите „налога за солидарност“;

в)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Член 44 от Правилника за персонала се прилага по аналогия към срочно наетия персонал.“;

14)

Член 28а се изменя, както следва:

а)

в последното изречение на параграф 3 думата „адаптират“ се заменя с „актуализират“;

б)

в параграф 10 думите „институциите на Съюза“ се заменят с „органите на институциите, посочени в член 6, първа алинея“;

в)

параграф 11 се заменя със следното:

„На всеки две години Комисията представя доклад за финансовото състояние на осигурителната схема за безработица. Независимо от този доклад Комисията може чрез делегирани актове в съответствие с членове 111 и 112 от Правилника за персонала да адаптира вноските, предвидени в параграф 7 от настоящия член, ако това е необходимо за баланса на схемата.“;

15)

В член 33, параграф 1, втора алинея думите „65 години“ се заменят с „66 години“.

16)

Член 34 се заменя със следното:

„Член 34

Правоприемниците на починал служител по смисъла на глава 4 от приложение VIII към Правилника за персонала имат право на наследствената пенсия, предвидена в членове 35—38.

При смърт на бивш служител, получаващ обезщетение за инвалидност, или бивш служител по смисъла на член 2, буква a), в), г), д) или е), който е получавал пенсия за осигурителен стаж или чието служебно правоотношение е било прекратено, преди да навърши пенсионна възраст, и който е поискал плащането на пенсията му за осигурителен стаж да бъде отложено до първия ден на календарния месец след месеца, през който навърши пенсионна възраст, неговите правоприемници по смисъла на глава 4 от приложение VIII към Правилника за персонала имат право на наследствената пенсия, предвидена в посоченото приложение.

Ако в продължение на повече от една година не е известно местонахождението на настоящ или бивш срочно нает служител, който получава обезщетение за инвалидност или пенсия за осигурителен стаж, или на бивш срочно нает служител, чието служебно правоотношение е било прекратено, преди да навърши пенсионна възраст и който е поискал изплащането на пенсията му да бъде отложено до първия ден на календарния месец след месеца, през който навърши пенсионна възраст, разпоредбите на глави 5 и 6 от приложение VIII към Правилника за персонала, уреждащи временните пенсии, се прилагат по аналогия по отношение на съпруга(та) на въпросния служител и на лицата, които са признати за лица на негова издръжка.“;

17)

В член 36, първа алинея, трето изречение думите „член 2, букви а), в) или г)“ се заменят с „член 2, букви а), в), г), д) или е)“;

18)

В член 37, четвърта алинея думите „63 години“ се заменят с „пенсионна възраст“, а думите „член 2, букви а), в) или г)“ се заменят с „член 2, букви а), в), г), д) или е)“;

19)

В член 39 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   При прекратяване на служебното правоотношение служителят по смисъла на член 2 има право на пенсия за осигурителен стаж, прехвърляне на актюерската равностойност или изплащане на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в съответствие с дял V, глава 3 и приложение VIII към Правилника за персонала. Ако служителят има право на пенсия за осигурителен стаж, пенсионните му права се намаляват пропорционално на сумите, платени по член 42.“;

20)

В член 42 първа алинея се заменя със следното:

„В съответствие с условията, установени от органа по член 6, първа алинея, даден служител може да поиска от посочения орган да превежда вноските, които служителят е длъжен да прави, за да придобие или запази пенсионните си права в държавата си на произход.“;

21)

Член 47 се заменя със следното:

„Член 47

Освен при смърт служебното правоотношение на срочно наетите служители се прекратява:

а)

в края на месеца, през който служителят навършва 66-годишна възраст, или, когато е приложимо, на датата, определена в съответствие с член 52, втора и трета алинея от Правилника за персонала; или

б)

в случай че договорът е с определен срок:

i)

на датата, посочена в договора;

ii)

с изтичане на срока на предизвестие, посочен в договора, даващ на служителя или институцията възможност за предсрочно прекратяване на договора. Срокът на предизвестието не може да бъде по-кратък от един месец за всяка прослужена година и е с продължителност най-малко един и най-много три месеца. За срочно наети служители, чиито договори са били подновени, максималният срок е шест месеца. Въпреки това срокът на предизвестието не тече по време на бременност, ако тя е потвърдена с медицинско свидетелство, отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест, в случай че отпускът по болест не надвишава три месеца. Освен това срокът на предизвестието спира да тече по време на бременност, потвърдена с медицинско свидетелство, и по времето на отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест в посочените по-горе граници. Ако институцията прекрати договора, служителят има право на обезщетение, равно на една трета от неговата основна заплата за периода между датата на прекратяване на служебното правоотношение и датата, на която изтича срокът на договора;

iii)

когато служителят престане да отговаря на условията, предвидени в член 12, параграф 2, буква а), при спазване на възможността за разрешаване на изключение по посочената разпоредба. Ако такова изключение не бъде разрешено, се прилага срокът на предизвестието по подточка ii); или

в)

в случай че договорът е за неопределено време:

i)

при изтичане на срока на предизвестието, посочен в договора; срокът на предизвестието не може да бъде по-кратък от един месец за всяка прослужена година и е с продължителност най-малко три и най-много 10 месеца. Въпреки това срокът на предизвестието не тече по време на бременност, ако тя е потвърдена с медицинско свидетелство, отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест, в случай че отпускът по болест не надвишава три месеца. Освен това срокът на предизвестието спира да тече по време на бременност, ако е потвърдена с медицинско свидетелство, отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест в посочените по-горе граници; или

ii)

когато служителят престане да отговаря на условията, предвидени в член 12, параграф 2, буква а), при спазване на възможността за разрешаване на изключение по посочената разпоредба. Ако такова изключение не бъде разрешено, се прилага срокът на предизвестието по подточка i).“;

22)

Вмъква се следният член:

„Член 48а

В рамките на всеки парламентарен мандат член 50 от Правилника за персонала може да се прилага по аналогия по отношение на най-много петима старши срочно наети служители, заемащи ръководни длъжности от степен AD 15 или AD 16 в екипите на политическите групи на Европейския парламент, при условие, че са навършили 55-годишна възраст и имат прослужени 20 години в институциите, и най-малко 2,5 години прослужено време в последната си степен.“;

23)

В член 50в параграф 2 се заличава;

24)

В дял II се добавя следната глава:

„ГЛАВА 11

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА СРОЧНО НАЕТИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ПО ЧЛЕН 2, БУКВА е)

Член 51

Член 37, с изключение на първа алинея, буква б), и член 38 от Правилника за персонала се прилагат по аналогия по отношение на срочно наетите служители по член 2, буква е).

Член 52

Чрез дерогация от член 17, трета алинея, срочно наетите служители по член 2, буква е), чийто договор е сключен за неопределено време, могат независимо от прослуженото време да получат неплатени отпуски с продължителност до една година.

Общата продължителност на такъв отпуск не може да надвишава 12 години за цялата кариера на служителя.

На длъжността, заемана от срочно наетия служител, може да бъде назначено друго лице.

При изтичане на отпуска му срочно наетият служител трябва да бъде възстановен на първата съответстваща на неговата степен длъжност, която бъде освободена в неговата функционална група, при условие че отговаря на изискванията за тази длъжност. Ако срочно наетият служител откаже предложената му длъжност, той запазва правото си на възстановяване при следващото освобождаване на длъжност, съответстваща на степента му в неговата функционална група, при спазване на същото условие; ако той откаже повторно, той може да бъде освободен от институцията без предизвестие. До ефективното възстановяване на длъжност или командироване срочно наетият служител продължава да бъде в неплатен отпуск по лични причини.

Член 53

Срочно наетият персонал по член 2, буква е) се назначава въз основа на процедура за подбор, организирана от една или няколко агенции. По искане на съответната агенция или агенции Европейската служба за подбор на персонала подпомага агенциите, по-специално чрез определяне на съдържанието на тестовете и организиране на процедури за подбор. Европейската служба за подбор на персонал гарантира прозрачността на процедурите за подбор.

При външна процедура за подбор срочно наетият персонал по член 2, буква е) се назначава само на степени SC1—SC2, AST 1—AST 4 или AD 5—AD 8. Независимо от това, когато е целесъобразно и в надлежно обосновани случаи, агенцията може да разреши назначаването да се извърши на степен AD 9, AD 10, AD 11 или по изключение, AD 12, на длъжности със съответстващи отговорности и в рамките на одобреното щатно разписание. Общият брой назначения на степени AD 9—AD 12 в дадена агенция не трябва да надхвърля 20 % от общия брой назначения на срочно наети служители от функционална група AD, изчислени за непрекъснат петгодишен период.

Член 54

Когато става въпрос за срочно наетия персонал по член 2, буква е), класирането в следващата по-горна степен се извършва единствено чрез подбор измежду членовете на персонала, които са били най-малко две години в своята степен, след сравнително съпоставяне на заслугите на тези членове и на докладите за тях. Член 45, параграф 1, последно изречение и член 45, параграф 2 от Правилника за персонала се прилагат по аналогия. Не могат да бъдат превишавани коефициентите за еквивалентност на средната кариера, определени за длъжностните лица в раздел Б от приложение I към Правилника за персонала.

В съответствие с член 110 от Правилника за персонала всяка агенция приема разпоредби от общ характер за прилагането на настоящия член.

Член 55

Когато срочно нает служител по член 2, буква е) се премести на друга длъжност вследствие на вътрешно публикуване на длъжност или на откриване на нова длъжност в неговата функционална група, той не може да бъде назначен на по-ниска степен или стъпка, отколкото на предишната си длъжност, при условие че неговата степен е сред посочените в обявлението за свободна длъжност.

Същите разпоредби се прилагат по аналогия, когато такъв срочно нает служител сключва нов договор с агенция незабавно след предходен договор за членове на такъв срочно нает персонал с друга агенция.

Член 56

В съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за персонала всяка агенция приема разпоредби от общ характер относно процедурите за наемане на работа и използването на срочно наетия персонал по член 2, буква е).“;

25)

Дял III се заличава;

26)

В член 79, параграф 2 думите „Всяка институция“ се заменят с думите „Органът по член 6, първа алинея“;

27)

Член 80 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

'3.   Въз основа на таблицата и след консултации с комитета по Правилника за персонала, посоченият в член 6, първа алинея орган на всяка институция, агенция или образувание, посочени в член 3а, може да определи по-подробно правомощията, присъщи на всеки вид функции.";

б)

параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Членове 1г и 1д от Правилника за персонала се прилагат по аналогия.“;

28)

Член 82 се изменя, както следва:

а)

в параграф 6 думите „Всяка институция“ се заменят с „Органът по член 6, първа алинея“;

б)

добавя се следният параграф:

„7.   На договорно наети служители от функционални групи II, III и IV, може да бъде разрешено участието във вътрешни конкурси единствено след като са прослужили три години в институцията. Договорно наети служители от функционална група II могат да получат достъп само до конкурси за степени SC 1—SC 2, от функционална група III - за степени AST 1—AST 2, а от функционална група IV - за степени AST1—AST 4 или за степени AD 5—AD 6. Общият брой на кандидатите — договорно наети служители, назначени на свободните длъжности в някоя от тези степени, не може да надвишава 5 % от общия брой на назначенията в тези функционални групи за година в съответствие с член 30, втора алинея от Правилника за персонала.“;

29)

Член 84 се заменя със следното:

„Член 84

1.   Договорно нает служител, чийто договор е със срок от най-малко една година, преминава срок за изпитване през първите шест месеца от правоотношението, ако е във функционална група I, и през първите девет месеца — ако е в друга функционална група.

Когато по време на срока за изпитване договорно наетият служител бъде възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения в продължение на най-малко един месец поради заболяване, отпуск за бременност и раждане по член 58 от Правилника за персонала или злополука, органът по член 6, първа алинея може да удължи срока за изпитване със съответния период от време. Общата продължителност на срока за изпитване в никакъв случай не може да надвишава 15 месеца.

2.   Оценката на договорно нает служител може да бъде изготвена по всяко време по време на срока за изпитване, ако се установи, че работата му е очевидно незадоволителна.

Тази оценка се съобщава на съответното лице, което има право да представи писмено забележките си в срок от осем работни дни. Оценката и забележките незабавно се изпращат от прекия ръководител на договорно наетия служител до органа, посочен в член 6, първа алинея. Въз основа на посочената оценка органът по член 6, първа алинея може да реши с едномесечно предизвестие да освободи договорно наетия служител, преди да е изтекъл срокът за изпитване„ или да назначи оговорно наетия служител в друг отдел за остатъка от срока за изпитване.

3.   Най-късно един месец преди изтичането на срока за изпитване се прави оценка за способностите на договорно наетия служител да изпълнява присъщите на своята длъжност задълженията, както и на неговата ефикасност и поведението му в службата. Тази оценка се съобщава на договорно наетия служител, който има право да представи писмено забележките си в срок от осем работни дни.

Ако в оценката бъде препоръчано уволнение или, при изключителни обстоятелства, удължаване на срока за изпитване в съответствие с параграф 1, прекият ръководител на договорно наетия служител незабавно изпраща оценката и забележките на органа по член 6, първа алинея.

Договорно нает служител, който не е показал необходимите професионални качества или поведение за титуляризиране в своята длъжност, се освобождава.

Окончателното решение се взема въз основа на оценката по настоящия параграф, както и въз основа на данните, с които разполага органът по член 6, първа алинея относно поведението на срочно наетия служител по отношение на дял II от Правилника за персонала.

4.   Освободен договорно нает служител има право на обезщетение, равняващо се на една трета от основната му заплата за всеки прослужен месец от срока за изпитване.“;

30)

В член 85, параграф 3 думите „член 314 от Договора за ЕО“ се заменят с думите „член 55, параграф 1 от Договора за Европейския съюз“;

31)

В член 86 параграф 1 се изменя, както следва:

а)

във втора алинея се добавя следното изречение:

„Въпреки това, член 32, втора алинея от Правилника за персонала се прилага по аналогия за договорно наетия персонал, нает на степен 1.“;

б)

добавя се следната алинея:

„Общите разпоредби за прилагане се приемат за осигуряване действието на настоящия параграф в съответствие с член 110 от Правилника за персонала.“;

32)

В член 88, първа алинея, буква б) думите „три години“ се заменят с „шест години“;

33)

Член 91 се заменя със следното:

„Член 91

Членове 16—18 се прилагат по аналогия.

Второто изречение от член 55, параграф 4 от Правилника за персонала не се прилага по аналогия за договорно наети служители.

За извънреден труд, положен от договорно наети служители от функционални групи III и IV, не се полага компенсиране или заплащане.

В съответствие с условията, предвидени в приложение VI към Правилника за персонала, за извънредния труд, полаган от договорно наети служители от функционални групи I и II, се полага допълнителен отпуск или заплащане за случаите, когато интересите на службата не позволяват допълнителен отпуск през двата месеца, следващи този, през който е бил положен извънредният труд.“;

34)

В член 95 думите „63 години“ се заменят с „пенсионна възраст“;

35)

Член 96 се изменя, както следва:

а)

в параграф 3 думата „се адаптират“ се заменя със „се актуализират“.

б)

параграф 11 се заменя със следното:

„11.   На всеки две години Комисията представя доклад за финансовото състояние на осигурителната схема за безработица. Независимо от този доклад Комисията може чрез делегирани актове в съответствие с членове 111 и 112 от Правилника за персонала да адаптира вноските, предвидени в параграф 7, ако това е необходимо за баланса на схемата.”;

36)

В член 101, параграф 1, втора алинея, второ изречение думите „65 години“ се заменят с „66 години“;

37)

Член 103 се изменя, както следва:

а)

параграф 2 се заменя със следното:

„2.   При смърт на бивш договорно нает служител, получаващ обезщетение за инвалидност или на бивш договорно нает служител, който получава пенсия за осигурителен стаж или чието служебно правоотношение е било прекратено, преди да навърши пенсионна възраст, и който е поискал плащането на пенсията му за осигурителен стаж да бъде отложено до първия ден на календарния месец след месеца, през който навърши пенсионна възраст, правоприемниците на починалия бивш договорно нает служител по смисъла на глава 4 от приложение VIII към Правилника за персонала, имат право на наследствената пенсия, предвидена в това приложение.“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Ако в продължение на повече от една година не е известно местонахождението на настоящ или бивш договорно нает служител, който получава обезщетение за инвалидност или пенсия за осигурителен стаж, или на бивш договорно нает служител, чието служебно правоотношение е било прекратено, преди да навърши пенсионна възраст, и който е поискал изплащането на пенсията му да бъде отложено до първия ден на календарния месец след месеца, през който навърши пенсионна възраст, разпоредбите на глави 5 и 6 от приложение VIII към Правилника за персонала, уреждащи временните пенсии, се прилагат по аналогия по отношение на съпруга(та) на въпросния служител и на лицата, които са признати за лица на негова издръжка.“;

38)

В член 106, параграф 4 думите „63 години“ се заменят с „пенсионна възраст“.

39)

В член 120 думите „всяка институция“ се заменя с „органа по член 6, първа алинея“;

40)

Вмъква се следният член:

„Член 132а

В съответствие с мерките за прилагане, посочени в член 125, параграф 1, и по изрично искане на съответния член или съответните членове на Европейския парламент, когото/които подпомагат, акредитираните парламентарни сътрудници могат да получат еднократно надбавка за настаняване или надбавка за пренастаняване, заплащана от надбавката на съответния член на Европейския парламент за парламентарни сътрудници, въз основа на доказателства, че се налага смяна на мястото на пребиваване. Размерът на надбавката не превишава една месечна основна заплата на сътрудника.“;

41)

Член 139 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се изменя, както следва:

i)

буква б) се заменя със следното:

„б)

в края на месеца, в който акредитираният парламентарен сътрудник навършва 66-годишна възраст, или по изключение — на датата, определена в съответствие с член 52, втора и трета алинея от Правилника за персонала;“;

ii)

буква г) се заменя със следното:

„г)

като се има предвид, че доверието е в основата на работните отношения между члена на Европейския парламент и неговия акредитиран парламентарен сътрудник, при изтичане на срока на предизвестието, посочен в договора, който дава право на акредитирания парламентарен сътрудник или на Европейския парламент, който действа по искане на члена или членовете на Европейския парламент, когото/които акредитираният парламентарен сътрудник е нает да подпомага, да прекрати предсрочно договора. Срокът на предизвестието не може да бъде по-кратък от един месец за всяка прослужена година и е с продължителност най-малко един и най-много три месеца. Въпреки това срокът на предизвестието не тече по време на бременност, ако тя е потвърдена с медицинско свидетелство, отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест, в случай че отпускът по болест не надвишава три месеца. Освен това срокът на предизвестието спира да тече по време на бременност, ако е потвърдена с медицинско свидетелство, отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест в посочените граници;“;

б)

вмъква се следният параграф:

„3а.   В мерките за прилагане, посочени в член 125, параграф 1, се предвижда помирителна процедура, която се прилага преди прекратяването на договора на акредитирания парламентарен сътрудник по искане на члена или членовете на Европейския парламент, когото/които е бил нает да подпомага съответният сътрудник съгласно параграф 1, буква г) и параграф 3, или по искане на самия парламентарен сътрудник.“;

42)

В член 141 думите „всяка институция“ се заменя с „органа по член 6, първа алинея“;

43)

Вмъква се следният член:

„Член 142а

До 31 декември 2020 г. Комисията представя пред Европейския парламент и Съвета доклад с оценка на действието на настоящите Условия за работа на другите служители.“;

44)

Приложението се изменя, както следва:

а)

в член 1, параграф 1 се добавят следните изречения:

„Член 21, член 22 с изключение на параграф 4, член 23, член 24а и член 31, параграфи 6 и 7 от същото приложение се прилагат по аналогия към служителите, които са на служба към 31 декември 2013 г. Член 30 и член 31, параграфи 1, 2, 3 и 5 от същото приложение се прилагат по аналогия към срочно наетите служители, които са на служба към 31 декември 2013 г. За служители, наети преди 1 януари 2014 г., думите „66 години” в член 33, параграф 1, втора алинея, в член 47, буква а), в член 101, параграф 1, втора алинея и в член 139, параграф 1, буква б) от Условията за работа на другите служители се заменят с „65 години“.”

б)

добавя се следният член:

„Член 6

Считано от 1 януари 2014 г. договорите на срочно наетите служители, към които се прилага член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители и които са на служба в агенция към 31 декември 2013 г., се преобразуват, без процедура за подбор, в договори по член 2, буква е) от настоящите Условия за работа. Останалата част от условията на договора остават непроменени. Настоящият член не се прилага към договорите на срочно наетите служители, назначени за ръководители на агенции или заместник-ръководители на агенции, както са определени в акта на Съюза за учредяване на агенцията, или към длъжностни лица, командировани към агенция в интерес на службата.“;

Член 3

1.   Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Той се прилага от 1 януари 2014 г. с изключение на член 1, точка 44 и член 1, точка 73, буква г), които се прилагат, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 22 октомври 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

V. LEŠKEVIČIUS


(1)  Становище от 22 март 2012 г. (не е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз).

(2)  ОВ C 205, 12.7.2012 г., стр. 1.

(3)  Позиция на Европейския парламент от 2 юли 2013 г. (все още непубликувана в ОВ) и решение на Съвета от 10 октомври 2013 г.

(4)  Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз, установен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1).

(5)  Регламент (ЕО) № 45/2001 от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).“;

(6)  Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 300/76 на Съвета от 9 февруари 1976 г. за определяне на категориите длъжностни лица, които имат право на надбавки за работа на смени, и размера и условията за това (ОВ L 38, 13.2.1976 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 260/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на условията и процедурата за прилагане на данъка в полза на Европейските общности (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 8).“;

(8)  Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1).

(9)  Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 2530/72 на Съвета от 4 декември 1972 г. относно въвеждането на специални мерки, приложими при назначаването на длъжностни лица на Европейските общности вследствие на присъединяването на нови държави-членки и за прекратяване на служебните отношения на тези длъжностни лица на тези Общности (ОВ L 272, 5.12. 1972 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕОВС, ЕИО, Евратом) № 1543/73 на Съвета от 4 юни 1973 г. относно въвеждане на специални временни мерки, приложими за длъжностни лица на Европейската комисия, на които се заплаща от изследователски и инвестиционни фондове (ОВ L 155, 11.6.1973 г., стр. 1).“;

(11)  Броят на длъжностите „парламентарен разпоредител“ в Европейския парламент не надвишава 85.“;

(12)  Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (OB L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(13)  Регламент (ЕС) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 15)“;